В* Е Н Е Р А Н А С Л Е Д Н И К О В А

U c t o р и я

б ПэЛГЛ Р СК! и л
1СОСТЮ ЛI
Н А У К А И И З К У С Т В О
 В Е Н Е Р А Н А С Л Е Д Н И К О В А

U c T o p u f\
HA
бЧ зЛ РА рскиЛ
1СОСТЮЛЛ

H А У К А И И З К У С Т В О — С О Ф И Я . 1 9 6 9
 Н а с т о я щ и я т т р у д се и зд а в а к а т о у ч е б н и к п о и с т о р и я н а б ъ л г а р с к и я к о с т ю м за с т у д е н т и т е о т В и с ш и я
и н с т и т у т за и з о б р а з и т е л н и и з к у с т в а „ Н и к о л а й П а в л о в и ч " . Т о й п р е д с т а в л я в а о п и т за п р о с л е д я в а н е и н а п и с в а н е
и с т о р и я та н а б ъ л г а р с к и я к о с т ю м о т .с ъ з д а в а н е т о н а б ъ л г а р с к а т а д ъ р ж а в а д о н а ч а л о т о на X X в е к.
О б л е кл о т о к а т о съ щ ествен дял о т м а те р и а л н а та к у л т у р а и б и т а на р а зл и ч н и те кл а си в о б щ е с т в о т о
не м оже д а се п р о у ч в а п р а в и л н о и п р о м е н и т е в н е г о не м о г а т д а се о б я с н я в а т о б е к т и в н о , а к о б ъ д а т р а з г л е ж д а ­
ни о т к ъ с н а т о о т о б щ о т о и с т о р и ч е с к о р а з в и т и е . З а т о в а п р е ц е н и х , ч е е н е о б х о д и м о д а и з л о ж а в н а й -с б и т а
форма о н и я и с т о р и ч е с к и , о б щ е с т в е н о -п о л и т и ч е с к и и и к о н о м и ч е с к и у с л о в и я , п р и к о и т о се е р а з в и в а л к о с т ю м ъ т .
И с т о р и я т а н а б ъ л г а р с к и я к о с т ю м к а т о д я л о т о б щ а т а н и к у л т у р н а и с т о р и я м о ж е и т р я б в а д а бъ де
р а згл е ж д а н а с а м о в ъ р х у ф о н а н а н а ш е т о и с т о р и ч е с к о р а з в и т и е . В ж и в о т а н а к о с т ю м а н я м а и не м о ж е д а
има резки г р а н и ц и д о р и в н а ш и д н и , к о г а т о м о д а т а б ъ р зо се м е н и и ч е с т о п ъ т и е д н и ф о рм и и л и с ъ с т а в к и в
о б л е кл о т о се и з м е с т в а т о т съвсем р а з л и ч н и , д о р и п р о т и в о п о л о ж н и . П р о м е н и т е в о б л е к л о т о в и н а г и се о с ъ ­
щ е ствява т чре з п р е л и в а н е , а п о с л е д о в а т е л н и м о д и се з а с т ъ п в а т и в и зве сте н п е р и о д о т в р е м е с ъ в м е с т н о
съ щ ествуват. Т о в а в а ж и в о щ е п о -го л я м а с т е п е н за м и н а л о т о , к о г а т о ф о р м и те в о б л е к л о т о м н о г о п о -б а в н о
са е в о л ю и р а л и и са се с м е н я л и .
Н а п и с в а н е т о на е д н а история на б ъ л га р с ки я костю м п р е д п о л а га в ъ з м о ж н о н а й -п ъ л н о с р а в н и т е л н о
пр оучван е на в с и ч к и з а п а з е н и и с т о р и ч е с к и и зв о р и , к а к в и т о са о б р а з н и т е п а м е т н и ц и (с т е н о п и с и , м и н и а т ю р и
и др.), о п и с а н и я на с ъ в р е м е н н и ц и (п ъ т е п и с и , м е м о а р и и д р .), е т н о г р а ф с к и м а т е р и а л и , ф о т о с б и р к и и д р у г и
до кум ен ти .
П р и н а п и с в а н е т о н а т р у д а се н а л о ж и в п р о д ъ л ж е н и е н а го д и н и д а изсл е д в ам м н о г о п р о б л е м и , к а т о
събирам в с и ч к и в ъ зм о ж н и о б р а з н и и п и с м е н и и зво ри и чрез с р а в н и т е л н о т о им п р о у ч в а н е д а и зя сн я в а м р а з в и ­
тието на б ъ л га р с к и я к о с т ю м . П р и т и я п р о у ч в а н и я , в к о и т о в с е ки с п е ц и а л и с т в л а г а н е и з б е ж н о св о и р а з б и ­
рания и т ъ л к у в а н и я , м о ж е д а се с т и г н е и д о с у б е к т и в н и о ц е н к и . П р е д в и д н а т о в а и за д а не б ъ д е л и ш а в а н
труд ъ т о т п ъ р в о т о и н а й -в а ж н о к а ч е с т в о , к о е т о в с я к о и с т о р и ч е с к о п р о у ч в а н е т р я б в а д а и м а — с т р о г а о б е к ­
т и в н о с т ,— п р е ц е н и х , че т р я б в а д а п о д н е с а на ч и т а т е л я т о ч н и и п о д р о б н и о п и с а н и я н а н а й - х а р а к т е р н и т е
пам етници, за д а м о ж е т о й не с а м о д а п р е ц е н я в а к р и т и ч н о д о с т о в е р н о с т т а на н а п р а в е н и т е и зв о д и , н о и сам
да прави свои изводи.
Н о е д н а и с т о р и я на к о с т ю м а не би м о гл а д а п о с т и г н е н а п ъ л н о п р е д н а з н а ч е н и е т о си, а к о п о д н е с е н и я т
материал не е д о с т а т ъ ч н о о н а гл е д е н . Е то з а щ о се с т р е м я х д а п о с т и г н а т о в а о н а г л е д я в а н е с ч е р н о -б е л и и
м н о гоц ве тни и л ю с т р а ц и и .
Ч е р н и т е и л ю с т р а ц и и са т о ч н о и в я р н о в ъ зп р о и з в е ж д а н е на с ъ щ е с т в у в а щ и т е а в т е н т и ч н и и с т о р и ч е с к и
източници. Т е т р я б в а ш е д а б ъ д а т р и с у в а н и , а не в ъ зп р о и зв е д е н и п о п ъ т я на ф о т о гр а ф и я т а , з а щ о т о м н о г о о т
първообразите са т а к а с и л н о п о в р е д е н и , ч е и п р и н а й -д о б р а т а ф о т о т е х н и к а по др обностите , ко и то имат
значение за и с т о р и я т а н а к о с т ю м а , ч е с т о п ъ т и б и х а о с т а н а л и н е за б е л я за н и и н е в ъ з п р о и зв е д е н и . В ч е р н о -
белите и л ю с т р а ц и и — в и н а г и п р и а б с о л ю т н о с п а зв а н е на д о с т о в е р н о с т т а — е и з т ъ к н а т о н а п р е д е н план
онова, к о е т о им а з н а ч е н и е о т гл е д и щ е н а к о с т ю м а . И л ю с т р а ц и и т е са о ч и с т е н и о т е л е м е н т и , к о и т о , без д а
имат о тн о ш е н и е към к о с т ю м а , б и х а п о п р е ч и л и н а н е г о в о т о п р а в и л н о р а з ч и т а н е .
Ц в е тн и те и л ю с т р а ц и и и м а т за цел д а д а д а т п о -п ъ л н а з р и т е л н а п р е д с т а в а за о б л и к а на б ъ л г а р с к и я
костю м през р а з гл е ж д а н и т е и с т о р и ч е с к и п е р и о д и , к а т о п о т о з и н а ч и н и зя сн я т, о н а г л е д я т и с и с т е м а т и з и р а т
проучвания м а т е р и а л . Т е не са т о ч н о в ъ зп р о и з в е ж д а н е н а с ъ щ е с т в у в а щ и п а м е т н и ц и , н о са съ зд а д е н и по
5 запазени и з то ч н и ц и , о т к о и т о са ч е р п е н и д а н н и за с ъ с т а в к и т е н а к о с т ю м а , за к р о й к а т а и н а ч и н а н а о б л и ч а н е .
за укр а са та , п р и н а д л е ж н о с ти т е и т. н., к а к т о и за тъ ка н и т е , те х н и я вид, цветове и др. М н о го о т п ъ р в о о б р а ­
зите са си лн о повред ени (ч е сто пъти само отд ел ни ф рагм енти са оц ел ел и ), по ра ди к о е т о т о ч н о т о , пъ л н о и
исторически вярн о пресъздаване на к о с т ю м а изискваш е и ср а в н и те л н и п р о уч в а н и я .
И л ю с т р а ц и и т е о т X IX век са създадени по известни образни п а м е тн и ц и , п о ф отосн и м ки (м н о го о т к о и т о
пр и н а д л е ж а т към л и ч н а т а ф о то сб и р ка о т и сто р и ч е ски сним ки на а в т о р к а т а ), к а к т о и по а в т е н т и ч н и образци
на б ъ л га р ски носии, издирвани и събирани о т а в т о р ка та . Б ъ л га р ски я т к о с т ю м о т X IX век е о б е кт на п р о у ч в а ­
ния к а т о етн о гр а ф ски м а тери а л о т м н о го спе ци ал и сти и о т различни гл ед и щ а . М н о го б р о й н и са изданията,
ко и т о съ д ъ р ж а т и р а згл е ж д а т б ъ л га р с ки т е н ар од н и носии. П о тази п р и ч и н а а в т о р к а т а се е стрем яла да из­
ползва за своя т р у д и да п у б л и ку в а пр ед им но н ео б раб о тва ни д о се га м а тери а ли със с кр о м н а т а н ад е ж д а , че
по този н ач и н ед новре м ен н о д о п р и н а ся за разш иряване по зн а ни я та и в о б л а с т т а на е тн о гр а ф и я та .
И с т о р и ч е с ко т о п р о у ч в а н е на б ъ л га р ски я к о с тю м позволява да устан ови м ра зви ти е то и пр о и зхо д а на
м ного форми и елем енти о т о б л е к л о т о на различните еп охи и с т о в а че сто пъти д а и дентиф ицирам е п р и ­
н ад л е ж н остта на ценни па м е тн и ци към б ъ л га р с ка т а к у л т у р н а с ъ кр о в и щ н и ц а . Има сл уч а и , в к о и т о ч уж д и
изкуствоведи се о п и т в а т д а пр и сво ят заб ележ ител ни б ъ л га р ски п а м е тн и ц и , а р гу м е н т и р а й к и се с н я ко и бе­
лези, извлечени о т к о с т ю м а на изобразените л ица, см ята й ки ти я белези за н е б ъ л га р ски , за т и п и ч н и за те хн и я
костю м само за щ о то в те хн и я к о с т ю м те се ср е щ а т м н о го к р а т н о или за щ о то са д о с т и гн а л и до „н а р о д н и т е
н о си и ", израз, с к о й т о е пр и е то д а се назовава н а р о д н о то о б л е кл о о т X IX и н а ч а л о то на X X век. Т а к а н а п р и ­
мер у нас че сто се твъ р д и , че за ко п ч а в а н е т о с петл ици и ш н ур о в е на м ъ ж ки те д р е хи е б ел ег за съответен
чуж д пр ои зход и при спо ро ве о к о л о п р и н а д л е ж н о с т на да де ни п а м е тн и ци този а р гу м е н т се използва к а т о
„р е ш а в а щ “ , м а ка р ф а кти ч е ски този н ачи н на зако пча ва н е да съ щ ествува ощ е в п р а б ъ л га р ски я к о с т ю м (м и­
н и а т ю р а т а о т М есецослова на Василий II), през X V I век (П ъ те п и са на К ур м е н е н ), през X V II век (к т и т о р и т е
в с. А р б а н а си , Т ъ р н о в ско ) и през X V III век (гл о ж е н с ки т е к т и т о р и ), к а т о в н а й -р е д уц и р а н а ф орма се запазва
в за ко п ч а в а н е то на н ар од н и я ям урл ук. Безспорно този начин на за ко п ч а в а н е не е м о н опо л за б ъ л га р ски я
к о стю м , но в н и ка къ в сл уч ай не е б ел ег за н е б ъ л га р ско , к а к т о че сто то в а се твъ р ди .
П одобен е сл у ч а я т с д ъ л ги т е д е ко р а ти в н и ръ кави с прорез в го р н и я кра й за л ров и р а н е на р ъ ка та . Тази
форма на ръкала е т и п и ч н а за къ сн о то средновековие и ранния ренесанс. Тя се ра зпро сти р а по цяла Европа,
ч а к до Русия и, разбира се, и в Б ългария. Т а к а че за врем ето си тя е т о л к о в а за п а д н о е в р о п е й ска , и та л и а н с ка ,
руска, к о л к о т о и б ъ л га р ска . Н е щ о повече, у нас тя се запазва м н о го п о -д ъ л го време, о т к о л к о т о у д р у ги н ар о д и ,
защ ото се срещ а к а т о д е ко р а ти в е н елем ент — м акар и вече р е д уц и р а н а и за губ и л а ф у н кц и о н а л н о т о си пр ед ­
н а зн а ч е н и е — в м н о го н а р о д н и носии о т X IX и н а ч а л о то на X X век („р ъ к а в ц и “ ). Т а к а че и този б е л е г не
може да бъде а р гум е н т, че даден к о с тю м с т а к и в а ръкави не е б ъ л га р ски , б ъ л га р и те не са се о б л и ч а л и само
с познатите сукм ани и п о ту р и о т X IX век и не т а к а ел ем ен тар но и п р и м и ти в н о се е развивал б ъ л га р с ки я т
костю м , к а к т о н якои са с кл о н н и да си пред ставят.
Близо два века след п а д а н е то на Б ългария под т у р с к о робство, по време на н а й -тъ м н о то и п ъ л н о то
обезправяване и п о тъ п кв а н е на б ъ л га р ски я н ар од са ж ивели т р а д и ц и и т е за кр а с о т а в о б л е кл о т о . Н а р о д н и те
носии о т X IX век, к о и т о са неизчерпаем и зточни к на образци на д о в е д е н о то д о съ въ рш е нство н а р о д н о из­
куство, се р а згл е ж д а т в този т р у д в т е х н и те основни линии на развитие.
В. Н а с л е д н и к о в а
 Първи дял

Б Ъ Л Г А Р С К И Я Т К О С Т Ю М ПРЕЗ Е П О Х А Т А НА Р А Н Н И Я Ф Е О Д А Л И З Ъ М

До I V век от ч. е. славяните населявали земите между горното течение на р. Одер. изворите на р. О ка.
Балтийско море. Карпатите и средното течение на р. Днепър. Има сведения от около края на V век за анти-
т е и сповините, сродни помежду си по език. нрави и начин на ж ивог славянски племена. Славините населя­
вали областта, включена между устието на р. Дунав, черноморския бряг до р. Днестър, а на север и се­
верозапад земите по източните и северните склонове на Карпатите до горното течение на р. Висла. В нача­
лото на VI век славините се разпрострели на ю г по цялата днешна влашка земя до р. Дунав. Антите населя­
вали областта между реките Днестър и Днепър. като в VI век достигнали на изток до р. Донец.
Римският историк Плиний Стари пише в I век от н е.за венедите (под каквото име са познати славяните),
че живели на запад до р. Висла. По-късно Тацит в книгата си за Германия дава също сведения за славяните —
те водели заседнал живот, строели къщи, носели щитове и ходели пеша, а не яздели коне като сарматите.
В средата на II век от н. е. александрийският географ Птолемей и в средата на VI век от н. е. готският исто­
рик Йордан съобщават за славяните, които били многоброен народ.
Славяните се занимавали предимно със земеделие и скотовъдство. Те познавали редица занаяти, като
ковачество, грънчарство, дърводелство и др. О т зърнените храни те сеели пшеница и просо, а от влакнодай­
ните растения — лен и коноп Те отглеждали говеда, коне. овце. кози. свине и домашни птици. Селищата им
били най-често край реки и езера. Ж илищ ата си строели от плет. като ги измазвали с глина и покривали със
слама, тръстика или шума.
Известно е, че славяните умеели да правят хубави тъкани от отглежданите от тях лен и коноп. И тъй
като се предполага, че вълнената тъкан се е появила преди тъканите от влакнодайни растения, т. е. още в
периода, когато народите са водели незаседнал живот, то с положителност може да се твърди, че славяните
в един предшествуващ период вече са знаели да тъкат с вълна, като с добитите вълнени тъкани постепенно
са заменяли по-старото и по-примитивно облекло от кожи.
Доколко тъканите са били основен елемент от славянския бит, може да се съди от обстоятелството, че
думите тъкач, платно, да платя са с еднакъв корен у всички славянски народи. При зараждането на разменна­
та търговия тъканите играят роля на платежно средство у славяните и дори когато постепенно се установя­
ва паричната разменна система, думата да платя запазва своето първоначално значение.
Основна съставка на славянското облекло е ризата. Тя е била носена както от мъжете, така и от жени­
те винаги препасана в кръста. При жените обикновено ризата е по-дълга — стигащ а до глезена, а при мъ­
жете по-къса, на височина около коляното. Под ризата мъжете обували по-широки или по-тесни гащи, вър­
зани в кръста и глезена. Над ризата жените носели правоъгълно парче плат, което опасвали при горния му
край около кръста. Това е най-старата форма на славянската женска престилка. Отвесните краищ а на тази
престилка се допирали или се прихлупвали един върху друг. Лете славяните носели ризи от лен или коноп,
а зиме от вълна. При студено време обличали по няколко ризи една върху друга, а понякога допълвали об­
леклото си с кожени туники и с вълнени или кожени наметала, прикрепвани с фибули.
По-късно широката женска престилка, която първоначално обвивала цялото тяло, се разделя на две
части — предна и задна. В този си вид тя се е запазила в много славянски носии и до днес.1

Л ипсват исторически източници или д р уги данни, от ко и то да може с п о ло ж и тел но ст да се за кл ю ч и , че действително еднопрес*
тилчената форма облекло е по-стара и предш ествува появата на двупрестилчената. П о д д ъ р ж а н о то в те кс та становищ е е изградено на
1. С та р о сл а в я н ски м ъ ж ки и ж е н ски ко стю м

При топло време славяните обикновено ходели боси, а при студено увивали кр аката си с правоъгълно
парче плат, над което привързвали към крака с проврени по края му върви или кожени връзки парче кожа.
Този прастар славянски начин на обуване на краката също е запазен у много славянски народи и до наши дни.
Славяните не режели косите си и брадите си — дългата коса у тях била белег за свобода. Рязани коси
имали само робите.
Славяните воювали пеша и в разпръснат строй. Н ападателното им оръжие се състояло от дървен лък
с намазани с отрова стрели, две малки копия и меч. Защ итното оръжие било теж ък дървен щит.
Видният историк П рокопий Кесарийски (VI век), пиш ейки за славяните, дава следните сведения за об­
леклото им: . . К о га то (славяните) влизат в сражение, повечето о т тях тръ гват срещу неприятелите пеш-
ком, въоръжени с малки щ итове и копия; ризници съвсем не навличат. Някои пък нямат нито риза, нито горна
дреха, но прикрепят ш ироките си гащ и чак до срамните части и така влизат в бой с противниците. . .“ 2
В „С т р а т е ги к о н " на Псевдомаврикий (втората половина на VI век) в раздела „ К а к трябва да се воюва
със славяни" се съдържа следното описание за славяните: . . Въоръжен е всеки човек с по две малки ко ­
пия, а някои от тях и с щ итове — много яки, но неудобни за носене. Те носят също и дървени лъкове, и малки

п р е д п о л о ж е н и е , а р гу м е н т и р а н о със с р а вн и те л н и н а б л ю д е н и я за о б щ а т а за ко н о м е р н о ст в е в о л ю ц и я т а на ф орм ите на о б л е к л о т о о т ло-

пр ости към по -усл о ж н е н и . Съвсем независимо о т ра зви ти е то на сл а в ян ска та п р е с т и л ка и сто р и я та н а о б л е к л о т о ни сочи у д р у ги н ар од и
в д р у ги врем ена този л о ги ч е н и естествен път на развитие: в древния Е ги пет м ъ ж ки я т к о с т ю м , к о й т о е изграден пр е д и м н о о т ед на ипи
повече п р е с ти л ки , се зар еж д а к а т о е д н опр ести л че н . а впоследствие е в о л ю и р а в д в уп р е сти л ч е н и м н о го п р е сти п че н .
2 Г р ъ ц ки извори за б ъ п га р с ка та и стори я, т. 2. И здатепство на Б А Н . 1958. стр. 103.
стрели, намазани с отрова, която силно действува, ако раненият от такава стрела не се е намазал предва­
рително с течността териак или с други'помощни средства, познати на лекарската наука. . .“ 1
При идването си на Балканския полуостров славяните заварили и тракийско население, силно повлияно
от елино-римската култура. Облеклото на това население се състояло, както в Гърция и Рим, от туника ка­
то основна дреха и различни по големина наметала в правоъгълна или кръгла форма (пенула). Славяните
донасят своята значителна материална култура и облекло, изградено върху базата на развитото тъкачество,
култивирано в благоприятната среда на голямото патриархално семейство.

В края на VI век в резултат на борбата на прабългарите за освобождението им от западните тюрки бил

създаден голям прабългарски племенен съюз начело с Кубрат. Границите на прабългарския племенен съюз,
наричан от византийски хронисти „Велика България“ , били: на изток — Хипийската планина (днешното
бърдо Ергени), която върви успоредно с Волга преди вливането й в Каспийско море; на запад — р. Днепър;
на север — до земите на антите; на юг — до р. Кубан от извивката й на запад до Азовско море.
Кубрат изгонил последните авари от земите на прабългарите, освободил и обединил всички прабъл­
гарски племена в племенен съюз. С Византия поддържал приятелски връзки, сключил договор за мир,
като бил почетен от императора с титлата патриций. Докато Кубрат бил жив (средата на VII век), прабъл­
гарският племенен съюз се запазил като мощно племенно обединение. След неговата смърт то постепенно
се разпаднало под напора на идващите от изток хазари. Много племена напуснали земите си. Живеещите
на изток прабългари под водачеството на третия Кубратов син Аспарух тръгнали на запад и до­
стигнали до устието на р. Дунав. Тук в областта Онгъл, в днешна Ю жна Бесарабия, те се установили и за­
почнали да нападат византийските владения в Добруджа, като ги ограбвали и опустошавали. Дълги години
Византия, заета в борби с арабите, не предприемала нищо срещу набезите на прабългарите.
Прабългарите били номади и водели незаседнал живот. Занимавали се със скотовъдство, отглеждали
предимно коне, но се занимавали и със земеделие. При този начин на живот облеклото им се оформило спо­
ред нуждите на Техния бит и на базата на материалите, с които разполагали. Те умеели майсторски да об­
работват животинските кожи, от които правели всичко необходимо за облеклото си, бойни щитове, снаря­
жения за конете, даже шатрите. Това свое умение те довели до съвършенство. О т ранновизантийската епо­
ха, когато се споменава в един западен папирус, до късното средновековие се носела славата на „българска­
та кожа“ .
Тъканите, на прабългарите били предимно от животински влакна. Облеклото на жените и мъжете се
състояло от къса туника от кожа или от вълнена тъкан. Туниката достигала до средата на бедрото, с те­
сен, дълъг до китката ръкав. Мъжете и жените носели също кафтан. т. е. разтворена отпред и закопчана
с копчета и петлици дреха. Препасвали кръста си с по-тесен или по-широк колан и обували краката си в
тесни ногавици. ушити от кожа или плат. Над ногавиците обували ботушки. които били обикновено високи
до средата на прасците. Носели шапка със заострено на върха дъно. с околожка от кожа с косъма навън
около основата на дъното или с малка обърната нагоре периферия.
При обстановката на постоянни военни набези и дълги пътешествия на кон не би могло да се създаде
по-удобно и по-функционално облекло.
Прабългарите подчертавали своята сила и храброст с любимата си украса от дълги тесни пера, които
поставяли полегато, забодени отстрани или отпред на шапката. Върху късите кожени туники нашивали ме­
тални пластинки и по такъв начин ги превръщали в броня. Те носели метални наколенници и наръкавници.
Употребявали и метален шлем в традиционната форма — със заострен връх на дъното. Нападателното им
оръжие било копие, къс двуостър меч, лък и стрели. Знамето им било конска опашка, завързана на върха на
копие.
Обичаят мъжките и женските дрехи да се кроят по един и същ начин се среща у многоазиатски народи
както в древността, така и днес. Разликата често пъти е само в размерите — обикновено женските дрехи
са по-дълги и по-широки. Жените яздели кон почти колкото мъжете, поради което такова обличане е на­
пълно естествено.
Тези свидетелствувания се потвърждават от двете к а м е н н и б а б и от Енджекьой (с. Златна нива,
Шуменско), които представляват скулптурни изображения на мъж и жена. И двете фигури от тези прабъл­
гарски паметници са облечени в еднакви, нешироко скроени дрехи, дълги до средата на бедрото, с тесен

1 Гръцки извори за българската история, т. 2, Издателство на БАН. 1958 стр. 272

2 История на българския костюм

2. Каменните баби о т с. Енджекьой, днес с. Златна нива. Ш уменско — Ш ум енски музей

ръкав до китката. Дрехите прилепват ппътно до тялото около кръста, без да може точно да се определи да­
ли защото са препасани, или са тясно скроени, тъй като в ръцете си и двете фигури държат пред себе си жерт-
вена чаша. По-вероятно е първото предположение, т. е. че дрехите им са препасани, тъй като коланът е
бил абсолютно необходим — на него са били окачвани меч, рог, нож, кожена кесия и др.
Може да се предполага, че мъжката фигура е изображение на знатен човек. Дрехата му е украсена от­
пред с две отвесни ивици по края на предниците, които са затворени една до друга. Същата украсна ивица ми­
нава и по долния край на дрехата. Краката са обути в тесни ногавици. Мъжката фигура има на главата си
шапка с невисоко дъно, леко заострено към върха. Има следи от линия, която обикаля долния край на шапката
и би могла да означава кожена околожка. Следи от линии минават и по дъното на шапката, разположени
меридионално.1 Под шапката се виждат дълги коси, пуснати до средата на гърба, разделени и усукани в три
спираловидно навити масура.
Върху релефа на женската фигура личат от кръста надолу отвесни гънки, които говорят, че дрехата е
пристегната в кръста, а не тясно скроена. По раменете на същата фигура се виждат лъчеобразно разполо­
жени,събиращи се в основата на врата линии, които показват, че дрехата се е пристягала около врата. Набо­
рите подсказват, че дрехата е била изработена от по-тънка материя, отколкото мъжката. 11од туниката
краката на жената се виждат доста високо и е трудно да се определи в какво са обути поради неуяснената
форма на скулптурата. Външните очертания на формата говорят за ногавици, легнали по формата на кра­
ка, подобни на онези от мъжката фигура. Върху главата на жената е поставена забрадка, която лежи леко
и свободно.
Във фигурата на М а д а р с к и я к о н н и к се повтаря в общи линии описаният костюм — къса ту­

1 Т акава ш апка с ко ж а по края ясно е изобразена върху м иниатю рата о т М есецослова на Василий II „Б ъ л га ри убиват хри сти ян и ” .
Подобни каменни статуи са намерени и в ю ж н ор уски те области. В археологията ощ е се спори на кои народи трябва да се припиш е тях-
ното създаване. О чевидната прилика на облеклото им с това от споменатата м ин и атю ра , в която изобразените воини са безспорно пра­
българи, ни дава основание да разгпеждаме тия паметници като прабългарски.
ника с тесен дълъг ръкав, прибра­
ни по краката ногавици, ботушки,
шапка с ниско заострено на върха
дъно и с♦ кожена околожка в осно-
вата. Косите на конника се показ­
ват под шапката, дълги до под
ушите. Келефът на Мадарския кон­
ник е много изтрит, поради което
са се изгубили другите подробнос­
ти и украсата на костюма. Остана­
ли са обаче следи от богатото сна­
ряжение на коня..
Друг паметник за прабългар­
ското облекло е з л а т н а т а к а ­
н а от българското съкровище, кое­
то се пази във Виенския музей, на­
мерено в 1799 г. при с. Наги Сент
Миклош, Унгария. О т надписа се уз­
нава, че предметите от това съкро­
вище са правени през IX век. На
двете срещуположни страни на ка­
3 Р и сун ка в ъ р х у к а м ъ к о т в р е м е то на П ъ р в а т а б ъ л га р с к а д ъ р ж а в а —
ната е изобразена по една мъжка
П л и с к а . А р х е о л о г и ч е с к и музей — С оф ия
фигура — едната е в богат военен
костюм, а другата в ловен костюм.
Първата фигура представлява конник, облечен в ризница (вероятно изплетена от тел), ниско препаса­
на с колан. Ръцете са защитени от китката до лакътя с метални наръкавници, които са поставени върху ръ­
кава на бронята и се състоят от дълги метални пластинки, по-тесни при китката и по-широки към лакътя.
Около врата ризницата завършва с украсна ивица от кръгли метални пластинки, наредени една до друга.
От подобни пластинки е и коланът. Металната броня продължава под кръста във формата на два крачола.
Под коляното краката са обути в метални наколенници, които имат формата на наръкавниците. Стъпалото
е обуто в обувка със заострен връх.
Поради синтезираната рисунка на релефа мъчно може да се определи с положителност от какъв ма­
териал са изработени наръкавниците, наколенниците и обувките. Възможно е наръкавниците и наколенни­
ците да са метални, а обувките от кожа или едните и другите да са от кожа (за повече мекота и удобство),
подсилена с метална обковка. Това е и по-вероятно, като се има пред вид, че българите са предпочитали
кожата за облекло.
На главата си воинът носи
островръх метален шлем, свързан
с бранник за врата, който обхваща
главата отзад, врата, стига до ра­
менете и се съединява с широката
обла извивка на ризницата. Меж­
ду бранника и ризницата се вижда
широка обла лента с метална об­
ковка. която бележи края на бран­
ника. Върху релефа бранникът е
изобразен по същия начин, както
цялата броня, поради което е твър­
де вероятно и двете да са изпле­
тени от тел или да са изпълнени в
някаква друга техника, която дава
гъвкавост, като само наръкавници­
те и наколенниците са от по-твър­
ди или по-малко гъвкави пластин­
ки. Ниско отзад на шлема са забо­
дени полегато две дълги тесни пе­ 4. Р и сун ка в ъ р ху к а м ъ к о т в р е м е то на П ъ р в а т а б ъ л г а р с к а д ъ р ж а в а —
ра. В дясната ръка воинът носи П р е сл а в
 късо копие, легнало на рамото,
със знаме в горния край под ос­
трието. С лявата си ръка той държи
за косите пленник. На седлото му
е окачена отрязана човешка гла­
ва — военен трофей. Конникът се­
ди с лекота на седлото, без да дър­
жи поводите, които остават зака­
чени на седлото. При това конят
е в движение, с три вдигнати и
един стъпил крак. Под тази пълна
броня не се вижда коса, но ясно са
нарисувани брада и тънки дълги мус­
таци. Конят е с богато снаряжение и
отпред на челото му е забодено вър­
ху юздата широко право перо.
Върху срещуположния медали-
он на същата кана е изобразен ловец,
възседнал митологично животно.
И той е облечен в ризница, но тя
има формата на дълга до под коля­
ното туника, препасана ниско и об­
кована с четвъртити метални плас­
тинки. Ръкавът й е дълъг, тесен и
свършва до китката. На главата си
_ _ _ ^ _ ловецът има диадема с назъбен го-
5. Б ъ л га р с к и в о ж д в б о е н к о с т ю м ; З л а т н о т о с ъ к р о в и щ е о т Н а ги С е н т М и к л о ш „ _
рен край. Въоръжен е със силно из­
вит лък. Краката му са обути във ви­
соки ботуши, краят на които се губи под дрехата (ризницата). Върху ботушите се вижда метална шина (или
обковка) между прасеца и глезена.
По всяка вероятност тези две изображения представляват български вожд на лов и по време на война.

Трудно е да се възстанови по точен и безспорен начин облеклото от времето на Първата българска

Лоржава, когато се кръстосват няколко течения както в общата културна история, така в историята на ко­
стюма — античното и тракийското, славянското и прабългарското, а най-сетне и византийското. Тези тече­
ния биха могли да бъдат долавяни в отделни елементи или подробности в облеклото.
Контактът на прабългарите още преди идването им на Балканите с по-културни (византийци) или по-
слабо културни народи (авари) е влияел върху прабългарския бит и костюм, и то значително, ако се съди
по свидетелствуванията на Лексикона Свидас.’ Статията за българите от този съставен през втората полови­
на на IX век словар започва със следното сведение; „На българите се харесала носията на аварите; те заме­
нили своите дрехи с техните и досега ходят така облечени.“ Лексиконът дава сведения и за високото благо­
получие на българите по времето на Тервел, за победата на Крум над аварите и за Крумовото законодател­
ство. Но в статията за „Авар“ лексиконът дава сведения за „пълното и без остатък“ унищожение на аварите
от българите, след което тези авари — сами прогонени от българите — прогонили отделни хунски племена.
Това е станало в края на VI век, когато под предводителството на Кубрат прабългарите се освободили от
аварите и ги прогонили, след като близо осемдесет години били под аварско владичество. През този дълъг
период на силно аварско влияние и облеклото на прабългарите трябва да е било силно повлияно, за да се
описва в Свидас като „заменяване“ на едната носия с другата. В действителност не ще се е касаело за „за-
меняване“ , а само за влияние, при което типични елементи от аварското облекло (самото то все още твърде
неизследвано) са преминали в прабългарското.
Така че, когато прабългарите дошли на Балканите, тяхното облекло, което рязко се различавало от
това на местните славяни и на по-цивилизованите византийци, вече било претърпяло засвидетелствуваното
аварско влияние.

1 Извори за българската история, т. X I. Издателство на БАН. 1964, стр. 309.

 П одробностите по създаване­
то и развитието на българската дър­
жава о т съюза на славяни и прабъл­
гари, ка кто и по постепенното сли­
ване на двете етнически групи —
славяни и прабългари — в една на-
родностна общ ност надхвърлят рам­
ките на настоящия труд. Х а рактер­
но е това, че икономическите, по­
литическите и битовите особености
в този процес на развитие дават
своето отраж ение в развитието на
костю ма. П оради това. че още при
образуване на съюза е било пове­
рено на А спарух военното коман-
дуване и защитата на държавната
територия, с което прабългарите
се озовали начело на държавата,
военното облекло на прабългарите
се е запазило и постепенно се .сме­
сило със славянското военно об­
лекло. Н апротив, ж енското славян­
ско облекло ка то по-ф ункционално 6. Български вожд в ловен костюм. Злотното съкровище от ЧагиСентМиклош
в обстановка на заседнал начин
на ж ивот при жените постепенно
измества прабългарския начин на обличане. Така в общи линии може да се предположи, че известно вре­
ме двете етнически групи запазват своя бит и начин на обличане, но се намират в постоянен процес на взаим-
но влияние, който завършва с това. че у Жените преобладава и се установява славянският начин на обличане,
а у мъжете се създава смесен тип с преобладаващи прабългарски елементи, особено във военното облекло.
Доказателство за това, че този процесе траял дълго, намираме и в „О тго в о р и те на папа Н иколай I по
допитванията на българите“ (866 г.). О т тия отговори научаваме, че близо два века след създаване на сла­
вянобългарската държава българските жени още пазели своя начин на обличане. В този източник намира­
ме и други ценни данни за българския бит и костю м от времето на княз Борис.1
За царския костю м на Симеон описанието на Йоан Екзарх („Ш естод нев“ ) гласи: „. . . А ко ли пък му се
случи да види и княза, седнал в дреха, обш ита с перли, със златна огърлица на ш ията, с гривни на ръцете,
препасан с пурпурен пояс и със златен меч, който виси на бедрото, а от двете му страни стоят болярите със
златни огърлици, гривни и колани. . .“ 2

’ Въпрос X X X III: „В и е заявявате, че о т к а к сте св и кн а л и да влизате в с р а ж е н и е , ч а к д о се га сте носели к а т о во е н н о знаме к о н с ка

о паш ка, и. и ска те д а узнаете к а к в о тр я б в а да н оси те вместо нея. .
Въпрос X X X V : „В и е разправяте, че сте били св и кн а л и , к о г а т о о ти в а т е в сра ж е ни е , да с ъ б л ю д а в а те д н и и часове и и звъ р ш ва те за­
клинания. игри и пеения и н я ка кв и га д а н и я , н о ж е ла ете да ви наставим к а к в о тр я б в а д а в ъ р ш и те сега в подобен сл уч а й . -.**
Въпрос X I.: „В и е заявявате, че има о б и ч а й в о т е ч е с тв о то Ви. щ о т о ,п р е д и да пр и стъ п и те към сра ж е ни е , д а се п р а ти <лг В аш и я го с ­
подар един преверен и пр еб л агора зум ен мъж. к о й т о да пр егле да всички о р ъ ж и я , ко н е и вещ и, к о и т о са н ео б ход и м и за ср а ж е н и е , и оня.
у ко го то се о к а ж а т нем арл и во п р и го т в е н и , се наказва със смърт. . .“
Въпрос X I I I : „В и е твъ р д и те, че к о г а т о В аш и ят княз седне на стоп. к а к т о е о б и ч а я т , д о тр а п е за та , за да яде. н и ко й не възляга с
него. за да яде същ о. н и т о д а ж е ж е н а му. д о к а т о Вие д а пе ч о т н е го насядвате на н и ски с т о л ч е т а и ядете на земята, и ж е л а е те д а знае­
те какво за тов а ви наставям е. . .**
Въпрос И Х : „ К а к в о т о п и т а т е за га щ и те , смятаме, че е излиш но. за щ о то ние ж елаем да се пром ени у Вас не в ъ н ш н и я т вид на д р е­
хите Ви. но н равите на въ тр еш ни я човек и не придирям е в к а к в о д р у го се о б л и ч а т е освен в Х р и с т а . О б а ч е за щ о то п р о с т о д у ш н о п и т а т е
за тях. боейки се о че ви д н о да не би да Ви се вмени в гр я х . а к о в н ай -д р еб н и те р а б о ти и звъ рш вате н е щ о в ъ п р е ки о б и ч а я на д р у ги т е х р и ­
стияни, то за да не излезе, че не удо вл е твор явам е н а п ъ л н о ж е л а н и е то Ви. ние Ви казваме, че в н а ш и т е к н и г и е за п о в я д а н о д а се п р а в я т
гащи. но не за да си сл у ж а т с т я х ж е н и те , а мъж ете: о б а ч е о п и та й те се. щ о т о п о к а к ъ в т о н а ч и н сте п р ем ин а ли о т стар ия ч о в е к към н о ­
вия. така във в си чко да прем инете о т по -пр е д и ш н и я си о б и ч а й към наш и я н р а в ; в к о пи пъ к не м ож ете, въ рш е те , к а к в о т о Ви е уго д н о .
Защ ото бипо че Вие. б и ло че ж е н и те Ви или свалят, или н ад яват га щ и , това н и т о пр ечи на с п а се н и е то Ви. н и т о д о п р и н а ся за п р и р а ста
на добродетелите В и.“
Въпрос 1.ХУ1: „В и е твъ р ди те, че гъ р ц и те Ви забр ан яват д а впизвте в ц ъ р кв а с повезка о т л енен п л а т . к о я т о н оси те на гл а в а т а . . ."
Въпрос ЬХУИ : „В и е заявявате, че сте имали о б и ч а й , кол чем сте се р е ш а ва ли да о б в ъ р ж е те н я к о го с кл е тв а за н я к а к в а р а б о та , да
изнасяте пуб л и чно един папеш (*рагЬа — д вуостъ р ш и р о к меч) и в н е го да с т а в а закпев ан е то .
2 Списание но Б А Н . X X X V . 1926. стр. 1— 26.
 Огърлицата, за която се споменава, вероятно
не е била обикновена украсна огърлица, а т. нар.
т о р к в а, т. е. особен отличителен белег във висша­
та военна йерархия, тъй като и болярите, стоящи око­
ло цар Симеон, са описани също с огърлици. Произ­
ходът на торквата като външен белег на военна йерар­
хия се корени в епохата на великото преселение на
народите, когато варварските народи не само подра­
жавали военния церемониал на империята, но се и
стремели да надминават по пищност своя неприятел.
В миниатюрата от Учителното евангелие на
Константин Преславски княз Борис е изобразен също
с то р кв а .’
При с. Шеремет (днес с. Бързица), Провадийско,
са били намерени една златна и шест сребърни тор-
кви, от които днес са запазени златната и четири от
сребърните.
Д о като торквата е отличителен военен знак
само за най-висшите военачалници, коланите (по-точ-
но колонните украси) са отличителни военни знаци
за всички военни чинове (висши и низши). Предпола­
га се, че различните по форма и материал колонни
украси (апликации) са означавали различни войскови
части и чинове в тях, поради което са се носели по
строги правила.
Българските колани са предмет на чести описания у чужденци. В едни документи се говори за „българ­
ски колани“ , а в други за „медна верига вместо колан" (Луитпранд). Всичко това показва, че българските мъж­
ки колани са били много типични.
В описанието на Йоан Екзарх не се поменава, че царят или болярите се обличали по византийски. Но
твърде вероятно е, че с християнството и с византийската култура са преминали у нас и византийски моди,
и то естествено най-напред в двореца и между болярите.2 Но че това не е ставало нито толкова бързо, нито

1 В М осковския исторически музей се пази препис от ор игинал а на У чи те л н о то евангелие, написано в края на IX век о т К о н ста н ти н
Преславски, ученик на М етодий. Запазенитг препис е от X II век и съдържа копи е о т о р и ги н а л н а та по ртре тн а м ини атю ра на българския
княз Борис.
2 В московския Ч удов манастир е бил о т кр и т в средата на миналото столетие ръкопис о т X II век. съдържащ изображение на княз
на ю ж ните славяни (пред полага се бъпгарския княз Борис). Руският изспсдовател Г. Ф илим онов дава в 1875 г. следното описание на об­
леклото на княза (тога ва образът е бил по-добре запазен): „О б п е к п о т о на владетеля, твърде сход но с о б л е кл о то на византийските им­
ператори. се състои о т дъпга по ч ти до петите и ш и р ока допна дреха, върху ко я т о е нам етната дълга мантия, отм етна та на дясното ра­
мо. закопчана отпред със звездообразна фибупа и покриващ а лявата страна на гърдите. Д я сн а та ръка държи пред гърдите двураменеи
кръст, лявата, отделена о т тя л о то и м алко издигната, държи модел на църква. Н а гл а в а та — ш а п ка , близка по ф ормата си на т а к а на­
ричания калпак, с какъ вто се изобразява на старите рисунки пр орок Д а н а и л : при ш и р о ка о б и ко п ка тя има сравнително неголямо кону-
сообразно дъно. Изображението е силно пострадало, но най-м ного лицето, на ко е то е запазено едва о б щ ото очертание. Л и ц е то е кръ гл о
и без всякакви признаци на брада К ъдравите коси. светпоруси с червеникав оттенъ к, закриват уш и те с големи гъсти б укл и и не сти га т
8. Български езичници избиват християни. Месецослов на Василий II

повсеместно, свидетелствуват някои документи от онова време. Така например византийският императорет
Константин Багрянородни в „К н и га та за церемониите“ твърди, че българските делегати при византийския
двор носели националното си облекло — горната им дреха („скарам ангия“ ) имала „българска кройка“ .
Каква е характерната българска кройка, се вижда от една миниатюра в М е с е ц о с л а в а н а В а ­
с и л и й II. На тази миниатюра са изобразени трима българи езичници, които избиват пленници християни
поради това, че не се отказвали от религията си. Костюмът на българите е представен много ясно и негово­
то изобразяване се покрива с описанията, дадени в много текстове, и други откъслечни сведения. Стоящият
вляво войник се вижда цял. Скрита е само малка част от левия му крак от коляното надолу. Горната му дре­
ха е светла,с кройка на кафтан (т. е. отворена отпред), дълга е до над коляното, обточена по края на поли­
те и около яката с тъмна кожена ивица. Тя е препасана в кръста с тъмен кожен колан, украсен с обковка от
кръгли метални пластинки. По цялата дължина отпред дрехата е разтворена, а на гърдите — до кръста, е
закопчана с 8— 9 дълги петлици, като всеки от тях свързва по две копчета — едно от лявата и едно от дясна-
та предница. Ръкавът е прав, дълъг до китката. По него се виждат хоризонтални (вероятно украсни) ивици,
които пресичат и дрехата върху гърдите, от колана нагоре. Особено интересна кройка имат полите на каф-
тана — те са разцепени отпред върху бедрото отдолу нагоре до половината дължина на полата, а ъглите
на отвора са заоблени. Краката на изобразения българин са обути в бели, тясно прилепнали към крака но-
гавици, а върху тях са обути къси ботушки. Ш апката му има заострено на върха червено дъно, което вероят­
но е от плат или филц, и околож ка от тъмна кожа, разположена в долния край на шапката. Под ш апката не
се виждат коси, но ясно са изобразени брада и мустаци. Мечът, който воинът държи в дясната си ръка, има
право острие.
О т втората (средната) фигура се вижда само горната част на тялото, което е обърнато профил. Този
мъж е без шапка и това обстоятелство позволява да се види, че косите му са подстригани и покриват тила.

по-долу о т л и н и ята на устата. К осите са почти със същия цвят. ко й то има дъ ното на ш а п к а т а ; д о п н а та о б и ко л ка на ш а п ка т а е запазила
следи от зеленикав цвят. Д о п н а т а дреха с ш ироки ръкави, пр ихванати със стегна ти м анш ети, е о т м ного о р и ги н а л н а материя със зелен
цвят, с едри звездообразни кръгове, отделени с хоризонтални ивици със синкав цвят; в ъглите се виж дат и неголеми червени кр ъ гч е та с
жълта средина. Връхният пл ащ (нам еталото), ка то се съди по оцелелите т у к-та м следи о т боята, е бил. к а к т о изглежда, червен със синя
украса и със също т а к а червена л одппа та . Н еговият ш и р ок б ор д ю р е с черна реш етъчна украса на златен фон. О б ув ки те са червени с
връзка при до пн а та свивка на кр а ка или в глезена."
10. М ъж ки, ж енски и детски костю м от X III век

И то й , к а к т о и първият, е изобразен с брада и мустаци. Д р е х а т а му е тъм на, с ощ е по-тъм ни ор нам е нти във
форма на ромб. Ръкавът е прав, дълъг д о ки т к а т а . О т това изображ ение не може да се види н и то к а к е пр е па ­
сана д р е х а та , н и то к о л ко е дъ л га, н и то пък к а к са обути кр а ка т а .
Т р е та та ф игура (вдясно) е разполож ена сим етрично на пъ р ва та ; тя представлява възрастен мъж с бяла
по д стр и га н а бра д а и мустаци. И то й , к а к т о вто ри ят, е изобразен го л о гл а в , с коси п о д стр и га н и , к а к т о при
втория воин. Т у н и к а т а му е с дълъг тесен ръкав и сти га д о над ко л я н о то . П л а тъ т е о р н ам е н ти р ан с по-светли
ор нам енти о т цвета на д р е х а та , ко и т о имат ф ормата на о кр ъ ж н о ст. П репасан е ниско. Върху гърдите о т в о ­
рът е за ко п ч а н с 8— 9 тъмни петлици. О к о л о врата д р е ха та завърш ва с ивица бяла к о ж а . Не се виж да ко ж е н а
ивица по до лни я кр а й . Н о га в и ц и т е са светли, дълги и тесни.
В 968 г. кр е м о н ски я т еп и ско п Л у и т п р а н д при пъ туването си д о Ц а р и гр а д се учудва на ко с т ю м а на бъл­
га рски я д е л е га т, к о й т о имал п о ч е тн о място в им ператорския двор. но носел „в а р в а р с ки к о с т ю м “ , имал „п р и ­
ческа според у н га р с к а т а мода и вместо ко л а н — медна в е р и га “ .
Д а ж е цар П етър въпреки б р а ка си с византийска принцеса и си м п ати ите си към Византия, изглежда, е
пр е д п о ч и та л да се об л и ч а в б ъ л гар ски я национален к о ж у х (т у н и ко или каф тан о т к о ж а ), защ ото Л ъв Д я ко н
в своята И стор и я съобщ ава че им ператор Н икиф ор Ф о ка , след к а т о заповядал да наби ят пр а те н и ц и те на П е ­
тъ р, им казал: „В ъ рвете си и обадете на ваш ия господар, облечения в к о ж у х кож о гр и зе ц . . А б р а тя та му

1 Извори за б ъ л га р ска та история, т. X I. И здателство на Б А Н . 1964. стр. 247.

9. Български цар и царица в ежедневен костюм от средата на XIII век
Иван и Вениамин (к о й т о се смята тъж дествен с Боян) според П р о д ъ л ж и те л я на Теоф ан същ о о б и ч а л и б ъ л га р ­
ското си о б л е кл о : „Й о а н , пък и Вениамин ощ е се о б л и чал и в б ъ л га р с ко о б л е кл о .“ 1
За то в а б ъ л га р ско о б л е кл о го во ри и И б р а хи м -и б н -Я куб в 965 г. „А з не съм ход и л при б ъ л га р ски я цар,
но аз видях н егов и те п р атен и ци в М ерсебург при т я х н о т о п р и с ти га н е при и м п ера тора О т о н а . Те носеха те с­
ни дрехи и б я ха препасани с дъ л ги пояси, върху ко и т о бяха п р и ш и ти златни и сребърни к о п ч е т а .“
Й о ан С ки л и ц а , к а т о говори за б я гств о то на Борис II о т Ц а р и гр а д за Б ъ л гария, п о д ч е р та в а , че т о й бил
убит о т б ъ л га р ска та стр а ж а , ко я т о го взела за гр ъ к поради о б л е кл о т о му.
О т в си чко то в а става ясно к о л ко различно е б и л о б ъ л га р с ко т о о б л е кл о д а ж е и в пе ри од а след п р и ем а­
нето на хр и сти ян ство то . В изантийският ко стю м д ъ л го е срещ ал съ пр оти ва не само у н ар ода , но и в самия
двор. В и зан тий ското обл екл о се установява най -н апр ед ка то оф ициален репрезентативен к о с т ю м в царския
двор само за търж ествени случаи. В ежедневния си ж и в о т мъжете пр е д п о ч и та л и к о ж е н а т а т у н и к а или каф-
т а н а („б ъ л га р с ка к р о й к а “ ) със или без косъм отвътре, ко я то б ила удобна при лов и езда.
Щ о се отнася до разко ш н ите византийски тъ ка ни , те ощ е преди X век се б р о я т м еж ду п л я ч ка т а на п о ­
бедителите. Т а к а например ка т о победител Тервел получил о т победения виза нти й ски и м п е р а то р скъ пи к о ­
принени платове и дрехи на куп, основата на ко й т о била к о л к о т о „п р о с т р я н о т о на земята н е го в о к о п и е “ .
С къ пи те византийски копринени и пр отъ ка н и със златни и сребърни н и ш ки платове, носени във Византия о т
упр авлява щ а та класа, са били примамливи за бъ л гар и те , к о и т о са ги по л уча ва л и б и л о к а т о б о й н а п л я ч ка ,
било ка т о подаръци, изпращ ани в двора от византийския им ператор, б и л о по пътя на т ъ р го в с ки я обм ен сре­
щу български стоки (кож и , земеделски произведения и др.). Тия тъ ка н и са б или ч уж д и п ъ р в о н а ч а л н о на по-
примитивния български бит, но постепенно п р о н и кв а т и в б ъ л га р ско то об л е кл о — о т н а ч а л о в ца рски я д вор
и сред бол ярското съсловие, и т о най-напред в женския ко стю м , а след то в а и в м ъж кия.
С течение на времето византийската мода се установява о ко н ч а те л н о в д в ор а и между м естните владе­
тели. Тя не е останала без влияние и върху о б л екл ото на народа, но в о гр а н и ч е н и размери.
В „Ч у д о т о на св. Гео рги “ (К а п а д о ки й с ки )2 сред опи сан и ето на чуд е сата се с ъ д ъ р ж а т и сведения за б ъ л ­
га р ска та история, отнасящ и се до събития през първата четвъ рт на X век. С в етец ъ т о св о б о ж д а в а младия
син на б л аго чести во гр ъ ц ко семейство, попаднал в плен при в о й н а та с б ъ л га р и те при до бъ р го с п о д а р — б ъ л ­
гарин, при к о го т о живее при добри обноски, но к а т о роб. Един ден, т о ч н о к о га т о м л а деж ъ т носел в един „ к у -
кум и й “ (старо б ъ л гар ски съд) врящ а вода за господаря си, той бил в д и гн а т о т светеца и за м и г пренесен в б а ­
щ иния си дом, където, „к о г а т о родителите и всички нам иращ и се там изведнъж го видели обпечен е българско
одеяние (к. н., В. Н.) и д ъ р ж а щ в ръ ката си кукум ия. . ., се изумили. . .“ Т ова и зри чно по со ч в а н е на о б л е к ­
л о то показва д о ко л к о б ъ л га р ско то обл екл о се е запазило своеобразно и различно о т в и за н ти й ско то .
П о дм яната на старите тра д и ци и в о б л е кл о то не става н и то бързо, н и то пък нови те идващ и отвъ н влия­
ния изместват напъ лно местните оби ча и . Това са п р ед постав ките , върху базата на к о и т о се и згра ж д а в п о ­
следствие бъ л гар ски я т ко стю м о т византийски ти п.

’ Извори за б ъ л га р ска та история, т. X I. И здателство на Б А Н . 1964. стр . 135.

2 П а к т а м . стр. 65.

3 И стор ия на б ъ л га р с ки я ко с тю м
 Втори дял

Б ЪЛ Г А Р С К И Я Т К ОСТ ЮМ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА РАЗВИТИЯ ФЕОДАЛИЗЪМ

О т X I и X II стол ети е, векове на в иза нти й ско иго, не са д о с т и гн а л и до нас н и ка кв и па м е тн и ци , по к о и т о

да може да се съди за р а зви ти ето на бъ л гар ски я ко стю м . О щ е в края на съ щ ествуван ето на П ъ р в а та б ъ л га р ­
ска д ъ р ж а ва е бил завърш ен процесът на сливане на двете е тн и че ски гр уп и — п р а б ъ л га р и и славяни. О б с т а ­
н ов ка та на кръ стон осн и п о хо д и и о тсл а б в а н е то на Византия улеснили утвъ р ж д а в а н е то на В то р а та б ъ л га р ска
държ ава, к о я т о в късо време се разраснала в м ощ на ф еодална д ъ р ж а ва , д о с т и га щ а при И ван -А се н II д о т р и ­
те м орета (Ч е р н о , Бяло и А д р и а т и ч е с ко ). Разцветът на тъ р го в ски я обм ен, т ъ р го в с ки т е споразум ения с Д у ­
б ро вн и к и д р у ги и та л и а н ски гр ад ове, к а к т о и кръ стон осн и те п о хо д и били п р е д п о ста в ки за пр о н и кв а н е и на
западни влияния в б и та и об л е кл о то .
П о време на в и за н ти й с ко то и го ф еодалната класа не б и л а загуб ил а н апъ л н о своите позиции. М естни
бъ л гар ски феодали оста на л и феодали и във виза нти й ска та д ъ р ж а ва . Безспорно те по д р а ж а в а л и на визан­
тийския а р и с то кр а т и ч е с ки ко стю м . П ри В тор ата б ъ л га р ска дъ р ж а ва ф еод ал ната кла са п о л уч и л а пъ л но го с­
подство в ст р а н а та . В и зан тий ски ят ко стю м се запазил у тази класа, а б ъ л га р с ки т е владетели п о д р а ж а ва л и
на в и за н ти й ски те василевси в о б л е кл о т о си.
И звестно е м о щ н о то влияние на Ц а р и гр а д к а т о по л и ти че ски , кул т у р е н и худ о ж е ств е н център в сре дно­
вековието к а к т о на З апа д, т а к а и на И зток. Това влияние се п р о сти р а д о С ици л и я. Рим, Венеция. Ф л оре н ци я,
а на изток до р уска та дъ р ж а ва (К ие в. Владимир, Н о в го р о д , М осква). Т о л ко в а по -си л н о б и л о т о в н ейните не­
посредствени северни съседи — бъ л гар и те , ч и и то общ ествен строй и дъ р ж а вн а с т р у к т у р а били близки д о ви­
зантийските. У сп о р е д н о с то в а Ц а р и гр а д излъчвал силно влияние върху о б л е кл о т о във в сички об л асти , до
ко и то се п р о с т и р а т п о л и т и ч е с ко т о му и к у л т у р н о влияние и религиозни връзки. П р и н епр екъ сн ати я близък
к о н т а к т меж ду Византия и Б ългария (ту враж дебен, ту мирен) и при м н о го б р о й н и те б р а ко ве на б ъ л гар ски
владетели с виза нти й ски принцеси между б ъ л га р ска та упр авлява щ а класа бързо се разпро стр ан явал и визан­
ти йски те моди.
Н а р о д н и я т к о с тю м в България не пр етърпява о т н а ч а л о т а к о в а ц я ло стн о и д ъ л б о ко влияние, к а к т о к о ­
стю м ът на уп р а в л я в а щ а та класа. С ам о отделни елементи д о с т и га т до н его през б ъ л га р с ко т о б о л я р с ко о б ­
лекло. Н о и тези елементи са силно пречупени през ф ун кц и о н а л н и те изисквания, вкуса и м а те р и а л н и те въз­
м ожности на народа. П ъ тят на п р о н и кв а н е на чуж д и влияния в н а р о д н о то о б л е кл о при усл овията на сре дно­
вековния б и т е м н о го дълъг. У св оя ва не то става бавно, но веднъж навлезли в н ародния ко с тю м , тези влияния
дълго се запазват в него, д о к а т о нови и ко н ом и че ски , социални или д р уги силни ф а кто р и не д а д а т нови на­
соки на развитие. П роб л ем ъ т на м одата същ ествува в този период, но то й се пр ости ра в кръ га на уп р а в л я в а ­
щ ата кл пса и се излъчва о т владетелския двор.
Д а н н и за св е тско то о б л е кл о на б ъ л гар ски владетели и на пред ста ви тел и на уп р а в л я в а щ а та кл а са от
X III век съ дъ р ж а т по р тр е тъ т на И ван-А сен II в преддверието на ц ъ р кв а та в М и ле ш е вски я м анастир, близо до
гр. П риепол е. построен в еро ятн о между 1234 и 1237 г. о т сръбския крал Владислав, зет на И в ан -А се н II, и
п о ртре ти те на М и ха и л Асен (1246— 1256 г.), син на И ван-А сен II, и на м айка му И р и н а , н ам и ращ и се в ц ъ р к­
вата „С в е ти а р х а н ге л М и х а и л " в К о стур . Д в а т а п а м е тн и ка за съж аление са твърде повредени. О цел ел и са
само части о т ко с т ю м а , по к о и т о може да се съди за ц я ло стн о то о б л е кл о на п о р тр е тув а н и те .
В Б о ян ска та цъ рква се н ам и рат стен оп исн и те по ртре ти на цар К о н с та н ти н Т и х (Асен, 1257— 1277 г.) и
царица И р и на и на к т и т о р и т е се в а сто кр а то р К ал оян и ж ена му Д еси сла ва . Те са не само забе ле ж и те л ни п а ­
метници на б ъ л га р с ко т о изкуство от X III век, но и м ного ценен и зто чн и к за изучаване к о с т ю м а на б ъ л га р ски -
19 те владетели и боляри.
11. Цар К о н ста н ти н -А сен и царица Ирина

В с и ч ки п о м е н а т и п о р т р е т и п р е д с т а в я т б ъ л г а р с к и в л а д е т е л и и б о л я р и в т ъ р ж е с т в е н к о с т ю м о т в и з а н т и й ­
ски т и п . В и з а н т и й с к а т а м о д а е п р о и зл я зл а в ъ р х у о с н о в н и т е ф о рм и на г р ъ к о -р и м с к и я к о с т ю м . П о д в л и я н и е
н а х р и с т и я н с т в о т о и н е г о в и т е д о гм и и з а б р а н а т я л о т о д а се п о д ч е р т а в а чрез о б л е к л о т о в т е ч е н и е на н я к о л ­
к о с т о л е т и я и з я щ н а т а д р а п и р а н а к л а с и ч е с к а т у н и к а се с в е ж д а д о л и ш е н а о т г ъ н к и и н е м о д е л и р а щ а т я л о т о
з а т в о р е н а д р е х а . К о л к о т о о б а ч е т у н и к а т а „с е о п р о с т я в а “ и с т е с н я в а , т о л к о в а п о в е ч е р а с т е л у к с ъ т в т ъ к а н и ­
т е и у к р а с а т а на п л а т а (з л а т о т ъ к а н и п л а т о в е , везба със з л а т о и к о п р и н а , а п л и к а ц и и , о б ш и в а н е с к а м ъ н и и
п е р л и ). В п ъ л н и я си б л я с ъ к и р а з к о ш к о с т ю м ъ т о т в и з а н т и й с к и т и п се н о си в б ъ л г а р с к и я д в о р и м е ж д у б ъ л г а р ­
ските боляри.
П о р т р е т и т е на К о н с т а н т и н - А с е н и на ж е н а му И р и н а са р а з п о л о ж е н и на ю ж н а т а с т е н а в к р и п т а т а на
Б о я н с к а т а ц ъ р к в а , а на к т и т о р а с е в е с т о к р а т о р К а л о я н и на ж е н а му Д е с и с л а в а — н а с е в е р н а т а .
„ К о н с т а н т и н в Х р и с т а б о г а в е р е н ц а р и с а м о д ъ р ж е ц веем б ъ л г а р о м “ , к а к т о гл а с и н а д п и с ъ т о т л я в а т а
с т р а н а д о г л а в а т а м у. е и зо б р а зе н в т ъ м н о ч е р в е н а д а л м а т и к а със з л а т и с т , не е д ъ р о р н а м е н т , с ъ с т о я щ се о т с и ­
м е т р и ч н о р а з п о л о ж е н и к р ъ го в е , с ъ е д и н е н и п о м е ж д у си с п о -м а л к и о к р ъ ж н о с т и . П о т а к ъ в н а ч и н се е п о л у ч и л
б е з к р а й н о п о в т а р я щ се с п о к о е н о р н а м е н т . В с р е д а т а н а го л е м и т е о к р ъ ж н о с т и е п о с т а в е н к р ъ с т с р а в н и с т р а ­
ни, у к р а с е н с п е р л и на ч е т и р и т е му к р а я . С ъ г л а с н о у с т а н о в е н а т а к ъ с н о в и з а н т и й с к а м о д а на X III в е к т у н и к а т а
с т и г а д о н а д гл е зе н а . К р а к а т а са о б у т и в ч е р в е н и б о т у ш к и със з а о с т р е н в р ъ х — з о к у с (босцб ). Д алм атиката
н а ца р я е з а в ъ р ш е н а с ш и р о к а з л а т и с т а и в и ц а . Н а т о в а м я с то ф р е с к а т а е о с о б е н о м н о г о п о в р е д е н а и не се
в и ж д а о р н а м е н т ъ т . Д а л м а т и к а т а е т я с н а , п р а в а , с д ъ л ъ г д о к и т к а т а р ъ к а в . В р а т н а т а и з в и в ка е к р ъ г л а , л е к о
и з в и та н а д о л у в ъ р х у п р е д н и ц а т а и е за в ъ р ш е н а със з л а т и с т а у к р а с а . Н а д к и т к а т а р ъ к а в и т е са у к р а с е н и 20
с широка златиста ивица, върху която откъм лице­
вата страна е монтиран по един голям четвъртит зе­
лен камък, а на четирите му върха на малко раз­
стояние е поставена по една голяма перла. Високо
на ръката, до под мишницата (там. където е съедини­
телният шев между ръкава и дрехата) лежи втора,
по-широка златиста украсна ивица (т$ ш а ), която
опасва ръката. В двата си края тя е ограничена с
гъсто наредени в двоен ред по-дребни перли, а меж­
ду тях на лицевата страна на ръката в средата на
бордюра е монтиран голям объл синьозелен камък.
В двете перлени двойни ивици са поставени по още
един по-дребен камък от същия цвят. Върху спокой­
ния фон на тази далматика с голям блясък изпъква
разкошният царски орнат — символ на царската
власт: златотъкан широк лорос (колан), украсен със
скъпоценни камъни и перли, краят на който е премет­
нат върху лявата ръка; корона с полусферична форма,
обсипана с перли и цветни камъни, и златен жезъл,
украсен с камъни. В лявата си ръка царят държи
акакия. 1
Лоросът е дълъг и единият му край е спуснат
отпред, от средата на гърдите той извива в диагонал
по дясното рамо. минава хоризонтално през плещите,
опасва дясното рамо, спуска се по диагонал през гър­
дите към кръста, опасва кръста два пъти и краят му
е преметнат над дясната китка; при това премятане
се открива златистата му подплата. На това място 12. Схема на опасване на колана от царския
се виждат две златни верижки, закрепени към опако- орнат — лорос
то на колана (вероятно те служат за прикрепяне на ло-
роса към ръката). Върху златистия фон на колана е извезан орнамент от ивици, разположени диагонално вър­
ху ширината му, които се спускат от двата му края и се пресичат под прав ъгъл, образувайки по този начин
непрекъснат орнамент от ромбове и триъгълници по цялата дължина на лицевата страна. Ивиците са об­
шити с двоен ред перли. По същия начин е завършен коланът и по края си. В мястото на пресичането, в цен­
търа на ромбовете и в средата на дългата страна на триъгълниците е поставен по един голям скъпоценен
камък. О коло камъните, които лежат в центъра на ромбовете, са наредени по 8 едри перли.
На раменете на царя се вижда малка част от червената му мантия, закопчана отпред на врата с малка
овална фибула. Полусферичната корона е златна. Дъното е монтирано върху тясна основа, имаща формата
на диадема (венец). Украсена е с тъмносиво-зелени камъни и червени рубини. Над челото, отвесно върху дъ­
ното, е поставен голям червен камък, а на върха на короната е монтиран ясночервен рубин. За да се изтък­
нат блясъкът и цветът на скъпоценните камъни, те са обиколени с меката светлина на гъсто наредени перли.
Двоен ред перли обточва и основата на диадемата, където през пет двойки перли е поставен по един цветен
скъпоценен камък. Над ушите от короната се спускат нанизи от двоен ред перли и рубини (перпендулии).
Те се открояват красиво на фона на дългите до под ушите коси.
В дясната си ръка Константин-Асен държи златен скиптър, завършен в горния си край с кръст, разполо­
жен в окръжност. Кръстът и окръжността са украсени с перли.
Царица Ирина е облечена в дълга до земята тъмночервена далматика. завършена с широк златист бор­
дюр. Малко по-тясна златиста ивица опасва вратната извивка като яка. Ръкавът е тесен, дълъг до китката,
завършен със златиста ивица, обшита с перли. На външната страна на този маншет е поставен по един голям
червен камък. Върху златистия фон на ръкава е извезан орнамент с лека извита линия. По долния и горния
край яката е обшита с ивици перли. Златистият бордюр, разположен в долния край на туниката, е завършен
от двете си страни (горе и долу) с по един двоен ред перли, а между тях на известно разстояние са монтирани
големи зелени камъни, заобиколени в полукръг от перли. Цялата далматика на царицата е обсипана с пер-

1Т орб и ч ка пръст, ко я то владетелят държи в ръка и която има предназначение да му напомня за неговия „земен пр ои зход " и пре­
ходността му. с д р уги дуни, да му внуш и известно смирение.
13. С ева сто кр а то р К ал оян и Д есислава

ли, ра зпол ож ен и по зла ти сти я о р н ам е н т, ком пози ра н о т едри и дребни о к р ъ ж н о с т и . И р и н а е н а м е тн а та с д ь л -

га до земята з л а то ж ъ л та м антия в п о л у кр ъ гл а форма — т р а д и ц и о н н а т а к р о й к а на в и з а н т и й с ко то д во рц о во

нам етало. В ърху м а н ти я та се в иж да ор н а м е н т о т големи и по -м а л ки впи сани кр ъ го в е в си м е тр и ч на ко м п о ­

зиция. И този о р н а м е н т е п о д ч е р та н с п р и ш и ти върху н е го перли, а т у к-т а м пе р л е н а та у кр а са е д о о б о га те н а
със скъ поц ен н и кам ъ ни. П о ц я л о то си пр о те ж е н и е м а н ти я та е за о б и ко л е н а с ивица о т двоен ред п е р ти , пре­
късвана на равном ерни разстояния о т едри скъ поц ен н и кам ъни. Тя е п о д п л а те н а с червена к о п р и н а и се к р е ­
пи на раменете с две кр ъ гл и златни ф ибули, украсе н и с кам ъни и перли. К о р о н а т а на ц а р и ц а та е висо ка д и а ­
дема, л еко разш ирена н агоре , с назъбен горен кр а й , затворена с п о лусф ер и чно зл а ти сто д ъ н о о т б р о ка т н а
тъ ка н. О б си п а н а е с червени и зелени кам ъни и перли. Н а д у ш и те , в ъ рху гл а д ко п р и б р а н и т е коси висят пер-
лени перпендулии. П ерлени нанизи са вплетени в коси те. О к о л о о с н о в а та на в р а та в л е ко о т к р е х н а т и я о тв о р
на д а л м а ти ка та ц а р и ц а та носи плътен метален ге рд ан , украсен със светли кам ъни. В л яв ата си ръ ка тя дъ р­
ж и къс ски п тъ р , завъ рш ващ го р е с м алък, украсен с перли кр ъ г. В д о л н а та ч а ст на тази о к р ъ ж н о с т в ъ р ху са­
мия край на д р ъ ж к а т а на с ки п тъ р а е м о н ти р ан четириъгълен кам ъ к. Ц а р и ц а т а п о д о б н о на царя е о б у та в
т и п и ч н и я византийски червен и м п е р а то р ски зокус.
В по р тр е ти те на к т и т о р а с е в а сто кр а то р К а л о я н и ж е н а му Д е си сл а ва к о с т ю м ъ т е тъ р ж е стве н и еле­
га н те н , но не е т а к а кон сер ва ти в н о -ц е р е м о н и а л е н , к а к в и т о са к о с т ю м и те на царя и ц а р и ц а та . О т ч е ти р и те
изобразени ко стю м а в Б о ян ска та църква безспорно най-интересен к а к т о о т гл ед и щ е ра зви ти е то на и сто р и я ­
та на б ъ л га р с ко т о обл екл о, т а к а и о т чи сто есте ти че ска гл ед на т о ч к а е к о с т ю м ъ т на Д еси сл а ва .
Д есислава е обл ечена в д ъ л га до земята д а л м а ти ка с основен то н светъл цинобъ р, но о т този основен тон
се вижда твърде малко, тъй като цялата предница на дрехата — от малката вратна извивка до върха на обув­
ката — е заета от орнамент : три едри, различни по големина кръга, избродирани със злато върху сребри-
стобяла основа. Различната големина на кръговете е майсторски съобразена с различната ширина на далма-
тиката в нейния горен и долен край — най-малък е първият кръг, който лежи на гърдите, а най-голям тре­
тият. който е разположен върху полите. Самият орнамент, който е затворен в кръговете, представлява два
застанали един срещу друг на задните си крака лъва, разделени с отвесно разположено растение (индийска
палмета). Поради разликата в големината на трите кръга и орнаментът в тях е разработен с малки различия
в третиране формата на лъвовете и растението.
Тази червена далматика вероятно е с къс ръкав (това може само да се предполага, тъй като ръката в
горната си част е покрита от наметалото и от нея се виждат само китката и малка част от тесен зелен ръкав,
от една страна, и,от друга — защото обикновено в тази епоха при носене на две туники една върху друга
горната има винаги по-къс и по-широк ръкав. Тя е и по-богата по тъкан и орнамент, а долната туника е от
по-проста тъкан и е с тесен дълъг ръкав). Ръцете на Десислава грациозно държат връзката, с която наметало­
то е закрепено на гърдите й. В движението на ръцете й има непринуденост и светско държане, каквото лип­
сва в портретите на Константин и Ирина, които са изобразени в традиционни церемониални пози. Наметало­
то на Десислава е полукръгло и е в по-тъмночервен цвят от далматиката, с орнамент от едри кръгове, големи
почти колкото тези на далматиката, но разработени с по-лека геометрична рисунка. По правата страна на
наметалото, която пада отпред, е разположена широка златиста ивица, а върху нея са извегани със сребро
светли арабески.
Орнаменталната украса на далматиката и на наметалото е завършена и допълнена с нашити по орна­
мента перли. Върху прибрани, вчесани на път в средата и опънати коси Десислава носи златна диадема, коя­
то е украсена с червени и зелени едри скъпоценни камъни и с перли. Затворена е с дъно от златиста тъкан на
светли и черни успоредни ивици. Тънък бял подбрадник в меки гънки опасва лицето и лежи леко, свободно
под брадата й. Той отделя тона на лицето от разкошния многоцветен костюм и изтъква хубостта на Деси­
слава. О т диадемата висят на перлени нанизи големи кръгли обици от злато с едър червен камък в средата
и перли около него. Наниз от перли минава и по края на косите, като със светлия си блясък ги отделя от ли­
цето. Зад тънкия подбрадник прозира огърлица от перли, разположена в долния край на врата. Десислава е
обута в тъмночервен зокус.
„Калоян — севастократор и ктитор“ , както гласи надписът до главата му, е облечен в тъмнозелена,
почти черна дълга до над глезена туника, с кръгла извивка около основата на врата и с прав дълъг, тесен
ръкав. Тя е препасана ниско с тесен златен колан, съставен от правоъгълни, подвижно скрепени пластинки.
Върху всяка пластинка е монтиран скъпоценен камък. О т лявата предна страна на колана виси лопус (за за­
качване на меча), изработен по същия начин и от същия материал, ка кто и самият колан. Коланът е закопчан
с тока и краят му виси, пуснат от токата надолу.
На долния край (при китката) ръкавът на туниката е завършен с тясна украсна ивица с двоен ред перли,
а високо на ръката (под мишницата) лежи широка златиста ивица, ограничена горе и долу с двоен ред перли,
а между тях е разположен орнамент в тъмнозлатист тон, украсен с перли и скъпоценни камъни. Върху тъмния
тон на туниката е извезан (или изтъкан?) с тъмнозлатисто характерен за XIII век орнамент от спираловидни
клончета с дребни пъпки и извити малки разклонения.
Наметалото на Калоян е в наситен тъмнозелен цвят. Ако се съди по начина, по който художникът е на­
рисувал гънките, трябва да се приеме, че то е от кадифе. По лицевата му страна е загатнат златист орнамент,
точната форма на който не може да се проследи. Само високо над дясното рамо ясно се откроява една злат­
на звезда.
На главата си ктиторът носи златна диадема със заоблена пластинка на челото. О т двете страни на че­
лото се виждат монтирани върху тесния пръстен на диадемата два по-малки хоризонтално разположени ка­
мъни (също зелени). Цялата диадема е покрита с гъсто наредени в двоен ред едри перли. Калоян е изобразен
с дълги до под ушите коси, брадата не е много дълга и е леко заострена в долния си край, а мустаците имат
естествена, неподправена форма.
Костюмът на Калоян е завършен с меки тъмносиньо-зелени ботуши — зокус. Облеклото на Калоян е в
приглушена, малко студена колоритна гама, на която изпъкват както изящният лек орнамент от злато върху
тъмния тон на туниката, така и златистите апликации на ръкава (инстита) и севастократорската диадема.
До костюма на севастократора фигурата на Десислава топло грее в цинобър и злато, върху които се откроя­
ва блясъкът на скъпи камъни и перли. Облеклото на Десислава от гледище на историята на костюма е забе­

1Проф. А. Грабар тълкува жеста на Д есислава ка то условен жест на знатна дама. заимствуван вероятно под влияние на западна­
та мода чрез Ц а р и гр а д , владян по онова време о т участниците в Ч етвъртия кръстоносен поход.
лежителен образец на композиция — на съвършено свързване оЬема и формата на дрехата с нейната орна-
ментална украса. Такава изисканост дава основание да се предполага, че нейният костюм е бил изпълнен
по предварителен проект на художник, както това се е практикувало в Италия по-късно, в епохата на Ре-
несанса.
Църквата „Свети архангел М ихаил“ в Костур, в която се намират портретите на Михаил-Асен и на май­
ка му Ирина, е построена през XI век. Предполага се, че около 1253 г. Михаил-Асен и майка му са посетили
този край, направили са дарения, с които църквата е била обновена, и поради това са били изобразени като
ктитори.
Проучването на споменатите два паметника от XIII век дава възможност да се вникнь по-ш ироко в
развитието на българския костюм от това столетие.1 Съпоставянето им както с боянските паметници, така
и с по-късни паметници от XIV и XV век доизяснява пътя на развитието на българското облекло и позволява
да се направят обобщения и изводи за българската средновековна мода.
Според описанието на проф. Иван Дуйчев Михаил-Асен и майка му Ирина са изобразени на източната
страна в притвора на църквата, от двете страни на една голяма фигура на архангел Михаил — вдясно —
Михаил-Асен, а вляво царица Ирина.
„Михаил II Асен е млад, лицето му е продълговато, с правилен нос, дълга черна коса, ниско остригана
брада, мустаци и черни очи.“ Косите му са вчесани назад и достигат до средата на врата. „Горната му дре­
ха е дълга, без ръкави, в черен цвят. Под тази дреха се вижда друга в светлозелен цвят, с дълги ръкави, по
които са нарисувани кръгове, изпълнени с изображения на едноглави орли. Тази дреха е препасана с пояс.“
Ръцете на Михаил-Асен са обърнати молитвено наляво. Най-запазената част от костюма са ръкавите.
При китката те са завършени с тясна украсна ивица, а под мишницата са украсени с тройно по-широка иви­
ца (както костюмът на севастократор Калоян в Ьояна).
Царицата-майка Ирина, дъщеря на Теодор Комнин, е изобразена като млада, много хубава жена с об­
ло лице и големи тъмни очи. Горната част на изображението е по-добре запазена. Ясно се вижда сложната и
красива диадема с дъно от плат, което покрива половината от челото й. В долния край на диадемата личат
два реда едри перли, които вероятно са били монтирани върху златна основа. Над диадемата е поставено
дъно от светъл плат, върху което минава широка украсна ивица. Под овала на лицето се спуска бял подбоад-
ник от тънък плат.3 На ушите на царицата висят големи кръгли обици, обиколени с блестящи едри перли.
Дългата до стъпалата туника на Ирина е орнаментирана с едри кръгове, в центъра на които са изобразени
фигури вероятно на животни или птици. Над туниката е наметната тъмна наметка, под която се подават ръ­
цете на Ирина, свити в лакътя и насочени вдясно. Тези две изображения въпреки тежките си повреди са из­
вънредно ценни, защото показват не традиционния репрезентативен царски костюм с външните символи на
царската власт, а ежедневния костюм на членове от царското семейство, който именно поради това си ка­
чество е повлияван от модата, докато тържественият костюм като ритуален остава през дълги периоди от
време почти непроменен в основните си линии. Репрезентативният тържествен костюм на Иван-Александър
в Лондонското евангелие (1356 г.) е почти същият, както костюмът на Константин Тих в Боянската църква
(1259 г.), въпреки че ги дели един период от около 100 години. Двата портрета на българска царица (Сара-
Теодора от Лондонското евангелие и Ирина от Боянската църква) показват еднакви корони в тържествения
костюм на царицата, докато диадемите на Десислава (Бояна, 1259 г.) и на царица Ирина (Костур, 1246— 1253 г.)
са оформени по два различни начина, но и двете отразяват влияние на западните европейски моди от XIII
век — оформяне на диадемата с дъно от плат и подбрадник от тънък прозрачен бял плат. Бихме могли да
направим следния извод: докато в тържествения костюм доминира византийското влияние на императорско­
то тържествено облекло, в ежедневния дворцов костюм и в костюма на управляващата класа през XIII век
е съществувало значително западно влияние. Въпреки че Десислава е севастократорка, а Ирина е майка-ца-
рица, и двете носят „модния“ подбрадник (la barbette) и диадема от един и същ характер, но все пак силно
индивидуализирани и различни, макар че са много близки по време. При бавните темпове на развитие на мо­
дата в средновековието няколко години не съставляват интервал от време, който би бил от значение като
обуславяш разликите, които са резултат на индивидуалния вкус и на разнообразието в рамките на един и
същ тип мода.

'Сведения за портретите но М ихаил-Асен и майка му И рина са черпени от к н и га т а на Асен Васипиев „К т и т о р с к и п о р тр е ти ", из­
дание на БАН, 1960. от Иван Д уйчев, Принос към историята на Ивон-Асен II, С писание на БАН . 1_ХУ1. 1943
•Позволявам си да опредепя ивицата от бяп плат. опасващ а лицето, к а т о Ьял подбрадник, а не ка т о яка. к а к т о смята Асен Васи­
лиев в кни гата си „К ти т о р с ки по р тр е ти ", тъй ка т о през X III век яката отсъствува о т византийския ти п обл екл о; подбрадникъ т е х а р а к ­
терен атрибут към украсата за гпава в женския дворцов костю м (в портрета на Д есислава подбрадникъ т е м ного ясно и недвусмислено
ию оразен); в самото изоЬражение ясно личи, че тази бяла ивица е плат. ко й то е свързан с диадемата, основа на цялата украса върху
главата на И рина, а не се свързва с орнам ентираната дреха.
14 Б ъ л га р с к и б о л я р с к и (с е в а с т о к р а т о р с к и ) т ъ р ж е с тв е н к о с т ю м о т с р с д а т а на X III век (м ъ ж к и и ж е н с к и )
 15. Иван Кукузел — български композитор и певец

Освен правдиво изобразените костюми на бъл­

гарските владетели и на ктиторите в поредицата
стенописи на Боянската църква се съдържат и све­
дения за костюма и бита на обикновения българин от
XIII век.1 Според тия данни може да се възстанови до
известна степен народното облекло, основна част на
което е туниката, дълга до земята при жените и до
средата на прасците или до над глезена при мъжете,
с малка вратна извивка и тесен дълъг ръкав, ниско
препасана в кръста (при мъжете), а върху нея наме­
тало с четвъртита или полукръгла форма. Под тази
туника се е носела долна бяла туника — риза. Мъжете

’ М есалът о т бяло пл а тн о с напречни цветни ивици — плътна

и тъ нка, през равномерни и н те рвал и ,— к о й т о лежи върху коленете на
всички сътрапезници о т „Т а й н а т а вечеря” , се повтаря и ка т о тъкан,
о т която е направена чал м а та на един о т кн и ж н и ц и те в сцената
„И с у с — 12-годиш ен. беседва в храма с кн и ж н и ц и т е ". О т подобно платно с м алко по -гъ сто разположени напречни ивици е забрадката на
м а й ка та в сцената о т Ж и т и е т о на свети Н и кол а, представляващ а момента, к о га т о светията връщ а на родителите тя х н о т о пленено от
арабите момче.
С а м о то забраждане представлява м н о го кр а тно увиване на главата с пл ата, при ко е то се по кр и ва цялата коса (ко я то вероятно,
преди да бъде забрадена, е завита в пл и тки око л о гл авата ка то венец). Една част от пл ата пада свободно под л иц ето д о основата на
врата дъгообразно. ка то подбрадник.
М а й ка та е облечена в т у н и ка с малка кръгла вратна извивка и с тесен, дълъг д о к и т к а т а ръкав. Н ам етната е с нам етало, което,
а к о се съди о т начина, по к о й т о пада от раменете, има по пукръ гл а форма.
Б ащ ата е в подобна ту н и ка с м алко о ткр е х н а та о т врата извивка, дълъг до к и т к а т а ръкав, ко й то е свободен в го р н а та си част и
постепенно се стеснява към ки т к а т а , където завършва съвсем тясно прибран. Д р е х а та му е препасана в кръста и поради ш и р ин а та си
свободно и меко лежи о ко л о препаската. К осите му са доста дъпги и п о кр и ва т врата отзад. Гъстата му брада закрива поло ви н ата шия
и има леко заострена форма. М устаците му са неподстригани.
М а п ко то . спасено о т плен момче носи дъ л га д о прасците туни ка с ръкав д о ки тка та . Т ун и ка та не е м ного тясно скроена и при опас-
ван сто й н и ско в кръста пп атъ т образува меки пластични гъ н ки , к а к т о при д р е ха та на бащ ата. К р а к а т а са обути в прилепнали средно­
вековни ногави ци . к о и т о влизат в мека кож ена обувка. Косите му отзад сти гат до средата на врата. Н а гл ава та си има ш а п ка с конусо-
видно заострено високо дъно и объ рната нагоре малка периферия. В лявата си ръка момчето държ и пр од ъ пго ва та кърпа с къси ресни
над д в ата тесни края. а нод ресните минават тесни цветни ивици. Т ъ ка нта между ивиците по цяпата дълж ина на къ р па та е п о кр и та с
дребен гъст орнам ент във формата на три чер тички , събиращи се под остър ъгъп в една т о ч ка .
С ам ият свети Н и кол а е облечен к а то архиерей в дълга до земята д а лм ати ка с б о га т о извезани и украсени с перли н аръ кавници, епи-
тр а хи л . фелон (ленула) и бял омофор с пи скю п и накрая и големи черни кръстове на раменете.
Д р у га сцена из Ж и ти е то на свети Н и кол а го представя заедно с беден ца риград ски ж и тел , о т к о й т о светията купува едно килим ­
че. Интересни т у к са орнам ентите на кил и м че то — изобразени са лъвове и ор ли . н а й -ха р а кте р н и те д е ко ра ти вн и орнам енти за X III век в
скъпите тъ ка н и на България.

4 И стория на бъ лгарския костю м

обували краката си в прилепнали ногавици, ушити от плат, а над тях обували къси ботуш ки от кожа.
Шапки се носели малко в ежедневието, но те винаги допълвали пътното облекло. Омъжените жени винаги
покривали главата си със забрадка върху завити около главата плитки. Тъканите в обикновения граждански
костюм са едноцветни, в плътни меки тонове (бриковочервено, сиво, кафяво).
Украсата на костюма се свежда до цветни ивици, които обточват дрехата около вратната извивка, ръ­
кава при китката и при раменния шев. както и при долния край на туниката.
българският военен костюм през XIII век е много сходен с византийското военно облекло. Той се състои
от туника не по-дълга от коляното, с малка вратна извивка и дълъг до китката ръкав, а над туниката се об­
лича ризница, изплетена от тел или обшита с метални пластинки върху кожена основа. Краката са обути в
ушити от плат ногавици, а над тях кожени ботушки. Главата е защитена от бранник — броня, изработен ка­
то ризницата, а над него се носи метален шлем със заострен връх. Оръжието се състои от меч, копие, лък и
стрели. Защ итното оръжие е щит от дърво, обкован с метал или изцяло изкован от метал. Формата му е
кръгла, елипса със заострен долен край или правоъгълник със заострен долен край.1

В сравнение с XIII век XIV век е по-богат откъм източници за изучаване на костюма. Това са достиг­
нали до нас стенописи от ктитори и миниатюрите от Манасиевата хроника и Лондонското евангелие.
П о р т р е т н а ц а р И в а н- А л е к с а н д ъ р (1 3 3 1 — 1 3 7 1 г.) в Б а ч к о в с к и я м а н а с ­
т и р . Портретът се намира в лявата ниша в горния етаж на костницата при Бачковския манастир. Портре­
тът е много пострадал, но все пак са запазени доста много подробности, по които можем да възстановим пър­
воначалния му вид. Лицето на царя е сравнително добре запазено и ясно се вижда, че е млад човек. Следова­
телно портретът, който не е датиран, може да се отнесе към първия период от царуването на Иван-Алек-
сандър. Царят е изобразен в цял ръст. облечен в малиновочервена далматика, тясна и права, дълга до глезе­
на, а върху нея златист царски орнат. Поради дълбоки повреди на рисунката около врата и дясното рамо не
може да се види как е била завършена дрехата (дали е обточена с украсна ивица около вратната извивка,
или е украсена само от широкия златист бордюр, който се спуска отвесно по цялата дължина над туниката до
долната, опасваща края на дрехата еднакво широка ивица). Тесният ръкав е украсен над китката с широка
златиста ивица, а под рамото се виждат следи от друга златиста ивица. О т двете страни на дрехата на малко
разстояние от широкия отвесен златист бордюр, на височина малко над коляното са изобразени два златисти
квадрата. Всички златисти украсни бордюри на дрехата, както и златистият лорос с преметнат над лявата
ръка край са богато украсени с разноцветни скъпоценни камъни в кръгла, елипсовидна или триъгълна форма.
Освен това дрехата е богато обшита с перли, които минават като двоен ред по края на златистите ивици,
на квадратите и на лороса, ограничават камъните, като контрастират със своите седефени тонове на яркия
блясък на скъпоценните камъни или висят свободно нанизани по няколко като пластична трептяща украса,
която се спуска по краищата на отвесния златист бордюр и на златошитите квадрати. Подобна пластична
украса са и дългите перлени нанизи (перпендулии), които в двоен ред се спускат зад ушите на царя от злат-
ната му полусферична корона, обсипана също със скъпоценни камъни и много перли. Червеният зокус едва
се различава върху червената възглавница, на която е стъпил Иван-Александър. Това изображение на бъл­
гарския цар ни представя един от най-разкошните образци на царско облекло от XIV век. Въпреки големите
повреди, които този портрет е претърпял, той ни дава сведения за изключителното богатство на тържестве­
ната царска туника.
П о р т р е т и н а к т и т о р и в с к а л н и т е ц ъ р к в и п р и с. И в а н о в о, Р у с е н с к о . В така
наречената „съборена“ църква има следи от два портрета— на мъж, почти напълно повреден и унищожен,
и на жена. Надписите са напълно заличени, но по очертанията на силуета на фигурите личи, че това са
изображения на мъж и жена, облечени в болярски костюми. Поради големите повреди е много мъчно да се
възстанови формата на женския костюм и на отделните му съставки. Много интересно е оформена главата
на жената — със забрадка, поставена върху закрепена на главата форма, която има голямо сходство с жен­
ското забраждане в Русенско от X IX — X X век. Не личи дали забрадката е отделна, или е свързана с намет­
ката. Трябва да предполагаме, че тя е отделна, като се има пред вид, че се прави обикновено от по-тънка
тъкан, отколкото наметката.

1В „Разпятие Х р и с то в о " Л о н ги н е изобразен във военен бъ лгарски костю м , а гл ава та му е увита със спом енатото п л а т н о бяло
с тънки хоризонтални двойни ивици. К а к т о Л о н ги н , така и един войник о т сцената ..Н а път за Г о л го т а " са в ти л и ч н а та бъ лгарска сред­
новековна бойна ризница, изппетена о т тел. облечена над туни ка о т ппат, ко я т о се подава под полите на ризницата.
Главата на втория войник е защ итена с метален шлем. леко заострен на върха, и изплетен о т теп б р а н н и к, ко й то се спуска надопу.
като покрива и раменете му.
 16. Цар Иван-Александър

О статъ ци от цветове те го в о р я т, че н а м е тка та

е о х р о в а , а д р е х а т а по д нея светлосиня. О т есте ти ­
ческо гл е д и щ е цветове те са в изискана хар м о ни я.
С в е тл о си н и ят цвят на т у н и к а т а е указание, че това
не са н и т о ц а р ски , н и т о кн я ж е ски п о р тр е ти , тъй к а т о
цар» и чл енове на сем ей ство то им се изобразяват о б ­
лечени в червени или п ур п у р н о л и л а в и т у н и ки .
О т р и с у н ка т а на к о с т ю м а на м ъ ж ка та ф игура е
запазено о щ е п о -м а л ко . Л и ч и , че мъж ът е бил облечен
в къса д о ко л е н е те б л е д о о хр о в а т у н и к а , а ор н а м е н тъ т
на н а м е та л о то е съставен о т ср е щ у п о л о ж н о пресе­
чени д и а го н а л н и линии, между които се образува
мрежа о т ромбове, в сре да та на к о и т о л еж и п о един
стилизиран ц вят на лил ия. П о д о б ен елем ент — с т и л и ­
зирана л ил и я, има и в о р н а м е н та л н а та укр а са на н якои
костю м и о т т ъ р н о в с ки те стен оп иси на Трапезица, в
ко и то са оцелели само ф рагм енти. Т а къ в о р н ам е н т
е поставен там в ъ рху м ъ ж ки н о га в и ц и .
П о р т р е т и на неизвестни к ти т о р и
в ста р а та църква на с. К алотина, Со­
фийско. В ърху за па д н а та стен а на с та р а та църква има нар исува н п о р т р е т на млада ж е н а, а вляво д о нея
на д е тето й. Ж е н а т а е в цял ръст и въпреки м н о го т о повреди, нанесени в ъ рху стен оп иса , ко с т ю м ъ т ясно се
вижда. Г о р н а т а й д р е ха е червена, д ъ л га д о земята, с отвор , к о й т о се спуска о тв е сн о о т к р ъ гл а извивка по
основата на вр а та и завърш ва на гърдите, на висо чи н а д о л а къ тя . О к о л о в р а т н а т а извивка и по ц я л а та д ъ л ­
ж ина на пазвата д р е х а та е завърш ена с ра вном ерно ш и р о ка ш евица, оф ормена заоблено о к о л о д о л н и я край
на о тв о р а на пазвата. Везбата е черна върху златист фон. С п р о с т а т а си пиния д р е х а та по д ч е р та в а в и со ка та
стройна и т ъ н ка ф и гура на ж е н а т а . Д ъ л ги т е ръкави са м ного краси ви и п о д ч е р т а в а т с т р о й н о с тт а на силуета.
Те имат прорез в го рн и я си кр а й , през к о й т о е извадена ръ ката , обл ече н а в тесен, д ъ л ъ г д о к и т к а т а бял ръкав,
б о га то украсе н с везба в ч ер н о и сиво (в е р о ятн о сребро).
Б о гата ш и р о к а ивица везба е разпол ож ен а х о р и зо н та л н о в го р н а т а част на ръ кава и м а л ко под ра м о­
то, където ръ кавъ т е пр аво п р и ш и т върху правия п л а т на д о л н а та т у н и к а (ризата). М а л ко по -тя сна ивица
везба о т същия вид, както тази при рам ото, о гр а н и ч а в а ръкава в до лни я му кр а й при к и т к а т а . М еж ду
тези две хо р и зо н та л н и и п о -п л ъ тн и ивици везба се сп у с ка т две т ъ н ки отвесни л и н и и , м еж д у к о и т о в три
отвесни по л е та са ра зпол ож ен и ре хаво по-едри и по-дребни р и тм и чн о редуващ и се сти ли зи ран и еле­
менти.
К о с т ю м ъ т е завърш ен с м н о го кр а си в о оформяне на гл а в а та . Т о се състои о т висока зл а ти сто о хр о -
 17. Портрет на ктиторка, с. Иваново. Русенско

ва диадема (шапка?), която лежи право върху гла­

вата, покрива горната част от челото и силно се раз­
ширява нагоре.1
О т рисунката мъчно може да се определи от
какъв материал е направена тази украса, но като се
има пред вид златистият й цвят, може да се предпо­
лага, че тя представлява или златна диадема, или,
което е по-вероятно, шапка, изработена от златотъ-
кан плат, опънат и оформен на твърда основа. Върху
нея ясно са очертани с черно няколко широки украсни
ивици, една от които обикаля основата или лежи на че­
лото, а други се намират от основата нагоре, към раз­
ширения горен край. Зад ш апката се спуска тънък бял
воал, който е закрепен по всяка вероятност на предния
горен край на шапката-диадема и който, като мина­
ва назад, покрива ш апката отгоре, спуска се назад
върху гърба и вероятно достига до под кръста. На са­
мото изображение не може да се види докъде свършва
този воал, но като се има пред вид, че подобна украса
за глава носи и жената на ктитор Радивой от Креми­
ковския манастир, при която ясно се вижда, че воалът свършва под кръста, може да се заключи, че и тук воа­
лът ще да е имал същата дължина. Върху белия фон на воала лежи лицето, обрамчено под пригладени над
ушите коси, които назад вероятно са прибрани под шапката. О т ушите висят разкошни едри златни обици
в характерната българска средновековна полукръгла форма. Те са толкова големи, че успоредно със за­
качването им на ушите е вероятно да са били закрепени и на ш апката или на специална лента върху гла­
вата.2
Малкото момче, застанало отляво на майка си, е облечено в тъмносиня дълга до земята непрепасана
дреха (туника) с проста права кройка. Вратната извивка е кръгла по основата на врата, с отвесен отвор
върху предницата. Ръкавът има прорез в горния край, през който е извадена ръката, облечена в светъл,

1Пътеш ественици, минали през България в средата на X V I век. дават описание за подобна украса на гл ава та в Соф ийско. В „С т а ­
ри пътеш ественици по България о т X V д о X V III век, съобщава д-р К. И речек“ ,е цитиран Бусбек. пътеш ественик о т 1553 г., к о й т о пиш е:
наш енският женски кло бук се спущ а до плещ ите и най-долу е н ай -ш и р ок, а нагоре свърш ва с една пирамида; а т у к . на най-долна-
та част. е най-тесен, а после върху гл ава та се издига във вид на една фуния до едно педя високо. Горе към небето е н ай -ш и р ок. . ."
1О б и чаят да се носят големи обици има връзка с дългите обици, ко и то са били носени закрепени на диадемите и ко р о н и те (описа­
нието на Й оан Екзарх за коро н ата с обици на цар Симеон, портрета на И ван-А лександър в Б ачковския м анастир, ко р о н а та на С ара о т
Л о н д о н ско то евангелие и др.).
 18. Ктиторка и дете с. Калотина. Софийско

дълъг до китката прав ръкав на долната бяла ту­

ника (ризата). Над китката и под рамото на този p v
кав се виждат бегли следи от хоризонтални ивици
везба. Детето е изобразено гологлаво, с късо подстри­
гана коса.
В същата църква на северната й стена е изо­
бразена друга, по-голяма група ктитори — една же­
на, двама мъже и три деца. Долната част на стено­
писа е много повредена и са унищожени много от по­
дробностите на костюма, но все пак това, което е
оцеляло, е от извънредно голяма стойност за история­
та на българския костюм. Мъжкият костюм от тази гру­
па е особено ценен, защото представлява единствен об­
разец, по който могат да се правят паралели със за­
падноевропейските моди от това време. Той предста­
влява туника, разделена отвесно с шев на две еднакви
половини, направени от различен плат. Лявата поло­
вина на дрехата и левият ръкав са от орнаментиран
плат (на бял фон симетрично се редуват черни кръгове,
а между тях в същия ритъм са разположени много по-
малки черни кръгчета). Дясната половина на дрехата и десният ръкав са охровочервени. Това е типичен об­
разец на дреха в мода mi parti, която е характерна западноевропейска мода. Туниката е ниско препасана
с тесен колан, нарисуван в портрета със златиста охра. Вероятно това е колан от метални пластинки, зашити
върху основа от кожа.
Д олната част на фигурата (от коленете надолу) е унищожена и не може да се види нито дължината на
туниката, нито как са обути краката. Костюмът е завършен с черна мантия (наметало), чиято форма може
да се предположи, че е или полукръгла (в рисунката е изобразена отметната назад, като е закопчана на ед­
ното рамо), или във формата на пенула с бардокукулус.1 Цялостното композиционно решение на този костюм
съдържа голямо изящество в кройката и силуета. На стенописа не може ясно да се види дали ктиторът носи
диадема, но от запазените елементи ясно личи, че както неговият костюм, така и костюмът на жената, изо­
бразена от дясната му страна (вероятно негова съпруга), са тържествени болярски костюми.
Съпругата на ктитора е облечена в дреха, която е много близка по кройка до онази на ктиторката, изо­
бразена върху западната стена. Нейната дреха е също червена, но с богат орнамент от симетрично разполо-

1С редновековна ка ч ул ка , продълж ена в кръгла форма, която сти га до края на раменете. Тази к а ч у л ка с яка се явява ощ е в ранчо-
29 то средновековие в Западна Европа и пр едхож да установяването на ш а пката ка то неразделна съставка о т ко стю м а през Ренесанса.
19. Български ктитори от XIV век. с. Калотина, Софийско

жени едри златисти кръгове. Кръгла вратна извивка опасва основата на врата и продължава с дълъг отве­
сен отвор върху предницата на дрехата. К акто вратната извивка, така и отворът са обточени с равномерно
широка ивица, извита полукръгло около долния край на пазвата. По цялата си дължина отворът е закопчан с
дребни златни копчета, разположени на малко разстояние помежду си. Ръкавът е декоративен. Той виси пра­
зен надолу, а ръката е извадена през прореза на горния му край, облечена в тесен дълъг ръкав, който е дву­
цветен — от външната си страна е белосинкав, а от вътрешната (долната) кафявочервен. По белосинкавото
поле се спускат черносини извити и скачени един за друг орнаменти. На главата си тази ктиторка носи съща­
та шапка-диадема, каквато има и описаната ктиторка от западната стена, със същия пуснат от ш апката на­
зад бял воал. Прическата й е същата, както на първата, само че тази жена има много по-едри кръгли обици.
По костюма на втората жена може да се съди, че тя е по-високопоставена от първата.
О т лявата страна на жената е изобразен дарител-мъж, който, ако се съди по облеклото му, е духовно
лице. Горната му дреха е сивобяла във формата на пенула (наметало с форма на пълен кръг и отвор в цен­
търа за главата). Вдигнатата му лява ръка, в която държи книга, е изцяло покрита от наметалото.1 Дясната
му ръка, която сочи наляво към главния ктитор, държащ модела на църквата, е открита до над китката, ка­
то по такъв начин се вижда част от тесния дълъг ръкав на туниката му. Върху този ръкав личат следи от ор­
намент. Туниката му е също светла, а върху нея се спуска дълъг златистоохров епитрахил, разделен на пра­
воъгълници от две отвесни успоредни, близки линии, които се спускат по средата, и от множество двойни

1О т гръ ко-рим ската пенула произлиза фелонът в облеклото на християнските духовници.

успоредни, хоризонтални линии. Лицето на духовника е много повредено и*почти изтрито. Останали са час­
ти от кафява брада и коса. Пред тримата възрастни дарители стоят три деца, облечени в дрехи, близки по
кройка до дрехите на възрастните. Най-голямото момче е застанало под модела на църквата, отляво на глав­
ния ктитор. То носи червена дреха с декоративни ръкави, с прорез в горния край, през който е извадена ръ­
ката, облечена в тесен дълъг синьозелен ръкав. В основата на врата е нарисувана бяла ивица, широка ня­
колко сантиметра, която изобразява бялата детска долна туника (ризата). Ризата е затворена плътно около
врата и се подава изпод по-широката вратна извивка на горната червена туника по такъв начин, че красиво
отделя тона на лицето от цвета на дрехага. Личат леки следи от златожълта ивица, която обикаля по врат-
ната извивка на червената дреха и се спуска отвесно по предницата на пазвата. Тази ивица бележи наличие­
то на везба. Долната част на този детски портрет също е унищожена, поради което не може да се види дъл­
жината на дрехата, нито как са обути краката на момчето. Но на третото (най-малкото) дете, което стои
между духовника и жената, краката са запазени и се вижда дължината на туниката му — до средата на прас­
ците. Не е много ясна формата на дрехата на това дете. но като че ли и неговите ръкави са декоративни,
дълги до края на туниката. Краката му са обути в прилепнали черни ногавици.
Средното дете. както и най-малкото, е в тъмносиня туника. При него ясно се вижда бяла тясна ивица
от ризата, както и светлите, почти бели тесни ръкави на долната му туника. О т фигурата на детето е оцеляла
само горната половина. Голямата близост, която има неговият костюм с костюма на жената, ни позволява
да заключим, че това е изображение на момиче, вероятно дъщеря на ктитора. С мъка може да се разчете, че
косите му са вчесани на път в средата, както е било обичай да се вчесват жените. Д ругите две детски фигу­
ри изобразяват момчета с късо остригани коси.
П о р т р е т и н а д е с п о т Д е я н , ж е н а му Д о я и л и ц а о т т я х н о т о с е м е й с т в о в
ц ъ р к в а т а „ С в е т и Й о а н Б о г о с л о в " н а З е м е н с к и я м а н а с т и р (1354 г.). Запазените час­
ти от портретите на ктиторите деспот Деян и жена му Доя. владетели на Земенския край, са не само забеле­
жителни художествени произведения, но и изключително ценно доказателство за богатството, красотата и
разнообразието на българските костюми през XIV век. В това отношение много интересно е изображението
на Доя, от което са запазени само горната част на тялото, главата и двете насочени вдясно ръце. Вижда се
ясно, че младата хубава жена е в туника с малка обла вратна извивка по основата на врата, продължена с
отвесен отвор по средата на гърдите, закопчан с дребни, гъсто наредени кръгли копчета. Ръкавът на туника­
та има отвесен прорез в горната си част (малко под рамото), през който е извадена ръката, облечена в светъл
тесен дълъг ръкав, закопчан от китката нагоре с гъсто наредени дребни обли копчета. О коло вратната из­
вивка по отвора на предницата и около отвесния прорез на ръкава дрехата е обточена с шевица с геометри­
чен орнамент. Върху долния ръкав около китката и по отвора на ръкава между лакътя и китката минава по-
тясна ивица от орнаментална шевица. На главата си Доя носи много красива тясна висока забрадка — шап­
ка. Тя се състои от диадема, разчленена на отделни четвъртити пластинки, украсени с еднакъв орнамент —
стилизиран цвят с лъчисто разположени тънки листя, увлечени в леко движение надясно. В центъра на всеки
цвят е поставен кръгъл скъпоценен камък, а всеки връх на тънките листя е завършен с перла. В горния си
край диадемата е ограничена с двоен ред гъсто наредени перли. Над диадемата се издига бяло цилиндрично
дъно. леко заоблено в горния си край. То се разширява само едва забележимо извън ширината на диадемата
и по този начин изпъква красотата на лицето на Доя. В горния си край (преди заоблянето) дъното е украсено
околовръст със скъпоценни камъни, а върху правата му част се спускат тънки отвесни цветни украсни иви­
ци, изтъкани в плата. Върху горната обла част на дъното, почти в самата му среда, лежи друга широка цвет­
на ивица. Отляво на главата се спуска тясна ивица плат (вероятно краят от плата, с който е оформено дъно­
то), украсен с тънки хоризонтални линии, групирани по две или по три на определени разстояния.1
Зад главата на Доя се спуска тънък бял плат, който заедно със светлото дъно отделя лицето й от окол-
ната среда като в изящна рамка. Една част от този тънък плат минава напред и пада заоблено над гърдите
подобно на онази част от забрадката на майката на плененото момче (от Боянските стенописи), която ми­
нава свободно под лицето. Косите на Доя са гладко прибрани под забрадката, ушите й са украсени с кръг
от троен ред дребни перли, които обикалят около цялото ухо.
Портретът на Доя в костюмно-историческо отношение е забележителен с това, че доказва многове­
ковната традиция на женското забраждане в Софийско. Така нареченият фекеп, който се носи до на­
чалото на X X век. е забрадка, която в основни черти е оформена, както забраждането на Доя. При фекела
дъното е издъопано високо над главата, а двата завързани дълги края висят свободно пуснати на гърба.
Освен това от този портрет ясно се вижда, че украсните цветни ивици напряко в тъканта, които се срещат

’ П л а тъ т, о г ко й то е направено дъното на ш а пката на Д оя. е много сходен с пл атн ото, о т което е забрадката на м айката на пле­
неното о т арабите момче, и с плата на тю р б ан и те на кни ж ни ци те о т стенописите в Бояна.
 20. Доя, съпруга на деспот Деян — XIV век, Земенски
манастир

и до днес в нашите народни тъкани, са съществували

още през XIII и XIV век.
О т портрета на деспот Деян са запазени глава­
та, малка част от гърдите и лявата ръка. Той е изобра­
зен гологлав. Косите му са причесани просто, в естес­
твената им посока назад; дълги са до ушите и са опада­
ли високо над челото. К акто косите, така и брадата и
мустаците му са силно прошарени. Брадата му е дълга,
заострена и покрива врата и горната част от вратната
извивка на дрехата. Мустаците са дълги с посока на­
долу. Дрехата на Деян е цинобърно-охрова, с дълга
отвесно пазва върху гърдите.
Останалите изображения на членове от семей­
ството на Деян и Доя са още по-пострадали. Л и ча т са­
мо следи от цветовете на дрехите им — червено с
оттенък от златисто или лилаво. Запазени са и фраг­
менти с част от разкошните големи обици на дъщеря­
та на Доя. дългите до под ушите коси на сина й Ви-
томир, както и малката му брада и мустаци.
С т е н о п и с в ц ъ р к в а т а „ С в е т и П е т ъ р и П а в е л “ о т XI V в е к в ъ в В е л и к о Т ъ р н о ­
в о . В стенописа, изобразяващ български цар, седнал на трон, с група войници и един военачалник зад него.
от гледище на историята на костюма представляват интерес групата войници, а не царят, който е в тра­
диционния тържествен костюм от византийски тип. Стоящият зад трона на пръв план военачалник е об­
лечен. както се вижда от изображението, в тежко бойно облекло — метална броня, метален шлем със
заострен връх и бранник, който е уплътнен с апликирани върху него метални пластинки. В дясната си ръ­
ка воинът държи боздуган, а в лявата меч. Мечът прави впечатление с големината си. Той е прав, с
кръстовидно разположена права гарда. Дръжката му има обработена и функционално проучена форма.
Същата форма и големина на българския меч се повтарят и в два фрагмента от стенописи в църкви от
Трапезица. В един от тези фрагменти се вижда долният край на меч от XIV век. Изобразеният мъж държи меча
с прегънат лакът,при което върхът на меча опира на земята. Това ясно показва големината на меча и съотно­
шението му с човешката фигура.Освен това върху канията на меча се вижда увит коланът, с който се е опас­
вал мечът. Самата кания е обкована на върха с метал. Във втория фрагмент мечът е опасан и при това по­
ложение краят му достига една педя над глезена.
В групата войници зад царя (от стенописа в църквата „Свети Петър и Павел“ ) се повтаря бойното об­
лекло на военачалника. Войниците са въоръжени с дълги копия с разнообразни и красиво изрязани наконеч­
ници, които приличат на алебарди.
М а н а с и е в а х р о н и к а . Манасиевата хроника е исторически летопис, започващ от сътворение- 32
21 Б ъ л га р с ки б ол я рски костю м и о т X IV век
 22. Български цар и неговите воини — X IV век. С тенопис
в цъ рквата „С вети Петър и П авел“ . Велико Търново

т о на с в е т а и д о с т и г а щ д о 1071 г. Т о й о б х в а щ а с ъ б и ­
тия от е ги п е тска та , асировавилонската, р и м ска та ,
гр ъ ц ка та и в и за н ти й с ка та исто р и я . Н а п и са н е о т К о н ­
с т а н т и н М а н а с и й през X II в е к в с т и х о в е . Н а б ъ л г а р с к и е
пр евед ен в п р о за о к о л о 1 344— 1345 г. Д о н а с са д о с т и г ­
нал и ш е с т п р е п и с а . В е д и н о т т я х (В а т и к а н с к и я ) им а 69
м н о го ц в е т н и м и н и а т ю р и , о т к о и т о 19 се о т н а с я т д о
б ъ л г а р с к а т а и с т о р и я . О с н о в н а т а ч а с т м и н и а т ю р и въз­
п р о и з в е ж д а е д и н з а гу б е н д н е с в и з а н т и й с к и п ъ р в о о б р а з
о т в р е м е т о н а и м п е р а т о р М а н у и л К о м н и н (11 43— 1 1 8 0 г .).
К а то о т р а ж е н и е на б ъ л га р с ка т а д е й ств и те л н о ст, и то
сам о д о и з в е с тн а с т е п е н , м о г а т д а се и з п о л з у в а т сл е ­
д о в а т е л н о с а м о с а м о с т о й н о р и с у в а н и т е за б ъ л га р с к и я
пр евод м и н и а т ю р и , с ъ д ъ р ж а щ и с ц е н и о т б ъ л г а р с к о т о
м и н а л о и л и о т р у с к о -в и з а н т и й с к и т е о т н о ш е н и я .
Б о л ш и н с т в о т о о т м и н и а т ю р и т е , к о и т о се о т н а с я т
до и с т о р и ч е с к и л и ц а и с ъ б и т и я , не са съ о б р а з е н и с
и сто р и че ска та д о с то в е р н о с т на ко с т ю м и те , о р ъ ж и е то
и п р е д м е т и т е н а б и т а . Н а п р о т и в , о б л е к л о т о е св е д е н о
до о б р а зц и на съврем енната на а в т о р а -и л ю с т р а то р
е п о ха . Т а к а н а п р и м е р в с и ч к и в л а д е т е л и — без р а з л и к а
дали са е г и п т я н и , а с и р и й ц и , гъ р ц и , т р о я н ц и , р и м л я н и , в и з а н т и й ц и , б ъ л г а р и и л и р у с и , са п р е д с т а в е н и о б л е ­
чени е д н а к в о — в ц а р с к о о б л е к л о о т в и з а н т и й с к и т и п . П р и и з о б р а з я в а н е в ъ о р ъ ж е н и е т о и п р е д м е т и т е на б и ­
та р и с у н к а т а е у с л о в н а и не л и ч и с т а р а н и е д а б ъ д а т п р е д а в а н и х а р а к т е р н и т е о с о б е н о с т и за р а з л и ч н и т е н а ­
роди. Д а ж е в о й с к а т а н а р у с к и я кня з С в е т о с л а в в м и н и а т ю р и т е н а л и с т 178 и 178 V е п р е д с т а в е н а к а т о к о н ­
н и ца, а и з в е с тн о е, че тя се е с ъ с т о я л а п р е д и м н о о т п е х о т а . С а м и я т кн я з С в е т о с л а в е п р е д с т а в е н н я к о л к о п ъ ­
ти все в с ъ щ и т е к о н в е н ц и о н а л н и ц а р с к и о д е ж д и о т в и з а н т и й с к и т и п , м а к а р ч е н е г о в о т о о б л е к л о е о п и с а н о о т
в и з а н т и й с ки х р о н и с т и к а т о съвсем р а з л и ч н о . З а т о в а м и н и а т ю р и т е , о т н а с я щ и се за и с т о р и ч е с к и с ъ б и т и я , не
м о га т д а се п р и е м а т к а т о м е р о д а в н и и з т о ч н и ц и за к о с т ю м а о т в р е м е т о , п о к о е т о са с т а в а л и и з о б р а з я в а н и т е
с ъ б и т и я .1
В о б щ и л и н и и н а й -и н т е р е с н а о т гл е д и щ е на б ъ л га р с к и я к о с т ю м е г о р н а т а д р е х а с д ъ л г и д е к о р а т и в н и
ръ кави , п р о р я з а н и в г о р н и я к р а й за п р о в и р а н е на р ъ к а т а . Т а зи д р е х а се с р е щ а в м н о г о о т м и н и а т ю р и т е на
М а н а с и е в а т а х р о н и к а . Т я е и з о б р а зе н а н а е д н а о т ф р е с ки те , о т к р и т и п р и р а з к о п к и т е н а Т р а п е з и ц а , и в п о р ­
тр е ти на б ъ л г а р с к и к т и т о р и о т X IV в е к, р а з гл е д а н и ве ч е , к а к т о и в с т е н о п и с и о т X V в ек.

1 Ч е с т о се с л у ч в а п р и п р е п и с в а н е н а т е к с т о в е , у к р а с е н и с м и н и а т ю р и , с р е д н о в е к о в н и т е х у д о ж н и ц и - и л ю с т р а т о р и д а ..п о д н о в я в а т “
о б л е к л о т о н а и з о б р а зе н и те л и ц а с о б р а з ц и о т с в о е т о съ вр е м и е.
33
5 И с то р и я на б ъ л га р с ки я ко с тю м
23. Детайл от болярски костюм и оръжие. 24. Детайл от български щит. военен костюм и оръжие от XIV век.
Стенопис. Трапезица — Велико Търново Стенопис. Трапезица — Велико Търново

М н о го интересни са н ео б и кн о в е н и те ш а п ки , с к о и т о са представени к а к т о о б и кн о в е н и гр а ж д а н и , т а к а
и д ухо в н и или военни лиц а в някои от м и н и а тю р и те . Ф ор м а та на тези ш а п ки е различна о т п о зн а ти те видове
виза нти й ски ш а п ки о т съ щ ата еп оха . Ч есто пъти ш а п ки т е имат силно зао стр ен о дъно. Би м о гл о да се приеме,
че т а к о в а д ъ но има връзка със с та р о б ъ л га р ска та ш а п ка , ко я т о същ о има зао стр ен о дъно, м а ка р и не т а к а
високо.
Н а пъ р ва та с т р а н и ц а о т М ан а сие ва та х р о н и ка И в а н -А л е кса н д ъ р е представен в тъ рж е стве ни царски
одеж ди п о д о б н о на К о н с та н ти н Т и х о т б о я нски те стенописи. Той носи п ур п ур н о че р в е н а д а л м а т и ка , дълга
до земята, с тъм нокаф яви и червени орн ам е н ти . Д а л м а т и к а т а е украсе н а с ивици п л ъ тна зла ти ста везба о к о ­
ло врата , под ра м о то , над к и т к а т а , по долния край и отвесно о тп р е д по цяла та си дъ л ж и н а . Везбата е д о п ъ л ­
нена с перли и със зелени и червени скъ поц енни камъни. Златен лоро с препасва д а л м а т и ка т а . Т ой същ о е
украсе н с кам ъни и перли и к р а я т му е прем етнат върху л явата ръка. В д я сн ата ръка И в а н -А л е кса н д ъ р д ъ рж и
червен с ки п тъ р с кр ъ ст на го рн и я кр а й , а в л явата — а ка ки я о т червена ко ж а . О б у т е в червен зокус. К о р о н а т а
му има полусф ерична форма и завърш ва с м о н ти р ан на върха отвесно едър скъ поценен кам ък. Д ъ л ги перпен-
д ул и и о т кам ъни и перли висят над уш и те му. Ц а р ят има ш и р о ка тъм нокаф ява брада, гъсти тъмни коси и
увиснали н а д о л у мустаци.
Върху м и н и а т ю р а та , пр ед ста вл яващ а см ъртта на И ван-А сен (син на И в а н -А л е кса н д ъ р ), царят е пр ед ­
ставен в тъм носиня п ур п ур н а д а л м а ти ка , с полусф ерична ко р о н а , а м а й ка та -ц а р и ц а е обл ечена в керемиде-
ночервена д а л м а т и ка и носи к о р о н а , украсе н а с камъни и перли. В исш ият д у х о в н и к (п а тр и а р х ъ т), вляво пред
царя. е го л о гл а в , с д ъ л га тъм на брада. О блечен е в бяла т у н и к а , с черни отвесни укр а сн и ивици (по д о б ни на
с1ауи$). В ъ рху т у н и к а т а и под фелона се в и ж д а т д вата края на златист е п и тр а х и л , украсен с бисери и чер­
вени скъ поц ен н и кам ъни. Н а д в а та му края леж и по един голям червен кръст. Ф е л он ъ т на п а тр и а р х а е дълъг
д о кол ен ете, о сн о в а та му е бяла с о р н ам е н т от черни кръстове, а п о д п л а та та зла ти ста. Ръкавът на б я л а та
му т у н и к а е п р и сте гн а т със зла ти сти н а р ъ ка вн и ци . Върху фелона е п р ем етна т бял омоф ор с големи черни
кръстове. О б у в к и т е му са чер ни. Зад п а тр и а р ха стои го л о гл а в свещ еник в бяла т у н и к а , о б то ч е н а с е д н акво
ш и р о ка черна ивица о к о л о в р а тн а та извивка и по долния край.
И ван-А се н е поставен на смъртен одър, облечен в тъм носиня д а л м а т и ка с пълен ца рски о р н а т. К о р о н а ­
та му е златна с полусф ерична форма, украсена с бисери и червени и зелени скъ поц ен н и камъни. Н а д у ш и т е
му се сп у с ка т перпендул ии.
На л ист 105 в м и н и а т ю р а та „П р е сл е д ва н е на еретиците при Ю с т и н I“ са изобразени тр и м а еретици в
необикновени ко стю м и — н и ско препасани дълги др ехи , издърпани в го р н а т а си част над ко л а н а , със с тр а ­
нични отв ор и върху гъ р д и те (по азиатски), к о и т о започват от тясна вра тн а извивка. Д р е х и т е им са с ш и р о ки
ръкави. Ръкавът на първия сти га д о к и т к а т а , а на о ста на ли те двам а ръ кави те са по -дъ л ги и п о кр и в а т цялата
ръка. В го р н а т а ча ст на ръ кава, под раменния шев, е разполож ена ш и р о ка ге ом е тр и ч н а укр а са . Т ова е най-
голям ата укр а са в цялата др е ха , тъй к а т о о ко л о врата и по о тв о р а минава само тясна ивица в д р у г то н , а в
долния си край д р е хи те не са украсе н и. М ъжете имат мустаци и заоблени бради. Единият е го л о гл а в , а д р у ги ­
те двам а са с ш а п ки с в и со ко заострено к о н и ч н о дъно и голяма, о б ъ р н а та ра вном ерно ш и р о ка периферия.
К а к т о о т в о р и те върху д р е хи те на тр и м а та еретици, т а ка и извънредно н и с ко то препасване и ф ормата
на ръкавите са нетипични за византийския тип облекло. Типично азиатските елементи в костюмите говорят
за това, че с възприемане и разпространение на разните еретически учения в страната (много от които идват
от Мала Азия) е бил възприеман и начинът им на обличане като външен белег на принадлежност към тия те­
чения.
На лист 145 е миниатюрата, която представлява воините на Никифор I (802— 811 г.) с българския хан
Крум (803—814 г.). Тази миниатюра, която заема цяла страница и е разположена в два реда. макар че изобра­
зява събития от начапото на IX век, е ценен източник за изучаване на бъпгарския военен костюм от XIV век,
защото художникът и тук е осъвременил костюмите на изобразените лица. Никифор I, който предвожда вой­
ската си, е на бял кон с червено седло, в обикновеното царско тържествено облекло, с корона, червени бо­
туши, в дясната си ръка държи червено копие, а в пявата бял щит. Наред с него яздят още двама конници —
единият в зелено, другият в синьо облекло, с шлемове, украсени на върха, с бранници, с копия и с едно черве­
но знаме между тях. Начело на групата войници язди войник, облечен като останалите — със син метален
шлем и голям щит в лявата ръка. Докато другите войници имат в дясната си ръка дълги копия, този свири
с жълтозеленикава метална тръба. Над главите на войниците между стърчащите копия се виждат две черве­
ни знамена, едното от които е с украса на върха.
В долната миниатюра, която загатва ппанинска местност, на пръв план е изобразен Крум с група боля­
ри зад него. Пред Крум е докаран Никифор с вързани ръце, а зад Никифор стоят група български войници,
първият от които държи издигнат над Никифор меч. И хан Крум, и император Никифор са в традиционното
облекло и с корона, но докато Крум е изобразен с лорос, преметнат през лявата ръка, Никифор е без лорос.
Далматиката на Никифор е препасана (това се вижда от гънките й), макар и без лорос, без да е изяснено в
рисунката по какъв начин. Вероятно тя е препасана с тесен колан, който се крие в гънките. С премахването
на лороса от костюма на Никифор художникът е искал да изрази унизителното положение на пленения ви­
зантийски император.
Болярите, които стоят зад Крум, са облечени в туники, препасани в кръста, дълги до над глезена, с те­
сен дълъг ръкав и с линеарна украса по долния край и около вратната извивка. С особена кройка е дрехата на
най-стария от болярите, изобразен с дълга бяла брада и мустаци, който стои непосредствено зад Крум. Негова­
та дреха има дълги декоративни ръкави с отвесен прорез в горната им част за изваждане на ръката. Ръкавите
са дълги почти до долния край на дрехата и висят празни от лакътя надолу.
Групата български войници зад Никифор са облечени в туники до коленете, обути са в прилепнали по
крака ногавици със стъпало, което има заострен връх. На главите си имат метални шлемове с бранници. В
левите си ръце двама от тях държат големи елипсовидни бели щитове със заострен долен край и със синьо-
бяло поле, кафява ивица по края, а в средата кафяв орнамент във форма на полумесец. Под полумесеца —
червен орнамент във форма на лилия.
На лист 145 V е миниатюрата, изобразяваща пиршеството на хан Крум след победата му над император
Никифор. Тази миниатюра съдържа ценно сведение за народното облекло от XIV век. Прислужникът, който
поднася на хан Крум вино в обкования череп на Никифор, е облечен в тъмнозелена туника, която стига са­
мо до под коленете, ниско препасана и със запретнати до лактите ръкави. Около врата и по полите дреха­
та е украсена с ивици в тъмнозелено-кафяво. Докато всички представители на българската управляваща
класа са изобразени винаги в туника, дълга до над глезена, тук виждаме представител на народа в една по-
функционална и по-проста дреха. Че народът действително се е обличал в по-къси, стигащи до около коля­
ното туники, говори ясно не само разглежданата миниатюра, но и изображението на представители на на­
рода, нарисувани върху една икона, намираща се в Рилския манастир. Върху тази икона е представено мом­
чето свети Лука. водено от баща си. И двамата са облечени в кг си до коленете туники с малки вратни извив­
ки и тесни, дълги до китката ръкави. Туниките са препасани в кр :>ста. Под тях и на двамата се виждат ногави-
ците, в които са обути краката им. Интересно е, че тези ногавици са изобразени пристегнати с връзки под коля­
ното за прикрепяне към крака. На същата икона е изобразен и еди» млад овчар с голобрадо лице, облечен в по-
добна туника и обут в подобни ногавици. Косите му са дълги до средата на врата и на главата си носи мно­
го интересна шапка, която се състои от околожка (вероятно от кожа) и меко дъно от плат, което пада свобод-
но над околожката встрани и стига до ухото.
На лист 163 V също е изобразена късата народна туника в миниатюрата, представляваща покръстване­
то на българите. А в миниатюрата на лист 183, представляваща порвжението на цар Самуил от Василий II
Българоубиец и довеждането на ослепените войници при българския цар. същите не са изобразени във военни
костюми, а в дълги до глезена туники, препасани в кръста. Ьдин от войниците има над туниката си и горна
дреха с характерните дълги прорязани ръкави. Шапките им са с островърхи конусообразни дъна.
Разгледаните елементи на царския, болярския, военния, народния и църковния костюм се повтарят и
в много от останалите миниатюри на Манасиевата хроника.
Л о н д о н с к о е в а н г е л и е . Лондонското евангелие датира от 1356 г. и се пази в Британския му-
25. М о м ч е т о св ети Л у к а с б а щ а си. Д е т а й л о т 26. О в ч а р . Д е т а й л о т и к о н а . Р и л ски м а н а с т и р
и к о н а . Р и л ски м а н а с т и р

зей. Този изключителен паметник на българската култура и изкуство дава още по-ценни сведения за костюма
на българите по това време. На първата му страница виждаме изобразен кюстендилския деспот Константин,
зет на цар Иван-Александър. заедно с жена му и двете й сестри. Константин е облечен в яркочервена тусника
с тесен, дълъг до китката ръкав, със златисти украсни ивици в горната част на ръкава и с по-тясна ивица
над китката. Върху тази туника той носи втора пурпурночервена по-тъмна далматика без ръкав, много бо­
гато изработена и украсена по цялата си дължина със седем двойни двуглави орела, извезани със сребро.
Големината на орлите е съобразена с ширината на дрехата — горе те са по-дребни, а надолу постепенно се
уедряват. Златисти ивици са разположени по всички краища на дрехата около врата, около ръкавната из­
вивка и в двоен ред отвесно в центъра на предницата, като по този начин разделят двойките орли. От двете
страни на дрехата се вижда по една златиста ивица и вероятно успоредно на нея се спуска и втора, която по­
пада зад първата, но тъй като фигурата на деспота е в пълен фас, тази втора ивица не е отразена, защото
в това положение на тялото тя не би могла да се види. Дължината на горната туника стига до над глезена.
От изображението на деспот Константин имаме данни и за формата на българската деспотска диадема —
тя представлява златен венец (кръг) с три полукръгли пластинки, които се издигат нагоре. Върху всяка от
пластинките е поставен отвесно по един дълъг елипсовиден червен камък, а около камъка и на самия връх
на пластинките са монтирани едри перли.
С перли са обвезани както златистите ивици на горната туника, така и ивиците на долната. Косите на
деспота са червеникаворуси, мустаците и веждите му са кестеняви, а брадата му е лека и светла. Авторът
на миниатюрния портрет се е постарал да изобрази вълнистото движение на косите и посоката на вчесването
с път в средата. Както вчесването, така и дължината на косите, които са почти до раменете, говорят за сход­
ство със западноевропейските моди от XIV век и за близост с италиански прически от същото време. Въпреки
лаконичността на художника в третирането на портрета далеч не може да се помисли, че при изобразяване­
то на младия деспот той не е вложил особено старание да отрази неговата индивидуалност, както физическа­
та, така и на костюма му.
В тази миниатюра художникът-илюстратор рисува орлите с бяло. а в останалите три фигури този цвят
липсва. Явно е старанието на автора да отрази върху рисунката сребристия блясък на орлите. Колко вкус е
проявен и в това, че около тях не са поставени перли като допълнение на везбата! Безспорно везбата на ор­
лите е била толкова хубава, че не е било нужно тя да бъде дообогатявана даже и с изискания блясък на пер­
лите. Особено внимание заслужава начинът, по който са обути краката у деспота. Стъпил на възглавница, 36
 27. К ю сте нд ил ският деспот К о нста нтин с жена си и двете й сестри. Л о н д о н ско евангелие

той носи пр и л е пн а л и по к р а к а т а н огав и ц и , о т к о и т о се в и ж д а т само к р а к а т а о т глезена н ад ол у. Р и сун ка та

ясно го в о р и , че в ъ н ш н а та стр а н а на тези н о га в и ц и (о б у в ки -ч о р а п и ) е червена, а в ъ тр е ш н а та черна. Т о в а е
с р е д н о в е ко в н а та мода м и -парти .
С ъ п р у га т а на д е спо т К о н с т а н т и н — Т ам ара — е дъщ еря на цар И в а н -А л е кса н д ъ р . Тя е изобразена о т ­
ляво на м ъж а си, а до нея са двете й сестри. Т р и те млади ж е н и са обл ечени в един ти п о б л е кл о с е д н аква
кр о й ка , но с м алки н ю а н си в о р н ам е н та . С ам о в то р а та сестра има различно скрое н а и различно п о ста ве н а на
раменете м антия. В исоки те им ко р о н и са ед накви, украсени с дъ л ги перпендул ии. В сички д ъ р ж а т в д я сн а та
си ръ ка ед н акъ в малък жезъл с украса на върха. Същ ия жезъл д ъ р ж и и д е спо тъ т. И т р и т е сестри са о б у т и в
червен зокус и са стъ пил и на ярко чер ве ни възглавнички.
„Д е с п о т и ц а кера Т а м а р а “ е в тъ м ночервена д ъ л га до земята д а л м а т и ка , с тесен, дълъг д о к и т к а т а ръ­
кав. Т ъ ка н т а е изцяло п о кр и та с едър златист орнам ент, ком позиран о т си м е тр и чно п о вта р ящ и се ромбове,
стр а н и те на к о и т о пр о д ъ л ж а в а т в л е ко извити лин е ар ни орнам енти. П р о с т р а н с тв о т о , затво ре но в ром ба, е
разделено на четири равни части от две пресичащ и се л инии, а във всяка ч е тв ъ р ти н а е означена п о една злат-
на т о ч к а . О р н а м е н тъ т е нарисуван с равном ерно плътна линия, по втар я се безкра йн о и по в си ч ко изглеж д а,
че е изтъкан със зла то в ъ рху ко п р и н е н а основа. Д р е х а т а е завърш ена долу с ш и р о к а зла ти ста и вица, избро-
д и р ан а с перли в го рн и я и долния си кр а й . а по средата са м о н ти р ан и червени скъ поц ен н и кам ъни в уд ъ л ж е ­
на ел и псо ви д на форма. Всеки о т тези камъни е об и кол ен с четири си м е тр и чно наредени о к о л о н е го перли.
. Съвсем съ щ ата укр а сн а ивица об и кал я и м а л ка та в ратна извивка на д а л м а т и ка т а . М еж д у д о л н а та и
37 го р н а та ивица отв есн о по цяла та д ъ л ж и н а на д р е ха та се спуска д р у га зла ти ста ивица с червени кам ъни и
 перли, но без перлени украси по краищата. Ръкавите на далматиката са почти изцяло скрити под полукръг­
лото наметало. Виждат се само малки части над китката, които сочат, че ръкавът е от същия плат и в края
си е завършен с тясна златиста ивица, извезана с два реда перли.
Наметалото има полукръгла форма. Правата му страна се спуска от врата до земята. То е малко по-
дълго от самата далматика. Направено е от светлочервена тъкан с дребен златист геометричен орнамент —
тънки златисти линии полегато се пресичат и образуват мрежа от ромбове, а във всеки ромб е означена по
една златна точка. По всичките си страни наметалото е завършено с тясна златиста ивица, върху която на
равномерно разстояние са пришити перли. На височина около лакътя на всяка от двете прави страни на на­
металото (които при намятане падат отпред) е апликиран по един златист четириъгълник с кръгъл скъпо­
ценен камък в центъра на всеки един и с четири перли около него.
Косите на Тамара почти не се виждат. Те са опънати и прибрани под висока златна диадема с назъбен
горен край, украсена със скъпоценни камъни и перли и с дълги почти до раменете перпендулии от камъни и
перли.
Костюмите на двете по-малки дъщери на Иван-Александър почти повтарят костюма на Тамара. Само
че туниката на втората е в цинобър, орнаментирана е като наметалото на Тамара, а самото й наметало е
тъмнозелено с линеарен златист орнамент от извити клонки и е закопчано отпред с тока. То има малка вратна
извивка.
Най-малката сестра има наметало, което по плат и кройка е като наметалото на Тамара, а туниката
й е по цвят и орнамент като наметалото на втората сестра, докато по кройка не се различава от туниките
на двете й сестри.
О т изображението на трите царски дъщери лъха известна схематичност при третиране на костюма,
въпреки че първата (омъжената) сестра е отличена от по-малките с подбора на цветовете в костюма. Много
изискана е хармонията на яркочервения цвят на мантията с малиновопурпурния на далматиката. Освен то­
ва при по-внимателно наблюдение може да се открие едно леко степенуване в украсата на короните им —
най-разкошна е короната на Тамара, а най-семпла на третата сестра — Десислава. Костюмът на Тамара е
композиран от два тона червено, а костюмите на сестрите й от червено и тъмнозелено.
Вторият лист от Лондонското евангелие съдържа портретите на цар Иван-Александър, изобразен ка­
то възрастен побелял човек между двамата си невръстни сина — Иван-Шишман и Иван-Асен севастократор.
От дясната страна на царя и на Иван-Шишман е майката Сара — „новопросвещена Теодора“ . Д о като пър­
вият лист от евангелието е забележителен като документ за дворцовото българско облекло, вторият е ценен
за костюма на българското царско семейство. О т четирите изображения на тази миниатюра могат да се на­
правят много ценни изводи, като се съпоставят с костюма на царя и царицата от боянските стенописи.
Иван-Александър е облечен в светлопурпурна туника без орнамент, украсена с широки златисти ивици
по долния край около вратната извивка и с една отвесна ивица по цялата дължина. О коло кръста царят е
опасан ниско с колан, който в миниатюрата е изобразен със златиста ивица като ухрасните. Краят на кола­
на е преметнат над лявата китка. Този маниер на премятане на колана е същият, както при описания вече
лорос. Но непонятна е неговата връзка в това изображение с останалите златисти ивици. Д о като по изобра­
жението в Бояна лоросът има ясен път на преминаване и увиване около тялото, тук в това малко изображе­
ние художникът не е отдал достатъчно внимание на точното му отразяване. Тази неточност остава непонят­
на, тъй като при изобразяване на други части от костюма художникът, макар и лаконичен, е винаги прецизен.
Ръкавът на царската туника има същата форма, както и в боянските стенописи, украсен е по същия на­
чин с по-тясна златиста ивица над китката и с по-широка инстита при раменния шев. Върху полите на туни­
ката. от двете й страни, на височина над коляното са апликирани два големи златисти кръга. Кръговете, как­
то и всички златисти ивици са обшити с перли по края с изключение на двете ивици върху ръкава. Всички зла­
тисти плоскости са доукрасени с елипсовидни и кръгли скъпоценни камъни. Иван-Александър е обут в тради­
ционния червен зокус, но с избродиран отгоре на всяко стъпало по един двуглав орел.
Короната е в същата полусферична форма, украсена е с камъни и перли и на върха й е монтиран изпра­
вен елипсовиден червен камък. О т короната се спущат над ушите дълги перпендулии. В дясната си ръка
Иван-Александър държи къс червен жезъл със златен кръст на върха, а в лявата — акакия.
Царицата е облечена в дълга до земята далматика с тесен, дълъг до китката ръкав и с високо затво­
рена до половината от височината на врата вратна извивка. Платът на дрехата е с едър златист орнамент
от извити линии и клонки с ромбове между тях (орнаментът е твърде сходен с орнамента върху туниката на
кера Тамара). Основният тон на далматиката е яркочервен. Туниката е завършена с широк златист бордюр,
обшит с перли и камъни, както при костюмите на дъщерите на Иван-Александър. Ръкавите имат инстита в
горната си част. а долу са завършени по нов начин — закопчани са с дребни копчета от китката нагоре до
лакътя и около този отвор, както и по самия долен край на ръкава са обточени със златиста ивица. Съвсем
по различен начин в сравнение с известните изображения е оформена предната част на далматиката — от­
 28. Цар И ван-Александър с жена си С ара-Теодора и двамата им сина. Л о н д о н с ко евангелие

пред по средата се спускат две еднакво широки успоредни златисти ивици, между тях не се виждат копчета
(каквито има при ръкава), но твърде възможно е дрехата да е с отвесен отвор (пазва), който да се затваря с
копчета. Отвесните ивици са свързани в горния си край със съвсем същата по форма ивица, която обикаля и
вратната извивка. А над нея е повторена още една ивица, опасваща долната част на врата. Встрани от две­
те отвесни ивици на разстояние, колкото е тяхната ширина, се спуска отвесно още по една от същия вид и
със същата дължина.
Наметалото на царицата е пурпурносиньо, орнаментирано със златисти ивици, пресичащи се в ромбо­
ве, с по една златиста точка във всеки ромб. По всичките му краища минава златен бордюр, извезан с перли.
Обувките на царицата са червен зокус. Тя носи висока златна корона, която се състои от основа във формата
на пръстен, от който излизат високи правоъгълни пластинки, завършени с триъгълник в горния си край. К о ­
сите й са опънати, прибрани и скрити под тежката корона. О т короната висят дълги перпендулии, стигащи
до раменете. О т двете страни от горния край на короната висят втори перпендулии, изработени по същия
начин, както и долните. Перпендулиите са изобразени като съставени от елипсовидни камъни и перли, с ка к­
вито е украсена и самата корона. В ръката си Сара-Теодора държи къс жезъл с малка пластична украса на
върха.
Изобразеното като по-голямо от двете момчета — И ван-Ш иш м ан— е облечено съвсем по същия на­
чин, както баща му. То носи и същия орнат — корона, жезъл, лорос и др. Иван-Асен е в тъмнопурпурна дал-
матика и ясночервена туника с корона и жезъл на севастократор.
Царицата и Иван-Шишман са стъпили на червени възглавнички, а Иван-Асен на зелена. Самият цар е
стъпил на червена възглавница, украсена с двуглави орли.
31. Цар Петър и болярите му. Детайл от икона. Рилски манастир

В поредицата миниатюри, които илюстрират текста на евангелието, се съдържат разнообразни отделни

данни за костюма. В тези илюстрации се преплитат източни със западноевропейски форми, смесват се с мест­
ни чисто български съвременни на автора представи за костюма. Изобразените на л и ст9 У и 10 три влъхви и
трима книжници са облечени в един и същи тип източни кафтани, с дълги декоративни ръкави и със странич-
но закопчаване на дрехата. На главите си имат чалми от плат с черни ивици, разположени напряко на тъкан­
та. Същото платно е изобразено и в Бояна — в месали, забрадки и чалми, и то носи белезите на домашното
българско платно.
На лист 11 в миниатюрата „Избиване на децата по заповед на Ирода“ една от жените има силно удъл­
жени ръкави на туниката си, каквито се носят през средновековието след средата на XI век.
В много миниатюри се повтарят както късите до коленете туники на обикновените граждани, така и
дългите — на приближените на царя и двора, а също и характерните форми наметала — късо наметало (хла-
мида) при военните, пенула при цивилните, както и качулки с яка (лист 107,108 V, 112 V, 114 V). Много интерес­
ни по форма шапки са изобразени на лист 44. Те представляват шапка с прикачен към нея шарф от плат, който
лежи меко на раменете и около лицето. В сцените, които изобразяват мъже по време на работа, туниките са
къси и често полите са втикнати в колана. При такова повдигане на дрехата се виждат краката на мъжете,
обути в прилепнали ногавици с къси до средата на прасците ботуш ки (лист 185).
В евангелските сцени Христос и апостолите са изобразени гологлави и облечени в класическите туни­
ка и наметало, докато, когато в същите сцени присъствуват и хора от народа, те са облечени в съвременно
на автора облекло, а по главите им са поставени най-разнообразни шапки (лист 31, 32, 32 V и др.) Това раз­
личие в костюмите от един и същ епизод се обяснява с обстоятелството, че при изобразяване на Христос и
апостолите художникът се е придържал към установените иконописни канони, а при изобразяване на свет­
ски лица той е отразил своите познания и наблюдения от непосредствено заобикалящата го действи­
телност.

Облеклото от византийски тип се е запазило и през XIV век като традиционен тържествен царски костюм,
а облеклото на управляващата класа претърпява редица промени предимно под влияние на западноевро­
пейски моди. Характерна особеност за българския костюм през XIV век е основната промяна в кройката на
29. Б ъ л га р ски цар и ц а ри ца в тъ рж е стве н ко стю м и о р н а т о т X IV век (о т вто ри я п е р и о д на ц а р ув а н е то
на цар И в а н -А л е кса н д ъ р )
 горната дреха. Докато през XIII век горна дреха е по­
лукръглото византийско наметало (с туника под него),
през XIV век наметалото до голяма степен е изместено
от дълга горна дреха със или без отвор по цялата дъл­
жина на предницата и с дълъг ръкав с прорез в горната
си част, през който прорез ръката може да се изважда
(като ръкавът остава да виси празен) или прибира (в
случай, когато ръкавът облича ръката). Този ръкав при
някои богати костюми е дълъг почти колкото самата
дреха. Когато се носи празен, т. е. когато ръката е из­
вадена през прореза, той представлява пластична де­
коративна форма, обогатяваща костюма. А когато се
носи облечен върху ръката, той лежи набран на хори­
зонтални гънки между лакътя и китката поради голяма­
та си дължина (50— 60 см по-дълъг от ръката) и успо­
редно с прякото си предназначение да облича той до­
пълва по нов начин красотата и пластичността на
дрехага.
Ръкавите с прорез създават възможност за показ­
ване на втория ръкав — било този на долната туника
(ризата), било на специален втор ръкав, монтиран в
дрехата.
В късното средновековие и Ренесанса ръкавът е
онази част от дрехата, в която най-много се търси раз­
нообразие и се създава мода било с помощта на крой­
ката, орнаменталната или пластичната украса (набо­
ри, гънки, кожа), било в съчетания на тъкани и цве­ 32. П р а т е н и ц и т е на ц а р П е т ъ р д о св ети И в а н
Р и л ски . Д е т а й л о т и к о н а . Р и л ски м а н а с т и р
тове.
Наличието на такава разкошна и пластична
дреха намалява значението на наметалото, още пове­
че, че тя се подплатява с втори плат или с кожа и по то­
зи начин се превръща в топла дреха — шуба. Такава
горна дреха се носи както от мъжете, така и от жени­
те. Виждаме я в портрети на ктитори от XIV век. на ед­
на от фреските, открити при разкопките в Трапезица,
в много от миниатюрите на Манасиевата хроника, как­
то и в стенописи от XV век.
Пазвата и вратната извивка също се променят
през XIV век. Докато туниката през XIII век завършва
затворена с малка вратна извивка по основата на вра­
та и не показва наличието на ризата, през XIV век заед­
но с променяне кройката на ръкава се променя и врат­
ната извивка на горната дреха. Тя се отдалечава от
врата и продължава с отвесен отвор на гърдите (паз­
вата). Около вратната извивка и пазвата е разположена
ивица украса (везба, апликация). Ризата от своя страна
е обогатена с везба по ония места, които се виждат
през отворите на горната дрехс! — около врата и
върху ръкавите.
Някои паметници показват, че в българския кос­
тюм от XIV век е налице и типичната средновековна
мо^а ми-парти, т. е. разделяне на дрехата на цветни
петна с помощта на кройката.
Разнообразяват се и се умножават видовете шап­
ки както в обикновения граждански костюм, така и
при военния и духовния. Често пъти шапките са със 33. Д е т а й л о т е кл е з и а с т и ч е н к о с т ю м . С т е н о п и с
41 силно заострено дъно. Би могло да се приеме, че та- о т X IV в ек. Т р а п е з и ц а — В е л и к о Т ъ р н о в о

6 История на българския костюм

34. Б ъ л г а р с к и с р е д н о в е к о в н и о б и ц и , т о к и за к о л а н и , к о п ч е т а и и гл а за к о с а

кова дъно има връзка със старобългарската шапка. В други случаи към шапката е монтиран шарф, който
увива долната ч а н на главата при нужда или лежи декоративно преметнат върху едното рамо (същи­
ят тип шапки се срещат и в западноевропейския костюм). Явяват се и двойни шапки — шапка и подкапник
под нея.
Търсенето на цветност и разнообразие в костюма е отразено и в разнообразието на тъканите. О рна­
ментът е геометричен с традиционните средновековни християнски теми — кръг, кръст. ромб. или живо­
тински и растителен— стилизирани изображения на птици, животни и цветя. Лилията и двуглавият орел
са украсни елементи в костюма на членовете от царското семейство (костюма на кюстендилския деспот
Константин — Лондонското евангелие).
Женската горна дреха се носи винаги непрепасана, а мъжете носят колан по утилитарни съображе­
ния — той е тесен, опасан ниско на кръста и на него се закача в специално оформен от същия мате­
риал като колана лопус мечът. На колана висят също (при бойния костюм) рог и нож или кесия. По функ­
ционални причини се използват и копчета, поставени на онези места, където дрехата при новата кройка е 42
 стеснена и е необходимо да бъде отваряна при об­
личане (на ръкава, между лакътя и китката; върху
отвора на гърдите и другаде — портретната миниа­
тюра на царица Сара-Теодора в Лондонското еван­
гелие, портрета на Доя от стенописите в Земенския
манастир).
Женските забрадки, шапки и украси на главата
между болярското съсловие през XIV век са извънред­
но разнообразни, красиви и репрезентативни. Състоят
се обикновено от по-високи или по-ниски диадеми и
от дълъг воал, който излиза от диадемата, закрива
косите и се спуска ниско назад (ктиторите от с. Кало­
тина и Земен). В други случаи забрадките са оформе­
ни върху поставени под плата форми, които поддър­
жат забрадката подредена високо над челото (кти-
торката от с. Иваново). Белият подбрадник се носи
и през XIV век. Големи кръгли или дълги обици за­
вършват украсата на главата.
Богатата везбена украса по вратната извивка
и върху пазвата на дрехата до голяма степен нама­
лява необходимостта от огърлица. Копчетата, кои­
то отначало се появяват по чисто функционални съо­
бражения, прерастват и в украса на облеклото и са
изработени от злато, сребро или от друг метал изящ-
но и с орнаменти. Пръстени се носят както от жените,
така и от мъжете.1Особено богато са украсени мъжки­
те колани, закопчани с метални токи (златни, сребър­
ни и пр.), обковани с метални пластинки, завършени
със специално оформен с метална украса край.
Народното облекло не претърпява нито лесно,
нито бързо промени в резултат на модни влияния от­
вън, особено пък в обстановката на средновековието. 35. С в е ти Д и м и т ъ р уб и ва б ъ л га р с к и я ц а р К а л о я н . М и ­
н и а т ю р а о т е в а н ге л и е . Р и л ски м а н а с т и р
То запазва основните си съставки. При жените то се
състои от долна платнена риза и горна цветна или
бяла туника. Ризата е дълга до около глезена със сво­
боден, еднакво широк, право пришит към нея ръкав.
Горната туника е по-къса— до около коляното или мал­
ко под него, с ръкав до лакътя или без ръкав. Успоредно
с тази композиция на костюма, която представлява
опростяване на костюма от византийски тип от ранно-
то средновековие, в българския народен женски кос­
тюм се запазва и славянското облекло, съставено от
риза и престилка. Престилченият тип женска носия (ед-
нопрестилчена и двупрестилчена) е налице в народно­
то облекло в голяма част от България чак до XX век.
Естествено тя е съществувала и през всички столетия
назад до средновековието.
В мъжкото народно облекло се запазват славян­
ските и прабългарските ногавици (вълнени, по-тесни
през зимата и по-широки, направени от платно, през
лятото) заедно с конопената риза, дълга до около коле­
нете. Над тези основни съставки мъжете обличат още
разнообразни наметки в правоъгълна или кръгла фор-

’ За повече подробности: Йордан Иванов. Старобългарски

и византийски пръстени. Известия на Българското археологическо 36. Д е т а й л о т в оене н к о с т ю м . С т е н о п и с от X IV век.
43 дружество. II (1911). стр. 1— 14. Т р а п е з и ц а — В е л и ко Т ъ р н о в о

г
ма с о т в о р в с р е д а т а (п е н у л а ). С т е ч е н и е на в е к о в е т е о т к р ъ г л а т а в ъ л н е н а н а м е т к а чрез п о с т е п е н н о р е д у ц и ­
р а н е на о б е м а й и о т в а р я н е п о ц я л а т а д ъ л ж и н а о т п р е д се е с т и г н а л о д о н а р о д н и я о п а н д ж а к (я м у р л у к ).
У п о т р е б а т а на к о ж е н и д р е х и се запа зва у с п о р е д н о с д р у г и т е ф орм и н а о б л е к л о . З а т о в а п о м а г а т к а к т о
с т а р о б ъ л г а р с к а т а т р а д и ц и я и б и т ъ т на б ъ л га р и т е к а т о с к о т о в ъ д ц и , т а к а и к л и м а т и ч н и т е у с л о в и я на с т р а ­
ната.
О б л е к л о т о н а о б и к н о в е н и т е ж и т е л и на гр а д о в е т е се с ъ с т о и о т т у н и к а и риза к а т о о с н о в н о о б л е к л о и
н а м е т а л о и ли г о р н а д р е х а к а т о в р ъ х н о . Г р а ж д а н с к а т а т у н и к а е п о -к ъ с а о т б о л я р с к а т а — д ъ л ж и н а т а й е
м е ж д у к о л я н о т о и п р а с ц и т е . Р ъ к а в ъ т й е п р а в , тесе н и д ъ л ъ г д о к и т к а т а .
Р а з л и ч а в а т се и т ъ к а н и т е , к о и т о г р а ж д а н и т е н о с я т . П о -п р о с т а е и у к р а с а т а в о б л е к л о т о . Т я о б и к н о в е ­
н о се и зч е р п в а с н я к о л к о у к р а с н и ц в е т н и и в и ц и , р а з п о л о ж е н и п о к р а я н а д р е х и т е . У н а р о д а в с и ч к и т ъ к а н и
са д о м а ш н о и з р а б о т е н и , гр у б и , н о зд р а в и , а б о г а т и т е г р а ж д а н и н о с я т д р е х и о т с у к н о , к о н о п е н и и л и п а м у ч н и
п л а т о в е . С к ъ п и т е о р н а м е н т и р а н и к о п р и н и , д а м а с к и о т въ л н а и л и к о п р и н а , п р о т ъ к а н и със з л а т н и и ли с р е б ъ р ­
ни н и ш к и , са п л а т о в е за о б л е к л о т о н а у п р а в л я в а щ а т а к л а с а и д в о р а .
В б ъ л г а р с к о т о и в и з а н т и й с к о т о в ъ о р ъ ж е н и е не с ъ щ е с т в у в а го л я м а р а з л и к а . В о е н н о т о о б л е к л о се със­
т о и о т ш л е м със з а о с т р е н в р ъ х , със и ли без б р а н н и к за в р а т а . Р и з н и ц а т а е к о ж е н а и л и о т п л а т , у п л ъ т н е н а с
н а ш и т и в ъ р х у нея м е т а л н и п л а с т и н к и , и з п л е т е н а е о т т е л и ли е и з к о в а н а . П о д нея се н о си т у н и к а , д ъ л г а д о
с р е д а та на б е д р о т о и л и д о к о л я н о т о . К р а к а т а са о б у т и в те с н и н о г а в и ц и , у ш и т и о т п л а т , и м а щ и о б щ а ф о р ­
ма на га щ и с ч о р а п и . В ъ р х у т я х са о б у т и б о т у ш к и с р а з л и ч н а в и с о ч и н а , м н о г о ч е с т о с т и г а щ и д о к о л я н о т о .
Щ и т о в е т е са о в а л н и , т р и ъ г ъ л н и със з а о б л е н и в ъ р х о в е и ли е л и п с о в и д н и със за о с тр е н д о л е н к р а й . Н а п а д а т е л ­
н о т о о р ъ ж и е на б ъ л г а р и т е се съ сто и о т к о п и е , л ъ к със с т р е л и , го л я м т е ж ъ к меч и б о з д у га н . П р и р а з к о п к и т е
на Т р а п е з и ц а са о т к р и т и к а к т о т р и ъ гъ л н и , т а к а и о в а л н и б ъ л г а р с к и щ и т о в е , а в е д и н о т о ц е л е л и т е ф р а гм е н ­
ти на с т е н о п и с и о т Т р а п е з и ц а я сн о е и зоб ра зен б ъ л га р с к и в о и н с щ и т , к о й т о им а у с л о ж н е н а т р и ъ г ъ л н а ф о р ­
ма, с и з о б р а ж е н и е на л ъ в в ц е н т ъ р а и б о г а т а у к р а с а и о б к о в к а п о к р а я . В м и н и а т ю р и т е , о т н а с я щ и се д о б ъ л ­
г а р с к а т а и с т о р и я о т М а н а с и е в а т а х р о н и к а , е и зо б р а зе н а я сн о ф о р м а т а н а б ъ л г а р с к о т о с е д л о с и з д и гн а т и о т ­
пред и о тзад ча сти .
 Т р е т и дял

БЪЛГАРСКИЯТ КОСТЮМ ОТ П А Д А Н Е Т О НА Б Ъ Л Г А Р И Я П О Д Т У Р С К О
Р О Б С Т В О ДО В Ъ З Р А Ж Д А Н Е Т О

З а б ъ л г а р с к о т о о б л е к л о през т у р с к о т о р о б с т в о , г л а в н о X V в е к, с в и д е т е л с т в у в а т з а п а з е н и те к т и т о р с к и
п о р т р е т и о т м а л к и т е м а н а с т и р с к и ц ъ р кв и в Д р а г а л е в с к и я и К р е м и к о в с к и я м а н а с т и р .
В тези с т е н о п и с и л и п с в а т т р а д и ц и о н н и т е ц а р с к и п о р т р е т и . Б ъ л га р и я е п о д т у р с к а в л а с т и в ъ п р е к и че
С о ф и я е з н а ч и т е л е н а д м и н и с т р а т и в е н и в о е н е н ц е н т ъ р , м е с т н и т е п ъ р в е н ц и Р а д о сл а в и Р а д и в о й са у с п е л и д а
и з д е й с т в у в а т р а з р е ш е н и е за в ъ зс т а н о в я в а н е и и зп и св а н е на д в е т е м а л к и ц ъ р к в и . Т е х н и т е о б р а з и и п о р т р е т и
н а с е м е й с т в а т а им са д о с т и г н а л и д о н а ш и д н и .
М е ж д у к о с т ю м а о т X IV и к о с т ю м а о т X V в е к в Б ъ л га р и я с ъ щ е с т в у в а д ъ л б о к а р а з л и к а . О б л е к л о т о о т
в и з а н т и й с к и т и п е и зч е зн а л о през X V в ек. О щ е през X IV в е к т о се яв яв а п р е д и м н о к а т о т р а д и ц и о н е н д в о р ц о в
т ъ р ж е с т в е н к о с т ю м . У с п о р е д н о с н е го о б а ч е в е ж е д н е в и е т о си ч л е н о в е т е н а ц а р с к о т о с е м е й с т в о и п р е д с т а ­
в и т е л и на у п р а в л я в а щ а т а к л а с а се о б л и ч а л и в к о с т ю м и , к о и т о н о с я т бел ези на з а п а д н и в л и я н и я (с т е н о п и с а
в К о с т у р , п о р т р е та на кю с т е н д и л с ки я де спо т, ка л о ти н с ки я к т и т о р ). П рез X V сто л е ти е с изчезването на б ъ л ­
г а р с к а т а ц а р с к а в л а с т изчезва и о б л е к л о т о о т в и з а н т и й с ки т и п к а т о о б щ о п р и е т о т ъ р ж е с т в е н о о б л е к л о , въ­
п р е к и ч е о т д е л н и н е го в и е л е м е н т и о с т а в а т д а с ъ щ е с т в у в а т д ъ л г о , к а т о п р е т ъ р п я в а т з н а ч и т е л н и п р о м е н и .
К о с т ю м ъ т на к т и т о р и т е в Д р а г а л е в ц и и К р е м и к о в ц и п о ка з в а о б л е к л о т о на б ъ л г а р с к и п ъ р в е н ц и , к о е т о
е и з м и н а л о д ъ л ъ г п ъ т на р а з в и т и е и е с к ъ с а л о с ф о р м и те на к о с т ю м а о т в и з а н т и й с к и т и п . В о с н о в н и л и н и и
д р е х и т е са п о л у ч и л и м н о г о п о в е ч е п л а с т и ч н о с т . Т о в а п р о л и ч а в а в ш и р и н а т а на д р е х и т е , в о б е м а на р ъ к а ­
в и те , в п о я в а т а на р а з н о о б р а з н и , го л е м и о б ъ р н а т и и ли и з п р а в е н и я ки .
И н т е р в а л ъ т о т врем е м е ж д у д р а г а л е в с к и т е и к р е м и к о в с к и т е с т е н о п и с и е т в ъ р д е м а л ъ к (н е п ъ л н и две
д е с е т и л е т и я ), за д а м о ж е с н е г о д а о б я с н и м го л я м о т о р а зн о о б р а з и е п о ф о рм и и у к р а с а на к о с т ю м и т е о т т и я
с т е н о п и с и . Л о г и ч н о е д а се пр и е м е , че у с п о р е д н о с тези о б р а з ц и са с ъ щ е с т в у в а л и и м н о г о д р у г и . Х а р а к т е р н а
о с о б е н о с т в т о к у - щ о с п о м е н а т и т е с т е н о п и с и е та з и , че р и з а т а заем а го л я м о м я сто в к о с т ю м а . Т я е б о г а т о
у к р а с е н а с везба и е и з я щ н о з а в ъ р ш е н а о к о л о в р а т а и ли пр и к и т к а т а (с к ъ д р и ч к и ). И з т ъ к в а н е т о на р и з а т а ,
п о д ч е р т а в а н е т о й в о б л е к л о т о е м н о г о х а р а к т е р е н б е л е г за р е н е с а н с о в и я к о с т ю м и з о б щ о . Т я е п р и з н а к за
к у л т и в и р а н о с т в о б л е к л о т о . Т ъ р с е н е т о на т а к а в а к р о й к а за г о р н а т а д р е х а , п р и к о я т о д а се н а м е р и о т в о р ,
през к о й т о д а се в и ж д а и зя щ н а б я л а л е н е н а риза, п о д р е д е н а в д р е б н и ф а л ти и н а б о р и , и звезана с ц в е т н а к о ­
п р и н а , е м о м е н т ъ т о т гл е д и щ е на и с т о р и я т а на к о с т ю м а , к о г а т о се оф ор м я м и р о г л е д ъ т н а р е н е с а н с о в и я ч о ­
век. Т ази и зява не е п р е д н а м е р е н а , тя е р е з у л т а т на н о в о т о р а з б и р а н е за б и т а и е с п о н т а н е н израз на д о с т о й н ­
с т в о т о и к у л т у р а т а н а и зл и за щ и я о т с р е д н о в е к о в и е т о е в р о п е е ц .
С ъ щ а т а е в о л ю ц и я се н а б л ю д а в а и в б ъ л г а р с к а т а ж е н с к а г о р н а т у н и к а (с у к м а н а ). Д о к а т о ж е н а т а о т
н а р о д а в Б о я н с ки я с т е н о п и с ( м а й к а т а на п л е н е н о т о о т а р а б и т е м о м ч е ) е о б л е ч е н а в з а т в о р е н а на гъ р д и т е
с р е д н о в е к о в н а т у н и к а , С а р а -Т е о д о р а е и зоб р а зе н а в т у н и к а с о т в е с е н пр о р е з на гъ р д и т е . П о д о б е н пр о р е з
и м а т к т и т о р к и т е о т с. З ем ен и К а л о т и н а , а к т и т о р к а т а о т К р е м и к о в ц и им а пр о р е з, р а з ш и р е н о у к р о е н , п р и к о й ­
т о вече се п о к а з в а го л я м а ч а с т о т в е за н а та на гъ р д и т е риза.
В у к р а с а т а н а д о л н а т а т у н и к а (р и з а т а ) е н а л и ц е х а р а к т е р н а т а к о м п о з и ц и я на везб ена у к р а с а в ъ р х у ж е н ­
с к а т а риза, к о я т о у к р а с а е за п а зе н а в С о ф и й с к о и д о д н е с (К а л о т и н а , К р е м и к о в ц и ).
С а м о т о и з п ъ л н е н и е на к о с т ю м и т е през X V в ек е и зв ъ н р е д н о и з и с к а н о . Т е са п о д п л а т е н и с т ъ к а н ь д р у г
т о н . Т а зи п о д п л а т а за зд р а в я в а д р е х а т а , д а в а и п о -х у б а в а л и н и я , а, о т д р у г а с т р а н а , се явява и к а т о ч и с т о д е ­
ко р а ти в е н елем ент — к а к т о тон ал ен , т а ка и пластически.
К р а и щ а т а на д р е х а т а (п а з в а т а , о г ъ р л е т о . п р о р е з и те на р ъ к а в а ) са о б т о ч е н и с ц в е т н и и в и ц и везби и ли
45 а п л и к а ц и и , к о и т о и м а т к а к т о ф у н к ц и о н а л е н , т а к а и д е к о р а т и в е н см и съ л . С ъ щ о т о з н а ч е н и е им а и о б т о ч в а н е -
37. Р ад осл ав М а в ъ р с ж е н а си и с и н о в е т е им. Д р а г а л е в с к и м а н а с т и р

то или подплатяването на дрехите с кожа (драгалевските ктитори). Закопчаването на дрехата в стеснените

места— долен край на ръкава, пазва и други, се осъществява с копчета, които освен функционалното си
предназначение са майсторски използвани като украса на костюма.
Следва да се извади заключение за високата битова култура в България в края на XIV и през XV век и
за ренесансови схващания за облеклото. Налице е не само майсторско техническо реализиране на костюма,
но и културна и артистична композиция на облеклото като цяло.
В XV век българският народ още не е изпитал най-жестоката тежест на турския гнет. Все още са нали­
це културата и мирогледът на един народ, стъпващ на прага на Ренесанса. С XVI век обаче, който съвпада
с върха на турската военна мощ, робството потопява в мрак и нищета народа ни. Настъпилите нови условия
на живот- неумолимо формират нови форми в облеклото. Но успоредно с това не се скъсва нишката, която
свързва народната носия от края на XIX век съг зората на Ренесанса. Данни за костюма от XV век съдържат
някои портрети и пътеписи.
К т и т о р с к и п о р т р е т и в Д р а г а л е в с к и я м а н а с т и р . В малката църква „Света Богоро­
дица“ в Драгалевския манастир се намират портретите на Радослав Мавър, жена му Вида и двамата им си­
н а — Стахия и Никола. Драгалевският манастир е бил основан от цар Иван-Александър през XIV век. Ве­
роятно той е бил разрушен от турците през XV век. В 1476 г. манастирската църква е била възстановена и
украсена със средства на Радослав Мавър. От това време са и ктиторските портрети. Те са останали незасег­
нати при повторното замазване и изписване на стените през XVII век. Ктиторските портрети са нарисувани
ниско в северозападния ъгъп в притвора — на северната страна Радослав Мавър и Вида, а на западната си­
новете им. Поради това. че са ниско, в долния край на стената, те са били изложени на лесни повреждания.
Много е пострадай портретът на майката Вида и на синовете й. Малко по-добре е запазен портретът на Ра-
доспав Мавър. Всички фигури са в цяп ръст. Радослав Мавър е въз[ астен едър човек. Той държи в дясната си
ръка модела на църквата, а с лявата сочи надясно, към модела. Костюмът му се състои от тъмнокеремидено-
червена шуба. обточена по краищата, а вероятно и изцяло подппатена със светла кожа. Ръкавът на шубата
виси надолу празен, а ръката е извадена през прореза на ръкава. Върху двете предници на шубата са наре­
дени еднакви групи копчета, две по две, на известно разстояние. При такова поставяне на копчетата е логич-
но да се заключи, че затварянето на дрехата се е осъществявало с петлици, които са били закопчавани на
 копчетата, разположени на лявата и дясната предница. Под шубата се вижда тъмносиньо-зелена долна дре­
ха с тесен дълъг ръкав и остър отвор, в който е показана голяма част от пазвата на ризата. Самата тази тъм-
носиньо-зелена дреха завършва с много красиво оформена пластична яка и е опасана ниско с широк пояс,
направен от плат и завързан в едър възел отпред. Туниката е с червена подплата. К акто шубата, така и дре­
хата под нея завършват до средата на прасците. По този начин е открита голяма част от крака, обут в нако­
ленници или ногавици и обувка, разчленена на хоризонтални ленти в предната част на стъпалото.1
Отдясно на Радослав Мавър стои жена му, която по ръст едва надминава рамото му. Нейният портрет
е много пострадал, но ясно се вижда интересната по форма бялокремава забрадка. Забрадката обвива гла­
вата отгоре, отзад и отстрани; подредена е в меки гънки, ляга на раменете на Вида дъгообразно извита и се
спуска по-ниско на гърба. По този начин са закрити цялата глава и самият врат. Остава открито само лице­
то. Останалата част от костюма е силно повредена, но по беглите следи от рисунката изглежда, че Вида е
носела светла дълга дреха и тъмна, затворена на гърдите връхна дреха.
Двамата сина — Стахия и Никола, са облечени като баща си, но малки детайли в кройката, колори­
та и украсата на отделните части в облеклото им правят костюмите и на тримата мъже различни. По-голе­
мият от синовете (Стахия) носи дълга тъмнозелено-синя шуба с ръкави с прорез, подплатена с кожа. Туни­
ката под шубата е дълга до ходилата, червенобрикова, препасана със зелен пояс. Тя има разтворена пластич­
на яка. както туниката на бащата. В отвора на яката се вижда бяла риза с малка кръгла вратна извивка и
отвесна пазва. През отвора на ръкава на шубата е извадена ръката, облечена в тесния дълъг до китката ръ­
кав на долната дреха. Косите му са вчесани назад, минават зад ушите и опират о горния край на яката на
туниката. Стахия има мустаци и стеснена, малко разделена в долния край брада.
По-различен е костюмът на по-младия брат — Никола. Ако се съди по лицето му, което е без брада и
мустаци, той е още момче. Облечен е в яркочервена горна дреха, дълга до средата на бедрото, подплатена
и обточена по края с кожа. Туниката под нея е кафява, с оттенък в зелено, с тесен дълъг ръкав, препасана е
с пояс в кръста. Яката й е подобна, но все пак малко по-различна по форма от яките на бащата и брата. В
отвора на тази яка се вижда бяла риза с отвесна пазва, обточена около врата и по пазвата с тясна светло­
жълта ивица везба със симетрично наредени върху нея червени камъни и перли.
Долният край от фигурите на двамата братя се губят в голямо петно, където рисунката е унищожена
и не може да сс определи нито точно колко са дълги дрехите, нито как са обути краката.
К т и т о р с к и п о р т р е т и в К р е м и к о в с к и я м а н а с т и р . Д р уг забележителен източник
за историята на българския костюм през XV век е композицията от портрети на софийския болярин Радивой
и семейството му (жена му и двете му деца) и софийския владика Каливид в старата църква на Кремиковския
манастир (1493 г.). Ктиторът Радивой е облечен в дълга до глезена ясночервена туника с дълъг стеснен над
китката и разширен при лакътя ръкав (сходство с ръкави от Ренесанса в Италия). Вратната извивка на ту­
никата му е дълбоко обло изрязана отпред. В този отвор се вижда част от втора светлозелена туника. Най-
отдолу, в ъгловия отвор на зелената туника, се подава триъгълник от бяла риза. Художникът я е нарисувал
така, че се чувствува фината бяла тъкан, от която е направена, с пазва, закопчана отвесно с гъсто наредени
малки копчета. В кръста червената туника е препасана с широк, вързан отпред пояс от плат на синьозелени
и бепи хоризонтални ивици. Върху фона на белите ивици личат дребни шарки в червено и жълто. Краищ ата
на пояса образуват едър възел.
Горната дреха на Радивой е керемиденочервена със златист орнамент. Тя се спуска свободно от раме­
нете и е дълга, колкото туниката. Подплатата й е златистожълта с червен орнамент. Ръкавите й са дълги,
те падат празни надолу, а през прорез в горния им край е извадена ръката, обпечена в ясночервения ръкав
на долната туника. Яката на тази дреха е много интересна — тя е широка, обърната върху раменете, обле­
чена в златисточервения орнаментиран плат от подплатата.
С дясната си ръка Радивой леко придържа към себе си голяма кръгла тъмносиня шапка, тъй като ос-
новното движение на ръката му е да сочи модела на църквата, който той придържа с лявата си ръка, докато
владиката Каливид го е хванал от другата страна с двете си ръце. На главата си Радивой има полусферичен
подкапник (с който е могло да се стои в църква). Косите му са червени, гъсти, навити в плътни букли, дълги
почти до златистата яка на горната дреха. Обут е в червени ногавици (чорапи), над които са надянати плит­
ки подобни на цървули обувки, прикрепени с тънки връзки към крака.
Неговата жена Вида стои от дясната му страна. Тя е облечена също в червена туника с едър златист
орнамент. Дрехата й е скроена свободна и прави множество отвесни гънки под широкия пояс, с който е пре­
пасана. (Нейният пояс много прилича на пояса на Радивой. вързан е по подобен начин, цветовете на ивиците
му са в зелено и бяло) Тази дреха стига до земята, има кръгла вратна извивка, която преминава върху пред-

’ Асен Восилиев в кн и га та си „К ти т о р с ки портрети*' ги описва ка то високи червени ботуш и.

40. К т и т о р Р ад и во й с ж е н а си и д в е т е им д е ц а . К р е м и к о в с к и м а н а с т и р

ницата в тесен отвесен отвор, който е дълъг до средата на гърдите и е заоблен в долния си край. Както врат-
ната извивка, така и отворът са обточени с две ивици — едната е светлозелена, а другата тъмнозелена. До
ивиците е извезана спираловидно златиста везба. В пазвата на туниката се вижда пазвата на бяла риза, ви­
соко затворена около врата със златиста везба, закопчана с дребни златни гъсто наредени копчета. О т външна-
та страна на ръкавът туниката е отворен от китка го до над лакътя, като е показана голяма част от ръ­
кава на ризата, който е богато извезан със златист геометричен орнамент. При китката ръкавът на ризата е
пристегнат и завършва с малка къдричка, обточена със златиста ивица по края (такава къдрица е също ре­
несансов епемент). Отворът на ръкава на червената туника е обточен с тясна ивица златиста везба. Краката
на ктиторката са обути в жълт чорап (зокус?), върху който е обута плитка обувка, като тази на Радивой, при­
крепена към крака с тънки връзки Костюмът е завършен с разкошна шапка от бял плат, с лека прозрачна
кърпа, която излиза от шапката, покрива врата, като два от ъглите й лежат на раменете отпред, а третият
се спуска по гърба до под кръста. Кърпата е обточена по края си със златиста везба и с тънки златисти ивици
от двете страни на везбата. Под шапката се подават част от вчесаните на път в средата тъмни коси. Над уши­
те на ктиторката са закрепени грамадни полусферични обици, украсени с червени и сини скъпоценни камъни
и с перли.
Синът на Радивой, който е изобразен застанал пред баща си, е облечен в червена дълга до над глезена
горна дреха с висящи дълги ръкави, които имат прорез в горния си край. През прореза е извадена ръката му,
облечена в тесен, дълъг до китката прав ръкав. Горната дреха на момчето има широка обърната яка, по­
криваща раменете и облечена в златистожълта тъкан. Предницата на дрехата има отвесен дълъг отвор, за- 48
39. К о с т ю м н а б ъ л га р с к и б о л я р и н и с ъ п р у га т а му (запазили ф е о д а л н а та си в л а ст през т у р с к о т о р о б с т в о — к р а я н а X V в ек)
копчан с гъсто наредени златисти копчета. В горния край на отвора се подава малък ъгъл от бяла риза. Ш и­
рок пояс от плат на тесни ивици.(по дължината му) в кафяво и бяло прибира дрехата около кръста. На гла­
вата си детето има полусферична шапчица, която по форма и изработка наподобява подкапника на бащата
(вероятно на тази възраст децата са носели само подкапник). Кестенявите му коси са късо отрязани и само
малка част от тях се вижда в ъгъла между ухото и шапката. На краката си момчето има жълт зокус.
Костюмът на момичето има голяма прилика с костюма на майката. Туниката му е тъмнозелена, дълга
до земята (по-дълга от тази на момчето; такава разлика в дължината между мъжките и женските туники е
много характерна за средновековното облекло). Ръкавът й е врязан от външната му страна по същия начин,
както ръкава на майката, а отворът е обточен с тънка червена ивица. Тази червена ивица в рисунката по­
казва, че дрехата е подплатена с червен плат, като част от него се подава по краищата на шевовете. В ръ-
кавния отвор на туниката се вижда ръкавът на ризата, извезан с червена шевица, която образува мрежа от
дребни квадрати. При китката ръкавът е пристегнат към ръката и завършва с малка къдричка. Пазвата
е извезана, както при ризата на майката. Коланът е от плат на червени и жълти хоризонтални линии, но, ка к­
то и при момчето, е опасан без възел. Главата на момичето е покрита с голяма четириъгълна бяла кърпа със
симетрично пръснати орнаменти, състоящи се от групирани по четири червени точки. Два от ъглите на кър­
пата са спуснати отпред на раменете и почти закриват пазвата, а останалата част пада назад, до под кръста.
Върху кърпата над челото е поставен червен венец, направен от плат. извезан с перпи. Момичето е обуто в
червен зокус.
П ъ т е п и с и . Бертрандон дьо ла Брокиер (Bertrandon de la Broquière). дворцов съветник на Филип
Добрия Бургундски, предприема през 1432—1433 г. пътешествие до Ерусалим и прави едно забележително
по своя език, наблюдателност и остроумие описание на своето пътуване („Voyage d’ outrem er“ ). Описанието
се пазело в ръкопис до началото на XIX век в Парижката национална библиотека, където го намира Льогран
д’Оси и го издава в „Mémoires de l’Institut N ational des Sciences et Arts, Sciences Morales et Politiques“ , tome V,
Paris, Fructidor an XII-1804. pp. 469— 637. В пътеписа на Бертрандон дьо ла Брокиер са отбелязани много инте­
ресни впечатления от България и Балканския полуостров от първия период на турското владичество, по вре­
ме, когато Цариград още не е бил завзет от турците.
Бертрандон дьо ла Брокиер вижда София (1432—1433 г.). един от най-значителните български градове,
сринат и съсипан, но българското население намерил с буден дух и готово на борба за освобождение, стига
да имало кой да му помогне. „Най-после — пише той — след три дни път стигнах в един град, наречен Со­
фия, който едно време бил твърде значителен, ако се съди от остатъците на стените му. съборени до земята,
и който и до днес още е най-добрият град в България. Жителите на града са най-вече българи, също така
и по сепата. Турците са само съвсем малко число, нещо, което у другите (българите) поражда много силно
желание да се освободят, ако могат да намерят кой да им помогне.“
Някои представители на бившата българска управляваща класа, които са се спасили от турците по ня­
каква случайност, напуснали своите земи и крепостите си и се укрили между обитателите на селата.
„Т ук ми дойде наум колко лека и слаба работа е онова, което изобщо се казва болярство, защото, ко­
гато поисках да узная за някои жени, които имаха по-благородна външност,от каква са фамилия, казаха ми,
че те произхождат от най-високите боляри на този народ или даже са от царско потекло, но сега са омъжени
за орачи и овчари.“
В същото време в непокорената още Византия дворцовият живот и животът на управпяващата класа те­
чел по старому — в пъпен блясък и разкош въпреки надвисналата опасност от турците. Брокиер, като мина­
вал през Цариград и посетил храма „Света София“ , попаднал на един тържествен молебен, отслужен от ца­
риградския патриарх в присъствието на византийския император Йоан Палеолог, на брат му Димитрий —
морейски деспот, и на майка им Ирина, която била дъщеря на кюстендилския деспот и владетел на Щип и
Кратово — зет на българския цар Иван-Александър. Брокиер бил много любопитен да види императрица
Мария (тя е снаха на внучката на българския цар Иван-Александър). За императрица Мария Брокиер
пише:
„Императрицата — дъщеря на Трапезундския цар Алексий Комнин, ми се видя голяма хубавица. Като
можех да я гледам само отдалеч, поисках да я видя и отблизо и много бях любопитен да зная как се качва
на кон (как язди), защото беше дошла така до черквата, придружена само от две дами. от трима старци и
от трима такива човеци, на каквито турците поверяват пазенето на жените си. Но като излезе от „Света Со­
фия“ , тя влезе в един близък дворец да обядва там и тъй бях принуден да чакам цял ден. без да ям и пия. Най-
после тя излезе, донесоха й едно столче, на което тя се качи. Д о столчето тя заповяда да й доведат коня, кой­
то беше великолепно покрит с едно прекрасно седло. Тогава един от старците взе дългия плащ, който тя но­
сеше, мина от другата страна на коня, като държеше, колкото може по-високо, ръцете си. В това време ца­
рицата сложи крака си на стремето и възседна коня съвсем като мъжете и когато беше върху седлото, старе­
цът й метна дрехата на плещите. (Това било чудно за Брокиер. защото в това време в Западна Европа да-

7 И стория на българския костю м

мите яздели само с краката на една страна — 6. н., В. Н.) После той й подаде една висока шапка с остър
връх, каквито ги носят в Гърция, на върха на която бяха поставени три златни пера, които много й прилича­
ха. Аз бях тъй близо до нея, че ми се каза да отстъпя малко, но пак можех съвършено добре да гледам: тя
имаше на ушите си обици плоски и широки, украсени със скъпоценни камъни, особено рубини. Беше млада,
бяла и още по-хубава, отколкото ми се видя в черквата; с една дума, аз не бих могъл да я укоря в нищо, ос­
вен че лицето й беше боядисано (гримирано), от което тя наистина нямаше нужда. И двете й дами също се
качиха на коне. И те бяха хубави и носеха също плащ и шапка. Цялата дружина се върна във Влахернския
дворец.“
Приведените цитати се отнасят за нравите на византийския двор. но като се има пред вид влиянието,
което Византия е оказвала върху управляващата класа и върху самия царски двор в България, те могат до
голяма степен да бъдат използвани като илюстрация за нравите в българския царски двор и управляващата
класа непосредствено преди падането на България под турско робство. Тия пътеписи са ценни и за това, че
документират един съществен факт за развитието на българския костюм: че представителите на управлява­
щата класа от Втората българска държава са потърсили спасение сред народа. Впечатленията на Брокиер
се отнасят към едно време, твърде близко до разпадането на Втората българска държава, и затова той е могъл
да забележи различия в начина на обличане и изобщо във външния вид на някои от жените, произхождащи от
бившата управляваща класа. С течение на времето обаче тия различия са изчезнали, като само отделни еле­
менти от болярския костюм (било композиция, украса, везба или тонални съчетания) преминават в народния
костюм, значително претворени от вкуса и материалните възможности на народа. По такъв начин запазването
известни елементи от българското болярско средновековно облекло в народната носия чак до XVIII и XIX
век е било улеснено.
През XV век турците били все още заети в настъпление към Цариград и поробване на Балканския по­
луостров. Затова те не отделяли особено внимание и сили за цялостното ликвидиране на всички представи­
тели на българската феодална класа. Така се обяснява обстоятелството, че в началото на турското робство
отделни български местни феодални владетели продължават да имат известни права и икономическа мощ
дотолкова, че да могат със свои средства да възстановяват църкви и да имат авторитет пред турците да
издействуват разрешения за това. През XVI век, който съвпада с върха на турската военна мощ, целият бъл­
гарски народ във всичките си слоеве е сведен до еднакво безправна, обедняла, ограбвана и потъпкана маса.
В този период били разрушени много селища и църкви и непрекъснато били преследвани и избивани всички
по-будни българи.1
Турско население било заселвано по системен начин в най-хубавите земи на България и Балканския
полуостров.
Не са запазени образни паметници, които да свидетелствуват за българското облекло през XVI век. За
живота на българите обаче, за техния бит и облекло говорят редица пътеписи на чужденци, минавали през
разорените български земи през XVI век: Феликс Петанчич (Felix PetanCic) от Дубровник (1502 г.): Бенедикт
КуриПешич (Benedict KuripeSic), словенец (1530 г.); Бенедето Рамберти (Benedetto Ramberti), италианец
(1534 г.); бепгийския писатеп Бусбек (Busbeck) (1553 г.); германеца Стефан Герлах (Stephan Gerlach) (1573 г.)
и др. 3
От тези откъслечни писмени данни не може да се възстанови съдържанието на българското облекло в
неговата цялост, но все пак могат да бъдат направени общи заключения и да се установи връзката с пред-
шествуващи и по-късни периоди от развитието му. През XVI век българският народ окончателно е бил све­
ден до безправна маса с тежък поминък и примитивен начин на живот. Народното облекло следователно е
било изработвано с материалите, с които българите са разпопагапи и които са произвеждали като земедел­
ци и скотовъдци — лен. коноп, вълна и животински кожи. Тъканите били изработвани много често в естес­
твените тонове на животинските и растителни влакна — естествените цветове на сивобелия лен и коноп,
кремавобелия тон на вълната и коприната, бежовите, орехови, кафяви или черни натурални цветове на въл­
ната и др. Боядисвани са били относително малки количества прежда било за втъкаването им като украсен
орнамент (ивици, квадрати и др.), било като цветна везбена украса на ризите (дрехите).
В 1530 г. Бенедикт Курипешич пише: „Показваха ни също много почит с хубаво посрещане и приема­
не добре в своите къщи. И те имат един словенски език, който обаче по-малко разбирахме, отколкото сръб­
ския език.
А че българската земя в християнските времена е имала голяма свобода, богатство и всякакво изоби­
лие, то се види от това, че жените, мъжете и децата — всички, имат дрехи, извезани с коприна. Жените но­

1 История иа България, издание на БАН. 1961, стр. 269 и сл.

2 Стари пътешествия ло България от X V — XVIII столетие, периодично списание, кн. 3. 1882; кн. 4. 1883; кн. 6. 1883. и кн. 7. 1884.
сят на врата и в ушите пръстени (халки) от сребро, жълта мед (пиринч) и олово, та и плетени коси, дълги до
земята, с много украшения на тях.“
А Бусбек през 1553 г. говори за носията на българките в областите между Ниш и София, като каз­
ва: „Н е можем да премълчим украшенията на ония (българките — 6. н., В. Н.). О бличат се почти само в едни
ризи, направени от ленено платно, немного по-тънко от онова, от което се шият по нас чувалите, но покрито
с разнообразна пъстра везба по един първобитен и смешен начин, който обаче много им харесва, така че ка­
то гледаха нашите ризи, макар направени от най-хубаво платно, те се чудеха на нашата преголяма скром­
ност, че носим толкова прости ризи без никакви цветове или везба.“
По-късно (1573 — 1574 г.)Герлах пише:„Дойдохме в Семизче (днес с. Клокотница, Хасковско — б. н., В. Н.),
това е едно малко селце с лоши къщи, покрити само със суха трева, та живеят в него само българи. По пътя
бяхме минали при един поток около друго едно село. Там българските жени имат обичай, щом видят някои
чужди хора, да излизат на куп от селото и да принасят хляб във вид на малки колачи, които те наричат погачи
(Bogаtschen), за да ги продават на чужденците; други носят мляко, месо, риби и каквото имат. Украшенията
им са тия, че имат ръкавите на ризите си шити с червена груба коприна или конци, пръстите — пълни с пръ­
стени. . . В ушите — аспри и обици, па също и около врата нанизи от аспри и сини камъчета.“
Чужденците, пътували през България, най-често описват женското облекло. Това ясно доказва, че то
е било по-необичайно и по-интересно за тях. Мъжкото българско облекло се споменава много по-рядко и в
много по-бегли описания, от които не е много ясно до каква степен то е имало през този период сходство с
костюма на турците. Мелхиор Безолт през 1584 г. пише: „Българите мъже се обличат почти еднакво като
турците, затова пък жените се носят толкова по-различно, показват се с открито лице, докато турските жени
ходят закрити и забулени. Също носят рокли от дебело платно и колкото повече дрехата е изработена с цве­
тове. толкова за по-хубава я смятат.“
По всяка вероятност обаче в този период българското мъжко облекло ще да е било различно от турско­
то. тъй като не са налице нито социални, нито материални предпоставки то да е еднакво у поробени и госпо­
дари. В пътеписа на Саломон Швайгер (1578 г.) се намира една любителска рисунка на автора, която изо­
бразява облеклото на българин и българка от западните краища на българските земи. Въпреки своята при-
митивност илюстрацията не е лишена от наблюдателност и любопитство на своя автор по отношение на
българското облекло. Костюмът на мъжа е изобразен съставен от горна дреха, дълга до началото на бедро­
то, тясна в горната си част до кръста и разширена от кръста надолу, отворена по цялата дължина на пред­
ницата. Ръкавът й е дълъг до китката и тесен. Краката на мъжа са обути в прилепнали ногавици, които про­
дължават под дрехата и свършват до кръста, а от коляното надолу към глезена постепенно се стесняват,
като следват естествената форма на крака. Стъпалото е обуто в цървули, привързани с върви. Интересна е
шапката, която се състои от дъно и разчленена на четири равни парчета периферия. Само няколко години
преди това — в 1573 г., Герлах пише, че видял българите в Софийско „с дълги до плещите коси и калпаци с
четири висулки". Четиридесет и осем години по-късно (1621 г.) пратеникът на френския крал Лю довик XIII
до турския султан минава през Софийско и е бил толкова дълбоко впечатлен от носията на жителите на то ­
зи край, че е направил подробна рисунка за мъжкото и женското облекло. Ш апката на мъжа и тук е нарису­
вана с четири върха. По-късно следите от такава форма мъжка шапка напълно изчезват и нищо във формата
на българската носия не сочи за подобни или еволюирали от тази форГма шапки. Мъчно може да се определи
от какъв материал е била направена тази шапка, но явно не е от кожа и няма нищо общо с традиционния бъл­
гарски кожен калпак.
Саломон Швайгер е изобразил в споменатата направена собственоръчно от него илюстрация и женския
народен костюм от Софийско. Според илюстрацията му костюмът се състои от туника (сукман), леко разши­
рена надолу, и втора по-къса горна дреха (дълга почти колкото мъжката) с тесен, дълъг до китката ръкав.
Тази дреха лежи плътно до тялото от раменете до кръста, а оттам надолу е разширена. Плитките от косите
на жената са нарисувани раздвижени встрани, вероятно за да се види дължината им и сложното разклонено
сплитане. Много бегло и неточно е загатната в рисунката формата на малка висока шапчица или високо
оформена забрадка. Ако се съди по рисунката, като че ли дрехите и на двете фигури са направени от груба
дълговлакнеста тъкан. За това обаче авторът нищо по-точно не говори.
При толкова примитивния български народен костюм главната украса била съсредоточена върху гла­
вата. По славянски обичай жените не режели косите си, а ги оставяли дълги, сплетени в спуснати на гърба
или увити около главата плитки. В тях те вплитали украса от цветни конци и ленти, пронизани и прошити с
дребни мидички, охлювчета, маниста, метални пластинки и монети. Младите момичета и невестите украся­
вали главите си с цветя и венци. Момите никога не покривали косите си, а само ги украсявали, докато
омъжените носели тънки забрадки, които били разнообразни по форма и материал, или пък шапки,
като съчетавали с тях тънки дълги бели забрадки. Естествено украсата на главата била изработена от под­
ръчни, лесно достъпни за народа материали, но в тяхната форма, композиция и изпълнение българките вла­
41. К остю м на бъ лгарин и бъ лгарка о т П ир отско о т X V I век. И лю страция о т пътеписа на С аломон Ш вайгер

гали много чувство за хармония и красота. Използвали вълнени и памучни тъкани, слама, употребявали вез­
ба (както при ризите и останалите дрехи) и завършвали украсата с нашити, трепкащи и леко звънтящи укра­
си от маниста, метални пластинки, монети и др. Затова и оформлението на главата към женския костюм най-
често буди интерес, възторг или учудване у чужденците, пътуващи през България, и те отделят място в Пътепи­
сите си, за да го обрисуват. Така Рамберти в 1534 г. пише: „Ж ените в тази страна (България — 6. н., В. Н.),
докато не са омъжени, всички носят коси, стригани до над ушите, както малките деца, а когато се омъжат,
носят ги дълги през плещите или ги плетат по славянски обичай в плетеници или по един начин, който из­
глежда, като че имат една чиния върху главата (завити в кръг около главата — б. н., В. Н.); на косите си при­
вързват сребърни пари, аспри, стъкълца, кехлибари и жълтици, които висят, и колкото повече такива укра­
шения имат, мислят, че са по-хубави и приятни.“
Бусбек (1553 г.) пише за жените между Ниш и София: „Н о нищо не ни беше тъй ново. както кулите вър­
ху главите им и съвсем необикновеният вид на шапките им, ако могат въобще така да се нарекат. Те са на­
правени от слама и обшити с платно, видът им е съвсем противоположен на оня, който употребяват селяни­
те по нас. Нашенският женски клобук (шапка) се спуща до плешките и най-долу е най-широк, а нагоре свър­
шва с една пирамида, а тук на най-долното място е най-тесен, а после върху главата се издига във вид на
фуния до една педя висока. Горе към небето е най-широк и отворен тъй, щото изглежда, че е направен да
приема дъжда и слънчевата топлина, както нашият — за отклоняването им. По външната страна между дол­
ния и горния ръб са окачени парици, пластинки и стъкълца от разни бои и други украшения, макар и прости,
само да лъщят. Такива шапки (капи) спомагат с представителност и сериозна външност, макар че при едно
малко сътресение лесно са го то в и да па дн ат. Ж е н ите ход ят с т я х т а к а , щ о то се мисли, че някоя К л и те м не стр а
или Х е к у б а (ощ е преди па д а не то на Т роя) излиза на с ц е н а та .“
В 1573 г. п ъ теш естве н икъ т Герлах набл ю д авал в К ур уч е ш м е (Бяла п а л а н ка ) съ щ ото у кр а ш е н и е на гл а ­
вите на ж е н и те , к а к в о т о е о п и са н о и о т Рамберти. Герлах пи ш е : „Ж е н и т е им ат едно ч уд н о у кр а ш е н и е к а т о
една ш и р о ка па ни ц а, ш и та от сукно , тя има н а о ко л о малки миди, сребърни п л а сти н ки , пера и д р уги чудни
нещ а. . . Х р и с т и я н к и т е (б ъ л га р ки те ) имат дълги п л и тки с вплетени в тях монети и д р у ги сребърни укр а ш е н и я,
на уш и те големи к а т о миди обици о т ол ово и сребро и хуб ав о украсени ризи. .
А за ж е н и те край Н и ш Герлах отбелязва: „Х р и с т и я н ки т е (б ъ л га р ки те ) носели големи воали на гл ави те
си, разнообразни сребърни или курш ум ени (оловни) обици в уш и те си. О бле чен и били п о чти само с една дъл­
га риза, пр епасана с пояс, ко я т о на пр ед на та страна и на ръ кавите била ш и та с червени, черни и ж ъ л ти к о н ц и ."
М е л хи о р Безолт в 1584 г. пиш е за бъ л га р ски те ж е н и : „Т и я (ж е ни те ) се укр а ся в а т с разни гр и вн и и д р у ги
н е о б икн ов ен и нещ а, особено уш и те си, тъй щ о то т а ки в а обици т е ж а т п о ч ти половин пфунд (250 грам а), и
о ста в я т к о си те си да висят тъй същ о с тр а н н о изплетени.
С алом он Ш в а й ге р същ о е бил особено впечатлен о т н а ки ти т е на б ъ л га р с ки те ж ени и се е спрял в о п и ­
сан и ето си спе ци ал н о на т я х . Т о й пи ш е : „Б ъ л га р ски те ж ени им ат о б и ч а й да о к а ч в а т на уш и те си различни
гривни о т п и р и н ч , мед и пр. и п р о д уп ч в а т цялото си ухо о ко л о в р ъ ст и д о т о л ко в а го н а то в а р ва т, осо бен о с
ка л ц е д о н и , кр и ста л и и пр., че трябва с к у к и ч к и да за ка ч а т уш и те си о коси те си, за да не се раздерат о т тоя
то в а р . Тъй същ о се к и ч а т и мъжете, но не то л ко ва и злиш но.“
Безспорен ф акт е същ ествуването на сл ож на и разнообразна украса на гл а в а та у б ъ л га р ки те през т о ­
зи период, м а ка р и п о н я ко га осъщ ествявана с твърде прим итивни и евтини подръчни м а териали. Тази у к р а ­
са е пр а в и л а голям о впеча тл ени е на всички пътуващ и през България чуж д ен ц и и те са я отразявали в своите
описания. О т това може да се за кл ю ч и , че същ ите пътеш ественици са я нам ирали и нтересна и н ео б ича й на
и че д р уга д е те не са срещ али подобни ж е н ски украш ен и я, ш а п ки и забрадки.
Безспорно п р е д п о ста в ки те за създаване на това сл ож но и разнообразно украся ва не на гл а в а та у ж е н и ­
те о т нар ода им ат връзки със ста р и те спавянски тра д и ци и . Н о дали наред с тия пр и чи н и не са впияели и д р у ­
ги специф ични ф актори? С п оре д акад ем и к К р. М иятев (Ц ар ска ко р о н а в селска х и ж а , Известия на Е тнограф ­
ския музей, X IV (1943), стр. 15, сл. и др .) о бсто ятел ството, че нем алко ж ени о т б ол яр ски пр ои зход са се у к р и ­
вали от т у р с к о т о преследване, к а т о са се ом ъжвали за о б и кн ов ен и селяни, е д о пр ин е сл о за пр о н и кв а н е на
елементи о т те хн и я б о га т бол яр ски ко стю м в народния.
Д е м о кр а т и зи р а н е т о на о б л е кл о то , т. е. прем инаване на форми или съставки о т ко с т ю м а на п р и ви л е ги ­
ровани класи към ко с т ю м а на народа, е явление, съпътствуващ о о б щ о т о и сто р и ч е ско развитие. Д а се обясня­
ва об а че само с н его п р о н и кв а н е то на известни форми или съставки о т о б л е кл о то е к о л к о т о н еправилно, т о л ­
кова и пресилено. П ъ ти щ а та на взаимни влияния о тго р е над олу и о тд о л у нагоре , к а к т о и о т д р уги стра ни в
стр а н а та ни и о б р а т н о са в и н а ги м ного слож ни и често пъти мъчно уловими. Въпреки всички тези влияния
обаче в о сн о в а та се ко р е н я т н а р о д н и я т усет за хуб ав о и худ о ж е ств е н а та нар одн а тв о р ч е ска изява.
З а губ и л п о л и ти ч е с ка та си свобода, н аш и я т народ е търсел оп о р а за опазване на своята н а ц и о н а л н о ст
между д р у го т о и в твъ р д о то при дъ рж ан е към н аци о н ал ни те тр а д и ц и и на своето обл екл о. Н о наред с този
ф а кто р за развитието (ф орм ирането и пром ените) на н а р о д н о то о б л екл о през X V I век същ ествено значение
имат м а тери а л н и те и б и то в и те условия на ж и в о та и труд ъ т на народа. Н а р о д н а та носия е преди в си чко ф унк-
ци о на лн а , съ ставки те на о б л е кл о т о са прости и са пр о д и ктува н и от к л и м а ти ч н и те и б и то в и те условия. О с-
новна д р е ха к а к т о при мъжете, т а к а и при ж е н ите е ризата без изкрояване при ра м о то и ръкава. Тя е тр а д и -
ци о н н а та средновековна и стар осл авянска дреха, носена от ж ени и деца при т о п л о време к а т о единствена
дреха. П р и ж е н и те тя е д ъ л га д о над глезена, а при мъжете до о ко л о средата на бед ро то . П р е п а св а н е то в
кръста е х а р а к т е р н о к а к т о за ж е н ите , т а к а и за мъжете (к о га т о я носят над н ога в и ц и те ). Н е пре па сан и ход ят
само де ц а та в т о п л о време.
М ъ ж ки те н о га в и ц и се закрепвали на кръ ста. През X V I век е твърде вероятно те д а са съставлявали все
ощ е два отд ел ни независими кр а ч о л а , закрепени за кръста с о б щ а връзка. (К р о й к а т а на д в а та кр а ч о л а на бе-
невреците о т X IX и н а ч а л о то на X X век — тя х н а т а п л и тко ст в таза — сочи за д ъ л го същ ествуване на два
отд ел ни к р а ч о л а .) Н о га в и ц и те са о т вълнен пл ат или о т ко ж а , тъй к а т о д р ехи те, к о и т о о б л и ч а т в го р н а т а
част на тя л о то , са вече по-къси (едва по кр и в а т таза). Ръкавите на го р н и те дрехи са тесни и ст и га т д о к и т ­
ка т а или са по-къси. С ъщ ествували са го рн и дрехи и без ръкави.
Т въ рденията на някои ч у ж д е н ц и ,ч е б ъ л гар и те се обл ичал и к а т о т у р ц и т е , не м о га т да се пр и ем а т
за меродавни. Тия твърдения можем да си обясним с о бсто ятел ството, че н а й -го р н и те зимни мъж ки д р ехи са
дъ лги, о твор ен и о тп р е д и често пъти са с дълги прорязани ръкави (к а к в и т о са д р е хи те на кти т о р и те о т Д р а ­
галевския м анастир ощ е в X V век), а ту р ц и те от своя стра на носят същ о дълги до глезена каф тани. Тази пр и ­
л и ка на пръв п о гл ед е по двеж дал а чуж д ен ци те, ко и т о п о -ско р о виж да ли с хо д ство то , о т к о л к о т о ра зли ката
в ко стю м а .
 Ш а п к а т а е п о сто ян н а съ ставка о т м ъж кия костю м к а к т о лете. т а к а и зиме. П р ед н азна чен и ето й е пре­
дим но ф ун кц и он а л н о. През X V I век мъжете не режели м ного къ со коси те си. д а ж е ги спл и та л и в п л и тки . С п о ­
ред Герл ах мъжете в Б ългария оставяли отзад на гл а в а та си дълъг ки ч у р , а о тп р е д съвсем о стр и гв а л и к о ­
сите си.1
О свен ризата ж е н ски я т к о с тю м съдържа сукман — вто ра т у н и к а о т вълнен п л а т (през зимата) или о т
к о н о п е н (през л я то то ). Т ой е дълъг, к о л к о т о д о л н а та риза или м алко по-къ с о т нея. Ръкавът му е вин а ги по-
къс о т ръ кава на ризата и има о тв о р (прорез), през к о й т о се виж да укр а се н и я т с везба ръкав на д о л н а та риза.
Н а д в то р а та д р е ха — сукм ан а , се пр и бавят при необходим ост по-къси или по-дъ лги го рн и д р ехи със или без
ръкав. Те о б и кн о в е н о са о твор ен и отпр ед по цялата си дълж ина.
О б л е кл о т о на б ъ л га р и те през X V I век е пр и м и тивно по кр о й ка . Не само ризата е скрое на права, с п р а ­
во п р и ка ч е н ръкав без ръ кавна и раменна извивка, но и всички го рн и мъж ки и ж е н ски д р ехи им ат права к р о й ­
ка , разш ирени са в долния си кр а й с по м о щ та на вм ъкнати клинове, д о к о л к о т о ф ун кци ята на всяка др е ха е
изисквала това.
Х о р и зо н та л н о то разкрояване на д р е ха та , ко е то е т и п и ч н о за ко стю м а в З а па д н а Европа през X V I
век, не се упо тр ебява в б ъ л га р с ко то облекло. О ф орм янето и вта лява не то на д р е х а та са се осъщ ествявали
чрез о п а св а н е то на дълъг пояс о ко л о кръста, ко й то , от една стра на , е придавал стр о й н о ст на ф и гура та , а,
о т д р у га стр а на , е имал и ч и сто ф ун кц и он а л н о предназначение — да пази кръ ста, п р и стя га й ки и п р и б и р а й ки
към т я л о т о гр у б и те д р е х и .2
Въпреки л и п са та на образни пам етници за костю м а през X V I век сведенията на ч у ж д и те пъ теш естве ни ­
ци по тв ъ р ж д а в а т, че X V I век е период на обедняване на о б л е кл о то и на запазване на стари форми и т р а д и ­
ции, д о к о л к о т о то в а е б и л о възм ожно при бедния и те ж ъ к ж и в о т на б ъ л гар ски я народ. Н о во то , ко е то се поя­
вява, е и зравняването и уед н аквя ва не то на о б л е кл о то в отд ел ни селищ а и обл асти при по дд ъ рж а н е и запаз­
ване на елем енти о т X V век — д ъ л гите мъж ки горни др ехи , ж е н ски те заб р аж д ани я и пр ем ин а ва не то на вез-
б а та и о р н а м е н ти р а н е то о т б оп ярски я ко стю м в народния, м акар и с н а й -пр и м и ти в н и средства.

В края на X V I и н а ч а л о то на X V II век започва процесът на западане воен н ата мощ на Т урци я , на раз­
л ож е н ие между с п а х и и те и ени чар и те . Седемнадесетият век и н а ч а л о то на следващ ия, осемнадесети век са
период на н епр екъ сн ат военен упа дъ к на Т у р с ка та империя.
За укр е п ва н е в ла стта си тур ц и те , ко и т о били м алцинство в собствената си д ъ р ж а ва , по д л о ж и л и х р и ­
с ти я н с ко то население на с тр о га религиозна и общ ествена ди скри м ин а ци я — превръщ али п о -го ле м и те х р и ­
стиянски хра м о ве в д ж а м и и , п о -м а л ки те разруш авали, а нови м огли да се стр о я т само със специален разре­
ш ителен д о кум е н т о т ц е н тр а л н а та тур ска власт. О свен това цъ р кв и те тр я б в а л о да б ъ д а т далеч о т т у р с ки те
д ж ам и и, п о -м а л ки о т т я х и с н и щ о да не к о н ку р и р а т д ж ам и ите на „п р а в о в е р н и т е ".
О с н о в а та на тази ди скри м ин а ци я е в същ ност н ар одностна. Тя по най-лесен и въ нш но осезаем начин
тр я б в а л о да изтъква пр а в а та на м ю сю л м а н ско то население, ко е то , м акар и във ф еодална зависим ост спрямо
собствената си го спо д ствув а щ а класа, било свободно („с е р б е с т ") в Т у р с ка т а империя, а х р и с т и я н с ко т о на­
селение б и л о поробена безправна рая. Т ова полож ение на по р о б е н о то население тр я б в а л о да нам ира вън­
шен израз във всички прояви на ж и в о т а : бъ л гар и н ъ т нямал пр аво да носи оръ ж ие, той не можел да бъде о б ­
лечен по-доб ре о т т у р ч и н а , а к о яздел кон и срещнел тур ч и н , тряб в ал о да слезе о т коня и да изчака, д о ка т о
отм ине тур ч и н ъ т.
П о време на завоеванието на тур ц и те и в първите два века след това на Б а лкан ския по л уо стр ов били
заселени значителни тур ски маси о т М ала Азия и въпреки то в а през цялото време о т р о б ство то ту р с ки я т
елемент бил м ал ци нств ото, к а т о в редица обл асти не надхвърлял о т 5 д о 1 0 % о т общ и я брой на насе­
лението.
За да у к р е п я т го сп о д ств о то си на Б алканския полуостров, през цяло то време на р о б ство то осм анските
завоеватели провеж дал и ж е сто ка аси м и ла то рска п о л и ти ка . М етод ите на тази де н а ц и о на л и за то р ска п о л и ­
ти ка били н а й -р а з л и ч н и — о т щ едрите обещ ания за им ущ ествено о б л агод етел ствув ан е до н а й -гр у б о т о на­
силие. С ъщ ествували и д р у ги форми: отв л и ч а н е на млади б ъ л га р ки в харем ите на т у р с ки те завоеватели

’ П а к спо р ед Герлах св ещ еникъ т в Бяла па л а н ка вън о т слу ж б а та си се о б лич а л ка т о о с та н а л и те б ъ л га р и , само че носел едно п о п ­
ско ка л паче , а „п р и сл уж б а та свещ е никъ т им аш е една бяла о д еж д а и една д р у га по д нея".
3В стенописи о т X V век виж дам е такъ в дълъг ш и р о к ко л ан , завързан о тп р е д в голям възел, ка т о съставка о т ко с т ю м а и на местни
б ъ л гар ски ф еодали о т С оф ийско (К р е м и ко вц и . Д р а га л е в ц и ).
системно вземане на млади момчета в еничарския корпус, преселване на българи в Мала Азия и други далечни
области, помохамеданчване на видни и влиятелни българи и т.н.
Наред с всичко това по време на робството българските земи на няколко пъти били подложени и на
масови помохамеданчвания: през 1515 г. било извършено първото масово помохамеданчване в Север­
на България (Мизия), Тракия и Македония; през 1966— 1669 г. станало страшното помохамеданчване в
Родопите; през 1689 г. било извършено голямо помохамеданчване на българите в Мизия — централна и из-
точна Северна България; в началото на XVIII век бил направен още един опит за налагане на исляма над ос­
таналото българско християнско население в Родопите.
Налагането на исляма било свързано с многобройни човешки жертви, унищожаване на имущество и
културни ценности, разгромяване на църковната организация. Не случайно българските летописни сведения
посочват, че през 1666— 1669 г. само по северните склонове на Родопите били унищожени 218 църкви и 33
манастира.
Военната слабост и големите териториални загуби довели Турската империя до финансова разруха.
Най-тежко било положението на българския народ — той плащал огромна феодална рента, работел анга-
рия на правителството и спахиите, бил подложен на нечувано обирничество от страна на чиновниците и
откупвачите на данъци. Самият османски писател Кочи бей Гюмюрджински възклицава през XVII век: „Т а ­
кова притеснение и гнет, в каквото се намират бедните селяни, никога в нито една страна на света не са съ­
ществували!“ *•
И въпреки това окаяно положение на българския народ западането на Турската империя, многоброй­
ните войни, контактът със западните държави и извоюваните от тях привилегии за своите поданици, за из­
вестни верски групи (католици) и др. създават предпоставките за зараждането на материално по-добре по­
ставени съсловия от занаятчии и търговци.
Адам Венер в своя пътепис,печатан в 1622 г.за пътешествието си, направено през 1616 г., отразява впе­
чатленията си от София по следния начин1: „Град София, тъй наречен от турците и поради един някогашен
там храм (който сега е обърнат от тях в джамия), е бил едно време столица на България, сега е обаче отворен,
весел и многолюден град, може по големина да се сравни с град Вормс в свещената империя, лежи в една
плодовита и весела долина, има хубави черкви, имарет, каравансарай и топла баня и пр. . ..и е населен от
българи, дубровчани, гърци, турци и много евреи, които повечето се занимават с големи занаяти и търговия.“
Замогващото се съсловие на занаятчии и търговци е имало буден народностен дух и то е започнало да
отделя значителни средства за възстановяване, издигане и изографисване на църкви и манастири, където
често пъти дарителите са били изобразявани в своя светски костюм. По такъв начин са създадени и ктитор­
ските портрети от XVII век, които са ценен източник за изучаване костюма от онова време.
Пътеписите на чужденци,пътували през България в XVII век,са по-малко, отколкото през XVI век. Тия пъ­
теписи не съдържат почти никакви сведения за българския костюм, а по-често дават данни за крайно тежките
условия на живот на българското население, особено в по-малките селища. Изключение в това отношение
прави пътеписът на пратеника на френския крал Людовик XIII до Високата порта — Курменен, който е дал
не само доста подробно описание, но и илюстрация на мъжкия и женския костюм от Софийско.
Образните паметници (портрети на ктитори), както и някои пътни бележки на чужденци дават повече
възможности да се проследи мъжкият костюм през XVII век, а сравнително много малко са данните за жен­
ския костюм. При това тези източници илюстрират облеклото на представители на по-заможните съсловия,
като почти никакво изображение на народното облекло не е запазено.
Много съставни части от облеклото, които са ни известни още от XV век (от ктиторските портрети в
Драгалевския и Кремиковския манастир), са все още налице в костюма от XVII век (декоративни ръкави, за­
копчаване с петлици и шнурове, орнаментирани тъкани, шапки с кожена околожка и др.). Това потвърждава
значително бавния живот в развитието на българския костюм и извънредно слабото влияние на западноев­
ропейската мода върху българското облекло във всичките слоеве на населението.
Д околкото има промени в костюма, те са продиктувани предимно, ако не и изключително, от социално-
битови и материални фактори и не са резултат на чужди модни влияния. Даже турското влияние в костюма
до средата на XVII век (до принудителното помохамеданчване на големи групи българско население) е съв­
сем незначително. Това също потвърждава, че XVI век е период на опазване и пренасяне на много еле­
менти от българския костюм от XV век в костюма на широките народни слоеве (естествено винаги в за­
висимост от местните материални и битови условия) и превръщането им до голяма степен в народна тра­
диция.

1Виж С б о р н и к народни умотворения, наука и кни ж ни н а, 1891, стр. 453.

 П о р т р е т и на к т и т о р и в ц ъ р к в а т а „ С в е т и Т е о д о р Т и р о н и с в е т и Т е о д о р
С т р а т и л а т " в с. Д о б ъ р с к о , Б л а г о е в г р а д с к о . В този групов ктиторски портрет са изобра-
зени петима мъже в светско народно облекло от Благоевградско и един мъж в еклезиастичен служебен кос­
тюм. Костюмът на петимата ктитори е от един и същи тип, даже един и същи — с малки разлики в някои ко­
лоритни или украсни подробности. Всичките носят светла (кремавобяла) непрепасана горна дреха, дълга до
глезена, отворена по цялата си дължина отпред и закопчана само от кръста нагоре с дребни кръгли копчета и
илици, при което закопчаване двете предници се допират една до друга. Вратната извивка е доста широко
изрязана около врата. Ръкавът е дълъг до края на дрехата, тесен и прорязан хоризонтално под рамото. През
прореза е извадена ръката, облечена в тесен, дълъг до китката цветен ръкав на втората дреха (кафтана),
която се носи под бялата горна дреха. Дългите ръкави на горната (бялата) дреха, съчетани с цветните ръ­
кави на кафтана, представляват основният пластичен и декоративен център на костюма (когато горният
ръкав се облича на ръката, той лежи поради голямата си дължина набран между лакътя и китката). Такъв
декоративен прорязан ръкав не е новост в българския костюм. Той се среща още през XIV век (Манасиевата
хроника), както и през XV век (драгалевски и кремиковски ктитори), а безспорно е съществувал и през XVI век,
щом като го намираме и в изображенията от XVII век. Но докато през XIV и XV век той се среща само в бо­
лярското облекло, през XVII век го има и в народния костюм.
Поменатите горни дрехи вероятно са от естествен бял шаяк, който е типичната вълнена тъкан за мъж­
ката носия (заменянето на бялото мъжко облекло с тъмноцветен шаяк в Ю жна и Източна България започва
след XVII век).
За присъствието на втората мъжка дреха (кафтана) в ктиторските портрети от с. Добърско говорят
цветните, дълги до китката ръкави, в които е облечена извадената през отвора ръка у всички ктитори. Въ­
преки сравнително широкия отвор на горната (бялата) дреха около врата тук кафтанът не е показан, което
говори, че и отворът му при врата е по-широк или пък, което е и по-вероятно, че кафтанът, който е с копче­
та и илици на предницата, е облечен разтворен в горната си част и по този начин е останал скрит под бяла­
та дреха (така описаната форма и кройка на кафтана се вижда в портрета на шестия ктитор вдясно — йе-
рей Богдан, при когото е нарисувана и яката на кафтана в отвора на фелона).
Дължината на цветните (зелените и розовите) кафтани не може да бъде определена по портретите, за­
щото не се вижда, но трябва да се предполага, че те са само малко по-къси от бялата горна дреха, каквато
е обикновената дължина на кафтана (ктиторите в Бачково и с. Арбанаси).
Кафтанът е направен от по-тънък вълнен или памучен плат и се закопчава с дребни обли копчета, по­
ставени на дясната предница, и илици от ширит (гайтан) на лявата.
У всичките шестима ктитори в отвора на двете горни дрехи (бялата и кафтана) се вижда ъгъл от ризата,
която завършва без яка, с обла извивка по основата на врата. Ризата е бяла, но в рисунката тя е нюансирана
в бледосинкаво или бледорозово. Вероятно художникът е поставил тези леки нюансировки от съображения
за по-мека и изискана хармония с останалите тонове на костюма, тъй като костюмите са в бяло.
Ясно са изобразени три съставки на костюма: риза, кафтан и горна дреха (долама). Вероятно е крака­
та да са обути във вълнени ногавици (беневреци), които обаче не се виждат под горната дреха или защото
свършват малко по-високо над глезена, или защото краищата им са прибрани в ботушките, с които са обути
ктиторите. Пояс също не се вижда, но може да се предполага, че той непременно е опасвал кафтана. (При
други изображения от XVII век са дадени винаги както мъжките ногавици (с. Арбанаси), така и поя­
сът (според Курменен), който опасва кафтана или другите по-къси междинни дрехи, които се носят под ви­
наги свободната в кръста горна дреха(долама)— шуба.) Както поясът, така и ногавиците са типични елемен­
ти от българския мъжки костюм още от XV век.
Косите у по-възрастните ктитори от стенописа са дълги, вчесани зад ушите и опират на гърба. У два­
мата млади ктитори (първия и шестия от групата) те са малко по-къси, но са вчесани по същия начин — на­
зад, като ушите остават открити. Възрастните имат заоблено подстригана брада и мустаци. А първият (Стан­
ко), който е най-млад от всички, почти момче, няма нито брада, нито мустаци.
Последният ктитор — йерей Богдан, има малка тъмна брада и мустаци. В неговия портрет е изобразен
и служебният костюм на българския свещеник от XVII век — бяла туника с тесен, дълъг ръкав (вероятно под
нея е облечена риза). Върху бялата туника се спуска епитрахил от червена орнаментирана брокатна тъкан.
Най-отгоре йерей Богдан носи фелон от светъл плат.1 В кръглата вратна извивка на фелона се подава права
разтворена якичка от долната дреха (туника или кафтан).
В другите запазени образни паметници от XVII век не са обрисувани с такава яснота подробностите на
народния костюм от столетието. Поради това и описаните портрети придобиват още по-голяма стойност
за историята на българския костюм.

1 Тази служебна еклезиастична дреха произхожда от средновековната кръгла пенупа.

42. Мъжки и женски костю м на заможни български граждани от началото на XVII век
43. М ъ ж ки к о с тю м и на зам ожни б ъ л га р ски гр а ж д а н и о т средата на X V II век
 Ктиторските портрети от църквата на Ьачковския манастир, портретите на неизвестни ктитори в църк­
вата „Рождество Христово" в с. Арбанаси, Великотърновско, и портретите на Матей войвода Бесараб и
жена му Елена в църквата „Свети Петър и Павел" в Свищов съдържат много и разнообразни свеДения за
костюма на представители на заможното съсловие в България през XVII век.
К т и т о р с к и п о р т р е т и в Б а ч к о в с к и я м а н а с т и р . О тносително много добре запазе­
ните портрети на бачковските ктитори Георги и Константин’ обрисуват пълното съдържание на зимен праз­
ничен костюм на по-възрастен и на млад мъж. К акто бащата, така и синът са облечени в кафтани, дълги до
глезена, с тесен, дълъг до китката ръкав, който е пристегнат от лакътя надолу с изящни гъсто наредени дреб­
ни метални (сребърни, позлатени или златни) копчета. Под ръкава на кафтана върху ки тката лежи малко
парченце — декоративен завършък на ръкава,— у сина то пада върху китката, а у бащата е отметнато на­
горе. То би могло да бъде закрепено както върху ръкава на кафтана, така и върху ръкава на дрехата, която
се носи под него, но и в единия, и в другия случай неговото поставяне има чисто декоративно значение и го­
вори за изисканост и усет за репрезентативност. каквито са налице и у всички останали съставки на двата
костюма на ктиторите от Бачково.
С по-големи копчета (но подобни на тия по ръкава) е затворен кафтанът на гърдите, до под кръста. А
надолу полите му са леко отворени и краят им, който е нарисуван отметнат, дава възможност да се вижда
както капитонираната цветна подплата на кафтана, така и долната цветна дреха (туниката), която е дълга,
колкото кафтанд. Кафтанът е скроен по тялото до кръста (лежи прав без гънки), има два отвесно прорязани
джоба, опасан е с метален колан, който е изработен с изящна техника и е съставен от два вида метални гра­
вирани пластинки, които са скрепени подвижно помежду си или са нанизани на кожен колан.2
Около врата кафтанът е отворен (разкопчан) с няколко копчета и в отвора му се подава малка бяла
якичка с копчета на едната и илици на другата предница, а в отвора на бялата якичка се вижда
ъгълче от бялата риза с кръгла вратна извивка и дантела по края. Под кафтана се показват краят на
цветни тесни дълги до глезена ногавици, стъпалото, което е обуто в светли чорапи, и плитки червени обувки
с нисък ток.
Горната дреха и на двамата ктитори е шуба от орнаментиран плат — при сина с дребен геометричен
орнамент, а при бащата с едър орнамент, композиран от цветя и листя. Шубата на сина е нарисувана отмет­
ната от раменете, при което не е отразено присъствието на ръкавите. Това до голяма степен й дава вид ка­
то че ли има кройката на наметка. Но по-вероятно е, че и синът носи шуба, имаща кройка, каквато има та­
зи на бащата. Но тъй като кафтанът на сина е с изключително богат и сложен орнамент (който до голяма
степен даже е затруднил художника при предаване ритъма на неговия рапорт), шубата е била поставена
отметната назад, закрепена само на едно от копчетата си, за да може да се покаже цялата красота
на елегантния кафтан на Константин. Подплатата на шубата е изработена от тънки кожички (на дреб­
ни животни), майсторски съединени помежду си. като са използвани светлите и тъмните естествени нюанси
на кожата.
Дрехата има култивирана кройка — въпреки че е тежка и плътна, тя е леко вталена до кръста, а на­
долу полите й са освободени както при предницата, така и встрани чрез красиво извиване на линията при
страничния шев. Така е скроен впрочем и кафтанът на сина — Константин. Върху шубата на бащата се виж­
дат същите джобове, както при кафтана на сина. Майсторският шев личи не само в кройката, но и в капито-
нирания бордюр от плат, с който завършва в долния си край кожената подплата.
Шубата има дълги до края на дрехата прорязани хоризонтално на 10— 15 сантиметра под рамото ръ­
кави. Ръкавите са изцяло подплатени с кожа и през прорезите им Георги е извадил ръцете си, облечени в тес­
ните ръкави на кафтана. (Когато ръкавът на шубата е бил обличан, той лежи набран поради голямата си
дължина в хоризонтални гънки по ръката или при нужда е спуснат и над китката и по такъв начин топли
цялата ръка.)3
При врата шубата завършва с висока отворена под ъгъл яка,подплатена с кожа, в отвора на която се
виждат както отворената по подобен начин по-малка яка на кафтана, така и още по-малката бяла яка на

Д в а м а т а ктитори — Георги и К о н ста н ти н , от Бачковския манастир са първенци гърци. С ъ поставянето на техния ко стю м по
комповиция и кройка с ко стю м и те о т к ти то р ски те портрети в с. А рбанаси. В еликотърновско, и с. Д о б ъ р ско , Б л агоевградско,
които са безспорно български, а тия от с. Д о б ъ р ско и народни показва еднаква крой ка и композиция в ко стю м а . Това обстоятелство
обуславя извода, че в тази епоха в об л екл ото на хри сти ян ско то население в Т урската империя е същ ествувала голяма близост. Затова и
тия образни паметници могат да се разглеждат к а то образци на б о га т градски костю м и за б ъ л га р ско то население.
3 Такива колани, съставени о т метални пластинки, са се запазипи в някои женски носии д о края на X IX и н а ч а л о то на X X век.

5През XVI и XVII век та ки в а ръкави имат горните дрехи (ш уби) и в руския и полския ко стю м , к а к т о и в костю м и на дру-
57 ги народи.

8 И стория на бъ лгарския костю м

44. К т и то р и -гр а ж д а н и о т X V II век. Стенопис в църквата „С вети Теодор Тирон и свети Теодор С т р а т и л а т ", с. Д объ рско.
Б лагоевградско

ризата. Дрехата (шубата) се закопчава с едри метални копчета на дясната предница и илици на лявата.
Бащата и синът имат еднакви шапки — с дъно от плат и широка кожена околожка от скъпи кожи (са­
мур). Косите им са късо подстригани. Синът е с гладко лице, а бащата има мустаци и малка заоб­
лена брада.
К т и т о р с к и п о р т р е т и в ц ъ р к в и I а „ С в е т и П е т ъ р и П а в е л “ в С в и щ о в . Много
пострадалите изображения на ктиторите Матей Бесараб и жена му Елена в състоянието, в което се намират,
не дават други сведения за облеклото от средата на XVII век,освен че шуби, закопчани с петлици на гърдите,
каквито ни е известно да носят мъжете, носели и жените.
К т и т о р и в ц ъ р к в а т а в с. А р б а н а с и . В е л и к о т ъ р н о в с к о . Портретите на неизвестни
ктитори от църквата „Рождество Христово“ в с. Арбанаси. Великотърновско, от средата на XVII век съдър­
жат достатъчно ясни сведения за мъжкия костюм.
Над вратата на параклиса, посветен на Йоан Кръстител, е изобразен в цял ръст неизвестен ктитор, об­
лечен в богат костюм. Костюмът се състои от фина шуба с къс до лакътя ръкав, подплатена с тъмна кожа.
закопчана с шнурове на гърдите. Шубата е малко по-къса от кафтана, който е също син, направен от орна­
ментиран плат, и се вижда под шубата и при късия ръкав на шубата.
Шубата е нарисувана при врата с много ниска отворена встрани и подплатена с кожа якичка. В нейния
отвор едва личат малка част от кафтана и едва забележима бяла ивица от ризата. О т долния край на шу­
бата на около 20 сантиметра височина се-вижда отвесен отвор, а под кръста отвесен джоб, каквито естестве­
47. Ктитори-граж дани от X V II век. Стенопис в църквата „Свети Теодор Тирон и свети Теодор С тра тил ат" с. Добърско,
Благоевградско

но е да се предполага, че дрехата има и от другата (лявата) страна, без да се виждат поради позата на кти­
тора, който е застанал в три четвърти. Краката под кафтана са доста повредени, но има следи, от които ли­
чи, че са били обути в сини обувки. Главата е добре запазена — шапката е с високо право дъно от тъмен
плат и тъмна кожена околожка. Косите са късо подстригани. Ктиторът е с мустаци и обла доста
дълга брада.
По-богати са костюмите на неизвестните ктитори (баща и син?), нарисувани върху южната стена в
западната част на нартиката. Те не са датирани, но по всичко изглежда, че са също от около средата
на XVII век. Бащата е облечен в разкошна червена шуба, закопчана с гъсто поставени шнурове на гър­
дите, с голяма легнала на раменете яка, покрита със светла кожа, с каквато е подплатена изцяло шубата.
Ръкавите на шубата са дълги до самия край на дрехата с хоризонтален прорез под рамото. В прореза се виж­
да ивица от кожената подплата (кройката на шубата е същата, както на ктиторите в Бачковския ма­
настир и на описания ктитор от параклиса, посветен на Йоан Кръстител в с. Арбанаси). Лявата по­
ловина от полите на шубата е малко отметната встрани, поради което се виждат както красивата светла
кожена подплата, така и полите на кафтана, който е в приглушен розов цвят и е с тесни, дълги до китка­
та ръкави, закопчани с няколко дребни копчета. Ктиторът е обут в тесни червени ногавици, бели чорапи
и охровожълти плитки обувки. Поради много повредената рисунка едва се вижда, че ктиторът е имал на гла­
вата си калпак с обло червено дъно (доста високо) и тъмна кожена околожка. В лявата си ръка той държи
голяма бяла носна кърпа с орнамент от цветя и клончета по края.
Малкият син на ктитора държи цвете в лявата си ръка, а на китката на дясната му ръка е вързана ху-
 48. К т и т о р о т X V II в е к . С т е н о п и с о т ц ъ р к в а т а „ Р о ж д е с т в о
Х р и с т о в о " , с. А р б а н а с и , В е л и к о т ъ р н о в с к о

бава бяла кърпа (също бродирана). Момчето е облече­

но като бащата с дълга до над глезена червена шуба
с широка, легнала на раменете яка и дълъг до подгъва
ръкав (но без прорез) с кожена подплата, която по­
крива и лицето на яката. За закопчаване дрехата има
шнурове, които стигат до под кръста. Тя е наметната,
закопчана само на първото копче (синът Константин
в Бачково също е изобразен само наметнат с шубата си).
Под шубата момчето носи розов препасан с пояс
кафтан с геометричен орнамент (ромбове), с тесен,
дълъг до китката ръкав, закопчан с дребни обли коп­
чета в долния край. Краката му са обути във високи
тесни ботушки. Ш апката му е с обло дъно и кожена
околожка.
П ъ т е п и с и . Освен разгледаните образни па­
метници сведения за българския костюм съдържат и ня­
кои текстове на чужденци, пътували през българските
земи през XVII век. Пратеникът на френския крал Л ю -
довик XIII Дезе дьо Курменен минал през българските
земи през 1621 г. В 1624 г. излиза в Париж обемистият
му пътепис „Пътуване в Изтока, направено от кралския комендант в годината 1621". Книгата е предизвикала
голям интерес, ако се съди по факта, че е претърпяла още две издания — в 1632 и в 1645 г. Въпреки големия
си обем тя съдържа много малко илюстрации — около десет. Една от тия илюстрации изобразява мъж и же­
на от София. Авторът дава сведения за климатическите особености на страните, през които е минал, за бита
на населението, засяга и тяхната история. Обяснява и произхода на името на България от „Волгария“ , а пър-
воначално се наричала така поради това, че в страната ни дошли и се установили племена, които живеели
по течението на р. Волга. Той пише, че в България християнското население било най-многобройно, тъй ка­
то само източноправославните били тридесет пъти повече, отколкото турците, а освен тях имало и католи­
ци. Курменен е прекарал няколко дни в София, приет много гостоприемно от местното население, което ж и­
веело в много ниски схлупени къщурки, според него нарочно строени така, за да не привличат поробители-
те-турци, които, щом намерели малко по-удобна и подредена къща, безцеремонно се настанявали в нея. За
облеклото на жителите от София Курменен пише: „М оже лесно да се съди, че по времето, когато тая страна
е била свободна, жителите й са били много пищно облечени: защото и днес все още, въпреки че турците не
им оставят нищо, жените са твърде прилично облечени. Те провесват околовръст на главите си всякакви мо­
нети, безразлично дали сребърни, или медни, каквито могат да намерят, по начин, че колкото повече монети
имат. те са считани за по-красиви; те сплитат косите си с такава грижа, че е много трудно да се разпознае
45. М ъ ж к и и д е т с ки к о с т ю м н а б о г а т и б ъ л га р с к и г р а ж д а н и о т Х У Н век
46. М ъ ж к и и ж е н с к и к о с т ю м на б о г а т и б ъ л га р с к и гр а ж д а н и о т с р е д а т а на Х У Н век
начинът на сплитането; плитките им висят назад до колана и веднъж като са ги сплели, жените повече не ги
докосват. Ризите им са бродирани около отворите с конци от различни цветове.
И когато видяха нашите ризи, те се учудиха на нашата скромност и затуй, че ние никак не ги украсява­
ме и обогатяваме с примеси от цветове. Мъжете носят също един вид шапка (боне), което е смешно: и тъй
като облеклото на мъжете, както и това на жените е най-екстравага4тното, което съм видял във всички тия
области, наредих да се постави предшествуващата илюстрация. . 1
Илюстрацията, за която споменава Курменен, представлява мъж и жена. Мъжът е обут в прилепнали
по краката ногавици от плътен плат, които стигат до глезена. Ризата му е с дълъг до китката широк укра­
сен с везба ръкав, а на кръста е прибрана в ногавиците. Над нея е облечено менте с ниска права якичка, кое­
то се закопчава до кръста с дълги петлици и гъсто наредени копчета. Ментето е препасано с пояс от плат.
Върху него мъжът носи дълга до прасците свободна горна дреха с къс до над лакътя ръкав и с малка права
якичка. На нея не са отбелязани копчета или друг някакъв начин на закопчаване. Тази горна дреха е, както
и ментето, с права яка, но по-висока о т тази на ментето. Ш апката, която е направила особено впечатление
на пътешественика и която се илюстрира и от други пътешественици като „ш апка с четири висулки“ , има
много сложна и нелогично композирана форма. Вероятно в рисунката формата е пресъздадена, без художни­
кът да е разбирал начина, по който е направена. С нищо не се загатва и материалът, от който е направена
шапката.
О бувката е затворена, краят й се крие под края на беневреците и е мъчно да се определи дали тя има
формата на къси ботуш ки, или е по-къса. Малко странно изглежда, че тя е с толкова остър връх, което е не­
правдоподобно за един народен костюм.
Изобщо в цялата рисунка има данни за непълно разбиране и не съвсем вярно пресъздаване формата на
отделните съставки на костюма. Но в общи черти той е композиран вярно и от същите съставки, каквито съ­
държа мъжкото народно облекло през XVII век — риза, ногавици и горни дрехи с различна дължина.
Ж енският костюм се състои от една единствена горна дреха с дълбока до кръста пазва. Същото не­
пълно разбиране на кройката е проявено и тук, тъй като ръкавът е нарисуван като че ли е част от горната
дреха при дясната ръка, докато при лявата ръка рисунката ясно показва, че горната дреха има формата
на сукман без ръкав, а дългият до китката ръкав е от ризата под сукмана. Освен това ивица везба с един и
същ орнамент минава около вратната извивка, по пазвата, около ръкавната извивка, по цялата дължина на
ръкава от външната му страна и по долния му край. Ако костюмът се състоеше от риза с ръкави и горна дре­
ха (сукман) без ръкави, везбата върху двете различни дрехи не би била с един и същ орнамент даже ако и
двете биха били от коноп, защото обикновено ризата е направена от по-тънка тъкан. Ако пък на рисунката
авторът й е искал да представи дреха с дълги ръкави, будят недоумение както малките къдрички при везбата
около врата и на рамото, така и разликата при изобразяване на двете рамене.
Ето защо трябва да се предполага, че тази рисунка е направена по-късно от илюстратор, който лично
не е видял костюма и не е могъл съвсем точно да го изобрази, а се е ръководел от указанията на самия пъте­
шественик — Курменен, които в най-добрия случай са били съпровождани с неумели скици.
Но въпреки споменатите недостатъци рисунката има значителна стойност, тъй като е единствена
илюстрация за женско народно облекло от XVII век и до голяма степен го изяснява.
Жената е опасана в кръста с пояс, какъвто е известно, че носят жените още през XV век (стенописите в
Кремиковци). Тя е изобразена боса и в летен костюм. Прическата й е сложна. оформена от многобройни тън­
ки плитки, украсена е от двете страни с нанизи от монети в различна големина, а в долния край под кръста
плитките са свързани с лентички.
К т и т о р с к и п о р т р е т о т ц ъ р к в а т а в К а р л у к о в с к и я м а н а с т и р . В църквата Да
Карлуковския манастир е запазен портрет на ктитора йеромонах Атанасий, датиран от 1602 г. Този портрет
дава сведения за монашеското облекло от началото на XVII век, което е в приглушена цветна гама, но не е
черно. Расото е сиво, качулката, която по формата си ясно сочи за произхода си от класическия сиси1и5, е
по-светлосива, а подрасникът е кафяв.
Запазените ктиторски портрети от XVII век, които разгледахме, ясно свидетелствуват за формирането
на съсловия със значително материално благосъстояние и същевременно ни позволяват да направим обоб­
щение за българското облекло през XVII век.
В общи линии българският мъжки костюм е следният: ризата продължава да бъде основна, най-близка
до тялото дреха. Тя е бяла или в естествените леко кремави и бежови тонове на памука, лена или конопа.
Най-широко разпространената риза у народа е конопената. Над нея се носи втора (цветна) дреха — кафтан,

1 „V oyage de Levant fa it p a r le C o m m and an t du Roy en ГАппёе 1621“ p a r le Sieur Deshayes de C o u rm e n in , 1624. стр. 71. Н а ц и о н а л и ста
библиотека в П ариж .
49. К о стю м но българин и бъ лгарка от Софийско от X V II век. И лю страция о т пътеписа на Дезе дьо Курменен, 1621 г.

дълга до под прасците, с тесен дълъг до китката, право прикачен на рамото ръкав. Тя е оформена при врата
с малка права якичка и се закопчава обикновено с копчета на гърдите. Често пъти якичката се носи отворена
горе. Това дава възможност да се вижда ризата, която е завършена с кръгла вратна извивка без яка, а при бо­
гатите костюми е с малка дантелка около врата.
Кафтанът е междинна дреха. Той се носи под най-горната дреха (шуба, долама и др.), а същевременно
е домашна и по-непредставитепна дреха. (Ктиторите, които винаги са рисувани в най-тържественото си и
красиво облекло, никога не са по кафтан.) О т друга страна, кафтанът е така разкошно оформен, от толкова
хубав плат, с разкошни копчета и яка, че в никакъв случай не е дреха, присъствието на която трябва да се
скрива. (Ктиторът Константин от Бачковския стенопис е с нарочно отметната шуба. ктиторът Георги от съ­
щия стенопис, както и ктиторът от с. Арбанаси са с отметнати поли на шубата не само за да се вижда скъ­
пата подплата от кожа, но и за да се покаже кафтанът.) Кафтанът се препасва в кръста с пояс и се закопчава
с петлици от шнурове. Над него се носи друга по-голяма и по-тежка горна дреха с къс до лакътя или дълъг
декоративен прорязан за изваждане на ръката ръкав (пътеписа на Курменен, ктитора в с. Арбанаси, ктитори­
те в с. Добърско).
И двете горни дрехи в народните костюми са направени от домашен вълнен плат в натуралния тон на
бялата вълна. Мъжките ногавици са от същия домашен бял вълнен плат (шаяк). Те са прилепнали по краката
от глезените нагоре и лежат плътно по тялото в таза. Лятно време в най-топли дни ногавици не са били но­
сени, а вместо тях мъжете от народа носели гащи от платно (най-често от коноп).
Мъжкият костюм у по-заможните граждани е композиран от същите съставки: бяла риза, изработена от £2
тънко ленено или памучно платно и украсена с изящна дантела около вратната извивка и по края на ръка­
вите. През XVI и XVII век дантелата широко навлйза като украса на костюма (предимно на долните дрехи)
в Западна Европа, а оттам се пренася и в Източна Европа, като отчасти навлиза и в българския костюм на
богатите съсловия. В портретите на бачковските ктитори Георги и Константин малкият ъгъл риза, който се
подава в отвора на кафтана, е украсен с изящна дантела.
Над ризата се носи кафтан, а над него горна дреха — шуба или долама. Между богатите граждани мъ­
жете носят цветни ногавици, които са направени от по-фина тъкан, а под тях обуват светли чорапи и плитки
половинки обувки.
Самата горна дреха, която у народа е от прост вълнен плат или е заменена с кожух от овча кожа, в
костюма на богатите съсловия е изработена от скъп орнаментиран плат и е подплатена с тънка скъпа кожа
(ктиторите в с. Арбанаси и Бачково). Тези горни дрехи са завършени с по-малка или по-голяма покрита с
кожа яка. Кройката на горната дреха даже когато е подплатена с кожа, е прилепнала до кръста и е разши­
рена с клинове от кръста надолу. Ръкавът й е пришит право, без раменна и ръкавна извивка (такава кройка
имат горните дрехи у всички народни носии през XVIII и X IX век). Горната дреха се закопчава до кръста с
обли или елипсовидни метални копчета (ктиторите от с. Добърско и Бачково) или с дълги шнурове и петли­
ци (с. Арбанаси), които са чисто декоративно обогатяване на изработения от шнур или гайтан илик, който
не е прорязан в плата.
Не са запазени изображения на жени в костюм от XVII век с изключение на образа на жената на Матей
Бесараб (1633— 1654 г.) от църквата „Свети Петър и Павел“ в Свищов. Този портрет обаче е много повреден
и от него историята на костюма може да се обогати само с факта, че и жените, както мъжете, носят през XVII
век горна дреха (шуба) с декоративни прорязани ръкави, с голяма легнала на раменете кожена яка. Шубата
е закопчана с дълги петлици и на гърдите. Такова сходство в кройката на мъжките и женските горни дрехи
се наблюдава и в дрехите от X IX век въпреки много облекчената им кройка (ктитори в Рилския манастир и
Бачково) и се потвърждава от етнографските музейни сбирки на костюми от X IX и началото на X X век.
Сукманът е типичната втора дреха в композицията на женското облекло и се носи между ризата и гор­
ната дреха. Той е с ръкав или без ръкав. Носи се както в градовете, така и в селата и в зависимост от това
е от по-груб или от по-фин плат. И в много от областите, в които доминира старославянската двупрестилчена
носия, сукманът съществува като зимна дреха. Произлязъл от горната туника, той се възприема като по-прак-
тична и по-култивирана по кройка женска дреха и живее успоредно със старославянската престилчена но­
сия, която в много области се запазва само като по-леко (лятно) облекло.
Третият тип женско облекло — саеният. навлиза в българското народно облекло сравнително късно,
едва през XVII век. Саята е женска горна дреха, отворена отпред по цялата си дължина. Подобен тип жен­
ска дреха със същото име съществува през XVI век в испанския дворцов костюм (зауа).1

' П оявата на саения ти п женска носия в б ъ л гарското народно облекло не е д о статъ чно изследвана и изяснена. П одд ъ рж аното в
текста становищ е за времето на навлизането на саята в б ъ л гарското об л екл о и за известна връзка (общ ност на влияния) с испанската
saya е личн о становищ е на ав то р ка та . Има две обяснения за произхода на понятието сая, респективно, saya. Според някои дум ата сая
произхожда о т л а ти н ско то saga (мн. ч. о т sagum). Sagum в латински език е дума о т кел тски произход „fia y o s " и пъ рвоначал но е означа­
вала „м а н ти я (нам етало), направена о т груба вълна, носена о т робите, ка кто и нам етало на ке л ти те " (вж. Cassefs La tin D ic tio n a ry . 1958).
П оради к о н т а кт а на римляните с кел тите нам етката преминава в римската армия, a sagum става понятие за в ой н и ш ка нам етка въобще.
В този си смисъл, т. е. ка то „в о й н и ш ка н а м е тка ",д ум а та се употребява от Цезар (поч. 44 г. пр. н. е.) в неговите трудове. Към края на
I век пр. н. е. sagum добива тол ко ва подчертано значение на в ой ни ш ко наметало, че прераства в символичен израз за война, т а к а к а к ­
т о toga за мир. П ри Ц ицерон (поч. 43 г. пр. н. е.) sagum вече има този преносен смисъл. В същия смисъл се употребява и о т историка
Т ит Л и ви й (поч. 16 г. пр. н. е.).
Трябва да се отбележ и ф актът, че понятие ан а л о ги чн о на saya се среща единствено в испански език. и т о със съдържание съвсем
различно о т онова, ко е то sagum има в класическия латински език. Д ействително в ..Larousse U niversal ilu s tra d o ", t. 3, saya е обяснена ка то
произхож д ащ а о т л а ти н ско то saga. В испански saya през X V I век има двояко значение: 1) женска горна дреха, отворена отпр ед по ця­
л ата си дъ л ж и н а; 2) зестрата (в пари), ко я то крап и цата е давала на своите пр и служ ни чки при сватбата им. (Cassel's Spanish D ic tio n a ry ,
1959; J. Casares — D ic c io n a rio ideologico de la Lengua espagnole. Освен това saya се е наричала и един вид тун и ка , която мъжете са но­
сели в ощ е по-отдалечено време (A rle sio Escodar — Costumbres limenas. Larousse U niversal ilustrado).
О б стоятел ството,че понятие ан а л о ги чн о на saya к а то производно о т sagum не преминава в н и то един о т останалите езици о т л а ­
тински произход, о т една страна, и. о т д р уга , че в испански език saya има съвсем различно съдържание о т това. ко е то думата е добила
в класическия лати нски език. н а л а га т да се търси д р уго обяснение за произхода на това понятие. М ъчно може да се приеме, че едно по­
нятие. което е ста н а /ю синоним на „ в ор ъ ж и е", „в о й н а ", „военно по ло ж е ни е ", ще еволю ира дотам , за да означава ж е н ска горна дреха
(и о т определена кр о й ка ) и една особена зестра (само тази. която кралицата дава на пр и служ ни чки те си).
В турски я език дум ата САЯ произхожда о т гл агол а С А И М А Н (преброявам). „К а м уса ш емсоддин" (Т урско-турски речни . издание
1218) (5=1803-4 г.) определя понятието т а к а : „С А Я — произхожда от глагола С А Й М А Н (преброявам). Н а времето съсловието, ко е то е
имало сл уж бата да преброява овцете и да събира налога. П реброители на овцете, държ авните м андрадж ии. съсловието на преброите­
лите. П онеж е те са имали сл уж бата да приготовляват курбаните във Високата порта, т о те са имали една специална носия (к. и., В. Н.)
Ч О Х А (сукно),С А Я . Едно грубо сукно, о т което са се ушивали дрехите на хор ата о т това съсловие.”
 О ко л о края на X V II век започва постепенното потъмняване на народното облекло, процес, който на­
стъпва първоначално в ю ж ни те части на България и около Родопите. Успоредно с това в много области на
Тракия и Източна България проникват и отделни кройки, от облеклото на тур ско то население, особено в
мъжкия костю м — потури, елеци, салтамарки, чалми и др.

Ето защ о и в п о -но ви я т у р с к и език п о н я ти е то вече доб ива съ д ъ р ж а ни е то н а : 1) ч и н о в н и к п о съ б и ра не на н ал ози ; 2) особен в и д -го р -
на д р е ха . А в б ъ л га р с ки я език д ум а та пр ем ин а ва със зна че н и е то на. 1. К о ш а р а за д о б и т ъ к за зим уване; п о д сп а н . 2. Д ъ л г а го р н а ж е н ска
д р е х а . 3. Г о р н и ц а на о б у в к а (Р е чн и к на ч у ж д и те думи в б ъ л га р ски я език. Н а у к а и изкуство . 1964 ).
Т у р с к о т о влияние, п р о н и к н а п о чрез м а ври те в И сп а н и я, м н о го п о -п р а в д о п о д о б н о обяснява н а л и ч и е т о на п о н я ти е то хауа в и спа н ­
ския език в д в о й н о т о му зна чен и е: 1) особен вид го р н а д р е ха , по к р о й к а съвсем б п и зка д о са я та . к о я т о нам и рам е в Б ъ п га р и я . и 2) п о н я ­
ти е . свъ рзано с п а р и и к р а п с к а власт (в и сп а н ски я — зестра, да ва н а о т к р а п и ц а т а на п р и с л у ж и и ч к и т е и; в т у р с ки — особен н а л о г), о т к о л ­
к о т о пр о и зхо д а на този дум а чрез е в о л ю ц и я на л а т и н с к о т о sаgа. ч и й т о смисъл е б и л . к а к т о вече се о тбе ляза , м н о го тясн о свързан с по­
н я т и е т о вой н а.
Н езависим о о т т о в а . а к о в б ъ л га р с ки я език тр я б в а ш е да се обяснява са я та к а т о пр ои зво д н а о т л а т и н с к о т о 5а£а. тр я б в а ш е да може
да се о т к р и е н е п р е къ с в а н о т о пр осъ щ ествув ан е на п о н я ти е то (и на съ о тв е тн а та д р е ха ) о т рим ския и р а н н о в и за н ти й ски я пе р и о д д о вре­
мето. к о г а т о с а я та се у ста н о в я в а к а т о т и п н а р о д н а носия. А т а к о в а явление не се н а б л ю д а в а .
Впрочем тази д р е ха и със с ъ щ о то си име е известна и в М акед он и я, к а к т о и в н а р о д н и носии о т Б елом орска Т р а ки я .
И с п а н с ка т а д в о р ц о в а сая до кр ъ ста се е затва ря ла пп ъ тн о , а о т кр ъ ста н а д о л у на известно разстояние се е връзвала с ра зко ш н и
б р о к а т н и п а н д е п ки . Тя не се е затва р я л а в и н а ги , а е б и л а оста вян а о тв о р е н а , к а т о п о този н а ч и н се е по д а в а л тесен ъгъл о т д о л н а та
по л а . и зр а б о те н а о т скъ п о р н а м е н ти р а н плат.
В н а р о д н о т о о б л е к л о у н а с се е п о п у ч и л о о б р а т н о затва ряне на саята с ч е т и р и ъ гъ л н а та п р е с ти л ка , п р е п а сва н а о т го р е , к о я т о по
този н а ч и н затваря о т в о р а на са я та и кр и е ризата. Този п о -п р о с т и п о -ф ун кц и о н а л е н пъ т на затва ря не на са я та е п р о д и к т у в а н о т н у ж д и ­
те и въ зм о ж н о сти те на н а р о д н о т о о б л е к п о . ко е т о в осн о ви те си е тр уд о в о об л е кл о .
 Четвърти дял

Б ЪЛГ А Р С К ИЯ Т КОСТ ЮМ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО

С л ед п а д а н е то на България под т у р с к о и го през н и то един период от време не е уга сва л о у б ъ л гар ски я
н ар од н а р о д н о с тн о то съзнание и ж е л а н и е то за освобож дение. М н о го б р о й н и т е въстания през врем ето о т п а ­
д а н е т о под т у р с к о ро бство до X V III век избухвали най -често сти х и й н о и о б и кн о в е н о във връзка с войните, к о и ­
т о различни евро пе йски дъ р ж а ви водели пр оти в тур ц и те . В од ачите на тези въстания били различни д е й ств и ­
те л н и или самозвани пред ста ви тел и на потом ц и на последните б ъ л га р ски владетели и по -и м отн и бъ л гар и .
Тези водачи преследвали свои цели, а използвали ко п н е ж а на народа за свобода. П ри н еуспех те се спасявали
с б я гс тв о извън Б ългария, а н ар од ъ т — изоставен и р а з гр о м е н — бил подхвъ рлян на ж е с то ки издевателства
о т с тр а н а на ту р ц и т е . Въпреки то в а н а р о д н и те б ро ж е ни я не сти х н а л и до края на X V III век. Н а м н о го пъти
по -б уд н и б ъ л гар и масово се изселвали о т България и се устан овявал и във В л а ш ко , М ол д о ва , У н га р и я или
в А в с т р и й с ка т а империя, къ д е то или се запазвали к а т о отд ел ни етн и чески гр уп и , или се пр етоп ява л и. Това
би л о уд а р за б ъ л гар ски я народ, к о й т о губел ценни свои пред ставител и.
Тъй к а т о ш и р о к и т е въстания не успявали и не до ве ж д ал и до осво б о ж д а в а н е на б ъ л га р ски я народ, к о е ­
то е б и л о невъзм ож но д а стане само с в ъ треш ните сили на народа при си л н а та ту р с ка власт, появили се еди­
нични или обединени в п о -м а л ки или по-голем и гр упи „х а й д у т и “ , к о и т о от април до септември се укри ва ли
в б ъ л га р с ки т е пл ан и н и и о тта м водели части чн а борба срещ у турски я гн е т и издевателства, по д д ъ рж а н и и
укр и в а н и о т н ар ода . Н а р о д ъ т об и ча л ха й д у ти т е , надявал се на тях и възпявал в песни б о р б а т а на „н а р о д н и т е
з а кр и л н и ц и “ . О свен мъже им ало и ж ени ха й д ути и дори войводи на х а й д у тс ки д р уж и н и .
О р ъ ж и е т о на х а й д у ти т е се състояло п ъ р во н ач ал н о о т стрели, лъ к, копи е , б озд уган и меч — „са б я д а ­
м а ски н я “ , а по -къ сн о (след X V I век) имали тъ н ки саби „ф р е н ги и “ и о гн е стр е л н о о р ъ ж и е — дъ л ги пуш ки
„б о й л и и “ и „ч и ф т е п и щ о в и ".
Н а р о д н и те песни о п и сва т х а й д у ш к а т а х р а н а к а т о „п е ч е н о агне и в ино чер ве н о “ , но о б и кн о в е н о х а й ­
д у ш ки я т ж и в о т е бил съпроводен не само с н епрекъ снати о п асн ости , но и с гл а д и оскъ д и ц а. Една народна
песен х а р а кте р и зи р а х а й д у ш ки я ж и в о т т а к а : „ т о не е хо р о игр ан е, не ми е песен пеяне, а ми е глава
ги н е н е ".
Е д инственият православен народ, на к о го т о б ъ л гар и те се надявали за б р а тс ка по м о щ за освобож д ение,
бил руски ят. Ц а р И ван IV Василевич (Грозни) (1533— 1584 г.), к о й т о разгромил т а т а р и т е в К азан и А с т р а х а н
и ко я т о победа му създала сл авата на мощен враг и ун и щ о ж и те л на м ю сю л м а н и те , бил за по ро б е н и те сла­
вяни „сл ъ н ц е х р и сти я н ско , вто ри К о н с та н ти н на земята“ . Вярата в руския цар, к о й т о ще освободи п о р о б е н и ­
те от т у р ц и т е хр и сти я н и , се усилвала и поради м а тери а лн а та пом ощ , ко я т о Русия оказвал а на х р и с т и я н с ки ­
те църкви в Т у р с к а т а империя. Тази вяра била особено силна у бъ л гар ски я народ. Д у х о в н и т е и кул тур н и връз­
ки с Русия били ста р и , цели два века б ъ л га р ски я т правопис, създаден с к н и ж о в н а та реформа на П а т р и а р х
Евтимий, бил го сп о д ств ув а щ в р уската к н и ж н и н а . В Русия избягали и нам ерили поле за к у л т у р н а ра б ота през
в то р а та по л о ви н а на X IV век м н о го бъ л гари, между ко и т о м о ско вски ят м и тр о п о л и т К и п р и а н и пл ем енникъ т
му Гр и го р и й Ц ам б л ак, к а к т о и ж и воп исе цъ т на руските светии П а хо м и й Л о го т е т .
Д о X V II век р уски те царе били по-сдъ рж ани в п о л и т и ка та си спрям о Т урци я , но след това Русия взела
р е ш и тел но стан ов и щ е в полза на ю ж н и т е славяни. В 1677 г. Русия запо чнал а войни срещ у ту р ц и т е , к о и т о ус­
поредно със за щ и та та на руски те интереси на Б алкан и те имали за цел и о св об о ж д ав ан е на славяните.
П етър I Велики взел осо бен о присърце съдбата на б а л ка н с ки т е нар оди под т у р с к о робство. С п оре д не­
го, „а к о всеки изпълни д ъ л га си, ту р ц и т е ще о ти д а т в старите си ж и л и щ а и А р а б с ка т а п у с т и н я ".
65 О т о б щ е ств е н о -и ко н о м и ч е ско глед ищ е период ъ т о т н а ч а л о то на X V III до н а ч а л о то на X IX век съста-

9 И стор и я на б ъ л га р с ки я ко с тю м

4
влява пе ри од на разлагане на т у р с к а т а военноленна система и поява на ч и ф л и кч и й ство то . К а т о последица
от м н о го б р о й н и те войни с п а х и и т е започнал и масово да о т б я гв а т об р е м е н и те л н а та военна сл уж б а и р и с ко ­
вете, свързани с нея, к о и т о не м ожели да бъ дат ком пенсирани с ф еод алната рента, ко я т о л е н н а та система
им о си гур я в а л а . З а то в а те се стремели да се обезпечат за в случай, че д ъ р ж а в а та им отнем е сп а хи л ъ ц и те п о ­
ради неявяването им в редовете на в о й ска та . Улеснени о т го ля м а та ко р уп ц и я , ко я т о се ш ирела между м естни­
те ч и н о в н и ц и и ц е н тр а л н и те ф инансови о р га н и на им перията, с п а х и и те превръ щ али в частн осо б ств ен и ч ески
владения големи земи о т л еновете или пр о сто заграбвали големи п р о стр а н ств а на ч у ж д о село или пустеещ и
д ъ р ж а вн и земи. П о същ ия н ачи н действували и д р уги тур ски гр а ж д а н и . Т а к а се оф ормили чиф лиците, о б р а ­
б о т в а н е т о на к о и т о ста в а л о чрез и зпол и чар и, кесим дж ии, наематели или чрез наемна р а б о тн а ръка. О ф о р­
м илата се нова земеделска гр уп а на ч и ф л и кч и и те била съставена пред им но о т о б и кн о в е н и гр а ж д а н и , к о и т о
нямали н и ка кв и ф еодални права.
Г р а д с ко то население по сто ян н о се увеличавало, а това пред извиквал о засиленото търсене на земедел­
ски произведения. Т ов а търсене б и л о задоволявано о т произведенията на чиф лиците, к о и т о наред със земе­
делски произведения за о си гур яв а н е и зхран ван ето на гр а д с ко то население и на го ле м и те военни га рн и зон и
запо чн ал и пр о и зво д ств о то на ра стите лн и и ж и в о ти н ски суровини за задоволяване н у ж д и т ^ на ра зви ващ ото
се бързо з а н а я тч и й с ко -с т о ко в о производство в град овете и по -го л е м и те села. З а н а я тч и я т а до голям а степен
се о ткъ сн а л о т д р е б н и те л и ч н и п о р ъ ч ки , к а т о започнал да работи серийна сто ка за прод ан из всички к р а и щ а
на и м перията, пр ед им но по го ле м и те па на и ри и пазари. С то т и ц и зан ая тчи й ски р а б о ти л н и ц и запо чн ал и п р о ­
и зводството на го то в и др е хи , га й та н и , ко ж у х а р с к и произведения, оц ветени к о ж и , п а м учн и и ко п р и н е н и тъ ­
ка н и и др. З а н а я тч и и те б или о р га ни зи ра ни в еснафи, к о и т о съставлявали ко р п о р а ц и и със с т р о го спазван ред
и устави. В еснаф ите, к о и т о п ъ р во н а ч а л н о били ръководени о т турц и или гъ рци, п р о н и кн а л и и б ъ л га р ски за­
н а ятчи и , к о и т о през в то р а та по ло ви н а на X V III век се обособили д о т о л ко в а к а т о б ъ л га р ски за н а я тч и й ски о р ­
га низа ци и , че създали свои писани п р ав и л н и ци , водили ко н д и к и т е си на б ъ л га р ски език и се ползвали с голям
а в т о р и т е т сред гр а ж д а н и т е . М н о го често гр а ж д а н и те отнасяли своите спорове за разреш аване о т ръ ко в о д ­
ств о то на еснафа, вместо да се о тн а ся т към т у р с к о т о д ъ р ж а в н о правосъдие. М о р а л н и я т а в т о р и т е т на есна­
фите укр е п ва л и по ра ди т я х н а т а б л а го тв о р и те л н о ст — те д арявали църкви и м а настири и ф инансирали на-
родополезни н а ч и н а н и я. Н а й -я р ъ к изразител на за р а ж д а щ и те се нови сили в б ъ л га р с ко т о о б щ е ств о през
X V III век е н а р о д н и я т будител П а и си й Х и л е н д а р ски , последван в своето дело о т вдъхновения поп С т о й к о
В ладиславов — С оф роний В ра чански.
П а м е тн и ц и те на и зоб ра зите лното изкуство о т X V III век са п о -м н о го б р о й н и . К т и т о р с к и т е по р­
т р е ти п р о д ъ л ж а в а т да б ъ д а т гл а в н и я т и зто чни к на данни за изучаване на б ъ л гар ски я ко с тю м . И по не ж е к т и ­
то р и т е п р о и з х о ж д а т о т сре да та на за р а ж д а щ о то се б о га т о з а н а я тч и й ско съсловие и из средата на гр а д с ко то
население, т о и о бр азн и те пам етници ни да ва т сведения за о б л е кл о т о на то в а съсловие.
К т и т о р с к и п о р т р е т и в Света Гора. П о стар а тр а д и ц и я б ъ л га р ски да ри тел и са давали
своя пр и но с за и згра ж д ан е и по д д ъ рж а н е на м а настирите и цъ р кви те в С вота Гора. О щ е преди п а д а н е то на
България под т у р с к о ро бство б ъ л га р ски те царе са п о д по м а га л и със средства с в е то го р ски те м анастири. П о -
късно, през време на т у р с к о т о робство хо р а о т народа са д арявали тия м анастири.
Д о дн е ш н и дни е запазен к а т о б ъ л гар ски в С вета Гора само З о гр а ф ски ят м анастир. Н а й -го л ям брой
б ъ л га р ски к т и т о р с ки п о р тр е ти са запазени в двете му църкви — „У с п е н и е Б о го р о д и ч н о “ (1764 г.) и „С в е т и
Г е о р ги “ (1801 г.), но има и д р у ги б ъ л гар ски кти т о р с ки по р тр е ти из д р у ги с в е то го р ски м анастири.
В пр ед двер ие то на п а р а кл и са „Р о ж д е ств о на свети И ван К р ъ с т и те л “ се нам ира един о т н а й -ста р и те
кт и т о р с ки по р тр е ти — п о р т р е тъ т на ха д ж и Василий о т Л овеч с д вам ата му сина — Н е д я л ко и К о с т а . К а к т о
ха д ж и Василий, т а к а и си новете му са изобразени в цял ръст. К т и т о р ъ т е възрастен ч овек. О б л е ч ен е в д ъ л га
до под п р а сц и те зелена ш уб а без яка, с дъ л ги прорязани над л акъ тя ръкави. П о к р а и щ а т а ш у б а та е о б то ч е н а
с ивица светла к о ж а . П о д ш у б а та е облечена дълга до под кол енете д р е ха — каф тан, о т р а и ра на т ъ ка н , при
ко я т о р а й е та та в д р е х а та л е ж а т отвесно, а върху ръ ката — хо р и зо н та л н о . Райетата са в червено, розовоси-
во и бяло.
П о д ка.фтана и ш уб а та се по д а ва т дълги до глезена бели ш алвари, под т я х се в и ж д а т бели ч о р а п и , а
о б у в ки те са д в о й н и : тер л и ц и и п л и тк о изрязани отзад об увки — „п а п у ц и “ .
П о д д ъ л га та пр о ш а р е н а брада на х а д ж и Василий не се в иж да н и то к а к т о ч н о завъ рш ват при врата
каф та нъ т и ш уб а та , н и то к а к в о е о гъ р л е то на ризата. Х а д ж и Василий има т ъ н ки увиснали над олу п р о ш а р е ­
ни мустаци, а по б ел ел и те му коси с т и га т до под уш ите. Н а гл а в а та си носи в исока ш а п к а с червено дъно,
ув и та н а о ко л о с черен пл ат.
С и н о в е те на х а д ж и Василий — Н е д ял ко и К о ста , са облечени в подобни на бащ а си го рн и др е хи , но
в по-светли т о н о в е — о х р о в и бял (естествения тон на бялата вълна). П о д тази д р е ха синовете им ат цветни
ка ф та н ч е та с тесен ръкав, с т и га щ до к и т к а т а . Н а гл ави те си носят тъм ни, п о чти черни ка л п а ч е та . К о си те
им са дъ л ги, до средата на вр а та .
51. Рисунка по кти то р ски я п о р тр ет на хадж и Вълчо о т Бан­
ско в параклиса „С в е ти И ван Рилски“ в Х илендарския
м анастир, Света Гора

В пр и тв о р а на ц ъ р кв а та „У сп е н и е Б о го р о д и ч н о “
са н ар исув а ни върху стълбовете, к о и т о по д д ъ р ж а т т а ­
вана, п о р т р е ти т е на три м а кт и т о р и — ха д ж и П е тко ,
х а д ж и В асилий и х а д ж и Герасим. П ървите двам а са
светски л и ц а , а т р е ти я т е м о нах. Тези по р тр е ти д а ­
т и р а т о т 1780 г.
Х а д ж и П е т к о е изобразен в светла о хр ов об я л а
го р н а д р е ха , д ъ л га до н ад глезена, ръкавът й е цял,
дълъг до к и т к а т а . Д р е х а т а е за ко п ч а н а само на едно
к о п ч е при вр а та и е завърш ена с м н о го хубава обла
яка от сива к о ж а . Тя пада л е ко о т к р е х н а т а надолу.
П о края й няма ко ж е н и ивици, к о е т о показва, че тя
не е ш уб а , а го р н а д р е ха о т вълнен плат. В отв ор а на
го р н а т а д р е ха се в и ж д а вто ра др е ха — каф тан, от
зл а ти сто о хр о в пл ат. При китката върху ръкава на
го р н а т а д р е ха са о б ъ р н а ти кр а и щ а т а о т ръ кавите на
каф тана. К а ф та н ъ т има съ щ ата дъ л ж и н а, к а к т о го р н а ­
та др е ха . П о д него се по да ва т кр а ч о л и те на бели
ш алвари (п о ту р и ). С тъ п а л о т о е о б у то в бял чор ап,
тер ли ци и п л и тки емении.
В то р и я т к т и т о р х а д ж и Василий е същ о в цял ръст. Той е по-м лад човек, облечен п о ч ти по същ ия н а ­
чин, к а к т о х а д ж и П е тко , в п о ч ти бяла го р н а д реха със светлокаф ява яка о т о б л о уш и т и м алки к о ж и ч к и . П о
същия н а ч и н на ш уб а та са прорязани отвесно два дж оба.
Н а д к и т к и т е ръ кави те о т каф та на са о б ъ р н а ти ; те са зелени, о б то ч е н и с ж ъ л ти и черни га й та н и , к а т о
о т га й т а н и т е са образувани и малки илици за закопча ва н е на ръкава. Д р е х и т е на х а д ж и Василий са по -дъ л ги
о т д р е х и т е на х а д ж и П е тко , поради ко е то и не се в иж д а т повече п о д р об н ости о т съ став ки те на ко с т ю м а му
освен бел и те ч о р а п и и п л и тк и т е му емении. И той има същ ата черна чалм а с червено дъно, к а к т о и ха д ж и
П е тко . Б р а д а та му е д ъ л га д о средата на гърдите.
Т р е ти я т к т и т о р (к о й т о е изобразен по съ щ ото време) представлява възрастен м онах с д ъ л га бяла б р а ­
да и м устаци. Н а гл а в а та си то й носи черно м о наш е ско бул о — „е п а н о к а м и л а в к а “ . Расото му е сиво, светло
по д пл а те но , д ъ л го д о стъ п а л о то , с ш и р о ки ръкави. П о д р а сн и къ т му е същ о светъл (к р а я т о т ръ кави те му се
подава в ш и р о ки я ръкав на расото, а ч а ст о т по д р асн и ка и пояса се в иж д а в м а л ко о тв о р е н и те п о цяла та си
д ъ л ж и н а пр ед ни ц и на ра сото). О б у в ки те му са черни.
В гл а в н а т а цъ р ква на З ограф ския м анастир — „С в е ти Г е о р ги “ , между п о р т р е ти т е на и сто р и ч е ски л и ­
ца. рисувани без ко н кр е т н и н аб л ю д ен и я на п о р тр е тув а н и те , се н ам и рат и ч ети ри п о р тр е та на вероятни съв­
ременници на х у д о ж н и ка М итроф ан Зограф : п о р тр е ти те на п р о и гум е н и те на м а н асти ра Евтимий и Порф и-
52. Български мъжки летен костю м от края на X V III век. П ортрети на неизвестни кти то ри в Зографския манастир,
Света Гора

рий, „п е р в о в и н о в н и ц и “ за построяване на цъ рквата, и п о р тр е ти те на д а р и те л и те И в а н ч о А л ти п а р м а ко в от

Видин и на И о и л, пр о то си н ге л и вин о вн и к за укр а са та на цъ р квата със стенописи.
П р о и гум е н и те Евтимий и Порф ирий са в еднакви черни раса и черни була. Расата са ц ветно п о д п л а те ­
ни (дуб л и ра ни ). У единия п о д р а сн и къ т е по-светъл, а у др уги я по-тъм ен. Н а д по д р а сн и ка проигум ен П орф и­
рий има и вто р а по-къ са черна д р еха с тесен дълъг до к и т к а т а ръкав.
С в е тски я т ко стю м на младия к т и т о р И в а н ч о А л ти п а р м а ко в се състои о т дълга д о глезена б ри ков оче рв ен а
го рна д р еха без яка с ш и р о ки ръкави, закопча н а само на едно ко п ч е о тп р е д на врата. Тя е изцяло п о д п л а те ­
на с м н о го светла, п о ч ти бяла по д пл а та . П од го р н а та др еха се в и ж д а т д ъ л гите д о к и т к а т а тесни ръкави и
пр ед на та ч а с т с пояс в кръ ста на о х р о в о ж ъ л т каф тан. Н а гл а в а та си к ти т о р ъ т има тъм носив ко ж е н ка л п а к.
П р о то си н ге л И оил е облечен, к а к т о двам ата монаси Евтимий и П орф ирий. в д ъ л га черна го р н а д реха
(расо), п о д п л а те н а изцяло с бял плат. П о д р асн и къ т му. ко й то съответствува на каф тана о т светския ко стю м ,
е о т раиран по д ъ л ж и н а та на д р е ха та плат. В ръ ката си к т и т о р ъ т д ъ рж и посох (старче ски б астун ) с разш и­
рена го р н а ча ст за удо б н о хв ащ ане. М о н а ш еската му ш а п ка — ка м и л а в ка , е черна, без було. Брадата и мус­
та ц и те му са дъ л ги и съвсем побелели.
В Х и л е н д а р ски я м анастир, в па ра кл и са „С в е ти Иван Р ил ски", се нам ира стен оп исн и ят п о р тр е т (1757 г.)
на да ри тел я х а д ж и Вълчо о т Банско. К т и т о р ъ т е облечен в светла ш уба (дж убе) с л исичи к о ж и о ко л о врата ,
по края на пр ед ни ц ите и над ки т к а т а . П о д ш уб а та хад ж и Вълчо носи втора по-къса др еха , вероятно без ръ­
кав. о б то ч е н а с тъмна к о ж а по д ъ л ж и н а та на предниците. Ш а п к а т а му е с д ъ но о т п л а т и ко ж е н а о к о л о ж к а
от тъмна ко ж а с къс косъм.
54. Български мъжки костюми от X V III век. К тито р и от старата църква на Гложенския манастир

В тр уд а си „К т и т о р с к и п о р т р е ти “ Асен Василиев пуб л и кув а черно-бели ф отосним ки на два кти т о р с ки

п о р тр е та (н е д а ти р а н и ) на двам а неизвестни кти то р и . П о р тр е ти те се н ам ират в б и б л и о те ка та на Зограф ския
м анастир. Т рябва да се съжалява, че не е упом ената го д и н а та , в ко я т о са правени п о р тр е ти те , н и то о т кой
край на България са к ти т о р и те , тъй к а т о е ясно, че са рисувани о т н атур а и а в то р ъ т е пресъздал к а к т о х а ­
р а кт е р н и те черти на п о р тр е тув а н и те , т а к а и всички детайли на ко с т ю м и те им, поради ко е то те б и х а били
м н о го ценен и зто чн и к за определяне ко стю м а от дадена област и за да де н о време. Има осн о ва ни я да се пред­
п о л а га , че по р тр е ти те са рисувани о ко л о края на X V III век. П ъ р вия т о т двам ата мъже е по-възрастен, едър и
пълен човек с о т п у с н а то т е ж к о тял о. О блечен е в тъмносиня вълнена го р н а др еха , д ъ л га д о над глезена, с
малки отвесни о тв о р и о т двете страни. Ръкавът на д р е ха та е ш и р о к и о б ъ р н а т н а го р е над к и т к а т а . Н и ска
права я к и ч ка завърш ва д р е х а та при врата. П о всичките си кр а и щ а тази др е ха е о б то че н а с черен га й та н .
П о д го р н а т а др е ха е облечена вто ра д реха — каф тан, в ту р с ка к р о й к а о т св етло ж ъ л т п л а т с кафяви ивици,
о б то ч е н с га й та н и по края. К аф та нъ т е препасан с ш и р о к сив пояс. М ъж ъ т е о б ут в м н о го б о га т о изработени
и украсе н и със светли га й та н и тъм носини потури. Ч о р а пи те му са бели, а о б у в ки те му п л и тки тъ м н ож ъ лти
кал еври. Н а гл а в а та си той носи висок ко ж е н ка л п а к.
В то р и я т к т и т о р е млад. Н е го в а та го рна дреха е със същ ата д ъ л ж и н а и в съ щ ата к р о й ка , к а к т о д р е ха та
на първия к ти т о р , по д пл а те на е със светъл пл ат и е о б то ч ен а с га й та н и . За разлика о т д р е ха та на първия
к т и т о р тази д р еха е с по-къ с ръкав. К аф та нъ т му е малко по-къс от този на първия к т и т о р , направен е о т раи-
ран п л а т и е препасан със същия светъл пояс. К р а к а т а и на този к т и т о р са о б ути по същия н ачин — бели ч о ­
рапи и п л и тки калеври. К а л п а к ъ т е подобен на ка л п а ка на първия кти т о р .
Голям ата пр и л и ка в ко стю м а на двам ата кти т о р и го во ри , че това са образци о т една и съща нар одн а
носия. В ероятно двам ата мъже са бащ а и син.
К т и т о р с к и п о р т р е т и в Гложе нс ки я манастир. Запазена е ф отосним ка о т стено-
п и с а н а ч е т и р и м а к т и т о р и , к о й т о с т е н о п и с се е н а м и р а л в с т а р а т а ц ъ р к в а н а Г л о ж е н с к и я м а н а с т и р , с ъ б о ­
р е н а о т з е м е т р е с е н и е в 19 13 г. Т е з и к т и т о р с к и п о р т р е т и , м а к а р и в ъ з п р о и з в е д е н и с а м о в ъ в ф о т о с н и м к а , д а в а т
м н о г о п ъ л н и и ц е н н и с в е д е н и я за м ъ ж к и я н а р о д е н к о с т ю м о т Т е т е в е н с к и я к р а й .
П о р т р е т и т е н а к т и т о р и т е П е й о , В л а д у л , С т а н у л и П е т к о са р и с у в а н и о к о л о н а ч а л о т о н а X V I II в е к . З а
т о в а го в о р я т н я ко и п о д р о б н о с т и в о б л е к л о т о на ч е ти р и м а та м ъ ж е, к о и т о п о ка зв а т го л я м о с х о д с т в о с о б л е к ­
л о т о о т X V II в е к (к р о й к а , к о м п о з и ц и я и у к р а с а на к о с т ю м а ).
П о р т р е т ъ т н а п ъ р в и я к т и т о р П е й о е н а й -п о с т р а д а л и са з а гу б е н и п о д р о б н о с т и к а к т о о т л и ц е т о , т а к а
и о т ф и г у р а т а о к о л о р ъ ц е т е и г ъ р д и т е . В и ж д а се о б а ч е д о с т а т ъ ч н о я с н о , ч е т о й е о б л е ч е н в б я л а г о р н а д р е ­
х а о т въ лнен п л а т с д ъ л ги пр о р я за н и р ъ ка в и , с пр ава в и со ка я к и ч к а и тъ м н и д ъ л ги д е ко р а т и в н и х о р и зо н та л -
н о р а з п о л о ж е н и н а гъ р д и т е п е т л и ц и . Д р е х а т а е з а к о п ч а н а с а м о н а п ъ р в о т о к о п ч е в и с о к о н а гъ р д и т е .П е й о е
с ш и р о к а , н е м н о го д ъ л га б р а д а , м устаци и къ со п о д стр и га н и коси.
В т о р и я т к т и т о р — В л а д у л , е о б л е ч е н с ъ щ о в б я л а г о р н а д р е х а , п о д п л а т е н а с к о ж а , без я к а и б е з п е т л и ­
ци н а г ъ р д и т е . В ъ р х у ф о т о с н и м к а т а и м а е д в а з а б е л е ж и м и с л е д и , о т к о и т о л и ч и , ч е т а з и д р е х а щ е д а се е з а ­
ко п ч а в а л а с к о п ч е т а и и л и ц и о т га й та н . Р ъ кавъ т на ш у б а та е д ъ л ъ г д о л а къ тя . О тв е с н о на п р е д н и ц а та на
д р е х а т а , м а л к о в с т р а н и са р а з п о л о ж е н и о т в е с н и т е п р о р е з и н а д ж о б о в е т е . Ш у б а т а л е ж и п о г ъ р д и т е д о к р ъ с ­
т а с р а в н и т е л н о п л ъ т н о п о т я л о т о , а о т т а м н а д о л у е р а зш и р е н а с в м ъ к н а т и к л и н о в е в с т р а н и ч н и я ш е в . (П о -
д о б н а к р о й к а и м а т ш у б и т е н а к т и т о р и т е в с. А р б а н а с и и Б а ч к о в о о т X V I I в е к .)
П о д ш у б а т а к т и т о р ъ т носи к а т о в то р а д р е х а д ъ л ъ г тъм ен ка ф та н , к о й т о е п р е п а с а н в кр ъ с та с по яс и е
с т е с е н , д ъ л ъ г д о к и т к а т а р ъ к а в , з а к о п ч а н н а д к и т к а т а в и с о к о къ м л а к ъ т я с г ъ с т о п о с т а в е н и о б л и „ з л а т н и “
к о п ч е т а . Т о з и к т и т о р , к а к т о и с л е д в а щ и т е д в а м а , е с к ъ с о п о д р я з а н и к о с и , н о за р а з л и к а о т о с т а н а л и т е и м а
м н о го д ъ л га тя сн а тъ м н а б р а л а .
Т р е т и я т к т и т о р — С т а н у л , е н а м е т н а л б я л а т а си г о р н а д р е х а , к о я т о е с д ъ л г и р ъ к а в и , к р а я т й се г у б и
зад д р е х а т а н а к т и т о р а В л а д у л . Д р е х а т а е с п р а в а в и с о ка о т в о р е н а я к и ч к а , с к о п ч е т а и п е т л и ц и д о кр ъ с т а ,
н о д е к о р а т и в н и д ъ л г и п е т л и ц и са н а р и с у в а н и с а м о п р и п ъ р в и т е д в е н а й - г о р н и к о п ч е т а .
К а ф та н ъ т на к т и т о р а С та н у л е светъ л, с отвесен о тв о р на п р е д н и ц а та , за ко п ч а н д о кр ъ ста с об л и к о п ­
ч е та и п е тл и ц и . Р ъ кав ъ т с т и га д о к и т к а т а , то й е тесен и е з а ко п ч а н с 8 гъ с то п о с та в е н и д р е б н и о б л и к о п ч е ­
т а . Д р е х а т а е п р е п а с а н а с п о я с о т п л а т . В е р о я т н о к а ф т а н ъ т е д ъ л ъ г д о гл е з е н а , к а к в а т о е д ъ л ж и н а т а н а г о р ­
н и т е д р е х и н а т р и м а т а к т и т о р и . С т а н у л и м а п о -к ъ с а ч е т в ъ р т и т о о т р я з а н а ш и р о к а б р а д а и м у с т а ц и .
П о с л е д н и я т о т ч е т и р и м а т а д а р и т е л и — П е т к о — и з г л е ж д а н а й -м л а д . Т о й и м а м у с т а ц и , н о е б ез б р а д а .
И т о й е с н а м е т н а т а го р н а д р е х а с д ъ л ъ г ръ кав, о тв е сн о пр ор язани д ж о б о в е , п р а в а о т в о р е н а м а л ка я ка , к о п ­
ч е та с д ъ л ги п е тл и ц и на гъ р д и те . К а ф та н ъ т му е по д о б ен на ка ф та н а на С т а н у л , с к о п ч е т а на гъ р д и т е д о
к р ъ с та и с к о п ч е т а на р ъ ка в а на к и т к а т а . П р е п а са н е с пояс.
Д о к а т о п ъ р в и я т и т р е т и я т к т и т о р и м а т в л я в а т а си р ъ к а п о е д н о ц в е т е , в т о р и я т е с л о ж и л р ъ ц е т е си н а
г ъ р д и т е и в д я с н а т а си р ъ к а д ъ р ж и п р е д м е т , п о д о б е н н а с в и т ъ к х а р т и я , а п о с л е д н и я т к т и т о р — П е т к о , е о п р я л
д я с н а т а си ръ ка, а в л явата има б ял а къ р п а .
П р и с ъ с т в и е т о н а к ъ р п а т а в к о с т ю м а се е с м я т а л о за и з и с к а н а п о д р о б н о с т п р е з X V I , X V I I и X V I II с т о л е т и е
не с а м о в б ъ л г а р с к и я к о с т ю м , н о и в е в р о п е й с к о т о о б л е к л о . Т о в а о б я с н я в а ч е с т о т о н е й н о и з т ъ к в а н е в м н о ­
ж е с т в о к т и т о р с к и п о р т р е т и . К т и т о р ъ т и н е г о в и я т с и н о т ц ъ р к в а т а „ Р о ж д е с т в о Х р и с т о в о “ в с. А р б а н а с и , В е л и ­
к о т ъ р н о в с к о , с ъ щ о са и з о б р а з е н и с г о л я м а б р о д и р а н а к ъ р п а в р ъ к а . Д о к а т о п р е з X V I I в е к к ъ р п а т а е б и л а п р и н а ­
д л е ж н о с т к ъ м к о с т ю м а н а з а м о ж н и т е г р а д с к и ж и т е л и , п р е з X V I II в е к т я ш и р о к о се р а з п р о с т р а н я в а и н а в л и з а
в б и т а и к о с т ю м а и на н а р о д а . П о -къ с н о — през X IX и XX век — наред с д о м а ш н о тъ ка н и те и обикн овен о
у к р а с я в а н и с п ъ с т р и к е н а р и к ъ р п и се п о я в я в а т и в н а с я н и о т ч у ж б и н а ф а б р и ч н и к ъ р п и , н а п р и м е р „ л и п и с к а н -
с к и п о ш “ ( л а й п ц и г с к а к ъ р п а ) . К ъ р п а т а се н о с и в т и к н а т а в п о я с а к а к т о о т м ъ ж е т е , т а к а и о т ж е н и т е .
С ъ д е й к и п о т ъ к а н и т е , о т к о и т о са н а п р а в е н и д р е х и т е н а ч е т и р и м а т а к т и т о р и , и п о о п и с а н и т е п о д р о б ­
н о с т и н а о б л е к л о т о и м , м о ж е д а се з а к л ю ч и , ч е т е са с р е д н о з а м о ж н и г р а ж д а н и . Т и я п о р т р е т и н а р е д с к т и ­
т о р с к и т е п о р т р е т и о т с. Д о б ъ р с к о , Б л а г о е в г р а д с к о , са н а й - ц е н н и т е и з т о ч н и ц и за б ъ л г а р с к о т о н а р о д н о о б ­
л е к л о п р е з X V I I и н а ч а л о т о н а X V I II в е к .
К т и т о р и м о н а с и . О т X V I II в е к са з а п а з е н и д в а к т и т о р с к и п о р т р е т а н а м о н а х и м о н а х и н я , к о и т о
с ъ д ъ р ж а т и н т е р е с н и п о д р о б н о с т и за о б л е к л о т о н а м о н а ш е с т в о т о . П о р т р е т ъ т н а М е л а н и я м о н а х и н я се н а ­
м и р а в ц ъ р к в а т а н а Р о ж е н с к и я м а н а с т и р п р и М е л н и к .Т о й п р е д с т а в я в ъ з р а с т н а ж е н а в ц я л р ъ с т , с п о б е л я л а
к о с а . к о я т о се п о д а в а и з п о д т ъ м н о с и в о -з е л е н а з а б р а д к а , о б т о ч е н а с б я л т е с е н к а н т . К о с и т е са м н о г о п о к а з а н и
и з п о д з а б р а д к а т а , к о е т о п о з в о л я в а д а се п р а в и п а р а л е л с ж е н с к и п р и ч е с к и о т н а ч а л о т о н а X I X в е к (Р и л с к и
м а н а с ти р — п о р т р е т на к т и т о р к а т а М а р и я в п а р а кл и са „С в е т и а р х а н ге л и М ихаил и Г а в р а и л “ ).
Горната д р еха на м о н а х и н я М ел ан ия пр ед ста вл ява нам етал о с отвесни п р о р е з и за р ъ ц е т е в т ъ м н о ­
каф яв ц в я т. П о д р а сн и къ т й е ш и р о ка сивочерна препасана в кръ ста тун и ка съ с с в о б о д е н д ъ л ъ г д о кит­
ката ръ кав. В дясната си ръ ка кти то р ка та държи д ъ л га броеница с кръ стче, а в л явата модела на
па ра кл и са.
55. П о р т р е т н а х а д ж и Г е о р ги о т К о т е л в И в ерски я м а н а ­
с т и р С в е т а Гора

Портретът на ктитора Игнатий монах се намира

в преддверието на църквата „Свети Л ука“ в Рилския
манастир. Портретът му обхваща фигурата до кръс­
та. Облеклото на ктитора е предадено с много под­
робности и по всичко личи, че е рисувано при непо­
средствено наблюдение на модела. Расото на монах
Игнатий е тъмнокафяво, без яка, направено от тънък
плат и подплатено с плат в друг тон. Ръкавът е ши­
рок. Расото е закопчано само с едно копче отпред
на врата.
Подрасникът е в зелен цвят и е изработен по-
богато от расото. В тази монашеска дреха има много
богата украса от везба на ръкава около китката.
Такава претенциозност проличава и в начина, по
който е отметната назад епанокамилавката1, както и
в грижливостта при подреждане двуострата брада на
монаха. С дясната ръка ктиторът държи модела на
църквата, която е построил, с лявата богато изработен
кръст, а на китката му виси броеница.
К т и т о р с к и п о р т р е т и о т И в е р с к и я м а н а с т и р . В параклиса „Свети архангели“ в
Иверския манастир се намират портретите на ктиторите — проигумена на манастира Софроний от Търго­
вище и хаджи Георги от Котел, рисувани през 1812 г. Макар тия портрети да са от началото на XIX век, от
гледище на историята на костюма те трябва да се отнесат към XVIII век, защото в костюма на портретува-
ните липсват ония белези, които са характерни за българскиякостюм от XIX век. Художникът Цанко Лав-
ренов е копирал портрета на Хаджи Георги в 1935 г. Този портрет представлява ценен документ за котлен-
ския мъжки костюм от края на XVIII и началото на XIX век.
Костюмът на ктитора не е много изискан в композиция. Той се състои от традиционния дълъг до гле­
зена кафтан и горна дреха (джубе), което не е обточено с кожи, а над китката са обърнати маншетите на
кафтана. Под кафтана поради дължината му не се виждат потурите, а само бели чорапи и черни емении.
Особено интересен е много сниженият кожен калпак, който е единствената съставка от костюма, която по
форма се отнася към XIX век (тази форма на каппака е типична за целия XIX век).

'М он аш е ска та ш апка се казва камилавка (вупгаризирано кипимявка). а булото, което монасите и йереите носят над камипавката.
епанокамипавка. което на гръцки означава буквапно ..отгоре на камилавката*
 56. Н е и зв естен к т и т о р о т м а н а с т и р а „ К о с т а м о н и т " , С в е та
Г ор а

Цанко Лавренов е направил копия от портре­

тите на още трима ктитори българи от атонския ма­
настир „Костамонит“ . Липсват данни за имената на
ктиторите, както и за датата на рисуването им, но
ако се съди по високите им калпаци и по другите със­
тавки от костюма, те трябва да се причислят към края
на XVIII век. Единият от ктиторите — най-възрастни-
ят, е облечен в дълго до земята джубе, обточено със
светли кожи около врата и по края на предницата.
Ръкавът му е равномерно широк и дълъг до китката.
Калпакът му е сравнително висок и малко разширен
нагоре. Има дълга брада и мустаци. Косите му са до
под ушите.
Останалите двама ктитори, вероятно братя, ако
се съди по приликата в лицата им. са по-млади. Пър­
вият — по-възрастният, е с малки мустаци, косите му
са вчесани зад ушите и стигат до средата на врата.
Той е облечен в дълго до земята джубе с ръкав до кит­
ката, а под него носи дълъг кафтан.
Третият ктитор е съвсем млад и има малко по-дълги коси. Неговата горна дреха е без ръкави и под нея
се вижда светъл кафтан от раиран плат. Калпакът му е малко по-нисък от тези на останалите. И в трите порт­
рета лицата са третирани с много подробности, докато костюмът е предаден доста небрежно. Интересна е
градацията в композиране облеклото на тримата мъже. Докато по-възрастният е с представителна и тежка
горна дреха, по-младите имат по-лек и по-опростен костюм. Най-интересен е костюмът на най-младия
ктитор.
Поредицатактиторски портрети от края на XVIII и началото на XIX век — съпоставени и разгледани
хронологически, дават ценни сведения забългарския костюм от този период. Те са много ценен източник,
защото са единствените образни паметници, съдържащи сведения за светския костюм.
Гложенските ктитори се отнасят към началото на XVIII век. Техният костюм е в твърде близка връзка
с костюма на заможните граждани от XVII век. Ктиторските портрети от Света Гора илюстрират костюм от
втората половина на XVIII век, в който се забелязва известно турско влияние, каквото няма в костюмите от
XVII и началото на XVIII век. По такъв начин въпреки липсата на образни паметници от средата на XVIII
век ние можем да заключим, че турско влияние в българския костюм се появява именно едва тогава, т. е. след
времето, към което се датират гложенските ктиторски портрети (у което липсва турско влияние), и преди
времето, към което се отнасят светогорските (у които такова влияние се наблюдава). То просъществува докъм
тридесетте и четиридесетте години на следващия, XIX век, когато започват да се проявяват признаци на от-
53. М ъ ж ки ко стю м и на заможни гр а ж д а н и от Тетевенско от о ко л о н а ч а л о то на X V III век

г
57. Н е и з в е с т е н к т и т о р о т м а н а с т и р а „ К о с т а м о н и т * ' С вета
Гора

късване на костюма от макар и слабото турско влия­

ние. като отначало плахо, а впоследствие все по-
интензивно в българското градско облекло навлизат
елементи от общоевропейския костюм на X IX век.
Влиянието на европейския костюм се проявява най-
напред в женското облекло (висока талия под влия­
ние на модата ампир — костюма на пловдивските
чорбаджийки-блудници от „С траш ният съд" в Бачков-
ския манастир и др.), а по-късно и по-бавно навлиза
в мъжкото.
П ъ т е п и с и . Данните за българския костюм,
които могат да се извлекат от пътеписите на чужден­
ци. минавали през България през XVIII век, са много
оскъдни и за разлика от пътеписите в миналите ве­
кове не дават подробни описания на облеклото, ни­
то са придружени с илюстрации. Пътеписите от XVIII
век съдържат повече сведения за икономическите и
битовите условия в България.
Пътеписът на Савиюр Люзинян ни е известен
от лондонското му издание през 1788 г. Биографични
бележки за автора се черпят от немския превод на неговото издание. Според тия бележки авторът, по про­
изход французин, е бил повикан на служба при Али бей в Кайро. В 1785— 1786 г. той е минал през български­
те земи, като с кораб е стигнал до Цариград, откъдето е заминал за Европа по суша. В бележките за впечатле­
нията си от областта около Вакарел Люзинян пише: „Българите в тия страни са извънредно прилежни и не­
уморно обработват полетата си. Приучват и момичетата си на същата тежка работа. По пътя от Пловдив
срещнах групи такива момичета (от 20 до 40), повечето от Софийско — жътварки. Те носеха платнени фиста-
ни до нозете, съшити ръкави и чопрази. Над ризата отгоре има нещо като халат, който отива до коленете.
Кръстът е пристегнат с колан. Косите, оплетени на няколко плитки и приплетени с вълнени нишки, висят до
раменете. Някои от жътварките носеха шапки с малки сребърни пари, други бяха гологлави. .
Още по-оскъдни са данните за костюма, които могат да се извлекат от пътеписа на Фериер дьо Сов-
бьоф (1788 г.). В същност в този пътепис има само откъслечни сведения, от които може да се съди за скром­
ността на българските девойки и за това, че любимата украса на жените са били монетите. За българските
жени Совбьоф пише: „Ж ените се стараят винаги да посрещат добре чужденците и техните дъщери, кокет­
ството на които се ограничава само в това, дето спущат косите си в дълги плетеници, помагат скромно на
майките си, за да приготвят на госта някой простичък, но вкусен обед. . .
. . . Вече три пъти бях пътувал по същия път и особено в едно малко село на шест часа от Пловдив ме
приемаха всеки път с извънредна любезност. Аз пак свърнах с австрийските военнопленници в селото и имах

10 И стория на бъ лгарския костю м

удоволствието да видя, че моите дом акинки взимат ж иво участие в моето нещастие. М ладата Елена дойде и
ми донесе една ко ш ни ц а с овощия и ми показа в същ ото време една монета, на която бях изрязал името си
и бях й я подарил, да я носи с другите монети около врата си, ка кто т у к е об и ча ят.“

Българският костю м през X V III век изживява интересен етап в своето развитие. О т една страна, през
първата половина на това столетие все още са налице съставките на облеклото, ко и то са типични за X V II
век — горна та дреха с дълги прорязани ръкави (и права якичка) от бял ш аяк и цветният дълъг препасан каф­
тан с тесни ръкави. О т д руга страна, особено през втората половина на столетието все по-ярко се забелязва
влиянието на тур ско то облекло — ш ироките потури (ш алвари), обточени по шевовете и при глезена с гай-
тани, ко и то о тнач ал о са от бял вълнен плат, а по-късно тъмносини, черни или кафяви. К о л ко то по-ш ироки
стават потурите, толкова повече кафтанът се скъсява, тъй ка то големият обем на тези две съставки на об­
леклото ги прави до голяма степен несъвместими. В резултат на това развитие, продължило и през следващия,
X IX век, каф танът се измества от къси до кръста и скрити в пояса антерии и елеци.
През втората половина на X V III век изчезват дългите прорязани ръкави на горна та дреха и се заменят
с ш ироки ръкави, стигащ и до ки тка та или до средата на долната част на ръката (между лакътя и ки тка та ).
Тези ръкави са прави и при ш убите (дж убетата) са завършени обикновено с кож а. Ръкавът на долната дре­
ха (каф тана) е винаги тесен и е закопчан с обли копчета над ки тка та .
Наред с по-високите или по-ниските цилиндрични кожени калпаци до края на X V III век се носят и ш ап­
ки с дъно о т филц или плат и с ш ирока кожена о кол ож ка , която по-късно се заменя с навит във формата на
чалма плат около червено филцово дъно.
О бувки те в градския костю м се променят: възприемат се емении, калеври, ка кт о и ти п и ч н о то турско
обуване на крака в чорап, терлик от плат и плитки при петата емении.
Едва о т средата на X V III век може да се говори за известно турско влияние върху бъ лгарското облекло.
То започва да се проявява най-напред в облеклото на градските жители и представители на занаятчийското
и тъ рго вското съсловие, имащи по-близък ко н та кт с турците. Н ай-напред то започва с възприемане на ня­
кои турски кр о й ки , а по-късно се явява и известна близост в колорита и украсата на текстила. О ко л о края на
XV III век наред с българския кожен калпак или калпака с дъно от плат или филц и кож ена о ко л о ж ка се носи
(пак между ж ителите на по-големите селища) и чалма от плат, и то пак предимно в средите на търговци и
занаятчии, имащи ко н т а кт с турците. В много краищ а на България — ю ж ни те и източните области и Родоп­
ския край — тесните мъжки ногавици от X V II век се заменят с ш ироки дънести потури и ш алвари. Успоредно
с това преминава в българския мъжки костю м б ога та та орнаментална украса от вълнен гайтан. Горната
мъжка дреха също прераства в джубе или кю р к. Само в онези области, в ко ито се запазва белодреш ната мъж­
ка носия, ка то горна мъжка дреха остава бялата шаячна долама или бял овчи ко ж ух.
Няма запазени изображения на женски светски костю м от X V III век (единственият портрет е на мона­
хиня Мелания). Затова за женския костю м могат да се направят само изводи чрез съпоставяне на ж енското
облекло от X IX век и женския костю м от по-ранни периоди (XVII и XV I век). К а то се има пред вид, че проме­
ните в б ъ лга рското народно облекло до X IX век се осъществяват много бавно и че съзнателно народът дър­
жи на своите традиции в костю м а, ка то по този начин пази и своята народност, може да се направи изводът,
че основните съставки на народния женски костю м през XVIII век са сукманът, ризата и славянската двупрес-
тилчена носия, която доминира в Северна България и много често се запазва само ка то лятна носия.
П рестилката, един елемент о т традиционното българско облекло, преминава към сукмана вероятно
предимно ка то ф ункционална съставка, но през XVII и XVIII век тя прераства и в декоративна част о т ж ен­
ския костю м. Има типове женски носии, които се отнасят към края на XV III век, при които престилката не
участвува в композицията на костю м а, но при третия тип ж енска носия — саения, тя е постоянен елемент,
защ ото т у к тя има главно предназначение да затваря отвора на саята от кръста надолу.
О пасването на кръста с пояс ка кто при женската и мъжката носия, така и при д етското облекло има стар
български произход (ктиторски те портрети от Кремиковци и Д рагалевци от XV век). Това препасване е с
двояко предназначение — ф ункционално и декоративно.
Текстилните заемки о т турски произход в българския костю м през X V III век (десени на памучни и вълнени
тъкани, орнаменти о т гайтани, кройки на известни костю м ни съставки ка то елек, антерия и др.) са твърде
незначителни в сравнение с опазените до X V III век везбени. орнаментални и композиционни традиции, които
са налице в периода преди идването на Турците в България и могат да се проследят векове назад ка то ти-
пично български. О бщ о взето, тур ско то влияние за дългия период о т време на тур ско то робство е сравни­
телно много малко, особено в костю м а на селското население, което м ного по-м алко е използвало мате-
 58. К о п р и в щ е н е ц ъ т Т о д о р Д и м о в (1 8 6 4 г . ) , к т и т о р в ц ъ р к в а ­
т а ,.С в . Н и к о л а " в К о п р и в щ и ц а

от домашно ръчно производство, каквото е било през

векове и до началото на X IX век, в занаятчийското и
дори в индустриалното производство; проникване на
индустриални елементи в народния костюм; облек­
лото в различните области и селища. Запазеният бо­
гат етнографски материал от X IX век позволява да
се проследят причините, които обуславят различията
и местните особености на народния костюм.
Твърде ценни данни за костюма през X IX век
се съдържат в статията „Копривщ ица" от Л ука Осле-
ков.1в която авторът отделя специална глава за но­
сията в Копривщица в миналото. Статията предста­
влява интерес от няколко гледища: съдържа много
подробности за костюма, които са напълно достовер­
ни. тъй като са плод на непосредствени впечатления
на автора й или са изградени по сведения на живи
още по времето на написването й очевидци2; дава инте­
ресни подробности относно начина на възприемане на
новите европейски влияния; има особена стойност по­
ради това. че ни въвежда в атмосферата на ежедне­
вието от X IX век. че е богата с интересни подробности по бита и начина на обличане у различните класи и
слоеве. Макар и материалите да се отнасят до Копривщица, те имат значение и за общата композиция на ко ­
стюма във всички области, в които доминира чернодрешният тип мъжко облекло. Това се потвърждава и
от сходството на костюмите в ктиторски портрети от X IX век от най-различни краища на почти цяла Ю ж-
на България.
По тия съображения поместваме статията изцяло:
„Носия. Коприщенинът от отдавнашни времена е бил обхванат от един доста аристократичен дух. Ма­
кар че той е наричал своето родно място село, а не касаба (град), водил е един живот, в който изпъкват кла­
си, които са личали още при пръв поглед. Тук има класа на чорбаджиите, в която са влизали големите бе-
гликчии, богатите джелепи, едрите скотовъдци и застарелите абаджии, които — като имали напечелено го­
лямо богатство — не ходели вече на гурбет (странствуване в чужбина), а оставали в селото си, за да се пре-

'Ю б и л е е н сбор н ик по м иналото на Копривщ ица — 20 априп 1876 г. — април 1926 г.. издание на К опр и вщ е н ско то др уж е ство „20
април 1876 г .” под редакцията на проф. д-р Евтимий.
2Д о сто в е р н о стта на д анните в стати ята се установява и чрез сравняването им с ф отоснимки, кти то р ски портрети и материали,
пазени в Етнограф ския музей. Това сравнение дава основание да се приемат за достоверни оп исанията и на ония подробности, за ко и то
липсва сравнителен материал.
риали, предлагани на градския пазар в Турското империя. Западно влияние в българското облекло през
XVIII век е толкова нищожно (дантелена украса и др.),та може да се приеме, че то фактически не съще­
ствува.

Деветнадесетото столетие е векът на Българското възраждане, векът на раздробяване на Турската им­

перия, на зачестили въстания на поробените народи и на непрекъсната надпревара от страна на западните
държави в завладяване икономическо и политическо влияние в Турската империя. Първите тридесетина го­
дини от столетието са години на феодални размирици и кърджалийски опустошения, на разгромяване на
много български градове поради участието им в Гръцката завера през 1821 г. и на изселване на компактни
маси българско население от Източна България след Руско-турската война от 1828— 1829 г. Поради тези при­
чини едва от 1830 г. условията за живот сравнително се нормализират. Жители на балканските райони се
преселват в освободените от изселилите се турци земи, а многобройно селско население, което по време на
кърджалийските набези е търсело защита в градовете, се установява окончателно в тях. Тия вътрешни пре­
селения, резултат на събитията от началото на XIX век, довеждат до промяна на съотношението на населе­
нието в градовете, които в по-голямата си част стават с предимно българско население. Този решителен чис­
лен превес на българското население позволява на замогващите се български занаятчии постепенно да се
отделят в самостоятелни български еснафи, отделно от общите турски или гръцки. През 30-те и 40-те години
на X IX век в много области се създават капиталистически промишлени предприятия с развито разделение
на труда. През 1834 г. в Сливен била издигната първата тъкачна фабрика от търговеца Добри Желязков —
Фабрикаджията. Турски статистически данни показват, че към средата на XIX век българските земи пред­
ставлявали една трета от стопанския потенциал на империята, а в данъчно отношение понасяли 52 процен­
та от всички данъци на империята.
Още през 1853 г. Ф. Енгелс изяснява причините за успеха на руската политика спрямо Турция и за неус­
пеха на политиката на Англия, Франция и Австрия: „И в това време, докато Русия, без да се бои от никого,
извършваше раздробяването на Турция, западните дипломати продължаваха да гарантират и поддържат
като светиня status quo-то и неприкосновеността на територията на Турция! Дотогава, докато тази тради­
ция, . . бъде ръковод>«о правило на западната дипломация, девет десети от населението на Европейска Тур­
ция ще вижда в Русия своята единствена опора, своята освободителка, своя месия.”
И действително политиката на Англия, Франция и Австрия, имаща за цел да осигури пазари за развива­
щата се с големи темпове капиталистическа промишленост в територията на изостанала Турция, си е поставя­
ла за задача да се запази съществуващото положение и целостта на Турската империя. Въведените под влияние
на западните дипломати реформи с Хатишерифа и Хатихумаюна са целели, от една страна, да представят
пред световното обществено мнение Турската империя като модерна държава, гарантираща елементарните
права на своите граждани, а, от друга, да успокоят и задоволят недоволното население, като по тоя начин
го отклонят от пътя на постоянни въстания. С това западната дипломация се е надявала да пресече руското
влияние на Балканите и да осуети успеха на руската политика за раздробяване на Турската империя и създа­
ване на национални държави. В помощ на политиката на западните държави се поставят и католишки и про­
тестантски мисии, които обаче не са имали широки и трайни успехи. Новите средства за съобщения, построя­
ването на някои железопътни линии, издигането на видни занаятчии и търговци от български произход, соб­
ственици на големи търговски фирми с клонове в Цариград, Одеса. Букурещ, Виена и други градове на За­
падна Европа, улесняват контакта с външния свят и най-вече с Русия и Западна Европа.
В X IX век българското просвещение бързо израства, като се създава и българска интелигенция, пропи­
та със силно чувство на патриотизъм и любов към Русия.
Тези политически и икономически условия създават предпоставките за дълбоки промени в бита на бъл­
гарския народ изобщо, както и в облеклото, което търпи силно европейско влияние за първи път в историята
на българския костюм след падането на България под турско робство. Това влияние прониква главно чрез
Русия, тъй като през XIX век в средите, с които българските възрожденци и интелигенция са имали контакт,
е утвърдена европейската световна мода. Европейското влияние прониква и направо от западните страни,
но в много по-малки размери, тъй като контактът с тях не е толкова интензивен.
От всички векове на турското робство XIX век е най-богат с източници и възможности за проучване на
българския костюм, защото от това столетие има най-много запазени ктиторски портрети, защото наред с
тях има от средата на столетието насетне документални фотоснимки, съдържащи автентични данни за об­
леклото, неговите съставки и начина на носене. Освен това са запазени автентични народни носии, накити и
други принадлежности към облеклото, които дават пълна възможност за неговото проследяване и най-
точно проучване от различни гледни точки: облеклото на различните класи; текстила, развитието му
дадат на почивка и обществена дейност. Личните представители на горните съсловия са съставлявали упра­
вляващата класа, която е поставяла начело на обществените работи тези от своята среда, които са се отли­
чавали по ум, богатство и по размера на благотворителността си. Ще опишем носията на класите по общес­
твеното им положение и пол.
I. М ъжка носия. Богатият чорбаджия носи дънести потури или шалвари, скроени от доброкачествена и
лъскава черна чоха и ушити често с копринени гайтани. Над ризата той е обличал къса до под кръста анте-
рия от копринена аладжа с маслинен цвят и шарки. Отпред и на ръкавите тя се закопчава с множество яйце­
видни петелки (дюймета), изплетени от копринени конци. Върху нея и потурите или шалварите се опасвал
през кръста дълъг тараболус (триполитански пояс) със сивобял цвят, попръскан с черни капки (петна). Въз
антерията се обличала къса до кръста салтамарка с гайтани по яката, полите и ръкавите, па и с копчета на
последните. Ако е била предназначена за лятно време, хастарът й е бил тънка червена чоха. прикрепена към
полите с тънки бикмета. Ако тази салтамарка е била за зиме, подплащана е била с кожи, които по яката и
отпред са били от добро качество — самур, бялка и др. Зимно време е обличан дълъг до под коленете кю рк,
уш ит от чоха и с широка яка. Вътрешната му подплата са били кожи от средно качество, а по яката и пешо­
вете — от скъпи кожи. които у младите са били и от лисица. Краката са били обути лете само в бели чорапи,
върху които са обувани плитки обуща, наричани тогава „кондури“ или „постали". К огато се е влизало от
двора в къщата, обущата са събувани пред вратата и вътре се е влизало по чорапи. При пътуване по работа,
ако чорбаджията е бил бегликчия. обличал е върху салтамарката или върху антерията „ачмалия аба“ , ръ­
кавите на която са били окачени само на раменете, а под мишниците са били незакачени, та при по-топло
време са прехвърляни към гърба, за да висят отзад. Тази аба е била с множество гайтани по краищата и меж­
ду шевовете, а подплатата й е била обязателно червена чоха. Кю ркът и ямурлукът, ако не са били облечени,
са били свити и завързани отзад на седлото на коня. На главата в такъв случай е носен висок кожен калпак,
а в някои случаи фес с черна кърпа около му. Бегликчият яздел на разкошен ат, оседлан отлично. При пъту­
ване около кръста връз пояса се препасвал кожен силях, в който са набучени два пищова, голям ятаган с
бяла или черна костена дръжка с уши, чибук и арбия, а от лявата страна е провисен рог за барут и сачми или
металическа барутница. След бегликчият са вървели неговите ясакчии (телохранители), възседнали на от­
брани коне и отрупани с разновидно оръжие. Техните потури са били от син шаяк. с много гайтани и средни
по дължината си дъна. които не са падали по-долу от коленете. Опасани са били с червени пояси, върху кои­
то е бил коженият силях с всичките му принадлежности. Ачмалията аба е била от по-долна материя, а на
главата си имали пискюллия фес. обвит с възчерна кърпа. Богатите джегепи са носели дрехи като бегликчиите.
но не са имали свита от телохранители, а са придружавани от кехаите и овчарите, когато са отивали да съ­
бират овци или овни. Едрите скотовъдци са носели потури с къси дъна, направени от домашен шаяк. Поясът
е бил в повечето случаи с вишнев цвят. а върху антерията е обличана шаячна салтамарка, подплатена с
обикновени кожи. На главата е слаган кожен калпак. Краката са били обути с бели чорапи, върху които са
надянати шаячни „лапчини", а в някои случаи, особено у старците, калцуни бели или черни, които достига­
ли до под коленете. Обущата са били плитки кундури за празничен ден и емении за делничен. Най-горната
дреха е била кю ркът, който е бил от домашен чер шаяк.
Курбетчиите — абаджии или чорапчии, са носели шаячни шалвари или потури, всякога с тъмносин
цвят, или потури с най-различна кройка: дънести. дъното на които е достигало чак до глезените; потури с
по-средно по дължина дъно, което се е спускало малко под коленете; у някои не е достигало до тях, а някои
са носели опнати потури, силно набрани около чатала и с много гайтани под джебовете, колчаците и меж­
ду шевовете. Потурите на някои са били с колчаци на коленете. Много от богатите майстори са носели и
чохени дрехи. Поясите са били дълги, а по цвят алени, вишневи и тараболуси. Последните са носени главно
от онези, които са носели чохени дрехи или най-малко дрехи с тъмносин цвят. Салтамарките, минтаните и
кюрковете са били от цвета на потурите или шалварите. През шията е бил преметнат кю стек за часовник,
който в старите времена е бил доста голям и във форма на захлупци.
Тъй наречените домашари, които съставлявали местните еснафи: кръчмари, бакали, сапунджии, яхан-
джии, кундурджии, папукчии, терзии и пр., носели в повечето случаи дънести потури от тъмен карнобатски
шаяк, по-рядко тъмносин, с умерени редове гайтани по джобовете, между шевовете и крачолите. И техните
салтамарки и кю ркове са били като на цариградските абаджии. Под коленете са били опасвани т. н. подвръз-
ки. които са били едни тесни ленти до 2 см с червен или вишнев цвят, завършващ на двата края с пискюли.
Подвръзките са били изработвани от много тънки вълнени конци или по-дебела коприна.
Калфите и чираците на разнитЬ еснафи никога не са носели разкошните потури на майсторите. Носия­
та им е била всякога такава, че да отговаря на материалното им състояние.
Обикновените овчари, земеделци и всички мъже от по-долна ръка са носели обикновени потури с къси
дъна и малко гайтани, а антериите и абите им са били от най-проста направа. Те са се срамували даже да
подплатят салтамарките си с кожа. макар често и материално да са били доста добре. Ш аякът в повечето
случаи е бил направен от черна вълна. Това съсловие не е носело никога кю рк и кундури, а всякога цървули
с бели навуща до коленете, кръстосани с черни върви у младите и с бели у старите. Само по-възрастните в
празничен ден са обували плитки папукчийски емении върху бели или черни калцуни.
К о га то през пролетта някогашна цветуща Копривщица се напълнела от своите чеда, които през есен­
та и зимата са били на „теж ка печалба" из далечните краища не само на Европейска Турция, но и на Анадо-
ла, на островите на Архипелага и на Египет, улиците и мегданите на градеца са представлявали една много
интересна гледка. Пред някое кафене например от стария тип стърчат прави или седнали богати старци с
шалвари и дънести потури, облечени или наметнати с кюркове, с патерици най-различни, които заместват
сегашните бастони, с дълги божигробски садефлиени, кехлибарени или друго вещество броеници, пият ка­
фе, пуш ат с дълги чибуци или надуват наргилетата и приказват за далечното минало, за търговията си из
обширната тогава Турция, за приключенията и патилата си при дългите и уморителни пътувания или пък
критикуват някой новодошъл млад от далечна чужбина, притеглюват го със своето прекомерно чувстви­
телно кантарче и се произнасят за неговото бъдеще, като в повечето случаи сполучливо присъждат, че ще
бъде тежък търговец или нехранимайко. Пред друго кафене или кръчма стоят по-младите представители на
завърналите се от чужбина еснафлии, облечени с най-разнообразни носии, каквито тогаваш ната Турция е
имала: тук виждаш дънестите потури на Измир; чохените шалвари на Беломорските острови и на Египет;
отрупаните с гайтани носии на анадолските майстори от Бруса, Балъкесер, Пергама, Ескишехир, Сиврихи-
сар, Ангора; а също и разнообразните потури на цариградските абаджии, чорапчии и терликчии, размесени
с онези на гелиболските, на Чорла, Бабаески, Айрабол, Узункюпрю, Кешан, Фере и още накъде ли не. Млади
калфи с най-разнообразни по кроеж потури минават бързо из улицата или мегдана, като поздравяват свен­
ливо майсторите си. М ного от тях са с маниерите на гръцки паликарета из Турция, но се прикриват, додето
завият из някоя улица, през която преминават често, за да видят някоя мома, която е пооткрехнала портата,
ако не наднича през някоя зирка между дъските.
Из мегдана стърчат на групи размесено овчари и земеделци с бели навуща и червени пояси, местни за­
наятчии и друг свят, който с пъстротата на облеклото си представлява като че ли сборище на хора от най-
различни места, дошли на сбор, панаир или поради друг някой случай. Надвечер в неделя, когато надойдат
на пазара, който и в далечното минало е бил в понеделник, и селяни-турци, и българи от околността, та се
размесят калпаци, фесове и гъжви и всичко се разшава, струва ти се, че се намираш в някой от пазарите на
голям турски град, дето картините се меняват като в калейдоскоп.
//. А па франга дрехи. Д околкото се помни от стари хора, европейско мъжко облекло пръв в Коприв­
щица е носел Найден Геров, който след свършването на образованието си в Русия се установява в началото
1846/47 учебна година за учител в Копривщица и открива още през същата учебна година класно училище.
Той е носел през първите месеци на учителствуването си ученишкото си облекло, а за Коледа на 1846 г. си
ушил от черна чоха европейски дрехи, каквито носело тогава интелигентното турско чиновничество, а съ­
що и гръцката младежка аристокрация в Пловдив. Също такава носия е имал и Яким Груев, който в 1849/50
година замества Герова, който отива в Пловдив, за да открие епархиалното училище. През първите години
от Герова насам само някои учители захвърлят потурите и шалварите и носят европейско облекло. Едва към
1860 г. и млади видни граждани започват да заменят старото облекло с модното. Разказват, че мнозина та­
кива напредничави граждани, като обличали за първи път новото си облекло, дълго се разхождали из къ­
щата, слизали по двора, но се срамували да излязат на улицата. Някои по-досетливи граждани, когато се
обличали за първи път с модно облекло, поканвали нарочно у дома си гости, с които тръгвали после по ви­
зита, за да имат възможност да се смесят с малката навалица и така да ходят из публичните места. Според
най-старите фотографии това облекло се състои от панталони, които по кройка са били горе в коленете мно­
го широки, а в крачолите тесни. Ж илетката много наподобява сегашната, но е била доста откритс на гър­
дите, а палтото, което се наричало сако, е било дълго до коленете и доста широко. Колосани яки дълго вре­
ме не са били носени, а вместо тях е била обличана под жилетката бяла риза, хасената широка яка на която
се подвивала навън, за да се завърже под нея някаква черна лента за вратовръзка. На главата си модерният
за онова време човек е поставял фес от формата на онези, които е носел царствующият султан (фес-меджи-
дие, азизие и пр.). В джоба на джилетката е имало сахат (часовник) с ланец, както сега. Обущата са били плит­
ки кундури и се нгдявали върху чисто бели вълнени чорапи. Интелигентният човек, за когото тогава се е
казвало, че се носи а ла франга, е събувал обущата си, когато е отивал на гости, още пред стълбата и е вли­
зал вътре. В къща, където на някой празник са дохождали много гости, още от вечерта едно от децата е на­
значавано за нареждач на обущата. Къща. в която обущата на гостите не са нареждани по прави редове,
се е смятала за къща, в която цари безредие.
III. Женска носия. Ж енската носия не е била тъй разнообразна, както мъжката. Различието тук се е със­
тояло главно в качеството на материята, от която са били шити дрехите, както и в украшенията, с които са
били накичвани. Има сигурни сведения, че горната дреха на жената през XVIII век. както и през цялата почти
първа четвъртина на X IX век е бил сукманът, които е шит от шаяк, изработван в семействата от доброка­
чествена вълна. Платът е бил умерено дебел и с тъмносин цвят. Сукманите по кройка наподобяват доста се­
гашните комбинезони, само че в полите са били доста широки, на гърдите са били отворени, а ръкави не са
имали, ка кто такива нямат и комбинезоните. По полите и пазвите сукманът е бил украсен с особени кенета,
подобни на сегашните суетажи, които в основата си са представлявали една вълнообразна плетка, в пади­
ните на която е имало плетени старовременни шарки във формата на цветя, пъпки или комбинации на гео­
метрически фигури и природни обекти. Тези кенета са били изцяло изработени от коприна, а много рядко от
друг материал. В тях са преобладавали главно жълтите и червени цветове. По полите и пазвите кенетата са
зашивани на два-три сантиметра от краищата на плата, а за да не се виждат долните дрехи на гърдите, по­
ставяни са бели т. н. „нагръдки". Последните са се шиели от копринено платно или от платно с шарки от бя­
ла или жълта коприна и имат приблизително формата на сегашните мъжки нагръдници, само, че по средата
са били разцепени и силно набърчени. Нагръдките около шията са били обточени с копринени кенета от до-
машна направа. В тези кенета е преобладавал белият цвят, прошарен тук-там с червени, розови и сини ш ар­
ки във формата на звездички и на части от някакво цвете. Двата краища на нагръдките на самата шия са се
закопчавали с обикновени телени копчета, върху едно от които е била зашита една рубия (златна турска мо­
нета). За да не се виждат ръкавите на долната риза, навличали са се ръкавници, горните краища на които
са се завързвали с конец над лактите. Ръкавниците у младите жени са били от копринено платно с широки
долни краища, обшити с копринени кенета. У старите жени те са били от скъпа копринена материя, най-
често от джанфес, с жълтокафяви, напряко пресечени линии. Краищ ата им отпред на ръката са били във
форма на уши или рогчета, по едно на всяка страна, както у късата горна дреха на ръкавите у родопските
жени. Връз сукмана през кръста са препасвани чапразите (пафтите), които са били със средна големина, на­
правени от сребро, а често позлатени. Самият колан е бил обшит със сърма. Като горна дреха е служила сал­
тамарката. която е била ушита от бледо- или тъмнозеленикава чоха и е имала ниска и права яка. О коло яка­
та и полите са били прикачени по-тесни или по-широки сърмени кенета, които са били и по краищ ата на
ръкавите. Салтамарката е била подплатена с кожи, които по яката и отпред по полите са били от жълта ли­
сича кожа. Чорапите са били изплетени от доброкачествена домашна бяла вълна с цветни шарки на пръсти­
те и петите, а често и по глезените, наречени „кукул и ". Ш арките по глезените са имали формата на цветя.
Обувките са били леки папукчийски обуща, у младите плитки като чехли. На главата е носена „къ р п а " (ша-
мия), краищ ата на която са били обточени със зарафлъци — копринени скъпи кенета, които и сега се рабо­
тят много, но се продават само на селянките из цялата Татарпазарджишка и Панагю рска околии. В ушите
са били окачени „м енгуш и", които имат нещо много общо с онези на старите тракийци.
Такава е била старата носия на богатите семейства до времето, когато в началото на X IX век си про­
бива път модата на християните из големите турски градове. Ж енската носия, както я описахме дотук, е би­
ла само за по-възрастните момичета и младите булки. Едни от тези последните се отличавали по това, че за-
момелите се девойки носели всякога китка цвете, втикната на лявото ухо в кърпата, а булките носели още и
наниз от пендари, махмудии, ирмилици и рубии, па и наниз от стари грошове (всевъзможни едри турски и
европейски сребърни монети). Като позастареела една жена, тя намалявала постелеш о цветните украшения,
а салтамарката замествала с по-дълга и по-широка дреха, наречена „ко н то ш “ , който най-после си видоиз­
меня кройката, за да се получи сегашният „б он ж ур". Към края на XVIII век, а може би и по-рано за омъже­
ните жени се въвежда кю ркът, който е от чоха, с лисичи или самурени кожи според възрастта.
Ж ените от средното и по-бедното съсловие са носели същото по кройка облекло, но материята по ка­
чество и украса е стояла много по-долу. През тези времена всеки е гледал носията му да отговаря на общес­
твеното положение, което заема.
К огато след кърджалийските тревоги настъпва време на по-мирни години и в Копривщица запроцъфтя-
ва наново бегликчийството, джелепчийството и абаджийството, благосъстоянието наново се повдига и от
Западна Европа достига и дотук чрез Беломорските острови, покрайнините на Мала Азия и Цариград новото
както в просветно отношение, тъй и в модата. Сега жените от богатите семейства покрай домашния китен
сукман носят вече и копринени рокли, платът на които е донасян от мъжете из анадолските градове (дето са
ткани джанфези, мухарета с всевъзможни цветове и с пера индиплии и пр.), за да се завърши към средата на
X IX век с широките рокли от модата „малакоф", а на главата с „бунето". Коприната и чохата се носят във
всяка състоятелна къща, а зимните дрехи — кюрковете на мъже и жени, са отрупани със скъпи кожи. Изобщо
от средата на X IX век до Априлското въстание разкошът в облекло, мебелировка и всевъзможни накити е
бил на мода."

К т и т о р с к и п о р т р е т и о т X I X в е к . Макар че има много други източници за изучаване ко­

стюма през X IX век, за разлика от предишните столетия, за които ктиторските портрети са почти единстве-
60. М а р и я . М и х а и л и Й о а н х. М а т е о в и ч о т Т е те в е н (1835 г.). к т и т о р и в п а р а к л и с а „С в е т и а р х а н ге л и М и х а и л и Г а в р а и л "
в Р илския м а н а с ти р

н и те и з т о ч н и ц и , т и я п о р т р е т и с ъ с т а в л я в а т и за X I X в ек един м н о го ц е н е н и в а ж е н и з т о ч н и к за и с т о р и я т а на
к о с т ю м а . П о р т р е т и т е на М а р и я и М и х а и л х. М а т е о в и ч и с и н а им Й о а н о т Т е т е в е н в п а р а к л и с а
„С в е т и а р х а н г е л и М и х а и л и Г а в р а и л " в Р и л ски я м а н а с т и р са о т с р е д а т а на X I X в е к. П о р т р е т и т е н а М а р и я
и на М и х а и л са д о к о л е н е т е . К т и т о р к а т а М а р и я е м л а д а ж е н а , о б л е ч е н а в с в о б о д н а д ъ л г а г о р н а д р е х а в т ъ м -
н о -т у р с к о с и н ь о , с ш и р о к и р ъ к а в и . О к о л о в р а т а , п о к р а я на п р е д н и ц и т е и п о к р а я на р ъ к а в и т е д р е х а т а е о б -
т о ч е н а с р а в н о м е р н о ш и р о к а и в и ц а с в е т л о ка ф я в а к о ж а . Д р е х а т а л е ж и м е ко н а р а м е н е т е , р ъ к а в ъ т и е п р и ­
к а ч е н п р а в о — без и з в и в ка о к о л о р а м о т о . Р ъ к а в ъ т с т и га д о н а д к и т к а т а и в ш и р о к и я м у о т в о р се в и ж д а с ъ щ о
т а к а ш и р о к и я т к р а й на р о зови „ н а р ъ к а в н и ц и “ , п о д п л а т е н и с резеда. В о т в о р а на д р е х а т а е п о к а з а н а п а зв а ­
т а , о б л е ч е н а в р о з о в о к а т о н а р ъ к а в н и ц и т е . П о д р о зо в и я н а р ъ к а в н и к р ъ к а т а е о б л е ч е н а в те с е н р ъ к а в , с т и ­
га щ д о к и т к а т а и и м а щ з л а т и с т о о х р о в ц в я т. В п а зв а т а на р о з о в а т а д р е х а (к о я т о в е р о я т н о п р е д с т а в л я в а
са м о д е к о р а т и в е н н а г р ъ д н и к — „ н а г р ъ д к а " ) се в и ж д а м а л ка ч а с т о т б я л а т а риза, к о я т о е н а й -д о л н а т а д р е х а
к а к т о при м ъ ж ки я , т а к а и при ж е н ски я ко стю м .
П о р а д и т о в а , ч е ф и г у р и т е не са д а д е н и в цял р ъ с т ,н е е и з о б р а зе н о к а к з а в ъ р ш в а д р е х а т а . Н а й -в е р о я т ­
н о е г о р н а т а д р е х а д а е д ъ л г а д о гл е зе н а , к а к в а т о д ъ л ж и н а им а и с у к м а н ъ т в н а ч а л о т о н а X I X в е к.
К т и т о р к а т а е з а б р а д е н а с го л я м а си н я ч е т в ъ р т и т а к ъ р п а , п р е г ь н а т а п о д и а г о н а л , ч е л о т о е п о к р и т о д о
с р е д а та , а д в а т а к р а я н а к ъ р п а т а с в о б о д н о м и н а в а т п о д л и ц е т о и л е к о се п р е в ъ р з в а т на в ъ р х а н а г л а в а т а .
О т д в е т е с т р а н и на л и ц е т о са и зва д ен и п о един д ъ л ъ г к и ч у р к о с а , к о и т о л е ж а т н а д к ъ р п а т а .
В ъ п р е ки ч е к о с т ю м ъ т н а т а з и к т и т о р к а н ям а следи о т е в р о п е й с к о м о д н о в л и я н и е , би м о гл о да се о т к р и е
г а к о в а в н а ч и н а , п о к о й т о са п о д р е д е н и к о с и т е . Т а к о в а п у с к а н е на д ъ л ги к и ч у р и ко с и н а д у ш и т е е т и п и ч н о
59. К о с т ю м и на з а м о ж н и б ъ л га р и о т Т етев ен о т н а ч а л о т о на X IX век
63. Костюми на заможни копривщенци от четиридесетте години на XIX век
за модата в З а па д н а Европа о т н а ч а л о то на X IX век (ам пир, д и р е кто р и я , бидерм айер). К а к т о за б р а ж д а н е то
на кти т о р ка та , т а к а и п у с н а ти те ки ч у р и коси об р азуват краси ва рам ка за л и ц е то й.
К ти т о р ъ т М и х а и л х. М а те о в и ч е облечен в тъм носиня го р н а д р е х а с ш и р о к и пр а в о п р и ш и т и ръ кави и
много тясна права я к и ч ка . В м а л ки те о б ъ р н ати ревери и в ръ кава се в иж д а , че д р е х а та е изцяло по д п л а те н а
с розов плат. П о д тази го р н а д р е ха той носи къса д о над кол енете синя д р е ха без яка, ко я т о в еро ятн о е и без
ръкав (поне не е изобразен). Тази вто ра д р е ха е о б то ч е н а о к о л о в р а та и по п р е д н и ц а та с т ъ н к а ивица тъ м н о ­
кафява ко ж а , С ледва масленозелен каф тан в т у р с ка кр о й к а , с д и а го н а л н о изкроена л ин и я на пр е д н и ц и те о т
вратната извивка към кр ъ ста , к ъ д е то ка ф та н ъ т е препасан с тъм носиво-зелен пояс. Ръкавът на каф та на се по­
дава в подплатен в сивозелено ш и р о к ръкав на го р н а т а др е ха . П о д този вто ри ръ кав р ъ ка та се по д а ва о б л е ­
чена в тесен, дълъг до к и т к а т а ръ кав о т син п л а т на бели л и н и и .
На гл а в а та си к т и т о р ъ т носи тъмен ко ж е н ка л п а к. К о с и т е му са вчесани назад зад у ш и т е и п о кр и в а т
врата.
М н ого.и нтер есе н е п о р т р е тъ т на Й оан х. М атео вич (на възраст о к о л о 10— 12 го д и н и ), к о й т о и л ю с т р и р а
детския ко стю м о т пъ р ва та п о л о ви н а на X IX век. Й о ан е облечен в каф тан о т розов пл ат, о р н а м е н ти р а н с
дребни сини цветчета с равн о м е рн о пр ъ сн ати по-едри кл о н ч е та м е ж д у"тя х. Д е т с к и я т каф тан има същ о т у р ­
ска крой ка (с д и а го н а л н о скр о е н а дясна пред ница), п о д пл а те н е със зелено и е препасан със син пояс. З ав ъ р­
шен е с ниска права я к и ч ка о к о л о врата, о т ко я т о се подава тясн а бяла иви ц а о т я ка т а на ризата. К аф та н ъ т
е обтсчен по края с га й та н и .
Над каф тана м о м че то носи зелена (веронез) са л та м а р ка , ко я т о п о кр и в а п о л о в и н а т а о т ф и гур а та и има
широк ръкав, с т и га щ до н ад к и т к а т а . И с а л та м а р ка та е с пр ава тясна я к и ч ка . О к о л о в р а та и по края на пред­
ниците е завърш ена със светлокаф яви п у х ка в и ко ж и .
Под дъ лгите до земята поли на каф тана едва се в и ж д а т к р а к а т а , о б ути в бели ч о р а п и и тъм нокаф яви
емении.
Косите на м ом чето са н и ско о с т р и га н и и л е ж а т на гл а в а та в есте ствен ата си п о сока в м а л ки л е ко къ д р а ­
ви кичури.
В гл а в н а та цъ рква на Рилския м анастир се н а м и р а т н я к о л ко п о р т р е та на к т и т о р и , рисувани п о ч ти по
едно и също време о т различни х у д о ж н и ц и . Тези по р тр е ти на светски л иц а, съврем енници на х у д о ж н и ц и т е ,
представляват ценен м атериал за изучаване на ко стю м а .
Единствени в цял ръст са п о р т р е ти т е на ко п р и вщ е н ски я т ъ р го в е ц Т о д о р Хр. Д у г а н и м а й ка му
Р а д а — д а тир ан и о т 1844 г. и рисувани о т З а ха р и й Зограф . Т о д о р Д у г а н носи светлозелена (веронез) го р н а
дреха — „д ж у б е “ , ко я т о в е р о я тн о п ъ р во н а ч а л н о е била н ар исув а на в м н о го по-тъм ен т о н , тъ й к а т о та къ в
светъл цвят не е оби ча ен за го р н а м ъ ж ка др е ха , а по р тр е тъ т, нар исува н в д е б е л и н а та на с те н а та към прозо­
реца на ю ж н а т а певница в ц ъ р кв а та , е изложен на слънчева светлина, по ра ди к о е т о п ъ р в о н а ч а л н и те цве­
тове по ло ж и тел но са пром енени. Д р е х а т а е д ъ л га до н ад глезена, има ш и р о к ръ кав и ш и р о к а пр ава яка, к о я ­
то стои отворена. Т я не се за ко п ч а в а и пр ед ни ц ите й са л е ко о тм е т н а т и встр ан и . О б то ч е н а е с черни га й т а ­
ни, като най-м н о го га й та н и са заш ити по края на я ка та и по д ъ л ж и н а т а на п р ед ни ц ите . В о т в о р е н и те в стр а ­
ни предници и яка е изобразена къса д о кръ ста с а л та м а р ка , п о д п л а те н а със светло б еж ови к о ж и . В о тв о р а
на салтам арката се в иж да ан тер и я в т у р с ка к р о й к а от раиран п л а т — „ а л а д ж а “ , в зелено, бяло и чер н о. Д ъ л ­
гите,богато украсени с га й т а н и ръкави на а н те р и я та висят р а зко п ч а н и в о т в о р а на ш и р о ки я ръ кав на д ж уб е -
то. А нтерията е завърш ена с тясна права я ки ч ка , за ко п ча н а с тр и к о п ч е та о тп р е д , у кр а се н а по в ъ н ш н а та
страна със зигзагообразно заш и т черен га й та н , с к о й т о е о б то ч е н а по всички кр а и щ а .
П отурите са с д ъ л б о ко до глезена д ъ но и са светлосини (н о и те в е р о я тн о са били тъ м н оси н и и п о сте ­
пенно са избелели под влияние на слънцето). У кр а се н и са б о г а т о с га й т а н и по всички о тв о р и , к а т о н а й -м н о ­
го редове га й та н и м инават о к о л о о тв о р а на кр а ч о л и те . Върху а н те р и я та и п о ту р и те е пр епа сан кафяв ш и ­
рок пояс. П од тясн ата яка на а н те р и я та се подава бяла ивица о т я ка т а на ризата. Т о д о р Д у г а н носи червен
фес с дълъг п и скю л , а о ко л о феса е н ав и т тъм нокаф яв п л а т в чалм а. П о д чал м а та се по да ва бял зи гзаг от
плат, кой то отделя тъм нокаф явия цвят на чал м а та о т то н а на л иц ето. В еж дите му са т ъ н ки и д ъ л ги , л и ц е то
обръснато, с тъ нки , л е ко извити м устаци. О б у т е в бели ч о р а п и и черни емении.
М айката на Т о д ор Д у г а н — Рада, носи същ о к а к т о и своя син д ъ л го дж уб е, но в каф яв цвят. Р ъкавът му
е широк, дълъг до над к и т к а т а . О к о л о врата , по края на п р е д н и ц и те и о к о л о края на ръкава д ж у б е т о е об-
точено с ш и р ока ивица тъ м нокаф ява к о ж а (с ко ж а о т п о -д о л н о ка ч е ств о и с по -къ с косъм в е р о я тн о е изцяло
подплатено д ж уб е то с и зкл ю че н и е на ръ кави те, ко и то , к а к т о се в иж д а о т п о р т р е та , са п о д п л а те н и с тъ м н о ­
червен плат).
Поради доста ел ем ентарната си к р о й ка (с право п р и ш и т ръ кав без ръ кавн а извивка) тази д р е х а пада
(както и при мъжете) по -дъ л га отзад и по -къ са отпр ед , по та къ в н ачи н се п о л уча ва кр а с и в о п о л е га т о отр яз­
ване на ф игурата и се показва ч а ст о т д о л н а та дреха.
Под дж убето Рада носи дълъг до земята тъмносин сукм ан с отр язан а в ъгъл пазва, о б то ч е н с черен га й -

11 И стор и я на б ъ л га р с ки я ко с тю м
61. Т од о р Х р . Д у га н и майка му о т Копривщ ица, кти то ри в главмата църква на Рилския м анастир

тан и пр епа сан с тъм ночервен пояс. В ръкава на д ж у б е то се подава, к а к т о и при к о с т ю м а на нейния син, раз­
к о п ч а н и я т о б то ч е н с черни га й та н и ръкав на антерия о т ал а д ж а в светлозелено (м ож е би същ о избеляло о т
в р е м е т о ) на розови и бели л ин и и . Ч асти о т тази др е ха не се в и ж д а т никъде д р уга д е освен в ръ кави те на д ж у ­
бето , по ра ди к о е т о м о га т да пред ставл яват и само н ар ъ ка вн и ц и . О к о л о к и т к а т а по д ръ кавите на а н те р и я та
се по д а ва м а л ка ч а ст о т бял ръкав — вероятно о т ризата, ко я т о се в иж д а и в пазвата на сукм ана. Голяма
черна къ р па (с п е ч а та н и цветни б уке тч е та в червено и зелено), п р е гъ н а та по д и а го н а л , забр аж д а гл а в а та ,
ка т о п о кр и в а н и ско че л о то и ед иният й ъгъл пада на гърба, а д р у ги т е два са кръ стоса ни хл а б а в о по д л иц ето
и о тм е тн а ти встр ани (левият ъгъл вдясно, а десният вляво). П о д дъ л гия сукм ан се п о д а в а т въ рховете на чер­
ни емении. И д вам ата кти т о р и д ъ р ж а т в ръка по една дълга черна б р о е н и ц а .1
К т и т о р с к и т е п о р тр е ти на П е т ко Д у га н и жена му Рада са д а т и р а н и същ о о т 1844 г. Ф и гу р и т е са н а р и су­
вани не в цял ръст, а до колене, поради ко е то и к о стю м ъ т не е изобразен във в си ч ки те му по д р о б н о сти (не
се в и ж д а т ф орм ата и у кр а с а та на по тур и те , н и то о б ув ки те на к т и т о р и т е ; не е ясно и к а к завъ рш ват по ли те
на в то р а та д р е ха на к т и т о р к а т а , ко я то не е х а р а кт е р н и я т вълнен ко п р и в щ е н ски сукм ан, а е напр авен а от
р а и ра на а л а д ж а .
П е т к о Д у г а н е в тъм ном аслено-зелено д ж убе, закопча н о само на едно място в кръ ста, с ш и р о ки изряза-
ни в ъ гъ л а н ад к и т к а т а ръкавр, к о и т о за разлика о т отв ор а о к о л о в р а та и пр е д н и ц а та , к о и т о завъ рш ват с

1Този ж е н ски п о р тр е т същ о се по кр и в а на пъ пн о с о п и с а н и е то за ста ра та ко п р и в щ е н с ка ж е н с ка носия, на п р а в е н о о т Л . О сл е ко в

 62. Петко Хр. Дугам и жена му Рада от Копривщица, ктитори в главната църква на Рилския манастир

кожена ивица от жълти лисичи кожи, нямат тази украса. Под джубето се подава част от керемиденочервена
дреха с тесен, дълъг до китката ръкав, закопчана отвесно на гърдите с гъсто поставени тъмни копчета и с
малка бяла обърната якичка от ризата. Под затвореното в кръста джубе не се вижда цветът на пояса, а само
малка част от тъмния цвят на потурите. И този ктитор носи червен фес с черен пискюл и навита тъмнокафява
кърпа.
Ктиторката Рада е изобразена в кафяво джубе, обточено с широка тъмнокафява ивица кожа по дължи­
ната на предницата, около врата и по края на широките,дълги до над китката ръкави. Втората дреха под
джубето е направена от раиран плат в два тона зелено с дълбока остра пазва; тази дреха е препасана с ка­
фяв широк пояс. Кройката й е подобна на антерия, дълга до глезена; ръкавът й е отворен и се носи паднал
на китката, както при антерията на описаните ктитори. Тъй като предната част на тази антерия не е с отвор
(който е типичен белег на саята), нито е закрита с престилка (която е типична при българската женска сая),
тя не може да се приеме за сая, а е по-скоро затворена като рокля дреха с дълъг ръкав. Бялата риза, която
се вижда в пазвата на антерията и в ръкава й, е със заметнати една върху друга половинки на пазвата и ши­
рок прав ръкав, много добре изобразен на дясната ръка на ктиторката. Рада е забрадена с бежоворозова кър­
па в сложен и мек тон с щампован орнамент от червени цветя, клончета и зелени листа. Кърпата е заметната
по същия начин както при майката на Тодор Дуган, само че формата на главата под кърпата подсказва, че
под горната голяма кърпа има забрадена втора кърпа или пък такава прическа, при която плитките са увити
и забодени в кръг около главата. Ктиторите държат в дясната си ръка традиционната броеница.
 С л ед ва щ а та д во й ка ко пр и вщ ен ски кти то р и с а Л у л ч о Т С т е ф л я к и ж е н а му Г е н а М ъ ж ъ т носи
д ж у б е о т си н п л а т , к о е т о е о б т о ч е н о с ш и р о к а и в и ц а к о ж а с д ъ л ь г ко съ м п о ц я л а т а д ъ л ж и н а на п р е д н и ц и т е
и о к о л о в р а т а . Р ъ к а в ъ т н а д ж у б е т о е р а з ш и р е н в д о л н и я си к р а й . н о не е з а в ъ р ш е н с к о ж а п о к р а я . П р е д н и ц и ­
т е н а д р е х а т а са п р и б л и ж е н и в к р ъ с т а , п о р а д и к о е т о е в е р о я т н о д а са се з а к о п ч а в а л и с е д н о т е л е н о к о п ч е .
В о т в о р а н а д ж у б е т о п о д к р ъ с т а е з а г а т н а т т о н ъ т на б о зо в и п о т у р и . Т ъ м н о к а ф я в п о я с о п а с в а к р ъ с т а , а н а г о р е
се в и ж д а ч е р в е н а (ц и н о б ъ р ) а н т е р и я с д ъ л ги , в и с я щ и п о д р ъ к а в а на д ж у б е т о р а з к о п ч а н и р ъ к а в и и с р а з т в о р е ­
ни н а г ъ р д и т е п р е д н и ц и . П о д т а з и ч е р в е н а а н т е р и я се п о д а в а в т о р а п о д о б н а си н я д р е х а (в е р о я т н о а н т е р и я ),
з а к о п ч а н а о т в е с н о п о ц я л а т а д ъ л ж и н а и и м а щ а к р ъ г л а в р а т н а и з в и в ка (без я к а ), в к о я т о се п о д а в а - о г ъ р л е т о
на б я л а риза. М а л к а ч а с т о т р ъ к а в а на р и з а т а се в и ж д а и п р и к и т к а т а . Н е се в и ж д а р ъ к а в п о д с и н я т а д р е х а ,
п о р а д и к о е т о в е р о я т н о е тя д а е без р ъ к а в и . И този к т и т о р , к а к т о и о с т а н а л и т е , н о си фес с п и с к ю л , з а в и т с к а ­
ф ява к ъ р п а . Л и ц е т о м у е б р ъ с н а т о , с м а л ки , и зви ти н а г о р е м у с т а ц и . Ж е н а му Г е н а е о б л е ч е н а в л и л а в о д ж у б е
в м е к п а с т е л е н т о н с о т в о р е н и п р е д н и ц и , о б т о ч е н и п о ц я л а т а си д ъ л ж и н а с и в и ц и с в е т л о к а ф я в а к о ж а . С ъс
с ъ щ а т а и в и ц а са о б т о ч е н и и р ъ к а в и т е п о д о л н и я им к р а й . В р ъ к а в а н а д ж у б е т о се в и ж д а т р а з к о п ч а н и т е р ъ ­
к а в и н а ч е р в е н а (ц и н о б ъ р ) а н т е р и я с т ъ м н и , ч е р н и ч е р т и , о б т о ч е н а п о р ъ б о в е т е с б я л г а й т а н . К т и т о р к а т а
н о с и т и п и ч н и я к о п р и в щ е н с к и син в ъ л н е н с у к м а н , с д ъ л б о к о и зрязан а в ъ гъ л п а зв а , в к о я т о се в и ж д а т „ н а г р ъ д ­
к и т е " н а б я л а ри за. В к р ъ с т а е п р е п а с а н а с каф я в по яс. З а б р а д е н а е с м а с л е н о з е л е н а к ъ р п а с д р е б н и ч е р в е н и
ц в е т ч е т а и б е л и л и с т а . Ф о р м а т а на з а б р а д к а т а п о д с к а з в а , че п о д г о р н а т а к ъ р п а к о с и т е не са п у с н а т и д а в и ­
с я т н а з а д , а са у в и т и във „ в е н е ц “ о к о л о г л а в а т а . И тези к т и т о р и са и зо б р а зе н и д о к о л е н е т е , н о к о с т ю м ъ т им
п о л о ж и т е л н о е з а в ъ р ш в а л , к а к т о то зи н а е д и н с т в е н о и з о б р а з е н и те в цял р ъ с т к т и т о р и Т о д о р Д у г а н и н е го в а
т а м а й к а . Л у л ч о С т е ф л я к д ъ р ж и б р о е н и ц а в л я в а т а си р ъ к а .
И н те р е с п р е д с та в л я в а т съ щ о т а к а кт и т о р с ки т е по р тр е ти на В ъ л к о Ч о р б а д ж и Ч а л ъ к о г л у —
„ф и л и п о п о л с к и г р а д о н а ч а л н и к " , и ж е н а му Р а д а , и д в а м а т а о т К о п р и в щ и ц а . П о р т р е т и т е са д а т и р а н и о т
1840 г. К т и т о р ъ т В ъ л ко Ч о р б а д ж и е и зобра зен о б л е ч е н в т ъ м н о с и н я г о р н а д р е х а с ш и р о к и р ъ к а в и . П о д нея
се в и ж д а с а л т а м а р к а д о п о д к р ъ с т а , к о я т о е п о д п л а т е н а с к о ж а , а п о д с а л т а м а р к а т а а н т е р и я с м а л к а п р а в а
я к и ч к а и п о л е г а т о о т р я з а н а д я с н а п р е д н и ц а . С а л т а м а р к а т а и т ъ м н о к а ф я в и т е ш и р о к и п о т у р и са о п а с а н и със
с в е т л о с и в п о я с (т а р а б о л у с ). К а л п а к ъ т му е о т ч е р н а к о ж а и е в и с о к и м а л к о р а з ш и р е н в г о р н и я си к р а й . Ж е ­
на му Р а д а е в л и л а в о д ж у б е , р ъ к а в и т е на к о е т о са м н о го ш и р о к и о т л а к ъ т я н а д о л у . К р а я т н а п р е д н и ц и т е
м у, к а к т о и к р а я т н а р ъ к а в и т е са з а в ъ р ш е н и с ш и р о к а и в и ц а к о ж а . О к о л о в р а т а к о ж е н а т а и в и ц а е о щ е по -
ш и р о к а . Т я о б и к а л я в р а т н а т а и з в и в ка , с т и г а д о к р а я на р а м о т о , к а т о го л я м а ч а с т о т нея п о п а д а и п о д к ъ р ­
п а т а . П о д д ж у б е т о се в и ж д а а н т е р и я с д ъ л ги д о к и т к а т а т е с н и р ъ к а в и и с о с т р а п а зв а . А н т е р и я т а е н а п р а в е ­
на о т си в о зе л е н п л а т на б е л и ч е р т и (а л а д ж а ). П р е п а с а н а е с ка ф я в п о яс. В п а з в а т а н а „ а л а д ж а т а " се в и ж д а т
б е л и т е па зв и н а р и з а т а , п р е х в ъ р л е н и е д н а в ъ р х у д р у г а . З а б р а д к а т а е в п о -т ъ м н о л и л а в т о н о т д ж у б е т о и с
п р е х в ъ р л е н и назад к р а и щ а .
С п о р е д н а д п и с а н а п о р т р е т и т е ч о р б а д ж и В ъ л ко Ч а л ъ к о г л у е б и л п л о в д и в с к и (ф и л и п о п о л с к и ) г р а д о н а ­
ч а л н и к и с л е д о в а т е л н о е п р и н а д л е ж а л към н а й -и з т ъ к н а т и т е п ъ р в е н ц и -ч о р б а д ж и и на г р а д а . П о р т р е т и т е са
д а д е н и с а м о д о н а д к о л я н о т о , п о р а д и к о е т о не м о ж е д а се в и д я т д ъ л ж и н а т а и т о ч н а т а ф о р м а н а п о т у р и т е ,
за д а се с ъ п о с т а в я т с о п и с а н и я т а на Л . О с л е к о в и о т т а м д а се и звади з а к л ю ч е н и е за т о в а , д о к о л к о д е й с т в и т е л ­
н о д ъ л ж и н а т а на п о т у р и т е е б и л а а б с о л ю т е н б е л е г за т о в а . къ м к о е с ъ с л о в и е п р и н а д л е ж и л и ц е т о . П р о т и в н о
н а о п и с а н и е т о на Л . О с л е к о в , с п о р е д к о е т о б о г а т и т е ч о р б а д ж и и са н о с е л и п о т у р и о т ч е р н а ч о х а , п о т у р и т е
н а ч о р б а д ж и В ъ л к о са ка ф я в и , к а к в и т о с п о р е д О с л е к о в са п о т у р и т е на е д р и т е с к о т о в ъ д ц и . Я в н о е, ч е не се
к а с а е за а б с о л ю т н и и „ з а д ъ л ж и т е л н и " п р а в и л а п р и с ъ с т а в я н е на о б л е к л о т о и че Л . О с л е к о в е д а л н а й -т и -
п и ч н о т о и н а й -ч е с т о н о с е н о о б л е к л о в р а з л и ч н и т е съ сл о в и я . Т а к и в а о т к л о н е н и я о б а ч е в н и к а к ъ в с л у ч а й не
н а м а л я в а т с т о й н о с т т а н а о п и с а н и я т а на Л . О с л е к о в , п л о д на п р е к и н а б л ю д е н и я и л и на с ъ б и р а н и св е д е н и я
о т ж и в и о щ е с ъ в р е м е н н и ц и . В п р о ч е м с а м и я т О с л е к о в го в о р и в с в о и т е о п и с а н и я за н е о б х в а т н о т о р а з н о о б р а ­
зие н а п о т у р и и к о с т ю м и о т т у р с к и т и п и п о т у р с к и о б р а з е ц , п л о д н а р а з н о о б р а з н и в л и я н и я п о п ъ т я н а м н о ­
г о с т р а н н и т е в л и я н и я и в р ъ зки в р е з у л т а т на к о н т а к т а н а б ъ л г а р с к и т е т ъ р г о в ц и и з а н а я т ч и и с Б л и зки я И з т о к .
В с ъ щ и я т и п о б л е к л о , к а к т о т о в а н а о п и с а н и т е д о т у к к о п р и в щ е н с к и к т и т о р и ,с а и з о б р а зе н и и в ъ з р а с т н и ­
те к т и т о р и д я д о Я н е и б а б а С т е ф а н а о т с . Б а б и н о , Д у п н и ш к о (д н е с С т а н к е Д и м и т р о в с к о ). Д я д о Я н е е
о б л е ч е н в т ъ м н о к а ф я в о д ж у б е с к о ж е н а и в и ц а о к о л о в р а т а и п о д ъ л ж и н а т а н а п р е д н и ц а т а . Р ъ к а в и т е н е са
м н о г о ш и р о к и , и зрязан и са з а о б л е н о в к р а я и са о б т о ч е н и с ч е р н а и в и ц а ( г а й т а н и ) . К т и т о р ъ т н о си т ъ м н о к а ­
ф яви п о т у р и и е о п а с а н с ч е р е н по яс. П о д д ж у б е т о се в и ж д а т я с н а и в и ц а о т п р е д н и ц а т а на м а л к о п о -с в е т л а
д р е х а , к о я т о е з а к о п ч а н а о т в е с н о с к р ъ г л и к о п ч е т а . К а л п а к ъ т м у им а р а в н о м е р н а ц и л и н д р и ч н а ф о р м а , не е
м н о го в и с о к и е н а п р а в е н о т ч е р н а к о ж а . Баба С теф ана е в ч е р н о д ж у б е с ръ кав д о л а къ тя , зав ъ рш е н о по к р а и ­
щ а т а с и в и ц а ка ф я в а к о ж а . П о д д ж у б е т о т я носи т ъ м н о к а ф я в а а н т е р и я на т ъ н к и ч е р в е н и ч е р т и с д ъ л б о к а о с ­
т р а п а зв а , з а к о п ч а н а о т в ъ р х а н а п а зв а т а д о к р ъ с т а със 7— 8 о б л и к о п ч е т а и п р е п а с а н а с к о л а н , о т к о й т о се
в и ж д а т с а м о п а з в и т е в о т в о р а на д ж у б е т о . Р ъ к а в и т е н а а н т е р и я т а в и с я т р а з к о п ч а н и н а д к и т к а т а . В п а з в а т а
н а д ж у б е т о се в и ж д а п а з в а т а н а б я л а т а риза с п р е х в ъ р л е н и е д н а в ъ р х у д р у г а п р е д н и ц и . З а б р а д е н а е с го л я м а
 64. Ч орбадж и Вълко и жена му Рада, кти то р и в главната църква на Рилския манастир

масленозелена къ рпа, ко я т о виси пусн ата н и ско на гърба, а д в а та й края са завити един под д р у г по д л иц ето,
като по този начин го о б гр а ж д а т с красиви меки гъ н ки . Д в а ки ч ур а о т разделената на път в средата побеляла
коса по кр и ва т п о л о в и н а та о т че л о то й. Тези два по р тр е та на зам ож ни селяни о т „с. Бабино, Д у п н и ч к а ка за ",
както гласи надписът в северния стра ни че н п а р а кл и с „С в е ти Н и к о л а " на гл а в н а т а цъ рква в Рилския манастир,
показват голямо сход ство с ко с т ю м а на ко п р и в щ е н ски те кти т о р и . Т а ко в а сход ство същ ествува и с ко с т ю м а
на ктитори о т м н о го места на Ю ж н а България, т. е. о т онези части на ст р а н а та , къ дето е ра зпро стр анена
през X IX век ч е р н о д р е ш н а та м ъж ка носия. З атова е интересно да б ъ д а т разгледани и тези кт и т о р и , м а ка р и
да има малки различия в д е та й л и те на този ти п мъж ка носия.
В църквата на м а н а с т и р а „С в е та П е т ка М о л д о в с ка "кр а й А сен о вгра д са запазени п о р т р е ти т е на к т и т о р а
Петко х. Неделчев о т Ч и р па н и малкия му син Н е д е л ч о П е т к о в , рисувани през 1840 г. И д в а ­
мата са изобразени в цял ръст в естествена голем ина. Б ащ ата е в д ъ л го д о глезена тъм нокаф яво дж уб е, за­
вършено по всички кр а и щ а с ивица ко ж а и с ш ироки, право пр и ш и ти ръкави. П о д д ж уб е то то й носи са л та м а р ­
ка, стигащ а до кръ ста, к о я т о е о б то ч е н а с л исичи ко ж и , а под с а л та м а р ка та — червена ан тер и я с отрязани
по диагонал предници и с тесен, дълъг до к и т к а т а ръкав, закопча н с дребни ко п ч е та . А н т е р и я та и ш и р о ки т е
му дънести потури са опаса ни със светъл пояс. К р а ч о л и т е на п о ту р и те са завърш ени с га й та н и , а под п о ту р и ­
те се вижда глезенът, о б у т в бели калци, ко и т о са об то ч ен и с черни га й та н и и са за ко п ч а н и с т е гн а т о по к р а ­
ка с дребни ко п ч е та . П о д к а л ц и те стъ пал ото е о б у то в бели чор ап и и черни тер л и ц и . Н а гл а в а та си к ти т о р ъ т
носи обикновения фес с черен п и скю л , а о ко л о феса е завита тъ м нокаф ява къ рпа.
Синът на к т и т о р а — Н еделчо — е в дълга сива ш уб и ч ка , о б то че н а с ш и р о ка ивица л иси ча к о ж а . П о д
65. Д ядо Яне и баба Стефана от с. Бабино, Кюстендилско, ктитори в главната църква на Рилския манастир

нея момчето носи дълга до стъпалото антерия с диагонална дясна предница, която е преметната над лявата.
Антерията има тесен, дълъг до китката ръкав с копчета от китката към лакътя, които са закопчани. Както
при бащата, така и при детето се подава малка част от белите им ризи в горния ъгъл. където се срещат двете
преметнати предници на антерията. Детето е обуто в кафяви обувки (или терлици?), а на главата си има
червен фес.
В този ктиторски портрет се повтарят традиционните съставки от костюма на български заможни граж­
дани и той не би обогатявал с нищо ново данните за този тип облекло, ако не бяха подробно и ясно нарису­
вани потурите и светлите калци под тях (и то въпреки относителната условност в подхода на художника
към пресъздаване костюма на портретуваните). Такова обуване с потури и калци е изобразено единствено в
този ктиторски портрет от първата половина на XIX век, въпреки че то е типично за много народни носии в
България и е известно на етнографите по запазени костюмни образци от края на XIX и началото на XX век.
А в т о п о р т р е т и т е н а З а х а р и й З о г р а ф от Бачковския манастир (стенописен от 1840 г.).
Троянския и Преображенския манастир (също стенописни от 1849 г.) и един, който се пази в Националната
художествена галерия — София, съдържат пълни данни за мъжкия градски костюм от 1840— 1850 г. Те имат
много общо с копривщенския, тетевенския и чирпанския костюм.
В своите автопортрети Захарий Зограф носи дълги до глезена дрехи — джубе, от едноцветен тъмен де­
бел вълнен плат с широк, право пришит ръкрв. с малка права якичка (каквато имат горните мъжки дрехи и
през XVIII век — гложенските ктитори), която дреха е разтворена по цялата си дължина отпред. Джубето
има подплата от по-светъл плат. Под джубето Захарий Зограф носи къса до пояса салтамарка с тясна права
 66. П етко х. Неделчев и синът му,ктитори в църквата в манастира „Света Петка М олдовска“ край Асеновград

якичка и със спуснати над китката разкопчани дълги ръкави. Докато салтамарката и джубето се носят сво-
бодно пуснати и разкопчани, третата дреха, а именно дългата до стъпалото антерия, е затворена от врата
по цялата си дължина чрез премятане на дясната предница над лявата и е препасана с широк пояс в кръста.
Под високата якичка на антерията се подава тънка бяла ивица от правата висока яка на ризата. Поради
извънредната дължина на горните дрехи в автопортретите е изобразена само част от стъпалото на краката,
обуто в бял чорап и плитки емении. Но без друго в състава на облеклото са влизали и дългите почти до гле­
зена дънести потури, направени от тънък вълнен плат (чоха, сукно). Захарий Зограф носи обичайния за за­
можните граждани фес с увита окопо него чалма от тъмен плат, под която се подава тясна, бяла, назъбена
ивица. В автопортрета му от Троянския манастир много хубаво са оформени косите на Захарий Зограф, кои­
то се подават под чалмата в леки извити кичури.
Всички автопортрети на Захарий Зограф, рисувани в един период от около 10 години (автопортретът
му от Националната галерия е недатиран), го представят винаги в един и същ костюм без ни най-малък на­
мек за появилата се около този именно период (средата на XIX век) мода а ла франга. От друга страна, мно­
го от жените, които той рисува, са изобразени в костюм, при който европейското влияние е вече налице. В
такъв костюм са не само пловдивските чорбаджийки от сцената на„Страшният съд" в Бачковския манастир1,

13 а ха ри й З ограф е с кл ю ч и л д о го в о р с пловд ивски ч о р б ад ж ии, ко и то е тр я б ва л о да за пл а тя т не го вия х о н о р а р за уго в о р е н и сте*

мо п ис и и ра бо ти. П о р а д и то ва . че ч о р б а д ж и и те не устояли ма угово ре н ите условия, и по р ад и о тв р а щ е н и е то му към то га в а ш н и т е упа-
68. М ъ ж ки и ж енски град ски ко стю м о т края на първата половина на X IX век
69. Мъжки и женски градски костюм от средата на X IX век със силно европейско модно влияние
 70. П окл онници

Доколко в известни среди е бил проникнал разкошът в облеклото и доколко е бил предмет на критики,
може да се съди и от обстоятелството, че в началото на 1834 г. Пловдивската митрополия е сметнала за не­
обходимо да издаде разпореждане, с което да даде препоръки за облеклото. В разпореждането се препоръч­
ва да не се носят златотъкани дрехи, т. е. антерии и фустани от коприна, обточени със сърмени ширити и
копринени гайтани, джубета. подплатени с тежки скъпи кожи, дрехи в зелен цвят, както и накити от пендари
и бисери.
В 1852 г. П е т ъ р К. В а л ь о в от Самоков е изобразил себе си заедно с ктитора М и х а и л п. Ни -
к о л о в и ч в църквата „Свети Георги“ в с. Голямо Бельово, Пазарджишко. Тук художникът е в пълен евро­
пейски костюм, като на главата си носи фес. Този костюм а ла франга се състои от синя дреха
до над коленете, опъната по тялото до талията и силно разширена надолу. Ръкавът й е тесен, из-
кроен по рамото по европейски с раменен шев. ръкавна и раменна извивка. Дрехата е закопчана на едно
място в кръста, а нагоре е обърната с големи охровозлатисти ревери, които доста напомнят яката

— За 300 грош а.
— За триста гр о ш а ? Д а ти изкипи унът, че толкоз пари дава ли се? М ое то магаре е за 150 грош а, та два ка та по-скъпо о т него.
Няма къде да давате парите! Я да си взел за 300 грош о вълна, та да направи ж ената ш аяк. ще има и за тебе. и за децата ти да ги но­
сите с години, ами туй ко л ко т р а й !"
Из сп. Д у х . култура, год. Х1_\Л кн. 3. март 1965.
12 И стория на българския костю м
 71. О б р а зо п и с е ц ъ т П е тъ р К . В а льо в . А в т о п о р т р е т в ц ъ р к в а ­
т а „С в е т и Г е о р г и " в с. Го л я м о Б е льо во . П а з а р д ж и ш к о

и р е в е р и т е на д ж у б е , к о е т о не е п о д п л а т е н о с к о ж а ,
а е с п о д п л а т а о т п о -с в е т ъ л п л а т (М и х а и л х . М а т е о -
в ич о т Т е т е в е н в Р и л с ки я м а н а с т и р , а в т о п о р т р е т и т е
на З а х а р и й З о гр а ф и д р .). Т а к а в а ф о р м а р е в е р и и я к а
и такова п о д п л а т я в а н е не са т и п и ч н и за з а п а д н о е в ­
р о п е й с к и я к о с т ю м о т тази м о д а . п о р а д и к о е т о м о ж е
д а се п р и е м е , ч е е н а л и ц е о б р а т н о в л и я н и е , п р о и з ­
х о ж д а щ о о т т р а д и ц и о н н и т е б ъ л га р с ки м ъ ж ки д р е хи .
И звестно е въ зп ри ем ан ето на м о д а та а ла ф р а н га с
к а к в и ч у в с т в а н а с м у щ е н и е е б и л о с ъ п ъ т с т в у в а н о (о п и ­
с а н и я т а на Л у к а О с л е к о в ), п о р а д и к о е т о м о ж е д а се
п р а в я т и зво д и за т о в а , че е л е м е н т и о т т р а д и ц и о н н о т о
м ъ ж к о б ъ л г а р с к о о б л е к л о с ъ з н а т е л н о са б и л и в м ъ к в а н и
в м о д а т а а л а ф р а н г а , за д а се в ъ зп р и е м а т я п о -л е с н о .
О с та н а л и т е съ ста в ки о т к о с т ю м а на П е тъ р Ва­
л ь о в са съвсем п о з а п а д н о е в р о п е й с к а т а м о д а . Ж и л е т к а ­
т а му е ч е р в е н а с ш и р о к о , в ъ р з а н о н а възел о т п р е д
б я л о „ ф и ш у “ (к ъ р п а , к о я т о се н о с е л а о к о л о я к а т а п о
врем е н а Ф р е н с к а т а б у р ж о а з н а р е в о л ю ц и я и к о я т о за­
менила д а н те л е н о то ж а б о о т а р и с то кр а т и ч н и я к о с т ю м ;
о т т о в а ф и ш у в т е ч е н и е н а X I X с т о л е т и е сл е д м н о го в и д о и з м е н е н и я е п р о и з л я зл а д н е ш н а т а м ъ ж к а в р а т о в р ъ з ­
к а ). П а н т а л о н и т е му са п р а в и , е д н а к в о ш и р о к и п о ц я л а т а си д ъ л ж и н а , о п ъ н а т и с щ р и п к и ( „ s t r ip p e “ ), к о и т о
м и нават под об увките.
В п о -к ъ с н и я а в т о п о р т р е т н а съ щ и я х у д о ж н и к — П е т ъ р К . В а л ь о в (н а р и с у в а н през 1857 г. за е д н о с к т и ­
т о р с ки я п о р т р е т на А т а н а с Л о з а н о в и ч в ц ъ р к в а т а в с. В а р в а р а , П а з а р д ж и ш к о ), т о й е и зо б р а зе н п а к
в к о с т ю м а л а ф р а н га . н о м н о го п о -р а з л и ч е н и „п о -м о д е н “ о т п ъ р в и я . Г о р н а т а м у си н я д р е х а п р е д с т а в л я в а
къ с ж а к е т с го л е м и р е в е р и , и з кр о е н с те сн е н в т а л и я т а и с р а з ш и р е н и п о л и . И м а з а г а т н а т и к о п ч е т а н а д я с н а -
т а п р е д н и ц а , о т к о е т о т р я б в а д а се з а к л ю ч и , че д р е х а т а му се е з а к о п ч а в а л а , к а т о л я в а т а п р е д н и ц а п а д а
в ъ р х у д я с н а т а , к а к т о т о в а е в и н а г и п р и е в р о п е й с к и я к о с т ю м . В о т в о р е н а т а д р е х а се в и ж д а ч е р в е н а ж и л е т к а
о т о р н а м е н т и р а н (с ж а к а р д о в д е се н ) п л а т , з а к о п ч а н а с ч е т и р и е д р и к о п ч е т а и о б т о ч е н а п о к р а я с д в е т ъ н к и
д е к о р а т и в н и и в и ц и о т ш и р и т , г а л о н и ли д р у г а п а с м а н т е р и й н а у к р а с а . Р и за та , к о я т о се в и ж д а в д ъ л б о к и я о с ­
т ъ р о т в о р н а ж и л е т к а т а , е о т б я л п л а т с д р е б е н син д е се н , и з р а б о т е н а ц я л а т а в д р е б н и о т в е с н и б а с т и , к а ­
т о п а р ч е т о , в ъ р х у к о е т о л е ж а т и л и ц и т е за гъ с т о п о с т а в е н и т е к о п ч е т а , п р е д с т а в л я в а ш и р о к а п л о с к а б а с ­
т а , с к о я т о з а в ъ р ш в а е д н а о т д в е т е п р е д н и ц и (в е р о я т н о п а к л я в а т а , к а к т о е п р а в и л о т о за з а к о п ч а в а н е на
м ъ ж к и т е д р е х и ). Р и зата з а в ъ р ш в а с м а л к а о с т р а б я л а я к и ч к а с о б ъ р н а т в ъ р х у в р ъ з к а т а го р е н к р а й . С а м а ­
т а в р ъ з ка е п л а с т и ч н а , к р а и щ а т а й са в ъ р за н и в м е к възел. (В р ъ з к а т а е е д и н с т в е н а т а с ъ с т а в к а о т к о с т ю ­
м а, ко ято наподобява съ ответната съ став ка от костю м а в п о -р а н н и я портрет (18 52 г .) на П етъ р В а-
90
72. Образописецът Петър К. Вальов. Автопортрет в църква­
та „Света Варвара" в с. Варвара. Пазарджишко

льов.) Панталоните му са разширени от коленете на­

долу според европейската мода. Фесът му е червен
с дълъг черен пискюл и е поставен малко наведен
надясно. Косите, които се подават под феса, са пра­
ви. вчесани на път в средата и отрязани дълги до под
ухото. Тази прическа е също много типична за френ­
ската мода от около 1860 г.
Съвсем различен от описаните мъжки костюми
от европейски тип е костюмът, изобразен в автопортре­
та на З а х а р и п. Х р и с т о в Р а д о й к о в в църк­
вата „Свети Иван Предтеча“ в с. Карабунар, Пазар­
джишко, рисуван през 1861 г. Според надписа, поставен
над портрета от самия автор, художникът е бил на
18-годишна възраст. Неговият костюм е много по-инте-
ресен и с много повече оригиналност в кройката. Той
се състои от тъмнокафява горна дреха, която е силно
вталена и е с разширени от кръста надолу поли, сти­
гащи до над коленете. Ръкавът и е прав. дълъг до кит­
ката. с обърнати маншети. Реверите на дрехата имат
много интересна кройка— обърнати са с плат в друг
тон, като наподобяват реверите на мундир. Дрехата има дълги илици и осем метални копчета, разположени в
четири реда по две. Дрехата е нарисувана разтворена, но явно е, че тя е могла да се носи и двуредно закопча­
на. Това се вижда от илиците, които са поставени и на двете предници. При китката под ръкава на кафявата
дреха се подават маншетите на ризата, които са завършени с бяла дантела.
Панталоните му са сини, широко скроени около таза и вероятно стеснени от коляното надолу, както
е било модерно по това време във Франция. (Портретът обхваща фигурата на художника до коленете, по­
ради което формата на панталоните от коленете надолу може само да се предполага, като се съпоставя с
европейската мода. елементите на която са налице във видимите части от облеклото.)
Жилетката на художника е без яка. с остро отрязан дълбок отвор на гърдите, закопчана е с гъсто по­
ставени на дясната предница дребни копчета. Под лявата ръка на художника, в която той държи полураз-
творена книга, се вижда богата верижка от часовник с украшение, което виси в края на верижката.
Ризата му е бяла, с по-широка баста в центъра на гърдите и с по-тесни и по-гъсти отвесни басти от
двете й страни. Правата яка на ризата е почти изцяло скрита под вързаната в широк възел синя връзка. Ху­
дожникът е без шапка — може би той нарочно не е поставил турския фес. Косите му са вчесани на път встра­
ни, гладко и са дълги до под ушите — по европейската мода от около средата на XIX век.
Описаните три портрета на художници, облечени в костюм а ла франга от средата на XIX век, съ­
държат особена прелест и са много ценни като паметници за историята на костюма. По същото време
 73. О б р а зо п и с е ц ъ т Захари п. Хр. Радойнов. А втопортрет
в църквата „С в е т и И ва н П ред теча“ в с. Карабунар.
П а з а р д ж и ш ко

<$:'\1

започва периодът на п о -ш и р о ко т о и зп о л зв а н е въз­

м о ж н о с т и т е н а ф о т о гр а ф и я т а , б л а г о д а р е н и е н а к о я ­
т о им а запа зен з н а ч и т е л е н м а т е р и а л за п р о у ч в а н е на
ко с тю м а . Н о т р и т е а в т о п о р т р е т а им ат своята осо б е­
на с т о й н о с т не с а м о п о р а д и т о в а , ч е о т р а з я в а т ц в е ­
т о в е т е и ц в е т н а т а х а р м о н и я в този т и п о б л е к л о , но
и з а т о в а , ч е о т р а з я в а т п р о г р е с и в н и я м и р о г л е д на м л а ­
дите о т и н т е л и г е н ц и я т а , к о и т о са о т п р а в и л и п о гл е ­
да си къ м в с и ч к о , к о е т о и д в а о т н а п р е д н а л и т е в к у л -
т у р н о о т н о ш е н и е е в р о п е й с к и с т р а н и и н а й -в е ч е къ м Ру­
сия, и к о и т о се с т р е м я т д а се и з р а в н я т и в о б л е к л о , и в
б и т с тези с т р а н и . Ф о н н а т о з и м и р о гл е д е с т е с т в е н о е
о м р а з а т а към в с и ч к о т у р с к о и г о р е щ о т о ж е л а н и е за
политическа свобода.
О т в т о р а т а п о л о в и н а на X I X в е к са запа зен и м н о ­
го б р о й н и ф о т о с н и м к и и о т д е л н и п о р т р е т и , к о и т о яс­
н о с о ч а т п ъ тя , п о к о й т о п р о н и к в а е в р о п е й с к и я т к о ­
с т ю м в Б ъ л га р и я . Д о к а т о д о о к о л о п е т д е с е т т е го д и н и
на X I X в е к т о в а в л и я н и е и п р о н и к в а н е е ед ва з а г а т н а т о
в к о с т ю м а на б о г а т и т е г р а ж д а н к и из с р е д а т а на т ъ р -
г о в с к о -з а н а я т ч и й с к о т о съ сл о в и е в н я к о и п о -го л е м и гр а д о в е , в м ъ ж ки я к о с т ю м т о е о щ е п о -с л а б о , п о ч т и н е ­
с ъ щ е с т в у в а щ о . О к о л о с р е д а т а на с т о л е т и е т о о б а ч е м е ж д у о б р а з о в а н и т е м л а д е ж и е в р о п е й с к и я т к о с т ю м б ъ р ­
зо взема п р е в е с. О т н а ч а л о се въ зп р и е м а к р о й к а т а на е в р о п е й с к и т е д р е х и и т е се о с ъ щ е с т в я в а т с п о д р ъ ч н и
м а т е р и а л и , съ о б р а з е н и за с т а р и я т и п г р а д с к о о б л е к л о или о т д о м а ш н о и з р а б о т е н и т ъ к а н и . В п о с л е д с т в и е за­
п о ч в а в н о с и п р о д а ж б а на т е к с т и л н и ф а б р и ч н о п р о и зв е д е н и м а т е р и а л и за о б л е к л о . П р о н и к в а н е т о н а е в р о ­
п е й с к а т а м о д а се о с ъ щ е с т в я в а р а з л и ч н о в о т д е л н и т е гр а д о в е в з а в и с и м о с т о т м н о г о б р о й н и ф а к т о р и : к у л т у ­
рен у р о в е н , с о ц и а л н о -б и т о в и и м а т е р и а л н и усл о в и я , м и р о гл е д и др. В г р а д о в е , к а т о н а п р и м е р П л о в д и в , к ъ ­
д е т о е с ъ щ е с т в у в а л о и з н а ч и т е л н о г р ъ ц к о в л и я н и е , с ъ щ о т о в л и я н и е м о ж е д а се о т к р и е и в н я к о и с ъ с т а в к и на
к о с т ю м а . В д р у г и п о -м а л к и с е л и щ а , к а т о К о т е л , к ъ д е т о м ъ ж е т е м н о го ч е с т о са п ъ т у в а л и д о Ц а р и г р а д и пЬ
н а и з т о к п о т ъ р г о в и я , се е оф о р м и л м н о го с п е ц и ф и ч е н ж е н с к и к о с т ю м , в к о й т о се с м е с в а т в л и я н и я н а е в р о ­
п е й с к а т а м о д а с и зв е стн и т у р с к и и з н а ч и т е л н и н а р о д н и к о с т ю м н и ф о р м и : к о п р и н е н а р о к л я , к о п р и н е н а в а ­
ти р а н а а н те р и я, „б о ж и гр о б с к а “ п р е сти лка и др.
В д р у г и с е л и щ а н я к о и о с о б е н о с т и о т п о м и н ъ к а на н а с е л е н и е т о я с н о са п о в л и я л и в ъ р х у о б л и к а н а к о с т ю ­
ма. Т а к а н а п р и м е р в о б л а с т и с р а з в и т о б у б а р с т в о (С в и л е н г р а д с к о ) то зи м а т е р и а л взим а п р е в е с в к о с т ю м а
и с ъ щ е с т в у в а съ в м е с тн о к а к т о с гр а д с к и , т а к а и с ч и с т о н а р о д н и и ф у н к ц и о н а л н и е л е м е н т и — к о п р и н е н а
р о кл я в европейска кройка с вълнена пр естилка.
Р а з н о о б р а зя в а н е т о на по м и н ъ ка и на бита в о д и със себе си и р а з н о о б р а з я в а н е н а к о с т ю м а в Б ъ п-
 76. Б е л о д р е ш н а м ъ ж ка н а р о д н а носия. К т и т о р в ц ъ р кв а та
..С ве та П е т к а " в с. Б о гь о в ц и , С о ф ий ско

га р и я . О к о л о ш е с т д е с е т т е и с е д е м д е с е тте го д и н и на
X I X в е к все п о в е ч е се р а з ш и р я в а в л и я н и е т о н а е в р о ­
пе й ска та мода в б ъ л га р с ки я гр а д с к и ко с тю м , м а ка р
и в о п р е д е л е н и о б щ е с т в е н и к р ъ го в е . Т о й се носи в е ­
че с в с и ч к и т е му м о д н и с ъ с т а в к и , к а т о к о р с е т , к р и н о -
л и н (н а р е ч е н у н а с м а л а ко ф ). д а н т е л е н о б о н е (к о е т о
п о н я ко га за м е с т в а заб радката на о м ъ ж е н а т а ж е н а ),
ш а пка, чадър, ръ кавици, чанта и обувки по евро­
п е й с к а м о д а . С ъ щ о т о се о т н а с я и за м ъ ж ки я к о с т ю м .
К о л к о т о по ве че укр е п в а б ъ л га р с ка т а и н те л и ге н ­
ция и б у р ж о а з н а т а к л а с а , т о л к о в а п о в е ч е т е х н и я т к о с ­
т ю м се о т д е л я о т н а р о д н и я к о с т ю м , м а к а р и п о р а з л и ч ­
ни п р и ч и н и . Н а ш а т а и н т е л и г е н ц и я , в д ъ х н о в я в а н а о т
р у с к а т а , в ъ зп р и е м а е в р о п е й с к и я к о с т ю м к а т о в ъ н ш е н
израз н а п р о г р е с и в н и т е си р а з б и р а н и я ( Х р и с т о Б о те в.
В аси л Л е в с к и , А н г е л К ъ н ч е в и д р .). Б у р ж о а з н а т а к л а ­
са п ъ к п о п о д р а ж а н и е на е в р о п е й с к а т а б у р ж о а з и я въз­
прием а е в р о п е й ски я к о с т ю м . В прочем често пъ ти го л я ­
ма ч а с т о т з а р а ж д а щ а т а се б ъ л г а р с к а б у р ж о а з и я въз­
прием а е в р о п е йски я к о с тю м по ра д и съ щ ите п о л о ж и те л н и по д б уд и, к а к т о и м л а д а та б ъ л га р с ка и н те л и ге н ц и я ,
защ ото зн а ч и те л н а ч а с т о т т о га в а ш н а т а б урж оа зи я е с пр о гр е си в н и разб ирания и п р ед ста вл ява п о л о ж и те л е н
е л е м е н т в б ъ л г а р с к а т а и н т е л и г е н ц и я (В а си л А п р и л о в , Е вл о ги Г е о р ги е в , Н а й д е н Г е р о в и д р .).
Н а р о д н о т о о б л е к л о до О с в о б о ж д е н и е т о . Д о О сво б ож д ен и ето н а р о д н о то облекло
се р а з в и в а , о б у с л а в я н о о т с п е ц и ф и ч н и т е с о ц и а л н и , б и т о в и и м а т е р и а л н и у с л о в и я . Д о к а т о в е д н и о б л а с т и
на с т р а н а т а о б л е к л о т о е р е з у л т а т на м н о го б а в н а т а е в о л ю ц и я на т р а д и ц и и т е в к о с т ю м а и н е г о в и т е ф о рм и ,
в о д е щ и н а ч а л о т о си о т с т а р о с л а в я н с к о т о или с р е д н о в е к о в н о т о о б л е к л о , в д р у г и о б л а с т и к о н т а к т ъ т с т у р ­
ц и т е и с п е ц и ф и к а т а на в е к а са н а м е р и л и о т р а ж е н и е в к о с т ю м а . Т а к а през X I X в е к са я р к о р а з гр а н и ч е н и н я ­
к о л к о т и п а н а р о д н о о б л е к л о . В ж е н с к и я к о с т ю м те са т р и — п р е с т и л ч е н а , с у к м а н е н а и с а е н а н о си я . П р е с -
т и л ч е н а т а н о с и я е п р е д и м н о д в у п р е с т и л ч е н а , а сам о в м н о го м а л к о о б л а с т и се е з а п а зи л а п о -с т а р а т а и по -
п р и м и т и в н а с д н о п р е с т и л ч е н а н о си я. В м ъ ж ки я к о с т ю м им а д в а т и п а — б е л о д р е ш н а и ч е р н о д р е ш н а .
У с п о р е д н о с тези д в а т и п а м о ж е да се го в о р и за ед и н т р е т и смесен м ъ ж к и к о с т ю м , п р и к о й т о се п р и м е с ­
в а т е л е м е н т и о т б е л о д р е ш н а т а н о си я с н я к о и д о п ъ л н и т е л н и ц в е т н и к о с т ю м н и с ъ с т а в к и . Е т н о гр а ф и т е п р а в я т
т о в а р а зд е л е н и е , к а т о и з х о ж д а т о т к о м п о з и ц и я т а и к о л о р и т н о т о и з гр а ж д а н е на о б л е к л о т о . Т а к о в а с х в а щ а н е
им а и н а р о д ъ т за с в о е т о о б л е к л о , к а т о го в о р и за б е л о д р е ш к о в ц и и ч е р н о д р е ш к о в ц и .
Д о о с в о б о ж д е н и е т о н и о т т у р с к о р о б с т в о в л и я н и е т о на з а п а д н о е в р о п е й с к а т а м о д а в ъ р х у н а р о д н о т о
о б л е к л о (н о с и я ) е м н о го с л а б о , м а ка р че т о не м о ж е н а п ъ л н о д а се и з к л ю ч и п о р а д и ф а к т а , ч е е в р о п е й с к а т а
93 мода ве че е в ъ зп р и е т а в н я к о и гр а д о в е и о б у с л а в я н я к о и п р о м е н и в г р а д с к о т о о б л е к л о . Н а р о д н о т о о б л е к л о
е б и л о и з гр а ж д а н о пр е д и м н о с д о м а ш н о произведени т ъ ка н и и д р у ги м а те р и а л и . Т о е целесъ об разно, п р а к-
т и ч н о и з д р а в о . Н е г о в а т а у к р а с а с ъ с т а в л я в а го л я м д я л о т н а р о д н о т о и з к у с т в о . Т я з а п о ч в а о т т е к с т и л а , п р е ­
м и н а в а пр ез к о м п о з и ц и я т а на о т д е л н и т е с ъ с т а в к и в е д н о ц я л о ( к о с т ю м а ) и с в ъ р ш в а с в е з б е н а т а и о р н а м е н -
т а л н а т а у к р а с а и н а к и т и . В е зб а та с ц в е т н и к о н ц и , к о я т о е л ю б и м а у к р а с а на н а р о д н о т о о б л е к л о о щ е о т с р е д н о ­
в е к о в и е т о , и пр ез т у р с к о т о р о б с т в о п р о д ъ л ж а в а д а се р а зви в а к а т о б о г а т о н а р о д н о и з ку с т в о . Т ъ й к а к т о в ся ­
к а о б л а с т , т а д о р и и в с я к о с е л и щ е е и з г р а ж д а л о своя т и п и ч е н н а р о д е н к о с т ю м , т а к а и в е з б а т а се е р а з в и в а л а
със с п е ц и ф и ч н и т е си т е х н и к а , к о л о р и т и те м и — р а з л и ч н и във в с я ка о б л а с т н а с т р а н а т а . В т я с н а в р ъ зка с
н у ж д и т е н а о б л е к л о т о се с ъ з д а в а т и н я к о и з а н а я т и , к а т о г а й т а н д ж и й с т в о т о , б о я д ж и й с т в о т о , т е р з и й с т в о т о ,
зл а та р с тв о то и др.
З а к ъ с н я л о т о и н д у с т р и а л и з и р а н е у н а с е п р и ч и н а в с и ч к о за о б л е к л о т о на н а р о д а д а се и з р а б о т в а в к ъ ­
щ и , к а т о к о с т ю м ъ т с а м о се д о п ъ л в а с н я к о и п о -в т о р о с т е п е н н и з а н а я т ч и й с к и п р о и з в е д е н и я . О с в е н т о в а л и п ­
с а т а н а к о н т а к т с п о -б ъ р з о ж и в е е щ а т а , т . е. п о -б ъ р з о м е н я щ а т а се з а п а д н о е в р о п е й с к а м о д а е п р и ч и н а за ч и с ­
т о т а т а н а б ъ л г а р с к о т о н а р о д н о о б л е к л о и з а п а з в а н е т о му о т м е х а н и ч н о т о п р и л а г а н е на ч у ж д и м о д н и е л е ­
м енти.
П р о м е н и т е , н а к о и т о е п о д л о ж е н н а р о д н и я т к о с т ю м , се д ъ л ж а т н а м е стн и с п е ц и ф и ч н и ф а к т о р и , а х у ­
д о ж е с т в е н и т е му к а ч е с т в а са п л о д на н а р о д н и е с т е т и ч е с к и р а з б и р а н и я , р а з в и в а н и и к р и т и ч н о о ф о р м я н и в
с р е д а т а на ж и т е л и т е н а с е л и щ е т о и л и на б л и з к о о т с т о я щ и с е л и щ а . П о т а к ъ в н а ч и н в н а р о д н и я к о с т ю м са за­
л е г н а л и в и с о к и х у д о ж е с т в е н и к а ч е с т в а , п л о д на д ъ л г о и п ъ л н о с т ъ р с е н и я и п о д о б р е н и я р а з в и т и е , о с ъ щ е с т в я ­
в а н о пр е з п о к о л е н и я в с р е д а т а на с е м е й с т в о т о и с е л и щ е т о , к а т о в с е ки т и п н а р о д е н к о с т ю м д о с т и г а д о със­
то я н и е на н е п о в то р и м а х уд о ж е ств е н а завъ рш еност.
С л е д О с в о б о ж д е н и е т о б ъ р з о н а с т ъ п в а т н о в и у с л о в и я за ж и в о т , к о и т о п р я к о се о т р а з я в а т в ъ р х у н а р о д ­
н о т о о б л е к л о . Г р а д с к и я т п а за р се о б о г а т я в а с е в р о п е й с к и и н д у с т р и а л н и с т о к и . М е ж д у т я х са з а с т ъ п е н и т е к ­
с т и л н и п р о и з в е д е н и я , к о и т о се п р е д л а г а т г о т о в и . Т а к а в н а р о д н о т о о б л е к л о н а в л и з а т о т д е л н и с ъ с т а в к и , н е ­
п р и с ъ щ и д о т о г а в а за н а р о д н и я к о с т ю м , к о и т о ч е с т о п ъ т и зле се с в ъ р з в а т с о б щ и я с т и л на к о с т ю м а (г о т о в и
о б у в к и , ч а д ъ р и д р .) и ли п ъ к се и з п о п зв а т т ъ к а н и и ли п а с м а н т е р и й н и изделия в у к р а с а т а . Т а к а н а в л е з л и т е
е л е м е н т и , м а к а р че се в ъ з п р и е м а т п о р а д и у д о б с т в о т о им и п о р а д и о б л е к ч е н и е т о , к о е т о те д а в а т п р и н а п р а ­
в а т а на к о с т ю м а о т х у д о ж е с т в е н о и е с т е т и ч е с к о гл е д и щ е , у б и в а т п о с т е п е н н о х а р м о н и я т а и с ъ в ъ р ш е н с т в о т о ,
д о к о е т о б ъ л г а р с к а т а н а р о д н а н о си я бе д о с т и г н а л а .
Н а й - с т а р и я т т и п м ъ ж к о о б л е к л о е запа зен в з а п а д н а т а и с р е д н а т а ч а с т н а С е в е р н а Б ъ л га р и я — б е л о -
д р е ш н а т а м ъ ж к а н о с и я , а н а й -с т а р т и п ж е н с к о о б л е к л о е т. н а р . д в у п р е с т и л ч е н а н о с и я , к о я т о о б х в а щ а ц я л а
С е в е р н а Б ъ л га р и я д о С и л и с т р е н с к о и Р а з гр а д с ко . Т и я н о си и и м а т д о го л я м а с т е п е н с х о д с т в а с н я к о и н а р о д н и
н о с и и в Р ум ъ н и я , к ъ д е т о н а р о д н и т е н о с и и са п р е т ъ р п е л и с и л н и с л а в я н с ки в л и я н и я п о р а д и о б с т о я т е л с т в о т о , че
Р ум ъ н и я е о б к р ъ ж е н а о т в с я к ъ д е със с л а в я н с к и н а р о д и , а т а к а с ъ щ о и п о с т а р и т р а д и ц и и . И з в е с т н о е, ч е б ъ л ­
г а р с к о т о м ъ ж к о о б л е к л о д о X V II и X V III в е к е б и л о все о щ е б е л о д р е ш н о ( к т и т о р и т е в Г л о ж е н с к и я м а н а с т и р ,
в ц ъ р к в а т а в с. Д о б ъ р с к о , Б л а г о е в г р а д с к о , в п ъ т е п и с а на К у р м е н е н и д р .). В п р о ц е с а н а „ п о т ъ м н я в а н е т о “ о б а ­
че, к о й т о о б х в а щ а п о - г о л я м а т а ч а с т о т с т р а н а т а , о с т а в а т н е з а с е гн а т и и д о к р а я на т у р с к о т о р о б с т в о З а п а д н а
и С е в е р о з а п а д н а Б ъ л га р и я . Ж е н с к а т а д в у п р е с т и л ч е н а н о с и я , н а п р о т и в , е и зч е зн а л а о т м н о г о о б л а с т и м н о ­
г о п о -р а н о . М ъ ч н о е д а се о п р е д е л и к о г а . Е д н о е п о л о ж и т е л н о — ч е в м н о го о б л а с т и с у к м а н ъ т е взел п р е в е с
к а т о п о -ц е л е с ъ о б р а з н а , п о -ф у н к ц и о н а л н а и п о -к у л т и в и р а н а д р е х а и се у т в ъ р ж д а в а к а т о в т о р а к о с т ю м н а
с ъ с т а в к а н а д р и з а т а и к а т о г о р н а д р е х а в ъ о б щ е . Д а ж е в с е л и щ а , к о и т о и зц я л о п о п а д а т в р а й о н а н а д в у п р е -
с т и л ч е н а т а н о с и я , с у к м а н ъ т се е у т в ъ р д и л к а т о п о -т о п л а г о р н а д р е х а у с п о р е д н о с д в у п р е с т и л ч е н о т о о б л е к ­
л о . Т а к а п о -г о л я м а т а ч а с т на Б ъ л га р и я п о п а д а в с у к м а н е н и я т и п , к о й т о , п о в с и ч к о и з гл е ж д а , е пр о и зл я зъ л
о т с р е д н о в е к о в н а т а в т о р а ( г о р н а ) т у н и к а , к о я т о през X V II в е к е все о щ е г о р н а д р е х а с п р о р я з а н и р ъ к а в и ( к т и ­
т о р и т е о т с. К а л о т и н а , Д о я о т К р е м и к о в ц и и д р .). Р ъ к а в и те й п о с т е п е н н о са се р е д у ц и р а л и д о р ъ к а в и , к о и т о
не се о б л и ч а т , а се п р е х в ъ р л я т н а гъ р б а , за д а не п р е ч а т , и л и се п р и х в а щ а т п о д к о л а н а . З а г у б и л и в е д н а ж
п р я к о т о си п р е д н а з н а ч е н и е в н а р о д н и я ж е н с к и к о с т ю м , т е с т е ч е н и е н а в р е м е т о се и з р о д и л и д о р е д у ц и р а н и
ч и с т о д е к о р а т и в н и ф о р м и . З а т о в а г о в о р я т с ъ щ е с т в у в а л и т е д о X X в е к „ р ъ к а в ц и “ , п р и ш и т и на гъ р б а п о д р а ­
м о т о , к о и т о в ъ п р е к и и м е т о си не с л у ж а т и не б и х а м о гл и да с л у ж а т за р ъ к а в , з а щ о т о п о с т е п е н н о са п р о м е н и ­
л и ф о р м а т а си в д в о й н а , а п о с л е и в е д н о к а т н а д ъ л г а д е к о р а т и в н а и в и ц а . Е д и н с т в е н о т я х н о т о име н а п о м н я
п ъ р в о н а ч а л н и я им п р о и з х о д . Т а к а н а р е ч е н и т е „ о п а ш к и “ в н я к о и с у к м а н и о т Ю ж н а Б ъ л га р и я (К а р л о в о , С т а ­
ра З а г о р а и д р .) са с ъ щ о т а к а белези за т о в а , че с у к м а н ъ т е б и л г о р н а д р е х а с р ъ к а в . В н я к о и с у к м а н и о б а ч е
р ъ к а в ъ т се е з а п а з и л 'к а т о р ъ к а в , са м о ч е п о с ъ о б р а ж е н и я на п р а к т и ч н о с т и у д о б с т в о п р и с е л с к и я б и т е ве ч е
к ъ с (С а м о к о в с к о , И х т и м а н с к о ). Н я к о и н а зв а н и я на с у к м а н а г о в о р я т за с ъ щ е с т в у в а л и н е г о в и р а з н о в и д н о с т и ,
о б у с л а в я н и о т т ъ к а н т а , о т к о я т о са б и л и н а п р а в е н и . Т а к а н а п р и м е р л е т н и я т п а м у ч е н с у к м а н о т Т р ъ н с к о ,
к о й т о е т н о г р а ф и т е о т н а с я т къ м к р а я н а X V III в е к — т. н а р . „ м а н о ф и л “ , с ъ щ е с т в у в а у с п о р е д н о със зи м н и я
в ъ л н е н с у к м а н „ с у к н о “ . Т р ъ н с к и я т „ л и т а к “ е о т п и т а в ъ л н е н а т ъ к а н . О б с т о я т е л с т в о т о , че т и я д р е х и , к о и т о са
б л и з к и п о к р о й к а , и м а т о т л и ч а в а щ и ги п о т ъ к а н т а (м а т е р и а л а ) и м е н а , г о в о р и за б о г а т о т о р а з н о о б р а з и е о т
ж енски горни дрехи, същ ествувало в X V III и X IX столетие. М ъ ж ката чернодрешна носия и саеният тип ж ен­
ско облекло са най-новите типове народна носия. Но д окато чернодреш ната мъжка носия се е простирала
по всички части на България освен в поменатите райони от Западна и Северна България, ж енският костю м
о т саения тип се носи главно в някои ю ж ни области на България — долината на р. М арица, склоновете на
Родопите, П иринския край и на запад около Кю стендил.
Под външ ното многообразие в облеклото си българката е запазила през всички времена старославян­
ската си риза. Д о X IX и X X век ризата е предимно конопена, ка ква то е била още по времето на П ървата и
Втората българска държава. В средновековието тя е превърната при болярския костю м в луксозна дреха с
б о га то извезани със злато и цветна коприна пазва и огърле (ктитори те о т К алоти на, Крем иковци и др.). Ри­
зата е най-светлото петно в българския народен костю м , същевременно тя е и най-б огато украсената с вез-
ба негова съставка. П о отнош ение на размер и украса тя се явява в много вариации, но в кр ой ката си запаз­
ва в общ и линии с повече или по-малко култивираност кр ой ката на старинната славянска риза с право при­
качен ръкав. Това е та ка , защото кройката при нея играе малка роля — нейната форма се получава не чрез
изкрояване, а ка то се употребява правият плат, съшит по ивата. Необходимите ш ирини о т кръста надолу
се получават с вмъкване на „кл и н о в е “ .
Ризата запазва старинната си кройка.1 но в украсата и детайлите на някои ризи са налице ренесансови
елементи, появили се ка то признак на рано зараждащ ата се в България ренесансова култура (още преди
настъпването й на Запад) и просъществували в народната носия до X IX — X X век.
П р е сти л ка та е общ а съставка при всички видове женски народни носии. Тя води началото си о т сла­
вянския костю м , предназначението й първоначално е било чисто ф ункционално, а с течение на времето се
е обособила и ка то ярък декоративен елемент. Д о ка т о ризата е най-светлото петно в ж енската носия, мно­
го често престилката е най-цветното. В някои стари носии (Трънско, П ерниш ко) престилката отсъствува от
костю м а. А в софийската женска носия тя е съставка само на някои обрядни костю ми — „невестинска пре­
сти л ка “ , ко ято се слага в деня на сватбата. Девойките носели престилка, ко га то се обличали ка то „л а за р ки “ .
О би чай но е девойките да не покриват главата си със забрадка, ка кт о омъжените жени. Д ъ л га та коса е
„у кр а с а “ на българската жена и ко га то тя не е много дълга и богата по природа, са били измисляни много
начини за вплитане в собствените коси чужди, т. нар. „н а ста вц и “ , или са прибавяни вълнени плитчици, ко и ­
то да д ават впечатление за богата и разкошна коса/*
М ного чужденци, пътували през България в XVI и XVII век. отбелязват сложните, съставени понякога от
м ногобройни плитчици прически на българките. През X IX век в различните краищ а на България съществуват
разнообразни прически, които между д руго то съставят част от специфичните особености на различните народ­
ни носии. Т а ка нареченият косичник (косатник) представлява сложна украса за глава, ко й то с допълнител­
ни декоративни материали увеличава красотата на дългата коса. Той е изработен о т платно или конци и е
б о га то украсен с нанизи о т маниста, раковинки, охлю вчета, монети, зърна и везба. Д ъ л ж и на та на такъв ко ­
сичник, ко й то започва о т малка ш апчица или венец на главата, стига до глезена. Традиционното подрежда­
не на косите при ж ените започва с вчесване на път в средата. Но освен това в края на X IX и началото на
X X век м ного женски прически имат подрязани над челото или над уш ите коси, а често пъти кичури от ко ­
сите са пуснати над уш ите свободни о т двете страни на лицето (Сливенско, П ловдивско. Тетевенско — п о р т­
рета на М ария К. М атеович о т 1835 г.. Ямболско и др.).
Българките об ичат да допълват с на ки т костю м а си. О щ е в първия период о т тур ско то робство чуж д ен­
ци пиш ат, че българките носели разнообразни, макар и не винаги скъпи накити и че продупчвали монети, ко и ­
то вплитали в косите си или правели огърлици от тях. Такава украса от монети е най-обичайният н а ки т и
през X IX и в началото на X X век, и то не само в селата, но и в градовете (портрета на Християния Д . Зо­
графска о т Захарий Зограф).
В някои носии съществуват и цели женски нагръдници с наш ити върху плата сребърни монети. Освен
използване на готови монети за накит се носели и многобройни видове накити за главата, за врата, за ръце­
те и коланите: тепелък (украса за върха на главата), игла за коса. игла-перо, „т р е п к а “ (игла с трептящ а и

*Тя има с х о д с т в о с и з то ч н а т а к р о й к а . Т а ко в а оф ормление на д р е х а та , при к о е т о се п о л у ч а в а т п о -п р о с т и или п о -с л о ж н и ф орми са ­

мо с у п о т р е б а на п р а в и п п а т о в е и к л и н о в е ,е х а р а к т е р н о за а зи а тски те к о с т ю м и о т н а й -д ъ л б о ка д р е в н о ст — к и т а й с к и , а р а б с ки , т у р с к и ,
п р а б ъ л га р с к и и др.
2Ризите бърчонка о т С е ве р о за п а д н а Б ългария, ко и т о елизат в ко м п о зи ц и я та на м н о го д в уп р е сти л ч е н и н о си и , имат н а б о р и в ъ рху
гъ р д и те , пр он и за н и с к о н ц и п о п о в ъ р х н о с т та ; на н а б о р и те е развита цветна везба с ге о м е тр и ч н и о р н а м е н ти , к о я т о съ щ еврем енно у к р а ­
сява р и зата и д ъ р ж и н а б о р и те . П о д о б н а везба украся ва м н о го често ф ините н а б о р и и на ренесансови ризи в И т а п и я , Герм ания. А н гл и я
и др. (а в т о п о р т р е т а на Д ю р е р — п и н а к о т е к а т а в М ю н х е н , п о р тр е ти на Х о л б а й н и др .).
3Т а к и в а сре дства за о б о га т я в а н е с о б ств е н а та коса б и ли изпопзвани ощ е през д р е в н о с т т а в А си ри я. Е ги п ет, а п о -къ с н о и в Европа.
Те п р е д х о ж д а л и у п о т р е б а т а на п е р уки .
звънтяща украса), „прочелник“ , обици, „подбрадник", „нагръдник“ , „кр ъ ст“ , „светица“ , нанизи от маниста
или монети.
Метални колани, съставени от подвижно скрепени метални пластинки, монтирани на основа от кожа
или плат, също са декоративен елемент в народния костюм. А за затваряне на коланите от тъкани пъстри
ивици са се носели пафти и чапрази.
Най-типичните народни накити са направени от сребърни сплави или от сребро, както и от по-прости
метали, които са позлатени или посребрени. Златните накити са много редки. По-често са се носели от бо­
гати жени нанизи от златни монети. Накитите са били ковани, лети, във филигран и понякога украсени с
емайл и полускъпоценни камъни, цветни стъкла и маниста и по-рядко украсени и с дребни перли (маргарит).
Ризата е основна дреха при всички типове мъжко народно облекло. И в мъжкия костюм тя е често пъти
богато украсена с везба. особено при белодрешната носия. При чернодрешната носия през X IX век мъжката
риза се среща все по-често с много малка или почти без никаква везба. защото тя е много по-скрита при със­
тавките на тоя тип носия. Освен това, тъй като горните дрехи са по-тъмни и често пъти украсени с черни
гайтани или допълнени с цветна антерия или елек, които внасят достатъчно цветност в мъжкия костюм,
цветната украса по ризата все повече се изоставя.
Препасването на кръста с широк пояс от плат е ясно изобразено още в XV век в портретите на ктито­
рите от Драгалевци и Кремиковци, докато в същите стенописи няма никакви следи за носено към мъжкия
костюм оръжие; през време на турското робство на българите по начало е било забранено да носят оръжие,
поради което и то не е влизало като обичайна съставка на мъжкото облекло. По начало мъжете не носели
накити освен понякога пръстени. Обица на едното ухо понякога е била поставяна по изключение на момче
в семейство, на което децата умирали малки, защото съществувало у народа вярване, че момче с обица
непременно ще оцелее, а така също и другите деца, родени след него (портрета на ктитора Андрея Лилин,
1848 г., в църквата „Свети Никола“ в с. Горна Вереница, Михайловградско).
През X IX век мъжете режели косите си до под ушите, а между народа мъже носели понякога коси до ра­
менете, даже в някои краища ги сплитали в една или няколко тънки плитки. По-късно българите почнапи
ниско да стрижат косите си. а след средата на X IX век успоредно с модата а ла франга започват да про­
никват и европейските мъжки прически с по-дълги коси.
Д о ка то за XVI и XVII век има доказателства за разнообразни шапки (описанията наГерлах, Курменен,
стенописите в Бачково, с. Арбанаси и др.), в XVIII век се разпространила между заможните съсловия турската
чалма с червено дъно и тъмна кърпа наоколо. Калпакът с кожена околожка е заменен с висок калпак от кожа
(ктиторите в Света Гора). През X IX век чалмата се носи още, но успоредно с нея сред народа се възприема
коженият калпак с по-малка височина. През втората половина на X IX век до Освобождението към граждан­
ския костюм се носи червен турски фес.
Белодрешна мъжка носил. К акто говори и самото й име, тази носия е в бял цвят. Зимно време е от домаш-
на вълнена тъкан — аба, а през лятото при полска работа мъжете обличат свободно скроена риза. опасана
с вълнен червен пояс в кръста, над широки гащи от същата тъкан (коноп, лен, памук), от която е ризата.
При белодрешната носия типичното обуване на краката е с тесни прилепнали по крака и плитки в та­
за „беневреци“ . Беневреците ясно подсказват с кройката си, че са произлезли от средновековните ногавици
(два отделни крачола за обуване на краката, закрепени на кръста с връзки и закачени в колана).1
Освен беневреците и ризата в композицията на белодрешната носия влизат разнообразни по-къси и
по-дълги горни вълнени бели дрехи без ръкав, с къс или с дълъг ръкав. Дължината на тия дрехи е различна —
от под таза до под коленете, като обикновено зимните дрехи са тежки и дълги. Названията на тези разно­
образни дрехи произлизат от тяхната дължина или от вида на ръкавите им. Така например „къ са к“ , „късаче“ ,
„кл а ш н и к“ , „гл ухч е “ са дрехи без ръкави, дълги до около средата на бедрото. К огато дрехата има къс ръкав,
тя се нарича „д ол актанка“ или „долактеник“ , а в Белоградчишко, Видинско и Кулско — „зглобница“ . Най-
голямата горна бяла дреха, която е най-дълга и има дълъг ръкав, се нарича „голема дреха“ , „бела дреха“ ,
„въба“ , „долама“ .
Кройката на тези горни дрехи е на пръв поглед проста, защото те са оформени без разкрояване на пла­
та около рамото (където най-мъчно се получава удобство за движение и добро лягане на дрехата по тялото),
а ръкавът е пришит право, без извивка, към правия плат на дрехата. Но от дълъг опит народът е дошел до
такова измерване и съотношение на отделните количества плат, че се е получила удобна и функционална
дреха, в която личат дългите търсения, докато се стигне до установяване начина и количествата плат, с кои-

’ П о селищ ата из О гр а ж д е н ощ е са живи спомените за напълно отделените една от д р уга обвивки на к р а к а т а — бели ..д з и в р и '.
ко и т о са се лридърж апи в кръста с ремъци. А ш опите око л о София и до днес обуват на всеки к р а к отделни кож е н и „н о га в и ц и “ (Мария
Велева, Б ългарски народни носии и шевици. Н а ука и изкуство. 1950).
74. М ъ ж ки народен ко стю м и ко стю м а ла ф ранга о т н а ч а л о то на в то р а та по л ови на на
 гр а д с ки ко с т ю м о т ш е стд е се тте го д и н и на X IX век
75. М ъ ж к и и ж е н с к и град
то се постига удо б ство о ко л о р а м о то и в по ли те на д р е ха та . П л а тъ т, о т к о й т о се пр ав ят д р е хи те , е тъ ка н
също в съобразявана ш и р и н а по н ачи н, че о т н его н а й -п р а к ти ч н о и с н а й -м и н и м а л н о изхабяване на пл ат
да се скрои др еха та . За гърба и пр ед ни ц ите се използват цели пл атов е (един за гъ р ба и два за пр е д ни ц а та ).
Ръкавът се оформя о т цяла та ш и р и н а на пл ата, пр е гъ н а т на две. Ш и р и н а и удо бство под м и ш н и ц а та се п о ­
лучават чрез вмъкване в правия подм и ш н иче н ъгъл на п р егъ на та по д и а го н а л на т ъ ка н т а в ста вка , наречена
патица, по същия н а ч и н , по к о й т о се поставя и при ризите. О т кръ ста н а д о л у д р е хи те се ра зш и ряват с вм ък­
ване на клинове о т пл ат, пр е гъ н а ти по пр авата н и ш ка на п л а та , н аречени бучници или мулии. В средата на
клиновете о тд ол у н а горе се о тв а р я т прорези с размери о т 10 до 12 см. О к о л о врата д р е х и т е се завъ рш ват с
тясно парче бял или червен веревно изкроен плат.
На дясната пред ница на някои о т тези д р ехи има отвесен прорез без по д пл а тя ва н е на д ж об . Т ова е из­
вестният от X V II и X V III век отвесен прорез на каф та ни те и ш уб и те (к т и т о р и т е о т Б а чко во , с. А р б а н а с и , с.
Гложене и др.). Ш евът на д р е хи те е ръчен, изпълнен със здрави ко н о п е н и кон ц и . О т л и ц е то на д р е ха та съеди­
нителните шевове и к р а и щ а т а й са о б то ч е н и с цветни в ъ л н ен и ,опл е те ни о т ко н ц и (к а т о пл етен и ца , п л и тка )
ивици (га й та н и ). Те са черни, каф яви, тъм носини или червени, а често и в ком б и н ац и я о т чер н о с кафяво,
черно с червено или синьо с червено.
В най-западните к р а и щ а на с тр а н а та (В идинско, Т ръ н ско ) о б т о ки т е са по-сем пли и с т я х о б и кн о в е н о
се изчерпва укр а са та на д р е хи те . К о л к о т о се оти ва по на изток, т о л ко в а у кр а с а т а по белите д р ехи е п о -те ж -
ка и по-цветна. К а т о започва с вълнени о б т о ки , тя прем инава в цветни а п л и ка ц и и о т с у кн о и везба с вълне­
ни конци (В рачанско, П л евенско). Тази д е ко р а ти в н а украса , н а р и ч а н а „п и с м о “ , се е развила по пр ед ни ц ите
на дрехата, по късите ръкави, по въ рховете на клиновете, на кръ ста, на гъ р б а при кръ ста и о к о л о прореза
за джоб.
Д р е х а та без ръ кав (къ сак, к л а ш н и к ) е н а й -укр а ся ва н а та с „п и с м о “ , тъй к а т о тя се носи н а й -о т го р е (к о ­
гато се носят едноврем енно две др ехи , ед ната о т к о и т о е с дъ л ъ г ръкав, а д р у га та без ръкав, д р е х а та без ръ­
кав се носи н а й -о тго р е ).
Затварянето на д р е хи те се е осъщ ествявало с петелки.
К а т о н ай -топл а го р н а др е ха за л о ш о и студено време мъжете носят о п а н д ж а к (ям урл ук) о т дебел, до-
машно тъкан вълнен плат. О б и кн о в е н о тази д р е ха е с к а ч у л ка и представлява редуц ирана форма на д р е в н а ­
та пенула, ко я то и през средните векове ш и р о ко е била използвана к а т о т о п л а го р н а др еха .
През X IX век и в об л асти те,в к о и т о се запазва б е л о д р е ш н а та м ъ ж ка носия,се възприема уп о тр е б а та на
къси до кръста дрехи, направени о т купен го то в памучен или ко п р и н е н п л а т — ал ад ж а, на цветни отвесни
ивици — антерии. Т ия а н тер и и са б или по дпл а те ни и упл ъ тнени с в а та , ко я т о е п р о ш и т а с ръчни ш евове.
По краи щ ата а н тер и ята е о б то че н а с пам учни или копр и не н и черни га й та н и . Има об л асти , спадащ и към бе­
лодреш ната носия, в к о и т о тази д р е ха не е б ила възприета.
К о ж у х ъ т от овча ко ж а същ о участвува в ком позицията на б е л о д р е ш н а та м ъ ж ка носия к а т о то п л а и
практична дреха. През X IX век то й е украсен с цветни ко ж е н и ивици и а п л и ка ц и и на гъ р ди те, на до лни я край
на предниците и отзад, о т двете стра ни при кръста. К а к т о вълнените д р е хи , т а к а и ко ж у с и т е са по -м а л ко
украсени на запад, а к о л ко т о се оти в а по на изток, укр а са та им е п о -б о га т а и по -цветна .
Поясът е постоянна съставка о т б ел од ре ш н ата мъж ка носия. Т ой е н е й н о то н а й -ц в е тн о петно. С рещ а
се в по-светли или в по-тъм ни червени тонове. М н о го често то й е едноцветен, но има и пояси с линеарен о р ­
намент в тъ канта.
Т ипи чно то обуване на к р а к а т а у народа се осъщ ествява с н ав ущ а . вълнени чо р а п и и цървули. П о-за-
можни селяни носят и емении и д р уги видове о б ув ки , но при ра б ота и в е ж ед не ви е то цървулите (о п и н ц и те )
са по-удобни и п о -п р а кти ч н и .
В средната част на Северна България (В ра чан ско, Л о м с ко , О р я х о в с ко , Б е л о сл а ти н ско ) успо ре д н о с
плътно прилепналите по к р а к а т а беневреци мъжете носят и бели ш и р о ки димии, дълги до под ко л я н о т о , у к ­
расени с цветни га й та н и в долния край на кр а ч о л а . Те сл у ж а т к а т о летни д р е хи или влизат в съ став ки те на
облеклото на възрастни и зам ожни мъже. О к о л о Л о в е ч , Н и ко п о л и С ви щ о в д и м и и те са по-тесни.
Под свободния кр а ч о л на д и м и и те о т под к о л я н о то до глезена кракъ т е обут в ка л ц и от
бял вълнен плат, т. нар. дизове, об то чен и с червени, сини или черни ивици — обтоки. В П а в л и ке н ско
и Беленско се носят т. нар. бърденци с ш и р о ко дъно и тесни кр а ч о л и д о над глезена. Ч ерни дим ии се носят в
Н икополско и Л о в е ш ко .
Потъмняването на бел о д р е ш н а та носия, ко е то в Северна Б ългария има за пр ехо ден ти п тъ м ­
ните димии, в ю гоза пад н ите области засяга някои горни м ъж ки д р е х и — тъ м н о то менте без ръ кав в
Самоковско (успоредно с бели беневреци) и си н ьо то менте в С оф ийско с к л и н а ти поли и къс д о над л акъ тя
ръкав.
При белодреш ната носия в някои пл ан и н ски райони ризата е б ивал а и вълнена, а в Т ете в е н ско момче­
тата овчари до 15— 16 -го ди ш на възраст ходели облечени само във вълнена риза, дълга до коленете, н ач и н

13 И стор ия на б ъ л га р с ки я ко с тю м
67. П ловдивски ч ор б а д ж ийки и селянки о т средата на X IX век. Б ачковски манастир

жената на Богатия от стенописа „П ритчата за Богатия и бедния Лазар“ в същия манастир, но и жената от
центъра на композицията му „Колелото на живота“ на външната стена на храма в Преображенския манастир,
портретът на неговата снаха Християния Д. Зографска и др. Всички те носят рокля, дълга до земята, със
скъсена талия (което е закъсняло влияние и отражение на модата ампир от двадесетте години на X IX век),
опънат по тялото корсаж, затворен до врата или с малко деколте, и с дълги ръкави. При тези женски образи,
в които художникът е вложил критично или отрицателно чувство, той е нарисувал жените в дълбоко декол-
тирани рокли, затворени само с тънка бяла риза. Явно е, че в този период вече са съществували отрицателни
настроения срещу такива модни увлечения. Впрочем това отношение е съвсем естествено, като се имат пред
вид преобладаващите около средата на X IX век схващания за женската скромност и добродетели и здравия
патриархален морал в българското семейство. На такава тема през втората половина на X IX век се пишат
и театрални пиеси.7 Изобщо проблемът за чуждите моди е на „дневен ред“ 3.

дъчни нрави сред чо р б а д ж и й ска та въ рхуш ка ЗахарийЗограф изобразява ка то блудници м ного пловдивски чо р б а д ж и й ки „сос таквия дре­
хи. к а к в и т о носят и мъжете и ж е н и те ".
2 „П о е в р о пе й чв а н е на т у р ч и н а ", „К р и во ра зб р ан ата цивилизация" от Д о б р и Войников; „М а л а ко ф " о т П. Р. С л авей ков; „Л о в ч а н -
скийт в л а д и ка " о т Теодосий И коном ов.
3 С а ти р и ч н и те стихове и ан е кд оти , ко и то П. Р. С лавейков публикува в своята „Г а й д а ":

„Т о . мар>сестро, с тези моди нови

с тези луса. дрехи малакови
сякаш че сми луди залудели!
За б онети. за скъпи кордели,
за казаки, бал ки и баскини.
за мантела и за капелини,
и болярски, че и сиром аш ки.
стари, млади, махаме о п а ш ки . .

( Из сти хо тво р е ни е то -д и а л о г между Еленка и С ийка за м одите.) А ето и един сатиричен д иалог:
За к о л к о си купи л с ю р т ю к а си? 88
на обличане, който напомня изобразеното в иконата в Рилския манастир от XIV век момче. Едва когато мом­
чето е израствало до възрастта на ерген, то е обувало краката си като възрастните мъже.
Чернодрешна мъжка носия. В останалите части на България облеклото е тъмно — в естествените тонове
на тъмната вълна в Сливенско, Старозагорско, Карнобатско, и от черен вълнен плат — в Чирпанско, Хас­
ковско, Провадийско, Варненско. Тази носия се нарича с общ ото име чернодрешна.
Композицията на този тип мъжко облекло се характеризира с увеличен обем на костюма от кръста на­
долу и с намалени дължини на горните дрехи. О т анализа на разгледаните образни паметници може да се
заключи, че докато в началото на X IX век мъжките потури са често пъти с дълбоко до глезена дъно, през
втората половина на X IX век тяхната дължина намалява до около коляното, а под коляното кракът е обут в
тесен крачол. При по-богатите образци на тая носия потурите са завъртени с разширени над стъпалото пачи.
В селища около Пирин се носят и мъжки гащи от черен вълнен плат с широко дъно и по-свободни кра­
чоли, които стигат до над глезена, а под тях се носят нар. тозлуци — калци. Като лятно облекло се употре­
бяват бели платнени гащи, над които са извадени широките накъдрени поли на опасаната в кръста риза.
Кръстът е стегнат с широк пояс, който запасва ризата, потурите и някои от горните дрехи — елек, ан-
терия от аладжа и др.
Основните горни дрехи са салтамарката с дълъг ръкав и елекът без ръкав. Елекът понякога е направен
от пъстро кариран домашен плат (в Сливенско), богато обточен с черни гайтани на предниците и гърба или
е украсен чрез включване на малки червени петна от сукно между черните гайтани, които освежават тъмния
кафявочерен колорит на костюма.
И при чернодрешната носия най-яркото цветно петно е поясът. Той се носи към този тип костюм много
по-широк (отколкото при белодрешната) и по този начин балансира тежките тонове на останалите състав­
ки. Д о ка то в Северозападна България при белодрешната носия поясът е широк около 20 см, при чернодреш­
ната ширината му достига около 50 см. Най-широко поясът се опасва в Старозагорско и Ямболско, като об­
хваща тялото от под гърдите до таза.
Калпакът от X IX век е с цилиндрична форма при чернодрешната носия и по-рядко е островръх и висок,
докато при белодрешната той има заоблено дъно или е цилиндричен. В Софийско и Трънско обаче калпаци­
те са по-високи и островърхи, особено в края на X IX и началото на X X век. През X IX век се е носел още и
червен вълнен подкапник под калпака.
Шопите и лете не свалят белия си овчи кожух, докато в другите краища на страната той се смята ка­
то типично зимно облекло. Причина за това са както климатичните особености, така и далечната прабъл-
гарска любов към коженото облекло. Известно е, че шопите са едни от най-верните на традициите си бъл­
гари. Ямурлукът (опанджакът) е връхна дреха и при чернодрешния тип облекло. Клаш никът в по-топлите
области (Хасковско. Първомайско и Чирпанско) е без ръкав, право скроен без клинове от едро възлеста бук-
лирана домашна тъкан. Той се носи предимно наметнат. Д о X IX век все още се използва тук-там шубата от
вълнен плат, подплатена с кожа, която е била типична горна дреха през XVII и XVIII век, но поради оплътня-
ването на мъжкия костюм с потурите и няколкото горни дрехи (салтамарка със или без кожа. вълнен елек.
антерия) той постепенно престава да е абсолютно необходим.
Двупрестипчена женска носия. Тя е най-старото женско облекло, което се е запазило до началото на
X X век. К а кто подсказва и самото й име. тя се състои от основната българска дреха — ризата, и опасани
върху нея две престилки. Тази носия има старославянски произход. Този тип облекло се носи в цяла Северна
България — от Видин до Силистра. Въпреки типичните си основни белези в тая носия съществува богато ко-
лоритно и композиционно разнообразие, което се съдържа в орнаменталната и везбена украса на ризите, на
задните и предните престилки. О т двете престилки предната е винаги по-лека по тъкан, по-дълга, по-тясна и
по-ярка по тон от задната. Задната е оформена обикновено от повече плат и често пъти украсата й е съсре­
доточена по долния край. По-дълга е обикновено предната престилка, а по-къса задната. В това отношение
изключение прави носията от с. Ново село. Видинско, която има къса, набрана и по-пластична предна пре­
стилка и по-права и по-дълга задна. Също така по-прости и опънати по тялото са делничните престилки от
Белоградчишко и Кулско, т. нар. завески. Обикновено задната престилка е съставена чрез водоравно съши-
ване на две тясно тъкани вълнени парчета плат, които са доста дълги, тъй като тя обикновено е богато на­
брана.
В композирането на двете престилки всяка носия от този тип представлява завършен художествен об­
разец. Не само по отношение на съгласуване на боите, орнаменталната украса, но и по отношение на обема
и пластичността на престилките спрямо ризата и другите костюмни съставки (горните дрехи) и оформянето
и украсата на главата. Колоритът на отделните типове двупрестипчена носия има много специфичен ритъм.
Ризата от северозападните краища на страната е със светлочервена или розова везбена украса, с акценти
от мекозелено и студеносиньо по равно от двата цвята, малко жълто и малко черно. С отиването на изток
постепенно червеното във везбата потъмнява и се увеличава черното. По на изток от Плевен се срещат
 79. Ч е р н о д р е ш н а м ъ ж ка н а р о д н а но сия о т с р е д а та на X I X век. К т и т о р и в ц ъ р к в а т а на Т р о я н с к и я м а н а с т и р

ризи, б р о д и р а н и с т ъ м н о к а ф я в о и л и ч е р н о , а ч е р в е н о т о о с т а в а с а м о к а т о ц в е т е н а к ц е н т . Т о н а л н и т е п р о м е н и
във в е з б а т а о с о б е н о д о б р е се н а б л ю д а в а т п р и д в у п р е с т и л ч е н а т а н о с и я , т ъ й к а т о г о р н а т а ч а с т о т р и з а т а
е м н о г о н а п о к а з . В е зб а та на р и з а т а е к о м п о з и р а н а в го л е м и с в е т л и п е т н а п о п а з в а т а , р а м е н е т е и с п о р е д
ср е д н ове кове н о б и ч а й по в ъ н ш н а та с тр а н а на ръ кава (ж е н с ки т е ко с т ю м и на к т и т о р и т е о т К а л о т и н а и К р е ­
м и к о в ц и ). П о п о л и т е в е з б а т а м и н а в а к а т о п о - ш и р о к а и л и п о -т я с н а и в и ц а , р а з п о л о ж е н а п о д о л н и я к р а й на
ризата. И з к л ю ч е н и е при к о л о р и т н и я п ъ т на в е зб е н а та у к р а с а на р и з а т а п р е д с т а в л я в а р у с е н с к а т а ж е н с к а
риза. к о я т о е с о р а н ж е в а ве зб а . Т я б а л а н с и р а ч е р н и я ц в я т н а з а д н а т а п р е с т и л к а — кь р п я н к а , к о я т о и м а с а м о
и в и ц а ц и н о б ъ р — ч е р в е н а везба п о д о л н и я си к р а й . П р и р у с е н с к а т а н о с и я ч е с т о п ъ т и в е з б а т а в ъ р х у п о л и т е
на к ъ р л я н к а т а , п ъ к и в ъ р х у р и з а т а е а к ц е н т и р а н а с л ъ с к а в и п а й е т и , т . н а р . ф л у т у р к и . О к о л о Ш у м е н с к о , Н о в о -
па за рско и П р е с л а в с ко за д н а та п р е с ти л ка е съ щ о ч е р н а , у кр а с е н а по п о л и т е с цв е тн и а п л и к а ц и и о т вълнен
и ли к о п р и н е н п л а т , св ъ р за н п о м е ж д у си с е д р а л е к а везба в е д и н т о н (ч е с т о п ъ т и ж ъ л т ), к о я т о и м а за цел д а о б е -
д и н я в а а п л и к а ц и и т е . Т о зи в и д у к р а с а се с р е щ а и п о п о л и т е н а н я к о и с у к м а н е н и н о с и и о т б л и з к и п о м е ж д у си
райони.
З а д н а т а п р е с т и л к а н а з а п а д о т р. Я н т р а е в ъ л н е н а в ц и н о б ъ р . п о -т ъ м н о ч е р в е н о , с и н ь о и ли в и н е н о , с
о т в е с н и и в и ц и о т д р е б н и л и н е а р н и и г е о м е т р и ч н и о р н а м е н т и . Тя е п о -к ъ с а и се н а р и ч а т ъ к м е н и к , бръчник,
въпненик. П 6 на з а п а д , о к о л о К у л с к о и В и д и н с к о , з а д н а т а п р е с т и л к а (з а в е с к а ), к о я т о се н а р и ч а в ъ л н е н и к , е
в я с н о ч е р в е н и ц в е т о в е . П о -с т а р и т е в ъ л н е н и ц и о т в т о р а т а п о л о в и н а н а X I X в е к са ч е р н и с ц в е т е н о р н а м е н т
п о п о в ъ р х н о с т т а на н а б р а н и я п л а т (о р н а м е н т ъ т е и з гр а д е н в б е з к р а й н о п о в т а р я щ се р и тъ м о т р о м б о в е с ц в е т ­
ни ф а б р и ч н и п а н д е л к и в д о л н и я к р а й ). П о -к ъ с н о в ъ л н е н и ц и т е са ц в е т н и — ц и н о б ъ р . зе л е н о , к р а п л а к , л и л а в о ,
т ъ м н о с и н ь о , к а т о о с н о в н и я т т о н се п о л у ч а в а о т л е к о р е л е ф н а та т ъ к а н п о п о в ъ р х н о с т т а н а н а б о р а (г ъ н к и т е )
на в ъ л н е н и к а , а в с а м и т е г ъ н к и т ъ к а н т а е л и т а и о т п о -о с т р а в ъ л н а . П р и тези п о -н о в и б р ъ ч н и ц и е п р ъ с н а т
п о -гъ с т и ли п о -р я д ъ к л е к ц в е т е н ге о м е т р и ч е н в т ъ к а н о р н а м е н т , а п о п о л и т е н а в ъ л н е н и к а е р а з п о л о ж е н а в
няколко ивици по-гъста украса от подобен орнамент, групиран в къси цветни ивици, които се редуват с иви­
ци от кадифени или копринени панделки по цялата дължина на бръчника.
К а т о п р е х о д н а ф о р м а м е ж д у д в у п р е с т и л ч е н а т а н о с и я и с у к м а н е н и я т и п н о с и я се я в я в а л я т н а т а ж е н с к а
носия с Ькреп, к о й т о п р е д с т а в л я в а з а д н а п р е с т и л к а (з а в е с к а ) , н а п р а в е н а о т вълнен п л а т с отвесни съ едини­
т е л н и ш е в о в е н а п л а т а (П р е с л а в с к о , П р о в а д и й с к о ) и л и о т к о н о п е н п л а т (с р е д б е д н о т о н а с е л е н и е в с ъ щ и т е
к р а и щ а ).
Цветовете на престилката (предната) също са по-ярко червени в западните краища на страната, а към
средата на Северна България постепенно потъмняват. В Преславско престилките са тъмночервени, а в Раз­
градско и Провадийско са изработени на черен фон. Върху такава тъмна престилка в разградската носия се
носи втора предна престилка, която е бяла, а в Провадийско червена.
Връхните дрехи към женската двупрестилчена носия са разнообразни по дължина и са без ръкав или с къс
или дълъг ръкав. Те имат същите имена, както при белодрешната мъжка носия — дорамче,допоктеник, голема
дреха, глухче, направени от бял плат с цветни обтоки. Освен цветни обтоки, апликации и везба горните бели
женски дрехи понякога са обточени и с ивица кожа около врата, по дължината на предницата и около рамото.
В средната част на Северна България (Ловешко) дорамчето понякога е червено със сини и черни обтоки.
В някои райони на двупрестилчената носия като зимна дреха се носи и безръкавният сукман с престилка
и със споменатите връхни дрехи. По времето, когато т. нар. елек навлиза в мъжкия костюм, той се възприема
и от жените, предимно в източните райони на двупрестилчената носия. Елекът е къс до кръста, без ръкави и
е направен от фабричен плат на отвесни ивици или с дребнопечатан десен или пък е направен от домашно
тъкан тънък вълнен едноцветен плат. По-заможните селянки носят също така по-къси или по-дълги горни
дрехи, подплатени с кожа и обточени с ивица лисича кожа (джубе).
Момите не покривали косите си с кърпа,а украсявали главата си с живи цветя или специално приготвени
венци от червен плат, върху който нашивали монети, маниста, раковинки и дребни бели охлювчета. Една
от най-старинните момински прически се състои от дебела централна плитка, в която постепенно са вплетени
тънки плитчици, които са започнати от двете страни на главата (Видинско, Врачанско, Ловешко, Севлиевско);
тези познати от XIX век женски прически имат голямо сходство с изобразената в илюстрацията към пътеписа
на Курменен женска прическа от Софийско от началото на XVII век. При това относителното еднообразие на
прическите на девойките контрастира с голямото разнообразие на забраждането у омъжените жени. В северо­
западната част на България забраждането на омъжените жени е по-просто и оформено почти изключително
само със старинната бяла забрадка. В Ново село. Видинско, забрадката е правоъгълно парче плат с орнаменти
върху единия тесен край, увито около т. нар. колач — кръг, направен от кълчища (коноп), като платът на
забрадката се увива около кръга, а с единия й край се образува и дъно. По такъв начин се получава една
шапка-забрадка, която се*поставя готова на главата и се носи малко на една страна. Обикновено типичната
забрадка на млада жена е бялата кърпа, поставена просто на главата със спуснати на гърба краища. По-
сложно е изработена т. нар. низана забрадка от Кулско и Видинско от XIX век, при която краищата на пре-
гънатата по диагонал бяла памучна кърпа са прошити с бели конци и на края на перото (ъгъла) е избродиран
лек линеарен орнамент с бели памучни конци. В същия край на страната е известно и забраждането на отос,
при което върху забрадената просто по диагонал бяла кърпа от двете страни на лицето и над челото са се
забождали гъсто една до друга сребърни игли, като най-дребните се срещали на върха над челото и посте­
пенно все по-едри слизали надолу и свършвали с най-едрите над ушите. В Ломско до края на XIX век се е
носела невестинската шапка луб, имаща формата на пресечен конус, по-тесен в основата и разширен горе.
Лубът е бил направен от свита дървесна кора. висока от 15 до 18 см, обвита в бял плат. Отзад се спускала
тънка бяла ивица платно с хоризонтален лек орнамент, завършена с дълги бели ресни (покосняк). Върху шап­
ката е поставена украса от червен плат със сърмени и черни обтоки, маниста, монети и рози (изкуствени).
Украсата й е била завършена с големи арпапии обици. Според стари люде (с. Елисейна, Врачанско) тази шапка
като шиник (луб) е била широко разпространена в недалечното минало в Северозападна България, включи­
телно и в селищата по долината на р. Искър.* Това забраждане води произхода си от старинните женски
шапки. За такива шапки на българките изрично говори в своя пътепис от XVI век Бусбек, а по-рано, в XIV век,
подобна шапка имат ктиторките от църквата в с. Калотина. В Никополско и Плевенско е била широко раз­
пространена преди края на XIX век висока невестинска шапка с богата украса от монети, маниста, цветни
пискюлчета и цветя, свързана със спусната назад бяла кърпа — т. нар. каица, кайчуло. Каицата е направена
като ломския луб от прости, достъпни за селските жени материали: висока диадема, увита от черничеви вей­
ки — кончоо. над която е опънат плат и която е закрепена над малка платнена шапчица. От кончоо се спуска
назад по главата и върху гърба бяла кърпа. Около края на XIX век каицата преминава в по-проста украса на

М ария Велева. Б ъ л га р ска та д вуп р е стил че н а носия. Издателство на Б А Н — Е тно гр а ф ски я т и н с ти ту т и музей. София. 1963.
ее*
главата, т. нар. кайчуло, а в началото на XX век и тази украса е заменена от обикновената цветна кърпа.
Шапката или та чъ т е друга сложна забрадка-шапка от XIX век, разпространена в Ловешко и Никополско.
Тя се състои от заоблена форма от черничеви вейки (шапка) или е изрязана от дъска (тач). Тези форми се
закрепвали на шапчица с подбрадник и били покривани с четвъртита бяла кърпа с продължения (пръщила) на
два от срещуположните ъгли. И това забраждане от края на XIX век изчезва и се заменя с бяла и цветна кърпа.
В селищата по долината на р. Росица и р. Янтра се носят подобни, подложени с форми забрадки на коти.
В Русенско забраждането се осъществява с две забрадки, положени на рога, а в Силистренско и Тутраканско
забраждането се прави върху еднорога подложка. Тези високи репрезентативни забрадки ясно говорят за
произхода си от средновековни форми. (Ктиторката от Кремиковци и жената на Радослав Мавър имат забрад­
ки — едната подобна на каица, а другата с двустранно разширение встрани.) Въпреки примитивните материа­
ли и платна, които са оформяли забрадките, в тях има началото на култивираност и кокетство, непривични за
селския бит. Женското забраждане в Провадийско се прави с дълъг бял месал, който се монтира на платнена
подложка — скуфя, — като една част от месала минава ниско на гърдите (Доя от църквата в Земенския манас­
тир). Народът я е наричал гуша. Подобна забрадка с по-малък размер — т. нар. скършена кърпа, се носи в Бяла
до началото на XX век. В Преславско забраждането на невестите е с бяла кърпа върху малка червена шапчица
и метален прочелник в основата й. Невестинското було в деня на сватбата е било червено и се наричало пре-
вез в Северозападна България, магдан в Средна България, заметка в Михайловградско, червена прекровка в
с. Врачеш, Ботевградско, и т. н. Булото е направено най-често от мъжки червен пояс. а в източните райони
от фабрична тъкан, сгъната „на перо" с един ъгъл над лицето. Над червеното було се поставя венец от цветя.
Цървулите са едни от най-типичните обувки при двупрестилчената носия през XIX век. Тяхната древна
форма и примитивност силно контрастират с женската украса за главата, но те се запазват като преоблада­
ващ начин за обуване поради своята практичност и поради това, че са единствената обувка, която всеки е
можел да си приготви. Наричат се още опинки или опинци. Носели са се над навуща от вълнен плат, а към
края на XIX век — все повече само над чорапи. В източната част на Северна България се е оформила и по-
култивираната форма на калцуните, ушити от дебел вълнен плат. Така наречените „местьове" са ниски до
глезена меки обувки — чорапи (зокус), над които вън от къщи се обуват втори обувки, подобни на чехли (кла-
павци). В източните области на Северна България започват да носят по-рано, отколкото в останалите части
на страната и обувки с ковани подметки.
Еднопрестипчена носия. По-примитивна от двупрестилчената като композиция е женската еднопрес-
тилчена носия. Тя се е запазила през XIX век между българки мохамеданки в Горноджумайско (Благоевград­
ско), селищата от Превала към Разложко и в Чепинското корито.
Върху дълга бяла риза е опасана стигаща до глезена, понякога по-дълга и от самата риза, широка
вълнена престилка, която обвива тялото от кръста надолу, като го покрива от всички страни в областта на
таза. При талията, където обиколката е по-малка, двата края на престилката се замятат един върху друг. а
долните два края от коляното надолу леко се отделят един от друг и по този начин там се открива част от
ризата. В кръста престилката се превързва с пришита към нея пъстро усукана връзка, а отгоре се носи колан
с пафти. Цветът на престилката е червен или масленозелен с отвесен линеарен цветен орнамент в тъканта.
Това облекло се носи при топло време.
Под ризата българките мохамеданки носели шалвари.
При студено време над ризата се облича сая без ръкав с дълбоко изрязана пазва и върху нея се опасва
престилката. Носи се и късо елече.
Еднопрестилчената носия, състояща се от риза и една престилка, която като пола обвива тялото, съ­
ществува от най-дълбока древност у славяните. Тя е запазена и до днес у украинците.
Сукманена носия. Най-широко разпространеният тип женска носия през XIX век е т. нар. сукманена но­
сия. Към тоя тип носия принадлежат следните местни носии: берковска, трънска (старата и новата), софий­
ска, самоковска, ихтиманска, пирдопска. панагюрска, среднородопска, карловска, троянска, ловешка, ста­
розагорска. новозагорска, казанлъшка, дедеагачка, узункюприйска, еникьойска, димотишка, епховска,
карнобатска, северна и южна габровска, странджанска, казичанска, котленска, сливенска, ямболска, варнен­
ска и добруджанска.
Носиите от този тип са съставени от риза, сукман, престилка и разнообразни допълнителни горни дре­
хи. Сукманите в Софийско и Трънско се носят без престилка, опасани с вълнен колан с чапрази.1
Сукманът е по-нов тип облекло от престилчените носии. Той е по-удобна и по-практична дреха. Кроен
е винаги цял с прегъвка при рамото и с право пришит ръкав (когато има ръкав) и е разширен с клинове от

В Софийско този ко л а н, ко й то е м но го пъстро изтъкан, имал различни имена — пре па ски. зуница, ко л о н ка , к о и т о в н я ко и селищ о
са сс запазили и до днес (с. Д р а га л е в ц и . Соф ийско).
кръ ста н а д о л у. В Д о б р у д ж а и В арненско то й е рязан високо над та л и я т а , а п о л и те му са п р и ш и ти набрани
на о п ъ н а ти я к с р с а ж . Ш и р и н а т а на по л и те е различна в различните носии. П л а тъ т, о т к о й т о е н аправен, е
п о -л е к или по -пл ъ те н в зависим ост о т м естните кл и м а ти ч н и условия. Н ай-сем пли са н оси и те в северозападни­
те ча сти о т о б л а с т т а на сукм ан е ни те носии — пи р д о п ска та . Тази носия е х а р а к т е р н а с м н о го к л и н а т и т е си
поли. С п о -м а л ко кл и н о в е б или сукм а н и те на по-бед ните, а с н а й -м н о го (о т 7 д о 9 о т всяка стр а н а ) на б о ­
га ти те .
Н а й -т е ж к и са сукм а н и те о т С а м о ко в ско , К а р л о в ско , Ч епе л а рско, С м ол ян ско , У з у н кю п р и й с к о и М а л ко -
т ъ р н о в ско . Н а й -л е ки (о т н а й -тъ н ъ к пл ат) са в С л ивенско, Я м болско, В арненско и Д о б р у д ж а .
С т а р а т а т р ъ н ска носия е един о т н а й -стар ите образци о т сукм ане ни я ти п ж е н ска носия. Л я т н а т а носия
е бяла, а зим ната тъ м н а. Л я т н а т а стара тръ н ска носия се състои о т ко н о п е н а или па м учн а риза кошуля с б о ­
га т а везба по п о л и те и пазвата и по в ъ нш на та страна на ш и р о ки т е прави ръкави. Върху нея се об л и ча бял
сукм ан манофил — без ръкав, д ъ л ъ г до под кол ен ете, с червена везба с вълнени ко н ц и на пазвата у на полите.
Везбата по п р е д н а та ч а ст на по л и те на маноф ила представлява високи стилизирани стръ кове карам ф ил. Ч е р ­
веният к о л а н , с к о й т о е опаса н сукм анът, е затворен с т е ж ки пафти.
З и м н а та стар а тр ъ н с ка носия е с.п о д о б н а риза ка т о при л я тн а та , с п л ъ тна везба на ръ кава в ге ом етри ­
чен о р н а м е н т, с везба о к о л о тя сн а та права я ки ч ка , на пазвата и по края на полите. Този зимен сукм ан, н аре­
чен сукно, е напр авен о т тъм носин вълнен дом аш ен пл ат, без ръ кави, с к л и н а ти поли, к а т о кл и н о в е те са раз­
п о л о ж е н и не о т с т р а н и , а са вм ъ кна ти по два о тп р е д и отзад, по д че р та н и с ивица везба по съ ед и ните лни те
им ш евове, к а т о по та къ в н а чи н върху т я х н а т а форма е изградена о р н а м е н та л н а та украса на д р е ха та . О с­
вен то в а в ъ рху пазвата, по по л и те и въ рху рам ото (по -м а лко) сукм а н ъ т е същ о п о кр и т с везба. К а к т о мано-
ф илът, т а к а и с у к н о т о се носят без престилка.
М н о го т и п и ч н о за този вид стар а сукм анена носия е п р о д ъ л ж а в а н е то на ор н а м е н та о т ра стите лн и к л о н ­
че та и цветя о т п о л и те нагоре . Етнограф ите о тн а ся т зимното тр ъ н ско с у кн о и л етн ия тр ъ н ски маноф ил към
края на X V III век. Т ов а са засега н ай -стар ите образци ж е н ско о б л е кл о , съ хра н яван и в Етнограф ския музей —
София.
В края на X IX и в н а ч а л о то на X X век т р ъ н ска та ж е н ска носия е вече ко р е н н о различна о т о п и са н а та .
Тя се състои о т бяла риза без везба. завърш ена само с д а н те л и , и о т тъмен (о б и кн о в е н о черен) л и т а к , н а п р а ­
вен о т л и т а д о м а ш н а вълнена тъ ка н , скроен прав, без ръкав, с л е ко к л и н а т и поли. Н о си се без пр е сти л ка ,
к о е т о е една о т п р и л и ки т е му със стария ти п носия. У кр а са на л и т а ка са ш и р о к и ивици ф абрични сърмени
ш и р и т и — гл а д ки и с па й ети , к о и т о м и н а ва т по полите, върху пазвата и о к о л о ръ кавния о тв о р , къ дето са по-
тесни. Тази украса се е развила под влияние на ф абричните т е кс ти л н и произведения, к о и т о са се появили на
н аш и я пазар след О сво б о ж д е н и е то . Л и т а к ъ т се опасва в кръ ста с тясн о ко л а н ч е — зунка, ко я т о при някои
сл учаи се затваря с пафти.
Д р у г а т а сукм ан е на носия без пр е сти л ка е соф ийската. С ъ ставена е о т бяла пл ъ тна риза и сукм ан, к о й ­
т о същ о се н а р и ч а сукно, и о т н я ко л ко д о пъ л ните лни горни др е хи . С о ф и й ската риза има бяла па м учн а везба
по п о л и те с леки цветни а кц е н т и (червени). П о д нея по ли те са завърш ени с бяла д а н те л а . С м а л ко везба е
украсе н а и пазвата, а по в ъ н ш н а та стр а н а равном ерно ш и р о ки я т й ръкав е украсен с пл ъ тна червена везба
с ге ом етри че н ор н а м е н т или стилизиран о р н ам е н т на д р уга тема (па ун о в и пера и др.). С укм а н ъ т (с у кн о то ) е
без ръ кав, направен е о т тъм носин или черен дебел пл ат, тесен до кр ъ ста и с ш и р о к о к л и н а т и поли. П о д о б н о
на соф и й ско то м ъ ж ко менте и на ко л ч а ц и те по ш о п ски те беневреци и ж е н ски я т сукм ан е украсен с едра бяла
везба о т па м учн и ко н ц и . И звитият л инеарен о р н ам е н т в ж е н ски я сукм ан о т С оф ийско е м н о го близък д о о р н а ­
м ента, с к о й т о са украсе н и б ъ л га р ски ко стю м и о т X III и X IV век (ор н ам е н та по п р ав ата стр а н а на н ам етал о­
т о на Д е си сл а ва , о р н а м е н та о т т у н и к а т а на се в а сто кр а то р К а л о я н в Б о ян ска та цъ рква, ор н а м е н та по р ъ ка ­
вите о т к о с т ю м а на к т и т о р к и т е о т с. К а л о т и н а и др.).
О р н а м е н тъ т е м н о го специф ичен и не се срещ а при д р уги носии. Т ой се състои о т ивици и извити форми,
к о и т о зав ъ рш в ат полите, о б т о ч в а т пазвата, о т полите се изди га т по съ ед инителните ш евове на кл и н о в е те и
к а к т о при с т а р а т а тр ъ н ска носия са обусловени във ф ормата си о т внадения по ф ун кц и о н а л н и съображ ения
кл и н , к о й т о определя и ком п ози ци ята на везбената украса . В кръ ста сукм а н ъ т е о п аса н с тесен, украсен с
везба ко л а н , к о й т о е за ко п ча н често с т е ж к и сребърни или посребрени паф ти. Д о н а ч а л о то на X X век сукм анъ т
в С о ф и й ско е с ръкавци, к о и т о са с ф ормата на две тесни, извезани с бели м аниста ивици о т пл а та на с укн о то ,
заш и ти в ъ р ху гърба по д рам ото.
Х а р а к т е р ъ т на везбената украса по ръкавите на ризите о т с та р а та тр ъ н ска и о т соф ийската носия, ръ-
ка в ц и те о т соф и й ско то сукно , о тсъ стви е то на пр е сти л ка та , о р н а м е н тъ т о т бяла везба в ъ рху соф ийския сук­
ман, к а к т о и м н о го специф ичните ж е н ски ш а п ки о т Т ръ н ско и ж е н ска забрадка о т С оф ийско д а в а т основание
тези носии да се р а згл еж д ат к а т о носии, в к о и т о са запазени н а й -м н о го стар ин н и (сре д н овековн и ) тра д и ц и и
в сравнение с всички оста на л и носии о т сукм анения ти п.
И х т и м а н с ка та ж е н ска носия през X IX век се състои о т черен сукм ан с къс до л а къ тя ръкав и кл и н а ти
по ли , м а р ки р а н и с червена ивица по съединителните ш евове, и от бяла риза. С укм а н ъ т е украсе н по полите.
около пазвата и по края на ръкава с пъстроцветна (доминиращо червена) везба. Старинната престилка е
от тъкан предимно на червени и другоцветни ивици, а новата — гладко червена или зелена. По-късно се
явява бяла памучна престилка, украсена с плетени или шити дантели, която е била носена от млади жени и
моми. С такива дантели са завършени полата на ризата и краищата на ръкавите й. Около началото на XX
век ихтиманските сукмани са тъмносини, тъмнозелени и лилави. Заедно с това и цветната везбена украса
по тях е в нова гама от цветове, която хармонира с основния тон на сукмана. В този период в носията вече
са навлезли нетипичните дотогава за народното облекло индустриални химически бои.
Среднородопската (чепеларската) носия има сукман, т. нар. вълненик, с дълъг ръкав, опасан с широк
червен или оранжев пояс, и с широка карирана престилка в зелено с оранж, зелено с червено или зелено,
червено и оранж. Като горна дреха се носи къса до кръста салтамарка, обточена с ивици кожа. Както сал­
тамарката, така и полите на сукмана имат богата украса от сърмен линеарен орнамент.
Под този затворен сукман ризата е показана съвсем малко. Както ръкавите на сукмана, така и топлата
салтамарка са продиктувани от специфичните климатични условия на тая област. По същите причини и кър­
пата. с която жените се забраждат, е вълнена.
Характерна композиция има старозагорската носия. Сукманът се нарича белкосник поради много
богатата украса от апликации по полите, наричани белки. Най-богато украсен е сукманът от Старозагорско,
при който апликациите достигат до 40— 50 см от края на полата нагоре и са изпълнени от цветни ивици плат
и кадифе, ширити, кръгчета и малки квадратчета от цветно боядисани или бели копринени пашкули, маниста,
лека везба и други прости материали, свързани в сложно и ритмично композиран орнамент. И в този сукман има
запазени редуцирани форми на ръкав, които като две ивици накрая с апликация се спускат от плещите и са
препасани под пояса, с който сукманът е стегнат в кръста. Двата края на пояса са изработени с цветен ажу­
рен орнамент и при опасване се оставят да висят от двете страни на пояса. Над пояса и над престилката е
опасан колан с пафти. Престилката е червена с бродиран в кръстчета или тъкан орнамент в долния й край.
При това богато украсяване на целия костюм в долната му част горната е много проста и лишена от
цветност и украса. Пазвата на сукмана е очертана с няколко тесни цветни ивици. Забрадката е четвъртита
памучна бяла кърпа, поставена на главата, прегъната по диагонал.
Сукманът в Казанлъшко е също черен с орнаментална украса високо по полите, съставена от аплика­
ция от малки четвъртити парченца сукно. Апликации, подобни на белките, имат сукманите в Габровско и Ко-
телско и по-малко във Великотърновско.
Габровският сукман е от черен вълнен плат без ръкав (и при него има следи от изчезнали ръкави във
висящите от гърба му тесни ивици с цветна апликация, каквато имат полите и пазвата му). Ризата е с лека
везба по полите (като ивица) и високо разположена по ръкава от края нагоре до над лакътя, съставена от
дребен орнамент. Престилката е с широки отвесни цветни ивици, втъкани в ясночервена основа. Много кра­
сиво е забраждането, което се осъществява с голяма бяла кърпа, плътно загъната под лицето, стигаща до
края на раменете, поставена върху висока червена шапчица, богато украсена с везба. метален прочелник и
нанизи от маниста. които минават под лицето и се спускат върху кърпата на гърдите. Това забраждане е на­
речено сокай и е с много белези на средновековните женски забрадки. Това е единствената усложнена и бо­
гата съставка от габровската женска носия, която е, общо взето, с прости съставки.
В селата на север от Карнобат до четвъртото десетилетие на X X век се е носела друга разновидност
на сукманения тип женска носия със сложно и красиво забраждане — т. нар. подеиска носия. И при нея сукма­
нът е черен, рязан в кръста и с нагънати във фалти поли. По края на полите си е украсен с цветни право­
ъгълни копринени апликации — белки, свързани с лека златожълта везба, която ги обединява и смекчава
прехода между отделните цветове на белките. Опасан е с пояс, над който е вързана червена или бяла пре­
стилка, с везани с лъскав тел дребни елементи, подредени в геометричен орнамент.
Сливенската женска носия от около средата на XIX век има също сложно забраждане с висока украса,
поставена на върха на главата. Сукманът при сливенската носия бива заменен през втората половина на
XIX век под градско влияние с една средна форма между сукман и рокля, рязана в кръста;с надиплени поли
и опънат корсаж, която се облича над ризата и няма ръкав, а е показан ръкавът на ризата. Ризата е оставе­
на на показ също и при пазвата, както и под полите на роклята. Тъканта на роклята е домашна, с лек линеа­
рен или дребен геометричен орнамент, организиран в отвесни линии по дължината на плата. Върху малък
ъгъл в отвора на пазвата, както и върху ивица черно кадифе, поставена по долния край на полите, са избро-
дирани с цветни конци цветя, дребни букетчета и клончета.
Престилката на сливенската носия е с червена основа и с едър орнамент, в който доминира белият
цвят, с цветни акценти в златножълто, зелено, синьо и черно. В по-нови образци от края на XIX и началото
на XX век орнаментът е предимно от бял памучен конец. Този тип престилка е пренесена в с. Алфатар, Си­
листренско, от българи, преселници от Сливенско и Ямболско от преди около 150 години (1829— 1830 г.) и е
останала като съставка на местната носия.
 В Елхово сукманът широко се е употребявал като градска дреха. Той е направен от черен плат с при­
шити към него бели платнени поли с белки. Върху гърдите, около пазвата в правоъгълник, е разположена
украса от везба с четвъртити очертания в златисто, червено или лилаво. Кръстът е препасан с пояс с диаго-
нално разположен линеарен цветен орнамент. Престилката е тясна, хармонирана по колорит с везбата вър­
ху пазвата и орнаментирана с отвесни зигзаговидни или полегати линии. Главата е забрадена просто с цвет­
на кърпа.
В Малкотърновско е типичен колоритът, в който е изграден женският костюм — черно, бяло, синьо и
оранж, както и обичаят да се обличат по два. даже и по три сукмана един върху друг в един цвят или черен
и бял. Полите на горния сукман се запретват, за да се виждат полите на долния.
При добруджанската женска носия, както и при сливенската през XIX век сукманът постепенно преми­
нава в една средна форма с белези на сукман и на рокля. Добруджанският сукман е без ръкав, с къс корсаж,
с тясна дълбока пазва и набрана пола от прав плат. Цветът му е червен, а около края на XIX и началото на
XX век под силното влияние на градския пазар се срещат и зелени и лилави рокли. При всички случаи те са
обличани над бяла риза с дантела по полите, около пазвата и по края на ръкавите. Върху роклята често пъ­
ти е избродиран с цветни конци в кръстчета лек,симетрично разположен в непрекъснат ритъм орнамент от
розички, дребни пиленца и др. Престилката е тясна, съставена от два плата, съединени с водоравен шев,
превърнат в бяла дантела, с тъмен основен тон — черно, тъмносиньо, тъмнозелено с бял орнамент. По двата
отвесни края се спускат ивици, изтъкани с геометрични бели орнаменти с цветни акценти. По края престил­
ката също е завършена с бяла дантела. Голяма четвъртита кърпа с дълги копринени ресни забражда главата
(обикновено жълта).
В Поморийско сукманът е, както добруджанският, с къс корсаж и набрана пола от едноцветен или ка­
риран домашно тъкан вълнен плат. Престилката е също както добруджанската, съставена от две парчета,
съединени с хоризонтален ажурен шев или с дантела. В орнамента на престилката преобладава белият цвят
върху тъмния й основен тон. Ризата е украсена по полите, по края на ръкава и на пазвата с тъмна везба (тъм­
ночервена, кафява). Забрадката на омъжените жени е дълга правоъгълна кърпа, която покрива главата, ми­
нава под лицето, покрива горната част от раменете и гърдите, като единият й край виси до плещите, а дру­
гият е пуснат ниско отзад. Много своеобразна е и украсата за глава на лазарките. Тя се състои от цветна за­
брадка с украшения от дълги извити пера, маниста и цветя от двете страни над ушите, като дълга бродира­
на ивица плат е пусната отзад и стига почти до края на сукмана.
Варненската носия също се състои от сукман, срязан в кръста и с пришити набрани поли, направен от
кариран, домашно тъкан плат. Везбата на ризата му е цветиста — с преобладаващи червени тонове, както
и тъканта на сукмана. Престилката е голяма, правоъгълна с едър геометричен орнамент, разположен по
цялата й плоскост. Главата се забражда от голяма четвъртита вълнена (фабрична) кърпа с печатан десен
от цветя, поставена прегьната по диагонал върху малка червена шапчица с подбрадник.
Забражданията към сукманения тип носия са много разнообразни. Някъде забрадката е проста бяла
или черна кърпа, а другаде главата е забрадена и украсена по сложен начин. По-правдоподобно е такива
сложни и репрезентативни забраждания да са запазени у народа по традиция, а по-малко вероятно е да се
приеме, че в периода на турското робство са съществували предпоставки за тяхното създаване и възниква­
не. Етнографите приписват на старата зимна и лятна трънска носия две високи червени (цинобър) шапки,
направени от ситно набран памучен или конопен плат, покрит с гъста червена везба по повърхността на на­
борите. От шапката се спуска тясна дълга ивица от конопен плат. извезана с цветни конци в характера на
везбата от този край.
В някои райони червената шапка се придържа към бяла забрадка с две големи, забодени една срещу
друга сребърни игли. завършени с едри пирамидални глави.
В Софийско момите не се забраждали,а само като лазарки поставяли на главите си разкошна украса от
цветя, монтирани на венец от плат и дълъг косичник, а на върха на главите прикрепяли като облак сноп
коило и препасвали невестинска престилка. В деня на сватбата невестата носела бяла престилка, съшита
най-често от колани, която впоследствие повече не слагала, а на главата си имала тежка украса от цветя и
монети, закрепени на малка шапка. Омъжената жена се забраждала с дълга правоъгълна кърпа — фекеп,
която е вързана отзад на тила, двата й дълги края висят ниско на гърба, а на върха на главата е издърпана
високо. В Ихтиманско жените се забраждали с бяла или цветна кърпа. В Средните Родопи голямата квадратна
кърпа — тестемел, е вързана гладко на главата, прегьната по диагонал, а краищата й висят пуснати на гър­
ба. По прост начин е поставена на главата и бялата памучна забрадка към старозагорската сукманена носия,
като е прегьната по диагонал с отметнати назад краища. Само отстрани е забодена украса от маниста, про­
низани на тел, или пък вместо нея китка цвете.
Най-сложни и богати са украсите за глава при габровската, сливенската и подвиската носия. При га­
бровската носия е типично сокайното забраждане. То се състои от дълга до 2,5 м правоъгълна бяла кърпа с
80. М ъ ж ки б ел од ре ш ен к о с т ю м о т в то р а та по л о ви н а на Х !Х век и ж е н с ки зимен сукм ан о т кр а я на X IX век о т В и д и н ско
81 Ж е н с к а с у к м а н е н а и м ъ ж к а н о с и я о т С о ф и й с к о
82. Л е те н народен ж е н ски ко стю м с маноф ил и м ъж ки народен белод реш ен ко стю м о т Т р ъ н ско о т края на X V III век
83. С ъврем енна ж е н с ка носия о т сукм анен ти п о т Б а та к (сукм ан с д ъ л ъ г ръкав)
84 • ГобРовск° женска »оси» и МЬжкп
ЬЖКП носи» ° т Кармоб.пско от
0 от КР°Я мо XIX век
85. Ж енска носия от с. Подвие, Карнобатско, от края на X IX век
86. К о п р и в щ е н с ка ж енска носия о т края на X IX лек
87 w
’ HC«" Kn
° СтЮн
Ckc
° r с r

• "° ^ e c ,0
88. Ж е н с к и к о с т ю м със сая о т с. К л о к о т н и ц а . Х а с к о в с к о — к р а я на X IX век
ш ироки ивици везба по двата тесни края. Забрадката е поставена върху висока полукръгла подложка. Кър­
пата е т а ка разположена, че при забраждането едната ивица везба идва точн о над челото, а другата остава
да виси отзад. На челото е поставен прочелник, който е украсен с цветни камъни и емайл, т. нар. крьжипо.
Този накит е закрепен под лицето с подбрадник. Над ушите висят разкошни дълги обици и трепки, много
сходни с византийските перпендулии. Бялата кърпа покрива главата, пада ниско назад по плещите, отпред
минава под лицето (ка кто средновековните женски подбрадни кърпи), а краищ ата й висят спуснати назад.
Забраж дането при подвиската носия е също много богато, но при нея сукманът е много по-разкошен,
ка кто и престилката, която е много богато украсена за разлика от габровската носия, при която сукманът и
престилката са сравнително по-прости. При подвиската носия се носи и б о га то украсено с цветни гайтани
менте. Ц ветността на подвиския сукман се повтаря и в украсата на главата, изградена от висока плъстена
подлож ка с полукръгла форма, т. нар. „к а ч у л “ , привързана в основата с пъстро тъкана или извезана „повес-
ка “ . Над качула е поставена голяма бяла четвъртита кърпа, диагонално прегьната и подредена в дребни
къдрички над качула, а на темето, под края на къдричките, отзад над качула е забодена богата украса от
цветя и маниста.
Забраж дането при сливенската носия се състои от голяма четвъртита бяла кърпа, диагонално прегъ-
ната и поставена върху главата, при което двата й срещ уположни ъгъла (един над друг) се спускат отзад
ниско под кръста, а другите два висят по-къси отдясно и отляво. Под кърпата, на върха на главата, е подло­
жена висока тясна цилиндрична украсна форма, облечена в плат с везба от цветя, а върху твърдо подложе­
ни тесни лентички, които са поставени в горния край на цилиндричната форма ка то дъги от корона, са при­
ш ити едри лъскави маниста. На самия връх на украсата понякога се слага и цвете. Тази украса се крепи ста-
билно под лицето с тесен подбрадник (ивица плат), върху който са наш ити дребни сребърни или позлатени
монети. Над челото и над ушите косите са отрязани, като покриват челото до половината, а над уш ите ви­
сят до средата на врата. Подобен начин на рязане на косите над челото е обичайна прическа при много но­
сии в Ю гоизточна Тракия.
П а н а гю р ска та , пирдопската и златиш ката носия в края на X IX век представляват еволю ирала под
градски влияния форма о т сукманения тип носия. Тази носия се състои от дълга до глезена рокля с опънат
корсаж , с тесен прав ръкав и с надиплена пола. Под нея се носи бяла платнена риза. която се вижда само
ка то тясна бяла ивица около врата, а под полите изобщо не се подава. Горната женска дреха е т. нар. кон-
т о ш и бонжурче, подплатени с кож а или сукно и обточени с по-евтина или по-скъпа к о ж а .1Д о лни ят край на
бонж урчето, ка кто и долният край на ръкава са украсени с везба от черни маниста или друга пасмантерийна
украса. Ръкавите му са разширени в долния си край, което е западноевропейско модно влияние (от модата
кринопини, 1850— 1860 г.). Цветовете на роклята и на контош чето (или на по-късото бонжурче) са тъмни —
черно, тъмнозелено, тъмносиньо. Забрадката е едноцветна или с типичния печатан десен о т цветчета и пи­
ленца — „п а н а гю р с ка кърпа“ . По края е украсена с кенета или с тясна дантела.
В края на X IX век в Котел сукманът е заменен от рокли от копринен плат с дълъг ръкав, рязани в кръс­
та. с ш ирока пола и памучна или копринена престилка. Под престилката се е опасвал ватиран копринен
елек, дълъг до коленете, с клинати поли, обточен с черен копринен гайтан.
Ж енските обувки към сукманения тип носии са цървули, обути върху чорапи, или плитки кожени обув­
ки. носени върху вълнен или памучен (през лятото) чорап, а та ка също и чехли. В западните и ю гозападните
части о т района на сукманените носии през X IX век преобладават цървулите дори и към празничното об­
лекло. По-късно, след О свобождението, бързо се разпространяват купените о т градския пазар готови обув­
ки, изработени по модни европейски образци.
В по-големите селища от източните райони преобладават кожените обувки, особено ка то съставка на
празничния костюм. При полска работа естествено са били носени цървулите като по-удобна, практична и
евтина обувка.
К о га т о се носят откри ти при петата чехли, белият чорап, който е типичен за X V II, XV III и X IX век, к а к­
то при мъжете, така и при жените е с изплетена в червено пета. П онякога и пръстите са завършени с червено.
Освен това около петата, над стъпалото и при глезена, т. е. на местата, ко и то са на показ извън обувката,
са изплетени или избродирани върху плетката цветни орнаменти от клончета, цветя и др. О бичаят да се съ­
буват обувките при влизането в дома, който е съществувал в селищата с по-култивиран биТ (описанието на

1 Т а ки в а п о д п л а те н и с к о ж а ж е н с ки го р н и д р е хи се носят в различна степен и с разнообразии названия п о ч ти към в си чки ти п о в е

ж е н с ки н оси и м еж д у п о -за м о ж н и те съсловия. О б и кн о в е н о та ка в а скъ па др еха се по д а ряв а на м л а д ата невеста и тя я носи през целия си
ж и в о т к а т о лразн и чн а го р н а д р е ха . К о га т о д р е х а та е по-дълъг к о н то ш или д ж уб е . п о д п л а те н о с х у б а в а к о ж а . о б и ч а й н о е б и п о ъ гл и те
на пр е д н и ц и те да се н осят о т м е т н а т и назад, за да се виж да повече о т х у б а в а т а п о д п л а та . Т а к о в а зам ятанс п о л и т е на ш у б и т е има ощ е
в X V II век (к т и т о р и т е в с. А р б а н а си и Б а ч ко в о ) и в X V III век (к т и т о р и т е в Гл ож е н ски я м а н а сти р ). През X IX век т о е о со б е н о т и п и ч н о при
н осе не то на га б р о в с ки те ж е н ски го р н и д р е хи , п о д п л а те н и с кож а .

14 И сто р и я на б ъ л га р с ки я ко с т ю м
89 Ж е н с к и г р а д с к и к о с т ю м — 1 8 80— 1885 г. (м о д а т у р н ю р ). М ъ ж к и г р а д с к и к о с т ю м о т о к о л о 1880 г.

копривщенския костюм на Лука Ослеков), е предпоставка да се обръща още по-голямо внимание на украсата
на чорапа.
О бичайно е било да се обуват за в къщи терлици, направени от плътен вълнен плат, които, както дре­
хите, са били обточвани по края с гайтани, а понякога са имали и по-усложнена украса от сърмена везба или
орнаменти от цветни гайтани.
В ктиторски портрети се среща обуване на краката с чорап, терлик и плитка, подобна на чехъл изря-
зана отзад обувка, която обаче има все пак едно малко продължение отзад над тока, което прави обувката
по-удобна (портрета на хаджи Василий от Ловеч и портрета на хаджи Петко в Зографския манастир и др.).
Женска саена носия. Саята е дреха, която се носи над ризата и за разлика от изцяло затворения сукман
е отворена отпред по цялата си дължина. Обикновено саята е с ръкав до лакътя или до над китката. Ръка­
вът е право пришит към дрехата. Около врата саята е изрязана по-дълбоко или по-плитко, но в отвора й ви­
наги се вижда затворената пазва на ризата. Ризата се подава изпод полите на саята. както и от ръкавите й.
Саята по начало е дреха, която не е рязана в кръста, полите й са разширени до различен обем при различни­
те носии чрез вмъкване на странични клинове. При някои носии в края на X IX век полите са били разпервани
встрани с помощта на вшит в подгъва тел ипи въже (чирпанска сая), което говори за това, че такава шири­
на се е смятала като особена красота на костюма. Отворът на саята по предницата е закопчан вътрешно с
телени копчета до кръста, при което предниците й се допират, а под кръста полите й не са закопчани, което
създава свобода при движение. Отворът е само прикрит с опасаната върху него вълнена престилка.
Престилката е колоритен и орнаментален център на тоя тип облекло. Тя е обикновено цветна, много
 90. Г р а д с к и к о с т ю м о т 1900 г.

често червена, украсена с тъкани орнаменти — едри квадрати (Чирпанско. Пловдивско), линеарно разполо­
жен многоцветен орнамент (Гоцеделчевско).
Българската сая е едноцветна (бяла, синя, зелена, черна) или от раиран домашен вълнен или памучен
плат (аладжа). Когато е едноцветна, тя е украсена по края на ръкава (над лакътя) и около отвора на паз­
вата с цветни апликации, ширити или везба. А когато е от орнаментиран плат, тя има много лека украса от
обтоки по краищата, а често пъти ръкавът й е подплатен с ярко цветно парче фабрична тъкан или сукно с
везба. Такова подплатяване на краищата на ръкава се е практикувало при носии, при които местният оби­
чай е бил да се носи запретнат краят на ръкава. Този обърнат цветен маншет, който е бил покрит с десениран
копринен или памучен плат, моаре и други фабрични тъкани, е като важен декоративен елемент на дрехата.
Към края на X IX и началото на X X век саята в някои селища се украсява с кадифени апликации на предни­
цата и по обърнатите маншети на ръкава (Пловдивско, Чирпанско, Хасковско). Гайтанените обтоки са под­
редени в ажурени орнаменти, подобни на дантела, и завършват дрехата при полите. Тази ажурена украса,
която е обикновено черна, много красиво се откроява върху белия фон на полите на ризата. При саи, напра­
вени от едноцветен плат, ризата обикновено е украсена с везба. а при саи от раиран ппат, както и при по-
новите саени носии ризата е бяла и е украсена само с дантела.
В Кюстендилско саята е вълнена и едноцветна зиме и от бяла памучна домашна тъкан пете. По-късни­
те образци на зимната сая, която по начапо е била от черен плат, са и от синьо или зелено сукно. К акто при
зимната, така и при лятната кюстендилска сая пазвата е дъпбоко изрязана, ръкавите са тесни до над лакътя.
*107 К акто пазвата, така и краищата на ръкавите са украсени с тесни цветни апликации от сукно, с успоредно
93. М ъ ж к а и ж е н с к а н о с и я о т Б а н с к о о т к р а я н а X I X и н а ч а л о т о на X X век

разположени ивици цветни гайтани. със сърмени ширити и др. В сравнение с пазвата и края на ръкавите по­
лите имат много по-лека украса, направена от гайтани и ширити.
Саята е опасана с тесен пояс с линеарен орнамент в тъканта, а над пояса е вързана престилка. Пре­
стилката е по-тъмно или по-оранжевочервена. с линеарен втъкан орнамент. По-късно престилките са тъка­
ни със сърмен конец във вътъка.
Ризата е от бяло памучно платно, завършена по края на полите и ръкавите с „ш ити с игла" дантели.
По-късно те биват заменени с фабрични дантели, купувани готови от градския пазар. В края на X IX и нача­
лото на X X век в пазвата на саята от Кюстендилско се е поставял цветен нагръдник от купена на пазара
тъкан, обикновено копринена, покриващ пазвата на ризата.
Една разновидност от саения тип носия е саята от Разложко, която за разлика от другите видове саи е
без ръкав и се облича не върху риза. а върху цветен забун с дълъг ръкав, който е облечен над ризата. Забунът
представлява дреха, подобна на кафтана. Престилката при тази носия има украса от цветни втъкани орна­
менти и вълнени ресни по отвесните страни.
В Неврокопско (Гоцеделчевско) в по-ново време саята е от черна вълнена тъкан, дълга е до коленете,
има малка пазва и широко клинати поли. като е обточена с цветни гайтани. Тази сая се нарича кпашник. Под
клашника се носи цветен забун, който е по-дълъг от клашника и има дълъг ръкав, направен от лъскава фа-
брична тъкан. Клашникът е опасан с дълга до глезена вълнена престилка с хоризонтално разположен гео­
метричен орнамент в червено, зелено, жълто или оранж
91 Л е те н ж енски ко стю м със сая о т Г ю м ю р д ж и н с кс
92. Женска двупрестилчена носия и мъжка белодрешна носия от с. Видбол, Видинско, от началото на X X век със силно
градско влияние в материала, в кройката и в отделните съставки на костюма
 В Банско е било обичайно вълненият клашник да се запретва назад, като открива по този начин полите
на раираната аладжа. Върху така запретнатите поли на клашника е препасана престилката. Запретнатият
клаш ник се нарича опретупькя.
Забрадката е цветна, направена от орнаментирана фабрична тъкан. Ризата е бяла с много лек везбен
орнамент по полите. Сравнително малката текстилна украса в съставките на този тип костюм се компенсира
с богатството на накитите, които се носят към него — пафти, наушници, трепки на главите и огърлици око­
ло врата. Те са направени обикновено от сребро.
В Чирпанско и Първомайско саята е дълга до глезена и е направена от цветна пита домашна тъкан
(червена, зелена, синя) с линеарен тъкан орнамент по дължината на плата предимно в бяло и черно. Тя е с
дълъг запретнат над китката ръкав с цветна подплата в обърнатата част.
Престилката е с орнамент от едри втъкани квадрати (получени от черни ивици, които минават в осно­
вата и вътъка). По долния край и на известна височина на страните престилката е завършена с черни и бе­
ли фабрични дантели, тесни панделки, ширити и др. Ризата е от бяло платно, завършена с дантела около
врата, по края на ръкавите и полите. По-старото забраждане при чирпанската и първомайската носия е би­
ло подобно на среднородопското — с т е с т е мел, а по-късно забраждането се е осъществявало с обикновена
бяла или цветна забрадка.
Саята от Гюмюрджинско е от черен вълнен плат (зиме) и от бял памучен плат (лете). Ръкавът й е къс
до лакътя, пазвата е дълбоко изрязана. Както пазвата, така и ръкавът са обточени по края с широки цветни
ивици от апликация, ширити и др. Полите на саята са украсени от вътрешната страна с широки украсни
ивици апликации и се носят със забодени в кръста предници, при което се отваря долната част и се виждат
апликациите, поставени на вътрешната страна. На кръста е опасана задна завеска от вълнени гайтани —
т. нар. гяхтани. Саята е препасана с широк и дълъг вълнен пояс, а над него широка престилка на едри квад­
рати. Коланът е със сребърни пафти. Над саята е облечено късо сукнено елече (без ръкави), обточено с въл­
нени и сърмени ивици.
Забраждането е сложно и много красиво. Осъществява се с голяма бяла кърпа с пъстри кенари по краи­
щата.
При саения тип носия забраждането е значително по-опростено, отколкото са традиционните забраж­
дания при сукманения и двупрестилчения тип носия. То се състои често пъти само от голяма вълнена кърпа
(тестемел), като при някои носии под кърпата са подложени малки червени шапчици, закрепени под лицето
с подбрадник, на които са забодени кърпите. Прическата е проста, със сплетени в плитки коси, вчесани вър­
ху главата на път в средата.
Обувките са кожени и меки. а чорапите бели със или без цветна украса.

При описаната обстановка на политически, социален и културен живот в България в началото на X IX

век започва бързо проникване на европейско влияние в бита и костюма на българите. До Освобождението
това влияние е ограничено в кръга на известни среди. След Освобождението обаче градският костюм все
повече и повече бързо се изравнява с конвенционалното облекло в Европа. Успоредно с това започва про­
никване на текстилни произведения и нови кройки под влияние на европейската мода. Има един период, ко­
гато до голяма степен безкритичното възприемане на чужди моди в облеклото довежда до обедняване и сни­
жаване естетическото ниво на народното облекло. Но факторите, които обуславят винаги развитието на
облеклото, са от такова естество, че развитието на народния костюм в България неминуемо е трябвало да
бъде повлияно от обогатяването на пазара с фабрични западноевропейски и местни стоки. Зараждащото се
у нас производство на фабричен текстил също води към постепенното изчезване на ръчните текстилни про*
изведения.
С промените на селския бит след 9 септември 1944 г. и новите големи мащаби на индустриално произ­
водство, които все по-широко навлизат в бита както на градското, така и на селското население, в България
се е достигнало вече на много места до изравняване на селския и градския бит. Естествена последица от то­
ва е и непрекъснатото уеднаквяване и на костюма. Високото развитие на промишлеността създаде евтини и
лесно достъпни разнообразни материали и предмети за облеклото. Динамичният живот и лесният контакт
между хората от цял свят улесниха многобройни взаимни влияния върху вкуса, поради което той бързо се
мени. За разлика от капиталистическите страни, където модата се използва за сделки и печалби, у нас тя е
непрекъснато търсене, породено от реалните нужди на живота, и има единствената цел — да направи об­
леклото хармоничен завършек на човека, да радва и да възпитава добър вкус. В капиталистическите страни
109 модата се характеризира с бързи смени на най-противоречиви тенденции в линия — пластика и колорит.
Най-често самоцелното динамично предлагане на новото и бързото отричане на старото поддържат оборо­
та в текстила, конфекцията и всички допълнителни производства на артикули, свързани с облеклото. В ня­
кои страни, като Франция, модата отдавна се е обособила в голям дял на народното стопанство и
поддържането на нейния престиж е жизнен икономически проблем. В нейна услуга са впрегнати усилията на
огромни художествени и технически кадри.
Богатството на народните носии от миналото е ясно доказателство за високите художествени възмож­
ности на българския народ в областта на костюма и текстила. Затова то може и трябва да бъде използвано
като неизчерпаем източник при създаването на нови образци и форми в текстила и конфекцията, вместо да
се прибягва до безкритично подражание на чужди образци.
 Л И Т Е Р А Т У РА

А р т о м о н о в М. И .. И стор и я Х аза р, И здание на Э р м и та ж а , Л е н и н гр а д , 1962 г.

Василиев Асен. К т и т о р с к и по р тр е ти . И здателство на Б А Н . 1960 г.
Велева Мария. Нева Тузсузова и Венера Н а с л е д н и к о в а. Б ъ л га рски н ар о д н и носии и ш евици.
Н а у к а и изкуство. 1950 г.
Велева Мария. Б ъ л га р с ка та д в упр ести л че н а носия. И здател ство на Б А Н , 1963 г.
Велева Мария и Евгения Лепавцова, Бъ лгарски н ар о д н и носии. т. I — Б ъ л га рски н ар о д н и носии в С евер­
на Бъ лгария през X IX и н а ч а л о т о на X X век. И здателство на Б А Н . 1960 г.
В а к а р е л с к и Христо. Б ъ л га рски нар одн и носии сега и в м и н а ло то . 1942 г.
Д у й ч е в Иван. М и н и а т ю р и т е на М ан а сие ва та летопис. Б ъ л га рски х у д о ж н и к. 1962 г.
З а и м о в а -Т ъ п к о в а В.. Към въпроса за в и за н ти й ско то влияние върху б ъ л га р с ко т о о б л е кл о през П ъ р в а та б ъ л га р ­
с ка д ъ р ж а в а . 1951 г.
З а х а р и е в Васил, К т и т о р с к и образи на бъ л гар и в с в е то го р ски те м ан асти ри . С п и са н и е „Р о д и н а “ , го д . Ill, 1941 г.
З а х а р и е в Васил. З а ха р и й Х р и с то в и ч Зограф . Бъ лгарски х у д о ж н и к . 1957 г.
К о в а ч е в М .. Б ъ л га р ски к т и т о р и в С вета Гора. 1943 г.
К о с е в Д .. Ж. Натан, Ал. Б у р м о в. И стория на България, в то р о издание. Н а у ка иизкуство. 1961г.
К о с т о в Ст . Л ., О с т а н ки о т с т а р о т о славянско о б л екл о в България. С б о р н и к на IV ко н гр е с на сл а в ян ски те географ и
и е тн о гр а ф и в София. 1938 г.
М а в р о д и н о в Н .. И з к у с т в о т о на Б ъ л г а р с к о т о в ъ з р а ж д а н е . Н а у к а и и з к у с т в о . 1957 г.
Миятев Кръстю, Б ъ л га рски ца рски п о р тр е ти в стари сръбски стен оп иси . С п и са н и е „Р о д и н а ", т. I, кн . II. 1938/39 г.
Миятев Кръстю. Ц а р с ка к о р о н а в селска х и ж а . 1943 г.
Миятев Кръстю. Б о ян ски те стен оп иси , издателство И зкуство — Д резден, и Б ъ л га рски х у д о ж н и к — София. 1961 г.
Н а с л е д н и к о в а Венера. И стор и я на о б л е кл о то . Н а у ка и изкуство. 1950 г.
П р о т и ч А .. Един п о р тр е т-м о д е л на б ъ л га р ски те м айстори през X V и X V I век. 1926 г.
П р о т и ч А ., Х уд о ж е ств е н и п а м е тн и ци на И ван-А се н II, 1930 г.
П р о т и ч А .. Д е н а ц и о н а л и зи р а н е и възраж дане на б ъ л га р с ко т о и зкуство. С б о р н и к „Б ъ л га р и я 1000 го д и н и — 927— 1927“ ,
1930 г.
Ц в е т к о в а Б. А .. Към въпроса за кл а со в и те различия в б ъ л га р с ко т о о б щ е ств о през е п о х а та на т у р с к о т о владичество.
С п и са н и е „И с т о р и ч е с к и п р е гл е д “ , год. V III, кн. II. 1951 г.
Ш и н д а р о в И.. Н я ко л к о б е л е ж ки за К р е м и ко вски я м анастир край Соф ия. С б о р н и к на Н а р о д н и я ун и ве рси тет, го д и ш ­
н и к X V . 1898 г.
Ш и ш м а н о в Иван. С та р и пъ тувания през България, к н и га 4. С б о р н и к за н ар о д н и ум о тво рен и я, н а у к а и к н и ж н и н а ,
издаван о т М и н и сте р ств о на н а р о д н о то просвещ ение, 1891 г.
АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ
А Ьроня 9
А ба 77, 96
А вари 12
А в то по р тр е т
на З ахар и й Зограф 86
на З ахар и Радойков 91
на П етър К . Вальов 89
А ка ки я 21, 34, 38
А л а д ж а 77, 81, 82, 84, 97, 107
А ла ф ранга 78, 87, 89, 91, 96
А лексий Ком нин 49
Али бей 73
А л ти п а р м а ко в И ванчо,
Ам пир 73
А нтерия 74, 77, 81. 82, 84. 85, 86.
87, 89, 96, 97, 98
А н ти 7
А п л и ка ц и и 14, 41, 45
Арбия 77
А спа р ух хан 9, 13
А тан аси й йером онах, к ти то р 61
Б Влияние
Барбет 24
Б а рд окукул ус 29
Безолт М елхиор 51, 53
„Б ела д р е х а " 96
Белки 103, 104
Б елкосник 103
Белодреш на носия 93, 94. 96
Беневреци 56, 61, 96. 97, 102
Б огдан йерей, кти т о р 56
Боздуган 32, 44, 65
Боляри 35
Болярски костю м 95
Б онж ур, -че 79, 105
Боне (буне) 61, 79. 88
Борис I 14
Б отуш а 61
Б ранник 32, 35, 44
Броеница 70, 71, 78. 82. 84
Брокиер Бертрандон 49, 50
Георги хад ж и , к ти то р 70, 71
Б ръчник 99 Герасим хад ж и . кти то р 67
Було невестинско 101 Герлах Стеф ан 49, 50, 51, 53, 54
Бусбек 28, 49. 50, 51, 52 Глухче 96, 100
Бучници 97 „Голем а д р е х а " 96, 100
Бърденци 97 Градско облекло 74
Бърчанка 95 Гъжва 78
В Д
Вальов Петър К. 89 Д а л м а ти ка 20. 21, 26, 34, 36, 37, 38, 39
Василиев Асен 69 Д ан те л а 63, 91, 102, 103, 104, 105,
Василий II Българоубиец 15, 35 107, 108
кти т о р 67 Василий, кти тор о т Л овеч 66 Д ан те ле н а украса 63
Василий хад ж и , к ти то р 67 Д вупрестилчена носия 43, 63, 74,
Везба 41, 47. 48. 54, 61, 71. 94. 97 93, 94. 98. 100
Венер Адам 55 Д вупрестилчена форма облекло 7
„В ен е ц " (прическа, диадема) 21, 84 Д в угл а в орел 36, 38. 39, 42
Вениамин, син на цар Петър 17 Д е ко р а ти в н и ръкави 33, 35, 40. 55
Вида, съпруга на Радослав Мавър Десени ж а кард ови 90
46, 47 Д есислава 19, 22, 38
Византийска мода 14, 17, 19 Д еян деспот, к ти то р 31, 32
Витомир, син на Д еян 32 Джанф ес 79
Владул, кти то р 70 Джубе 68. 71, 74, 81, 82. 84. 85, 86,
87, 89. 90. 100
аварско 12 Д иадем а 28. 36, 38, 43
византийско 19. 24 Дизове 97
западноевропейско 24. 45, 75. 80 Д им ии 97
руско 75 Д ол ам а 56, 62, 63. 96
тур ско 56, 64. 72, 73, 74 Д о л а к те н и к 96, 100
Войников Д об ри 88 Д о л а к т а н к а 96
Вратовръзка 90. 91 Д ора м че 100
Въба 96 Д о я 31, 43
Възраждане 45, 75 Д у га н Тодор, кти т о р 81
Вълненик 99. 103 Д у га н П е тко , кти то р 82
Вълчо хад ж и , кти тор 67. 68 Д у га н о в а Рада 81, 82
Въоръжение Д ънести потури 77, 78
бъ л гар ско 44 <- Д ю й м е 77
византийско 44
Е
Г
Европейски костю м в България 92, 93
Гайтан 63, 67, 69, 70, 74. 81. 89. Еднопрестилчена носия 43, 93, 101
96. 97, 105 Еднопрестилчена форма обл екл о 7
Георги, кти то р 57, 62, 63 Елек 64. 74, 96. 98. 100. 101, 105 112
Елена, съпруга на М атей Бесараб К ал цун и 77, 78, 101 Л озанович А танас, кти т о р 90
57, 58 Каменни баби 9 Л он до н ско евангелие 24, 28, 35, 37,
Емении 67. 71. 74. 77. 78. 81. 87 Кам илавка 68, 71 38, 39, 42, 43
Е панокам илавка 67, 71 Каф тан 9, 15, 40. 53. 56. 57. 58. 59. Л о п ус 23, 42
Епитрахил 34 61. 62. 63. 66. 67. 68. 69. 70. 71, Л орос 21, 26, 34, 35, 38, 39
Еснафи 66, 75 72. 74. 81. 97. 108. 109 Л уб 100
К ачул 105 Л узинян С а ви ю р 73
Ж К енар 70 Л у ка свети 35
Кене 79 Лъв Д я ко н 16
Ж а ке т 90
Клавус (сюуцБ) 34
Жезъл 37. 38. 39
К л а ш н и к 96. 97. 98. 108. 109 М
Ж и л е тка 78, 90, 91
Клинове 63, 70. 93, 101, 102
М адарски ко н н и к 10
К л о б ук 52
3 Малакоф 79. 88
„К о ж а б ъ л га р ска " 9
Манасиева хро н ика 32, 33, 34, 41,
З абрадка 40, 95. 100, 101. 103 К о ж у х 16, 63. 97, 98
44, 56
Забраж д ане 100, 103, 104, 109 К о и л о 104
М анастир
Забун 108 Колач 100
Банковски 26, 28, 57, 62, 63, 73,
Завеска 98 К о л ч а к 77
86. 87
Западноевропейски моди 36, 93. 94 К о н то ш , -че 79, 105
Д рагал евски 45, 46. 48
Зарафлък 79 Кон ста н ти н -А сен (К онста нти н Тих)
Гложенски 69, 72
З ахарий Зограф 81, 86, 88 19, 34
Земенски 31, 43
З гл о б н и к 96 К он ста н ти н М анасий 33
Зограф ски 66, 67, 69
З л а т н а ка н а о т Н а ги С е н т М икпош 11 К он ста н ти н деспот 36. 42. 45
Иверски 70, 71
Зограф ска Х ристияния 88 К он ста н ти н , кти т о р 57. 62. 63
К арл уковски '61
Зокус (Босих) 20. 23. 26. 34. 37. 38. К он ста н ти н Преславски 14
Крем иковски 45, 47
39. 48. 49 К он чоо 100
К о си чн и к 95 „К остам он и т“ 72, 73
З унка 102
Коста, син на хадж и Василий 66 М илеш евски 19
К остю м о т византийски тип 17, 32 П реображ енски 86. 87
И
К о ро н а 26. 37. 38. 39 Рилски 35. 36. 40, 41. 43, 63, 70,
И брахи м -и б н -Я куб 17 Корсет 93 71. 80. 81. 85. 89
Иван. син на цар Петър 17 Копие 8. 11, 32, 35, 44, 65 Роженски 70
И ван-А лександър 24. 26. 28. 34. 36. Кош уля 102 Троянски 86. 87
37. 38. 39. 46. 49 Чудов 14
К р о й ка б ългарска 17
И ван-Асен 34. 39 Кринолин 93 Манофил 94. 102
И ван-Асен севастократор 38 Крум хан 35 Мантия 14, 15, 29. 37, 63
Иван Кукузел 25 Кръ ж и л о 104 М ануил Ком нин 33
И ван-Ш и ш м ан 38. 39 „К р ъ с т " (н а ки т) 96 Мария императрица 49
И гн а ти й монах, кти т о р 70 К уб р а т хан 9. 12 М атей Бесараб 58. 63
И коном ов Теодосий 88 К укул и 79 М атеович
И л и к 63. 67. 91 Кукул ус (сисиюБ) 61 Йоан 80. 81
И ндустриални елементи в народните Кукум ий 17 Мария 80
носии 76 Кундури 77. 78 М ихаил 80. 81. 89
И н сти та ( т 5 т а ) 21. 38 Курменен, Дезе дьо 55, 56. 60, 61, 62 М енгуш и 79
Й о а н Екзарх 13. 28 Менте 61. 97, 102
Курипеш ич Бенедикт 49. 50
Й оан П а п е о п о г 49 Месал 40
Кърлянка 99
Йоан С ки ли ц а 17 Месецослов на Василий II 10, 15
Късак 96. 97
Й оип протосингел. 67 Меч 8, 15, 32, 35, 42. 44. 65
Късаче 96
И речек д-р К о н ста н ти н 28 К ю р к 77. 78 Ми парти (г т -р а г й ) 29, 37, 41
И речек д-р К о н ста н ти н 28 Митроф ан Зограф 67
К ю сте к 77
И рина царица 19. 24. 49 М ихаил-Асен 19. 24
Л Монети 60, 61. 79
К М ухаре (моаре) 79. 107
Л авренов Ц ан ко 71, 72 М уш ии 97
К аица 100 Л азарки 104
К а й ч ул о 100 Л анец 78
Калеври 69. 74 Н
Л апчини 77
К ал ивид владика 47 Л ати ц а 97 Н авущ а 97, 101
Калоян цар 43 Л екси ко н Свидас 12 Н аги С ент М иклош 11
Калоян севастократор 19, 23 Л илин Андрея, кти тор 96 Н агръдник 79, 80, 84. 95, 96
К а л п а к 59, 68. 69. 71. 72 74. 78. Л и пи ска н ски лош 70 Н а ки т 95
81. 84. 96. 98 Л и утп р а н д епископ 14, 16 Н аколенници 11, 47
К алци 85, 86. 97 Л и та к 94. 102 Н аметало 14, 23, 38. 39, 40, 44. 63

15 История на българския костюм

Н а р ги л е 78 Пищ ови 65. 77 С а ха т 78
Н ароден ко стю м 94 П л а тно 7. 63 Сая 63. 83, 95, 101, 106, 108
Народни носии 64. 7Ь П лащ 49 „С в е ти ц а " 96
Н ародно облекло дс О свобож де­ П летеници 73 Светослав княз руски 33
нието 93 Плиний С тари 7 Свидас 12
Н ародно облекло слс,. О свобож де­ П л и тки 61, 96, 100 Силях 77
нието 94 Повезка 13 Симеон цар 14
Н аръкавници 11, 34. 80 П одбрадник 24, 43, 67, 96, 101, С киптъ р 34
Наставци 95 104, 109 Скуфя 101
Неделчев ха д ж и П етко, кти то р 85 Подвръзки 77 С лавейков П е тко 88
Недялко, син на хадж и Василий 66 П о д ка пник 42, 47. 49 Славини 7
Н икиф ор I 35 П адрасник 61. 68. 70. 71 Совбьоф де. Ф ериер 73
Н икиф ор Ф о ка 16 П окосняк 100 С окай 103
Н и ко л а , син на Радослав Мавър Помохамеданчване 55 Соф роний проигум ен. кти то р 71
46. 47 П ортрети ктиторски С та н ко кти то р 56
Н и кол а й I папа 13 о т X III век 20— 24 С та нуп кти то р 70
Н огавици 9. 10. 11. 15, 25, 27, 35, 37, о т X IV век 26— 32. 45 С тахия. син на кти то р Радослав
43. 44. 47. 51. 53. 56. 57. 59. 61. 62. о т X V век. 46. 55 Мавър 46, 47
63. 74. 96 о т X V II век 57— 61 Стефана к ти то р к а 84
Носия мъжка копривщ енска 77 о т X V III век 66— 73 Стефляк Л ул чо , кти то р 84
Носия ж енска копривщ енска 78 о т X IX век 79 С укман 45, 51. 54, 61, 63, 74, 79,
Н осия подвиска 103. 105 Постали 77 81, 94, 100, 101, 102, 104
Посох 68 С укно сая 63
О Потури 64. 67. 71. 74, 77. 81. 84 С укн о (сукман) 94, 102
Пояс 60. 61, 62, 69, 70, 74, 77, 78.
О бици 96. 100
81, 84, 87, 96 Т
О б то ки 97, 100
П рабъ лгари 9, 19
О бувки 105 Тамара К ера 37, 38
П рестилка 7, 63, 64, 74, 92, 95, 98.
„О гъ р л е " 95 Т араболус 77, 84
101, 106, 108. 109
О ко л о ж к а 10, 35, 58, 59. 68. 74 Тач 101
П родълж ителят на Теофан 17
О крел 100 Т ацит 7
П р о ко п ий Кесарийски 8
Омоф ор 34 Т ерлик, терлици 66, 67, 74, 86,
Прорез (на ръкава) 35, 41. 45, 47,
„ О п а ш к и " 94 106, 109
48. 54, 59, 60, 62, 63, 66. 70. 74. 94
О пр етул ькя 109 Тестемел 104, 109
П р очепник 96. 101. 103. 105
О панд^как 44, 97, 98 Т и т Л иви й 63
Псевдомаврикий 8
О р н а т царски 34 Т ога 63
П уш ка 65
О слеков Л у ка 76, 84 Тозлук 98
Пътеписи 49, 60. 73
О то с 100 Т орква 14
Р Трапезица (стенописи о т) 32, 33,
П 41, 43, 44
Радивой кти то р 28. 47. 48 Т ре пка 95, 109
П аети 102
Радослав Мавър, кти то р 46. 47 Т ун и ка 9, 16, 25, 26, 27, 30, 35, 36,
Пазва 39, 41, 44 , 47 , 48. 49, 61, 80,
Радойков Захари 91. 92 38, 39, 40, 41, 44, 45, 47, 48. 49.
84, 102, 103
Рамберти Бенедето 49, 50, 52, 53 57, 63, 70
П а л ика р е 78
Расо 61, 67, 68, 71 Т урско робство 45
П анделки 64
Ренесанс 41, 45, 46, 47 Тъкм еник 99
П а нтал они 91
Риза 7, 43, 44, 45, 47, 49, 53, 54, 61.
Пасмантерия 90, 94, 105
62, 63, 64. 66. 74, 77, 79, 84, 90, 91, У
П апуци 66
95. 96. 97, 101. 106
Пафти 79, 96, 101, 102, 103, 109 У читепно евангелие 14
Ризница 11, 12. 44
„П а ч а “ 98 У краса на гл авата 51, 53
Рокля 83. 88. 92. 104. 105
Пенула 9, 30. 40. 44. 97
Ръкавници 79 Ф
Перпендулии 22. 26. 34. 37, 38, 39, 104
Ръкавци 94. 102
П еруки 95 Фекел 31, 104
П етелки 97 Ф елон 30, 34, 57
С
П е тл ик 58, 61, 62, 63, 70 Фес 77, 78, 84. 86. 87, 89, 91, 96
П етанчич Феликс 49. 50 Сабя френгия 65 Ф ибула 7, 22
П е тко ха д ж и, кти то р 67 С алтам арка 64. 77. 79. 81. 84. 85. Ф илип Д о бр ия Б ургундски 49
П етко, кти то р 70 87. 98. 103 Ф илц 74
Петър цар 16 С ако 78 Ф и ш у 89
П ею . кти то р 70 Самуил 35 Ф п утур ки 99
П и с кю л 91 С ара-Теодора 28. 38. 39. 43. 45 Ф ренска мода 91
..П исм о" 97 Сармати 7 Ф устан 89
X „С вети Иван П р ед те ча", с. Кара- Ч ехли 79, 101, 105
бунар. П а зард ж и ш ко 91 Ч о ха 63, 77, 78, 79. 87
Хайдути 65
„С вети Иван Рилски“ в Хилендар-
Халат 73 Ш
ския манастир 67, 68
„С вети Йоан Богослов“ при Зе-
ц менския манастир 45
Ш ая к 56. 62, 74
Ш алвари 66. 67. 74. 77, 101
Цезар 63 „С в ети Н и ко л а “ , с. Горна Вере- Ш амия 79
Цицерон 63 ница. М ихайл овградско 96 Ш а п ка 15. 54. 61. 96
Цървули 51, 97, 101 ..Свети Петър и П авел“ . Свиш ов Ш вай ге р Саломон 51. 52. 53
Църкви 57. 58. 63 Ш евици 31
Боянска 20. 34. 38. 40 ..Свети Петър и П авел“ , В елхко Тър­ „Ш е сто д н е в “ на Йоан Екзарх 13
в с. Варвара, П а зард ж и ш ко 90. 91 ново 32 Ш лем 11, 35. 44
в с. Иваново, Русенско 26. 27. 43 „С в ети Теодор Т ир он и свети Т ео­ Ш уба 41, 46, 47, 56. 57. 58. 59. 60.
в с. К алотина. Соф ийско 27, 43. 45 дор С т р а т и л а т ". с. Д обърско, 62. 63, 66, 67. 70. 74. 97. 98
„Рождество на свети Й оан К ръ сти ­ Б лагоевград ско 56. 62. 63, 70
тел" в Света Гора 66 „У спение Б о го р о д и ч н о " при Зо­ Щ
„Рождество Х р и сто в о ", с. А р б а ­ графския манастир 66, 67
Щ и т 8, 35, 44
наси. В еликотърновско 57. 58. 62. Щ ри пки 90
63, 70
Ч
„Свети архангел М и х а и л ", К остур
Ю
19, 24 Чадър 93
„Свети архангели М ихаил и Гав­ Чалма 40. 64. 67. 74. 81. 87, 96 Ю сти н I 34
раил“ (параклис в Рилския ма­ Ч алъкоглу Вълко Ч орбадж и, кти ­
Я
настир) 80 тор 84
„Свети Г еорги", с. Голямо Бельо- Чапрази 73, 79. 96 Яка 63, 78
во. П азарджиш ко 89 Ч ернодреш на мъжка носия 76. 93, Ямурлук 44. 77, 97. 98
„Свети Г еорги", Света Гора 66. 67 95. 98 Яне к ти то р 84
 СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ

1. С та р о сл а в я н ски м ъж ки и ж е н ски костю м .

Р и сун ка та е н а пр ав ен а п о описания.
2. К а м е н н и т е баби о т с. Е ндж екьой, днес с. З л а тн а нива, Ш ум е н ско — Ш ум е нски музей.
3. Р и сунка в ъ рху ка м ъ к о т врем ето на П ъ р в ата б ъ л га р ска д ъ р ж а ва — П л и ска . А р х е о л о ги ч е с к и музей — София.
4. Р и сунка в ъ р ху кам ъ к о т врем ето на П ъ р вата б ъ л га р ска д ъ р ж а ва — П реслав.
5. Б ъ л га р ски в о ж д в боен ко стю м .
Рисунка п о релефа на зл а тн а та ка н а о т б ъ л га р с ко т о съкровищ е от Н а ги С е н т М и кл о ш — У н га р и я . Виенски х у д о ж е ­
с тв е н о -и с то р и ч е с ки музей.
6. Б ъ л га р ски в о ж д в ловен ко стю м .
Рисунка по релефа на зл а тн а та ка н а о т б ъ л га р с ко т о съкровищ е о т Н а ги С ент М и кл о ш — У н га р и я . Виенски худ о ж е -
с тве н о -и сто р и ч е ски музей.
7. Княз Борис I.
Рисунка по м и н и а тю р е н п о р т р е т на Княз Борис I о т У ч и т е л н о т о е ван гел и е на К о н с т а н т и н П ресл авски. М осковски
и сто р и ч е с ки музей.
8. Б ъ л га ри езичници избиват хри сти ян и .
Рисунка п о м и н и а т ю р а о т М есецослова на Василий II — В а ти ка н а .
9. Б ъ /у а р с ки цар и ц а ри ца в еж едневен ко с тю м о т сре д а та на X III век.
П о к т и т о р с к и т е п о р тр е ти на цар М и хаи л -А сен и майка му И р и на в ц ъ р кв а та „С в е т и а р х а н ге л М ихаил" в К остур
(1246— 1253 г.).
10. М ъ ж ки , ж е н ски и д е тски гр а ж д а н с ки ко стю м о т X III век
П о сте н о п и с о т Б о ян ска та цъ рква.
11. Ц а р К о н с т а н т и н -А с е н и ц а ри ца И рина.
Р исунка по с т е н о п и сн и те п о р т р е ти на цар К о н с та н ти н -А с е н и ж е н а му И р и на в Б о ян ска та църква.
12. С хем а на о п асв ан е на ко л а н а о т царския о р н а т — л оро с.
13. С е в а с то кр а т о р К а л о я н и Д есислава.
Р исунка п о к т и т о р с к и т е п о р тр е ти на се в а сто кр а то р К а л о я н и ж ена му Д еси сл а ва в Б о ян ска та църква.
14. Б ъ л га рски б о л яр ски (се в а сто кр а то р ски ) тъ рж е стве н ко стю м о т сре да та на X III век (м ъ ж ки и ж е н ски ).
П о известните к т и т о р с ки п о р тр е ти на се в а сто кр а то р К а л о я н и съ п р у га та му Д е си сл а ва (1259 г.) в Б о ян ска та църква
15. И ван К укузел — б ъ л га р ски ком п ози то р и певец.
Р и сун ка та е н а пр ав ен а по м и н и а тю р а о т X III— X IV век.
16. Ц а р И в а н -А л е кс а н д ъ р .
Р исунка по стен оп исн и я п о р т р е т на цар И в ан -А л ексан д ъ р е к о с т н и ц а т а при Б а ч ко вски я м а н асти р.
17. П о р т р е т на к т и т о р к а .
Р и сун ка та е пресъздадена по ф рагм енти о т стенописния по р тр е т на неизвестна к т и т о р к а о т „с ъ б о р е н а та ц ъ р кв а " в
с. И в а н о в о , Русенско.
18. К т и т о р к а и дете.
Р и сун ка та е н а пр ав ен а по гр упо ви я по р тр е т о т ста р а та църква в с. К а п о т и н а . С оф ийско.
19. Б ъ л га рски к т и т о р и о т X IV век.
Р исунка п о гр уп о в и я к т и т о р с к и по р тр е т о т ста р а та църква в с. К а п о т и н а . С оф ийско.
20. Д о я , съ п р уга на д е спо т Д е я н — X IV век.
Р исунка п о ф рагм енти о т кти т о р с ки я по р тр е т на Д о я в цъ р квата „С в е т и Й о а н Б о го сл о в " на Земенския м а н асти р —
с. Земен, П е р н и ш ко .
21. Б ъ л га рски б о л яр ски к о с тю м и от X IV век.
Р и сун ка та е напр авен а по запазени ф рагм енти о т гр упо ви я к т и т о р с ки п о р тр е т, н ам и ращ се на северната стена на
ц ъ р кв а та „С в е т и Н и к о п а " — с. К а л о т и н а , С оф ийско. 116
22. Б ългарски цар и н егов и в ои н и — X IV век.
Рисунка по сте н о п и с в ц ъ р кв а та „С в е т и П е тъ р и П а в е л " във В ел и ко Т ъ р н о в о ,
23. Д е та й л о т б о л яр ски к о с т ю м и оръжие.
Рисунка по стен оп исе н ф р агм е нт о т X IV век — Трапезица. В ел ико Т ъ рн ов о.
24. Д е та й л о т б ъ л га р ски щ и т . военен к о с т ю м и ор ъ ж и е о т X IV век.
Рисунка по сте н о п и се н ф р агм е нт — Т р а п е зи ц а . В ел и ко Т ъ рново.
25. М ом чето свети Л у к а с б а щ а си.
Рисунка по и ко н а о т X IV век (ф рагм ент) — Рилски м а н асти р.
26. О вча р.
Рисунка по и ко н а о т X IV век (ф р агм е нт) — Рилски м а н а сти р .
27. К ю с т е н д и л с к и я т д е сп о т К о н с т а н т и н с ж е н а си и двете й сестри.
Р исунката е н а п р а в е н а п о цв етн а м и н и а т ю р а о т Л о н д о н с ко т о ев ан гел и е,
28. Ц ар И в а н -А л е кса н д ъ р с ж е н а си С а р а -Т е о д о р а и двам ата им с и н а .
Р и сунка та е н а п р а в е н а по цв етн а м и н и а т ю р а о т Л о н д о н с ко т о е в а н ге л и е .
29. Б ългарски цар и ц а ри ца в тъ рж е стве н ко стю м и о р н а т о т X IV век (о т вто ри я пе ри од на ц а р ув а н е то
на цар И в а н -А п е кса н д ъ р ).
Рисунката е н а пр ав ен а по п р о уч в а н и я на м и н и а тю р и о т Л о н д о н с к о т о еван гел и е и сте н о п и си .
30. К о с т ю м на б ъ л га р с ки д е сп о т (врем ето на И в а н -А л е кса н д ъ р ) и к о с т ю м на съ п р уга на б ъ п га р с ки д е спо т о т X IV век.
М ъ ж ки я т д е сп о тски к о с т ю м е пресъздаден п о м и н и а т ю р а та о т Л о н д о н с к о т о еван гел и е, п р е д ста вл я в а щ а к ю с т е н д и л ­
ския д е спо т К о н с т а н т и н , зет на И в а н -А л е кса н д ъ р . Ж е н с ки я т к о с т ю м е пресъздаден п о ф р агм е нти о т образа на Д о я
(ж ена на д е спо т Д е я н ) о т к т и т о р с к и т е п о р т р е ти в цъ р ко ата „С в е т и Й о ан Б о го с л о в " на Земенския м а н а сти р — с. Земен.
П е р н и ш ко .
31. Ц ар П етъ р и б о л я р и те му.
Рисунка по и ко н а о т X IV век (ф р агм е нт) — Рилски м анастир.
32. П р а те н и ц и те на цар П е тъ р д о свети И ван Рилски.
Рисунка по и ко н а о т X IV век (ф рагм ент) — Рилски м а н асти р.
33. Д е та й л о т екл ези асти чен ко стю м .
Рисунка по ф рагм ент о т сте н о п и с о т X IV век — Т рапези ца. В елико Т ъ рн ово.
34. Б ългарски сре д н ов е ков н и о б и ц и , т о к и за ко л а н и , ко п ч е та и игл а за коса.
35. Свети Д и м и тъ р уби ва б ъ л га р ски я цар К а л о я н .
Рисунка по м и н и а т ю р а о т евангел ие о т X IV век.
36. Д е та й л о т военен к о с т ю м о т X IV век.
Рисунка по стенописен ф р агм е нт — Трапезица, В ел ико Т ъ р н о в о .
37. Радослав М авър с ж е н а си и си новете им.
Р исунката е н а п р а в е н а по ф рагм енти о т к ти т о р с ки т е по р тр е ти в ц ъ р кв а та при Д р а га л е в с ки я м анастир.
38. К о с т ю м и на б ъ л га р с ки първенци о т в то р а та по л о ви н а на X V век.
М ъ ж ки ят и ж е н с ки я т к о с т ю м са пресъздадени п о ф рагм енти о т п о р т р е ти т е на к т и т о р и т е Радослав М авър и ж е н а му
Вида в ц ъ р кв ата „С в е т а Б о го р о д и ц а " на Д р а га л е в с ки я м анастир (1476 г.).
39. К о стю м на б ъ л га р ски б ол яр и н и съ п р у га та му (запазили ф еод алната си власт през т у р с к о т о ро б ство — кр а я на X V век).
П о к ти т о р с ки т е п о р т р е ти на соф ийския бо л яр и н Радивой и сем ейството му в с т а р а т а църква на К р е м и ко в с ки я м анас­
ти р (1493 г.),
40. К т и т о р Радивой с ж е н а си и двете им деца.
Р исунката е н а пр ав ен а по с те н о п и сн и те п о р тр е ти о т цъ р квата в К р е м и ко в ски я м а н а сти р .
41. К о стю м на б ъ л га р и н и б ъ л га р ка о т П и р о т с ко о т X V I век.
Р исунката е о т пъ теп и са на С а лом он Ш в а й ге р .
42. М ъж ки и ж е н ски к о с т ю м на зам ож ни б ъ л га р ски гр а ж д а н и о т н а ч а л о т о на X V II век.
М ъ ж ки ят к о с т ю м е пресъздаден по к т и т о р с ки т е п о р тр е ти в ц ъ р кв ата „С в е т и Т еод ор Т и р о н и свети Т е о д о р С т р а т и п а т "
в с. Д о б ъ р ско . Б п а го е в гр а д с ко (1614 г.). Ж е н ски я т ко стю м е пресъздаден по д а н н и о т пъ теписа на Дезе дьо Курм е н ен
о т 1621 г. и сра вн и те л н и п р о уч в а н и я на а в т о р к а т а .
43. М ъжки к о с тю м и на зам ож ни б ъ л га р ски гр а ж д а н и о т сре да та на X V II век.
П о к ти т о р с ки т е п о р тр е ти на к т и т о р а Г еорги и неговия син К о н с т а н т и н о т ц ъ р кв а та на Б а ч ко вски я м а н а сти р (1643 г.).
44. К т и т о р и -гр а ж д а н и о т X V II век.
Рисунката е н а пр ав ен а по сте н о п и сн и те п о р тр е ти на тр и м а та к т и т о р и (о тп я в о ) в ц ъ р кв а та „С в е т и Т еод ор Т и р о н и
свети Т еод ор С т р а т и п а т “ в с. Д о б ъ р с к о , Б л а го е в гр а д с ко .
45. М ъж ки и д е тски к о с т ю м на б о га т и б ъ л га р ски гр а ж д а н и о т X V II век.
По к т и т о р с ки т е п о р т р е ти о т ц ъ р кв а та „Р о ж д е ств о Х р и с т о в о " в с. А р б а н а с и . В е л и ко тъ р н о в ско (1649 г.).
46. М ъжки и ж е н ски к о с т ю м на б о га т и б ъ л га р ски гр а ж д а н и о т средата на X V II век.
М ъ ж ки ят ко стю м е пресъздаден по по р тр е т на неизвестен к т и т о р о т ц ъ р кв а та „Р о ж д е с тв о Х р и с т о в о " в с. А р б а н а с и .
В ели котъ рн овско (1632 г.). Ж е н с ки я т ко с тю м е пресъздаден по ф р агм е нти о т образа на Елена, съ п р уга на М атей Бе­
сараб о т ц ъ р кв ата „С в е т и П е тъ р и П а в е л " в С в и щ о в (1633— 1654 г.) и по ср а в н и те п н и п р о уч в а н и я на а в т о р ка та .
47. К т и т о р и -гр а ж д а н и о т X V II век.
Р исунката е напр авен а по сте н о п и сн и те п о р тр е ти на т р и м а та к т и т о р и (о тд я сн о ) в ц ъ р кв а та „С в е т и Т е о д о р Т и р о н и
свети Т еод ор С т р а т и п а т " в с. Д о б ъ р с ко . Б па го е в гр а д ско .
48. К т и т о р о т X V II век.
Р исунка по сте н о п и сн и я п о р т р е т на неизвестен к т и т о р в ц ъ р кв а та „Р о ж д е с тв о Х р и с т о в о " в с. А р б а н а си . В е л и ко тъ р ­
н о в ско .
49. К о с т ю м на б ъ л га р и н и б ъ л га р ка о т С оф ийско о т X V II век.
Р исунка о т П ъ те п и са на Д езе дьо Курм е н ен (1621 г.).
50. К о с т ю м и на зам ож ни б ъ п га р с ки гр а ж д а н и о т о к о л о в то р а та п о п о в и н а на X V III век.
Ф и гу р а т а о т п я в о е пресъздадена п о к т и т о р с ки я по р тр е т на х. Василий о т Л о в е ч в п а р а кп и с а „Р о ж д е с тв о т о на свети
И ван К р ъ с т и т е п " на З ограф ския м анастир. Ф и гу р а т а вдясно е пресъздадена по к т и т о р с ки я п о р тр е т на х. Василий в
ц ъ р кв а т а „У с п е н и е Б о го р о д и ч н о “ в З ограф ския м анастир. И д в а та п о р т р е та са д а т и р а н и — пъ р ви я т о т 1768 г.. а в то ­
рият о т 1780 г.
51. Р исунка п о к т и т о р с ки я п о р т р е т на х а д ж и В ъпчо о т Б а нско в п а р а кл и с а „С в е т и И ван Р и л ски “ в Х и л е н д а р ски я манас­
т и р , С в е та Гор а.
52. Б ъ л га рски м ъ ж ки летен к о с т ю м от края на X V III век.
Р исунка по п о р т р е т и т е на двам а неизвестни к т и т о р и от З ограф ския м а н асти р, С вета гора.
53. М ъ ж ки к о с т ю м и на зам ож ни гр а ж д а н и о т Т етевен ско о т о к о п о н а ч а п о т о на X V III век.
П о запазената ф о то сн и м ка о т ун и щ о ж е н и я стенопис на к т и т о р и т е от ц ъ р кв а та в Г л о ж е н ски я м а н асти р.
54. Б ъ л га р ски м ъж ки к о с т ю м и о т X V III век.
Р исунка по ф о то сн и м ка о т у н и щ о ж е н и я стен оп ис на к т и т о р и т е в ц ъ р кв а та на Г п о ж е н ски я м а н а с ти р .
55. П о р т р е т на х а д ж и Георги о т К о т е п в И верския м а насти р — С в ета Гора.
Р и сун ка та е н а п р а в е н а по к о п и е то на х у д о ж н и ка Ц а н ко Л а в р е н о в ,
56. Н еизвестен к т и т о р о т м а н а сти р а „К о с т а м о н и т " в С вета Гора.
Р и сун ка та е н а п р а в е н а по к о п и е то на х у д о ж н и ка Ц а н ко Л а в р е н о в .
57. Н еизвестен к т и т о р о т м а н асти ра „К о с т а м о н и т '* в С вета Гора.
Р и сун ка та е н а п р а в е н а по к о п и е т о на х у д о ж н и ка Ц а н ко Л авре но в.
58. К о п р и в щ е н е ц ъ т Т о д о р Д и м о в — 1864 г.
Рисунка по к т и т о р с ки я п о р тр е т на Т од ор Д и м о в в ц ъ р кв ата „С в е т и Н и к о п а " — Копривщ ица.
59. К о с т ю м и на зам ож ни б ъ п га р и о т Тетевен о т н а ч а п о т о на X IX век.
Р и сун ка та е н а п р а в е н а по к т и т о р с к и т е п о р тр е ти на М ария и М и ха и л х. М а те о в и ч о т п а р а кл и с а „С в е т и а р х а н ге л и
М ихаил и Г а в р а и л " в Рилския м анастир.
П о р т р е т и т е са рисувани о т Д и м и тъ р Т. М олеров и са о т 1835 г.
60. М ар и я. М и х а и л и Й о а н х а д ж и М атео вич о т Тетевен (1835 г.).
Р и сунка п о к т и т о р с к и т е им п о р т р е ти о т п а р а кл и са „С в е ти а р х а н ге л и М и ха и л и Г а в р а и л " в Рилския м анастир.
61. Т о д о р Х р . Д у г а н и м а й ка му о т К о п р и в щ и ц а .
Р и сунка п о к т и т о р с к и т е п о р т р е ти в гл а в н а та църква на Рилския м а н асти р (1844 г.).
62. П е т к о Х р . Д у г а н и ж е н а му Рада от К о п р и в щ и ц а .
Р и сунка по сте н о п и сн и те к т и т о р с к и п о р тр е ти в гл а в н а т а църква на Рилския м анастир (1844 г .).
63. К о с т ю м и на зам ож ни к о п р и в щ е н ц и о т ч ети ри д есе тте го ди н и на X IX век.
М ъ ж к и я т к о с т ю м е пресъздаден по кти т о р с ки я по р тр е т на Т о д о р Х р . Д у га н в гл а в н а т а цъ р ква на Рилския м анастир,
рисуван о т З а х а р и й З огр аф и д а ти р а н о т 1844 г.
Ж е н с ки я т к о с т ю м е пресъздаден по кти т о р с ки я по р тр е т на к т и т о р к а т а Рада, ж е н а на П е т ко Х р . Д у г а н , о т неизвестен
а в то р . П о р т р е т ъ т се нам ира в съ щ ата църква и е д а ти р а н о т 1844 г.
64. Ч о р б а д ж и В ъ пко и ж е н а му Рада.
Р и сунка по сте н о п и сн и те к т и т о р с к и по р тр е ти в гл а в н а та църква на Рилския м а н а сти р .
65. Д я д о Яне и б аба С теф ана о т с. Б абино. К ю ст е н д и л с ко .
Р исунка по к т и т о р с к и т е п о р тр е ти в гл а в н а та цъ рква в Рилския м а н асти р (1841 г.)
66. П е т к о х. Н еделчев и синъ т му.
Р и сунка п о к т и т о р с ки я п о р т р е т в цъ р кв а та на м анастира „С в е т а П е т ка М о л д о в с к а " край А с е н о в гр а д (1840 г.).
67. П л о в д и в ски ч о р б а д ж и й ки и селянки о т сре да та на X IX век.
Р и сунка п о д е та й л о т сте н о п и с н а та ком позиция „С т р а ш н и я т съд" о т З а ха р и й З ограф в ц ъ р кв а та „С в е т и Н и к о л а " в
Б а ч ко в ски я м а н а с т и р .
68. М ъ ж ки и ж е н ски гр а д ски к о с т ю м о т края на пъ р ва та по ло ви на на X I X век.
М ъ ж к и я т к о с т ю м е пресъздаден по а в т о п о р т р е т а на З а ха р и й З огр аф в ц ъ р кв а та „С в е т и Н и к о л а " в Б а ч ко в ски я ма­
н а сти р о т 1840 г., а ж е н ски я т по елементи от образи на ж ени. рисувани о т З а ха р и й З ограф в Б а ч ко вски я м а н асти р, в
съврем енни на х у д о ж н и к а ж е н ски гр а д ски к о с тю м и (П ловд ив. С а м о ко в).
69. М ъ ж ки и ж е н ски гр а д ски к о с т ю м от средата на X IX век със силно е в р о п е й ско модно влияние.
Ж е н с ки я т к о с т ю м е по п о р тр е та на А н а ста си я х. П енчевич. рисуван о т рум ъ нски х у д о ж н и к о к о п о сре да та на X IX век,
а м ъ ж ки я т по елем енти от п о р тр е ти и ф о то с н и м ки ,
70. П о кл о н н и ц и .
Р и сунка по д е та й л о т с те н о п и сн а та ком позиция на З а ха р и й Зограф , к о я т о се нам ира върху в ъ н ш н а та стена на игу-
м е н а р н и ц а та в Б а ч ко вски я м а н асти р (средата на X IX в е к).
71. О бр а зо пи се ц ъ т П етъ р К . Вальов.
Р и сунка по стен оп исн и я му а в т о п о р т р е т в ц ъ р кв а та „С в е т и Г е о р ги " — с. Голям о Б ельово, П а з а р д ж и ш к о (1852 г.).
72. О бр а зо пи се ц ъ т П е тъ р К . Вальов.
Р исунка по сте н о п и сн и я му а в т о п о р т р е т в ц ъ р кв а та „С в е т а В а р в а р а " — с. Варвара. П а з а р д ж и ш к о (1857 г.).
73. О б р а зо п и се ц ъ т З а х а р и п. Х р . Радойков.
Р исунка п о сте н о п и сн и я му а в т о п о р т р е т в ц ъ р кв а та „С в е т и И ван П р е д т е ч а " — с. К а р а б у н а р , П а з а р д ж и ш к о (1861 г.).
74. М ъ ж ки народен к о с т ю м и к о с т ю м а ла ф р ан га о т н а ч а л о то на в то р а та по л о в и н а на X IX век.
К о с т ю м и т е са пресъздадени по п о р т р е ти т е на к т и т о р а М и ха и л п. Н и ко л о в и ч и по а в т о п о р т р е т а на х у д о ж н и к а П етъ р
К о с т о в и ч В альов, д а т и р а н и о т 1852 г. Н а м и р а т се в цъ р кв а та в с. Голям о Б ельово, П а з а р д ж и ш ко
75. М ъ ж ки и ж е н с ки гр а д с ки к о с т ю м о т ш естдесетте го д и н и на X IX век.
М ъ ж к и я т к о с т ю м а ла ф р ан га е пресъздаден по а в то п о р т р е т а на х у д о ж н и к а З а ха р и п. Х р . Р ад ойков от 1864 г., к о й т о
се нам ира в ц ъ р кв а та „С в е т и И ван П р е д те ч а " в с. К а р а б у н а р , П а за р д ж и ш ко .
Ж е н с ки я т к о с т ю м (п о л а та на ро кл я та е с до л н а ф уста — м алакоф ) е пресъздаден п о ф отосним ка на А н а ста си я Гри­
го р о ва Д а н а и л о в а о т С в и щ о в. Ф о т о с н и м ка та е д а ти р а н а о т 1868 г.
76. Б елодреш на м ъ ж ка н а р о д н а носия.
Рисунка по к т и т о р с ки я п о р т р е т на Гълъб П е тр о в в цъ р кв а та „С в е т а П е т к а " — с. Б о гь ов ци , С о ф ийско (1882 г.).
77. Ж е н ска д в уп р е сти л ч е н а носия о т края на X IX век о т с. Ч упрене, В идинско.
Р и сун ка та е н а п р а в е н а п о к о с т ю м о т сб и р ки те на Видинския гр а д ски музей.
78. Ж е н ска д в у п р е с ти п ч е н а носия и м ъ ж ка че р н о д р е ш н а носия от Русенско о т кр а я на X IX век.
М ъ ж ъ т е с в а ти р а н д ж а м а д а н , въпнен елек, светъл пояс и п л и тко д ъ н е сти п о ту р и . П о д гр а д с ко влияние к о с т ю м ъ т му
е до пъ л н ен с чад ър. К о м п о зи ц и я та на съ ставки те на д в а та к о с т ю м а е п о ф отосним ка.
79. Ч е р н о д р е ш н а м ъ ж ка н а р о д н а носия о т сре да та на X IX век.
Рисунка п о к т и т о р с ки я п о р т р е т на х а д ж и Т еод ор а и синовете й в ц ъ р кв а та на Т р о я н ски я м анастир.
80. М ъ ж ки б е п од реш ен к о с т ю м о т в то р а та по по в и н а на X IX век и ж е н ски зимен сукм ан от края на X IX век о т В идинско.
Р и сун ка та е н а п р а в е н а по образци о т Видинския гр а д ски музей.
81. Ж е н ска сукм а н е н а и м ъ ж ка носия о т С оф ийско.
Ж е н а та е в к о с т ю м на п а за р ка , със спе ци ал н а пазарска украса на гл а в а та и е пр епа сан а за л азар ува не то с н евести н ­
ска п р е сти л ка . М ъ ж ъ т е с тъ м н о ш о п с ко менте и с бели беневреци и ш а ре ни ко л ч а ц и .
Р и сунка та е пресъздадена п о ф отосним ки и по м атериали о т Е тнограф ския музей — Соф ия (от кр а я на X IX и н а ч а ­
л о то на X X век).
82. Л етен нар оде н ж е н ски к о с т ю м с маноф ил от Т р ъ н ско о т края на X V III век.
П о етн о гр а ф ски образец о т Е тнограф ския музей — София.
М ъ ж ки б ел од ре ш ен народен к о с т ю м от Тръ нско.
П о етн о гр а ф ски образец о т X IX век о т с б и р ка т а на Е тнограф ския музей — София.
83. Съвременна ж е н с ка носия о т сукм ан е н ти п о т Б а та к (сукм ан с д ъ пъ г ръкав).
Р и сунка та е пр авен а по пр о уч в а н и я на а в т о р ка т а на място (1960 r.),
84 Габр овска ж е н с ка носия о т кр а я на X IX век.
Рисунката е н апр а в е н а по образци от Е тнограф ския музей — София.
85. Ж е н ска и м ъ ж ка носия о т с. П одвие, К а р н о б а т с ко , от края на X IX век.
Р и сунка та е н а п р а в е н а по к о с т ю м , ко й т о се съхранява в Е тнограф ския музей — София.
86. К о п р и в щ е н с ка ж е н с ка носия о т края на X IX век.
Ч ерен въпнен сукм ан с ко п р и н е н а цветна укр а са на пазвата и п о п и те ; риза. завърш ена с к е н е т а ; сребърни чапра зи и
ко н то ш ч е , о б т о ч е н о е п и си чи к о ж и ; заб р адка е кен ета по края. Р и сун ка та е н а пр ав ен а п о к о с т ю м о т Е тнограф ския
музей — София.
87. Съвременен ж е н ски к о с т ю м със сая.
Рисунката е н а п р а в е н а по к о с т ю м — ч а стн о п р и те ж а н и е о т с. С усам, Х а ско в ско .
88. Ж е н ски к о с т ю м със сая о т с. К л о к о т н и ц а . Х а с к о в с к о — края на X IX век.
Р и сунка та е н а п р а в е н а по к о с т ю м , съ хра няван в Е тнограф ския музей — София.
89. Ж енски гр а д ски к о с т ю м — 1880— 1885 г. (мода т у р н ю р ). М ъ ж ки гр а д ски к о с т ю м о т о к о п о 1880 г.
Р исунката е н а пр ав ен а по ф отосним ки от Русе и С вищ ов.
90. Градски ко с тю м о т 1900 г.
Р исунката е н а пр ав ен а по ф отосн и м ка о т П повдив.
91. Л етен ж е н ски к о с т ю м със сая о т Г ю м ю р д ж и н с ко , носена д о н а ч а л о то на X X век.
Р исунката е н а п р а в е н а по а в те н ти ч е н к о с т ю м .
92. Ж е н ска д в уп р е сти п ч е н а носия и м ъ ж ка б е п од реш на носия от с. Видбол. В идинско, о т н а ч а л о т о на X X век със си лн о
гр ад ско влияние в м а тери а ла , в к р о й к а т а и в отд е л ни те съставки на ко с т ю м а .
Ж е н ска та пр е сти п ка е кадиф ена с ф абрична па см а нтер и й на у кр а с а (п а н д е п ки , д а н те л и ). Ризата се виж да само под
попите на б р ъ ч н и ка , укр а се н а е с ф абрични да н те л и , а над кр ъ ста е заменена (д о пъ л н ен а) с н апъ л н о гр а д с ка блуза
в модата о т пъ р во то д е сети пе ти е на X X век. М ъ ж ки я т ко с тю м е о т д о м а ш н а т ъ ка н , о т к а к в а т о се прави бе л о д р е ш н а -
та носия, но скроен „ п о гр а д с к и ", а ризата е о т д о м а ш н о п п а тн о с укр а са о т ф абрични ш евици. С ам о к а л п а к ъ т и п о я­
сът са оста на л и н епо впи ян и . Р и сун ка та е пресъздадена по ф отосним ка о т п ъ р в о то де сети ле тие на X X век.
93. М ъж ка и ж е н ска носия о т Б а нско о т края на X IX век.
По о р и ги н а л н и носии, п р о уч в а н и о т а в то р а на място.
ИСТОРИЯ БОЛГАРСКОГО КОСТЮМА

Венера Наследникова

РЕЗЮМЕ

Д а н н а я р а б о та является п о п ы т к о й пр о сл е д и ть и и зло ж и ть и с т о р и ю б о л га р с к о го к о с т ю м а со времени создания бол-

а р с к о го го суд а р ств а д о н а ча л а X X века. И здание б о га т о и л л ю стр о в а н о . Ч е р н о б е л ы е и л л ю с тр а ц и и явл яю тся т о ч н ы м
и верн ы м воспроизведением с у щ е с т в у ю щ и х а у т е н т и ч н ы х и сто ч н и ко в , а цв етн ы е , сд е л а н ны е на основе со хр а н и в ш и хся
и с т о ч н и ко в , и м е ю т ц е л ь ю д а т ь более по лн о е зрительное пред ставление об о б л и ке б о л га р с к о го к о с т ю м а в те че н и е рас­
с м а тр и в а е м ы х и с т о р и ч е с ки х период ов. И стор и я б о л га р с к о го ко с т ю м а рассм атривается к а к ч а сть о б щ е й и сто р и и кул ь­
т у р ы на фоне и с т о р и ч е с ко го развития наш ей с тр а н ы и на основе по в озм о ж ности са м о го п о л н о го ср а в н и т е л ь н о го иссле­
д о ва н и я всех с о х р а н и в ш и х с я и с т о р и ч е ски х и сто ч н и ко в . Рассм атриваем ы й в тр уд е м а тери а л распределяется п о четы рем
разделам.
Первый раздел. Болгарский ко стю м в эпоху раннего феодализма. В осста но ви ть т о ч н ы м и б ессп ор ны м образом од еж ду
эп о х и п е р в о го б о п га р с к о го го суд а р ства — задача тр уд н а я . К а к в общ ей и сто р и и к у п ь т у р ы , т а к и в и сто р и и к о с т ю м а пе­
р е кр е щ и ва е тся н е с ко л ь ко те ч е н и й — ф р аки й ско е, славянское, д р е в н е б о л га р ско е и виза нти й ско е. Б о л га р ско е го суд а р ­
ство создается к а к сою з п р и ш е д ш и х на Б а л ка н ы б о л га р и м е стн ы х сл а в я н с ки х племен. П ри з а кл ю ч е н и и э т о го сою за б о л ­
гарам п о р уч а е тся военное ко м а н д о в а н и е и защ ита го суда рстве н но й т е р р и т о р и и , поэтом у военная о д еж д а б о л га р с о х р а ­
н и ла сь и по сте п е н н о см еш алась со сл авянской военной од еж до й. А ж е н ска я сл авянская о д е ж д а , к а к более ф ун кц и о н а л ь ­
ная в усл о в и ях оседлой ж изни, по сте пе нн о вы тесн яе т д р е в н е б о л га р с ку ю ж е н с к у ю од еж д у. О б р а зн ы м и па м я тн и ка м и , из
к о т о р ы х мы извпекаем д а н н ы е о д р е в н е б о л га р ско й одеж де, являю тся па м ятн и ки , в оспр ои зве де нны е на р и с у н ка х 2. 3. 4,
5. 6. 8.
К о гд а б о л га р ы приняли хр и ст и а н с т в о , в изантийский д в о р ц о в ы й к о с т ю м с л у ж и т при б о п га р с к о м ца рском дворе в
ка че ств е п а р а д н о го к о с т ю м а , упо тр е б л я е м о го в т о р ж е с т в е н н ы х сл уч а я х. П о свид етельству а в то р о в х р о н и к , п уте ш е стве н ­
н и ко в и д р у ги х (к р е м о н с к о го е п и ско п а Л у и п р а н д а . Л ьв а Д ь я к о н а , п р и е м щ и ка Ф еоф ама, И б р а ги м а -и б н -Я ку б а . И о а н н а
С ким иды ) п р а в и те л ь и п р и д в о р н ы е п р е д п о ч и та л и в буд н и у д о б н ую для езды и о х о т ы к о ж а н у ю о д е ж д у „б о л г а р с к о г о по­
к р о я ".
В э т о т п е р и о д н а р о д н а я о д е ж д а не и с п ы ты в а л а влияния в иза нти й ско й моды .
в то р о й раздел. Болгарский ко стю м в эпоху развитого феодализма. X I и X II века — века в и за н т и й с ко го рабства. В т о вре­
мя м е стны е ф еодалы п о д р а ж а л и в своей од еж де виза нти й ско м у а р и с то кр а т и ч е с к о м у к о с т ю м у , к о т о р ы й он и в осприняпи
целиком . Н а р о д н ы й к о с т ю м не подвергся зна чи те льн ы м изменениям. Т о л ь к о о тд е л ь н ы е эл е м ен ты в и з а н т и й с ко го а р и с то ­
к р а т и ч е с к о г о к о с т ю м а п р о н и к а ю т в н его через б о л га р с к у ю б о л я р с ку ю о д еж д у, н о и те з н а ч и те л ь н о изменены ф ун кц и о ­
н а л ьн ы м и тр е б о в а н и я м и , вкусом и м а тери а льн ы м и возможностям и народа.
Ц е н н ы м и о б р азн ы м и п а м ятн и ка м и э т о го периода явл яю тся сте н о п и сн ы е п о р т р е т ы царя К о н с т а н т и н а -А с е н а (1257—
1277) и ц а р и ц ы И р и н ы в Б оянской церкви (рис. 11) и с е в а сто кр а то р а К а л о я н а и е го ж е н ы Д е с и с л а в ы (рис. 13). Ц а р ь К о н -
с та н т и н -А с е н и зобра ж е н в т о р ж е ств е н н о м ко стю м е со всеми знакам и ц а р с к о го д о с то и н с тв а — в ко р о н е , с л оросом и зо­
лоты м жезлом, а п о р т р е т Д е си сл а в ы , один из са м ы х зам еч ате л ь ны х п а м я тн и ко в и скусства X III в ека, со д е р ж и т и с к л ю ­
ч и те л ь н о це нн ы е сведения о развитии ко с т ю м а . О н ука зы в а е т на т о , ч то , в о т л и ч и е о т ц е р е м о н и а л ь н о го ц а р с к о го к о ­
стю м а . к о т о р ы й с о хр а н я е т в и за н ти й с ку ю с ко в а н н у ю то р ж е ств е н н о сть, к о с т ю м п р а в я щ е го кла сса и с п ы та л в лияние за­
па д н ой м оды , ш едш ее в е р о я тн о через К о н с та н ти н о п о л ь . Ж е н а с е в а сто кр а то р а Д е си сл а ва в модном убор е (п о д б р а д н и ке .
la b a rb e tte ), к о т о р ы й мы видим и у И р и н ы , несмотря на ее по л о ж е ни е ц а р и ц ы .
Н а д р у ги х ф ресках Б оянской церкви содерж атся сведения и о нар од н о м б ы т е и к о с т ю м е X III в ека, осн о вн ой ч а с т ь ю
к о т о р о го является т у н и к а , д л и н н а я д о земли у ж е н щ и н ы и д о серед ины и кр у м уж чи н .
Б о л га р с ки й к о с т ю м X IV века д е м о н с тр и р у ю т более м н о го ч и сл е н н ы е и б о га т ы е и с т о ч н и ки — п о р т р е т царя И в а н а -
А л е кс а н д р а (1331— 1371) в Б а нков ском м о н асты р е (рис. 16), п о р т р е ты к т и т о р о в в ц е р кв я х, в ы с е ч е н н ы х в с к а л а х у села
И в а н о во , Р усен ского о к р у г а (рис. 17). п о р т р е ты неизвестны х к т и т о р о в в ста р о й церкви села К а л о т и н а . С о ф и й ско го о к ­
руга (рис. 18, 19). п о р т р е т ы д е спо та Д е я н а , его ж е н ы Д о и и п и ц из их семьи в церкви „С в я т о й И о а н н Б о го с л о в " пр и Зе-
менском м о н а сты р е села Земен. П е р н и кс к о го о к р у га (рис. 20), фрески в церкви „С в я т ы е П е тр и П а в е л " X IV века в В елико-
Т ы р н о в е (рис. 23. 24. 33. 36). м и н и а т ю р н ы е п о р т р е ты в х р о н и ке М анассия в Л о н д о н с ко м е в ан гепи и (рис. 27, 28). 120
 О д е ж д а в и за н т и й с ко го т и п а с о хр а н и л а сь и в X IV веке, к а к т о р ж е с т в е н н ы й ц а рски й к о с т ю м , а в од еж де пр а в ящ е го
кла сса п р о и с х о д и т ряд изменений, гл а в н ы м образом под влиянием запа д н ое в роп ей ской м оды . Х а р а к т е р н о й о со б е н н о сть ю
является ко р е н н о е изменение в по кр о е верхней од еж д ы — п о л у кр у гл а я византийская н а к и д к а с т у н и к о й по д ней (зна­
ч и т е л ь н о о тте сн е н а ), д л и н н о й верхней од еж дой с разрезом по всей д л и н е передней части или без н е го и с д л и н н ы м р у к а ­
вом с разрезом в верхней части , через к о т о р ы й м о ж н о п р о со вы ва ть руку. Н а л и ц о и т и п и ч н а я средневековая мода „м и
п а р т и “ (m l p a rti).
Ж е н с ка я верхняя о д е ж д а всегда без пояса; ш а п о ч ки и п л а тки и с кл ю ч и т е л ь н о разнообразны е и краси в ы е .
Н а р о д н а я о д е ж д а не изменяется л е гк о и б ы стр о . В м уж ской н а р о д н о й од еж де с о х р а н я ю тс я сл авянски е и др евн е­
б о л га р с к и е „н о г о в и ц ы “ 1, а т а к ж е к о ж а н а я од еж да. О сно вн о й ч а с т ь ю о д е ж д ы оста ется т у н и к а , к о то р а я у о б ы кн о в е н н ы х
гр а ж д а н ко р о ч е , чем у бояр.
Т рети й раздел. Болгарский ко стю м с т е х пор, как Болгария пала под турецкое рабство до возрождения. В X V веке б о л ­
га р с ки й н а р о д ещ е не и с п ы та л са м ы х ж е с то ки х мук т у р е ц к о го ига. Все еще н а л и ц о пр и знаки к у л ь т у р ы н а р о д а , к о т о р ы й
ступ и л на п о р о г Ренессанса. О б этом го в о р я т со хр ан и вш и еся к т и т о р с ки е п о р т р е ты в Д р а га л е в с ко м и К рем и ко вском
м о н а с ты р я х (рис. 37 и 40).
Н о в X V I веке наш н а р о д т о н е т в м раке и нищ ете рабства. Н а ступ и в ш и е н о в ы е условия жизни созд аю т новы е ф ор­
мы о д е ж д ы . Х о т я о б р а зн ы е п а м я тн и ки э т о го периода о т с у т с т в у ю т, в ряде п у т е в ы х запи со к и н остра нц ев, п р о е зж а в ш и х
через б о л га р с к и е земли (Ф е л и кса П е та н ч и ч а , Б енедикта К у р и п е ш и ч а , Б енедетто Рамберти, Бусбека, С теф ана Гер л аха и
д р .). сод ер ж атся о т р ы в о ч н ы е сведения, к о т о р ы е го во р я т о том , ч то не пр ер ва ла сь н и ть, св язы в аю щ а я н а р о д н ы й ко стю м
к о н ц а X IV в ека с зарей Ренессанса. Е д инственны й известны й о бр азн ы й п а м я тн и к X V I века — это п ю б и те л ь с ки й р и сун ок
С а л о м о н а Ш в а й ге р а . н а хо д ящ и й ся в е го п у т е в ы х запи сках 1578 года.
С о хр а н и в ш и е ся о б р а зн ы е п а м я тн и ки X V II века — к т и т о р с ки е п о р т р е ты в церкви села Д о б ы р с к о . Б л а го е в гр а д с ко го
о к р у г а (рис. 44, 47), и в церкви села А р б а н а си , В е л и ко т ы р н о в с ко го о к р у г а (рис. 48), к а к и п а м я тн и ки н а ч а п а X V III века —
к т и т о р с к и е п о р т р е ты в Гл ож е н ско м м о н асты р е (рис. 54), д о ка з ы в а ю т, ч т о п о ч ти д о серед ины X V III века в б о л га р ско м к о ­
стю м е нет н и к а к и х элем ентов т у р е ц к о го влияния. Н е зн а чите льны е элем енты т а к о г о влияния н а б л ю д а ю т с я в ко стю м е
б о г а т ы х гр а ж д а н л и ш ь к середине X V III века.
Ч е т в е р т ы й раздел. Болгарский костю м в эпоху Возрождения. Д е в я тн а д ц а то е стол ети е — век Б о л га р с ко го возрождения.
П о л и т и ч е с к и е и эко н о м и ч е ски е условия т о г о периода создаю т п р е д п о сы п ки для гл у б о к и х изменений и в од еж де, ко то р а я
и с п ы т ы в а е т си пь но е евро пе йское впияние, п р о н и ка ю щ е е гл ав н ы м образом через Россию . В среде б о л га р с к и х деятелей
В озрож дения и и н те л л и ге н ц и и утве рж д ае тся европейская мода, называемая у нас а-ля ф ран га (рис. 71, 72, 73).
С о х р а н и л и с ь и м н о го ч и сл е н н ы е этн огра ф и чески е м а тери а лы о б о л га р с к и х н а ц и о н а л ь н ы х к о с т ю м а х X IX века. О ни
о ч е н ь ра зно об р азны , но в о б щ и х ч е р т а х их м о ж н о свести к нескольким о сн о вн ы м ти пам . М уж ски е по дразделяю тся на
н а р о д н ы й к о с т ю м б е л о го цвета и н а р о д н ы й ко с тю м те м н о го цвета с нескол ьки м и см е ш а нн ы м и ти п а м и , а ж е н ски е —
на к о с т ю м с пе ре дн и ко м (или с двумя пе редникам и), на с у км а н н ы й 2 ко с тю м и с а е н ы й 3 к о с т ю м . Из м у ж с ки х ко с т ю м о в б о ­
лее древним является к о с т ю м б е л о го цвета, а из ж е н с ки х — ко стю м с передником , в ко то р о м есть д р евнесл авянски е эле­
м е н ты , более поздним — с у км а н н ы й ко стю м , а самым новы м — саены й ко стю м (рис. 77, 78, 81, 83, 91, 92).
В н о в ы х эко н о м и ч е с ки х усл ови ях, создавш ихся после О сво б ож д ен и я, и с развитием и н д устри и в н а р о д н ы й ко стю м
п о сте п е н н о н а ч и н а ю т п р о н и ка т ь ф а б ри чн ы е м а тери а пы , ч у ж д ы е до т о г о времени н ар од н о м у ко стю м у.
П осле 9 сентября 1944 года с ко р е н н ы м и экон о м и чески м и и п о л и ти ч е ски м и преобразованиям и в н аш е й стра не б ы ­
с тр о с т и р а ю т с я различия в од еж де го р о д с к о го и сел ьского населения, а сохр а н яе м ы е в этн о гр а ф и ч е с ки х музеях н а р о д ­
н ы е к о с т ю м ы и спо пьзую тся в качеств е б о га т о го и сто чн и ка при создании н о в ы х образцов и форм в т е кс ти л е и моде.

'„ Н о г о в и ц ы " — ш к у р к и (н апр , овечьи), ко т о р ы м и крестьяне обвязы вали н оги.

7 „С у к м а н “ — ж е н ско е крестьян ско е пл атье без рукав ов вроде сараф ана.
^ „ С а я " — верхняя д л и н на я о д еж д а у крестьян ок.

16 История на българския костю м

 ПЁРЕЧЕНЬ ИЛЛЮСТРАЦИЙ

1. М у ж с к о й и ж е н ски й древнеславянские ко стю м ы .

Р исунок сделан по о п и са н и ю .
2. К а м е н н ы е б а б ы в с. Е н дж екьой , в настоящ ее время с. З ол отая н и ва , Ш у м е н ско го о к р у га . Ш ум е н ски й музей.
3. Р исунок на кам н е эп о хи пе р в о го б о л га р с к о го го суда рства — П л и ска . А р х е о л о ги ч е с к и й музей — София.
4. Р исунок на кам н е эп охи пе р в о го б о л га р с к о го го суда рства — П реслав.
5. Б о л га р ски й в о ж д ь в боевом костю м е.
Р исунок п о рельефу на золотом кув ш и н е из б о л га р с к о го кла д а в Н а ги С е н т М и кл о ш е — Венгрия. Х у д о ж е с тв е н н о -и с т о ­
ри ч е ски й музей — Вена.
6. Б о л га р ски й в о ж д ь в о х о тн и ч ь е м костю м е.
Р исунок п о рельефу на золотом кув ш и н е из б о л га р с к о го кла д а в Н а ги С е н т М и кл о ш е — Венгрия. Х у д о ж е с тв е н н о -и с т о ­
ри ч е ски й музей — Вена.
7. К нязь Борис I.
Р исунок по м и н и а тю р н о м у п о р тр е ту князя Бориса I из евангелия К о н с т а н т и н а П р е сл а в ско го . М о сков ский и стори че ски й
музей.
8. Б о л га р ы -я з ы ч н и ки у б и в а ю т хр и сти а н .
Р исунок по м и н и а т ю р е из М есяцослова Василия II — В атикан.
9. Б о л га р с ки е ца рь и ц а ри ца в б уд н и чн ом костю м е — середина X III века.
П о к т и т о р с ки м п о р тр е та м царя М и ха и л а -А се н а и его матери И р и н ы в церкви „С в я т о й А р х а н ге л М и х а и л “ в Ко-
стуре (1246— 1253 г.).
10. М у ж с ко й , ж е н ски й и д е тски й го р о д ски е к о с т ю м ы X III века по росписи в Боянской церкви.
11. Ц а р ь К о н с та н ти н -А с е н и ца рица И рина.
Р исунок п о сте н о п и сн ы м п о р тр е та м царя К о н с та н ти н а -А с е н а и е го ж е н ы И р и н ы в Б оянской церкви.
12. С хе м а о б п а ч е н и я пояса ц а р с ко го ко с т ю м а — пороса.
13. С е в а с т о кр а т о р К а л о я н и Д есислава.
Р исунок по к т и т о р с ки м п о р тр е та м с е в а сто кр а то р а К а п о я н а и его ж е н ы Д е си сл а вы в Б оянской церкви.
14. Б о л га р с ки й б о я р ски й (с е в а сто кр а то р ски й ) то р ж е ств е н н ы й ко стю м середины X III века (м уж ско й и ж е н ски й ).
Н а основе и зве стн ы х к т и т о р с к и х по ртре то в се в а сто кр а то р а К а п о я н а и е го с уп р уги Д е си сп а в ы (1259 г.) в Боянской
церкви.
15. И ван К укузе п — б о л га р с ки й ком п ози то р и певец.
Р исунок сделан по м и н и а тю р е X III— X IV века.
16. Ц а р ь И в а н -А л е кса н д р .
Р исунок по стен оп исн о м у п о р т р е ту царя И в а н а -А л е кса н д р а в гр о б н и ц е Б а н ко в с ко го м о н асты р я.
17. П о р т р е т ж е н щ и н ы -к т и т о р а .
Р исунок сделан на основе ф рагм ентов с те н о п и сн о го п о р тр е та неизвестной ж е н щ и н ы -к т и т о р а в „р а зр уш е н н о й ц е р к­
в и " в с. И в а н о во . Р усенского о к р у га .
18. Ж е н щ и н а -к т и т о р и ребенок.
Р исунок сделан по гр уп п о в о м у п о р тр е ту в старой церкви в с. К а п о т и н а . С о ф и й ско го о к р у га .
19. Б о л га р ски е к т и т о р ы X IV века.
Р исунок по гр уп п о во м у к т и т о р с ко м у п о р тр е ту в старой церкви в с. К а п о т и н а . С о ф и й ско го о к р у га .
20. Д о я . с уп р уга д е спо та Д е я н а — X IV век.
Р исунок по ф рагм ентам к т и т о р с к о го по р тр е та Д о и в церкви „Й о а н Б о го с п о в " в Земенском м о н асты р е — с. Земен,
П е р н и к с к о го о к р у га .
21. Б о л га р ски е б о я р с ки е к о с т ю м ы X IV века.
Р исунок сделан на основе со хр а н и в ш и хся ф рагм ентов гр у п п о в о го к т и т о р с к о го п о р тр е та , н ахо д ящ егося на северной
стене це ркви „С в я т о й Н и к о л а й " — с. К а л о т и н а , С о ф и й ского о к р у га . 122
22. Б о л га р с ки й ц а р ь и его в о и н ы — X IV век.
Р исунок п о росписи в церкви „С в я т ы е П е тр и П а в е л " в В ел и ко-Т ы рн о ве .
23. Д е т а п ь б о я р с к о го к о с т ю м а и ор уж и я.
Р исунок п о сте н о п и сн о м у ф рагм енту X IV века — Трапезица. В е л и ко -Т ы р н о в о .
24. Д е т а л ь б о л га р с к о го щ и та , в о е н н о го ко с т ю м а и о р уж и я X IV века.
Р исунок по стен оп исн о м у ф рагм енту — Т рапезица. В ел и ко-Т ы рн о во .
25. М а л ь ч и к святой Л у к а с отцом .
Р исунок по и ко н е X IV века (ф рагм ент) — Р ипьский м онасты рь.
26. П а с т у х .
Р исунок п о и ко н е X IV века (ф рагм ент) — Рильский м онасты рь.
27. К ю с т е н д и л ь с к и й д е спо т К о н с та н ти н с ж е н ой и обеими ее сестрами.
Р исунок сделан п о цветной м и н и а тю р е Л о н д о н с ко го евангепия.
28. Ц а р ь И в а н -А л е кс а н д р с ж е н ой С а р о й-Т ео д о ро й и сы новьям и.
Р исунок сделан по цветной м и н и а тю р е Л о н д о н с ко го евангелия.
29. Б о л га р с ки е ца рь и ц а ри ца в то р ж еств ен н ом ко стю м е X IV века (в то р о й пе ри од ца р ство в а н и я царя И в а н а -А л е кса н д р а ).
Р исунок сделан на основе м и н и а тю р Л о н д о н с к о го евангелия и росписей.
30. К о с т ю м б о л га р с к о го д е спо та и его суп р уги — X IV век (период И в а н а -А л е кса н д р а ).
М у ж с к о й к о с т ю м воссоздан по м и н и а тю р е Л о н д о н с ко го евангепия. и зо б р а ж а ю щ е й к ю с т е н д и п ь с к о го д е спо та К о н ­
с т а н т и н а , зятя И в а н а -А л е кса н д р а . Ж е н ски й ко стю м воссоздан п о ф рагм ентам образа Д о и (ж е н ы деспота Д е я н а ) на
кт и т о р с ко м по р тр е те , находящ ем ся в церкви „Й о а н н Б о госл о в" в Земенском м о н асты р е — с. Земен, П е р н и кс к о го
о кр уга .
31. Ц а р ь П е тр и е го бояре.
Рисунок п о и ко н е X IV века (ф рагм ент) — Рильский м онасты рь.
32. П о с л а н ц ы царя П е тр а к святом у И в ан у Рильскому.
Р исунок п о и ко н е X IV века (ф рагм ент) — Рильский м онасты рь.
33. Д е т а л ь эккл е зи а с ти ч е с ко го ко стю м а .
Р исунок по ф р агм е нту росписи X IV века — Т рапезица. В е л и ко -Т ы р н о во .
34. Б о л га р ски е сре дн еве ковы е сер ьги , пр яж а пояса, п у го в и ц ы и ш п и л ь ка для волос.
35. С в я то й Д и м и тр и й уб и ва ет б о л га р с к о го царя К ал ояна.
Р исунок по м и н и а тю р е в еван гел и и X IV века.
36. Д е т а л ь в о е н н о го к о с т ю м а X IV века.
Р исунок п о стен оп исн о м у ф р агм е нту — Т рапезица. В е л и ко-Т ы рн о во .
37. Радослав М авр с ж е н ой и сы новьям и.
Р исунок сделан по ф рагм енту к т и т о р с к и х п о р тр е то в в церкви при Д р а га л е в с ко м м онасты ре.
38. К о с т ю м б о л га р с к и х з н а т н ы х л ю д ей в то ро й по л о ви н ы X V века.
М у ж с ко й и ж е н ски й к о с т ю м ы воссозданы по ф рагментам п о р тр е то в к т и т о р о в Радослава М авра и е го ж е н ы Виды в
церкви „С в я т а я Б о го р о д и ц а " Д р а га л е в с ко го м онасты ря (1476 г.).
39. К о с т ю м б о л га р с к о го б оя ри н а и его суп р уги (со хр а н и в ш и х свою ф е од ал ьн ую вла сть во время т у р е ц к о го рабства —
ко н е ц X V века). П о кти т о р с ки м по ртре та м соф и й ско го б ояри на Радивоя и его семьи в стар ой церкви К р е м и ко в с ко го
м о н а сты р я (1493 г.).
40. К т и т о р Радивой с ж е н ой и детьми.
Р исунок сделан по сте н о п и сн ы м по ртре та м в церкви К р е м и ко в с к о го м о насты р я.
41. К о с т ю м ы б о л га р и н а и б о л га р ки из П и р о т с ко го края (X V I век).
Р исунок из п у т е в ы х запи со к С а ло м о на Ш в ай ге ра .
42. М у ж с ко й и ж е н ски й к о с т ю м ы б о г а т ы х б о л га р с ки х гр а ж д а н — н а ч а л о X V II века.
М у ж с ко й к о с т ю м воссоздан по кти т о р с ки м по ртре та м в церкви „С в я т о й Т еод ор Ф и р о н и святой Т еод ор С т р а т и л а т " в
селе Д о б ы р с к о . Б л а го е в гр а д с ко го о к р у га (1614 г.). Ж е н ски й к о с т ю м воссоздан на основе д а н н ы х из п у т е в ы х записок
Дезе де К ур м е н е н а (1621 г.) и ср а в н и те л ь н ы х исследований автор а.
43. М у ж с ко й к о с т ю м б о г а т ы х б о л га р с к и х гр а ж д а н — середина X V II века.
П о к т и т о р с к и м по ртре та м к т и т о р а Георгия и его сы на К о н с т а н т и н а в церкви Б а н ко в с ко го м о н асты р я (1643 г.).
44. К т и т о р ы -г р а ж д а н е — X V I век.
Р исунок сделан по сте н о п и сн ы м по ртре та м т р е х к ти т о р о в (слева) в церкви „С в я т о й Т еод ор Ф и р о н и святой Т еод ор
С т р а т и л а т " в селе Д о б ы р с к о , Б л а го е в гр а д с ко го о к р у га .
45. М уж ско й и д е тски й к о с т ю м ы б о г а т ы х б о л га р с ки х гр а ж д а н — X V II век.
П о кти т о р с ки м по р тр е та м в церкви „Р ож д е ни е Х р и с т а " в с. А рб а н аси , В е л и к о -Т ы р н о в с к о го о к р у га (1649 г.).
46. М уж ско й и ж е н ски й к о с т ю м ы б о г а т ы х б о л га р с ки х гр а ж д ан -се ред и н а X V II века.
М у ж с ко й ко стю м воссоздан по п о р тр е ту неизвестного к ти т о р а в церкви „Р о ж д е н и е Х р и с т а " в с. А р б а н а си , В елико-
Т ы р н о в с к о го о к р у г а (1632 г.). Ж е н ски й ко стю м воссоздан по ф рагментам образа Елены, суп р уги М атея Бесараба. в
церкви „С в я т ы е П е тр и П а в е л " в С в и ш то в е (1633— 1654 г.) и на основе исследований авто р а .
47. К т и т о р ы -г р а ж д а н е — X V I век.
Рисунок сделан по сте н о п и сн ы м по ртре та м тре х кти т о р о в (справа) в церкви „С в я т о й Т еод ор Ф и р о н и святой Т еод ор
С т р а т и л а т " в селе Д о б ы р с к о . Б л а го е в гр а д ско го о к р у га .
48. К т и т о р X V II века.
Р исунок п о сте н о п и сн о м у п о р т р е ту неизвестного к т и т о р а в церкви „Р о ж д е н и е Х р и с т а " в с. А р б а н а с и , В е л и ко -Т ы р н о в-
с к о го о к р у г а .
49. К о с т ю м ы б о л га р и н а и б о л га р к и из С о ф и й ско го края — X V II век.
Р исунок из п у т е в ы х запи со к Д езе де К ур м е н е н а (1621 г.).
50. К о с т ю м ы б о г а т ы х б о л га р с к и х гр а ж д а н в то ро й п о л о в и н ы X V III века. Ф и гу р а слева н а р и со в а н а п о к т и т о р с к о м у п о р ­
т р е т у х а д ж и Васипия из Л о в е ч а . находящ ем уся в часовне „Р о ж д е н и е с в я т о го 'И в а н а К р е с т и т е л я " в Зограф ском мо­
н а с т ы р е , ф и гура спр ава — п о кти т о р с ко м у п о р тр е ту х а д ж и Васипия в це ркви „У с п е н и е Б о го р о д и ц ы " в Зограф ском
м о н а сты р е . О б а п о р т р е та д а т и р о в а н ы — пе рвы й 1768 г.. в то ро й 1780 г.
51. Р и сун ок п о к т и т о р с к о м у п о р т р е т у х а д ж и В ы л ч о из Б а нска, находящ ем уся в часо вн е „С в я т о й И ван Р и л ьский ” в Х и -
л е н д а р ско м м о н а сты р е на Аф оне.
52. Б о л га р с ки й м уж ско й л е тн и й к о с т ю м ко н ц а X V III века.
Р и сун ок п о п о р тр е та м д в у х неи зве стн ы х к т и т о р о в в Зограф ском м о н а сты р е С в е та го р а .
53. М у ж с ки е к о с т ю м ы б о г а т ы х гр а ж д а н Т е те в е н с ко го края н ача ла X V III в. П о со хр ан и в ш ем уся сн и м ку у н и ч то ж е н н о й
росписи к т и т о р о в в це ркви Г л о ж е н с ко го м о насты р я.
54. Б о л га р с ки е м уж ски е к о с т ю м ы X V III века.
Р и сун ок п о сн и м ку у н и ч т о ж е н н о й росписи к т и т о р о в в церкви Г л о ж е н с ко го м о н а сты р я.
55. П о р т р е т х а д ж и Гео рги я из К о т е л а в И верском м о н асты р е на Аф оне.
Р исунок сделан по ко п и и х у д о ж н и к а Ц а н к о Л а в р е н о ва .
56. Н е и зв е стн ы й к т и т о р в м о н а сты р е „К о с т а м о н и т " н а Аф оне.
Р и сун ок сделан п о ко п и и х у д о ж н и к а Ц а н к о Л ав ре но ва .
57. Н е и зв е стн ы й к т и т о р в м о н а сты р е „К о с т а м о н и т ^ н а Аф оне.
Р исунок сделан п о ко п и и х у д о ж н и к а Ц а н к о Л а в р е н о ва .
58. Т о д о р Д и м о в из К о п р и в ш т и ц ы — 1864 г.
Р исунок п о к т и т о р с к о м у п о р т р е ту Т о д о р а Д и н о в а в церкви „С в я т о й Н и к о п а й ‘*.К о п р и в ш ти ц а (1864 г.).
59. К о с т ю м ы б о г а т ы х б о л га р из Т етевена — н а ч а л о X IX века.
Р и сун ок сделан п о к ти т о р с ки м по р тр е та м М арии и М и х а и п а х. М а те о в и ч в часо вн е „С в я т ы е а р х а н ге л ы М ихаил и
Г а в р и и л “ в Рильском м о н асты р е.
П о р т р е т ы н а п и с а н ы Д и м и тр о м Т. М олеровы м в 1835 году.
60. М а р и я, М и х а и л и И о а н х а д ж и М атео в ич из Т етевена (1835 г.).
Р и сун ок п о их кт и т о р с ки м по р тр е та м в часовне „С в я т ы е а р х а н ге п ы М и х а и л и Г а в р и и л “ в Рильском м о н асты р е.
61. Т о д о р Х р . Д у г а н и его м а ть из К о п р и в ш т и ц ы .
Р исунок п о к т и т о р с к и м по р тр е та м в гл а в н о й церкви Р и л ьского м о н а сты р я (1844 г.).
62. П е т к о Х р . Д у г а н и е го ж е н а Рада из К о п р и в ш т и ц ы .
Р и сун ок п о сте н о п и сн ы м кт и т о р с ки м по ртре та м в гл авн ой церкви Р и л ьского м о н асты р я (1844 г.).
63. К о с т ю м ы б о г а т ы х гр а ж д а н К о п р и в ш т и ц ы с о р о к о в ы х го д о в X IX века.
М у ж с к о й к о с т ю м воссоздан по к т и т о р с ко м у п о р тр е ту Т о д о р а Х р . Д у га н а в гл а в н о й церкви Р и л ьско го м о н а сты р я , н а­
п и са н н о м у З ахар и ем З ограф ом в 1844 г. Ж е н ски й по р тр е т воссоздан по к т и т о р с ко м у п о р т р е ту Рады, ж ены П е тко
Х р . Д у г а н а , н а п и са н н о м у неизвестны м автор ом . П о р т р е т н а хо д и тся в той ж е церкви и д а т и р о в а н 1844 г.
64. Ч о р б а д ж и В ы л ко и его ж е н а Рада.
Р и сун ок п о сте н о п и сн ы м к т и т о р с ки м п о р тр е та м в гл а в н о й церкви Р и л ьско го м о н асты р я.
65. Д е д Яне и б а б у ш к а С теф ана из дер. Б а бино . К ю с т е н д и л ь с к о го о к р у га .
Р и сун о к п о кт и т о р с ки м по р тр е та м в гл а в н о й церкви Р и л ьского м о н а сты р я (1841 г.).
66. П е т к о х. Н еде лче в и е го сы н.
Р исунок п о к т и т о р с к о м у п о р т р е т у в церкви м о н асты р я „С в я т а я П е т ка М о л д о в с ка я " возле А се н о в гр а д а (1840 г.).
67. П л о в д и в с ки е ч о р б а д ж и й ки (п р е д ста в и те п ь н и ц ы н а р о ж д а ю щ е й ся б ур ж уа зи и ) и кр е сть я н ки сер ед и ны X IX века.
Р и сун ок п о д е та п и сте н о п и сн о й ком позиции „С т р а ш н ы й суд " З а ха р и я З ограф а в церкви „С в я т о й Н и к о л а й " в Б а н ко в ­
ском м о н а сты р е .
68. М у ж с к о й и ж е н с ки й го р о д с ки е к о с т ю м ы ко н ц а первой п о п о в и н ы X IX в ека. М у ж с ко й к о с т ю м воссоздан по а в т о п о р т р е ­
ту З а ха р и я З ограф а 1840 г., находящ ем уся в церкви „С в я т о й Н и к о л а й " в Б а нковском м о н а сты р е , а ж е н ски й — по
элем ентам п о р т р е то в ж е н щ и н , н а р и с о в а н н ы х З ахар и ем З ограф ом в Б а нков ском м о н а сты р е , в со в р е м е н н ы х х у д о ж ­
н и ку ж е н с к и х го р о д с к и х к о с т ю м а х (П л ов д ив . С ам оков).
69. М у ж с к о й и ж е н с ки й го р о д с ки е к о с т ю м ы середины X IX века с си льн ы м влиянием е в ро пе йской моды .
Ж е н с ки й к о с т ю м п о п о р т р е ту А н а ста си и х. П а н че в и ч . н апи са н но м у р ум ы н ски м х у д о ж н и ко м в середине X IX века, а
м уж ско й — п о элементам п о р т р е то в и сним ков.
70. П а л о м н и ки .
Р исунок п о д е та л и сте н о п и сн о й ком позиции З ахар и я Зограф а. нахо д ящ ей ся на внеш ней стене и гу м е н а р н и ц ы в Б а н ­
ко в ско м м о н а с т ы р е (сер ед и на X IX века).
71. Х у д о ж н и к П е тр К . Вальов.
Р исунок п о е го сте н о п и сн о м у а в т о п о р т р е т у в церкви „С в я т о й Г е о р ги й " — с. Гопям о Б ельово. П а з а р д ж и к с ко го о к р у г а
(1852 г.).
72. Х у д о ж н и к П е тр К . Вальов.
Р исунок п о е го сте н о п и сн о м у п о р т р е ту в церкви „С в я т а я В ар в а р а “ — с. В арвара. П а з а р д ж и к с ко го о к р у г а (1857 г.).
73. Х у д о ж н и к З а х а р и й п. Х р . Р адойков.
Р и сун ок п о е го сте н о п и сн о м у п о р т р е ту в церкви „С в я т о й И ван К р е с т и т е л ь “ — с. К а р а б у н а р . П а з а р д ж и к с ко го о к р у га
(1861 г.).
74. М у ж с к о й н а р о д н ы й к о с т ю м и к о с т ю м а-ля ф р ан га н а ч а л а в то ро й п о л о в и н ы X IX века.
К о с т ю м ы воссозданы п о по р тр е та м к т и т о р а М и ха и л а п. Н и к о л о в и ч а и по а в т о п о р т р е т у х у д о ж н и к а П е тр а К о с то в и ч а
В ал ьова (1852 г.). О н и н а хо д я тся в церкви сепа Голям о Бельово. П а з а р д ж и к с к о го о к р у га .
75. М у ж с к о й и ж е н с ки й го р о д с к и е к о с т ю м ы ш е с ти д е с я т ы х го до в X IX века. М у ж с к о й к о с т ю м а-ля ф р ан га воссоздан по
а в т о п о р т р е т у х у д о ж н и к а З а х а р и я п. Х р . Р ад ой кова (1864 г.), к о т о р ы й н а х о д и т с я в це р кви „С в я т о й К р е с т и т е л ь " в с.
К а р а б у н а р . П а з а р д ж и к с к о го о к р у га .
Ж е н с ки й к о с т ю м (п о д пп атье м — ниж няя ю б ка „м а л а к о ф ") воссоздан п о сн и м ку А н а с т а с и и Г р и го р о в о й Д а н а и п о в о й
из С в и ш т о в а . Н а сн и м ке д а т а — 1868 г.
76. М у ж с к о й н а р о д н ы й к о с т ю м б е п о го цвета.
Р и сун ок п о к т и т о р с к о м у п о р т р е ту Гол уба П е тр о в а в церкви „С в я т а я П е т к а " — с. Б о гь о в ц ы , С о ф и й ско го о к р у га (1882 г.)
77. Ж е н с ки й н а р о д н ы й к о с т ю м с двумя пе ре дн и ка м и ко н ц а X IX века из с. Ч у п р е н е , В и д и н с к о го о к р у га .
Р и сун о к сдепан по к о с т ю м у из экс п о н а т о в В и д и н ско го го р о д с к о го музея.
78. Ж е н с ки й н а р о д н ы й к о с т ю м с двум я пе ре дн и ка м и и м уж ско й н а р о д н ы й к о с т ю м т е м н о го цвета из Р усенского края —
к о н е ц X IX века. М у ж ч и н а в к о р о т к о й к у р т к е на вате, ш е рстян ой б езр ука вке, светлом к у ш а к е и ш а р о в а р а х. П о д г о ­
ро д ски м влиянием е го к о с т ю м д о п о л н е н зонтом. К ом п ози ци я часте й о б о и х к о с т ю м о в сделана по сним ку.
79. М у ж с к о й н а р о д н ы й к о с т ю м т е м н о го цвета серед ины X IX века.
Р и сун ок п о к т и т о р с к о м у п о р т р е т у х а д ж и Т е о д о р ы и ее сы новей в церкви Т р о я н с к о го м о н а сты р я.
80. М у ж с к о й н а р о д н ы й к о с т ю м б е п о го цвета в то р о й по л о в и н ы X IX века и ж е н ски й зимний сукм а н к о н ц а X IX века из Ви­
д и н с к о го кр а я .
Р и сун ок сделан по экс п о н а т а м В и д и н с ко го го р о д с к о го музея.
81. Ж е н с ки й с у км а н н ы й к о с т ю м и м уж ско й соф ийский н а р о д н ы й к о с т ю м из С о ф и й с ко го края .
Ж е н щ и н а в л азар ско м к о с т ю м е , в специал ьном л азарском го л о в но м уборе и свадебном пе ре д н и ке , над етом дпя участие
в об р ед е „л а з а р у в а н е ". М у ж ч и н а в тем ной ш о п ско й верхней од еж де , в б е л ы х узки х ш т а н а х с пе стр ы м и в ы ш и в ка м и
на к о л е н я х .
Р и сун ок сделан по сн им кам и по м атериалам Э тн о гр а ф и ч е с к о го музея — Соф ия (к о н е ц X IX и н а ч а л о X X века).
82. Л е т н и й н а р о д н ы й ж е н с ки й к о с т ю м из Т р ы н с к о г о края (ко н ц а X V III века). П о э т н о гр а ф и ч е ско м у обр азцу Э тн о гр а ф и ­
ч е с к о го музея в С оф ии. М у ж с к о й н а р о д н ы й к о с т ю м из Т р ы н с к о г о края . П о этн о гр а ф и ч е ско м у об р азцу X IX века из
э к с п о н а т о в Э т н о гр а ф и ч е с к о го музея в Соф ии.
83. С о в р е м е н н ы й ж е н с ки й н а р о д н ы й ко стю м с у км а н н о го т и п а из Б а та ка (сукм а н с д л и н н ы м р укав ом ).
Р и сун о к сделан на основе исследований а в то р а на месте (1960 г.).
84. Г аб р о в ски й ж е н с ки й н а р о д н ы й к о с т ю м ко н ц а X IX века. М у ж ско й н а р о д н ы й к о с т ю м те м н о го цвета из К а р н о б а т с ко го
кр а я к о н ц а X IX века.
Р и сун ки сд е л а н ы п о об разцам Э тн о гр а ф и ч е с к о го музея — София.
85. Ж е н с ки й к о с т ю м к о н ц а X IX века из с. П о дви с, К а р н о б а т с ко го края.
Р исунок сделан по к о с т ю м у , к о т о р ы й хр а н и тся в Э тн о гр а ф и ч е ско м музее — Соф ия.
86. К о л р и в ш т е н с ки й ж е н с ки й к о с т ю м ко н ц а X IX века.
Ч е р н ы й ш е р стя н о й „с у к м а н " с ш е л ко в о й ц ветн ой в ы ш и в ко й на гр уд и и на п о л а х : р у б а ш к а с ш е л ко в о й о б ш и в ко й ;
сер е б р ян ы е п р я ж к и и ж а к е т , о т о р о ч е н н ы й лисьим мехом ; к о с ы н к а с ш е л ко в о й о б ш и в к о й . Р исунок сделан по ко стю м у
из Э т н о гр а ф и ч е с к о го музея — София.
87. С о вр ем ен н ая „ с а я " (ж е н ска я кр е сть я н ска я од еж да ).
Р исунок сдепан п о к о с т ю м у , п р и н а д л е ж а в ш е м у ж и т е л ь н и ц ы села С усам , Х а с к о в с к о го о к р у г а .
$8. „ С а я " из дер. К л о к о т н и ц а . Х а с к о в с к о го о к р у г а , ко н ц а X IX и н а ч а л а X X века.
Р и сун ок сделан п о к о с т ю м у , к о т о р ы й хр а н и тся в Э тн о гр а ф и ч е ско м музее — София.
89. Ж е н с ки й го р о д с к о й к о с т ю м 1880— 1885 г. (мода т у р н ю р ). М у ж ско й го р о д с к о й к о с т ю м о к о п о 1880 года.
Р и сун ок сде па н п о сн и м кам из Русе и С в и ш т о в а .
90. Г о р о д ско й к о с т ю м 1900 года.
Р и сун ок сдепан по сн и м ку из П п ов д и в а.
91. Л е т н я я „с а я “ из Г ю м ю р д ж и н с к о го края , к о т о р у ю носипи д о н а ч а п а X X века.
Р и сун ок сдепан по а у т е н т и ч н о м у к о с т ю м у
92. Ж е н с ки й н а р о д н ы й к о с т ю м с двумя пе ре дн и ка м и и м уж ско й н а р о д н ы й к о с т ю м б е л о го цвета из с. В идбол, В и д и н ско­
го о к р у г а , с си л ь н ы м го р о д ски м влиянием в м атериале, по кр о е и о т д е л ь н ы х эл е м е н та х к о с т ю м а . Н а ч а л о X X века.
Ж е н с ки й п е р е д н и к из б а р х а т а с о т д е п к о й ф а б р и ч н о го п р о и схо ж д е н и я (л е н т ы , кр у ж е в а ). Р уб аш ка отд ел ан н ая фа­
б р и ч н ы м и кр уж е в а м и , вид н а т о л ь к о из-под ю б ки , а вы ш е пояса о н а зам енена (д о п о п н е н а ) го р о д с ко й блузкой по мо­
де п е р в о го д е сяти л е ти я X X века. М уж ско й ко с тю м из ти п и ч н о й д о м о тк а н о й б епой м а тери и , но го р о д с к о го по кр оя,
а р у б а ш к а — из д о м о т к а н о го п о л о тн а , о тд е л а н н а я ф абричной в ы ш и в ко й . Т о л ь к о ш а п к а и к у ш а к не и спы та л и г о ­
р о д с к о го влияния. Р исунок сделан по сн и м ку пе р в о го де сяти пети я X X века.
93. М у ж с к о й и ж е н с ки й н а р о д н ы е к о с т ю м ы из Б а нско — ко н е ц X IX в е ка . П о о р и ги н а л ь н ы м к о стю м а м на основе исследо­
в ан и й а в т о р а на месте.
HISTOIRE DU COSTUME BULGARE
9

par Vénéra Naslednikova

RESUME

L ’o u v ra g e rep rése nte un essai de su ivre le d é ve lo p p e m e n t et d ’é c rire l'h is to ir e du costum e b u lg a re depuis la c ré a tio n
de l ’E tat b u lg a re (au V IIe siècle) ju squ 'a u d é b u t du X X e siècle. Il est ric h e m e n t illu s tré . Les illu s tra tio n s en b lan c et en n o ir sont
une re p ro d u c tio n fid è le et exa cte des sources au then tiqu es existantes, tan dis que celles en cou le urs re p ré se n te n t une in te rp ré ­
ta tio n des sources conservées et o n t p o u r bu t de d o n n e r une idée plus c o m p lè te du c a ra c tè re du costum e b u lg a re pe n d a n t les
périodes h isto riq u e s exam inées. L 'h is to ire du costume b u lg a re est considérée com m e une p a rtie de l'h is to ire c u ltu re lle géné­
ra le , sur le fon d du d é v e lo p p e m e n t h isto riq u e , en se basant sur une é tu de co m p a ré e d é ta illé e de toutes les sources historiques
conservées. La m a tiè re q u i fa it l ’ o b je t de l ’o u vra g e , est divisée en q u a tre parties:
P re m iè re partie. Le costume bulgare pendant la p r e m iè r e pé riode du féodalism e
(V IIe— X e s i è c l e ) . La re c o n s titu tio n , d’ une m a n iè re exacte et incontestée du vête m e nt de l'é p o q u e du P re m ie r Etat b u lg a ­
re, n*est pas une tâche fa cile . Dans l’ h isto ire du costume, com m e dans l'h is to ire g é né rale de la c u ltu re b u lg a re , s’e n tre -cro ise n t
quelques co u ra n ts — th ra c e , slave, p ro to b u lg a re e t byza n tin . L’ Etat b u lg a re a été créé com m e une u n io n des P ro to b u lg a re s
venus a u x B alkan s et les trib u s slaves locales. Lors de la fo n d a tio n de ce tte u n io n, a u x B ulgares o n t été confiés le com m a n d e ­
m e n t m ilita ir e et la défense du t e r r it o ir e de l ’Etat, p a r suite de qu oi le vête m e nt m ilita ir e des P ro to b u lg a re s a été conservé
assum ant, to u te fo is, au f u r et à m esure, des élém ents du vêtem ent m ilita ir e slave.C hez les femmes, p a r co n tre , le costum e slave
com m e plus fo n c tio n n e l dans les co n d itio n s d 'u n e vie sédentaire, re m p la ce g ra d u e lle m e n t le costume p ro to b u lg a re . Les sources
d o n t nous puisons des données sur le vêtem ent p ro to b u lg a re sont les m onum ents re p ro d u its dans les illu s tra tio n s (N o 2, 3. 4.
5. 6, 8).
A prè s la con version des B ulgares au christian ism e, le costume b y z a n tin im p é ria l d e vie n t la tenue o ffic ie lle de la C o u r
b u lg a re , m ais seulem ent dans les cas solennels. Les renseignem ents fo u rn is p a r les c h ro n iq u e u rs, voyageurs et au tre s ( l ’évêque de
C ré m o n e L iu tp ra n d e . Léon le D ia c re , le C o n tin u a te u r de T héophane, Ib ra h im -ib n -la k o u b , Jean S k ilitz a , etc.) établissent que,
dans la vie q u o tid ie n n e , le seigneur et les courtisans p ré fé ra ie n t le vête m e nt en peau ,.de coupe b u lg a re ” , com m ode p o u r la
chasse et l ’é q u ita tio n .
P en da nt cette p é rio d e , le costum e p o p u la ire n?est pas influencé de modes byzantines.
D e u x iè m e partie. Le costume bulgare à l’ é p o q u e du féodalism e développé. Le X Ie
et le X I I e siècles sont des siècles du jo ug byza n tin . Les féo d a u x locaux im ita ie n t, à cette époque, le costume a ris to c ra tiq u e by­
za n tin , q u 'ils o n t c o m p lè te m e n t a d op té . Le costume p o p u la ire n*a pas subi des changem ents sensibles. Q uelques élém ents seu­
le m e n t du costum e a ris to c ra tiq u e b yza n tin p a rv ie n n e n t à lu i p a r l’ in te rm é d ia ire du vête m e nt se ig n o ria l. qu i sont fo rte m e n t
m odifiés d ’ après les exigences de vie, du go ût et des possibilités m a té rie lle s du peuple.
Des m onum ents p ré cie u x de cette p é rio d e sont les p o rtra its m u ra u x du ro i C onstantin-A ssen (1257— 1277) et de la re in e
Irène, dans l'église de B oyana (illu s tra tio n 11). et du séb astocra to r K a lo ïa n et de sa fem m e Dessislava (illu s tra tio n 13). Le ro i
C onstantin-A ssen est représenté en costume solennel, en o rn â t ro y a l c o m p le t — c o u ro n n e , loros, sceptre d 'o r et „ a k a k ia “ *,
ta n d is que le p o r tr a it de Dessislava. qu i est un des m onum ents les plus re m a rq u a b le s de l'a r t b u lg a re du X IIIe siècle, fo u rn it
en m êm e tem ps des données e xce p tio n n e lle m e n t précieuses sur le dé ve lo p p e m e n t du costum e. Il m o n tre que, c o n tra ire m e n t
au costum e ro y a l de cé ré m o n ie , qu i a conservé la solennité sévère byza n tin e , le costum e de ta classe d irig e a n te a subi des in ­
fluences de la m ode o ccid e n ta le , em pruntées p ro b a b le m e n t p a r C o n sta n tin o p le . Dessislava p o rte la b a rb e tte à la m ode que
p o rte é g alem en t Irène q u o iq u e cette d e rn iè re soit reine.
D ’a u tre s pe in tu res m u ra le s de l ’église de B oyana co n tie n n e n t des données su r la vie et sur le v ê te m e n t du peuple du X I I I e
siècle, d o n t l ’élé m e n t fo n d a m e n ta l est la longue tu n iq u e , descendant ju squ’à la te rre chez les femm es et ju sq u 'a u m ilie u des m o l­
lets chez les hommes.
Le X I V e siècle est plus rich e en sources, qui sont beaucoup plus nom breuses que celles du X IIIe siècle, à s a v o ir: le p o r­
t r a it du ro i Iv a n -A le x a n d re (1331— 1371) dans le m onastère de B a tch ko vo (illu s tra tio n 16), des p o rtra its de d o n a te u rs dans

A k a k ia — un p e tit sac en c u ir ro u g e con te n a n t de te rre sym bolisant l ’ h u m ilité . 126

les églises creusées dans les hauts rocs d o m in a n t la va lle é du v illa g e Iv a n o v o (ré g io n de Roussé) (illu s tra tio n 17), des p o rtra its
de d o n a te u rs inconnus dans la v ie ille église du villa g e K a lo tin a (ré g io n de Sofia) (illu s tra tio n s 18, 19), les p o rtra its du despote
D e y a n , de sa fe m m e D o ya e t des m em bres de le u r fa m ille — dans l'église Saint-Jean le T h é o lo g ie n , près le m on astère de Z é m e n ,
v illa g e de Z é m e n . ré g io n de P e rn ik (illu s tra tio n 20), des pe in tu res m u ra le s dans l'ég lise „S aints P ie rre et P a u l" du X IV e siècle,
à V é lik o -T ir n o v o (illu s tra tio n 21), les fresques m ura les des fou ille s à T ra p é z itz a , ré g io n de V é lik o -T irn o v o (illu s tra tio n s 23. 24.
33. 36). des m in ia tu re s de la C h ro n iq u e de Manassès et de l’ éva n g ile de Londres (illu s tra tio n s 27, 28).
Le vê te m e n t de typ e b y z a n tin a été conservé pe n d a n t le X IV e siècle to u jo u rs com m e costum e solennel ro y a l, m ais l’ h a b il­
le m e n t de la classe d irig e a n te a subi de n o m b re u x changem ents sous l’ in flu e n ce des modes européennes occidentales. U n e p a rtic u ­
la r ité c a ra c té ris tiq u e de cette époq ue est la tra n s fo rm a tio n fo n d a m e n ta le de la coupe du v ê te m e n t de dessus — la cape m i-ro n d e
b y z a n tin e avec une tu n iq u e au-dessous, est re m p la cé e p a r un m an te au lo ng , avec ou sans o u v e rtu re à tra v e rs to u te la lo n g u e u r
de la p a rtie a n té rie u re et avec des manches longues, fendues dans le u r p a rtie su p é rie u re a fin de p e rm e ttre d ’ en s o r tir les bras
avec q u o i les m anches to m b a ie n t vides et se rva ie n t de d é c o ra tio n plastiq ue du vê te m e n t. La m ode ty p iq u e m é d ié va le ,,m i- p a r ti"
est aussi présente.
Le vê te m e n t de dessus fé m in in est p o rté to u jo u rs sans c e in tu re , les ch a p e a u x et les coiffes sont jo lis, re p ré se n ta tifs et d ’ une
e x trê m e v a rié té .
Le costum e du peuple, cep en da nt, n’ évo lu e ni fa c ile m e n t ni ra p id e m e n t. Dans le costum e m asculin est conservé l ’usage
de p o rte r les „n o g a v itz i" (chausses p ro to b u lg a re s et slaves), ainsi que des habits en peau. M ais la p a rtie p rin c ip a le du v ê te m e n t
reste to u jo u rs la tu n iq u e , q u i chez les citoyens o rd in a ire s est d ’une m o in d re lo n g u e u r, ta n d is que chez les boyards, e lle est plus
lo ng ue.
Troisième partie. Le c o s t u m e b u l g a r e du commencement du joug turc jusqu'à la Renaissance
b u lg a re ( X I X e siècle). Pendant le X V e siècle, le peuple b u lg a re n'a pas e n co re é p ro u v é le poids le plus d u r de l'op pre ssion
o tto m a n e . Les m arq ue s de la c u ltu re d 'u n peuple qu i se tro u v a it au seuil de la Renaissance, sont to u jo u rs présentes. Les p o rtra its
de d o n a te u rs , conservés dans les m onastères de D ra g a le v tz i et de K ré m ik o v tz i (illu s tra tio n s 37 e t 40) en sont une p re u ve é lo q u e n te .
M ais au X V Ie siècle, la se rv itu d e je tte dans la m isère et l’ o b scurité le peuple b u lg a re . Les nouvelles co n d itio n s de vie cré e n t
de nouvelles form es dans l’ h a b ille m e n t. Q u o iq u e les m onum ents de cette p é rio d e fassent d é fa u t, nom breuses sont les notes de
voya ge d ’é tra n g e rs qu i o n t tra v e rs é les te rre s bulgares (F elix P e ta n iic . B en ed ict K uripe sic, B en e d e tto R a m b e rti. Busbeck. Stephan
G e rla c h , etc.) et q u i c o n tie n n e n t des renseignem ents isolés sur le costume b u lg a re , d o n t on peut ju g e r que le fil q u i lia it le costum e
b u lg a re p o p u la ire de la fin de X I X e siècle à l ’ aube de la Renaissance e u rop éen ne , n’ a pas été in te rro m p u . L’ u n iq u e m o n u m e n t
fig u r a t if du X V Ie siècle est le dessin d’ a m a te u r fa it p a r S alom on S chw eigger. inséré dans ses notices de voyage, fa it en 1578.
Les m o n u m e n ts fig u ra tifs conservés du X V IIe siècle (p o rtra its de d o n a te u rs à l’ église du v illa g e D o b a rsko , ré g io n de
B la g o e vg ra d (illu s tra tio n s 44, 47) et au v illa g e d ’A rbanassi, ré g io n de V é lik o -T irn o v o (illu s tra tio n 48), ainsi que les m onum ents
du d é b u t du X V IIIe siècle — les p o rtra its de d o n a te u rs d ’église du m on astère de G logéné (illu s tra tio n 54) p ro u v e n t que, vers
le m ilie u du X V IIIe siècle, le costum e b u lg a re n’a to u jo u rs encore subi a u cun e in flu e n ce tu rq u e . Des élém ents in sign ifia nts d’ une
te lle in flu e n ce pe u ve n t ê tre observés dans le costum e des notables seulem ent, vers le m ilie u du X V IIIe siècle.
Q u a t r i è m e partie. Le costume bulgare à l’é p o q u e de la Renaissance bulgare. Le
X I X e siècle est le siècle de la Renaissance b u lg a re . Les c o n d itio n s p o litiq u e s et économ iques à cette époq ue cré e n t une a tm osp hè re
fa v o ra b le à des changem ents pro fo nd s. Le costume se tro u v e é g a le m e n t sous une g ra n d e in flu e n ce eu ro p é e n n e q u i pé n è tre
g é n é ra le m e n t p a r la Russie. Dans les m ilie u x des représentants de la Renaissance b u lg a re s’a ffirm e la m ode e u rop éen ne , nom m ée
chez nous „ à la fr a n g a " ( „ à la fra n ç a is e ", vulga risé) (illu s tra tio n s 71, 72, 73).
De n o m b re u x m a té ria u x e th n o g ra p h iq u e s au then tiqu es (costumes bulgares fo lk lo riq u e s , etc.), d a ta n t du X IX siècle,
sont conservés e t sauvegardés dans les musées bulgares. Le u r v a rié té est très ric h e , mais, en lignes générales, ils pe u ve n t ê tre
gro up és en quelques types fo n d a m e n ta u x . Les costumes m asculins se d ivise n t en de u x types: le costum e ..b la n c " et le costum e
„ n o ir " , avec quelques spécim ens m ixtes, ta n d is que chez les fem m es on d isting ue: le costum e fé m in in à ta b lie r (costum e à un
ou à de u x ta b lie rs ), le costum e à „s o u k m a n e " e t à ..saya". Le costume b lan c m asculin est d ’une ép oq ue plus ancienne, ainsi que
le costum e fé m in in à ta b lie r où l’on tro u v e des traces de l’ a n tiq u e c u ltu re slave: le costum e à „s o u k m a n " d a te d ’ une époque
plus avancée, ta n d is que le costum e fé m in in à „s a y a " est le plus ré ce n t (illu s tra tio n s : 77. 78. 79, 81, 83, 91, 92).
A prè s la L ib é ra tio n de 1878, avec l’ in s ta u ra tio n des nouvelles co n d itio n s économ iques et le d é ve lo p p e m e n t de l ’in d u s trie ,
dans les costumes fo lk lo riq u e s p é n è tre n t progressivem ent des m a té ria u x de fa b riq u e , é tra n g e rs jusque lo rs au vête m e nt p o p u la ire .
A p rè s le 9 S ep tem bre 1944, avec le cha ng em en t ra d ic a l des co n d itio n s économ iques et p o litiq u e s dans n o tre pays, une
é g a lisa tio n e n tre le costum e de la v ille et le costum e du villa g e se p ro d u it com m e une conséquence n a tu re lle de ces co n d itio n s.
Les costumes fo lk lo riq u e s , conservés dans les collectio ns e th n o g ra p h iq e s restent to u jo u rs une source rich e et in é p uisa ble d ’ in ­
s p ira tio n p o u r les c ré a te u rs dans le d o m a in e de l ’ in d u s trie te x tile et dans la m ode.
 LI STE DE S I L L U S T R A T I O N S

1. Costum es m asculin e t fé m in in vieux-slaves.

L 'illu s tr a tio n est fa ite d 'a p rè s des de scrip tions d'anciens textes
2. Les vie ille s femm es en p ie rre du v illa g e E nd jé kioï. a u jo u rd ’ hui v illa g e de Z la tn a -N iv a . ré g io n de C hou m en.
Musée de C h o u m e n
3. Dessin sur p ie rre de l ’époque du P re m ie r E tat b u lg a re — Pliska. Musée a rc h é o lo g iq u e — Sofia
4. Dessin su r p ie rre de l’ époq ue du P re m ie r E tat b u lg a re — Preslav
5. C o m m a n d a n t b u lg a re en costum e de b a ta ille .
Illu s tra tio n d ’a p rès le re lie f de l ’a ig u iè re en o r du tré s o r b u lg are de N a g y Szent MikloS — H o n g rie . Musée h is to riq u e des
B e a u x -a rts de V ienne
6. C o m m a n d a n t b u lg a re en costum e de chasse. Illu s tra tio n d ’après le re lie f de l ’a ig u iè re en o r du tré s o r b u lg a re de N a g y Szent
M ik lo s — H o n g rie . Musée h is to riq u e des B ea ux-a rts de V ie rvie
7. P rin ce B oris I.
Illu s tra tio n d ’après une m in ia tu re du p rin ce B oris I de l’ Evangile de C o n sta n tin de Preslav. Musée h is to riq u e de Moscou
8. Des B ulgares païens m assacrent des chrétiens.
Illu s tra tio n d ’ après une m in ia tu re du „M é n o lo g e " de Basile I I — V a tic a n
9. Roi et re in e b u lg ares en costum e q u o tid ie n (non re p ré se n ta tif) du m ilie u du X IIIe siècle.
Illu s tra tio n d 'a p rè s les p o rtra its des d o n a te u rs — le ro i Michel-Assen et sa m ère Irène dans l’ église ,,Sl A rch a n g e M ic h e l” ,
dans la v ille de K o sto u r (1246— 1253)
10. Costum es m asculin, fé m in in et d ’ e n fa n t — citoyens du X IIIe siècle. Illu s tra tio n d’ après les pe in tu res m u ra le s de l'Eglise de
B oyana
11. Le r o i C onstantin-A ssen et la re in e Irène.
Illu s tra tio n d ’ après tes p o rtra its m u ra u x du ro i C onstantin-Assen e t sa fem m e Irène dans l ’église de B oyana
12. Schéma de la mise de la c e in tu re de l’ o rn a t ro y a l — loros
13. S é b a sto cra to r K a lo ïa n et Dessislava.
Illu s tra tio n d ’après les p o rtra its des d o n a te u rs — sé b a sto cra to r K a lo ïa n et de sa fem m e Dessislava, dans l’ église de B oyana
14. C o stu m e solennel b u lg a re de b o y a rd (de séb astocra to r) du m ilie u du X IIIe siècle (m ascu lin e t fé m in in ).
Illu s tra tio n s d ’après les p o rtra its célèbres des d o n a te u rs sé b a sto cra to r K a lo ïa n et son épouse Dessislava (1259) dans l’ église
de B oyana
15. Ivan K o u ko u ze l — c o m p o site u r et c h a n te u r bu lg are.
Illu s tra tio n d’ après une m in ia tu re du X IIIe — X IV e siècle
16. Le r o i Iv a n -A le x a n d re .
Illu s tra tio n d ’après le p o r tr a it m u ra l du ro i Iv a n -A le x a n d re dans l'ossu aire du m onastère de B a tch ko vo
17. P o rtra it de d o n a tric e .
L’ illu s tra tio n est recré ée d ’après des fragm e nts du p o r tr a it m u ra l de d o n a tric e a n o n ym e de „ l ’église en ru in e s ", au v illa g e
d ’ Iva n o vo , ré g io n de Roussé
18. D o n a tric e et son enfant.
L 'illu s tra tio n est fa ite d 'a p rè s le p o r tr a it en g ro u p e de l’ancienne église au villa g e de K a lo tin a , ré g io n de Sofia
19. D o n a te u rs bu lg ares du X I V e siècle.
Illu s tra tio n d 'a p rè s le p o r tr a it en g ro up e de d o na te urs de l ’ancienne église au v illa g e de K a lo tin a . ré g io n de Sofia
21. C ostum e b u lg a re de b o y a rd du X IV e siècle.
L’ illu s tra tio n est fa ite d ’a près des fragm e nts conservés du p o r tr a it en g ro u p e de d o n a te u rs, q u i se tro u v e su r le m u r
s e p te n trio n a l de l ’église „S a in t N ic o la s ", v illa g e de K a lo tin a . ré g io n de Sofia
20. D o ya . épouse du despote D e yan — X IV e siècle.
Illu s tra tio n d 'a p rè s des fra g m e n ts du p o r tr a it de d o n a te u r de D oya. à l’église „S a in t Jean le T h é o lo g ie n ", dans le m onastère
de Z é m e n . v illa g e de Z ém en . ré g io n de P e rn ik 128
22. Roi b u lg a re et ses soldats — X IV e siècle.
Illu s tra tio n d’ après la p e in tu re m u ra le de l'église „S aints P ie rre et Paul*’ à V é lik o -T irn o v o
23. D é ta il de costum e de b o y a rd et arm es.
Illu s tra tio n d ’après un fra g m e n t de p e in tu re m u ra le du X I V e siècle— T ra p é z itz a , ré g io n de V é lik o -T irn o v o
24. D é ta il de b o u c lie r b u lg a re , costum e m ilita ir e et arm es du X IV e siècle.
Illu s tra tio n d’ après un fra g m e n t de p e in tu re m u ra le . T ra p é z itz a , ré g io n de V é lik o -T irn o v o
25. Le g a rç o n S aint L o u ka avec son père.
Illu s tra tio n d ’ après une icône du X IV e siècle (fra g m e n t) — m onastère de Ri la
26. B erg er.
Illu s tra tio n d ’ après une icône du X IV e siècle (fra g m e n t) — m on astère de R ila
27. Le despote de K uste ndil — C o n sta n tin , avec sa fem m e et ses deux belles-sœurs.
L illu s tra tio n est fa ite d 'a p rè s une m in ia tu re en couleurs de l'E va n g ile de Londres
28. Le ro i Iv a n -A le x a n d re avec sa fem m e S a ra -T h é o d o ra et leurs de u x fils.
L illu s tra tio n est fa ite d’ après une m in ia tu re en couleurs de l’E vangile de Londres
29. Roi et re in e bulgares, costume re p ré s e n ta tif e t o rn â t du X IV e siècle (de la d e u xiè m e p é rio d e du règ ne du ro i Iv a n -A le x a n d re ).
L illu s tra tio n est fa ite d ’ après des études des m in ia tu re s de l’ E vangile de Londres e t des pe in tu res m u ra le s \
30. C ostum e de despote b u lg a re (époque d 'Iv a n -A le x a n d re ) et costume d épouse de despote b u lg a re du X IV e siècle.
Le costum e du despote est recré é d’ après une m in ia tu re de l'E va n g ile de Londres, re p ré s e n ta n t le despote de K ustendil,
C o n s ta n tin , g e nd re de Iv a n -A le x a n d re . Le costume fé m in in est re p ro d u it d’ après des fra g m e n ts de l'im a g e de D o ya (fem m e
du despote D e ya n ) des p o rtra its des d o n a te u rs à l’ église „S a in t Jean le T h é o lo g ie n " du m on astère de Z é m en — v illa g e de
Z é m e n , ré g io n de P e rn ik
31. Le ro i P ètre et ses boyards.
Illu s tra tio n d’ après une icône du X IV e siècle (fra g m e n t) — m onastère de R ila
32. Les messagers du ro i P ètre à Saint Jean de R ila.
Illu s tra tio n d 'a p rè s une icône du X IV e siècle (fra g m e n t) — m onastère de Rila
33. D é ta il de costum e ecclésiastique.
Illu s tra tio n d’ après un fra g m e n t de p e in tu re m u ra le du X IV e siècle — T ra p é z itz a , ré g io n de V é lik o -T irn o v o
34. Boucles d ’o re ille s m édiévales, agrafes à c e in tu re , boutons et épingles à cheveux
35. S aint D im itr e tue le ro i b u lg a re K aloïan.
Illu s tra tio n d’ après une m in ia tu re d’ Evangile du X IV e siècle
36. D é ta il de costum e m ilita ir e du X IV e siècle.
Illu s tra tio n d’ après un fra g m e n t de p e in tu re m u ra le — T ra p é z itz a . ré g io n de V é lik o -T irn o v o
37. R adoslav M a vre avec sa fem m e et leurs fils.
L’ illu s tra tio n est fa ite d 'a p rè s des fragm e nts des p o rtra its des d o n a te u rs à l ’église près le m onastère de D ra g a le v tz i
38. Costum es des notables bulgares de la de u xiè m e m o itié du X V e siècle. Les costumes m asculin et fé m in in sont recréés d ’après
des fra g m e n ts des p o rtra its des d o n a te u rs Radoslav M a vre e t sa fem m e V id a , à l ’ église „L a S ainte V ie rg e ’’ du m on astère de
D ra g a le v tz i (1476)
39. C ostum e de b o y a rd b u lg a re et son épouse (a ya n t conservé le u r p o u v o ir fé o d a l pe n d a n t la se rvitu d e tu rq u e — fin de X V e
siècle). D 'a p rè s les p o rtra its des do na te urs, le b o ya rd sofiote R a d ivo ï et sa fa m ille , dans la v ie ille église du m onastère de
K ré m ik o v tz i (1493).
40. Le d o n a te u r R a d ivo ï avec sa fem m e et leurs deux enfants. L illu s tra tio n est fa ite d’ après les p o rtra its de p e in tu re m u ra le
à l’ église du m on astère de K ré m ik o v tz i
41. C ostum e de B u lg a re et de fem m e b u lg a re de la ré g io n de P iro te , du X V Ie siècle.
Il illu s tra tio n est prise des notes de voyage de S alom on Schweigger
42. C ostum e m asculin e t fé m in in de riches citoyens bulgares du début du X V IIe siècle.
Le costum e m asculin est recré é d’ après les p o rtra its des d o na te urs à l'église „S a in t T h é o d o re -T iro n et S aint T h é o d o re -S tra ­
t ila te " au v illa g e de D o b a rs k o , ré g io n de B lago evgra d (1614).Le costum e fé m in in est re cré é d 'a p rè s des données des notes
de voyage du S ie ur Deshayes de C o u rm e n in de 1621. et des études com parées de l ’a u te u r.
43. C ostum e m asculin de riches citoyens bulgares du m ilie u du X V II siècle.
D ’ après les p o rtra its des d o n a te u rs G u é o rg u i et son fils C o n sta n tin de l'église du m onastère de B a tch ko vo (1643)
44 D o n a te u rs — citoye ns du X V IIe siècle.
L illu s tra tio n est re p ro d u ite d ’après les p o rtra its m u ra u x des tro is d o n a te u rs (à gauche) de l’ église ..Saint T h é o d o re -T iro n
e t S aint T h é o d o re -S tra tila te “ au v illa g e de D o b a rsko . ré g io n de B la go evgra d
45. C ostum e m asculin et d ’e n fa n t de riches citoyens bulgares du X V IIe siècle. D ’après les p o rtra its des d o na te urs de l'é g lis e „L a
N a tiv ité " au v illa g e d ’A rba na ssi. ré g io n de V é lik o -T irn o v o (1649)
46. C ostum e m asculin et costum e fé m in in de riches citoyens bulgares du m ilie u du X V IIe siècle.
Le costum e m asculin est re cré é d ’après un p o r tr a it de d o n a te u r a n o n ym e de l'é g lis e „L a N a tiv ité " au v illa g e d ’ A rbanassi,
ré g io n de V é lik o -T irn o v o (1632). Le costume fé m in in est recré é d’ après des fra g m e n ts de l'im a g e d 'H é lè n e , épouse de M atéi
Bessarab de l’ église ..Saints P ie rre et P au l" à Svichtov (1633— 1654) et d’ après des études com parées de l’ a u te u r
47 D o n a te u rs — citoyens du X V IIe siècle.
L ’ illu s tra tio n est fa ite d ’après les p o rtra its m u ra u x des tro is d o n a te u rs (à d ro ite ) de l'ég lise ..Saint T h é o d o re -T iro n et Saint
T h é o d o re -S tra tila te " au v illa g e de D o ba rsko. rég io n de Blagoevgrad

17 История но българския костю м

48. D o n a te u r du X V IIe siècle.
Illu s tra tio n d 'a p rè s le p o r tr a it m u ra l de d o n a te u r an on ym e à l’ église „L a N a tiv ité ” au v illa g e d A rbanassi. ré g io n de V é­
lik o -T irn o v o .
49. C ostum e de B u lg a re .et de fem m e b u lg a re de la rég io n de Sofia du X V IIe siècle.
Illu s tra tio n prise des N o tice s de voyage de Deshayes de C o u rm e n in (1621)
50. C ostum e de riches citoyens bulgares d’ e n v iro n la de uxièm e m o itié du X V IIIe siècle. La fig u re de gauche est recré ée d’ après
le p o r tr a it du d o n a te u r H a d ji Vassili de Lovetch dans la chapelle „L a N a tiv ité du Saint Jea n-B a ptiste", dans le m onastère
de Z o g ra p h e au M o n t A th o s; la fig u re à d ro ite est re p ro d u ite d ’ap rès le p o r tr a it du d o n a te u r H a d ji Vassili dans l’ église
„ L a D o r m itio n " du m onastère de Z o g ra p h e . Les deux p o rtra its sont datés — le p re m ie r de 1768. le second de 1780
51. Illu s tra tio n d’ après le p o r tr a it du d o n a te u r H a d ji V â ltc h o de Bansko dans la c h a p e lle „S a in t Ivan R ils k i" au m onastère de
H ile n d a r. m o n t A thos
52. C ostum e d’ été m asculin b u lg a re de la fin du X V IIIe siècle.
Illu s tra tio n d ’après les p o rtra its de deux do n a te u rs anonym es du m on astère de Z o g ra p h e , M o n t A thos
53. Costum es m asculins de riches citoyens de la ré g io n de Tétéven. d ’ e n v iro n le d é b u t du X V IIIe siècle.
Illu s tra tio n d’ après la p h o to conservée de la p e in tu re m u ra le des d o n a te u rs de l ’ église du m onastère de G logéné
54. C ostum e m asculin b u lg a re du X V IIIe siècle. Dessin d’ après une p h oto prise de la p e in tu re m u ra le (u lté rie u re m e n t d é tru ite lors
d’ un a ccid e n t) des d o n a te u rs à l ’église du m onastère de G logéné
55. P o rtra it de H a d ji G u é o rg u i de K otel au m onastère d ’Iv iro n . M o n t A thos.
L 'illu s tr a tio n est fa ite d ’ après la cop ie fa ite p a r l ’a rtis te -p e in tre T z a n k o L a vré n o v
56. D o n a te u r a n o n ym e du m onastère K asta m onite au M ont Athos.
L ’ illu s tra tio n est fa ite d’ après la copie prise de l'a rtis te -p e in tre T z a n k o L a vré n o v
57. D o n a te u r a n o n ym e du m on astère K asta m onite au M o n t Athos.
L illu s tra tio n est fa ite d ’ après la copie de l’ a rtis te -p e in tre T z a n k o L a vré n o v
58. Le cito y e n de K o p riv c h titz a T o d o r D im o v — 1864
Illu s tra tio n d ’ après le p o r tr a it du d o n a te u r T o d o r D im o v dans l ’ église „S a in t N ic o la s " à K o p riv c h titz a
59. Costum es de riches B ulgares de T étéven du dé bu t du X I X e siècle.
Il illu s tra tio n est re p ro d u ite d’ après les p o rtra its des d o n a te u rs M a ria et M ic h a ïl (M ich e l) H a d ji-M a té o v itc h de la cha pe lle
..Saints archanges M ichel et G a b rie l" dans le m onastère de R ila. Les p o rtra its sont peints p a r D im itre T . M o lé ro v e t d a ­
te n t de 1835
60. M a ria . M ich a ïl (M ich e l) et lo a n H a d ji-M a té o v itc h de T étéven (1835).
Illu s tra tio n d ’après leurs p o rtra its de d o n a te u rs à la cha pe lle „S aints archanges M ichel et G a b rie l" dans le m on astère de
R ila
61. T o d o r C h r. D o ug an et sa m ère de K o p riv c h titz a .
Illu s tra tio n d 'a p rè s les p o rtra its des d o na te urs dans l’église p rin c ip a le du m onastère de R ila (1844)
62. P etko C h r. D o ug an et sa fem m e Rada de K o p riv c h titz a .
Illu s tra tio n d 'a p rè s les p o rtra its m u ra u x des d o na te urs dans l'église p rin c ip a le du m onastère de R ila (1844)
63. Costum es de riches citoyens de K o p riv c h titz a . du m ilie u du X I X e siècle.
Le costum e m asculin est re cré é d ’ après le p o r tr a it du d o n a te u r T o d o r C h r. D oug an dans l'église p rin c ip a le du m onastère
de R ila . p e in t p a r Z a c h a rie Z o g ra p h e et da té de 1844.
Le costum e fé m in in est re p ro d u it d 'a p rè s le p o r tr a it de la d o n a tric e Rada. fem m e de Petko C h r. D o ug an, d’ a u te u r in con nu.
Le p o r tr a it se tro u v e dans la m êm e église et il est da té de 1844
64. T c h o rb a d ji V â lk o et sa fem m e Rada.
Illu s tra tio n d’ après les p o rtra its des do n a te u rs dans l’ église p rin c ip a le du m on astère de R ila
65. Le père Y ané et la g ra n d -m è re Stéphana du villa g e B abino. rég io n de Kustendil.
Illu s tra tio n d’ après les p o rtra its des d o n a te u rs de l’ église p rin c ip a le du m onastère de Rila (1841)
66. Petko H a d ji-N é d e ltc h e v et son fils.
Illu s tra tio n d’ après le p o r tr a it du d o n a te u r à l’ église du m onastère „S a in te Petka de M o ld o v ie " près d’ Assénovgrad (1840)
67. Femmes de tc h o rb a d jis (no ta bles) et paysannes du m ilie u du X I X e siècle.
Illu s tra tio n d ’après un d é ta il de la com p osition m u ra le ..Le Jugem ent d e rn ie r" de Z a c h e rie Z o g ra p h e à l ’église ..Saint N ic o la s "
du m on astère de B a tch ko vo
68. Costum es de v ille m asculin et fé m in in de la fin de la p re m iè re m o itié du X I X e siècle.
Le costum e m asculin est recré é d’ après l’ a u to p o rtr a it de Z a c h a rie Z o g ra p h e d l ’église „S a in t N ic o la s " dans le m onastère
de B a tch ko vo . de 1840. ta n d is que le costume fé m in in est recréé d’ après des élém ents em p run té s de d iffé re n ts p o rtra its de
fem m es en costumes de v ille co n te m p o ra in s (P lo vdiv, Sam okov), peints p a r le m êm e a rtis te
69. C ostum e m asculin et fé m in in du m ilie u du X I X e siècle, où l'o n sent une g ra n d e influence de la m ode européenne.
Le costum e fé m in in est re p ro d u it d’ après le p o r tr a it d Anastassia H a d ji-P e n tch é va . œ u v re d’ un p e in tre ro u m a in du m ilie u
du X I X e siècle; le costum e m asculin est créé d’ après des élém ents de p o rtra its et de photos
70. Pèlerins.
Illu s tra tio n d’ après un d é ta il de la com p osition m u ra le de Z a c h a rie Z o g ra p h e . q u i se tro u v e sur le m u r e x té rie u r de l’ao ba ye
du m on astère de B a tch ko vo (m ilie u du X I X e siècle)
71. Le p o r tra itis te P ètre K. V a lio v .
Illu s tra tio n d 'a p rè s son a u to p o r tr a it m u ra l dans l’ église „S a in t Georges*' — v illa g e G o lia m o B élovo, ré g io n de P a z a rd jik
(1852)
72. Le p o rtra itis te P ètre K. V a lio v .
Illu s tra tio n d ’ après son a u to p o r tr a it m u ra l à l'église ..Sainte B a rb a re " — v illa g e de V a rv a ra , ré g io n de P a z a rd jik (1857)
73. Le p o rtra itis te Z a c h a rie P o p -C h risto v R a do ykov.
Illu s tra tio n d ’ après son a u to p o r tr a it m u ra l à l'église „S a in t-lv a n le P ré c u rs e u r" (1861)
74. C o stu m e p o p u la ire m ascu lin et costum e „ à la fra n g a " du d é b u t de la d e u xiè m e m o itié du X I X esiècle.
Les costumes sont recréés d ’ après les p o rtra its du d o n a te u r MichaTI P o p -N ik o lo v itc h et d 'a p rè s l ’a u to p o r tr a it du p e in tre
P ètre K o sto vitch V a lio v , d a té de 1852, et se tro u v a n t à l’ église du v illa g e G o lia m o B élovo , ré g io n de P a z a rd jik
75. C ostum es m asculin et fé m in in de v ille des années s o ix a n te du X I X e siècle.
Le costum e m ascu lin „ à la fra n g a " est re cré é d’ après l’ a u to p o r tr a it du p e in tre Z a c h a rie C h r. R a d o yko v de 1864 q u i se
tro u v e à l’ église „S a in t Ivan le P ré cu rse u r" dans le v illa g e K a ra b o u n a r, ré g io n de P a z a rd jik .
Le costum e fé m in in (re p ré s e n ta n t une ro b e avec ju p o n — „ M a la k o f" ) est re cré é d ’ après une p h o to d ’ Anastassia G rig o ro v a
D a n a ilo v a de S vichtov. La p h o to est d a tée de 1868
76. C o stu m e fo lk lo riq u e m asculin du typ e blanc.
Illu s tra tio n d ’après le p o r tr a it du d o n a te u r G a la b P étrov, à l ’église ..Sainte P e tk a " — v illa g e de B o g u io vtzi. ré g io n de So­
fia (1882)
77. C o stu m e fo lk lo riq u e fé m in in à de u x ta b lie rs de la fin du X I X e siècle du v illa g e de T ch o u p ré n é . ré g io n d e ,V id in .
L’ illu s tr a tio n est re p ro d u ite d’ après le costum e des collectio ns du Musée m u n ic ip a l de V id in
78. C ostum e fo lk lo riq u e fé m in in à de u x ta b lie rs et costume fo lk lo riq u e m asculin du typ e n o ir de la ré g io n de Roussé. de la fin
du X I X e siècle.
il ho m m e p o rte un veston en o u a te , un g ile t de la ine , une c e in tu re c la ire et un p a n ta lo n ré tré c i à la ch e ville . Sous l’ in flu e n ce
de la v ille , le costum e est co m p lé té d ’un p a ra p lu ie .
L illu s tra tio n est créée d ’ après des photos
79. C ostum e fo lk lo riq u e m asculin du type n o ir, du m ilie u du X I X e siècle.
Illu s tra tio n d ’ après le p o r tr a it de la d o n a tric e H a d ji T h é o d o ra et ses fils dans l ’ église du m o n a stè re de T ro y a n
80. C o stu m e m asculin du ty p e b la n c de la d e u xiè m e m o itié du X I X e siècle et costum e fé m in in „s o u k m a n " d ’ h iv e r, de la fin du
X I X e siècle, ré g io n de V id in .
L* illu s tra tio n est fa ite d 'a p rè s des exp on ats du Musée m u n ic ip a l de V id in
81. C o stu m e fo lk lo riq u e fé m in in du type ..so u km a n " de la ré g io n de Sofia e t costum e fo lk lo riq u e m asculin de Sofia.
La fem m e est en costum e de „ la z a r k a " (fille q u i cha nte et danse en l'h o n n e u r de S1 L a z a rre ) avec un o rn e m e n t spécial sur
la tê te e t p o rte un ta b lie r de je u n e -m a rié e . L hom m e p o rte un vê te m e n t foncé de C h o p (h a b ita n t de la B u lg a rie O ccid e n ­
ta le ). des ..b é n é vre ks" (chausses é tro ite s) et bariolées.
L illu s tra tio n est re p ro d u ite d ’après des photos et d 'a p rè s des m a té ria u x du Musée e th n o g ra p h iq u e de S ofia (de la fin du
X I X e e t le d é b u t du X X e siècle)
82. C o stu m e fo lk lo riq u e fé m in in d 'é té — avec ..m a n o fil",d e la rég io n de T ra n , fin du X V IIIe siècle.
D ’ après un e x p o n a t du Musée e th n o g ra p h iq u e de Sofia.
C o stu m e fo lk lo riq u e m asculin du type blanc de la ré g io n de T r a n .
D ’ a p rès un e x p o n a t du X I X e siècle de la c o lle c tio n du Musée e th n o g ra p h iq u e de Sofia
83. C ostum e fo lk lo r iq u e c o n te m p o ra in fé m in in du type „s o u k m a n " de B a ta k (sou km an avec m anches longues).
L* illu s tra tio n est fa ite d ’ après des recherches de l’ a u te u r faites su r place (1960)
84. C o stu m e fo lk lo r iq u e fé m in in de G a b ro v o , de la fin du X I X e siècle. C ostum e fo lk lo r iq u e m asculin du ty p e n o ir de la ré g io n
de K a rn o b a t, fin du X I X e siècle.
Les illu s tra tio n s sont faites d’ après des exp on ats du Musée e th n o g ra p h iq u e de Sofia
85. C ostum e fo lk lo riq u e fé m in in de Podvis, ré g io n de K a rn o b a t. de la fin du X I X e siè cle .
L’ illu s tr a tio n est fa ite d’ après un costum e conservé dans le Musée e th n o g ra p h iq u e de Sofia
86. C o stu m e fo lk lo r iq u e fé m in in de K o p riv c h titz a de la fin du X I X e siècle.
S ou km an n o ir en d ra p avec un o rn e m e n t en c o u le u r de soie sur le corsage e t la |up e: chemise g a rn ie de de ntelles; agrafes
en a rg e n t e t veste c o u rte avec des fo u rru re s de re n a rd ; coiffe g a rn ie de dentelles.
L illu s tra tio n est fa ite d 'a p rè s un costume du Musée e th n o g ra p h iq u e de Sofia
87. C o stu m e fé m in in à saya c o n te m p o ra in .
L illu s tra tio n est fa ite d’ après un costum e — possession p rivé e du v illa g e de Soussam. ré g io n de H a skovo
88. C o stu m e fé m in in à saya du v illa g e de K lo k o tn itz a . ré g io n de H askovo. fin du X I X e siècle.
L 'illu s tr a tio n est re p ro d u ite d 'a p rè s un costume, conservé au Musée e th n o g ra p h iq u e de Sofia
89. C ostum e fé m in in de v ille — 1880— 1885 (m ode to u rn u re ).
C ostum e m asculin de v ille d 'e n v iro n 1880.
\1 illu s tra tio n est fa ite , d 'a p rè s des photos p ro v e n a n t de Roussé et S vichtov
90. C ostum e de v ille de 1900.
L illu s tra tio n est fa ite d’ après des photos p ro v e n a n t de P lo vd iv
91. Saya d’ été de la ré g io n de G u m u rd jin a , p o rté e ju squ 'a u d é b u t du X X e siècle.
L 'illu s tr a tio n est fa ite d ’ après un costume a u th e n tiq u e
92. C o stu m e fo lk lo r iq u e fé m in in e t costum e fo lk lo riq u e m asculin du typ e b lo n c du v illa g e de V id b o l, ré g io n de V id in , du d é b u t
du X X e siècle, a y a n t subi une fo rte in flu e n ce bourgeoise dans les m a té ria u x , dans la coupe e t dans les dé tails.
Le ta b lie r fé m in in est en ve lo u rs avec un o rn e m e n t de m a té ria u x de fa b riq u e (cordons, de ntelles). La chem ise est un peu
plus lo ng ue de la ju p e du costum e, g a rn ie de dentelles à la m achine, la p a rtie s u p é rie u re du costum e est re m p la cé e p a r une
blouse u rb a in e s u iv a n t la m od e de la p re m iè re d iz a in e du X X e siècle. Le costum e m asculin est en é to ffe tissée à la m a in
d o n t on p ré p a re en g é n é ra l le costum e du ty p e blanc, m ais il est de coupe du costum e bourg eois, ta n d is qu e la chem ise est
en d ra p tissé à la m a in , m ais g a rn ie de de ntelles de fa b riq u e . Seuls le b o n n e t en fo u rr u r e e t la c e in tu re sont restés non
influencés.
L’ illu s tr a tio n est re cré é e d 'a p rè s une p h o to de la p re m iè re d iza in e du X X e siècle
93. Costum es n a tio n a u x m ascu lin et fé m in in de Bansko. Fin du X I X e siècle. D ’après des recherches de l ’a u te u r faites sur place
 A HISTORY OF B U L G A R I A N COSTUME

by V e n e r a Naslednikova

SUMMARY

T his w o rk represents an a tte m p t to tra c e back th e h is to ry o f B u lg a ria n costum e fro m th e fo u n d a tio n o f the B u lg a ria n
sta te up t ill th e b e g in n in g o f the 20th c e n tu ry . It is supplied w ith ric h illu s tra tiv e m a te ria l.T h e b la c k -a n d -w h ite illu s tra tio n s a re
e xa ct re p ro d u c tio n s fro m such a u th e n tic sources as exist; the c o lo u r ones, w h ic h have been re -cre a te d fro m s u rv iv in g sources,
a im to give a m o re c o m p le te visual idea o f B u lg a ria n costum e d u rin g th e h is to ric a l periods u n d e r re v ie w . T he h is to ry o f B u l­
g a ria n costum e is considered as a p a rt o f the w h o le c u ltu ra l h isto ry, seen ag ainst the b a c k g ro u n d o f ge n e ra l h is to ric a l d e v e lo p m e n t
w ith th e fu lle st possible c o m p a ra tiv e study o f a ll s u rv iv in g h is to ric a l sources. T he m a te ria l in this book is d iv id e d in to fo u r parts.
P a r t O n e ; B u l g a r i a n c o s t u m e d u r i n g t h e e p o c h o f e a r l y f e u d a l i s m . It is d iffic u lt to re -c re a te
e x a c tly th e c lo th in g o f th e tim e o f the First B u lg a ria n K in gd om . Its g e n e ra l c u ltu ra l h is to ry lik e its costum e con tain s several
in te rw e a v in g tre n d s — T h ra c ia n , Slav. P ro to -B u lg a ria n and B yzantine. T he B u lg a ria n State was fo u n d e d as a u n io n betw een
th e P ro to -B u lg a ria n s w h o had m oved in to the B a lk a n peninsula, on th e on e ha nd , and th e lo c a l Slav trib e s, on th e o th e r.
W h e n this u n io n was fo rm e d , th e P ro to -B u lg a ria n s w e re en trusted w ith the m ilita r y co m m a n d an d defence o f th e t e r r it o r y
o f th e state. F or th a t reason th e m ilita r y ga rm e n ts o f the P ro to -B u lg a ria n s w e re preserved an d th e y g ra d u a lly m ixe d w ith
th e Slav m ilit a r y a ttire . W o m e n ’ s Slav clothes, being m o re fu n c tio n a l fo r the co n d itio n s o f a se d e n ta ry w a y o f life , little by little
re p la ce d P ro to -B u lg a ria n w o m e n 's c lo th in g . M onum ents have been used as sources fo r in fo rm a tio n on P ro to -B u lg a ria n s ’ a ttire
(N os 2. 3, 4. 5. 6. 8 ) \
W h e n th e B u lg a ria n s w e re co n ve rte d to C h ris tia n ity , th e B yza n tin e c o u rt costum e was accepted by th e B u lg a ria n c o u rt
as an o ffic ia l ten u e . b u t o n ly fo r solem n occasions. T he da ta given by som e c h ro n ic le rs , tra v e lle rs , and oth ers, such as Bishop
L u itp ra n d o o f C re m o n a , Leo th e D eacon, T heofanes’ successor, Ib ra h im -ib n -Y a c k u b , an d lo a n S k ilits a , in d ic a te th a t fo r
e v e ry d a y life th e sove reign and his c o u rtie rs p re fe rre d th e le a th e r clothes o f ‘ B u lg a ria n c u t ’ , c o n ve n ie n t fo r h u n tin g and
rid in g . O r d in a r y p e op le's c lo th in g o f th a t p e rio d was no t influenced by B yza n tin e fashions.
Part Two: B u lg a r ia n costume d u rin g the epoch of a d van ced feudalism. T he 11th and
12th ce n tu rie s w e re th e p e rio d o f B yza n tin e d o m in a tio n . T he lo ca l fe u d a l lo rd s copied the B yza n tin e a ris to c ra tic costum e,
w h ic h th e y fu lly accepted. O r d in a r y p e o p le ’s clothes did n o t change s ig n ific a n tly . O n ly some elem ents o f B yza n tin e a ris to c ra tic
costum e p e n e tra te d to th e ir level v ia the B u lg a ria n b o ya rs’ a ttire , bu t these elem ents w e re s tro n g ly m o d ifie d in acco rd a n ce
w ith th e fu n c tio n a l re q u ire m e n ts , m a te ria l resources and taste o f the people.
V a lu a b le p ic to ria l re co rd s d a tin g back to th a t p e rio d a re : the m u ra l p o rtra its o f T s a r Konstantin-A ssen (1257— 1277)
w ith T s a rits a 2 Irin a in B oya na c h u rc h (11), an d S eb astocra to r^ K a lo ya n w ith his w ife Dessislava (13) in th e same ch u rch . T sa r
K onstantin-A ssen is p a in te d in fu ll dress w ith T sa r’s fu ll re g a lia — c ro w n , ‘ lo ro s’ 4, go ld sceptre and a k a k ia '5. T he p o r tr a it
o f Dessislava, w h ic h is one o f th e m ost re m a rk a b le a r t reco rds o f the 13th c e n tu ry con tain s e x c e p tio n a lly v a lu a b le d a ta on the
d e v e lo p m e n t o f costum e. It in d ica te s th a t by co n tra s t w ith the Tsar's c e re m o n ia l costum e w h ic h preserved fu ll B yza n tin e
so le m n ity , th e a ttir e o f th e ru lin g class was in flue nced by w estern fashions b o rro w e d p ro b a b ly by w a y o f C o n sta n tin o p le . Dessislava
w o re th e fa sh io n a b le c h in -rib b o n w h ic h Irin a also w o re , tho ugh she w as a T saritsa.
O th e r m u ra l p a in tin g s in B oyana ch u rch c o n ta in d a ta on o r d in a r y people’ s costum e fro m th e 13th c e n tu ry . T he basic
p a rt o f th e ir c lo th in g was the tu n ic w h ic h fe ll to the g ro u n d in w o m e n ’ s a t t ir e an d reached th e c a lf o f th e leg in m en’ s ga rm en ts.
F or th e study o f B u lg a ria n costum e o f th e 15th c e n tu ry th e re a re m o re n u m ero us and ric h e r sources — th e p o r tr a it

’ These num bers refe r th ro u g h o u t to the illustrations.

; Tsar and Tsaritza — B ulgarian titles fo r King and Queen.
3 Sebastocrator — Byzantine title fo r Prince.
4 loros* — w id e rib b o n , sym bol o f T sar’s power.
1 33 * ‘a k a k ia ’ — a sm all bag o f red le a th er w ith soil in it. symbol o f C h ristia n h u m ility.
o f T sar Iv a n -A le x a n d e r (1331— 1371) in B ach kovo m on astery (16). donors* p o rtra its in th e ca ve rn-ch urche s n e a r Iva n o vo . Rousse
d is tric t, th e p o rtra its o f u n k n o w n d o n o rs in th e o ld ch u rch o f K a lo tin a v illa g e . Sofia d is tric t (18 and 19), th e p o rtra its o f Despot
D e yan , his w ife D o ya an d m em bers o f th e ir fa m ily in th e C h u rc h o f St John Bogoslov (T he T h e o lo g ia n ) in the m onastery
o f th e v illa g e o f Z e m e n , P e rn ik d is tric t (20), the m u ra l paintings in the 14th c e n tu ry C h u rc h o f Sts Peter and Paul. V e lik o T u rn o v o
(22), th e m u ra l p a in tin g s fou nd in exca vatio ns a t T ra p e zitsa , V e lik o T u rn o v o (23, 24, 33 an d 36), the m in ia tu re p o rtra its
in th e Manasses’ C h ro n ic le and the Lond on Gospel (27 and 28).
C lo th in g o f B yza n tin e typ e su rvive d rig h t in to the 14th ce n tu ry, e. g. the T s a rs fu ll c e re m o n ia l dress. T he a t t ir e o f the
ru lin g classes, h o w e v e r, u n d e rw e n t c e rta in changes, ch ie fly u n d e r the in flu e n ce o f w e ste rn fashions. C h a ra c te ris tic here is the
basic change in th e p a tte rn o f the to p g a rm e n t — th e s e m i-c irc u la r B yzan tine m a n tle w ith a tu n ic u n d e r it was rep la ced to
a la rg e e x te n t by a lo ng to p g a rm e n t w ith o r w ith o u t an op en ing alon g th e w h o le fr o n t p a rt a n d w ith long sleeves th a t had a
s lit in th e ir u p p e r p a rt th ro u g h w h ic h the hand cou ld be extended. T he ty p ic a l m e d ia e va l fashion o f ‘m i-p a rti* had a rriv e d .
T h e w o m e n 's to p g a rm e n t was alw ays w o rn w ith o u t a be lt. T he hats an d kerchiefs a re p a r tic u la r ly c h a ra c te ris tic and
o u ts ta n d in g f o r th e ir v a rie ty and beauty.
O r d in a r y pe o p le s clothes did no t change q u ic k ly o r easily. The Slav and P ro to -B u lg a ria n ’n o ga vitsa’ 1 su rvive d in m en’s
clothes an d le a th e r g a rm e n ts co n tin u e d to be w o rn . A basic p a rt o f the c lo th in g was s till th e tu n ic, w h ic h o rd in a r y to w n sfo lk
w o re s h o rte r th a n th e boyars.
Part Three. B u lg a r ia n costume from the beginning of the T u rk is h d o m in a t io n up till
the B u lg a r ia n N a t i o n a l Revival. In the 15th c e n tu ry the B u lg a ria n people had yet to suffer th e c ru e l t e r r o r
o f T u rk is h oppression. Signs o f th e c u ltu re o f a people w h ich had crossed the th re sh o ld o f th e Renaissance w e re s till a p p a re n t.
T he donors* p o rtra its (37, 40) s u rv iv in g in D ra g a le vtsi and K re m iko vtsi M onasteries b e a r e lo q u e n t te stim o n y to this.
In th e 16th c e n tu ry , h o w e v e r, the yoke o f se rvitu d e b ro u g h t darkness and m ise ry to the w h o le people. T he new
co n d itio n s o f life cre a te d new fo rm s o f c lo th in g . A lth o u g h w e la ck p ic to ria l m on um e nts fro m th a t p e rio d , a n u m b e r o f itin e ­
ra rie s w r itte n by fo re ig n e rs w h o passed th ro u g h th e B u lg a ria n lands (F elix Petanfcic, B e n e d ikt KuripeSic, B enedetto Ram-
b e rti, Busbeck, S tephan G e rla c h and o th ers) c o n ta in fra g m e n ta ry da ta w h ich in d ic a te th a t the th re a d o f tr a d itio n ru n n in g rig h t
b a ck fro m th e n a tio n a l costum e o f th e end o f the 19th c e n tu ry to the d a w n o f th e Renaissance was n e ve r severed. The o n ly
p ic to r ia l re c o rd fro m th e 16th c e n tu ry is th e a m a te u r d ra w in g o f S alom on S chw eigger, inserted in his itin e r a ry o f 1578.
P ic to ria l re co rd s preserved fro m th e 17th c e n tu ry , i. e .d o n o rs’ p o rtra its in th e ch u rch o f th e v illa g e o f D o b a rsko , Bla-
g o e vg ra d d is tric t (44 and 47), and in the ch u rch o f the v illa g e o f A rbanassi, V e lik o T u rn o v o d is tric t — a n d , like w ise , such
re co rd s fro m th e be g in n in g o f the 18th c e n tu ry as the d o n o rs’ p o rtra its in G lozheneh M o n a ste ry (54) p ro ve th a t up t ill th e m id d le
o f the 18th c e n tu ry th e re w e re no traces o f T u rk is h influence on B u lg a ria n costume. In sig n ifica n t elem ents o f such an in flue nce
can be fo u n d in th e a ttir e o f ric h to w n s fo lk a b o u t the m id d le o f th e 18th c e n tu ry a t the ea rlie st.
Part Four: B u lg a r ia n costume d u rin g the epoch of the B u lg a r ia n N a t i o n a l Re­
vival. T he 19th c e n tu ry b ro u g h t th e B u lg a ria n N a tio n a l R evival. The p o litic a l and eco no m ic co n d itio n s o f th a t tim e d e te rm in e d
th e fu n d a m e n ta l changes in c lo th in g w h ic h was m a rk e d by stro n g E uro pe an in flu e n ce p e n e tra tin g ch ie fly by w a y o f Russia.
P o p u la r a m o n g th e B u lg a ria n e d uca to rs and in te lle ctu a ls was the E uropean fashion called ‘a la f r a n g a ', i. e. kin French fa sh io n '
(71. 72. 73).
A b u n d a n t e th n o g ra p h ic a l m a te ria ls o n 1 9 th c e n tu ry B u lg a ria n n a tio n a l costumes have su rvive d . These a re e x tre m e ly v a ria b le
b u t in g e n e ra l th e y can be classified a c co rd in g to several basic types. M e n ’s garm ents a re d iv id e d by d is tric ts in to ’w h ite c lo th e s ’
an d ‘b la c k clothes* costumes. T h e re a re several m ixe d types. W om en 's clothes a re o f the a p ro n (o n e -a p ro n and tw o -a p ro n ),’
’ s u k m a n *3 and ‘ saya’ 3 types. T he m en’s ‘ w h ite clothes' costume is the o ld e r o f th e tw o types. T he a p ro n type costum e is the
olde st a m o n g th e w o m e n s clothes; th e 's u k m a n ' type is n e w e r; c o m p a ra tiv e ly th e most re ce n t is th e ‘saya’ (77, 78. 81. 83.
91 and 92).
A fte r th e L ib e ra tio n , due to th e new eco no m ic co n ditions and d e v e lo p m e n t o f in d u s try , ne w m a n u fa c tu re d m a te ria ls
w h ic h w e re t ill the n u n k n o w n in th e n a tio n a l costume began to p e n e tra te g ra d u a lly in it.
A fte r th e N in th o f S eptem ber 1944, the fu n d a m e n ta l p o litic a l and eco no m ic changes in B u lg a ria pro du ced a ra p id le ve llin g
o f clothes in to w n and in v illa g e a lik e . T he n a tio n a l costumes no w preserved in the e th n o g ra p h ic co lle ctio n s a re ric h sources fo r
c re a tin g n e w pa tte rn s in te x tile fa b rics and fashion styles.

1 ‘ nogavitsa’ — a kind o f sock resem bling a trouser-leg.

’ •sukm an* — a dress, usually sleeveless, w hich is put on o ve r head.
S a y a * — up p er ga rm e n t o f o w om an w hich is opened along the whole fro n t p a rt and is put on lik e a coat.
 L I ST OF I L L U S T R A T I O N S

1. O ld-S lav m ale and fem ale costumes.

D ra w in g fro m w ritte n description.
2. Stone idols fro m the villag e of Endzhekyoi (now the village of Z la tn a N iva ). Shoumen d istrict, Shoumen Museum.
3. D ra w in g on a stone fro m the First B ulgarian Kingdom .
Pliska. N a tio n a l A rch a e lo g ica l Museum. Sofia.
4. D ra w in g on a stone fro m the First B ulgarian Kingdom a t Preslav.
5. B u lg a ria n ch ie fta in in m ilita ry costume.
D ra w in g a fte r the re lie f on the gold jug fro m the B ulgarian Treasure of N agy Szent M iklos in H ungary. Kunstgeschichte
Museum, Vienna.
6. B u lg a ria n ch ie fta in in hu ntin g costume.
D ra w in g a fte r the re lie f on the gold jug fro m the Bulgarian treasure o f N agy Szent M iklos. H ungary. Same place.
7. P rince Boris I.
D ra w in g a fte r a m in ia tu re p o r tra it o f Prince Boris I fro m the H o m ily Gospel by Konstantin Preslavski. H isto rical Museum.
Moscow.
8. B u lg a ria n heathens k ill Christians.
D ra w in g a fte r a m in ia tu re fro m the ‘ M e n o lo g y ’ of Basil II. in the Vatican.
9. B u lg a ria n T sar and Tsaritsa in everyday costumes (m id-13th century). A fte r the d o n o rs ’ p o rtra its o f Tsar M ih ail Assen and
his m o th e r Irin a in the C hurch o f St M ichael the A rchangel in the to w n o f K ostur (1246— 1253).
10. M ale, fem ale and c h ild ’s costumes of tow nsfolk. 13th century. D ra w in g a fte r m u ra l p o rtra its in Boyana C hurch.
11. T sar K onstantin Assen and Tsaritsa Irina.
D ra w in g a fte r the m u ra l p o rtra its of Tsar Konstantin Assen and his w ife Irin a in Boyana C hurch.
12. P attern fo r g ird lin g on the belt o f the T sar’s em blem, the ‘ lo ro s '.
13. Sebastocrator Kaloyan and Dessislava.
D ra w in g a fte r the donors’ p o rtra its o f Sebastocrator Kaloyan and his w ife Dessislava in Boyana C hurch.
14. M ale and fem ale fo rm a l costumes of B ulgarian boyars (Sebastocrators). M id-13th century.
A fte r the w e ll-k n o w n donors’ p o rtra its o f Sebastocrator Kaloyan and his w ife Dessislava (1259) in Boyana C hurch.
15. Ivan Koukouzel — B u lg a ria n singer and composer.
D ra w in g a fte r a m in ia tu re (1 3 th — 14th century).
16. Tsar Ivan A le xa n d e r.
D ra w in g a fte r the m u ra l p o rtr a it o f Tsar Ivan A le xa n d e r in the ossuary of B achkovo Monastery.
17. P o rtra it o f a w o m a n -d o n o r.
The d ra w in g is reproduced a fte r fragm ents o f the m u ra l p o rtra it o f an un kno w n w o m a n -d o n o r in the Church-in-Ruins
( ‘ S aborenata T s u rk v a ’) in the village o f Ivanovo. Rousse d istrict.
18. W o m a n -d o n o r w ith he r child.
D ra w in g a fte r the g ro u p p o rtra it in the O ld C hurch, K alotin a village. Sofia d istrict.
19. B u lg a ria n donors (14th century).
D ra w in g a fte r the g ro u p p o rtra it. Same place.
20. Despot D eyan’s w ife D oya. 14th century.
D ra w in g a fte r fragm ents o f the d o n o rs p o rtra it o f Doya in Stloan Bogoslov (the T heo lo gia n) C h urch in Zemen Monastery —
the villa g e o f Zem en, P ernik d istrict.
21. B u lg a ria n bo yars’ costumes (14th century).
D ra w in g a fte r the fragm ents surviving from the g ro up p o rtra it o f donors on the western w a ll o f St Nicholas Church.
135 also in K alotin a.
22. B u lg a ria n Tsar and his w a rrio rs . 14th century.
D ra w in g a fte r a m u ra l p a in tin g in the C hurch o f Sts Peter and Paul. V e lik o T urno vo.
23. D e ta il o f b o y a r’s costume and arms.
D ra w in g a fte r a m u ra l fragm ent. 14th century. Trapezitsa. V eliko T urno vo.
24. D e ta il o f a B ulga rian shield, m ilita ry costume and arms. 14th century.
D ra w in g a fte r a m u ra l fragm ent. Trapezitsa. V e lik o T urnovo.
25. The boy St Luke w ith his fathe r.
D ra w in g a fte r'a n icon. 14th century. Fragment. Rila Monastery.
26. A shepherd.
D ra w in g a fte r an icon. 14th century. Fragment. Rila Monastery.
27. K onstantin, Despot o f Kyustendil. w ith his w ife and her tw o sisters.
D ra w in g a fte r a c o lo u r m in ia tu re fro m the London Gospel.
28. Tsar Ivan A le x a n d e r w ith his w ife S ara-Theodora and th e ir tw o sons.
D ra w in g a fte r a c o lo u r m in ia tu re from the London Gospel.
29. B u lg a ria n Tsar and Tsaritsa in fu ll dress. 14th century (second period of Tsar Ivan A le x a n d e rs reign).
D ra w in g a fte r studies o f m in iatu re s fro m the London Gospel and m u ra l paintings.
30. B u lg a ria n despot's costume (from the tim e o f Tsar Ivan A le xan der) and costume o f B ulgarian despot's wife. 14th century.
The D e sp o t’s costume is reproduced a fte r a m in ia tu re from the London Gospel, representing Konstantin, the Despot of
Kyustendil (son-in-law o f Tsar Ivan A le xan der). Female costume — a fte r fragm ents o f D o y a ’s im age (Despot D e y a n ’s w ife)
fro m the d o n o r ’s p o rtra it in St loan B ogoslov’s C hurch, Zem en M onastery, the villag e o f Zem en, P ernik d istrict.
31. Tsar Petar and his boyars.
D ra w in g a fte r an icon fro m the 14th century (fragm ent). Rila Monastery.
32. Tsar P e ta rs envoys to St Ivan Rilski.
D ra w in g a fte r an icon from the 12th century. Fragment. Rila Monastery.
33. D e ta il o f ecclesiastical costume.
D ra w in g a fte r a fra g m e n t o f a m ura l painting. 14th century. T rapezitsa, V e lik o T u rn o vo
34. B u lg a ria n m ediaeval ear-rings, buckles, buttons and h a ir pin.
35. St D im ite r kills the B ulga rian Tsar Kaloyan.
D ra w in g a fte r a Gospel m in ia tu re . 16th century.
36. D e ta il o f a m ilita ry costume. 14th century.
D ra w in g a fte r a m u ra l fragm e nt. T rapezitsa. V e liko T u rn o vo
37. Radoslav M a va r w ith his w ife and th e ir sons.
D ra w in g a fte r fragm ents o f the donors* p o rtra its in the C hurch o f D ragalevtsi Monastery.
38. Costum e o f a B ulga rian notable. Second half o f the 15th century.
The m ale costume, as w e ll as the fem ale, is reproduced a fte r fragm ents from the p o rtra its o f the donors Radoslav M ava r and
his w ife V id a in the C hurch o f the H o ly V irg in . Dragalevtsi M onastery (1476).
39. Costum e o f a B ulgarian b o ya r and his w ife (w ho continued to enjoy feudal po w e r d u rin g the T urkish d o m in a tio n up till
the end o f the 15th century).
A fte r the d o n o rs’ p o rtra its o f the Sofia bo yar Radivoi and his fa m ily in the old church o f K rem ikovtsi M onastery (1493).
40. The d o n o r Radivoi w ith his w ife and th e ir tw o children.
D ra w in g a fte r the m u ra l p o rtra its in the church o f Krem ikovtsi M onastery.
41. Costumes o f B ulgarian man and w om an from P iro t d istrict. 16th century.
D ra w in g fro m Salomon Schw eiggers itin e ra ry .
42. M ale and fem ale costumes o f w e alth y B ulgarian tow nsfolk.
Beginning o f the 17th century.
T ^e male >stume is reproduced from donors, p o rtra its in the C hurch of Sts T heodor T iro n and T h e o d o r S tra tila t, village of
L jrsko , Blagoevgrad d istrict (1614). The fem ale costume is re-created a fte r data from the itin e ra ry by Deshayes de C our-
menin (1621) and fro m the a u th o r’s o rig in a l co m p ara tive research.
43. M ale costume o f w e a lth y B ulgarian tow nsfolk. M id-17th century.
A fte r the d o n o r’s p o r tra it o f G eorgi and his son Konstantin in the church o f Bachkovo M onastery (1643).
44 D onors. T ow n sfo lk. 17th century.
D ra w in g a fte r the m u ra l p o rtra its o f the th re e donors (left side) in the C hurch o f Sts T h e o d o r T iro n and T h e o d o r S tra tila t,
villa g e o f D obarsko, Clagoevgrad d istrict.
45. Man*s and c hild’ s costumes o f w e alth y Bulgarian tow nsfolk. 17th century.
A fte r the donors* p o rtra its in the N a tiv ity C hurch, village o f Arbanassi, V e lik o T u rn o v o d istrict (1649).
46. M ale and fem ale costumes o f w e alth y B ulga rian tow nsfolk. M iddle 17th century.
The m ale costume is reproduced a fte r the p o r tra it o f an unknow n d o n o r in same N a tiv ity C h urch , Arbanassi (1632). The
fem ale costume is reproduced fro m fragm ents o f the figu re o f Elena, w ife o f M atei Bessarab (1633— 1654), in the C hurch
o f Sts Peter and Paul. Svishtov. and from the a u th o r’s ow n com p ara tive research.
47. D onors. T ow n sfo lk. 17th century.
D ra w in g a fte r the m u ra l p o rtra its o f the three donors (rig h t side) in the C hurch o f Sts T heo do r T iro n and T heo do r
S tra tila t.
 48. D o n o r o f the 17th century.
D ra w in g a fte r the m u ra l p o rtra it o f an un kno w n d o n o r in the N a tiv ity C hurch, villag e o f Arbanassi, V e lik o T u rn o v o d istrict.
49. Costumes o f B u lg a ria n m an and w om an o f Sofia d istrict. 17th century.
D ra w in g fro m the itin e ra ry by Deshayes de C o urm en in (1621).
50. Costumes o f w e a lth y B ulga rian tow nsfolk. A b o u t second h a lf o f the 18th century.
The le ft fig u re is reproduced a fte r the d o n o rs p o rtra it o f Hadji-Vassili o f Lovech in the C hapel o f the B irth o f St John the
Baptist, Z o g ra f M onastery. M t Athos. The figu re on the rig h t is reproduced a fte r the d o n o r ’s p o rtra it o f H adji-Vassili in
the Assum ption C h urch . Z o g ra f Monastery. The first p o rtra it dated 1768, the second — 1780.
51. D ra w in g a fte r the d o n o rs p o rtr a it o f H a d ji-V u lc h o in the St Ivan Rilski C hapel. H ile n d a r M onastery. M t Athos.
52. B ulga rian m ale sum m er costume. End o f 18th century.
D ra w in g a fte r the p o rtra its o f tw o unknow n donors in Z o g ra f M onastery, M t Athos
53. M ale costumes o f w e a lth y tow nsfolk o f Teteven d istrict. A bo ut the beginning o f the 18th century.
D ra w in g a fte r a photo o f the m u ra l p a in ting o f donors in G lozheneh M onastery, w hich w e re in the m eantim e destroyed.
54. B u lg a ria n m ale costumes. 18th century. Same source.
55. P o rtra it o f H a d ji-G e o rg i o f Kotel, Iviro n Monastery, M t Athos.
D ra w in g a fte r the copy by the a rtis t Tsanko Lavrenov.
56. U n k n o w n d o n o r o f K astam onitou Monastery. M t Athos. Same source.
57. U n k n o w n d o n o r o f Kastam onitou Monastery, M t Athos. Same source.
58. T o d o r D im ov from K oprivshtitsa (1864).
D ra w in g a fte r the d o n o rs p o r tra it o f T o d o r D im ov in St N icholas’ C h urch . Koprivshtitsa.
59. Costumes o f w e a lth y B ulga rian tow nsfolk fro m Teteven. Beginning o f the 19th century.
D ra w in g a fte r the d o n o rs' p o rtra its of M a ria and M ih a il H a dji-M ateo vich in the Chapel o f Sts M ichael and G a b rie l the
Archangels. Rila M onastery. P o rtra its painted by D im ite r T. M olerov (1835).
60. M a ria , M ih a il and loan H a dji-M ateo vich from Teteven (1835).
D ra w in g a fte r the donors ’ p o rtra its in the Chapel o f Sts M ichael and G a b rie l the Archangels, R ila M onastery.
61. T o d o r H risto Dougan fro m K oprivshtitsa w ith his m other.
D ra w in g a fte r the donors' p o rtra its in the C a th e d ra l church o f Rila Monastery.
62. Petko H. D ougan fro m K oprivshtitsa w ith his wife.
D ra w in g a fte r the donors' m u ra l p o rtra its. Same church.
63. Costumes o f w e a lth y Koprivshtitsa tow nsfolk fro m the forties o f the 19th century.
The m ale costumes is reproduced a fte r the donors p o rtra it o f T. H. Dougan in the same church, painted by Z a h a ri Z o g ra f (the
P ainter) and dated 1844. The fem ale costume is reproduced a fte r the p o rtra it o f d o n o r Rada, w ife o f H. D ougan,painted by
u n kn o w n artist.
Same church. 1844.
64. C h o rb a d ji V u lk o and his w ife Rada.
D ra w in g a fte r the donors' m u ra l p o rtra its. Same church.
65. D yado* Yaneh and Baba2 Stefana from the village of Babino, Kyustendil district.
D ra w in g a fte r the donors* p o rtra its. Same church. 1841.
66. Petko H a dji-N e delche v and his son.
D ra w in g a fte r the d o n o rs p o rtra it in the church o f St Petka M oldovska M onastery near Assenovgrad (1840).
67. W e a lth y w om en and peasant w om en from Plovdiv. M id -1 9 th century.
D ra w in g a fte r a d e ta il o f the m u ra l com position ‘ Last Judgem ent’ by Z a h a ri Z o g ra f in St N icholas' C hurch, Bachkovo
Monastery.
68. M ale and fem ale costumes o f B ulgarian tow nsfolk. End o f the first h a lf o f the 19th century.
The m ale costume is reproduced a fte r the s e lf-p o rtra it o f Z a h a ri Z o g ra f in St N icholas C hurch. Bachkovo Monastery (1840).
The fem ale costume is reproduced a fte r details from figures o f w om en, as painted by Z a h a ri Z o g ra f in Bachkovo M onastery
in fem ale costumes, existing in Plovdiv and Samokov at the tim e o f the painter.
69. Costumes o f B ulga rian tow nsfolk fro m m id -1 9 th century under strong influence o f European fashion.
T he fem ale costume is reproduced a fte r the p o rtra it o f Anastassiya H adji-Penchevich, painted by a Rum anian a rtis t a b o u t the
m id dle o f the 19th century. The m ale costum e-after p o rtra its and photos.
70. Pilgrim s.
D ra w in g a fte r a d e ta il o f the m u ra l com position by Z a h a ri Z o g ra f w hich is painted on the o u te r w a ll o f the A bb ot's lodging
in Bachkovo M onastery. M id -1 9 th century.
71. The p a in te r Petar Kostovich V alyov.
D ra w in g a fte r his m u ra l s e lf-p o rtra it in St George's C hurch, village o f G olya m o B elyovo , P azardzhik d is tric t (1852).
72. T he p a in te r P. K. Valyov.
D ra w in g a fte r his m u ra l s e lf-p o rtra it in St B arb ara C hurch, villag e of V a rv a ra , P azardzhik d istrict (1857).
73. T he p a in te r Z a h a ri P op-H ristov R adoikov.
D ra w in g a fte r his m u ra l s e lf-p o rtra it in the C hurch o f St Ivan Predtecha, villag e o f K a ra b u n a r, P azardzhik d is tric t (1861).

1C horbadji — title fo r squire o r man of property.

\ 37 ^Titles o f respect fo r grandfather and grandm other.

18 История на българския костюм

74. M a le n a tio n a l costum e a n d ‘ a la fr a n g a ' costum e ('in the French s ty le ’ ) fro m th e b e g inning o f th e second h a lf o f the 19th
c e n tu ry .
Both da te back to 1852 and a re p a in te d in th e ch u rch o f th e v illa g e o f G o ly a m o B elyovo, P a z a rd z h ik d is tric t.
Costum es re p ro d u c e d a fte r the p o rtra its o f the d o n o r M ih a il P o p -N ik o lo v ic h an d th e s e lf-p o rtra it by th e a rtis t P. K. V a lyo v.
75. Costum es o f B u lg a ria n to w n s fo lk fro m the sixties o f the 19th ce n tu ry. T he m ale *a la fra n g a * costum e is re p ro d u c e d a fte r the
s e lfp o rtra it o f th e a rtis t Z a h a ri P o p -H ris to v R a d o iko v, p a in te d in 1864 in th e C h u rc h o f St Ivan P redtecha, th e v illa g e o f K ara -
b u n a r, P a z a rd z h ik d is tric t. T he fe m a le costum e w ith ‘m a la k o f ’ p e ttic o a t u n d e r the s k irt is re p ro d u c e d a fte r a p h o to o f Anastas-
siya G rig o ro v a D a n a ilo v a fro m the to w n o f Svishtov.
T h e p h o to d a te d 1868.
76. M a le ‘ w h ite c lo th e s ' n a tio n a l costum e.
D ra w in g a fte r th e d o n o r ’s p o r tr a it o f G a la b P etro v in St P e tka ’ s C h u rc h , th e v illa g e o f Bogyovtsi, Sofia d is tric t (1882).
77. Fem ale tw o -a p ro n n a tio n a l costum e fro m th e end o f the 19th ce n tu ry. V illa g e o f C h u p re n e h . V id in d is tric t.
D ra w in g a fte r a costum e fro m the V id in Museum co lle c tio n .
78. Fem ale tw o -a p ro n n a tio n a l costum e an d m ale ’ black c lo th e s ’ costume fro m the end o f th e 19th c e n tu ry . Rousse d is tric t.
T he m an w e a rs a w a d d e d 'd z h a m a d a rr1, w o o lle n e le k ‘ ?, lig h t-c o lo u re d sash and s h a llo w -se a t ‘p o t u r i’ 3. A n u m b re lla
is adde d to his costum e u n d e r in flu e n ce o f to w n fashions. Elements o f both costumes com posed fro m a p h o to .
79. M a le ‘ b la c k clothes* n a tio n a l costum e fro m the m id d le o f th e 19th c e n tu ry . D ra w in g a fte r the d o n o r ’s p o r tr a it o f H a d ji T h e o ­
d o ra an d h e r sons in th e ch u rch o f T ro y a n M onastery.
80. M a le ‘w h ite clo th e s’ n a tio n a l costum e fro m second h a lf o f th e 19th c e n tu ry . Fem ale w in te r ‘sukm an* fro m th e end o f th e 19th
c e n tu ry . V id in d is tric t.
D ra w in g a fte r p a tte rn s fro m th e V id in M useum co lle ctio n .
81. Fem ale costum e («sukm an- type m ade o f w o o lle n clo th ). The w o m a n w e a rs th e costum e o f a ’ la za rka * (St L a z a ru s ’ day
sin g e r-d a n c e r) w ith special head d e c o ra tio n and b rid a l a p ro n . T he m an w e ars a d a rk *m e n te h *4 (fro m Sofia d is tric t),
w h ite 'b e n e vre tsi* s an d c o lo u re d ’ k o lc h a ts i'6.
D ra w in g a fte r photos an d m a te ria ls fro m the E th n o g ra p h ic a l M useum . Sofia (the end o f th e 19th to th e b e g in n in g o f th e 20th
c e n tu ry .)
82. Fem ale su m m e r ’ w h ite c lo th e s ' n a tio n a l costum e in c lu d in g ’ m a n o f il'7 T ru n d is tric t. D a tin g p ro b a b ly fro m the end o f the
18th c e n tu ry .
A fte r p a tte rn fro m th e E th n o g ra p h ic a l Museum — Sofia.
M ale n a tio n a l costum e, T ru n d is tric t.
A fte r a 19th c e n tu ry p a tte rn fro m th e c o lle c tio n o f the E th n o g ra p h ic a l M u se u m -S o fia .
83. C o n te m p o ra ry fe m a le n a tio n a l costum e o f 'sukm an- type fro m B a ta k (long-sleeve ‘ s u k m a n *).
D ra w in g a fte r th e a u th o r ’s studies on the spot (1960).
84. Fem ale n a tio n a l costum e. T he end o f the 19th c e n tu ry . G a b ro v o d is tric t.
M a le ‘ b la c k clo th e s’ n a tio n a l costum e. The end o f the 19th c e n tu ry . K a rn o b a t d is tric t.
D ra w in g s a fte r p a tte rn s fro m the E th n o g ra p h ic a l Museum. Sofia.
85. Fem ale n a tio n a l costum e fro m v illa g e o f P o d vis,K a rn o b a t d is tric t (the end o f th e 19th ce n tu ry ).
D ra w in g a fte r a costum e in th e E th n o g ra p h ica l Museum — Sofia.
86. Fem ale n a tio n a l costum e. T he end o f the 19th c e n tu ry . K o p rivsh titsa .
B la ck w o o lle n *su km arr w ith silk c o lo u r d e c o ra tio n on bodice and skirts; chem ise edged w ith ‘k e n e h ’ 8 ; s ilv e r buckles;
ja c k e t trim m e d w ith fo x fu r ; k e rc h ie f edged w ith ‘keneh*
D ra w in g a fte r a costum e fro m the E th n o g ra p h ic a l Museum — Sofia.
87. C o n te m p o ra ry *saya’ .
D ra w in g a fte r a fe m a le costum e. P riv a te p ro p e rty . V illa g e o f Sussam, H a sko vo d is tric t.
88. ‘S a ya ’ fro m th e v illa g e o f K lo k o tn its a . H a skovo d is tric t. The end o f the 19th to th e be g in n in g o f th e 20th c e n tu ry .
D ra w in g a fte r a fe m a le costum e k e p t in th e E th n o g ra p h ic a l Museum. Sofia.
89. T o w n s w o m a n 's costum e — o f to u rn u r e ’ (1880— 1885). T ow n sm an 's costum e fro m a b o u t 1880.
D ra w in g a fte r a p h o to fro m the tow n s o f Rousse an d Svishtov.
90. T o w n costum e fro m 1900.
D ra w in g a fte r a p h o to fro m th e to w n o f P lo vdiv.

1* d z h a m a d a rr — a kind o f jacket.
2 ‘ elek* — m ale o r fem ale short sleeveless jacket.

3 *poturi* — kind o f w id e breeches in m ale n a tio na l costume.

4 *m enteh’ — a sh o rt jacket, but longer than the *elek*. %
5 ’ benevretsi' — tig h t breeches.
6 «kolchatsi* — knee-guards sewn on the trousers.
7 • m an o fil* — special sum m er w h ite to p ga rm e n t like ’ sukman*
8 *keneh* — kind o f lace sewn w ith a needle.
138
91. S u m m e r’ saya* fro m G y u m y u rd z h in a d is tric t, used t ill the be ginning o f th e 20th c e n tu ry .
D ra w in g a fte r an a u th e n tic costum e.
92. Fem ale tw o -a p ro n n a tio n a l costum e and m ale 'w h ite clo th e s’ costume fro m the v illa g e o f V id b o l, V id in d is tric t (the b e g in ­
n ing o f the 20th ce n tu ry ) w ith stro n g to w n influence in fa b ric , cut an d sep ara te elem ents o f th e costume.
Fem ale a p ro n in ve lve t w ith m a n u fa ctu re d passem enterie d e c o ra tio n (rib b o n and lace). The p e ttic o a t appears un de r the
s k irts o f th e 'b r a c h n ik '1. It is d e co ra te d w ith m a n u fa ctu re d lace. A b o ve th e w a ist th e p e ttic o a t is replaced by a to w n blouse
o f the fashion fro m the firs t decade o f the 20th ce n tu ry.
T h e m a le costum e is m ade o f hom e-w o ven clo th , o f w h ich th e ‘ w h ite c lo th e s ' n a tio n a l costum e is ta ilo re d , but cut ‘ in to w n
fa s h io n ’ . The s k ir t is m ade o f co tto n m a te ria l d e cora te d w ith m a n u fa c tu re d e m b ro id e ry . O n ly the fu r cap and sash-belt
a re fre e fro m u rb a n in flue nce. D ra w in g re p ro d u ce d a fte r a ph oto fro m firs t decade o f the 20th ce n tu ry.
93. M a le an d fe m a le n a tio n a l costumes. Bansko d is tric t. T he end o f th e 19th c e n tu ry . D ra w in g a fte r th e a u th o r ’s studies on
th e spot.

1* b ra c h n ik ’ — pleated apro n w o rn on hind p a rt o f the body.

GESCHICHTE DES B U L G A R I S C H E N KOSTÜMS

Venera Naslednikova

ZUSAMMENFASSUNG

Die vo rlie g e n d e A rb e it ist ein Versuch, die Geschichte des bulgarischen Kostüms von d e r G rü n d u n g des bulgarischen
Staates bis zum Beginn des 20. J a h rh u n d e rt zu verfolgen und niederzuschreiben. Das Buch ist reich illu s trie rt. D ie schw arz­
weißen Z eichnungen sind m öglichst tre u e W iedergabe e rh a lte n e r Q uellen, die fa rb ig e n A bbildun ge n, dagegen, die nach a u th e n ti­
schen Q u e lle n geschaffen w u rd e n , sollen eine umfassendere anschauliche V orste llu ng von d e r K leidung de r Bulgaren in der
behandelten historischen P eriode v e rm itte ln . Die Geschichte des bulgarischen Kostüms w ird als T e il d e r allgem einen K u ltu r­
geschichte B ulgariens im Rahmen d e r historischen E ntw icklung an Hand e in e r möglichst grü n d lich e n vergleichenden Untersuchung
a lle r noch e rh a lte n e n historischen Q ue lle n dargestellt. D er Stoff w ird in v ie r Abschnitte au fgeteilt.
Erster Abschnitt: Das bulgarische Kostüm in der frühen Feudalzeit. Es ist schw ierig,
die K leidung aus d e r Z e it des Ersten Bulgarischen Reiches genau zu re ko n stru ie re n . Ebenso w ie in d e r allgem einen K u ltu r­
geschichte Bulgariens, kreuzen sich in d e r Kostümgeschichte m ehrere Einflüsse, näm lich thrakische, slawische, urbulgarische
und byzantinische. Das Bulgarische Reich entstand durch ein Bündnis d e r a u f d e r B alkanhalbinsel erscheinenden U rb u lg a re n
m it den d o rt ansässigen slawischen Stämm en. Dabei oblag den Bulgaren die m ilitä risch e Führung und die V e rte idigun g des
Staatsgebietes, weshalb die K leidung d e r altbulgarischen K rie ge r weitgehend e rh a lte n blieb und auch die d e r slawischen K rie ge r
bestim m end beeinflußte. D ie slawische F rauenkleidung hingegen, die du rch das seßhafte Leben d e r Slawen den praktischen
Bedürfnissen besser entsprach, löste a llm ä h lich die urbulgarische F rauenkleidung ab. Beispiele der urbulgarischen Kleidung
geben die A bb ild u n g e n 2. 3. 4. 5, 6 und 8.
N ach A nn ah m e des C hristentum s du rch die Bulgaren w u rd e die byzantinische H o ftra c h t z u r rep räse ntative n Kleidung
am bulgarischen H e rrscherh of. jedoch tru g m an sie n u r zu feie rlich en Anlässen. C hronisten und Reisende, so d e r Bischof von
C re m o n a . L u itp ra n d , Leo D ia ko n , de r C o n tin u a to r Theophanis. Ibrahim -ibn-Jakub, Johannes Skilitzes u. a. berichten, daß der
H e rrsch e r und die H ö fling e als A llta gsg ew ä nd er die fü r die Jagd und zum Reiten bequem ere Lederkleidu ng „bulgarischen
Z uschnitts“ bevorzugten.
A u f die K leidung des Volkes ha tte die byzantinische Mode zu je ne r Z e it keinen Einfluß.
Z w e ite r Abschnitt: Das bulgarische Kostüm im Feudalismus. Im 11. und 12. Jah rhu nde rt
stand B ulga rien u n te r byzantinischer H errschaft. Die einheim ischen F eudalherren ahm ten die byzantinische T ra c h t de r Adligen
nach und üb ernahm en sie schließlich völlig . Die Kleidung des Volkes zeigte keine wesentlichen V eränderungen. N u r einzelne
Elemente d e r byzantinischen A de lstrach t w u rde n auf dem Wege über die bulgarischen B o lja re n (Fürsten) übernom m en, jedoch
im H in b lic k a u f praktische A n fo rd e ru n g e n . Geschmack und die m a teriellen M ög lich keite n des Volkes sta rk abgew andelt.
Aufschlußreiche Q ue lle n aus dieser Z e it sind die W and m alereien in d e r K irche von Bojana m it den P orträts des Z a re n
Konstantin-Assen (1257— 1277) und d e r Z a rin Irin a (Abb. 11). sowie des Sebastokrators K alojan und seiner G em ah lin Dessislava
(A bb. 13). Z a r Konstantin-Assen w ird im Festgewand und vollem Z a r e n o r n a t— Krone. Loros, G oldszepter und A k a k ia —
dargestellt. Das Bild des Dessislava, eines der bem erkenswertesten K unstden km äler aus dem 13. Ja h rh u n d e rt, g ib t w e rtv o lle
Aufschlüsse üb er die E ntw icklu ng de r Kleidung. Es zeigt, daß die K leidung de r herrschenden Klasse im Unterschied zum
zere m on iellen Z a re n g e w a n d , welches die byzantinische S tarre und F e ie rlich ke it beibehielt, westlichen Modeeinflüssen u n te r­
lag. die v e rm u tlic h ü b er K onstantinopel nach Bulgarien gelangt w a re n . Dessislava trä g t die modische Barbette, ebenso wie
Irin a , o b w o h l diese Z a rin ist.
A n d e re W a n d m a le re ie n in d e r K irche von Bojana geben Aufschluß über die K leidung des Volkes im 13. Jah rhu nde rt.
Ih r H aup tb estan dteil w a r die T u n ika , die bei den Frauen bis zum Boden und bei den M ännern bis zu den W aden reichte.
D ie K leidung de r Bulgaren im 14. Jah rhu nde rt ist durch zah lre iche re und m an n ig fa ltig e re Q ue lle n belegt: das P o rträ t
des Z a re n Iva n -A le x a n d e r (1331— 1371) im Batschkovo-Kloster (Abb. 16): die S tifterbildnisse in den Felsenkirchen bei Ivanovo,
B ezirk Russe (A bb. 17); die P o rträ ts d e r unbekannten S tifte r in de r alten K irche von K a lo tin a . B ezirk Sofia (A bb. 18. 19); die
P orträts des Despoten Dejan und seiner G em ah lin D oja, sowie ih re r A ngehörigen in d e r K irche „S veti Joan Bogoslov“ Im Semen-
Kloster, Semen. Bezirk P ernik (A bb. 20): die W and m alereien in de r K irche „Sveti Peter i Pavel“ aus dem 14. Jah rhu nde rt in
V e liko T irn o v o (A bb. 22): die bei den Ausgrabungen in Trapesiza. V e lik o T irn o v o , entdeckten W a n d m a le re ie n (A bb. 23, 24.
33 und 36), sowie die M in ia tu re n in d e r C h ro n ik des Manasses und im C urzon-E vangelium , London (A bb. 27. 28). 140
 D ie Kleidung byzantinischen Typs h ie lt sich auch im 14. Jah rhu nde rt als P runkgew and der Z aren , w ährend die T racht
d e r herrschenden Klasse zahlreiche W andlungen e rfu h r, v o r allem unter dem Einfluß westeuropäischer Moden. Charakteristisch
ist de r grundlegend ve rä n d e rte Z uschnitt des O bergew ands: de r halbrunde byzantinische Um hang über der T u n ika w ird w eitgeh­
end von einem langen, vo rn teils knöpfbaren, teils geschlossenen O b e rk le id ve rd rä n g t, dessen Ä rm e l oben einen Schlitz zum
Durchstecken d e r A rm haben. V e rb re ite t ist auch die typisch m itte la lte rlic h e Mode des „M i-p a rti" .
D ie F ra u e n kle id e r w u rde n nicht gegürtet. Hüte und K opftücher w a ren au ß e rord entlich vie lfältig , reich ve rzie rt und
rep räse ntativ.
In d e r Kleidung des Volkes machten sich n u r zögernd V eränderungen be m erkb ar. D ie M änner trugen w e ite rh in die sla­
wischen und urbulgarischen ..N o g a vizi" (Beinlinge), sowie die alte Lederkleidung. H auptbestandteil blieb die T unika, die bei
den B ürgern k ü rz e r w a r als bei den B oljaren.
D r itt e r Abschnitt: Das bulgarische Kostüm vom Anfang der T ürkenherrschaft bi s
zur Zeit der nationalen Wiedergeburt. Im 15. Jah rhu nde rt bekam das bulgarische V olk noch nicht die ganze
H ä rte des türkischen Jochs zu spüren. Noch im m e r w a ren M erkm ale d e r K u ltu r eines Volkes vorhanden, das an de r Schwelle
d e r Renaissance gestanden hatte. Das bezeugen die erhaltenen Stifterbildnisse in den Klöstern von D ragalevzi und Krem ikovzi
(A bb. 37 und 40). Im 16. Jah rhu nde rt a b er brachte die Frem dherrschaft D u n ke lh e it und N o t über das V olk. Die neuen
Lebensbedingungen schufen auch neue Formen in de r Kleidung. Aus dieser Z e it liegen keine bildlich en Darstellungen vor, doch
einige spärliche Angaben von A usländern, die damals das bulgarische G ebiet bereisten (Felix Petandid, Benedikt KuripeSid,
Benedetto R a m be rti, Busbeck, Stephan G erlach), weisen d a ra u f hin, daß der Faden, de r sich in de r V o lkstra ch t vom A nbruch
d e r Renaissance bis am Ende des 19. Jahrhunderts zieht, nicht abriß. D er einzige bekannte bildlich e Beleg aus dem 16. Jahrhundert
ist eine Liebhaberzeichnung in de r Reisebeschreibung Salomon Schweiggers vom Jahre 1578.
Die Zeugnisse aus dem 17. Jahrhu nde rt — S tifte rp o rträ ts in den Kirchen von Dobersko, Bezirk Blagoevgrad (Abb. 44. 47),
und Arbanassi, Bezirk V e liko T irn o v o (Abb. 48). sowie auch die B ilder des beginnenden 18. Jahrhunderts — S tifte rp o rträ ts im
Kloster Gloshene (Abb. 54) — lassen erkennen, daß bis zur M itte des 18. Jahrhunderts in d e r bulgarischen Kleidung keinerlei
türkisch e Einflüsse vorhanden w a ren . Erst zu diesem Z e itp u n k t sind einige unbedeutende türkische Elemente zu beobachten,
und z w a r in d e r Kleidung d e r reichen Bürger.
V ierter Abschnitt: Das bulgarische Kostüm in d e r Zeit der nationalen Wieder­
geburt. Das 19. Jah rhu nde rt ist das Jahrhundert de r bulgarischen nation ale n W ie d e rg e b u rt. D ie politischen und w irtschaft­
lichen Verhältnisse schufen dam als Voraussetzungen fü r tiefgreifende V eränderungen in de r Kleidung, welche starken
europäischen, hauptsächlich über Rußland eindringenden Einflüssen u n te rw o rfe n w a r. V o r allem die V erfechter der nationalen
W ie d e rg e b u rt und die Intelligenz neigte zu r europäische Mode, die man „ä la fra n g a “ nannte (A bb. 71, 72, 73).
Aus dem 19. Jah rhu nde rt liegt ein umfangreiches ethnographisches M a te ria l über die bulgarischen V olkstrachten vor.
Sie sind sehr m an nigfaltig , können ab er in ihren G rundzügen auf einige hauptsächliche Typen zu rü ckg e fü h rt werden. Die
M ä n n e rtra ch te n teilen sich in „w e iß e " und „schw arze", sowie einige M ischform en: bei den Frauen unterscheidet man
Schürzentrachten (m it eine r o d er zwei Schürzen). Sukm antrachten und Sajatrachten. Von den m ännlichen T rachten ist die
weiße die ä lte re , von den w eiblichen die Schurzentracht, die altslawische M e rkm a le hat. N e u e r ist die Sukm antracht, und die
neueste ist die S ajatrach t (Abb. 77, 78, 81. 83. 91. 92).
Nach der Befreiung von de r T ürke n h e rrsch a ft w urden infolge der neuen w irtsch a ftlich e n Verhältnisse und de r industriellen
E ntw icklu ng a llm ä h lich fa b rikg e fe rtig te Stoffe verw endet, die bis dahin in d e r V olkstra cht un be kan nt w aren.
Nach dem 9. September 1944 gestatteten die grundlegenden w irtsch a ftlich e n und politischen Um w älzungen im Land
sehr bald eine Angleichung in d e r Kleidung der Städter und D o rfb e w o h n e r.-D ie in den ethnographischen Sammlungen aufbe­
w a h rte n V olkstra chten dienen als reiche Q uelle fü r neue Muster und Formen in d e r T e x tilin d u s trie und in de r Mode.
V E R Z E I C H N I S DER A B B I L D U N G E N

1. A ltslaw ische M än ne r- und F rauentrachten. Nach zeitgenössischen Beschreibungen.

2. D ie steinernen Frauen von Endeshkjoj, heute Slatna niva, Bezirk Schumen. Museum Schumen.
3. Steinzeichnung aus d e r Z e it des Ersten Bulgarischen Reiches, Pliska. Archäologisches Museum, Sofia.
4. Steinzeichnung aus d e r Z e it des Ersten Bulgarischen Reiches, Preslav.
5. B ulgarischer H e e rfü h re r in Kriegskleidung. Nach einem Relief a u f de r goldenen Kanne des bulgarischen Schatzes von Nagy
Szent M iklos. U n g a rn . Kunsthistorisches Museum. W ien.
6. B ulgarischer H e e rfü h re r in Jagdkleidung. Nach einem Relief a u f de r goldenen Kanne des bulgarischen Schatzes von Nagy
Szent M iklos. U n g a rn . Kunsthistorisches Museum, W ien.
7. Fürst Boris I. N ach e in e r M in ia tu r im Evangelium des Konstantin Preslavski. Historisches Museum,Moskau.
8. Die bulgarischen Heiden erschlagen die C hristen. Nach einer M in ia tu r vom „M in a io s " B a s ile o s 'll. V a tika n .
9. Bulgarisches Z a re n p a a r im Alltagsgew and aus de r M itte des 13. Jahrhunderts. Nach den S tifte rp o rträ ts des Z a re n M ichail-
Assen und seiner M u tte r Irin a in de r K irche „Sveti A rchangel M ic h a il" in Kostur (1246— 1253).
10. M än ne r-, Frauen- und K in de r- B ürg erkleid un g vom 13. Jah rhu nde rt. Nach W a n d m a le re ie n in d e r K irche von Bojana.
11. Z a r Konstantin-Assen und Z a rin Irin a . N ach ihren P orträts in de r K irche von Bojana.
12. Schema fü r das Knüpfen des G ürtels am Z a re n o rn a t (Loros).
13. S eb astokra to r K a lojan und Dessislava. Nach den Stifterbildnissen in de r K irch e von Bojana.
14. Bulgarisches B oljaren-Festgew and (Sebastokratorengew and) aus d e r M itte des 13. Jahrhunderts (M än ne r- und Frauen­
tra c h t). N ach den bekannten Stifterbildnissen des Sebastokrators K alojan und seiner G em ah lin Dessislava in de r Kirche
von Bojana (1259).
15. Ivan Kukuzel. ein bulgarischer T o n d ic h te r und Sänger. Nach eine r M in ia tu r aus dem 13. o d e r 14. Jahrhundert.
16. Z a r Iva n -A le xa n d e r. N ach einem W a n d b ild in d e r G ra b k irc h e des Batschkovo-Klosters.
17. Bildnis e in e r S tifte rin . N ach Fragm enten eines W andbildes in de r ..eingestürzten K irch e " in Ivanovo, Bezirk Russe.
18. S tifte rin m it Kind. N ach einem G ru p p e n b ild in d e r alten Kirche von K a lo tin a . B ezirk Sofia.
19. Bulgarische S tifte r aus dem 14. Jah rhu nde rt. Nach einem S tifte rg ru p p e n b ild in de r alte n K irch e von K a lo tin a . Bezirk Sofia.
20. D oja, die G em ah lin des Despoten D ejan. 14. Jahrhundert. Nach Fragm enten eines S tifte rp o rträ ts in de r Joan-Bogoslov-
K irche des Sem en-Klosters in Semen, B ezirk Pernik.
21. Bulgarische B o lja re n kle id u n g aus dem 14. Jahrhundert. Nach einem in Fragm enten erhaltenen S tifte rgru ppe nb ild nis an der
N o rd w a n d de r S v e ti-N ik o la -K irc h e in K a lo tin a , Bezirk Sofia.
22. Bulgarischer Z a r und seine K rieger. 14. Jah rhu nde rt. Nach W a n d m alereien in d e r S veti-P eter-i-P avel-K irche in V e liko
T irn o v o .
23. T e il eines B oljarengew ands m it Schw ert. Nach einem Fragm ent ein e r W a n d m a le re i aus dem 14. Jah rhu nde rt. Trapesiza,
V e lik o T irn o v o .
24. T e il eines bulgarischen Schilds. K rie ge rkleidun g und W affen aus dem 14. Jahrhundert. N ach einem Fragm ent eine r W a n d ­
m alerei aus Trapesiza, V e lik o T irn o vo .
25. D e r heilige Lukas als Knabe m it seinem V ate r. Nach e in e r Ikone aus dem 14. J a h rh u n d e rt (Fragm ent). R ila-K loster.
26. Schäfer. N ach ein e r Ikone aus dem 14. Jah rhu nde rt (Fragm ent). R ila-K loster.
27. D e r Despot von Kjustendil m it seiner G em ah lin und ih ren beiden Schwestern. N ach e in e r fa rbige n M in ia tu r des C urzon-
Evangeliums. London.
28. Z a r Iv a n -A le x a n d e r und seine G em ah lin S ara-Theodora m it ih ren beiden Söhnen. N ach e in e r fa rbige n M in ia tu r des Curzon-
Evangeliums. London.
29. Bulgarischer Z a r und Z a rin in P runkgew ändern und O rn a t aus dem 14. J a h rh u n d e rt (zw eite Periode d e r H e rrschaft Ivan-
Alexanders). Nach M in ia tu re n des Curzon-Evangelium s. London, und W a n d m alereien .
30. G ew ä nd er eines bulgarischen Despoten (zur Z e it Ivan-A lexanders) und d e r G em ah lin eines bulgarischen Despoten im 14.
J ah rhu nde rt. D ie M än n e rkle id u n g w u rd e nach eine r M in ia tu r des C urzon-E vangelium s re k o n s tru ie rt, w elche Konstantin, 142
 den Despoten von Kjustendil, einen Schwager Ivan-A lexanders, d a rs te llt; die Frauenkleidung nach den Fragmenten des
Stifterbildnisses d e r D o ja (de r G a ttin Dejans) in de r loan-B ogoslov-K irche des Semen-Klosters, Semen, B ezirk Pernik.
31. Z a r Peter und seine B olja re n. Nach e in e r Ikone aus dem 14. Ja h rh u n d e rt (Fragm ent). R ila-K loster.
32. D ie G esandten des Z a re n Peter beim hl. Ivan Rilski. Nach eine r Ikone aus dem 14. Jah rhu nde rt. R ila-K loster.
33. D e ta il eines k irch lich e n Gewandes. Nach dem Fragm ent eine r W a n d m a le re i aus dem 14. Ja h rh u n d e rt, Trapesiza, V e liko
T irn o v o .
34. Bulgarische m itte la lte rlic h e O hrgehänge, G ürtelschnallen. Knöpfe und eine H a arn ade l.
35. D e r heilige D im ite r tö te t den bulgarischen Z a re n Kalojan. Nach ein e r M in ia tu r aus einem Evangelium des 14. Jahrhunderts.
36. D e ta il d e r K leidung eines Kriegers aus dem 14. Jahrhundert. Nach dem Fragm ent e in e r W a n d m a le re i, Trapesiza, V eliko
T irn o v o .
37. Radoslav M a va r m it seiner G em ah lin und seinen Söhnen. Nach Fragm enten von S tifterbildnissen in d e r K irche des D ragalevski-
Klosters.
38. K leidung von Bulgaren höheren Standes aus de r ersten H ä lfte des 15. Jahrhunderts. R e kon stru iert nach Fragm enten der
Stifterbildnisse Radoslavs M avars und Vidas, seiner G em ahlin, in der S veta-B ogo rod iza-K irche des D ragalevski-K losters (1476).
39. K le id ung eines bulgarischen B olja re n und seiner G em ahlin, de r seine Feudalherrschaft u n te r d e r türkischen O b e rh o h e it
zu Ende des 15. Jahrhunderts b e w a h rt hatte. Nach den Stifterbildnissen des Sofioter B o lja re n R adivoi und seiner Fam ilie
in d e r alte n K irche des Klosters in K rem ikovzi (1493).
40. D e r S tifte r R adivoi m it seiner G em ahlin und seinen beiden Kindern. Nach W a n d b ild e rn des Klosters in K rem ikovzi.
41. K leidung eines Bulgaren und ein e r B ulgarin aus de r Gegend von P iro t im 16. Jah rhu nde rt. Zeichnung aus d e r Reisebe­
schreibung Salomon Schweiggers.
42. Frauen- und M ä n ne rkleidu ng w o h lh a b e n d e r bulgarischer B ürger zu Beginn des 17. Jahrhunderts. D ie M ä n n e rtra c h t w u rd e
nach den S tifte rp o rträ ts in de r K irche „Sveti T e o d o r T iro n i sveti T e o d o r S tra tila t" in D obersko, Bezirk Blagoevgrad (1614)
re k o n s tru ie rt, die F ra u e n tra ch t nach Angaben aus de r Reisebeschreibung Deshayes de C o urm en in’s vom Jahre 1621. sowie
a u f G ru n d verg le iche nd er Studien d e r Verfasserin.
43. K leidung w o h lh a b e n d e r bu lgarischer B ürg er um die M itte des 17. Jahrhunderts. Nach den Bildnissen des Stifters G eorgi
und seines Sohnes K onstantin in de r K lo ste rkirch e von Batschkovo (1643).
44. B ü rg e r aus dem 17. Jah rhu nde rt. Nach den d re i linken S tifte rb ild e rn in d e r K irche „S veti T e o d o r T iro n i sveti T e o d o r S tra tila t“
in D obersko, B ezirk B lagoevgrad.
45. M än ne r- und K in d e rkle id u n g re ich e r bulgarischer Bürger im 17. Jah rhu nde rt. Nach den S tifterbildnissen in de r Kirche
„Roshdestvo C h ris to v o “ in Arbanassi. Bezirk V e liko T irn o v o (1649).
46. M än ne r- und F ra u e n kle id e r re ich e r bulgarischer B ürger um die M itte des 17. Jahrhunderts. Das M ännergew and w u rd e
nach dem Bildnis eines un bekannten Stifters in der Kirche „Roshdestvo C h ris to v o “ in Arbanassi, Bezirk V e lik o T irn o v o
(1632) re k o n s tru ie rt, das Frauengewand nach den Fragm enten des Bildnisses Elenas, de r G em ah lin M atej Bessarabs, in der
K irch e „S veti Peter i Pavel" in Svischtov (1633— 1654), sowie auf G rund vergleichender Studien der Verfasserin.
47. B ürg er aus dem 17. Ja h rh u n d e rt. Nach den d re i rechten S tifte rb ild e rn in de r K irche „S veti T e o d o r T iro n i sveti T e o d o r
S tra tila t“ in D obersko. B ezirk Blagoevgrad.
48. S tifte r aus dem 17. Jah rhu nde rt. Nach dem W an d b ild eines unbekannten Stifters in d e r K irche „Roshdestvo C h ris to v o " in
A rbanassi. B ezirk V e lik o T irn o v o .
49. T rä ch te n eines Bulgaren und e in e r B ulga rin aus der Sofioter Gegend im 17. Ja h rh u n d e rt. Z eichnung aus de r Reisebeschreibung
Deshayes de C o u rm e n in ’s (1621).
50. K le id e r w o h lh a b e n d e r bu lgarischer B ürger um die zw eite H älfte des 18. Jahrhunderts. D e r lin ke n A b b ild u n g liegt das S tifte r­
bildn is des Hadshi Vassili aus Lovetsch in de r Kapelle „Roshdestvoto na sveti Ivan K ra s tite l“ im Z ogra ph os-K lo ster a u f dem
A thos zugrunde, d e r rechten ein S tifte rp o rtra it in d e r K irche „U spenie Bogoroditschno“ , ebenfalls im Z ographos-K loster.
Beide P o rtra its sind d a tie rt, das erste m it 1768, das zw eite m it 1780.
51. Z eichnung nach dem S tifte rp o rtra it des Hadshi Valtscho aus Bansko in d e r Kapelle „S veti Ivan R ilski“ im H ile n d a r-K lo ste r
a u f dem Athos.
52. Bulgarische M än ne rsom m erkleid un g gegen Ende des 18. Jahrhunderts. N ach den Bildnissen zw e ie r un b e ka n n te r S tifte r
im Z ogra ph os-K lo ster a u f dem Athos
53. K leidung w o h lh a b e n d e r B ürger aus de r Gegend von Teteven zu Beginn des 18. Jahrhunderts. Nach eine r Photographie
d e r zerstörten S tifte rw a n d b ild e r in de r K irche des Gloshene-Klosters.
54. Bulgarische M än n e rkle id u n g im 18. Jah rhu nde rt. Nach eine r P hotographie d e r zerstörten S tifte rw a n d b ild e r in d e r K irche
des G loshene-Klosters.
55. Bildnis des Hadshi G eorgi aus Kotei im Jviro n-K lo ster auf dem Athos. Nach e in e r Kopie des M alers Z a n k o Lavrenov.
56. U n b e ka n n te r S tifte r im Kloster K astam onit auf dem Athos. Nach eine r Kopie des M alers Z a n k o Lavrenov.
57. U n b e k a n n te r S tifte r im Kloster Kastam onit auf dem Athos. Nach ein e r Kopie des M alers Z a n k o Lavrenov.
58. T o d o r D im ov aus Koprivschtiza. Nach dem Bildnis des Stifters T o d o r D im ov in de r Kirche „Sveti N ik o la “ . Koprivschtiza (1864).
59. K leidung w o h lh a b e n d e r Bulgaren aus Teteven zu Beginn des 19. Jahrhunderts. N ach den Stifterbildnissen in de r Kapelle
„S veti A rch a n g e li M ich a il i G a v r il“ im R ila-K loster, die 1835 von D im ite r T. M olerov gem alt w urden.
60. M a ria . M ich a il und Joan Hadschi Mateovitsch aus Teteven (1835). Nach ih ren Stifterbildnissen in d e r Kapelle „S veti A rch a n g e li
M ich a il i G a v r il“ im R ila-K loster.
61. T o d o r Ch. Dugan aus K oprivschtiza m it seiner M utter. Nach ihren Bildnissen in de r H a u p tk irc h e des R ila-K losters (1844).
62. Petko Ch. Dugan aus Koprivschtiza m it seiner Frau Rada. Nach ihren Bildnissen in de r H a u p tk irc h e des R ila-K losters (1844).
63. K le id u n g w o h lh a b e n d e r B u rg e r aus K o p rivsch tiza in den v ie rz ig e r Jahren des 19. Jah rhu nde rts. D ie M ä n n e rtra c h t w u rd e
nach dem 1844 von S achari S ograph ge m alte n S tifte rb ild n is des T o d o r Ch. D ugan in d e r H a u p tk irc h e des R ila-K losters
re k o n s tru ie rt, d ie F ra u e n tra c h t nach dem von einem un b e ka n n te n M a le r geschaffenen P o r tr a it d e r S tifte rin Rada. der
F rau P etko C h. Dugans, das ebenfalls die Jahreszahl 1844 trä g t und sich in derselben K irch e befindet.
64. T schorb ad shi V a lk o und seine F rau Rada. N a ch ih re n Bildnissen in d e r H a u p tk irc h e des R ila-K losters.
65. D ja d o Jane und Baba Stefana aus B abino, B e zirk K ju ste nd il. N ach ih re n Bildnissen in d e r H a u p tk irc h e des R ila-K losters (1841).
66. P etko H adschi N edeltschev und sein Sohn. N a ch dem S tifte rb ild n is in d e r K irc h e des Klosters „S veta Petka M oldo vska"
bei A ssenovgrad (1840).
67. B ü rg e rfra u e n aus P lo vd iv und B ä u e rin n e n um d ie M itte des 19. Jah rhu nde rts. N a ch D e ta ils des W a n d b ild e s „D a s jüngste
G e ric h t“ vo n S ach ari S ograph in d e r K irc h e „S veti N ik o la " im B atsch ko vo -K lo ste r.
68. Städtische M ä n n e r- und F ra u e n k le id u n g gegen die M itte des 19. Jah rhu nde rts. Das M ä n n e rk le id w u rd e nach dem 1840 en t­
standenen S e lb s tp o rtra it S achari Sographs in d e r K irch e „S ve ti N ik o la “ im B a tsch ko vo -K lo ste r re k o n s tru ie rt, das F raue nkleid
nach den F rauenbildnissen im B atsch ko vo -K lo ste r, f ü r d ie d e r M a le r, S ach ari S ograph. d ie zu seiner Z e it e tw a in Plovdiv
o d e r S am o kov ü b lich e städtische K le id u n g verw en dete.
69. Städtische M ä n n e r- und F ra u e n k le id u n g aus d e r M itte des 19. Ja h rh u n d e rts m it sta rke m eu rop äisch em Einfluß. Das Frauen­
k le id w u rd e nach dem um d ie M itte des 19. Ja h rh u n d e rts von einem ru m ä n isch e n M a le r geschaffenen P o rtr ä t d e r Anastasia
H adschi Pentschevitsch re k o n s tru ie rt, d e r M än ne ranzu g nach verschiedenen Bildnissen und P h o to g ra p h ie n .
70. P ilg e r. N a ch D e ta ils eines W a n d b ild e s von S achari S ograph an d e r A u ß e n w a n d d e r A b te i des B a tsch kovo-K losters (M itte 19.
J a h rh u n d e rt).
71. D e r M a le r Peter K. V a ljo v . N a ch seinem S elbstbildnis in d e r K irch e „S ve ti G e o rg i", G o lja m o B e ljo vo , B e z irk Pasardshik (1852).
72. D e r M a le r Peter K. V a ljo v . N a ch seinem S elbstbildnis in d e r K irch e „S veta V a rv a ra “ in V a rv a ra , B e zirk Pasardshik (1857).
73. D e r M a le r S achari Pop Ch. R a d o iko v. N a ch seinem S elbstbildnis in d e r K irch e „S ve ti Ivan P red tetscha“ in K a ra b u n a r,
B e z irk Pasardshik (1861).
74. M ä n n e rv o lk s tra c h t und A nzug „ ä la fra n g a “ zu Beginn d e r zw e iten H ä lfte des 19. Jah rhu nde rts. N a ch dem P o rtra it des
S tifters M ic h a il Pop N ik o lo v its c h und dem S elbstbildnis des M alers Peter V a ljo v von 1852, beide in d e r K irc h e des Dorfes
G o lja m o B eljo vo, B e zirk Pasardshik.
75. Städtische M ä n n e r- und F ra u e n k le id u n g aus den sechziger Jahren des 19. Jah rhu nde rts. D e r A nzug „ ä la fra n g a “ w u rd e
nach dem 1864 entstandenen Selbstbildnis des M alers S achari Pop R a d o ik o v in d e r K irch e „S ve ti Ivan P red tetscha“ in K a ra ­
b u n a r. B e zirk Pasardshik. re k o n s tru ie rt, das F ra u e n kle id (m it U n te rro c k , dem sog. M a la k o f) nach e in e r P h o to g ra p h ie der
Anastassia G rig o ro v a aus S w ischtov (1868).
76. W eiße M ä n n e rv o lk s tra c h t. N a ch dem S tifte rp o rtr a it des G a la b P etro v in d e r K irc h e „S veta P e tk a " in B og jo vzi, B ezirk
Sofia (1882).
77. Z w e is c h ü rz ig e F ra u e n tra c h t vom Ende des 19. Ja h rhu nde rts aus T schuprene, B e zirk V id in . N a ch einem K le id aus d e r Sam m ­
lu ng des S tädtischen Museums V id in .
78. Z w e is c h ü rz ig e F ra u e n tra c h t und schw arze M a n n e rtra c h t aus d e r G egend von Russe. D e r M an n trä g t ein ärm elloses O b e rg e ­
w a n d . eine k u rz e w o lle n e Jacke, einen he lle n G u rt und schm aler geschnittene P luderhosen. U n te r städtischem Einfluß w ird
d e r A n zu g d u rc h einen S chirm erg ä n zt. Beide K le id e r w u rd e n nach ph o to g ra p h isch e n A u fn a h m e n zusam m engestellt.
79. S chw arze M ä n n e rv o lk s tra c h t aus d e r M itte des 19. Jah rhu nde rts. N a ch einem S tifte rb ild n is d e r H adschi T h e o d o ra m it ih re n
S öhnen in d e r K irc h e des T ro ja n -K lo s te rs .
80. W eiß e M ä n n e rtra c h t aus d e r zw e ite n H ä lfte des 19. Jah rhu nde rts und W in te rs u k m a n vom Ende des 19. Ja h rh u n d e rts aus
d e r V id in e r G egend. N a ch T ra c h te n im Städtischen Museum. V id in .
81. F ra u e n s u k m a n tra c h t d e r S o fio te r G egend aus d icke m W o lls to ff und S o fio te r M ä n n e rtra c h t. D ie Frau ist als „L a s a rk a " ge­
k le id e t. das heißt sie trä g t die T ra c h t d e r jungen M ädchen am La zarustag m it einem besonderen K opfschm uck und ein e r
spe zie lle n Schürze. D e r A nzu g des Mannes besteht aus e in e r ärm e llo se n d u n k le n W este nach A r t d e r Schopen und engen
w eiß en Hosen m it bunten S ch n u rve rzie ru n g e n an den K nien. D ie Z e ich nu nge n w u rd e n nach P h o to g ra p h ie n und nach E xpona­
te n des e th n o g ra p h isch e n Museums in Sofia vom Ende des 19. und A n fa n g des 20. Ja h rh u n d e rts a n g e fe rtig t.
82. S o m m e rv o lk s tra c h t m it M a n o fil fü r Frauen aus d e r G egend von T ra n vom Ende des 18. Ja h rh u n d e rts (?). N ach
E xpo na te n des E thn ogra ph ische n Museums in Sofia.
W eiß e M ä n n e rv o lk s tra c h t aus d e r G egend von T ra n . N ach einem E xpo na t des E thn ogra ph ische n Museums in Sofia aus
dem 19. J a h rh u n d e rt.
83. H e u tig e F ra u e n tra c h t aus B a ta k (Sukm an m it langen A rm e in ). N a ch lo k a le n Studien d e r V erfasserin (1960).
84. F ra u e n tra c h t aus G a b ro v o . Ende 19. J a h rh u n d e rt.
S chw arze M ä n n e rtra c h t aus d e r G egend von K a rn o b a t, Ende 19. J a h rh u n d e rt.
85. F ra u e n tra c h t aus Podvis, B e zirk K a rn o b a t,u m die Ja h rh u n d e rtw e n d e . N a ch einem E xpo na t des E thn ogra ph ische n Museums
in Sofia.
86. F ra u e n tra c h t aus K o p rivsch tiza um die Ja h rh u n d e rtw e n d e .
S ch w a rze r W o lls u k m a n m it b u n te r S e ide nverzieru ng; S pitzenhem d, S ilb e ra g ra ffe n und kurzes fu ch sve rb rä m te s Jäckchen.
A uch das K op ftu ch ist m it Spitzen gesäum t. N a ch einem E xponat des E thnographischen Museums in Sofia.
87. H e u tig e S a ja tra c h t. N a ch einem in P riva tb e sitz be find lich en F ra u e n kle id aus Susam, B e z irk C haskovo.
88. S a ja tra c h t aus K lo k o tn iz a . B e zirk C haskovo. um die J a h rh u n d e rtw e n d e . N a ch einem E xp o n a t des E thnographischen M u ­
seums in Sofia.
89. Städtische F raue nkleid un g um 1880 bis 1885 (T o u rn ü re ) und städtscher M änneranzug um 1880. Nach P hotographien aus
Russe und Svischtov.
90. Städtische B ekleidung um 1900. Nach e in e r Photographie aus Plovdiv.
91. S om m e rsaja tracht aus d e r Gegend von G jum urdshina, w ie sie bis zu Beginn des 20. Jahrhunderts
getragen w u rd e . N ach einem au fb e w a h rte n Kleid.
92. Zw eischürzige F ra u e n tra ch t und weiße M ä n n e rtra ch t aus V idbol, B ezirk V id in , m it starkem städtischen Einfluß in Stoff
und Z u sch n itt d e r einzelnen Teile. Anfang 20. Jahrhundert. Die Samtschürze d e r Frau ist m it fa b rik g e fe rtig te n Posamen­
ten (B ändern und Spitzen) ve rz ie rt. Das m it ebenfalls m aschinell hergestellten Spitzen gesäumte Hem d ist n u r noch u n te r der
ge fältelte n H intersch ürze (B ratschnik) zu sehen, sein O b e rte il w ird von e in e r re in städtischen Bluse nach d e r M ode d ts e r­
sten Jahrzehnts des 20. Jahrhunderts verdeckt. D ie M ä n n e rtra ch t besteht aus hausgewebtem Stoff, w ie e r fü r die weißen
T ra c h te n ü b lich w a r, zeigt jedoch „städtischen Z u sch n itt". Das Hemd aus hausgewebter Le in w an d ist m it M aschinenstickerei
v e rz ie rt. N u r de r K alpa k (Pelzmütze) und d e r Leib gurt sind un ve rä n d e rt.
D en Z eichnungen liegen P hotographien aus dem ersten Jahrzehnt des 20. Jahrhunderts zugrunde.
93. M ä n ne r-und F ra u e n tra ch t von Bansko. um die Jahrhundertw ende. Nach lo ka le n Studien d e r Verfasserin.
СЪДЪРЖАН И Е

УВО Д 5
Първи дял
БЪ ЛГАРСКИЯ Т К О С Т Ю М ПРЕЗ Е П О Х А Т А Н А РАНН ИЯ
Ф ЕОДАЛИЗЪ М 7
Втори дял
Б Ъ Л ГА Р С К И Я Т К О С Т Ю М ПРЕЗ Е П О Х А Т А Н А РАЗВИТИЯ
ФЕОДАЛИЗЪМ 19
Трети дял

Б Ъ Л ГА Р С К И Я Т К О С Т Ю М О Т П А Д А Н Е Т О Н А БЪЛГАРИЯ
П О Д Т У Р С К О РО БСТВО Д О В Ъ З Р А Ж Д А Н Е Т О 45
Четвърти дял

Б Ъ Л ГА Р С КИ Я Т КОСТЮ М ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗ­

РАЖ ДАНЕТО 65

ЛИТЕРАТУРА 111
А ЗБУЧ ЕН П О К А З А Л Е Ц 112
СПИ С Ъ К Н А ИЛЮ СТРАЦ ИИТЕ 116
РЕЗЮМЕ Н А Р У С К И ЕЗИК 120
С П И С Ъ К Н А И Л Ю С Т Р А Ц И И Т Е Н А РУ С КИ ЕЗИК 122
РЕЗЮМЕ Н А Ф Р Е Н С КИ ЕЗИК 1 26
С П И С Ъ К Н А И Л Ю С Т Р А Ц И И Т Е Н А Ф Р Е Н С КИ ЕЗИК 128
РЕЗЮМЕ Н А А Н Г Л И Й С К И ЕЗИК 133
С П И С Ъ К Н А И Л Ю С Т Р А Ц И И Т Е Н А А Н Г Л И Й С К И ЕЗИК 135
РЕЗЮМЕ Н А Н Е М С К И ЕЗИК 140
С П И С Ъ К Н А И Л Ю С Т Р А Ц И И Т Е Н А Н Е М С КИ ЕЗИК 142
ВЕНЕРА ЦВЕТКОВА НАСЛЕДНИКОВА

ИСТОРИЯ
НА Б Ъ Л Г А Р С К И Я
К О С Т Ю М

РЕДАКТОР М А Р И Я ВЕЛЕВА
ХУДОЖ НИК З Д Р А В К А Т А С Е В А
ХУДО Ж ЕСТВЕН РЕДАКТОР М А Р И Я К О Н С Т А Н Т И Н О В А
Т Е Х Н И Ч ЕС КИ РЕДАКТОР ИВАНКА ЯКИМОВА
КОРЕКТОР РАДКА БРА Д ИСТИЛ О В А

Д А Д Е Н А ЗА НАБОР Н А 6. IX. 1966 Г. П О Д П И С А Н А ЗА ПЕЧАТ Н А 5. V. 1969 Г.

ПЕЧАТНИ К О Л И 26.50. И З Д А Т Е Л С КИ К О Л И 26.50. ФОРМ АТ 65/92/8. Тираж
2000 66. ИЗДАТЕЛ С КИ № 13861 1/4. ТЕМ АТИЧЕН № 479.

Д И ..Н А У К А И И З КУ С Т В О “
НАБОР НА М О Н О -Ф О Т О — П-ЦА ..Г. Д И М И Т Р О В ". ПЕЧАТ ЛИТОГРАФИЯ
..Б А Л К А Н " — СОФИЯ