МЕДИЦИНСКА ПСИХОЛОГИЯ

1. ПРЕДМЕТ. ЗАДАЧИ. РАЗДЕЛИ НА МЕДИЦИНСКАТА ПСИХОЛОГИЯ

Медицинската психология е раздел от науката психология. В медицината

приложна е медицинската психология. Тя изучава психиката на болния човек
или участието на психичните фактори за появата, развитието или изхода на
соматичните и психичните заболявания. Наред с това основна задача на
медицинската психология е да подпомогне лечението и предпазването от
заболяване чрез изработване на цялостен подход към болния. Този цялостен
подход се нарича психотерапевтичен подход и има следните характеристики:
● трябва да е индивидуален, да е съобразен със специфичните особености на
всеки от пациентите
● трябва да осигурява на всеки от пациентите зачитане, разбиране и подкрепа
● изисква да се изградят такива отношения с пациентите за стимулиране на
активно участие в терапията, чрез тях да подтикнем пациентите да поеме част
от отговорността за лечението
● да вдъхваме на пациентите вяра и оптимизъм. Тези, които имат вяра – имат
пряко отношение към качеството на живота (борба със стреса). Вяра в себе си,
в медицината, в Бог и т.н. – са по-силни и по-устойчиви. Винаги има смисъл да
се вдъхне оптимизъм.
Подхода е едно изискване в работата на всеки медицински специалист. Той
гарантира освен качество на медицинските грижи и по-висока стойност на
удовлетвореност на пациентите от медицинските грижи, които получават.

Задачи на медицинската психология:

* да изучава личността на болния човек
* да изучава взаимоотношенията между болния и медицинския персонал
* да изучава психичните прояви, които се проявяват при различните
соматични заболявания
* да изучава ролята на психиката за появата и хода на заболяването, както и
за неговия изход и профилактика
* да изучава влиянието на различните заболявания върху психиката (веднъж
появило се едно заболяване как действа)
* да разработва методи за прихологично изследване на болния човек
* да разработва методи за психотерапия

Раздели на Медицинската психология:

● Клинична психология – изучава поведението и личността на психично
болния – предпоставките за появата, възможностите за рехабилитация
● Патопсихологията – изучава психиката на соматично болния – как се
променя личността при различните заболявания
● Психопатология – изучава разтройството на отделните психични
сфери
● Поведенческа медицина – интегрира поведенческите и
биомедицинските познания с познанията на физическото здраве и болест. Тя
се развива в по-ново време. Поведението като фактор придобива все по-
голямо значение за здравето .
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
Според един от последните доклади на СЗО ½ от 10-те водещи причини за
смъртност са болестите на поведението.
Изучаването на поведението придобива все по-голямо значение. В корекцията
на поведението се крият големите надежди за подобряване на здравето.
Поведенческата медицина изучава нездравословното поведение –
(тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, злоупотреба с наркотици,
нездравословно хранене).

Тютюнопушене – колкото по-голяма е дозата, толкова по-голяма е опасността.

Субстанцията към, която се пристрастява човек е никотина. Към цигарите се
изгражда сериозна психическа и физическа зависимост. Налице е
абстинентен синдром – комплекс от симптоми, които се появяват при липса
на субстанцията. Абстинентния синдром при цигарите е по-слабо изразен в
сравнение с алкохола и наркотика, но по-продължителен – около 20 дни.
Симптоми: главоболие, раздразнителност, понижено настроение, трудна
концентрация, умора, нарушение на вниманието, отпадналост. Усилията
трябва да бъдат насочени към превенция. Успехът е труден и в малък %.
Програмите са слабо успеваеми.

Злоупотреба с алкохол – допринася за рак, цироза, панкреатит, много

злополуки, социални проблеми, намаляване на производителността. Има
физическа зависимост, абстинентен синдром. Успеха на лечението е в малък
%. Алкохолната абстиненция е доста по-тежка в сравнение с тази, която се
наблюдава при тютюнопушенето.

Нездравословен начин на хранене

Анорексия – краен отказ от приемане на храна. Среща се при млади момичета,
започва преди и по-време на пубертета. Колкото по-рано започне, толкова по-
неблагоприятен е изхода на болестта. След един стадий на болестта, тя става
нелечима и завършва летално. С постоянно фиксиране върху външността и
нагласа на егоцентризъм. В основата на това заболяване е един огромен
егоцентризъм, който се изгражда в семейството най-често (майка- дъщеря).

Затлъстяването – то повишава риска от хипертония, диабет и най-различни

ССЗ. Справянето с това заболяване изисква комплексен подход, който
включва медикаментозна терапия, физиотерапия, усилен двигателен режим,
балансирана диета и психотерапия. Човек трябва да промени начина си на
мислене и начина си на живот.

Поведение Тип А – нар. се още инфарктно поведение – 2,5 пъти по-често

боледуват от инфаркт в сравнение с общата популация. В основата лежи
амбицията – изключително амбициозни хора, кариеристи, обикновенно
постигат успехи, но стреса им е прекомерен. Те работят много, почиват малко,
покачва стреса и е доказан риск за ССЗ

Поведенческата медицина изучава още въпросите за стреса и болката.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

2. ЗДРАВНА ПСИХОЛОГИЯ

Здравето е “Липса на заболяване, разтройства или страдание”.

Според СЗО – “Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и
социално благополучие, а не просто липса на заболяване или увреда”.

Дълго време здравната психология е била в конфликт с биологичната

медицина. В наше време този конфликт е преодолян.
Здравната психология – тя дава обучителен, научен и професионален принос
на психологията по отношение на поддържане на добро здраве, превенцията и
лечението на болестите, идентифицирането на психологичните и
етиологичните корелати. Изучава механизмите за подържане на добро здраве
и превенция.

Болестно състояние – подлежаща на дигноза биологична дисфукция или

инфекция.
Болест – уникално за даден индивид преживяване за болка и страдание
здравна психология.

Защо хората се разболяват?

Биомедицинския модел:
- излагане на инфекциозни агенти или патогенни
- имунния отговор е или достатъчен, или недостатъчен
- предшестващо излагане на вируси
- здравно поведение (сън, хранене)
- стрес (емоции)
- социални взаимоотношения (подкрепа, конфликти)

Био-психо-социален модел: (съвременен модел)

Възраст здравно поведение

био психо
имунни здраве емоции
реакции
социален
социална социални
подкрепа конфликти

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Здравната психология и поведенческата психология се занимава с изучаване
на болката.
Болката е психично преживяване.
Това се доказва от факте, че една и съща област на мозъка (the anterior
cingulated cortex) отговаря както за физикалната, така и за емоционалната
болка.
Човек страда от тежестта, не от характера.

Изследвания на хроничната болка

За хората с хорнична болка е характерна тревожността като личностова
характеристика. Хората с хронична болка споделят по-ниски равнища на
социална подкрепа. Психотерапията е задължителна при лечението на
хронична болка.
Експериментални изследвания на болката показват: тревожността и страха
усилват болката (наличието на приятел до теб намалява болката).
Здравната психология изучава факторите, които влияят върху здравето.
Рискови фактори – състояния, поведение или преживявание, които повишават
вероятността от появата на негативни здравни резултати.
 Протективни (защитни) фактори – вяра, оптимизма, социална подкрепа,
личностни, социални и институционални ресурси, които спомагат за постигане
на позитивни здравни резултати.
 Патосоциални рискови фактори
-депресия
-социална изолация
-стрес свързан с романтичните взаимоотношения или развод
-социално-икономически статус през периода на детството
 Психосоциални протективни фактори
Буфери намаляващи негативния ефект на рисковите фактори (напр. стреса) –
социалната подкрепа, самооценка, оптимизъм.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

3. ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ. НОРМА И АБНОРМНОСТ

Норма – мащаб, нещо спрямо, което сравняваме. Във физиологичен смисъл

нормалния организъм функционира в съответствие със средата и с нейните
изисквания за адаптация.
В психологичен смисъл норма – това е способността на индивида да
изпълнява съответните за възрастта му житейски роли и задачи, като
притежава съответните предпоставки (воля, памет). Напр. в пубертета да
създават приятелски връзки; в младостта – да намери партньор, устойчиви
връзки; по-късно зрелост, да се грижи за деца, професионално развитие; през
старостта да приосмисли живота си.
По отношение на псих. заболявания е трудно да се определи техния болестен
или абнормен характер, към тях спадат състоянията на зависимостите, напр.
тютюнопушене, алкохол, наркотици. Човек сам решава дали да посегне към
нещо, сам си го причинява, сам решава дали да продължи.
За тези състояния е трудно да се определи дали представляват норма или
абнормност. Особенно по отношение на психичните проблеми се смята за по
перспективно да се разкриват рисковите фактори за появата на тези
заболявания, а не това дали има болест или не, да предприемем определени
стъпки за премахването им.
Етиология на психичните разтройства
В нито една област на медицината причинно следствените отношения не се
прости.
Дадена причина води до конкретен резултат. Много е сложно да се преценят
причините за психичните разтройства. Много често факторите са
комбинирани по между си. Един фактор зависи от дриги фактори. От
условията зависи дали даден рисков фактор ще се превърне в причина за
появата на психично разтройство.
Напр. при алкохолната болест има и биологична причина. Има хора, които

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

преработват по-трудно алкохола, ензима алкохол α-дехидрогеназа е по-малко
и преработва по-трудно алкохола, по-лесно се пристрастява.
Загубата на близък човек може да доведе до депресия.
Друг момент е несъвпадението по-време – много често причина–следствие и
болест са раздалечени във времето. Напр. сексуалното посегателствов детска
възраст – като възрастен преживяваш трудности при контакт с другия пол.
Една и съща причина може да доведе до различни резултати. Прекомерния
стрес може да доведе до различни заболявания.
Различни причини могат да доведат до един и същ резултат – до едно и също
заболяване (напр. до умствено изоставане).
Много сложно е разкриването на причините – фактори за псих. разтройства:
 Предразполагащи
 Отключващи
 Поддържащи

Предразполагащи са тези, които се включват в наследствената

предразположеност или придобити през жизнения цикъл, най-често в ранна
възраст – психичната неустойчивост, психичната ранимост и мн. др.
Отключващи – събития, които непосредствено предхождат психичното
заболяване. Те тласкат към изява една предразположеност.
Поддържащите – те протрахират възникналото разтройство и
противодействат на лечението. Понякога когато лечението е неадекватно или
има ятрогения (отношението на персонала е причинителя – това е поддържащ
фактор). Поведението на близките също може да е поддържащ фактор.

4. ИЗСЛЕДВАНЕ НА БОЛЕН С ПСИХИЧНО РАЗТРОЙСТВО

Изследването се извършва чрез разговор с пациента и чрез наблюдение.

Обекти на изследването са душевните преживявания на пациента и това слага
отпечатък.
Напр. чрез наблюдението ние следим за поведението на пациента – мимика,
поза, жестове и въз основа на тях съдим за психичните му преживявания.
Такава информация преминава през една двойна бариера на субективността.
Първо е бариерата на субективността на пациента – той се стреми да прикрие,
освен това поради неопитността си медицинския специалист може да
изтълкува неправилно дадените сигнали. Много важно е да наблюдаваме, да
слушаме, да събираме информация без да бързаме да класифицираме, да
определяме наличие на симптоми.
Когато пациента е в състояние да дава надеждни сведения за себе си –
задаваме насочващи въпроси и записваме неговите отговори. Много важно е
умението да се води разговор.
При водене на псих. интервю трябва да се спазват основни правила:
 Да се покаже зачитане на личността на пацинта
 Подходяща обстановка – да предразполага конфиденциалност, като с
това се печели доверието на пациента
 Внимателно да изслушваме пациента
С всичко това се печели доверието на пациента
 Водещ в разговора трябва да остане през цялото време
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
професионалиста
 Трябва да се пазят границите – да не се позволява прекалена близост,
отстъпчивост.
 Много важна е дистанцията – да не се нарушава интимното
пространство на пациента. Рискува да предизвика агресия.
 Последователност на интервюто – започва се от актуалния проблем,
чрез насочващи въпроси се уточнява началото на актуалния проблем. После
се уточняват обстоятелствата, които евентуално са го предизвикали,
последователността на оплакванията. В хода на интервюто се разкриват
личностовите черти на пациента с по-общи въпроси. Пълното интервю
включва информация за семейните взаимоотношения – задават се по-лични
въпроси, въпроси за миналото. Напр. Какви неблагоприятни преживявания е
имал?; Какви трайни конфкикти?; Какви механизми е изработил за справяне с
трудностите?; Информация за стила на семейните взаимоотношения.
 В хода е много важно умението да се води разговор, да се задават
въпроси. Въпросите са затворени и отворени. На затворените се отговаря с Да
и Не. Те трябва да са по-малко. Провокативните въпроси могат да убидят
болния – да се задват рядко.
Има 2 метода:
 Разпитване – серия от въпроси, които са ясни и точни и
изискваме бърз отговор
 Питане – задаваме въпрос и обясняваме защо го задаме, защото
темите са специфични и лични
Част от болните не могат да дават надежни севдения за себе си, поради това,
че имат нарушения на интелекта или не осъзнава, че е болен. В този случаи
сведение се взема от близките на болния и от медицинската документация.

5. МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ПСИХИЧНИ СФЕРИ

Наблюдението е универсален метод, който подпомага изследването на всички

психични сфери. То се състои в отбелязване на събитията и случките от
околната среда и водене на протокол на наблюдение. Той е основен метод в
много науки. Може да се раздели на контролирано и неконтролирано.
При контролираното наблюдение ситуацията предварително се подготвя с цел
да бъдат изучени реакциите на хората спрямо определени сцени.
При неконтролираното наблюдение не се упражнява никакъв контрол върху
ситуацията, наблюдателя прави протокол.
Частни случаи на набюдението е наблюдението в клинична среда,
медицинския персонал влияе върху поведението на пациента.
Важна стъпка към подобряване точността на наблюдението е да се подготвят
тези, които ще го извършват (професионално компетентни). Те трябва да
могат да се предпазват от погрешно интерпретиране на фактите. Фактите да
се регистрират такива каквито са. Основния инструмент, с коити се
извършват е тест (означава – изпитание, проба или тест) – това е всяка една
ситуация, при която от изследваното лице се изследва поведение с
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
диагностично значение. Два основни вида тестове:
 Тестове за максимално изпълнение – измерва най-доброто ниво, което
може да постигне. Причисляват се тестиовете за способности и постижения.
 Тестове за типично изпълнение – те показват как човек обикновено се
справя с обичайната задача.
Тестовете за способности – мерят това, което човек е способен да направи.
Тестове за максимално изпълнение – измерва се това, което е способен да
направи за постижение (количест.)
Личностовите тестове – те изследват личността – два основни вида:
- Въпросници – обективни тестове. Серия от въпроси с посочени
отговори, от които изследваното лице избира. Въпросите са подредени в
скали и определят различни личностови характеристики.
- Протективни тестове – те се базират на – когато човек интерпретира
дадено нещо проектира особеностите на личността си. При тях няма въпроси
и отговори има стимули.
Психологична експорация – отразява историята на живота на пациента.

Интелигентност
Тестовете, които се използват за изследване на интелигентността:
- Тестове на Векслер
- Тестове на Рейвън
Тестовете на Векслер – състой се от 11 скали, които измерват различни
аспекти на интелигентността: скала на словестно богатство, скала на
практическо мислене и т.н.
5 са невербалните скали
6 са вербалните скали
Резултатите от теста дават възможност за изчисляване на интелигентността.
IQ – 170 коефициент на интелигентност
I варира до 170
70-80 – граничен интелект
80-100 – ниска интелигентност
100-120 – средна интелигентност
Теста на Рейвън се състой от 60 табла, разположени в 5 групи по12. Има една
матрица, която липсва. Има логика на подреждане на матриците. Теста се
решава за време – за 45 минути.
И двата теста имат варианти за деца. Прилагат се до 12 годишна възраст.

Внимание
Изследва се с много различни тестове: шифър, лабиринти, коректурна проба.
Шифар – по даден образец се изисква да се създаде шифър.
Лабиринт – да се намери изход от лабиринта.
Коректурна проба – един лист с буквите от азбуката. При него напр. трябва да
се задраснат всичките букви “А” пак за време.
Памет
10 думи се прочитат 15 пъти и се вижда какво се запаметява след всяко
прочитане.
Тест на Бентон – 20 табла с геометрични фигури, всяко табло се показва и се
скрива и се кара да се нарисува какво е видял (има сериозност при

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

изследване на паметта).
Тест на Бернщайн – има 2 табла, на едното 9 фигури, на другото 25 фигури.
Показва се едното табло 9 фигури за 1 минута и след това се показва второто
табло и трябва да се открият фигурите от първото табло.
Възприятия
Изследват се с различни уреди. Тахистокоп – чрез него в зрителното поле се
проектират фигури за части от секундата и се иска изследвания да ги
посочва/регистрира. Отчита се времето за възприятие и точността.
Мисленето
Изследва се с различни задачи. Задачи за справяне с речеви езикови стимули
– напр, интерпретиране на пословици, поговорки, тестове.

Тестове за изследване на личността. Личността е много сложна и тестовете са

много. Два вида:
 Въпросници
MMPT – минесота тест
Един от широко прилаганите, състои се от 550 твърдения – на всяко от които
изследваното лице отговаря с Да, Не, Не мога да преценя.
4 Оценачни скали
Клиничните скали оформят профила
Има висока оценъчна стойност.
Тест на Айзейк
86 твърдения, отговаря се с Да и Не. Има 4 скали – 1 скала на лъжата, 3
клинични скали – екстраверсия (отвореност) Общителни, отворени
Скала невротизъм –
Скала психотизъм – регистрира наличието на психотични изживявания
 Проективни методики
ТАТ – тематичен аперцептивен тест
25 табла, на които има картини – черно-бели. От изследваното лице се иска да
състави разказ по всяка картина. По повечето картини създават разкази
клишета. По тези, които не са клишета се определя.
Тест на Роршах – състои се от мастилени петна 20 броя. От изследваното лице
се изисква да определи на какви фигури ги оприличава.
Тест на Люшер – 8 цвята, изследваното лице избира от тях, кои харесва. По
този избор се разбира как се чувства, какъв е характера му.

6. ПСИХОМЕТРИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ

Психометрични показатели, на които трябва да отговаря всеки един от

тестовете. Според психометричната теория са:
Тестове ориентирани към норма – нормално разпред. на интелигентността.
При много големи групи хора се откриват индивидуални норми.
Като се изследват много хора се установява кои са в нормите. Откриват се
индивидуални характеристики на лица.
Тестове за постижения – измерва се степента на нещо, което човек може да
постигне (при подбиране на персонал).
Психометрични показатели, на които трябва да отговаря всеки тест са:
обективност, надежност и валидност.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Обективност – независимо от резултатите – нито изследвания, нито
изследващия да повлияят на резултатите.
Надежност – точност на инструмента. Гарантира се, че при теста се получава
възможна най-малка грешка. Гарантира се чрез повторно извършване.
Резултатите трябва да са едни и същи. Източниците на грешка могат да
произтичат от самия инструмент, ситуацията, от интерпретацията.
Валидност – това е точността. Гарантира се, че теста има точност. Резултатите
се съпоставят с други тестове от същата сфера. Или като се съпоставят
резултатитес други методи – напр. наблюдение.

13. АКЦЕНТУАЦИИ НА ЛИЧНОСТТА

Акцентуация – краен вариант на норма. Акцентуираните са в нормата, но в

граничните варианти. Акцентуациите се компенсират в околната среда. Най
подробно ги е описал Леонхард. Дели ги на 8 вида. Акцентуация идва от
акцент.
- хистеричен тип – хора, които са с показна и административна
емоционалност, стремят се да са център на вниманието, държат много на
външния си вид. По-често се наблюдава при жени. Лесно се влияят от дригите,
внушаеми са.
- параноиден тип – хора, които са мнителни, подозрителни много
лесно се обиждат, търсят подтекста.
- шизоиден тип – хора, които са затворени, необщителни, странни
навици, другите ги определят като особняци.
- ананкастен тип – хора, които са вътрешно самоуверени, постоянно
имат нужда да се допитват до околните, стремят се към ре..................,
перфекционисти, трудно вземат решения, неуверени да вземат решения.
- експлозивен тип – хора с лабилни емоции, лесно развиват
раздразнителност и гняв, имполсивни.
- асоциален тип – хора, които трудно овладяват социалните права.
Много лесно ги нарушават. С лекота встъпват в различни асоциални групи.
- астеничен тип – лесно подтискащи се, отпуснати, лишени от воля,
трудно поемащи отговорност.
- афективен тип – 3 вида:
хипертимни – преобладава преповдигнатото настроение
дистимни – черногледи, преобладава подтиснатото настриение
циклотимен – сменят се настроенията, бързо се сменя от смях към плач

14. ЛИЧНОСТОВИ РАЗТРОЙСТВА

Характерни поведенчески модели, които създават проблеми през целия живот,

но не го превръщат в инвалид. Много проблеми имат, трудно се адаптират към
околната среда. Оформя се през детството и през юношеството, то е факт и си
остава такова, нито се развива към влошаване, нито към подобряване. В
повечето случаи пациента няма мотивация да се промени, Той се приема
такъв какъвто е.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Личностовите разтройства не са толкова социални като пациентите болни от
шизофрения (нама халюцинации и др.). Възприемани са като нормални, но
често смущават околните.
Личностови разтройства – класифицират се в рамките на количествени
разтройства (и при нормалните ги има, но тук са натрупани повече).
Параноидно личностово разтройство – паметност по нанесени обиди и
оскърбления, склонност към отмъстителност, мнителност, склонност към
изопачено възприемане на околните, непрекъснато чувство за правота,
несъобразяване с околните, склонност към патологична ревност, склонност
към преживяване, мегаломанни идей.
Зависима личност – подтикване или позволяване на други да поемат
съществени страни от живота; подчиняване на собствените нужди, на нуждите
на хората, на които е зависим; прекалена отстъпчивост спрямо желанията им;
нежелание да отправи дори основателни искания към тези, от които е
зависим. Когато е сам се чувства безкомфортно, безпомощно, страхува се че
ще бъде изоставен, че няма да може да се грижи за себе си. Не може или
трудно взема решения без подкрепа. Много трудно преживява неуспехи.
Емоционално нестабилна личност – 2 вида:
-импулсивен тип – много трудно контролират влеченията, първо действат,
после мислят, времето от стимул до действие е много малко.
- граничен тип – хора, които са с неясна представа за себе си, имат чувство, че
живота им е празен, често влизат в емоционални кризи, посягат на живота си.
Хистрионно личностово разтройство – драматизиране на собствените
преживявания, реакцията е много бурна, драматичност, демонстрацията на
чувства е много силна. Реакцията е много бурна, но вътрешно след малко
забравя. Внушаеми, повърхностно емоционални, свръхангажирани с
физическата си привлекателност. Крайно неприятни за околните.
Антисоциална личност – грубо безразличие към околните, постоянна
безотговорност, игнориране на нормите. Невъзможност за поддържане на
трайни взаимоотношения, ниска поносимост спрямо фрустрацията
(ограничението), нисък праг на отключване на агресивни реакции,
неспособност за изживяване на вина. Не се учи от опита си, склонност да се
обвиняват другите за собствените им проблеми.
Съпоставена с тревожния и депресивния пациент: тревожността – очакване
на някаква опасност, нещо ги заплашва, висок коефициент на тревожността.
Антисоциалните са обратно – не изпитват страх, не чувстват и вина обратно на
депресивния.
Не са извършители на тежки престъпления, а на измами, кражби,
фалшификации, Хората изпитват към тях снисхождение, смятат ги за
обаятелни. Най-често се засягат младите мъже, след 50 год. възраст се
тошира.

15. ОРГАНИЧНО ЛИЧНОСТОВО РАЗТРОЙСТВО

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Формира се на базата на органични мозъчни увреждания. Нарича се още
органична промяна на личността. Възниква в резултат на органични мозъчни
увреждания. Може да възникне по-рано – в детско-юношеска възраст. Има 2
варианта личностови промени.
Органичната промяна на личността
Органичните причини са различни, възникват в детско-юношеска възраст – 2
варианта:
 I-я вариант – при него изпъкват някой черти поради изискванията на
социалната среда.
 II-я вариант - при него настъпва изравняване, тоширане на псих.
качества. Много от особеностите на личността се губят – става безволев, губи
голяма част от качествата на личността.
Ако увреждането настъпи след пубертетна възраст – настъпва промяна в
емоциите, волята и инстиктите. Тя е очевидна за най-близките и постепенно се
забелязва и в трудовата среда. Раздразнителност, конфликтност,
несъобразяване със социалните норми. Социалния животна пациента също се
променя към повишена и неконтролирана сексуална активност или до пъна
липса на сексуално желание.
Взависимост от коя зона на мозъка е засегната:
- астенен тип – повишена уморяемост, липса на воля
- експлузивен тип – конфликтност, раздразнителност, трудно
контролиране на импулсите
- еуфоричен тип – добродушност до глуповата веселост, некритичност,
безразличие
- апатичен тип – вялост, липса на ....................... на реакциите
Налице са:
1. Устойчива снижена способност за изпълнение на целенасочена дейност
2. Променено емоционално поведение
3. Изразяване на потребности без съобразяване със социалните правила и
норми – занемаряват личната хигиена
4. Когнитивни нарушения – на мисленето, мнителни, темпа и потопа на
речта се променя, трудно болния отделя същественото от несъщественото.
5. Промени в сексуалното поведение

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

16. НЕВРОПСИХОЛОГИЯ

Невропсихологията е наука за човешкото поведение, разглеждано през

функциите на мозъка. Невропсихологичноте изследване включва обективни
психологични тестове и други процедури, от които се оценяват
фуккционалните възможности на психиката и да се подпомогне пранирането
на терапевтичния процес.
Елементи:
Много важна е погнозата, тя трябва да се направи за възстановяване на
пациента.
Невропсихологичната оценка – прилагат се достатъчен брой псих. тестове за
да се направи обективна оценка на псих. функции. Оценката се прави по
отношение на дефицитите, които са причинени от мозъчно увреждане. В
резултат на стреса, болката.
Дефицитите от мозъчно увреждане трябва да се разграничат от дефицитите в
резултат от стреса, болката.
Невропсихологичната оценка трябва изчерпателно да опише дефицитите и
да направи прогноза за възстановяване – за връщане на работа, на училище.
Невропсихологичните интервенции
 Кратка невропсихологична консултация – требва да бъде предприета е
ранните етапи. При нея може да се осигури на пациента и на неговото
семейство да се подготвят за проблемите, които предстоят. Интервю около
час, прави се кратко тестиране за оценка на някои функции и се подпомага
пациента – да се намали стреса от забравяне, обясняват се накои неща, които
го притесняват.
 Обширно невропсихологично изследване – прилага се когато
.........................е достигнало едно равнище. Дефицитите са относително трайни
и са предизвикали специфични праблеми. Това изследване включва:
изследване на базисните когнитивни працеси – паметта и вниманието.
Общ когнитивен капацитет – включва памет и внимание.
Изследва концентрацията, устойчивост, обем; изследва се краткосрочната
памет (чрез думи, които се повтарят) и дългосрочната памет.
Изследват се висшите когнитивни процеси – език, гнозис, праксис,
екзекутивните функции.
Гнозис е способността на индивида да конструира и осмисля възприетите
образи.
Праксиси – центарално, мозъчно обработване, координиране на движенията
Екзекутивни функции – те осигуряват поведението
Планиране, вземане на решение.
Език се изследва – като се изследва експресивната реч – пациента се кара да
назовава, изследва се разбирането на речта – да се изпълняват команди.
 Невропсихологична терапия – може да бъде предприета по всяко време
с цел пациента и неговите близкида разберат и да развият компенсаторни
механизми.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

17. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СТРЕС

Определение: Използва се за обозначаване на някаква ситуация, в която

човек е претоварен.
стрес → претоварване
Стреса е комплексно и сложно явление и има различни определения:
I-ви тип определение – Ханс Селие
Според него “Стреса е реакция на организма спрямо дразнители със
значителна сила”.
Според него стресорите представляват силни дразнители, които предизвикват
реакция на организма, която той нарича общ адаптационен синдром.
Стресорите могат да са различни, но винаги предизвикват общ адаптационен
синдром. Синдрома преминава през 3 фази:
- фаза на безпокоиството – момента когато индивида се сблъска със
стресора и навлиза в състояние на тревога, безпокойство.
След това навлиза във:
- фаза на съпротива спрямо продължаващото действие на стресора,
индивида се стреми да ограничи действието на стресора
Ако продължи тази фаза дълго време може да премине в хронична
напрегнатост. На базата на хроничната напрегнатост се наблюдават болестите
на адаптацията (психосоматични заболявания) – язва на стомаха, диабет и т.н.
Ако действието на стресорите е продължително се навлиза в третата фаза
- фаза на изстощението – в тази фаза устойчивосттана организма
спрямо всякакви заболявания, борбеността на имунната система губи.
Според него продължителен стрес може да доведе до телесни увреждания,
дори до смърт. Повишава се кръвното, адреналина, променя се пулса – във
втората фаза те подготвят организма да устоява. Известен стрес може да има
и положително влияние, защото мобилизира. Според него: въвежда 2 понятия
Стрес – човек е мобилизиран за да преодолее стреса, напр. спортистите дават
по-добри резултати на състезание, отколкото на тренировка
Дистрес – увреждащото състояние, което води до изстощение и намалява
устойчивостта на организма.

II-ри тип определение – фокусира върху стимулите (ситуацията), върху

дразнителите, стресорите. Преживяването на определени стресогенни
фактори, независимо от реакциите на организма.
Стрес – да пртеживееш определени стресогенни събития. Едно събитие е

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

толкова повече стресогенно, колкото по-голяма промяна предизвиква.
Преценка за стреса – гледа се период от шест месеса, човек колко такива
събития е преживял и ако те са над определен брой значи има риск.

III-ти тип определение – фокусира се върху възприятията на хората за

изиксванията на различни ситуации.
Всеки има различна преценка с какво може и не може да се справи. Когато
тази оценка се сумира с честотата на появата могат да се направят прогнози
до колко може да се справи с тях човек.

IV-ти тип опрделение – свързва се с името на Лазарус. Отчитане на

индивидуалните особености.

18. СТРЕС И СОМАТИЧНИ СИМПТОМИ. СТРЕС И ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

Стреса представлява несъответствие между ресурсите на индивида за

справяне и изисквания на средата. Когато не стигат ресурсите.
Напр. когато си безработен, имаш възожности, а няма къде.
Когато ресурсите надвишават изискванията на средата – също е стресогенно.
Стреса влияе върху физическото здраве на първо място.
Стрес от неконтролеруеми житейски проблеми – земетресение.
Всекидневните житейски неприятностти също са стресогенни.
Стреса влошава здравето на човека. Психичните стресори изхабяват по-същия
начин човек както физичните стресори. Напр. моста (камионите, които
минават).
Стреса директно влияе върху физическото здраве, психичното здраве, води до
нарушаване на псих. функции. Стреса може да доведе до комплекс от
симптоми: напр. концентрационни лагери – шок и ужас от положението, в
което си изпаднал, апатия, депресия, скърбене, до пълна липса на желание
към всичко друго освен живота си.
Остават и хронични постоянно действащи симптоми – кошмари, безсъние,
отчуждение от околните, песимизъм, чувство на вина, недоверие.
На всички видове тревожни разтройства в основата е стреса. Той участва и в
генезата на психосоматичните заболявания.

19. СТРЕС И ИМУННИ РЕАКЦИИ

При инфекция белите кръвни телца – Т и Б лимфоцитите идентифицират

бактерията и разрушават клетката чрез химическа субстанция.
Има доказателстава че житейския стрес може да разтрои имунната система.
Стреса е причина за появата на заболявания – психосоматични.
Напр. херпеса се появява при хора, които са носители на този вирус, но вируса
се активизира, когато човек има трудност, когато е самотен.
Заболяванията на дихателните пътища е по-вероятно да настъпи 3 до 5 дни
след като човек е имал претоварващ ден. Стреса действа с натрупване, а не
веднага.
Връзката между стреса и имунната система. Стреса отслабва способността на

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

белите кръвни телца да се справят. Стреса намалява въздействието на белите
кръвни телца, които блокират вируса.

20. СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА

Бива предшествано от когнитивната оценка. Мисловно човек преценява
стимулите, ситуацията и предприема един или дриг вид справяне:
 I-ви тип – справяне, което е фокусирано върху проблема (разрешаване
на проблема, които е причинил стреса). Ако стреса идва от изпит – справяне
означава по-рано да започне да чете, да намери литература.
 II-ри тип – справяне, което е фокусирано върху емоциите (регулиране на
емоциите свързани с проблема).
Примери: отричане, отхвълянето, за момента се регулира страха и се мисли за
друго. То е по-ефективно в краткосрочен план, а фокусирането върху проблема
в дългосрочен план.
Други фактори, с които се справяме със страха – напр. социалните умения –
децата (нямат достатъчно умения, те изтласкват); натрупани умения за
решаване на проблеми; добрите финансови възможности – правят ни по-
устойчиви на стреса.
Социалната подкрепа е много важен фактор – кръга на близки и приятели, на
които човек разчита.
21. КРИЗА

Криза – това е остро въздействащо събитие довеждащо личността до

неприятни, неудовлетворяващи изживявания, наситени със страх, заплаха,
несигурност и придружени от безпомощност и социална дезадаптация.
Кризата е междинно състояние на здраве и болест. Реакциите при кризата
приличат...................., различават се по съизмеримот и сила спрямо стимула.
Когато се разгърне кризата – поведението на хората е хаотично, очевидна е
безпомощността. Всичко това на фона на вътрешна напрегнатост и
безпокоиство.
Кризата възниква в резултат на внезапно събитие.
Фази в протичането:
 начало – дискомфорт, повишено напрежение
 повишено напрежение, хаотична продуктивност, индивида прави
много опити – неуспешни за справяне, суицидни опити
 фаза на мобилизация на всички вътрешни и външни ресурси
Ако не успее
 фаза на максимална дезорганизация
Кризата може да отзвучи спонтанно във втората и третата фаза или да
хронифизира в четвъртата фаза – психично заболяване.

Кризисните интервенции – мярка, която не изисква подготовка, може да се

приложи от подготвени лекар, медицинска сестра, педагози – един кратък
разговор с пациента – има следните изисквания:
1. Да бъде идентифициран човека в кризата – като знаем, че човека скоро
е преживял нещо разтърстващо, друг начин, че е хаотичен.
2. Тя трябва да се предприеме веднага, незабавно (напр.разговор по
телефона, консултация)
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
3. Кратък разговор – човека има неустойчиво внимание.
Основната цел е да се определи какво се е случило. Оценява се ситуацията.
Формулират се стъпки, които ще повишат чувството на контрол върху
ситуацията. Прави се план за близките 24-48 часа. Щом си решил какво ще
правиш имаш контрол. Подредеността намалява несигурността. Пациента се
стимулира да бъде активен човек, в криза не може да стои на едно място.

22. ТРЕВОЖНОСТ, СТРАХ, ФРУСТРАЦИЯ, ДЕПРИВАЦИЯ

Тревожност – състояние на очакване на някаква опасност без да е ясно

какава е тя (струва ви се, че нещо ще стане, напр. Заключих ли?)
Тревожността се счита за водеща причина за много разтройства –
психосоматични разтройства.
Тревожността се счита за водеща причина за страха (принадлежи към
стеничните емоции). Човек винаги се страхува от нещо.
Тревожността е астенична емоция – тя парализира, при нея няма обект и
затова е по увреждаща.

Уплаха – човек се сблъсква с нещо, което не очаква

Тревожността може да се срещне като нормална и патологична. Болния не
може за нищо да мисли и върху нищо да се съсредоточи. Тревожността може
да се срещне и като черта на характера – има хора, които са по-тревожни, по-
дълго ги владее тревожността.

Фрустрация – състояние на възпрепятстваност, ограниченост човек да

постигне дадена цел или да удовлетвори дадена потребност. Когато човек е
възпрепятстван е фрустриран. Последствието, което най-често се появява е
агресията. Може да е насочена навън – към източниците на пречки, но може и
навътре – към себе си, почващ да се мрази.
Според Фройд фрустрацията предизвиква поведение, което е нормално за по-
ранни периоди – тропа с крак, плаче
Депривация – лишаване

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Напр. сензорна депривация
Емоционална депривация – когато човек в ранно детство е лишен от грижи,
ласки, топлина, любов. Децата, които са расли в емоционална депривация са с
понижена устойчивост спрямо стреса.

23. ПСИХОСОМАТИЧНА МЕДИЦИНА. ТЕОРИИ

Психосоматична болест
Изучава всички взаимодействия между поведенческата и телесната болест.
Теории за специфичността – според тях всяко психосоматично разтройство се
предизвиква от определни психосоматични характеристики. Биват 4 теории:
 Теория за специфичнта личност
Тя е най-старата и най-подробно разработена. Свързваме я с имента на Ф.
Дънбар и А. Алекзандър. Те са основатели на психосоматичната медицина.
Според нея определени личностови черти водят до появата на определени
телесни симптоми.
Напоследък се говори, че определени личностови черти са предразположение
за дадено заболяване.
Психосоматичните заболявания са заболявания, които са телесни, те са
причинени от психологични фактори или психологични фактори участват в
протичането.
 Теория за специфичния конфликт – представлява разширение на
псих. теория за конверсията
Трансформирането и разрешаването на вътрешен подсъзнателен конфликт,
като се превърне в симптом.
 Теория за специфичните емоции
Емоциите съдържат чувство и телесни промени. Тези телесни промени се
натрупват и стават причина за появата на симптомите.
 Теория за специфичния модел на реагиране
Всеки човек има специфичен модел на реагиране на стреса, като при едни
доминират реакциите в стамашно-чревния тракт, други се изприщват, при
други сърдечни-съдови симптоми.
стомаха – уязвими на язва
сърце – хипертония
 Теории за неспецифичността
Те са по съвременни теориии. Насочени са усилията върху това кои са
причините за психосоматични заболявания. Основна причина е
алекситимията – невъзможност за изразяване и изживяване на емоцията.
Уязвими са хората, които не могат да изживяват емоциии трудно им дават
външен израз. Тези, които са с подтиснати емоции са в риск.

24. ВИДОВЕ ПСИХОСОМАТИЧНИ РАЗТРОЙСТВА

Това са телесни болести, чиято етиология е свързана с психилогиченки

фактори.
1950 год.Алекзандър изброява 7 вида психосоматични заболявания:
 Есенциална хипертония

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Пептична язва
 Ревматоиден артрит
 Тиреотоксикоза
 Бронхиална астма
 Колит
 Атопичен дерматит
В по-ново време се оформя по-нов списък. Делят се на:
- психологични разтройства включващи тъканно увреждане – астма,
язва, колит
- психологични разтройства, които не включват тъканно увреждане –
психогенен сърбеж, функционално безплодие, психогенна кашлица и др.

Лечение: освен специфичното което се прилага, се прилагат транквилизатории

психотропни медикаменти, психотерапия. Напр. групова психотерапия с добри
резултати при бронхиална астма
Поведенческа – сексуални дисфункции, кожни заболявания
Хипноза и релаксация – хипертония и язва

25. ЛИЧНОСТОВ ПРОФИЛ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ПСИХОСОМАТИЧНИ

ЗАБОЛЯВАНИЯ

Напоследък се говори, че определени личностови черти са предразположение

за дадено заболяване.
Психосоматичните заболявания са заболявания, които са телесни, те са
причинени от психологични фактори или психологични фактори участват в
протичането.
ССЗ – от тях хипертонията и коронарната болест
Водещо значение има засилената агресивност. Агресивни, които не могат да я
изразят, но ги трупат в себе си, те са особено предразположени. Такъв
личностов профил се изгражда в детска възраст.
Хора с личностовпрофил тип А са предразположени към хипертония (това са
хора ангажирани с умствен труд, успяваи на работното място).
Язвена болест – 2 личнистови профила:
- много активни, амбициозни, социално градивни, да свършат колкото
могат повече неща за по-малко време
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
- пасивни, отпуснати, лишени от воля
Колит – всепризнато психосоматично заболяване.
Личностова характеристика – потребност отзависимост, егоцентрични,
постоянно се оплакват, имат нужда да им се засвидетелсвува внимание.
Бронхиална асма – тя е психосоматична в протичането си. Страха от пристъп
го прави по-тежък.
Личностови предпоставки за това заболяване – вътрешна несигурност,
несъмостоятелност, свръх грижовните родители – децата са несигурни и
несъмостоятелни.
Една голяма част от кожните заболявания – уртикария, псориазис са
психосоматични заболявания. От тях боледуват тревожни като личности хора,
страхуват се
Тиреотоксикоза – предразположени са прекалено натоварващи се хора,
прекален стремеж да се грижат за околните.
Сексуалните дисфункции са психосоатични – предпазположени са
емоционално незрели хора, хора неуверени в себе си, неразвити умения за
общуване.
Функционалното безплодие е психосоматично – жени, които са емоционално
незрели, понижена самооценка. Жени, които поставят професията пред
всичко друго, майчинството се оставя за по-късно

26. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ БОЛЕН–МЕДИЦИНСКА СЕСТРА

Когато човек е болен в него се борят две тенденции:

- надежда за оздравяване
- опасение от неблагоприятен ход и изход от болестта
Когато вземат връх страховете се развива едно състояние, което се нарича
хипохондрия (постоянно се самонабюдава, чувства се застрашвн от някакво
заболяване – търси изследвания, консултации, които обикновено са добри, но
това не ги успокоява, прави ги по неспокоини, още по тревожни, че не може да
се открие болестта им). Когато хипохондрията стане много силна – това води
до фобия.
Тревожността се материализира със страхове. Появяват се много силни
страхове от конкретно заболяване – различни фобии (кардиофобия,
карцерофобия, страх от заболяване от рак). Най-честите страхове са да не
получи инфаркт, инсулт, СПИН, рак, да не полудее – в съзнанието на хората
това са най-страшните болести.
Подхода спрямо тях – трябва да приемем страховете им, да им повярваме и
разбираме. В никакъв случаи да не ги подценяваме. В някои случай са
соматично болни, но в някои случай не са. Много е важно да не ги
омаловажават – да не им се казва “Нищо ти няма”. Този вид послания ги
приемат като подценяване на състоянието им и стават още по тревожни.
Медицинската сестра се приема като враг. Добре е да покажеш степен на
разбиране спрямо заболяването. Прилага се и техника “Не на Не-то” – но не
при всеки.

Нехайните пациенти – те могат да бъдат нехайни, поради недоверие във

възможностите на медицината, заетост, имат за себе си представа, която не

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

включва това да са болни. Такива хора въпреки, че имат явни симптоми не
искат да приемат, не ходят на преглед, изследвания. Подхода е да им се дава
информация.

Песиместични пациенти – отказват лечение.

Добрият подход е да им се дават примери от живота, как е протекло при тях
лечението.

27. ЯТРОГЕНИЯ
От страна на медицинската сестра – етична гледна точка, трябва да е
търпелива, отзивчива, емпатия към болния, съпреживяване, много важно е да
дава информация на болния за всичко, което е в правомощията й, както за
състоянието, така и за това което му се прави, за предстоящи процедури. Така
се изгражда доверието на пациента отпадат съпротивите на болния. В случаи
на неблагоприятни поставени отношения между медицинската сестра и
болния може да възникне ятрогения – може да бъде причинена от всеки от
екипа (лекар, медицинска сестра, санитар и т.н.).
Клинична картина: тревожно състояние
В случаи на даване на прекалени обяснения за възможните усложнения
възниква ятрогения. Понякога за да се стресне – не е редно. Може да
възникне и при грешка в резултатите и даване на грешни резултати. При
връчване на чужди резултати. Има вестници, предавания по телевизията,
които са ятрогенизиращи.
Не всички хора са еднакво податливи на ятрогения. Тревожните, хистеричните
хора, емоционално лабилните са податливи. Децата повече в сравнение с
възрастните.
Жените повече в сравнение с мъжете.

28. ПСИХИЧНИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТДЕЛНИТЕ СОМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

ССЗ – те са с много голяма социална значимост.

При сърдечните заболявания доминира: когато има ход на болестта се
появяват като психични прояви подтиснатото настроение, често съчетано с
тревожност, нарушения в съня под формата на неспокоен сън. Общия фон, на
които се разгръща сърдечното заболяване е астения – вялост, липса на сили и
енергичност, отпадналост. На този фон може да се набюдава повишена
възбодимост, гневни избухвания. При продължителен ход на болестта
настъпват промени в личността, хипохондрични фиксации, мнителност,
стесняване на интересите, мрачно враждебно настроение.
След сърдечните операции най-характерна е астенията, но понякога и
ефективни нарушения на емоциите, става емоционлен, подтиснат, може и
преходни паметови нарушения.
Хипертонията – във I-я и II-я стадии – главоболие, раздразнителност,
световъртеж, повишена уморяемост, плачливост. Също и фобии при рязко
повишаване на кръвмото налягане, болния е във силен страх. В по нататъчния
ход на болестта – всички тези оплаквания се задълбочават.
Мозъчна атеросклероза – настъпва постепенна промяна на личността,

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

засилва се егоцентризма. Промени се срещат и при нормално стареене. При
напредване на мозъчната атеросклероза се наблюдават когнитивни
нарушения, които може да доведат до деменции (спад на интелектуалните
възможностти).
Язвена болест – предизвиква астения, повишена раздразнителност, често
безсъние, лесно възникват хипохондрични фиксации, особена канцерофобни.
Това заболяване за дълго ангажира болния, променя се личността в т. нар.
заостряне на преморбидните черти на личността (предболестните). Ако е бил
малко мнителен → страшно мнителен.
Заболявания на черния дроб и жлъчните пътища – повишена уморяемост,
нарушено внимание, сънливост, лесна уморяемост.
При авитаминоза – астения, депресивно настроение със суицидни тенденции
(мисли) и нарушения на паметта.
При нарушения на функцията на хипофизата – двигателна и емоционална
подтиснатост, понижено настроение.
Много богата клинична картина на псих. заболявания при инфекциозните
заболявания във всеки стадии – нарушение а съзнанието, сомнолентност,
сопор, кома. Качествени нарушения на съзнанието – делири.
При интоксикации псих. симптоми зависят от вида на веществото:
фосфор – нарушение на съзнанието
живак – апатия, моменти на раздразнителност
въглероден окис – нарушение на съзнанието под формата на делири

29. ИСТОРИЯ НА НАРКОМАНИИТЕ

Наркоманиите – един от съществените белези на криза в съвремието.

Проблем, който в развитите държави преминават от XX в XXI век.
Началото на проблема се корени във времето на 50 и 60 год. След Втората
световна война. Това е един период в САЩ, който се заражда и набира сила
конфликт между поколенията. Между поколението на старите (носители на
патриархални ценности, изнесли тежестта на ВСВ) и поколението на техните
деца, които имат желанието да бъдат различни от тях. Започва серия от
протести – изразени е музиката, мощното хипи движение на млади хора,
които протистират срещу войната (антивоенно), обявяват се заподкрепа на
Световната любов, събират се на рок фестивали. В стремежа си да бъдат
различни започват да вземат наркотици.
В литературата – Движението на сърдитите млади хора, които отразяват
идейте на ..............., свободата в отношенията, пасивна съпротива. Този
протест носи характеристиката на стихииност и емоционална незрялост. В
търсене на нови преживявания започват да вземат наркотици. Малка част от
тях в хода на израстването стават нормални граждани. Друга по-малка част не
се разделят с наркотиците и свършват в клиниките за лечение.
Процеса на разпространиние сеувеличава. В България разпространението на
наркотици преминава през няколко етапа:
I-ви етап – през средата на 60 години. Малка група започват да вземат
наркотици в желанието си да приличат на другите.
II-ри етап – през средата на 70 години. Сред мотивите за вземане на
наркотици се появяват и личните психилогични проблеми. Наркотиците са

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

средство да решат проблемите си. По-голямо разпространение на
наркотиците.
III-ти етап – преминава бързо. В България назряват и започват социалните
проблеми. Когато започва да се заражда конфликт между поколенията.
IV-ти етап – през наше време. Започва преди няколко години. Етап на много
сериозна разпространение и се задълбочава. Нашето общество не е готово да
се справи. Разпространението има епидемичен характер – наркомани има
навсякъде, не са изолирани. Набира сили и нарко престъпността, която
привлича повече наркомани и оказва натиск върху рисковите групи (деца,
хора с проблеми).

Основен наркотик е хероина, 95% по данни на заинтересовани организации от

наркоманите са на хероин – най-бързо пристрастяващия наркотик. Много
голяма част са заразени с Хепатит С. Не съществува достатъчно устойчива
нагласа за използване на еднократни спринцовки и игли.
Много ниска възраст за първа злоупотреба с хероин с 15-16 години
Хашиш и марихуана – 13-14 години, също и за алкохола и психотропните.
Спадане на възрасст – наркомани, които крадат за дрога.

30. ОБЯСНИТЕЛНИ МОДЕЛИ НА НАРКОМАНИИТЕ

Те са няколко хронологии:
 Морализаторски модел – според него наркоманиите се приемат като
престъпление, като лицето трябва да носи вина, отговорност, наказание. Този
модел е продължение на средновековните схеми, където хората трябва да
бъдат наказвани. В наше време също има някои рецидиви на този модел. В ХХ
век е имало по-морализирани общества – на евтаназии. В наше време
принудителното лечение е форма на този модел. Пациента да бъде осъден на
лечение в заведение на затворен режим (психиатрично заведение).
 Медицински модел – в края на ХIХ век до средата на ХХ век възниква,
доминира, хуманизира отношенията към наркоманите. Той хуманизира
отношенията, признава наркоманията за болест. Изгражда много системи,
валидни и до днес. Затваря наркоманите само в биологични рамки. Не се
отчитат социалните, поведенческите и психологичните аспекти, няма
възможност на добри схеми и системи за профилактика. Води до създаване
на съвременния.
 Био-психо-социален комплексен модел – появява се през втората
половина на ХХ век. Според него наркоманията е системно разтройство, което
възниква в обществото и всички обществени структури са отговорни
(семейство, училище и др.). В условията на недобре функциониращи
семейства се формират такива черти, които го правят рисков,
предразположен. На наркоманията се гледа като на поведенчески проблем,
отколкото на биологичен. Смята се, че успешната терапия трябва да включва:
етични, социални и психични мерки (способи), трябва да бъде ангажиран, да се
работи задълбочено с личността. Лечението е много дълъг процес.
Физическата абстиненция отзвучава за 10-15 дни. Започва голямата борба с
психическата зависимост – по-дълга и по-трудна (1 година най-малко).
Детоксикация – минава абстиненцията, активно лечение – няколко месеца с
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
откъсване от света (в център на лечение), след това продължителен процес,
пациента трябва да се върне към средата и да посещава групи за зависимости,
индивидуална психотерапия.

31. ОСОБЕНОСТИ НА ПРИСТРАСТЯВАНЕТО КЪМ КОКАИН И ЕКСТАЗИ

Кокаина – извлича се от листата на растението кока, храст растящ –

Централна Южна Америка. Индианците открили действието му, при дъвчене
на листата се повишава издръжливостта, утолява се глада и се подтискало
усещането на студ. Ако се инжектира или пуши ефекта му е почти незабавен и
продължава от 10 до 20 минути. Ако се смърка въздействието му започва
след 2 минути и може да продължи от 20 до 40 минути и повече.
Въздействието му: започва веднага, ефекта е краткотраен, води до
приповдигнато настроение, оптимизъм, еуфория, повишено сексуално
желание. Чувство за самоконтрол, сила и работоспособност, повишено кръвно
налягане и пулс, разширени зеници. При продължителна употреба се
наблюдава загуба на тегло, емоционална нестабилност, слабост, липса на
апетит, импотентност, безсъние, мания за преследване, перфорация на носна
преграда, чернодробни- белодробни увреждания, стареене на кожата. В по-
големи дози води до тремор, гърчове, халюцинации, параноидни заблуди и
дори смърт.
Екстази – представители на т. нар. освежителни наркотици. Най-често са под
формата на прах или хапчета. Повишават секрецията на серотонин и допамин,
повишават телесната температура. Създават чувство на освободеност,
желание за общуване, дусфункция на бъбреците. Понякога с повишаване на
температурата започва консумация на много голямо количество вода, която
от своя страна може да доведе до мозъчен оток, смърт. Има психическо и
физическо пристрастяване. Абстинентния синдром е съпътсван с параноя,
обърканост и страх.

32. ОСОБЕНОСТИ НА ПРИСТРАСТЯВАНЕТО КЪМ КАНАБИС И ХЕРОИН

Марихуаната е смес от изсушени и нарязани стъбла, листенца, връхчета и

съцветия на индийския коноп. Хашиша се получава от смолата на цъфналите
връхчета и представлява кафяви смолисти пластинки. Канабиса обикновено
се пуши често смесен в цигара, лули, наргиле. Може да се приема като чай, да
се добавя в храната или да се смърка. Въздействието на марихуаната зависи
от силата, използваното количество, миналия опит и обстоятелствата при
които се взема.
Първоначалната интоксикация включва – усещане на еуфория, физически
ефекти, сърцебиене, учестен пулс, зачервяване на очите, сухота в устата и
понякога засилен апетит. Тези усещания се следват от сънливост, най-често
съобщаваната отрицателна емоционална реакция са пристапите на паническа
тревожност. Документирани са също параноидни реакции. Смята се, че
употребата на канабис не предизвиква физическа пристрастеност. Ефекта на
марихуаната продължава 4 часа, а на хашиша 12 часа. Голямата доза води до
дезориентация и забавяне на реакциите. Много рядко се развиват психотични
епизоди.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Хероин – производно на опиума, представлява смолиста смес от 18 алкалоида,
получавани от опиумния мак. Алкалоида с най-голяма концентрация в опиума
и морфина, съставляващо около 10-15 % от сместа. През 19 век опиатите –
морфин и хероин често са използвани в различни лекарства и са лесно
достъпни до потребителите. Поведенческите ефекти при хероина са различни
при различните хора и може да се разделят на два етапа: “тръпка” последвана
от продължително чувство на еуфория. Тръпката се характеризира като
изключително приятен оргазъм на цялото тяло, продължаващо от 1 до15
минути, а фазата на ефекта трае от 3 до 5 часа. По-време на втората фаза
неприятните чувства и възприятия като страх тревожност, безпокойство,
болкадрастично намаляват. Инстинктите като глад, жажда, секс също
отслабват. Физиологичните признаци на приемане на хероин са – свиване на
зениците, увеличено напрежение на скелетната мускулатура,подтискане на
дишането. Намалена стомашно-чревна перисталтика, подтискане на бързите
очни движения. При продължителна и честа употреба хората привикват към
хероина, необходими са все по-големи дози за постигане на сищия ефект.
Въпреки болкоуспокояващите свойства той не тушира напълно болката, а по
скоро изчезват тревожните чувства спрямо болката. Първите симптоми на
абстинентния синдром се появяват 8 часа след употреба. Това са желание за
нова доза, потене, сълзене, болки и спазми, конвулсии. Въпреки, че са крайно
неприятни от тях не се умира, отзвучават след 2-3 седмици като обикновено
затихват. При свръх доза се преминава от състояние на сънливост към
състояние на кома, пада кръвното налягане, кислорода намалява в органите и
дишането спира.
Заразяват се схепатит и HIV при инжектиране.

33. ПСИХОТЕРАПИЯ – ТЕРАПИЯ НА РОДЖЪРС, ГЕЩАЛТ ТЕРАПИЯ

Терапия – лечебни методи, целящи да накарат хората да се почувстват по-

добре и да функционират по-ефективно

Психотерапия – терапия за псих. разтройства, при които даден човек с

проблем разговаря със специалист – с психотерапевт
 Терапия на инсайта – видове психотерапия, чиято главна цел е да се
помогне на хората да направят прозрение по отношение на собствените си
мисли, чувства и поведение.
 Терапия на действието – видове психотерапия, чиято главна цел е да
се промени директно болестното или неподходящо поведение.
 Биомедицинска терапия – терапия за психичните разтройстава, при
които пациента с проблем бива третиран с биологични или медицински
методи с цел облекчаване на симптомите.
Центрирана към личността терапия на Роджърс

Недирективна инсайт-терапия, основаваща се на идейте на Карл Роджърс, в

които терапевта предимно говори, а пациента слуша. Тя е основна – 4 техники:
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
1. Рефлектиране – терапевтичма техника, при която терапевтът излага
отново (по различен начин) това което е казал пациента, вместо да го
интерпретира
2. Безусловно позитивно отношение (зачитане) – отнася се да създаване
от терапевта на атмосфера на топлота, уважение и приемане по-време на
терапията
3. Емпатия – способност на терапевта да разбира чувствата на клиента
4. Автентичност – терапевтът дава на клиента искрени, открити и честни
отговори

Гещалт терапия

Форма на директивна инсайт-терапия, в която терапевтът: помага на

клиентите да приемат всички части (страни) от своите чувства и субективни
преживявания, използвайки насочващи въпроси и чрез планиране на
преживяванията в ролеви игри.
Опитва се да помогне на клиентите да се справят с неща от своето минало,
които са отрекли (отхвърлили) като използва езикът на тялото и други
невербални сигнали за да разбере какво наистина казва клиента.
34. ПСИХОТЕРАПИЯ - ПСИХОАНАЛИЗА

Психоанализа на Фройд

Психианализа – инсайт-терапия основана на теорията на Фройд, които

поставя ударение върху разкриването на подсъзнателните конфликти на
личността.
Основни техники:
Интерпретация на сънища
- манифестирано съдържание – актуално съдържание на съня
- латентно съдържание – символично или скрито значение на
сънищата

Свободни асоциации – техника на Фройд, при която пациента бива

окуражаван да говори за всичко, което му идва на ум без страх от негативни
оценки. Терапевта не го прекъсва, не го оценява.
Съпротива – появява се, когато пациента започва да говори с неохота по
дадена тема, когато сменя темата или когато започва да мълчи.
Трансфер – в психоанализата, това е тенденцията на клиента да проектира
позитивните си или негативните си чувства спрямо важен в неговото минало
човек върху терапевта.

Психоанализата днес

Психодинамична терапия – ново и по общо название на терапиите, базиращи

се на психоанализата, с ударение върху трансфера, по-кратка
продължителност от класическата психоанализа и по-директен терапевтичен
подход
- Недирективна терапия – терапевтиче стил, при които терапевтът

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

остава относително неутрален, старае се да не се интерпретира и да не се
предприема активни действия по отношение на клиента. Вместо това остава
спокоен и неосъждащ слушател когато клиента говори.
- Директивна терапия – терапия, при която терапевта активно
интерпретира казаното от клиента и му внушава да предприеме определени
действия.
Психоанализата днес е по-често директивна – по ефикасна.

Големият бум на анализа става след ВСВ 60 години. Тя има тясно

разпространение.
Тя се променя, но остава не толкова много бавна, продължителен процес,
неикономична. Продължава 1, 2, 3 години 2 пъти в седмицата. А сега все
повече се развива краткосрочнататерапия.
Средносрочните терапии са около 50 сесии 1 или 2 пъти седмично.
Краткосрочната терапия е с максимална продължителност 20 сесии, но
обикновено са 10 сесии, интервали на 7, 10 дни.
В много държави – различни здравно-осигурителни каси ренвулсират 4-5
сесии

35. ПСИХОТЕРАПИЯ – ПОВЕДЕНЧЕСКА ТЕРАПИЯ

Поведенческа терапия и класическо кондициониране

Поведенческа терапия – терапии на действието, основаващи се на принципите
на класическото оперантно кондициониране и имащи за цел да променят
болестното поведение, без да се търсят истинските причини за това
поведение.
- Поведенческото модифициране или приложен поведенчески анализ –
използване на обучителни техники за модифициране или промяна на
нежелано поведение и за увеличаване на желаното поведение.

Класическо кондициониране
- Систематична десенсибилизация – поведенческа терапия, която се
използва за лечение на фобии. От клиента се иска да направи списък от
последователни страхове и се обучава да релаксира, докато се концентрира
върху тези страхове.
- Противоположно кондиционирано заместване на стар, утвърден
отговор с нов чрез промяна на безусловните стимули. Напр.обучение на
пациента да релаксира представяйки си сташното и да изпитва релаксация
при вида на влак, чрез трениране, ако има фобия от влак, много пъти като

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

релаксира.
- Терапия на отвръщението – форма на поведенческа терапия, при
която желаното поведение се свързва (в двойка) със стимули, предизвикващи
отвръщение, за да се намали честотата на това поведение.
- Наводняване – техника за третиране на фобиите и други стресови
разтройства, при коитокато личността бива бързо и емоционално изложена на
ситуации, обекти предизвикващи страх като се ограничава възможността й да
реагира по обичайния начин – чрез бягство.

Поведенческа терапия и оперантно кондициониране

- Моделиране – учене чрез наблюдение и имитации на други хора
- Моделиране чрез участие в група – техника, при която даден модел
демонстрира желамото поведение стъпка по стъпкаи клиента
биваокуражаван да имитира модела.
- Подсилване – подсилване на отговора чрез осигуряване на приятни
последствия от него или чрез премахване на неприятните стимули (напр. с
награда е детска възраст).
- Размяна на символи – използване на обекти, нар. символи за
поощряване на поведение, при което символите могат да се събират и
разменят за желани съобщения или привилегии в групата.
- Договори – формални писменни споразумения между терапевт и
клиент, в които целите за поведенческа промяна, подсилване или наказания
са ясно обозначени.
- Затихване – намаляване на честотата на дадено поведение
Прекъсване – процес на затихване, при които личността бива преместена от
ситуацията, която усилва нежеланото поведение, най-често като бъде
поставен в отделна стая или място, в което липсват провокиращи стимули.

Ефективност на поведенческата терапия

Поведенчески методи са ефективни в третирането на специфични проблеми
като енуреза (нощно напикаване), зависими от медикаменти, фобии.
Могат да се използват и при по-сериозни поведенческите разтройства.
36. ПСИХОТЕРААПИЯ – КОГНИТИВНА ТЕРАПИЯ

 Когнитивна терапия – терапия, която се фокусира върху целта да

помогнем на клиента да разпознае деформацията в мисленето си и да
заместят деформацията.
 Когнитивни деформации според когнитивната терапия на Бек
- условни заключения – изопачаване на мисленето, при което
личността, прави изводи, които не се базират на никакви доказателства
- избирателно мислене – деформация на мисленето, при която
личността се фокусира върху един единствен аспект на ситуацията като
игнорира други уместни аспекти
-
Когнитивни деформации
- прекалена генерализация – правят се всеобхватни изводи като човек
се базира само един случаи и после се прилагат върху други сфери случай,
които нямат нищо общо
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
- преувеличаване и омаловажаване – деформация на мисленето, при
която човек “раздува” значението на негативните събития извън сферата на
тяхното значение (преувеличаване) и едновременно с това игнорира
ролевантните позитивни събития и факти (омаловажаване).
- Персонализиране – деформация на мисленето, при която човек
поема отговорност или вина за събития, които нямат нищо общо с него.

Когнитивна поведенческа терапия – терапия на действието, която цели

пациентите да преодолеят проблемите чрез овладяване на по рационални и
логични мисловни схеми.
Цели:
- Освобождаване на симптоми и решаване на проблеми
- Развиване на стратегии засправяне с бъдещите проблеми да се
освободят от конкретни проблеми, като терапия на депресията са много добри.

37. ПСИХОТЕРАПИЯ – ГРУПОВА ТЕРАПИЯ

Предимства:
- ниска цена
- представяне пред други хора, които имат подобни проблеми
- социална и емоционална подкрепа от хора с подобни заболявания
или проблеми
Недостатъци:
- необходимост да се дели времето и вниманието на терапевта с
останалите членове на групата
- липса на лично пространство и време, в което да разкриеш
опасенията и безпокоиствата си
- срамежливите хора не могат да говорят в групова сесия,
неспособност
Видове грипова терапия:
- фамилно консултиране – (фамилна терапия), цялото семейство
участва
- групи за самопомощ (подкрепящи групи) – хора, които имат подобни
проблеми, събират се терапевт
Кога е полезна груповата терапия?
Най-полезна при хора, които не могат да си позволят индивидуална терапия и
които могат да получат най-голям дял социална и емоционална подкрепа от
останалите членове.
В рамките на индивидуалната терапия човек се освобождава по-лесно от
симптомите и проблемите, в групата се постига израстване и по-голяма
зрелост.

Наркомании – най-успешна е груповата терапия

Мания – високо ниво на енергия, предпазливост, високо ниов на допамин,

разтройство на настроението, подтиснатост и преповдигнатост.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Абнорномност – всичко, което излиза от рамките на нормата.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org