Вы находитесь на странице: 1из 46

ЕТН О ГРА Ф С К И И Н С Т И Т У Т С М УЗЕЙ П РИ БАН

ЕТНОГРАФСКИ
ПРОБЛЕМИ
НА НАРОДНАТА
ДУХОВНА
ТОМ 2 КУЛТУРА

И ЗДА ТЕЛСТВО „К Л У Б ’90“


С О Ф И Я 1994
ГАЛИНА ВЪЛЧИНОВА

СЕЧКО И МАРТА - ФОРМИРАНЕТО


НА ЕДИН МИТОЛОГИЧЕН
КОМПЛЕКС В БЪЛГАРСКАТА
НАРОДНА КУЛТУРА

Н а р о д н и я т к а л е н д а р е с и с т е м а за о р г а н и з и р а н е н а
„ е м п и р и ч н о т о “ вр ем е в с ъ о тв е тств и е с т р а д и ц и о н н и п р ед став и , с р о д н и
с м и т о л о г и ч н о т о м и сл ен е. П р и т о в а сп ец и ф и ч н о усв о яв ан е н а врем ето
и на п р и р о д н и т е я в л ен и я о тд е л н и т е врем еви ед и н и ц и м о г а т д а б ъ д а т
о см и с л е н и като п е р с о н и ф и к а ц и и . В тях се о т р а з я в а т и с то п а н с к и я т опит,
и с т р е м е ж ъ т къ м н а и в н о -р а ц и о н а л и с т и ч н о о б ясн ен и е н а а с т р о н о м и ч н и
и м е т е о р о л о г и ч н и явл ен и я п рез г о д и н а т а . Т а к а се с ъ з д а в а т м н о г о п л а с ­
тови п р е д с т а в и з а м есец и те, чието т ъ л к у в ан е д о п ъ л н и т е л н о се у с л о ж н я в а
от „ г р а н и ч н и я “ х а р а к т е р на вклю чени те в тях в рем еви о т р я з ъ ц и , о п р е ­
дел ян и ка то „ п е р и о д и н а п р е х о д “2.
В б ъ л г а р с к и я н а р о д е н к а л е н д а р д о наш е вр ем е са з а п а з и л и ж и зн е н о с т
две м есеч ни п е р с о н и ф и к а ц и и — С ечко ( Г о л я м и М а л ъ к ) и М а р т а . За
всяка о т тях са известни м н о г о п р е д с та в и и п о ве р и я , о тр азе н и както в
р а зл и ч н и ф о л к л о р н и ж а н р о в е , т ак а и в б о г а т а о б р ед н о с т. М есец ите
ф ев р у ар и и м а р т са о р г а н и ч н о с в ъ р за н и в н я к о л к о ет и о л о г и ч н и легенди,
о б я с н я в а щ и на п р ъ в п о г л е д чисто к л и м а т и ч н и о со б ен о сти и м е т е о р о л о ­
гични ефекти: п р о м е н л и в о с т н а в р ем е то , г о л я м с т у д или к и ш а , р а зл и ч -
н ат а и м д ъ л ж и н а . У с т о й ч и в о с т т а и ш и р о к о т о р а зп р о с т р а н е н и е н а л еген ­
д и те и п о в е р и я т а н а л а г а т п о -з а д ъ л б о ч е н о т о им т ъл кув ан е, което п р е д о с ­
тавя и з о б и л е н м а т е р и а л з а о п р ед ел я н е на м и т о р и т у а л н и т е я д р а и на
м и т о л о г и ч н и я и н в а р и а н т , о б е д и н я в а щ р а з н о о б р а з н и т е п р ед став и за
С ечко и М а р т а .
И з с л е д в а н е т о с ъ д ъ р ж а д ве части. В п ъ р в а т а се а н а л и з и р а т п о с л е д о ­
вател н о н а р о д н и т е п р ед став и за двете к а л е н д а р н и п е р с о н и ф и к а ц и и . О т -
п р а в н а т о ч а е с е м а н т и ч н и я т р а з б о р н а н а р о д н и т е н азв ан и я на месеците;
к р а й н а — т ъ л к у в а н е т о к а т о ед н о ц я л о на о б р е д н и я текст и съ х р ан ен и те
в п о в е р и я и леген д и о т л о м к и от м и т а . Във в т о р а т а част в н и м а н и е т о се
н асо ч в а к ъ м с ъ в м е с т н а т а п о я в а н а п е р с о н и ф и ц и р а н и т е месеци в р а з л и ч ­
ни ж а н р о в е на у с т н а т а т р а д и ц и я . Т ехн и ят структурен и сем ан ти чен
а н а л и з се и з в ъ р ш в а н а три нива: с о ц и а л н о ( с о ц и о н о р м а т и в н о ) , и к о н о ­
мическо ( п о м и н ъ к ) и к о с м о г о н и ч н о .

М И Т О Л О Г И Ч Н И Т Е ОБРАЗИ
Д войният и двойнственият образ на Сечко
В б ъ л г а р с к а т а т р а д и ц и я С ечко е н а й - р а з п р о с т р а н е ­
н о то н а и м е н о в а н и е на м есец ф ев р у ар и . П о ч ти п о всем естн и са с ъ щ о така
д в а т а о б р а з а н а С ечко — „ Г о л я м “ и „ М а л ъ к “ . Н а й -и зв ес тн и т е б ъ л г а р с к и

33
н а р о д н и и м е н а за ф е в р у а р и са М а л ъ к С ечко, Сечко, М а л к и н или М а л к и я
месец и С ечко-Д ечко^. Тези и м ен а о ч е р т а в а т две осн о в н и с м и с л о в и и
е т и м о л о г и ч н и гн езд а : в о с н о в а т а на е д н о т о стои к о р е н ъ т сек- (сеч-),
д о к а т о п р о з в и щ а т а М а л ъ к и М а л к и н го х а р а к т е р и з и р а т ка то къс месец.
П р е д и д а р а з г л е д а м е п р е д с т а в и т е за С ечко, ще н а п р а в и м и сто ри чески и
се м ан ти ч е н а н а л и з н а двете групи н а з в а н и я з а ф евруари .
Всички и з с л е д о в а т е л и р а з к р и в а т в р ъ з к а т а на н а й -р а з п р о с т р а н е н о т о
име н а м е сец а със с т а р о б ъ л г а р с к о т о и о б щ о с л а в я н с к о т о „ С е ч е н ь В
л и т е р а т у р а т а о т н о с н о с т а р и н н и т е с л ав я н с к и и м ен а н а месеците са о ф о р ­
мени д ве о сн о в н и тези о к о л о т о в а назван ие. П ъ р в а т а се с тр е м и д а го
о б ясн и ка то н а й -т о ч н о о т р а з я в а щ о к л и м а т и ч н и т е о со б ен о сти , х а р а к т е р ­
ни за п р и б л и ж а в а щ и я к р ай н а зи м а т а : си л н и в л о ш а в а н и я и б ъ р з и п р о ­
м ени н а в р е м е т о (с р ав н и с н а р о д н и я и зр а з „п рес и ч ан е“ н а врем ето). К ъ м
тази теза се в к л ю ч в а и об ясн ен и ето , че „С еч ен ь “ о б о з н а ч а в а п о -сту д ен и я
зи м ен месец (студ, к о й т о „р еж е, пресича д ъ х а “ ) . П ов еч ето а в т о р и обаче
п р и е м а т к а т о п о -в е р о я т н а с т о п а н с к а т а о с н о в а на н азв ан и е то . Те го
с в ъ р з в а т г л а в н о с н о д с е ч н о т о зем ед ел и е (т. е. „С еч ен ь “ о б о з н а ч а в а
в р ем е то , к о г а т о се р а зч и с т в а т и п о д г о т в я т за о б р а б о т к а н о ви п л о щ и ); с
и зси чан ето на г о р и т е за о си г у р я в ан е х р ан а на д о б и т ъ к а и с п ъ р в о т о
п р о л е т н о р яза н е на о в о щ н и т е д р ъ в ч е т а и л о з я т а . С п о р е д тази теза
н азв а н и е т о т р я б в а д а е в ъ зн и к н а л о п ъ р в о н а ч а л н о в Б а л к а н с к и я регион,
к ъ д е то тези п о м и н ъ ц и са н а й -д о б р е разв и т и , при т о в а ка то р езу л та т от
е т н о к у л т у р н о т о в з а и м о д е й с т в и е м е ж д у к о р е н н о т о н аселение и с л а в я н и ­
те . Т о о т р а з я в а к у л т и в и р а щ о т о д ей ствие рязане/сечене, р и т у а л н о о т б е ­
л я з в а щ о н а ч а л о т о н а с т о п а н с к и я сезон.
П ъ р в а т а х и п о те за м о ж е з а д о в о л и т е л н о д а обясн и р а н н о т о о п р е д е л я ­
не н а и м е т о като о б щ о с л а в я н с к о . Т я п р е д л а г а п р и е м л и в о реш ение и за
и з п о л з в а н е т о на „С еч ен ь “ като име ту на ян у ари , ту н а ф ев р уар и у
р а зл и ч н и т е сл ав я н с к и н а р о д и . Т о в а се о тн ася повече за и зт о ч н а т а и
з а п а д н а т а груп и с л а в я н и , тъй като в ю ж н о с л а в я н с к и т е л и т е р а т у р н и
п а м е т н и ц и ощ е от Х1-Х1У в. и о со б ен о о т^> анн оо см ан ски я п е р и о д и м ето
е и з п о л з в а н о и з к л ю ч и т е л н о за ф ев р у ар и . В ъзн иква обаче в ъ п р о с ъ т за
а н а л о г и ч н о т о н а зв а н и е на ян у а р и -ф е в р у а р и и в г р ъ ц к а т а т р а д и ц и я —
к а к т о п и с м е н а , та к а и устна н а р о д н а (за п а зен а и д о днес в С еверн а
Г ъ р ц и я ) . Т о зи ф а к т м о ж е д а се об ясн и п о -с к о р о с в т о р а т а хипотеза.
Н а п ъ л н о в ъ з м о ж н о е с ъ щ о „ н а д г р а ж д а н е т о “ на ото м анската е т и м о л о г и я
н а д к л и м а т и ч н а т а и п о сте п е н н о т о й н а л а г а н е като д о м и н и р а щ а в о п р е ­
делен а р е а л на Б а л к а н и т е , к ъ д е то п ъ р в о т о рязане на д ъ р в есн и те растен ия
т в ъ р д е р а н о п о л у ч а в а с и л н а о б р е д н а н а т о в а р е н о с т . П о д о б е н п ро ц ес
м о ж е д а се о б ясн и с н а р о д н о т о е т и м о л о г и з и р а н е
Т о в а п р е д п о л о ж е н и е се п о т в ъ р ж д а в а от е д н о о б р а з н о т о н а зо в а в а н е и
на м есец а, и на п ъ р в и я му ден като С ечко, С еч ко -Д еч ко в ю г о и зто ч н и те
б ъ л г а р с к и р а й о н и . Тук е известно и н азв а н и е т о „о с т р и я месец З а р е з а н “ .
П р о з в и щ е т о е п о -х а р а к т е р н о за п р а з н и к а Т р и ф о н о в д е н — Т р и ф о н З а р е ­
зан (1 ф ев р у ар и ), к о г а т о се и з в ъ р ш в а о б р е д н о т о за р я зв а н е на л о з я т а .
М а к а р и д а не се о т н а с я т къ м ед н о е т и м о л о г и ч н о г н езд о , двете н а з в а н и я
са с е м а н т и ч н о ек в и в ал ен т н и , тъй ка то п р о и з л и з а т от т е р м и н и за о б о з ­
н ач ав ан е н а а н а л о г и ч н и д ей ств ия. В Р о д о п и т е и С а к а р с к и я край е з а п а ­

34
зено и с в ъ р з в а щ о т о ги звен о — и м ето Резан за 1 ф ев р у ар и . Т а к а месец
ф ев р у ар и и п ъ р в и я т м у ден п о л у ч а в а т схо д н и п р о з в и щ а . А н а л о г и я т а се
п о д с и л в а и от ф ак т, п р о и з х о ж д а щ от г р ъ ц к а е т н о к у л т у р н а среда: в
л о з а р с к и т е о б л а с т и н а З а п а д н а Т р а к и я и К и п ъ р м е сец ъ т е наречен
„ П и я н “ , „ з а ш о х о не зн ае какво п р а в и “ (и м а се п р е д в и д к л и м а т и ч н а т а
нестабилност) И за б ъ л г а р с к а т а , и за г р ъ ц к а т а н а р о д н а т р а д и ц и я
о б р а з ъ т на п и я н и я светец л о з а р , к о й т о не знаел какво п р ав и и си о т р я з ъ л
носа, е типичен. Т а з и п о с о к а на т ъ л к у в ан е о б в ъ р з в а п р е д с т а в а т а за Сечко
с о б р е д н о - м и т о л о г и ч н и я к о м п л е к с на Т р и ф о н Зарезен . За о к о н ч а т е л ­
н о т о с т а н о в и щ е по двете хипотези т р я б в а д а се и м а п р е д в и д и м е х а н и з ­
м ъ т н а н а л а г а н е т о н а х р и с т и я н с к а т а к а л е н д а р н а с и с т е м а (вн есл а р и м с ­
ките и м е н а на м есеците) вър ху п р е д ш е с т в а щ и т е я в б ъ л г а р с к и т е земи
езически к а л е н д а р н и си сте м и , а най-вече в з а и м о д е й с т в и е т о й със с л а в я н ­
ската. Т о з и в ъ п р о с е и звъ н о б х в а т а н а н а с т о я щ о т о изследване.
О п р е д е л я н е т о н а С ечко като „ М а л ъ к “ , „ М а л к и н “ и ли „ М а л к у ш а н “
и зве ж д а на п реден п л а н ф о р м а л н а т а х а р а к тер и сти к а н а р и м с к и я ( с ъ о т ­
ветно — х р и сти ян ски ) ф ев р у ар и . Т о м о ж е д а се о б ясн и с р е д а н а м е с е ­
ците, с п о р е д к о й т о с ъ щ и н с к а т а з и м а — „ С еч ен ь “ , се р а зп р е д е л я м е ж д у
п о -к ъ сн о в ъвед ен ите в рем еви о т р я зъ ц и я н у ар и и ф ев ру ари . О ттук п р о ­
и з л и за с х в а щ а н е т о , че в т о р и я т от д в о й к а т а месеци, я в я в а щ и се б р а т я в
м и т о л о г и ч н о т о м и сл ен е, е п о -м а л к и я т по в ъзраст. Т а з и идея е о т р а з е н а
и в р е г и о н а л н о т о м у п р о з в и щ е С еч ко -Д еч ко, чиято в т о р а с ъ с т а в к а е
у м а л и т е л н о т о н а дете, м о м ч е . Д р у г о т о об ясн ен и е на п р я к о р а „ М а л ъ к “
е с в ъ р з а н о с н а р о д н о т о зн ан ие за п о - м а л к а т а п р о д ъ л ж и т е л н о с т на ф ев ­
руари в сра вн ен и е с о с т а н а л и т е месеци. В н есл ав я н с ки те б ал к а н с к и
т р а д и ц и и месец ф е в р у а р и се н а р и ч а „ К ъ с и я “ 15. Т о в а п р о з в и щ е се с в ъ р з в а
и с к у ц о т а т а , к о я т о е ед н а от о сн о в н и т е черти на г р ъ ц к а т а н а р о д н а
п р е д с т а в а за ф ев р у ар и . В С еверн а Г ъ р ц и я и К и п ъ р , а с ъ щ о и п о н ти й ски те
гърц и н а р и ч а т то зи месец К о и г (Ю<рХ£раро$ и о коьтобъ В Ю жна
М а к е д о н и я н е г о в о т о н азв ан и е се с в ъ р з в а с о т р я зв а н е т о на п о сл ед н и те
му д н и , а п о н т и й с к о т о се т ъ л к у в а като „с о т р я з а н а о п а ш к а “ . В П е л о п о н е с
е известен о б и ч а я т д а се и з г о н в а /и з п р а щ а със зв ън ц и и то яги месецът,
п р ед став я н от куцо м о м ч е или от качен на куцо м а га р е м ъ ж . И з г о н в а ­
нето н а л о ш и я и куц ф е в р у ар и е н ео тм е н е н елем ен т и в зак л и н а т е л н и т е
ф о р м у л и , п р о и з н а с я н и о т гр ъ ц ки те с т о п а н к и в н авечери ето на 1 м а р т .
Т а к а н а р о д н и я т о б р а з н а ф ев р у ар и и м а две х арактери сти ки : п о - м л а д
и п о-къс. П ъ р в а т а е с в ъ р з а н а със с е м е й н о -р о д с т в е н а т а си сте м а, в к о я то
месеците се в ъ з п р и е м а т ка то едн о сем ей ство, а д в а т а студени зи м н и
м есец а — к а т о п о - г о л я м и п о -м а л ъ к б р ат. К р а т к о с т т а на ф ев р у ар и се
п р ед став я ка то о т н е м а н е на н е щ о /л и ш а в а н е от н ещ о и логически з а в ъ р ­
ш в а с а с и м е т р и ч н и я о б р а з н а куция месец. Т о з и о б р а з , п о -х ар а к тер е н за
не- и п р е д с л а в я н с к а т а б а л к а н с к а т р а д и ц и я , се с в ъ р з в а с м и т и ч н а т а п р е д ­
с та в а за хаоса и „ о т в ъ д н о т о “ , п р е д ш е с т в а щ и п е р и о д и ч н о т о косм ическо
об н о в л ен и е. И двете х ар а к тер и сти к и се п о т в ъ р ж д а в а т в п р ед став и те и
в я р в а н и я т а за 1 ф ев р у ар и .
Във ф о л к л о р н и т е текстове п р е о б л а д а в а тъ л к у в а н е т о на „ М а л к и н “ и
п р о и з в о д н и т е н а зв а н и я с „ м а л ъ к “ като в ъ з р а с т о в а х а р а к т ер и сти к а на
месеца. Във всички л еген ди и п оверия, където се явява р ед о м с ян у ари

35
и Б а б а М а р т а , ф е в р у а р и е по- (най-) м а л к и я т б р а т . С х о д н а п р е д с т а в а за
м е сец а се д о л а в я и в м е ст н и н а з в а н и я н а Т р и ф о н о в д е н — н а п р и м е р
„Т ри ф ун бабин Зарезан“ или „Зарезан-Н асиран“ . Тези н а з в а н и я н асо ч в ат
к ъ м р а з б и р а н е т о за м а л ъ к ка то за н евръстен, н е д о р а с ъ л . П ъ р в о т о п р о з ­
в и щ е о т п р а щ а к ъ м п о - ш и р о к се м ан ти ч е н кр ъ г, в ко й то С е ч к о /Т р и ф о н се
с в ъ р з в а с „ б а б а “ . В с ъ щ о т о н а п р а в л е н и е се п р е д с т а в я т и в з а и м о о т н о ш е ­
н и я т а м е ж д у Св. Т р и ф о н и Б о г о р о д и ц а в л е г е н д а т а за о б р я зв а н е т о на
н о с а н а светеца; Т р и ф о н е о с м я н и п о к а за н като „н езр я л . О ч е р т а в а се
и з в о д ъ т , че д в о й к а т а Т р и ф о н - Б о г о р о д и ц а д у б л и р а д в о й к а т а М а л ъ к Сеч-
к о - Б а б а М а р т а в н а й - о б щ се м ан ти ч е н п лан . С ъ щ е в р е м е н н о в т о р о т о
приведено прозвищ е на Триф он им а паралел с представата за „п осрана­
т а “ б р а д а н а С ечко от м о т и в а за б а б а т а к о з а р к а , к о й т о щ е б ъ д е р а зг л е д а н
във в т о р а т а част н а и зсл ед в ан ет о . Т я в к л ю ч в а и п о д а т к и за старчески я
о б л и к н а месеца. К а т о „ с в а д п и в “ ст а р е ц или като „п е р с о н и ф и к а ц и я на
в я т ъ р а “ С ечко вин аги се я в я в а с ъ п р у г на а н о н и м н а т а б а б а или н а с а м а т а
М а р т а 19.
С л е д в а н и я т п р и й о м за х а р а к т е р и зи р а н е на ц я л о т о чрез д а д е н а н егова
част н а с о ч в а к ъ м в е р и ж н н я п р ев о д : „ м а л ъ к — къс л и ш ен (от) куц .
В р а з л и ч н а степен тази а с о ц и а ц и я п р и с ъ с т в а в о б р ед н и я к о м п л е к с на
Т р и ф о н ц и т е и ли С е м ь о н ц и т е (с ъ о тв етн о в З а п а д н а и И зт о ч н а Б ъ л г а р и я ) ,
в н я к о и с е л и щ а н а р и ч а н и и С ечкови дни , Л и х и дене и д о р и Злочестн и -
ци . Т я се р а з г р ъ щ а в д в а п л а н а — н а р о д н о е т и м о л о г и ч е н и обреден.
П ъ р в и я т е с в ъ р з а н с о с м и с л я н е т о н а С еч к о /З ар е зан в кон тек ста на
м и т о л о г и з и р а н и я акт на сечене/рязан е. П о в е р и я т а за „п о с и ч а н е -п о р я з-
в а н е “ се п о т в ъ р ж д а в а т и от г р ъ ц к о т о н а р о д н о тъ л к у в ан е н а и м ето
С и м е о н (С и м е о н о в д е н — 3 ф ев р у ар и ) от „ о с т а в я м сл ед а, белег, б ел яз-
в а м “ 21. Е д в а л и б ъ л г а р с к о т о селско население, д о р и и в ко н так т н и т е
зо н и , е п о з н а в а л о зн ач ен и ето на г р ъ ц к а т а д у м а. В т р а д и ц и о н н о т о с ъ з ­
н ан ие обач е „ п о с е ч е н о т о “ се с в ъ р з в а с оста вя н е то на с л е д а — б ел я зв а-
н ето. В ърху т ази о с н о в а са в ъ зн и к н а л и ка тего р и ч н и т е з а б р а н и за и з п о л ­
зван е н а сечиво п р ез п ъ р в и т е тр и дни на м есец а (и зкл ю ч ен ие е с а м о
з а р я з в а н е т о н а л о з я т а ) и п о в е р и я т а , че при н есп азв ан ето им „ ж и т о т о ще
б ъд е п о с е ч е н о “ , ж и в о т и н с к и я т п р и п л о д щ е се р о д и с недъг — „ п о р я з а н о “
или „ у л и ш е н о “ , а н овор од ен и те деца щ е б ъ д а т „кусурлии
В та зи н а с о к а се о с м и с л я и „ и з л и з а щ и я т “ (о т и в а щ си) ф евруари .
П о с л е д н и я т ф е в р у а р с к и ден на в и с о к о с н а т а г о д и н а е п р азн и к н а Св.
К а с и я н , к о й т о в б ъ л г а р с к и я и г р ъ ц к и я ^ р и с т и я н с к и ф о л к л о р и м а си л н о
и зр а зе н а о т р и ц а т е л н а х а р а к т е р и с т и к а “ . Л и п с а т а на п осл ед н и дни на
м есец а се о б я с н я в а ка кт о с „ о т р я з а н а т а му о п а ш к а “ , та к а и с о т с т ъ п в а ­
н е т о / о т р я з в а н е т о “ им като „ з а е м н и ц и “ . Л и ш е н о с т т а и а с и м е т р и я т а се
о ч е р т а в а т к а т о с ъ щ н о с т н и х ар а к т ер и сти к и н а п е р с о н а ф и к а ц и я т а Сечко:
то зи , к о й т о , в л и за й к и , отси ч а и „п р ав и л и х о “ , сам е „о тс еч ен “ и н акуцва,
к о г а т о и зл и за . Т а з и кон ц еп ц и я е н ай -яр к о и зр а зе н а в д в а т а м и к р о п е р и -
о д а в н а ч а л о т о и к р а я на месеца. Е д и н и ят е дей ствител ен , д р у г и я т —
в ъ о б р а ж а е м , з а щ о т о е „ о т н е т “ . „ Т р и ф о н ц и т е “ /„ С е ч к о в ц и “ и „З аем н и ц и -
те“ са о г л е д а л н о с и м е тр и ч н и с о т р и ц а т е л н а т а си х ар а к т е р и с т и к а и с
н а б о р а от т а б у и з и р а н и д ей но сти.
А с и м е т р и ч н и я т о б р а з на Сечко е н а й -д о б р е п ред ставен с к у ц о т а т а му.

36
В б ъ л г а р с к и т е н а р о д н и в яр в ан и я тази х ар а к тер и ст и к а е н е р а з р и в н о с в ъ р ­
з а н а с в ъ л ч а т а с и м в о л и к а на п ъ р в и т е д ни на ф ев р у ар и . Т р и ф о н ц и т е са
г о д и ш н и т е В ълчи п р а зн и ц и в З а п а д н а Б ъ л г а р и я и С т а р о п л а н и н с к и я
регион. В з а п а д н о б ъ л г а р с к и т е о б л а с т и 1 и 2 ф ев р у ар и са известни и с
н а з в а н и я т а „ К у ц у л а н “ , „ К у ц а р а н “ , „ К у ц у л а н с к а Б о г о р о д и ц а “ . Тези
н а и м е н о в а н и я се с в ъ р з в а т с р а з п р о с т р а н е н и я ф о л к л о р е н м о т и в за куция
вълк, к о й т о н а п р а в л я в а г л у т н и ц а т а и е н а й -с тр а ш е н , но винаги върви
п о сл ед ен („ ку ц а и не м о ж е д а х о д и “ ). П о а н а л о г и ч е н начин и „ к у ц и я т “
ф ев ру ари и зв е ж д а р е д и ц а т а от месеци и з а т в а р я г о д и ш н и я ц икъл в ед н а
к а л е н д а р н а си с т е м а , чието ^ а ч а л о е 1 м а р т по Ю л и а н с к и я к а л е н д а р или
п р о л е т н о т о р а в н о д е н с т в и е . О п и с а н и я т к о м п л ек с от в я р в а н и я н асо ч в а
къ м с ъ п о с т а в к а с х а р а к т е р н о т о з а р и м ск и я к а л е н д а р сх в ащ ан е з а м есец а
като „нечисто“ време, в което пр еоб ладава хаосът" . К о л к о т о и п р и в л е к а ­
тел н о д а е п р е д п о л о ж е н и е т о за генетично р о д с т в о м е ж д у тези две к о н ­
цепции, п о -в е р о я т н о все пак е т и п о л о г и ч н о т о с х о д ств о , което се о с н о в а в а
на ед и н и я м о д е л за о б о з н а ч а в а н е на края, на п р е х о д а в п р о с т р а н с т в е н и
врем еви аспект по за к о н и те н а д о п о н я т и й н о т о м ислене.
Е т н о г р а ф с к а т а и н ф о р м а ц и я св и д е тел ств а, че о т р и ц а т е л н о т о о с м и с ­
ляне н а оп р ед ел ен вид д е й н о с т п рез о т р я зъ ц и т е 1 ф ев р у ар и , 1 — 3 м а р т
или ц ели я месец, е к о н ц е н т р и р а н о в ед н а точка: у в р еж д ан ето на п л о д а ,
неи зведени я д о успешен край ц икъл зачеване — р аж дан е. В този см и с ъ л
е и о т н о ш е н и е т о м е ж д у з а б р а н а т а за п о л о в о о б щ у в а н е през о п ред ел ен и
п ер и о д и като М р ъ с н и т е д ни и р а ж д а н е т о на „ б е л я з а н о “ или с хтон ичн и
х ар а к т ер и сти к и дете . О т р и ц а т е л е н е р е зу л та тъ т и ако се „ п и п а о с т р о “
на С и м е о н о в д е н - 1 (14) септем ври: ще п р и п о м н я , че есенният Св. С и м ео н
е т е р м и н ъ т на б р е м е н н о с т , з а п о ч н а л а в п е р и о д а на М р ъ с н и т е дни.
З а б р а н а т а д а се и з п о л з в а т остри п р ед м ети н а р о д н о т о съ зн а н и е п рен ася
и вър ху з и м н и я С и м е о н о в д е н , и върху целия н ач ал ен п е р и о д на ф е в р у ­
ари. В р а зл и ч н и те о б л а с т и на б ъ л г а р с к а т а етн и ч н а т е р и т о р и я и д в а т а
С и м е о н о в и д ни, и М р ъ с н н т е дни се о т б е л я з в а т ка то Вълчи п р а зн и ц и ,
т. е. време, к о г а т о „ в ъ л ц и т е б е с у в а т “ . В ярва се, че т о г а в а се и з в ъ р ш в а
..вълчата с в а т б а “ и не се и знасят въглени и пепел от о г н и щ е т о н а д в о р а ,
з а щ о т о „ р а з б е с у в а л а т а се“ в ъ л ч и ц а се о п л о ж д а , като ги яде („ л и ж е “ ) 28.
М о т и в ъ т за в ъ л ч а т а с в а т б а е и зк л ю ч и т ел н о б о г а т на внуш ен ия и м о ж е
д а б ъ д е съ п о с тав ен с д р у ги м о ти в и :
— К а т о в ъ л ч а с в а т б а е об о зн а че н п ер и о д ъ т , опасен за ч о в е ш к а с в а т ­
ба, т. е. за б р а ч н о с н о ш а в а н е . П л о д ъ т , зач ен ат през т о в а време, е
з а с т р а ш е н от „ л и ш е н о с т “ — и зк р и вя в ан е или окуцяване, или от н е ж е л а ­
телни връзки с д е м о н и ч н и съ щ ес тв а . С п о р е д н а р о д н о т о в яр в ан е той би
станал „К уц улан “ .
— В и н т е р е с у в а щ и я ни п е р и о д в ъ л ч а т а с в а т б а с ъ в п а д а с о п и т а на
п е р с о н и ф и к а ц и я т а Т р и ф о н /С е ч к о д а о съ щ естви б р а ч н а в р ъ зк а със сестр а
си — Д е в а т а . О п и т ъ т е неуспеш ен и з а в ъ р ш в а със с а м о к а с т р и р а н е т о на
Т р и ф о н , а Б о г о р о д и ц а е о п р е д е л я н а като „ к у ч к а“ , т. е. в ъ л ч и ц а .
— О п л о ж д а н е т о на в ъ л ч и ц а т а м о ж е д а се осъ щ ес тви с а м о чрез
д и р е к тн и я физически к о н т а к т с о гъ н я, в случая — чрез п о г л ъ щ а н е т о му
(срав ни а н а л о г и я т а „ п о г л ъ щ а н е “ — „ п р и е м а н е в себе с и “ и с е м а н т и к а т а
на сексу алн и я акт ). С т о в а сх в а щ а н е е с в ъ р за н о и и зискван ето о г ъ н ят

37
д а е изнесен от д о м а , о т ц ен т ъ р а на у с в о ен о то п р о с т р а н с т в о — о г н и щ ето .
И з в е д е н о т о н а п реден п л а н качество „ м а л ъ к “ е о с н о в а н а особен
м о д е л за в ъ з п р и е м а н е н а п е р с о н и ф и к а ц и я т а С ечко — в н ей н а та д в о и ч -
н о ст, чрез д о п ъ л в а н е т о н а „ М а л к и н а “ от „ Г о л е м и н “ . В ъп реки че са
б р а т я , д в а м а т а С еч ко в ц и не се с м я т а т за б л и зн а ц и . За х а р а к т е р а на
т я х н а т а в р ъ з к а м о ж е д а се с ъ д и по ед и н с тве н и я ф о л к л о р е н текст, чиито
г е р о и са с а м о те д в а м а т а . „А к о не ме е с р а м от б а т я — в и к ал М а л к и я
С ечко н а Г о л е м и я , — щ е н а к а р а м г ъ рн ето от е д н ата с т р а н а д а ври, а от
д р у г а т а д а з а м р ъ з н е ! “ . Тези д у м и с в и д е те л с тв а т з а с т р е м е ж а н а м а л к и я
б р а т д а съ п е р н и ч и с п о -г о л е м и я . С ъ щ н о с т т а на т о в а съ п е рн и ч еств о се
р а з к р и в а чрез с и м в о л и к а т а н а в р я щ о т о (з а м р ъ з в а щ о т о ) н а о гъ н я гърне.
Г ъ р н е т о — н а й - р а з п р о с т р а н е н а т а ф о р м а н а гл и н е н и я с ъ д — в и с т о ­
рически п ла н е един от п ъ р в и т е п р о д у к ти на ч о в е ш к а та д ей н ос т. Т о е
м и т о л о г и з и р а н о о щ е в н ай -д р е в н и т е о г н и щ а н а зем ед ел ски те култури .
У с ъ в р е м е н н и т е п р и м и т и в н и н а р о д и гъ р н е то е о с н о в н а м и т о л о г е м а . И
у едните, и у д р у г и т е то се т ъ л к у в а ка т о ж е н с к ^ у т р о б а п о р а д и о с н о в н а т а
м у ф ун кц и я н а с ъ д ъ р ж а щ о , д а в а щ о ф о р м а ' . П о д о б н а с и м в о л и к а на
г ъ р н е т о в п р и в е д е н и я текст не б и х м е м о г л и д а п р и е м е м без п о - з а д ъ л б о ­
чено и зс л е д в а н е н а ф о л к л о р н и т е м о т и в и и о б р е д н о с т , къ дето то п р и с ъ с ­
тва. З а п а зе н о е о б ач е а н а л о г и ч н о с р ъ б с к о вярване: „ Д а би и м а о с а м о ош
еден д а н — з а к а н в а се м ъ ж к а т а п е р со н и ф и к ац и я н а месец м а р т , — би
с м р а з н а о у крави теле и у жени дете!“ Г ъ р н е т о и ж е н с к ат а у т р о б а з а е м а т
едн о и с ъ щ о м я с т о в к о м п о з и ц и о н н а т а схема; те са в з а и м н о за м е н я е м и
в с т а н д а р т и з и р а н а т а ф о р м у л а , а оттук — се м а н т и ч н о ек ви в ал ен тн и . С
о г л е д н а тези к о н с т а т а ц и и п р и в е д е н и я т м о т и в м о ж е д а се т ъ л к у в а в
н я к о л к о н асо к и:
— О п и с а н и я т о б р а з , о щ е повече — отнесен къ м зи м н и т е месеци
(п е р и о д н а в р е м е н н а с м ъ р т ), м о ж е д а се п р и е м е за ед н а о т ф о р м и т е на
д в и ж е н и е т о о т хаос къ м косм и чески п о р я д ъ к . Т ъй както г ъ р н ето (р а в-
н о зн а ч н о н а у т р о б а ), т. е. с ъ д ъ р ж а щ о т о , се е р о д и л о от х а о с а б л а г о д а ­
рение н а о г ъ н я (и зп и ч ан е на сл ън ц е, в пещ), с ъ д ъ р ж и м о т о , п риел о
м у, се о т д а л е ч а в а от х а о т и ч н а т а б е з ф о р м е н о с т чрез к у л и н а р н и я
процес .
— Д о с т а п о -т р у д н о за т ъ л к у в ан е е з а м р ъ з в а щ о т о на о г ъ н я гърне.
Л о г и ч н о е д а п р е д п о л о ж и м в р ем е н н о з а д ъ р ж а н е на в арен ето във ф а з а т а
н а п р е м и н а в а н е т о н а с ъ д ъ р ж и м о т о в д р у го качество. Г ъ р н е т о е зал е д е н о
в м о м е н т а на в ъ зв и р а н е т о , п реди естествения край на к у л и н а р н и я процес,
т. е. „ г о т в а р с к и я т “ ц ик ъл о с т а в а н езавърш ен .
П о к а з а т е л е н за т ъ л к у в а н е т о е и зр а з ъ т „а ко не ме е с р а м .. . “ , с к о й то
з а п о ч в а з а к а н а т а н а М а л ъ к С ечко. В ъ в ед ен ата м о р а л н а к а тег о р и я п р е­
н ася о т н о ш е н и я т а в с о ц и а л н а т а , и п о -т о ч н о в с е м е й н о -р о д о в а т а о р г а н и ­
зац и я. С р а м ъ т н а м а л к и я б р а т п р о и зт и ч а от ж е л а н и ет о м у д а „ и з п р е в а ­
р и “ п о -г о л е м и я , т. е. д а го н адви е. П о д о б н а си ту ац и я е о б я с н и м а със
з а б р а н а т а за „ п р е ж е н в а н е “ в с е м ей ств о то . В сведен и я от М и х а й л о в г р а д ­
ско д в а м а т а б р а т я „п р еж ен и л и М а р т а , к о я то им б и л а сестра и п о -с т а р а
от т я х “ 35. Т а к а съ п е р н и ч е с т в о т о на М а л ъ к Сечко се с в ъ р з в а с б р а ч н а
н а д п р е в а р а . М а л к и я т б р а т иска д а п рем е ри си л и те си с п о -г о л е м и я , за
д а д о к а ж е г о т о в н о с т т а си д а встъп и в б р ак. Н а л и ц е е д алечен о т гл а с на

38
«_:еята з а д в у б о я к а т о п р е д с в а т б е н о ц ен н ос тн о и зп и тан и е, при т о в а
зал о гъ т — ж е н а т а — п о л у ч а в а в ъ з м о ж н о н а й -т о ч н а т а м е т а ф о р а —
"ьр н ето , р а в н о з н а ч н о н а у т р о б а ' . С ъ щ е в р е м е н н о т о в а ж е л а н и е е п о д -
~»снато от с ъ зн а н и е т о за п р е д и м с т в о т о на с т а р ш и я б р а т в се м е й с т в о т о
с с с р е д у ст а н о в е н и я р ед за з а д о м я в а н е в т р а д и ц и о н н о т о п а т р и а р х а л н о
сющество.
Г ъ р н е т о , което з а м р ъ з в а , д о к а т о ври н а о гъ н я, м о ж е д а б ъ д е т ъ л к у ­
вано и ка то п ъ л н а у т р о б а , к о я т о все ощ е не е р о д и л а . Т а к а н е за в ъ р ш е -
ността н а ц и к ъ л а о п л о ж д а н е — н осене н а п л о д а в у т р о б а т а — р а ж д а н е
насочва к ъ м с о ц и а л н а т а „ н е з а в ъ р ш е н о с т “ н а п о -м а л к и я б р а т . В с о ц и о -
г-:грмативен п л а н т о в а о з н а ч а в а н е п о д г о т в е н о с т н а М а л ъ к С ечко за
зстъ п в ан е в б р ач ен ж и в от.
Р а з г л е д а н а т а п р е д с т а в а е е д н о т и п н а с м и т и ч н и я о б р а з на Св. Т р и ф о н ,
и й т о в к л ю ч в а в себе си х а р а к т е р и с т и к а т а на ц ели я месец. В ст р е м е ж д а
_«твърди п ъ л н о п р а в н и я си м ъ ж к и , съ п ру ж еск и статус Т р и ф о н , както и
Сечко, н а р у ш а в а с о ц и а л н и т е н о р м и . Н а р у ш е н и е т о н а светеца е д в о й н о :
от ед н а с т р а н а , инцест м е ж д у б р а т и сестра, т. е. п р и с т ъ п в а н е на е д н а от
исторически н а й -р а н н и т е з а б р а н и , с ъ п ъ т с т в а щ и с о ц и а л н о т о у стр о й ст в о ;
ит д р у г а , и з в ъ н б р а ч н а в р ъ зк а , о тр еч ен а от х ри сти ян ски те н о р м и на
семейни о т н о ш е н и я . И в двете п р ед ст ав и — за С ечко и Т р и ф о н — е
смразен г р а н и ч н и я т к а л е н д а р е н м о м е н т на м а к р о - и м и к р о р а в н и щ е .
И з в ъ р ш е н о т о и ли з а м и с л е н о н ар у ш е н и е в с ъ щ н о с т п р е д с т а в я н его тов-
н остта н а к а л е н д а р н и я о т р я зъ к за п р ех о д к ъ м нов косм и чески ц икъл
р ав н о зн а ч н о н а нов, п о -в и с о к о б щ ествен статус — св а т б а , сем ей ство).
..В арен ето “ все о щ е не е з а в ъ р ш е н о , о б н о в л е н и е т о р а ж д а н е все ощ е не
се е о с ъ щ е с т в и л о .
Р а з г л е ж д а н и т е п р ед ст ав и за С ечко (М а л к и н ) и м ат сл ед н и те осн о в н и
характер и сти ки . К л и м а т и ч н а т а и (или) с т о п а н с к а т а о с н о в а на н а з в а н и ­
ето се в ъ з п р и е м а от м и т о л о г и ч н о т о съ зн ан и е, което п р и в л и ч а с р о д н и
културн и я в л е н и я и р а з ш и р я в а п ъ р в о н а ч а л н о т о т ъ л ку в ан е на о б р а з а .
П е р с о н и ф и ц и р а н е т о н а к а л е н д а р н а т а е д и н и ц а е п ъ р в а стъ п к а, в о д е щ а
до ф о р м и р а н е н а п р ед став и за в ън ш ен вид, в ъ зр ас т и соц и ал ен статус
на м есец а, д о л о в и м и в ц ели я ко м п л ек с от п о ве р и я , л еген ди и о б р е д н и
п ракти ки от п ъ р в и я ден (тр и д н е вк а) и кр ая на месеца. П р е о б л а д а в а н е т о
на о т р и ц а т е л н и о б р е д н и и м и ти ч н и черти п р е д с т а в я ф ев р у ар и като
„врем е н а о п а к и “ , п р е д ш е с т в а щ о к о с м и ч ес к о то и п р и р о д н о т о о б н о в л е ­
ние. О ч е р т а н и т е х ар а к тер и ст и к и п р е д л а г а т две в за и м н о д о п ъ л в а щ и се
в ъ з м о ж н о с т и з а тъ л к у в а н е на р а зг л е ж д а н и я п е р и о д с п о р е д т р а д и ц и о н ­
н о то м и т и ч н о м и слен е: ка то д в у б о й и чрез м и т и ч н а т а св атб а.

Марта: лицата на митичната старица


Н а р о д н а т а п р е д с т а в а за месец м а р т е з а с в и д е т е л с т ­
в а н а в м н о г о п о в е р и я , легенди и д р у ги ф о л к л о р н и м о ти в и . Т я е о т р а зе н а
в б о г а т а т а п ъ р в о м а р т е н с к а о б р е д н о с т . Т о в а е лесн о о б я с н и м о : почти д о
края на Средновековието българите използват Ю лианския календар,
с п о р е д к о й т о г о д и н а т а з а п о ч в а от 1 м а р т . Д о р и в и за н т и й с к а т а к а л е н ­
д а р н а с и с т е м а с н а ч а л н а то ч к а 1 с е п те м в р и не е у сп я л а д а измести
н а п ъ л н о м а р т е н с к о т о н о в о г о д и е в т р а д и ц и я т а на б ал к а н с к и т е н а р о д и .

39
Н а п р ъ в п о г л е д и м ето н а м е сец а не п р е д п о л а г а п лавен п р е х о д от
е т и м о л о г и я к ъ м о с н о в н и м и т о л о г и ч н и х ар а к тер и сти к и на о б р а з а , както
п р и ф е в р у а р и . Т о се и зв е ж д а н а п р а в о от л а т и н с к о т о н азв ан и е н а м есец а,
в ъ зп р и е т о и о т х р и сти я н ск и я к а л е н д а р . Т а з и п р и в и д н а е д н а к в о с т като
че л и се п о т в ъ р ж д а в а и от е д н о о б р а з н о т о н а зв ан и е н а м есец а в целия
б а л к а н с к и р еги он . В с т а р о б ъ л г а р с к и я , с ъ о т в е т н о в с т а р о с л а в я н с к и я ,
к а л е н д а р обач е с ъ о т в е т н и я т месец не н оси т о в а име. К а т о н а й -с т а р и
ф о р м и в него се в ъ з с т а н о в я в а т „ С О У Х И Й “ и (с к о л е б а н и е м е ж д у д в а
съ сед н и м е сец а) „ О Ж О У Й Е К Ь “ . З а св и д е т е л с т в а н о ед и н с тве н о в н я к о л к о
ср е д н о в е к о в н и п и с м ен и и з в о р а , „ С о у х и й “ се с в ъ р з в а както с к л и м а т и ч -
н а т а х а р а к т е р и с т и к а н а п е р и о д а (теза, н е с ъ о т в е т с т в а щ а на ^ ш и т е фи-
зи к о -г е о г р а ф с к и о с о б ен о сти ), та к а и с п о д с е ч н о т о зем ед ел и е . В т о р о т о
название п рисъства в ю ж нославянската религиозна и ф ол кл о р и зи р ан а
к н и ж н и н а д о к р а я н а о с м а н с к и я п е р и о д и д о р и п рез X IX в. и е т и м о л о -
гически се с в ъ р з в а с „ л ъ ж а - л ъ ж к о “ . К ъ м с р е д а т а н а X IX в. и м ето вече е
е т н о г р а ф с к и р е г и с т р и р а н о и е о б ясн ен о от В. К а р а д ж и ч с п о с т о я н н о
п р о м е н я щ о т о се, „ л ъ ж л и в о “ в р ем е п р ез р а н н а т а м а р т е н с к а п р о л е т . У
нас н а з в а н и е т о „ Л ъ ж к о “ с р а в н и т е л н о р ан о з а п о ч в а д а п р е м и н а в а къ м
а п р и л зае д н о с н а р о д н о т о о б ясн ен и е „ к о й то л ъ ж е т р е в а т а “ ; оттук и
п р о и з в о д н о т о „ л ъ ж и т р е в “ . О т м и р а н е т о или и зм ес тва н е то н а с т а р о с л а ­
вян ски те н а з в а н и я з а месец м а р т е п р е д п о с т а в к а за ф о р м и р а н е т о и
н а л а г а н е т о н а д р у г и и м ен а. За б ъ л г а р с к а т а н а р о д н а т р а д и ц и я е ти п и ч н а
ж е н с к а т а п е р с о н и ф и к а ц и я н а м есец а, н ай -често с ъ п ъ т с т в а н а от възр ас -
т о в о - с о ц и а л н а т а х а р а к т е р и с т и к а „ б а б а “ . Н а з в а н и е т о на м е сец а се с в ъ р ­
зв а с т о в а н а п ъ р в и я м у ден — п о в с ем е стн о М а р т а , р ед ув ай ки се с
М а р т и н д е н , П р ъ в М а р т о в ден, М а р т е н и ц а и р я д к о Б а б и н д е н . К ъ м
сп ец и ф и ч н и те н а з в а н и я се о т н а с я т и Б а б и т е /Б а б и н и т е д н и , с к о и т о се
о б о з н а ч а в а т п ъ р в и т е т р и д н и на месеца.
С р е д населението на Ю г о и з т о ч н а С ърб и я , както и във В ар д ар ск а и
Ю г о з а п а д н а М а к е д о н и я месецът е п озн ат и като „Л е тн и к “ . С ъ щ о т о н аз­
вание и м а и 1 м а р т в О хр и д ско и Д еб ъ рско . И м е т о е тъж дествено на
ст а р о сл ав ян ск о то „летен ь“ , о тн ася щ о се за месец м а й в средн о веко вн ата
книж нина. Т о в а пренасяне на месечното название, ср е щ ан о и при другите
и м ен а з а м а р т и за ф евруари, м о ж е д а се обясни д онякъд е и с к ли м ати чни те
изменения в Ю г о и зт о ч н а Е в р о п а през п о сл ед н ото хилядолетие. Те се
о тр азя в ат върху свързани те с п р и р о д н и те явления н азван ия на месечните
п ер и о д и 42. И м е т о М а р т а п р о д ъ л ж а в а д а се ср е щ а в някои сръбски земи,
но постепенно изчезва п о р а д и в ъзп рием ан ето на м ъ ж к а т а п ерсон и ф икац ия
н а месеца или избл едн яван ето й като цяло у другите ю жни славяни.
В р у м ъ н с к а т а н а р о д н а т р а д и ц и я м есец ът се н а р и ч а о т н о в о Б а б а
М а р т а (С ев ер н а Д о б р у д ж а , М у н т е н и я и в н яко и с е л и щ а в Б е с а р а б и я )
и ли Б а б а Д о к и я — по и м ето н а Св. Е в д о к и я , ч ий то п р азн и к в и з т о ч н о п ­
р а в о с л а в н и я к а л е н д а р е н а 1 м а р т . Т ази б а б а участва в м н о г о п о в е р и я
и леген д и , с т о я щ и н а й -б л и з к о д о б ъ л г а р с к и т е или н а п ъ л н о сход н и с
тях . Във ф о л к л о р а на н я к о и а р о м ъ н с к и и в л аш к и групи от М а к е д о н и я
се п о я в я в а и М а р т ( м .р о д ), но винаги във в р ъ зк а с „ Б а б а т а “ . О з н а ч а в а ­
нето н а п ъ р в и т е 9 и ли д о р и 12 д ни н а м а р т като „ Б а б и т е “ ( „ Б а б и н и д н и “ )
е типично и за рум ънската традиция.

40
В г р ъ ц к а т а м и т о л о г и я м е сец ъ т е п р ед став ен като м ъ ж — д M dpT7]s.
За него се е ф о р м и р а л б о г а т к о м п л е к с от п о в е р и я , л е г е н д а р н и м о т и в и и
:б р е д н и п р а к т и к и , схо д н и с б ъ л г а р с к и т е . Н яко и р ег и о н ал н и п р о з в и щ а
• ато Гдартг]s (дерач) о т р а з я в а т крехки я б а л а н с м е ж д у п о м н н ь ч н а и
-л и м а т и ч н а о б у с л о в е н о с т н а ^ а з в а н и е т о и п р е д с т а в л я в а т я д р а на с ъ п ъ т ­
стващ и о с н о в н а т а п р е д с т а в а .
С ъ о т н о ш е н и е т о м е ж д у с п о м е н а т и т е н а зв а н и я о ч е р т а в а н я к о л к о п р о б ­
лема: за п ъ р в о н а ч а л н а т а с е м а н т и к а н а и м ето М а р т а , д о к о л к о т о и м а
такава; за „ с т а р а т а ж е н а “ като п е р со н и ф и к ац и я на м есец а, с кой то
за п о ч в а г о д и н а т а ; з а щ о то зи месец се п р е д с т а в я ка то ж ена, и то т ъ к м о
з б ъ л г а р с к а т а и р у м ъ н с к а т а , т. е. в б а л к а н о -к а р п а т с к а т а н а р о д н а т р а д и ­
ция.
К а к т о л и ч и о т к р а тк и я о б з о р , М а р т а се н а л а г а с р а в н и т е л н о късно
• ато о б щ о р а з п р о с т р а н е н о н а р о д н о н а зв ан и е на месеца. В печатлени ето,
с ъ зд а д е н о о т п р о д ъ л ж и т е л н а т а п а р а л е л н а у п о т р е б а на с та р о с л а в я н с к и т е
л а т и н с к и т е и м е н а на м есец и те, м о ж е об ач е да е л ъ ж л и в о . Д о б р е
звестна е к о н с е р в а т и в н о с т т а н а с р е д н о в е к о в н а т а кн и ж н и н а, в к о я то
по -р ан н и те н а зв а н и я м о ж е д а са се з а д ъ р ж а л и и сл ед о т м и р а н е т о им.
Неизяснен о с т а в а м е х а н и з м ъ т , д о в е л д о н а л а г а н е т о н а М а р т а като н а ­
р о д н о н а зв ан и е н а м е с е ц а в ц я л а т а ни етн и чн а тер и т о р и я . В б ъ л г а р с к а т а
ф о л к л о р и с т и к а в е ч е д м а о п и т н а з в а н и е т о д а се изведе от и н д о ев р о п ей с-
кото mar — „ в о д а “ . Т а з и д о г а д к а се п о т в ъ р ж д а в а и о т ед н о р яд ко
п р о зв и щ е на м е сец а — х ъ р в а т с к о т о „ В л а ж а к “ , известно от н а ч а л о т о на
XVII в. Т я се о с н о в а в а на к л и м а т и ч н и т е о со б ен о ст и на м а р т като един
от н а й -в л а ж н и т е месеци от г о д и н а т а — сн еговете се т о п я т и п ад ат
п ъ рв и те п р о л е т н и д ъ ж д о в е . И д е я т а е о т р а з е н а в м н о г о п о ве р и я и о б р е д ­
ни п р ак ти к и , с в ъ р з а н и с м а р т е н с к и т е снегове и д ъ ж д о в е , както и с
к л и м ати ч н и те ефекти, чрез к о и т о се п р о я в я в а „ М а р т и н и я т н р а в “ . И з с л е ­
д о вател и те и зт ъ к в а т и в ъ з м о ж н а т а в р ъ зк а на н азв ан и е то на м есец а със
. т а р о с л а в я н с к о т о m o r — „ с м ъ р т “ . П р и е м а н е т о на тази хи п о те за ще
остави п е р с о н а ф и к а ц и я т а М а р т а в един сем ан ти чен ред с персонаж^и
<ато М а р а и л и ш а н к а , руското М о р е н а / М а р е н а , д е м о н а „ м о р а “ и т. н.
П р и п о л о ж е н и е обаче, че м е сец ъ т п о л у ч а в а женска п е р с о н и ф и к а ц и я с а м о
в о гран и чен б а л к а н с к и а р е а л , с п о м е н а т и т е зн ач ен и я н а ед и н н о т о за целия
европейски х р и сти ян ск и св ят негово н азв ан и е би т р я б в а л о д а се п р и е м а т
за в то р и ч н и ( н а п р и м е р като п р е о с м и с л я н е на някои об р ед и и м и ти чн и
черти на к а л е н д а р н а т а е д и н и ц а чрез в ъ зс т а н о в я в а н е на п о ч ти за б р а в е н и
е т и м о л о г и ч н и гн езд а) и д а се п о т ъ р с и м е х а н и з м ъ т на с в ъ р зв а н е т о им с
п р е д с т а в а т а за М а р т а .
От д р у г а с т р а н а , и з п о л з в а н е т о н а Б А Б А ка то с а м о с т о й н о име или
като о п р ед ел ен и е къ м М а р т а (за ц ели я месец или за част от него) е
х а р а к те р н о з а д о с т а п о -ш и р о к регион от б ъ л г а р с к и т е земи. Т о в а изисква
да се п р о с л е д и в н а й -о б щ и ли н и и п о я в а т а на с т а р и ц а т а в б ъ л г а р с к и я , а
и в д р у ги ев р оп ей ски т р а д и ц и о н н и ка л е н д а р и . С т а р и ц а т а се с р е щ а и като
об ред ен п е р с о н а ж , и в п о в е р и я т а и ф о л к л о р а на сл ав я н ски те, р о м а н с к и т е
и г е р м а н с к и т е н а р о д и . Без д а е н ео тм е н н о п р и к реп ен а къ м п ъ р в и я
п р олетен месец или н а ч а л о т о на р и м с к а т а г о д и н а , тя о л и ц е т в о р я в а
м о м е н т и т е н а п р е х о д м е ж д у г о д и ш н и т е ц икли , както и сх о д н и те на м а р т

41
ка т о вр ем е н а п р о б у ж д а н е и р а ж д а н е — с е д м и ц а т а п ред и З а го в ез н и и
о т д е л н и п е р и о д и н а В еликите п о сти . Ти пи ч ен п р и м е р з а к а л е н д а р н о т о
си т у и р а н е н а м и т о л о г е м а т а „ с т а р а ж е н а “ е п о в л и я н а т а о т р о м а н с к а т а
т р а д и ц и я с р ъ б с к а п р е д с т а в а за „ б а б а К о р и з м а “ — у р о д л и в а , г р о з н а и
п а к о с т л и в а , к о я т о и м а л а 7 т о ^ и ( — п атер и ц и ) и всяка с е д м и ц а от
п о сти те х в ъ р л я л а п о е д н а о т тях . В б ъ л г а р с к и я к а л е н д а р М ар т а е м о ж е
б и н а й -и з в е с т н а т а б а б а , н о не ед и н ствен ата. О ь с С и р н и Заго в езн и е
с в ъ р з а н а „ к у к е р с к а т а б а б к а “ , ч и и то а т р и б у т и и д е я н и я с р а в н и т е л н о
н а й -п л ъ т н о я д о б л и ж а в а т д о М а р т а . Б а б а т а у ч аств а и в н о в о г о д и ш н и т е
с у р в а к а р с к и о б и ч а и ( „ С т а р ц и “ и „ Б а б у г е р и “ ), а с Б а б и н д е н з а в ъ р ш в а
п е р и о д ъ т н а М р ъ с н и т е д н и 5 . Във всяка от тези б а б и , к а к т о и в М а р т а ,
се к о н к р е т и з и р а м и т и ч н и я т о б р а з на С Т А Р А Т А Ж Е Н А , к о д и р а щ а О С ­
НОВНИЯ К А Л ЕН Д А РЕН ПРЕХОД.
Д р у г о с н о в е н к о м п о н е н т в н а р о д н и т е п р ед став и за М а р т а е н е и зм е н ­
н о т о й в к л ю ч в а н е в т р а д и ц и о н н а т а с е м е й н о -р о д о в а стр у к ту р а. Т о се
п роявява в две направления. О т една страна, М арта им а брат — обик­
н о в е н о т о в а е С еч ко, а с п о р е д м н о г о версии — д в а м а б р ат я : Г о л я м и
М а л ъ к С ечко. Т я ж ивее за е д н о с тях, п р и т е ж а в а т о б щ и м о т (лозе) и
п о л з в а т о б щ о п л о д о в е т е н а т р у д а (вж. п о -д о л у л е г е н д а т а з а и зп и т о т о
вино). С п о р е д п о в е р и е от С т р а н д ж а и Р о д о п и т е б р а т я т а н а М а р т а са
т р и м а , се д е м , девет (с р а в н и т е л н о често с р е щ ан вар и ан т, в е р о я тн о п о р а ­
ди м а г и ч е с к а т а с и м в о л и к а на ч и с л о то 9) или ед и н адесет . П о с л е д н и я т
в а р и а н т о б е д и н я в а д ва н а й с е т т е м есец а на г о д и н а т а в е д н а се м ей н а с т р у к ­
т у р а , ч ии то к о м п о н е н т и са в е д н о т и п н а к р ъ в н о р о д с т в е н а връзка: б р а т я
и сестра. Т а з и с т р у к т у р а не с ъ д ъ р ж а в себе си в ъ з м о ж н о с т т а з а в ъ з п р о ­
и зв е ж д ан е н а р о д а .
О т д р у г а с т р а н а обач е, М а р т а ж ивее в съ п р у ж еск и о тн о ш ен и я . С п о р е д
е д н а л е г е н д а т я „ и м а л а м н о г о хубав м ъ ж , н о к у ц “ . П о - ш и р о к о р а з ­
п р о с т р а н е н о е в я р в а н е т о , че М а р т а и м а д в а м а м ъ ж е , е д и н и ят от ко и то
о б е д и н я в а д о б р и т е качеств а — м л а д , хубав, а д р у г и я т — л о ш и т е: стар,
гр о зен , с в а д л и в . И д е я т а за д в о й н о т о б р а ч н о п а р т н ь о р с т в о е з а п а з е н а
и в о б р а т н и я м о д е л , типичен за Г ъ р ц и я и ю г о з а п а д н и т е б ъ л г а р с к и зем и.
С п о р е д н его М а р т е м ъ ж и и м а две жени, чиито х ар а к тер и сти к и с ъ о т ­
ветст в ат н а тези н а М а р т и н и т е м ъ ж е . Е д н о т и п н и са и о тн о ш е н и я т а
м е ж д у м а р т е н с к а т а п е р с о н и ф и к а ц и я — м ъ ж к а или ж енска — и д в а м а т а
й п а р т н ь о р и : о т е д и н и я е д о в о л н а и се см ее, а д р у г и я м р а з и и плаче,
к о г а т о го г л ед а. Във в я р в а н и я и леген д и о т н о в о о т С т р а н д ж а и Р о д о п и т е
м ъ ж е т е н а М а р т а са повече — т р и м а , седем или девет. В съ щ н о с т техният
б р о й и м а в то р о с т е п е н н о зн ачение. В а ж н о т о е, че с т р у к т у р а т а н а в з а и м о ­
о т н о ш е н и я т а е е д н а и съ щ а : М А Р Т А + 2 Б Р А Т Я / М Ъ Ж Е .
В г р ъ ц к а т а н а р о д н а т р а д и ц и я тя е в о б ъ р н а т вид. Т а зи п о в т о р я е м о с т
н а с о ч в а к ъ м и з в о д а , че м ъ ж е т е и б р а т я т а н а М а р т а п р е д с т а в я т д в о й н и я
с о ц и а л е н стату с н а н ейните п а р т н ь о р и . И д ей ст в и т е л н о , о б щ о т о с ъ ж и ­
т ел ство н а М а р т а с б р а т я т а й, о п и с ан о в л е г е н д а т а за и з п и т о т о вино, се
н а с л а г в а н а д с ъ щ и н с к а т а се м е й н а в р ъ з к а и я з а т ъ м н я в а . С ъ ж и т е л с т в о т о
в ед н о се м ей ств о , един д о м на зр ел и , т. е. го д н и за семеен ж и в о т б р а т и
сестра, н я м а м я с т о в с и с т е м а т а н а т р а д и ц и о н н и я св ето гл ед . В п а т р и а р ­
х ал н и я о б щ е с т в е н м о д е л , о с н о в о п о л а г а щ за б ъ л г а р с к а т а с о ц и о н о р м а -

42
ти вн а ку л ту р а, сем ей н и те б р а т я и сестри винаги ж и в еят о т д е л н о . Д в а т а
социални статуса са представени в ед н а легенда от П а за р д ж и ш к о : „едно
зреме всички месеци живеели заедно и за д а и м а кой д а им къщ ува, реш или
да се о ж ен я т.“ П о известни съ о б р а ж ен и я се о тказали от то в а пред ло ж ен ие
:-;а н ай-голем ия, но после „си взели сестрица М а р т а “ 56. Т р уд но е д а се търси
действително историческо или д о р и истори ко-ти п ологи ческо съответствие
на представените взаи м о о тн о ш ен и я, но е неизбежно все пак н асочването
г ь м по-ранен стади й в с о ц и а л н а т а о рган и зац и я от п ат р и а р х а л н о т о семейс­
тво — к ъ м р о д а, в кой то д о м и н и р а жената.
П о д о б н о тъ л к у в а н е се п о т в ъ р ж д а в а и от о б с т о я т е л с т в о т о , че в б ъ л -
-арски те л еген д и и п о в е р и я л и п с в а я с н а о т р и ц а т е л н а н о р м а т и в н а оц ен ка
за инцеста. С л ед и от т а к а в а д о л а в я м е обач е в м и т и ч н и я кон тек ст на
гб ич ай от И з т о ч н а С ъ р б и я , п о к а за т е л е н за р а з п р о с т р а н е н и е т о н а и зс­
л е д в а н а т а с т р у к т у р а у д р у г и те ю ж н и сл ав я н и . И з п ъ л н е н и е т о на о б р е д н а
тесен н а М а р т а и деветте й б р а т я е я д р о т о на архаич ен м о м и н с к и о б и ч ай
от ти п а на з а п а д н о б ъ л г а р с к о т о „ход ен е на г о р а “ в н о щ т а с р е щ у Е н ь о в ­
ден. В песента се н а м е к в а за а м б и в а л е н т н и т е о т н о ш е н и я на М а р т а с
о р а т я т а й. Т я се пее н а о б р е д н о х о р о о к о л о зап ал е н н а в и с о ч и н а огън .
Освен я с н а т а б р а ч н о - о п л о д и т е л н а н асоч ен о ст, о б р е д н и я т кон тек ст с ъ ­
д ъ р ж а и следи о т п о л о в и о т н о ш е н и я м е ж д у б р а т и сестра, п р ед став ен и
гато сп о м е н от д е й с т в и т е л н а случка.
К о св ен о п о т в ъ р ж д е н и е за д в о й н и я статус м ъ ж — б р а т п р е д с т а в л я в а
::о б р а т и м с т в о т о м е ж д у М а р т а и д р у г месец. В М а к е д о н и я 'с е с р е щ а
п о верието, че М а р т и м а за п о б р а т и м А п р и л , а с ъ щ е в р е м е н н о в З а п а д н а
Т р ак и я „ А п р и л к о “ е б р а т н а М а р т а . П о я в а т а на м е сец а и в м ъ ж к и , и в
женски о б р а з в ю г о з а п а д н и т е б ъ л г а р с к и зем и з а т р у д н я в а т ъ л к у в а н е т о
-:а п о б р а т и м с т в о т о . Л о г и ч н о е д а п р и е м ем , че в сл у ч ая то п р е д с т а в я
т а б у и зи р а н и я б р а к и сексу алн и в з а и м о о т н о ш е н и я , както вече е д о к а з а н о
зъз о с н о в а н а д р у г и б ъ л г а р с к и о б и ч а и 58.
Според о б щ о б ъл гар ск ата представа М ар та е капризна и сърдита
б аба, о б л е ч е н а в с т а р и и т ъ м н и дрехи. Т я често е г ъ р б а в а или куца —
-б у л и йе ед и н и я т кр а к, та мояог и д а п о н а к у ц в а “ , и н оси „ ж е л я з н а
п а т е р и ц а “ , с к о я т о г о н и зм и и те . К у ц о т а т а и г ъ р б а в и н а т а на М а р т а
оч ертават в ъ н ш н о с т т а й ка то с х о д н а с тази на ку к ерск ата „ б а б к а “ . Те
отнасят о б р а з а к ъ м г р у п а т а н а д о б р е п о зн а ти те ас и м етр и ч н и м и ти чн и
п ерсо н аж и, а к т и в и з и р а щ и се в п ер и о д и т е н а п р ех о д и п р и н а д л е ж а щ и
КЪ^ 0 ХТОНИЧНИЯ с в я т ’ за което с в и д е тел ств а „ н е п ъ л н о т а т а н а ф о р м и т е “
им . Н е щ о повече: в б ъ л г а р с к а т а н а р о д н а к у л ту р а М а р т а е ед н а от
н ай -ярк о п р е д с т а в е н и т е чрез куц о та п е р со н и ф и к ац и и на врем ето . К ъ м
та к о в а з ак л ю ч ен и е н а с о ч в а и с е м а н т и ч н а т а в р ъ зк а М а р т а — зм и и : тези
влечуги, б езк р а к и в б у к в а л н и я с м и с ъ л , п р е д с т а в л я в а т и д е а л н о т о о б к р ъ ­
жение н а у р о д л и в а т а ст а р и ц а . С о с о б е н и я им вър веж се с в ъ р з в а и п о я в а т а
на р ац и те във в я р в а н и я т а и п р а к ти к и те н а 9 м а р т (Св. 40 м ъ ч е н и ц и )61.
Освен за в ъ н ш н и я и згл е д у стой ч иви и п о к а з а т е л н и са н а р о д н и т е
п р ед став и и за Н Р А В А н а Б а б а М а р т а . Тук и зп ъ к в а д в о й к а т а качества
с р ъ д н я /п л а ч — р а зв е с е л я в а н е /с м я х , кл асич еско п р ед став ян е н а к л и м а -
т и ч н ата н е с т а б и л н о с т и о б р а т и т е на в р ем е то през р а н н а т а п р о л е т чрез
ж енски я х а р а к т е р н а п е р с о н и ф и к а ц и я т а .

43
С поред българските народни вярвания М ар ти н ата сръдня е предиз­
в и к а н а о т л о ш о т о й п о с р е щ а н е от х о р а т а и о т в з а и м о о т н о ш е н и я т а й с
б р а т я т а /м ъ ж е т е . В р азл и ч н и т е о б я сн ен и я н ай-често с п о м е н а в а н а т а п р и ­
ч и н а з а с ъ р д и т о с т т а н а М а р т а е, че „ б р а т я т а й я р а з я д о с а л и , ка то й
и зп и л и ц я л о т о в и н о “ (или „С ечко и зп и л в и н о т о й “ ). М а р т а се с ъ р д и и
к о г а т о г л е д а г р о з н и я си м ъ ж и ли ку ц и я м у крак, к о г а т о „ м ъ ж ъ т й я
б ъ х т и “ , к о г а т о не са й ку п и ли н о в а з а б р а д к а и т. н. С х о д н и са о б я с н е ­
н и я т а з а с ъ р д и т о с т т а н а гр ъ ц к и я М а р т . Л ю б о п и т н а е в р ъ з к а т а м е ж д у
двете п р е д с т а в и в ед и н зап и с от Х а ск о в ск о : „ к о г а т о М а р ^ е с м л а д а т а
си ж ена, с т а р а т а се я д о с в а и от т о в а в р ем е то с т а в а л о ш о “ . О п и с а н о т о
н е д о в о л с т в о н а М а р т а от м ъ ж а (м ъ ж ете ) й р а з к р и в а с е к с у а л н ата п р и ч и н а
за с р ъ д н я т а й. Г л е д а н е т о , „ б ъ х т е н е т о “ ( = б о я т ) или д а р ъ т (н о в а т а
з а б р а д к а ) се и з п о л з в а т за о б о з н а ч а в а н е н а п о л о в и я акт, с п о м е ^ т като
п р я к а п р и ч и н а за м а р т и н о т о н е д о в о л с т в о в ед и ни ч ни зап и си . Т о в а
р а з б и р а н е е о т р а з е н о и в оп асени е „к акъ в м ъ ж щ я л а д а срещ н е, за д а не
се р а з в а л я в р е м е т о “ . Т о н а м и р а р и ту ал ен и з р а з в о б и ч ая , р е г и с т р и р а н в
Р усен ско, п р и п р о д ъ л ж и т е л н о л о ш о врем е п рез м а р т д а се и з в ъ р ш в а
с и м в о л и ч н а с в а т б а н а „н як о й м ^ | д , м л а д о ж е н е ц , д а не е в д о в е ц “ с Б а б а
М а р т а , за д а се о п р а в и в р ем е то .
С М а р т и н а т а с р ъ д н я се о б я с н я в а т о щ е две черти от п о ве д е н и ет о й.
Т я м о ж е д а „ н а п и к а е “ х о р а т а и ли д а ги „ п о п л ю е “ . И д в а т а т е р м и н а
о б о з н а ч а в а т с в ъ р з а н и т е със с т у д а и в л а г а т а к л и м а т и ч н и я в л ен и я през
м есец м а р т . Т а к а н а п р и м е р п ъ р в и я т „ м а р т и н д ъ ж д “ се н а р и ч а и „М ар­
т и н а п и к н я “ , а и з р а з ъ т „ М а р т а п и к а й “ се о тн ася къ м п р е в а л я в а н и я т а на
1 м а р т и ли п р ез ц ели я месец. „ М а ^ т а п л ю в а т р ъ ш “ , ко га то вали сугра-
щ и ц а или примесен със сняг д ъ ж д ' . Я д ъ т и с ъ р д и т о с т т а ^ к а р а т д а „си
къ са р и з а т а “ и „ р а з ф ъ р л я п а р ц ал и те“ : то гав а „лети сн яг“ . Л ес н о е т ъ л ­
ку в ан ето н а тези д ей ствия. И п л ю е н е то , и пик аен ето са ф и зи о л о г и ч н и
о т д е л я н и я н а ч о в е ш к о т о т я л о , с в ъ р з а н и с н еч и с то тат а, а „р а зк ъ с а н и т е
п а р ц а л и “ в с ъ щ н о с т са п р е в ъ р н а т и т е в б окл ук дрехи. Н о с е щ и я р к а о т р и ­
ц а т е л н а н а т о в а р е н о с т в с и с т е м а т а н а н а р о д н а т а ку л ту р а, тези ел ем ен ти
о ч е р т а в а т и д е я т а з а „ н е ч и с т о т о “ като „ и з в ъ н к у л т у р н о “ . М а р т а се в р ъ щ а
къ м п ъ р в о н а ч а л н о т о съ с т о я н и е н а д и в о ст, н ек у л ту р н о ст (о т к а з в а се от
д р ехи те си, д е м о н с т р а т и в н о и зх в ъ р л я неч истотии ) и, п р о я в я в а й к и го в
ч о в е ш к и я св ят, з а п л а ш в а д а н а р у ш и к у л т у р н о т о м у равн овеси е. О ттук
п р о и з л и з а н е о б х о д и м о с т т а тя д а б ъ д е у м и л о сти ве н а .
М а р т и н и я т д ъ ж д не м о ж е а в т о м а т и ч н о д а б ъ д е отнесен къ м у н и в е р ­
с а л н о п р и е т а т а ж е н с ка с и м в о л и к а н а в о д а т а (в л агата ). К л ю ч к ъ м т ъ л к у ­
ван ето м у е п р е д с т а в я н е т о н а д ъ ж д а ка то м ъ ж к о о п л о д и т е л н о нач ал о:
„н е б е с н а та в о д а “ о п л о ж д а зе м я т а , в ъ з п р и е м а н а във всички м и т о л о г и и
к а то ж е н а и м а й к а 67. П о д о б н о о см и с л я н е е с ъ п о с т а в и м о с п о я в а т а на
д ъ ж д а ( = урина) в обичая „С тар ц и “ .
Т р у д н о с т т а и д в а от ф ак т а , че в р а з г л е ж д а н о т о н а р о д н о вярван е
д ъ ж д ъ т се о с м и с л я к а т о о т д ел я н е от ж е н с к ат а „ д о л н и ц а “ , т. е. от л о н о т о ,
ко е то е д н о в р е м е н н о „ п р и е м а д ъ ж д а “ ( = о п л о ж д а н е ) и и зх в ъ р л я , „ и з л и ­
в а “ с ъ д ъ р ж и м о т о ( п л о д а за е д н о с о к о л о п л о д н а т а течност) в а к т а на
раж дането. С ледователно „М ар ти н ата пикня“ м ож ем да отъж дествим с
а к т а н а р а ж д а н е , ка то един от ф и зи о л о г и ч н и т е п р оц еси на „ и з х в ъ р л я н е “

44
от ж е н с к ат а д о л н и ц а . Н а р о д н и я т и з р а з и м а о т р и ц а т е л н о значение с а м о
в м о д е р н о т о съ зн ан и е. В н а р о д н а т а р а з г о в о р н а реч п о д о б н и и з р а зи са
естествени и д о р и в сл у ч ая „ М а р т и н а п и к н я “ се и з п о л з в а като е в ф е м и ­
зъм.
П р е д с т а в е н о т о с х в а щ а н е за д ъ ж д а през м а р т в ъ в е ж д а д р у г к р ъ г от
в ярв ан и я, с в ъ р з в а щ и в л а г а т а п рез С ечко и М а р т а със заека. В ярв ан ето ,
че през ( М а л ъ к ) С ечко не е д о б р е д а вали д ъ ж д и „заек д а се п о м о ч а на
ньиву , н а м и р а о т г л а с в п о д о б н о в ярв ан е от П л о в д и в с к о за М а р т а : „и
зайче д а се изпи кае на н и в а т а п рез М а р т а , все е з а р а р . “ 69 П о к а з а т е л н о
^ св ъ р зв а н е т о на п о с л е д н а т а з и м н а и п ъ р в а т а п р о л е т н а в л аг а е д н о в р е ­
м енно с у р и н а т а и с д и в и я заек, както и о т б е л я зв а н е т о н а п о -о с о б е н а т а
им с т о й н о с т за п осевите, т. е. за п л о д а , к о й т о вече н оси зем ята. В
Страндж а, едновременно с „ум илости вяван ето“ на М арта, я приканват
да б ъ д е „ д о б р е з а й к и н я ; „ з а й к и н я “ е н ар еч ен а и Б о г о р о д и ц а , и д е щ а
-л ед С еч ко-Д еч ко . В сл у ч ая м о с л о в и ч н а т а ощ е от д р е в н о с т т а п л о д о в и ­
тост н а зае ка се с в ъ р з в а с двете женски к а л е н д а р н и п е р со н и ф и к ац и и . Н о
д о к ато Б о г о р о д и ц а се с м я т а за „ з а й к и н я “ , з а щ о т о „е р о д и л а м о м а “ , Б а б а
М а р т а щ е б ъ д е „ д о б р а з а й к и н я “ , ако „ и з х в ъ р л я “ от себе си, т. е. ако
..дава б ер ек ет“ . И н ач е к а за н о - ако Б А Б А Т А стане Б У Л К А и ро д и .
П о ч ти п о в с е м е с т н о б ъ л г а р с к и т е п р ед став и и зт ъ к в а т о щ е една с ъ щ е с ­
твена о с о б е н о с т н а п ъ р в и я М а р т и н д ъ ж д — д а се п р е в р ъ щ а в оцет или
да п р ав и о ц ет а си лен и чист. В н якои с е л и щ а тази п р е д с т а в а е о т р а зе н а
з с ъ щ и н с к а к у л и н а р н а п р о ц е д у р а : д ъ ж д ъ т се вари в съд, после се с л а г а
навън, „н а о т в о р е н о “ и с л е д 40 (!) д н и с та в а о ц е т 7 . И така: „ М а р т и н а т а
з о д а “ в ед и ни я сл уч ай се п р е д с т а в я като пикня, в д р у ги я — ка т о оцет.
П р е в р ъ щ а н е т о би б и л о н е о б я с н и м о , ако не в и д и м всеки от д в а т а ел е­
м ента в ка ч е ст в о т о м у на ку л и н а р ен п р о д у к т. У р и н а т а е „н е щ о ср едн о
меж ду т я л о т о и м о р е т о “ ; м и н а в а н е т о й през т я л о т о е р а в н о с и л н о на
-готв ян е, сл ед ко ето и зл и за с о л е н а . О т св о я с т р а н а , оц етът се п о л у ч ав а
от ф е р м е н т и р а л о т о вино, т. е. с ъ щ о е п р о д у к т на с в о е о б р а з н о „ в а р е н е “ .
И со л та , и оц ет ъ т са осн о в н и съ ставки на всяка к у л и н а р н а о б р а б о т к а ,
т. е. на к у л и н а р н о т о „ у с в о я в а н е “ . Ч р е з тях е въведен нов код , о т р а з я в а щ
и деята за о п л о ж д а н е / п л о д о в и т о с т на М а р т а .
С п е ц и ф и ч н а черта в б ъ л г а р с к а т а н а р о д н а п р е д с т а в а за М а р т а е д и ­
н а м и к а т а н а н е й н о т о присъстви е. Т я вин аги и два от г о р а т а или от
п о лето , о б и к а л я нивите, в л и за в се л о т о и ходи от к ъ щ а на к ъ щ а . П р и
това д ви ж е н и е т о й в и н аги е отвън н ав ътре, от „ д и в о т о “ или п е р и ф е р и я т а
на у св о ен о то п р о с т р а н с т в о к ъ м н еговия ц ен тър, я д р о т о на о б и т а е м и я
^вят д о м а . О т г л а с от н е р а з р и в н а т а в р ъ зк а с г о р а т а са св ед ен и ята, че
..Б аб а М а р т а ... х в ъ р л я г р о з о т и л о т о си върху х о р а т а “ така, ка кто „ г о р а т а
хвърля върху д е ц а т а г р о з и л о т о си, ко га то се р а з з е л е н и “ 74. И д в а н е т о или
в л и за н е т о на М а р т а е с ъ п р о в о д е н о с р азл и ч н и о со б ен о сти , д о п ъ л в а щ и
х а р а к т е р и с т и к а т а й н а м и т о л о г и ч е н п ер со н аж . Освен че х в ъ р л я г р о з и л о ­
то си, М а р т а „н оси б ъ л х и и ги д а в а с к о т е л ч е“ ; в ъ о б щ е б ъ л х и т е п о ст о -
янно я с ъ п ъ т с т в а т , ко с ве н о в н у ш ав ай к и н е й н а т а нечистота. В стъп ван ето
и в о п р е д е л е н о т о врем е и п р о с т р а н с т в о се в ъ з п р и е м а ка то ф изическо
съ п р и к о с н о в ен и е. З а т о в а п ъ р в и я т ко н так т с нея се с м я т а за опасен. В
някои р а й о н и е известен и з р а зъ т „ д а не х в а щ а М а р т а д е ц а т а “ и се п о л а г а т

45
о со б ен и г р и ж и за п р е д п а з в а н е на м л а д и т е х о р а от тази „ з л и н а “ . С ъ ш и я т
и з р а з се и з п о л з в а и за р а з б о л я в а н е т о от „ б а б а Ш а р к а “ . Ще п р и п о м н я ,
че в Р о д о п и т е П ъ р в и м а р т се п р а з н у в а и ср ещ у „б о л е х ч и ц и т е “
О с о б е н о опасен е п ъ р в и я т М а р т и н д о п и р з а л и ц е то , и и о -с п е ц и а л н о
з а очите. В С м о л я н с к о ц я л о т о се м ей ств о с т а в а сутри н п о -т ъ м н о , „ за да
не х м и н а п и к а в а М а р т а уч ите“ , и се в яр в а, че „ М а р т а ка то д о й д е , ще
д о н есе с ъ н “ . В С о ф и й с к о с „ м а р т и н о ц векье“ си тр и я т очите, като
зак л и н а т : „ М а р т а очи д а б о л ь а т , мене д а не б о л ь а т “ , д о к а т о в С т р у ж к о
п о д о б н о з а к л и н а н и е е а д р е с и р а л о к ъ м кукуряка — „ п ъ р в о т о зе л е н о “ —
н а б р а н р а н о с у т р и н т а на 1 м а р т . П о в е р и е т о за с ъ н л и в о с т т а , к о я т о н оси
Б а б а М а р т а , е за п а з е н о д о р и у б е с а р аб ск и те б ъ л г а р и — п реселн и ц и от
Ю г о и з т о ч н а Б ъ л г а р и я . Т о е и зр а зе н о в п о -р а з л и ч н а ф о р м а у населен и ето
о т И з т о ч н и т е Р о д о п и : „ Б а б а М а р т а о ставя н и ш ан и край очите и на
ч е л о т о .“ П р и в е д е н и т е ч астн и сл уч аи се о б е д и н я в а т о к о л о е д н а идея.
П о с т е п е н н о се о ч е р т а в а п о р е д н а т а х а р а к т е р и с т и к а на М а р т а — в р ъ зк а т а
й със с м ъ р т т а . Т я се и з р а з я в а по д в а н ачина: ка т о о т ъ ж д е с т в я в а н е с
„ х в а щ а н е т о “ н а М а р т а и на б о л е с т т а й ка то „о с тав ян е на н и ш а н и “ , т. е.
у в р еж д ан е. О т св о я с т р а н а „ н а п и к а н и т е “ или съ н л и ви т е очи н а с о ч в а т
к ъ м и д е я т а з а с ъ н я -с м ъ р т .
Е д н о о т м е ж д и н н и т е зв ен а н а т о в а п р е в р ъ щ а н е — „ г р о з о т и л о т о “ —
е в ъ в ед ен о и чрез м а р т е н с к о т о сл ън ц е, ко ето и зг ар я л и ц а т а . Т о в а х а р а к ­
тер н о за г р ъ ц к о т о н аселени е в яр в ан е е р а з п р о с т р а н е н о и в Ю ж н а Б ъ л ­
г а р и я , к ъ д е то освен з^ м о м и т е — ц ен трал ен об ект на п р е д п а зв а н е т о —
се о т н а с я и за д е ц а т а . С л ъ н ц е т о , „д он есено от М а р т а “ , се с м я т а за н ово
и л я т н о . П о с л е д н о т о о п р ед ел ен и е с в ъ р з в а с и л а т а на с л ъ н ц е то с о п л о д и -
т е л н а т а м у м о щ , със с п о с о б н о с т т а му д а к а р а зе м я т а д а р а ж д а (през
л я т о т о се „ р а ж д а б е р е к е т ъ т “ ). В то зи с м и с л о в кон текст з а б р а н а т а „ с л ъ н ­
цето д а не в и ж д а м о м и т е “ п р и д о б и в а и д р у г о значение: и зг а р я н е т о на
л и ц а т а им би о з н а ч а в а л о „ и з г а р я н е т о “ им ка то девици.
„ В ъ в е ж д а н е т о “ на М а р т а в н еп о ср ед ств ен о о б и т а в а н о т о п р о с т р а н с ­
тво (д о м а ) з а д ъ л ж и т е л н о се п р е д ш е с т в а от у н и щ о ж а в а н е т о , и зго н в ан ето
или н е у т р а л и з и р а н е т о на „ л о ш о т и и т е “ . Н а й -р а з п р о с т р а н е н а т а п р е д с т а ­
ва за „ М а р т и н а т а н е ч и с т о т а “ се с в ъ р з в а с б ълхите. И ка то вярван е, и
к а то о б р е д н а п р а к т и к а и зг о н в а н е т о им е п о з н а т о и при д р у г и ка л е н д а р н и
п р ехо д и: н а В а с и л о в д е н /С у р в а , при „ и з л и з а н е т о “ н а М р ъ с н и т е д н и , на
Т р и ф о н о в д е н , Г е р г ь о в д е н и о со б ен о н а С и р н и З а го в езн и и Ч и ст и п о н е ­
д ел н и к. О б р е д н о м а г и ч е с к о т о им и зго н в ан е на 1 м а р т се о с ъ щ е с т в я в а с
м етен е и и зх в ъ р л я н е на д о м а ш н и я б о кл ук в д в о р а или извън д в о р а на
к ъ щ а т а и и зг а р я н е т о му. с ъ п р о в о д е н о от за к л и н а т е л н а т а ф о р м у л а : „В ън,
б ъ л х и , вътре, М а р т а ! “ П о н я к о г а в з а к л и н а н и я т а се с п о м е н а в а т всички
в ъ з м о ж н и „ з л и н и “ : б ъ л х и , въ ш к и , зм и и , гущ ери, въл ци и м ^ к и . В
с х о д н а г р ъ ц к а п р а к т и к а се в к л ю ч в а и „ л о ш и я т и куц ф е в р у а р и “
С ъ щ и н с к о т о о б р е д н о дей ств и е и зго н в ан е с в ъ р ш в а д о к ъ щ н и я праг,
п о д к ап ч ука (с трехата ) или н а см е т и щ е т о . Н е р я д к о о б р е д н о т о с л о в о го
с ъ п р о в о ж д а и о т п р а щ а б ъ л х и т е на п ътя, на к р ъ с т о п ъ т я , при ко м ш и и т е ,
н а п о к р и в а и ли н а б у н и щ е т о . В м н о г о случаи обаче в е р б а л н а т а с т р а н а
п о д с и л в а и п о я с н я в а с м и с ъ л а на целия обред. Т о г а в а б ъ л х и те се и з п р а ­
щ а т в „ б у л к и н и /ц и г а н с к и г а щ и “ , н а кучето или ко тк ата, в д р у г о село, в

46
82
г о р а т а и ли във в о д а т а . Всеки о т об екти те, к о и т о „ п р и е м а т “ б ъ л х и те ,
носи с е м а н т и к а т а н а г р а н и ч н о с т или на н еу св оен ото ( = о т в ъ д н о т о ).
К р ъ с т о п ъ т я т и б у н и щ е т о се с в ъ р з в а т с „ н е ч и с т о т о “ . К а т о г р а н и ц а м е ж д у
л в а т а с в я т а те с а м я с т о за и зв ъ р ш в а н е н а м н о г о л еч еб н о м аги ч ес ки
практи ки . П ъ т я т , о т д р у г а с т р а н а , о б о з н а ч а в а и „ч у ж д о т о м я с т о “ , и
г ь сто я н и ето н а п р е х о д м е ж д у д в а с т а т у с а и ли д в а с в я т а (с р ав н и с и зр а за
.п ъ т н и к с ъ м “ ). О т п р а щ а н е т о на б ъ л х и те „кучетум , к о т е т у м “ се о б я с н я в а
; целия к о м п л е к с о т о б р е д и и п о в е р и я , п о к а з в а щ и м е ж д и н н о т о п о л о ж е ­
ние н а тези п и т о м н и , но с в ъ р з а н и с д и в о т о ж и в о т н и . Г о н е н е т о и м при
~нганите (а в п р и д у н а в с к и т е р а й о н и — „н а в л а ш к и т е в ъ ш к и т е “ ) в ъ в е ж д а
гтн ичн ия к о д н а р а зг р а н и ч е н и е т о свое — ч у ж д о , д о к а т о о т п р а щ а н е т о на
бъл хите п р и „ м л а д а н ев еста“ или „в б у л к и н и г а щ и “ о т н ася р а з б и р а н е т о
за „ н е ч и с т о т о “ к ъ м м л а д а т а б у л к а и ли къ м р а ж д а щ а т а ж ена. П р о г о н в а ­
нето в го р и , води или ч уж д о село п р и п о м н я с т а н д а р т и з и р а н а т а б аяч еска
ф о р м у л а за о т п р а щ а н е т о на б о л е сти , у ко ри и д р у ги „н а оня с в я т “
О бектите, къ м ко и то се и з п р а щ а т б ъ л х и те , и м а т р а зл и ч н а степен на
с и м в о л н о н а с и щ а н е , н о всички к о д и р а т п р е х о д а к ъ м о т в ъ д н о т о — п р о с ­
тр ан ств ен о , с о ц и а л н о или етн и чн о. Взети в м н о ж е с т в о т о си, те о ч е р та в а т
д и н а м и к а т а н а М а р т и н о т о п р и с ъ ств и е, н е й н о т о п о степ ен н о и д в ан е и
о в л ад яв ан е във всички аспекти на п р и р о д н о - с о ц и а л н и я ко н ти н у у м .
В Р о д о п и т е и в ю г о з а п а д н и т е б ъ л г а р с к и зем и и зг о н в а н е т о н а б ъ л хи те
; - л ю ч в а о б р е д н и д ей ств и я и ф о р м у л и , ко и то а к т у а л и з и р а т в р ъ зк а т а
меж ду д и в о т о и с т а р а т а жена. П ри т ъ м н и н а (п р ед и изгрев сл ъ н ц е или
вечер, при и зг асе н а св етл и н а в к ъ щ а т а ) и ш ум (ви кан е, чукане по ж елезни
л редм ети ) се п р о и з н а с я зак л и н а н и е т о : „ Б а б о , п р и б е р и си б у и т е /к о зи те!“
О ч и с тв ан ето е^спо л уч л иво , ак о се п ояв и с в ет л и н а и се чуе ч о веш ки глас
..у к о м ш и и т е “ . С л е д о в а т е л н о , за д а се и зг о н я т „ л о ш о т и и т е “ в н якоя
къ щ а, е н е о б х о д и м о д а се и м и т и р а ч у ж д о т о и н е о б и т а е м о т о (т ъ м н и н а ,
б езм ъ лв и е) и „ к о з и т е “ д а се о т п р а т я т в н есвоето, но н о с е щ о всички
л р и з н а ц и н а усв о ен о ст п р о с т р а н с т в о . Т а б у и з и р а н о т о о б о з н а ч а в а н е на
б ъ л х и те к а т о „ к о з и “ и зв и к в а а с о ц и а ц и я т а с „ б а б и н и т е к о з и “ в л е г ен д ата
за М а р т а и (и л и ) а н о н и м н а т а б а б а , к о я т о щ е р а з г л е д а м п о -н а т а т ъ к .
П ъ р в о м а р т е н с к о т о гон ен е н а б ъ л х и т е е с в ъ р з а н о и с д ру ги о б р е д н и
практики: и з л и в а н е н а п ъ р в а т а о т в а р а и ли о ста вя н е н а н а н и ц а о т п ъ р в а т а
с в ар е н а к о п р и в а , т. е. от п ъ р в а т а за се зо н а зел ени н а, к о я то се к о н с у м и р а ;
и зх въ р л ян е на с ъ д о в е и ли д р у г и н в ен тар, и зп о л з в а н и при го тв ен ето й

: гърне, к а ч а м и л к а ); с ъ б и р а н е н а п ъ р в и я М а р т и н ^ ь ж д и ръсене с него из
к ъ щ а т а или с п о с л е д н а т а зел е ва ч о р б а и т. н. П о всяка в е р о я тн о с т
б ъ л х и те са и зб р а н и з а осн овен носи тел н а и д е ят а за „ н е ч и с т о т о “ , понеж е
п р и с ъ с т в а т в н а й - о б и т а в а н а т а от ч овека с р е д а — д о м а , п о с те л я та . В
б и то в аспект о ч и с тв а н е т о от този в р ед ител е б и л о с а м о в р ем е н н о или
с и м в о л и ч н о и з а т о в а той с т а в а м е таф о р и ч е н и зраз на ц и к л и ч н о п о в т а ­
р я щ о т о се „ н а ч а л о “ . Всички о б р е д н и п р ак ти к и за и зг о н в ан ето м у с ъ щ о
са с в ъ р з а н и с н а ч а л о т о (п о -р я д к о с к р ая) п р е д и м н о в н еговия о т р и ц а т е ­
лен п лан .
О б р е д н а т а ф о р м у л а з а п р и о б щ а в а н е т о н а Б а б а М а р т а към човеш ки я
свят е: „В ън, б ъ л х и , вътре, М а р т а ! “ С и зг о н в а н е т о на „ л о ш о т и и т е “
к ъ щ а т а и д в о р ъ т с а м а к с и м а л н о очистени. За д а влезе в д о м а като

47
н о си тел н а з д р а в е т о и бер ек ета, и д в а щ а т а „о т г о р а т а “ М а р т а с ъ щ о
т р я б в а д а б ъ д е преч истен а. Т о в а с т а в а с п р е м и н а в а н е т о й п р ез огън.
В п овечето и з с л е д в а н и я (п ъ р в о -) м а р т е н с к и т е о гн ьов е се т ъ л к у в а т
к а т о о б р е д и с о ч и с т и т е л н а и а и о т р о п е й н а н асоч ен ост . Т о в а б е з с п о р н о
е в я р н о , н о не о б х в а щ а м н о г о о б р а з и е т о от зн ачения. П а л е н е то и п р е с ­
к а ч а н е т о н а о г ъ н я н ай -ч есто се о б я с н я в а като: „ д а п а л и м Б а б а М а р т а “ ,
„грей м и М а р т а “ , „ д а се о п у ш и “ / „ д а се ту р м и Б а б а М а р т а “ . С м и с ъ л ъ т
и м в н я к о и с е л и щ а е „ д а и з г о р и м б ъ л х и т е “ или „ д а не ни хап ят з м и и т е “ .
О г ъ н я т се п а л и , за д а се р азв ес ел и М арта . Р а зя с н е н а т а п о -го р е с и м в о л и к а
н а М а р т и н а т а в есел о ст н а с о ч в а къ м п ъ р в о н а ч а л н а т а с е м а н т и к а н а този
о б р ед , известен г л а в н о от р о д о п с к и м а т е р и а л и . Т а к а в А с е н о в г р а д с к о
„ н а д р и п к в а н е т о “ на о г ъ н я е з а д ъ л ж и т е л н о з а м л а д и т е ж ени, к о и т о ощ е
р а ж д а т д ец а, и за м л а д и т е м о м и , о с о б е н о з а сгоден и те. С п е ц и а л н о
в н и м а н и е се о б р ъ щ а на н ач и н а н а п р е м и н а в а н е т о н а д о г ъ н я — със
с ъ б р а н и к р а к а. В З л а т о г р а д с к о н а 1 м а р т се „ т у р м я т “ (о п у ш в а т ) всички:
м ъ ж е т е ^ к а т о „ р а з к о п ч а в а т д ю к я н и т е с и “ , а жените, к а т о си п о в д и г а т
п о л и т е . К а т о п а л я т о гн ьо в ете п рез п ъ р в и т е 12 м а р т е н с к и д н и , б а н а т с ­
ките б ъ л г а р и к азват: „ Б а б ’ М а р т о , аз тебе (грея — б.а., Г. В.) днес, ти
м ене ут|>е!“ С л е д всяко п реск ач ан е те викат: „ Д е д ’ А л и я, д а п и е м т о п л а
р ак и я !“ П а к т а м д о м а к и н и т е с л а г а т въглен и от п р е г о р е л и я м а р т ен ск и
о гъ н п о д л е г л а т а си. Д е й с т в и е т о е р а в н о з н а ч н о н а и зв е стн ата с и р н и ш к а
п р а к т и к а всеки д а си вземе в ъ г л е н /г л а в н я от д о г о р е л и я огън и всеки ерген
д а д о к о с н е г о р я щ и т е „ б у т у р н и ц и “ или „ о л е л и и “ за зд р ав е . Т о и м а
о п л о д и т е л н о - б р а ч н а н а со ч ен о ст и к о га т о е с в ъ р з а н о с Б а б а М а р т а .
Т о в а тъ л к у в а н е се п о т в ъ р ж д а в а и от с ъ п о с т а в к а т а с р о л я т а на о гъ н я
в с в а т б е н а т а о б р е д н о с т . О б р ед ен о г ь н се п али и п рескача в д в о р а на
м о м к о в а т а ^ ъ щ а п о време на б р а ч н о т о св о ж д а н е или с л е д усп еш на
д е ф л о р а ц и я . С в а т б а р с к и я т и п ъ р в о м а р т е н с к н я т огън са с м и с л о в о е д ­
н о зн а ч н и . Т а к а както в с в а т б а р с к и я огън е к о д и р а н п ъ р в о н а ч а л н и я т
б р ач ен акт, м а р т е н с к и я т е п р о е к ц и я на к о с м и ческата „ с в а т б а “ . В такъв
сл уч ай „ п а л е н е т о “ на М а р т а т р я б в а д а се т ъ л к у в а като о п л о д и т е л е н акт.
И все пак и м а ед н а о с н о в н а разл и ка : д о к а т о о гъ н ят за „ т у р м а т а “ е
в ъ н ш ен за всеки член н а о б щ н о с т т а (по о тн о ш е н и е н а д о м а ш н о т о о г н и ­
щ е), з а п е р с о н и ф и к а ц и я т а М а р т а то й е вътреш ен , з а щ о т о я п р и о б щ а в а
къ м д о м а . С л е д о в а т е л н о М а р т а е р а в н о з н а ч н а на в ъ л ч и ц ата, ко я то и д в а
в д в о р а (н а б у н и щ е т о ) д а л и ж е и зх в ъ р л ен и те о т д о м а ш н о т о огн ищ е
в ъ гл ен и . З а д а се осъ щ ес тви „ в ъ л ч а т а с в а т б а “ , д и в еч ъ т т р я б в а д а влезе
в д о п и р с д о м а ш н и я огън. О б р а т н о на то в а, н а С и рн и З а го в езн и п о л о в о
с ъ зр ел и те м л а д и х о р а о т и в а т при д ал еч н и я, зап ал е н извън с е л о т о огън,
з а щ о т о з а п о ч в а п е р и о д ъ т , з а б р а н е н за встъп ван е в б р ак. С л е д о в а т е л н о
„ с в а т б а т а “ н а М а р т а е на г р а н и ц а т а м е ж д у с о ц и а л н о р е г у л и р а н а т а
ч о в е ш к а с в а т б а и и з в ъ н н о р м е н а т а „ в ъ л ч а “ св ат б а. Т а зи д в о й с т в е н о с т
п р о и з т и ч а о т м н о г о о б р а з и на М а р т а , к о я т о е Б А Б А и Б У Д К А е д н о в ­
р ем ен но .
В п о чти всички к р а и щ а на Б ъ л г а р и я п ал ен ето на огън на 1 м а р т се
с ъ п ъ т с т в а о т з а б р а н а т а за д о м а к и н с к о и зп о л з в а н е н а о г ь н я . И з и с к в а н и ­
я т а с а „ д а не ври н и щ о на о г ъ н я “ и ли „ д а не се с л а г а черн о н а о г ъ н я “ .
Те се о б я с н я в а т с п о в е р и е то „ д а не ври о б л а к ( г р а д )“ или д а н я м а г л а в н я

48
93
по ж и т о т о . В н а р о д н о т о о с м и с л я н е н а з а б р а н и т е о т н о в о са н ал и ц е
п о сл ед н и те зв ен а н а а с о ц и а т и в н а т а вери га, ч ий то с м и с л о в о п о л а г а щ т л а ­
сък о с т а в а с к р и т. В н и м а н и е т о е н асо ч ен о г л а в н о вър ху н а р о д н о е т и м о -
л о г и ч н о т о т ъ л к у в а н е на о п р е д е л е н о дей ств и е и а н а л о г и я т а ( „ в р и “ гърне
— „ в р и “ о б л а к ) и ли вър ху цвета к а т о о б е д и н я в а щ — черни са всички
д о м а ш н и с ъ д о в е , с т о я щ и на огън я. В и н т е р е с у в а щ и я ни м и т о л о г и ч е н
контекст тази з а б р а н а о зн а ч а в а т а б у и зи р а н е н а п р еки я к о н т а к т м е ж д у
огън я и г о т в а р с к и я с ъ д (гъ р н ето ). С и м в о л и к а т а н а в р я щ о т о гъ рн е р а з г ­
ледах п ри с в ъ р з а н и т е със С ечко н а р о д н и п р ед став и . П ъ р в о м а р т е н с к а т а
о б р ед н о с т о б ач е п р е д о с т а в я и д о п ъ л н и т е л е н а р г у м е н т за т ъ л к у в а н е т о на
гър н ето к а т о ж е н с ка у т р о б а . В ю г о з а п а д н и т е б ъ л г а р с к и зем и е р а з п р о с ­
тр ан ен а п р а к т и к а т а д а се „ к ъ р ш а т “ п ръстен и съ д о в е, к о и т о са д ъ р ж а н и
над огън. В С е в е р н а Г ъ р ц и я п о д о б н а п р а к т и к а — чупене н а г р ъ н ц и о
з х о д н а т а в р а т а — се и р и д р у ж ^ а от п о з н а т о т о и згон в ан е на „куция
февруари, м и ш к и т е и б ъ л х и т е “ . Р азл и ч н и т е и зсл ед о в ател и о б я с н я в а т
тази п р а к т и к а к а т о м а ги ч еск о п р о г о н в а н е на з и м а т а чрез ш у м о в ефект.
Г ъ р н ето се в ъ з п р и е м а с и м в о л и ч н о к^ то н еп р и я тел и т р о ш е н е т о м у и м а
- о ч и с т и т е л н о - о т г о н и т е л н а ф у н к ц и я “ . И з п о л з в а н е т о на гъ р н е т о в с в а т ­
б ен ата о б р е д н о с т о б ач е е б л и з к о д о тази п р а к т и к а и н асо ч в а и къ м д р у г о
тълкуване. Н а с е л е н и е т о п о д о л и н а т а на река М е с т а е з а п а з и л о о б и ч ай
л а се „ и з п и т в а “ н ев ястата: п ред и д а влезе в б ъ д е щ и я си д о м , тя р и тв а
.тьлна с в о д а с т о м н а . С ч у п в ан ет о и р а з л и в а н е т о й се п р и е м а т ка то знак
1а з а п а зе н а д ев ств ен о ст, а о б р а т н о т о — като л о ш а п р о к о б а . С т р о ш а в а ­
нето на с ъ д а с н е н ач ен ата в о д а с и м в о л и з и р а о п л о ж д а н е т о на б у лк ата.
По с ъ щ и я ^ а ч и н се т ъ л к у в а и чупенето н а г р ъ н ц и п р и ж ъ т в а р с к а т а
о б р ед н о с т .
П р и в е д е н и т е п а р а л е л и п р и б л и ж а в а т тази о б р е д н а п р а к т и к а д о о ч ер ­
тан и я м и т о -р и т у а л е н м о д е л . С чуп в а се у п о т р е б я в а н ста р съд, м н о г о к -
р атн о и з п ъ л н я в а л о с н о в н а т а си ф ун кц ия — д а с ъ д ъ р ж а и г о тв и храна.
У н и щ о ж а в а н е т о м у се и з в ъ р ш в а на г р ан и ч н о м я с т о (п раг, в х о д н а вр ата)
н в г р ан и ч н о вр ем е от д е н о н о щ и е т о или г о д и н а т а . О п и сан и те п а р а м е т р и
н а п о м н я т за о с н о в н а т а х а р а к т е р и с т и к а на М а р т а с т а р и ц а т а , к о я т о не
м ож е д а се о м ъ ж и , т. е. вече не м о ж е д а б ъд е о п л о д е н а и д а д о к а ж е
р о д и т е л с к а т а си с п о с о б н о с т . С т а р о т о гърн е, което счупват, с л е д като
м н о г о к р а т н о е б и л о в д о п и р с огън я, с и м в о л и з и р а н е п л о д н а т а у т р о б а
на с т а р и ц а т а .
О г ъ н я т и м а о щ е п о -я с н а м ъ ж к а х ар а к т е р и с т и к а в р а н н о п р о л е т н а т а
о б р ед н о с т. П р е х о д ъ т з и м а - п р о л е т и в ъ з в р ъ щ а н е т о н а п р и р о д а т а се
св ъ р зв ат с п о в е р и е т о , че н а о п р ед ел ен и д н и , най -ч есто н а Т р и ф о н о в д е н ,
I м а р т и ли Св. 40 м ъ ч ен и ц и , в з е м я т а в л и за т 40 или 140 н аж е ж ен и ш и ш а ,
главни или р ъ ж ен и , к о и т о „ и з к а р в а т сту д а от з е м я т а “ и я за г р я в а т ,
с т и м у л и р а й к и я к ъ м п л о д о р о д и е . Ф а л и ч е с к а т а с и м в о л и к а е о щ е п о-яс -
но и зр а зе н а в зап и си те, с п о р е д к о и т о с ъ о т в е т н и я т светец (А т а н а с , Т р и ­
фон или „ Г л и г о р “ ) „ з а б у ч в а “ в з е м я т а н яко й о т и зб р о е н и те п р ед м ети ,
св ъ р за н и с о г ъ н я и о г н и щ е т о . Д ей ств и е то м о ж е д а се т ъ л к у в а като
р ав н о зн а ч н о н а п о л о в акт, в р е з у л т а т от к о й т о з е м я т а „ з а ч е в а “ .
А ко п р и е м е м г ъ р н е то к а т о с и м в о л н а ж е н с к ата у т р о б а , п ри т о в а
..п ъ л н а“ , т. е. с ъ д ъ р ж а щ а п л о д а , м о ж е м д а т ъ л к у в а м е к у л и н а р н и я п ро ц ес

49
като ак т н а с ъ т в о р е н и е , р а ж д а н е в ш и р о к и я с м и с ъ л н а д у м а т а . Т о в а е
к о с м о г о н и ч е н акт, в к о й т о о г ъ н я т и грае р о л я т а на м ъ ж к о н а ч а л о . П о
в р е м е н а и з в ъ р ш в а н е т о м у „ б и т о в а т а “ п р о е к ц и я н а д е й ств и е то е табу.
О бредните изисквания за „п осрещ ан ето“ на М арта същ о свидетелс­
т в а т з а д в о й н с т в е н и я й о б р а з . С п о р е д н а р о д н о т о об ясн ен и е от п о д х о д я ­
щ о т о п о с р е щ а н е зав и си д а л и М а р т а „щ е се засм ее т о п л о “ , д а л и щ е е
д о б р а и п л о д о н о с н а . П о то зи начин се о б о с н о в а в а н е о б х о д и м о с т т а от
ум илостивяване — подход, отбелязан в архаичната култура и сп рям о
д е м о н и ч н и т е с ъ щ е с т в а (б о л е с т и , с то п а н на д о м а и д ру ги ). В С т р а н д ж а
е з а с в и д е т е л с т в а н о б и ч а я т М а р т а д а се п о с р е щ а с г о р е щ а в о д а , за д а „се
у м и е “ (с р а в н и о б р е д и т е с „ б а б а Ш а р к а “), или д а я „ г о щ а в а т “ с р а з б ъ р ­
ка н о във в о д а б р а ш н о , и зх в ъ р л е н о през п р о з о р е ц а . С р е д о б р е д н о р ег ­
л а м е н т и р а н и т е о б и ч а и за п о с р е щ а н е н а й -ш и р о к о р а з п р о с т р а н е н о е и з­
н ася н е т о н а „ ч е р в е н о “ .
С ч е р в ен о то се н е у т р а л и з и р а т всички с ъ п ъ т с т в а щ и М а р т а „ л о ш о т и и “
— б о л е с т и , и зг а р я н е и ли „ г р о з о т и и “ , б ъ л х и , влечуги и д ру ги в р е д и т е ­
л и . О б и ч а я т е известен в ц я л а т а б ъ л г а р с к а етн и чн а т е р и т о р и я , ка кто и
в н я к о и р а й о н и н а Р у м ъ н и я , Г ъ р ц и я и А л б а н и я . Т ой се и з р а з я в а най-вече
в п р а к т и к а т а д а се в р ъ з в а т м а р т е н и ц и н а х о р а (д ец а и м л а д е ж и ), на
м а л к и т е д о м а ш н и ж и в о т н и и п о н я к о г а н а о в о щ н и д р ъ в ч е та. П о д р о б н и
и з с л е д в а н ^ върх у м а р т е н и ц а т а р а зк р и в а т р а з н о о б р а з н и т е й ф ункции и
с е м а н т и к а . Зн ачен ие за н а с т о я щ о т о и зсл ед в ан е и м а т някои п о ве р и я ,
с ъ п ъ т с т в а щ и ги о б р е д н и д ей ств и я и и зи скв ан и я , д о п ъ л в а щ и с ъ щ и н а т а
н а п р е д с т а в а т а за М а р т а . С ъ п о с т а в и т е л н и я т а н а л и з св и д е тел ст в а, че
п ъ р в о н а ч а л н о м а р т е н и ц а т а е п р е д с т а в л я в а л а с а м о п р ед ен а червена в ъ л ­
на. В т о з и сл уч ай се п р о я в я в а ц я л о с т н а т а се м а н т и к а на червения цвят
(о с н о в н о к а т о а п о т р о п е й и зн ак за п л о д о р о д и е ); не се н уж д ае от о б о с ­
н о в к а и с ъ о т н а с я н е т о н а в ъ л н а т а с ж е н с к о то н ач ал о . П о ч ти всички
свед ен и я з а н а п р а в а т а н а м а р т е н и ц а т а и зтъ к в а т, че в ъ л н а т а т р я б в а д а
бъй е п р е д е н а и ли п оне п ресукан а: в с ъ щ н о с т усукването на в ъ л н а т а с
п р ъсти м о ж е д а се р а з г л е ж д а ка то н а й -п р и м и т и в н а т а п р ед ач еск а тех н и ­
ка. А с л е д к а т о м а р т е н и ц а т а се н рави чрез пред ен ето, то и с а м и я т об ред ен
а т р и б у т , и в р ем е то н а н е г о в а т а н а п р а в а о п р е д е л я т с е м а н т и к а т а на целия
о б и ч ай . В ед н о о т п о с л е д н и т е и зс л е д в а н и я върху о б р е д н о т о предене —
г л а в н о в с в атб ен и те о б и ч аи , но с б о г а т и п а р а л е л и и от к а л е н д а р н а т а
о б р е д н о с т , п ъ р в о н а ч а л н а т а с е м а н т и к а на т о в а д ей ствие го р а з к р и в а ка то
„ м о д е л за с ъ з д а в а н е н а н о в ж и в о т “ , в л и я ещ върху ч о веш ки я и п р и р о д н и я
св ят . Т ъ л к у в а н е т о п р е д с т а в я о щ е един ар г у м е н т, че „к о с м и ч е с к а т а
с в а т б а “ е с м и с л о в о я д р о н а „ в л и з а н е т о /п о с р е щ а н е т о “ на М а р т а .
Р а з н о в и д н о с т н а т о зи о б и ч ай е п о с р е щ а н е т о на М а р т а с червена тъкан
или червени д рех и ( „ п а р ц а л и “ ). П о с л е д н о т о е ш и р о к о п р а к т и к у в а н о в
С е в е р о и з т о ч н а и о тч асти в Ю г о и з т о ч н а Б ъ л г а р и я . Т а к а н ас т ъ п в а н е т о на
1 м а р т се о з н а м е н у в а с и зн а сян ет о на н ови женски дрехи („ р и з а , к ъ р л я н к а
и к о ж у х “ ) върх у с т р е х ат а или в ъ р л и н а т а п р ед к ъ щ ата ; п о-често се и зн а ­
ся т с а м о п р е с т и л к а или ж енска р и за . С о г л е д на вече и з т ъ к н а т а т а
б р а ч н о - о п л о д и т е л н а с и м в о л и к а не се н уж д ае от д о п ъ л н и т е л н и о б я с н е ­
ния о б р е д н а т а ф ун кц ия на п р е с т и л к а т а („ с к у т “ ) и ж е н с к ата риза. Нека
п р и п о м н и м с а м о р о л я т а на р и за т а в с в а т б е н а т а о б р е д н о с т , о соб ен о

50
102 *
и зискван ето „ д а и м а чер в ен о но н е я “ . Т а к а червените дрех и , с к о ^ о
:г п о с р е щ а Б а б а М а р т а , се о с м и с л я т като „б у л ч и н с к а п р е м я н а “
И зн ас ян ето им т р а д и ц и о н н о се о б я с н я в а к а т о „ д а за ч е р в и м М а р т а , д а
:е з а с м е й “ . „ З а ч е р в е н а т а “ Б а б а М а р т а — „о б л е ч е н а в червен сук м ан ,
за б р а д е н а с ч ер в ен а з а б р а д к а и ^ У та в червени о б у в к и “ — с п о х о ж д а
ю р а т а и п осев и те и д а в а берекет . Т а к а чрез с и м в о л и к а т а н а п р е д м е ­
тите и чрез в е р б а л н и я ев ф ем истич ен о б р а т се и з т ъ к в а и д е я т а за п р е о б -
г а з я в а н е т о н а б а б а т а в м о м а — м л а д о ж е н к а — невяста.
С ъ щ н о с т т а н а о б р е д н о т о п о с р е щ а н е с червено е р а з к р и т а и в и зи с к ­
ването д а се и зн а с я и о к а ч в а м ь ж к и пояс, ка т о п ри то в а д о м а к и н и т е
в н и м а в а л и д а не я д о с а т М а р т а , какъ в м ъ ж щ е я с р е щ н е “ . О б р е д н и я т
см исъл се_разкри ва б л а г о д а р е н и е на с и м в о л н а т а н а т о в а р е н о с т н а м ъ ж -
гия пояс ~. П о ср ещ ан ето н а М а р т а с то зи х ар а ктере н м ъ ж к и а т р и б у т о щ е
з^днъж с и м в о л и з и р а б р а к а , от ко й то се о ч ак в ат „ с м е х ъ т “ и б о г а т а т а
т о д и т б а . Р а з г л е д а н и я т м а т е р и а л о ч е р т а в а и н о во зн ачение н а т р а д и ц и я т а
ла се и зн а ся червено: т а к а се к о д и р а п р е д с т а в а т а за „ б р а к о с ъ ч е т а в а н е т о “
-:а М а р т а с м ъ ж в м о м е н т а на н е й н о т о п о срещ ан е.
И зи ск в а н е то д а се п о с р е щ а Б а б а М а р т а с червено не м о ж е д а не се
свърж е съ с з а б р а н а т а „ д а се и зн а ся б я л о “ н а 1 м а р т (или през п ъ р в и т е
3. 9 „д н и м а р т и н и “ ). Т я е и звестн а не с а м о във всички б ъ л г а р с к и к р а и щ а ,
- н (в р а з л й ч н а Степен) в д р уги б ал к а н с к и реги он и — г л а в н о С е в е р н а
ърция. С р ед с л а в я н с к о т о населени е (и о со б ен о у и зточн и те сл а в я н и )
тази з а б р а н а ^ е о т н а с я за Б л а г о в е щ е н и е . Т я вече е а н а л и з и р а н а в
“и тер а т у р а т а , обърн ато е внимание и на привидното вътреш но про-
-н зореч и е м е ж д у н ея и и зи скв ан ето в м а р т е н и ц а т а д а п р и с ъ с т в а и „б я-
: о т р “ . Н а л и ц е са с л е д о в а т е л н о д в а р а зл и ч н и о б р е д н и к о н тек ста, в еро-
-тно п р е д о п р е д е л я щ и и р а з л и ч н о т о т ъ л к у в ан е и у п о т р е б а на б е л и я цвят.
К акъ в е с м и с ъ л ъ т на з а б р а н а т а д а се „и зн ася н а в ъ н “ б я л о . В почти
гсички и н ф о р м а ц и и се п о я с н я в а , че м я т а н е т о /и з н а с я н е т о н а „ б я л о “ се
гт ъ ж д е с т в я в а с п р о с т и р а н е т о на „ и з п р а н о “ (с р ав н и в р ъ зк а т а б я л о —
5ельо в с е л с к а т а р а з г о в о р н а реч). С л е д о в а т е л н о п ъ р в о н а ч а л н а т а с е м ан -
тнка на и з с л е д в а н а т а з а б р а н а се о т н а с я не т о л к о в а д о б ел и я ц вят и з о б щ о ,
к о л к о т о д о б я л о т о ка то с и н о н и м на и зп р а н о . Н е щ о повече — з а б р а н а т а
:е о тн ася д о д е й с т в и е т о п р а н е . И д е й с тв и те л н о в е т н о г р а ф с к и я м а т е р и а л
б рането и „и зн а с я н е т о на б я л о “ са л оги ч ески с в ъ р за н и . О т ед н а с т р а н а
лействието п ране в к л ю ч в а уд ар, б ой. Зн ачен ието на „ п е р а “ е б л и з к о д о
.удрям (о т небето), и з п р а щ а м д ъ ж д “ . И з н а с я н е т о на „ б я л о “ , т. е.
и зп р ан о , е зн ак за о с ъ щ е с т в я в а н е т о на с ъ о т в е т н о т о действие. В т р а д и -
и и о н н о т о м и с л е н е и д ей ств и ето , и н его в и я т р езу л та т целят д а се п р е д о т ­
врати о п а с н о с т т а от небесен „ б о й “ : ср а в н и о б я с н е н и я т а „д а не бие г р а д
н иви те“ , „ д а не лети г р а д “
О т д р у г а с т р а н а обаче, н еб есн и ят у д ар (гр ъ м ) на 1 м а р т и ли в
н ач ал о т о на месеца е ж елан. В м н о г о с е л и щ а п ъ р в о т о п р о г ь р м я в а н е за
г о д и н а т а през м а р т (I м а р т , п ъ р в и т е 9 „дни м а р т и н и “ ) се тъ л к у в а като
залог за Д ° ^ Р берекет, з а щ о т о „ з е м я т а н я м а д а п р о и зв ед е п л о д ... д о
и ьр ви грьм “ . П р и п ъ р в о т о м а р т е н с к о п р о г ь р м я в а н е се и з в ъ р ш в а т с л е д ­
ните о б р ед н и д ей ствия: у д р ят , чукат с к а м ъ к или б у х ал к а по х а м б а р а ,
кош овете, „ к ю п о в е т е “ (бъчви ) — „за д а се р о д я т ж и то и г р о зд е през

51
г о д и н а т а “ ; у д р я т с к а м ъ к и ли „с т а п ч е “ по к о ш е р и , н о щ в и и всички съ дов е
з а ж и т о к а т о б л а г о с л а в я т с „ п ъ л н и , Б о ж е !“ В н яко и с е л и щ а е п о з н а т а
п р а к т и к а т а ж е н и те „ д а б и я т б у т а л о т о в б утилките за м а с л о , за д а види
Г о с п о д , че с а п р а з н и и д а ги н а п ъ л н и “ . И така: всички и зб р а н и
предмети са вм естилищ е на п лод , осн овната им функция е да съ държ ат
п л о д о в е т е н а з е м я т а и техните п р о и з в о д н и . У д р я н е т о вър ху тях по време
н а п ъ р в и я „н ебесен у д а р “ е н ед ву с м и сл ен м а г и к о - и м и т а т и в е н акт, в чиято
о с н о в а сто и и д е я та з а о п л о ж д а н е т о .
Н а л и ц е е с л е д о в а т е л н о д в о я к о т о к о д и р а н е на неб есн и я у д а р и на
н ег о в и те б и т о в и п р о е к ц и и в н а ч а л о т о н а м а р т . О т е д н а с т р а н а , н е ж е л а ­
тел н о , п р о я в я в а щ о се г л а в н о в за б р а н и т е за п р ан е и тъ к ан е („ б л ъ с к а н е т о
н а к р о с н о т о н а п о д о б я в а л о г р ъ м “ ). З а б р а н а т а е н а й -у сто й ч и в о о т р а з е н а
в п о с л е д н о т о зв ен о н а с м и с л о в а т а в ер и га У Д А Р — П Е Р А — П Р А Н Е —
Б Я Л О — И З Н А С Я Н Е Н А Д Р Е Х И ( Б Е Л Ь О ) . В п овечето случаи м е ж ­
д и н н и т е з в е н а и л и п ъ р в о п р и ч и н а т а с а о т п а д н а л и и р а з к ъ с а н а т а в р ъ зк а
е д а л а м я с т о н а р а з н о о б р а з н и н а р о д н и е т и м о л о г и и и о п и ти за р а ц и о -
н а л н о об ясн ен и е.
О т д р у г а с т р а н а , н еб есн и ят у д а р се п р и е м а като д о б ъ р знак, п р е д в е ­
щ а в а щ „ п ъ л н е н е т о “ с п л о д . И двете о с м и с л я н и я с а с в ъ р з а н и с д р е в н а т а
и дея за н еб есн и я у д а р и „ б о й “ като акт на п о р а ж д а н е на м а к р о к о с м и ч н о
н и в о , чрез к о й т о с т а в ^ п е р и о д и ч н о т о в ъ з о б н о в я в а н е н а с в е т о в н и я ред и
на космичния цикъл . Н о д о к а т о в т о р о т о и з тъ к в а с х о д с т в о т о с а к т а на
за ч ев ан ет о , п ъ р в о т о (о б р е д н и т е з а б р а н и ) се о с н о в а в а г л а в н о н а с ъ с т о я ­
нието н а г р а н и ч н о с т и о ттук — н а п о т е н ц и а л н и т е о п асн о сти , с ъ п ъ т с т в а ­
щи хиерогамията.
Т а зи л и н и я на т ъ л к у в а н е с в ъ р з в а с п р е д с т а в а т а за М а р т а н о ва гр у п а
о б р е д н и п р а к т и к и . З а б р а н а т а да се и зн а ся б я л о и п р а н е се см азва през
п ъ р в и т е 9 д н и н а м есец а, к о г а т о н ав ън „се д ъ р ж и ч е р в е н о “ . С. „ п р и ­
б и р а н е т о н а ч е р в е н о т о “ о т п а д а з а б р а н а т а жените д а п ер ат ; но т ъ к м о
т о в а е м о м е н т ъ т н а с а ж д а н е — М Л А Д Е Н Ц И , д ен ят, в ко й то щ ъ р к е л и т е
донасят бебетата . С л е д о в а т е л н о 9-д н ев н и ят п е р и о д в н а ч а л о т о на
м а р т се с в ъ р з в а с о п л о ж д а н е т о на с т а р а т а г о д и н а , д ев етм е сеч н о то и з ­
н о св ан е и р а ж д а н е т о н а н о в а т а г о д и н а , н ови я берекет (от г о д и н а т а
о с т а в а ед и н с т в е н о д о н е с е н и я т п лод ).
В ъ з м о ж н и са, р а з б и р а се, и д ру ги т ъ л к у в а н и я на и ъ р в о м а р т е н с к о т о
п ран е. И з н а с я н е т о на „ б я л о “ в т р а д и ц и о н н и я б и т о б и к н о в е н о се с в ъ р з в а
с и з п и р а н е т о и п р о с т и р а н е т о на р и за — м ъ ж к а или женска. Т о е р а в н о с ­
то й н о , н о с о б р а т е н зн ак, н а п о с р е щ а н е т о н а М а р т а „с ч ер в ен о “ , което
би я з а р а д в а л о . С т о в а п р о т и в о п о с т а в я н е е д о в е д е н а д о к р а й а с о ц и а ц и я т а
н а изнесените н ав ън д р ехи с н ев ести н ска та р и за, п о к а з в а н а „ н а в ъ н “ (п ред
всички) к а т о св и д е т е л с т в о за д е в с т в е н о с т т а и к о н с у м и р а н е т о на б р ак а .
И д о к а т о ч ер в ен о т о й о б а г р я н е е п о в о д з а б у й н а р а д о с т , л и п с а т а н а то зи
зн ак е п р е д з н а м е н о в а н и е за б е зп л о д и е и „ я д о с в а “ св а т б а р и т е . Т а к а
и зн а ся н ет о н а „ б я л о п р а н е “ се в ъ з п р и е м а като се м а н т и ч н о е к в и в ал ен тн о
н а н е -с в а т б а т а и ли н а „ б е з п л о д н а т а “ св а тб а . Т о о зн а ч а в а , че М а р т а си
е о с т а н а л а Б А Б А и не се е п р е о б р а з и л а в Б У Л К А .
К ъ м т о зи а с о ц и а т и в е н ред м о ж е м д а отн есем и н а р о д н а т а у п о т р е б а
н а „ п е р а се“ („ж ен а, к о я т о се п ере“ ) з а о б о з н а ч а в а н е н а ф е р т и л н а т а

52
женска в ъ зр ас т. Ж е н а , к о я т о „ н я м а п р а н е “ , „ с п р я л о й п р а н е т о “ (т. е.
- я м а м е н зи с) м о ж е д а б ъд е с а м о б р е м е н н а или с т а р и ц а . Т о в а д в о я к о
“ ьлкуване на р а з г л е ж д а н о т о дей ств и е п р а в и о и а с н о и з в ъ р ш в а н е т о м у от
! о р ата в м о м е н т а , к о г а т о то п р о т и ч а на м а к р о к о с м и ч е с к о н иво.
А н а л и з и р а н и т е аспекти на М а р т и н о т о „ п о с р е щ а н е “ о ч е р т а в а т м и т о -
то ги чн ата п р е д с т а в а , с к о я т о е с в ъ р за н ц ел и ят п ъ р в о м а р т е н с к и о б ред ен
ком плекс. За д а д о б и е тя з а в ъ р ш е н и зр аз, л и п с в а с а м о един м о м е н т :
р е о б р а зя в а н е т о н а М а р т а п р и н е й н о то в стъ п в ан е в с о б с т в е н о т о й врем е
ь пространство.
Т о в а п о с л е д н о звено о б х в а щ а п о в е р и я т а и о б р е д н и те п р а в и л а о тн о с-
-о п ъ р в и я човек, к о й т о т р я б в а д а п о ср ещ н е М а р т а . Р а н о с у т р и н т а н а 1
« арт м о г а т д а и з л и з а т с а м о м л а д и и д о б р и жени. И зв е с т н о е и зи с кв ан ето
б абите д а не и зл и з а т от д о м а ... нея ( Б а б а М а р т а — б. а., Г. В.) т р я б в а
^ срещнат девойки, за да е засмяна и д о б р а “ 115. И д в а щ а т а от „ д и в о т о “
М ар та с в ст ъ п в а н е т о си в с о ц и а л и з и р а н о т о п р о с т р а н с т в о (с ел и щ ето )
" р е в з е м а “ в ъ н ш н о с т т а и х а р а к т е р а н а п ъ р в и я с р е щ н а т от женски п ол.
Ч и т и ч н а т а Б А Б А иска д а се п р е в ъ п л ъ т и в г о т о в а за б р а к М О М А или в
М Л А Д А Б У Л К А , ко ето би й г а р а н т и р а л о с в а т б а и о п л о ж д а н е . М а к а р
твърде с л а б о , в т о в а в ярв ан е се д о л а в я с х в а щ а н е т о за м о м а т а М а р т а .
~ -в а сх в а щ а н е се п о т в ъ р ж д а в а от Г. С. Р ако в ск и , ко й то о п и с в а „д ева
!йома“ , и з л и з а щ а „п р ед и с л ъ н ц е “ на 1 м а р т д а вика л я т о т о и н о с е щ а
: -а г а (с к ъ п о ц е н н о с ти , к о и т о х о р а т а о т и в а л и д а т ъ р с я т вдън го ри те) .
•ази д ев а д у б л и р а Б а б а М а р т а в е д н а о с н о в н а хара кт ер и сти ка : п р и н а д -
~ ; * н о с т т а й к ъ м г о р а т а , т. е. къ м „ д и в о т о “ . Т а к а в о ч ер т ан и я п о-го р е
р е д н о -м и т о л о г и ч е н ко н тек ст м о м а т а е д ев и ч еското п р е в ъ п л ъ щ е н и е на
з а о а М а р т а . О п о з и ц и я т а м л а д о с т - с т а р о с т обаче е п о -б о г а т а : тя п о д с ­
казва о б р а т а и във в з а и м о о т н о ш е н и е т о св ое-чуж д о. Д о к а т о б а б а т а и два
гм х о р а т а , за д а стане б у л к а, м о м а т а носи д о б р о и к ъ см ет „в г о р а т а “ .
З тн в ай к и д а я т ъ р с я т (д а т ъ р с я т „ д а р о в е т е “ й) в г о р а т а , х о р а т а м акси -
ч а л н о р а з ш и р я в а т у с в о ен о то д о м а ш н о п р о с т р а н с т в о . П о с ъ щ и я начин
- ~ед 9 дни — на М л а д е н ц и (С в.,40 м ъ ч ен и ц и ) — всички м о м и о т и в а т д а
оу д ят г о р а т а “ с песни и огън . П о к а за т е л е н е з ап и съ т от Л е с к о в ач к о ,
* .д е т о , м а к а р и и зм естен в н о щ т а с р е щ у Е н ьо в д ен , о б и ч а я т з а п а з в а
:е ч а н т и ч н а т а си в р ъ з к а с П ъ р в и м а р т и п р о л е т т а чрез о б р е д н и т е песни,
.'т н в а н е т о в г о р а т а се о с ъ щ е с т в я в а от м о м и , но с ъ щ о так а и п ри м о м а .
4 ози случай о б я с н я в а п о л о ж и т е л н о т о о см и с л я н е на о б р е д н о т о д ви ж е н и е
-а в ъ н , д у б л и р а щ о с о ц и а л н а т а „ о т г о в о р н о с т “ на н е о м ъ ж е н а т а , но г о т о в а
а брак д ев о й к а. Н е г о в а п р о т и в о п о л о ж н о с т е „ н а с т ъ п в а н е т о “ н а б а б а
1арта о т в ъ н н ав ъ тр е, къ м и д о ц ен т ъ р а на с о ц и а л и з и р а н и я свят, къ дето
_:е п рием е н о в о качество. Д вете п р о т и в о п о л о ж н и д в и ж е н и я са с в ъ р за н и
- а р х а и ч н а т а к о н ц е п ц и я за с е зо н н о т о о б н о в я в а н е и р а з ш и р я в а н е на
гб н т а в а н а т а о т човека ср е д а , у с п о р е д н о с п р и р о д н и я к р ъ г о в р а т и с м я -
- а т а на ко с м и ч ес ки те цикли.
И так а, М а р т а и м а две п р е в ъ п л ъ щ е н и я : д о м и н и р а щ о ста р ч е ско и
зага тн а то д евическо. В с о ц и о н о р м а т и в е н п ла н обач е и двете са „ж ени
"ез м ъ ж “ , което ги с р о д я в а с д р у г п о д о б ен м итичен о б р а з — Б о г о р о д и ц а
от п о п у л я р н а т а л е г е н д а за о т р я з в а н е т о н а н о с а н а Т р и ф о н . И двете са
~езбрачни, с а м о че с т о я т о т двете с тр а н и на се м ей н и я статус — о с н о в а

53
н а т р а д и ц и о н н а т а к у л т у р а , п он еж е з а т в а р я т ц и к ъ л а о п л о ж д а н е — ро-
д и т б а — в ъ з п р о и з в о д с т в о н а р о д а . Б а б а т а вече не м о ж е д а р а ж д а , д о к а т о
м о м а т а о щ е не м о ж е , п он еж е не е о м ъ ж е н а ( Б о г о р о д и ц а е об ект на
п о д и г р а в к и т ъ к м о к а т о „ м о м а к о п и л а н а “ ). П о д о б н а д в о й н с т в е н о с т се
п р о я в я в а и в н а р о д н и т е п р ед ст ав и з а Т р и ф о н с к а т а Б о г о р о д и ц а : ж ен а без
мъж , която раж да.
С п р и с т и г а н е т о си в ч о в е ш к и я св ят Б а б а М а р т а се с т р е м и д а се
п р е в ъ п л ъ т и в р а ж д а щ а м л а д а ж ена. В с е м а н т и к а т а н а о п л о ж д а н е т о се
и з р а в н я в а т „ о г н е н о т о “ и „ ч е р в е н о т о “ й н оср ещ ан е. В кл ю чен и в единен
м и т о р и т у а л е н к о н тек ст, те о т р а з я в а т п р е в р ъ щ а н е т о б а б а — б у л к а. П р и
о г ъ н я се с р е щ а т двете п осоки на о б р а з н о т о д ви ж ени е. С м е тен ет о на
к ъ щ а т а , го н ен ето н а б ъ л х и т е и д р у г и п р о с т р а н с т в о т о се о ч и с т в а о тв ъ т р е
н а в ъ н , т р ъ г в а й к и от о г н и щ е т о и сл е д в а й к и п о с о к а т а н а к у л т у р н о т о
у св о яв ан е. П р и „ ч е р в е н о т о “ п о с р е щ а н е на М а р т а се о ч ер тав а д в и ж е н и ­
ето о т в ъ н н а в ъ т р е : м е с т а т а , к ъ д е т о „се м я т а ч ер в ен о “ — н иви , плет,
о в о ш к и , стр е х а, в ъ р л и н а , о т б е л я з в а т на п о с л е д о в а т е л н и м и к р о н и в а г р а ­
н и ц а т а м е ж д у у с в о е н о т о и н еу св о ен о то. „ О ч и с т в а н е т о “ н а о б и т а в а н о т о
п р о с т р а н с т в о е р а в н о с т о й н о н а н о в о т о м у усвояван е. П о с л е д н о т о , от
с в о я с т р а н а , и зи с к в а в ъ з о б н о в я в а н е н а ц и к ъ л а , в ч и й то к р а й щ е стои
п р е р о д е н о т о . В тази п р есечн а то ч к а на двете п о со ки н а о б р е д н о т о
д в и ж е н и е се я в я в а п ъ р в о м а р т е н с к и я т огън. Е д в а с л е д ка то е п р е м и н а л а
п рез него, п е р с о н и ф и к а ц и я т а М а р т а е д о п у с н а т а в я д р о т о на к у л ту р н и я
св ят ( „ в к ъ щ и “ ), з а щ о т о е п о л у ч и л а и н о в о т о качество.

* * *

С е м а н т и ч н и я т а н а л и з о ч е р т а в а сл ед н и те х а р а к т е р и с ­
ти ки н а п е р с о н и ф и к а ц и я т а М а р т а в б ъ л г а р с к и т е т р а д и ц и о н н и в я р в ан и я
и о б р е д н о с т . Д о м и н и р а щ а т а п р е д с т а в а за С Т А Р А Т А Ж Е Н А — м и ти чен
с и н о н и м н а с м ъ р т т а и „ ч у ж д о т о “ , е д у б л и р а н а от п р е д с т а в а т а за ед в а
з а г а т н а т о девич еско п р е в ъ п л ъ щ е н и е . М а р т а в л и з а в сем ей н и в з а и м о о т ­
н о ш е н и я с б р а т я / м ъ ж е , ко ето по съ щ е с тв о е инцест, а ка т о инцест се
п р е д с т а в я х и е р о г а м и я т а , д а в а щ а н а ч а л о на всеки н ов ко см и чески ц и к ъл
в п овечето д р е в н и и „ п р и м и т и в н и “ м и т о л о г и ч н и си стем и
О т д р у г а с т р а н а , в ка ч е ств о то си н а Б А Б А М а р т а не м о ж е д а б ъд е
Н Е В Я С Т А , п о р а д и което е н е д о в о л н а и се съ р д и . С п р о м е н л и в и я нрав
н а п е р с о н и ф и к а ц и я т а са о с м и с л е н и б р а ч н и т е в за и м о о т н о ш е н и я . В о д е ­
щ а т а на п р ъ в п о г л е д т е н д е н ц и я к ъ м у м и л о с т и в я в а н е т о й в п ъ р в о м а р т е н -
с к а т а о б р е д н о с т л оги ч ески п р о и з т и ч а и с е м а н т и ч н о се с в ъ р з в а с тази
идея. „ О п а л в а н е т о “ н а М а р т а , п о с р е щ а н е т о й с червено, съ о т н а с я н е т о
н а п р а н е т о с н еб есн и я у д ар , г р ъ м о т е в и ц а т а и г р а д у ш к а т а са все о б р е д н и
п р о ек ц и и н а н е й н а т а М И Т И Ч Н А С В А Т Б А , чрез ко и то ак т ъ т на о п л о ж ­
д ан е се и зтъ к в а, п о д с и л в а или т а б у и з и р а като п р о ф а н н а п р ак т и к а .
Ч р е з с в а т б а т а н а М а р т а се о с м и с л я к ос м и чес ки ят п о в р а т , в ид ян в
п р и р о д а т а , в ж и зн е н и я р и т ъ м на з а о б и к а л я щ и я ч овека р ас ти т е л ен и
ж и в о т и н с к и свят. Е т о з а щ о н ей н и ят ефект се търси и з к л ю ч и т е л н о в
с то п а н с к и п л а н , в „ д о б р и я б ер ек ет“ и в ,,п р и п л о д а “ . П о р а д и с ъ в п а д а н е т о
н а м а р т е н с к и я ц и к ъ л с п е р и о д а на В еликите п ости , к о г а то св а т б и т е и

54
год еж и те са з а б р а н е н и , тази х и е р о г а м и я н я м а ясно и зр азен и с о ц и а л н и
п роекц и и в се л с ки я ко л ек ти в . В ъп реки о тд е л я н е т о н а две п р е в ъ п л ъ щ е н и я
х р о н о т о п ъ т М А Р Т е един. Б а б а т а се п р е о б р а з я в а в дева, ко ето е ц ел та
на м а ги ч н и те п о с р е щ а н и я , за д а б ъ д е п р и е т а в о б щ н о с т т а . С Т А Р И Ц А Т А
И Д Е В А Т А и з р а з я в а т двете с ъ с т о я н и я , о г р а ж д а щ и ж е н а та в о с н о в н а т а
и ф ун кц и я н а р о д и л к а . К а т о п о с л е д о в а т е л н и с ъ с т о я н и я н а ч о ве ш к и я
ж и в о т те п р е д с т а в я т р и т ъ м а н а ко с м и ч ес к и я к р ъ г о в р а т . И з б о р ъ т на
женска п е р с о н и ф и к а ц и я се о б я с н я в а с ж е н с к о то м и т о л о г и ч н о п р е д с т а ­
вяне н а п л о д о р о д и е т о п р и зем ед ел ск и т е култури.
В и с т о р и к о т и п о л о г и ч е н п л а н то зи м о д е л м о ж е д а се св ъ р ж е с усед-
налите зем ед ел ск и о б щ е с т в а от ар х а и ч ен тип, с и з р а зе н а т а с о ц и а л н а р о л я
на ж е н а та р о д о н а ч а л н и ц а и п р о и з т и ч а щ а т а от т о в а с и л н а о б р е д н о - м и -
т о л о г и ч н а н а т о в а р е н о с т н а о б р а з а й. П о д о б е н тип о б щ е с т в е н о у с т р о й с ­
тво е известен в Б а л к а н о - К а р п а т с к и я р еги о н п р ез е п о х а т а н а ен ео л и та.
Т о в а с х в а щ а н е се п о т в ъ р ж д а в а д о н я к ъ д е и от с е м а н т и ч н и я а н а л и з на
а н т р о п о м о р ф н а т а и д о л н а п л а с т и к а , п р е д с т а в я щ а Б о г и н я т а м а й к а като
с та р и ц а и (п о -р я д к о ) ка то б р е м е н н а ж е н а 11 .

МИТОЛОГИЧНИЯТ ТЕКСТ
С ъ щ н о с т т а на двете к а л е н д а р н и п е р с о н и ф и к а ц и и к а ­
то съ став к и н а ед и н м и т о л о г и ч е н о б р а з се р а з к р и в а н а й -п ъ л н о във
в з а и м о о т н о ш е н и я т а им , д о л о в и м и п ри о б щ а т а им п о я в а във ф о л к л о р а .
Сечко и М а р т а са н еи зм ен н и те д е й с т в а щ и л и ц а в две легенди:
— Л е г е н д а т а з а б а б а т а с кози те, к о я то се п р и с м я л а н а е д и н и я от
месеците и б и л а з а м р а з е н а . М о т и в ъ т е о б в ъ р з а н с в я р в ан ето за „З аем -
н иц и те“ .
— Л е г е н д а т а за и з п и т о т о вин о н а М а р т а .
З а ем н и ц и те с а к а л е н д а р е н о т р я з ъ к , в к о й т о н а й -д о б р е се п р о я в я в а
в р ъ зка та м е ж д у ф е в р у а р и и м а р т . Тези д н и с п о р е д б ъ л г а р с к и т е в яр в ан и я
- М а р т а з а е л а о т С е ч к о “ и ли „С ечко взел от М а р т а “ . Н а з в а н и е т о е
язвестно в р а з л и ч н и ези к о в и а р е а л и у п о чти всички х р и сти ян ски н а р о д и
в Е вропа и у някои м ю сю л м ан ски
В Б а л к а н с к и я а р е а л то зи сп ециф ичен к а л е н д ар е н о т р я зъ к и м а д в а
вида о б о з н а ч е н и я : „ б а б и н и д н и “ и „ з а е м н и /б р о е н и д н и “ . Н а з в а н и я и от
д в а т а в и д а са х ар а к т е р н и и за б ъ л г а р с к а т а , и за р у м ъ н с к а т а , и за
с р ъ б с к а т а н а р о д н а т р а д и ц и я , в ко и то о б и к н о в е н о д н и те н а за е м взем а
март . П о ч и т а н е т о н а тези д н и е о т р а з е н о в ю ж н о с л а в я н с к а т а б о г о с ­
л у ж е б н а к н и ж н и н а о щ е от о с м а н с к а т а еп о х а — н а п р и м е р в тр еб н и к от
в т о р а т а п о л о в и н а на в. е у к а зан о , че „ о т 26 ф е в р у а р и я д о 4 м а р т ь
се г л ед ат б а б и н и д е н е “ . П о к а з а т е л н о е р а зп о л а г а н е т о им р а в н о м е р н о
през ф е в р у а р и и м а р т , в ко е то п р о л и ч а в а с х в а щ а н е т о за е д н а к в а т а
съ щ н о с т н а д в а т а м есец а. П ъ р в и м а р т в то зи сл у ч ай е „н у л е в а т о ч к а “ ,
денят, к о й т о М а р т а е з а п а з и л а за себе си с п о р е д н а р о д н о т о п о ве р и е и
о к о л о к о й т о с и м е т р и ч н о се р а з п о л а г а т д н и те с п р о т и в о п о л о ж н а о б р е д н а
и м и тологичн а характеристика.
В г р ъ ц к и я н а р о д е н к а л е н д а р са о т б е л я з а н и две в ъ з м о ж н о с т и за зае­
мане н а д н и от с т р а н а н а м а р т : ка кто от ф е в р у а р и , так а и от а п р и л 1 .
В м а л к о т о б ъ л г а р с к и п р и м е р и , в к о и т о за „ з а е м н и ц и “ се с м я т а т п о с л е д ­

55
н ите 2 (3) д н и н а м а р т , м о ж е д а се м и с л и за в л и я н и е на г р ъ ц к а т а
т р а д и ц и я . П о д о б н о р а з п о л а г а н е на З а е м н и ц и т е о т м е с т в а г о д и ш н и я о б ­
р а т к ъ м к р а я н а м а р т — н а ч а л о т о на а п р и л , което не м о ж е д а се об ясн и
с к л и м а т и ч н и т е о с о б е н о с т и на р а й о н и т е (г л а в н о к о н т а к т н а т а з о н а на
см есен о б ъ л г а р с к о и г р ъ ц к о население). О свен т о в а в гр ъ ц ки те н а р о д н и
п р е д с т а в и ф е в р у а р и п р и т е ж а в а всички х ар а к тер и сти к и н а гр ан и ч е н п е­
р и о д , з а в ъ р ш в а щ п р е х о д а , и и зи с кв а съ о тветен о б р ед ен т о в а р , к а к т о п р и
м а р т . Р а з л и к а т а , к о я т о се п о л у ч а в а м е ж д у з а в ъ р ш в а н е т о на ед и н и я и
о т в а р я н е т о н а д р у г и я ц и к ъл е о б я с н и м а п о -с к о р о с ед н а н о м и н ъ ч н а
к о н ц еп ц и я за п р о и з х о д а н а За ем н и ц и те, н о сен а от п о л у н о м а д с к о т о ско-
т о в ъ д н о н аселен и е н а М а к е д о н и я и С ев ерн а Г ъ р ц и я . С п о р е д нея о б н о в ­
л ен и ето н а п р и р о д н и я к р ъ г о в р а т би т р я б в а л о д а съ в п ад н е с н а ч а л о т о на
ак т и в н и я с к о т о в ъ д е н сезо н (и зв е ж д а н е т о н а п а с и щ а т а ).
Т ъ л к у в а н е и зи с к в а т и двете н а з в а н и я на р а зг л е ж д а н и т е к а л е н д а р н и
от р я зъ ц и . Н а з в а н и е т о , п р о и з в о д н о от заем (З а ем н и ц и , Б р о ен и дни),
с в и д е т е л с т в а за е д н о в р е м е н н а т а п р и н а д л е ж н о с т на п е р и о д а и къ м д в а т а
месеца. Т о в а е в р е м е т о п р ед и н о в о т о р а ж д а н е на света, к о г а т о ц а р у в а
хаосът. П р е д с т а в а т а е т в ъ р д е с т а р а , но н азв а н и е т о в ъ зн и к ва късно. То
се о с н о в а в а н а и д е я т а за о б м е н а , т. е. о т р а з я в а вече у ста н ов ен и р азм е н н и
(д о р и с т о к о в о - п а р и ч н и , з а д а и м а б р оен е) о тн о ш ен и я . Н а зв а н и е т о Б а ­
б ини д н и , т. е. о б о з н а ч а в а н е т о на п е р и о д а чрез с т а р а т а ж ена е с в ъ р з а н о
със сл ед н и т е х ар а к тер и сти к и : м е ж д и н н а п о зи ц и я м е ж д у ж и в о т а и с м ъ р т ­
та, а оттук и гр а н и ч н о съ стоян и е; р о д с т в о с хто н и ч н и те си л и и м а г и ч е с ­
ките п р е в ъ п л ъ щ е н и я на х о р а; и зл и за н е от а к т и в н а т а р е п р о д у к т и в н а
в ъ з р а с т и н ер аж д а н е . К а к т о п р е д с т а в а т а , т ак а и н азв ан и е то са ар хаи ч н и .
В тях в з а и м о о т н о ш е н и я т а м е ж д у косм и чески те и п р и р о д н и т е си л и се
п р о е к т и р а т върху с т р о г о с о ц и а л е н и п о -к о н к р е тн о с е м е й н о -р о д о в м о д е л ,
в к о й т о д о м и н и р а с т а р а т а ж ен а р о д о н а ч а л н и ц а .
Д о п ъ л н и т е л н и с м и с л о в и акценти п о с т а в я т и н яко и п о -р я д к о с р е щ а н и
н а з в а н и я н а п е р и о д а , п р е д и м н о от з а п а д н и т е б ъ л г а р с к и з е м ^ и И з т о ч н а
С ъ р б и я : „ Б а б и н и я р ц и / Б а б и н и к о з л и ц и “ и „ Б а б и н и уко в е“ . Първите
д ве са с в ъ р з а н и със с ъ о т в е т н а т а л еген д а. П о с л е д н о т о в ъ в е ж д а — както
т о в а се п р а в и и з а н а ч а л о т о на ф ев р у ар и — п р ех о д н и я п е р и о д чрез вълка.
П о то зи начин „ Б а б и н и т е д е н е “ п о л у ч а в а т х а р а к т е р и с т и к а т а на М р ъ с ­
ните д н и и есенните В ълчи п р а зн и ц и — с ъ щ о п е р и о д и на п реход.

Бабините кози
Л е г е н д а т а за з а м р а з я в а н е т о на б а б а т а к о з а р к а е з а ­
п азе н а във ф о л к л о р а н а п овечето евро п ей ски и н якои н еевроп ей ски
н а р о д и . Т я е х а р а к т е р н а ка кто за б а л к а н с к а т а , та к а и за р о м а н с к а т а ,
германската и и рлан дската н арод на митология . Н ям а да разглеж дам
в ъ п р о с а , д а л и е н а с л е д е н а от п а л е о л и т а , както т в ъ р д я т н як о и , или
ко рен и те й са в о б щ о т о и н д о е в р о п е й с к о н асл ед ст во . Б ъ л г а р с к и т е р азк ази
щ е с ъ п о с т а в я м с н а й -б л и з к и т е им в с м и с л о в о и к о м п о з и ц и о н н о о т н о ш е ­
ние версии от д р у г и т е б а л к а н с к и н а р о д и с а м о к о г а т о те п о я с н я в а т
с е м ан ти ч н и н ю а н с и в н яко й ел е м е н т или се п р о с л е д я в а ц я л о с т н а т а
т р а н с ф о р м а ц и я на и н в а р и а н т а .
Р азл и ч н и т е версии н а л е г е н д а т а в к л ю ч в ат сл ед н и те четири п о с т о я н н и

56
-асти: 1) с т а р а ж ен а и з к а р в а кози (к оза, ро д ен и т е през з и м а т а ярета) или
-а й - о б щ о с т а д о т о си н а п а ш а в п л а н и н а т а , к о г а то в рем е то се з а т о п л я ;
1 1 тя се п р и с м и в а н а един от месеците (Сечко или М а р т а ), че н и щ о не
■:же д а й с т о р и ; 3) с ъ о т в е т н и я т месец се о б и ж д а , в зем а д ни н а за е м от
другия, с к о й т о о б и к н о в е н о е в р о д н и н ск и о т н о ш е н и я и з а м р а з я в а
вл ед ен ява) б а б а т а със с т а д о т о й; 4) от в к а м е н е н а т а /з а л е д е н а т а б а б а
'о т и ч а в о д а , к о я т о д а в а н а ч а л о т о на извор .
С ъ п о с т а в к а т а на р а зл и ч н и т е версии св и д е т е л с т в а за к о л еб ан и е о к о л о
- л е н т и ф и к а ц и я т а М а р т а . В п овечето зап и си н ей н и ят о б р а з е разл и ч е н от
; 5 р а з а н а б а б а т а п а с т и р к а ^ р е щ а т се обаче и версии с ар х а и ч н и черти,
з кои то те са тъ ж д е с т в е н и . О т ъ ж д е с т в я в а н е т о на двете с т а р и жени е
:а:-о н ом ер н о , ощ е повече че н а р о д н о т о в ярван е и м п р и п и с в а ед и н и с ъ щ
-р а в . М а р т и н а т а с р ъ д л и в о с т и л о ш о т и я , н е п о с т о я н с т в о т о в н а с т р о е н и ­
ето н са ти пи ч ни п р о я в и на ед н а „ зл а , з а я д л и в а и п р о к л е т а “ б а б а , каквато
е л а ст и р к а та. М о ж е д а се оч ертае и п о -ш и р о к сем ан ти чен к р ъ г, в к о й т о
елем ентите от в е р и г а т а п а с т и р к а — б а б а / с т а р и ц а — ж ена — се стр а —
'•!арта са в з а и м н о з а м е н я е м и и т ъ л к у в а н е т о и м е ед н о зн а ч н о . С в ъ р з в а -
-е то н а д в а от к о м п о н е н т и т е на тази верига е улеснено и от м н о г о т о
:чачени я на д у к а т а „ Б А Б А “ : ж ен а и з о б щ о , с т а р а ж ен а и „ в е щ а ж ена,
■:я т о б а б у в а “ . В м а т е р и а л и от З а п а д н а Б ъ л г а р и я и Л ес к о в ач к о един-
-а т а с ъ щ н о с т на ж енски я п е р с о н а ж е о т р а зе н а във вида „ Б а б а М а р т а =
овчарка = се с т р а на С е ч к о “ или „ М а р т а = о в ч а р к а = б а б а т а на С е ч к о “ .
П р я к о то о т ъ ж д е с т в я в а н е на д в а т а женски п е р с о н а ж а н ай -яс н о п р о л и ч а в а
в съ о т в е т н а т а р у м ъ н с к а л еген д а. Т а к а то се о к а зв а тен д ен ци я, п р о с л е д и ­
л а и зк л ю ч и т е л н о по к а р п а т о -б а л к а н с к и м а т е р и а л и .
Б а б а т а , б ъ р з а щ а д а изведе д о м а ш н о т о си ж и в о т н о или с т а д о , п о л у ­
чава две р а зл и ч н и , но е д н о т и п н и със с т о п а н с к а т а си н а со ч ен о ст харак-
'е р и с т и к и . Н а й -ч ес то , и в с р а в н и т е л н о р ан н и зап и си , тя и зк ар в а кози
•ли ярета. Д о с т а п о -р я д к о е о п и с а н а като о в ч а р к а, а п о н я к о г а и зк ар в а
- о вце/агнета, и к о з и /к о з л е т а . Р а з л и к а т а м е ж д у двете д о м а ш н и ж и в о тн и
е същ ествена: к о за т а и о в ц а т а п р и т е ж а в а т д о и звестн а степен п р о т и в о ­
п о л о ж н и м и т о л о г и ч н и о с м и с л я н и я о щ е от д р е в н о с т т а , а и в б ъ л г а р с к а т а
- а р о д н а к у л ту ра. В аж н о е и д р уго: д а л и в о с н о в а т а н а то зи т ак а р а з п ­
ро стран ен на Б а л к а н и т е м и ти чен о б р а з стои п а с т и р с т в о т о като т р а д и -
а и о н н а за р е г и о н а п о м и н ъ ч н а д е й н о с т, или той е м и т о л о г и ч е н и н в а р и а н т
и сл е д о в а т е л н о н я м а п о м и н ъ ч н а о б у сл о в ен о ст .
С п о р е д и сто р и ч е ски те и ет н о г р а ф с к и т е св и д е те л с тв а к о з а р с т в о т о не
е б и л о о сн о вен п о м и н ъ к в н и то един п о -зн ач и телен б ал к а н с к и етн окул -
турен р еги он за р а з л и к а от о в ц е в ъ д с т в о т о , с което са с в ъ р з а н и р е д и ц а
н ар о д н и з н а н и я за к л и м а т и п р и р о д а , в яр в ан и я и б о г а т а о б р е д н о с т . К а т о
оезултат от н е г о в о т о р азв и ти е се с ъ з д а в а и г ъ с т а т а к о м у н и к а ц и о н н а
м р е ж а в п л а н и н с к и т е и п о л у п л а н и н с к и т е р а й о н и , т. е. „ о с и ^ | “ , по кои то
п ер и о д и ч н о се у с в о я в а т н е о б и т а е м и т е „ п о л е “ и „ г о р а “ . О т двете
стр ани на т р а н с б а л к а н с к и т е п аст и р ск и п ъ т и щ а се о ф о р м я т г о л ем и о в ­
чарски о б щ н о с т и , о т л и ч а в а щ и се и в с о ц и о к у л ту р ен п лан , и ка то етн о-
кул турн о я д р о от з а о б и к а л я щ о т о ги население. Те за п о ч в а т д а и гр аят
ро л я в и с т о р и ч е с к о т о р а з в и т и ^ н а Б а л к а н и т е ощ е от к ъ с н а т а ан т и ч н о с т
и през ц я л о т о ср е д н о в е к о в и е . С ъ щ о т о не м о ж е д а се каже за ко за р с-

57
т в о т о , ко е т о в м н о г о п о -н и с к а степен е с в ъ р з а н о с к у л т у р н о т о усв о яв ан е
н а п р о с т р а н с т в о т о . О щ е о т д р е в н о с т т а п о з н а т а ка то в р аг н а д ъ р в е с н а т а
(и д и в а , и к у л т у р н а ) р а с т и т е л н о с т , к о з а т а сто и п о -б л и з о д о д и в а т а
п р и р о д а о т о с т а н а л и т е д о м а ш н и м л е к о д а й н и ж и в о тн и . Т о в а , к а к то и
нейната изклю чителна плодовитост, обуславят силн^та й м итологична
натовареност в п алеобалканската културна общ ност . К о зата/козел ът
е д о м и н и р а щ о б р а з и ли ед н о от о л и ц е т в о р е н и я т а на почти всички
х тон и ч н и с ъ щ е с т в а о т н и с ш а т а д е м о н о л о г и я . И ако п р и е м е м , че
„ б а б а т а , и з к а р в а щ а н а п а ш а к о зи т е с и “ , е д в у с ъ с т а в н а м и т и ч н а п е р с о ­
нификация, м о ж ем да обясним използването на м етаф ората „Бабини
к о з и ц и “ в п р и в ед ен и те о б р е д н и текстове и з а к л и н а н и я з а гон ен е на
„лош отиите“ .
С ъ щ е вр е м ен н о обаче типично з а тр а д и ц и о н н о то м ислене е п о стоян н о то
п рем и н ав ан е от ф о л к л о р н о -м и т и ч н и я в поминъчен план. Т ак а о б р а зъ т се
с в ъ р зв а с д ей ств и те л н а та ситуация и н а целия м о ти в се търси р а ц и о н а л н о
обяснение, което води д о н атруп ване на д о п ъ лн и тел н и детайли от сф ер ата
на о вцевъдството. Н а п р и м е р в д о с т а записи на легендата н а м и р а м е о б яс­
нението, че б а б а т а вече н я м а л а хран а за козата, че зи м а т а п р о д ъ л ж и л а
д ъ л го и х р ан ата с в ъ р ш и л а и други п о до б н и . В такива случаи в н ач ал ото ,
а и п ри оп исан ието на з а м р а зе н а т а б аб а, н ап ред се извеж дат детайли,
характерни за овчарството: б а б а т а и зл и за с куче пази с т а д о т о “ или
„ и зк а р а л а козите, и зг р а д и л а страга, изнела в ед р ата“
Н е щ о п овече о т б и т о в а п о д р о б н о с т е и п р ед ен ето, о т б е л я з а н о в м н о г о
версии: с и з л и з а н е т о си б а б а т а „ з а т ъ к в а хурка н а п о я с а “ и ли п реде из
п ъ т я 133. Д е й с т в и е т о или с п о м е н а в а н е т о с а м о на а т р и б у т а (х ур к ата) м о ж е
д а се т ъ л к у в а т р а зл и ч н о . Н а п ъ р в о м я с т о те и м а т а п о т р о п е й н а н а с о ч е ­
н ост: в я р в а се, че к о г а т о м о м а или м л а д а ж ен а върви по п ъ тя , тя т р я ^ ^ а
д а п р ед е и л и д а н оси хурка с в ъ л н а , за д а не я в р ъ х л ет я т зли си ли
О п а с н о с т т а з а п а с т и р к а т а е д в о й н о п о -г о л я м а : тя п р о н и к в а в „ д и в о т о “
п р ед и всеки д р у г и в с а м и я к р а й на п е р и о д а , к о г а т о е з а б р а н е н о „ и з л и ­
зане по к ъ р а “ или ходене в г о р а т а . О б р а з ъ т на п р е д я щ а т а с т а р и ц а и м а
о б р ед ен п а р а л е л и в б а б а т а , к о я т о суче или о п р и д а м а р т е н и ц а т а рано
с у т р и н т а н а 1 м а р т . П о в т а р я н е т о на т о в а д ей ствие и в о б р е д а , и в м и т а
не е сл у ч ай н о . И з т е г л я н е т о н а н и ш к а т а в н а ч а л о т о на „ п ъ р в а п р о л е т “
( = н о в а т а с т о п а н с к а г о д и н а ) е м и т о л о г и ч е н о б р азец , с р о д я в а щ р а з г л е ж ­
д а н а т а п е р с о н и ф и к а ц и я с д р е в н о г р ъ ц к и т е ^ М о й р и и с п р е д я щ и т е Велики
богини от древноизточните м и тологии '. К ато продълж ение на това
д о с е щ а н е се о ч е р т а в а и д р у г о т о в ъ з м о ж н о тъл куван е: п р е д я щ а т а с т а р и ц а
„ з а п р и д а “ н о в и я ж и в о т н а п р и р о д а т а , п р е д и зв и к в а к о с м и ч ес к о т о о б н о в ­
ление, т. е. р а з г р ъ щ а се е д н а т и п и ч н а к о с м о г о н и ч н а п р ед став а.
В т о р и я т ел е м е н т о т л е г е н д а т а к о н к р е т и зи р а в р ем е то н а р азв и ти е на
д ей ств и е то в к р а я н а ф е в р у а р и , „ к о г а т о С ечко п р е н а с т ъ п я л , и зл и за л ,
и ли п р ез м а р т , „ к о г а т о М а р т а в лела, зел а м е с е ц о ...“ Д е т а й л ’^ о т б е л я зв а
м е ж д у кои м есечни п е р с о н и ф и к а ц и и в ъ зн и к в а к о н ф л и к т ъ т . В ед и ни я
сл у ч ай той е м е ж д у С ечко и б а б а т а к о за р к а , а в д р у г и я — м е ж д у д в а т а
женски о б р а з а . К о л е б а н и е т о о т н о в о с в и д е т ел ств а за е д н а к в а т а с ъ щ н о с т
н а п о с л е д н и т е ф ев р у ар с к и и п ъ р в и т е м а р те н с к и дни . О л и ц е т в о р е н и е н а
т о зи г р ан и ч е н п е р и о д в н я к о и зап и си е с а м а т а М а р т а , ка то п е р со н и ф и -

58
•ац ия н а к л и м а т и ч н а т а н е с т а б и л н о с т . Д в а т а м и ти ч н и о б р а з а са в за и м н о
:ач 1ен яем и и с е д н а к в а с ъ щ н о с т . Е то з а щ о от г л е д н а точ ка н а м и т о л о -
~нчната х а р а к т е р и с т и к а н а м есец и те и двете п о с о к и н а р а зв и ти е на
- е н ф л и к т а са в ъ з м о ж н и . Н е го в и зр а з е с а м о т о „ п р и с м и в а н е “ .
Нанесената „ о б и д а “ е структурообразуващ и см и сло во и о л агащ еле­
мент. Т я е п р е д с т а в е н а но д в а н ачина: чрез п о -м е к а ф о р м а на о б р е д н о
к в ер н о сл о в и е, н асо ч ен о къ м или чрез и з р а з а
М а р т а ж е н а и аз ж е н а — ка к в о щ е м и с т о р и :' Ч рез т о зи и зр аз
:~ а р и ц а т а се с а м о и д е н т и ф и ц и р а с М а р т а — на п р ъ в п о г л е д н ещ о ес т е с ­
твено за н а р о д н а т а п р ед став а, коя то с в ъ р з в а двете б аб и . С ъ р д и т о с т т а
-а М а р т а не б и х м е р а з б р а л и , ако не взем ем п р е д в и д м н о г о т о зн ачен ия
-а д у м а т а „ б а б а “ ( „ Б а б а на б а б а , какво ще с т о р и !“ ). П е р с о н и ф и к а ц и я т а
М ар та с ъ д ъ р ж а и двете с е м ан ти ч н и н ива н а д у м а т а : и ж ена и з о б щ о , и
:т а р и ц а , но тя се с т р е м и д а се п р е о б р а з и в р а ж д а щ а жена. В м и т и ч н и я
гб раз „ б а б а с к о з и “ е а б с о л ю т и з и р а н а о т р и ц а т е л н а т а х а р а к т е р и с т и к а на
М арта: н е р а ж д а щ а т а с т а р и ц а се с в ъ р з в а с н егати в н о о с м и с л я н и т е от
- а р о д а кози. Т а к а с т а р и ц а т а к о з а р к а се о ч е р т а в а като се м ан ти ч е н д в о й -
- ик на Б а б а М а р т а .
П ъ р в и я т начин за „ п о д и г р а в а н е “ в ъ в еж д а к о н ф л и к т а п о -р е ш и т е л н о .
Най-често с р е щ а н и т е п р и с м е х у л н и и зрази се о т н а с я т към т е л е сн ат а
с о л н и ц а и къ м н ейните о т д е л я н и я . П ри то в а екскрем ен ти те на б а б а т а
ас ти р к а или н а ней ни те кози (ярци ) „ о б л и в а т “ г о р н а т а част на т я л о т о
- а о б и д е н и я — г л а в а т а , б р а д а т а , „ к ь р п а т а '7 з а б р а д к а т а за гл ав а. П р о ­
т и во п о ста в яй ки се на м есец а със с в о я т а телесна д о л н и ц а , м и т и ч н и я т
: 5 р а з п о е м а м а к с и м а л е н о тр и ц а т е л е н сем ан ти чен т о в ар . Н а л и ц е е ти п и -
-ен м о д е л н а „ а н т и п о в е д е н и е “ ' . И зв е ж д а н е т о м у като ц ен трал ен м о т и в
:=и детел ства, че той п р е д с т а в л я в а о сн о в н а х а р а к т е р и с т и к а на ед н а об-
г ед н а си туац и я. П о д о б н о с ъ о т н а с я н е бе и зт ъ к н а т о в н а р о д н а т а п р е д с ­
тава за М а р т а , в к о я то п ъ р в а т а п р о л е т н а в л аг а и м а а н а л о г и ч н о о б о з н а ­
чение. Т о в а с х о д с т в о е о с н о в а н и е д а се т ъ л к у в а в т о р и я т ел ем ен т от
легендата като м е т а ф о р а . Ще п р и п о м н я и о б с т о я т е л с т в о т о , че б я л а т а
б р а д а е х а р а к т е р н а за с в е т ц и т е ^ н о с е щ и сняг: „ д я д о М и т а р “ , „С вети
А р х а н г е л /Р а н д ж а л “ , Св. Н и к о л а . В н якои р ай о н и „С е ч к о в а та б р а д а “
н ари чат п о с л е д н и я зи м ен сняг, зап азе н по усой н и те м е ста п рез м а р т.
К ъ м о п и с а н а т а е зи к о в а и о б р е д н а си туац и я се о тн ася и с ъ п о с т а в к а т а с
п и к л и в а т а “ М а р т а , както и ш и р о к и я с м и с л о в о б х в а т на „ М а р т и н а т а
:икня“ . О ч е р т а в а се п р е д п о л о ж е н и е т о , че е н ал и ц е о т р и ц а т е л н о т о о б о з ­
н а ч е н и е на „ с в а т б а т а “ м еж д у Сечко и М а р т а , к о и то са п ред став ен и като
орат и сестра в почти всички версии на л еген д ат а. Т о се п о т в ъ р ж д а в а от
м аги ч еското с я д а н е върху снега (с п о р е д версия от с. У сти н а в с е в е р о з а ­
п ад ни я д я л на Р о д о п и т е р а з я д о с а н а , че са изпи ли в и н о т о й, б а б а т а
:<озарка или М а р т а с е д н а л а на г о л о върху снега и п о ч н а л а д а рита). Д вете
действия: „с я д а н е т о на г о л о “ вър ху снега и у р и н и р а н е т о върху „ С е ч к о ­
в а т а б р а д а “ , з а е м а т ед н о и с ъ щ о м я с т о в с т р у к т у р а т а на текста. Те са
п р ед ставен и к а т о с е м а н т и ч н о е к ви в ал ен тн и , но в контекста на м а р т е н с ­
к а т а о б р е д н о с т и в я р в а н и я п ъ р в о т о м о ж е д а се т ъ л к у в а като о п л о ж д а н е ,
а в т о р о т о — ка т о р аж д а н е . Т а к а к о н ф л и к т ъ т м е ж д у б а б а т а / М а р т а и
Сечко о т н о в о се р е ш а в а в п р е д с т а в а т а за м и т и ч н а т а сватб а.

59
С ъ щ е в р е м е н н о „ н а м о ч в а н е т о н а С е ч к о в а т а б р а д а “ м о ж е д а се отнесе
и к ъ м д р у г а о б р е д н а с и т у а ц и я със с и л н а е р о т и ч н а н а т о в а р е н о с т . У п о т ­
р еб ен и ят и з р а з н а п ъ л н о п о в т а р я о б р е д н и т е с к в е р н о с л о в и я , п р о и з н а с я н и
о т ер ген и те о к о л о С и р н и ш к и т е о г н ь о в е и п ри х в ъ р л я н е т о н а огнените
с т р е л и 141. Те и м а т с ъ щ о п о л ю с н а стр у к т у р а; а н а л о г и ч н и я т акт е п р о т и ­
в о п о с т а в е н н а б р а ч н о т о ж е ла н и е. Н е о с ъ щ е с т в и м о с т т а н а с к о р о ш е н б р ак
се к о м п е н с и р а чрез н е п о с р е д с т в е н о т о и зказв ан е на ж е л а н и ето , к а к то и в
„ о б ъ р н а т и я “ м у и зр а з, н асо ч ен с р е щ у „ д я д о в а т а б р а д а “ .
Т ъ л к у в а н е т о на с и т у а ц и я т а о т к р о я в а о щ е д в а п л а с т а н а р а з г л е ж д а н и я
м итологичен инвариант:
— о т ъ ж д е с т в я в а н е н а о т д е л е н а т а от М а р т а (к о з а р к а т а ) в о д а ( =
ур и н а) с в л а г а т а в п р и р о д а т а , к о я т о с т и м у л и р а р а с т и т е л н о с т т а и о п л о ж ­
д а , н о е с ъ щ о р е зу л т а т о т р а ж д а н е т о ;
— о б о з н а ч а в а н е т о на к л и м а т и ч н и т е ефекти на п р е х о д а от з и м а к ъ м
п р о л е т с и зр а з и , о п и с в а щ и тел е с н а т а д о л н и ц а , нейните ек скрем ен ти и
о т д е л я н е т о им . В к о н т е к с т а на л е г е н д а т а тези и зр а зи к о н к р е т и з и р а т ед н а
от о с н о в н и т е б и н а р н и о п о зи ц и и : го р е -д о л у . Т я с ъ о т в е т с т в а н а п р о т и в о ­
п о с т а в я н е т о ж и в о т - с м ъ р т и о т р а з я в а к о н ц е п ц и я т а за ко с м и ч ес к и я п р е х о д
ка т о „ п р е о б р ъ щ а н е “ н а у ст а н о в е н и я п о р я д ъ к = в р е м е н н а с м ъ р т и с ъ о т ­
ветн о за „ п р е о б ъ р н а т а “ т р а д и ц и о н н а ц е н н о с т н а с и с т е м а и п оведенчи ски
с т е р е о т и п и 142.
В т р е т и я ел е м е н т от л е г е н д а т а се п р ед став я р е а к ц и я т а на о б и д е н и я
месец. Т я се п р о я в я в а в резки м ром ени на в р е м е т о — студ, м р а з и
виелиц и . М е с е ц ъ т се с ъ р д и и „ р а з л ю т я в а “ . У с т о й ч и в а е п р е д с т а в а т а за
н е с т а б и л н о с т т а н а в р е м е т о и к л и м а т а ка то с ъ о т в е т с т в а щ а на ч о ве ш ки я
х а р а к т е р н а в ъ п л ъ т е н и т е месеци.
Т а з и част н а л е г е н д а т а и м а н а й -м н о г о в ар и ан ти . В повечето от тях
М а р т а в з е м а н а з а е м д н и о т С ечко. Т о з и м о т и в п о л у ч а в а с а м о с т о й н о с т
и с т а в а п о п у л я р н о н а р о д н о о б ясн ен и е за „ к ъ с о т а т а “ на Сечко.
В и сто р и ч е ски п л а н с и з б л е д н я в а н е т о на т р а д и ц и я т а ц я л а т а л ег ен д а
се к о н ц е н т р и р а о к о л о то зи м о м е н т . В д о с т а и н ф о р м а ц и и м о т и в ъ т за
б о р б а т а н а М а р т а с к о з а р к а т а сл у ж и с а м о за о б о с н о в к а на п р о и з х о д а
на „ З а е м н и ц и т е “ . З а т о в а е л е м е н т ъ т се о к а зв а един от н а й -с т а б и л н и т е в
с т р у к т у р а т а н а р а з к а з а , п р е в ъ з м о г в а щ всички тен д ен ци и къ м сб и в а н е на
ф а б у л а т а . В е р о я т н о т о в а се д ъ л ж и и н а о б с т о я т е л с т в о т о , че в тази част
се о б я с н я в а е д н а к л и м а т и ч н а д а д е н о с т , и звестн а от м н о г о в е к о в н и я о п ит
и л есн о з а п о м н я щ а се п о р а д и в р ъ з к а т а си с п о м и н ъ к а . Т р я б в а д а п р и ­
п о м н я и о б ш и р н о т о р а з г р ъ щ а н е на то зи ел ем ен т във версиите от З а п а д н а
Б ъ л г а р и я и п л а н и н с к и т е р а й о н и , с п е ц и а л н о с в ъ р з в а щ и п о л у ч а в а н е т о на
з а е м н и т е д н и със с т р е м е ж а н а с ъ о т в е т н а т а м е сеч н а п ер с о н и ф и к а ц и я д а
у м о р и (чрез з а м р а з я в а н е или г л ад ) к ози те на б е д н а т а с т а р и ц а
В ъ з н и к н а л а н а с т о п а н с к а (с к о т о в ъ д н а ) о сн о в а, тази п р е д с т а в а е от
д о с т а о т д а л е ч е н а еп о ха, тъй ка то е о т р а з е н а в о тд ел ен ф о л к л о р е н м о т и в
— п о г о в о р к а т а „С еч ко сече, М а р т а дере, А п р и л кож и п р о д а в а . Т я е
ш и р о к о р а з п р о с т р а н е н а ср е д б ъ л г а р и и гърци. С нея е свързано^и едн о
от н а р о д н и т е н а з в а н и я н а м есец м а р т — „ к о ж о д е р е ц “ (гр. „ . Т д а р щ ь ).
Т р и т е м е сец а са с в ъ р з а н и с о в ч а р ск и я п о м и н ъ к . Те у ч аств ат и в д р уги
ф о л к л о р н и м о т и в и , и зя с н я в а щ и о т р и ц а т е л н и я ефект н а п е р и о д а върху

60
_ 14 4 ^
ч и с л е н о с т т а н а и з н е м о щ е л и т е и о с т а н а л и без х р а н а с т а д а . С тази
ст о п а н с к а о с н о в а т р я б в а д а се с в ъ р ж а т и в я р в а н и я т а , с п о р е д к о и т о
М а р т а з а и м с т в а д н и о т „ А и р и л к о “ или о т Сечко. П о с л е д н а т а ч аст от
л е г е н д а т а е о т п а д н а л а в с ъ к р а те н и те й версии. И м а обач е с вед ен и я, к о и т о
п о з в о л я в а т д а п р и е м е м , че тя е в о с н о в а т а н а п р е д с т а в а т а за М а р т а . В
повечето зап и си се о т б е л я з в а , че в о д а т а и з т и ч а л а „ м е ж д у к р а к а т а “ на
з а м р а з е н а т а /в к а м е н е н а т а б а б а . Т о в а у казан и е о т п р а щ а къ м п р е д с т а в а т а
за „ м о ч л и в а т а М а р т а “ , ка кто и к ъ м о б р а з а на с е д я щ а т а върх у снега
ста р и ц а. Т о е н а й -д и р е к т н и я т и зказ ср е д т р а д и ц и о н н и т е и зр а зн и с р е д с ­
тва н а в р ъ з к а т а м е ж д у в л а г а т а и ж е н с к о то н а ч а л о и с ъ щ е в р е м е н н о
о т р а з я в а н ейния л о ги ч ен за в ъ р ш е к (р^зеврьщ ането на с т а р и ц а т а в ка м ъ к
или п ар ч е л е д , о т ко е то и зтича во д а ') . В то зи кон текст т ъ л к у в а н е т о на
вл агата ка то „ г а р а н т на в р ъ щ а н е т о к ъ м ж и в о т а “ може да бъде допъ л­
нено. О т д е л я н е т о н а в о д а от ж е н с к а т а д о л н и ц а е повече о т о п л о ж д а н е :
то е р а в н о з н а ч н о н а а к т а н а р а ж д а н е , осъщ ествен в п о в р а т н а т а к а л е н ­
д а р н а то ч ка, т. е, с л е д като Б А Б А Т А се е п р е в ъ р н а л а в Б У Л К А . О т р и ­
ц а т ел н о то о с м и с л я н е на в л а г а т а е „ п р е о б ъ р н а т “ об р ед ен и зр аз н а п ъ р ­
вото д ей ств и е от в ъ зо б н о в е н и я ж и зн ен цикъл.
Зн ач ен ието на т о зи к о м п о н е н т се п о т в ъ р ж д а в а и от п р е в р ъ щ а н е т о м у
в о т н о с и т е л н о с а м о с т о е н ф о л к л о р е н м о т и в , о б я с н я в а щ п р о и з х о д а на
и звори и п р и ч у д л и в и о б р а з у в а н и я в р а з л и ч н и м е стн ости . П о л у ч а в а й к и
е т и о л о г и ч н а ф ун кц ия, л е г е н д а т а п р е т ъ р п я в а с т р у к ту р н и и зм ен ен и я и от
нея о т п а д а о с н о в н и я т м о т и в — в р ъ зк а т а м е ж д у М а р т а и С ечко.
В н яко и св ед ен и я т о зи м о т и в е р а з г ъ р н а т п о р а д и с т р е м е ж а п о ве р и е то
ла се о б в ъ р ж е с о б и ч аи и о б р е д и , х а р а к тер н и за м а р т е н с к и т е п р азн и ц и .
Т ака н а п р и м е р в зап и си о т Л е с к о в а ч к о С ечко „ з а м р а з я в а б а б а т а с и “ ,
след к о е то м у „ д о м ъ ч н я л о за н ея“ и той з а п а л и л огън , за д а я съ ж и ви .
По т о зи начин се о б я с н я в а п р а к т и к а т а д а се п а л я т о гн ьо в е по високите
оърда на М ладенци .
О п и с а н и т е ел ем ен ти на л е г е н д а т а , както и ц я л о с т н а т а м и т о л о г и ч н а
п р ед став а, се п о т в ъ р ж д а в а т и д о п ъ л н и т е л н о и зя с н я в а т при с ъ п о с т а в к а т а
им с р у м ъ н ск и ф о л к л о р е н м а т е р и а л . Р у м ъ н ск и те легенди за Б а б а Д о -
х и я / М а р т а са с ъ б р а н и от С. Ф. М а р и а н о щ е в к р а я на X IX в. Т ой ги
к л а с и ф и ц и р а в седем ти п а , п р ед ст ав ен и с н я к о л к о в а р и а н т а . В осно­
вата на всички е к о н ф л и к т ъ т на б а б а т а п а с т и р к а с в и с ш а с и л а и п р е с ­
тъп ван ето на н я к а к в а з а б р а н а или зак о н . П р о т и в н и ц и т е й са п е р с о н и ф и ­
кациите н а м а р т , ф е в р у а р и ( „ К ъ с и я “ ), а с ъ щ о д в о й к а т а Г о с п о д — Св.
Петър. Те я н а к а зв а т . Т о зи и н в а р и а н т се о с ъ щ е с т в я в а чрез тр и о сн о в н и
к о м п о з и ц и о н н и схеми.
В п ъ р в а т а с х е м а Д о к и я е х уб ав а и р а б о т н а м о м а , д о р и и ц а р с к а
д ъ щ е р я , к о я т о п о р а зл и ч н и п р и ч и н и с т а в а п а сти р к а . Т я и зк а р в а овцете
си на 1 м а р т , ка то о б л и ч а 12 кож уха. З а т о п л я н е т о през м а р т п р е д и зв и к в а
п о степ ен н о то с ъ б л и ч а н е на 12-те кож уха, д о к а т о о с т а в а по р и за и з а м ­
ръ зв а от в н е зап н и я студ. П р е в р ъ щ а се в з л а т н а ч е ш м а или е вкам ен ен а
заедн о с овцете си.
В д р у г а т а к о м п о з и ц и о н н а схем а Д о к и я е зл а и с п р и х ав а б а б а . Т я и м а
син, к о й т о с т а в а м о м ъ к за женене. Д о к и я о ж е н в а си н а си за м л а д о и
д о б р о м о м и ч е , къ м ко е то се о т н а с я зле. Т я и з п р а щ а с н а х а си за я г о д и в

61
н а ч а л о т о н а м а р т (в н я к о и вер си и е в м е т н а т м о т и в ъ т за с р е щ а т а на
с н а х а т а с Г о с п о д и Св. П е т ъ р , к о и т о п р е в р ъ щ а т в ъгл ен и те от о гъ н я или
о г н и щ е т о в зр е л и яго д и ). В ъ л ш е б н и т е я г о д и у б е ж д а в а т б а б а т а , че е
п р о л е т и тя и з к а р в а к о зи т е си н а п а ш а , о б л е ч е н а в 9 и ли 12 кож уха.
Б а б а т а се п р и с м и в а на С ечко и ли М а р т а , че не м о г а т д а й н а п р а в я т н и щ о
(и з п о л з в а се с х о д н а с б ъ л г а р с к а т а л ег ен д а т е р м и н о л о г и я ). С ъ о т в е т н и я т
м есец „ д а в а с т у д “ , д ъ ж д и в и е л и ц а, к о и т о п о степ ен н о с ъ б л и ч а т к о ж уси те
й и тя з а м р ъ з в а з а е д н о със с т а д о т о . О т л е д а / к а м ъ к а п о т и ч а извор .
Т р е т а т а с х е м а е п о д в и д н а в т о р а т а , л и ш е н от в м е т н а т и я м о т и в за
о т и в а н е т о н а с н а х а т а в г о р а т а . П о -и з р а з е н о е п р о т и в о п о с т а в я н е т о м е ж д у
б а б а т а и месец м а р т , к о й т о в зе м а д н и н а за е м от К ъ с и я и й о т м ъ щ а в а .
К р а я т е к а к т о п р и д р у г и те к о м п о з и ц и о н н и схеми. Т р е т а т а сх е м а е и з ­
п о л з в а н а г л а в н о в зап и си от а р у м ъ н с к о и м е г л е н о -р у м ъ н с к о н аселение
в М акедония.
Р у м ъ н с к и т е в а р и а н т и д о р а з в и в а т н я к о л к о о сн о в н и м о м е н т а в и зс л е д ­
в а н а т а л еген д а. П о т в ъ р ж д а в а се сх в а щ а н е т о за М а р т а / Д о к и я и като
б а б а , и като м о м а . О т д р у г а с т р а н а , т о зи д во й н ст в ен статус н а п е р с о н а ж а
е ясно и зр азен чрез о т д е л я н е т о н а с н а х а т а като с а м о с т о я т е л н о д е й с т в а щ о
л ице. Т а зи ж е н с к а д в о й к а п о д с к а з в а с о ц и а л е н статус н а б а б а Д о к и я ,
с ъ о т в е т с т в а щ н а м о м а т а ж ена, на ж е н а та р о д и л к а без м ъ ж . И в д е й с т ­
в и т е л н о с т в н и т о един п о зн а т в а р и а н т н я м а и н а й -м а л ъ к н ам ек за
п р е д ш е с т в а щ о н о р м а л н о сем ей н о съ сто ян и е на б а б а т а ; д о р и си н ъ т —
л о г и ч е с к а т а п р е д п о с т а в к а за в ъ в е ж д а н е т о на с н а х а т а — в повечето с л у ­
чаи и м а м и н и м а л н а р о л я , а н ер яд ко и з о б щ о не се п о я в я в а в х о д а на
д ей ств и ето. О т н о в о , както и в б ъ л г а р с к и т е л еген ди и п р ед ст ав и за М а р т а ,
д о л а в я м е о т г л а с от архаич ен тип с о ц и а л н о у стр о й ств о , п о -с т а р от пат-
р и а р х а л н о т о сем ей ство: н ал и ц е са м а т р и л и н е й н о т о и зве ж д ан е на н а с ­
л е д н и к а и м а т р и л о к а л н и я т п р и н ц и п на съ ж и т е л с т в о (срав ни с „ б а б а т а
ж и в еел а със с в о я с и н “ , „ н а м е р и л а м у ж е н а “ и др.).
С н а х а т а о б и к н о в е н о се в ъ в е ж д а като п о л о ж и т е л н о ж енско нач ал о :
п о с л у ш н а (н ай -ч есто м а л т р е т и р а н а от б а б а т а ) и „ м л а д а н е в я с т а “ , т. е.
не е и з м и н а л а г о д и н а от с в а т б а т а . Н е п р е к ъ сн ати те упреци к ъ м нея от
с т р а н а на с в е к ъ р в а т а в с ъ щ н о с т са и зр аз на и зи с к в ан и я та, чието и з п ъ л ­
нение с и м в о л и з и р а ц е н н о с т н о т о и зпи тан и е. Н есл у чайн о никъд е не се
с п о м е н а в а за с ъ щ и н с к о б р а ч н о с ъ ж и т е л с т в о на си н а и сн ах а т а, н ито за
зачеване, б р е м е н н о с т или м а й ч и н с т в о н а м л а д а т а жена. М а к а р че живее
п р о д ъ л ж и т е л н о врем е в съ п р у ж еск и я си д о м , сн а х а т а ф актически е и з ­
ц я л о п о д ч и н е н а на с в е к ъ р в а т а и не е д о п у с н а т а д о б р а ч н о сн ош ение.
Т ази к о н ста тац и я е о т п р а в н а точка за р а зн о о б р а зн и тълкувания, но преди
то в а т р я б в а д а се разкрие съ щ н о с т т а на всяко конкретно изискване.
Р я д к о з а с в и д е т е л с т в а н а е з а р ъ к а т а сн а х а т а д а н а г л е ж д а две г ъ р н ета ,
в ко и то ври к о п р и в а , д а не з а г о р я т на огъня. Т я п о т в ъ р ж д а в а у с т а н о в е ­
н а т а с и м в о л и к а н а в р я щ о т о гъ рн е в п ь р в о м а р т е н с к а т а о б р е д н о с т , ко я то
н а п о м н я и за н а д п р е в а р а т а м е ж д у С еч ковци те (ср авни с „две г ъ рн ета ,
ко и т о в р а т на о г ъ н я в р а зл и ч н и с т а и “ ). С ъ п р и к о с н о в е н и е т о на о г ъ н я с
гъ р н е т о у т р о б а , с ъ д ъ р ж а щ о п ъ р в а т а зе л е н и н а за г о д и н а т а (т а б у и з и р а -
н о т о ястие), е д о к а з а т е л с т в о за б р а ч н о - о п л о д и т е л н а т а с е м а н т и к а на
д ей ств и я та.

62
П о-често се с п о м е н а в а з а р ъ к а т а д а се н а б е р а т зр ел и ( = червени) ягоди
5 го р ата . А ко не я и зп ъ л н и , с н а х а т а не т р я б в а д а се в р ъ щ а вкъщ и (т.е.
:с т а в я се д а ум ре). П р и м и р е н а със с м ъ р т т а , м л а д а т а ж ена н ео ч акв ан о
:? е щ а в ъ л ш е б н и п о м о щ н и ц и — д в а м а п ътн и ц и или м ъ ж е, к о и т о се греят
на огън п о с р е д г о р а т а . Те в зем а т въглени (ж а р а в а ) от огън я, п о став ят
ги в н е й н а т а к о ш н и ц а и п р и з а в р ъ щ а н е т о й вкъщ и те са г о л е м и зр ел и
ягоди. Р и т у а л н о т о п р е м и н а в а н е от „ о н з и / о т в ъ д н и я “ в „ т о з и “ св я т е
:о д с к аза н о от и зи с кв ан ето с н а х а т а д а не п о г л е ж д а д а р а , д о к а т о не се
рнбере у д о м а
В ни м ани е з а с л у ж а в а и с е м а н т и ч н о т о с в ъ р зв а н е н а огън я (въглен и те)
: червения зр я л п л о д . П л о д ъ т , ко й то е г а р а н ц и я за п р и е м а н е т о в д о м а
и за о к о н ч а т е л н о т о п р и о б щ а в а н е н а „ ч у ж д а т а “ ж ен а къ м с ъ п р у г а си и
неговия р о д , с ъ о т в е т с т в а на п л о д а , носен в у т р о б а т а на ж ената. И д е я т а
за в ъ л ш е б н о зач еван е се п о т в ъ р ж д а в а и от д р у г д етай л : п о с т а в я н е т о на
ж а р а в а т а (я го ди те) в скута, в п р е с т и л к а т а или в к о ш н и ц а т а — елем ен ти,
неп осред ствен о о т ъ ж д е с т в и м и с „ л о н о т о “ и н осен ето на п л о д а от ж ената.
Н е р я д к о и зп и т а н и е т о на м л а д а т а невеста е д а пере б я л а в ъ л н а , д о к а т о
:тан е черна, или о б р а т н о т о — черна, д о к а т о стане б ял а. Т о зи м о т и в е
'•'ного ш и р о к о р а з п р о с т р а н е н и в б ъ л г а р с к и я ф о л к л о р , къ дето о б я с н я в а
с ъ зд а в а н е то на м е ч к а т а от м о м а т а си рак. В б ъ л г а р с к а т а л и т е р а т у р а е
и з в е с т н о ^ ъ л к у в а н е т о м у ка то п р е д б р а ч н о ц ен ностно и зп и тан и е на д е­
войк ата ‘ . В л е г е н д а т а от К а р п а т с к и я а р е а л тази в р ъ зк а н а п р ъ в п о г л е д
липсва: в г о р а т а е и зп р а т е н а м л а д а ж ена, „ с н а х а “ , а не м о м а .
В съ щ н о с т об ач е и з р а з ъ т е п р е д н а м е р е н о употреб ен в п ъ р в о н а ч а л н а т а
:н с е м а н т и ч н а н а т о в а р е н о с т : ед в а с л е д то в а и зпи тан и е „ с н а х а т а “ м о ж е
ла стане с ъ щ и н с к а невяста.
У сп е ш н о п р е о д о л я в а й к и и зп и т ан и ята , сн а х а т а се п р е в р ъ щ а в булка
и зачева. В р ъ щ а н е т о й от г о р а т а к о д и р а и в ъ з р а ж д а н е т о н а п р и р о д а т а .
Б а б а т а го п р и е м а като д о к а з а т е л с т в о за н а с т ъ п и л а т а п р олет, а т о в а е
знак д а нап усн е д о м а си и д а о ти д е в н е о б и т а е м о т о „ д и в о “ . В р ъ щ а н е т о
на сн ах а та и о к о н ч а т е л н о т о й у ста н о в я в а н е в д о м а като „ с в о я “ с и м е т ­
рично се п р о т и в о п о с т а в я на о т к а з а на б а б а т а от з а т в о р е н о т о и о б и т а в а н о
..свое“ ., С тази ст ъ п к а на с т а р и ц а т а за п о ч в а в е р и г а та от „ о б р а т н и “
действия, к о и т о о п р е д е л я т ф ак ти ч ес к ата й п р и н а д л е ж н о с т към „ д р у г и я “
:в ят, към м ъ р т в а т а част на го д и ш н и я цикъл.
П ъ т я т на с т а р и ц а т а през г о р а т а и п л а н и н а т а към к р а й н а т а точ ка на
..д и в о то “ (к о я то с ъ в п а д а със „ с м ь р т т а “ ) е оп исан и чрез в ести м ен тарен
ко д (н а о б л е к л о т о ). П о с л е д о в а т е л н о т о св ал я н е на 9-те или 12-те кож уха
е м о ти в , ти пи чен за К а р п а т о -Д у н а в с к и я аре ал (в к л ю ч и т е л н о и за р а й о н а
на С ев ер н а Б ъ л г а р и я ) . Б р о я т на кож уси те с ъ о т в е т с т в а на п ъ рв и те м а р ­
тенски д ни, с в ъ р з а н и с м н о г о р и туал н и за б р а н и , на п р о г н о с т и ч н а т а им
функция, а с ъ щ о та к а и на п е р и о д а , през ко й то се носят м а р т е н и ц и т е " .
П о с л е д о в а т е л н о т о с в а л я н е на к ож у си те е с ъ п о с т а в и м о със св а л я н е т о на
152
дрехите от м л а д а т а б у л к а в б р а ч н а т а н о щ . Числовата символика
(о со бен о на 9) с ъ щ о е с в ъ р з а н а с и деята за б р е м е н н о с т -р а ж д а н е . Т а к а
съ б л и ч а н е то на б а б а т а о т р а з я в а в о б р атен ред и в у м а л е н вид (при
ха р а к т е р н а т а за н а р о д н о т о съ зн а н и е ред укц и я на ден в месец) с ъ с т о я н и ­
ето на б р е м е н н о с т и р а ж д а н е т о . А гад ае н е т о „за б ер ек ет“ през тези

63
дни е съотнасяне на брем енността към зем ята майка, носещ а в утробата
си б ъ д е щ а т а р е к о л т а .
В б ъ л г а р с к а т а н а р о д н а в я р а о б л и ч а н е т о /с ъ б л и ч а н е т о н а к о ж у х а с и м ­
в о л и з и р а с м я н а т а н а сезони те. Т а к а н а п р и м е р Св. Т о д о р т р ъ г в а „ д а
м о л и Б о г а з а л я т о “ , облечен в 9 кож уха. В с р е д а т а н а л я т о т о „С вети
Е н ь о си о б л и ч а к о ж у х а и т р ъ г в а к ъ м з и м а “ , д о к а т о н а „ с р е д з и м а “ Св.
А т а н а с „си с ъ б л и ч а ко ж у х а, о б л и ч а к о п р и н е н а р и з а и и з л и з а н а б а и р а
да вика л я т о т о “ . Р и т у а л е н о т г л а с от тези в я р в а н и я се д о л а в я в и звес­
тн и я в н я к о и с е л и щ а о б и ч а й м ъ ж е т е д а се с ъ б и р а т н а х ъ л м извън се л о т о
и д а и г р а я т б у й н о х о р о п о ри зи. В ъ зн и к в а в ъ п р о с ъ т , з а щ о тази п р е д с т а в а
е с в ъ р з а н а и с к о з а р к а т а М а р т а /Д о к и я . Т р ъ г в а й к и за п л а н и н а т а , о б л е ­
чена с 9-те к о ж у х а, с т а р и ц а т а с и м в о л и з и р а п о к р и т а т а със сн яг и с к о в а н а
от сту д зем я, в р е м е н н о н е о б р а б о т в а е м а и „ м ъ р т в а “ . С ъ щ е в р е м е н н о
обач е з е м я т а н оси в себе си п о с я т о т о семе и то зи п е р и о д с ъ о т в е т с т в а на
ф изиологичната бременност П о с л е д в а л о т о съ б л и ч а н е на Б а б а Д о -
кия, „ д о к а т о оста н е по р и з а “ , е с е м а н т и ч н о р а в н о на св а л я н е т о на к ож уха
от Св. А та н а с. Ц е л т а е тя д а стане р а ж д а щ а ж ена, но в с ъ щ н о с т у м и р а .
С м ъ р т т а й е м и т о л о г и ч н о т о о б о зн а ч е н и е н а н е в ъ з м о ж н о с т т а д а б ъд е
б а б а б у л к а. И т а к а — в д о м а на Д о к и я се у т в ъ р ж д а в а сн а х а та , п ъ л н о в -
л а с т н о т о ж ен ско о л и ц е т в о р е н и е на п р о л е тта. С ъ щ е в р е м е н н о и с м ъ р т т а
на с т а р и ц а т а д а в а н а ч а л о н а нов ж и вот: от в к а м е н е н а т а б а б а и зтича
„ б и с т р а и вку сн а в о д а “ , т. е. с м ъ р т т а е н а с т ъ п и л а в м о м е н т а на п р ео б -
р а з я в а н е т о й в б у л к а и з а т о в а е р а в н о з н а ч н а н а н о во р аж дан е. К р ъ г ъ т
се з а т в а р я .

Мартиното вино
Л е г е н д а т а за и зп и т о т о вино на М а р т а е п о з н а т а по
ц я л а т а б ъ л г а р с к а ет н и ч н а т е р и т о р и я , както и в гр ъ ц ки те зем и. С п о р е д
н а й - р а з п р о с т р а н е н и я й в и д п е р с о н и ф и ц и р а н и т е месеци ян у ар и , ф е в р у а ­
ри и м а р т и м а л и о б щ о л озе. В и н о то от него с л о ж и л и в ед н а б ъ ч в а и я
п р е г р а д и л и с т р ъ н и . Д в а м а т а б р а т я с к р и т о м изпили и се стр и н и я д ял .
К о г а т о М а р т а п о и с к а л а д а пие от в и н ото си, от него н я м а л о и капка.
Т я се р а з с ъ р д и л а , р а з ф у ч а л а се и врем ето с т а н а л о л о ш о , но по сл е се
се ти л а , че б р а т я т а й са го и зп и л и , а не чуж ди х о р а и в рем е то се о п р а в и л о .
В р а з л и ч н и т е версии се п р о м е н я г л а в н о б р о я т на б р а т я т а . В м н о г о
зап и си М а р т а и м а с а м о ед и н б р а т — (М а л ъ к ) С ечко, а в о тд ел н и случаи
ви н о то е и зп и т о от всичките й б р а т я — м есец и те . О т г л е д н а точ ка на
м итичното мислене м нож ествеността на М артините братя е отразена в
д в о й к а т а Г о л я м С ечко — М а л ъ к С ечко. О т д р у га с т р а н а , тази д в о й к а е
п о л я р и з и р а н а чрез х ар а к т е р и с т и к и т е „ с т а р “ и „ м л а д “ . М о ж е д а се м и с л и
с л е д о в а т е л н о , че тя п р е д с т а в я д в о й н с т в е н о с т т а на п е р с о н и ф и к а ц и я т а
Сечко.
В е р с и я т а за ед и н ствен б р а т — С ечко, е н а й -р а з п р о с т р а н е н а в з а п а д ­
ните и ю г о з а п а д н и т е б ъ л г а р с к и к р а и щ а . С п о р е д нея М а р т а и Сечко
п р и т е ж а в а т о б щ о л о зе (съд), в м е с т и л и щ е (б ь ч в ата ). Те с ъ щ о н асо ч в ат
къ м к о н ц е п ц и я т а з а м и т и ч н о т о е д и н с тв о на двете месечни п е р с о н и ф и к а ­
ции. В о б щ о т о с ъ ж и т е л с т в о или в о б щ о т о д о м а к и н с т в о (в л ад еен ето на
л о зе т о ) н а М а р т а и б р а т я т а й са о тр азе н и се м е й н о -р о д с т в е н и о т н о ш ен и я ,

64
< :н то о т п р а щ а т к ъ м и стори чески о тж и в ел и струк тур и . С ъ с р е д о т о ч а в а -
-ето на д е й ст в и е то с а м о м е ж д у С ечко и М а р т а , от св о я с т р а н а , е д о п ъ л -
-ено с д етай л и и вн уш ен и я за б р а ч н и я х ар а к тер на техните уж „ б р а т с к и “
взаимоотношения.
В ъ з м о ж н и са н я к о л к о т ъ л к у в а н и я и за с е м а н т и ч н о т о я д р о на л е г е н ­
дата — и зп и в ан ето на М а р т и н о т о вино:
— И з п и в а н е т о на в и н о то от С еч ковци те (ян уари и ф ев р у ар и ) м о ж е
се р а з г л е ж д а ка то м е т а ф о р а на ед н а к а л е н д а р н о о п р е д е л е н а б и т о в а
:со б ен о ст. В т р а д и ц и о н н и я с в е т о г л е д д н и те от К о л е д а д о С и р н и За го -
аезни, т. е. п р и б л и з и т е л н о п ъ р в и т е д в а м есец а на г о д и н а т а , с ъ щ о н о сят
г о зв и щ е т о М р ъ с н и ц и (М е сн и ц и ), з а щ о т о т о г а в а се яде б л а ж н о („ м р ъ с -
") и се пие м н о г о вино. И зв ес тн о е в яр в ан ет о , че „в и н о т о д ъ р ж и “ д о
(~ая на зи м н и т е п р а зн и ц и — Заго в езн и . О с т ав ен о сл ед г о л е м и т е п р а з-
-ици (т. е. п рез м а р т ), в и н о т о „ с т а в а о ц е т “ или се п о д л а г а на „ в т о р а
ф ерм ен тац и я“ и се з а п а з в а като с т а р о , о т л е ж а л о . Т а к а п р а к т и к а т а д а в а
;д«н в ъ з м о ж е н м о д е л за оп и с ан и те в м и т а о тн о ш ен и я . Д о к а т о С ечков-
_-:те б е л е ж а т в ъ р х а на з и м н а т а к о н с у м а ц и я на вин о, М а р т а и два в к р а я
зи м а т а , к о г а т о в и н о т о е изпито. Освен то в а месец м а р т се с ъ о т н а с я
- : постите (н е за в и с и м о от^вари ан ти те В ели ки ят п о ст о б х в а щ а п о - г о л я ­
мата част от женския месец) '
— У с т о й ч и в о с т т а на в р ъ зк а т а вино — б ъ ч в а ( „ б у р и я “ , „ к а ц а “ ) се
гълж и н а с е м а н т и к а т а на в т о р и я елем ент. О т н о в о , както и при гъ р н ето ,
е налице п р ед м ет, н а п о д о б я в а щ ж е н с к ата у т р о б а и ф у н к ц и о н а л н о , и
■;ьншно. К а т о м и т о л о г и ч е н о б р а з б ъ ч в а та, в к о я то в и н о то „ в р и “ и
лудее“ , е т ъ ж д е с т в е н а на в р я щ о т о гърне. И двете са сходни на у т р о б а т а
о о с н о в н а т а й ф у н кц и я — д а „ с ъ д ъ р ж а “ и носи п л о д , ко й то се с м я т а за
го то в “ ( = „ с в а р е н “ ) в кр ая на оп ред елен п ер и о д и б и в а „ и з л я н “ .
Т ази а с о ц и а ц и я п о р а ж д а д в у с м и с л и е в п р е д л о ж е н о т о т ъ л к у в ан е на
"ьч вата. О т ед н а с т р а н а , р а в н о з н а ч н о с т т а й с ж е н с к ата у т р о б а п о т в ъ р ­
ждава к о л е б л и в о т о засега д о п у щ а н е , че о б щ а т а б ъ ч в а с вино с и м в о л и ­
зира както ро д ств ен и те б р ат ск о -се стр и н с к и о тн о ш е н и я , та к а и б р а ч н о т о
ар т н ь о р с т в о на М а р т а със С ечко(вците). О т д р у г а с тр а н а , и зп и то т о (в
•звестен с м и с ъ л „ и з л я т о т о “ ) вино, с ъ о т в е т с т в а на а к та на р а ж д а н е , т. е.
ка з а к о н о м е р н о т о и зл и за н е на детето, което лудее в у т р о б а т а . В ъ з м о ж н о
; и д р у го тъл ку в ан е, ако се вземе п о д в н и м ан и е с и м в о л и к а т а н а в и н о то
- особен о с е м а н т и ч н о т о му с х о д ст в о с кр ъ вта.
— В и н о т о , п е р и о д и ч н о и з л и в а щ о се от в м е с т и л и щ е т о си, н а п о м н я
;::о с о б н о с т т а на ж е н а т а д а р а ж д а . „ Л и ш а в а н е т о от в и н о “ м о ж е д а
:5 о зн ач и л и ш а в а н е т о на М а р т а от в ъ з м о ж н о с т т а д а б ъ д е о п л о д е н а , т. е.
-;£и ната с т а р о с т ( = б езп л од и е). Т а к а ^ и з п и в а й к и “ вин ото на М а р т а ,
Гечко я л и ш а в а от ж и в о т в о р н а т а й си л а " . П р е д л о ж е н о т о т ъ л к у в ан е се
д о б л и ж а в а и д о н а р о д н о т о об ясн ен и е за о б р е д н о т о п о ср ещ ан е на М а р т а :
.п о р е д зап и с от С е в е р о и з т о ч н а Б ъ л г а р и я се и зисква „ д а се п о с р е щ н е с
-ервено, за д а м и сл и , че т о в а е и зп и то то й в и н о “ ‘ . О б р е д ъ т „ в ъ з с т а н о ­
вява“ р о д и л н а т а с п о с о б н о с т на М а р т а , т. е. п р ед став я п р е о б р а з я в а н е т о
в м л а д а булка.
— И з о б и л н о т о пиене на вино н еи зм ен н о съ п ъ т с т в а с в а т б а р с к а т а
трапеза, о со б ен о преди и по врем е н а б р а ч н о т о с в о ж д а н е 15 . О т н о в о се

65
проявява бр ач н о-оп л оди тел н ата символика на мотива. Л ипсата на вино
като п о в о д за М артината „сръдня“ и „плач“ м ож е да се обясни и като
отнем ане на въ зм ож ността за брак. „Хем й изпили виното, хем я преж е­
нили“ — р езю м и р а един запис от М ихайловградско, като изравнява
см и сл ов о двете действия. В др уга версия „навлизането на М арта“ се
представя като превръщ ане на „Б аба Рабра“ в м л ада невяста ; за да й
попречи д а се ож ен и, нейният син Сечко я „см ръзва“ (заледява) на
покрива на къщата. Версиите за обичащ ата д а си попийва старица и
о тн етото й вино са свързани с концепцията за преобразяването на бабата
в булка. Ж еланието си д а пие вино М арта м ож е д а осъщ естви сам о след
като стане невяста, но затова е н ео б х о д и м о — както отбелязахм е —
предварително д а ум ре като баба.
А нализът изисква д а се объ рн е внимание и на други детайли в
разказа, като тръните, с които е преградено виното в общ ата бъчва. Те
се спом енават и в легендата за М арта и бедняка, когото тя направила
б о га т със съвета си д а съ би ра тръни и да ги продава на съселяните си
по в|>еме на внезанно настъпилия студ, заплаш ващ да изм ори ж нвотните
им . Д р у г детайл е търкалянето на гт азн ат а бъчва (или „бурии“ ) от
братята или от разсърдената М арта . Той е свързан с народните
вярвания за причиняването на гръмотевицата от Св. Илия, който търка­
лял бъчви по небето . О тн ово се установява асоциацията М арта —
гръм, разкрита в първата част.
В разглеж дания сю ж ет обр ази те на М арта и Сечко се допълват и чрез
о б щ о т о притеж аване на л о зе и общ ите лозарски дейности . Т ози
детайл потвърж дава разкритото съответствие м еж ду двете двойки м и ­
тични персонификации — М арта/С ечко и Б огор оди ц а/Т р и ф он . В кон­
текста на легендата двете двойки се свързват и чрез идеята за инцеста.
Очертават се двата полю са на народно-митологичната представа за инцес­
та: докато чрез двойката светци съ образн о с християнските измерения той
се отхвърля като нарушение, чрез двойката месеци извършването му се
представя като хиерогамия и начало на космическото обновление.

• * *

О бразите на М арта и Сечко са две от най-богатите


м итологични олицетворения на времето в българската нар одн а култура.
И за двете е отличителна цялостната и м ногостранна антр оп ом ор ф и за-
ция, която включва външния облик, възрастта, нрава и соц иално-въ з-
растовите характеристики.
Ф изическият вид и на двата о бр аза, включващ куцота или друга
„лиш еност“ и асиметрия на ф орм ите, ги представя като близки д о
хтоничния свят същ ества, олицетворяващ и наруш еното равновесие в
граничния календарен м ом ен т. Я сно п р осл еди м а е връзката м еж ду кли­
матичните явления (сняг, дъ ж д и други) и особен ости те на ранната
пролет, от една страна, и черти от човешката при рода, о собен о женския
характер на М арта, от друга.
Д вой нствеността на календарния м ом ен т като п р еход е представена
и чрез възрастта. И двете персонификации имат по едн о старческо (баба,

66
л я л о ) и п о ед н о м л а д е ж к о п р ев ъ п л ъ щ ен и е. Р а з л и к а т а м е ж д у тях е, че
д о к а т о С ечко о б и к н о в е н о е м а л ъ к , н е д о р а с ъ л , М а р т а се п р е д с т а в я г л ав н о
*;ато ст а р и ц а .
С е м е й н о -р о д с т в е н и т е връзки м е ж д у М а р т а и С ечко са п р ед став ен и
.0 д в а о с н о в н и н ач и н а: к а т о п р и н а д л е ж а щ и къ м един р о д и се м ей ств о
брат и се стр а и к а т о м ъ ж и жена. Т о в а о т д ел я н е н а двете л и н и и не
. ъщ ествува в д е й с т в и т е л н о с т , а е въведен о от и зсл ед о в ател и те. В е т н о г ­
рафските и ф о л к л о р н и т е и зв о р и С ечко най-често се р а з д в о я в а н а Г о л я м
М а л ъ к и М а р т а и м а д в а м а б р а т я м ъ ж е. В ю го и зт о ч н и т е р а й о н и със
: а п а з е н а т р а д и ц и я м ъ ж е т е /б р а т я са тр и , седем , девет и ед и надесет. Вза-
- м н о т о п р е п л и т а н е н а д в а т а с та т у са н а м ъ ж к а т а п е р о с о н и ф и к а ц и я с п р я ­
ло М а р т а е н а й -д о б р е и зр а зе н о в р а й о н а н а С т р а н д ж а - С а к а р , р о д о п с к и я
-'.асив и в н яко и с е л и щ а в З а п а д н а и Ю г о з а п а д н а Б ъ л г а р и я . П р е п л и т а ­
нето на к р ъ в н о р о д с т в е н а т а с б р а ч н а т а в р ъ зк а е о т л и ч и т е л н а ч ер та на
мн ого класически д в о й к и б о ж е с т в а и с в и д е тел ст в а за д р е в н о с т т а на
ред ставата. Т ази с т р у к т у р а о р и е н т и р а къ м к о м п л е к с о т м и т о л о г и ч н и
редстави, о б ед и н ен и о к о л о и д е я т а з а ед н а В ел и ка б о г и н я , м а й к а и
.ъ щ е в р е м е н н о п о в е л и т е л к а на д и в а т а п р и р о д а . Д р е в н о с т т а на п р ед ст а-
з а т а з а Б а б а М а р т а се п о т в ъ р ж д а в а и о т ф а к та, че във всяка и зс л е д в а н а
т у п а от в я р в а н и я и р и ту ал и ж енски ят п е р с о н а ж и м а п о -в и с о к статус от
^ьжкия. Т о в а впечатлени е се о ч е р т а в а по д в а начина:
— Сечко е п р ед став ен като неп ълноц ен ен (невр ъстен или п о -м а л ъ к
:-т б р а т си, н а й -м а л к и я ) м ъ ж , ко й т о не м о ж е д а встъп и в н о р м а л н а т а
р е г л ам ен ти р а н а от о б щ е с т в о т о б р а ч н а връзка.
— О б и к н о в е н о в л еген д и те С ечко е п о д и г р а н и о с м я н от Б а б а М а р т а .
:а р а зл и к а о т него М а р т а — б а б а и ли б у л к а, е в ст и х и я т а си, тя вилнее
-а воля, с н а с т р о е н и е т о си о п р е д е л я п р о м е н и т е на в рем ето , о т ъ ж д е с т в я ­
вайки се с п р и р о д а т а .
С т ^ ч е с к и я т о б р а з на М а р т а св и д е т е л с тв а с п о р е д н яко и и з с л е д о в а ­
тели и за в л и я н и е н а к о н ц е п ц и я т а за ж е н а та р о д о н а ч а л н и к п р и ф о р ­
мирането н а тази м н о г о п л а с т о в а п р ед став а. В к р а й н а см е т к а М а р т а
: 5 е д и н я в а п р а с т а р а т а и у н и в е р с а л н а п р е д с т а в а за с т а р и ц а т а , у ч а с т в а щ а
; регу л и р ан ето на о б щ н о с т т а и п р и р о д а т а , с и зк о н н а т а п р е д с т а в а , о т ъ ж ­
дествяващ а р а ж д а щ а т а ж е н а със зе м я т а , в л а г а т а и п л о д о р о д и е т о .
Д в а т а л е г е н д а р н и с ю ж е т а — за б а б и н и т е кози и М а р т и н о т о ви н о —
; : н о о т к р о я в а т и с т о п а н с к а т а п о м и н ъ ч н а с т р а н а на м и т а . С п е ц и ф и к а т а
- а о т г о н н о т о с к о т о в ъ д с т в о се н а с л о я в а н а д п р е д с т а в а т а за б а б а т а с
• :зи те, като п р и в н а с я м н о г о б и т о в и д е т а й л и и п р а в и л а на к о н к р е т н а т а
:~ опанска д ей н ос т. О т д р у г а с т р а н а , л е г е н д а т а за и з п и т о т о М а р т и н о
5 -но и з о б и л с т в а с у к а зан и я за л о з а р с т в о т о . Р а зп р о с т р а н е н и е т о на д в а т а
■отива ср е д б ъ л г а р с к о т о населени е е п р и б л и з и т е л н о р а в н о м е р н о . П р о с ­
ледяването и м обач е у съ сед н и те б ал к а н с к и н а р о д и р а з к р и в а интересни
ак о н о м е р н о с т и . „ Л о з а р с к а т а “ л ег ен д а е ти пи ч на и за гр ъ ц к и я ф о л к л о р ,
вкл ю чи тел н о и за п о н ти й ск и те и ки п ърск и те г ь р ц и , а се и згу б в а северно
:т Д ун а в. Н а п р о т и в , л е г е н д а т а за б а б а т а ко за р к а е в ъ зп р и е та и д о п ъ л -
~ена с д е т а й л и от т р а д и ц и о н н о т о о в ч а р с т в о (р у м ъ н с к а т а Д о к и я). Р азп -
г о стр ан ен и ето на д в а т а с ю ж е т а на Б а л к а н и т е е п о р е д н о т о д о к а з а т е л с т в о
:а п о м и н ъ ч н а т а о б в ъ р з а н о с т на м и та.

67
М и т и ч н а т а д в о й к а М а р т а -С е ч к о к о д и р а и косм и чески я п реход. В
разл и ч н и т е м и т о л о г и ч н и си ст е м и , р е к о н с тр у и р а н и или извлечени от
н а б л ю д е н и я и зап и си на у с тн ата т р а д и ц и я , са установен и две осн овни
п р ед став и — ф о р м у л и , по к о и т о се о с ъ щ е с т в я в а п е р и о д и ч н и я т к о с м о г о -
ничен акт. С п о р е д е д н а т а к о с м и ч ес к о то р а ж д а н е / о б я в л е н и е се и з в ъ р ш ­
ва като д в у б о й , а с п о р е д д р у г а т а — ка то с в а т б а . В и з сл ед в ан и я та
върху б ъ л г а р с к и т е о б и ч аи и ф о л к л о р вече е д о к а з а н а в а л и д н о с т т а на
п ъ р в а т а ф о р м у л а по о т н о ш е н и е н а о с н о в н и я н о в о г о д и ш е н п р е х о д К о ­
л е д а — Б о г о я в л е н и е (И в а н о в д е н ), т. е. на м и ти ч н и те 12 М р ъ с н и д ни
Р а з г л е д а н и я т м и т о р и т у а л е н к о м п л е к с с ъ д ъ р ж а две о с н о в а н и я за п о д о б -
но реш ение: е д н о в р е м е н н о т о съ щ ес тву в ан е на старческо и м л а д е ж к о
п р е в ъ п л ъ щ е н и е н а С ечко, както и п р о т и в о п о с т а в я н е т о м е ж д у М а л к и я и
Г о л е м и я по л и н и я на г о т о в н о с т т а за в стъ п в ан е в брак. О ч ев и д н о е обаче
п ъ р в е н с т в о т о на с в а т б а т а като м и т о р и т у а л е н м о д е л , н а й -п ъ л н о р а з к р и ­
в а щ в з а и м о о т н о ш е н и я т а М а р т а — Сечко. Т я е в о д е щ а ка кто във в я р в а ­
н и я т а и п р е д с т а в и т е за всеки отделен месец, така и в о б е д и н я в а щ и т е ги
м и т о л о г и ч н и текстове. Н а й -р а з г ъ р н а т и я т й вид, с ъ о т в е т с т в а щ на п е р и ­
о д а 1 —9 м а р т , е к о с м и ч е с к а т а с в а т б а х и е р о г а м и я , о т р а з я в а щ а и за ч е в а ­
нето, и р а ж д а н е т о . Т о в а е и с ъ щ н о с т т а на м и т о л о г и ч н и я и н в а р и а н т на
р а з к а з а за М а р т а и Сечко.
А н ал о г и ч е н м о д е л м о ж е д а б ь д е нзвлечен н от С и р н и ш к а т а о б р е д ­
ност. В н ай -ч и с ти я си и р а з г ъ р н а т вид, п о зн а т от И зт о ч н а Т р а к и я ,
о б и ч а я т К у к ер и п р е д с т а в я , м а к а р и в о б ъ р н а т а с п р я м о д ей ств и те л н и я
ред п о с л е д о в а т е л н о с т , свещ ен ия б р а к — о п л о ж д а н е т о — р а ж д а н е т о . И
ку к е р и ц а т а (ку кер с кат а б а б а ), и М а р т а са р а ж д а щ и ста р и ц и '. И зк у с т ­
вено (и в е р о я тн о кь с н о ) е д и н с т в о т о от м и т и о б р е д се р азп ад а: д о к а т о
р и т у а л ъ т е съ х р ан ен в К укери те, м и т ъ т се за п а зв а , м а к а р и отчасти в
п ъ р в о - и д е в е т о м а р т е н с к а т а о б р е д н о с т , а с ъ щ о и в о б р а зи т е н а Т р и ф о н
и Б о г о р о д и ц а . И а к ^ з а кукерите е вероятен тр ак и й ск и я т или п а л е о б а л -
ка н с к и ят п р о и з х о д 1 9, то то й би с л е д в а л о д а се о тн ася и за р а з г л е д а н а т а
м и т и ч н а д в о й к а . М а р т а п р е д с т а в л я в а ж енска п е р с о н и ф и к а ц и я на к о с м о ­
са, ч иято о с н о в н а п р о м я н а - п р е о б р ь щ а н е се св ъ р зв а с и нцеста (с б р а т а
л ю б о в н и к ). У т в ъ р д е н о т о по то зи начин ср е щ ан е и сл и в ан е на д в а т а
п р е в ъ п л ъ т е н и м есец а с ъ д ъ р ж а ед н а от н ай -д р ев н и т е с р е д и з е м н о м о р с к и
ко н ц еп ци и за п ъ р в о т в о р е н и е т о . В п р е д х р и с т и я н с к а т а кул ту ра т о в а е
с ъ щ и н с к а т а Н о в а го д и н а.

БЕЛЕЖ КИ

1. Т ер м и н ът е заимстван от ръкописа на А. Попова „Празничните и м и т о л о ­


гични цикли в емпиричния календар“ , където е обоснопан в същия контекст.
2. П олзвам т ипол огията за обредно изразяване и митологично изобразяване
на календарните преходи, изградена от Gaster, Th. Thespis, Rytual, Myth and
D ram a in the Ancient N ear Fast. N ew York, 1977, 26-60. За периодите на преход
в българския народен календар обосновка и начало на мащабна типологизация
вж. в изследванията върху Новогодишния и Великденския цикъл и Тодоровден
на Р. Попов (К ъ м характеристиката на българските народни вярвания, свързани
с периодите на преход към зим ата и пролетта. — В: Етнографски проблеми на

68
- i - едн ата духовна култура. C., 1989), Л . Миков (П ървом артенска обредност. C.,
-55 . М . Гаоровски (П реходът м еж д у старата и новата година у българите. —
: етнографски проблем и на народната духовна култура) и др.
3. Иванов, В. В., В Н . Топоров. Инвариант и трансформация в мифологичес-
и фольклорних текстах. — В: Типологические исследования по фольклору.
I f :татей пам яти В. Я. Проппа. M., 1975, 44-48, 50-51. С терм ина „м иториту-
jw*-: ядро“ обозначавам неразчленим ото единство м еж ду м ита („ м и т е м а т а “ по
'±5Н-Строс) и обреда (обредното действие), взаимно съответстващ и си. Срв. за
*г гменливия обхват на въведените понятия у Ф ол, Ал. П редварителни бележки
гърху основните понятия на семинара. — В: Митология. Изкуство. Фолклор
'•'ИФ). Т. 1. C., 1985, 1-4, както и в статиите на Ин. М аразов, Г. Краев и др. в
• ггдицата М И Ф .
4. Подобна задача, но с много по-голям обхват, ф орм улира със същата
~;гч<инология и в същия порядък K. Л е в и -Cm poc (Деяния Асдиваля. — В:
: 1 г \б е ж н ь 1е исследования по семиотике. Сборник статей. M., 1985, с. 40, 43,
: - з . и 46-49.).
5. Геров, Н. Речник на българския език. Ч. 3. C., 1977, с. 312; Ковачев, Й.
-:±родна астроном ия и м етеорология. — С б Н У , 30, 1915, с. 74; Заимов, Й.
български народни имена на м есеците. — И И Б Е , 1954, 112-113. Специално за
г :лопския регион вж. у Стаменова, Ж . Календарни празници и обичаи. — В:
~товдивски край. Етнографски и езикови проучвания. C., 1986, с. 300; Попов, Р.
• а.яендарни празници и обичаи. — В: Родопи (под печат).
6. Т ерм инът „етимологично гнездо“ при изследването на етнографски явле-
• - ; е въведен от У Дукопа (Названия на демонични същ ества от общослап. мор-
- българския език. — В: Език и поетика на българския фолклор. C., 1980, с. 108

7. Лебедева, А . Н а р о д и т е знания славян. — В: Зтногр аф ия восточнмх славян.


М . 1987, с. 485; Moszynski, K. Kultura ludova slovvian. Т. 2. Krakow, 1934, p. 149.
8. Обзор от Л. Милетич на по-старата литература вж. в Сб.НУ, 5, 1981, с. 451;
£ карелски, Хр. Етнография на България. C., 1974, с. 482; Moszynski, К. Op. cit., р.
(свързва го със сечене на дърва за огрев); Заимов, Й Op. cit., 113-114 (гръцки
■^ралели); срв. у Abbott, G. Macedonian Folklore. Chicago, 1969, c. 13.
9. Lexicon Paleoslovenico-greco-latinum. Vindobonae, 1862-1865, p. 974; Spahy,
F Nasi narodni nazivi mjeseci u turskim kalendarima iz 17-tog vijeka. — Glasnik
Zemalskog muzeja. № 42, 1930, 185-194; Заимов, Й. Цит. съч., c. 114.
10. Abbott, G Op. cit., p. 13 (/cAadet’TES за мессц януари); Заимов, Й. Цит. съч.,
: 113.
11. За механизм и те на народното етим ологизиране срв. у Толстой, Н . И.,
I М. Толстая. Народная ">тимология и структура славянското ритуального
*екста. — В: X М еж дународнм й съезд славистов. Славянское язмкознание. M.,
5S8, 2 5 0 - 2 6 3 .
12. Петров, П. Кукери в Пъдарево, Бургаско. — С б .Н У , 50, 1963, с. 345.
13. Kupia^fdoi' —Uecnopos, A. 12 /njves та ,\aoyipa<fKä OcooakovtKt], 1986, 28-29.
14. Тази връзка е установена и подробно аргум ентирана у Вълчинова, Г.
Трифон Зарезан — историко-етнографско изследване (дис.). C., 198S, 32-93.
15. Заимов, Й. Цит. съч., с. 114-115; срв. у Hahn, J. Albanische Studien. Jena,
: 554, 155-156.
16. Abbott, G. Цит. съч.; Dowkins, R. The M odern Carnival in Thrace and the
cult o f Dionysos. — JHS. 26. 1906. p. 206; Megas, G. Greek calender customs. Athens,
963, p. 78; KvptaKidov —NeaTopos, A. Op. cit., p. 29; \о\:като6, Д. XufhTlijpujaTi^ä
töv xetfiwva Kai Ttjs avot&js. Afhjvat 1985, p. 105.
17. Стаменова, Ж . А Е И М , инв. № 875-11, c. 98 (c. Мраченик, Пловдивско);
Чарков, Гр. АрхЦР, 1969, с. 285 (с. Гинци, Софийско).
18. За взаим оотнош енията м еж ду Св. Трифон и Св. Богородица и съответния
^браз на светец а вж. у Вълчинова, Г. М ежду езичество и християнство — Св.

69
Трифон в бъ лгарските народни представи. — БФ, 1989, № 2, 15 —25.
19. Молерови, Д . и К. Н ародописни материали от Разложко. — С б .Н У , 48,
1954, с. 380; ТановиЯ, Cm. Српские народни обича)м изТ;ев11ли]'ско] кази. — СЕЗ,
40, 1927, с. 13; ЪорЪевиЪ Др. Ж и во т и обича]и народни y JlecKOBawKoj Морави.
- СЕЗ, 70, 1958, с. 373.
20. Попов, Р. Цит. съч.; Маркова, Н. Ркс, № 263, 1942, с. 173 (с. Радославово,
Пирдопско). За т е рм и н а „лихидене“ и семантични паралели вж. у Г еоргиева, Ив.
Б ългарска народна м итология. C., 1983, 167—168 и бел. 77. За отрицателната
характеристика на целия месец срв. у Чолаков, В. Български народен сборник.
Б олград, 1872, с. 41; С б .Н У , 1, 1887, с. 76 (Смолянско); Вакарелски, Хр. А Е И М ,
инв. № 782-11, с. 141; Етнография на България. Т. 3. C., 1985, с. 49.
21. Lawson, J. С. M odern G reek Folklore and Ancient G reek Religion. A Study
of Survivals. Cambrige, 1910, p. 56. Такова е тълкуването и у всички гръцки
изследователи до най-ново време.
22. Вж. сведенията, събрани у Вьлчинова, Г. Трифон Зарезан, 63-66.
23. Стоилов, А. Наказание на преподобни Касиян. — Бълг. сбирка, 1902,
№ 9, 563 —565; K v p ia id à o v -N é o T o p o s, А. — Цит. съч., с. 36
24. Вакарелски, Хр. А Е И М , инв. № 710-11, с. 70 (с. Д ю л е в о , Панагюрско)
А Е И М , инв. № 890-П, с. 244 (Скопско). По-подробно м итичната представа за
„ К у ц у л а н а “ вж. у Попов, Р. За върколака в българските народни вярвания
(исторически корени и м ясто в народната култура). — И Н И М , 5, 1986, с. 214 и
сл., с лит.; Георгиева, Ив., Цит. съч., 48-49.
25. Климишин. И. А. К ал енд арь и хронология. M., 1985, 25-25. За изм е с т ва ­
нето на пролетното равноденствие към по-ранна дата вж. у Селешников, С. И.
История на календаря и хронология. C., 1985, с. 66 и сл.
26. Darenberg, Ch., Е. SaÿUo. Dictionnaire des antiquités grecques et romaines.
T. 2. Paris, 1896, p. 1030.
27. Георгиева, Ив. Цит. съч., 150—151. За спецификата на периода и свърза­
ните с него поверия и забрани срв. и у Попов, Р. Към характеристиката на
българските народни вярвания..., 54 —57.
28. Стаменова, Ж . А Е И М , инв. № 880-11, с. 20 (с. Дъбене, Пловдивско); Ркс
№ 160, с. 251 (с. Д ам ян ов о, Севлиевско). По-подробно за „вълчата с в атб а“ вж.
у Попов, Р. За върколака...
29. Вьлчинова, Г. М еж д у езичество... с. 17.
30. Фрейденберг, О. Позтика с ю ж е та и жанра. JT., 1936, 59-60, 67. Материали
от прим итивните народи използва Л. А. Абрамян. (Първобмтньтй праздник и
мифология. Ереван, 1983, 99-100).
31. Геров, Н. Цит. съч., с. 312; НА БАН, Тр. сб., ф. № 24, а. е. 7, с. 13 (с.
Чобанкьой, Д едеагачко); Ркс № 22, 1943, с. 136 (с. Правец); Кузманова, В. АИФ,
№ 292, с. 26 (Новопазарско); Краев, Г. АИФ, № 117, II п., с. 9. (Старозагорско).
32. Антонова, Е. В. Очерки ку л ьту рм древнмх зем л е д е л ьц е в Передной и
Средней Азии. О п м т реконструкции мировосприятия. M., 1984, с. 125 и сл., 132;
Lévi-Strauss, Cl. La potiere jalouse. Paris, 1985.
33. Kapafiufi, В. Ж и вот и о б и ч а ^ народа српскога. Беч, 1867, с. 24.
34. Lévi-Strauss, Cl. Op. cit., 232-235.
35. Кузманова, В. А И Ф № 294, II п., с. 107.
36. Вьлчинова, Г. М еж ду езичеството..., 17-23.
37. Пронштейн, А. П., В. Я. Киашко. Хронология. M., 1981, 83-84, 87. Конста­
тациите за старинния източнославянски календар се отнасят и за българското
средновековие, понеже се основават главно на старо- (и средно-) български памет­
ници или на техните руски издания. За Великденското новогодие, започващо от 1
март, вж. у Зелинский, А. Н. Конструктивнме принципм древнерусского календаря.
— В: Контекст 1978, M., 1978, 109-110. Срв. и схващането за началото на годината
в гръцките и албанските народни вярвания и за 1 март у Иванова, Ю. В. Греки. —
В: Весеннме праздники. M., 1977, с. 315. Албанцм. — Пак там, с. 328.

70
i8. Заимов, Й. Цит. съч., с. 116; Лебедева, А. Цит. съч., 485-486.
39. П реглед на становищ ата вж. у Spahy, F. Цит. съч., с. 195.
40. С б .Н У , 13, 1895, с. 116 (Софийско) — „Бабинден“ , с. 23 (Смолянско); НА
: - . Тр. сб., Ф. № 10, а. е. 1, 151 (с. Куш анли, Гю мю рдж инско); Беновска, М.
i - ' O , N° 126, II п., с. 120, 193; Василева, М. Календарни празници и обичаи. —
i Д обруджа. C., 1974, с. 324; Календарни празници и обичаи. — В: Капанци.
I 1985, с. 214.
41. Шапкарев, К. Сборник от български народни умотворения. T. 1. C., 1968,
; >34; Спространов, Е. Народни обичаи от Охрид. — С б .Н У , 16-17, 1900, с. 29;
iy, F. Цит. съч., с. 194. Н азванието „летник“ за 1 м а рт е прието дори у
<_-5анците м ю с ю л м а н и в Косово (Иванова, Ю. В. А л б а н ц и , с. 316).
42. Срв. обяснението на Й. Заим ов (Цит. съч., с. 144).
43. Marian, S. FI. Serbatorile la Romani. Studiu ctnografic. T. 2, Paresimile.
î .c u r e s t i, 1899, c. 131, 145. Срв. y Кабакова, Г. И. М атери ал и по румьш ской
■;ч о н ол оги и . — В: М а т е р и а л и VI М еждународното конгресса по изучению
:тган Ю говосточной Е вропн. П р о б л е м и ку л ьт у р н . M., 1989, 133-150.
44. Заимов, Й. Цит. съч., 110-111; Abbott, G. Op. cit., 14-15.
45. Иванова, P. Възвърната вода (характеристика на митологичния слой на
ггкческия песенен цикъл за Крали Марко). — В: Единство на б ългарската
а-глклорна традиция. C., 1989, с. 138.
46. Spahy, F. Op. cit., p. 192.
47. Иванова, P. Цит. съч.. c. 136; срв. y Дукова, У. Цит. съч. Д етайлен
;~кографски анализ на този тип псрсонажи вж. у Георгиева, Ив. Цит. съч.,
:5 —169; срв. подобно схващане у Краев, Г. Т равести зм ът в м ом инск ата фол-
г.'?рна обредност. — В: МИФ. T. 1, с. 61 и сл.
48. Popova, A. La naissance des dragons. — B: Civilisations. T. 37, Bruxelles,
387, 73-74; Abbott, G. Op. cit., p. 73;Gaingebet, Cl. Au plus hault senc. L’esoterisme
rituel et charnel de Rabelais. T. 1. Paris, 1986. p. 137, 142-143.
49. КараР)иИ, В. Цит. съч., 24-25. Срв. при обредното представяне на „едова
: ;5 а “ на Чисти понеделник.
50. Краев, Г. О бредното травестиране по българските земи през зимния
• алендарен период. — В: Обреди и обреден фолклор. C., 1981, с. 164, 165, 160.
51. Миков, Л. Първом артенска обредност, 42-43; Йорданова, Л. К ъм проуч-
=.ането на народните мартеници в България. — И ЕИ М , 14, 1972, 220-221. М.
“ абровски (П реходът м еж д у старата и новата година у българите, 42-44) обръща
собено внимание на обредното представяне на „баб а“ -„булка“ .
52. Гребенарова, Сл. Календарни празници и обичаи в Странджа. — В:
Странджа, (под печат).
53. Ркс № 382, 1931, с. 77 (с. Торос — Л азар Станепо, Луковитско).
54. Миков, Л. Цит. съч., с. 76.
55. Megas, G. Op. cit., 79-80; Abbott, G. Op. cit., p. 22.. Срв. и подобно вярване
т Ю гозападна България у Любенов, П. Ц. (свсщеник). Сборник с разни у м о т ­
ворения от К ю стендилско. Кн. 3. C., 1896, с. 68.
56. Д ж уренов, Ив. Народна проза от Пазарджишко. — С б .Н У , 56, 1980,
S° 427 (396-397).
57. ПетровиЛ, П. Ж Ж и вот и обича.|и народни v Гружи. — СЕЗ, 58, 1948,
1-S-249.
58. Начов, Н . За п обрати м ството. — ПСп, 52-53, 1896, с. 473. За тълкуването
разш иряването на обредния контекст срв. у Габровски, М. Цит. съч., 24-25;
Georgieva, Iv. Les plantes et les mythiques bulgares. — ln: Civilisations. T. 38,
Bruxelles, 1990 (под печат).
59. Шишков, Cm. С ело П ишманкьой, М алгарска кааза. — Родопски напредък
Пловдив), 1910, № 6-7, 183-184; Миков, Л. АИФ, № 116, I п., е. 36, 38 (с. Бабово,
Русенско); Р к с № 7 8 , 1942, с. 133(с. Мадара, Шуменско); АИФ, № 259, „Сакарски
фолклор“ 1983, с. 248 (с. У стрем , Тополовградско).

71
60. О ценката е на il . Миков (П ървом артенска обредност, с. 76). Срв. това,
което А. Попова нарича „le syndrom e de la claudification“ (Popova, A. Op. cit., p.
72).
61. Popova, A. Op. cit., 71-75. За появата на рака в обредността и вярванията,
свързани със Св. 40 мъченици вж. у Гребенарова, Сл. Ц и т . съч., с . 108. Попов,
Р. К ъ м характеристиката на българските народни вярвания ..., 67-68. Срв. и в
С б .Н У , 16-17, с. 30 (Охрид).
62. А рхИ М — Хасково, Отд. Етнография, а. е. № 127, с. 20 (зап. М. Милчева);
Гребенарова, Сл. Цит. съч., 106-107; Ркс № 383, 1938, с. 77 (с. Торос, Луковитско);
Иванова, Р. Цит. съч., с. 130. За забрадката като сватбен дар срв. у Краев, Г.
Т р авести зм ът..., с. 73 и бел. 149.
63. Краев, Г. Т равести зм ът..., с. 78, бел. 14; Попов, Р. А Е И М , инв. № 168-111,
с. 27 (Ловешко).
64. Миков, Л. П ъ рвом артен ска обредност, 76-77 (употребен е терминът
„ м и т и ч н а с в а т б а “ ); срв. и у Миков, Л. АИФ, № 4 6 , с. 48 (с. Пъдарево, Сливенско).
65. Вакарелски, Хр. А Е И М , инв. № 830-11, с. 122 (с. Д рабиш на, К ър д ж ал и й с­
ко); Ркс № 64, 1946, с. 162 (с. Д о бром и рка, Севлиевско); Миков, Л. АИФ, № 116,
I п., с. 35; Кузманова, В. А И Ф, № 292, с. 27 (с. Енево, Н овопазарско — тракийски
преселници); Кепов, Ив. Етнографско, народописно и животописно изследване
на с. Бобош ево, К ю стендилско. - С б .Н У , 42, 1936, с. 121; СЕЗ, 40, 1927, с. 43
(Г евгелийско).
66. С б .Н У , 16-17, с. 21 (Търновско); Стаменова, Ж . А Е И М , инв. № 875-II,
с. 66 (с. Васил Л евски, Карловско); Косев, П. А К Е , № 218, 1983, с. 41 (Н овоза­
горско).
67. Chevalier, J., A. Gheerbrant. Dictionnaire des symboles. Paris, 1982, 765-767.
За същия мотив, свързан със Зевс, срв. у Nilsson, М. G reek popular religion. New
York, 1940, 5 - 7 .
68. По пътя към мегдана, където ще се извърши заораването, главатарят-
„бей“ , уринира, „за да им а д ъж д през л я т о т о “ , т. е. за берекет (Попов, Р. А Е И М ,
инв. № 33-111, с. 29).
69. СЕЗ, 70, 1958, с. 373 (Лесковачко). Срв. у Стаменова, Ж . Народен
м ироглед. — В: Пловдивски край, с. 297.
70. Гребенарова, Сл. Цит. съч. В Родопите Богородичен ден — 2 февруари,
се празнува „за зайц ите“ (НА БАН , Тр. сб., ф. № 10, а. е. 1, с. 151 - с. Куш анли,
Г ю м ю рдж ин ско), а 1 февруари - като Зайков ден {Попов, Р. А Е И М , инв. N°
28-III, с. 10, 82; № 32-111, с. 32).
71. Маринов, Д . Н ародна вяра и религиозни народни обичаи. — С б .Н У , 28,
1914, с. 67; Арнаудов, М. Празници в Тревненско. — Сб.Н У , 27, 1913, с. 6;
Вакарелски, Хр. А Е И М , инв. №709-11 с. 34; Стаменова, Ж . А Е И М , инв. №880-11,
с. 20; Георгиева, Ив. Народен м ироглед. — В: Пирински край. C., 1980, с. 462.
72. Бахтин, М . Т ворчеството на Фр. Рабле и народната култура на Средно­
вековието и Ренесанса. C., 1978, с. 361 и сл.
73. Миков, Л. П ървом артенска обредност, с. 34, 75-76; Йорданова, Л. Цит.
съч., с. 219, 222 и бел. 55.
74. Миков, Л. А ИФ, № 46, с. 48; Ркс № 14, 1947, с. 23 (с. Чомаковци,
Белослатинско).
75. Т ерм и н ът и описанието вж. в АИФ, № 25, п. 1, с. 194 (с. Черепово,
Хасковско); срв. в С б .Н У , 13, с. 23 (с. Петково, С молянско). Може да се мисли
за типологично родство м е ж д у двата митични образа — Баба М арта и персо­
нифицираните болести шарка и ч ум а — срв. празнуването на М ладенци за
предпазване от баба Шарка у Маринов, Д . Ж ива старина. Кн. 1. Русе, 1891,
124-125, както и гореприведения м атери ал от См олянско. Една от основните
характеристики на болестите е да се явяват като „ м о м и “ и същ еврем енно като
„баби (Георгиева, Ив. Народен светоглед. — В: Етнография на България. Т. 3.
с. 56).

72
76. Миков, Л. Първомартенска обредност, с. 12 (Хасковско); Попов, Р.
- Е И М , инв. № 31-111, с. 3 (с. Върбина, Смолянско); Шишков, Ст. Родопски
:-^гини. Кн. 2, Пловдив, 1888, 34-35.
77. Петков, Ив. А К Е , № 165, 1979, с. 62 (Североизточни Родопи); Радев. М их.
- Е. № 158, 1979, с. 43 (Ивайлопградски район).
78. Кепов, Ив. Цит. съч., с. 122; АИФ, „Поселищни проучвания“ , с. С м ол и -
С традалово (непубл. м атериал). Вероятно с ам о за Северна Гърция се
- - а с я т указанията на О. Megas (Ор. ск., р. 81); АЬЬоН, С. Ор. ск., 22-23. Срв.
> г*рването, че „ше изгори къщ ата“ (Миков, Л . АИФ, № 46, с. 4).
"9. За изгонването на бълхите и нечистотиите вж. у Миков, Л. Първомар-
-г -с к а обредност, 6-13, 19, 26; Василева, М. Календарни ... — В: Д обру д ж а,
-1--325; Вакарелски, Хр. Етнография на България, с. 605.
80. Megas, С. Ор. ск., р. 82.
81. Василева, М . Календарни ... - В: Д обруд ж а, с. 324; К алендарни ... — В:
- .^анци, с. 213; Ркс № 117, 1936, с. 152 (Новопазарско); С б .Н У , 29, 1914, с. 161,
бесарабски българи).
82. Стаменова, Ж . К алендарни ..., с. 264; Ркс № 2 8 4 , 1946, с. 187 (с. Тополово,
- :еновградско); Добрева, Д . А ИФ, № 192, III п., с. 311 (с. Кирково), 342 (с.
- :г а л а р о в о ); СЕЗ, 70, 1958, 373-374 (Лесковачко); Стаменова, Г. Ркс № 22, с.
с. Правец); Беновска, М. А И Ф , № 126, 11, 120-121, с. 194 (Белоградчишко).
83. Попова, А. К учето и м ечката в б ългарската м итология. — Векове, 1987,
Ч- 5. 31-35; Д рет ас, Ж . Ж . Бела Мария или суровата левица. — БФ, 1979, № 4,

84. Гоеа, А. О бредното лечение чрез баене в българската народна медицина.


3 Етнографски проблем и на народната духовна култура, 143-144, 146.
85. Коледаров, П. Народописни м атериали от с. Плевня, Д рам ск о . — С б.Н У ,
956, с. 112 (на Благовец); Вакарелски, Хр. А Е И М . инв. № 782-11, с. 114 (с.
--.н Окол, Самокопско); Ркс № 352, 1943 (Радовиш); Ркс № 22, 1943, с. 183 (с.
:ап«ц); АИФ, № 225, п. 1, Сакарски ф олклор — 1984, с. 187.
86. С б .Н У , 16-17, с. 218 (Софийско); Арнаудов, М. Ф олклор от Еленско. —
С6.НУ 27, с. 347; Мартинов. А л. Народописни материали от Граово. — С б .Н У ,
697 (№ 63-64); Ркс № 336, 1946, с. 188 (с. Типченица, Врачанско); Ркс №
!943, с. 157 (с. Д обрина, Провадийско — необвързано с 1-ви март); Ста-
Ж. А Е И М , инв. 875-11, с. 66.
87. За първомартенския огън и свързаните с него поверия емпиричен м ате-
и тълкувания вж. у Миков, Л. Първом артенска обредност, 13-19. Срв. в
^и р о к план Гребенарова, Сл. О гънят в обредите на българите (дисертация),
-1 (ръкопис).
88. Миков, Л. АИФ, № 116, 1 п., с. 38; НА БАН. Тр. сб., ф. 10, а.е. 1, с. 151
» : ' ; Йорданова, Л. Цит. съч., с. 222, бел. 59 — „да не се гори къщата“ ; АИФ,
Ч- -5. с. 4 (с. Ковачите, Сливен).
89. Миков, Л. АИФ, № 115, с. 23, 57 (с. Яврово, Л ясково — Асеновградско);
‘ иденарова, Сл. А Е И М , инв. № 218-Ш , с. 63.
90. Телоизови, К. и М . Традиционен бит и култура на банатските българи.
- Сб.Н У , 51, 1963, с. 224.
91. АИФ, № 225, II, 1984, с. 1Б5 (запис Вл. Симеонов); срв. у Гребенарова,
Заговезни — Тодоровден като преходен период в народния календар. — ИП.,
: :9. № 1, 65-67.
92. Иванова, Р. Българската фолклорна сватба. С., 1984, с. 130. Д опъл ни тел ни
-териали и сходно тълкуване вж. у Гребенарова, Сл. Огънят в обредите на
: ългарите, 267-268.
93. Ркс № 260, 1945, с. 179 (с. Пчеларово, Генералтошевско); Арнаудов, М.
- лклор от Еленско; Василева, М. А Е И М , инв. № 650-11, с. 59 (Силистренско)
• лр. С тези поверия е най-наситена Североизточна България.
94. Шапкарев, К. Цит, съч.

73
95. За последното тълкуване вж. у Миков, Л. П ървом артенска обредност, с.
26, 30.
96. Вакарелски, Хр. А Е И М , инв. № 709-11, с. 18, 39 (преселници от Сярско).
По независим път до същ ата представа за „врящ ото“ и впоследствие счупваното
гърне стига и В. Николова (Български традиционни обичаи и обреди, свързани
с о тгл еж дането на ж итните култури. (Дис. ръкопис), 147 и сл.
97. Стаменова, Ж . Календарни..., с. 264 (шишове); Ркс № 20, 1942, (с.
М рам ор, Софийско); А ИФ, № 227, Сакарски ф олклор, 1982, с. 125 (с. Изворово,
Хасковско — „Св. И лия ударил 140 шиша“); АИФ, № 237, с. 116 (с. М омково,
Свиленградско). За тълкуването срв. у Генчев, Cm. „Въвеждане“ на пролетта.
— Векове, 1984, № 1, с. 42.
98. J1. М иков (П ървом артен ска обредност, 30-43) изтъква като главни страни
на „посрещ ането с червено“ предпазването и у милостивяването; продуциращ ата
функция е на трето място.
99. Йорданова, Л. Цит. съч., с. 195, 218; Миков, Л. Първом артенска обред­
ност, с. 46, 50, 52 и сл.; Габровски, М. Първомартенски обичаи у капанците. —
М П К , 1977, № 1, 15-16.
100. Николова, В. О бредното предене в българската народна култура. — БЕ,
1989, № 2 , 13-15.
101. С б .Н У , 16-17, с. 21 (Търнопско); Миков, Л. АИФ, № 46, с. 48; № 47, с.
38 (с. Голица, Варненско), с. 53 (с. Боряна, Видинско); № 116, с. 34, 37 (Русенско),
АИФ, № 243, с. 144 (с. С ладун, Хасковско).
102. Иванова, Р. Бъл гар ската ф олклорна сватба. С., 1984, 128*129, 130-131;
Михайлова, Г. К о с т ю м ъ т в българ ск ата обредност. — В; Обреди и обреден
фолклор, 62-63 (вж. тезата за „ г о л я м а т а м артен ица“ в облек л о то на булката).
103. За фустана и забрадката като сватбени дарове вж. у Стаменова, Ж .
А Е И М , инв. № 876-11, с. 134 — с. К арадж алово, Първомайско; Краев, Г.
Т ра в е сти зм ъ т ..., с. 73. Според Л. Миков (П ървом артенска обредност, с. 38)
дарът е ум илостипителен.
104. Йорданова, Л. Цит. съч., с. 219.
105. Миков, Л . П ървом артенска обредност, с. 38, 42.
106. Драж ева, Р Календарни празници и обичаи. — В: Пирински край,
438-439; Стаменова, Ж . Календарни ..., с. 264; Василева, М. К алендарни ..., —
В; Д обр уд ж а, с. 342; АИФ, № 192, 111 п., с. 311, 342 (М омчилградско). Срв. и от
Ю жна Македония (Abbott, G. Цит. съч., 22-23).
107. Толстой. Н . И., С. М . Толстая. Заметки по славянском у язмчеству.
Вьтзмвание дож дя в Полесье. — В: СБФ . Генезис. Архаика. Традиции. М., 1978,
114-115, 117-118.
108. Георгиев, Вл. Трите фази на славянската митология. — В: Изследвания
в чест на акад. М. Арнаудов. Юбилеен сборник. С., 1970, с. 471; c p D. у Фасмер,
М. З т и м о л о г и ч ес к и й словарь русского язмка. Т. 3. М., 1987, с. 355.
109. Каравелов, Л. П амятники народнаго б м т а болгар. Кн. 1. М., 1861, с. 241
(за Св. Илия). Срв. у Ковачев, Й. Цит. съч., с. 72; Г еоргиева, Ив. Народен
м ироглед, с. 463; НА БАН. Тр. сб., 10, а. е. 1, е. 116; а. е. 10, с. 101 (с. Сачанли,
Г ю м ю рдж инско).
110. Пловдивски край, с. 297; Пирински край, с. 347; Вакарелски, Хр. А ЕИ М ,
инв. № 892-11, с. 79 (с. Бел о зем , Пловдивско), 108-109 (с. Подвие, Айтоско);
С б .Н У , 16-17, с. 240 (Прилеп).
111. С б .Н У , 16-17, с. 218 (Софийско).
112. Т ака наприм ер от вярването за „трескавицата“ като „ с тр ел а “ на Св.
Илия, гонещ халите или зм ейовете, се възстановява т. нар. „основен индоевро-
пейски м и т “ за огнебореца и неговия противник — вж. у Георгиева, Ив. Б ъл гар­
ска ..., с. 84, 90 и сл.
113. Ркс № 260, с. 180. Срв. тълкуването у Краев, Г Травестизмът „., с. 39.
114. Georgieva, lv. La representation de lenfant dans les traditions bulgares. —

74
- Civilisations. T. 37, 44-45. За връзката м еж д у „идването“ на б еб е та та и
* >лизането на влечугите и за пр едставянето им като две симетрични страни на
с г а за на М ар та — срв. y Popova, A. Op. cit., р. 67.
115. Каравелов, Л . Цит. съч., с. 188. Други тълкувания вж. у Миков. Л.
~ ^ г зо м а р те н с к а обредност, с. 9; Габровски, М. П ървомартенеки обичаи .... с.

116. Раковски, Г. С. Български старини. Кн. 1. Букурещ, 1865, с. 38. Принад-


r - н о с т т а на „ м о м а т а д е в а “ към дивото (вдън гори), „излизан ето“ й на грани-
-i.~ï между деня и нощ та и оставянето на скъпоценности твърде много напомнят
* ;грията, свързани с първото излизане на змиите напролет — през март; на
îviroBCu или на М ладенци излиза „цариц ата“ или „ ц аря т“ на змиите, чийто зъб
* - - съблечена кожа дават скъпоценности, а хората отиват да ги търсят в гората
Наринов, Д . Ж ива старина, 154-155; срв. у Раковски, Г. С. Цит. съч., 152-153).
i -S3H насока е вярването в ю гозападните земи за о пл о д ителн ата вълшебна сила
; - ку-що изл язл ата напролет змия, пропълзяла през нечия дреха.
117. Г енчев. Cm. Цит. съч.; Кузманова, В. За системния характер на пролет-
* r - i обреди. — В: Обреди и обреден ф олклор, 113-114; Димитрова, Е. Ркс N°
” , с. 118 (с. Воднянци); АИФ, N° 126, II п., 120-121, 194 (В. K.).
118. Абраммн, Л. А. Цит. съч., 110-114. За класическата древност срв. у
- . ‘пЬ-ert, G. Inceste. D A G R , Т. 3, Paris, 1900, р. 449.
119. П р о т и в о п о л о ж и л а теза тръгва от д р уга отправна точка (Краев, Г.
• ;;аеСТИЗМЪТ ...).
120. Тодорова, X. К а м ен н о-м ед н ата епоха в България (V хил. пр. н. е.). C.,
• \ i . 200-202, 215, 219. Становищ ето за наличие на м атриархат по българските
: v« в тази епоха е критикувано последно от Ал. Фол (Политика и култура на
_ - ;зн а Тракия. C., 1990, 19 —21, 55). Отново трябва да се напомни, че изтъкна-
*i-à типологична характеристика е трайно проследена в народната култура и
ай да бъде както реликт от археологически неустановим а древност, така и
1 :~ипичен образ.
121. Кабакова. Г. И. Т ерм инология восточнороманской календарной обред-
:ти в сопоставлении со славянской. Автореферат дисс. M., 1989, с. 12.
122. Захариев, И. Пиянец. Зем я и население. — С б .Н У , 45, 1949, с. 183,
■ .^ен ица! — С б .Н У , 40, 1935, с. 199. Срв. у Кабакова, Г. И. Терминология ...
123. Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в Плов-
■; ;ката народна библиотека. C., 1920, с. 176, № 115.
124. Abbott. G. Op. cit., p. 23; Маринов, Д . Народна вяра, с. 530.
125. Spa hy, F. Цит. съч., с. 196.
126. Кабакова, Г. И. Т ерм инология ...; Popova, А. Цит. съч., 73-74; Abbott, G.
■ cit., p. 24.
:27. СЕЗ, 40, 1927, c. 13 (Гевгелийско); Краев, Г. АИФ, № 84, с. 59 (с. Ново
-ево); Добрева, Д . АИФ, N° 75, IV л., с. 346 (с. Баничан, Разложко).
128. Стойчев, Хр. Тетевенски говор. — С б .Н У , 31, 1915, 370-371; Лукинова,
. “ ексика славянекого язмчества. — В: З т и м о л о г и я 1984. M., 1986, 122-123.
129. Vernant, J, P. Hestia — Hermes: sur L’expression de l’espace et du
- - em ent chez les Grecs. — In: M ythe et pensee chez les Grecs. Paris, 1966,
1 --130.
130. Фол. A. П олитика ..., c. 23 (общ културноисторически поглед). Това
I ение е особено силно в об ластта на Родопите. По-специално за трактовката
^ласи“ в средновековните исторически извори вж. y Asdracha, К. La region
Rhodopes aux 13e — 14e siecles. Etude de geographic historique. Athens, 1976,
- 7 3 , 131-199.
131. Cook, A. Animal worship in the M ycenaean Age. - JH S 14, 1894, 150-155.
’ 32. Георгиева, Ив. Българска народна м итология, 56-57.
133. Иванов, Г. Орханийският говор. — Сб.Н У , 38, 1930, 54-55; Кузманова,
: чИ Ф , № 294, II п., с. 109 (Михайловградско).

75
134. Пак т а м , с. 106; АИФ, № 292, с. 29 (с. Енево, Ноаопазарсхо).
135. Маринов, Д . Народна вяра, 208-209; Петров, П А. Към проучване на
обичая „ п о м а н а “ в Северозападна България. — И Е И М , 4, 1962, с. 290 и бел. 1.
136. Попова, А. Празничните и митологични цикли. Срв. у Георгиева, Ив.
Българска народна м итология, 64-65.
137. Във версия от Скопско „Сечко“ е зам естен с „Т рипун“ , а бабата се
п рисмяла със същ ите д у м и на „ К о л о ж е г “ (януари). Наказанието й се дълж и на
гнева на Господ, който извикал: „Трупай, Трипуне, до оджово викало...“ ( В а -
карелски, Хр. А Е И М , инв. № 783-11, с. 29). О чертава се връзката с мотиви,
присъщи и за Трифбновден,
138. Геров, Н. Цит. съч., с. 51; Чолаков, В. Цит. съч., с. 183; Ркс № 38, 1945,
с. 202 (Белослатинско); Вакарелски, Хр. А Е И М , инв. № 710-11, с. 86; Миков, Л.
АИФ, № 116, 1 п., с. 35.
139. Молерови, Д . и К. Цит. съч., с. 190 - - „ д а серем Сечку у брадина“ ; срв.
у Краев, Г. А И Ф , № 84, с. 52 (с. Ново Д елчево) — „да сера на Сечко на брадата
и на М арта на гл а в ат а “ ; Дражева. Р. А Е И М , инв. № 778-11, с. 12 (с. Пирин);
Добрева, Д . А И Ф, № 75, IV п., с. 346 (с. Баничан, Разложко) — „да й пикна в
кърпата на М арта".
140. РаденкоаиЬ, Ль. Неки видови анти-понашаньа у ф олклорним текстовима.
— В: Српска фантастика. Научни скупови С А Н У . Кнь. 44(9). Београд, 1989,
93-99.
141. Ковачев, Й. Цит. съч., с. 82 (Софийско); АИФ, арх. „Поселищни проуч­
вания“ , с. С м оличино, К ю стендилско.
142. За обредното сквернословие при изпълнение на м ом инските обичаи на
Св. 40 мъченици вж. у Г енчев. Cm. Цит. съч., с. 42; Кузманова, В. Цит. съч.,
131-133. Най-разпространен е изразът „Ако не ми я дадеш (м о м а т а — &. а., Г.
В.), ще ти сера на б рад ата“ (Кепов, Ив. Цит. съч., с. 122); АИФ, Поселищни
проучвания, с. С м олично — 1988 г. За съотнош ението слово — деяние в обред­
ното сквернословие вж. у Абрамян. Л. А. Цит. съч., 96-97.
143. Такова обръщ ане на поведението и соцналната норма е типично за
М ръсните дни и е подробно разгледано у Габровски, А/. Преходът ..., 31-33.
144. С б .Н У , 50, с. 112 (с. Плевня, Д рам ско); Стаменова, Ж . А Е И М , инв. №
877-11, с. 36 (с. Ситово, Пловдивско); НА БАН. Тр. сб. ф. 24, а. е. 7, с. 13 (с.
Чобанкьой, Д едеагачко); Шапкарев. К. Цит. съч., с. 393 (Охрид); Lidove povidky
jihom akedonske Vydaly. Lavrova, P., J. Polivka. Praga, 1932, N 132, p. 293.
Кузманова, В. Цит. съч., 124-125. П оговорката „Сечко сече, Марта дере, Април
кожй продава“ и нейните разновидности, понякога с изместване на април от
януари вж. у Арнаудов, М. Ф олклорът от Еленско, с. 347; АИФ, № 227, с. 213,
261 (с. Изворово); А ИФ, № 259, с. 203 (с. У стрем , Тополовградско); АИФ, №
243, с. 228 (с. С ладун , Хасковско); Пловдивски край, 300-301. Срв. обяснението
за произхода й у Заимов. Й, Цит. съч., с. 116.
145. Иванов, Г. Орханийският говор — С б .Н У , 38, с. 55; АИФ, „Поселищни
проучвания“ — с. С традалово, 1988, зап. С. Русева; 1989, с. Смоличино, зап. М.
Петрова; СЕЗ, 70, 1958, с. 373 (Лесковачко).
146. Миков, Л. (П ървом артенска обредност, с. 78) тъл ку ва този мотив като
„акт, сим волизи ращ м етам о рф озата на нераждащ ото в раждащ о“ .
147. Пак там. Срв. у Иванова, Р. Възвърнатата вода ..., с. 131 и сл.
148. СЕЗ, 70, с. 373 (Лесковачко):. Засега не разполагаме с податки за подобно
свързване на ритуал и мит в Западна България, нито в Ю гоизточните райони,
където се празнува по аналогичен начин (срв. у Генчев, Cm. Цит. съч., 40-43).
149. Marian, S. Op. cit., 94-144.
150. Срв. у Беновска, М. З м е я т в преданията и вярванията. — В: Регионални
проучвания на българския фолклор. Т. 2. Ф олклорната традиция на Сливенския
край. С., 1989, 103-104.
151. Д рет ас, Ж . Ж . Цит. съч., 28-29.

76
152. Marian, S. Op. cit., 131-134.
153. Маринов, Д . Ж и ва старина, 122-123, 143. Народна вяра ..., с. 487; Шишкпв,
Г~!. Народни обичаи от С таним аш ко. — Родопски напредък, 1904, № 11-12, с.
АИФ, № 237, Сакарски фолклор 1984, с. 142 (с. М омково); № 243, с. 232 (с.
Сладун); Капанци, с. 226, 266; Д обру д ж а, с. 336.
154. П редполож ението вече е аргум ентирано от В. Николова (Български
жетварски обичаи ...).
155. Версиите сам о с един брат са характерни за ю гозападните зем и, С т р а н ­
джанско и И зточните Родопи: Кепов, Ив. Цит. съч., 121-122; АИФ, „П оселищни
■роучвания“ , с. С традалово, 198S, зап. С. Русев; Ркс № 352, 1943, с. 102.
Радовиш); АИ Ф, № 259, с. 248 (с. У стр ем ) — версията за 11-те братя.
156. Вакарелски, Хр. А Е И М , инв. № 934-11, с. 49 (с. Калково, Самоковско):
Марта винаги трябва да се облажи — отпред или отзад“ ; срв. и френската
договорка „Arriver com m e Marsen care m e “ ( Popova, A. Цит. съч., с. 73). О тглас
: т тази идея е и следната версия: „като флела да види: б уретата празни,
тулум и те празни. Н я м а вино, няма сирене ...“ (АИФ № 243, 1983, с. 228).
157. Кепов, Ив. Цит. съч., с. 121; Вакарелски, Хр. А Е И М , инв. № 980-1F, с.
D1 (Търговищко); Васева, М. Ркс № 152, 1942, с. 270 (Царибродско); А ИФ, №
159, 1984, с. 248. С ъщ ият мотив е известен и в Кипър (KoptaKidov-Nécnopos, А.
Цит. съч., 29-30).
158. Ркс № 64, 1946, с. 163 (Севлиевско); срв. у Миков, J1. П ървомартенска
■бредност, с. 77.
159. Иванова, Р. Българска ф олклорна сватба, 128-132.
160. Добрева, Д . АИФ, № 75, II п., с. 101 (Якоруда).
161. М отивът е особено силен в К ю стендилско и ю гозападните български
:еми (Ковачев, Й. Цит. съч., с. 75; Кепов, Ив. Цит. съч., с. 121; С б .Н У , 7, 1892,
\55 — 156). В поверия от К ю стендилско тръните заедно с водата са граница
между „този“ и „онзи“ свят (АИФ, „Поселищни проучвания“ , с. Смоличино,
: ;s9).
162. Ркс № 64, с. 162; АИФ, № 259, с. 248 (с. У стрем); Миков, J1. А ИФ, №
! 6, I п., с. 35.
163. Ковачев, Й. Цит. съч., 73 -74; Георгиева, И. Народен мироглед, с. 463.
164. Добрева, Д . А И Ф, ини. № 75, II п., с. 101; Вакарелски, Хр. А Е И М , инв.
>ê 980-A-II, с. 141 (Търговищко); Васева, М. Ркс № 152, 1942 с. 270.
165. Вж. напр. у Габровски, М. Първомартенски обичаи..., с. 15.
166. Gaster, Th. Op. cit., 19-25.
167. Габровски, M . Преходът ..., 43-45.
168. И д еята се развива най-пространно у Краев, Г. Т равести зм ът ..., с. 60 и

169. Фол, Ал. Тракийският орфизъм. C., 1986, 43-44, 167. Тракийският Дио-
->:с. Загрей. C., 1991 (под печат). Вж. също и Kakouri, К. Aspects of the popular
•■.racian religion of To-Day. Athens, 1969.

77

Вам также может понравиться