Вы находитесь на странице: 1из 5

УПРАЖНЕНИЯ

1. Вставьте в нужной форме спрягаемый глагол имам, нямам или же безличный


глагол има, няма.
1. Тя ... мно́ го свобо́ дно вре́ме. 2. Тук ... ли гре́шка? 3. Вие кога ... час по бъ́лгарски
ези́ к? 4. Вся́ка съ́бота тук ... мно́ го хо́ ра. 5. Те ... ни́ какви гри́ жи. 6. По стени́ те на
ста́ята ... ни́ какви портре́ти. 7. Днес съм зае́т, ... мно́ го ра́бота. 8. В тази къ́ща ... еди́ н
прозо́ рец и една́ вра́та. 9. Тя ... ни́ то мо́ лив, ни́ то харти́ я.

2. Ответьте на вопросы положительно или отрицательно.


И́ маш ли ла́птоп. И́ ма ли въ́ншни хо́ ра (посторонние люди) тук? А́ ни и Пе́тър и́ мат ли
деца́? И́ ма ли ня́кой в ста́ята? И́ ма ли ток? И́ ма ли па́рно у вас? И́ маш ли прия́тели в
Бълга́рия?

3. Согласуйте сказуемое с подлежащим. Переведите на русский язык.


1. Ни́ е (пи́ там), а ви́ е (отгова́рям). 2. Асе́н и Хри́ сто (пъту́ вам) до общежи́ тието с
автобу́ с. 3. Румя́на ви́ наги (получа́вам) мно́ го писма́. 4. Крум (взе́мам) мо́ лив и
(рису́ вам) 5. Ни́ е (ви́ ждам) то́ зи магази́ н, а те не (ви́ ждам). 6. Те ви́ наги (заку́ свам)
ра́но, а (вече́рям) къ́сно. 7. Ви́ е (оти́ вам) на уро́ к по бъ́лгарски ези́ к. 8. Кири́ л
(отсъ́ствам) по бо́ лест. 9. Вся́ка су́ трин ни́ е (тръ́гвам) за университе́та за́едно. 10.
Пла́мен (прека́рвам) мно́ го вре́ме пред компю́ търа. 11. Та́зи годи́ на тя (получа́вам)
ди́ плома за ви́ сше образова́ние. 12. Ма́рги, (чу́ вам) ли му́ зиката?

4. Вставьте глаголы из приведенного списка в нужной форме. Переведите


получившиеся предложения.
ча́ кам, пъту́ вам, мина́ вам, отгова́ рям, сле́ двам, разхо́ ждам се, зада́ вам, гле́ дам,
пи́ там, вли́ зам, ста́ вам
1. Ни́ е ... телеви́ зия. 2. Мъжъ́т ... троле́й на спи́ рката. 3. Студе́нтите ... в аудито́ рията. 4.
Тя ... с автобу́ с до по́ щтата. 5. Пе́тър ...не́що, но ни́ кой не... 6. Той... архитекту́ ра. 7.
Вся́ка ве́чер ни́ е.... из па́рка. 8. Ти си мно́ го любопи́ тна и ... мно́ го въпро́ си. 9.
Моми́ чето ... през площа́да. 10. Ни́ е ... мно́ го ра́но.
5. Вставьте глаголы (качвам се, намирам се, разхождам се, прибирам се, срещам се,
появявам се, казвам се) в нужной форме.
Тема 3: Какви езици говорите / учите ?
(На каких языках вы говорите?/ Какие языки вы изучаете?)

Говóря…

Знáя … перфéктно/ идеáлно/ мнóго добрé /добрé/


гóре-дóлу.

Владéя … на начáлно нивó/на добрó нивó/ на


прилúчно нивó.

Уча… / Не уча нúкакъв езúк.

Искам да ýча…/ Искам да се запúша на кýрсове


по…

Разбúрам…

Имам бéгли познáния по…

Набля́ гам на…

Отнáсям се сериóзно към…

Харéсва ми… / Не ми харéсва.

Тóзи езúк ме влечé.

1. Прочитайте и переведите высказывания людей о языках, которыми они владеют или изучают.

Мария: Сега́ у́ ча бъ́лгарски. Мно́ го и́ скам да у́ ча че́шки и фре́нски.

Фред: Англи́ йски зна́я мно́ го добре́, не́мски – добре́, испа́нски – свобо́ дно.

Стефан: У́ ча по́ лски и не́мски и набля́гам по́ вече на фре́нски.

Лия: Зна́я идеа́лно англи́ йски, ру́ ски («Как тебя зовут» и то́ лкова) и го́ ре-до́ лу не́мски.

Цвета: Мно́ го ми харе́сва шве́дски ези́ к.

Надя: Аз в учи́ лище у́ ча италиа́нски, ру́ ски и англи́ йски. Владе́я италиа́нски до́ ста добре́. То́ ва е невероя́тно мелоди́ чен и
ле́сен ези́ к.

Ответьте на вопросы: 1. Какви́ ези́ ци зна́е Ли́ я? 2. Какви́ ези́ ци зна́е Фред и на какво́ ниво́ ? 3. Какви́ ези́ ци и́ ска да у́ чи
Мари́ я? 4. На какъ́в ези́ к Сте́фан набля́га по́ вече – по́ лски или не́мски? 5. Кой харе́сва шве́дски ези́ к? 6. Къ́де и какви́
ези́ ци учи На́дя?

2. Узнайте, какими языками владеет ваш коллега из группы. Используйте для этого следующие вопросы:

Гово́риш ли Какви́ ези́ци Какви́ ези́ци На какво́ ниво́


чу́жди зна́еш? у́чиш и владе́еш ези́ ка?

3. Переведите на болгарский язык.

1. Какие языки ты знаешь? 2. Я знаю белорусский и английский, но хочу выучить китайский. 3. Ты говоришь по-
немецки? 4. Я не понимаю по-немецки, но отлично владею итальянским 5. Я немного понимаю по-франзуски. 6. Ты
понимаешь украинский язык? 8. Я тоже говорю по-болгарски.
Тема 4: На занятието по български език
(На занятиях по болгарскому языку)

Четá – Пúша - Слýшам зáписи - Прáвя упражнéния


– Разговáрям – Задáвам въпрóси - Превéждам -
Рабóтя с рéчник

Старáя се

Пúша всúчки домáшни

Грешá = Прáвя грéшки

Нямам гóворна прáктика

Обяснявам интерéсно – Държá на присъствието -


Проверявам домáшна рáбота – Следя́
произношéнието - Попрáвям грешки - Пúша
белéжки – Отговáрям на въпрóси
Кой лúпсва днес?/Има ли осъстващи?

1. Прочитайте, переведите и задайте вопросы к тексту «Олга учи български език» и «В аудиторията».

ОЛГА УЧИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

- Здравéй, Оля!
- Здравéй, Боя́нке! Как си?
- Благодаря́, добрé съм. Ти къдé отúваш?
- На урóк по бъ́лгарски езúк.
- Бъ́лгарски ли ýчиш? Мнóго се рáдвам! Интерéсни ли са заня́тията?
- Да, интерéсни са. Всéки път четéм, пúшем, разговáряме, прáвим разнообрáзни упражнéния, слýшаме зáписи.
- Кой преподáва български?
- Доцéнт Горáнов.
-Аз познáвам доцéнт Гора́нов. Той е добъ́р преподавáтел.
- Да, обясня́ва интерéсно и дáва мнóго упражнéния. Той говóри рýски, но в час обясня́ва сáмо на български.
Мнóго държú на присъ́ствието. Кáзват, че не пúше висóки белéжки.
- Навя́рно всúчки студéнти úмат добрú резултáти?
- Всúчки вéче пúшат, четáт и говóрят. Но, разбúра се, чéсто грешáт.
- И́ мате ли учéбник?
- И́ маме. Ето. Напúсан е за говóрещи рýски. А товá е рýско-български рéчник. Аз рабóтя мнóго чéсто с рéчник.
- Ти си мнóго прилéжна, мнóго се старáеш и вéче добрé говóриш.
- Благодаря́. У́ ча с голя́мо желáние, редóвно посещáвам заня́тията и пúша всúчки домáшни упражнéния. Знáя
мнóго дýми и разбúрам всúчко, но трýдно говóря.
- Товá е естéствено. Ти ня́маш дóста гóворна прáктика. Аз пък срéщам трýдности при употрéба на падéжите в
рýския езúк. В бъ́лгарски съществúтелните именá ня́мат падéжи.

В АУДИТОРИЯТА

Часъ́т е óсем. Доцéнт Горáнов влúза в аудитóрията. Всúчки студéнти стáват и поздравя́ват преподавáтеля.
- Има ли отсъ́стващи? – пúта Горáнов.
- Днес отсъ́ства сáмо Олéг. Той е бóлен.
Преподавáтелят проверява домáшната рáбота. Пóсле изпúтва. Той задáва въпрóс на едúн студéнт. Студéнтът
отговáря нетóчно. Ня́колко студéнти вдúгат ръкá. Горáнов изпúтва и еднá студéнтка. Тя знáе урóка без грéшка и рецитúра
изразúтелно стихотворéнието «Ху́ бава си, моя́ горо́ » от Любен Каравéлов. Преподавáтелят е довóлен.

1. Работайте в парах: расскажите друг другу, как у вас проходят занятия по болгарскому языку, что
входит в круг обязанностей студента и преподавателя.

2. Переведите на болгарский язык: На занятиях по болгарскому языку мы читаем, пишем, разговариваем,


делаем упражнения, задаем вопросы и отвечаем на вопросы, переводим тексты с русского языка на болгарский. Конечно,
у нас нет разговорной практики, мы еще делаем ошибки, но уже знаем много слов. Каждый день я работаю со словарем.
Я учусь с большим желанием, регулярно посещаю занятия и делаю все домашние задания. Преподаватель настаиват,
чтобы мы ходили на занятия.

3. Найдите в словаре следующие слова: учебник, книга, тетрадь, ручка, карандаш, губка, доска, мел, стол,
стул.
ПРОФЕСИИ

Водора́ вно. 3. Чове́к, ко́ йто по слу́ жба па́зи Отвесно. 1. Ко́ йто препода́ва. 2. Ко́ йто се
не́що чу́ ждо или обще́ствено. 8. Ко́ йто се занима́ва с обрабо́́тване на дърво́ за врати́ ,
занима́ва с фотогра́фия. 11. Занаятчи́ я, ко́ йто прозо́ рци, столо́ ве и др. 4. Специали́ ст в
пра́ви или попра́вя обу́ вки. 12. Прислу́ жник в областта́ на архитекту́ рата. 5. Лице́, кое́то
учрежде́ние, заведе́ние, ко́ йто чи́ сти (ж.р.). 14. преве́жда от еди́ н ези́ к на друг. 6. Рабо́ тник в
Просве́тен рабо́ тник, ко́ йто у́ чи, обуча́ва магази́ н, ко́ йто изпълня́ва поръ́чките на
учени́ ци. 15. Лице́ с ви́ сше техни́ ческо купува́чите. 7. Лице́, кое́то заве́жда ка́сата на
образова́ние, специали́ ст в областта́ на предприя́тие, учрежде́ние, организа́ция (ж.р.). 9.
строи́ телството, конструи́ ране и ра́бота с Занаятчи́ я, ма́йстор, ко́ йто бояди́ сва пре́жди,
маши́ ни, съоръже́ния, апара́ти и др. 17. пла́тове, стени́ и др. 10. Лице́, кое́то рабо́ ти в
Ма́йстор или рабо́ тник, ко́ йто ши́ е облекло библиоте́ка. 13. Чове́к, ко́ йто стро́ и, занима́ва
(ж.р.). 18. Ко́ йто отгле́жда или прода́ва цве́тя се със строе́ж, с постро́ йки. 16. Специали́ ст по
(ж.р.). 20. Чове́к, ко́ йто и́ ма пе́енето за иконо́ мика, по стопа́нски, икономи́ чески науки.
профе́сия. 26. Чове́к, ко́ йто пи́ ше, създа́ва 19. Лице́ със специа́лна фармацевти́ чна
худо́ жествени литерату́ рни произведе́ния. 27. подгото́ вка, кое́то рабо́ ти в апте́ка. 21. Лице́ от
Рабо́ тник, ко́ йто но́ си, прена́ся ня́какъв бага́ж. слу́ жба за потуша́ване на пожа́ри. 22. Лице́,
28. Изпълни́ тел на ро́ ля в театра́лно кое́то во́ ди кореспонде́нцията, уре́жда
представле́ние. 29. Чове́к, ко́ йто прода́ва месо́ . служе́бните сре́щи и дру́ ги дела́ на ръководи́ тел,
30. Лице́, кое́то пра́ви фризу́ ри, приче́ски. 31. дире́ктор, нача́лник. 23. Лице́, кое́то го́ тви
Чове́к, чи́ йто заная́т е да бръ́сне и да стри́ же. 32. я́стия. 24. Ко́ йто е завъ́ршил ви́ сше образова́ние
Ко́ йто пра́ви, пече́ и прода́ва хляб. по медици́ на и е придоби́ л пра́во да леку́ ва
бо́ лни. 25. Чове́к, ко́ йто ка́ра, управля́ва
автомоби́ л.

Вам также может понравиться