П О Д Р Е Д . ПА ПРОФ. М.

Л У К А Н О В

СОФИЯ * 1978 г .
613
А В Т О Р С К И К О Л Е К Т И В

Б А К Ъ Р Д Ж И Е В Л . Т О Д О Р К А Х Р И С Т О В А - и. с. I. ст . к . т и.. Н И О Т Е п р и Ц С н а Б П С и М Н З
Б О Б Е В , Г Е О Р Г И Н И К О Л О В - ст. и с. I I ст, — И Х П З — М А , С о ф и я
Г А И Д Е В , В А С К О Г А В Р А И Л О В — гл. а с и с т е н т — И Х П З — Л\А, С о ф и я н н а ч а л н и к о т д е л с Х и г и е н п на
труда» — М Н З .
Г И Н Ч Е В А . Н И Н А А Н Т О Н О В А — и с. I I ст . к м. н. И Х П З - М А . С о ф и я
Д Ж Е Ж Е В , А Т А Н А С М А Р И Н О В — н. с I ст . к м. н И Х П З - М А , Со1)ия
Д И . М И Т Р О В А , Л И Л И Я М И Н Ч Е В А - н с I ст И Х П З - М А . С о ф и я
И В А Н О В А Ч Е М И Ш А Н С К Л , Л Ю Д М И Л А Г Е О Р Г И Е В А — ст, н. с, II с т к у н , И X П З М А. С о ф и я
К О Е Н , Е З Р А С А М У И Л — с т . н 1 I I ст . к х и- И Х П З - М А . С о ф и я
д-р Л У К А Н О В . М И Р Ч О М И Х А Й Л О В — зав отдел с Х н г и е и а н а труда> И Х П З МА, София
Л У К А Н О В А , Б И С Т Р А С Т Е Ф А Н О В А — н с I ст - И Х П З , М А — С ' ) > и я
П Л О Щ А К О В . П Е Т Ъ Р И В А Н О В — з а в отдел « Х и г и е н а н а т р у д а » — О к р ь ж н а Х Е И — С о ф и я
С П А С О В С К И , М И Н Ч О Х Р И С Т О В - ст н с I с т , к, м и , , И Х П З МА. Со1)ия
С Т А М О В А . Н Е Д Я Л К А Х Р И С Т О В А — гл. асистент, к, м н . И Х П З - М А . С о ф и я
Х Р И С Т О В А - Т О Д О Р О В А . Л А Л К А — н, с, I ст,, к м и , И Х П З МА, C o ' t i *
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Предговор

Х И Г И Е Н А Н А Т Р У Д А ПРИ ПОДЗЕ.МЕП Д О Б И В Н А П О Л Е З Н И ИЗКОПАЕМИ — 9

М. Л у к а н о в , В. Гандев, Т. Ь а к ъ р д ж и е в а 13
Х и г и е н а на т р у д а при подземен д о б и в на р у д и — М. Л у к а н о в , В. Гандев, Т. Ва-
кърджиева 14
Х и г и е н а на т р у д а при подземен добив на въглища — М. Л у к а н о в , В. Гандев, Т. Ь а ­
кърджиева 45

Х И Г И Е Н А Н А Т Р У Д А В Ч Е Р Н А Т А . М Е Т А Л У Р Г И Я — Е. К о е н , А. Д ж е ж е в , Л . В а -
силева-Тодорова 61
Х и г и е н а на т р у д а в а г л о м е р а ц и о н н о т о п р о и з в о д с т в о — Е. К о е н , А. Д ж е ж е в 61
Х и г и е н а на т р у д а в доменното п р о и з в о д с т в о — Е. К о е н , А. Д ж е ж е в 67
Х и г и е н а на т р у д а в с т о м а н о д о б и в н о т о п р о и з в о д с т в о — Е. К о е н , А. Д ж е ж е в . . 73
Хигиена на т р у д а във валцовото п р о и з в о д с т в о (производство на прокат) — Л . Ва-
силева-Тодорова 76
Х ш и е н а на т р у д а във ф е р о с п л а в н о т о п р о и з в о д с т в о (феромаигаи) — А . Д ж е ж е в ,
Е. К о е н 81

Х И Г И Е Н А Н А Т Р У Д А В Ц В Е Т Н А Т А М Е Т А Л У Р Г И Я — И. Площаков, Г. Б о б е в ,
A. Д ж е ж е в 88

ХИГИЕНА НА ТРУДА В МАШИНОСТРОИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ —

B. Гандев, Л . В а с и л е в а - Т о д о р о в а 101
Х и г и е н а на т р у д а в л е я р н о т о производство — Л . В а с и л е в а - Т о д о р о в а 102
Х и г и е н а на т р у д а в к о в а ш к о - п р е с о в о т о п р о и з в о д с т в о — Л . В а с и л е в а - Т о д о р о в а 110
Х и г и е н а на т р у д а при термична о б р а б о т к а на метали — В. Гандев 112
Х и г и е н а на т р у д а при механична о б р а б о т к а на м е т а л и т е — В. Гандев . . . .115
Х и г и е н а на т р у д а при м о н т а ж н а работа — В. Гандев 121
Х и г и е н а на т р у д а при б о я д и с в а н е на детайли и и з д е л и я — В. Гандев . . . . 126
Х и г и е н а на т р у д а при метални покрития — В. Гандев 131
Хигиена на т р у д а в п р о и з в о д с т в о т о на а к у м у л а т о р и — В. Гандев 140

Х И Г И Е Н А Н А Т Р У Д А В Т Е К С Т И Л Н А Т А П Р О М И Ш Л Е Н О С Т — В. Гандев . . 146
Хшиена на труда в памучния текстил 147
Хигиена на труда в лененото производство 175
Хшиена на труда във в ъ л н е н о т о п р о и з в о д с с т в о 176
Хигиена па труда в коприненото п р о и з в о д с т в о 177

Х И Г И Е Н А Н А Т Р У Д А В О Б У В Н А Т А П Р О М И Ш Л Е Н О С Т — В . Гандев . . . . 179
Х И Г И Е Н А НА Т Р У Д А В Х И М И Ч Е С К А Т А ПРОМИШЛЕНОСТ 197
Обща хигиенна характеристика — А . Д ж е ж е в 197
Хи1иена на т р у д а при п р о и з в о д с т в о т о на амоняк, азотна киселина, натриева и
амониева с е л и т р а , к а л ц и н и р а н а с о д а , с я р н а киселина и суперфосфат —
Е . К о е н , А. Д ж е ж е в 19^
Х ш и е н а на т р у д а в нефтохимическата п р о м и ш л е н о с т — Н. Х р и с т о в а - С т а м о в а . 214
Хигиена на т р у д а в химико-фармацевтичната промишленост — А. Д ж е ж е в . . 220

7
 Х и г и е н а на т р у д а при производството и преработката иа синтетични и природни
полимерни с м о л и , пластмаси и влакна -— Л\. Спасовски, Н . Гинчева . . 234
Х и г и е н а на т р у д а в к а у ч у к о в а т а п р о м и ш л е н о с т — Г. Бобев 260
Х и г и е н а на т р у д а в ц е л у л о з н о - х а р т и е н а т а промишленост — А. Д ж е ж е в . . . . 265
Х и г и е н а на т р у д а при п р о и з в о д с т в о т о на с е р о в ъ г л е р о д — А. Д ж е ж е в . . . . 271

Х И Г И Е Н А НА Т Р У Д А ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО Н А С Т Р О И Т Е Л Н И МАТЕ­

Р И А Л И И И З Д Е Л И Я — А. Д ж е ж е в 280
Хигиена на труда при п р о и з в о д с т в о т о на цимент 280'
Хигиена на труда при производството иа ж е л е з о б е т о н н и изделия 286
Хигиена на труда при производството на тухли и керемиди 290
Хигиена ил труда при производството на строително стъкло 294

ХИГИЕНА Н А Т Р У Д А В ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА П Р О М И Ш Л Е Н О С Т — . . . .
А. Д ж е ж е в 297
Хигиена иа труда при получаването на месо, месни продукти и технически суровни от
животински произвол 297
Хигиена на труда при получаването на брашна и хляб 302
Хигиена на труда при производството на захар и захарни изделия . 305
Хигиена на труда в тютюневата и цигарената промишленост 309
Хигиена на труда при производство на зеленчукови и плодови консерви 317

ХИГИЕНА НА Т Р У Д А ПРИ ПРЕРАБОТКАТА НА НЕФТ — Н. Христова-Стамова . . . 3 2 0

ХИГИЕНА НА Т Р У Д А В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО — Л. Минчева, Б- Луканова, . .

Л. Ивано ва-Чемишанска 32Я
Хигиена на труда в растениевъдството — Л . Минчева 330
Хигиена на труда при работа с пестициди—Л.Иванова-Чемишанска 342
Хигиена на труда в животновъдството—Б. Луканова 351
Хигиена на т р \ д а в птицевъдството — Б. Луканова 357
Хигиена на труда при преработката на нефт — Н. Христова — Стамова
КНИГОПИС * 362
П Р Е Д Г О В О Р

Проблемите иа хигиената на труда в условията иа развитото социалистическо

общество придобиват особено голямо значение. Това произлиза преди
всичко от самата същност на социалистическата д ъ р ж а в а , чиято основна
функция е изграждането на условия, осигуряващи всестранно б л а г о п о л у ­
чие и развитие иа човека. В този смисъл условията на труда, в които човек
прекарва голяма част от творческия си живот, имат извънредно голямо
значение за неговото физическо и психическо здраве, интелектуално разви­
тие, естетическо и морално възпитание. Освен това условията иа труда имат
особено голямо значение за обществената производителност на труда, като
влияят върху човешкия фактор в положителна или отрицателна насока, с
което те се отразяват дълбоко върху развитието иа икономиката, която е
основна предпоставка за решаване на главната цел на социалистическото
общество. Всичко това обяснява защо в нашата страна грижите за подобря­
ване условията на труда са основно направление в здравната политика иа
Б К П и държавата.
П р е з годините на народната власт се осъществи бързо развитие иа трудово-
хигиенната наука и практика и с е постигна решително подобряване на ус­
ловията иа труда в почти всички отрасли иа народното стопанство. Незави­
симо от това, във връзка с факта, че у нас действуват най-прогресивните и
строги хигиенни норми и изисквания, все още условията иа труда в много
отрасли на народното стопанство не са приведени в пълно съответствие с
тях.
Големите грижи на Б К П и правителството за опазване и усъвършенстване
па здравето и работоспособността иа трудещите се д ове д е д о разработването
и утвърждаването иа уникална Папнопална програма по безопасността и
хигиената иа т р у д а за периода 1976 - 1 9 8 0 г. Тя предвижда за 5-годишния
период д а се използуват над 1 милиард и 5 0 0 милиона лева за р е а л и з а ц и я т а
на мероприятията по охраната иа труда. Цялостното изпълнение на програ­
мата през годините на У П - т а петилетка ще доведе д о по-нататъшни ради­
кални промени в условията иа т р у д а , като характеристиката, която им с е
дава в настоящата книга, значително ще се измени в благоприятна насока.
Съвременното производство се характеризира с изключително голямо
разнообразие и сложност. Научно-техническата революция внесе дълбоки
промени в технологията на производството, машините и съоръженията, из-
п о л з \ в а н и т е суровини и организацията на труда. Извънредно много се ус­
л о жн и системата «човек— работна среда». Комплексът работна среда в своето
безкрайно разнообразие от комбинации по сила и вид иа физични, химични,
биологични, психологични и социални фактори е различен при отделните
отрасли, предприятия, цехове, дори при отделните работни места. О т д р у г а
страна, степента па механизацията, автоматизацията и т е л е у п р а в л е н и е т о
определя характера иа трудовия процес и нервно-сензорните психически и

9
•физически усилия. И в това отношение съществува голямо разнообразие
от сложии комбинации и степени.
П о тази нричниа оценката на условията на труда и разработката на хи­
гиенни мероприятия изискват всестранен анализ на факторите на работната
с р е д а и трудовия процес, както и синтетично обобщение, осигуряващо ком­
плексното решение на проблемите по оптимизиране на системата «човек—
работна среда». Това е обусловило възникването на браншовата хигиена на
труда като обобщаваща другите основни раздели на общата хигиена на
труда.
Класификацията на отделните отрасли и подотрасли се осъщсствява на прин­
ципа на произвеждания продукт. В промишлеността от хигиенна гледна точка
са обособени няколко групи отрасли; добив на първични (суровинни) и енерге­
тични материали — рудни и нерудни изкопаеми, каменни въглища, нефт и
химически суровини; преработващи суровините отрасли — добив па черни и
цветни метали, добив на химически продукти, нефтени продукти, киселини,
основи и други химически съединения, производство на строителни мате­
риали и др.; група отрасли за производство на машини и транспортни сред­
ства - машино- и приборостроене, автомобилостроене и др.; rpvna отрасли
на предмети за потребление — текстил, облекло, обувки, хранително-вку­
сови продукти, пластмасови изделия и д р .
Селскостопанското производство все повече с е доближава до промишле­
ността, а селскостопанският т р у д с е превръща в разновидност на промиш­
ления. Тук също е залегнал принципът, отнасящ се д о произвеждания про-
д у к ; — растениевъдство, животновъдство със съответните подразделения.
Авторският колектив на този т р у д положи усилия на базата на тази класи­
фикация да обхване в рамките на определения обем най-същественото в про­
блемите па хигиенната характеристика на производството у нас, СССР и
д р у г и страни. Главният принцип, от който с е е ръководил, е да изясни кои
са основните особености в технологията, техниката и трудовия процес, които
обуславят хигиенната обстановка, какви са главните физиологични и пато­
логични отклонения при отделните професии и да с е даде схемата, по която
трябва д а с е провеждат различните видове хигиенни мероприятия. При
определянето па съдържанието па изложения материал колективът се е ста­
рал д а д а д е информация, която д а бъде ползвана за решаване на конкретни
практически задачи от специалистите, имащи отношение към комплексния
проблем на хигиената в производството. Пак с оглед на това тук са дадени
в сбита форма и професиограми на най-важните професии, с цел д а с е даде
информация на лекарите от лечебно-профилактичните заведения при реша­
ване па въпросите относно диагностиката и експертизата па трудоспособ­
ността и на специалистите от организацията на труда и управлението при
решаване на проблемите за придобивките, компенсациите, планирането на
лични предпазни средства и др. П о този начин изложението е съобразено с
това, че трудът ще бъде ползуван от широк кръг специалисти — лекари -
хигиенисти и лечители, инженери, инспектори по о х р а н а на труда, иконо­
мисти и д р .
Принципът, по който са подбрани основните отрасли, включени в това
ръководство, е преди всичко сложността на трудово-хигиенните проблеми,
изразеността на професионалния риск. броя на заангажираните работници
и икономическата значимост на съответните отрасли. Тези съображения и
недостатъчният обем на книгата обясняват факта, защо не са разгледани
всички промишлени отрасли. В много случаи обаче проблемите в незасегна­
тите производства могат д а се решават по аналогия с близките по характер
производства, застъпени в книгата. Необходимо е да с е изтъкне, че раз-

10
глежданите отрасли обхващат около 90% от работниците и че тяхната обща
продукция съставлява 9 0 % от националния д о х о д на страната.
Колективът с е е съобразил и с обстоятелството за изключително динамич­
ното развитие на технологичните процеси, формите на организацията па
труда и средствата за производство, които променят чувствително условията
на т р \ д а . Ето защо при изложението д о голяма степен се разглеждат усло­
вията на труда в исторически аспект, като главното внимание е съсредо­
точено върху настоящото състояние на проблемите. Д а н н и т е за съвременната
характеристика па трудовите условия и здравното състояние на работниците
в отделните отрасли на производството представляват един определен изми­
нат етап (около 10 15 години) от развитието на народното стопанство, което
трябва да се има п р е д в и д при използуването на ръководството.
В разглежданите отрасли на производството са дадени най-съществените
елементи, които определят хигиенните аспекти. Технологичният процес е
разгледан от хигиенен аспект като източник на вредности и като определящ
трудовия процес и характера на труда.
Параметрите на средата с е разглеждат в определен ред — микроклимат,
фактори от физическо естество (лъчения, шум, вибрации и д р . ) . прах, токси-
кохимични фактори и биологични агенти. Д а н н и т е за тяхната интен­
зивност са дадени от сътрудниците от Института по охрана иа т р у д а и про­
фесионални заболявания и Хигиенно-епидемиологичните инспекции (публи­
кувани) или от отчети, които съответно цитираме.
Трудовият процес се разглежда но отношение па елементите, които опре­
делят влиянието му върху здравето и работоспособността на работниците.
Поради големия брой професии е невъзможно д а с е разгледат всички, затова
характеристиките им с е дават обобщено, като с е сочат отклоненията от
основните професии и технологии. Разгледани са и някои ергономични
проблеми.
Х и г и е н н и т е мероприятия са систематизирани съобразно отделните фактори
на средата и трудовия процес и като цялостен профилактичен комплекс.
Надяваме се, че тази книга дава информация за един от много важните
раздели на системата «човек работна среда», и че ще с л у ж и за помагало
при нейното оптимизиране. З а е д н о с това ние сме дълбоко убедени, че в
близките няколко години ще настъпят благоприятни радикални промени както
в условията па труда, така и в здравното състояние на трудещите се, в H V
пълнение на високо хуманните изисквания, които предявяват към хигиената
на труда XI конгрес на Б К П и Юлският пленум на Ц К на Б К П .
Авторският колектив си дава сметка, че ръководство от този род не м о ж е
д а не бъде лишен') от непълноти, недостатъци и грешки и с благодарност ще
приеме критични бележки в това отношение.
Чувстваме с е приятно задължени да изкажем благодарност на всички,
предоставили на колектива данни от техни научни и практически разработки
и на тези, които със своя изследователски т р у д са допринесли за обогатя­
ване на информацията, изложена т у к .
Проф. д-р М. Л у к а и о в
ХИГИЕНА НА ТРУДА ПРИ ПОДЗЕМЕН ДОБИВ
НА П О Л Е З Н И И З К О П А Е М И

.Минната промишленост у нас претърпя голямо развитие и сега е един от ос­

новните отрасли на народното стопанство. Добивът на полезни изкопаеми
се осъществява по два cjiocoöa | подземен и надземен_| От цкономлческа и
хигиенна гледна точка откритият способ се счита за по-целесъобрлзеи и
прогресивен, но не. във всички случаи TOI! м о ж е д а намери приложение в
практиката. .Много по-често с е използува подземният способ," които с е ха­
рактеризира със строга последователност при разработването на рудните
находища. При него се формират твърде специфични, вредни и тежки у с л о ­
вия на трул. които определят по-голямата му значимост от трудово-хигиенна
г л е д н а точка.

О С Н О В Н И W l i H H H И З Р А В О Т К И . В с я к о и з р а б о т е н о «[ipa3iio> п р о с т р а н с т в о в п о д ­
з е м н и т е м и н и , о б р а з у в а щ о с е в с л е д с т в и е на и з з е м в а н е т о на п о л е з н о т о и з к о п а е м о и л и на
с к а л и т е , с е н а р и ч а м и н н а изработки. .Минните и з р а б о т к и в з а в и с и м о с т o r п р е д н а з н а ч е ­
н и е т о и м с е д е л я т на:
а. Проучвателни (прокарани за проуч­
в а н е на н а х о д и щ е т о на п о л е з н и и з к о п а е м и ) .
б. Капитални (прокарани за разкриване
на м е с т о р а ж д а н е т о з а е к с п л о а т а ц и я ) .
в. П о д г о т в и т е л н и ( п р о к а р а н и с ц е л д а
с е п о д г о т в и е к с п л о а т а ц и я т а на р а з к р и т а т а
част от местораждането).
г . П а р е з н и ( п р о к а р а н и с цел з а и з з е м ­
в а н е на п о л е з н о т о и з к о п а е м о ) .
О с в е н т о в а п о н а ч и н а на п р о к а р в а н е и
х а р а к т е р а си минните изработки се д е л я т
на;
а. Вертикални (прокарани п о д ъгъл 9 0 ). Ф и г . 1. .Минни и з р а б о т к и
Т е биват; вертикални ш а х т и — п р о к а р в а т / — нгртикалпа шахта; 2 — сляпа вертикална
шахта
с е от земната повърхност или от д р у г а мин­
на и з р а б о т к а към н а х о д и щ е т о на п о л е з н и из­
к о п а е м и ( ф и г . 1); к о м и н и — с в ъ р з в а т д в а е к с п л о а т а ц и о н н и х о р и з о н т а . П р о к а р в а т с е з а
ц е л и т е на е к с п л о а т а ц и я т а и л и в е н т и л а ц и я т а ( ф и г . 2 ) .
б . Х о р и з о н т а л н и ; щ о л н и — х о р и з о н т а л н и и з р а б о т к и , и м а щ и и з х о д на з е м н а т а по­
в ъ р х н о с т ( ф и г . 3 ) ; т р а в е р б а н н — х о р и з о н т а л н и и з р а б о т к и , н я м а щ и и з х о д на п о в ъ р х ­
н о с т т а , и п р о к а р а н и о т в е р т и к а л н а т а ш а х т а към п о л е з н о т о и з к о п а е м о ; г а л е р и и — х о р и ­
з о н т а л н и и з р а б о т к и , н я м а щ и и з х о д на п о в ъ р х н о с т т а , и п р о к а р а н и п о п о л е з н о т о и з к о ­
п а е м о и л и п а р а л е л н о на n e i о . 11о с в о е т о п р е д н а з н а ч е н и е т е б и в а т : и з в о з н и , в е н т и л а ц и о н н и
и др.
Ф о р м а т а на н а п р е ч н о т о с е ч е н и е на х о р и з о н т а л н и т е и з р а б о т к и м о ж е д а б ъ д е п р а в о -
ъ1ълна, трапецовидна, късоъгълна, сводообразна, кръгла и др. (фиг. 4).
в. Н а к л о н е н и ; н а к л о н е н и ш а х т и — п р о к а р в а т с е о т п о в ъ р х н о с т т а и л и о т д р у г а м и н н а
изравотка п о д ъгъл; наклонени щолни — прокарват се от повърхността п о д ъгъл по-малъм
о т 4 5 ° , б р е м е б е р г и — п р о к а р в а т с е н о п о л е з н о т о и з к о п а е м о , к а т о н я м а т и з х о д към з е м ­
ната п о в ъ р х н о с т . П р е д н а з н а ч е н и с а з а с п у с к а н е на товари от по-горе л е ж а щ и я х о р и з о н т
на п о - д о л н и я с п о м о щ т а на м е х а н и ч н и у с т р о й с т в а ; у к л о н и — и з р а б о т к и , н я м а щ и и з х о д
на з е м н а т а п о в ъ р х н о с т , к о и т о с е п р о к а р в а т п о п о л е з н о т о и з к о п а е м о ; с к а т о в е — и з р а -

13
 ботки ( н я м а щ и и з х о д на п о в ъ р х н о с т т а ) , п р о к а р а н и по полезното и з к о п а е м о ( с л у ж а т з а
с п у с к а н е на т о в а р и п о д д е й с т в и е т о на с о б с т в е н о т о им т е г л о ) .
Л а м с р н и пзрабогцки: т о в а са м и н н и и з р а б о т к и , и м а щ и з н а ч и т е л н и н а п р е ч н и р а з м е р и
в с р а в н е н и е с д ъ л ж и н а т а и м , и с л у ж е щ и з а м о н т и р а н е в т я х па м а ш и н и , о б о р у д в а н е и д р .

Ф и г . 2. Р а з к р и в а н е иа рудното тяло с Ф и г . 3. а — п ю л н я
минни изработки
а — шахта; 6 — комин

а / лрабобгълмо 0/

Ф и г . 4. Г и п о в е с о ч е н и я на х о р и з о н т а л н и и з р а б о т к и
а правоъгълно; 6 - трапецовидно; в — с в о д о о б р а з но

Т у к спадат помпените камери, машинните камери, складовете за взривни материали,

елсктровозните депа, зарядните станции, медпунктовете и др.
П о д д ъ р ж а н е т о на и з р а б о т е н и т е п р а з н и п р о с т р а н с т в а в п о д з е м н и т е м и н и се о с ъ щ е с т в я в а
чрез з а к р е п в а н е т о им с р а з л и ч н и м а т е р и а л и .

ХИГИЕНА ИА ТРУДА ИРИ ИОДЗЕМРИ ДОБИВ ПАТРУЛИ

С И С Т Е М И П А Р А З Р А Б О Т В А Н Е 11 О С Н О В Н И
Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

О п р е д е л е н и я т п о р я д ъ к з а п р о в е ж д а н е на п о д г о т в и т е л н и т е и д о б и в н и и з р а б о т к и с ъ с т а в -
. л я в ^ и с т е м а т а н а р а з р а б о т в а н е на р у д н о т о н а х о д и щ е . П р и и з б о р а п в и н а г и се и з х о ж д а
к а к т о о т т е х н о л о г и ч н и , т а к а и рт х и г и е н н и с ъ о б р а ж е н и я . И з б р а н а т а с и с т е м а п а р а з р а ­
б о т в а н е т р я б в а ,да о т г о в а р я н а м и н н о - т е х н и ч е с к и т е у с л о в и я и д а о с и г у р я в а н а й - б л а г о ­
п р и я т н и у с л о в и я на т р у д — п р е д г в с и ч к о н а м а л е н о дда-хообразуване, ниска степен п а
ярофесионален ри^к и др.
П р и р а з р а б о т в а н е на р у д н и т е м е с т о р о ж д е н и я р у д н о т о п о л е се р а з д е л я по в и с о ч и н а
j u e j a / к и с в и с о ч и н а о т 2 5 — 3 0 д о 8 0 - 100 м е т р а | по^р^дггВбМ п а . м и • а.торни. О т с в б я
с т р а н а , [ п о с р е д с т в о м к о м и н и т е е т а ж и т е се р а з д е л я т на б л о к о в е с д ъ л ж и н а 5 0 — 1 0 0 метра
( В ж . фиг. 2 ) . '
П о д д ъ р ж а н е т о н а о ч и с т н о т о (иззетото) п р о с т р а н с т в о се о с ъ щ е с т в я в а п о с р е д с т в о м
о с т а в я н е т о н а ц е л и ц и ( с т ъ л б о в е ) р у д а и л и с к а л а , з а к р е п в а н е , с к а л н о з а п ъ л н е н и е и л и ма-
г а з и н и р а н е н а р у д а т а , т . е. в р е м е н н о з а д ъ р ж а н « на о т б и т а т а р у д а в о ч и с т н о т о п р о с т р а н с т в о
Системите на разработване в рудодобива у нас са следните;

14
 ^ ^ Р а з р а б о т в а н е ^ п т к р н т о ^ о ч н с и ю n n o t трапств(1. О т х и г и е н н а г л е д н а т о ч к а с и с т е м а т »
се Х а р а к т е р и з и р а с ъ с с р а в н и т е л н о в и с о к а з а п р а ш е н о с т )ia в ъ з д у х а ( п о р а д и н е д о б р а т а
в е и т и л а ц и я ) , с в и с о к и н и в а на ш \ м Я б й о р а ц и и , к а к т о и с ъ с з н а ч и т е л е н р и с к от п а д а н е
н а н к а л и я късбве-Уо!
Р а з р а б о т в а н е - ^ ^ ^ aaiyPCiiBan^- н а о м и с т н о т о п р о с т р а н с т в о ^ Р а з л и ч а в а м е д в е гюл-
с и с т е м н : Q , C з а к р е п в а н е н а о ч и с т н о т о п р о с т р а н с т в о о е з з а п ъ л в а н е и с ъ с закрепване и
з а п ъ л в а н е на о ч и с т н ^ т о п р о с т р а н с т в о ^ П р и т е з и cncfcMtf Г ^ о р а д и ср"авнйТслно по-добрата
в е н т и л а ц и я ) с а н а л и ц е по-благоприятни, ко с ъ ш о т а к а н а д н о р м е н и к о н ц е н т р а ц и и н а
ППДА във въздуха, n н и в а на ш у м и в и б р а ц и и .
^ в ) Р а з р а б о т в а н е ^ 5 ^ з а п ъ л в а н е )ia о ч и с т н о т о п г о с т р а н с т А о . З а т е з и с и с т е м и е х а р а к -
т в ъ р д е в и с о к а т а з а п р а ш е н о с т н а в ъ з д у х а , в и с о к и т е н и в а на ш у м и в и б р а ц и и ,
{ r j Разработване а (нии р . т н ^ н а р у д а т а , jl1 з з е м в а н е т о на p'V д а т а "сТа ва" о т д о л у н а -
r o f « - ^ о д д ь р a - l d н и т о п а о ч и с т т п т г о п р Ь с т р п п с т т п (^тгггт^тргт т б н т а т л ftyaa.
C r х и г и е н н о г л е д и щ е с и с т с м и т е се х а р а к т е р и з и р а т с | н а д н о р м е н и п р а х о в и к о н ц е н т р а и и н
и н т е н з и в е н ш у м и в и б р а ц и и , к а к т о и с п р о ц е с и ои^лсТГ 1ЛТгк\ вглУЛГ t н ие~н а~ в ъчм с>ж н ос т та
С т Т р о п а Д а И е н а долниц1еТо на б л о к а и о б р а з у в а н е т о н а «фунии» п р и н е п р а в и л н о и з т о ч ­
в а н е на р у д а т а о т б л о к я ^ ш т о води до т е ж к и , а ч е с т о и д о с м ъ р т н и з л о п о л у к и .
д) Р а з р а б о т в а н е с / и б р у ш в а н с н а о ч и с т н о т о п р о с т р а н с т в о . К ъ м т а з и г р у п а се о т н а с я т
с и с т е м и т е , п р и к о и т о ^ у ч а с т ъ к ъ т р у д а ( с л о я т и л и ц е л и я т б л о к ) о т н а ч а л о се п о д с и ч а т
о т д о л у и с л е д т о в а се о б р у ш в а т в п р о с т р а н с т в о т о на п о д с и ч а н е т о п о д д е й с т в и е т о н а соб­
с т в е н о т о с и т е г л о и л и п р и н у д и т е л н о ч р е з в з р и в я в а н е . С и с т е м и т е с о б р у ш в а н е се п о д е л я т
на с и с т е м и с ъ с г л о е в о о б р у ш в а н е , п о д е т а ж н о о б р у ш в а н е и е т а ж н о о б р у ш в а н е . О т х и г и е н н а
г л е д н а т о ч к а | п ъ р в и т е д в а в а р и а н т а се х а р а к т е р и з и р а т г т г т г . т т г т т т е л н о т р у д н а и о б и к н о ­
в е н о л о ш а в е н т и л а ц и я , м н о г о в ^ ш ж а ^а11раи1еж)ст, в и с о к а т е м п е р а т у р а и о т н о с и т е л н а
в л а и ^ ш е т н а в ъ з д у х а , н а л и ч и е на г а з о о б р а з н и п р о д у к т и , п о р а д и г н и е н е т о н а д ъ р в е н и я
п о д п о р е н м а т е р и а л и д р . Т р е т и я т в а р и а н т , о б р а т н о , се х а р а к т е р и з и р а с ъ с с р а в н и т е л н о
н и с к а з а п р а ш е н о с т н а в ъ з д у х а п о р а д и д о б р а т а в е н т и л а ц и я , п о - н и с к и н и в а на ш у м а и
в и б р а ц и и т е , п о р а д и и з п о л з у в а н е т о на с о н д а ж н а т е х н и к а и о б щ о в з е т о п о - г о л я м а б е з о п а с -
^иост н а р а б о т а т а .
•Основните производствени процсси в р\додобива са свързани с пробиването на взрив­
н и т е д \ п к и ü с о н д а ж и , з а п ъ л в а н е т о им с в з р и в н и в е щ е с т в а и в з р и в я в а н е т о им, з а к р е п -
ванетб^га~Stйfillите и з р а б о т к и , т е н а р е н е т о , f к р е п е р и р а н о т о и т р а н с п о р т и р а н е т о на о т б и ­
тата с к а л н а и рудна маса.
П р о б и в а н е т о и м а з а цел и з в ъ р ш в а н е т о на п р о б и в и в р у д н о т о т я л о , и м а щ и р а з л и ч е н
д и а м е т ъ р и д ъ л б о ч и н а . Т о се и з в ъ р ш в а п о с р е д с т в о м и з п о л з у в а н е т о на р ъ ч н и в и б р и р а щ и
инструменти — пробивни чукове работещи със сгъстен въздух, който постъпва но бро­
н и р а н и г у м и р а н и м а р к у ч и . С е г а в н а ш и т е р у д о д о б и в н и м и н и се и з п о л з у в а л б ъ р з о у д а р н и
п р о б и в н и ч \ к о в е (с 2 7 0 0 — 3 7 0 0 у д а р а в м и н у т а ) , к о и т о и м а т в и с о к а с к о р о с т н а п р о б и в а н е ,
но о т х и г и е н н а г л е д н а т о ч к а у в р е ж д а т з д р а в е т о н а м и н ь о р и т е , п о р а д и н е б л а г о п р и я т н и т е
си щ у м о - в и б р а ц и о н н и п а р а м е т ^ . Р а з л и ч а в а м е р ъ ч н и п р о б и в н и ч у к о в е с т е г л о о к о л о
20 к г и т е л е с к о п ни п р о б и в н и Чл к о в е с т е г л о от 5 0 д о 7 5 к г .
В з р и в я в а н е т о , и м а щ о з а цел о т б и в а н е н а ч а с т о т р у д н а т а и л и с к а л н а т а м а с а , с е и з ­
в ъ р ш в а с п о м о щ т а н а в з р и в н и в е щ е с т в а (от т и н а на а м о н и т и т е и д и н а м и т и т е ) и д е т о н а т о р и .
В з р и в н и т е в с щ е с т в а са ф о р м и р а н и в ц и л и н д р и ч н и п а т р о н и с т е г л о 2 0 0 г р а м а . Д е т о н а ­
т о р и т е м о г а т да б ъ д а т с о г н е в о з а п а л в а н е , е л е к т р о д е т о н а т о р и ( о б и к н о в е н и и л и м и л и с е -
к у н д н и ) . О т п р а в и л н и я п о д б о р н а в з р и в н и т е м а т е р и а л и и з а р е ж д а н е т о на в з р и в н и т е д у п к и
и с о н д а ж и Т е о п р е д е л я д о г о л я м а с т е п е н б е з о п а с н а т а р а б о т а и к о л и ч е с т в о т о на в з р и в н и т е
• а з о в е , к о и т о ще се о т д е л я т п р и в з р и в я в а н е т о .
З а к р е п в а н е т о н а м и н н и т е и з р а б о т к и се н а л а г а п о р а д и н а л и ч и е т о н а н е п р е к ъ с н а т с к а ­
л е н н а т и с к , к о н т о , а к о не б ъ д е н е у т р а л и з и р а н , д о в е ж д а д о р а з р у ш а в а н е на м и н н а т а из­
р а б о т к а . З а к р е п в а н е т о на м и н н а т а и з р а б о т к а с т а в а с д ъ р в е н и , м е т а л н и р а м к и , к а м е н е н
крепеж, железобетонен к р е п е ж .
' Т о в а р е н е т о н а о т б и т а т а с к а л н а м а с а и л и р у д а се о с ъ щ е с т в я в а п р е д и м н о с п н е в м а т и ч н и
ю в а р а ч н и м а ш и н ^ . Т о в а д о в е ж д а д о | з н а ч и т е л и о з а п р а ш в а н е па р у д н и ч н и я в ъ з д у х п
р а б о т н о т о м я с т о , а к о не се в з е м а т м е р к и з а о б е з п р а ш а в а н е н а т о в а р е н е т о .
С к р е п е р и р а н е т о на о т б и т и т е с к а л и и р у д и се и з в ъ р ш в а с ц е л з а д о с т а в я н е т о м у о т о ч и с ­
т е н и т е б л о к о в е и к а м е р и д о м е с т а т а на н а т о в а р в а н е т о им в т р а н с п о р т н и т е с р е д с т в а .
Т о з и п р о ц е с се и з в ъ р ш в а с ъ с с п е ц и а л н и с ъ о р ъ ж е н и я , н а р е ч е н и с к р е п е р и .
( Т р а н с п о р т и р а н е т о на о т б и т а т а с к а л н а и р у д н а м а с а с е о с ъ щ е с т в я в а п о х о р и з о н т а л н и т е
минни ичработАи ( и з в о з н и г а л е р и и , трпверблпи и щолни] по релсови i n . п и п а е вагони^
и м а щ и р а з л и ч е н о б е м и п р и в е ж д а н и в д в и ж е н и е о т контактТПГиДи"аТГГ^ТуЛаторТГИ слетггро-
л о к о м о т и в и , а п о в е р т и к а л н и т е ш а х т и — п о с р е д с т в о м к л е т к и , в кОйто с е н а т о К ^ р в а т п ъ л -
•Нитс и п р а з н и т е ВЯГОНИ ИЛИ ТТОсрелСтвом с к и н о в е — и з в о з н и с ъ д о в е , в к о и т о с е н а с и п в а
4
непосредствено отбитата маса. '

15
 УСЛОВИЯ Н А Т Р У Д А

Основните фактори на работната с р е д е в подземния рудодобив са(микрокли-

кшТОТТГйте условил, ^1ШШ>т, шумът и вибрациите, наличието на .токсични
газове^ Освен това налице са"]и значително фи и1че1жп_иятпцярпямр ид ря^пт-
Ппшлгге, повишен|риск от злополуки, липсата на дневна светлина и д р .
А ~ \ М и к р ж л й м а ш Х Ш \ к у о к л \ ш а т \ \ ч у { \ \ т е условия в рудника зависят преди
встгчко от температурата, скоростта и относителната влажност на въздуха,
о т барометричното му на ляга не и от наличието на топлинна радиация. I
I, Температурата па^рудничиия въ зд ух зависи от редица" фактори, по-важ­
ните от които с а :
а. Температурата па постъпващия в р у д н и к а атмосферен в ъздух (има зна­
чение предимно за ие дълбоки рудници, с дълбочина от 50 до 100 метра и
къси вентилационни пътища).
б. Свиването и разширяването на въздух^ (на всеки 100 метра дълбочина
температурата се повишава с 1 С и , обратно, при изкачване на всеки 100
метра към повърхността се понижава с 1 С).
(в. Нарастването на температурата па скалите с навлизане в дълбочина.
Това нарастване се характеризира с величината на т. нар. геотермично стъ-
палск което определя през колко метра~в дълТючина ТеТмпературата се пови-
' ш а в а с 1 Сд Стойностите на геотермичното стъпало са различни за отдел­
ните географски райони па света, а дори и за различните райони на дадена
страна. З а п р а к т и к а т а средно може д а се приеме, че на всеки J30 —35 метра
дълбочина температурата нараства с 1 0 С.,
г
- Химическите реакции в минните изработки — гниене на дъ£вениа__кре-
пежен материал, окисление на пиритните руди, топлината, отделяна от ра­
ботниците.
^ Работата иа машините и електросъоръженията».
е. Изпарението на рудничната вода А
Т р я б в а да се има пред вид. че!па дълбочина под 50 метра от повърхността
температурата на скалните породи и полиочвеш^те води не се в л и я е от годиш­
ните сезони \ia повърхността" T l p n малки дълбочини на разработване фак-
торът свиване на въздуха не играе значителна роля, но при големи дълбЬ-
чиии —ТТаДПГЮО Mjeipa. той става фактор от особено значение^Тю данни иа
Б а р е н б у р г в дълбоките рудници на ЮАР свиването на въздуха повишава
топлосъдържанието му с 2.95 K.I/kg на всеки 300 метра надолу, което при
една дълбочина от 2450 метра довежда до натрупването па големи коли­
чества топлина. Влиянието н а топлообмена между скалите и въздуха нара­
ства с нарастване д ъ л ж и н а т а па пътя, изминат от въздуха, с увеличаване
дълбочината иа разработване и намаляване скоростта на вентилационната
струя. Геотермичното стъпало варира в широки граници. По данни на
А . Р . Бел за Ю А Р то е 26,5 до 61,8 м 1 С. а з а белгийските рудници 26—
48м/ 0 С. В. Б у д р и к посочва, че за френските рудници то е 15—27 м 0 С, за
Р у р с к и я басейн — 2 8 м/ 0 С, за Б р а з и л и я — 75 м/ 0 С. Изпаряването иа
рудничната вода става първостепенен фактор при високи температури на
окръжаващите скали и па водите, протичащи по пукнатините па скалите.
В един от рудниците па Ю А Р па дълбочина 1200 м, при температура на ок­
ръжаващите скали 59° С температурата па водите, изтичащи от скалн и те
пукнатини, е била 49° С.
[ В по-гол ямата част от пашите рудодобивии мини .температурата па въз­
д у х а в главните минни изработки с ^ ф л е б а е o f "TD До l o C . j j в проходче-
ските изработки, очистипте блокове и камери - от 20 до^5о С. В дълбо­
ките рудници обаче (пад 500 метра дълбочина) температурата на въздуха

16
_5:е повишава значително. Т . Бикърджиева, Д . Д и м и т р о в и Л . Тодорова у
нас установяват в рудниците «Росен» и «Върли бряг» към ЛЮК «Бургаски
медни мини» температури на въздуха в работните места от 2 7 д о 30° С.
Високи температури на въздуха с а измерени и в работните места на някои
р у д н и ц и , характеризиращи с е с геотермични аномалии (високи температури
на скалите и водите при сравнително неголеми дълбочини на разработване
( 1 5 0 — 4 0 0 м). Така например в рудниците «Ерма река» и «Бориева» на ЛЮК
«Горубсо» — град Мадан температурата на въздуха в някои работни места
достига 30—З-Г С.
j О с о б е н интерес от хигиенно гледище представлява фактът, че температу-
рата на в ъ з д у х а с е влияе в значителиа с ю п с и и or отностслнаТЗ" м у в л а у -
йост\
j Относителната влажност на рудничния въздух зависи от редица природни
и технически Фактор^. Природните фактори включват водообилността на
пбдземните изработки и влажността на скалите, влажността и температу­
рата на атмосферния в ъ з д у х , постъпващ в рудникаТТемпературата на с ка\
ли те и д р .
Техническите фактори, определящи относителната влажност на в ъ з д у х а
с а скоростта, количеството и температурата на протичащия п о и з р а б о т к и т е
въздух, количеството и качеството на сгъстения в ъ з д у х , използуван при
технологичните процеси, както и приетата с х е м а за отводняване на р у д н и к а .
Относителната влажност на в ъ з д у х а в рудодобивните мини варира в ши­
роки граници. Обикновено в изработки, разположени б л и з о д о шахтата, тя
е от 70 д о 8 5 % , а в проходческите забои и очистните изработки стига л о
9 5 — 1 0 0 % . Особено значение има високата относителна влажност в дълбо­
ките рудници, където тя с е съчетава с високите температури иа възд уха.
Т . Бикърджиева и Л Тодорови сп измерили в такива работни места относи­
телна влажност на въздуха от 87 д о 9 8 % .
^Скоростта иа движение на в ъ д у х а в подземните изработки с е определя
о т количеството на преминаващия (Грез^тях в ъ з д у х за единица време и о т
сечснието нм.^ В главните и шознн и вентилациоини изработки скоростта на
движението на въздуха е обикновено няколко метра за секунда, докато
1з-ацюходнесм1те и очистните изработки^тя е от U.I д о O.G'ni сек!
Радиационната топлина има голямо значение за формирането иа руднич-
ния микроклимат и състоянието па терморегуланията на човешкия органи-^
зълг: По^принцип. когато температурата на скалите, обкръжаващи минната
изработка, е по-ниска от температурата па повърхността иа човешката к о ж а .
от организма с е излъчва определено количество топлина. Когато темпера­
турата на скалите е по-висока от температурата па кожата, организмът
поглъща определени количества топлина. Изследванията на У и н с л о у и Х и -
ринггпон (по отношение на топлообмена м е ж д у човешкото тяло и о б к р ъ ж а ­
ващите изработката скали) са показали, че при температура па скалите
ок оло 3 0 С температурният б а д а в с е равен на 0 , т. е. по радиационен път
организмът нито приема, нито отдава топлина. Изложеното показва, че при
преценка на терморегулационните процеси и топлинното самочувствие на
миньорите трябва д а се д ъ р ж и сметка и за радиационната топлина. Това
особено важи за дълбоките подземни изработки, в които скалите могат да
имат значително високи температури. Т . Б и к ъ р д ж ие ва в рудник «Ерма река»
е измерила температура па скалите от порядъка на 3 3 , 5 д о 35° С.
Параметрите на микроклимата, както е известно, действуват комплексно
върху организма. От изложените дании с е вижда, в рудодобива се фор­
мира! . i)Г)|Ц() в и то, псб. !,ii омриятни метеорологични условфГ. Ниските и ви-
сокитс темпсратурТГ при значителна ошосите.тна влажност, наличието на

2 Хигиеи.1 иа оснониите о т р а с л и нн п р о и з в о д с т в о т о
1 7'
 почти^неподвижен В Ъ З Д У Х и скорости с н я к о л к о метра в секунЬа определят
раз^шчТГйте неблагоприятни въздействия в ъ р х у организма. Съществено
значение при това има и последователното излагане на микроклиматичпи
условия с противоположно действие в ъ р х у терморегулапията па работпи-
цпте. Т а к а , докато в някои забои се установяват прегряващи условия, то с
отдалечаване па миньорите от т я х (за изпълнение на други производствени
операции или прп напускане па рудника) те се подлагат па значително по-
ниски температури и по-големп скорости па движение на въздуха, което-
води до загуба па големи количества топлина за к р а т ъ к период от време.
Тези условия водят до значително напрежение па терморегулациоппите ме­
ханизми п създават условия за възникване па т. нар. простудни заболявания
сред миньорите (остри инфекции на горните дихателни пътища, пневмонии
I! бронхопневмонии, ревматични заболявания, заболявания па периферната
нервна система и д р . ) .
( П р и оценка j i a микроклцм^тцчяите условия в мините вццдгп .трябва да
се' взема пред вид голямото ф и ш п п н я р р ^ т ' иа миньорите, което е
свъ р з а н о със значително увеличаване на топлопродукция^га в организма.
Т о в а води до прегряване д а ж е и прп значително по-ниски температури,
които прп л е к о и средно натоварване mie приемаме з а нормални (20—"22° С).
Юсобено т е ж к и п р е г р я в а щ и условия се създават в по-дълбоките мини, което
Може д а допсдо дтгтъществеии п а р \ т е н и я в терморегулапията. сърдечно­
съдовата система, водпо-солевия баланс, до промени в централната нервна
система ( и з р а з я в а щ и се в смущение па вниманието, забавяне па времето за
р е а к ц и я , з а б а в я н е па ритъма), до повишен риск от злополуки и намаляване
ефективността на т р у д а .
В това отношение интересни са данните, които се привеждат от различни
автори и изследователи. В а н и н ( 1 9 7 2 ) изучава физиологичното състояние п а
миньори в дълбоки мини при температури на работните места от 1 4 — 2 6 С
до 3 1 С. относителна в л а ж н о с т между 8 0 — 9 0 % и скорост па движение па
Q

в ъ з д у х а 0 , 6 м/сек. Д а ж е у адаптирани работници авторът намира същс-

ствени отклонения в пулса: при 2 6 С пулсът се \ ч е с т я в а с 8 6 % от изход­
с

ното ниво, а при 3 1 ° С — със 1 4 0 ® о . При неадаптиранп работници при

3 1 С п у л с ъ т се у с к о р я в а 2 , 8 пъти. Измерванията на енергоразхода също
са п о к а з а л и , че с повишение на температурата в покой и при извършване на
е д н а и с ъ щ а работа изразходваната енергия значително се увеличава.
Д о к а т о в покой при 1 4 ° С енергоразходът е бил 1 , 4 ккал/мин. (което се взема
за изходно ниво), то при температура 2 6 ° С той се покачва с 2 8 96, а при
3 1 " С — с 4 3 % . П р и извършване па една и с ъ щ а трудова дейност при 1 4 ° С
енергоразходът е бил 2 , 8 ккал/мин., а прп 2 6 С и 3 1 ° С е нараснал съот­
ветно със 1 1 0 и 1 5 0 % . П р и неаклиматизирани работници енергоразходът при
и з в ъ р ш в а н е па с ъ щ а т а работа се е увеличил 4 , 6 пъти. В а н и н е намерил с ъ щ о
т а к а и намаление н а производителността па труда с 1 8 и 3 1 о при темпера­
0

т у р и от 2 6 и 3 1 ° С.
С. Л . Алексеев и съавтори (1S69) н а м и р а т същсствени разли чи я в имуно­
биологичното състояние н а миньорите, работещи в дълбоки мини, и група
подземни работници, поставени при нормални метеорологични условия.
Ф а г о ц и т а р п а т а активност н а левкоцитите и бактерицидната активност на
с е р у м а са били значително по-ниски у миньорите, работещи па голяма дъл­
бочина. Т о в а неблагоприятно състояние н а имунобиологичната реактивност
авторите с в ъ р з в а т с прегряващите условия и напрежението па терморегу­
лацио пп и т е м е х а н и з м и .
Според Л а в а н (1965) работа при нормално натоварване в дълбоките мини
води д о н а п р е ж е н и е в терморегулапията и известно н атруп в ан е на топлина

1 8
в о р г а н и з м а , к о и т о п р о м е н и о б ач е в повечето с л у ч а и не с а д о с т а т ъ ч н о т е ж к о
и з р а з е н и и н е в о д я т д о в ъ з н и к в а н е т о н а т о п л и н е н у д а р . Т е з и промени авто­
р ъ т с м я т а , че в о д я т д о у в е л и ч е н а о п а с н о с т о т т р у д о в и з л о п о л у к и и нама­
л е н а работоспособност.
Кап.г ан (1946) н а м и р а , че п р и р а б о т а н а т р е н и р а н и и а к л и м а т и з и р а н и
м и н ь о р и п р и е ф е к т и в н и т е м п е р а т у р и о т 2 6 , 4 д о 37.6 Г з н а ч и т е л н о се на­
м а л я в а физическата работоспособност. Т а к а при ефективна температура
37,4 н а м а л я в а н е т о н а р а б о т о с п о с о б н с с т т а д о с т и г а 60 ?6 (по о т н о ш е н и е
н а в се о щ е н е з а с е г н а т а т а р а б о т о с п о с о б н о с т при е ф е к т и в н а т е м п е р а т у р а о т
2б:).
Подобни данни д а в а т и В и д х а м и д р у г и автори з а миньори от златните
мини на Ю ж н а Африка. Изучавани са били работници, извършващи своята
д е й н о с т п р и т е м п е р а т у р и по в л а ж н и я т е р м о м е т ъ р о т 27,1 д о 3 5 , С и п р и
с к о р о с т н а д в и ж е н и е н а в ъ з д у х а о т 0 , 5 д о 4 м с е к . У с т а н о в е н и с а достоверни
п р о м е н и в ъ в ф и з и ч е с к а т а р а б о т о с п о с о б н о с т с у в е л и ч е н и е п а средните тем­
ператури, измерени по в л а ж н и я термометър.
И . Б . Виронков, Б . И . Л н д р ю ш е н к о и Е . I I . З а х а р о в (1973) с а и з с л е д в а л и
в л и я н и е т о н а т е м п е р а т у р а т а н а в ъ з д у х а в р у д н и ц и т е в ъ р х у работоспособ­
н о с т т а н а м и н ь о р и т е . Т е с а у с т а н о в и л и , че с у в е л и ч а в а н е т о й работоспо­
с о б н о с т т а с е н а м а л я в а , к а к т о с л е д в а : при 2 3 С — с 9 % , при 2 9 С — с 3 2 %
и п р и 3 2 С — с 4 3 % . П р и т е м п е р а т у р а п а в ъ з д у х а — 32 С у п о л о в и н а т а
о т и з с л е д в а н и т е р а б о т н и ц и с а се п о я в и л и п р е д в е с т н и ц и н а н а с т ъ п в а щ т о п л и ­
нен у д а р — г л а в о з а м а й в а н е , г л а в о б о л и е , о б щ а с л а б о с т , с и л н а ж а ж д а , по­
в и ш а в а н е н а п у л с а д о 160 у д а р а з а м и н у т а и д р . С п о р е д а в т о р и т е к а к т о о т
и к о н о м и ч н о , т а к а и о т з д р а в н о г л е д и щ е р а б о т а при т е м п е р а т у р а н а в ъ з д у х а
н а д 28— 29° С п р и н а л и ч и е т о н а в и с о к а о т н о с и т е л н а в л а ж н о с т е а б с о л ю т н о
нецелесъобразна.
Н е б л а г о п р и я т н о т о въздействие па м и к р о к л и м а т а в ъ р х у здравето и трудо­
способността на миньорите остро поставя въпроса з а правилното хигиенно
н о р м и р а н е н а микроклиматичните параметри, имайки п р е д в и д комплекс­
н о т о им в ъ з д е й с т в и е в ъ р х у ч о в е ш к и я о р г а н и з ъ м .
З а п р а к т и к а т а о с о б е н о з н а ч е н и е и м а т г о р н и т е г р а н и ц и па д о п у с т и м и т е
в и с о к и т е м п е р а т у р и , при к о и т о м о ж е д а се р а б о т и , б е з д а се н а р у ш а в а здра ­
в е т о и с ъ щ е с т в е н о д а се н а м а л я в а е ф е к т и в н о с т т а п а т р у д а . П о този в ъ п р о с
в с в е т о в н а т а п р а к т и к а н я м а е д и н н и с т а н о в и щ а . И н т е р е с п р е д с т а в л я в а т ми­
к р о к л и м а т и ч н и т е н о р м и , в ъ з п р и е т и з а р у д н и н и т е в СССР, р а з р а б о т е н и па
б а з а т а н а т е м п е р а т у р а т а п а в ъ з д у х а по с у х и я т е р м о м е т ъ р , относителната
в л а ж н о с т и с к о р о с т т а н а д в и ж е н и е н а в ъ з д у х а (при п о л о ж е н и е , че о к р ъ ж а ­
ващите с к а л и имат температури, близки до температурата па въздуха)
(табл. 1)

Таблица 1
К л и м а т и ч н и п а р а м е т р и , г а р а н т и р а щ и доброто самочувствие н а м и н ь о р и т е

К л и м а т и ч н и па р а м о р и Климатични параметри
1

2 2 9 0 0 , 2 5
| 2 5 9 0 2,00
2 3 7 5 - 9 0 0 , 2 5 2 6 6 0 — 7 5 1,00
2 3 9 0 0 , 5 0 2 6 7 5 — 9 0 2,00
2 4 0 0 — 7 5 0 , 2 5 2 4 7 5 — 9 0 0,50
2 4 9 0 1,00 2 5 0 0 — 7 5 0,50
1
2 5 7 5 — 9 0 1,00

19
 В р у д н и ц и т е и а Б е л г и я е з а д ъ л ж и т е л н а т. н а р . б е л г и й с к а е ф е к т и в н а т е м ­
пература. определена съгласно уравнението:
0 , 9 t e - f O . l t c < 3 1 (п р и 0 < V < 1 m/'s),
където; t c — т е м п е р а т у р а н а в ъ з д у х а п о с у х и я т е р м о м е т ъ р ,
t , — т е м п е р а т у р а н а в ъ з д у х а по в л а ж н и я т е р м о м е т ъ р ( С ) .
Т а з и к л и м а т и ч н а н о р м а не д ъ р ж и с м е т к а з а ф и з и ч е с к о т о н а т о в а р в а н е н а
миньорите и наличието на радиационен топлообмен.
В ъ в Ф р а н ц и я е в ъ в е д е н а т. н а р . р е з у л т а н г п н а т е м п е р а т у р а ( E R ) , к о я т о
се определя със следното уравнение:
E R = 0 , 7 tB-1-0,3 tc — V - 2 8 (VJ—скорост и а в ъ з д у х а м/сек.).
С ъ г л а с н о т а з и н о р м а р а б о т а т а при E R м е ж д у 2 8 и 34 С с е с ч и т а з а в р е д н а
з а з д р а в е т о , а т а з и н а д 34 з а о п а с н а и н е д о п у с т и м а .
Приведените данни з а горните граници на допустимите с у х и и ефективни
температури в различните страни д о г о л я м а стенен съогветствуват на препо­
р ъ ч а н и т е о т Л и н д (1973) г о р н и г р а н и ц и Pia д о п у с т и м и т е Е Т — при р а б о т а
и а н е а к л и м а т и з и р а н и р а б о т н и ц и 27.4", а з а а к л и м а т и з и р а н и 3 0 " .
Н а п о с л е д ъ к все п о - г о л я м о п р и л о ж е н и е д о б и в а м е т о д ъ т з а н о р м и р а н е н а
рудничния микроклимат в ъ з основа на отчитане топлинния баланс на орга­
н и з м а при к о н к р е т н а т а м е т е о р о л о г и ч н а о б с т а н о в к а и ф и з и ч е с к о н а т о в а р в а н е
на работниците в мините.
Н а тази база са изработени и нормите за м и к р о к л и м а т в рудодобивните
м и н и у нас (габл. 2). Т е с а с ъ о б р а з е н и с д о п у с т и м и т е м а к с и м а л н и ф и з и о л о -

Таблица 2
Норми ла микроклимат я подземните рудодобивни мини

С к о р о с т нJ п о с т ъ п в а щ а т а в р а б о т н о т о м я с т о в е н т и л а ц и о н н а с т р у я V :
Т е м п е р а т у р а на
обкг ъ ж а в а ш и т е Относмтелиа
работното мя­
с т о скални по­ в ъ з д у х а Т (%) 0.25-4-0,35 О.З-Ч-О.БО 0.514-0.70 0.714-1.00 н а д 1.03
върхности ('С)
м а к с и м а л н о д о п у с т и м а т е м п е р а т у р а на в ъ з д у х а по с у х и я т е р м о м е т ъ р { 0 С)

254-30 914-100 23,5 26,0 27,5 29.0 30,0

814- 90 25,0 27,0 29,0 30,0 31,0
714- 80 26,5 28,5 30,5 32,0 32,0

354-40 914-100 21.5 24,0 26,0 27,5 29,5

8 1 - 90 23,0 25.0 27,5 29,0 31,0
71-4- 8 0 24,0 26,5 29,0 31,0 32,0

404-45 914-100 20,0 22,5 24,5 26,5 28,0

814- 9 0 21,0 23,5 26,0 27,5 29,5
714- 80 22,0 25.0 27.5 29,Ü 31,5

3 а б е л е ж к а : Независимо о г стай ю с т л т е на о т н о сигелн^та влажност и скоростта на по-

стъпващата в работното място вентилационна с т р у я температурата на в ъ з ­
д у х а н е с е допуска да б ъ д е по-внеока от 3 2 ° С, за д а с е и з б е г н е опасност­
та о т хипертермия и топлинни у д а р и !

г и ч н и н а т о в а р в а н и я при 7-часова р а б о т н а с м я н а (6 ч а с а е ф е к т и в н о р а б о т н о
време), х а р а к т е р и з и р а щ и с е с о т д е л я н а м е т а б о л и т н а т о п л и н а (М <-'350 W ) ,
с р е д н а п о в ъ р х н о с т н а к о ж н а т е м п е р а т у р а ^ 3 4 ° С. с р е д н о п о т о о т д е л я н е п р и
р а б о т а —'До 0 . 5 divVh, и с р е д н а п у л с о в а ч е с т о т а у р а б о т н и к а ^ 1 1 0 у д . / м и н .

20
«-(- Ш у м и в и б р а ц и и , Работата на минните машини и съоръжения, особено на
тези, работещи^със сгъстен възду.х, е съпроводена с генернрането на интен­
зивен ш у м !
В работните места {най-големи източници на шум са пневматичните про-
бивни чукове, с о и л ш е ! товарачните Niaiiimiu' скреперите| исобено високи
звукови нива са измерени при работа с бързоудариите пробивни чуков^.
При процеса пробиване на взривни д у п к и в зависимост от тв1.рдостта па
скалите, вида, състоянието и броя цл д и т ^ ^ - м ^ т к ^ р я б п т р ш п т р пробивни
чукове звуковите нива на шума c a l o r 110 ло 130 dB*\ При механичното то­
варене }ia отбитата с к а л н а маса посредством използуването на различни си­
стеми пневматични товарачни машини измереният шум е от 95 до 105.dB.
Транспортирането на руд а та и с к а л и т е по механизиран начин е св ързан о
със сравнително по-ниски звукови нива — около 80—95 d B .
С. Максимов (1967—1972) д а в а следните усреднени данни за ш у м а при
различните работни процеси в някои наши рудодобивни мини (Л\ЛП «Бургаски
медни мини», Д.МП «Г Димитров», Л ^ П «Устрем», М О К «Медет» и др. -
(табл. 3).

Таблица 3
Ииеа н а шума п р и някои работни процеси в рудодооивните мини

Работен процес Н и в о на т у м л ( J H ) С р е д н о н и в о нл ш у м а ( d B )

Пробивии работи 1 12—127 119

Т о в а р е н е на р у д а У 2 — 104 102
И з в о з в а н е на р у д а ^3— 88 85

С ъ щ и я т автор привежда данни и за нивата н а шума при работа с раз­

лични минни машини и с ъ оръ же ния (табл. 4).

Т а б л и ц а 4
Иива н а ш у м а п р и р а з л и ч н и т е м и н н и м а ш и н и

Минни машини Н и в о на ш у м а ( d B ) С р « л н о н и в о на ш у м а ( d B )

Пробивни чукове 112-127 1 19

ПЧ — 75 114—117 1 15
П Р — 24 Л 111 — 114 1 14
ОНСП — 5 105—106 1С5
Лтлас-Копко 110—114 1 12
Сонди 93— 90 95
. М И Р — 1С0 96—102 96
ГП 75— 9 2 88
У р а л — 61 85— 90 88
СБ Ш — 250 88— 95 91
Товарачни машини 88—1Г6 96
Хаспели 89— 92 90
Скре пери 93— 98 95
Електровози 85— 87 87
Подемни машини 85— 86 65
Вентилатори 92—105 98

* Шумът е измерван п о ЛИЕО А.

21
 Подобни стойности х а р а к т е р и з и р а т звуковите нива и в рудодобивната
промишленост на д р у г и страни. Институтът но хигиена на т р у д а и профе­
сионалните заболявания при АМН—СССР д а в а средните стойности за интен­
зивността на шума при работа, и з в ъ р ш в а н а с различни машини в рудодо-
бивните мини на СССР (табл. 5).

Т а б л и ц а 5

Интензивност на ш у м а п р и р а б о т и с м и н н и м а ш и н и в С С С Р

Интензивност на Честоти, на които се пада ма­

Вид на м а ш и н и т е Ч и с л о на у д а р и т е (мин.) шума (dB) ксимум звукова енергия ( H z )

Перфоратори
П Р — 10 3700 117 57—5120
ПР — 20 2700 119 40—5120
П Р — 3 0 кс 1750 107 48—5120
СМ — 5 0 6 1950 114 57—5120
КЦМ — 4 1350 1 15 48—5120
ТП — 4 1600 1 13 48—5120
Товарачни м а ш и н и :
ПМЛ—5 — 105 48—5120
Д р о б и л ка 75—83 48—1280

В. Ф. В ь щ и н о й - - 1972 г., при измерване на ш у м а в з а н о р о ж к и т е ж е л е з о -

рудни находища намерил следните з в у к о в и н и в а : ири работа с проход-
чески машини и самоходни пробивни устройства от 115 до 127 d B (при високо­
честотна характеристика на шума); при работа с товарачни пневматични
машини, скрепери и електровози от 97 до 114 d B (при средна и високоче­
стотна характеристика на шума).
Подобни данни д а в а т и А . М . Гараносов и др. (1972), които, и з у ч а в а й к и
влиянието на отделните неблагоприятни фактори в ъ р х у производителността
н а труда на работниците, и з в ъ р ш в а ш и пробивни работи, намерили, че ин­
тензивността на шума, създаван в забоите при процеса бурене, е 110—
127 dB. ' _
О т изложеното е ясно, че „шумът в_ рудодобива превишава значително,хи­
гиенните норми (85 dBj) и че то и ej най-интензивен при работа с пробивните
чукове и сонди, самоходните пробивни устройства, пневматичните това-
рачни машини и устройства (скрепери), к а к т о и при работата н а вентила­
ционните с ъ о р ъ ж е н и я / Високите звукови нива и, общо взето, високочестот­
ната характеристика па шума определят гоЛЩи^Тфофесионален рийкТ който
се създава т у к и който определя възможността з а специфични и неспеци­
фични у в р е ж д а н и я на здравето. Т о в а о б я с н я в а ф а к т а з а голямото р а з п р о ­
странение на професионалната твърдоухост всред миньорите, р а з н о о б р а з ­
ните неспецифични изменения в централната нервна система, сърдечно­
съдовата система, стомашно-чревния т р а к т , ж л е з и т е с вътрешна с е к р е ц и я ,
анализаторите и т. н. При това т р я б в а д а се изтъкне, чд общите изменения
в организма настъпват много по-бързо (след няколкомесечпа експозиция),
Отколкото снецифичийте увреждания на сл}^\а и водят не само до съществени
изменения в редица органи и системи, но се о т р а з я в а т неблагоприятно и на
трудоспособността на работниците.
/ / . У/. Покровский (1963) при изследване на 23в миньори в Л в ов ско-Вели н -
с к и я минен басейн е констатирал различни по степен у в р е ж д а н и я на с л у х а .

22
 Цв. Алексиева, М . Ангелова и д р у г и автори (1967) изследват голям брой
миньори от 5 основни рудодобивни предприятия в страната, като установя­
ват при голям процент от миньорите значителни промени в с л у х а както за
високите честоти (вследствие на шумовото натоварване и неговия характер),
така и за ниските (вследствие на въздействието на вибрациите), като сред­
ните фреквенции не са били засегнати.
С. Максимов (1971—1972) изследва работници от рудодобива и въгледо­
бива и установява при голям процент от миньорите оплаквания от заглъх­
ване и шум в ушите, .нарушение на съня, раздразнителност и други невро­
логични оплаквания. Н а м а л я в а н е т о на с л у х а на миньорите се установява
обикновено след З-годишеп трудов стажТу"
(Същият автор посочва, че от изследваните 86 майстори-копачи и помощ-
ници-копачи за шумови увреждания от 5 рудодобивни предприятия 72,4%
имат увреждания от 1 д о 111 степен. Най-голям процент на увреждане на
с л у х а е имало при работниците с трудов с т а ж от 10 д о 15 години, а най-
малък — при с т а ж под 5 години.
При направените през 1973 г. изследвания от Центъра по хигиена на
майстори-копачи в ЛЮК «Бургаски рудни мини» в голям брой от тях c j
установени професионални слухови у в р е ж д а н и я .
Н е липсват изследвания и проучвания и за общото неспецифично действие
па шума върху организма на миньорите, както и върху работоспособността
им. Така А . М . Гараносов и д р . при изследване производителността на т р у д а
на майстори-копачи посочват, че шумът понижава производителността на
техния т р у д с около 7 , 3 5 % .
Вибрациите като фактор на средата в рудодобива също така са свързани
предимно с пробиването на взривни д у п к и посредством използуването па
различни марки и системи пневматични перфоратори и сонди. З н а ч е н и е
имат и общите вибрации, па които се излагат миньорите при работа с раз­
личните мцими машини и съоръжения.
В и б р а п и | Я е , генерирани от различните типове пробивни чукове, обикно-
ве?ю~^Гачително превишават хигиенните норми (при локално действие) —
о т 8 д о 14 път 1Г(за сред]iure честоти) и от 2 , 5 д о 5 пъти (за високите честоти
" о н о л о i25—^ТШП H z ) . ^
. Шумо-вибрациопиият режим па пробивните чукове д о голяма степен за-
виси о т твърдостта на обработваната порода. При по-голяма твърдост често­
тата на генерираните вибрации нараства.
^Вибрациите, създавани от различните машини и съоръжения и предаващи
с е нгг-^д^гпГпте и подовете, ^също надвишаваг хигиенните норми предимно
з а средните честоти от 1,5 до" 3 , 5 път^. З а високите честоти при повечето
съоръжения те са в границите на нормата.
С. Максимов (1971 —1972) дава средните данни за вибрационната харак­
теристика на използуваните у нас инструменти и машини (табл. 6);

Т а б л и ц а 6
Локални вибраиии
Ииструмент, маши­ М я с т о на и з ­ Октавни честоти в H z
на мерване 31.5 63 125 250 500 1000

Г1Р-24 Л ръкохватка 47,8 20,4 10,08 7,30 3,20 1,28

ПЧ-75 ръкохватка 52,6 24,4 10,50 8,8 2,88 1,92
Атлас-Кспко ръкохватка 48,8 23,0 9,92 9,0 3,2 2,50
Сонда М И Р - 1 0 0 ръкохватка 0,40 1,84 0,72 0,8 0,32 0,04
Скрепер Б - 5 5 ръкохватка 5,74 14,10 1,04 0,04 0,32 0,04
f 1орма ь и б р о —
с к о р о с т (см/сек.) 3,5 2,5 1,8 1.2 0,9 0.0

23
 Т а б л и ц а 7

Общи в и б р а ц и и

Октавпи честоти в H z
Л1а111ича и м я с т о на и з м е р в а н е т о
31.5 63 125 250 500

Сонда У р а л - 0 1 — на с е д а л к а 0 , 7 2 0,1 1 0,007 0,003 0,001

Сонда Урал-(31 — на пода 0,54 0,10 0 , 0 3 (',02 0.003
Сонда Г П - 1 — на с е д а л к а 0,48 0 , 3 9 0,08 0,20 0.009
Сонда ГП-1 — на нода 1,5 0 , 0 3 0,15 0,03 0,009
Сонда СЬ1Ц-250 — на с е д а л к а 0,24 0,09 0 , 0 7 0,001 0,001
Сонда С Б Щ - 2 5 0 — на нода 0 , 0 7 0,07 0 , 0 2 0,009 0,002'
Електроноз-контактен — на с е д а л к а 0,25 0,34 0 , 3 3 0,40 0,31
Е л е к т р о в о з - Е - 2 — на с е д а л к а 0,78 0 , 1 5 0,02 0,003 0,001
Вагонетка — на с е д а л к а 0 , 2 2 0,38 0,37 0,30 0,28
Б а г е р Е К Г — на с е д а л к а 0 , 8 0,04 0,08 0,004 0 , 0 0 2
Б у л д о з е р Д Е Г — на с е д а л к а 0,02 0,19 0,08 0,004 0,01
Самосвал — иа с с д а л к а 0,39 0,09 0,05 0,01 0,001

В . Ф. Вьпцина, изследвайки вибрациите в З а и о р о ж к и я ж е л е з о р у д е н

комбинат, установява, че те превишават допустимото ниво (при работа с
ръчни пневматични инструменти). Нан-високо ниво на вибрациите е и м а л о
в среднооктавиите честоти. При товарачните машини общите вибрации с а
били също над допустимите хигиенни норми.
А . М . Паранько, В. Ф. IlJmiHce (1967) в Криворожкия минен басейн при
работа с б ъ рз о у д а р н и гшевматични инструменти са установили вибрации
с честотна характеристика 5 0 — 5 3 Hz и амплитуда — 0 , 6 — 0 . 8 мм.
Във връзка с изложеното крайно неблагоприятно състояние на вибраци­
онния фактор трябва да с е изтъкне, че вибрационната патология в рудодо-
бивната промишленост е широко разпространена и представлява и з к л ю ч и ­
телно важен проблем. Локалната вибрационна болест, формулирана и о б ­
основана от Андрсева-Галанина, взема все по-голям относителен д я л в
професионалната заболяемост на страната.
М . Ангелова и други автори извършват изследвания у нас на работници
от рудодобивни предприятия, работещи с бавиоударни пробивни чукове, и
намират при т я х понижена вибрационна и болева сетивност, атоиични и
дистонични реакции на периферната нервна система, понижена кожна тем­
пература и му с к у лн а сила и д р .
Цв. Алексиева, М . Ангелова и други автори (1967) ири изследване иа б ъ р ­
зоударни пробивни чукове (ПР-24 Л , П Ч - 7 5 и Атлас-Копко) установяват, ч е
генерираните от тях вибрации надвишават хигиенните норми.
При изследване на работници, изиолзуващи бързоударни чукове авторите
намират и вибрационни увреждаиия.| Броят на вибрационните забатаБаиия
прогресивно се увеличава в съответствие с т р у ^ о ш и Р с т а ^ кат«! най-голям
брой случаи 'е имало в rj!iynafa~със с т а ж от 3 д о 5 год. \
Г г Максимов (1971—1972) изследва голям брой маистори-копачи и по-
мощници-копачи от 9 рудодобивни предприятия и намира съществени изме­
нения у тях вследствие на вибрационно въздействие — силно намалена
вибрационна сетивност; забавено или липсващо възстановяване на темпера­
турата с л е д студова проба; наличие иа ангиоспастични, дистонични и атоиични
прояви от страна на кръвоносните съдове. Тези изменения показват нали­
чието иа локални вибрационни увреждания в голям процент от изследваните
миньори.

24
 Последните изследвания на Центъра по хигиена в .МОК «Бургаски медни
м и ш и през 1973 г. показаха, че при голям брой от изследваните майстори-
мопачи и техните помощници са налице вибрационни увреждания, като 16%
от тях се характеризират като вибрационни заболявания от I стадий,
18.41 0о — като вибрационни заболявания от 1 към 11 стадий, 47,75% — като
вибрационни заболявания от 11 стадий и 3,78% — като вибрационни забо­
лявания от 111 стадий. При това изследване прави впечатление нараства­
нето на броя иа уврежданията от по-тежка степен вследствие иа нараства­
щата експозиция при работа с бързоударни пневматични инструменти.
При оценка на професионалния риск от настъпване на вибрационна па­
тология в рудодобивиата промишленост трябва да се има пред вид и нали­
чието на други фактори, които оказват допълнително неблагоприятно дей­
ствие — тежката физическа работа, статичните напрежения в горните край­
ници, охлаждането иа ръцете иа миньорите и др.
П p a x . fe рудодобива прахът е иай-ра чц.остранената и най-опасна иро^ю-
сипи;<лЖ4 вредностРТова се обуславя от голяхГйта м у Тиресивиост (поради
съдържанието иа кристален силишкв д в у о к и с ) , изразената му дисперсиост
и големите количества прахови аеро::о.1и1 които се образуват при всички
процеси . При добив иа 1 тон руда се получава около 80 кг прах, като 4% от
него е с големина на прашинките под 10 микрона.
^Източниците на прах в рудниците! са пробиването иа взривни дупки,
взривните работи, натоварването и транспортирането иа^рудата 1и осаде-
ният прах в минните изработки.
j Най-голям дял в запрашването на рудничната атмосфера има пробива-
неТо Иа ЩрпштТе дутгкиТ Пр тГТТ роби ва нето на 1 метър скална или рудна
'маса се образува около 1а0 г фино дисперсен прах, който е в състояние да
доведе до запрашеност в забоя, стигаща до 1600—1300 мг м3 въздух. П о
данни на М . Д о б р е в а (1972) преди въвеждането на мокрото пробиване сред­
ната запрашеност в рудодобива у нас е била 500 мг/м 3 . След внедряване иа
мокрото пробиване по данни иа същия автор и ХЕП запрашеността бързо
се намалява до Ш мг/м 3 , след което постепенно спада д о 3—5 мг/м 3 .
Е . / / . В о р о н и о в и (1961) дава следните данни за количеството иа праха в
рудодобивните мини на СССР (ио изследването иа различни автори) (табл.
8).

Таблица 8
С ъ д ъ р ж а н и е на п р а х в ъ в в ъ з д у х а през р а з л и ч н и т е производствени процеси в рудодо­
бивиата промишленост н а C C C I '

З а п р а ш е н о с т на в ъ з д у ­
Н г д работа Л втори
ха ( м г / м 3 )

С у х о п р о б к п а и с иа в з р и в н и д у п к и 234 — 8 0 0 //• Д . Пик

iMonpo п р о б и в а н е :
а ) п р и Ц е н т р а л н о п о д а в а н е на в о д а т а ; 3—10 / / . / / . Горский
б) п р и с т р а н и ч н о п о д а в а н е на в о д а т а 3—5 А . И . Рабичев
Мокро пробиване с мокрители 1 5 - 2 А . И . РаОичсв и d p .
След взривяване в г л у х и непроветря-
ващи с е забои 500—2000 П . II. Горский
Взривни работи б е з оросяване в г л у х и
забои (300—9С0 Е. И. Воронцова
В з р и в н и р а б о т и с о р о с я в а н е — 15 м и н у ­
ти п р е д и и с л е д в з р и в я в а н е т о 5—10 П . II. Воронцова
Т о в а р е н е на р у д н а маса б е з о р о с я в а н е 30—50 А . I I . Щ а т и лов
Т о в а р е н е на р у д н а м а с а с о р о с я в а н е 1,8—0,3 Е . И . Воронцова

25
 Необходимо е д о известна степен д а се държи сметка и за заирашването
на битовите помещения о т о с а д е н и я ио работното облекло на миньорите п р а х .
[ Интензивността на ирахообразуването и относителният д я л на фино дис-
персните фракции зависят~Т5т редица фактори. Н а първо място това е твър-
досттп на породатаАр- колкото тя е по-голяма, толкова повече фино лигпрр-
сей прах се образува. Технологията на пробиването играе също важна роля.
Т а к а например спадането на налягането на компресорния въздух е съпро­
водено с увеличаване на фино дисперсната фракция. Тя се увеличава, дори
и ако се забавя скоростта на почистването на стрития прах в дъното на дуп­
ката поради повторното м у раздробяване. Много силно нараства фината
фракция при затъпяване на нарезите па върха на бургията, тъй като се
създават условия за многократно раздробяване на праха. Много повече
прах с е отделя в началото па пробива поради неефикаспостта па прахоула-
вянето, като с напредването па дълбочина общото количество прах нама­
лява, но се увеличава относителният д я л на фината фракция. По-голямо
количество п р а х се отделя при пробиване на дупките във вертикална посока
поради намаляване на ефективността на мокрото прахоулавяне.
И . Л . Б а р о н (1954) предлага следната формула за оценка на ирахообра­
зуването при пробиване на взривните дупки:

G = К • N . Vnpoö.. S . V . 1
където ü — количеството прах в грамове за 1 минута;
К — коефициент на прахоулавяне;
N — брой на перфораторите, работещи едновременно;
Vпроб. — скорост на пробиване в см/мин.;
у — тегло на раздробената маса;
S — площ на сечение на пробивната дупка;
I — отношение на теглото на фината фракция към общото тегло на
праха.
Коефициентът К б е з прахоуловителни мероприятия е средно 0.85, а при
мокрото пробиване е от 0 , 0 3 5 д о 0 , 0 5 в зависимост от посоката на пробива­
нето.
I при средно твърда порода п налягане на компресорния въздух G атм. е
около 0 , 3 1 .
^ е г л о т о на раздробената маса е около 3 . 5 кг на метър д у п к а .
Д р у г силно запрашващ процес е взривявапетд, който след въвеждането
па мокрото пробиване nil взривните дупки е главният източник на праха в
рудничната атмосфера. С^лед взрипяваие запряшеиостта иа в ъ з д у х а достига
д о 1000—1600 мг/м 3 npn t много висока дисперсност. Д в а часа след това тя
сиада д о 5 0 мг/м 3 . П о и наличие на ефективни противопрахови мероприятия
с е достига д о 2 м г / м 3 | Д р у г важен източник за запрашваие са товаро-разто-
3
т варпите работи. Най-интензивно то е~в забоя и с е д в и ж и от 40 д о $ 5 0 мг/м
в зависимост' от влажността на рудата и времетраенето на процеСа. Фините
Ъ р а к ц и и тук с е срещат nö-рядко.
Л о в с е м е с т е п и постоянен източник па запрашваие представлява осадепият
прах в галериите и забоите, кпйтп фпн'ип .^япря-
шепос"тТ\ върху който с е наслагва запрашеността от другите процеси. П р и
с у х и галерии и забои този фон достига д о 10—15 мг/м 3 .
Съдържанието па силициев д ву о к и с в рудничния прах е основната му
важна съставка. Т о варира силно по рудници, забои и хоризонти на раз­
личните минни находища. В много страни, включително и у нас, съдържа­
нието на кристален силициев двуокис в рудничния нрах над 10 ?6 определя
съответния обект като силикозоопасен.

26
 Фиброгенното действие на праха зависи не само от количеството на сво-
бояция кристален силициев двуокис, но и от кристалната форма.^"в която
^ 'тои се намира — кварц, кристобалит. тридпмитл коезит и стишовит. Най-
агресивни са първите три форми. Фиброгенно действие обаче имат и аморф­
н и т е форми на силициевия двуокис. Едни и същи кристални форми на сили­
циевия двуокис обаче могат да имат различна фиброгенност, което зависи
от начина на прахообразуване, чистотата на повърхностите па праховите
частички и старостта им и др.
Наличието на други съставки в рудничните прахови аерозоли (съдържащи
силициев двуокис) също може да оказва влияние върху фиброгенното им
действие. Съединенията па алуминия, калциевия карбонат и други иама-
^ ляват действието на силициевия двуокис, а/ намирането на олово, цинк,
a'pcen увеличават неговата агресивност. Наред с това праховете частици
адсорбират и токсични взривни газове, което още повече усилва вредното
действие.
Всичко това обуславя голямата разновидност по отношение на силнкозо-
опасността от отделните прахове. Ето защо оценката на силикозоопасността
само по съдържанието на силициев двуокис в породата и тоталното количе­
ство на праха е доста груба и неточна. Предложеният от М . Добрева кри­
терий за оценка на силикозоопасността по количеството на силициев дву­
окис в респирабилната фракция прах е по-точен — поне по отношение на
този фактор.
j Рудничният прах има отрицателен електричен заряд, който е по-голям в
началото на оТфазуването му и~намалява с «остаряването» му.|Същото се от­
нася и за електронната активност на повърхността на кварцовите крист^Ли
в праха. Някои автори (Робак) свързват фиброгепиата активност на прпха
с електронната структура и активност на кристалната повърхност. Кварцо-
вите кристали проявяват и ииезоелектричен ефект — увеличават и свиват
<5бема синхронно на фрек венци ята на протичащия през тях ток и, обратно, при
натиск върху тях възниква ток, с който ефект някои автор-, свързват и па-
—
тогенезата на силикозат^. ' "
Освен npaxaj в рудничната атмосфера има и зн а чiire ли q кол 1 чест 6оjwac.
: аерозол, който "се образува при работата на1к.'рфйраторитд. При наличие
добра вентилация нивото на концентрацията се движи между 3—20 мг и
повече на кубически метър { М . Добреви, 197-1).| В зависимост от употребя-
aaiioip минерално масло в този аерозол се откриват повече или по-малко
канцерогенни вещества^ 1
15 рудничната атмосфера попадат и частици от съдържащите се замърся­
вания във водата, която се използува при мокрото пробиване на взривните
дупки и различните способи па оросяване.
Необходимата експозиция и латентен период за възникването па силикоза
I степен е тясно свързано с интензивността на запрашвапето, съдържанието
на силициев двуокис (количеството кварц във фината фракция) и налич­
ните други примеси в праха.
13 оловно-цинковите мини М . Добрева (1975) (в периода па недостатъчните
обезпрашителни мерки и при средна запрашеност около 15 мг7м3 кварц във
фината фракция) намира средна експозиция и латентен период за възник­
ване иа силикозата, равни па 6,5 години, с бързо развитие и тежко проти­
чане па заболяването. В златодобивните мини при кварц около 14 мг'м'
във фината фракция експозицията и латентният период са възлизали средно
на 8,5 години, но с много злокачествено протичане на процеса. Но-благо-
приятно е било положението в медните мини — при средно 2—10 мг м'' кварц
във фината фракция необходимата експозиция и латентен период се е рав-

27
 нявал на 15 голини, с относително по-благоприятно протичане на з а б о л я -
ЛЯВанетО. В рСДИНа г.чучни 1_ког;1 то с к г р п ч и п п « ! м пи тя 1. р^г1.-^трИ|П,п —
няколко месеца или година-две, е възможно развитието иа т. нар. късна
силикоза — с л е д един дълъг латентен' Тюриод от_5 д о 2U гЪДЛнйД"
• AI. Д о и рева ГГредлага математически модел за връзката м е ж д у силикозо-
опасността и свободния силициев двуокис във фината фракция, по който
м о ж е д а с е определят рисковите числа. т. е. произведението на праховия
с т а ж преди заболяването и продължителността иа живота след заболяването
п о следната формула:

1
l g y = 2 , 2 0 5 1 — 0 , 5 2 0 7 z , + 0,0162. ,
-

където; у е рисковото число — произведението на стажа преди заболява­

нето и продължителността на живота след заболяването;
z 2 — концентрация на финия кварц.
" В ъ з основа на този модел се установява като ^e3oiiaciia клицентрянияти
от 0 , 0 7 мг кварц на куб. метър въздух и многрсТГЛТюоиасн^ — 2 мг фин
кварц на куб. мет-црГ^
Токсични газова. Рудничните газове могат да постъпят в минните изработки
—от породата, която се обработва, при провеждането иа взривните работи,
"вследствие иа и о д з е щ ш - п о ж а р и , ироцеси на гниене и от компресорния въз-

[Постоянни замърсители на рудничната атмосфера са взривните газове

(и на първо ^Iяcтo^дъrлe^o^^и^п; pкJl£ и j i i i i ^ o г а з о в е т е ) ^ Количеството на
взривните газове |се определя от вида на използуваните взривни вещества,
от величината на и з п о л з у в а т п т количества Гот к и л о г р а ш г д о тонове) trrvr
иТползуваната технология на взривяване.!
Количеството*на въглеродния окис варира в широки граници на килограм
от амониево-силнтрените взривни веЬгества. 'Ос обе но големи количества
въглероден окис се образлват njiii наличието на отрицателен кислороден
баланс и;; взривните вещества. Азотните~окней съ1до рязко^се колебаят във
връзка с различното азотно съдържание на взривните вещества и кисло­
родния им баланс. При п о л о ж ш е л е н баланс възможността за увеличаване
количеството иа азотните окиси р я з к о нараства.
- Непосредствено с л е д взривяване концентрацията на взривните газове е
хиляди пъти над П Д К за работната зона, но нри наличието на ефективно
деис^вуваща вентилация само след 3 0 минути тя спада д о 2 пъти над нор­
мата {_След_заночва не товаренето на отбитата руда концентрацията на взрив­
и т е гадове иапово м о ж е д а се увеличи вследствие иа вторичното им осво­
б о ж д а в а н е от отбитата мас^. Т. Иванов нри товарене на руда в забоя намира
6 м г м 5 въглероден окис и 1 мг м 3 азотни окиси във въздуха на работ­
ната среда.
Cm. Рансв 5 минути с л е д взривяване установява 19 мг/м 3 азотни окиси'
с л е д 15 минути — 10,7 мг м 3 и с л е д 60 минути — 5 мг/м 3 . Въглеродният окис
5 минути с л е д взривяване е бил 0 , 1 % , а след 60 минути — па нивото на
ПДК.'
В случаи на масови взривявания концентрацията на взривните г а з о в е
м о ж е да се з а д ъ р ж и над нормите в продължение на няколко д н и .
При съвременната организация на минните работи с взривяване в края на
смяната с последващо двучасово плн едночасово проветряване (нри 6-дневна
или 5-дневна работна седмица) преди въвеждането на следващата с мяна,
взривните газове обикновено не представляват сериозен хигиенен п р о б л е м
освен при случаите на натрупване на по-големи количества от тях с о т б и -

28
тата маса и вторичното им освобождаване при започване на товаренето на
рудата.
В миналото у нас взривните отравяния заемаха съществен дял от острите
интоксикации. Сега поради вземането на необходимите мерки се регистри­
рат единични отравяния.
.В някои случаи рудничната атмосфера_може_да_се замърси със сероводо-
род и серен дцуокяй. Сероводородът се среща при разработването на рудни
породи, съдържащи серни съединения и преди всичко — в серии и о.оке-
ритни руди. Серният двуокис може да бъде намерен при наличие на пожари
в подземните минни разработки.
Компресорният въздух, използуван при работата на пневматичните пи­
столети, също може да бъде един от постоянните замърсители на рудничния
въздух — по-специално непосредствено около челото на забоя. При непра­
вилен режим на компресора и некачествени масла компресорният въздух
увлича със себе си маслени пари. а много често и продуктите от тяхното
разлагане — въглероден окис, метан и др.
Т. Иванов е установил в компресорния въздух концентрации на въглеро­
ден окис от 2 до 6 мг м^.
В Рурската област са описани две (едно тежко и едно смъртоносно) отра­
вяния вследствие па въглероден окис, съдържащ ге в компресорния въздух.
В полиметалните рудници и особено тези за 1Л'Г>111} l'fi п.т.мит-ппчкпии
руди въздухът на работната среда може да се замърсява и с радонАТой се
отделя от рудничната вода на мюпГите'7ГзраСютки, като концентрацията му
може да надмине пределно допустимите норми.
Оаштиеиис.уЕд.\\и от факторите за високопроизводителна и безопасна ра-
н о ^ м н п т е мини е д о б р о т о изкуствено осветлени^. То позволява да
се осъществява добър контрол за безопасното състояние на изработките,
безопасното управление па минната техника и предпазване па зрителния
анализатор от бърза умора и патологични изменения.
Осветлението в подземните изработки трябва'да отговаря както иа опре-
делени общохигиенпи изисквания, така n j i a някои специдпТчщУ изисквания.
Общохигийнните изисквания се свеждат до създаването на достатъчна по
количество осветеност, отговаряща на характера иа извършваната произ­
водствена дейност, равномерно осветляване на работните повърхности при
липса на блясък.
| В минните изработки сега се използува два вида осветление: стационарно
1 ^TTTe^niMir »СТсЩиомщлш огнстление има п ргтги^гжПГ' р ул! ГТiтГ" лптгре ве,
'"камерите, главните извозни изработки и главните вентилационни изработки.
Осъществява се чрез използуването на волфрамови нисковолтови и луми­
несцентни осветителни тела.
З а преносимо осветление в рудодобива се използува ацетиленовата (кар­
бидната лампа) или акумулаторната ламиа. Последната обикновено се мон­
тира към защитната каска на миньора или се носи в ръка. По нринцин вли­
зането в рудника без преносимо осветление за всеки работник е забранено.
В много от нашите рудодобивни мини осветлението може да се оцени като
недостатъчно. Обикновено в забоите при използуването на ацетиленови
лампи осветеността възлиза на 1—15 лукса, а при акумулаторни лампи -
от 18 до 50 лукса.
Съгласно ироектоотрасловите норми за изкуствено осветление, р а з р а б о ­
тени в Центъра но хигиена и отнасящи се за работни места н подземните
рудодобивни рудници, осветеността на работните Mecty трябва да бъде: за
и о д г т вя к-лни забои — ири общо осветление - 50 .хукса, [а ири локалн_о—
100 yiyKca;' ;а очистни заоои — п р и общо осветление 30 лукса, а при локал -
IIO Gü луксй\ в извозни изработки — Ю лук, а
29
 Използуването на ацетиленови ламни е свързано с възможността за з а ­
мърсяване на рудничния в ъ з д у х с ацетилен, но-бързо намаляване на кис­
лорода във въздуха и в някои случаи изгаряния (при нови и неопитни ра-
бот пици).
* Акумулаторните лампи във всяко о т п о т е н и е са за предпочитане. При тях
обаче съществува възможността за изгаряния и дерматит па кожата па д е с ­
ния хълбок поради носенето па това място на основните акумулаторни
батерии, които сбикновеио не са херметизирани добре и част от електролита
се излива.
З а съхраняване на преносимите лампи и за тяхното поддържане в изправ­
ност в надшахтпите здания се определя специално помещение — лампи-
етерна. Количеството па лампите за всяка шахта трябва да бъде с 10 "е по­
вече от списъчния работеп състав на рудника.
Основни професии н т р у д о в процес. .Механизацията на труда и сложната
специфична подземна обстановка, при която се провежда трудовата дейност
в рудодобива, са свързани с повишени изисквания към миньорите както по
отношение на тяхната физика, така и но отношение на техните психофизио­
логични качества, знания п опит. Трудът на миньорите най-общо се харак­
теризира с голямо физическо натоварване, необходимост от технически з н а ­
ния, опит и повишено внимание, както и с наличност на оперативна и д ъ л ­
госрочна памет. Повишеният трудов риск води д о повишена отговорност з а
собствената безопасност н безопасността на другите и изисква от подземните
работници дисциплинираност, д р у г а р с к о чувство и емоционална устойчи­
вост.
Извършените хронометражнн даннн от Центъра но хигиена в редица р у -
додобивни предприятия показват, че непосредствената заангажираност на
основните подземни работници в рамките на работната смяна е много голя ма
(84 0о от работното време). При това относителният д я л на работното време,
определено за спомагателни операции, е значително — 3 5 % . Л\ного често
спомагателните операции са свързани с тежки физически усилия и значи­
телен е н е р г о р а з х о д . Около 8% от работното време се използува за в л и з а н е
и и зли з а н е от рудника, а о к е л о 5% — з а почивки. Един такъв баланс на
работното време показва голямата непосредствена заангажираност на ми­
ньорите в подземни условия, както п че при спомагателните операции често,
вместо д а с е получи известно разтоварване, се получава обратното (поради
голямата тежест на извършваните спомагателни операции).
Изследванията па Центъра по хигиена (Г. Гинчев и д р . , 1973) в р у д о д о -
бивните предприятия показват високи стойности па измерения пулс (от 9 7
д о 129 уд. мин.) при и з т - р ш в а п е на различните видове дейности. При това
изследването па пулса е извършено след 10-мипутпа почивка. При същата
постановка и изследвания са установени минимални стойности па пул с а —
8 9 уд./мин. и м а к с и м а л н и — 1 5 0 уд./мип. При почти всички работни опера­
ции цулсовата честота е нараствала с около и пад 50% от изходните стой­
ности. Съгласно извършвания хронометраж за '2/3 о т работното време т р у ­
довата дейност на миньорите е протичала при с р е д н и стойности на пулса
д о 120 уд./мин. Изложеното дава основание д а се приеме, че трудът в р у д о -
добивната промишленост може д а с е квалифицира като тежък независимо о т
значителната механизация на пя кон производствени процеси.
Изследването на енергоразхода ( I I . Доброволски, 1973) при 3 основни опе­
рации също така характеризира т р у д а па миньорите като т е ж ък и м н о г о
тежък. Най-голям е н е р г о р а з х о д е измерен при операцията обрушване -
7 , 3 ккал/мин., след това при операцията б у р е н е — 5 , 9 ккал/мин. и най-ни­
сък при операцията скрепериране — 4 , 9 ккал/мин.

30
 При д р у г и условия и при преобладаването на ръчния т р у д са възможни
и по-големи стойности на ен ер го р а з х о д а .
М а й с т о р-к о п а ч и п о м о щ н и к м а й с т о р - к о п а ч . За­
дълженията им включват о г л е ж д а н е и привеждане в безопасност на работ­
ното място, пробиване на взривни дупки, закрепване, з а р е ж д а н е на взрив­
ните дупки и понякога и з въ р ш га н е на взривяване (обикновено майстор-
копачът има правоспособност на бомбаджия). Освен това те товарят отби­
тата маса, обрушват участъка, участвуват във всички операции по премества­
нето на минните машини, у д ъ л ж а в а н е т о па релсовите пътища. Работят в усло­
вията на описаните неблагоприятни фактори: неблагоприятен микроклимат
(често пътн водещ д о прегряване), интензивен шум и вибрации, надвиша­
ващи пределно допустимите хигиенни норми, висока запрашеност, често
пъти със силикозоопасни прахови аерозоли, недостатъчно изкуствено освет­
ление и д р . Работата на миньорите от рудодобива е свързана с т е ж к о и много
т е ж к о физическо натоварване (енергоразход — средно около 6 , 5 ккал мин.)»,
необходимостта от почти непрекъснато внимание, бързина, сръчност и много
добра квалификация.
Майстор-копачите и техните помощници носят най-голям професионален
риск за заболяване от силикоза, вибрационна болест, професионални увреж­
дан и я на с л у х а , злополуки п простудни заболявания.
С о н д ь о р . Трудовата м^ дейност се състои в монтиране и демонтиране
на сондите за проучване на полезното изкопаемо в дълбочина, поддържа­
нето им в изправност и снабдяването им с необходимите инструменти (бур­
гии, коронки и д р . ) . Работи при приблизително същите условия, както и
майстор-копачът. Работата на сондьора е свързана с т е ж к о физическо нато­
варване, необходимостта от периодично внимание и отговорност, като про­
изводствените операции, коьто п р о веж д а , изискват точност и много д о б р а
квалификация. Сондьорът е изложен също така на заболявания от силико­
з а . професионални увреждания на с л у х а и на травматични у в р е ж д а н и я .
Б о м б а д ж и я. Получава от подземния взривен склад необходимите
взривни материали и ги разнася по работните места. В някои случаи из­
вършва взривяването иа взривните д у п к и или сондажи. Поради характера
на своята работа той е подложен иа твърде разнообразен динамичен микро­
климат с големи вариации в температурата и скоростта иа движение на въз­
д у х а , на изразена запрашеност иа рудничния въздух най-често със сили-
козни прахови аерозоли и недостатъчно изкуствено осветление. Въздей­
ствието на ш \ м а и вибрациите има по-малко значение. Работата м у е свър­
зана със средно д о тежко физическо натоварване и значително з р и т е л н о
натоварване. Тя изисква постоянно внимание, точност, голяма сигурност и
много добра квалификация. Бомбаджията е и з л о ж е н иа заболявания от
силикоза, на травматични у в р е ж д а н и я , както и на значителен професиона­
лен риск, свързан с пренасянето и работата с взривни материали. Съще­
ствено значение за него имат и простудните фактори и простудните заболя­
вания.
К р е п а ч. Извършва постоянното закрепване на капиталните и в е т и -
лапионните минни изработки, както и презакрепването на стари (ако това е
необходимо). В зависимост от утвърдения паспорт на крепене той с е грижи
за доставяне на крепежния материал и в зависимост от характера му из­
вършва една от следните операции: поставяне на дървен крепеж, м о н т а ж
на метални или железобетонни рамки, зидане с т у х л и или бетонни блок­
чета, изготвяне на кофраж и изливане на бетон. При ирезакрепване на стари
изработки най-напред сваля стария крепеж, щателно обрушва изработката
и след това поставя новия. Той работи в условията на статичен неблаго-

31
п р и я т е н микроклимат, ирн ниски, средни или високи температури, значи
телна относителна влажност и различни скорости на движение на в ъ з д у х а
(от 0 , 2 д о 2 м сек), обикновено наднормено з а п р а т е н а руднична атмосфер-
и недостатъчно изкуствено осветление. Работата на крепача е свързана с
т е ж к о и много т е ж к о физическо натоварване (в някои случаи над 7 —
8 ккал/м.), с пренасяне и превозване на умерени д о тежки товари със
значително, но не непрекъснато зрително напрежение. Производствени\" л
операции изискват точност и добра квалификация.
Крепачът е и з л о ж е н на риск за заболяване от силикоза, травматични
у в р е ж д а н и я , прегряване или простудни заболявания.
М а ш и н и с т п а е л е к т р о в о з . В началото на смяната проверявал
изправността на електровоза, а по време па смяната го управлява. С л е д
завършването на работата извършва повторен преглед на електровоза и
ако последният е акумулаторен, го закарва в зарядната станция за смяна на
акумулаторните батерии. Той работи в условията на твърде изразен дина­
мичен микроклимат (температура на в ъ з д у х а от 9 д о 30° С, относителна
влажност от 85 д о 100%, скорост на вентилационната струя — от 0 , 2 д о
2 — 6 м сек), наднормени нива на шума — от 85 д о 100 d B , недостатъчно
изкуствено осветление, обикновено наднормено запрашена руднична атмо­
сфера. Работата на машиниста не е свързана с т е ж к о физическо натовар­
ване, но изисква голямо и непрекъснато зрително натоварване, добър с л у х ,
повишено внимание, бързина и сигурност в реакциите при у п р а в л е н и е ' н а
електровоза и е свързана с голямо нервно-сензорно напрежение.
Машинистът на електровоза е изложен на заболявания от силикоза, трав­
ми, простудни з а б о л я в а н и я , у в р е ж д а н е на с л у х а .
Д\ а ш и н и с т н а п о д е м н а м а ш и н а (х а с п е л и с т) — п о д ­
з е м е н . Управлява подемната машина по дадени му сигнали, извършва
е ж е д н е в н о преглед на изправността на подемната машина, участвува при
ремонтирането й. Работи в условията иа сравнително благоприятен микро­
климат, на шум малко над хигиенната норма, на недобро изкуствено
осветление и на запрашена руднична атмосфера обикновено в пределите на
Н Д К . Работата м у е свързана с леко физическо натоварване, но постоянно
з а а н г а ж и р а н е на зрителния анализатор, значителна отговорност и изисква
непрекъснато внимание и добра квалификация. Професионалният риск з а
заболяване иа хаспелиста от силикоза и други професионални у в р е ж д а н и я
е много по-малък.
Ш л о с е р. Подземния*, шлосер в зависимост от характера на извършва­
ната работа м о ж е д а бъде: машинен шлосер, електрошлосер и шлосер по
вентилацията.
Машинният шлосер п о д д ъ р ж а в изправност минните машини (пробивни
чукове, товарачии машини, скрепери, хасиели, лебедки, вагони и д р . ) и из­
вършва дребни ремонти по тих. Монтира и демонтира както гореизброените
машини, така и тръбопроводите за сгъстен в ъ з д у х и вода. необходими з а
производствените операции.
Електрошлосерът монтира и демонтира всички електрически съоръжения
в рудника (трансформатори, електрически мотори, електрозахранващата
м р е ж а , осветителната мрежа и осветителните тела). Грижи се за поддържане
в изправност на електрическите съоръжения, за заземяването на всички
машини и съоръжения и извършва текущия им ремонт.
Шлосерът по вентилацията монтира, демонтира, извършва текущ ремонт
и поддържа в изправност всички вентилационни уредби в рудника.
Подземните шлосери работят в условията на силно изразена динамика на
микроклимата (както при машиниста на електровоз), запрашена руднична

32
атмосфера, при интензивен шум (монтаж и изпитване на вентилационни
съоръжения), недостатъчно изкуствено осветление. В зависимост от х а р а к ­
т е р а на и з п ъ л н я в а н а та работа т я може д а бъде с в ъ р з а н а с л е к о д о физи­
чески т е ж к о натоварване, к а к т о и със значително, но не непрекъснато напре­
ж е н и е на зрителния анализатор. Работата изисква внимание, точност и
б ъ р з и н а , а при някои о п е р а ц и и — м н о г о добра к в а л и ф и к а ц и я . Подземните
шлосери са изложени на значителен риск от злополуки и електротравми,
п р е г р я в а н е пли простудни заболявания, известна опасност от у в р е ж д а н е па
с л у х а и м а л ъ к риск з а заболяване от с и л и к о з а .

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И ТРАВМАТИЗЪМ

Рудодобивът по интензивните показатели, характеризиращи заболяемостта

с временна загуба на трудоспособност, през последните години се н а р е ж д а
на 7—9-то място м е ж д у останалите промишлени отрасли. Н е м а л ъ к брои
отрасли с относително по-благоприятни условия на т р у д се х а р а к т е р и з и р а т
с по-висока заболеваемост: шивашко-трикотажна промишленост, текстилна
промишленост, дървообработваща и мебелна промишленост, полиграфиче­
с к а промишленост и д р .
Обикновено ирез отделните години показателите з а честотата на з а б о л я ­
ванията и на дните, загубени поради з а б о л я в а н и я , п рев и шав ат значително
средните за страната.
^Ръстът на заболеваемостта в рудодобивните мини се^ определя от х а р а к ­
тер а 1 Т а " т 1 Г у д о в и ' т е ' ^ ^ о ^ една страна, а, от д р у г а — от^предимно мъж-
кТГя състав на работниците и естествения подбор, който се осъществяваГтъи
като не всеки индивид има физическите и психо-физиологичните д а н н и ,
необходими з а работа в подземни условия. Последният момент обяснява
по-слабата изразепост па редица позологични единици (сърдечно-съдови,
неврози и др.) и по-благоприятното пиво па н я к о и традиционни з а пашата
промишленост з а б о л я ва ния (баналната простудна патология).
(Структурата па заболеваемостта в рудодобива д о голяма степен _се опре­
д е л я от наличните професионални вредни фактори и х а р а к т е р а ~ н а т р у д а .
Най-голям относителен д я л заемат простудните з а б о л я в а н и я , следвани
оТЗикновСпо от»битовия травматизъм) болестите па периферната нервна си­
стема, болестит^ на лихате.лната система J па стомаха и двападесетопръстйика
(включително язвена болест), | проигшодсТвенТГя травматизъм, болестите па
костпо-мускулната система, па^кожата тт п о д к о ж н а т а т ъ к а й (включително и
гнойните), неврозите и т. п.
В различните години са налице известни незначитслиг размествания в
посочените групи заболявания, но общо взето, те представляват проблем­
ната патология з а рудодобивиата промишленост, па която се п адат м е ж д у
70 и 8 0 % от всички случаи па з а б о л я в а н и я .
,Простудиите заболявания, независимо от тенденцията з а увеличаването
им са зиачителис^по-рсдки в ' с р а в н е н и е с д р у г и отрасли, като; ж . п. транс­
порт, тютюнева промишлетгостг ттоттграфтгчпа - тфШЛишленост, шивашко-
т р и к о т а ж н а промишлепотт и д р. П о нивото па интензивните показатели
простудната патология обикновено е м а л к о под средното пиво з а страната.
Изложеното говори з а добрата аклиматизация па миньорите от рудодо­
бива и наличието на известна тренираиост по отношение въздействието па
неблагоприятните метеорологични условия, които често са налице тук,^
Сериозен проблем з а отрасъла представлява битовият травматизъм, който
пре •' погледпитс години показва съществено увеличение. О т едпо значително

3 Хигиена на основни о т р а с л и на п р о и з в о д с т в о т о
33
 п о - з а д н о място, през последните 3 — 4 години той заема неотклонно второто
място в структурата па заболяемостта. П о ръста на битовия травматизъм
рудодобивът се нарежда обикновено на II —111 място в страната (след стро­
ителството и въгледобивната промишленост).
Най-често ръстът на тази група е над средния за страната.
Значително и непрекъснато ^нарастват и заболяванията иа периферната
нервна система, като наноследъ1Гте излизат на трето място. Заболяванията
н1Гпериферната нервна система в рудодобива са далече пад средните интен­
зивни показатели за страната, а отрасълът е на IV място по изразеността
на тази патология.
Високият ръст и неблагоприятните тенденции при тази група заболявания
могат да се свържат с използуването на ръчни вибриращи инструменти,
неудобните и статичните положения на тялото при работа, нервно-мускул­
ното пренапрежение поради тежкия физически труд, иеблагсприятните
л а ж д а щ и условия и високата влажност в минните изработки и т. и.
Зпачптелтшяттутпоситолои "Лял на1 заболяванията на дихателната система
и стомашно-чревния тракт (включително"язвената болест) също така могат
да се обяснят със съществуващите условия иа т р у д — голямото прахово
натоварване на организма, неблагоприятните^ метеорологични условия, и з ­
разеният шум и вибрации, нерационалното хранене, възможността за раз­
пространение на чревните инфекции поради неправилна асеиизация на р у д ­
ниците н д р .
Производственият травматизъм в рудодобива ирез последните години бе­
л е ж и известно намаление. Тази група, която по относително тегло преди се
п одр ежда ше на второ място (веднага след простудните заболявания), напо­
следък отпде доста назад, като размени мястото си с битовия травматизъм.
Това се д ъ л ж и , от една страна, на провежданите мероприятия за все по-съ­
вършено обезопасяване т р у д а на миньорите, а, от д р у г а — вероятно иа
непълния регистрационен обхват на всички трудови злополуки поради раз­
лични причини. Независимо от това трябва д а с е изтъкне, че по ръста на
трудовите злополуки рудодобивът с е н а р е ж д а на едно от първите места -
обикновено след въгледобивната промишленост и строителството.
Честотата на трудовите злополуки в рудодобива е пад средната за стра­
ната. Анализът иа производствения травматизъм показва, че основните п р и ­
чини за неговото възникване са: откъсване и падане на част от породата
или празните пластове, от неизправни и необезопасени трапсиортни съоръ­
ж е н и я , неизправни ръчни инструменти, неспазване правилата за безопасна
работа, недостатъчна осветеност на забойните пространства н другите минни
изработки и т. и. Косвено значение за нивото на травматизма имат и небла­
гоприятните метеорологични условия, наднорменият шум и вибрации, които
чрез въздействието си върху централнатя нервна система понижават внима­
нието, влошават координацията на движенията и удължават времето з а
реакция.
Производствените злополуки най-често засягат новопостъпилите работ­
ници с малък т р у д о в с т а ж , които не са овладели д о б р е минната техника и
безопасните начини па работа в специалните подземни условия на р у д о д о ­
бива.
^ З а б о л я в а н и я т а па костно-мускулната система показват тенденция з а
увеличаване и влизат в групата на проблемните заболявания за р у д о д о б и в а .
Това се д ъ л ж и на факта, че тяхното развитие д о голяма степен се определя
от условията на т р у д а и по-точно от онези изброени вече фактори, които
имат значение и за възникването на заболяванията иа периферната нервна
система.
 Кожните гнойни и д р у г и заболявания на кожата и подкожната тъкан в
миналото заемаха по-предно място в структурата на заболеваемостта, но
п р е з последните години поради вземаните мерки и подобрените възможности
за санитарно-битово о б с л у ж в а н е на работниците показват известно стапио-
ниране.
З а разлика от досега разглежданите г р \ п и заболявания неврозите в р у д о ­
добива заемат значително по-скрсмно място. Техният ръст е под с р е д н и я
за страната. Това мси-е д а се сбясни с естествения подбор на работниците, с
факта, че в рудодобива постъпват на работа хора със здрава физика и пси­
хика, със силна и уравновесена нервна система.
Е . И . Воронцова (1961) привежда подобни данни за заболеваемостта с вре­
менна з а г у б а на трудоспособност в рудодсбивната промишленост на СССР.
Като най-характерни заболявания за периода 1950—1960 г. тя посочвг
производствения травматизъм (на първо място), невритите, невралгиите и
радикулитите (заболяванията на периферната нервна система) и гнойните
кожни заболявания.
Основни и най-разпространени професионални заболявания всред миньо­
рите от рудодобива са б ез сп о р н о пневмокониозите и на първо място силико­
зата.
Официалните данни на Международната организация на труда показват,
че все о щ е заболеваемостта и смъртността от силикоза в много страни па
света се з а д ъ р ж а т на високо ниво.
В САЩ, Англия, Г Ф Р и д р у г и напреднали индустриални страни милиони
хора боледуват от силикоза и хиляди умират ежегодно.
С развитието на рудодсбивната промишленост у нас силикозата намери
значително разпространение всред миньорите. Организираните и целена­
сочени мерки, които държавата предприе за оздравяване условията на т р у д а
в рудодобивните мини и за повишаване устойчивостта на работниците, д о ­
ведоха д о решително иекелкократно намаляване на случаите иа заболявания
и д о съществени благоприятни изменения в развитието и клиничното про­
тичане на силикозата.
Съществено значение в рудодобива има шумовата и вибрационната пато­
логия, която е разгледана на съответните места.
С прсфесионалеи характер са и острите отравяния с взривни газове, които
н е п р е к ъ с н а т о намаляват в страната.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Методи и средстга за подсбрУЕгке г а р ^ н ь ч н г я микрекл! м а ^ Рудничният

ШПфоклимат в работните места е с т "етщеетК но значение за осигуряване
комфортни условия на т р у д . ПсдеСрягането му м е ж е г а б ъ д е осъществено
Ч р е з прилагане на комплекс от технически мерсприятия, включващ [увели­
чаване количеството иа исеттдпвгшия в mliüilii'. и::рлбелкц в т з д у х и на ско­
ростта иа протичането м у , намаляване относителната влажност на въз­
д у х а и понижаване на температурата му» .
Увеличаването на количеството въздут, постъпващо в минните изработки
и на скоростта на протичането му могат да Съдау ссъщсствеип чрез увели­
чаване светлото сечение на минните изработки и ментирането на по-мощпп
вентилаторни уредбП, както и чрез намаляване з а г ) б и т е на въздух. Н а м а ­
ляването на загубите на в ъ з д у х по изработките е от особено значение, като
се има п р е д в и д , че о к о л о 3 0 — 5 0 % от постъпващата струя в рудника се г у б и
вследствие на загуби по изработките. Изследванията на Б . Иванов, П . М а р -

35
 кое (1971 —1973) показват, че посредством изграждането па добри прековки
и използуването па пови пепообразуващп пасти от органични вещества, както
и на глинени замазки, тези загуби чувствително могат да бъдат намалени.
Относителната влажност па в ъ з д у х а е от особено зпачейие, особено в д ъл ­
боките топли рудници. Необходимо е тя д а бъде по възможност писк^ (около
6 0 — 7 0 % ) , а вентилатТопните пътища с у х и . Това се осъществява чре^' от­
страняване па водата от шахтите, по конто постъпва чистият въздух, нама­
ляване изпарението на водата öT водните канавки на, изработките, ^ използу-
ване nä минимално количество вода при оросяването,* както и чрез премина­
ване към с у х о прахоулавяне в дълбоките топли р у д н и ц и . Изследванията на
Т . Бикърджисва (1975) показват, че относителната влажност в работните
места с прегряващ микроклимат е една от основните причини за дискомфорта
в тях.
М е т о д и и средства з а б о р б а с ш у м а и вибрациите). Борбата с шума в ра­
ботните места включва бпут^ати г -пьума, създаван от пробивните чукове,
товарачните машини и вентилаторите за частично проветряване. З а с ъ ж а л е ­
ние при борбата с шума, създаван от пробивните чукове, се срещат големи
трудности поради това, че,конструктивните решения за намаляване на ма­
шинния шум при т я х са твърде несъвършени. Разработените приспособления
намаляват само шума, д ъ л ж а щ се на излизането на отработения сгъстен
в ъ з д у х от пробивния чук. П р ез последните години б я х а постигнатн успехи
по обезшумяване на вентилаторите за частично проветряване (електрически
и пневматични). У пас б я х а разработени ( Б . Иванов, 0 . Попов, П . М а р к о в ,
Х р . И н к ь о в , \ ( д 1 \ — 1 9 7 3 ) обезшумителни устройства за тези типове вентила­
тори. Т е имат проста конструкция и са внедрени във всички рудодобивни
рудници. Представляват обезшумителни секции, монтирани пред и с л е д
вентилаторите. Ч р е з т я х пивото па шума се понижава под 85 d B .
Борбата с вибрациите, възникващи при работа с пробивните чукове, с е
води през последните години твърде активно, и то главно чрез( монтиране
д а _ в и б р о г а с е щ п ръкохватки (към т я х , намаляващи вибрациите д о известна
степен или чрез монтиране "па самите пробивни чукове към виброк^рети.
Недостатък па първия метод е, че тшттструкциятa-fta—виброг-асещите ръко­
хватки е несъвършена в повечето с л у ч а и , поради което те бързо се износват
и стават негодни за работа. У нас 0 . Попов, Г . Дюлгеров и д р . (1972—1974)
са разработили няколко такива конструкции, виброгасещи ръкохватки,
някои от които имат много добри виброгасещи свойства и предстои внедря­
ването им в практиката.
М е т о д и и средства з а б о р б а с npcwfi._ Борбата с п р а х а в рудодобивните
мини се води посредством"'ттмплсттс от технически, медико-санитарни и ,со­
циално-битови мероприятияу Техническите мероприятия включват п р е д и
всичко мероприятия, осигуряващи възможно най-малко образуване на фин
п р а х . Към тази група спадат специалните начини па изземване на рудата
(хидравлично и д р . ) , системите па разработване с масово отбиване или об-
рушаване па рудата посредством сондажи, както и безпраховото пробиване
па взривните д у п к и . Напоследък все по-често започва д а се говори за--без-
прахово пробиване на взривни д у п ф . Н о д това се разбира' термично, виб­
рационно. високочестотно и по д р у г п начини пробиване на взривни д у п к и ,
при което въобще пе се отделя или се отделя едродисперсен п р а г . Тези
начини за пробиване на взривни д у п к и обаче са приложими само в особени
с л у ч а и — мощни пластове и твърде големи сечения па изработките, наличие
на високоволтова електрозахранваща мрежа в изработката (до 6000 V) и
специални предохранителни мерки. Поради голямата сложност и висока
стойност те все още не са намерили приложение в европейските р у д н и ц и .

36
 Друга група технически мероприятия имат за цел намаляване на съдър­
жанието на прах във въздуха на минните изработки. Към тази група спадат
'доброто проветряване на минните изработки и подаване на необходимото
количество въздух|, изчислено и ио прахов фактор, пробиването на взривни
дупки с водно промиване, с у х о прахоулавяне, диспергиране на вода в мес­
тата на прахообразуване.
1 Пробиването на взривни дупки с водно промиване е едно от най-ефектив­
ните средства за борба с праха! Понастоящем при всички използувани пнев­
матични перфоратори подаването на водата за водно промиване се извършва
не по оста на пистолета, а чрез водна муфа направо по оста на бургията.
Съгласно член 712 от Правилника за PP1III по подземен начин дебитът на
подаваната вода за един пистолет трябва да бъде най-малко 3 л/мин., а при
бързоударните п и с т о л е т и — 5 л мин. Подаваната вода за водно промиване
при пробиване на взривни дупки, съгласно санитарно-хигиенните изисква­
ния (1961) трябва да отговаря на следните изисквания: коли-титър — над
30 см 3 , размити твърди вещества — д о 20 мг/л, остатъчен хлор след хлори­
ране — от следи до 0 , 3 мг/л. Не се допуска използуването на тази вода за
питейни нужди.
Подаването на водата при пробиване на взривните дупки и сондажи от
хигиенно и технологично гледище е най-добре да става централизирано за
целия рудник от общ резервоар или водохващане с пречиствателна станция,
разположени на повърхността или в близост до рудничния двор. Централ­
ното подаване създава възможност за механична и бактериологична очистка
на водата (ако такава е необходима), за най-правилно и добро смесване па
водата с различните видове мокрители (ако се използуват такива), за оси­
гуряване на постоянно налягане, което има голямо значение за ефектив­
ността на прахоулавянето, за своевременно и ефективно контролиране на
използуваните води и т. н.
За да се повиши прахоулавящата способност на водата, при пробиване па
взривните дупки се използуват различни ценители и мокрители, които се
добавят в малки количества.-Независимо от добрите резултати, които се
получават, поради голямата трудоемкост и необходимостта от специални
смесителни съоръжения, помпени инсталации и др. те не са намерили при­
ложение у нас.
Пенообразувателите и мокрителите трябва да бъдат безвредни за човеш­
кия организъм както в течно, така и в диснергирано състояние, напълно
да се разтварят в различни видове руднични води — кисели, алкални и д р . ,
да не корозират металните тръбопроводи и машини, да нямат неприятен
мирис, да не горят и д р .
Поради недостига на чиста вода в някои рудници се използуват при про­
бивните работи з а м ъ р с е н и о б о р о т н и води, в които м и н е р а л н и т е примеси
достигат д о 1000 мг/л. Това наложи изграждането на пречиствателни инста­
лации за очистване па тези води от минерални примеси до саиита р ш п е
норми. Б . Иванов и Т . Бакърджиева са р а з р а б о т и л и автоматична пречи­
ствателна уредба за руднични води с дебит 6,5 м 3 /ч. Пречистването иа за­
мърсената вода с е основава иа физико-химически принцип. Д о б а в я н и т е
разтвори па алуминиев сулфат и варно мляко, встъпвайки в реакция по­
между си, образуват съединения, увличащи минералните примеси и пречи­
стващи водата. Предстои внедряването на уредбата в редица паши рудодо-
бивни рудници.
В случаите, когато използуването на вода ири пробивните работи е труд
но, било поради отдалечеността иа забоя и отсъствието па магистралеч тръ
бопровод, било поради малкото сечение иа изработката и др., както и ко-

37
 г а т о то е нежелателно (работи нри много ннскн или много високи темпера­
т у р и и относителна влажност), се преминава към пробиване на взривни
д у п к и със с у х о н р а х о у л а в я н е . O r хигиенна гледна точка сухото ugaxo-
у л а в я н е има някои съществени преимущества и ред мокрото н р а х о у л а в я н е , а
именно: у л а в я н е на фините ф р а к ц и и н р а х , които трудно се о м о к р я т от во­
дата, nnfinw;jna}{e пя птипгителпята в л а ж н о с т в работното мястЬ и д р .
Съществуващите конструкции с у х и прахоуловители представляват ком­
п л е к с от устройства з а у л а в я н е и и з с м у к в а н е на п р а х а , прахопровод з а
транспортиране на з а с м у к а н а т а п р а х и ф и л т р и р а щ и устройства.] З а с м у к в а -
нето на п р а х а става през оста па б у р г и я т а на пробивния чук, след което
з а с м у к а н и я т п р а х по1 специален прахопровод (бронирантгатткуч) постъпва
във ф и л т р и р а щ и я прахоуловйтел, където"~с5"""утая^р. П р а х о у л о в и т е л я т пе-
'риоднчески се почиства. В зависимост от к о н с т р у к ц и я т а си прахоуловителят
може да обслужва е д и н или д в а пробивни ч у к а .
У нас Д . Д и м и т р о в и сътрудници (1972) са разработили конструкция на
с у х прахоуловйтел, о т г о в а р я щ на нашите миннотехнически условия. П р а х о ­
уловителят премина успешно пробните изпитания и предстои внедряването
M J в дълбоките топли р у д н и ц и .
Б о р б а т а с пра ха в минните изработки се води и посредством диспергир а -
нето па вода в местата па Тфахбобразуван^. Това се постига чрез използува-
пето на водни завеси, водни балони и патрони. Оросяването като средство
з а борба с п р а х а е едно от най-простите и л е к о осъществими средства з а
н а м а л я в а н е на запрашеността. З а целта се използуват различни конструк­
ции оросители: оросители с механично действие — работещи само с вода и
създаващи воден облак със сравнително едродисперспи водни к а п к и и оро­
сители с вода и сгъстен въздух (мъглообразуватели). Т е създават въздушно-
воден о б л а к с фини волни капчици. У нас през последните години б я х а раз­
работени оригинални конструкции оросители и мъглообразуватели {Д. Пет­
ров. 1970), които намериха приложение в нашите рудници.
П а ор о с яв а н е се подлагат стените п та ва н ът на изработките преди в зри -
вятшттети; сЗшГяТ газово-прахов облак_ггрц_взривяването и отбитата с к а л н а
маса с л е д взривяването, отбитата маса при товарене с товарачни машини
и скрСпериране, з а п р а ш е н а т а вентилационна с т р у я , и з л и з а щ а от з а б о я ,
к а к т о и товарачно-разтоварачните пунктове в р у д н и к а .
З а о р о с я в а н е на та ва на и стените на изработката се използуват оросители
с механично действие и мъглообразуватели.
З а оросяване на отбитата с к а л н а маса ири товарене с товарачни машини,
скрепериране, както и з а оросяване па товарно-разтоварните п ун ктов е се
^използуват само оросители с механично действие. З а оросяване на газово-
прахов 11я оЬлятгтетгзтголтутга-тшшлшгот~оросители, водни балони (пласт­
масови ч у в а л и с обем по 10 л и т р а , напълнени с вода и взривяващи се по­
средством взривен патрон едновременно с взривните дупки) и водни патрони,
поставени във взривните д у п к н (фиг. 5).
Оросяването на вентилационната с т р у я при последователното п р о в е т р я ­
ване на н я к о л к о работни места от една вентилационна с т р у я става с помощта
на водни завеси (фпг. 6).
М е т о д и и средства з а борба с взризнитс газовЬ. Основно н а п р а в л е н и е з а
намаляване опасността от o6pa>yiiaHew количества взривни га­
зове и настъпването на остри о т р а в я н и я е използуването ип рзрииии ве­
щества. имащи правилно разчетен кислороден баланс, п о з в о л я в а щ пълното
им (без остатък) изгаряне. \
Т1ри провеждането на взривни работи т р я б в а д а се имат п р е д в и д следните
в а ж н и моменти: запълването на взривните д у п к и , затанването и в з р и в я в а -
 нето им д а става съгласно и з и с к в а н и я т а , о с и г у р я в а щ и не само безопасно
пр о веж д а н е на взривяването, но и най-пълно и з г а р я н е на взривните веще­
ства. О т голямо значение з а това са състоянието на взривното вещество, на­
ч и н ъ т на съхраняването м у , видът на забивката. Взривяването т р я б в а д а с е

Ф и г . 5 . С х е м а н а р а з п о л а г а н е на о р о с и т е л я , в о д н и т е б а л о н и и п а т р о н и т е в з а б о я
J — воден патрон; 2 — воден балон; орзснтел

осъществява в к р а я на работната с м я н а , к а т о след провеждането му миньо­

рите напускат работното място и р у д н и к а . .Между всекн д в е работни смени
е установено задължително вре­
ме з а проветряване на р у д н и к а
•от големите количества п р а х и
взривни газове след провежда­
не на взривните работи. П р и
6-дневна работна седмина това
време е 2 часа, а при 5-дневна
работна седмина — 1 час.
П р и извършването на повече
о т един работен ц и к ъ л за смяна
в забоя, когато се н а ла га взри-
в я в а н е по време на смяната,
т р я б в а д а бъдат взети всички
м е р к и за недопускане обгазя­
ването на работниците. Т р я б в а
д а бъде устроена високоефектив- Ф и г . G. С х е м а на в о д н и т е з а в е с и
ira частична вентилация, като / — водопровод; 2 — ороснтел
замърсеният в ъ з д у х се о т в е ж д а
в мръсната вентилационна с т р у я , без д а преминава през д р у г о работно
място. Минималното време з а проветряване в този с л у ч а й е 15 ми­
нути. Взривяване но време на смяна при спазване на горните условия се
допуска само в г л у хите забои, имащи за д ъ л жи телн о комбинирана вентила­
ц и я , и то след специално разрешение на органите по техническата безопас­
ност. Абсолютно се з а б р а н я в а извършването на взривни работи по време на
с м я н а т а в експлоатационните блокове и камери, проветрявани с проходяща
вентилационна с т р у я .
Х и г и г н н и и з т к в и н и я к ъ м в е н т и л а ц и я п ш в р у д н и ц и т е . Правилно осъще­
ствената вентилация в р у д о д о б и в и н т в - Ш Ш И има огромно значем11R- JKITKTO за
нлрттатпгшрането на рудничния климат, т а к а и з а разреждането на п р а х а и
токсичните вещества д о пределно допустимите им концентрации. Неедно­
к р а т н о е доказано, че специфичните мерки з а ограничаване па прахообра-

39
 зуването, п р а х о о т д е л я н е т о и газссбразуването, съчетани с добра вентила­
ция на р у д н и к а , практически водят д о оздравяване на работната среда и
постигане на хигиенните нормц. Л о принцип естествената вентилация в руд­
ниците е недопустима. В и н а г и т р я б в а ТИ Г Р И Ч П Г Ь - П Я 1 Г У Г Т Р П И В П " ^ Г Р \ - ^ П Н И М : *
(обща и м^ТНа Или забоЛна) вептилация.1 Общата механична вентилация в
^рудниците се оГг.Щ^ствява с номсщта иа мощни стационарни вентилационни
устройства. Д е б и т ъ т на необходимото количество въздух за проветряване на
р у д н и к а трябва д а се изчислява преди всичко иа база иа разчетите за ин­
тензивността на п р а х о о б р а з у в а н е т о при конкретната експлоатационна об­
становка.
При проветряването на рудниците не се допуска последователното про­
ветря ване^ШГ^забоите^с една и съща вентилацйонТП! с т р у я | Според И . Ь .
Ъ о р Ш ф б й обемът на въздуха,тгойто сс BKtrpira в t w рудодобивиите
мини, трябва д а възлиза с р е д н о иа 18—20м 3 Лмин.за всеки подземен работник.
З а н у ж д и т е на практиката скоростта на д в и ж е н и е иа въздуха в забоите
м о ж е д а се и з п о л з у в а като надежден критерий за преценяване ефективно­
стта на вентилирането: при измерени скорости под 0 , 2 5 м сек. преценката е ,
че вентилирането е недостатъчноГ при скорост 0 . 2 5 м сек. преценката е, че
при средна интензивност на прахообразуването вентилирането е достатъчно,
но при по-иптепзивио и р а х о о б р а з у ва н е, за д а се направи благоприятна
преценка, скоростта трябва д а бъде м е ж д у 0 , 4 и 0 , 5 м сек., а при особено
тежки у с ло в и я — 0 , 7 м/сек.
В ъ з д у х ъ т , които се подава в шахтите, трябва д а бъде чист. В много с л у ­
чаи в рудодобив и ите мини вентилационната струя постъпва с прах в коли­
чества, които понякога надвишават допустимата хигиенна норма за запраш-
ване в рудника (2 мг/м 3 ). Допустимите копцеитрации на праха във входя­
щата вентилационна струя не могат д а бъдат повече от 0 , 5 мг/м 3 . Това на­
лага особено внимание при провеждане па мероприятията за пълно обезпра­
шаване на района о к о л о шахтата.
Когато общообменната вентилация не м о ж е да осигури проветряването с
чиста струя па отдалечени изработки (както и на глухи изработки), при­
бягва се д о устройване на местна механична вентилаци^. Тя м о ж е да б ъ д е
нагнетателна, смукателна или комбинирана. От хигиенно гледище трябва
д а се изисква устройването нл комбинирана вентилация, а когато е невъз­
м о ж н о това — нагнетателна. Самостоятелното използуване на смукателната
вентилация почти няма хигиенно значение, тъй като праховите аерозоли,
преди д а постъпят в смукателния тръбсировод, преминават ирез дихателната
зона на миньорите.
При нагнетателна вентилация въздухопроводът, монтиран на тавана
на изработката, достига б л и з о д о челото иа забоя (иа около 10—12 м).
Подаваният чист в ъ з д у х умива челото на забоя и създава свръхиалягане
в зоната на дихателните органи, предпазвайки ги от поемането на големи ко­
личества п р а х . Необходимото количество въздух, което трябва д а б ъ д е
подавано при нагнетателна вентилация към забоя, се изчислява по фор­
мулата;

рзаб = v/A.L.S (nvVmin),

където: А -— р а з х о д на взривно вещество за едно взривяване в забоя (кг);

S — светло сечение на глухата изработка ( п г ) ;
t — време за проветряване (минути). Обикновено то се приема д а
б ъ д е = 1 5 минути;
L — д ъ л ж и н а на глухата изработка (пт).

40
 При с м у к а т е л н а в е н т и л а ц и я вентилационният тръбопровод, мон ти ран
с т щ о на тавана на изработката, се поставя значително по-назад от челото
иа забоя (20—30 м). Необходимото количество въздух, което т р я б в а д а бъде
засмукаио от забоя, се определя по ф о р м у л а т а :

Р з « б . = - ^ р 5 ^ А . 5 ( 1 5 + 5 ) • (m 3 /min).
П р и комбинираната вентилация се монтират ио т а в а н а на изработката д в а
тръбопровода — нагнетателен и смукателен. При това дебитът иа с м у к а т е л ­
ния вентилатор т р я б в а д а бъде винаги с 3 0 % по-голям от този на нагнета-
телния вентилатор. Необходимото количество въздух, което т р я б в а д а по­
стъпва в призабойпата зона, се определя по формулата:
^ 15.6 г -
Qsiö. — — t у/A . S . lo • (mVmin),

където: L — разстояние от челото на смукателния тръбопровод д о з а б о я .

Обикновено се приема, че това разстояние пе трябва д а бъде по-голямо от
25—30 м.
Независимо от резултата, получен по горните формули, количеството
въздух, постъпващо в забоя при трите вида вентилация, т р я б в а д а б ъ д е
такова, че средната скорост на с т р у я т а в изработката д а о с и г у р я в а а к т и в н о
смесване на в ъ з д у х а с газовете. Според В. И . Воронин тази скорост ис т р я б в а
д а бъде по-малка от 0,25 м/сек. Това отговаря и иа изискването за минимална
скорост иа вентилационната с т р у я съгласно П р а в и л н и к а по техника на
-безопасността в рудодсбивците мини у нас.
Л и ч н а з а щ и т а на работнипите*. Едип значителен процент от трудовите
з^ТвттСлуКМ в рудници!С (тЖсло 2 0 % ) се д ъ л ж а т на пеползувапе на лични
предпазни средства или иа употреба иа такива, песъответствуващи иа усло­
в и я т а иа работа. Това показва голямото значение иа личните предпазни
средства з а п о н и ж а в а н е на травматизма.
Средствата за л и ч н а съшита иа р а б о т п и ш п е се поделят па: I прслпазеи
екип м п р е д п а з ш к п ш ^с пс с с д лс иия. Г О '
"ТТичиите предпазнисрТДстЕа с л>жа т з а п р е д п а з в а н е ср1аипзма на миньора
от вред1юто въздействие на неСлагснрПятните микрсклиматични условия,
Зш1рашеиослта~1Т¥ въздуха. л е йст ш:ТтО Ш Г с е к т р и че с к и яТс: к. "ли! |Ж сщ ите се
части па машините и механизмите, падащите къссве руда или скалц, вред­
ното въздействие па шума и вибргиТГит^ и л р .
В комплекса иа предпазния екни се включват: спсциалпото работно об-
л е к л о , ботушите, к а с к а т а и ^ ъ л ц и д ц и т е .
P a ö o f m r r o с б л е к л о пре д па зва тялото иа мипьсра от замърсявания, на­
мокряне и малки травми. То с л у ж и и като регулатор иа топлинното състоя­
ние на работника. Работното с б ле к ло на миньора включва к у р т к а п панта­
лон. Т е се изработват от плат, който трябва да има необходимите хигиенни
и защитни свойства. Работното облекло т р я б в а д а бъде л е к о и удобно .<а
работа, д а о с и г у р я в а необходимата въздухо- и тоилопроиицаемост, к а к т о
и хигроскопичиост. То т р я б в а д а бъде и здраво, за д а може да изпълнява
защитната си ф у н к ц и я , и същевременно д а пе стеснява д в и ж е н и я т а па ра­
ботниците. Съобразно условията на работа панталоните се подсилват на
коленете, а куртката — на лактите. Там, където се работи с акумулаторни
осветителни лампи, носещи се иа кръста, панталоните се подсилват и на
мястото, където се носи а к у м у л а т о р ъ т на л а м п а т а .

* Отнася се и з а въгледобивното п р о и з в о д с т в о .

41
 При работа с механизми с о п а с н и движещи се части работното облекло
е комбинезон, който плътно о б х в а щ а тялото на работника.
З а работа в мокри забои и в комини работното облекло се прави от мека
гумирана материя.
З и м н о време на работещите на повърхността на рудника, както и на ра­
ботниците, извършващи презакрепване на изработки по главните вентила­
ционни пътища, а също и иа т е з и , работещи в руддворовете на отделните
хоризонти на шахтата, п о която постъпва вентилационната струя, се раз­
дава ватирано работно облекло.
Работните ботуши (обувки) защитават краката на миньорите от механични
тр^Бми, влага и студ. Т е трябва д а бъдат здрави, улобпи за носене, хигие-

З а защита иа главата о т нараняване от падащи предмети или отделни

скални и рудни късове всеки миньор з а д ъ л ж и т е л н о носи специална защитна
миньорска каска. Тя се изработва от материали, притежаващи високо съ­
противление на у д а р (каската трябва д а издържа удар от 45 N , б е з д а с е
счупи, като при това работникът не трябва д а получи травма). Каската
трябва д а бъде удобна з а носене, д а осигурява д о б р о проветряване па гла­
вата, д а запазва от намокряне и о т действието на електрическия ток.
З а предпазване на ръцете на миньорите от нараняване с е използуват ра-
ботни ръкавици. Т е с е изработват от материя, която позволява свободна
манипулация при различните видове работи. Брезентовите ръкавици, които
при намокряне се втвърдяват и стават неудобни з а работа, наранявайки при
това ръцете па работника, не са подходящи за руднични условия. П р и ра­
бота с електрически машини и съоръжения с е употребяват специални д и ­
електрични ръкавици.
Тъй като нри работа в минни у сл о ви я работното о б л е к л о силно се замър­
сява. то трябва редовно д а се и з п и р а и дезинфекцира. Това трябва д а става
най-малко иелиъж сеТчТГГЧИО^ В Н я к о и о т нашите рудници изпирането на
работното облекло става всекидневно.
Към предпазните ирисиособлеиия спадат: скобите за предпазване па ръ­
цете от наранявания при р я з а н е п а дървени подпорни материали; предпаз­
ните колани, с л у ж е щ и з а предотвратяване паданията при работа в шахти
и комини; предпазните очила; противопраховите маски; аптифоните и д р .
Предпазните ирисиособлеиия играят важна патя в комплекса от сред­
ствата, осигуряващи безопасността на тр у д а . И з п о л з у в а н е т о им спомага з а
предотвратяване на редица трудови злополуки и професионални заболява­
лия.
Предпазните иояси и колани са предназначени д а предотвратяват пада­
нията на работниците при извършване на монтажни и ремонтни работи в
шахтите и комините. Съобразно конструкцията си те биват пояси, снабдени
със спасително въже, и колани с презрамки. И двата вида закрепващи пред­
пазни средства трябва д а бъдат изработени от здрави материали, устойчиви
па действието па микроклиматичните руднични условия. Освеи това те
трябва д а осигуряват у д о б с т в о и сигурност на защитата при работа.
' Предпазпите очила с л у ж а т з а защита иа очите о т у в р е ж д а н е и замърся­
ване.
П о конструкцията си те биват от открит или закрит тип, а по п р е д п а з и а -
чението си: с р е щ у прах, минерални и метални частици, агресивни пари и
течности, токсични газове и различни вредни лъчения.
| Конструкцията и размерите на очилата трябва д а ос игуряват максимално
з р и т е л н о Т ю л ^ Освен това те пе Оива д а създава _ т~иепрнятно чувствсГи бо-
л е з н е н натиск в ъ р х у лицето, д а предизвикват дразнене, екземи или възпа-

42
лителни процеси па кожата, с която са в допир. Очилата трябва д а се фик
сират д о б р е в ъ р х у лицето, а прикрепващите устройства д а д а в а т въз.мож*
пост за д о б р о индивидуално пагаждане.
З а защита на миньорите о т вреднот^ въздействие на силпкозо-опаспия
п р а х в нашите рудници с е използуват противопраховите полумаски. Пай-
голямо разпространение у н а с са намерили маските от типа «супертукан».
Т е с е състоят от лицева част от микропореста гума, която покрива носа,
устата и минава под брадата, и регулируеми гумени ремъци з а поддържа­
нето й към главата. Т о з и тип маски имат средпа п р а х о з а д ъ р ж а щ а способ­
ност 8 6 , 5 % . З а д а могат ефективно д а бъдат използувани, противопраховите
маски трябва периодично д а бъдат почиствани с вода и с а п у н .
Индивидуалните ш у м о з а г л у ш и т е л и (аитифони) са предназначени за на­
маляване па шума при различните технологични процеси д о пределно д о п у ­
стимите н о рми . Т е биват вътрешни и външип'.
Вътрешните аитифони представляват малки к у х и прибори от мека пласт­
маса, които лесно се почистват и стерилизират. Като вътрешни аитифони
често се използуват и парчета памук, восък и д р . , моделирани по с л у х о в и я
апарат. Този тип аитифони не са намерили п р и л о ж е н и е в пашите рудници,
поради това че шумозаглушителната им характеристика не отговаря на из­
искванията за заглушаване на шума, породен от рудничните машини.
Външните аитифони се състоят от д в а наушника от твърда пластмаса
снабдени с вътрешни възглавнички от мека пореста материя. Посредством'
специално окачащо устройство антифоните се свързват с предпазната каска.
У пас са разработени специални аитифони и окачващо устройство за при­
крепването им към защитни миньорски каски ( Д . Д и м и т р о в , II. М а р к о в .
Т . Бакърджиеви).
Основните изисквания към антифоните са: д о б р е д а покриват и прилепват
към у х о т о , д а пе създават неблагоприятно усещане и болезнен натиск при
носене, д а не д р а з н я т к о ж а т а , д а имат добри шумозаглушаващи характе­
ристики, д а могат д о б р е д а се почистват.
Санитарно-бипюви помещения*. Всеки р у д н и к трябва д а има свой битов
комбинат, представляващ комплекс от битови и административни помеще­
ния, обединени в обща сграда. Той се разполага б л и з о д о входа на р у д н и к а .
Основните помещения на битовия комплекс е необходимо д а се разполагат
в следния ред: непосредствено д о входа на сградата — помещенията з а наз­
начаване на смените, с л е д това банята и лампистериата.
Работникът, идвайки па работа, най-напред преминава п р е з назначението,
където получава задачите си за смяната. След това преминава през събле­
калните и банята и накрая, получавайки лампата си заредена, влиза в р у д ­
ника. При излизане от рудника той преминава ио обратния път.
Във всеки рудник трябва да има отделни санитарно-битови помещения
за м ъ ж е , ж е н и и за ръководния персонал.
В сградата на битовия комбинат трябва д а има кабинети за облъчване с
кварцови и солуксови лампи (кабинети-фотариуми). Те трябва д а бъдат
_близо д о банята, за д а могат с л е д изкъпването си работниците д а преминат
облъчване, траещо обикновено 3 — 5 минути.
В съблекалните, където се съхранява работното облекло, броят на гар­
деробите трябва д а съответствува на списъчния състав па подземните и над­
земните работници, а в съблекалните за чистото всекидневно облекло
на броя па работниците от посочените категории, заети в д в е пай-мпогочис-
л е п и съседни смени.

* Отнася се и за въгледобивното производство.

43
 Съблекалните и душовете в баните трябва да имат т а к а в а пропускателна
способност, че смяна с максимален брой работници д а може д а се измие и
преоблече з а не повече от 45 м и н у т и .
З а измиване в баните трябва да се подава чиста питейна вода с темпера­
т у р а 35—40° С и дебит средно 60 л и т р а на подземен работник и 40 литра на
надземен работник.
R битовия комбинат е необходимо д а бъде устроен и медико-санитарен
пу нк т , снабден с необходимите медикаменти, материали и а п а р а т у р а за
о к а з в а н е на първа долекарска помощ.
Всеки битов комбинат т р я б в а д а има освен горепосочените помещения и
помещение, в което се монтира механичната перална инсталация, работил­
ница за поправка на работното облекло, с у ш и л н я з а мокрото работно об­
л е к л о , дезинфекционна камера и складови помещения.
Медико-профилактични м е р о п р и я т и я и медицинско обслужване.* Поради
т е ж к и т е условия з а работа, които се създават в рудодобивната промишле­
ност, необходимо е д а се п р е д я в я в а т повишени изисквания към работниците^
и з я в и л и ж е л а н и е д а работят в този отрасъл на народното стопанство. Редица
з а б о л я в а н и я , к а т о туберкулоза, хронични възпалителни изменения на д и х а ­
телната система, пневмосклерози, бронхиална астма, бронхиектазии, забо­
л я в а н и я па носа и носо-глътката, нарушено носно дишане, заболявания на
д и а ф р а г м а т а , органични з а б о л я в а н и я на сърдечпо-съдовата система и други,
представляват абсолютни противопоказания з а постъпване на работа в р у -
додобивните м и н и .
З а работниците от рудодобива са създадени 'специални санаториални з а -
ведения и профилакториумц, където те да могат д а почиват и възстановяват
з д р а в е т о - СТГ —1
З а своевременно установяване на най-ранните признаци на настъпили
професионални у в р е ж д а н и я (на първо място пневмоконн^зи) съществено
значение има качественото и целенасочено провеждане n ä задължителни
периодични медицински п р е г л е д ^ .
" З а п о в и ш а в а н е имуноОиологиЧГната активност на организма на миньорите
и з а н а м а л я в а н е възможността з а настъпване на простудна патология в по-
крупните минни обекти, к а к т о вече бс споменато, трябва да се устройват
специални фотариуми в битовите комплекси.
Своевременното о к а з в а н е на медицинска помсщ на пострадалите е от го­
л я м о значение з а опазване здравето на работещите.
Всеки подземен работник трябва да бъде снабден с ' индивидуален превър­
зочен пакет в . п р а в а т м д ^ м п и ^ р м я обвивка, а лицата от техническия и над­
зорен персонал — най-малко с по два индивидуални превързочни пакета.
Освен това па определени места на повърхността на рудника, както и в
руддворовете и в близост д о работните места трябва да бъдат обзаведени
аптечки с медикаменти и материали з а първа долекарска помощ. Н а опреде­
л е н и места в р у д н и к а , добре известни на всички подземни работници, трябва
д а се с ъ х р а н я в а т носилки за удобно пренасяне на пострадалите д о повърх­
ността на р у д н и к а .
З а рудници, имащи повече от 600 души подземни работници, трябва да
се устройват подземни медико-санитарни тгуиктоге яа г ъ р в а помощ, снабдени
г "необходимите медикаменти, превързочни материали и инвентар. Т е з и
пунктове трябва д а имат телефонна връ зк а с повърхността на р у д н и к а .

* О т н а с я се и з а подземпия добив на в ъ г л и щ а .

44
Х И Г И Е Н А НА Т Р У Д А П Р И П О Д З Е М Е Н Д О Б И В ИА ВЪГЛИША

СИСТЕМИ НА Р А З Р А Б О Т В А Н Е И О С Н О В Н И
Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

Системите иа р а з р а б о т в а н е при п о д з е м н и я д о б и в на въглища се поделят на четири г о л е м и

групи:
Фронтови системи н а р а з р а б о т в а н е . Ири т о з н в и д систсми пластът се р а з р а б о т в а с
п р а в о л и н е е н непрекъснат з а б о и , наричан ф р о н т . Фронтовите системи от своя страна би­
ват; фронтови системи с р а з д е л я н е е т а ж а на п о д е т а ж и и фронтови системи на р а з р а б о т ­
ване б е з р а з д е л я н е на е т а ж а на п о д е т а ж и (системи фронт — е т а ж ) .
Фронтовите системи на р а з р а б о т в а н е са н а й - п о д х о д я щ и при е к с п л о а т а ц и я на в ъ г л и щ н и
пластове, опасни поради о б р а з у в а н е на г а з метан, както и при въглищни пластове с мощ­
ност д о 1,5 метра, при различни ъгли на з а л я г а н е на пласта и при о к р ъ ж а в а щ и с к а л и с ъ с
с р е д н а устойчивост. И з з е м в а н е т о на въглищата във фронта с е извършва посредством
и з п о л з у в а н е т о на подкопни машини, п р о б и в н о - в з р и в н и работи и различни видове ком­
байни.
В х и г и е н н о о т н о ш е н и е фронтовите системи се х а р а к т е р и з и р а т с ъ с с р а в н и т е л н о д о б р а
вентилация на работните места, което о п р е д е л я з н а ч и т е л н о по-малката з а п р а ш е н о с т ,
която се о б р а з у в а при и з з е м в а н е т о на въглищата. В с л у ч а я з н а ч е н и е има и и з п о л з у в а ­
нето на комбайни, с н а б д е н и с о р о с и т е л и з а о м о к р я н е т о на отбитата въглищна м а с а .
С т ъ л б о в и системи н а р а з р а б о т в а н е . И р и т е з и системи преди з а п о ч в а н е на очистиите
работи в пределите на е т а ж а и л и п о д е т а ж а се п р е к а р в а т п р е д в а р и т е л н о н а р е з н и и з р а ­
ботки, които р а з д е л я т е т а ж а ( п о д е т а ж а ) на о т д е л н и части — стълбове, които се и з з е м ­
ват по време на очистиите работи, В з а в и с и м о с т о т вида на стълбовете системите биват;
стълбови системи с дълги стълбове и стълбови системи с къси стълбове. Стълбовите си­
стеми с дълги стълбове се х а р а к т е р и з и р а т с п о - г о л я м а з а п р а ш е н о с т на в ъ з д у х а (в с р а в ­
нение с фронтовите системи) поради наличието на голям б р о й г л у х и з а б о и . Стълбовата
система с къси стълбове с е г а се п р и л а г а р я д к о , и т о г л а в н о з а и з з е м в а н е на с и л и ц и й
и в случаите, когато т р я б в а да б ъ д а т иззети въглища о т пластове, з а л я г а щ и в о с о б е н о
слаби и л е к о о б р у ш в а щ и се с к а л и . П р и н е я в е н т и л а ц и я т а е твърде з а т р у д н е н а п о р а д и
големия б р о й г л у х и з а б о и , което води д о но-големи к о н ц е н т р а ц и и на п р а х а и о п а с н о с т
о т натрупване на големи количества р у д н и ч е н г а з (метан).
К а м е р н и системи н а р а з р а б о т в а н е . К а м е р н и т е системи се и з п о л з у в а т при р а з р а б о т ­
ване на мощчи и стръмно з з л я ^ а щ я п л а с т о в е . П о р а д и х а р а к т е р а на въглищните п л а с т о в е
у нас такива системи не с е п р и л а г а т .
К о м б и н и р а н и системи н а р а з р а б о т з а н е . П р е д с т а в л я в а т к о м б и н а ц и я м е ж д у фронтовите
сисгСмн и с т ъ л б о з и т е системи. И з з е м н а н е т о на в ъ г л и щ н о т о поле става в два с т а д и я —
п ъ р в о н а ч а л н о с е и з п о л з у в а п р и н ц и п ъ т на фронтовите системи, като очистиите работи
с е провеждат така, че м з ж ^ у и з р а б о т е н и т е пространства остават стълбови в ъ г л и щ а , с л е д
което следва вторияг стадий — и з з е м в а н е на стълбовете в ъ г л и щ а . Х а р а к т е р е н п р е д с т а ­
вител на т а к о з а р а з р а б о т в а н е е камгрно-стълбовата с и с т е м а .
От хигиенно гледища та^зн система се х а р а к т е р и з и р а с ъ с з а т р у д н е н а в е н т и л а ц и я на
камерите, козто водч д о п о в и ш з н о з а п р а ш в а н е и в ъ з м о ж н о с т з а н а т р у п в а н е на в ъ г л и ­
щен г а з .
При прокарване на минни и з р а б о т к и по с к а л а п р о и з в о д с т в е н и т е п р о ц е с и не се раз­
личават о г тези в р у д о д о б и в а . Е д и н с т в е н а т а р а з л и к а се състои в това, че поради нали­
чието иа г а з метан във въгледобив и ите р у д и с е н а л а г а и з п о л з у в а н и т е машини и с ъ о р ъ ­
ж е н и я да бъдат с противовзривно и з п ъ л н е н и е .
При изземване" на въглищата о с н о в н и т е п р о и з в о д с т в е н и процеси с х е м а т и ч н о могат
да бъдат представени по с л е д н и я начин;
Подкопаване на в ъ г л и щ н и я п л а с т . З а п о - л е с н о т о отбиване на въглищата във в ъ г л н щ -
иите фронтове ( б л и з о д о пода на и з р а б о т к а т а ) по цялата д ъ л ж и н а на фронта се прави под-
коп с помощта на подкопна машина (фиг. 7). П о т о з и начин с е с ъ з д а в а о щ е една открита
плоскост.
Отбиване на в ъ г л и щ а т а с р ъ ч н и к ъ р т а ч н и чукове. К о г а т о в ъ г л и щ н и я т пласт е напу­
кан посредством къртачните чукове (фиг. 8), въглищата се отбиват направо б е з провеж­
д а н е т о на пробивно-взривни работи. К ъ р т а ч н и т е чуко ве могат да бъдат пневматични или
да с е п р и в е ж д а т в д в и ж е н и е посредством е л е к т р и ч е с к и т о к .
Комплексно изземване н а в ъ г л и щ а т а н а ф р о н т а посредством в ъ г л и щ н и к о м б а й н и . Ком­
байните са машини, извършващи всички о п е р а ц и и по и з з е м в а н е т о на въглищата — под­
копаване, отбиване и н а т о в а р в а н е т о им па т р а н с п о р т ь о р и . Съществуват различни кон­
с т р у к ц и и на въглищни комбайни — з а и з з е м в а н е на широки и тесни пластове, з а п р о ­
карване на изработка по въглищата, з а и з з е м в а н е на стръмни въглищни пластове и д р .

45
 П р о в и в а н е на в з р и в н и д у п к и в ъ в в ъ г л и щ н и пластове. О с ъ щ е с т в я в а с е н а н - ч е с т о с р ъ ч н и
или колоикови слектроборки, много по-рядко с пневматични пробивни чукове.
З а р е ж д а н е и взривяване н а п р о б и т и т е в з р и в н и д у п к и . И з в ъ р ш в а с е к а к т о в р у д о д о ­
б и в а с т а з и р а з л и к а , че и з п о л з у в а н и т е в з р и в н и в е щ е с т в а т р я б в а д а б ъ д а т а н т и г р и з у т н и .

Ф и г . 7 . С х е м а на п о д к о п н а м а ш и н а във ф р о н т а ( п л а н а )

З а к р е п в а н е н а ф/юнтоеетс. В ъ в в ъ г л е д о б и в а з а к р е п в а н е т о на ф р о н т о в е т е е от о с о б е н о
г о л я м о з н а ч е н и е . З а к р е п е ж с е и з п о л з у в а т п р е д н в с и ч к о д ъ р в е н и к р е п е ж н и р а м к и , ме­
т а л н и р а м к и , к а к т о и п р и д в и ж в а щ и с е м е х а н и з и р а н и щ и т о в е (фиг. 9 ) .
О б р ц ш в а н е на и з з е т о т о п р о с т р а н с т в о . О б р у ш в а н е т о на и з з е т о т о п р о с т р а н с т в о м о ж е д а
б ъ д е п ъ л н о и л и ч а с т и ч н о . П р и п ъ л н о т о с б р у ш в а н е т а в а н ъ т на ф р о н т а с е п о д д ъ р ж а о т
призабоиния к р е п е ж на е д н а сравнително тясна ивица, з а д която скалната маса с е о б -
р у ш в а . С л е д и з з е м в а н е на п о р е д н а т а
лента от фронта й закрепването и преме­
с т в а н е т о на т р а н с п о р т ь о р а , п р е д и ш н а т а
лента се о б р у ш в а , като к р е п е ж ъ т й с е
изважда посредством специални приспо­
собления.
З а п ъ л в а н е н а иззетото простран-
ство. П р и н я к о и с и с т е м и на р а з р а б о т ­
в а н е с е н а л а г а з а п ъ л в а н е на и з з е т о т о
Фиг. 8 . Къртачен чук пространство. Т о се извършва с раздро­
бена скална маса или пясък. Запълне-
п и е т о м о ж е д а б ъ д е су.хо и л и х и д р а в ­
лично.
Транспорт на въглищата. Транспор­
тът на отбитите в ъ г л и щ а с е и з в ъ р ш в а
посредством верижни транспортьори и
гумени транспортни ленти.
В е р и ж н и т е транспортьори представ­
л я в а т т р а н с п о р т н о с ъ о р ъ ж е н и е с не­
прекъснато действие, работният орган
на който е б е з к о н е ч н а верига с ъ с з а к р е ­
п е н и към н е я м е т а л н и п л а с т и н и . П р и
д в и ж е н и е т о на в е р и г а т а т я з а х в а щ а ч р е з
металните с и пластини отбитите въгли­
ща и г и п р е м е с т в а п о м е т а л е н у л е й п о
направление на движението. Гумените
транспортни ленти като работен о р г а н
Фиг. 9 . П р и д в и ж в а щ се м е х а н и з и р а н щит
и з п о л з у в а т д в и ж е щ а с е п о р о л к и гъв ­
кава гумирана лента. Т е служат за
транспортиране на въглищата п о главните извозни пътища на рудника.
Н а п о с л е д ъ к с е п р и л а г а т и х и д р а в л и ч н и с п о с о б и з а д о б и в а н е на в ъ г л и щ а . О т б и в а н е т о
п а в ъ г л и щ а т а с е о с ъ щ е с т в я в а п о с р е д с т в о м м о щ н а с т р у я в о д а п о д н а л я г а н е -10 и п о в е ч е
атмосфери. Отбитите въглища с е смиват и поемат от водата. Въглищният шлам чрез тръ­
б о п р о в о д и и п о м п и с е и з к а р в а на п о в ъ р х н о с т т а в б а с е й н и , к ъ д е т о с т а в а у т а я в а н е т о на
въглищата.
П р и м а л о м о щ н и и в и с о к о л е ж а щ и в ъ г л и щ н и п л а с т о в е н я к ъ д е с е и з п о л з у в а т. нар. под­
з е м н а г а з и ф и к а ц и я . Т о з и м е т о д с е с ъ с т о и в т о в а , че с е п р о б и в а т д у п к и д о б л и з к о л е ж а ­
щите и маломощни въглищни пластове, като последните се запалват и изгарят бавно при
н е д о с т и г на в ъ з д у х . О т д е л н и т е г а з о в е с е х в а щ а т , п р е ч и с т в а т и и з п о л з у в а т ч р е з с п е ц и а л н а

46
 г а з о п р о в о д н а м р е ж а з а б и т о в и и п р о м и ш л е н и ц е л и . Т о з и н а ч и н н а е к с п л о а т а ц и я на в ъ г ­
л и щ н и п л а с т о в е е интересен о т х и г и е н н о г л е д и щ е , т ъ й като при н е ю не с ъ ш е с т в \ в а т как­
вито и д а са подземни дейности.

Ч УСЛОВИЯ Н А ТРУ

У с л о в и я т а н а т р у д а във в ъ г л е д е б и в м и т е м и н и в о с н о в н и л и н и и с а твьрде-
с х о д н и на т р у д о в и т е у с л о в и я , които с а н а л и ц е в р у д о д о б и в ^ , тъй като и
' т у к а с е к а с а е з а добив' н а П о л е з н о и з к о п а е м о н о гюдземе]1_снос^б с и з п о л з у ­
ването H Ü сводни инструменти, машини и съоръжения^
М икрокл tut d m . М и к р о к л и м а т и ч и и т е у с л о в и я В Ъ Р в ъ г л и щ н и т е р у д н и ц и
ce^Trpt^erWT^QT с ъ щ и т е ф а к т о р и и п а р а м е т р и , к о и т о о п р е д е л я т с ъ с т о я н и е т о
iia м е т е о р о л о г и ч н и т е у с л о в и я и в р у д о д е б и в н и т е м и н и . В ъ в в ъ г л е д е б и в а
о б а ч е има и д о п ъ л н т е л и и MCMCHTI}, КОИТО В Л И Я Я Т н е б л а г о п р и я т н о в ъ р х у
м и к р о к л и м а т а ( г л а в н о з а з а ви ш а в а н е т с м п е р а т \ р а т ^ н а р у д н и ч н и я в ъ з д у х ) .
П о н р и п ц и п ^веитилирапето па въгледебивипте мипи поради о б щ о взето
п о - м а л к и т е с е ч е н и я на и з р а б о т к и т е е з н а ч и т е л н о затрудненок, к с е т о с е о т р а ­
з я в а н а т е м п е р а т у р а т а п а в ъ з д у х а в ^ з а б о и т е . U c в е й т о в а к р е п е ж п и т е меро--
п р и я т и я т у к с а почти з а д ъ л ж и т е л н о и з и с к в а н е , [ а гниенето на д ъ р в е н и я ма­
т е р и а л и л и с а м о з а п а л в а н е т о м у , к а к т о и с а м о ^ п а Л в а П С Т б п а въгли1иата 1 в,
обрушовките с ъ щ о така м о ж е д а д о в е д е д о повишаване на т е м п е р а т у р а У .
Наличието на оТнища о т п о ж а р и с ъ щ о могат д а с е отразят па температурния
р е ж и м в м и н н и т е и з р а б о т к и п р я к о и л и к о с в е н о -— п о р а д и з а т р у д н е н а т а в е н ­
т и л а ц и я на изработките при тези у с л о в и я . , В с и ч к о това обяснява факта,
з а щ о във въгледебива при равни д р у г и условия с е установяват по-високи
т е м п е р а т у р и и се^ с т и г а д о п о - и з р а з е н и с т е п е п и п а п р е 1 р я в а 1 \ е , о с о б е н о в,

/ / . С . Исасв и В . Г . А1ацик ( 1 9 7 1 ) с ъ о б щ а в а т с л е д н и т е д а н н и з а т е м п е р а ­
турите във въгледобивии мини на Д о н б а с ; при £ 6 метра дълбочина сред­
ните температури и р е з зимата са 13,8° С, а п р е з лятото — 14,5° С при от-
н о с и т е л п а в л а ж н о с т с ъ о т в е т н о 9 8 , 5 и 9 2 % . П а д ъ л б о ч и н а 150 м е т р а с р е д н и т е
т е м п е р а т у р и п р е з з и м н и я и п р е з л е т н и я п е р и о д с а о к е л о 17,3° и 19,5° С п р и
о т н о с и т е л н а в л а ж н о с т 9 4 и 9 5 , 7 % . Н а д т л б о ч и п а 5С() м с р е д н и т е т е м п е р а ­
т у р и д о с т и г а т 2 0 , 7 и 2 2 , 9 ° С п р и о т н о с и т е л н а в л а ж н о с т 9 6 и 9 4 % . В naii-
дълбоките шахти температурата е значително по-висока, като достига при
д ъ л б о ч и н а 1€С0 м о к о л о 3 0 — 3 2 ° С .
Ш у м u еибрац! i . И з т о ч н и ц и н а ш у м в ъ в в ъ г л е д е б и в п и т е м и н и с а р ъ ч н и т е
п р о б и в и н ин-ет|)ументи ( е л е к т р о б о р к н и л и и р е б и в н и чукове),^ къртачните
ч у к о в е , въ1\ТГШП1ШТг к о м б а й н и , п р о х о д ч е с к и т е к о м б а й н и , | т о в а р а ч п и т е "и
д р у г и MIUTHTT м а ш и н и и в е н т и л а т о р и т е ( е л е к т р и ч е с к и и п п е Е м а т и ч н и ) , и з -
ТСол^увапи з а ч а с т и ч н о п р о в е т р я в а н е н а и з р а б о т к и т е .
Д о к а т о електроборките при работа генерират ш у м около 8 5 — 9 0 d B , т о
п р о б и в н и т е ч у к о в е и т у к с е х а р а к т е р и з и р а т с ъ с з в у к о в и н и в а о т 110 д о 120.
d B . Къртачните ч у к о в е при работа създават ш > м около 9 0 — 9 5 d B , въглищ­
н и т е к о м б а й н и •— о к о л о 9 0 — 9 5 d B , п р о х о д ч е с к и т е к о м б а й н и — о к о л о 9 5 —
105 d B , с ъ б и р а т е л н и т е и г о в а р а ч н и т е м а ш и н и — о к о л о 9 0 — 1 0 0 d B и т. н .
Вентилаторите з а частично проветряване създават значително интензивен
ш у м — о т 100 д о 120 d B .
П р и проучване па ш у м а в подземните рудници на Д М П «Бобов дол»
С . Максимов (1972) д а в а с л е д н а т а о б о б щ е н а х а р а к т е р и с т и к а н а з в у к о в и т е
нива п о работни места, процеси и работа с отделни инструменти и машини
(табл. 9).

: 47
Таблица 9

Л и з о на ш у м а в Д М П « Б о б о в д о л »

В и д на р а б о т н а т а о п е р а ц и я П и в о на ш у м а
и работното място в dB С р е д н о ниво на ш у м а в d B

1
Фронт — при м е х а н и з и р а н о и з з е м в а н е 87—90 90
Забой при м е х а н и з и р а н а работа 88—93 92
Т р а н с п о р т на въглища 87—96 92

Посочените данни показват, че във въгледобива също се работи при шум,

които е над нормата (с 5—10 dB).i
•"'^Отделните машини и съоръжения се характеризират със следните звукови
нива (табл. 10):

Таблица 10
Нива н а ш у м а п р и в ъ г л е д о б и в н и т в м а ш и н и

Минни машини Н и в о на ш у м а в d B С р е д н о ниво на ш у м а в d B

1
Електроборки 74—87 85
Комбайни 89—93 91
К р а ц о в а машина 88—90 89
Събирачна машина 87—89 89
Верижни транспортьори 95—95 95
Гумени т р а н с п о р т ь о р и 84—87 85
Ангажирани барабани 92—96 93
Хаспели 90—92 91

Изводите, които могат да се направят от изложените данни, са, чс^в на­

шите въгледобивни мини звуковите нива на шума, създаван от електробор-
ките при пробиване па взривни дупки във въглищни пластове, се в границите
па нормата или малко пад пея. Същото се отнася и за шума, генериран от
транспортните гумени ленти. Шумът от събирачните п товарачпите машини,
от комбайните, верижните транспортьори и други машини и съоръжения е
с 5—10 dB пад нормата.
I I . С . Ясасв и Б. Г. Л1а?(а/с (1961) привеждат следните данни за шума във
Б ъ г л е д о б и в п п т е мини па Московския басейн: при работа на къртачни чу­
кове — 90—92 dB (с преобладаване па честотите от 50 д о 2300 Hz); при ра­
бота па комбайн,«Донбас» — 94 dB (с преобладаващи честоти от 50 до 1700
11z); при работа па проходчески комбайн ПК-2М — 100—104 dB (с преобла­
даващи честоти от 50 до Ö00 Hz); при преминаване на електровоз—'около
100 dB .
* Изложените дапии показват, че! интензивността па шума във въгледобива
при р а з л и ч и т е производствени опе^аЩпГ^Тто^слаоо ii3pa3eiia. отколкото в
рудодобива. Това обяснява п сравнително по-малко изразеното неблаго­
приятно въздействие на шумовпбрационпия фактор във въгледобивните
рудппци. Според паши изследвания увреждания на слуха от различна сте­
пен се установяват в около 45% от миньорите, и то след една минимална
експозиция от 5 до 7 години.
При изследване на миньори в СССР са намерени данни не само за адапта­
ция па организма към шума, но и за изразена слухова умора (за честоти от

40
 130 д о 600 Hz), което п о к а з в а възможността за развитието иа професионална
твърдоухост при по-продължителна експозиция иа шумовото въздействие.
( В ъ в въгледобива осиовио значение имат локално действуващите вибра-
ции! на които с е миттьор и те при работа с електроборките, къртаЧ-
пите чукове и евентуално пневматичните перфоратори.
""1 Характерът на вибрациите, генерирани от електроборките, се определя
о т те.хните обороти, от това дали се извършват пробиви на въглищни пла­
стове или пусти породи и от твърдостта на въглищат^а. У нас данни за л о ­
калните вибрации, на които се излагат работниците при работа с електро-
борки и при различни но посока пробиви, дава С . М а к с и м о е (табл. 11).

Таблица 11
В и б р а ц и о н н и п а р а м е т р и на някои м а ш и н и

Октанни честоти в Hz
.Място иа и *мераането, Посока на при
инструмент бива
50)
31.5 63 125 Г50 1 юо

Р у д н и к «Бобов
ДОЛ»
електроборка нагоре — к о с о 4.0 2.32 0,96 0,64 0,96 1,88
по пробив на хоризонтално 5.7(3 4,32 1.44 1,44 2,24 1,28
въглищни
пластове надолу — косо 15.84 1,20 0,96 0,48 0,96 0.51
Р у д н и к «Мала-
MOBO /
Елсктроборка нагоре — к о с о 19.02 2,88 1,68 1,28 0,04 0.51
при пробив хоризонтално 0,7« 3,20 1,84 1,11 3,20 1.28
във в ъ г л и щ е н
гитист надолу — косо 5.90 2,70 3,36 0,04 2.24 0.94
Р у д н и к <'.Ми-
)«ьор»
електроборка нагоре — к о с о 8,89 5,10 2.32 1.28 0,90 1,88
при п р о б и в
във в ъ г л и щ е н
пласт хоризонтално 28,28 13,12 2,48 1,12 0,64 1,88
надолу — косо 13,76 5,24 2.56 0.80 0.96 0,64

Н о р м а на ниб-
роскорост
(см сек) 3,5 2,5 1.8 1,2 0,9 0,6

Изложени ie данни показват, че л о к а л и т е и и б р а щ т , измерени па ръко-

хваТкйте иа електроборките при работа във въглищни п л а с т о в е , <а ^средните
^честоти надвишават санитарно-хигиенните норми сл 1,5 д о 2 пъти, а за ви­
сок шч- честоти (öüü й TuöOrfz) са в г р а и и ц ш е иа нормата ил.ч "малко иид
нея. ^1аи-из|)азеии са отклонеииЯтгГв начЗЛОТй иа работата при забурването,
което вероятно се д ъ л ж и на липса на опора иа бургията. С навлизане във
въглищния пласт па електроборката вибрациите намаляват.
Характеристиката па пробивните чукове, които понякога се използуват
във въгледобива, е дадепа в съответния раздел на р у д о д о б и в и т е мипи.
I I С . И с и с н и В . Г . М а ц а к (1961) дават следната характеристика на л о ­
кални вибрации при работа с къртачии чукове: честота 16 H z при ампли­
туда ок о ло 3 , 6 мм, което превишава 2 пъти препоръчаната от /:. U А н д р е -
е в а - Г п л а н и н а величина на амплитудата за такъв вид ииструмепти.

4 >И1НОИ4 HI tlCHUIHH 01Р1СЛИ lit llpOH:tUOj(C r t t o T O

49
 Известно значение за миньорите от въгледобива имат/и общите вибршЬ^и,
на чието въздействие те се излагат при работа с различните видове комбайни..
Честотата на общите вибрации, геиерирапи от комбайна «До}1бас» (по данни
на И . С. Исасв и В. Г . М и ц а к ) , са възлизали па 3 2 — 3 8 H z при амплитуда
0 . 6 мм. Локалните вибрации на ръкохватката за управление на комбайна от
хигиенно гледище не са представлявали проблем (честота 3 Hz при ампли­
туда 0 . 8 мм).
От изследваните 151 работници за вибрационни увреждания (извършени
ст (.пециалисти от Центъра по хигиеиа) 115 са дали субективни оплаквания
ст болки 51 ръцете и изтръпване иа пръстите. При 72,8 % от изследваните
миньори е била намерена намалена вибросетивност. След провеждане иа
и у д о в а прсба о к с л о 25% от изследганите са имали забавено възстановя­
вано ма кожната температура. Намалена вибросетивност и забавено възста­
новяване на кожната температура едновременно са установени у 2 1 % , а
у по-големия брой от изследваните (около 5 2 % ) са налице промени само по
отношение на е д н о от двете р а з гл еж д а н и отклонения. Най-голям процент с
намалена вибросетивност са показали работници със значителен трудов
с т а ж — от 11 д о 15 години, а за забавено възстановяване на кожната тем­
пература — с трудов с т а ж м е ж д у 6 и 10 години.
Заключението на извършилите изследването е, че [не са били установени
изразени вибрационни у в р е ж д а н и я , което с е д ъ л ж и на характера на ви­
брациите, и общо взето — на неголямата дневна експозиция на вибрацион­
ното въздействие (не повече от 1 2 часа на работна смяна). При това наме­
рените промени се свързват не само с вибрационното въздействие, но и с
характера на извършваната работа — тежко физическо натоварване, с ъ п р о ­
водено с принудително п о л о ж е н и е иа тялото и със статично напрежение.
От приведените данни се вижда, че| вибрационната патология във въгледо-
блвната прсмишленост е значително^по-слабаштколкрто в р ^ ш д о б и в а .
П р а х . В каменовъглените мини прахът ^ вида — минералеи. който се
ьб{шауеа при прокарване на проходни галерии и други вентилационни и
транспортни шахти | и въглищен^ който се образува при процесите на д о б и в а
и транспорта на въглища.
Fi} а х с с б р а з у в а н е т о и самият минерглен прах са аналогични на тези при
рул( д о б и в а . Съдържанието на силициев двуокис записи от състава на норо|
дата, която "'Тесто пъти се състои от пясъчшТЦТГ
^ В ъ г л г щ н и я т п р а х се отличава значително от минералния\ както по съ­
став, така TTnö^HäWiTlTä^cüpäaybäH^ дисперсен състав и неведение във въз­
д у х а . ! Източниците на н р а х о с б р а з у в а и е са: работата на минните машкшi при
изземването и очистните работи, пребиването на д \ н к и , взривните дайоти
!' товарно-разтоварните р_а££лл1
Интензивността на нрахообразуването зависи от степента на механиза­
цията и мощността на добивните машини, характера на въглищата но отно­
шение на техните физико-механични свойства, водообилност на минните
изработки, състоянието на вентилацията и т. и.
Н а й - и н т е н з и в н о е нрахообразуването, при механизираното изземване на
въглищата с комбаЬни. Количеството нрПх, което с е образува при този про­
ц е с о р и линса H?J сбезнрашителин мерс ириятия, е огромно — м о ж е д а д о ­
стигне д о 50—/"0 г,м ;{ в ъ з д у х , като около 5% от него е йод 3 0 микрона
( М . С . Чтрсилский). Д о р и и при наличие на обезпраши тел ни мероприятия
запрашеността не сиада под 1С0 мг/м 3 , като относителният д я л на ситно
диспер с н и я п р а х е голям.
И . С . Исаев и В . Г . М а ц и к (1S61) съобщават, че във въгледобиви и те мини
на Подмосковския район (отличаващ се с голяма водообилност) заираше-

50
 ността при р а б о т а с к омбайн и з а м е х а н и з и р а н о и з з е м в а н е на въглищата е
б и л а о к о л о 2 0 0 мг м 3 . В с у х и т е ш а х т и на Д о н б а с к и я к а м е н о в ъ г л е н б а с е й н
при с ъ щ и я в и д д е й н о с т п р а х ъ т е б и л н е к о л к о к р а т н о по в е ч е .
| П о - с л а б а , но д о с т а т ъ ч н о г о л я м а е и н т е н з и в н о с т т а на п р а х о о б р а з у в а н е т о
при т о в а р о - р а з ю в а р а ч н и т е р а о о т п (15Г-0 W ) мглг'). П р и ГСРЧПрятнаване
коЯНеТГтранията rä~iTpaxa F T t l u o висока — о к о л о 100 м г м 3 ( И Х О Т П З ) .
З н а ч и т е л н о к о л и ч е с т в о п р а х с е с б р а з \ ^ а и при т р а н с п о р т а на въглищата
с т лентите и вагонетките.
1 Р е с н и л а б и л н а т а ф р а к ц и я i:a п р а х а е с т и с с и т е л н о н и с к а . .V/. Д о б р е в а ( 1 9 7 1 )
н а м и р а , че в С в о г е н с к и я и Б а л к а н с к и я к а м е н о в ъ г л е н б а с е й н ф и н а т а ф р а к ц и я
п р е д с т а в л я в а о к о л о 10% с т о б щ а т а м а с а на п р а х а или съответно о т 1 , 7 д о
6 м г м 3 в ъ з д у х , т . е . с к о л о 3 — 10 пъти тя е п о в е ч е , о т к о л к о т о в р у д о д о б и в а .
{ С ъ д ъ р ж а н и е т о на с и л и ц и е в д в у о к и с е . о б щ о в^ето. н и с к о , но е винаги
н а л и ц е . В чисто въгл! ш и и т е п л а с т о в е т е й и д г а о т п у к н а т и н и т е в т я х , п о
к о и т о с а ~ с с о с а д и л и ф и н и частици п р е з д ъ л г и я п е р и о д на о б р а з у в а н е т о иа
в ъ г л и щ а т а . В п о в е ч е т о с л \ ч а и сСаче при и з з е м в а н е т о на въглищата с е з а ­
с я г а и част с т т в ъ р д а т а п о р о д а , с т к о я т о t e о б р а з у в а м и н е р а л н а т а съставка
на п р а х а . Т а к о в а п р а х о с б р а з у в а к е е о с о б е н о и н т е н з и в н о при м а л о м о щ н и т е
и н а к л о н е н и п л а с т о в е , какъвто е с л у ч а я т с Б а л к а н с к и я ка м е но в ъг ле н б а ­
с е й н . П о д а н н и на М . Д с б р с / а ( 1 9 7 4 ) в а н т р а ц и т н и т е мини Б а л к а и б а с и
П и р и н с ъ д ъ р ж а н и е т о i:a с и л и ц и е в д в у о к и с с е д в и ж и м е ж д у 10 и 1 1 % .
{ Х а р а к т е р н а о с о б е н о с т на в ъ г л и щ н и я п р а х е , че т о й е с и л н о х и д р о ф о б е н ,
п о р а д и к о е т о е ф е к т и в н о с т т а на р л а ж н и т е Т н о с с б и j a с б е з н р а ш а в а н е е м н о г о ­
к р а т н о п о - м а л к ф о т к о л к о т о п р и м и н е р а л н и я . П о тези с п о с о б и , п р а в и л н о
п р и л о ж е н и , д о п р и н а с я т з а р я з к о н а м а л я в а н е на м и н е р а л н а т а ф р а к ц и я в ъ в
въ г л и щ н и я п р а х .
В ъ г л и щ н и я т n p a x j i i p n о п р е д е л е н и к о н ц е н т р а ц и и във в ъ з д у х а има в з р и в н и
.Li^ui'iCTBai В з р и р с с п а с н о с т т а на п р а х а с е о б у с л а в я е щ е с т к о л и ч е с т в о т о на
л е т л и в и вещества във в ъ г л и щ а т а . | О с о б е н о с п а с н а е к е м б и н а ц и я т а на вт.г-
л и щ е н п р а х и метан .У<ато д о л н а i p a h u n a . а _ьл).1Ш"и1ас11а__ки>ТГ1ентрация с е
п р и е м а .зО г м'{ В Ъ З Д У Х . , П р и в з р и в о в е , п ри чин ен и о т п р а х , с е о б р а з у в а из­
в ъ н р е д н о г о л я м о к о л и ч е с т в о в ъ г л е р о д е н о к и с , които с е р а з н а с я и з ц е л и я
р у д н и к , в с л е д с т в и е иа к о е т о б р о я т на ж е р т в и т е е и з в ъ н р е д н о г о л я м . В 1906 г.
в К у р и е — Ф р а н ц и я , при е к с п л о з и я на в ъ г л и щ е н п р а х са з а г и н а л и 1100
д у ш и , к а т о 8 0 0 са б и л и о т р о в е н и о т в ъ г л е р о д н и я о к и с .
) В и с о к а т а з а п р а ш е н о с т , к о я т о с е с ъ з д а в а във в ъ г л е д е б и ната п р о м и ш л е ­
н о с т , о т х и г и е н н а г л е д н а точка има в а ж н о з н а ч е н и е с о г л е д в ъз м о жно с т т а
з а вътШикването на н н е в м о к о н и о з и ! ( а п т р а к о з а , а н т р а к о с и л и к о з а и с и л и -
к о з а ) , на] н е с п е ц и ф и ч н и в ъ з н а л и т с л н н е и з м е н е н и я fT"^сллпгГе^ТйТх^пел!in iiъ-
ти щ а и о ч и т е , на. гнойни в ъ з п а л е н и я на к о ж а т а и д р . В м н о г о с л у ч а и тя
влошава в и д и м о с т т а , з а т р у д н я в а р а б о т а т а и п ов иш а в а опасността о т т р у -
- д< )В iT "зл ÖII о л у
Р у д н и ч н и ги1.ош. В р у д н и ч н а т а а т м о с ф е р а о с в е н о т р о в н и т е г а з о в е м о ж е д а
и м а Т х вс Min IстПТа р а з л и к а в к о н ц е н т р а ц и и т е на н о р м а л н и т е й съставки — ки­
слород и въглероден двуокис д о стенен опасна за живота.
> Н а н ъ р в о м я с т о [ к о н ц е н т р а ц и я т а на к и с л о р о д а е п о - н и с к а о т тази на ат­
м о с ф е р а т а — 19—2(1%.? Н а м а л е н и е т о на к и с л о р о д а ! с е д ъ л ж и на г н и е н е и
б а вн и окисЛшГелни процеСи. тлеещи п о ж а р и , г о р е н е НУ Лймни и д и ш а н е т о
на х о р а т а . В ТТякой с л у ч а и в г л у х и н е в е н т и л и р а н и галерии к и с л о р о д ъ т м о ж е
д а с т и г н е д о м н о г о ниски к о н ц е н т р а ц и и и д а с е о б р а з у в а т . н а р . мъртъв
в ъ з д у х , като в стари изоставени г а л е р и и п о н я к о г а кислородът м о ж е н а п ъ л н о
д а л и п с в а . Т о в а я в л е н и е на н а м а л я в а н е на п а р ц и а л н о т о н а л я г а н е на к и с л о ­
рода е о щ е п о - о с е з а т е л н о във в и с о к о п л а н и н с к и т е р у д н и ц и .

51
 Д р у г а т а постоянна съставка на въздуха —/въглеродният двуокис, е също
^увеличена. Главните източници на въглеродегГдвуокис са същите тези, които
причиняват намалението на кислорода. Н а р е д с това обаче в рудничната
атмосфера може да постъпва въглероден двуокис и от въглищните пластове.
Понякога в пластовете може д а се намерят огромни количества въглероден
двуокис "пол_високо налягане, който може д а изригне с голяма сила и д а
изхвърли Lüiiuße пъг.шшл]
Т а к и в а и з р и г в а и и я с а с т а в а л и х и л я д и п ъ т и в р а з л и ч н и р у д н и ц и на с в е т а . В С и л е з и я —
1930 г. в р у д н и к « К у р т » п р и т а к ъ в в з р и в с а з а г и н а л и 137 д у ш и .

I В глухите забои особено в ниските им части въглеродният двуокис м о ж е

д а бъде в смъртоносни концентрации!. S O
\ и г токсичните газове най-често се среща въглеродният окис. Освен к а т о
с ь с т а ц к а на взривните газове този газ може д а постъпва в атмосферата на
рудника от съществуващи подземни закрити пожари през цепнатини, свърз­
ващи н я к о я от разработките с т я х .
При взривните работи се отд е л ят взривни газове със същата х а р а к т е р и ­
стика както в рудодобивните мини, но общо взето в по-малки кон ц ен трац и и .
1 В голяма част от въгледобивиите мини се среща метан (рудничен газ).
Тои постъпва в изработките от въглищните пластове" n^Tipn л и п с а на до-
статъчно ефективна вентилация количеството му бързо нараства, като ^ о ж е д а
се достигне до взривоопасна концентрация — 5 0о метан във в ъ з д у х а . Н а й -
сГмеп взрив се пол уча'в1Г при концентрация 8—10 "о. \ M n o n f често метанът
изригва внезапно и и з х в ъ р л я големи количества в ъ г л и щ а . Освен метан в мин­
ните изработки! м о ж е д а постъпва и водород, който още повече увеличава
риска от взри^. Експлозиите от метан в мините са доста чести и досега са
взели десетки хиляди жертви. Характерен пример в това отношение е екс­
плозията на метан в японския руд ник «Хоикейко» през 1942 г., отнела ж и ­
вота на 1517 работници.
Основни професии и трудов процес. З а х а р а к т е р а па трудовите процеси и
качествата, които трябва да прите жа ва т миньорите от въгледобива, н а п ъ л н о
в а ж и казаното з а работниците от рудодобивпата промишленост. З а сметка
на по-слабата изразеност на шумовибрационния фактор и относително но-
малкия риск за формирането на пневмокоииози взривоопасността на п р а х о ­
вите аерозоли и наличието на рудничен г а з — метан, създават постоянен
риск за възникването на т е ж к и експлозии, които могат д а увредят здравето
и отнемат живота на голям брой работници. Преживяването па такива силно
изразени рискови фактори пе може д а не води до голямо психонервно на­
прежение, което изисква от миньорите да притежават здрава и стабилна
нервна ^система, дисциплинираност и висока емоционална устойчивост.
Т р . д ъ т па миньорите от въгледобивната промишленост също може д а се
квал+н|Т11цира като т е ж ъ к и миого те жъ к с още по-изразени статични усилия
п принудителни положения на тялотр поради х а р а к т е р а на производстве­
ните операции и по-малките сечения на въгледобивните минни изработки.
,Повишени са изискванията, и към вниманието и зрителния анализатор
поради, общо взего, по-лошото осветление^! необходимостта да се п р о в е ж д а т
всички работни операции по начин, н е д о т у с к а щ взривяването на п раха и
на метана.
Основните професии във въгледобива съвпадат с тези в рудодобивпата
промишленост,
Майстор-копачът и неговите помощници извършват почти същите п р о и з ­
водствени операции, както това е описано з а рудодобивпата промишленост.
Р а з л и к а т а се състои в това, че миого по-често те у п р а в л я в а т различни до-

52
 б и в н и м ашини ( к о м б а й н и , п о д к о п и и м а ш и н и , къртачни ч у к о в е ) , които т у к
н а м и р а т м н о г о г о л я м о п р и л о ж е н и е п о р а д и н о - м а л к а т а т в ъ р д о с т на въглищ­
н и т е п л а с т о в е . О с в е н това п р е б и в а н е т о на в з р и в н и т е д у п к и става н о с р е д -
С Т Р О М е л е к т р о б о р к и (много п о - р я д к о С п р е б и в н и ч у к о в е ) , което о б л е к ч а в а
т р у д а п о о т н о ш е н и е на ш у м о в и б р а ц и о н н о т о натоварване.
Т р у д о в а т а д е й н о с т на м а й с т о р - к о п а ч п т е и т е х н и т е помощниии по отноше­
н и е на ф и з и ч е с к о т о и п с и х о - с е н з о р н о т о н а т о в а р в а н е , н а п р е ж е н и е т о на з р и ­
телния а н а л и з а т о р , н е с б х о д и м о с т т а о т н е п р е к ъ с н а т о п о д д ъ р ж а н е на внима­
н и е т о е почти к а к т о при р у д о д о б и в а .
П р о ф е с и о н а л н и я т р и с к . коГло с е ф о р м и р а з а т а и категория р а б о т н и ц и , е
с в ъ р з а н с в ъ з м о ж н о с т т а з а н а с т ъ н в а н е на травматични и П Г О С Т У Д Н И з а б о л я -
вЯния. ш у м о в г С р ш и с н н и у в р е ж л а н г Д ( к г и т о настт н в а т ири з н а ч и т е л н о по-
д ъ л ъ г с т а ж , о т к о л к о т о това е в р \ д с д е б и в а ) и при д ъ л г о г о д и ш н а п о д з е м н а
р а б о т а — в ъ з м о ж н о с т за в ъ з н и к в а н е на п н е в м о к о н и е з и — с и л и к о з а , с и л и -
коантракоза и антракоза.
Х а р а к т е р ъ т па р а б о т а т а уг.-г,м.у.тя кя т г л д а на б е м б а л ж и и т е са с х о д н и
е тези в р у д о д о б и в а . П о р а д и н а л и ч и е т о на в з р и в о о п а с н и я г а з метан~П<акто
ir тта^сТГлоннсстта на в ъ г л и щ н и я п р а х в н я к о и с л у ч а и в з р и в о о п а с н о д а из­
г а р я ) о т б о м б а д ж и и т е във в ъ г л е д е б и в н а т а н р е м и ш л е н о е т с е и з и с к в а о с о б е н о
голямо внимание при пренасянето и боравенето с взривни материали, както
и към и з в ъ р ш в а н е т о на с а м о т о в з р и в я в а н е . Т е и з в ъ р ш в а т тази о п е р а ц и я
с а м о п р и к о н ц е н т р а ц и и на метана в д о п у с т и м и т е граници и при н а п ъ л н о
изправна и ефективно леиств\ваша вентилация.
Б о м б а д ж и и т е са и з л о ж е н и п р е д и в с и ч к о на н р с ф е с и о н а л е н р и с к , п р о и з ­
т и ч а щ о т р а б о т а т а им с в з р и в н и м а т е р и а л и вт.в в з р и в о с и а с и а с р е д а , в ъ з м о ж ­
н о с т т а з а в ъ з н и к в а н е т о на з л о п о л у к и и п р о с т у д н и з а б о л я в а н и я , а ири го­
л я м д ъ л г о г о д и ш е н с т а ж — и на п н е в м о к о н и о з и ( с и л и к о з а , с и л и к о а н т р а к о з а
и антракоза).
Х а р а к т е р ъ т на т р у д о в а т а д е й н о с т на к р е н а ч и т е и у с л о в и я т а , ири ко ит о
т е с е о с ъ щ е с т в я в а т , са п о д о б н и на тези ири р у д о д о б и в а . Т р я б в а д а с е и з ­
т ъ к н е о б а ч е , че т у к к р е п е ж и т е работ и имат з а д ъ л ж и т е л е н х а р а к т е р и са
една постоянно извършвана производствена дейност. При м е х а н и з и р а л о т о
к р е п е н е ф а к т и ч е с к и т р у д о в а т а д е й н о с т на к р е н а ч и т е с е с в е ж д а д о премества­
н е т о на м е х а н и ч н и я к р е п е ж , р а з л и ч н и т е в и д о в е щ ит о в е и д р . К р е н а ч и т е с а
и з л о ж е н и на травматични у в р е ж д а н и я , п р о с т у д н и з а б о л я в а н и я и в р е д к и
с л у ч а и при т в ъ р д е г о л я м т р у д о в с т а ж — и на о п а с н о с т о т в ъ з н и к в а н е т о иа
пневмокониози.
Ш л о с е р и т е , както и в р у д о д о б и в а м о г а т д а б ъ д а т м а ш и п н и - , е л е к т р о ш л о -
с е р и или ш л о с е р и п о в е н т и л а ц и я т а . Х а р а к т е р ъ т на работата и н а т о а а р в а -
н и я т а , на к о и т о са п о д л о ж е н и ш л о с е р и т е във в ъ г л е д е б и в н а т а промишле­
н о с т , к а к т о и у с л о в и я т а на т е х н и я т р у д с а б л и з к и д о тези в р у д о д о б и в а .
Т а з и к а т е г о р и я работниц и са и з л о ж е н и на о п а с н о с т т а о т з л о п о л у к и , електро-
т р а в м и , у в р е ж д а н и я на с л у х а и з н а ч и т е л н о р я д к о о т в ъ з н и к в а н е на пнесмо-
кониози.
В ъ в в ъ г л е д о б и в н а т а п р о м и ш л е н о с т з а с л у ж а в а в ним а ние работата н а ма­
ш и н и с т и т е на в е р и ж н и т е т р а н с п о р т ь о р и или г у м е н и т е ленти. П р о и з в о д ­
с т в е н и т е о п е р а ц и и на т е з и р а б о т н и ц и с е с ъ с т о я т в п у с к а н е т о и с п и р а н е т о на
т р а н с п о р т ь о р и т е и л е н т и т е , п о д д ъ р ж а н е т о им в непрекъсната и з п р а в н о с т и
и з в ъ р ш в а н е иа т е к у щ и р е м о н т и (съвместно с ш л о с е р а ) .
Р а б о т а т а им е с в ъ р з а н а с ъ с с р е д н о т е ж к о ф и з и ч е с к о натоварване и по­
с т о я н н о з р и т е л н о н а п р е ж е н и е и и з и с к в а н е п р е к ъ с н а т о внимание, точност,
б ъ р з и н а при и з п ъ л н я в а н е на о п е р а ц и и т е if д о б р а к в а л и ф и к а ц и я .

53
 Професионалният риск з а тези работници е свързан с възможността з а
възникване на професионални злополуки, простудни заболявания, С Л У Х О В И
увреждания и в редки случаи при дългогодишна подземна работа — на
иневмокониози.
Газоизмерчиците във въгледобива ежедневно измерват посредством под­
ходяща апаратура концентрациите па рудничния газ — м е т а н в поверените
им работни места, главни и извозни галерии и други изработки, но които
с е движат трапспортии средства и хора. При установяване на концентрации
над П К Л те подават алармен сигнал за извеждане па работниците от работ­
ното място или мпипите изработки. Извършват измеренията в началото на
всяка работа смяна, преди постъпване на работниците на работа, както и
преди всяко предстоящо взривяване на взривни материали з а отбиване на
въглищни пластове.
Работата им не е свързана с т е ж к о физическо натоварване, но изисква
значително нервно-сензорно напрежение, постоянно зрително натоварване,
голямо внимание, точност и много добра квалификация. Условията на
труда са идентични с тези, които с е формират з а забойната група работници.
Професионалният риск, на които с е излагат газозамерчиците, е свързан
със злополуки от внезапно възпламеняване или избухване на метана при
измерването му, както и на иневмокониози с л е д дългогодишен трудов с т а ж .
Останалите професии във въгледобива, като машинист на електровоз,
пробутвач на вагони, машинист на подземна машина ночти напълно съвпа­
дат с изложеното за тези професии в рудодобивната промишленост.

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ II ТРАВМАТ! 13ЪМ

Въгледобивната промишленост през последните десет години обикновено

заема първо място всред останалите промишлености по ръста па заболевае-
"КГостта с времеТГПа загуба на трудоснособностр Интензивните показатели с а
далече над средните за странатаГ Д о Голяма степен това съответствува на
неблагоприятните и тежки условия на т р у д във въгледобивните мини.
Структурата на заболеваемостта на работниците от въгледобива още по-
добре отразява влиянието на вредните професионални фактори върху з д р а ­
вето на работниците. П о относително т е г л о ' н а първо място с а простудните
заболявания, следвани все по-категорично ui битивия тргзт^матТГзъм, с л е д
това от болестите на| костно-мускулната Система,' на стомашно-чревшп|
х тракт (включително язBeiTiTfF^аТюлшгя!]^^)^^ipoinподстнетттттт ^атШаТпТьм,
j заболяванията на дихателната система, болеститерТа кожата и подкожната
тъкан ~(вклIочптелноПчожШГГе гнойни заболявания); оол"есТпте' па nepii^gp-
ната нервна система, камъните на бъбрека и хретрата, хипертоничната бо­
лест, болестите» im очите р т. и.
При подреждането на изброените групи заболявания е взето пред вид от­
носителното им тегло през последните три години. П о и в по-ранни периоди
са налице незначителни размествания в посочената структура.Това показва,
че изброените групи заболявания с а характерни з а въгледобивната промиш­
леност и д о голяма степен — израз па специфичните трудови условия.
П о O'Tr iiiemie па простудните заболявания въгледобивната промишленост
е па едно от първите места в страната (след транспорта, тютюневата и поли-
Г15ш|)ггчтпгпг~ттртш]гттггепост): В сранненне с рудодобивната промишленост
и средните показатели з а страната ръстът на простудните заболявания във
въгледобива е 1,5 д о 1,8 пъти по-висок. Характерните особености н а Ь т к р с -
климата и по-специално изразената м у динамичност, високата в л а ж н о с т ,

54
 възможността з а намокряме на д р е х и и о б у в к и могат да о б я с н я т тази пато­
логия.
Битовият травматизъм във въгледобивиата промишленост показва пепр*-
късиата гендеиния ла нарастване. Интересно е съотношението м е ж д у про-
дзводствени и битови злополуки, което е 1:2 в полза на битовите.
[ Болестите на костно-мускулната система заемат по-голям относителен
д я л . П о тяхната интензивност отрасълът се подрежда също на едно от пър-
вите местта. И:фазеността~ма'"тази Т})у|Та"~Гаооляпан 1пГ т]иГбва ,TTI т о т в ъ р ж е
с неблагоприятните метеорологични условия, принудителните и статични
лози при работа, пренапрежението на опорно-двигателния апарат поради
т е ж к и я физически т р у д и д р .
Стомашно-чревните заболявания, включително и язвената болест са едни
от^традиционните проблемни заболявания във въгледобива. Т я х н о т о въз­
никване се корени в специфичните трудови условия (неблагоприятни ме­
теорологични условия, изразен Ш У М , наличието на вибрации. нерационално
хранене, некачествено водоснабдяване и неправилна асеннзация) и голямото
нервно и емоционално натоварване на работниците при работа в подземни
условия е повишени рискови фактори. И по тази група заболявания въгле­
добивиата промишленост е на едно от първите места (веднага с л е д строи­
телството).
Независимо че производственият травматизъм през последните години
показва тенденция за намаляване, той все още е основен проблем за въгле­
добива. Подреждането м у по-назад в структурата на заболеваемостта с е
дължи не само на постоянните успехи по намаляването му, но и вероятно
на непълния регистрационен обхват на всички трудови злополуки поради
различни причини. Необходимо е да се изтъкне, че по трудови злополуки
въгледобивът с е подрежда па първо място в страната (включително и пред
рудодобива). При сравнение със средните интензивни показатели за стра­
ната производственият травматизъм във въгледобивното производство е
по-изразен. Основните причини за настъпването на трудовите злополуки са
вследствие па откъсването и падането на различни по големина късове от
въглища или породите (вследствие па неправилно обрушвапе, нарушение на
правилата на безопасно крепене), неизправни транспортни съоръжения,
неизправни минни машини и съоръжения, задръстване на минните изработ­
ки, неспазване правилата за безопасна работа, недостатъчна осветеност и д р .
Сгп. Йотов (1960), анализирайки трудовите злополуки в каменовъглените
мини, посочва като най-чести причини за настъпване па злополуките след­
ните: падане и свличане на хора, свличане и падане на скали и въглища,
търкаляне на паднали предмети, падане и свличане на предмети, машини и
работни инструменти. Най-голям процент трудови злополуки се установява
при майстор-копачите, следвани от крепачите, машинистите, шлосерите и
общите работници.
Най-много злополуки са станали с работници, които са имали трудов
с т а ж йод 1 годин^, най-нисък е бил коефициентът на честота при работници
с трудов с т а ж около 4 години.
/ / . С. Исаев и /i. /". Мсщак (19G1) дават п о д о б н и данни за п р о и з в о д с т в е н и я
травматизъм във въгледобивиите мипи п а СССР.
От останалите групи заболявания по-голямо значение имат кожните за­
болявания, заболяванията на дихателната система и на периферната нервна
система, които също така са свързани с изразеността на р а з л и ч н и т е профе­
сионални вредности.
Кожните заболявания във въгледобиви ите мипи са много по-чести, откол­
кото в останалите промишлени отрасли. Независимо от известна т е н д е н ц и я

55
 за з а д ъ р ж а н е на т я х н о т о ниво през последните години, те все още имат з н а ­
чителен интензитет. Възникването им е свързано със замърсяването на ко­
ж а т а с въглищен и минерален прах, усиленото ногоотделяне при т е ж к и я
физически т р у д и прегряващите метеорологични условия, големия брой
микротравми, използуването на замърсена вода з а битови н у ж д и , недоста­
тъчните защитни качества на работното облекло, неправилно устроената
асенизания и д р .
' Голямото прахово натоварване на дихателната система в комбинация с
други фактори на средата, имащи неблагоприятно въздействие в ъ р х у нея, опре­
делят .голям относителен д я л и на белодробната патология при въгледобива.
З а б о л я в а н и я т а на периферната нервна система имат голям д я л от общата
заболеваемост, но засега заемат значително по-малък пронент в сравнение с
иякои други о т р а с л и .
О т професионалните за б олява ния най-голямо значение имат пневмок-тшп-
зите. О т т я х заболяват преди всичко забойните работници.
Засега няма съмнение, че въглищният прах сам по себе си може да пред­
и з в и к а фиброзни изменения в белите дробове — антракоза. Много по-чссто
обаче (поради наличието във въглищния прах на свободен и свързан с и л и ­
циев двуокис) възниква антракоспликоза или силикоза. Развитието на пнев-
мокониозите (по-специално на антракозата) е св ързан о с необходимостта от
по-голяма експозиция и латентен период (10—20 години), като развитието
и протичането на з а б о л я в а н и я т а са по-благоприятни. В мини, където въг­
лищните пластове и породата с ъ д ъ р ж а т в по-големи количества свободен
силициев двуокис (поради голямата запрашеност, която съществува при
въгледобива) е възможно възникването на антрако-силикоза и силикоза п р и
намалена експозиция и по-изразено протичане на заболяванията.
Шумовите и вибрационните у в р е ж д а н и я са възможни, но се срещат по-
рядко, отколкото в рудодобива.
От д р у г и т е ирофесионалн i заболявания, които се срещат във въгледобива,
но имат по-малко значение, трябва да се споменат: професионалните бур-
сити, професионалният нистагъм и някои паразитози (анкилостомиазата).
Бурситите се получават ири експлоатацията на маломощни въглищни
пластове с ма л ки сечения на минните изработки. Това налага работниците
д а заемат коленни пози, а в някои случаи д а се опират и на лактите с и .
Поради механичното хронично травматизпране на тези месга се стига д о
професионално обусловени коленни и ла к ъ тни бурсити.
I Нистагъмът (непроизволно трептене на очните ябълки) е състояние, което
с Г свързва с недостатъчното и неравномерно осветляване па забойните про­
странства и останалите минни изработки. Напоследък поради внедряването
ТТа^акумулаторната миньорска л а м п а и общото подобрение иа условията на
т р у д а това заболяване не се среща в пашите мини.
Анкилостомиазата е инвазионно заболяване, което не е разпространено
всред миньорите в нашата страна. З а недопускането му в бъдеще е доста­
тъчно предварителното изследване за носителство на работниците, постъп­
ващи на работа във вьгледобивната промишленост, за които има епидемио­
логични данни за възможно опаразитяване.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Хигиенните мероприятия за о з д р а в я в а н е . у с л о в и я т а на труда във въгледо-

бивните мини са свързани ( ^ е х а н и з а ц н ^ т а на производствените процеси,
/ правилното ч ц з а з м е р я в а ^ 11^^поХ|ьржтпТ^ на вентилацията] борба"та с п р а х а

50
 и г а з о в е т е к а т о п р о ф е с и о н а л н а вредност и к а т о и з т о ч н н к з а е к с п л о з и и , б о п -
•батТГс ш у м а и в и б р а ц и и т е , подобрявШюто н а осветлението, в ъ в е ж д а н е т о н а
р а ц н о н а л н о р а о о т н о облекл'сГи Л11чнн п р е д п а з н и с р е д с т в а н д р .
^ л \ е х а н и з а ц и я т а н а д о б и в н и т е п р о ц е с и , т р а н с п о р т а по м и н н и т е и з р а б о т к и
и шахтовия транспорт са от голямо значение з а н а м а л я в а н е на травматизма
и облекчаване физическото натоварване на работниците. Там, където минно-
г е о л о ж к и т е у с л о в и я п о з в о л я в а т , т р я б в а д а се в ъ в е ж д а м е х а н и з и р а н о иззем­
в а н е н а в ъ г л и щ а т а о т ф р о н т о в е т е с помощта н а минни к о м б а й н и . П р и м е р
з а и ъ л н о м е х а н и з и р а н е и а в т о м а т и з и р а н е на р а б о т н и т е процеси в един в ъ г -
л е д о б и в е н р у д н и к е р у д н и к ъ т «Ян» в П о л ш а , в к о й т о д о б и в ъ т и т р а н с п о р т ъ т
н а в ъ г л и щ а т а с а н а п ъ л н о м е х а н и з и р а н и и се и з в ъ р ш в а т б е з уч а с т ие т о н а
х о р а . Р а б о т н и т е о п е р а ц и и се к о м а н д у в а т т е л е м е т р н ч н о от д и с н е т ч е р с к и
п \ н к т , разположен на повърхността на рудника.
.Мероприятията, които т р я б в а д а се осъществяват с оглед подобряване
и а м и к р о к л и м а т а във в ъ г л е д о б и в н и т е м и н и , по н р и н ц п н не се р а з л и ч а в а т
от и з л о ж е н о т о по този в ъ п р о с з р а з д е л а з а р у д о д о б и в н а т а п р о м и ш л е н о с т .
Вентилацията и а минните и з р а б о т к и в ъ в в ъ г л и щ н и т е р у д н и ц и е от особено
г о л я м о з н а ч е н и е , т ъ й к а т о недоброто п р о в е т р я в а н е м о ж е д а дов е де к а к т о
д о професионал! и иневмокониозни заболявания, т а к а и до експлозии на
р у д н и ч е н г а з и п р а х . о т н е м а щ и п о н я к о г а ж и в о т а иа д е с е т к и и стотици х о р а .
З а д ъ л ж и т е л н о изискван'-' по о т н о ш е н и е иа в е н т и л а ц и я т а в г а з о в и р у д н и ц и
е~тя да ?уьл"е с м у к а т е л н а . З а б р а н я в а се у с т р о й в а н е т о и а н а г н е т а т е л н а венти­
л а ц и я в р а б о т н и т е места. О п р е д е л я н е т о н а к о л и ч е с т в о т о в ъ з д у х , н е о б х о д и м о
за проБетряване иа р у д н и к а , с е о п р е д е л я по с л е д н и т е ф а к т о р и : б р о й н а рабо­
т е щ и т е в р у д н и к а х о р а (на едни човек с е п р е д в и ж д а т по 6 м 3 м и н . , в з е м а й к и
пред внд б р о я на работниците в най-натоварената смяна); количество на
о т д е л я щ и т е се в р е д н и г а з о в е и д о п у с т и м а т а им к о н ц е н т р а ц и я в ъ в в ъ з д у х а ;
с р е д е н денонощен д о б и в н а в ъ г л и щ а ; р а з х о д н а в з р и в н и в е щ е с т в а . О с н о в н а
ф о р м у л а за о п р е д е л я н е н а необходимото к о л и ч е с т в о в ъ з д у х е т а з и по де но­
нощния д о б и в . Т р я б в а д а с е има п р е д в и д , че н о р м а т а в ъ з д у х за 1 тон средно
денонощно п р о и з в о д с т в о е р а з л и ч н о з а р а з л и ч н и т е к а т е г о р и и р у д н и ц и . З а
р у д н и ц и 1 к а т е г о р и я но г а з т о е 0 , 7 5 м 3 м и н . , з а р у д н и ц и 11 к а т е г о р и я
1,25 м 3 м н н . , з а р у д н и ц и 111 к а т е г о р и я — 1,50 м 3 /мнн. и з а с в р ъ х к а т е г о р н и
р у д н и ц и — п о в е ч е о т 1,50 м 3 м и н .
П р и в с и ч к и с л у ч а и м е х а н и ч н а т а в е н т и л а ц и я т р я б в а д а о с и г у р я в а в изхо­
д я щ а т а с т р у я с ъ д ъ р ж а н и е н а в ъ г л е р о д е н д в у о к и с д о 1 % и н а метан д о
0 , 7 5 (,о. В и з р а б о т к и т е , к ъ д е т о се н а м и р а т р а б о т н и ц и т е , с ъ д ъ р ж а н и е т о н а
в ъ г л е р о д е н д в у о к и с не т р я б в а д а п р е в и ш а в а 0 , 5 %, а с ъ д ъ р ж а н и е т о на кис­
л о р о д не т р я б в а д а б ъ д е п о - н и с к о от 2 0 0 о .
П р и о р г а н и з и р а н е н а в е н т и л а ц и я т а в ъ в в ъ г л е д о б и в н и т е минн т р я б в а д а с е
д ъ р ж и с м е т к а н за} с п а з в а н е н а х и г и е н н т е и з и с к в а н и я но отношение па
м и к р о к л н м а т и ч н и т е услови^!. В д ъ л б о к и т е въгледобиви!! мним. к ъ д е т о " с е
п о л у ч а в а т в и с о к и т е м п е р а т у р и (н ад 2 8 С), се н а л а г а т и н я к о и по-специални
м е р о п р и я т и я | к о н д и ц и о н и р а н е на в ъ з д у х а и не гов от о о х л а ж д а н е .
Г о л я м о з н а ч е н и е :'а подооряваш! 1 вентИЛЯППЯТЛ в р у д н и ц и т е има н а м а л я ­
в а н е т о н а з а г у б и т е на в ъ з д у х но в е н т и л а ц и о н н и т е п ъ т и щ а . О б и к н о в е н о тези
з а г у б и д о с т и г а т (особено при фронтови системи н а р а з р а б о т в а н е ) д о 2 0 — 3 0 0 6
с т о б щ о т о к о л и ч е с т в о на п о д а в а н и я в ъ з д у х . З а п р е д о т в р а т я в а н е з а г у б и т е на
в ъ з д у х и п о д о б р я в а н е в е н т и л а ц и я т а и а работните места се п р и л а г а т ре дица
мероприятия, в к л ю ч в а щ и изолиране иа всички стари изработки с ирековки,
з а м а з в а н е т о иа т е з и и р е к о в к и с г л и н а , в а р о ц и м е н т е н р а з т в о р или пенопла-
с т о в и п о к р и т и я , к а к т о и д о б р о к а н а л и з и р а н е иа в е н т и л а ц и о н н а т а с т р у я
мрез в е н т и л а ц и о н н и мостове, и р е к о в к и , з и д а р и и , завеси и в р а т и , поддър-

57
ж а л и в и н а г и в и з п р а в н о с т . З а и з б я г в а н е «късите» с ъ е д и н е н и я в ъ в в е н т и л а ­
ционната с т р у я вентилапиопните врати във вентилационните и извозните
и з р а б о т к и т р я б в а д а се о т в а р я т и з а т в а р я т а в т о м а т и ч н о . П р о в е т р я в а н е т о н а
глухите изработки трябва д а става задължително с частична вентилация, а
п р о в е т р я в а н е т о на ф р о н т о в е т е — посредством о б щ о о б м е н н а т а в ъ з х о д я щ а
вентилация.
Борбата с п р а х а във въгледобивните мини
е от т в ъ р д е г о л я м о зна ч е ние , т ъ й к а т о т о й
п р е д с т а в л я в а к а к т о п р о ф е с и о н а л н а вредност,
т а к а и п о т е н ц и а л н а опа с нос т о т е к с п л о з и и ,
к о и г о по с в о я т а р а з р у ш и т е л н а с и л а п о н я к о ­
га н а д м и н а в а т е к с п л о з и и т е на м е т а н а .
Б о р б а т а с п р а х а к а т о п р о ф е с и о н а л н а вред­
ност има з а цел н а м а л я в а н е на п р а х о о б р а з у -
в а н е т о п о т с т р а н я в а н е н а о б р а з у в а л и я се в
минните изработки прах._
' Н а м а л я в а н е т о на прохообразх вапето с е
о с ъ щ е с т в я в а посредством п р и л а г а н е т о н а р а з ­
л и ч н и м е р о п р и я т и я к а т о х и д р а в л и ч н о т о до­
б и в а н е па в ъ г л и щ а т а посредством х и д р о м о -
ТГитори и п р е д в а р и т е л н о т о н а г н е т я в м е н а
вода в1лГ в ъ г л и щ н и я п л а с т посредством сон­
д а ж и и помпи.- Този метод н а м и р а ш и р о к о
п р и л о ж е н и е в ъ в все повече р у д н и ц и . Н а м а -
Фиг. ш. з а с л о н от инертен п р а х л я в а н е т о н а п р а х о р б р а з у в а н е т о се о с ъ щ е с т в я ­
в а и посредством и з п о л з у в а н е т о н а техно-
логии и машини, непозволяващи ситното надробяване н а въглищата.
* Е д н о о т н а й - е ^ е к т и в и и т е м е р о п р и я т и я за н а м а л я в а н е н а з а п р а ш е н о с т т а
к а в ъ з д у х а е оросяването на в ъ г л и щ а т а и с к а л и т е с помощта на оросители
при всички"процесиТ с в ъ р з а н и с пра^оотделяне. J a целта към комбайните,
подкопипте машини, в товарачно-разтоварните пунктове, при транспорт­
ните л е н т и и п р и б у н к е р и т е се м о н т и р а т о р о с и г е л н и системи с н е п р е к ъ с н а т о
действие. З а б о р б а с п р а х а п р и п р о б и в н и т е работи с е и з п о л з у в а | м о к р о т о
у л а в я н е ц а п р а х а к а к т о в рудодобива. З а намаляване на запрашеността на
в е н т и л а ц и о н н и т е потоци п о и з р а б о т к и т е се м о п т п р а т (водни з а в е с и от о р о с и -
т е л n l рабо те щи с ъ щ о н е п р е к ъ с н а т о .
Методите з а б о р б а с е к с п л о з и и т е п а в ъ г л и щ е н п р а х в к л ю ч в а т ; м е р к и про­
т и в о б р а з у в а н е и н а т р у п в а н е н а п р а х а в и з р а б о т к и т е (те с е п о к р и в а т и з ц я л о
с м е р к и т е з а б о р б а т а с п р а х а к а т о п р о ф е с и о н а л н а вредност); м е р к и п р о т и в
в ъ з п л а м е н я в а н е н а н а т р у п а л и я се п р а х в и з р а б о т к и т е ( о г р а н и ч а в а н е н а
в з р и в н и т е р а б о т и и и з п о л з у в а н е н а е л е к т р и ч е с к и ток); [мерки по о г р а н и ч а ­
в а н е е к с п л о з и и т е н а р у д н и ч н и я п р а х . П о с л е д н о т о с е о с ъ щ е с т в я в а посред-
с т в о м ] и з г р а ж д а и е т о п а з а с л о н и с инертеи п р а х (фиг. 10). Н е г о в о т о к о л и ч е ­
с т в о е ие п о - м а л к о от 400 к г и а к в а д р а т е н м е г ь р о т н а п р е ч н о т о сечение п р и
г л а в н и т е и з р а б о т к и и пе п о - м а л к о о т 200 к г м- при в т о р о с т е п е н н и т е и з р а ­
б о т к и . Д р у г метод з а о г р а н и ч а в а н е е к с п л о з и и т е н а в ъ г л и щ е н п р а х е и з г р а ж ­
д а н е т о н а водни з а с л о н и , с ъ д ъ р ж а щ и не п о - м а л к о о т 120 л вода н а 1 м- о т
н а п р е ч н о т о сечение н а и з р а б о т к а т а , с ъ х р а н я в а н а в к о р и т а . И д в а т а в и д а
заслони спират разиространението на експлозията или намаляват с и л а т а й.
И з п о л з у в а т се и п р а х о и з х в ъ р л я щ и м о р т и р и , к а к т о и и з к у с т в е н о о п р а ш в а н е
на т а в а н а и стените на изработката.
В ъ в в ъ г л и щ н и т е р у д н и ц и б о р б а т а с ш у м а е о т особено з н а ч е н и е , т ъ й к а т о .
освен че у в р е ж д а с л у х а н а р а б о т н и ц и т е , ш у м ъ т пречи и з а н а в р е м е н н о т о

58
 възприемане на опасността от пропадане и обрушване, заглушава подаваните
сигналн./^Борбата с ш у м а ^ с е води преди всичко посредством заменяне и
усъвършенствуване на съоръженията, създаващи шум. изменяне на техно­
логичния процес или чрез употребата на безшумни или по-малко Ш У М Н И
с ъ о р ъ ж е н и я . Като пример можем да посочим заменянето на пневматичните
пробивни и товарачни машини с машини, работещи с електроенергия, при
което значително с е понижава нивото на шума. Употребата иа шумозаглу­
шители при някои пневматични машини също д о в е ж д а д о намаляване на
шума. От голямо значение за намаляване на звуковите нива е и редовното
смазване на движещите се части на минните съоръжения: хаспели, транс­
портьори, ленти и д р . . посредством което п и м ъ т м о ж е да бъде намален
двукратно. Заглушаването на шума от вентилаторите за частично проветря­
ване става чре{ шумозаглушители, подобни на тези. използувани в рудодо­
бива.
Поради характера иа използуваните машини при въгледобива създава-
н и т е ^ я б р а ц и и не са така спаспи. както напр. при рудодобива. Б о р б а т а с
вибрациите се води носредством1 виброизолаиия на отбивните чукове,
в и б р о и з о л а п и я ' н а комбайиите и д р .
В и о г Голям а ^аст от въглищните рудници става отделяне па метан от въг­
лищните пластове. З а д а бъдат избягнати експлозиите вследствие иа натруп­
ване на метан, с е прилага комплекс от мерки, включващ на първо място;
| м е р к и против образуването на опасни натрупвания на метяи R м и п щ ц е "
'раСотки (доора механична вентилация и чисти вептилациоиип__пъти11т на­
деждни В^ТТТГ1ШТюТПТи~Ус^ и др.); мерки против възг7ламеня1Гапе и а
натрупалия с е метан (недопускайе на открит огън, минимален обем взривни
работи, обезопасени електрически съоръжения); мерки за локализиране
взрива на метано-въздушната смес (разделяне рудника на независими уча­
стъци по отношение на вентилацията, мерки срещу експлозията па въгли­
щен прах и др.); управление на газоотделянето { д е г а з а ц и я на въглищните
11Ластове. Д е г а з а ц и я т а се извършва чрез предвариТелТГо"прокарани CüM;ui/Kii,
минни изработки или чрез засмукване на метана от изработеното простран­
ство. Въпреки че метанът, смесен с въздуха, образува взривоопасна смес
при 5 — 6 % с ъ д ъ р ж а н и е иа метан, правилникът по техническа безопасност
предвижда значително по-ниски концентрации на метан във въздуха, а
0
именно: д о 1 % в изходящата от участъка вентилационна струя; 0.75 о - в
изходящата от рудника вентилационна струя; 0.5"о в постъпващата от
други очистни или подготвителни забои вентилационна струя. При наличие
на метан 1 % в забоя се забранява извършването иа взривни работи. При
откриване в което и д а е място в действуващите изработки иа рудника иа
(>
Концентрация на метан 2 о или повече работниците веднага с е и з в е ж д а т
от тези места, електроенергията с е изключва и с е вземат бързи мерки за
р а з р е ж д а н е иа метановата концентрация.
Изпробването па рудничния в ъ з д у х за установяване съдържанието иа
метан в него се извършва по три начина: чрез вземане иа проби от в ъ з д у х а в
рудника в специални стъклени тръбички и извършване иа химически анализ
иа пробата в лаборатории условия иа повърхността; непосредствено опреде­
л я н е на метана в изработките посредством бензинови лампи, както и по­
средством специални индикаторни лампи; с помощта иа специални прибори —
газоанализатори, индикатори и детектори, определящи съдържанието иа
метана в проценти и по обем.
Голямо значение за безопасността и хигиената на труда във въгледобиз-
ните рудници имат специалните мерки по обезопасяване на взривните ра­
б о т и . В рудниците, опасни поради газ и прах, се допуска използуването

59
само па предохранителни взривни вещества и на електродетоиагори с м и г ­
новено действие, като при това електродетонаторите трябва да имат медна
или месингова гилза. Възпламенителните машинки трябва да имат взриво­
безопасно изпълнение.
В рудници, опасни поради взривяващ се прах, се извършва задължителна
опрашване па изработката пред забоя с инертен прах на разстояние 20 метра
от Зобоя. П р и това на зарядите в забоя се прави
Г С Е С Н вътрешна и външна набивка от инертен прах
(фиг. I I ) в количество 1,5 к г прах на всеки 200
грама заредено взривно вещество. Освен това не се
допхека извършването на взривни работи, ако не
е ссигхрена добра механична, частична или об-
щосСменна кентилания. Особените :.;ерки, прила­
гани при извършване иа взривни работи в руд­
ниците, опасни поради газ и прах, имат за цел
да предотвратят експлозиите им и да не д о п у с н а т
Ф и г . 11. В ъ н ш н а набивка да бъде застрашен животът на миньорите.
от инертен п р а х П р е д в и д иа това, че въглищните рудници обик­
/ — дървена л о п а т к а ; 2 — и н е р ­
тен прах новено са опасни по отношение експлозии на руд­
ничен газ и пра.\.| рудничното осветление — ста­
ционарно и преносимо, трябва да отговаря иа някои специалии изисквания.
Използувапите стаиионарни и преносими освечитеуищ тела ^трябва да бъдат
във взривоопасно изпълнение. Като преносими осветителни тела в нашите
въгледобивни мини се използуват изключително! акумулаторни лампи с
рефлектори, закрепващи се към кяскпте ня мнньприт^. Независимо от вида
иа осветителните тела те трябва да б ъ д а т така подбрани, че да осигуряват
една минимална осветеност в подземните изработки, отговаряща на изисква­
нията на Правилника по безопасността на труда при разработване на въг­
лищни находища по подземен начин, а именно: в забоите на подготвителните
изработки, в товарачните пунктове, приемните шахтови площадки и др. -
10 л у к с а , в забоите на о ч и с т и т е изработки — 2 л у к с а , п подземните ме­
дицински пунктове — 75 л у к с а . Бензиновите лампи се използуват от над­
зорния персонал на р у д н и к а като индикатори на метаноьото съдържание
във въздуха па работните места.
Специалното работно облекло и личните предпазни средства, санитар-
но-битовото обслужване па работниците, водоснабдяването и асенизацпята
на въгледобивните мини по принцип трябва да отговарят на изискванията,
изложени при разглеждането на рудодобиви ата промишленост.
 Х И Г И Е Н А НА Т Р У Д А В Ч Е Р Н А Т А М Е Т А Л У Р Г И Я

Ч е р н а т а металургия е един от водещите отрасли на народното стопанство,

определящи икономическата мощ на една страна. Не н ап разн о се к а з в а ,
че материалната к у л т у р а на един народ се измерва с продукцията на чугун
и стомана на глава от населението.
Л\еталургическият цикъл се състои от следните производства; агломера­
ционно производство, доменно производство, стоманоЛОбивио производство,
валцово производство Спроизводство на~прокат) п феросплавно производство
((|)ероманган).

X П Г H E ИЛ Н А Т Р У Д А В А Г Л О М ЕP A Ц ИОН HOT
ПРОИЗВОДСТВО

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

Аг-юмераци-яти е .-юд; отвнтслеи n , v u n i o i w i w h цтал. при който б л а г о д а р е н и е на и р о ц с с а

иа термично спичане (агломерация) на концентрата (главно на п р а х о о б р а з н и р у д н и ма-
"if рИ^ЛГГ, окалйТк! ir др.)"се'110лучават по-едри парчета агломера\г с форма и размери, у д о б н и
з а последваща преработка в м с т а л у р г и ч е с к и т е пещиТ
Суровините та п о л у ч а в а н е па а г л о м е р а т а са: пеофлюсован к о н ц е н т р а т от о б о г а т и т е л ­
ните фабрики па рудоподготвителпите комплекси, с ъ д ъ р ж а щ и най-често у нас от ЗМ д о
4 2 % ж е л я з о , с я р а д о о к о л о 1% и в малки количества о л о в о и манган; о ф л ю с о в а п (с
варовик) концентрат, с ъ д ъ р ж а щ най-често 3 1 , 3 8 п о ж е л я з о , ü,()4 0 o с я р а и в малки ко­
личества о л о в о и манган; а г л о р у д а , в състава па която в л и з а т 5 0 — 5 3 % ж е л я з о , 7 — l b 0 , )
с и л и ц и е в д в у о к и с , 1 , 5 — 0 % калциев окис, 0 , 7 — 2 % м а г н е з и е в о к и с , 1 5 — 2 , 5 % а л у м и ­
ниев о к и с , 0 , 7 — 1 % манган, 0 , 1 — 0 , 2 5 % с я р а , о к а л и п а с ъ с с ъ д ъ р ж а н и е па ж е л я з о 0 5 % ;
кокс, антрацит, коксов п р а х ; варовик; оборотен к о л о ш н и к о в п р а х от доменните пе
щи и д р .
Схематично т е х н о л о г и ч н и я т п р о ц е с в а г л о м е р а ц и о н н о т о п р о и з в о д с т в о м о ж е да се р а з ­
дели о щ е и па следните три последователни етапа; подготовка на шихтата, а г л о м е р и р а н е ,
респективно п о л у ч а в а н е па агломерат от а г л о м а ш и п а т а , п р а х о у л а в я и е и г а з о у л а в я н е .
Подготовки ни ш и х т а т а . Процесът на а г л о м е р а ц и я винаги с е предшествува о т с ъ о т ­
ветна подготовка па шихтата, която о б и к н о в е н о се и з в ъ р ш в а в самата а г л о ф а б р и к а в
специални дробилносмесителни и б у н к е р н и п о м е щ е н и я .
И з х о д н и т е материали — концентрат, р у д и , кокс, п р а х и д р . , намиращи се в с к л а д а ,
с е загребват с грей^кфни кранове и чрез гумени т р а н с п о р т н и лепти с е п о д а в а т по е с т а ­
када д о корпусите. Коксът се раздробява д о размери 0 , 3 мм. А н а л о г и ч н а о п е р а ц и я с е
извършва и при подготовката на варовика, който с л е д това с е с м и л а в м е л н и ц а . К о л о ш -
никовия! доменен прах се пресява за о т д е л я н е па р а з л и ч н и т е включени в п е г о с ъ с т а в к и .
Ио-нататък всички шихтови материали постъпват в к о р п у с «шихтови б у н к е р и » , къ­
дето се разпределят по б у н к е р и , с л е д това с помощта на дискови з а х р а н в а щ и м е х а н и з м и
се д о з и р а т на транспортна лента и се подават в к о р п у с «първично смесване», в който се
извършва о в л а ж н я в а н е и смесване на материалите иа шихтата. Тук към ш и х т а т а се до­
бавя «оборотен възврат» от първичното и вторичното пресяване на а г л о м е р а т а .
Всички тези операции са с ъ п р о в о д е н и с ъ с з н а ч и т е л н о п р а х о о б р а з у в а н е и пракоот-
делянс.

61
 л г . ю м с р и р и н е , р е с п е к т и в н о с п и ч а н е и п о л у ч а в а н е на агломерат (фиг. 12). След п ъ р в и ч ­
ното смеснпне т и х т а т а се направлява в главен корпус, където най-напред се и з в ъ р ш в а
вторично смесване. О т т у к с помощта иа з а х р а н в а т механизъм т и х т а т а се р а з п р е д е л я
в ъ в вид на слой с определена дебелина в ъ р х у агломашините.
В агломерационните машини се и з в ъ р ш в а спичането на материалите на шихтата, който
п р о п е е е с в ъ р з а н с о п р е д е л е н и п р о м е н и ь х и м и ч е с к и я с ъ с т а в и с т р у к т у р а т а па с п и ч а щ и т е
се м а т е р и а л и .

II/
а и
т и
Еусхаиствпа
1

U
1 л а йе н к о р п у с
с и : {пгломашиисй о
1 = ]
trz: • £
\ll8Л омаUILL Ци 1О
Трошене и пресядайе
•
53
c m {агломашина] о Вторично
ES првсяВанЕ
CZ3
^3 iiZ3 \аеАомашина 1о
п
Фиг

Н а й - в а ж н а т а ч а с т н а а г л о м е р а ц и о н н а т а м а ш и н а е с п е к а т е л и и я т л е н т о в транспорт1. о р
П р и д в и ж е н и е т о и а т р а н с п о р т ь о р а м а т е р и г - л ъ т е п о с т а в е н н а в ъ з д е й с т в и е т о ]ia о г н и щ е т о
н а п е щ т а н сс н а г р я в а д о т е м п е р а т у р а на з а п а л в а н е т о . С л е д к а т о ш и х т а т а у с п о р е д н о с
п р е м и н а в а н е т о н а л е н т а т а и з л и з а от о г н и щ е т о , к о к с ъ т се з а п а л в а . З а п о ч в а п о с т е п е н н о
г о р е н е т о и с п и ч а н е т о на м а т е р и а л и т е .
Т о п л и н а т а , н е о б х о д и м а з а с п и ч а н е т о , се п о л у ч а в а о т г о р е н е т о н а к о к с о в и д о м е н е н г а з
и к о к с , с к о й т о с е д о с т и г а т е м п е р а т у р а 1200—1300° С .
В ъ з д у х ъ т се п р о с м у к в а ч р е з е к с х а у с т е р о т г о р е н а д о л у п р е з с л о я н а ш и х т а т а , н е п о д -
ь и ж н о л е ж а щ а в ъ р . \ \ п о в ъ р х н о с т т а н а р е ш е т к а т а . П р о ц е с ъ т на а г л о м е р а ц и я т а се х а р а к ­
т е р и з и р а с н е п р е к ъ с н а т о и п о с л е д о в а т е л н о горене на г о р и в о т о в л е ж а щ и един под д р у г
с л о е в е ш и х т а в п о с о к а т а н а д в и ж е н и е на г а з о в е т е о т г о р е - н а д о л у . Т о п л и н а т а , о т д е л я щ а
се u р е з у л т а т на е к з о т е р м и ч н и р е а к ц и и u г о р н и я с л о й , се п р е д а в а н а п о - д о л у л е ж а щ а т а
ши х т а .
С л е д з а в ъ р ш в а н е н а с п и ч а н е т о а г л о м е р а т ъ т п а д а от л е н т а т а в т р о ш а ч к и т е и с л е д т о в а се
п р е с я в а в т. н а р . в ъ з е л - в ъ з в р а т . М и н и м а л н и я т р а з м е р н а п а р ч е т а т а н а а г л о -
м е р а т а , п о д х о д я щ з а и з п о л з у в а н е т о м у в д о м е н н о т о п р о и з в о д с т в о , е 12 м м . П о - с и т н и я т
а г л о м е р а т се в р ъ щ а обратно като в ъ з в р а т към процеса на смесването и подготовката на
шихтата.
След пресяването агломератът преминава през чашкови охладители, охлажда e t с
в ъ з д у х , к о й т о се п р о с м у к в а о т с т р а н и на о х л а д и т е л и т е , и се п р е д а в а с м е т а л н и л е н т и в
к о р п у с а за в т о р и ч н о п р е с я в а н е . С и т н и я т п р о д у к т се в р ъ щ а о б р а т н о к а т о в т о р и ч е н в ъ з ­
врат.
Т а к а п о л у ч е н и я т п р е ч и с т е н а г л о м е р а т се и з п р а щ а в д о м е н н и т е п е щ и з а п р о и з в о д с т в о
на чугун.
П р а х о у л а в я н е и г а з о у я а в я н е . П р а х ъ т и г а з о в е т е от е к с х а у с т е р и т е се п р е ч и с т в а т е т а п н о .
Д р у г о т о п р е ч и с т в а н е о т п р а х а и г а з о в е т е се и з в ъ р ш в а с ъ с с е р и я о т м у л т и ц и к л о н и н а п р и н ­
ц и п а на действие на ц е н т р о б е ж н а т а с и л а , а финото пречистване със серия ог р ъ к а в н и
ф и л т р и о т с и н т е т и ч н о в л а к н о н а п р и н ц и п а н а ф и л т р а ц и я т а . Р ъ к а в и т е ф и л т р и са м н о г о -
с е к ц и о н н и с а в т о м а т и ч н о м е х а н и ч н о с т р ъ с к в а н е и п р о д у х в а н е с н а г н е т я в а н е на з а п р а ш е ­
ния газ.

Я2
 В п о с л е д н и т е н я к о л к о г о д и н и к а к т о в С С С Р , т а к а и у н а с се п р е м и н а в а н а е д н о с т с п е н п о -
о ч и с т в а н е на г а з а с м е х а н и ч е с к и п р а х о у л о в и т е л и и л и с е л е к т р о ф и л т р и , к о е т о е з н а ч и т е л н о
по-ефективно от хигиенна гледна т о ч к а .

УСЛОВИЯ НЛ ТРУД

JWuKpoKjiiiMcim. П о о т н о ш е н и е на м н к р о к л н м а т и ч н а т а х а р а к т е р и с т и к а по­
м е щ е н и я т а в а г л о м е р а ц и о н н о т о п р о и з в о д с т в о м о г а т д а се р а з д е л я т на д в е
г р у п и : п о м е т е н и я с ъ с и п о м е щ е н и я б е з п р о и з в о д с т в е н и източници н а т о п ­
лина. *
К ъ м п о м е щ е н и я т а без) п р о и з в о д с т в е н и източници н а т о п л и н а се о т н а с я т
.технологичните етапи на шихтообработването и прахо- и газоулавянетр, а
Към п о м е щ е н и ^ с П р о и з в о д с т в е н и и з т о ч н и ц и н а т о п л и н а всиЧКТТ TOVполо-
гични процеси н а a r . i o s i e p u p a t j e j o .
^ П р е з с т у д е н и я п е р и о д па г о д и н а т а т е м п е р а т у р н и я т р е ж и м в п о м е щ е н и я т а
б е з п р о и з в о д с т в е н и и з т о ч н и ц и н а т о п л и н а т р я б в а д а с е п р е ц е н я в а к а т о не­
б л а г о п р и я т е н , т ъ й к а т о т о й се о т н а с я к ъ м з о н а т а н а с у б н о р м а л н и т е т е м п е р а ­
т у р и . В тези У С Л О В И Я " в и с о к а т а о т и о с и т е л п а в л а ж н о с т и с к о р о с т и а д в и ж е н и е
на въздуха действуват в посока на засилване на о х л а ж д а щ о т о влияние на
м и к р о к л и м а т и ч п и я ф а к т о р {В. К у з м и н и д р . , 1968).
[ М и к р о к л и м а т ъ т в п о м е щ е н и я т а с произгюдствени и з т о ч н и ц и на т о п л и п а
се х а р а к т е р и з и р а к а т о н е б л а г о п р и я т е н с о т д е л я н е н а г о л е м и к о л и ч е с т в а
лъчиста (инфрачервена) л о н в е к т к н т а топ.чина, което п.чт.-шя
ност, гсс^Тепо п р е з т о п л и я п е р и о д на годината, з а п р е г р я в а н ^ и с м у щ е н и я в
т е р м о р е г у л а ц и я т а ( Л . К Хоцянов, 1951, 1956; В . А . Кисилснко, Ф. М . Шлсйф-
MÜH, 1957; / / . А . ЗайОтнур, /1. Е. Md.ibiuieeu, 1960; II. )'. Гау1ог, 1933 и д р ) .
У . и к р о к л и м а т и ч н а т а х а р а к т е р и с т и к а ( т е м п е р а т у р а 2 5 С, к а т а г р а д у с 4 , 5
и 1:ЕТ 2 1 , 7 с С ) , снета п р е з т о п л и я п е р и о д н а г о д и н а т а в от де л е ние т о з а с н и -
ч а г е и и з с и п в а н е на а г л о м е р а т а в един м е т а л у р г и ч е н з а в о д у нас, не п о к а з в а
п р и р я в а н е дори д о с а м и т е пещи, което се о б я с н я в а с действието па е к с х а -
у е т е р а {В. К у з х и н , 1950).
И н т е н з и в н о с т т а п а и н ф р а ч е р в е н а т а р а д и а ц и я в з а в и с и м о с т от р а з с т о я ­
нието о т и з т о ч н и к а н а и з л ъ ч в а н е т о (от 0 . 2 д о 5 м) в помещението на а г л о -
л е н т и т е н а Л\К « К р е м и к о в ц и » се д в и ж и о т 0 . 0 9 д о 3 , 1 5 к а л см- мин. { В . К у з ­
м и н и д р . , 1968).
З н а ч и т е л н о п о - р а з н о о б р а з н а е к а р т и н а т а на с т е пе нт а н а н а г р я в а н е т о па
и з д у х а с к о н в е к п и о н н а т о п л и н а в т о в а помещение н а М К «Кремиковци»
п р е з т о п л и я п е р и о д на годината. 11а местата д о а г л о м е р а н п я т а с е у с т а н о в я в а
. г и с о к а температх р а (25 28 С), с р а в н и т е л н о н и с к а о т н о с и т е л н а в л а ж н о с т
( 3 5 — ' l O ' M j j м а л к а с к о р о с т ил тинжеиие иа т . < | у ^ я (0,3 0 , 3 5 м сек.), к о е т о
о б у с л а в я о п р е д е л е н а [тенлеппия на м и к р о к л и м а т а към п р е г р я в а н е , д о к а т о
в п р о х о д и т е се у с т а н о в я в а п о - п и с к а т е м п е р а т у р а (18—19 С), по-висока
о т н о с и т е л н а в л а ж н о с т (65—70 Оо) П С Т ? Л Н 1 | 1 Г Ь З Л У 1 1 1 И Н т е ч р | | И Я У 1 . 9 1,5 м/сек.),
което п ъ к о б у с л а в я о п р е д е л е н а т е н д е н ц и я на м и к р о к л и м а т а к ъ м о х л а ж д а н е .
П о в р е м е па и з с л е д в а н е т о т е м п е р а т у р а т а иа в ъ з д у х а н а в ъ н е б и л а 21—23° С .
П о т а к ъ в начин в т о в а помещение се у с т а н о в я в а м и к р о к л и м а т т и п «зей^ра»,
х а р а к т е р и з и р а щ с е с последователно р е д у в а н е по т е р и т о р и я т а м у н а топли
зони и по-студени в ъ л н и ( В . К у з м и н и д р . , 1968).
П р е з с т у д е н и я п е р и о д па годината а м п л и т у д а т а м е ж д у в ъ т р е ш н а т а и
в ъ н ш н а т а т е м п е р а т у р а е 7 — 9 С, т. е. м и к р о к л и м а т ъ т с е х а р а к т е р и з и р а с ъ с
с у б н о р м а л и и т е м п е р а т у р и и зависи о т с ъ с т о я н и е т о на а т м о с ф е р н и я в ъ з д у х
( В К у з м и н и д р . , 1968).

63
 Шум. В агломерационното производство шумът не е съществен фактор
на работната среда, с изключение на ттомьщенията, където са разположени
агломашините\(С. "Максимов, М . Мирчсо, 1У/и). Б п о м е щ ^ и е т о за агломе-
"риране на Л\К «Кремиковци» шумът е широколентов със звуково налягане
9 6 d B с преобладаване на средните и високите честоти [В. К у з м и н и д р . ,
1968).
Токсикохимични вещества {токсични прахове, аерозоли и газове). Прахът
и аерозолите в агломерационното производство се образуват главно от с у ­
ровите материали: железните руди, — агломерата, колошниковия п р а х ,
кокса, варовика. П о своя химически състав прахът се състои главно от ж е ­
л я з о и железни окиси, свързан и свободен силициев двуокис, кокс, варовик
и редица д р у г и примеси — алуминиев окис, манганов окис, оловен окис
и др.| Д о 85 0ö от частиците на праха имат размери д о 2 микрометра,
f В агломерационните фабрики почти няма процес, който д а ие е придружен
с прахоотделяне. Концентрациите на п р а х а във въздуха на работната среда
н а различните корпуси и отделения се колебае в граници от 20 д о 200 мг/м 3
(Л. Д'. Хоцянов, 1956, 1961; / / . М . Е р м а н . 1954, 1957; / / . П . Кокорев. 1957;
U . M . Е р м а н , / / . /7. Кокорев. 1959; В. Д'. Навроцкий, 1974 и др.). В помещенията
на смесителното отделение на аглофабриката концентрацията на праха във
в ъ з д у х а е над 50 мг м 3 , а в снекателното отделение — значително по-висока.
Особено е запрашен въздухът в помещенията за рудонодготовка и сорти-
ровка, при машините за раздробяване на кокса, при смесителните б а р а б а н и ,
в помещенията на циклите за възврата, при праховите торби, а също при
празния х о д па спекателпите лепти. Висока е запрашеността също на уча­
стъка з а натоварване на агломерата във вагони, макар че това става почти
на открит в ъ з д у х .
Една от основните причини за прахообразуването в смесителното отделе­
ние е наличието на многобройни пресинки на прахообразуващи материали
от е д н о оборудване (бункери и транспортьори) на д р у г о . Особено обстоятел­
ство тук е значителната височина на пресипките, захващането и разпростра­
нението па праховите частици от въздушните потоци. Конкретно такова
п р а х о о б р а з у в а п е с е наблюдава в подбункериого помещение при падане на
материала от дозировъчните маси на приемните бункери върху транспорт­
ните ленти. Т у к съдържанието на праха във в ъ з д у х а при пускане па различни
суровини по лентите е: от рудите — д о 10 мг/м 3 , от с у х и я колошников нрах -
д о 170 мг/м 3 , от навлажнения колошников прах — д о 65 мг м 3 .
При рудонодготовка!а и подготовката на шихтата прахообраз} ването е
обусловено от наличието на пресинки от една транспортна лента на д р у г а ,
от тележките на бункерите, от бункерите, чрез питателп на мелници и сита.
а от 1ях след това отново на транспортни ленти. Поради това запрашеността на
въздуха тук е висока. Особено висока е тя при работата на вибрационните
сита, в помещенията за раздробяване на кокса, в участъка на пресинките в
шихтово отделение при изсипване иа кокса от тележките в бункерите на
кокса и колошниковия прах, а също при смесителните барабани за шихтата.
В снекателното отделение при агломашината, където няма самостоятелни
източници на прахообразувапе, големите концентрации на праха са о б у с л о ­
вени от д р у г и причини: поради изсмукването през аглолентата па големи
обеми въздух — д о 200 0 0 0 м 3 /час за една агломашипа, помещението на снека­
телното отделение винаги с е намира под вакуум — от 1.2 д о 1.4 мм воден
стълб ирез летния период и д о 3 . 8 мм воден стълб — през зимния. Поради
това се наблюдава интензивно постъпване на прах и аерозоли от съседните
производствени участъци с висока запрашеност иа въздуха (крайната част
па лентата, мястото па изсипване па агломерата и др.). а също през раз-

/>4
 лпчпи неплътностн, процепи и открити отвори. Ч е с т о в потоците в ъ з д у х ,
постъпващи през открити отвори в спекателното отделение, се установявай
големи количества прах. Концентрацията на праха на площадката на зад­
ната част на агломашината при изпускане на агломерата във вагоните д о ­
стига д о 1 5 0 — 2 0 0 мг/м 3 и повече.
В помещенията на цикъла за възврата значителни концентрации на праха
с е наблюдават не само в резултат на протичащите тук процеси ( о х л а ж д а н е
на възврата и подаването м у от една на д р у г а транспортна лента), но и в
резултат на постъпване на п р а х а в цикъла на възврата от помещенията на
мултициклоните и на ръкавните филтри. В последните помещения източ­
ници на замърсяване на в ъ з д у х а на работната среда с прах и аерозоли са
главно неплътностите по апаратурата и комуникациите. Прахът с е отделя
лериодичио, на импулси, но доста интензивно поради факта, че е с у х и с
висока дисперсност — д о 9 0 0 о от частиците са под 1 микрометър.
Запрашеността на в ъ з д у х а достига, както следва; при подготовката на
шихтата — 4 8 0 — 6 0 0 мг/м 3 ; д о спекателните ленти на агломапмшите
2 8 0 M I м"; на възела на възврата — 2 1 0 — 2 8 0 мг/м 3 ; д о чащковите питатели
4 8 0 — 6 0 0 мг м 3 .
Трябва д а с е подчертае, чо при полиметални руди прахът оспен ж е л я з о
м о ж е да с ъ дъ ржа и д р у г и тежки метали. Такъв е случаят с Кремиковската
руда, съдържаща значителни (от хигиенно гледище) количества манган и
олово. Следователно освен другите вредности т \ к може д а с е очаква специ­
фична професионална вредност от манганови " оловни аерозоли във в ъ з д у х а
на работната с р е д а .
О г изследванията за топлия и студения сезон иа годината с е установява,
ч е к ъ д ъ р ж а к и е т о на оловните аерозоли в работната среда около аглолентите
е в ппр.ечстп г п ч . т п грямииичу-ц^-ДДК .г изключение на края на лентите
Т ^ К у з м и н . Е . К с е н и д р . . 1968). Н а това място концентрациите на оловните
аерозоли превишават П Д К . което с е д ъ л ж и не на изпарение на оловото, а
на съдържанието му в аерозола, образувай по механичен път при пресипване
л а агломерата в края на лентите.
Ма почти всички изследвани работни месга" около аг.юлепiиа» кои-
щ н т р а ц и т е иа м а т а п о в и г е аеро юли както пре* хладния, така и през топ­
лия период на годината превишават също П Д К . |
Концентрациите па оловните аерозоли при дисковите захранващи .меха­
низми (питателите) и при чашковите охладители в повечето случаи са в гра­
ниците па П Д К или незначително ги превишават, докато концентрациите
н а мангановите аерозоли превишават значително П Д К . Това с е обяснява с
факта, че макар за съответната температура м а ш а н ъ т и съединенията му д а
имат по-нисък парен натиск от този на оловото, измерените конценграции
на манганови аерозоли са много по-високи от тези на оловните поради 5
10 мъти по-високото с ъ д ъ р ж а н и е на манган в суровините в сравнение с
оловото.
П а д пределно допустимите концентрации са концентрациите на оловните
и мангановите аерозоли и в помещението и а е к с х а у с ! е р и т е — о к о л о машините,
като и тук концентрациите на мангановите аерозоли по посочените причини
с а по-високи.
• {Основните токсични и вредни ' ^ са ломениият и коксовият газ вьг-
лбролният окис и се{ТГшят двуоки^: (Справочник по гигиене т р у д а , Денин-
гпал, ГУ7Ь). '
(Ломениият r a t t-f гъстои о г _ 5 7 азот, 2S 32,.")"» ньглерод^н окис,
11 12.7 0 о въглероден двуокис, 2 Д - З . Ь % водород и O.li ОД V меташ ^
^Коксовият г а з с ъ д ъ р ж а 50 "и водород. 25 "и метан, .11.570 азот^. " 0 "
въглероден окис и Л% въглероден д ву о к и с,
Л Хигмеи! иа оешомчн отр»глм мд в^пи.чводсгвоТ'?
65
 Въглероден о к и с и серен д в у о к и с се о б р а з \ ват в о г н и щ е т о и up;] г о р е к е т о
на к о к с а в процеса на агломерирането на н т х т а т а . К о н ц е н т р а ц и я т а на ci.i -
леродния о к и с пън въздуха на работната среда м о ж е да се колебае в з н а ч и ­
телни г р а н и ц и [В. К Пивроцний и д р . , 1974). У нас концентрациите на ь ъ ! -
леродния о к и с и на серния д в х о к и с в а р и р а т от следи (най-често) до 3
4 нътн над Н Д К (и г о - р е д к н с л \ ч а и ) {В. Кузмин, Е . Коси и др., 1968).
Н е о б х о д и м о е ла подчертаем, че в п о с л е д и т е н я к о л к о години благодаре­
ние па разработените м п и и м ш м е р о п р и я т и я и подобренията, и з в ъ р г . л т
в l e x n o , ю г и я т а ( в к л ю ч и т е л н о и oi раппчаване количеството па к р е м и к о в ­
с к а т а с у р о в и н а в ш и х т а т а ) , ко»:цеитрациите иа т о к с и к о х и \ ичиите вещества
. - п а ч и т е . т о се с н и ж и х а и па повечето работни места не превишават-
плк.
Основни професии и трудов прочее. П р и етана па т и х т о о б р а б о т в а г е т о
осиовии професии са: м а ш и н и с т па т р а н с п о р т н и ленти, суесител б а р а б а н и ,
д о з и р о в ч и к и м а ш и п и с т па разтоварващи к о л и ч к и .
. М а и т и и с т и т е па т р а н с п о р т н и т е ленти наблюдават за работата па л е н т и т е
и и р е с и п к и т е , пробиват т е ч к и т е при з а п у ш в а н е и ръчно почистват естака­
дите о т п аднали я по т я х материал.
.Машинистите иа смесителпите барабани наблюдават за работата на сме­
с и т е л и т е барабани и р е г у л и р а т пмествапето па материалите в т я х .
Д о з и р о в ч и ц и т е па р а з т о в а р в а щ и т е к о л и ч к и наблюдават за работата и
р е г у л и р а т д о з а т о р и т е апарати па б у н к е р и т е и съответните ленти, к а т о
ръчно п о ч и с т в а т п е и р а в и л и о падпалите материали г о т я х .
М а ш и н и с т и т е на разтоварващите к о л и ч к и наблюдават и к о н т р о л и р а т
п р а в и л н а т а работа па к о л и ч к и т е и пълненето па б у н к е р и т е . М н о г о често те
също п о ч и с т в а т р ъ ч н о н е п р а в и л н о надиалпте м а т е р и а л и .
П р и етапа иа агломерирането основни професии са: б у и к е р и с т , агломерат-
ч и к , с к р е п е р и с т иа лебедки, м а ш и н и с т иа възел—възврата и ч а ш к о в и т е о: •
ладптели.
Б у н к е р и с т и т е наблюдават за работата и к о н т р о л и р а ! дг-П/кеиието па ко­
л и ч к и т е , лентите и самия процес на пълненето иа б у н к е р и т е .
А г л о м е р а т ч и ц и т е наблюдават и к о н т р о л и р а т работата иа а гл о ле ит ит е ,
и о р м а л н о т о н а с и п в а н е иа ш и х т а т а и горенето на пещта, и \ с к а т и с п и р а т ai -
лом; ш и н и т е и следят за правилното подаване на горивото.
С к р е п е р и с т и т е иа лебедки периодично почистват отиадния атериал под
аг.полентите посредством с к р е п е р и .
A U i i r m i H c i ите иа възел-ьъзврата наблюдават за правилната работа
иа с ъ о р ъ ж е н и я т а ( т р а н с п о р т н и ленти па възврати) и почистват работните
п л о щ а д к и о к о л о т я х о т отиадеи материал.
М а ш и н и с т и т е па ч а ш к о в и т е охладители наблюдават за работата на т е з и
с ъ о р ъ ж е н и я ( п у с к а т и с п и р а т ч а ш к о в и т е охладители).
П р и етапа па ирахо- и г а з о у л а в я и е т о основни професии са: м а ш и н и с т
на батерийни ц и к л о н и и р а б о т н и к ири ексхаустерите и при р ъ к а в и т е филтри.
М а ш и и и с т и т е иа батерийни ц и к л о н и следят за работата иа тези с ъ о р ъ ж е ­
н и я — с ъ с т о я н и е на шпековете за отстраняване иа и р а х а . редовно ио-
даваие иа вода и д р .
Р а б о т н и ц и т е ири е к с х а у с т е р и т е и р ъ к а в и т е филтри наблюдават и к о н ­
т р о л и р а т редовната работа иа тези с ъ о р ъ ж е н и я .
Работната поза па работниците, заети в агломерационното п р о и з в о д с т в о ,
е пай-често права ( 7 5 - 85 0 о от ц я л о т о работно време), а физическото нато­
варване о т л е к о д о средно (енергоразход 2 . 5 — 5 , 5 к к а л м и н . ) . Освен т о в а ,
работата им и з и с к в а ие:шачите\тио зрително иаирежеиие, с р а в н и т е л н о м а л к а
о т г о в о р н о с т п р и свободен ритъм и сравнително слаба монотонност. И р и

66
 н я к о и ръчни технологични операции (почистване па работните площадки
участие в различни видове ремонт и др.) тези работници използуват инстру
менти, изискващи незначителна квалификация.

ХИГИЕНА ИЛ ТРУЛА В ДОМЕННОТО НF0H3B0.1CTB0

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ Н Р О Ц Г П I

В д о м е н н о т о п р о и чюдеч г.о <.Ч o c l . i u e c i няь а I I [ Q M H I I I . T C Ü O I O п о . п ч ^ н и п е и У ч х 1 у и . J / . I A Ü H O I o

о1!|ир\дв^нс ;i;i п рои шодстг.о !!;i ч \ 1 \ н е доменнат;! пенЦ ч« т е х н о л о г n ' i c i k i i ' r ' n p o n c c с ос-
*n»BJii ) i j |)p,iv к ц и п и i m И) l u i i f ü g нд ж е л е !» !» р уд и! п — л а л с . ш р х д е н . ( ломер; i . К а т о ос­
н о в н и c y f m b i n m i.i д о м е н н и я п р о ц е с с л у ж а i р у д и т е и л г л о м е р а т а , к о к с ъ т и ф л ю с н т с .
Ж е л я з о т о в р у д и т е е B I . I » В И Д НИ О К И С И . Р е д у к ц и я т а на тези ж е л е з н и о к и с и се и з в ъ р ш е а
н е п р е к ъ с н а т о в о г н и щ е т о на д о м е н н а т а и с щ . С т а п я и с т о и р е д у к ц и я т ъ т се и з в ъ р ш в а т в ре­
з у л т а т на в и с о к а т а т е м п е р а т у р а — до 1М)0 Г , н а л и ч и е т о на в ъ г л е р о д o r к о к с а и из до-
м е н н и я г а з . В ъ г л е р о д ъ т о т к о к с а се и з п о л з у в а по с; м о к а т о и з т о ч н и к па т о п л и н а и ио-
д у к т о р ' , Tio W f i >Diu li.'l 'и ';УГУ'11й ИЛ т л у - с р Л л .
U c B t i i к о к с , р у д а н ai.TOMtp.'T в д о м е н н а т а п е щ се п р и б а в я т още в а р о в и к и д р х т п ма­
т е р и а л и , н а р е ч е н и ф л ю с и, к о и т о п о д п о м а г а т т о п е ш Го на р у д а т а . О к и с и т е се евт ;• а к и
с в а р о в и к а и и з п л у в а т н а д ч у г у н а в ъ в в и д на ш л а к а . Г о р н а т а ш л а к а et и з п ч е к а ( i два
ш л а к о т е к а , а д о л н а т а — заедно с ч у г у н а о т ч у г у н о т с к а и сс отделя п р и р а з д е л и т е л я на
ч у г у н а и ш л а к а т а . Н о ш л а к о в и т е у л е и ш л а к а т а се и з л и в а в ш л а к о в о з и т е .
З а е д н о с ж е л е з н и т е о к и с и п р и р е д у к ц и я т а сс р е д у ц и р а т и н а м и р а щ и т е се в р \ д н т е
п р и м е с и о т м а т . н, с и л и ц и й , фо( ( f o p и Д р у ! и, п о г л т л ц а и к и се o r т е ж к а т а ш л а к а . Т е н и я !
ч у г у н с о т н о с и т е л н о т е г л о 0 , 9 се н а т р у п в а в д о л н а т а ч а с т г а о м и п и т о , а течната i м а к а
с о т н о с и т е л н о т е г л о 2,Г) — на г . о в ъ р х н о с т т а на т е ч н и я ч у п и. Ш л а к а т а е тс м п е р а т \ р ч
о к о л о 1400 С се и з п у с к а от п е щ т а п р е з двата ш л а к о т е к а 1 5 — 1 8 п ъ т и в д е н о н о щ г е .
т е ч н и я т ч у г у н с т е м п е р а т у р а о к о л о 1300 С ( п р е з п о - н и с к о разп<»ложения ч у г у н о т е к ! -
о б и к н о в е н о 5—(> т > т и в д е н о н о щ и е . Н о у л е и т е за ч у г у н т о й се и з л и в а в ч \ г у н о в о з и т е и
о т т а м се и з п р а щ а за п р е р а б о т к а п о - н а т а т ъ к в «.томана и л и л е я р с к и ч у г у н .
О с и о в н и т е с ъ с т а в н и части на д о м е н н о т о п р о и з в о д с т в о са: б у н к е р п а с с т а к а д а н това-
р а ч н о у с т р о й с т в о , в ъ з д у х о в д у х в а щ а с т а н ц и я с ь ъ з д \ x o n a i pei атоли — к а х п е р и , и н с т а л а ­
ц и я за г а з о о ч и с т к а , д о м е н н а п е щ )i л е я р е н д в о р .
Н а б у н к е р н а т а е с т а к а д а става н а т о в а р в а н е т о в б у н к е р а на п о с т ъ п в а щ и т е с у р о в и н и
р у д и , а г л о м е р а т , к о к с и ф л ю с и , п р е д н а з н а ч е н и за с т о п я в а н е н р е д у к ц и я в д о м е ш п т е
п е щ и . От б \ н к ( р а , п р е д с т а в л я в а щ резерьоа.р с o i p o M i i a вместимост, материалт.т се из­
с и п в а във в а ю н - в е з н и , а в т о м а т и ч н о о т м е р в а щ и н е о б х о д и м о т о к о л и ч е с т в о т и м а . O r ва-
ю н - в е з н и т е м а т е р и а л ъ т м е х а н и ч е с к и се и з с и п в а в с к и н о в а в а г о н е т к а , к о я т о с елен п о р
( н а к л о н е н а с а н с ь о р ) i o и з д ш а до i о р н и я о т в о р на д о м и а т а . З а р е ж д а н е т о на доменната
п е щ е ш и х т а се и з в ъ р ш в а н е п р е к ъ с н а т о в с е к и 1 0 — 1 5 м и н у т и .
В ъ в в ъ з д у х о н а г р е в а т е л и т е и л и т. н а р . к а у п е р н се и з в ъ р ш в а и а г р я в а н е ю на в ъ з д \ \ i
/ о 6 0 0 — 8 0 0 , д о р и до 1000 С. и в ъ в е ж д а н е т о м у в ъ в ф у р м и т е на доменната п е щ п о д на.тя-
l a n e ч рез в ъ з д у х о д у в н а т а с т а н ц и я . Н а г р я в а н е т о на в ъ з д у х а е н с с б х о д н м о за о е ш у р я в а н е
г о р е н е т о на ю р и в о т о в пещта и за с ъ з д а в а н е н е о б х о д и м а т а т е м п е р а т у р а за с т о п я в а н е т о
на м а т е р и а л а . Ч р е з в д у х в а н е на в ъ з д у х , о б о г а т е н с к и с л о р о д , м о ж е да се д о с т и г н е темпе­
р а т у р а до 1800 С .
И н с т а л а ц и я т а за 1 а з о о ч и с т к а има п р е д н а з н а ч е н и е т о да о ч и с т в а , т р а н с п о р т и р а н n t-
пе)лзува д о м е н н и я | а з , о б р а з у в а щ се п р и работата на д о м н а т а . От доменната п е щ непре­
к ъ с н а т о се п р о и з в е ж д а к а т о в т о р и ч е н п р о д у к т доменен ( к о л о ш п и к о в ) г а з в к о л и ч е с т в о
3 5 0 0 — 4 0 0 0 м•' на т о п с т о п е н ч у г у н . В I м:1 ес с ъ д ъ р ж а приме р н о 100 i к о л о ш н и к о в п р а х
(частици от рудата, агломерата, варовика).
О ч и с т в а н е т о на д о м е н н и я г а з става на две с т е п е н и : н ъ р п о — еъс с у х и п р а х о у . т о в н т л и
(до 0 0 % ) , а след т о в а — н о м о к т . р с п о с о б — в с к р у б е р и . К о л о ш н и к о в и я т п р а х от п р а х о -
у л о в и т е . т и г е с п о м о щ т а на ш п е к о в е се и з с и п в а в с п е ц и а л н и в а г о н и — г о н д о л и и се и t-
ползува в агломеранионнепо производство.
О ч и с т е н и я т доменен г а з до 8 0 — 8 5 % ее и з п о л з у в а к а т о ю р и в о за п о д г р я в а н е па въз
духа в каунерите, а с ъ щ о в мартеновите, нрокатните и д р у г и мехалургически пещи.
Д о м е н н а т а п е щ е в е р т и к а л н а ш а х т о о б р а з н а п е щ с в и с о ч и н а до 35 м .
Р а з т о п я в а н е т о на ч у г у н а в д о м е н н а т а п е щ става п р и т е м п е р а т у р а 1000—1800 С. (-то­
п е н и я т ч у г у н и ш л а к а т а се с ъ б и р а т в н и с к а т а ч а с т на о г н и щ е т о , о т к ъ д е т о сс и з п у с к а т
пе р и о д и ч н о н а в ъ н от п е щ т а ч р е з с ъ о т в е т н и ч у г у м е г г е к и ш л а к о т е к .

G7
 Частта от цеха, където стааа ичливаието па ч у г у н а и на шлаката o r доменната пещ е
л е я р н и я т даор.
Основните технологични процеси в л е я р н и я двор са: пробиване па отверстията за чу­
г у н а н за шлаката, и з п у с к а н е па ч у г у н а и шлаката и последващо затваряне на отвър-
стията. Ч у г у и о т е к ъ т се отваря с помощта на специално устройство, наречено е л е к -
т р о п у ш к а. След завършване изливането па ч у г у н а , последният минава по г л а в н и я
улей и страничните улеи и се пълни в ч у г у п о в о з и . Те се транспортират в стоманодобив­
ното производство или се изпращат за получаване на л е я р с к и ч у г у н към разливачна
машина.
Ч у г у и о т е к ъ т се затваря п а к чрез е л е к т р о п у ш к а т а с огнеопорна г л и н а със специален
състав.
Течната шлака от шлакотеките се напълва в ш л а к о в о з и и сттам се изпраща за г р а н у ­
л и р а г е,

УСЛОВИЯ Н \ Т Р У Д

.\\пкрок.тмип1. Доменното производство се характеризира с неблагоприятен

мптфстсГи\фт. Редица технологични процеси в него предизвикват| мощни
потопи на лъчиста топлика (инфрачервена радиация), интензивността^в^ра-
ботните помещения, на която зависи к а к т о от капацитета на производство,
така и от стадия на съответното промишлено звено и мястото на измерването.
Интензивността на инфрачервената радиация иа работните места до раз­
делителите на ч у г у н а и шлаката при пускането на ч у г у н а достига в известни
моменти до 10 —12 кал см2 'мин. а през време иа пробиването на отвърегията
до 2—3 кал/см г /мин. (3. / / . Израельсон и др., 1949).
11а разстояние 4 м под отвърстието за пускане па ч у г у н от пещта интен­
зивността на инфрачервената радиация е от 8 до 20 кал, см 2 /мин., като т я
бързо се намалява и достига на 8 м до 6 кал/см-/мии., а на 12 м — д о 2 кал/
см- мин. (Я- 3 . Непч^адгп: JI. Б. Файнберг, 193G; / / . М . Ерман. 1964 и др.).
П о време иа изпускането па шлаката иитеизизността иа инфрачервената
ралиания е най-често 5—6 кал см2 мин., а по време иа изпускането иа чу­
гуна 8—10 кал/см'"/мип., ( М . Diuconovici, 1958).
По време па изпускането иа ч у г у н а от доменната пещ на М З «Ленин» ин-
2
т е п j i i B i i o c n a на инфрачервената радиация до отвора й е 3,8 кал см м и н . ,
2
а на мястото, където работи шировчпкът, е 4.9 кал/см /мин.(в. Кузмин, 1961).
Според същия автор, по време па очистването на улеите (веднага след из­
пускането на чугуна) пнтензнвностга на инфрачервената радиация е от 1.6
до 2,2 кал/см 2 / мин.
О т разтопения ч у г у н и доменен ш л а к дължината на вълната на максимал­
ното излъчване е най-често от 1,54 до 1,62 микрона, т. е. тя е в късовълновия
участък иа спектъра ( / / . М . Ерман, 1964).
Температурата на въздуха в томенните пехо в е (като показател за степента
ПТГнагряването iT с конвекционна топлина) ц о к а з в а значителни колебания
през различните сезони\на годината. През топлия период на годината темпе­
ратурата на въздуха на работната среда може да достигне 30—35° С дори
в иаи-отдалечените от топлинните източници работни места. Обаче през
студения период на годината «топлите» зопи имат температура до 1 8 ' С и се
установяват само в непосредствена близост до топлинните източници. В по-
отдалечените работни места температурата на въздуха през този период
на годината бързо се понижава и превишава само с 1—-2 0 С температурата
на атмосферния вьздух при скорост на движение на въздуха 5 м сек. и по­
вече {В. Кузмин, 1961).
В доменния цех иа М К «Кремиковци» най-интензивна инфрачервена ра­
диация — д о 7 кал/см 2 /мии., се установява по време иа изпускането па чу-

68
 гуна от пещта. При ьочмстването па жлебовете интензивността па инфра­
червената радиация е относително по-ниска, като непосредствено след за­
вършване на изпускането па чугуна от пещта тя достига до 2,52 кал см 2 /мии.,
за да спадне до 0,36—0,7 кал,см 2 мин. към к р а я на този технологичен про­
цес. П о време на р а з л и в к а т а в този цех интензивността на инфрачервената
радиация достига до 2,52 к а л , с м - м и н . {В. К у з м и н , Г. Бобев, Е. Коен, 1966).
Температурата па въздуха на работната среда по време на изпускането иа
чугуна от пещта е най-често 30—32 С. В л е я р н и я двор почти винаги се уста­
новяват силни въздушни течения и относително по-ниски температури иа
въздуха (18—24 С).
Микроклиматът в редица други работни участъци на това производство
(депо за ремонт на кофите, транспортни ленти, вагоп-везии и др.) и особено
при работа на открито (склад за чугун, басейни за гранулация па ш л а к а т а
и др.) зависи предимно от климатичните особености па годишните сезони.
В доменното производство най-често съществуват екстремалпп микрокли-
матични условця. които се колебаят) между полюсите на прегряване (по­
ради в и л н а т а интензивност на инфрачервената радиация) и полюсите на
охлаждане! (поради силни въздушни течения и сравнително ниски темпера­
тури). Също т а к а (в повечето от случаите) се установява известен паралели-
зъм между интензивността на инфрачервената радиация и концентрацията
на различните токсикохимични виш-ства. конто се образуват в редица ра­
ботни зони на това производстео ( ß . К у з х и н , Г. Бобев, L . К о е н , 1966).
Шум. Ц о данни на Х Е И ] най-висок и п м в това производство се устапо-
Еяеа_&11И0 ^о доудииитс пеши', като звчковото му н аляг ан е е най-често 86
i 0 d B , но п о н я к о г а то достига и до 110 d B със средно- и високочестотна ха­
рактеристика.
Наднормен шум — 86—88 dB, се установява и до бункерите и р а з л и в и т е
машини, но той има предимно средночестотна характеристика и периодично
въздействие.
Т о к с и к о х и м и ч н и , всщеспла ( п к ьсични t i f uxcee. а е р а о л и и газове). В домен­
ното производство операциите, съироволеии с ирахоотлеляио, са: товаро-
ра '.товарните работи в р \ д и и я двор и буикерната сстакада, работата на
вагон-везн ите 11 транспорт ните ленти в иодбу и кер и от о iюмещение. Запраше­
ността при т я х е най-висока. Висока запрашеност е отбелязана и при осво­
бождаване иа колошни кови я прах иа площадката на прахоуловителите.
З а м ъ р с я в а н е т о па в ъ з д у х а иа работната среда с прах в рудния двор няма
иа п р а к т и к а особено значение, тъй като има спорадичен характер и оспов-
нит^ работи се и з в ърш ва т иа открито. П р а г ъ т при буикерната естакада
зависи до голяма степен от влажността иа суровите материали и от преоб­
л а д а в а щ и т е въздушни течения. О т суровините, използувани в доменното
производство, най-висока стенен на прахообразуване има коксът поради
неговата трошливост, а също и горещият и сух агломерат.
Основната причина за високата запрашенсст на въздуха в иодбункериото
помещение е товаренето, разтоварването, а в някои случаи и раздробява-
п е ю на кокс i . Ц е л и я т път и а транспортиране на кокса о т ' литателите иа
приемните бункери до вагон-везните и оттам на скиговата вагонетка е при­
д р у ж е н с отделяне на значителни количества н рах.
Съставът иа п р а х а в доменните цехове е аналогичен иа този от агломера­
ционните фабрики. В л е я р н и я двор в праха се съдържат и графитни частици.
Л е я р н и я т двор и по-специално иоддоменникът може да се разглежда к а т о
помещение, характерно с висока запрашеност на въздуха. П р а х ъ т постъпва
в него от доменната нещ заедно с ч у п н а и шлаките при тяхното разливане.
 З н а ч и т е л н о замърсяване на атуосферния въздух с прах се създава при
разтоварване па к о л о т п п к о и п я прах от прахоуловителнте. В последните
годпнп това замърсяване с е понижава значително чрез използуване па шне-
кове, работата па които е свързана с намокряне па колоншиковпя !ii)ax.
По даппн па Л . А'. Хоцяиов (1901) диснерспостта па праха от доменното
производство е следната; 40—9()" и от прашинките имат размери д о 1.4 п т ;
И) .'30 0(i Ol т я х от 1,5 д о 2 , 8 и т .
[Ломеппото производство с е отличава с най-голям брой газоопасни места.
(лспепт.ч па гячпглс! oiiacnuci' с е Определя от концентрацията па въглерод­
ния ок! ici
По степен па потепипална опасност га;.оопасннте места в това производ­
ство могаг ла с е разглеждат в следния ред: при колошпиковата площадка;
при люковете и отворите иа газопроводите; при хидрозатворите; при съеди-
пеппята па прахоуловптелпте с колектора па неочистепня доменен газ;
при входните отвърстпя; при ;адвпжваие на люковете за изпускане па праха
и при предпазните клапани и ш и б ъ р п .
Газоопасппте месга в цеха за газоочистка и въобще в газовото с ю п а п с т з о
са обусловени главно от евентуално несъвършенство на газовите затвори
и особено па хидрозатворпте. По данни па В. А'. Иавроцкип (1974) почти
в 70 0о Ol всички проби в ъ з д у х , взети при хидрозатворпте. съдържанието на
доменния газ е пад 100 мг м:!.
Па въздействието иа посочените вредни фактори сл изложени машини­
стите на вагон-везните. дробилките и други механизми, машипистите на кра­
новете в леярния двор. водопроводчиците и особено чугунодобпвчците. ш л а -
ковчипите и техните гюмощипци в леярния двор и о б с л у ж в а щ и я т персонал
от цеха за газоочистка.
Литературните даипп за химичния и минералогичния състав на промиш­
лените аерозоли в работната среда иа доменните цехове са крайно недо­
статъчни.
От / / . Л/. Дудкина (1965) е изучаван химическият, минералогичният и дисперс­
ният състав иа аерозолите в най-занрашените участъци на доменното произ­
водство па завода «Криворожсталь» (СССР) — подбункерпите галерии,
скпповите ями и циклоните в периода иа изпускане па гърления прах (ко-
лошниковия прах). В аерозолите па посочеинте работни места е установено
съдържание па маигап от 0 . 2 д о 2 % или от 0 . 3 2 д о 3 . 4 9 мг/м 3 манганов д в у ­
окис. от 2 8 . 5 д о 45.1 % железни окиси (изчислени като ж е л я з о ) , от 14,4 д о
3 4 . 2 "и калциев окис и от 4 . 6 д о 8 . 4 "о свободен силициев двуокис (кварц).
Аерозолпите частици са с висока дисиерсиост — 9 3 . 5 д о 99.1 % от т я х са с
размери д о 4.5 ц т . Основната маса от аерозолите са частици от хематпт с
размер предимно от 1 u m. С минералогичните изследвания е установено от
рудните елементи освен хематпт още лимонит и магнетит, а също така. че
аерозолите от подбункерпите галерии и циклопите съдържат кварц на зърна
с размери па частиците 1 -7 р т . От същия автор с е предполага, че сравни­
телно високото съдържание на калциев окис в аерозолите м о ж е д а о к а ж е
дразнещо действие въ р х у слизестите ципи па дихателните органи. Според
нея, въпреки че количеството иа свободния силициев двуокис пе превишава
10%, при значителната запрашеност и високата дисиерсиост на аерозолпите
частици съществува професионален рпек за работниците. Малко публикувани
данни има за състава и коицеитрациите па аерозолите в работната с р е д а на
леярния двор. където са концеитрирани много от основните работни места
В(доменния цех.
В е р н и я т Д В У О К И С замърсява въздуха па работната среда в Л е я ш ш н - Л Б Р Р
на доменното произполстг.о главно прн пускане на шлакат^. От Л1. Diacono-

70
 v i c i (1958) е установено, че в металургичния завод в Р е п и т е (СРР) концен­
трациите на серния д в у о к и с и на сероводорода през подготвителния период
м е ж д у две пускания на чугун са в количества от величината на следи, до­
като но време на пускане на чугуна н на горната н долната шлака те преви­
шават пдк.
Превишаване е установено също и за с ъ д ъ р ж а н и е т о па въглеродния окис.
ОссСено високи концентрации д о 12 ;0 мг м'1 са установени па площадката
прл каупериге, а също така па площадката на втория е т а ж па пещите. С ъ ­
шият автор установява, че при с ъ д ъ р ж а н и е на олово в шихтатл незначително
пад конднцпонното (над 0,1"..) през време па изпускане па ч \ т \ н а концен­
трацията на оловните аерозоли във въздуха на работната среда превишава
П Л К . Н а базата на тезн п:;следвання се iij)aLiii изводът, че за п оследваното
:доменно производство има опасност от профссгона.тнн отравяния с токепчпи
TS'VjBe и аеро;'.ол1\.
Специфичнотб за нашето доменно пронзеодство (Л\3 « '1енпн» п Л \ К «Кре­
миковци»), което поставя за разрешаване сериозни хигиенни проблеми, е
използуването на кремиковската ж е л я з н а руда. която съдържа олово и
манган (последният в шлаката е д о 9 10% ( / / . Сипунджисн и д р . , 1965).
O r изследвания, проведени от Г . Бобев и / / . П.тсв (1963). I . Бобев. 11.11лиев
н Б . Д о б р е в (1961) в доменния цех па Л\3 «.Ченпн» е установено, че увеличеното
с ъ д ъ р ж а н и е па олово в агломерата (с 45°.. кремиковска р \ д а ) създава се­
риозни хигиенни проблеми. П р е з време на ii->ii>^KaiK4u г \ п а от домен­
ните пещи с е отделят значителни количество оловни аерозоли във въ д у ш ­
ните потоци около чугунотека и пад улеите Ч т п а . Въпреки значител­
ното им р а з р е ж д а н е в атмосферата на работната среда, техните концен­
трации превишават многократно П Д К . Основен източник на замърсяване
с оловни аерозоли е процесът на изпускане на чугуна, когато слоят стопено
о л о в о , намиращ с е под изтичащия чугунен слой. се увлича от потока па ч \ -
п н а с псс.:едсащо изпарение п образуване па значителни количества аеро-
;сли от оловен окис. П р е з време иа подготвителния период концентрациите
на словните аерозоли е многократно по-ипска. по постоянно превишава П Д К .
Г. Бобев (1965) изучава разпределението па оловото в чугуна и шлаката
\ цредлага схема за движението на оловото в доменната пещ иа М З «Ленин»
при използуване на агломерат с определен процент кремиковска руда.
От Г . Бобев и //.?. Илиев (1962) е разработен метод за установяване частта
на увлеченото олово в неочистения доменен газ и е определено, че при из­
ползуване иа 15% кремиковска руда увличането на оловото с доменния
газ достига д о 6 6 % . а при използуване на 45% кремиковска руда - д о 2 9 % .
Установено е, че 99% от аерозолнпге частици, витаещи във в ъ з д у х а , имат
размери под и около 1 микрометър ( М . Добреви, 11. Лилова, 1961).
Първите изследвания за доменна п е щ на Кремиковци с пълни б а л а н с и за постъпването
н р а з п р е д е л е н и е т о на о л о в о т о са извършени от Х р . Нинов, Г . Бобгв, Г Лос// н др. (1906).
П р и първия еднодневен б а л а н с при к о н д и н и о н н о с ъ д ъ р ж а н и е на о л о в о (под 0 . 1 % ) е уста­
н о в е н о , че не се с ъ з д а в а вредна за з д р а в е т о атмосфера в л е я р н и я двор н че по-голямата
част от о л о в о т о ( 0 3 , 4 % ) се и з н а с я с доменния г а з .
В т о р и я т ( 1 0 дневен) пълен б а л а н с е извършен при с ъ д ъ р ж а н и е на о л о в о 0 , 1 4 % с п р я м о
п я л а т а ж е л е з о р у д п а доменна шнхта. У с т а н о в е н о е, че 5 3 % от внесеното в пещта о л о в о
с е у л а в я , 27% о т и в а с ч у г у н а и шлаката, а 2 , 3 % се отделя в цеховата атмосфера. Въп-
рек,1 че с ъ д ъ р ж а н и е т о на о л о в о т о в ч у г у н а ( 0 , 0 8 % ) н шлаката ( 0 , 0 4 % ) не е високо
по абсолютна стойност п о р а д и високата температура па течните продукти па доменния
процес (над 1350 С) и големите п л о щ и на и з п а р е н и е , концентрациите па оловните аеро­
з о л и превишават м н о г о к р а т н о П Д К . Н а л и ч и е т о на т е з и количества олово в чугуна и
шлаката съ-.дава в ъ з м о ж н о с т за з а м ъ р с я в а н е на работната с р е д а с о л о в о п в с т о м а н о д о ­
б и в н о т о прои водство, което е твърде с ъ щ с с т в е н о от хигиенна гледна точка.

71
 О т Г . Б о б е в н Я . Koeu (I9G8) е д а д е н а х и г и е н н а х а р а к т е р и с т и к а на д о м е н н о т о п р о и з ­
водство при работа с 0 7 % к р е м и к о в с к и агломерат, с ъ д ъ р ж а щ 3 5 % олово с подробни ана­
л и з и ь а ч у г у н а , ш л а к и т е и в р е д н о с т и т е о т т я х , о ч и с т е н и я т и н е о ч и с т е н и я т д о м е н е н газ;
( ш л а м а и с к р у б е р н а т а вод;:) и в ъ з д у х а на р а б о т н а т а с р е д а . Д а д е н а е и н о в а ф о р м у л а з а
о п р е д е л я н е количеството на и з п а р е н о т о о л о в о от р а з л и ч н и т е и з т о ч н и ц и на з а м ъ р с я в а н е
и к о м п л е к с о т м е р о п р и я т и я з а х и г и е н и з и р а н е ( Г . Бобев, И л . И.шев, Е . Ь о е н , и д р . , lOGl
1962, 1908).
Б а л а н с и н а о л о в о т о в д о м е н н о т о п р о и з в о д с т в о ( т р е т и и ч е т в ъ р т и ) п р и и з п о л з у в а н е на
п о - в и с о к о с ъ д ъ р ж а н и е на о л о в о в ш н х т а т а ( 0 . 3 1 % п р и т р е т и я и 0 , 5 % п р и ч е т в ъ р т и я ) с а
п р о в е д е н и о т / / . Б р а т к с в , I I . Черкезов, Г . Бобев, Е . Коен и д р . ( 1 9 0 8 ) . V\r. б а з а т а н а тези:
б а л а н с и е р а з р а б о т е н а п о д р о б н а р а б о т н а х и п о т е з а и е с ъ с т а в е н м о д е л з^ к р ъ г о о б р а т а на
оловото в доменната пещ, като са сравнени у с л о в и я т а з а максималното у л а в я н е н а о л о -
кото и з а м и н и м а л н о т о м у о т д е л я н е в ъ в в ъ з д у х а на р а б о т н а т а с р е д а .

Основни професии и т р у д о в процсс. Основни професии в доменното пропз-

ЕОДСТВО са: ч\тунодобнвчнк, разлнвчик, кофаджня, шлаковчнк и газовчик.
Ч \ тунодобмвчиците извършват следните основни работни о п е р а ц и и :
гаиравка иа улеите, ширене (пробиване) иа O T B O f i i T e , o T o i i B a i i e на излезлия
с т улеите чугун и затваряне на пещите.
Всички тези работни оперьипи с е извършват ръчно.
При чугундобивчиците работната поза е права ( 7 5 — 8 5 % ) при тежко фи­
зическо натоварване (енергоразход над 6 . 5 ккал м и н . ) . Работата при тих
е свързана със значителна отговорност, контрол, внимание и определено зри­
телно напрежение и изисква б ъ р з ритъм, добра координация иа движенията
иа горните краипипи при средно изразена монотонност иа операциите (по-
втаряемост 3 0 0 — 5 0 0 пъти в смяна) и сравнително добра квалификация,
Разливчиците обезпечават разливането на чугуна във форми, което с е
извършва с помощта иа специални разливачни машини.
При разливчиците работната поза е права и седяща (съответно около 50 %>
при средно физическо натоварване (енергоразход — 3 — 5 ккал/мин.). Ра­
ботата при тях е свързана с отговорност, контрол, внимание и определено-
зрително н а п р е ж е н и е при наложен ритъм и средно изразена монотонност
(повтаряемост на операциите 4 0 0 — 6 0 0 пъти в смяна).
К о ф а д ж и и т е обработват, ремонтират и почистват кофите. Основна ра­
ботна операция при тях е очукването, най-често с помощта на лостове иа
вътрешността иа кофите от застиналия чугун и други материали. При т я х
работната поза е права (75—85%) при т е ж к о физическо натоварване (енерго­
р а з х о д над 6 , 5 ккал/мин.).
Шлаковчиците изпускат периодично горещия шлак от пешите и осигуря­
ват както неговото направляване и проходка по улеите, така п изсипването
L кофите и извозването му. При извършването на тези операции шлаков­
чиците използуват различни ръчни инструменти.
При шлаковчиците работната поза е права (75—85%) при тежко физи­
ческо натоварване (енергоразход над 6 , 5 ккал/мин.). Много често ге прена­
сят ръчно тежести (от 2 5 д о 40 кг). Работата иа шлаковчиците изисква б ъ р з
ритъм и д о б р а координация иа движенията на горните крайници при възмож-
ност за паузи по време иа затварянето на пещите.
Газовчпипте контролират и регулират загряването па въздуха в пещите.
Освен това те периодично (през 1 час) вземат проби от термодвойките (ин­
дикаторите). При газовчиците работната иоза е права (75—85%) при средно
физическо натоварване (енергоразход 3 — 5 ккал/мин.). Понякога се налага
ръчно пренасяне на тежести (до 2 5 кг). Работата иа газовчпипте е свързана
с определена отговорност и контрол и изисква сравнително добра квалифи­
кация.
 Х И Г И Е Н А ИЛ Т Р У Д А В СТОМЛ ИОДОБ И В ЙОТО ПРОИЗВОДСТВО

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСП

М а р т е н о в процес ( ц е х ) - В маргснивитс цехове се п о л у ч а в а «стопена стомана» ч р е *

р а ф и н и р а н е т о на ч у г у н а и н а м а л я в а н е на примесите в н е г о с претопянгто MV лаедно с ъ с
с т а р о ж е л я з о или с чисти ж е л е з н и р у д и . Стоманата в мартеновите пещи се с т а п я от с м е с
от стоманени парчета и течен ч у г у н прн т е м п е р а т у р а lüOO—IG50 С. К а т о гориво при това
с л у ж и д о м е н е н г а з в с м е с с коксов или п р и р о д е н i a j . Горенето на тези газове се интензи­
фицира от нагретия в ъ з д у х , о б о г а т е н с к и с л о р о д д о 3 0 — 3 5 % .
Бсссмерови и томасови ( к о н в е р т о р н и ) процеси (цехове). Основната о с о б е н о с т на сто­
манодобива в тези ц е х о в е с е с ъ с т о и в това, че стоманата с е получава от течния ч у г у н б е з
р а з х о д на г о р и в о в к о н в е р т о р и .
К о н в е р т о р ъ т представлява к р у ш е о б р а з е н с ъ д o r д е б е л и стоманени листове, о б ш и т
отвътре с о г н е у п о р н и м а т е р и а л и . Т е х н о л о г и я т а на п р о ц е с а се състои в о к и с л е н и е на съ­
д ъ р ж а щ и т е с е в ч у г у н а с и л и ц и й , манган и в ъ г л е р о д от к и с л о р о д а на в ъ з д у х а . Г о р и в о
при това не се и з п о л з у в а , тъй като процесът на о к и с л е н и е е с ъ п р о в о д е н с е к з о т е р м и ч н а
р е а к ц и я , о б у с л а в я щ а п о в и ш е н и е т о на т е м п е р а т у р а т а в конвертора д о 1600—1700" С. А к о
вместо с в ъ з д у х конверторът се п р о д у х в а с чист к и с л о р о д , т е м п е р а т у р а т а в него се пови­
шава д о 2 0 0 0 — 2 5 0 0 С. З а п ъ л в а н е т о на конвертора с течен чуi ун става от кофи — чу-
гуновози.
Б е с е м е р о в и я т п р о ц е с е кисел з а р а з л и к а от о с н о в н и я томасов п р о ц е с за п о л у ч а в а н е на
стомана. Освен това при т о м а с о в и я п р о ц е с н а н - в а ж н а роля и г р а е о к и с л е н и е т о на съ­
д ъ р ж а щ и я се в ч у г у н а фосфор, което й даьа най-голям п р и х о д на т о п л и н а . Наличието на
фосфор в г в в и д на PjO-, в п л а к а т а при томасовня процес о б у с л а в я н е ю в а т а ценност к а т о
фосфорен т о р ( т о м а е ш л а к ) .
В е с е м е р о в и я т п р о п е е протича п о с л е д о в а т е л н о в дьс фази — шлакообразх ване и окис­
л е н и е на в ъ г л е р о д а . Н р е з първата фаза от конвертора се о т д е л я г о л я м о количество ка­
фяв дим б е з п л а м ъ к . Д и м н и т е частици с е състоят от ж е л е з н и , силициеви и манганови
о к и с и , тъй като и м е н н о т е з и вещества се о к и с л я в а т в първата фаза на б е с е м е р о в и я про­
цес. О к и с л е н и е т о на въглерода във втората ф а з а е п р и д р у ж е н о с кипене на метала в кон­
вертора и о б р а з у в а н е на ярък факел пламък и дим, и з л и з а щ от г ъ р л о т о на конвертора^
а с ъ щ о и з х в ъ р л я н е на частици стопен м е т а л и ш л а к а .
При томасовия п р о ц е с с с р а з л и ч а в а т три фази; а) начална; б) интензивно и з г а р я н е на-
в ъ г л е р о д а ; в) и н т е н з и в н о и з г а р я н е на фосфора. Първите две фа ш са подобни на т е з и при
б е с е м е р о в и я п р о ц е с . Третата фаза е прибавянето на феросплави в конвертора, при което
става и н т е н з и в н о и з г а р я н е на ф о с ф о р а . П ъ р в о се и з п у с к а шлаката п р е з гърлото на кон­
вертора, а с л е д това при т е м п е р а т у р а о к о л о 1550" п р е з с п е ц и а л н о отвърстие се и з п у с к а
и стоманата в стомановоза.
Електростоминодобивсн цех. В елсктростомано^обивнпте цехове топенето на стомана
се и з в ъ р ш в а в олектродт гови, съпротивителни или и н д у к ц и о н н и пещи. Н а й - г о л я м о раз­
п р о с т р а н е н и е в черната м е т а л у р г и я имат е.тектродъ! овнте пещи с мощност от 15 д о 150
топа. И з х о д н и материали з а д о б и в а н е т о на специални видове стомана на стоманени пар­
чета н р а з л и ч н и добавки г л а в н о във вид на редкн метали и ф с р о с п л а в и , придаващи на
стоманата високи качества (легирана стомана). К а т о л е г и р а ш и добавки се и ш о л з у в а т
х р о м , никел, а л у м и н и й , волфрам, в а н а д и й и д р .
З а пл. ькага се и з п о л з у в а е л е к т р и ч е с к а д ъ г а , о б р а з у в а щ а се б и л о м е ж д у двата елек­
т р о д а , б и л о м е ж д у е л е к т р о д а и металната в а н а .
Процесът протича в три стадия: с т а п я н е , о к и с л я в а н е и рафиниране, като общата про­
д ъ л ж и т е л н о с т на цикъла е 5—G часа.

УСЛОВИЯ ПА Т Р У Д

М и к р о к я и м а т . Производственият микроклимат при

стоманодобива (марте­
нови пещи, електроиещи, конвертори) с е характеризира с 1имтсн.швио ден-
ствуваща инфрачервена радиация и висока температура на въздух^, и б а ч е
осоГч постите нн технологичния процес на всяко производство За исмучаване
на стомана обуславят определена специфика на микроклимата по отноше­
ние на образуването, интензивността и продължителността на въздейст­
вието м у .

73
 Т а к а например интензитетът на инфрачервената радиация в мнксерното
отделение на конверторния цех иа .\\К «Кремиковци» в зависимост от раз­
стоянието от източника на излъчването (от 0.5 до 3—4 м) и извършваните
технологични процеси наливане иа чугун п миксера, почистване на гър-
лоипната м \ п изгребвапе па шлаката от него - еот(), 1 0 д о 3 , 7 8 кал см 2 /мпн.
{В. М . К ц з л т ч п д р . , 1969).
V) ixoiir.epгорното отделение на този цех главен източник на топлинно из­
лъчване е самият к о п в е р т о р \ Т ъ й като топлинното нзлт.чване етапа през
'п-рловниата. му, количеството топлина, която постъпва в това отделение
и даден v o v u i r . зависи от това, дели конверторът се намира в право или в
наклонено положение.
I Inтензивността па инфрачервената радиация в зависимост от разстоя­
нието от конвертора (от 0 , 5 до -I м) и положението му в това отделение иа
МК «КремпкоЕг.н» е твърде висока, като в m кои мод e m u достига до 12,6 кал/
e v - > н и . ) {В. М . Ку зл ин и д р . , 1969).
1 Б р а з л и в а M I (/ю отделение на то и цех източници на топлинно излъчване
с а ^ с т р у я т а течна стомана п нагорещените кокили. В него интензитетът на
инфрачерпегата рг1Л11П1111я варира в зависимост ог хода на процеса и рузетон-
пието от източника на излъчването, като понякога достига до 3,78 кал см-/
Niini. (/^. М . К у з м и н и др., 1969).
В трите отделения (миксерно, конверторно и разливачно) па конверторния
цех в М К «Кремиковци» винаги се наблюдава бързо повишаване на интен­
зитета па инфрачервената радиация при започване на даден технологичен
процес и б ъ р з о понижаване при завършването му (В. М . К у з м и н и др., 1969).
З а хигиенната характеристика па микроклимата в това производство
особено значение има температурата на атмосферния въздух. По данни на
X Ii11 иътрецеховнте температури в стоманодобива нан-често иревишават с
4 5 С температурата на външния въздух, докато само но време на актив­
ните периоди за дадени технологични процеси температурата на въздуха
па работната зона може бързо да се покачва, особено през топлия период
на годината и д а достига понякога до 35 и повече С.
Температурата па въздуха в конверторното производство зависи предимно
от температурата на атмосферния въздух, като през студения период на
годината ее наблюдават в него много често субнормални и дори минусовн
x e M t i q w y j M i ^ ( В . М . К у з м и н и д р . , 1969).
Т о к с и к о х и ш ш и вещества (токсични прахове, аерозоли, газове). Встомано-
дЕтбишти 1 "Пехове се образува прах в шихтовите отделения при операциите
по смесването и преработката па сухите изходни материали. При подго­
товката на шихтата — железните парчета, железните и мангановите руди,
феросплавнте, флюсите, кокса и футеровачните материали, степента на за­
прашеността па въздуха се определя от впда на пзползування материал и
х ар а к т е р а па неговата преработка.
В миксериите отделения на мартеновите, бесемеровите и томасовнте це­
хове прахът с ъ д ъ р ж а до 3 5 % въглерод (графит), до 40% железни окиси, д о
10% силициев двуокис, до 4,5% алуминиев окис и д р .
Съдържанието на пра ха във въздуха па миксериите отделения достига
j \ o 70 мг/м 3 . Независимо че кабината иа машиниста па миксерния кран се
намира иа височина около 25 м, в нея винаги се открива графитов прах в
концентрации 15—20 мг/м 3 { М . П . Кока рев и / / . М . Е р м а н , 1961).
Основен източник на нрахоотделяне в топлинните отделения са работните
ппостраиства па пещите и конверторите, където в резултат на изпарението
на метала се о б р а з у в а т кондензационни метални аерозоли [В. Г. Навроцкий.
1974). Т а к и в а аерозоли във въздуха на мартеновите цехове се откриват в

74
 к( щ е н т р а ш т 15 16 мг м;1, в електростоманодобивните цехове д о 45 мг \\'\
а р конверторните цехове в още по-високи концентрации. Кондензационните
и ••золи се отличават с много висока диснерсност пад 95 Оо от праховите
частици имат размер под 1 р т .
Във въздуха на стоманодобивните цехове| може да постъпи прах, съдър-
ж. Л свободен п (-нър:^и сплипиев твуокпсД ucnoiuill и пчшпппп им
прах; са ф\теровачпите материали и огпе\ пори (в дииаса 97 0 „. в т лак ага
Г)7 "у К изголзуван?! при ремонта па п е т т е , конверторите и д о .
Източници на отделяне па токсични газове (въглероден окис) в стомано-
/ с С и п п л е цсхссс са щчди гсичко комуникациите на Доменния газ (га :о-
хедгте) и pereiiepajopirre, през ненлътностите на които в цеха^може да ио-
г.ъг. еродеп окис от отпадпите димни газове и от доменния газ. CJco-
Г<.) q N T Q I J ьггг.ередеи O K I . C В > артеновите цехове може да се патруТш под
реботната г лощадка.
Кесемерорнят и томасовият процес не изискват гориво и затова постт.пване
на вредни га ове BI>B въздуха па помещенията може да има само в момент на
I годухваье па конвенторите.
(Особено високи коннентраини на въглероден окис се установяват при
газовите горелки на миксера в миксерното отделение — до 1 г м:! (Л. К. Хо-
ц.чтм, 1961).
Е нашето конверторно производство на Л\К «Кремиковци» при използу­
ваме на чугун, произведен от кондиционни суровини (ci>c съдържание на
•олово до 0,1 %), BI>B въздуха на работната среда се отделят главно манга-
нсви аерозоли и в незначително количество ш.глероден окис и серен дву­
окис. З а разлика от това чугунът, произведен с кремиковска руда, съдържа
олово, и използуван като суровина в конверторното производство, съдържа
от 0.06 до 0,08"о олово. Тази особеност в състава па чугуна е свързана с
отделяното на значителни количества/оловни аерозоли в отпадинте газове.
Този факт заедно [с едиовремепиою прпсъстиие па мапгаиотШ' а^ризили
•<•' специфична особеност на токепкохимпчпия факюц на [)a()()Tfia'ra срОЛД в
нашето конверторно производство {В. К у з м и н , /'. Бобев, F.. Когн, 1969).
П а т и изследвания вьв въздуха на работната среда на миксерното отделе­
ние установяват концентрации на оловни аерозоли, превишаващи значи­
телно П Д К (и през двата сезона на годината) н на манганови аерозоли
няколко пъти превишаващи П Д К (през топлия период) при използуване
на високоманганов чугун (със съдържание на манган 6 7%). По-ниското
•съдържание на мангановите аерозоли (в сравнение с оловните) се обуславя
от много ио-високата точка на кипене на мангана (2151 С) спрямо тази на
оловото (174t)' С).
Изследвания, проведени във въздуха иа работната среда на конверторния
иех, показаха, че концентрацията на оловните аерозоли превишава значи­
телно П Д К , а концентрациите на мангановите аерозоли в много случаи
превишават П Д К неколкократно. И тук концентрациите нрез топлия пе­
риод са по-вцсокн поради използуването па високоманганов чугун (с 6
7% манган). 11ай-^амърсените работни меута и за двата сезона на годината
са фи продухването на конвертора, при изливането на стоманата и в кра-
. но&гга каоин^.
Концентрациите на въглеродния окис и иа серния двуокис и за миксер­
ното, и за конверторното отделение (и за двата периода на годината) са от
следи до количества под П Д К . Това се дължи на незначителното съдържание
на сяра в чугуна (до 0,05%), като от нея излита само 0,01 "о, а за въглерод­
ния окис на изгарянето на но-голямата му част от въглерода до въгле­
роден двуокис и излитането му с мощните конвекционни въздушни потоци
извън работната среда.
75
 Основни професии и т р у д о в п р о ц е с . В мартеновите и електронещните це­
хове в стоманодобивната промишленост основни професии са: редач на си­
фони, сталевар (стомановар), разливчик и работник но събличането на ко­
килите.
Редачите на сифони извършват подреждане на стоманените профили (си­
фони) в ъ рх у специални платформи.
Сталеварите (стомановарите) пълнят ръчно или с помощта на специални:
пълначни съоръжения пещите и наблюдават за процесите на горенето в т я х
(отварят и затварят пещите). O C E U I това те вземат периодично проби за
анализ от отворените пещи.
Разливчиците разливат в специални форми (кокили) разтопената счо-
мана, като много често ръчно издърпват ксфите с цел точното им центри­
ране над отворите (гърлата) на кокилите.
Работниците по събличането на кокилите обезпечават издърпването (съб­
личането) на стоманата от кокилите пссредстгом к \ к и , които те ръчно з а -
качват за т я х .
Редачите на сифони, сталеварите (стомановарите), разливчиии и работни­
ците по събличането иа кокилите работят почти винаги нрави ( 7 5 — 8 5 % )
при т е ж к о физическо натоварване (енергоразход над 6 — 7 ккал/мин.). Много-
често тези работници пренасят или и. блъскват сравнително тежки товари
от 2 5 д о 5 0 кг.
В ковнер!орното производство ла стоманодобива основни професии са::
миксеровчиците и конверторчиците.
.Миксеровчиците управляват наливането на стоманата от миксерите в
ксфите. контролират състоянието на миксерите и източват получената шлака.
Те работят предимно прави (75—85?..) при леко или средно физическо на­
товарване (енергоразход — 2 — 4 ккал мин).
Конверторчиците прехвърлят на ръка около 1 тон материали и почистват
от 1 д о 3 пъти конверторите в течение па една работна смяна. Освен това т е
ръководят и отговарят за работата на конверторите — контролират визуално»
качеството и самото изливане на стоманата, вземат ръчно проби за анали:*
от конверторите и д р .
Конверторчиците работят предимно прави ( 7 5 — 8 5 % ) , при тежко физи­
ческо натоварване (енергоразход — 6 и повече ккал/мии). Трудовата им
дейност е свързана с определено зрително напрежение, отговорност и и з ­
исква точност, бързина на движенията и добра квалификация (особено з а
старши конверторчиците).

Х И Г И Е Н А ИЛ Т Р У Д А ВЪВ ВАЛЦОВОТО ПРОИЗВОДСТВО

( П Р О И З В О Д С Т В О ИА / / Р О Д Л Т ) — '

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

В а л ц о в й п е т о с начин з а о б р а б о т в а н е ч р е з пластнчна д е ф о р м а ц и я , при който металът с е

п р о п у с к а м е ж д у въртя I H M в Ттротивополож11а~1ЮСОАА-_валТ1и. разстоянието м е ж д у п о ­
в ъ р х н и н и т е ШГ които е п о - м а л к о от и з х о д н а т а д е б е л и н а на обработваемия материал.
П р о д у к т и т е на в а л ц о в о т о п р о и з в о д с т в о са d a c o n n a стомана (профили с проста геоме­
трична форма — с квадратно, кръгло, шестоъгълно, правоъгълно сечение и фасонни,
профили — ъ г л о в о , Т - о б р а з н о , И - о б р а з н о и д р у г и сечения), л а м а р и н и , тръби и д р .
В а л ц о в а н е т о се и з в ъ р ш в а в I O | H I I U ) И C - R X N R N N П . Г Т О Я И И ^ Л Л Н T известно съот­
в е т н о като — г о р е щ о в а л ц о в а н е и с т у д е н о валцоване.
З а с я в а н е т о на MCTiua п р и L u c c u u n o вЛГПшгаце се извършва в плгмъчни и е л е к т р и ­
чески' п е щ и .

76
 П л а мъчните пещи и з п о л з у в а т течно или твърдо гориво. В з а в и с и м о с т от р а з п р е д е л е ­
н и е т о на т е м п е р а т у р а т а в работното пространство те биват камерни и м е т о д и ч н и .
К а м е р н и т е пещи се х а р а к т е р и з и р а т с е д н а к в а т е м п е р а т у р а в цялото р а б о т н о п р о с т р а н ­
ство и са много п о д х о д я щ и з а з а г р я в а н е на пръти и п о л у ф а б р и к а т и , които д о п у с к а т го­
л я м а с к о р о с т на з а г р я в а н е . При т я х и з д е л и я т а с е поставят в пещта, където п р е с т о я в а т
д о о к о н ч а т е л н о т о им з а г р я в а н е , с л е д което се и з в а ж д а т пак п р е з същия отвор, п р е з който
с а били п о с т а в е н и .
Методичните пещи имат п о - с л о ж н о у с т р о й с т в о . З а г р я в а н и т е б л о к о в е се поставят в
е д и н и я кран на пещта, където т е м п е р а т у р а т а е най-ниска и постепенно се п р и д в и ж в а т
към д р у г и я край, където т е м п е р а т у р а т а е най-висока и откъдето се и з в а ж д а т навън. П о
I O J H начин се осъществява постепенно з а г р я в а н е на метала по точно о п р е д е л е н т е м п е р а ­
т у р е н режим и при непрекъсната работа на пещта. П р и д в и ж в а н е т о на б л о к о в е т е в мето­
дичните пещи се извършва с помощта на с п е ц и а л н и п р и с п о с о б л е н и я — тласкачи, к о и т о
се намират при в х о д н и я отвор на п е щ т а .
Електрическите пещи с ъ щ о както пламъковите могат да бъдат камерни и методични,
но сс и з п о л з у в а т м н о г о р я д к о , поради високата стойност на електрическата е н е р г и я .
Н а й - с ъ в ъ р ш е н о з а г р я в а н е се получава в и н д у к ц и о н н и т е пещи.
Нагретият д о н е о б х о д и м а т а т е м п е р а т у р а метал ( 1 2 0 0 — 1 3 0 0 ° С) с е и з в а ж д а с помощта
на тласкачи или клещеви кранове и се поставя на приемателен р о л г а н г , който го насочва
към валцовата м а ш и н а .
С п о р е д п р е д н а з н а ч е н и е т о си валцовите машини се делят на две групи;
а. Машини са производство на п о л у ф а б р и к а т и , които се и з п о л з у в а т за п о - н а т а т ъ ш н о
•обработване чрез валцоване. Към тази г р у п а с п а д а т б л у м и н г - м а ш и н и т е и с л я б и н г - м а ш и -
ните, които п р о и з в е ж д а т б л у м и и с л я б и , от които с л е д това се валцоват профили, л а м а ­
рини и д р .
б. Машини за п р о и з в о д с т в о на и з д е л и я , които не се обработват по-нататък ч р е з вал­
ц о в а н е . Това са машини за в а л ц о в а н е на профили и на л а м а р и н а .
О б р а б о т е н и я т метал, приел н е о б х о д и м а т а ф^рма и р а з м е р , се насочва по ролганга към
автоматичната н о ж и ц а или мотал ката, където с е и з в ъ р ш в а н а р я з в а н е , навиване на ру­
л о н и , маркиране и други.
Ц е л и я т п р о ц е с на валцоване — н а г р я в а н е на метала, п р и д в и ж в а н е т о м у , непосрел-
с т в с н о т о валцоване и навиване е автоматизирано. К о м а н д у в а се от о п е р а т о р и , г о с р е д -
•ством командни т а б л а , които се намират в п у л т о в е з а у п р а в л е н и е .

-УСЛОВИЯ НА Т Р У Д

М и крак .mjiSi т . Основните технологични процеси във валцовото прон р о д ­

ство са съпроводени с о т д е л я н е па огромни количества топлина.
Т а з и топлина се разпространява в цеха по н я к о л к о пътя: ^инфрачервено
и злъчване, кон секция и. К О Н Д У К Ц И Я .
И З Т О Ч Н И Ц И на излъчване са покривите на нагревателните кладенци и
отворите в ъ р х у т я х , стените на различните видове пещи, нзнол -л вани за
н а г р я в а н е на метала, отворите за вкарване и изнасяне на материала, от­
ворите за избиване на о к а л и н а , нагретите отливки (през цялото време иа
тяхното обработване), ш л а к а т а , горещата окалина.
Според / / . П. К око рев и II. М . Е р м и н (19G1) най-интензивно е облъчването
при работните отвори на кладенците — 8—10 кал,см-'мин. П од интензивно
о б л ъ ч в а н е заварчиците и техните помощници се намират в 20—25% от ра­
ботното време. И а въздействие с ио-малка интензивност са подложени в
50 ?6 от работното време.
В машинните отделения интензивността н а инфрачервената радиации до­
с т и г а до 3—3,5 кал/см 2 /мин., а при работа до плъзгащия се лист — от 5 д о
в кал/см 2 /мин. Валцьо^нте от големите механизирани прокатни цехове,
намиращи се между движещите се ивици валцоващ се материал, се облъчват
постоянно и от всички страни с радиация от 8 до 10 кал/см г /мин.
3 . И . Израелсон. С. И . К а п л у н , А . А . Летавет. / / . Д . П и к и 3 . Б . Смсль-
л л н с к и й (1949) и В. К- Нилроцкий (1969) установяват интензивност на оо-
л ъ ч в а н е т о при пещите от 3 д о 10 кал/см 2 /мии.

77
 С п о р е д P . Г . Jlciuncc, В . I I . М а р ц и н к о в с к и й п „'I. K . Х о ц я н о в (1954) п:!-
ф р а ч е р в е п а т а р а д и а ц и я с е к о л е б а е о т 1 д о 4 к а л см- м и н па р а з с т о я н и е I
2 м о т о т л и в к и т е . П р и о т в о р а па н а г р е в а т е л н и т е пещи и при п л ъ з г а н е т о п а
о т л и в к и т е о б л ъ ч в а н е т о д о с т и г а д о 5 к а л см'2 м и н .
.7, Вас u.icea-ToöopoHu и Н. К у з м и н (1970) и з м е р в а т и н ф р а ч е р в е н а т а р а д и а ­
ц и я при п р о ц е с и т е па в а л ц о в а н е и у с т а н о в я в а т , че мощността й па 30 см" о т
н а г р е в а т е л н и т е к л а д с и ц и при з а т в о р е н п о к р и в д о с т и г а д о 2 , 5 к а л с м 2 , r n n i .
Интензивността бързо н а м а л я в а с отдалечаване от източника, като на 4 м
е (>.54 к а л см*' мпи. Б р о я т па р а б о т н и ц и т е , и з л о ж е н и па т а з и р а д и а ц и я , е
м а л ъ к . Т о в а с а к р а н и с т и т е и р а б о т н и ц и т е при а в а р и й н а с и т у а ц и я . Е к с п о ­
з и ц и я т а е к р а т к о т р а й н а . О б л ъ ч в а н е т о при и з б и в а н е т о н а о к а л и н а в мето­
д и ч н и т е пещи с 3 . 4 к а л с м - м п н . П р о д ъ л ж и т е л } ш с т т а па к о н т а к т а е 120
мин. за с м я н а .
(лл: зпач1ич'.'па ипетспчпвпост е и н ф р а ч е р в е н а т а р а д и а ц и я при р я з а н е т о
I; a I о т о в а т а и род \ к и п я (3.2 к а л см"-'мин.) щ ирТПиаркирапето |i (6.3 к а л / с м 2 '
v n n . ) . 11сблагоириятиото в ь з д е й с т в п е па ип([)рачервената р а д и а ц и я при т е з и
иропсси се з а с и л в а о т п р о д ъ л ж и т е л н а т а е к с п о и и п я . к о я т о е 40—50°,. от
р а Г о п ю т о BptÄ C.
В пултовете за управление клетките инфрачервената радиация е в грани­
ц и т е о т 0 . 0 9 д о 0 , 3 6 к а л см'- мпи. П р о д ъ л ж и т е л п о с т т а п а о б л ъ ч в а н е т о е от
70 д о 9 0 % от работното време.
Т е м н е р а т х р а т а па възду х а в ъ в в а л ц о в о т о производство е в и с о к а и п о к а з в а
к о л ( б а п и я п р е з р а з л и ч н и т е ссзоии па г о д и н а т а .
П . II. К око рее и I I . М . Е р м а н (1961) ц а м и р а т , че т е м п е р а т у р а т а па в ъ з -
ду.\а. г. отде.теппята и а п ещ и т е п р е з л я т о т о д о с п и а д о -10 50 С .
П р е з зимата обаче па н я к о л к о метра от пещите температурата м а л к о се
различава от въпишата. Във в р ъ з к а с това д а ж е пезиачителпи придвижвания
по ф р о н т а п а р а б о т н о т о м>сто в о д я т д о р я з к а п р о м я н а па зоните иа н а г р я ­
в а н е и о х л а ж д а н е . В м а т и п и и т е о т д е л е н и я се о т б е л я з в а т зопи с р а з л и ч н а
температура. Непосредствено д о м а н т и и т е през лятото температурата с 8 -
12 С п р е в и ш а в а в ъ н ш н а т а . Д о с т е н а т а о б ач е т я м а л к о се р а з л и ч а в а о т в ъ н ­
ш н а т а . Х а р а к т е р н о з а к а б и н а т а па и з п о л з у в а п и т е к р а н о в е с а р е з к и т е про­
мени па м и к р о к л и м а т а в с л е д с т в и е п р е м е с т в а н е па к р а н а о г места с м о щ н а
и н ф р а ч е р в е н а р а д и а ц и я и к о п в е к и г о и и и потопи о т т о и л и п а към х л а д н и т е
у ч а с т ъ п и н а ие.\а.
Т е м п е р а т у р а т а и а в т . з д \ х а п р е з л е т н и я сезон с п о р е д .7. В а т . ю в и - Т о д о -
рови и В . К ц з м и н (1970) е 3 0 40' С. Т я е н а й - в и с о к а к р а й н а г р е в а т е л н и т е
к л а д е н ц и и пещм в п у л т о в е т е за \ п р ан леи и е, р а з п о л о ж е н и н е п о с р е д с т т ю
н а д р о л г а н г а . при м а | ) К и р а ш т о п н а р я з в а н е т о п а г о т о в а т а п р о д у к ц и я . Ма.
о с т а н а л и т е работпн места т е м п е р а т у р а т а н а д в и ш а в а в ъ п и ш а т а т е м п е р а т у р а
с 2 3 С.
p i п о е п т е л и а т а влажност се колебае в зиачителни грапипи 40- 75"о.
ПреоолйДЛи;! ! М(ота га с отпоси гелиа в л а ж н о с т под Т)0^(ГГ
( Зчороетта на д в и ж е н и е па в ь з д у х а е сравиите.тно в и с о к а 0,30 0 , 6 0 ь' с е к .
к о е т о се о б я с н я в а с ш и р о к о т о р а з т в а р я н е па в р а т и т е и п р о з о р ц и т е през.
летния сезон.
Т е м п е р а т у р а т а па в ъ з д у х а п р е з з и м а т а в р а б о т н и т е п о м е щ е н и я е о т 6 д о
30° С . О т п о с и т е л п а т а в л а ж н о с т в а р и р а м е ж д у 40 и 60 % и с к о р о с т т а п а д в и ­
ж е н и е па в ъ з д у х а от 0.01 д о 0 . 2 м с е к . В и с о к и с а т е м п е р а т у р и т е к р а п пе­
щ и т е за н а г р я в а н е иа м е т а л и в н я к о и п у л т о в е з а у п р а в л е н и е . П а п о - г о л я м а
ч а с т о т р а б о т н и т е места т е м п е р а т у р и т е с а от 8 д о 22 С. С р а в н и т е л н о н и с к и
с а нрн ч е р н о в а т а к л е т к а , п р и о п а к о в к а т а и а р у л о н и и д р .

78
 Работниците през зимата са изложени на ненрекъснатн температурни
к о л е б а н и я в р а м к и т е н а о п р е д е л е н о р а б о т н о м я с т о , което се о б у с л а в я о т
п е р и о д и ч н о с т т а н а г о р е щ и т е о п е р а п п н и о т изменението иа п о д в и ж н о с т т а
н а в ъ з д у х а в ъ в в р ъ з к а с Е н с з а н и о Б ъ з н н к в а щ н с и л н и потоци н а х л а д е н
и г о р е щ в ъ з д у х . T c e a n p t н а п р я г а 1 е р л : о р е г у л а т о р н т е х.еханизмн н а о р г а -
низхта—н води д о у в е л и ч е и н е }!а п р о с т у д н а т а з а б о л е в а е м о с т .
Ш у м . Д 1 у м ъ т в п р о к а т н о т о п р о и з в о д с т в о с е о б у с л а в я о т с а м и я пропее
н а _ л а ж г о в а н е , което с е съ ст о и в м н о г о к р а т н о п р е м г н а в а к е н а з а г р е т и я ме-
т а л ^ н р е з р а б о т и т е клечк!). Д р у г и процссп, к о и т о н м а т от ноше ние к ъ м ш у м а ,
са д в и ж е н и е т о н а к р а н о в е т е , п р ем ест в ан ет о , п р и д в и ж в а н е т о , с в а л я н е т о иа
п р о к а т н а т а п р о д у к н и я , р а б о т а т а п а п ещ и т е и н а г р е в а т е л н и т е к л а д е н ц и .
работата на ножицата!
/ / . I I . К о к о р е в (19G2) п р и и з с л е д в а н е на ш у м а в у ч а с т ъ к а па в а л ц о й а п с
х с т а н о в я в а и н т е н з и в н о с т 9Г) 100 d B . П р и п р и д в и ж в а н е иа л и с т о в е т е л а ­
м а р и н а н о р о л г а н г и ц м ъ т е от ЬЗ д о (J0 d B .
Ш у м ъ т по д а н н и иа В. К у з м и и и .1. Васи.тева-Тодорова (1970) в повечето
с л у ч а и е ш и р о к о л е н т о в , с п р е о б л а д а в а н е г.а н и с к и т е честоти. 11нтеизивпостта
му 72 до И 2 d B .
П р а х ) З а х а р а к т е р и з и р а н е иа р а б о т н а т а с р е д а в п р о к а т н о т о прон И1одств(х
гОгт^чт з н а ч е н и е и м а з а и р а ш е п о с т т а . 11рахтл с е с т л т о и предпм»!о о т о к а л п н а
на м е т а л а , к о я т о с е о б р а з у в а при о к и с л е н и е т о па н о в ъ р х н с с т н н я м \ с л о й
1юл д е и с т в и е н а к и с л о р о д а на в ъ з д у х а .
()( !.(.'|.ното ст.;п.р/К<,hiс на п р а х а са ж е л е я ш т е окпе п (1 е(). Ге.ЛХ, l e ; i ( ) j
К о л и ч е с п о т о на о б р а з о в а н а т а о к а л и н а с е к о л е б а е от 1.3 д о I о г тег.тото
на н а г р я в а н и я N'eia.T.
Л . Б . 1 1чй1,Ссрг (1936) \ с т а и о в я в а . че з а п р а ш е н о с т т а о т о к а л и н а д о Mi-iini-
jiHTe / с с т и г а д о 2 0 -10 мг \. л . Ч а с т и ц и т е д о >' ц т п р е д с т а г л я в а т 5 0 70",,.
L п о в и ш а в а н е иа т е м ш р а т \ р а т а н а ч е т а л а се х в е л и ч а в а о к а . т и п о о б р а з \ -
напето. М а й - в н с о к о с ъ д ъ р ж а н и е на п|)а.\ с е н а м и р а при м а ш и н и т е з а о б р а ­
б о т к а па о т л и в к и т е и п а й - и н с к о при чистовите к л е т к и .
С т о й н о с т и т е н а п р а х а с е к о л е б а я т в i р а п и ц и от 0 . 2 д о 70 м г м 1 . Р а д и у с ъ т
мV н а р а з п р о с т р а н е н и е е м а л ъ к . 11а ра;'.стоянпе 5 - 1 0 м тон не п р е в и ш а в а
2 ) мг м ' , ( / / . / / . Кокорев, I I . М . Г.рмчн. 1961). З н а ч и т е л н о е с ъ д ъ р ж а н и е т о
на п р а х па т е х н о л о г и ч н и т е з в е н а с г о л я м о тоилеюгде.тяие. Н е з а в и с и м о от
з н а ч и т е л н а т а т е ж е с т т о н д о с т и г а в и с о ч и н а повече от 2о 2.') \\ и с е с ъ б и р а
в големи к о л и ч е с т в а по п о к р и в а и п р о з о р ц и т е па с г р а д а т а . Т о з и п р а х е е
фина днсперсност с ъ д ъ р ж а от 3 0 0 д о 5 5 0 п р а х о в и частиии в I см1' по-
м а л к и от I м и к р о н {II. II. Кокорев n I I . .1/. Е р м и н , 1901). В и с о к а т а д п с н е р с -
ност на п р а х а е х а р а к т е р н а за \ ч а с т ъ п п , о т д а л е ч е н и от п ъ р в и ч н и я п з т о ч п н к
)ia п р а х о о б р а з у в а н е . Л к о при м а ш и н и т е п р а ш и н к и т е с р а з м е р 1 м и к р о н
и под 1 м и к р о н с ъ с т а в л я в а т 80 9 0 % от всички ф р а к п и п , то при ч е р н о в и т е
iKбеловТгЬ* к л е т к и те с а от 9 3 д о 100 "г. {И. К . 11ш;р()цкий. 19(>7).
T O K C O K U J ^ L M U H H Ü в с щ е с т т . Д р у г и (фактори на р а б о т н а т а с ре да с а т о к с и ч н и т е
газсЩТ^и пари. О т т о к с и ч н и т е г а з о в е з н а ч е н и е имат ' в ъ г л е р о д н и я г ок не и
,тв\()}4н(.. П р и и з п о л з у в а н е т о з а г о р и в о в к л а д е н ц и т е н а д о м е н е н
или к о к с о в г а з м о ж е д а се отдели в ъ г л е р о д е н о к и с .
/ / . / / . Кокорев и I I . М . Е р м и н (1961) у с т а н о в я в а т на р а б о т н и т е п л о щ а д к и
в ъ г л е р о д е н о к и с д о 0 , 0 5 — 0 , 0 6 мг/м : '. З н а ч и т е л н и к о л и ч е с т в а в ъ г л е р о д е н
о к и с се н а м и р а в подподовите п о м е щ е н и я на р е г е и е р а т о р н н т е пещи при
к л а д е н ц и т е и в п о м е щ е н и я т а па к о н т р о л н о - и з м е р в а т е л н и т е п р и б о р и .
П р и и з п о л з у в а н е т о на м а з у т а к а т о г о р и в о има о п а с н о с т от о т д е л я н е н а
серни газове.

79
 Вследствие на процесите иа байцваме във въздуха на работните помеще­
ния могат д а постъпят и киселинни пари — на сярната, солната и азотна
киселина.
П о данни на Г. Бобев и М . М у х т а р о в а (1970) .основни токсикохимични
вещества във валцовото производство са серният двуокис и Маслените аеро­
з о л и . Високи концентрации на серен ^двуокис авторите намират д о методич­
ните пещи за нагряване на метал и в крановете, обслужващи тези пещи —
от 0 , 0 7 д о 100 мг/м 3 .
Маслените аерозоли са в граници на П Д К или я превишават 3 — 4 пъти
и се установяват д о нагревателните кладенци, контролно-измервателните
пунктове, при методичните пещи, при маркирането на горещи рулони в
маслоподвала.
В последните години все по-широко в това производство се използуват ра­
диоактивните изотопи, главно при маркировката на проката. При съблюда­
ване иа нравилата на работа този метод не създава опасност за работниците.
Ме по-малко въздействие върху организма има високата яркост, създа­
вана от разтопения метал. Тя причинява у работниците чувство на засле­
пяване. което се съпровожда с отслабване на редица зрителни функции.
Според / / . / / . К око рев и II. М . Е р м а н (19G1) при нагревателните кладенци
и пещите яркостта се колебае о т 7,8.10' д о 12,2.10 4 НТ, а от разтопения метал
е п границите от 0 , 4 . 1 0 4 д о 4 , 3 . 1 0 4 I T . Приведените данни за яркост на на­
грят метал превишават десетки пъти яркостта, непредизвикваща заслепя­
ващо действие.
Основни професии и т р у д о в Работата п прокатното прои-июлство
е свързана със значително физическо и нервно-пси.\ич_ехкю напрежение В не-
механизираните отделения натоварването е предимно физическо, а с навли­
зането иа механизацията и автоматизацията нараства нервно-психическото
напрежение.
В. Гиндев и други автори (1967). изследвайки т р у д а в немеханизираното
прокатно .производство установяват, че той сиада към категорията на теж-
кия т р у д ! (енергоразход — 5 — 6 ккал/мин.). тъй като иревалира физиче­
ското натоварване. В съвременното прокатно производство основните про­
фесии са: оператор, валцьор и пещ¥р|
v
Oiie})äторът работи в специална каоина. Работата се състои в н а б л ю д а .
ване посредством командно табло процеса на валцоване на метала и съот
ветно регулиране с ключове и ръчки. Натоварени са предимно ръцете
Извършваните движения са от 8 0 6 д о 4 3 2 0 9 за смяиа в зависимост от пато"
варването и дебелината па материала. Времето за непосредствена работа ш г
пулта е от 9 0 8 д о 3 0 0 минути за смяна. Останалото време с е използува за ре­
гулиране на валовете, за настройване и преглед па агрегатите (Л. Василева-
Тодорова, 1970).
Валцьорът наблюдава ироиеса на изтъняване на метала при работните
клетки и ръчно го регулира с лост. Работата е съпроводена с физическо на­
товарване.
Трудовите з а д ъ л ж е н и я иа пешаря с е изразяват в наблюдаване в кон­
тролно-измервателния пункт на процесите иа нагряване иа метала в пещта
и ръчно избиване с лост на окалината.
Л . Василева-Тодорова (1970) проследява никои физиологични ф у н к ц и и
при оператори в прокатното производство и установява значителни изме­
нения в края на работната смяна. Кръвното налягане (систолично диасто-
лично) с е понижава, температурата на тялото и температурата на кожата с е
повишават, влажността на кожата с е увеличава, пулсът значително се уче-
стява, мускулната издръжливост намалява, латентното време нараства.

•80
 Значителни н а р у ш е н и я в т е р м о р е г у л а ц и я т а при работниците, о б с л у ж ­
в а щ и непосредствено нагревателните съоръжения, се установяват в изслед­
ванията на Н . П . К о к о р с в (1962).
Л . В а с и л е в а - Т о д о р о в а и Е . Т а ш е в а (1970) изследват н я к о и показатели на
естествения имунитет в у с л о в и я т а на прокатното производство и намират
з а п а з в а н е на имунологичната реактивност, което обясняват с положител­
ното въздействие на инфрачервената радиация.
Въпросът за режима на т р у д а във валцовото производство е от и з к л ю ч и ­
т е л н а важност. При определяне съотношението между времето на работа
и почивка стремежът е д а се с ъ к ра ти времето на работа в зоната на
въздействие на конвекционна и лъчиста топлина.
~ М . В . Л е й н и к (1956) намира, че времето за непрекъсната работа през
л я т о т о т р я б в а д а се съкрати до 10—15 мин.

Х И Г И Е Н А Н А Т Р У Д А В Ъ В Ф Е Р О С П Л А В I . O T O П Р О И З В О Д С Т В О ( Ф Е Р О М А И Г A fy)

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

^ ъ щ н о с т т а и а т е х н о . ю г и ч и и я п р о ц е с в п р о и з в о д с т в о т о п а ф е р о м а п г а н сс ^^вежда до > ве-

.лпч.1ване па с ъ д ъ р ж а н и е т о п а м а н г а н а в о с н о в н и я п р о д у у г , к о е т о с х е м а т и ч н о м о ж е д а с е
изрази със следната реакция:

КОКС
Ч103 С 910° С (С)
МпОг -"Mn^O;. -Mn;i04 -•МпО; МпО + С 0 ^ М п +С02.

И з х о д н и т е м а т е р и а л и на ш и х т а т а з а п р о и з в о д с т в о на с ^ р о м а н г а н с а р а з л и ч н и т е р у д и .
конверторната ш л а к а , кокс, флюси и железни с т р \ ж к и . Коксът се използува като редук­
т о р , а ж е л е з н и т е с т р у ж к и се д о б а в я т с ц е л д а се у в е л и ч и с ъ д ъ р ж а н и е т о на ж е л я з о т о в
ш и х т а т а . К а т о ф л ю с и се и з п о л з у в а т в а р о в и к и д о л о м и т в с ъ о т н о ш е н и е 7 : 1 .
О с н о в н и я т с ъ с т а в на о т д е л н и т е и з х о д н и м а т е р и а л и у н а с е с л е д н и я т ; с ъ в е т с к а м а н г а ­
нов а р у д а : м а н г а н 4 4 % , с и л и ц и е в д в у о к и с 2 5 % , к а л ц и е в о к и с 4 , 5 — 5 % , м а г н е з и е в о к и с
2 , 5 — 3 % , а л у м и н и е в о к и с 2 % , о б щ о ж е л я з о 2 % и ф о с ф о р 0 , 2 5 % ; пожаревска р у д а : м а н ­
ган 2 8 — 2 9 % , силициев двуокис 3 1 % , калциев окис 8 — 9 % , магнезиев окис 4 — 5 % , алу­
миниев о к и с 3 — 4 % , обшо ж е л я з о 2 % , фосфор 0 , 1 % ; варненска руда: манган 2 0 — 2 5 % ,
с и л и ц и е в д в у о к и с 4 0 — 5 3 % , к а л ц и е в о к и с 1 0 — 1 2 % , м а г н е з и е в о к и с (3—7%, а л у м и н и е в
о к и с 3 — 4 % , фосфор 0 , 1 6 % ; конверторна шлака манган 4 0 — 4 6 % , с и л и ц и е в д в у о к и с
2 0 % , общо ж е л я з о 15%, фосфор 0 , 1 2 % , олово 0 , 0 0 5 % . Понякога производството е б е з
конверторна ш л а к а .
К ъ м и з х о д н и т е м а т е р и а л и п р и п р о и з в о д с т в о па ф е р о м а н г а н се о т н а с я т и е л е к т р о д н и т е
м а с и , к о и т о с л у ж а т з а п ъ л н е н е на е л е к т р о д и т е п а е л е к т р о п е щ и т е .
З а п о д г р я в а н е т о н а п о т и т е з а р а з л и в к а с е и з п о л з у в а к о к с о в г а з , с ъ с т о я щ се о т 5 0 %
водород, 2 5 % метан, 11,5% азот, 7 % въглероден окис, 3 % въглероден двуокис, а с ъ щ о и
н и щ о ж н и количества сероводород, циановодород, пиридипови основи, водпи пари и д р .
Т е х н о л о г и ч н и я т процес п р о т и ч а в следните последователни етапи: изходните мате­
р и а л и се д о с т а в я т в ш и х т о в и я д в о р и се р а з п р е д е л я т по о т д е л н и в м е с т и л и щ а . С л е д т о в а
м а т е р и а л и т е п а ш и х т а т а с п о м о щ т а па г р е й ф е р е н к р а н с е з а г р е б в а т о т в м е с т и л и щ а т а ,
п о с т а в я т се в з а х р а н в а щ и м е х а н и з м и и се п р е н а с я т п о е с т а к а д а с п о м о щ т а н а г у м е н а
т р а н с п о р т н а л е н т а к ъ м с ъ о т в е т н а т а с г р а д а . В ш и х т о в и я д в о р се и з в ъ р ш в а и р ъ ч н о т о
р а з т о в а р в а н е на е л е к т р о д н а т а м а с а и р а з т р о ш а в а н е т о н с б о й н и ч у к о в е на п о - м а л к и п а р ­
чета. Р а з д р о б е н а т а е л е к т р о д н а м а с а с е т о в а р и р ъ ч н о , о т н а ч а л о в с а м о с в а л и , а с л е д т о в а
в к о н т е й н е р и и с ъ щ о се и з к а ч в а в с г р а д а т а п а ц е х а .
Технологичният процес на това производство у нас включва следните операции: на­
с и п в а н е п а и з х о д н и т е м а т е р и а л и в б у н к е р и — па в с я к а пещ с ъ о т в е т с т в у в а т по 6 б у н к е р а ,
и з к а ч в а н е п а е л е к т р о д н и т е маси и н а с и п в а н е т о им в пещите, о т м е р в а н е на необходимите
к о л и ч е с т в а м а т е р и а л и на ш и х т а т а ч р е з д о з а т о р и и н а с и п в а н е т о им в к о л и ч к и , к о и т о с е
п р е д в и ж в а т п е р и о д и ч н о д о « д ж о б о в е т е » п а п е щ и т е . 1 л а в н о т о р а б о т н о п о л е па ц е х а е
пещния! участък, където става обслужването н а пещта — следене на плавната. В отделен
у ч а с т ъ к се н а м и р а о т в о р ъ т на п е щ т а з а л е е н е . О т п е г о се и з в ъ р ш в а п у с к а н е т о на ф е р о м а н -
г а н а . В р е м е т р а е н е т о иа е д н о и з п у с к а н е е с р е д н о п о л о в и н ч а с .

81
€• Xi -«rui оспоиии отрасли н» проитводстното
 Пещта за п р о и з в о д с т в о па фероманган е слектродъгова п е щ с е л е к т f кчссьа дъга, о б р а ­
з у в а н а м е ж д у е л е к т р о д и т е . Т е м п е р а т у р а т а на електрическата дъга е н а д 25С0 0 С. П р о ц е ­
сът е н е п р е к ъ с н а т , за 8 часа се и з в ъ р ш в а т по три р а з л и в а н и я . Мсшността на една п е щ
е 1(3,5 м е г а в а т а . П е щ и т е р а б о т я т на о т к р и т р е ж и м .
П о л у ч е н и я т от п р о и з в о д с т н о т о ( j c j C M r H m i се т р г к е г о р т и р а в с к л ; д а за гстоьа п р о -
дук цн я.

УСЛОВИЯ НА ТРУД

Микроклимат. В с и ч к и р а б о т н и у ч а с т ъ ц и н а ф е р о с п л а в н о т о производстБО
i.o "ОтттбТненне па т я х н а т а м и к р о к л и м а т и ч н а х а р а к т е р и с т и к а м о г а т д а се-
р а з д е л я т п а д в е г р у п и ; с ъ с п б е з производствени източници н а т о п л и н а .
Л \ и к р о к л и м а т ъ т н а р а б о т н и т е у ч а с т ъ ц и о т и ъ р в а г р у п а се н а м и р а и з ц я л о
под в л и я н и е т о н а с е з о н н и т е п р о м е н и н а т е м п е р а т у р а т а , в л а ж н о с т т а и с к о ­
ростта на д в и ж е н и е т о н а а т м о с ф е р н и я в ъ з д у х .
В р а б о т н и т е у ч а с т ъ ц и о т в т о р а г р у н а произЕодствени нзточниии н а ю н -
л и н а с а п р о ц е с и т е на п л а в н а т а , к о я т о с е и з в ъ р ш в а в е л е к т р о п е ш и , н а п у с к а ­
нето н а п л а в н а т а и р а з л и в к а т а и .
Оценявайки значението на тези производствени източници на топлина
в ъ р х у микроклимата на отделните работни участъци, трябва винаги д а с е
вземат пред вид следните моменти: интензивност на топлоотделянето, про­
дължителност на топлоотделянето и пространствено разпределение на топ­
лоотделянето но територията на работния участък.
Във феросплавното производство! ин(| рачервената радиаппя eg очертяня
като важен фяктор на работната сре^аУ В близост до електропешите (в з а ­
висимост от стадия на плавната и мястото на измерването) инфрачервената
радиация с е колебае от 0 , 7 д о 4 , 0 кал/см 2 /мин. ( / / . /7. Кокарсв, / / . М . Врман>
1961), като особено висока е интензивността й (до 6 , 5 кал/см-, мии.) при пуска­
нето на плавната {3. / / . Израельсон, 0 . . Могилевская, 1961).
Интензивността на инфрачервената радиация около пещпте при процеса
на плавната в това производство на Л\К «Кремиковци» е м е ж д у 1.26 и 2 , 5 2 кал/
/см 2 /мин., като на но-отдалечените места от тях тя бързо спада и достига
д о 0 , 1 8 кал/см 2 /мин. {В. Кузмин и д р . , 1970). Според същия автор интен­
зивността на инфрачервената радиация при процеса на пускането на плав­
ната е също сравнително висока и стига д о 3 . 1 5 кал,см-;мпп.
При процеса на разливката интензивността на инфрачервената радиация
достига д о 1,26 кал/см 2 /мин. {В. Кузмин, и д р . , 1970).
Във всички работни участъци с производствени източници на топлина
интензивността на инфрачервената радиация, измерена в непосредствена
б л и з о с т д о т я х , е висока, обаче пространствено ограничена и краткотрайна.
При това положение, с «радиационен микроклимат» могат да се характери­
зират само зоните на работните участъци, разположени непосредствено д о
топлинните източници. Останалите работни участъци, които имат много
по-голяма плещ, отколкото зоните с «радиационен микроклимат», се намират
и з ц я л о под влиянието на атмосферния въздух и се препокриват по отноше­
ние на тяхната микроклиматична характеристика с работните участъци,,
отнесени към групата б е з производствснн източници на топлина (В. К у з м и н
и д р . , 1-970).
l l l y M . J } ® данни на ХЕМ във феромангановото производство шумът пре­
вишава П Д С Х П (96—110 d B ) само при пълненето на бункерите и изпраз­
ването на вагонетките. При пускането па плавната топ достига д о 96 d B .
Шумът е широколентов, с прсобладавапс па ниските спектрални честоти.

82
 Т о к с и т х и м и ч н и вещества (токсични прахове, аерозоли, газове. Естеството
ira ил^ебните суровини и па технологията за производство на фероманган
обуславят наличността на редица токсикохимични фактори на работната
среда: ^манганови аерозоли, въглероден окис, серен двуокис, и^ах, а в ня­
кои с л^аТРтГТГю вни ~äc у о зол5Г '
Проведените изследвания показват, че в това производство основен из­
точник на замърсяване е облакът, отделящ с е при леенето на шлаката и
феромангана, в който концентрациите на мангановите аерозоли са твърде
високи (В. К у з м и н , Л . Д ж е ш в , ,1968).
Концентрациите на^мангановпте а е р о ^ и !във въздуха па работната cpe4ß
са няколко пъти над П Д К Г -
В случаи на използуване като суровини caN!o на руди б е з добавка към
шихтата на конверторна шлака концентрациите на олосните аерозоли са
нулеви. В случай па използуване обаче на конверторна шлака (със съдър­
ж а н и е на 0 , 0 0 5 % олово) концентрациите па оловните а е р о ю л н във въздуха
на работната среда превишават неколкократно П Д К .
Концентрацията на нрах^' варира за различните пещи, по във всички слу­
чаи превишава ПЛК.^Н^Гледванпята на аерозоли и ирах по вертикала по­
казват, че те са най-високи па кота 0 .
П о запрашеност на второ място идват помещенията, където са разполо­
жени челюстните затвори, и помещенията за разливка.
Източник за непрекъснатото замърсяване на въздуха е и натоварването
на количките с шихта, движението и изсипването им в нещните д ж обове .
Установява с е , че дори когато пе се извършва леене на шлака п на
манган, концентрациите па мангановите аерозоли превишават П Д К . Това
се д ъ л ж и на влиянието па вторичното замърсяване на работната среда от
седиментирал прах, с ъ д ъ р ж а т манган. ^
Концентрациите п а _ о л о в н и т е а 0 р о : ю л п / а ст що така и на токсичните га­
з о в е — - въглероден окис^ двуокпр, в повечето от случаите, и то на
всички "работни мсста, са под 11ДК, като само в отделни случаи могат да и
превишават от 2 д о 5 пъти.
Основни професии и т р у д о в пропее. Във феромангановото производство
основни професии са: машинист па транспортни лепти, електродчик-пълпач,
дозировчик, феросплавчик, оператор на различните контролно-измерва­
телни прибори и горневи работник.
Машинистите па транспортни ленти следят за редовното подаване па из­
ходните материали, контролират напълването на бункерите н ръчно почист­
ват падналия материал около лептите. Работата при тях е свързана с леки
физически усилия (енергоразход 2 — 3 ккал/мин.), като темпът й е в грани­
ците на оптималния. Работната поза е свободна, по-голямата част от вре­
мето работниците са в стоящо п о л о ж ен и е (до 7 0 — 8 0 % ) или в движение по
протежение па о б с лу ж ва н и те транспортни ленти.
Електродчипите-пълначи раздробяват с помощта па чукове блоковете па
електродните маси. Работата нри тях е свързана със средно физическо на­
товарване (енергоразход — 3 — 5 ккал/мин.) и непрекъснато повдигане на
тежести от 5 д о 10 кг. Работната поза е принудителна, движенията са огра­
ничени.
Дозировчиците наблюдават и контролират захранването на пещите.
Темпът па работата е в границите на оптималния със с р е д н о изразена моно­
тонност и свободна работна н о з а .
Феросилавчиците наблюдават самата работа н а пещите и ръчно п о ч и с т в а т
отпадъците о к о ло т я х . Темпът на работата е в границите на оптималния със
значителна в отделни моменти физическа натовареност.

83
 Операторите на различните конгротно-измервателни прибори подават
команди и наблюдават таблата. Работата им не е свързана с физически у с и ­
лия, но се характеризира с опргделено нервно-психическо н а п р е ж е н и е .
Горневите работници подготвят тампоните за затваряне на лютката, про­
биват отвора й, след което наблюдават и контролират изтичането на плав-
ката и пълненето па кофите.
Проведените хронометражни наблюдения на основните работни опера­
ции на електродчици-пълначи { В . К у з м и н и д р . , 1970) показват, че начук-
ването на електродната маса съставя 2 0 , 2 — 3 9 , 6 0 о, а пълненето на самосва­
лите с нея — 3 . 7 — 1 5 , 4 % от цялото работно време. Това означава, че през
около 50 °о от цялото работно време електродчиците-пълначи се намират
в непосредствен контакт с електродната маса и при наличието на и з р а з е н о
физическо усилие. П р е з останалата част от работното си време (около 5 0 %)
те са в неорганизиран престой.

З А Б О Л Е В А Е М О С Т II Т Р А В М А Т И З Ъ М

Най-често срещащите с е заболявания сред работниците в черната металур­

гия, и го предимно в «топлите» й цехове, са: грипът, острите катари на гор­
ните дихателни пътища, ангините и п н е в м о н и и т е който^условно с е отнасят
към т. нар. простудни заболявания (.4. Л . Л у к о в с к и й , А . И . Иванова. 1956;
Л . / / . Медведь, М . Я Супоницкий, 1956, и д р . ) . Също така твърде разпро­
странени заболявания с р е д работниците в този отрасъл са:| радикулитите и
(в по-малка степен) невритите и невралгиите на горните крайници ( Д . Г. Ще-
cfx'p, 1955). Макар ТГпо-рядко, в черната металургия намират място к а к т о
професионалните /отравяния с тежки метали, така и случаите с офталмия,
електрика п пневмокониотичните заболявания { Л . / \ . Хоцянов. 19оТ)Г
Заболеваемостта с временна з а г у б а на трудоспособност в различните про­
изводства па .МК «Кремиковци» е подробно проучена v нас о т В. К у з м и н
(1960. 1968. 1969, 1970).
Като водеща група заболявания в агломерационното производство на
М К «Кремиковци» както по честота, така и по тежест е тази на 1Щостудш1.те
заболявания. С най-висока честота на простудните заболявания с е ~ х а р а к -
теризира категорията па работниците по шихтообработването и агломерира­
нето. а по тежест — работниците от прахо- и газоулавянето, следвани о т
тези по шихтообработването.
Ревматичните и стомашно^ревпите заболявания с е срещат по-често при
работтттГците по шпЗГтОобргЗоотването, а оърдечно-съдовите — при работни­
ците от прахо- и газоулавянето и административния персонал.
13 доменното производство на М К «Кремиковци» най-висока обща заболе­
ваемост се установява при работниците на доменните пещи и разливката
па чугуна, следвани от тези на шихтоподаването и вагон-везните.
В структурата па тази заболеваемост първо място заемат простудните з а ­
болявания, особено при чугунодобивчиците (пещарите) и разливчиците.
Срещат се често и заболяванията на стомаха (гастрити, язви).
В агломерационното и доменното производство на М К «Кремиковци»
високата простудна заболеваемост се обяснява от автора с въздействието
върху работниците па субнормален микроклимат и резки температурни
амплитуди.
Общата заболеваемост на работниците ог конверторното производство на
М К «Кремиковци» надвишава по показателите «честота» и «тежест» съот­
ветните показатели за страната.

84
 П о о т д е л ш л е i p \ n i i З с б о л я р г ь и я п ъ р н о м я с т о з а е м а т простудните забо­
л я в а н и я , особено п о п о к а з а т е л я «честота». П р о с т у д н а т а з а б о л е в а е м о с т н а
р а б о т н и ц и т е о т м и к с е р н о т о н к о н в е р т о р н о т о от де л е ние е п р а к т и ч е с к и ед­
н а к в а по честота и м а л к о с е р а з л и ч а в а по т е ж е с т о т п р о с т у д н а т а з а б о л е в а е ­
мост н а р а б о т н и ц и т е , р а б о т е щ и п р и с у б н о р м а л н и т е м п е р а т у р и , вместо д а
б ъ д е п о-н и с к а . Т о в а н а п ъ л н о о т г о в а р я н а н а п р а в е н а т а о ц е н к а на м и к р о ­
к л и м а т а в тези п р о и з в о д с т в е н и у ч а с т ъ ц и , в с м и с ъ л , че п р е з с т у д е н и я п е р и о д
н а г о д и н а т а т о й н я м а .характер н а «радиационен» м и к р о к л и м а т ( В К у з м и н
ц д р . , 1969).
В ъ в в а л ц о в о т о произЕодстЕО (произЕодство н а п р о к а т ) под въздействието
на високата теупература7~значителната инфрачервена радиация и големите
т е у п е р а т \ р н и ь с л е б г н и я Егс-киква н е п р е к ъ с н а т о н а п р е ж е н и е на терморе-
г у л а т о р н и я aUoVaT, сърлеч! о - с ъ ^ с в о т а с т : с м а . ди д а т е л н а т а с истем а , ц е р в -
]-г.та система и о т д е л и т е л н и т е o p r a i m .
A . П . Охримснко и А . Е . Сухсдольскоя (1956) у с т а н о в я в а т , че в и с о к а т а
т е м п е р а т у р а н а пронзводстЕената с р е д а о к а з в а н е б л а г с п р и я т н о въздействие
ь ъ р х у овариг-'};о-ме1:струалния ц и к ъ л на р а б о т н и ч к и т е о т валцовото п р о и з -
Е О Д С Т Е О — н£р\ц.е}11я к а ц и к ъ л а и и з м е н е н и я в х а р а к т е р а н а м е н с т р у а ­
цията.
Г . М . М с о у н м и а и М . И . Кончакови (1959) при и з с л е д в а н е н а в а л ц ь о р и
намират висок процент на заболявания от иоясно-кръстов радикулит.
B . К у з м и н и Л . Васи.:сва-Тсдорова (1970), и з с л е д в а й к и о б щ а т а з а б о л е в а е ­
мост в п р о к а т н о т о прсизЕолстЕО н а iMK « К р ем иков ци», у с т а н о в я в а т , че че­
с т о т а т а по к в а л и ф и к а ц и я т а н а Б а т к и с се о т н а с я към с р е д н а т а , а т е ж е с т т а
к а к т о към средната, т а к а и към високата за страната. Най-значителен е
процентът г а прсстулните згболявания — радикулитите.
П р и п р о у ч в а н е на с Г щ а т а з а б о л е в а е м о с т с в р е м е н н а з а г у б а н а т рудос по­
собност в,ъв фероманганоЕРТо прои^родстЕО н а Л\К «Кремиковци» с е устано­
в я в а , че О С Н О Е Н И г р у п и з а б о л я в а н и я всред п р о и з в о д с т в е н и я персонал с а
тези с п р о с т у д н а е т и о л о п р Т
В с р а в н е н и е с ъ с с р е д н и т е п о к а з а т е л и з а с т р а н а т а заболеваемостта на произ-
в о д с т в е н и я п е р с о н а л по п о к а з а т е л я «честота» е в г р а н и ц и т е н а с р е д н а т а , а
по п о к а з а т е л я «тежест» — в г р а н и ц и т е на високата^ В и с о к и я т п о к а з а т е л
н а т е ж е с т т а п р и п р о из ьсд ст в е^ и У Г п ер со н ал се д ъ л ж и особено много на г р у ­
п а т а « д р у г и з а б о л я в а н и я » , в к л ю ч в а щ а р а з л и ч н и х р о н и ч н и , чернодробни,
б ъ б р е ч н и и д р у г и з а б о л я в а н и я {В. К у з м и н и д р . , 1970). Р е м о н т н и я т персо­
н а л к а к т о п о ч е с т о т а , т а к а и г о т е ж е с т е в г р а н и ц и т е н а с р е д н а т а забо­
леваемост за страната.
С р е д н а т а п р о д ъ л ж и т е л н о с т и з б о л е д у в а л и т е о т производствения персонал
н а ф е р о м а н г а н о в о т о п р о и з Е о л с т г о е по-висока, о т к о л к о т о при ремонтния
п е р с о н а л , н о и з а д в е т е г р у п и е г.о-ниска о т с р е д н а т а п р о д ъ л ж и т е л н о с т з а
страната.
П о д а н н и н а Х Е И п р с ф е с и о н а л н и о т р а в я н и я с т е ж к и метали (предимно
с о л о в о и м а н г а н ) , к о и т о с е у с т а н о в я в а т в доменното, феромангановото и
с т о м а н о д о б и в н о т о производство, се с р е щ а т с р а в н и т е л н о р я д к о . С ъ щ о т о
с е о т н а с я и з а с л у ч а и т е с o p h t h a l m i a e l e c t r i c a и с пневмокониотнчни з а б о л я ­
в а н и я ( п о с л е д н и т е се н а б л ю д а в а т г л а в н о в а г л о м е р а ц и о н н о т о производство).
Н е о б х о д и м о е д а о т б е л е ж и м , че и з н о л з у в а н и т е в н а ш а т а черна м е т а л у р г и я
е л е к т р о д н и маси и м а т и з р а з е н о ф о т о с е н з и б и л и з и р а щ о действие в ъ р х у на­
м и р а щ и т е се в непосредствен к о н т а к т с т я х работници ( А . Байнова, А . Дже-
у с в . Ив. Мансаджиев, 1^69).
П г с и з г о д с т Е е н и я т т р а в м а т и з ъ м (п частност т е р м и ч н и т е и з г а р я н и я ) с е
с р е и . а i c e с н е често в п р е д п р и я т и я т а н а ч е р н а т а м е т а л у р г и я .

05
 Успоредно с изучаването на заболеваемостта в различните производства
на М К «Кремиковци» групата на травматизма и изгарянията е също проуч­
вана и анализирана ( Ь . К у з м и н и д р . , 1960, 1968, 1969. 1970; В. М и н к о в а ,
1974).
В агломерационното производство па МК «Кремиковци» с л е д простудните
заболявания по значение следва групата иа травматизма и изгарянията, в
която по честота първо място с е определя на работниците по ремонта, след­
вани от работниците по агломерирането н шихтоподаването, а по тежест
на първо място са работниците по шихтообработването, следвани от работ­
ниците по агломерирането.
Травматизмът при работниците от прахо- и газоулавянето се характери­
зира с ниски честоти и тежест.
В доменното производство на Л\К «Кремиковци» най-високи показатели
на травматизъм (честота и тежест) с е установяват при работниците при
доменните пещи и разливката иа ч у гу н . Честотата надвишава около 2 пъти,
а тежестта - о к о л о 2 — 6 пъти съответните показатели за травматизма при
всички останали категории работници. З а термичните изгаряния в това
производство съответните показатели са също високи.
В конверторното производство на М К «Кремиковци» по отделните групи
заболявания първо място по показател «честота» заемат простудните забо­
лявания, следвани от травматизма. а по показател тежест — обратно, про­
мишленият травматизъм, особено термичните изгаряния са на първо място,
следвани от простудните заболявания {В. К у з м и н и д р . , 1969).
Според 3 . / / . Израельсон, С. / / . К а н л у н , А . .4. Летавет. / / . Д . Пик, Е. / / .
Смелянский (1949) работата в прокатното производство е свързана със зна­
чителна опасност от механични травми и термични изгаряния. Същото под­
чертават и Р . Г. Лейтес, В. I I . Марциновский, Л . К- Хоцянов и / / . П . К о -
кирсв (1954).
Във феромаигановото производство на М К «Кремиковци», по показател
т е ж е с т (като се изключи групата «други заболявания») първо място се пада
па производствения травматизъм, докато по показател честота той се намира
на второ място в структурата на заболеваемостта след простудните заболя­
вания.
В този най-крупен у нас металургичен комбинат както общо, така и з а
отделните производства най-голям процент от трудовите злополуки с е пада
па термичните изгаряния. Най-често термичните изгаряния са от течен
метал и шлака (в доменного и фзромангановото производство и стомано­
добива) и от горещ възврат и агломерат — в агломерационното производство.
В конвертното производство с е наблюдават твърде често и термични изга­
ряния с кислород.
Термичните изгаряния въз всички производства на М К «Кремиковци;)
се локализират най-често в обтастта па глезените, стъпалата, лицето и о ч и т е .

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Основни хигиенни мероприятия вччерната металургия са; правилно проек­

тиране и организиране па^аераццз/в работните помеЩЕНтцс производствени
източници на топлина, колкото се м о ж е по-пътна херметизДция и ефективно
реитилир^ле на съществуващото т е х н о т о г и ч н о o5o]j\дв"ан^ с редовен и си-
хтемен_ контрод_да изправността п ефективността му, прилагане на въз-
д у н т о душцране на^&кички работни места с прегряващ микроклимат, мон­
тиране надводни заве^ж иред топлинните източници, обезпечаване на нод-

«6
 х о д я щ питеен (газирана подсолена вода с 2 0 0 мг витамин «С» и 15 г натриев
нитрат дневно) и хранителен режим па работниците, задължителна упо­
треба от целия персонал па подходящо работно облекло и лични предна ши
средства и о с и г у р я в а н е на високо дисперсно водора.впръскване па постъп­
ващия ириточен ВЪЗДУ.Х.
П а всички работници от черната металургия задължително се провеждат
'комплексни профилактични медицински прегледи (ведпаж па G или 12 мес.
в зависимост от производството) и ие се приемат па работа лица с протпво-
показания за трудова дейност в условия на неблагоприятен микроклимат,
с и л н а запрашеност и токсични вещества, предимно олово и манган.
Освен това като в а ж н о оздравително мероприятие трябва д а с е счита и
отстраняването от помещенията на всички излишни части, машини, отпа­
дъчни материали и ; п о д д ъ р ж а н е т о па висока санитарна к \ л т \ р а па работ-
нпте месАа — редойнс почистване от централната прахосмукач1Га уредба
и измиване на пода, стените и работните площадки с цел за предотвратисаие
па натрупване и разпространяване на токсичния седиментирал прах.
П о съответните производства па черната металургия по-важни в наши
условия хигиенни мероприятия са:
1. З а агломерационното производство — пълно капсуловане па агло-
машйпите, използуване само на закрит улеи за изпускане па агломерата,
обор удв а н е на смукателни укрития з а траш.поргшпс л е н т и л вагоните за
агломерат, системно овлажняване на шихтата и нейните изходни материали
(без варовика) с 3 — 5 % вода, максимална капсуловка и снабдяване с под­
ходящи остъргващи устройства па съществуващите транспортни ленти и
обор удв а н е на специални оросителни системи за овлажняване на «възврата».
2. З а доменното производство — разработваме иа „нова технология за
предварително извличане на оловото и мангана от рудата, произвеждане
и~ използуване по възможност само на агломерат с 1 0 — к р е м и к о в с к а
руда в шихтата, точно спазване на нормалния технологичен режим, като
с е осигурява минимално времетраене з а изпускане па чугуна и шлаката,
преминаване от многоулейно на е д н о у л е й п о изпускане на чугуна и шлаката,
о с и г у р я в а н е на достатъчно количество б ъ р з о маневриращи чугуновози и
шлаковози, устройство на местни бордови смукатели на улеите за чугун
с л е д прага за разделяне на чугуна и шлаката и ефективно вентилиране на
площадките при шлакотеките.
3 . З а стоманодобива (конверторно производство на стомана) — разработ­
ването иа нова технология за предварително извличане иа оловото от ру­
дата д о кбндиционното м у съдържание, като но този начин не се допуска
преминаване на оловото, съд ър ж а щ о с е в чугуна, в стоманата, устройство
на ефективна местна смукателна вентилация при устието иа миксерите и
подходяща вентилация (с пречистен въздух) в крановите кабини и помеще­
нията на К И П .
4. З а валцовото производство (производство па прокат) въвеждане
на нискбсерен" мазут като гориво и осигуряване на пълното му изгаряне
и ефективна и редовна работа на кондициоиерите в клещевите кранове и в
помещенията с пултове за управление.
5. З а фероснлавното производство (производство па фероманган) — ме­
ханизиране и автоматизиране на изсипването и натрошаването на електрод­
ните маси, поддържане по възможност на пълни пещии джобове, изнол-
iyüaiie на. закрит режим на работа за всички шахтови пеши, ефективно вен­
тилиране на дробилното отделение и уплътняване на всички монтажни и
д р у г и отвори, главно зондовете на пещите и куполите иа електродите.

87
 Х И Г И Е Н А И Л Т Р У Д А В Ц В Е Т Н А Т А .МЕТАЛУРГИЯ

Ц в е т н а т а металургия е. основен отрасъл на т е ж к а т а промишленост.

, Цветннте метали — мед, олово, нннк, кадмий н друг и , се добиват у н а с
във все но-го?иГМ11 кол и ч е с т в а / С л е д получаването на р \ л а т а се извършва
iieiiHOTO обогатява}1е в снениал}^} флотациоГппГфабрики. в ре.чултат на което
Jce н о л \ ч а в а концентрат, от който се д о б и в а т съотнетните цветни ^ е т а л и .

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

Получаване на мед
В с ъ в р е м е н н а т а цветна м е т а л у р г и я з а и з в л и ч а н е на медта о т р у д и т е н а й - ш и р о к о р а з п р о г
странение е получил нирометалургичният метод. П о него се получава по-голямата час-
от общия световен до^йв на-мед.
Н и р о м е т а л у р г и ч н и я т м е т о д с е о с н о в а в а на г о л я м о т о с р о д с т в о н а м е д т а към с я р а т а , ,
а на д р у г и т е с ъ с т а в к и — с к а л н а т а м а с а — к ъ м к и с л о р о д а . П р и с т о п я в а н е т о н а с я р о с ъ д ъ р -
ж а щ а т а шихта с е о б р а з у в а т две течни фази: сплав от с у л ф и д и (шеин), в които се концен­
трира медта и д р у г и ценни компоненти (злато, с р е б р о , никел), и с п л а в от окиси и сили­
кати ( ш л а к а ) , в к о я т о п р е м и н а в а т к о м п о н е н т и т е па с к а л н а т а м а с а . Шлаката с е изпол­
з у в а з а п р о и з в о д с т в о на к а м е н н и и ш л а к о в и и з д е л и я и л и с е и з х в ъ р л я к а т о о т в а л н а ш л а к а .
Щ с н н ъ т с е п о д л а г а на о к и с л и т е л н о с т о п я в а н е . П о л у ч е н а т а ч е р н а м е д с е р а ф и н и р а .
Производственият процес се състои от следните последователни технологични опера­
ции; п р и г о т в я н е на ш и х т а ; н ъ р ж е и е на ш и х т а т а д о п о л у ч а в а н е на о г а р к а ; т о п е н е и п о л у ­
ч а в а н е на м е д е н к а м ъ к — щ е й н ; к о н в е р т о р н о п о л у ч а в а н е на ч е р н а м е д ; о г н е в а р а ф и н а ц и я
д о п о л у ч а в а н е на а н о д н а м е д ( ф и г . 1 3 ) .
К о н ц е н т р а т ъ т , с ъ д ъ р ж а щ о т IG д о 2 0 % м е д и д р у г и с ъ с т а в к и , с е п о д л а г а на п ъ р ж е н е ,
з а д а с е о к и с л я т г л а в н о р у д и т е на ж е л я з о т о . П ъ р ж е н е т о с е п р о в е ж д а п р и т е м п е р а т у р а
8 0 0 — 8 5 0 ° С в п ъ р ж и л н а п е щ « к и п я щ с л о й » . Н з п ъ р ж в а н е т о с т а в а на ч а с т о т к о н ц е н т р а т а ,
в к о й т о о с т а в а т з н а ч и т е л н и к о л и ч е с т в а с я р а , н е о б х о д и м а зя о б р а з у в а н е на у е д н и я к а м ъ к —
щейн, от които се извлича медта.
П р о в е ж д а н о т о т е р м и ч н о р а з п а д а н е води д о б ъ р з о з а п а л в а н е на с я р а т а в концентрата.
Т я с е о к и с л я в а д о с е р е н д в у о к и с с о т д е л я н е на т о п л и н а . П р и з а п о ч в а н е на и з п ъ р ж в а п е т о
н а с т ъ п в а и ч а с т и ч н о о к и с л я в а н е на м е д н и я с у л ф и д в о к и с .
К о н ц е н т р а т ъ т с л е д и з п ъ р ж в а н е се състои от СпО, C i i 2 0 , F e O , C u S и се нарича о г а р-
к а. Редица о т примесите, с ъ д ъ р ж а щ и с е в рудата, като олово, кадмий, арсен, селен и д р .
при п ъ р ж е н е т о с ъ щ о с е окисляват. Голяма част от т я х излитат заедно с праха в
газовете и се у л а в я т в прахоуловителите. Газът, с ъ д ъ р ж а щ серен двуокис, се използува
з а п р о и з в о д с т в о на с я р н а к и с е л и н а .
С л е д в а щ а т а о п е р а ц и я е с т о п я в а н е на о г а р к а т а в е л е к т р о п е щ з а о т д е л я н е на м е д н и я
с у л ф и д о т о к и с и т е на ж е л я з о т о и с к а л н а т а м а с а на ш и х т а т а . Т о с е извършва при темпера­
т у р а о к о л о 1250° С. П о н е ж е медта има п о - г о л я м а ф и н и т е т към с я р а т а , о т к о л к о т о к ъ м
ж е л я з о т о , протича реакцията:

F e S - Ь C u 2 0 «= C U 2 S - f F е О
Ге 2 0з с е р е д у ц и р а д о F e O : 3 F e 2 0 ; 1 + F e S = 7 F e 0 - f S 0 2
Полученият от двете реакции ж е л е з е н о к и с отчасти с е свързва със S i 0 2 от флюсит« и
п р е м и н а в а к а т о с и л и к а т в ш л а к а т а . Ф е р о с и л и к а т ъ т е о с н о в н а т а м а с а в ш л а к а т а на п е щ т а
и и з л и з а о т ц и к ъ л а на п р о и з в о д с т в о т о . Н о т о з и н а ч и н с т а в а с и л н о н и р о м е т а л у р г и ч и о

88
обогатяване на еднння от продуктите с п р я м о медта и разделянето му от ш л а к а т а , която,
не с ъ д ъ р ж а м е д в и з п о л з у в а е м и к о л и ч е с т в а . О с т а н а л и я т ж е л е з е н с у л ф и д о б р а з у в а с C i i 2 S
щейн — м е д е н камък, неразтворим в ш л а к а т а и о б р а з у в а щ отделна фаза. В него преминава
и други, с ъ д ъ р ж а щ и се в шихтата и о г а р к а т а , сулфиди — цинков, оловен, никелов, кад­
м и е в и д р . , и б л а г о р о д н и м е т а л и — з л а т о и с р е б р о . М е д н и я т к а м ъ к и ш л а к а т а се о т с л о я -
в а т п о р а д и р а з л и ч н и т е си о т н о с и т е л н и т е г л а и се и з п у с к а т п о о т д е л н о о т п е щ т а . И з в л и ­

ч а н е т о н а с у р о в а т а м е д о т р а з т о п е н и я меден к а м ъ к се и з в ъ р ш в а в д в е ф а з и . П р о ц е с ъ т с е
в о д и в к о н в е р т о р и . В п ъ р в а т а ф а з а ж е л е з н и я т с у л ф и д се о к и с л я в а до ж е л е з е н о к и с от
в ъ з д у х а , в к а р в а н в м е д н и я к а м ъ к п р е з с п е ц и а л н и отвори на к о н в е р т о р а , наречени
« ф у р м и » . Ж е л е з н и я т о к и с се с в ъ р з в а с п р и б а в е н и я с и л и ц и е в д в у о к и с и п р е м и н а в а в ш л а ­
к а т а . О к и с л е н и е т о п р о д ъ л ж а в а д о п ъ л н о п р е м и н а в а н е на ж е л я з о т о в ш л а к а т а , к о я т о
п е р и о д и ч н о се о т л и в а — к о н в е р т о р н а ш л а к а , и се в р ъ щ а в е л е к т р о п е щ т а з а н о в о п р е р а ­
ботване.
П р е з в т о р и я е т а п н а к о н в е р т и р а м е ( п р и и з ч е р п в а н е на ф е р о с у л ф и д а ) к у п р о о к и с ъ г
о с т а в а с п о б о д е н и р е а г и р а с к у п р о с у л ф и д а , п р и к о е т о се п о л у ч а в а м е т а л и ч е с к а м е д и
с е р е н д в ч о к и с . П о л у ч е н а т а ч е р н а м е д е с ч и с т о т а 9 ^ — 9 9 0 о и п о л у ч а в а н е т о и се води п р и
т е х н о л о г и ч н а т а о п е р а ц и я « п р о д у х в а н е н а б а к ъ р » . Т я с ъ д ъ р ж а и п р и м е с и , к о и т о се от­
страняват при следващите технологични операции: огнева и електролитна рафинация.
О г н е в а т а р а ф и н а ц и я на ч е р н а т а м е д се и з в ъ р ш в а в п л а м ъ ч п о - о т р а ж а т е л н а пещ. П р и
о г н е в о т о р а ф и н и р а н е на ч е р н а т а м е д се о т д е л я т н я к о и п р и м е с и от м е д т а , с к о е т о з н а ч и ­
т е л н о се п о д о б р я в а т т е х н и ю - и к о н о м и ч е с к и т е п о к а з а т е л и на п р о д у к т а з а п о с л е д в а щ о т о
е л е к т р о л и т н о р а ф и н и р а н е . О г н е в о т о р а ф и н и р а н е на ч е р н а т а м е д се п р о в е ж д а в а н о д н о т о
о т д е л е н и е и п р о т и ч а п р е з н я к о л к о е т а п а : п ъ л н е н е на п е щ т а ; с т о п я в а н е на м а т е р и а л а ;
о к и с л с н и е п о д д е й с т в и е на о к и с л и т е л е н п л а м ъ к , к о е т о з а п о ч в а с л е д о т д е л я н е на п ъ р в а т а
ш л а к а . В ъ з д у х ъ т се п о д а в а п р е з с п е ц и а л н и с т о м а н е н и т р ъ б и , о б в и т и с а з б е с т о в и мате­
риали и огнеупорна пръст, потопени във в р я щ и т е маси. Протича следната реакция:

Cu-M/202-=CU20+Q
Т о з и к у п р о о к и с е р а з т в о р и м в т е ч н а т а мед, а и в с и ч к и м е т а л н и о к и с и са р а з т в о р и м и в
него:
Си20+Ме MeO+2Cu

89
К у п р о о к и с ъ т реагира и с м е д н и я с у л ф и д :

2Cu20-fCu2S GCu-fSO.,.
(' у в е л и ч е н и е на количеството иа ( л и О става извличане на всички о к и с и от черната мед'
Цели се с в е ж д а н е д о минимум на концентрацията на металните о к и с и , което се постига
ч р е з ш л а к у в а н с или п р о д у х в а н е т о им, а к о са л е т л и в и , или увеличаване на количеството
на к у п р о о к и с а .
«Дразнене» е с л е д в а щ и я т етап от огневата р а ф и н а ц н я . Извършва се с помощта па с у ­
рова дървесина, д о б р е поела влага. К а т о р е з у л т а т на интензивния п и р о л и з на дървеси­
ната се отделят м н о г о газове, които частично р е д у ц и р а т к у п р о о к и с а , получава се с е р е н
д в у о к и с и течи ч мед. Р е д у к ц и я т а на о с т а н а л и я разтворен к у п р о о к и с се извършва с пра­
х о о б р а з н и д ъ р в е н и въглища. Р е д у ц и р а н е т о на C u 2 0 се извършва д о с в е ж д а н е на с ъ д ъ р ­
ж а н и е т о м у в метала д о 0 , 3 0 — 0 , 3 5 % — н е о б х о д и м о у с л о в и е , "а да i.c t t д о п у с н е разтва­
ряне на някои г а з о в е в метала, пречещи з а п о л у ч а в а н е на плътни аноди. Анодната м е д
с л е д огневото р а ф и н и р а н е добива с и т н о кристална с т р у к т у р а , розов цвят и д о б р а ков-
кост. Р а з т о п е н а т а м е д се р а з л и в а във форма на аноди при водно о х л а ж д а н е на отлетите
форми и к а л ъ п и .
Е л е к т р о л и т н о т о р а ф и н и р а н е на медта се извършва в е л е к т р о л и з н п я цех ь с п е ц и а л н и
матрични вани със с и л н о кисел разтвор. А н о д и т е в т я х са отливките от а н о д н а м е д , а
катодите нарастват па тънки медни листа. З а п о л у ч а в а н е на тънки, гладки о т л а г а н и я в
е л е к т р о л и т а с е поставят п о в ъ р х н о с т н о активни вещества (туткал, т и о к а р б а м и д н д р . ) .
Получената катодна мед с л е д промивка се претопява. Б л а г о р о д н и т е метали, с е л е н ъ т , те­
л у р ъ т и д р у г и ценни примеси на медта се концентрират в а н о д н и я шлам, от който се из­
вличат ч р е з с п е ц и а л н а п р е р а б о т к а . Мри е л е к т р о л и з н о т о рафиниране иа медта като стра­
ничен п р о д у к т с е п о л у ч а в а меден с у л ф а т — най-важната техническа с о л на медта. Ни­
келът, който се к о н ц е н т р и р а в е л е к т р о л и т а , с ъ щ о м о ж е да се получи като никелов с у л ­
фат.

Получаване иа олово
О л о в о т о се получава почти и з к л ю ч и т е л н о от с у л ф и д н и р у д и . И з п о л з у в а т се о б о г а т е н и
руди-концеитрати, съдържащи 4 0 — 7 0 % олово.
Първата м е т а л у р г и ч н а о п е р а и и я е а г л о м е р и р а щ о п ъ р ж е н е , което е н е о б х о д и м о з а
п р е в р ъ щ а н е оловните с у л ф и д и в о к и с и и е д н о в р е м е н н о п о л у ч а в а н е на спечен, а г л о м е р и ­
ран материал. П ъ р ж е н е т о се и з в ъ р ш в а на спекателни машини чрез п р о д у х в а н е на въз­
д у х а п р е з нагретия с л о й на шихтата, с ъ д ъ р ж а щ освеи концентрата и флюси (кварц, ва­
ровик, ж е л я з н а р у д а ) . При о к и с л е н и е т о на с у л ф и д и т е се о т д е л я т о п л и н а , б л а г о д а р е н и е
на което става и частично с т о п я в а н е на шихтата. Стопяването на а г л о м е р а т а се п р о в е ж д а
в шихтова п е щ в с м е с с кокс при т е м п е р а т у р а д о 1500" С, при което о л о в н и т е окиси е н е р ­
гично се р е д у ц и р а т до метал.
При шахтовата плавка се получават; ч е р н о олово, с ъ д ъ р ж а щ о мед, з л а т о , с р е б р о , бис­
мут и д р у г и примеси; щейн — с п л а в от метални ^ л ф и д и . с ъ д ъ р ж а щ а мед, о л о в о , ж е л я з о
и б л а г о р о д н и метали; шлака — с п л а в от о к и с и т е на иеметали, често с ъ д ъ р ж а щ а м н о г о
цинк. Цинковите шлаки с е подлагат иа о б е з ц и н к о в а н е по метода ф ю м и н г о в а н е — про­
д у х в а н е на стони.тката. Ц и н к ъ т се р е д у ц и р а , и з п ъ р ж в а с е и п р е м и н а в а като д е с т и л а т ,
който се у л а в я в специални а п а р а т и . П о л у ч е н и т е дестилати се и з п р а щ а т з а п р е р а б о т к а
в цинковите з а в о д и . Щейнът се конвертира, стопи.тката се п р о д у х в а с в ъ з д у х , в р е з у л т а т
на което се о б р а з у в а метална мед, а о л о в о т о и цинкът преминават в п р а х .
Пречистването на черното о л о в о о б и к н о в е н и о се и з в ъ р ш в а ч р е з т. нар. о г н е в а
р а ф и ц_а ц и я. Р а ф и н а ц и о н н и т е цехове се помещават в о т д е л н а п о с т р о й к а . К о т л и т е
за рафиниране иа о л о в о т о са поставени в ъ р х у б е т о н н а п л о щ а д к а н а д м а з у т н и п е щ и . В
същото помещение е и машината з а р а з л и в а н е и някои д р у г и с ъ о р ъ ж е н и я и и н с т а л а ц и и .
Оловото се рафинира иа порции в р а ф и н а ц и о н н и т е котли. П р о ц е с ъ т п р е д с т а в л я в а
физико-химично т р е т и р а н е на р а з т о п е н о о л о в о , при което примесите и з п л а в а т на п о в ъ р х ­
ността във в и д на п о л у с у х п р а х о в и д е н м а т е р и а л или п я н а , к о я т о се о т д е л я чрез з а г р е б -
ване. Схемата на последователните т е х н о л о г и ч н и о п е р а ц и и з а очистване на черното о л о в о
в рафинационните цехове е п о к а з а н а на фиг. 14.
Черното о л о в о се очиства преди всичко о т медта чрез л и к в а ц и я и смесване с ъ с с я р а ,
при което медта се отделя във в и д па с у л ф и д и . С л е д това чрез о к и с л и т е л н о рафиниране
се отделят арсенът, антимонът и калаят. З а целта о л о в о т о се прекарва п р е з с л о й от раз­
топена смес от а л к а л н а основа и готварска с о л , с ъ д ъ р ж а щ а с е л и т р а . При о к и с л е н и е т о на
примесите се о б р а з у в а т натриеви арсеиати, антимонати и стаиати, които п р е м и н а в а т в
алкалната стопилка.
Отстраняването на б л а г о р о д н и т е метали от о л о в о т о ( о б е з с р е б р я в а н е ) с е постига "р г , з
примесване към о л о в о т о па цинк, о б р а з у в а щ с ъ с з л а т о т о н с р е б р о т о м е ж д у м е т а л н и съеди-

90
неиия от типа AgZiix, където х м о ж е да се изменя от 10 д о 3 . Т е з и с ъ е д и н е н и я , имаши
но-малка плътност от о л о в о т о , и з п л а в а т на п о в ъ р х н о с т т а иа стопилката и се о т с т р а н я в а т
п о д формата на т. нар. с р е б ъ р н а п я н а . П я н а т а се преработва с цел за и з в л и ч а н е
на с р е б р о т о и з л а т о т о и р е г е н е р а ц и я на цинка и оловото. О т н а ч а л о от нея посредством
дестилация ( в ъ з в а к у у м и в атмосфера) се о т д е л я цинкът, с л е д това при о к и с л и т е л н о
стопяване във в и д на течен оловен о к и с се о т д е л я оловото, а във ваната се н а т р у п в а с п л а в
о т б л а г о р о д н и метали ( к у п е л и р а н е ) .
Следващата о п е р а ц и я при р а ф и н и р а н е т о на о л о в о т о е о т д е л я н е на и з л и ш ъ к а от цинк
( 0 , 5 5 % в оловото), о с т а н а л в стопилката с л е д о б е з с р е б р я в а н е т о . Това става или ч р е 3

Зададско ало до
а
Cj
t3 V
>

A "
. Грубо отстраняване на См
20° до 480-520°
Изсушен Си-шлахер

1 Cu viAtivep
..
J -

<0 !
Smopi: чиа лиr:8a ;i пя
у.ъчзаа
ПС1-Ц
: с-ярз. j i'c \Cu-сулфит
1
'
O; *1 ~ --/г-Г^ ^ - OS Л ^

Иьчеда
сгпаиати. PC
\ Ul
^Шаин v Пъп арсеТЩлиJ
*j. Uft'i 0
'/сп
'•iJU Я"
—
]
JoCi^u v-vJ f-
<
^ rnu
A
. }7 чеда
« O'SЧй i! X пет. ,
.-eJ
Сч)
Zn I ! Отстранявай vajpcjps —'
3iQlE£Sl£i ' з & з Ъ в й м я Ag
беоии HZ cij^cnc иатеиналс. ' пад zu
M Q — i .
0тстсаия5ане на иисмит Yasu.\uvv(,
j .' \ ; с
t С ' ^ j JK.UJ Ö• О0U |
~~ 11 ~I_ J l р7. ? ' РЪ съаъпжсс-
j % V
'f ПIj ^
> I Sb 1 фино оггсташ1яваие че Facvrn tÄpnc&Mipans я:
Cli i l l — [
' I— ] -За
7 f
i
| NaС
И Трети Харис o
r
^'yjcNO^ 45ü —550o-aD0c\ oJ>
1 Pbl

'1>иг. 14
о к и с т е н и с , н л н ч р е з в а к у у м н а д е с т и л а ц и я , ("лед т о в а с е п р о в е ж д а о т с т р а н я в а н е н а б и с ­
м у т а ( о б е з б и с м у т я в а н е ) ч р е з д о б а в к а на о л о в н о - к а л и и е в а л и г а т у р а и а н т и м о н .
В и с о к о к а ч е с т в е н о т о р а ф и н и р а н о о л о в о с е н а с и п в а в к а л ъ п и с п о м о щ т а на р а з л и в а ч н а
машина.
З а п о - ф и н о о ч и с т в а н е о л о в о т о п о н я к о г а с е п о д л а г а на е л е к т р о л и т н о р а ф и н и р а н е в
с и л и к о ф л \ о р о в о д о р о д е н или сулфамиков електролит.

Получаване на ц и н к
Цинкът с е получава от предварително с б о п т е н и иинкоьи ю н и е н т р г л н . С т концентра­
т ит е ц и н к ъ т м о ж е да с е п о л у ч и г о д в а с п о с о б а : г и р о м е т а л у р ! ичен и х и д р о у . е т а л у р ! и ч е н .
П р и п и р о м е т а л у р г и ч н и я м е т о д ц и н к ъ т с е п с л > ч а р а ч р е з р е д \ к ц и я с в ъ г л е н и р е т о р т и на
предварително окислената или и з п ъ р ж е н а ру^а. При хидреметглургичния метод цинкът
с е и з в л и ч а о т сулфатните м у разтрсри госрс^стьсм електролиза. Сега головината от све­
т о в н о т о п р о и з в о д с т в о на ц и н к с т а в а г о г . и р о м е т г л у р ! и л ш л е м е т о д и , г о л о в и н а т а — ПО'
хидрометалургичните методи.
II п р и д в а т а м е т о д а п р е р а б о т к а т а на к с н н е г т рьт г т е з г г с ч г а с п т . р ж е н е . П р и п и р о м е -
т а л у р г и ч н и я с п о с о б п ъ р ж е н е т о с е Е О Д И г.грг.'.(л10 с гглелд p v p i ье, за да бъде шихтата
п р и п о с л е д в а щ а т а д е с т и л а ц и я i а г о п р о н и и ; е м а . ГТрогесът с е г о д и ч р е з п р о д у х в а н е н а
в ъ з д у х а п р е з с л о й от к о н ц е н т р а т и , при ь с с т о се ргзвива т е м п е р а т у р а от 1200 д о 1300 С .
П р и х и д р о м е т г л у р г и ч н и я с п о с о б п ъ р ж е н е т о с е Е О Д И В К И П Я Щ с л о й (за и з б я г в а н е о б р а з у ­
в а н е т о на а г л о м е р а т и ) . П р и п ъ р ж е н е т о с е о б р а з о в а т г а з о в е , с ъ д ъ р ж а щ и 4 — 6 % с е р е н '
д в у о к и с , к о и т о с е и з п о л з у в а т з а п р о и з в о д с т в о на с я р н а к и с е л и н а .
Д е с т и л а ц и я т а н а ц и н к а с е в о д и п р и т е м п е р а т х р а на с м е с т а на и з п ъ р ж е н и я к о н ц е н ­
т р а т и на к о к с а 1 2 5 0 — 1 3 5 0 С. Ц и н к ъ т с е р е д у ц и р а и с е и з п а р я в а . П а р и т е на ц и н к а в
с м е с с в ъ г л е р о д е н о к и с с е о т в е ж д а т в к о н д е н з а т о р , в к о й т о п р и т е м п е р а т у р а 450—SOO 3 С
се о б р а з у в а течен цинк. Част от парите, неуспели да се кондензират, с е увличат к а т о
цинков п р а х . При стария дестилационен способ са се прилагали пещи с неголеми хори­
з о н т а л н и р е т о р т и с в м е с т и м о с т 3 0 0 — 4 0 0 кг ш и х т а . Н а п о с л е д ъ к в с е п о - ш и р о к о с е п р и л а ­
г а т н о в и п р о ц е с и — в е р т и к а л н и р е т о р т и , ш а х т о в и е л е к т р о п е щ и , ш а х т о в и п е щ и на в ъ з ­
д у ш н о д у х а н е с п р о и з в о д и т е л н о с т д о 100 тона в д е н о н о щ и е .
Цинкът, получен по дестилационния способ, съдържа от 1 д о 3 % примеси и се под­
л а г а на р а ф и н и р а н е о т н а ч а л о ч р е з л и к в а ц и я (от о л о в о т о и ж е л я з о т о ) , а с л е д т о в а н а
р е к т и ф и к а ц и я (от о л о в о т о , к а д м и я , медта, а р с е н а и д р у г и примеси). С л е д р е к т и ф и к а ­
цията цинкът е с чистота 9 9 , 9 9 5 0 о .
П р и х и д р о м е т а л у р г и ч н о т о п р о и з в о д с т в о на ц и н к и з п ъ р ж е н и т е к о н ц е н т р а т и с е о б р а ­
б о т в а т с г о р е щ и р а з т в о р и на с я р н а к и с е л и н а в ч а н о в е с м е х а н и ч н о и л и п н е в м а т и ч н о р а з -
месване. В разтвора освен цинка минават и д р у г и примеси, поради което сулфатният
р а з т в о р се пречиства посредством частична х и д р о л и з а с о к и с л е н и е (от ж е л я з о т о и а р ­
сена), с цинков п р а х (от медта и кадмия) и с ксантогенати или алфанитрозобстанафтол
( о т к о б а л т а ) . О ч и с т е н и я т р а з т в о р с е п о д л а г а на е л е к т р о л и з а и ц и н к ъ т с е о т д е л я н а к а ­
тода по следната реакция;

Z n S 0 4 - f П.,0—»•Zn-f-1 l.,SO, + 1 2 0 2
Електролитната вана се футерова с С Л О Е О И Л И винипласт. Анодите се изготвят от о л о в о
с 1 0о с р е б р о , а к а т о д и т е — о т а л у м и н и е в и л и с т о в е . Р а б о т н а т а т е м п е р а т у р а е 3 0 — 3 6 ° С
и з а д а с е п о д д ъ р ж а , е л е к т р о л и т ъ т с е о х л а ж д а . О т д е л я н е т о на ц и н к а о т к а т о д и т е с т а в а
р ъ ч н о е д и н п ъ т в д е г о г . о ш и е . З а у л е с н я в а н е с н е м а н е т о на ц и н к а о т к а т о д и т е в е л е к т р о ­
л и т а с е п р и б а в я т с о л и на а н т к у . с н а . Л и с т а т а о т к а т о д е н ц и н к с е п р е т о п я в а т в и н д у к ц и ­
о н н и пещи п о д е л е н о т амониев хлорид. Металът се разлива в калъпи.

Получаване н а кадмий
К а д м и я т с е п о л у ч а в а о т с т р а н и ч н и п р о д у к т и п р и п р е р а б о т к а на ц и н к о в и , о л о в н о - ц и н к о в и
и м е д н о - ц и н к о в н руди: медно-кадмиев кек, п р а х о т п ъ р ж и л н и и дестилационни п е щ и
и д р . С ъ д ъ р ж а н и е т о на к а д м и й в т я х е о т 0 , 2 — 0 , 5 % д о ü — 7 % . О т т е з и п р о д у к т и к а д м и я т
се извлича (понякога с л е д окислително пържене) чрез обработване с разредена сярна
киселина. К а д м и я т и медта минават в разтвора, с л е д което с е утаяват с цинков п р а х .
Получената кадмиева гъба, с ъ д ъ р ж а щ а 5 0 — 5 Ь % кадмий, 1 0 — 2 0 % нинк и остатъка ж е
л я з о и мед, с е п о д л а г а на о к и с л е н и е ч р е з престояване в т о п л о и в л а ж н о п о м е щ е н и е в
п р о д ъ л ж е н и е на 2 — 3 с е д м и ц и , с л е д к о е т о к а д м и я т с е и з в л и ч а с р а з р е д е н а с я р н а к и с е ­
л и н а . В н я к о и с л у ч а и кадмиевата гъба не с е о к и с л я в а , а с е обработва д и р е к т н о с ъ с 7 5 % -
с я р н а киселина, в която с е пропуска остра пара. К а д м и я т с е утаява о т р а з т в о р и т е на
к а д м и е в и я с у л ф а т ч р е з е л е к т р о л и з а на к а д м и е в и к а т о д и п р и о л о в н и а н о д и . С н е т и я т о г

9 2
 катодите е л е к т р о л и т е н кадмий с л е д и з с у ш а в а н е се претопява в ж е л е з н и котли п о д с л о й
о т стопена натриева о с н о в а при т е м п е р а т у р а 3 3 0 — 3 5 0 ° С н с е отлива във форма на
пръчки или калъпи. Е л е к т р о л и т н и я т кадмий с ъ д ъ р ж а м а л к о количество примеси.

УСЛОВИЯ НА ТРУД

Технологическите особености определят и основните проблеми на хигиената

на труда в цветната металургия. Факторите на работната среда в цветната
металургия са проучвани от д ъ л г о време.
В 1950 г. \ нас з а първи път е проведено цялостно хигиенно проучване
(професионални вредности, трудов процес и здравословно състояние, вклю­
чително професионални з а б о л я в а н и я , о т р а в я н и я и производствен травма-
тизъм) в един оловнодобивен завод {В. Кузмин, 1950). По-късно хигиенни
проучвания на условията на работа и храненето в оловнодобивната промиш­
леност у нас са правени от Вл. Бояджиев и други автори (1953, 1958, 1960
и 1964; Г. Бобев, 1964; B.i. Бояджиев, Л . Халачева, Пр. Николова, 1966;
К . Крушков, М . Захариева, 1968; /". Бобев, Е. Коен, 1969; Л . Николова,
1975; С. Bojadjiev, 1966, а вентилацията е изследвана от Cm. Панов и Г. Бо­
бев (19б2)7^ч
Микроклимат. Микроклиматът в цветната металургия ^ м о з а и ч е н ^ Т а з и
особеност се определя от специфичността на извършваните операции и съ­
о р ъ ж е н и я т а за т я х . | Редица от технологичните процеси се провеждат с от­
д е л я н е па големи кбличества топлина, значитглпл ^ ш е т т г г к о я т о г с о т д е л я
1\ато инс^рачервена р а л и а ц и ^ Въпреки 30—50-кратния - ^въздухообмен в
работните помещения/ не се о с и г у р я в а т оптимални микроклиматични усло-
вг ! за работа. О к ол о редлерите, спекателните машини, пещите, улеите за
изпускане на ш л а к а т а и метала, рафинациониите котли и др. температу­
р а т а най-често надвишава 30 С, особено през топлия период иа годината
при ниска относителна влажност. Най-високи в медодобивното производство
с а температурите на работните места при изливане на щейна и ш л а к а т а (/7.
щаков, Л . Николова. Н. Ракарова, 1972).
В оловодобивното производство при спекателните машини температу­
рата на въздуха е 29—31 J С. а в рафинациониите цехове — 30—35° С —
по наши данни и по данни на Х Е И — Пловдив ( И . Груев, М . Гаджев и д р . ,
1971). "Същевременно на работните места, отстоящи н а 5 —1(> .м_ш1-[и.хочни-
11ите [иГТттензивно тонлоизлъчване. температурата на въздуха е значително
по-ниск^, особено през хладния период на годината. П а тези места през
зимата са измервани температури под + 5 ° С (7/. Площаков, Л . Николова.
1971). Н я к о и процеси (шихтоване на рудни материали и др.) се извършват
в открити халета и микроклиматът в т я х е в п р я к а зависимост от макрокли-
мата и нрез зимата често температурите спадат под 0° С.
Изключения от тази особеност на микроклимата са Цеховете за е л е к т р о ­
л и з а на мед и цинк, при които той е постоянен и през двата сезона на го­
д е н а т а с тенденция към прегряване.
Топлинното излъчване в металургичните цехове произтича от_ нагретите
пещи. открития пламък, разтопения метал, р а з л и в а на метал и шлака}
Характерът на спектъра на лъчистата енергия зависи от температурата на
източника. При нагряване па метали до 350 С започва забележимо инфра­
червено излъчване. Източници с температура от 1200—1800° С (откритата
повърхност на разтопения метал и шлака) излъчват инфрачервени и видими
лъчи със значителен интензитет.
Топлииата от първичните източници (нагретите стени на пещи. н а г р я ! ,
разтопен, изстиващ метал и шлака) постъпва в цеха главно във вид на ин-

93
 фрачервена р а д и а ц и я , която се поглъща от окръжаващите предмети, обо­
рудване и др. Те се я в я в а т вторичен източник на излъчване. Откритата
стопена маса. метал и ш л а к а е първичен източник на лъчиста топлина, а
нагретите степи iui пешите — вторичен източник.
Непрекъснато инфрачервено излъчвсШе се наблюдава прп повърхностите
н а нагретите при висока температура пещи (90—110° С). Интензивността па
постоянната топлинна ра д иа ция г о паши данни е от 0.29 до 0,54 ккал/см 2 /мин.
а по данни на С. Р. Д и х т я р и други автори (1967) тя достига също значи­
телни стойности. П р е з топлия сезон иа годината (при температура на ра­
ботното помещение около 35 С и м а л к а подвижност на въздуха) т а к а в а
топлинна радиация значително з а т р у д н я в а топлоотдаването и у т е ж н я в а
неблагоприятното въздепетвие ' и а сисокетл температура.
К р а т к о т р а й н о интензивно уц^чево натовава^не се получава при изливане
на металите и ш л а к а т а . При изливане па щейна (1200' о С) интензивността
На радиацията е 4.0—4.2 к к а л см- мин., при изтичането му през ш п у р а
5.5—6,0 к к а л см'- мин., а в някои случаи достига до 8,0—9,0 ккал/см 2 /мпн_
(У7. Плоишков. 1972).
При изливане на черна мед с температура 1100—1200 с С 95—98% от топ­
л и н а т а се отдава чрез радиация, чиято интензивност стига до 8 ккал/см 2 /
/мин.
Освен характеристиката па спектралния състав на източника на излъч­
ване и интензивността на облъчване на работните места важно значение има
продължителността на облъчването както през работния деи. т а к а и при из­
пълнение на отделните работни операции. Х а р а к т е р н а З А цеховете Г П П Т Р И -
jüBiiii топ л ии и и източници с_ високата скорост на движението ня в ъ з ^ х а ,
стигаща до 2—2,о м/сек. П р е з хладния период н а годината това води д о
преместване на големи въздушни маси и предизвиква р я з к о спадане па
температурата и преохлаждапе па организма.
.Микроклиматът при производството иа цветни метали за преобладаващия
брой работни места е нгб.ъ-ппчриуп-^ч, к;пп щ по-големия брой той е пре-
хряваиХ.
Ш у м и вибрации. Шумът е едни характерен фактор lia работната среда
пртг тгроизводгт^пбто 'тГ~ТГреработва11ето на цветни метали. Основни изчточ-
ници па шум са производствените машини и съоръжен и я (конусна и че­
люстна т р о н I а ч к м е л п Т п Т г Г "ситаТ Tpancno[iTnii съоръжения, компресори
и др.), изпускането на въздух под на л яга не с големи скорости в пещите и
различните пиевматпчпи устройства. Многобройни източници иа шум с а
електромоторите на различните машини и съоръжения и вентилаторите па
много вентилационни съоръжения. J l o данни иа Х Е И шумът н а д в и ш а в а
хигиенните норми на 3 2 % от всички работни места, а по паши данни е о т
80 до 102 fl В.
При трошачките и мелниците вибрациите са над П Д С Х Н с ие повече о т
1 — 3 % . Преобладават г л а в н а дерхикалните вибрации.
; Прах.) Въпреки че производствените процеси в предприятията от цвет-
>ня ^ 5 Т е т а л у р г и я са максимално механизирани и автоматизирани, прахо-
отделяпето във въздуха па р а б ш и а т а среда е зпачптелно| Главни изтсйГпнци
на 3aiipauiBane с^_приготовляването и транспортирането на шихтата и из-
^бивките и течките по газоходите |Г~ппевмотра1}сг1орта па о г а р к и т а Порали
агресивгГия х а р а к т е р на шихтата и високата температура, при която из­
л и з а т горещите газове, иневмотранспортът и газоходите бързо се износват
и допринасят за допълнително замърсяване па работната среда. Н а л и ч и е т о
л а течение във въздуха на работната среда прелимвиква'ппетъгжаието н а
прах от естествено седиментиралия ирах^ което увеличава запрашеността

94
 и я държи сравнително висока и в периода иа технологичните операции,
при които интензивно не с е отделя прах. Заради тов^ прахът във всички етапи
на металургичните процеси е над пределно допустимите концентрации.
Най-много прах при медодоЪива има прп пърженето и електроплавКаТа.
Съдържанието на прах във в ъ з д у х а на работните места в пържплно-топлии-
ното отделение има резки колебания, свързани с извършваните техноло­
гични операции. Средната запрашеност варира от 140 д о 160 мг м 3 . При
приготовляване на" шихтата запрашеността е също висока. Тя с е о б р а з у в а
при натрошаване на изходните материали и пресипването на надробения
материал през ситата и бункерите. Концентрацията иа праха в шихтово-
трошачното отделение варира средно от 2 5 д о 6 5 мг м'1. Запрашеността в
кенверторно-анодното отделение е значително по-малка — средно 10 мг/м*
(П. П.ющиксв, 1971).
Д и с п е р с н и я т състав на праха показва, че фракцията под 5 микрона варира
от 93 д о 9 6 ' V Фракцията д о 1 микрон на праха във в ъ з д у х а е 35 4 0 % , а на
"естествено седиментирания прах — 5 5 — 5 7 % . Съдържанието па олово в
праха иа в ъ з д у х а е 0 , 3 % , а в естествено седиментирания прах е l.T"1 3,5%'
при медодобива. Подобно различие има и по отношение съдържанието на
кадмий, цинк и мед ( П . Плошаков, 1971).
При оловно-цинковото производство иаи-впсоки прахови концентрации
се отбелязват в агломерационните цехове на оловнотоТфоТПшодст^о "(то­
варене. пържене, шихтоване) и' в топилните цехове. Пр"и 1ШТШ5ПОТО Произ­
водство сравнително високи са концентрациите на праха в пържилинте
цехове, където те надвишават няколко пъти П Д К (по данни на Х Е И -
Пловдив — Н . Груее, М . Гаджев, 1971). В агломерационните и шнхто-
подготвителните цехове работната среда се замърсява с рудни прахове, а в
останалите ц е х о в е — с минерални и метални прахове.
П р а х ъ т постъпва ^ъв въздуха на работната среда нспрекъснато и концен-
TpauiMi'ta му е сравнително п о с т о я а . П])!! него няма тези резки колебания
в концентрацията както при сериите газове и металните аерозоли. Хроно-
метражът на работното време показва, че през по-голяма част от него с р е д н о
78 - 6 2 % от работниците се намират под експозиция на значнтелни коннен-.
траапи пр"а^С~
Токсикохилшчни вещества. В с р е д разнообразните фактори па производ-
ctittw«-«—qTtvia. влияеща неблагоприятно върху човешкия организъм, на
е д н о от първите места стоят химичните вещества — газове, пари и а е р о з о л и . )
Наличието па комплекс от метали и разл11чпи друггПюКТТТШТ?ТТти^Т1с^11п?1шиг
центрат обуславя и характера на технологичния пропее. Металургията па
цветните метали е свързана с отделянето па големи количества газове с
различно съдържание на серен двуокис и триокис и метални аерозоли. .
При стопяване на медТ^осулс^пдните концентрати "(сярата в тях е o f 2 5
д о 3 5 % ) се отделят около 2 0 тона серни газове за е д н о денонощие. Основната
маса на отделящите с е газове през система от газоходи и електрофилтри
се отвежда за получаване на сярна киселина. Големи количества серии
газове постъпват във въздуха на работната среда в производствените по­
мещения. Концентрациите им нарастват рязко при операциите изливане
на щейп, изливане на шлака и продухване иа конвертора, след което по­
степенно намаляват. Сериите газове навлизат във въздуха иа работната
среда от горната част на пещта, питатели, клапани, мигалки и някои из-
бивки. Пай-големи количества серии газове постъпват при и з л и в а н е на
шейна от електропещта. Значителни са концентрациите и при изливането
на шлаката. Тези процеси продължават от 10 д о 3 0 минути и се повтарят
7 - - 8 пъти иа смяна. Излитащите серни газове, увлечени от горещия въз-

95
 д у х , се издигат нагоре и с е разпространяват по високите коти. След изли­
ване на шлаката и шейпа концентрациите на серния д вуокис постепенно
намаляват (до 5 0 — 3 0 мг м:! серен двуокис). При конвертирането на щейна
в черна мед става разбъркване на разтопената метална маса и окисляване
на съдържащата с е сяра. При операцията продухване щейнът (който съ­
д ъ р ж а 2 3 — 2 5 % сяра) преминава в черна мед, съдържаща едва 0 , 0 9 — 0 , 0 3 %
сяра.
При продухването на конвертора концентрацията на серния д в у о к и с д о ­
стига 500 мг/м 3 , а при изливане па шлака от същия — 250 мг/м 3 . Концен­
трацията на серния двуокис е висока и па работните места на анодната пещ.
Серният дв у о к и с варира от 5 0 д о 2 0 мг/м 3 в зависимост от извършваните
технологични операции — зареждане, рафиниране и разливане на медта
(7/. Илощаков, И л . Стоянов, 1969).
Концентрацията на серните газове по работните места се влияе от физи­
кохимичните параметри на" въздух^ — от температурата, влажността и ско-
ростта на д в и ж е н и е на въздушните течения и посоките им. Наблюдават с е
различия в концентрациите, зависещи от сезона и атмосферните условия.
В електролитния цех на медодобивното производство във в ъ з д у х а на работ­
ната среда понякога постъпват известни количества серен д в у о к и с и аеро­
золи па сярната киселина. Концентрацията им не е висока и варира в гра­
ниците на хигиенните норми (/7. Илощаков, Л . Николова, 1971).
'Замърсяването на в ъ з д у х а па работната среда с метални аерозоли и ар-
с^~~п51<азва гол"яма фреквентностУ При определени процеси — изливане
па щейн, изливане па шлака, концентрацията им нараства бързо. При ппта-
телите, клапаните и мигалките концентрацията на олово във въздуха на
работната среда варира от 0 , 4 0 д о 0 , 7 0 мг/м 3 , на кадмия — от 0 . 1 0 д о 0 , 2 5 мг/
м 3 , на цинка — от 0 , 3 0 д о 0 , 4 0 мг/м 3 и па арсена от 0 . 5 5 д о 0 , 6 5 мг/м 3 .
При изливане на щейна концентрацията е съответно: на олово 1—2 мг/м 3 ,
на кадмия 1,1 — 1 , 5 мг/м 3 , на цинка 0 , 5 0 — 0 , 6 0 мг/м 3 , на медта 40 мг/м 3 и
на арсена 0 , 7 5 — 0 , 8 0 мг/м 3 . Високи са също концентрациите и при изливане
па шлака: олово 0 , 7 — 0 , 8 мг/м 3 , кадмий 0 , 5 — 0 , 6 мг/м 3 , цинк 0 , 7 5 — 0 , 8 0 мг/м 3 ,
мед 2 5 — 3 5 мг/м 3 и арсен 0 , 3 0 — 0 , 3 5 мг/м 3 . При пърженето и стопяването
металните аерозоли и арсенът с е увличат от серните газове и излитат навън.
Високи концентрации се задържат през цялото време, докато се извършват
операциите изливане па щейн и шлака и 5 — 1 0 минути с л е д прекратява­
нето им концентрациите бързо спадат: на оловото д о 0 . 0 5 мг м 3 , па кадмия
д о 0 , 1 0 — 0 , 2 0 мг/м 3 , па цинка доО,01 мг/м 3 ,на медта д о 3 мг/м 3 и па арсена
д о 0 , 0 5 мг/м 3 . Значителни количества метални аерозоли с е отделят при коп-
вергирането: от о л о в о 0 , 6 0 — 0 , 8 0 мг/м 3 , от кадмий 0 , 2 0 — 0 . 3 0 мг/м 3 , от цинк
0 , 1 0 — 0 , 1 5 мг/м 3 , от м е д 6 — 1 0 м г / м 3 и от арсен 0 , 1 1 — 0 , 2 3 мг/м 3 . При огне­
вата рафинация на черната мед в анодната пещ отделянето на метални аеро­
золи и арсен е значително по-малко. Концентрацията на олово варира от
0 , 0 5 мг/м 3 д о 0 , 4 0 мг/м 3 , на кадмий д о 0 , 0 5 мг/м 3 , па цинк от 0,01 д о 0 , 0 8 мг/м 3 ,
на медта от 10 д о 6 мг/м 3 и па арсен от 0 , 0 8 д о 0 , 4 0 мг/м 3 в зависимост от из­
вършваните технологични процеси. Металните аерозоли с е разпространяват
вертикално и хоризонтално в работните помещения, носени от въздушните
потоци и горещите газове. Големи количества с е отнасят нагоре от излиза­
щите пържилни газове. Част от металните аерозоли падат н а д о л у ниско и
замърсяват площадката пред пещите и конверторния двор { П . П л о щ а к о в ,
И л . Стоянов. 1969; И . Илощаков, Б . Вълчев, 1971; Л . Николова, И. Ило-
щаков, 1975).
1
При оловно-цпнковото производство/оловните аерозоли са определящи
за риска от професионални отравяни^. "Те па~п-често привишават П Д К .

96
 П о наши проучвания най-високи са концентрациите нри изпускане на черно
олово от шахтовите пещи и в рафинационните цехове в периода на изгреб-
ване на праховидните материали от котлите. Средната концентрация в ра­
финационните цехове е 0,3 мг м 3 . В някои случаи поради това. че външният
въздух също е замърсен с оловни аерозоли — при неизправност на филтрите
на вентилационната система — нагнетяваният от нея въздух може д а бъде
източник на аерозоли за замърсяване па работната среда. Освен това в скла­
довете за с ъ х р а н я в а н е на окисите «първи Харис» съществува потенциален
риск от отделяне на арсеноводород, ако помещенията са в л а ж н и . При спаз­
ване на изискванията за тези складове концентрациите са в рамките на П Д К .
Възможност ла отделяне на арсеноводород съществува и при получаване на
кадмий — при кадмиевата гъба, където концентрациите му са около П Д К
и л и 2—3 над нея (по данни на Х Е И — Пловдив / / . Груев, М . Гаджев
и др., 1971). При получаването на цинк концентрациите на аерозолите па
с я р н а т а киселина са над П Д К .
При получаване на кадмий концентрацията му е над нормата, особено
при претопяването и отливането му във формите.
Производството на цинк е значително херметизирано, поради което кон­
ц е н т р а ц и я т а на ц и н к а във въздуха на работната среда е под П Д К .
Както при медодобивното производство и при оловно-цинковото д ц о ц з -
водство (поради голямото съдържание на с я р а в суровините) и тук'\оерния)г
(двуокис е един от основните замърсители на въздуха^на работната среда —
Vr+amfo тгртг-^н^шм^рапноппгло- п ьр/кеш.1 п пта.чтпнп г г п е щ н . кьдего концен-
грацията на серния двуокис е над П Д К , но е значително по-ннска от медо­
добивното производство.
И з л и т а щ и я т в атмосферата серен двуокис при неблагоприятни метеоро-
.логически условия става и.тючпик н а замърсяване на д р \ гп цехове н произ­
водства. където loi'i пе се с т д е л я .
В зг.висшхст от рудата и технологичния процес на някои работни уча-
стiTnufce получават п значителни концентрации на въглероден окис.
X а р а к т е р ъ т на техИбЛоГичния пропее и последователността па 11 шърш-
вапите операции обуславят неблагоприятните условия па работа в металур­
гичните цехове па медодобивното производство. Естествената аерац п я и
принудителните вентилационни и аспирациопни уредби пе могат д а отстра­
нят големите количества токсикохимичпп вредности, отделящи се в някои
•фази па производствения процес. Хропометражът па работното време па
работещите в металургични цехове показва, чс през 20 36°« от него ра­
ботниците се намират под въздействието па високи концентрации па серни
газове, метални аерозоли, арсен и значителни количества лъчиста енергия
(Л. Николови, II. Площакоо, 1975).
Основни професии и трудов нроиус. В предприятията па цветната металур­
гия в зависимост от участъка, който се обслужва, съществуват най-разно­
образни професии и форми па труд. От хигиепио-физпологична гледна точка
най-важните професии са: рафиньор ни черно олово, апиратчик на /пръскащи
сити, ишековс и сухи филтри, пещар, агломератчик, катодчик, инодчик и
тлийфист.
Рафиньорите на черно олово снемат с помощта па специални ипетрумеити
(лъжици) сребърните обороти и сребърната пяна. бисмутиите дросп и оки­
сите след завършване на рафинапиоиния процес. Също т а к а те зареждат
котлите с олово и ги почистват ръчно, като събират бедните сребърни обо­
роти в специални калъпи. Трудът па рафиньорите на черно олово се х а р а к ­
теризира като среден или те жъ к от гледна точка на физическото натовар­
ване (енергоразход 3 6 ккал/мин.) и лек от гледна точка на н е р в н о - п с и х и ­
ческото напрежение.
97
7 Хигиеил HJ осионни отрасли HÜ лроизаидстаою
 А п а р а т ч и ц и т е н а т р ъ с к а щ и сита следят за изправната работа на тези?
пресяващи огарката съоръжения, като регулират главно количеството
на подаването й. Нан-честс тези работници обслужват 4 — 6 сита, като с е
движат непрекъснато, тъй като те са разположени на различни нива (коти)
спрямо пнтателите.
А п а р а т ч и ц и т е на тнекоес изцяло поддържат тези съоръжения, а при
аварии изпускат ръчно огарката от резервните бункери. Те наблюдават и
за правилната работа на елеватористите.
А п а р а т ч и ц и т е на сухи ф и л тр и ръчно или с помощта на вакуум транс­
портират материали от бункерите па с у х и т е филтри д о различните цикли
на производство. Много често те о б сл у ж ва т и ръкавните филтри, и вакуум-
помпи.
Трудът при тези професии е среден от гледна точка па физическо (енепго-
р а з х о д 3 — 5 ккал мин.) и нервно-психическо напрежение.
П с щ а р и т е следят за работата па пещите, като непрекъснато наблюдават
поддържания в тях температурен режим. Също така те зареждат пещите
п транспортират готовата продукция. Често се налага д а се извършва ръчно
почистване на пода на пещите, която операция изисква т е ж к о физическо
усилие. Трудът на пещарите се характеризира като среден от гледна точка
на физическо натоварване (енергоразход 3 — 5 ккал/мин.), б е з изразено-
нервно-сензорно напрежение.
А г л о м с р а т ч и ц и т е непрекъснато следят за изправността в работата на
агломерационните машини. Те работят обикновено прави в К П П . където
са разположени индикаторните устройства. При аварии и ремонт почистват
със специални гребла и електротелфери скарниците и бункерите на маши­
ните. Трудът на агломератчиците с е характеризира като среден от гледна
точка на физическо натоварване (енергоразход 3 — 5 ккал мин.), но с из­
р а з е н о психическо напрежение.
К а т о д ч и ц и т е товарят и разтоварват средно около 4 тона тежести на
смяна. Електролитните вани (на смяна се зареждат по 10—13 вани), които-
са високи 7 0 — 9 0 см, с е изкачват непрекъснато от тези работници, като във
всяка смяна те правят средно по 400 навежданпя над т я х .
А н о д ч и ц и т е и з в а ж д а т от ваните и пренасят с електротелфери средно но
1,5 тона тежести, като обратно д о ваните пренасят по същия начин аноди и
катоди. Към това физическо усилие се прибавя и почистването н а в а н и т е о т
шлам, очукването на анодите с дървени чукове и ръчното рязане на ано­
дите.
Работата на шлайфистите включва две основни операции — и з в о з в а н е
на катодите с колички (средно но 6 0 катода наведнъж) и шлайфане на като­
дите (средно по 4 6 0 катода на смяна).
Т р у д ъ т при тези професии е среден или тежък по отношение на физи­
ческото натоварване (енергоразход — 4 — 6 ккал/мин.) и се наблюдава (осо­
б е н о при катодчиците) р я з к о спадане на работоспособността в течение на
работната седмица (Д'. Кавръкоеа, 1969).
Т р у д ъ т на леярите и конверторчиците в този отрасъл е подобен на същите
професии от машиностроението и черната металургия.

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И ТРАВМАТИЗЪМ

Заболеваемостта с временна нетрудоспособност всред работниците от цвет­

ната металургия у нас с е д ъ л ж и най-често на следните заболявания: к а т а р и
на горните дихателни пътища, неврози,, хипертонична болест, забол явання

98
на пери4ерната нервна система, я з в е ^ болест па стомаха и дванадесето-
пръстника, инфекции иа кс)Жата и подкожната тъкан и болести иа костната
и м у с к у л н а т а система(. Заболяванията, които обозначаваме като «други
болести на стомаха и дванадссстопръстнпка», се срещат също така твърде
често в този отрасъл ( Я . Плошаков, Л . Николова, Б . Вълчев, 1971, 1975).
Трудовите З Л О П О Л У К И в цветната металургия са важен проблем на охра­
на тТ1ТПй1Тт1ената _ нТТрУ^~7 : ГТ7 ; 0р777?^ШТЩБурь0ШШ травма-
тизъм всред работниците от КЦМ «Д. Ганев» — гара Искър, съставя 5 8 , 8 0ö
от всички очни заболявания.
Н е о б х о д и м о е да отбележим, че заболеваемостта и травматнзмът в този
отрасъл са винаги по-високи при жените, отколкото при мъжете.
При проследяване на заболеваемостта па работниците от нашето медодо­
бивно производство по специален трудов ста ж се виждат също някои харак­
терни особености: от работещите с по едпа година трудов с т а ж боледуват
30 "о от ж е н и т е и 3 2 , 7 3 % от мъжете; в групата с трудов с т а ж от 2 д о 4 години
боледуват 6 1 , 2 5 % от жените и 4 9 , 4 8 Оо от мъжете. Най-много боледуват ра­
ботещите с трудов с т а ж от 5 д о 9 години — 8 8 , 5 7 ?о от жените, а от мъжете —
62,84 0о; от следващата група — с трудов стаж над 10 години, боледуват
8 6 . 8 6 % от жените и 56,89% от мъжете.
Характерно за заболеваемостта с временна нетрудоспособност при тези
работници е, че 70,95% от загубените дни поради болест за 1 година са о т
лицата, боледували повече от 3 0 дни, като при жените са 7 7 , 5 6 % , а при
мъжете — 6 6 , 2 3 % . Лицата, боледували д о 3 дни за I година, съставляват
3 , 6 3 % от всичко загубените дни по болест, като жените са съответно 2 , 1 2 % ,
а мъжете — 4,71 %. П р о д ъ л ж и тел н о боледуващите работници — над 3 0 дни
за 1 година, са общо 19,56% от всички боледували, а кратко боледуващите —
д о 3 дни, са 3 2 , 3 3 %. При жените тези стойности са съответно26,70 % п 25,44 %,
а при мъжете — 16,30% и 35,48% ( / / . Площаков, И л . Стоянов, 1969; I I . П л о -
wßKoe и Л . Николова, 1975).
Определени изменения в кръвната картина на работниците от цветната ме­
талургия с е установяват у 56,98% от тях. У голям брой от работниците с е
откриват в кръвта и високи стойности на хемоглобина — повече от 9 2 % .
Това се д ъ л ж и най-вероятно на стимулиращото действие на цветните метали
в ъ р х у хемопоезата. Намален химоглобин се определя само слсд по-продъл­
жителен трудов с т а ж — 5 — 1 0 и повече години, у около 25—30% от работ­
ниците ( П . Площаков, Б . Вълчев, 1971; П . Плошаков, 1 \ Генова, Л . Н и к о ­
лова, Ц в . К о жу х а р о е а , 1975).
Още п р е з първите години на трудовия с т а ж се определя и олово в кръвта
и урината на някои работници. Така например при 20% от работниците с
с трудов с т а ж над 10 години в металургичния цех на М Д К «Г. Дамянов» -
Пирдоп, се открива олово в урината ( / / . Плошаков. Б . Вълчев. 1971).
Високата заболеваемост на горните дихателни пътища е последствие и
рт дразнещото деистгие на серните гадове .
Остри професионални отравяния в последните 10 години са регистрирани
с а м о при аварийни ситуации. Заболявания, предизвикани от оловото, въп­
реки наднормените понякога концентрации на това токсикохимично ве­
щество във въздуха па работната среда не се срещат. Незначителен е
6po>iT на токсичните пнсвмосклерози ( / / . Площаков, И л . Стоянов, 1969;
П . Нлощаков. Б . В ъ л ч е в , 1971).
При производството на цинк се наблюдава т. нар. цинкова (леярска)
треска), която с е среща много рядко в наши условия.

99
 ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

О с н о в н и х и г и е н н и м е р о п р и я т и я в цветната м е т а л у р г и я са:1 ефективна х е р -

м е т и з а ц и я на н а т р о т а в а н е т о , с м и л а н е го, т р а н с и о р т и р а н е т о и преси н к и т е
Н а концентратите, ш и х т и т е , о г а р к и т е и а г л о м е р а т н т е и на г ъ р л а т а на ш а х ­
товите пещи и к р а н о в и т е к а б и н и , х е р м е т и з и р а н е и п н е в м а т и ч н о и м е х а н и ­
з и р а н о о т с т р а н я в а н е па п р а х о в и д н и т е материали о т котите з а р а ф и н а ц и я
па черното олово; е ф е к т и в н о т о п л о и з о л и р а н е и е к р а н и р а н е на всички т о п -
л о и з т о ч н и п и (снекателпи м а ш и н и , пещи, к о н в е р т о р и , г а з о х о д и и д р . ) ; е ф е к ­
ти вн ( | м е с т ч 1 0 п р а > ^ при н а т р о т а в а н е т о , с м и л а н е т о , п р е с я ­
ването, т р а н с п о р т а , при о т в о р и т е з а и з п у с к а н е т о па ш л а к и т е , щ е й н а и м е ­
т а л и т е и при у л е и т е з а изт и чан ет о и кофите з а п р е н а с я н е т о им; п ъ л н о т е х ­
н о л о г и ч н о и з п о л з у в а н е на о т д е л я щ и т е с е п р а х о в и и г а з о в и о т п а д ъ ч н и п р о ­
д у к т и ; о с и г у р я в а н е на п р а в и л н о о р г а н и з и р а н а а е р а ц и я ; ] с ъ з д а в а н е ч р е з
^механична в е н т и л а ц и я па з о н и о т чист в ъ з д у х ца п а й - з а м ь р с е н и т е м е с т д —
краповите к а о п п я , К И П и местата з а п о ч и в к а ; \ р г д о в : 1 0 п е р и о д и ч н о м о к р о
почистване па подовете и с т е н и т е па ц е х о в е т е и на т е р и т о р и я т а на и р е д п р и я -
т и я т а и с п р о м и ш л е н и п р а х о с м у к а ч к и па м а ш и н и т е и с ъ о р ъ ж е н и я т а ; е ф е к -
т и в н а б о р д о в а в е н т и л а ц и я на е л е к т р о л и з н и т е вани и о б щ о о б м е и н а в е н т и ­
л а ц и я па е л е к т р о л и т н и т е цехове; ш у м о з а г л у ш а в а п е на и з т о ч н и ц и т е на и н ­
тензивен шум — т р о ш а ч к и , м е л н и ц и , с и т а , к о м п р е с о р и , при и з п у с к а н е н а
в ъ з д у х и пара под н а л я г а н е и с в о е в р е м е н н о у п л ъ т н я в а н е па и з б и в к и т е и
течкпте па сгъстени г а з о в е .
Н а р а б о т н и ц и т е в цветната м е т а л у р г и я , к о и т о са в к о н т а к т с о л о в о , е
н е о б х о д и м о д а с е о с и г у р и ] п р е д п а з н о п р о ф е с и о и а л п о х р а п е и е и питеен р е -
ж н м с п о д х о д я щ а "минерална вода1 Д а с е и з в ъ р ш в а т р е д о в н о р е г л а м е н т и ­
раните [периодични профплТГкгичпи м е д и ц и н с к и п р е г л е д и . Д а с е о б р ъ щ а
о с о б е н о внимание п а и р о ф е с и о н а л н и я п о д б о р на р а б о т н и ц и т е . Н а р а б о т н и ­
ците, имащи контакт с цветни метали, д а с е о с и г у р я т н е о б х о д и м и я т б р о и
карти з а б а л н е о л е ч е н и е с ъ с с у л ф и д ч и м и н е р а л н и води. Н а р а б о т н и ц и т е в
контакт с ъ с с е р и и г а з о в е д л с е у с т р о я т п у н к т о в з з а и з п л а к в а н е на у с т а т а
с 1 % разтвор иа натриев б и к а р б о н а т и и н х а л а ц и и на а л к а л н и . С ъ щ о т а к а
д а с е о с и г у р я в а п р е к а р в а н е па с е д м и ч н а т а почивка и г о д и ш н и я п л а т е н
о т п у с к с р е д п р и р о д а т а с п р о в е ж д а н е на з а к а л н т е л н и п р о ц е д у р и .
Задължително работниците д а се снабдяват и носят п о д х о д я щ о к и е ц и а л п о
р а б о т н о о б л е к л о , ръкавици и о б у в к и и л и ч н и п р з д п а з н и с р е д с т в а , а с ъ щ о
така строго д а се спазват и изискванията за лична х и г и е н а .
Х И Г И Е Н А Н А Т Р У Л А В Л ' / U 1,1 ССТ Р О И ! Е.' 11ЛТА
ПРОМИШЛЕНОСТ

А\ашннсстромтелмата п р о > и ш л е г х с т с еднн от нам-кр\пнмте н икономически

значими отрасли на народното стонанстБО у нас. В иего са заангажирани
иад"25вЧЮ0 работници. Сега \ HLC са развити или се развива"» следните крупни
машиностроене, ироизводстго^на. транспортни средства
^еталсреж^ши МсУлти. на селскостопански машини, на
електродвигатели, електротелфери n i електрокари, на акумулатори, кора-
J^Qcтроене и Kopa6opeN;oHT, аьтомсбилострссне. ]ij^IiCOITÖCTрое11еГ ~нpои'звод-
(ство на изчислителна и оргаЕтзационна т е . х н и к а и дп.
ПроизводстЕените процеси и т ( х н с л о г и и , които с е прилагат в разнопро-
филните предприятия Па Vcшниостроителната промишленост, са твърде
с л о ж н и и р а з н о о б р а з н и . Характерът на произвежданата машиностроителна
продукция от рОТГГГчннте предприятия на машиностроенето определя
по-малката или по-голямата разлика м е ж д у тях както по отношение разгръ­
щането на основните технологични процсси, така и по отношение круп-
иостта на отделните произЕодстр.ени цехове или отдели.
I Н е з а в и с и м о о т т е в а в р а з л и ч н и т е п р е д п р и я т и я на м а ш и н о с т р о и т е л н а т а
п р о м и ш л е н о с т с е и з п о л з у в а т м н о ю е д н о т и п н и п р о и з в о д с т в е н и nj о ц е с и ,
машини и с ъ о р ъ ж е н и я , което позволява от здравно гледище хигиенните
проблеми на този ьгрунен промишлен отрасъл да бъдат разгледани общо,
тъй като те в по-малка или по-голяма степен се отнасят за почти всички ма­
шиностроителни обекти. . —^
В най-обши линии о с н о в н и т е п р о и з Е о д с т в е н и етапи) които се осъществя­
ват последователно в машиностроенето, могат да^СтДат представени по след­
ния начин: тюлучаване на иолхфс.брикати (детайли и изделия) с предвари­
телно определена ф о р м а посредстЕом леене, коване или прггупяис-; п у л е н а
о б р а б о т к а на получените детайли с оглед правилното им и прецизно доиз-
|5аботване й оразмеряване пссредстЕом използуването на разнообразни
металорежещи ,NtaiiiHHn;]N:oHTnpane иа така обработените детайли и получа­
ването на машините и съоръженията, които се ирои: веждат от съответното
п р е д п р и я т п е Л б о я л и с в а н е на п р о и з Е е д е н и т е машипи и съоръжения и метално
покритие па някои техни части с оглед постигането на естетичен външен
вид па изделието и предпазването му от корозия вследствие на неблаго­
приятни мет^вресюгични условия.
О с н о в н и т ^ цехове па машиностроителните предприятия във връзка с
технологични^*—^Wnn, които с е осъществяват в тях, е възприето засега
д а с е делят главно иа д в е групи: подготвителни, т. е. цехове за гореща об­
работка, и, ме_талосбраб(/1 ELiiiH^ i .^е^Т^хове за студена обработка.
[Към ^ д и л ш Т т К л ш г Г е Ттоили) ц е х о в е с е отнасят л е я р ш iте, ковашко-
пресовите и термичните иехове и отделени^.

101
 I Към студените цехове се огмасят различните механични, стругарски и
^монтажии i^exoBq и отдели, а така също и някои НомощнГГ^тдеЯ^Т?^ -
ж и й н и , за метално покри ги^ и д р .
К а к т о е известно, характерът на технологичните процеси и и з п о л з у в а -
ните суровини и производствена техника определят факторите иа средата
и конкретните условия иа труда, при които са поставени работниците. Това
налага проблемите иа хигиената на т р у д а в машиностроенето д а бъдат р а з ­
гледани последователно и поотделно за основните производствени ц е х о в е .

Х И Г И Е Н А ИЛ Т Р У Л Л В ЛЕЯРНОТО, ПРОИЗВОДСТВО

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

Т е х н о л о г и ч н и я т п р о ц е с u леярното» п р о и з в о д с т в о с е състои ^ р а з т о п я в а н е на м е т а л а и
р а з л и в а н е т о м у в п р е д и а р и т с л т т о ""при: о г в е н и ф о р м и o r п р ъ с т и л и в п о с т о я н н и м е т а л н и
ф о р м и ( к о к и л н о л е е н е ) , и л и в р а з т о п я в а щ и сб ф о р м к ( п р е ц и з н о л е е н е ) .
Л\стодът на к о к и*л п о т о л е е н е ~сГе~П"3ползува н а й - ч е с т о з а п о л у ч а в а н е н а о т ­
ливки от цветни с п л а в и и с т о м а н а .
П р е ц и з н о т о л е е н е е широко разпространено в приборостроенето за полу­
ч а в а н е на м а л к и д е т а й л и .
П о л у ч а в а н е т о на о т л и в к и в ъ в ф о р м а о т п р ъ с т с и о с т а в а о с н о в е н м е т о д н а л е е н е .
Производствените процеси в леярните цехове могат да се сведат д о следните о с н о з н и
о п е р а ц и и : п р и г о т в я н е на ф о р м о в ъ ч н и т е м а т е р и а л и и с ъ р ц е в и т е с м е с и , п р и г о т в я н е н а
ф о р м и т е , т о п е н е иа м е т а л а , р а з л и в а н е н а м е т а л а , и з в а ж д а н е на о т л и в к и т е о т ф о р м и т е ,
о ч у к в а н е и о ч и с т в а н е на о т л и в к и т е .
П р и г о т в я н е т о и с м е с в а н е т о на ф о р м о в ъ ч н и т е м е т а л и с е и з в ъ р ш в а н а й - ч е с т о з о т д е л н о
помещение. Формовъчната пръст се състои от чягък, глина, въглища, и з п о л з у в а н а вече
пръст, дървени стърготини, меласа, декстрин, с я р н а к и с е л и н а и др. П р и г о т в я н е т о й с е
състои от редица операции: раздробяване, пресяване, и зс у ша в а н е , смесване на различ­
ните съставки д о п о л у ч а в а н е на е д н о р о д н а с м е с . Т е с е о с ъ щ е с т в я в а т о т с п е ц и а л н и а п а ­
рати; к о л е р г а н г и , м е л н и ц и , с у ш и л н и , с и т а . П о ч т и в с и ч к и п р о ц е с и с а м е х а н и з и р а н и .
Така приготвената пръст отива п о т р а н с п о р т н а т а лента във формовъчното о т д е л е н и е .
Т у к (най-често с п о м о щ т а на к р а н — п р и г о л е м и о т л и в к и ) с т а в а н а с и п в а н е на п р ъ с т т а
в к а л ъ п и т е , к ъ д е т о с е с л а г а м о д е л ъ т на б ъ д е щ т т а о т л и в к а . П о с т а в я н е т о н а п р ъ с т т а е
с ъ п р о в о д е н о с т р а м б о в а н е с п н е в м а т и ч н а т р а м б о в к а . С л е д в а и з в а ж д а н е на м о д е л а , с л е д
к о е т о с е и з в ъ р ш в а в н и м а т е л н о з а г л а ж д а н е и б о я д и с в а н е на ф о р м и т е . В л е я р н и т е о т н о в
тип се използуват формозъчни машини или формовъчни агрегати, при които п р о ц е с и т е
са механизирани.
Сърца се поставят, когато отливката трябва д а има вътре свободна к у х и н а . Т е с е при­
готвят в сърцарни отделения о т с п е ц и а л н о приготвена пръст. Съставът и е н е п о с т о я н е н
и з а в и с и о т и з и с к в а н е т о на т е х н о л о г и ч н и я п р о ц е с . О с н о в н и т е й с ъ с т а в к и с а п я с ъ к , г л и н а ,
органични вещества, вода, растително или м и н е р а л н о масло. В н я к о и с л у ч а и с е п р и б а в я
и фосфорна киселина. Готовите сърца с е посипват с графит, с л е д което с е о б г а р я т с ъ с
спирт или се поставят в пещи з а изсушаване.
Т о п е н е т о на м е т а л а с е и з в ъ р ш в а в с п е ц и а л н а п е щ , н а р е ч е н а в а г р я н к а . И з п о л ­
зуват се чугунени блокчета, получени от металургичните комбинати, л е я р н и отпадъци и
с т а р о ж е л я з о . H o i r n в с и ч к и п р о ц е с и , с в ъ р з а н и с ъ с c o p гир-ми;, р а з д р о б я в а н е , п р е т е г л я н е
и н а с и п в а н е на м е т а л а в п е щ т а н д о б а в к а т а на к о к с и ф л ю с о в е , с а м е х а н и з и р а н и и а в т о м а ­
тизирани.
П р и т о п е н е т о на м е т а л а т е м п е р а т у р а т а в п е щ т а д о с т и г а д о 1 3 0 0 — 1 4 0 0 ° С. В д о л н а т а
ч а с т на в а г р я н к а т а и м а с п е ц и а л е н о т в о р з а и з п у с к а н е на р а з т о п е н и я м е т а л . Н а д н е г о е
р а з п о л о ж е н о т в о р ъ т з а и з п у с к а н е т о на ш л а к а . О т в о р ъ т з а р а з т о п е н м е т а л п о в р е м е н а
т о п е н е т о на м е т а л а с е з а п у ш з а , з а т о в а п р и п у с к а н е т о с е н а л а г а п р о б и в а н е т о м у . Н а й -
често т а з и о п е р а ц и я с е и з з ъ р ш з а с п о м о щ т а на л о с т и е с в ъ р з а н а с г о л я м о ф и з и ч е с к о
напрежение и с опасност от изгаряне. Разтопеният метал се и з п у с к а през специален отвор
н а п е щ т а и с е и з л и в а в г о л я м съа, — м и к с е р , о т к о й т о с к о ф и с е п р е н а с я д о м я с т о т о н а
р а з л и в а н е . П р и м е х а н и з и р а н о т о л е е н е р а з л и в а н е т о с е и з в ъ р ш в а на к о н в е й е р .
Н я к о л к о ч а с а с л е д и з л и в а н е т о на м е т а л а к а л ъ п ъ т и з с т и в а и с е и з в ъ р ш в а и з б и в а н е т о
на о т л и в к а т а . И з б и в а н е т о с е и з в ъ р ш з а р ъ ч н о и л и п о м е х а н и ч е н н а ч и н п о с р е д с т в о м в и б ­
рационни машини и избивнч решетки, които са снабдени с изсмукваща в е н т и л а ц и я .

102
 С л е д избиването отлив ката с е о шгтва o r п р ъ с т т а и от и з п ъ к н а л о с т и т е , което се и з ­
вършва с лост, к.етални четки, с е к а ч , с е к а ч - п и с т о л е т и д р . О ч и с т в а н е т о на н е г о л е м и т е
о т л и в к и в някои с л у ч а и се и з в ъ р ш в а във въртящи се б а р а б а н и , к о и г о са с н а б д е н и с ш -
с м у к в а щ а вентилация. З а очистване на о т л и в к и т е все о щ е се и з п о л з у в а т и п е с ъ к о с т р у й н и
апарати, чиято у п о т р е б а е з а б р а н е н а у н а с .
Много п о - р а ц и о н а л н о от х и г и е н е н а с п е к т е и з п о л з у в а н е т о на д р о б о м е т н и и лробо-
с т р у й н и камери, в конто вместо кварцов пясък с е и з п о л з у в а т метални ч а с т и ц и .
З а окончателно и з г л а ж д а н е на грапавините и неравностите о т л и в к и т е се п о д л а г а т на
о б р а б о т к а с шмнргеловн у р е д и . Д р е б н и т е и з д е л и я се о б р а б о т в а т на с т а ц и о н а р н и шмир­
гели, а е д р и т е — на п о д в и ж н и .
О б и к н о в е н о към л е я р н и т е з а черни метали съществуват о т д е л е н и я за цветни метали.
Основните производствени процеси са същите, к а к т о в л е я р н и т е з а черни метали; при­
готвяне на формовъчна пръст, формоване, т о п е н е , л е е н е , и з б и в а н е и очистване на отлив­
ките. П о - р а з л и ч н о е топенето, което се извършва в тиглови или в е л е к т р о п е щ и .

УСЛОВИЯ НА ТРУДА

М и к р о к л и м а т . Леярните цехове обикновено се смятат 41 горещи) и с е ха­

рактеризират cf висока температура на в ъ з д у х а и интензиТТтш-тоТиинно из­
лъчван^. В действителност с голямо отделяне на топлина са свързани с а м о
отделни етани на технологичния процес, докато другите етапи на този про­
цес протичат при нормална и при ниска температура. Към «горещите» етапи
с е отнася топенето на метала, леенето му, избиването на отливките, сушенето
на формите и сърцата, ремонът на вагрянката, а към «студените» — под­
готовката на пръстта за формоване, формоването, очукването на отливките
и др.
Характеристиката на метеорологичния фактор на отделните етапи с е
о б у с л а в я не само от технологичния процес, но и от организацията на произ­
водството, което м о ж е д а бъде к о п в е й е р н о или р а з п р ъ с н а т о
л е е Fi е. При конвейерното леене процесът е концентриран върху ограни­
чено пространство, а при разпръснатото леене протича в цялото работно
помещение. Поради това в леярните от конвейерен тип «горещите» етапи
с а напълно отделени от «студените», а в леярните от разпръснат тип леене
такова разделяне не съществува, така че и «студените» технологични про­
цеси протичат в условия на прегряване.
Метеорологичният фактор като елемент на работната среда има по-голямо
значение в леярните от конвейерен тип. Това с е обяснява с големия капаци­
тет па производството в тях — относителното топлинно натоварване на
1 м 3 въздух по данни на / / . /(• Хоцянов (1948) достига д о 100—120 ккал/час.
В леярните с разпръснато леене това количество обикновено не превишава
3 5 — 4 0 ккал/час.
П о отношение на постоянството на метеорологичните условия леярните
о т конвейерен тип с е характеризират с по-голяма устойчивост па микро­
климата от леярните с разпръснато леене.
П о данни иа JI. К . Хоцянов и С. С. Шсфср (1961) средната температура иа
въздуха през лятото в леярните от конвейерен тип се колебае (при външна
температура 2 5 — 3 0 ° С) във формовъчно отделение от 27 д о 32 С, в леярно
о т 34,1 д о 37,4 С, в отделението за избиване на отливките — от 3 6 д о 37,3° С.
.Микроклиматът в леярните с разпръснато леене зависи от режима па т р у д
в тях — паралелно или етапно протичане на производствения процес.
При паралелния режим на труда, т. е. при едновременно формоване, леене
и избиване на отливките, микроклиматът е по-постоянен, о т к о л к о т о при
посменно извършване па процесите. Според Л . 1\. Хоцянов (1948) темпера­
турата на въздуха в леярните с разпръснато леене при поетапен режим на
т р у д а през зимния сезон е от 8 д о 12° С през време на формоването; от 18

103
 д о 24 С п р е з време на леенето и от 16 д о 20° С през време на избиване на о т ­
ливките. П р е з лятото тези температури са: от 2 0 д о 2 5 г С при формоване;
от 3 0 д о 3 5 С при леене и от 2 5 д о 3 0 с С при избиване на отливките. Отно­
сителната влажност па въздуха е от 3 5 д о 7 0 % .
В същите леярни при паралелен р е ж и м температурата па в ъ з д у х а е 15—
19 С през зимата и 2 5 — 2 8 С през лятото.
При сравнение на данните на метеорологичния фактор при д в а т а режима
на т р у д се в и ж д а , че при паралелния с е наблюдава п о - р я н м п м е р и о рячпре-
/ГелеТТ^ па отделената топлиИа по време и по м я с т о ^ а при е т и п и и я топлпг.т-
делянето е за кратко време, създава сравнително високо топлинно нато-
г&рване. докато в" останалото време температурата на в ъ з д у х а през зимата
се намира в зоната па о х л а ж д а н е .
Това показва, че в отдсушитр М Р Г Т Я И Я р я б о т и п т п помещение съществуват
резки различия в температурата на въздуха, които от своя страна обуславят
Гзначителни възлмнни течения.
I I i i к о « - т - р а б о т н и ц и т е от леярните цехове са подложени на въздействие
на ^инфрачервена радиаци^Я, която по даннп на Л . К . Хоцянов и С. С. Шсфср
( l S 6 n Д()сТп^ при леяри от 0 . 7 д о 2 , 8 ккал см 2 мин.
и вибрации. По-голяма част от процесите в леярните цехове са с ъ п р о -
водетти—гпс Значителен шхм. llai'i-niy.MHn са механизиряиит^—
очистващи отделения и формовъчните мапшни.
Най-неблагоприятен е шумът при пневматичното очистване на отливките.
Пб^даТжТГна Л . К - Х щ я н о в и С. С. Шсфср (Г96ТТТ|нтензпвността му е 110 d B
с преобладаващи честоти при 1770, 538. 640 п 1520 Hz. Прп работата на из­
биващи решетки шумът достига 100—110 d B с преобладаващи честоти в с п е к ­
търа 640, 760, 538, 190 Hz. По-слаб е шумът па формировъчните машини --
9 2 - 9 4 dB.
П о данни па С. М а кси мое шумът в леярните цехове е от 90 д о 108 d B . При
колерганга е 8 2 — 8 7 d B , при формовъчните процеси — 98—104 d B . при
ръчната трамбовка — 9 2 — 9 3 d B , при дъговите пещи — 9 4 — 9 6 d B . при
вагрянките — 8 8 — 9 8 d B . при тръскащи решетки — 102—103 d B . при ба­
рабани за почистване на отливки — 9 8 — 1 0 5 d B , при пистолети за почист­
ване на отливки — 9 0 — 1 0 3 d B , при стационарните шмиргели — 9 5 — 1 0 0 d B .
при висящи шмиргели — 9 0 — 9 2 d B и при компресори — 9 6 — 1 0 8 d B .
М . Ангелова и О. Попов установяват, че шумът в участъците на формоване
и почистване на отливките е съответно 9 8 — 1 0 8 d B и 110—117 d B .
Вибрациите в леярния цех за средните (31,5 и 63 Hz) и високите (125—1000 Hz)
честоти надвишават хигиенната норма, като най-голяма е за пистолетите
за почн^гвапе па отливките и пневматичните шмиргели.
Я^йлчуГехнологичпият процес дори и в съвременните леярни е свързан
с -н-реработка па огромни количества пръст (например за получаване н а
1 тон отливки трябва д а се преработят от 6 0 д о 130 топа формовъчна пръст).
Тазп работа е свързана с голяма запрашеност.
Основните източници па отделяне па прах в леярните цехове са проце­
сите, свързани с подготовка на формовъчната п сърцевата пръст, самото
формоване, избиването п очистването на отливките — особено песъкоструй-
ното очистване, очистването с пневматични инструменти, издухването с
въздух под налягане.
.Концентрацията па праха във въздуха па леярните цехове варира в много
дш_р.оки___граници дори при едни и същи пропее^. Това зависи от организа-
Д1!"ята Tia'^Te^rrfc^oni^iniir процес, ÜT мехаиизапнята ТГ от ефикасността на
нротивопрашните съоръженид,.

104
 Л . К . Х о цяно в (1948) дава следните данни за с ъ д ъ р ж а н и е на прах u 1 м 3
въздух: нри приготвяне на формовъчната пръст — 105 мг, при формоване
Ю мг. при избиване на отливките — 8 6 мг, при очукване на отливките —
21 мг. При очистване в барабани з а п р а т е н о с т т а е 4 8 . 9 мг, при песъкоструй-
ното очистване^— 8 0 мг» при очистване с изкуствени шмиргелови камъни —
40 мг.
В . И . Кутснов. Б . Я - Шсйнин и J . П . К о р о т к а я (1966) при избиване на
отливките и п р о д у х в а н е с въздух под налягане намират твърде висока за­
прашеност.
.Максималната концентрация на праха по сведения на / / . С. И р г с р и В . С .
Бодяко (1968) при точното леене достига д о 40 мг м 3 .
_Дисперсността па ьъв в ъ з д у х а па леярните отделения е висока\
Според v i . К . Х о ц я н о в (1^48) броят па прашинките с размер дЬ пи lüliUIf
микрон представляват от 7 6 д о 94 0о от общия брой на прашинките.
Прахът в леярните цехове сълържа зиачително количество свободен сили-
ииев д в \ о ^ и с . П о Л . К . Хоцянов (1948, 1У01) свободният силициев двуокис
варира, както следва; при приготовляване па формовъчна пръст — от 2 3 , 4
д о 6 3 , 7 0 о; при изготвяне на сърца — о т 4 6 , 3 д о 9 6 , 2 % ; при формоване
от 3 1 , 7 д о 8 2 % ; в леярното помещение — от 32,4 д о 48 "о; при избиване на
отливките — от 3 0 д о 9 9 , 2 V
Л . Я - К о р о т к а я (1965) установява, че съдържанието на свободния сили­
циев двуокис в отделенията за избиване и очистване на отливките е от 2 3 , 6
д о 287&Чг> а иа свободния и свързания силициев двуокис е от 5 6 д о 5 8 % .
Т о к с и к о ш м и ч н и вещества. Работниците от леярните цехове често пъти
са"1г?лвж^и н а въздействието на токсични газове. Един от най-често сре­
щаните е ^въглеродният о к и с .
И з т о ч н и ^ на отделянето М У са топилните пещи[— вагрянки, с ушил ни
пещи, електропеши. Зиачително б¥?1?лш7е^кГТГьг^ окис от вагрянката
с е наблюдава при нейното захранване, при неправилно регулиране на д у х а -
нето. При електропещите и сушилните въглеродният окис постъпва постоянно
ьъв въздуха па работното помещение през пукнатините и отвора за хвър­
л я н е на шихта н за поставяне на материали.
Значително отделяне па въглероден окис в леярните цехове става при
изгарянето на органичните вещества, съдържащи с е във формовъчната пръстД
прТГ^кот«таьГта па последната с ^ т е ш т я метал, при леенето и изстиването на
формите. Колкото повече органични вещества с ъ д ъ р ж а формовъчната пръст,
толкова повече въглероден окис се отделя.
Въ!леродпият окис се образува и при сушенето на леярните ко^и в ра­
ботните помещения.
Съдържанието иа въглероден окис във въздуха при отделните етапи па
техпологичния процес зависи д о голяма степен от организапията на тру^а.
Така в леярните с конвеиерно леене (поради иълна изолация иа отделните
етапи едни от д р у г в самостоятелни работни помещения) въглероден окис
с е установява само в помещенията за леене и избиване иа отливките. В леяр­
ните с разпръснато леене въглеродният окис се разпространява и з целия
цех, като обхваща процесите па подготовка па пръстта п формоването.
Според Л . К - Хоцянов и С. С. Шефср (1961) средните концентрации па
въглеродния окис в леярните са следните: в чугунолеярните — 0 , 0 1 9 мг/л;
в стоманолеярните — 0 , 0 1 8 мг л; в медолеярните — 0 , 0 1 6 мг/л. Концентра­
цията па въглеродния окис превишава 0 , 0 2 мг/л при 29,8 О о от изследва­
нията в чугунолеярните, нри 3 2 , 2 % в стоманолеярните и при 20,4% в медо­
леярните.

105
 / Основен и з т о ч н и к на отделяне иа серии газове в леярните цехове са с у -
Ш Ь Щ И Т е пещи п я с ъ к , (j op . ч н а иръст и форми.| работещи с течно и л и
твърдо г о р и в о /
К о н ц е н т р а ц и и т е иа серния д в у о к и с по данни на Л . / \ . Хоцянов и С. С. Ше-
фер (1961) са в г р а н и ц и т е от 0,0003 до 0.00009 м г л .
И з т о ч н и к за образуването на а к р о л е и н във въздуха иа л е яр нит е цехове
са растителните масла — ленено, конопено, слънчогледово и д р . , в л и з а щ и
в състава иа формовъчната пръст иа «сърца». Тези масла се р а з л а га т п р и
в и с о к а температура — при сушене иа"«сърцата» и при обагрянето им през
време па леене па метала, п р и което се отделя а к р о л е и н .
В. Кузмии (1954) установява, че к о н ц е н т р а ц и я т а на акролеина з леяр­
ните цехове се колебае от 0,012 до 0,036 м г л .
f О т д р у г и т е газове, пари и аерозоли, к о и т о се н а м и р а т във въздуха на леяр-
ппте цехове," имаТ значение следните: ц и н к о в и я т о к и с , к о й т о се намира в
медолеярните п р и леене иа м е с и н г и оронз; амш^як, формалдехид, азотен
д в у о к и с , отделящи се п р и и з г о т в я н е на формовъчна пръст"~с и з п о л з у в а н е
^ а ^ б ъ р з о с ъ х п е щ и к р е п и т е л и , к о и т о С1.държат карбамидпо-формалдехидна
смола; флуор, к о й т о се отделя при получаване на сплави па а л у м и н и я със
с и л и ц и я ; х л о р — п р и х л о р и р а н е иа алуминие ви с п л а в и ^ о д о в о — п р и из-
и о л з у в а н ^ н а ^ Т л о в е и б р о н з ; ^ д н _ г а и — п р и леене на стоманата на Гад-
филд.
П р и прецизното леене но д а н н и на /У. С. И ргер и В. С. Бод яко (1968) във
въздуха се намират аерозоли па парафина, иигредиенти на торфения восък
и вазелина, ч и я т о к о н ц е н т р а ц и я д о с т и г а 11 м г м 3 . Количеството на нена-
ситените въглеводороди е от 25 до 46 м г / м 3 .
Основни нрофссии и трудов процсс. Основните професии в л е я р н и я ц е х
са; земеподготвигел, формовчик, ш и х т о в ч и к , в а г р я н ч и к , леяр, леяр на цветни
метали и чистач.
Земеподготвителят получава и доставя иа работните места отделните съ­
с т а в к и на формовъчната пръст (пренасянето е най-често ръчно от разстоя­
ние 2 0 0 — 3 0 0 м), и з с у ш а в а и з и о л з у в а н и я п я с ъ к в специален а г р е г а т , чието
к о м а н д у в а н е е а в т о м а т и з и р а н о ; постави различните съставки иа пръстта в
к о л е р г а и г а , следи за неговата рабога и г о изпразва автоматично чрез к о ­
мандно табло.
Професията се х а р а к т е р и з и р а с умерено физическо натоварване и умерено
напрежение. Т р у д о в и я т процес е съпроводен с о х л а ж д а щ м и к р о к л и м а т ирез
зимата, наднормен ш у м и значителна з а п р а ш е н о с т .
Ф о р м о в ч п к ъ т при ръчното м е х а н и з и р а н о формоване насипва формовъчна
пръст с к р а н в к а л ъ п и т е , трамбова с пневматична т р а м б о в к а , и з в а ж д а мо­
дела, поправя формата, боядисва я и я в к а р в а в пещта за и з с у ш а в а н е . И з ­
работва от 3 до 20 форми дневно в зависимост о т големината.
К а с а е се за професия с т е ж к о физическо натоварване и умерено н а п р е ж е ­
ние. П о д а н н и на / / . Цанева и к о л . (1964) средни I T е н е р г о р а з х о д п р и меха­
н и з и р а н о формоване е 4,9 к к а л / м и и . , а п у л с ъ т е 89 у д . / м и н . Работата е
съпроводена със запрашеност, наднормен ш у м и в и б р а ц и и .
Същото се отнася за формовчик — ръчно формоване, с тази р а з л и к а , че
в с л у ч а я н я м а ш у м и в и б р а ц и и , но физическото д и н а м и ч н о и статично на­
товарване е м н о г о по-голямо (енергоразход 5,3 к к а л / м и и . и п у л с 98 у д . / м и н . ) .
Р а б о т ни кът-сърца р поставя к а л ъ п а под тра нс по р т на т а лента с формо­
въчна пръст, к о н т р о л и р а напълването, трамбова пръстта с ръце и к р а к а , з а -
г л а ж д а формата с ш м и р г е л , боядисва я с п р ъ с к а ч к а и я поставя в с у ш и л н а
пещ или я обгаря в зависимост от т е х н о л о г и ч н и т е и з и с к в а н и я .

106
 Т р у д ъ т се характеризира с умерено физическо натоварване, умерено на­
прежение. Протича в условия на запрашеност, топлинен дискомфорт и
вредни газове.
Шихтовчикът транспортира с количка, к а р у ц а или електрокар шихтата
(стомана, стар чугун, кокс и др.) и я поставя в отделни клетки. От коман­
д н и я пулт чрез магнитен кран з а р е ж д а вагрянката; следи з а теглото на
всяко загребване и за съотношенията на отделните съставки.
Професията се х а р а к т е р и з и р а с умерено физическо натоварване и умерено
напрежение. З и м н и я т микроклимат е в зоната па о х л а ж д а н е .
Вагрянчикът г р а н у л и р а ш л а к а във в а г р я н к а т а , разбива остатъците с
ч ) к , след което ги и з х в ъ р л я ; изважда ръчно гърнетата па в а г р я н к а т а и
почиства основата й. И з в ъ р ш в а ремонт па вагрянката, който се с ъ л о й вт в
внимателно изчукване па остатъците от ш л а к а по вътрешната й повърхност
и измазване с т у х л и и глипа до получаване па необходимия размер. П о
време на топенето вагрянчикът следи процеса, отразен па командното табло.
Работата на в а г р я н ч и к а е с умерено физическо натоварване и умерено
напрежение. Протича в условия па прегряваш микроклимат, инфрачервена
радиация, наднормен шум, прах и вредни газове.
Л е я р я т придвижва с край бурето д о миксера и следи за напълването с
разтопен метал. П р и д в и ж в а бурето посредством кран до мястото на леене
и р а з л и в а метала в готовите форми. Навеждането и изправянето па съоръ­
жението при разливането се извършва с воланоподобно устройство. При
по-малки форми металът от бурето се прехвърля в малки кофи, носени от
д в а м а д у ш и , след което се разлива във формите.
Професията се х а р а к т е р и з и р а с тежко физическо натоварване и значи­
т е л н о напрежение. П о данни на / / . Цаневи и други автори енергоразходът
е 4 , 8 ккал/мин., а пулсът — 87 уд./мип.
Л е я р я т на цветни метали доставя шихтата (с количка, каруца или елек­
т р о к а р ) , напълва пещите, запалва ги, следи процеса па разтопяване. Освен
това работникът ръчно формова, ръчно р а з л и в а разтопения метал и избива
отливките. Дневно подготвя за леене и разлива метал за 1 до 4 пещи.
Т р у д о в и я т процес се характеризира с умерено физическо натоварване и
умерено напрежение. Протича в условия па прегряване, значителна интен­
зивност на инфрачервената радиация, запрашеност и вредни вещества.
Работникът-чистач избива формовъчната пръст от отливките с помощта
па секач, чук или лост. В част от работното си време използува и подвижен
шмиргел. Работи прав. клекнал или седнал па колене. Формите з а изби­
в а н е и изчистване и готовите форми се пренасят с к р а н .
Работата се х а р а к т е р и з и р а с голямо физическо натоварване и значително
напрежение. По данни на / / . Цанева и авторски колектив средният енерго­
разход е 5,9 ккал/мин., а пулсът — 87 уд./мип.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Оздравяването па условията па труда в леярните цехове трябва д а се ре­

шава с комплексни мероприятия, по-важни от които са: рационално проек-
1пране на сградата,. усъвършепствувапе па технологичния процес и тсчТГО-
логичното обзавеждане, раппоналио разположение па производствените
звена, комплексна и частична механизация па производствените процеси,
автоматизация па отделните производствени операции.
Борбата със запрашеността па въздуха предполага преди в с и ч к о добро
функционално проектиране на сградата с оглед изолирането па процесите,

107
 свързани с голямо нрахоотделяне, в самостоятелни отделения — земепод-
готвително, избивачно, оч\кващо-очистващо, барабанрю, несъкоструйно и д р .
З а намаляване на запрашеността при подготовката на пръстта за фор­
моване се налага пълпа херметизация на източниците на нрахоотделяне -
колерганги, мелници, сита, транспортни средства. ГТрй невъзможност д а
с е постигне това се прави /иеханична и всмхкваша вентилация.
З а борба със запрашеността при пссъкоструйното очистване на отливките
е необходимо несъкоструйните апарати с изолирана струя да се снабдят с
механична и всмукваща вентилация, а апаратите с неизолирана струя д а с е
оборудват и с ириточна вентилация.
Значително подобряване на условията на труда и на запрашеността с е
постига с премахването на несъкоструенето и използуването на дробометни
машини, където вместо кварцов пясък се употребяват метални дробинки.
Радикално средство за намаляване па запрашеността е и хидравличното
очистване на отливките С водна струя n o j lULiiLLaueü Г П Р Н И Я Л Н Н к я м р р и
"Този Пачин иа раоота^има някои недостатъци — изисква се зн ачи тел н о "ста -
тично напрежение на мускулите за придържане па помпата, а също
за преодоляване на обратния удар — водна сила д о 3 0 кг, колебания
на метеорологичните условия, значителен шум — £6 d B . З а отстраняване
на тези неблагоприятни моменти е необходимо да се направи шумоизолация
на камерата, устройство на механическа и всмукваща вентилация и аморти­
зация на помпата.
Борбата със запрашеността при избиването на изделията с е осъществява
по пътя на закриване на вибрационните машини и избиващите решетки и
снабдяването им с механична и всмукваща вентилация.
Намалението на запрашеността при очистването на отливките в бараба­
ните се постига в значителна стенен чрез херметизацията им и монтирането
на местни асиирапионни устройства, разположени непосредствено над т я х .
Намаляването на концентрациите на праха 1фи очистването на отливките
с изкуствени шмиргели се осъществява чрез монтирането на местни аспи-
рацпонни приспособления за улавяне на праха под к о ж у х а , покриващ
шмиргела.
З а цялостно разрешаване проблемите на запрашеността в леярните ц е ­
хове има значение и осигуряването на достатъчна площ, която д а съответ-
ствува на количеството на продукцията, използуването на под, който лесно
да се почиства, периодично почистване на стените, прозорците, тавана,
пода, п ри ло же н и е на пневматичен транспорт за горялата пръст, регенера­
ция на използуваната пръст по влажен начин, преминаване към заливане
на формите б е з или със повърхностно изсушаване, издухване на формите с ъ с
сгъстен въздух само в специални за целта укрития.
' Основните мероприятия в борбата с неблагоприятните метеорологични
условия и газовете в леярните цехове са естествената и механичната венти-
лация. Главният начин на вентилиране на производствените помещения е
естествената вентилация чрез аерация.
Когато аеранията не м о ж е да осигури подходящ микроклимат на работ­
ните места, се използуват въздушните душове. Това е местен приток на в ъ з ­
д у х , насочен непосредствено в работиатсГ~зона върху самите работници.
Н а участъците за избиване на отливките е целесъобразно душовете да с е
комбинират с местна изсмукваща вентилация.
В леярните с разсеяно леене, в които отделянето на топлина и на газове
става в целия цех, е необходимо устройване на механична приточна венти­
лация с подгряване на въздуха в хладно време д о 12 С.

108
 i Всички източници иа топлина и газове, които могат д а бъдат з а к р и т и
т р я о в а д а се снаодят c j u e o m a изсмукваща вентилация — пещите за топене
на мед, бронз, месинг, 'магнезий, електропещите, шкафовете за и з с у ш а ­
ване на кофите, пещите за изсушаване на формовъчна пръст, форми и с ъ р ц а ,
отворът за пълнене на в а г р я н к а т а .
Най-ефикасният начин за оздравяване на работната среда е механиза­
ция и рационализация на технологичния процес и технологичното оборуд­
ване.
Това се отнася с особена сила за процесите на пресяване, раздробяване
и смесване на пръстта за формоване. Необходимо е работата на земеподгот-
вителя да се сведе до контролиране на командното табло на к о л е р г а и г а .
Механизирането на труда на формовчика се извършва чрез внедряване
в производството на конвейерни ленти, формовъчни машини и формовъчни
агрегати.
Н а шихтовата площадка т р я б в а да се използуват електромагнитни к р а ­
нове, автоматични теглилки и транспортни ленти.
Голямо значение за облекчаване на труда има механизацията и автомати­
з а ц и я т а на процесите на избиване и очистване на отливките — и з п о л з у в а н е
на избиващи машини, изтърсващи решетки, автоматични секачи.
Много от въпросите на работната среда биха се разрешили с преминаване
към леене в постоянни форми — кокилно, центробежно леене, леене под
налягане, течно щамповане и прокат. С това в значителна степен ще се на­
мали запрашеността и обемът па най-трудоемките операции по избиването,
очукването и изчистването на отливките, в които са заети около 40—50%
от работещите в л е я рните цехове.
Мерките за борба с шума при барабаните се състоят в .ш\ кои.юлацця на
техните стени с помощта иа кече с дебелина д о 70 мм или н^ к о ^ к дебел
10—1^ мм. Т я е ефикасна по отношение на отслабването на шума, по изисква
чест ремонт. Д 1- р у г начин за намаляването па шума е;* поставянето па бе. а р а ­
баните в специални калъпи еъс ^иукоизолипапш степи, което оОаче з а г р у д -
н я в а тяхното натоварване и разтоварване. Намаляването на шума в б а р а ­
баните може да се постигне чрез монтирането им под нивото иа пода иа р а ­
ботните помещения.
Борбата с шума при работата с пневматични инструменти е много т р у д н а ,
затова особено внимание т р я б в а да се обърне на личната защита рабог-
ниците т р я б в а да бъдат сиаблеии с аптифоии.
Контактът на разтопения метал с влажни и студени предмети предизвиква
експлозивно р а з п р ъ с к в а н е на материала. З а предотвратяване на това (което
е свързано с изгаряне) е необходимо н а г р я в а н е и щателно изсушаване па
жлеба за пускане иа метала от в а г р я н к а т а , на миксера, на кофите за леене
па метала и на тапите за з а т в а р я н е па отворите иа пещта.
Пътищата за минаване на работниците, носещи кофите, трябва да бъдат
павни и достатъчно широки.
О к о л о 4 0 % от всички изгаряния в леярните цехове са иа краката, к о е т о
може да"~се~ предотврати при HOCCIU"-' на^ дебелтг тгожени CkrrnTTK'H с гладкИ
върхове и с тънка азбестова подплата. При носене на ботуши не се допуска
поставянето иа панталона в т я х .
Работното облекло на л е я р и т е е от вълнена тъкан или от брезент. Състои
се от панталон и р у б а ш к а или к у р т к а . Н е се разрешав а поставянето на
рубашката или к у р т к а т а в панталона, тъй като има опасност от дълбоко
проникване иа пръските на метала. Н о същите съображения работното об­
л е к л о е без джобове.

109
 З а защита иа лицето и очите от пръските на разтопения метал и г о л я м а
яркост и инфрачервената радиация се използува брезентова м а с к а , па която-
са поставени тъмновиолетови с т ъ к л а .
З а защита па очите при пневматично очистване на отливките е наложи­
телно носенето на очила със слоести с т ъ к л а .
При избиващо-очистващите процеси е необходимо ползуването иа защитни
прозрачни екрани или щитове.

ХИГИЕНА НА ТРУДА В КОВАШКО-ПРЕСОВОТО ПРОИЗВОДСТВО

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

Отливките, п о л у ч е н и v л е я р с к и я ц е х , постъпват з а по-нататъшиа о б р а б о т к а п ковашкия-

п е х . Т е х н о л о г и ч н и я т п р о ц е с т у к с е с в е ж д а д о н а г р я в а н е на м е т а л а и о б р а б о т в а н е т о м у
с ръчни чукове или ковачни м а ш и н и .
Н а г р я в а н е т о на м е т а л а с е и з в ъ р ш в а в н а г р е в а т е л н и п е щ и . С е г а и м а т ш и р о к о п р и л о ­
ж е н и е пламъковите пещи, които с а затворени о т всички страни и имат отвор с а м о з а
п о с т ъ п в а н е н а и з д е л и я т а з а н а г р я в а н е . В п е щ т а с е р а з в и в а в и с о к а т е м п е р а т у р а ДО'
120 0 ° С. С л е д н а г р я в а н е на д е т а й л и т е д о н е о б х о д и м а т а т е м п е р а т у р а т е с е и з в а ж д а т с
м е т а л н и щ и п и и и л и к р а н (в з а в и с и м о с т о т г о л е м и н а т а и м ) и с е и з в ъ р ш в а м е х а н и ч н а о б ­
работка с паро-въздушни, пневматични и механични чукове, хидравлични и фрикционни
пресн и ковачни мгшини.

УСЛОВИЯ ИЛ ТРУД

М и к р о к л и м а т . Процесите на н а г р я в а н е и обработване на метала са съпро-

i-одепп г^зТГде^!яне па .голямо количество топлина. Топлинното н а т о в а р в а н е
на 1 м 3 ,^т. е. т. нар. относптеТТио^ТюплгГнно Латоварвапе, може да стигне
^-до 200 —250 к к а л час. Т о в а е съпроводено със значително повишаване н а
температурата па в ъ з д у х а в работната зона, която често стига до 34—
ajrx;
ТТпоред данни па Л . / \ . Хоцянов, Р . Г . Лейтес и Б . И . М а р ц и н к о в с к и й
(1954) в неблагоустроените ковашки цехове температурата понякога стига
д о 40—45° С при относителна влажност 2 5 — 3 0 % .
И . Хаджиолова (1969), изследвайки метеорологичния фактор в ковашките
цехове на електрокарното производство, установява температура от 23 д о
29 С и относителна влажност 64—66 %.
Работниците от к о в а ш к ш е цехове са подложени на въздействието па топ­
линно излъчване от нагретите повърхности на пещите и от нагретите д е -
таГГли. ТГитснзивн0стт:Гна облъчване се колебае в доста широки г р а н и ц и .
Според данни на Л . 1<. Хоцянов и С. С. Шефер (1961) при щамповане с голям
чук (2,5 т) интензивността стига до 1.3—4,0 ккал/см 2 /мин., при щампо­
ване с м а л ъ к чук (0,5 т) — до 1—3,5 ккал/см 2 /мин., при о т в а р я н е на от­
вора на пещта — до 7—10 ккал/см 2 /мин., при пренасяне на поковки от пещта
до ч у к а — д о 4—6 ккал/см 2 /мин.; на разстояние 0,5 м о т складирани и из­
стиващи готови изделия (в зависимост от времето на и з с т и в а н е ) — д о 0.5—
6 ккал/см 2 /мин. Интензивността на топлинното излъчване в зависимост от
размерите на изделията варира, както следва: при коване на дребни изделия
тя се н а м а л я в а до 0,5—1 ккал/см 2 /мин., а при обработка на едри изделия
се повишаВ^-до 10—12 ккал/см 2 /мин.
/ Г ЛИум u сибрациу. Работниците от ковашките цехове работят при силен
' ,шум. П р и рязлтгчните видове преси той се колебае в граници от 83 д о

110
 104 dB. При използуването па чукове интензивността па шума е от 92 до>
106 d B .
П о данни на С. Максимов шумът в ковашките цехове е от 90 до 98 dB;,
нри нафтовите пещи е от 97 до 98 d B . при индукционните пещи — от 90 д о
92 dB; при пневматичните чукове — от 102 до 105 dB; при ръчните чукове —
от 94 до 96 d B ; при автоматичните нреси — от 92 до 93 d B ; при ръчните
преси — от 88 до 90 dB; при хидравличните преси — от 90 до 96 d B .
Вибрациите на чуковете са над нрелелно лоиусти.мата норм^.
П р а х . у ъ д ъ р ж а н и е т о па прах във въздуха на ковашко-пресовите цехове
е - н о в неголеми количества. Иан-чедто тон е метален и в концен­
трации ^от 8,0 до 12,0 мг.м 3 .
ТоксикЬкимичнй вещества. В резултат на изгарянето на горивото в пе-
щнте-в- -{5аботи ата зона на ковашките цехове се установи в.'| въглероден окис
и серен д в у о к и ф Според Л . К . Х о ц я н о в и С. С. Шефср (1961) при по-голяма
част от изследванията на въздуха (при 55,7 Оо) въглероден окис не се уста­
новява, в 4 0 . 5 % въглеродният окис е по-малко от пределно допустимата
концентрация и в 3 , 8 % е в пределно допустимата концентрация. Съдържа­
нието па серния двуокис във въздуха се колебае в пределите от 0,003 д о
0,009 мг л , т. е. значително по-ниско от допустимото. При използуване па
сернист мазут концентрацията на серния двуокис може д а достигне значи­
телна величина и да предизвика силио дразнещо действие на очите и горните
дихателни пътища.
Ос вей т е з а '^въздухът се замърсява и със сажди, в състава ма които се
открива 3.4-бензпире^.
исновн.и професии и трудов лроисс. Основните професии в ковашките це­
хове са пресьор и ковач.
Работата на нресьора се състои в зареждане на пещта с метални изделия,
следене на процеса иа нагряване, изваждане на нагретите детайли (пай-
чссто ръчно) и иресуване. Тежестта иа обработваните изделия е от 200 г д о
100 h i , а обработката е с продължителност от 2 до 10 мии.
Работата па нресьора е съпроводена с умерено физическо натоварване и
значително нервно-сензорно напрежение.
Трудовият пропее иа ковача се различава от трудовия процес па нресьора
само потопа, че тон п рид ъ ржа детайла през цялото време иа обработване. Т а к а
че освен на всички други фактори на работната среда и трудовия процес, на
които е изложен пресьорът, той се намира и под въздействието иа вибрации,
които са над нормата.
Л . К . Хоцянов и С. С. Шефср (1961) установяват, че работата на работ­
ниците в ковашките цехове се съпровожда с повишение па температурата па
тялото, учестяване на пулса и дишането, понижаване на систоличиото
кръвно н а л я г а н е с 5—15 мм и отрицателен водно-солев баланс. З а възста­
новяване нарушените функции на организма понякога се н а л а г а почивка
от 15—30 мин.
И . Хаджиолова (1969) проследява някои физиологични функции на орга­
низма в условия на ковашки цехове и установява значителни изменения.
Влошава се функционалното състояние на сърдечно-съдовата система в к р а я
иа работния ден — работният пулс се учестява в последните 2 часа на рабо­
тата. При дозирано натоварване реакцията на сърдечно-съдовата система с е
влошава, процесът на възстановяване се забавя. Налице е средна стспен на
дехидратация — средната загуба на иот е 440 г/час. Значителни са проме­
ните в кожната температура, в количеството на отделените с урината соли
натрий, калий. Установени са промени в 17-кетостероидите.

111
ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Основните оздравителни мероприятия са насочени преди всичко към висо­

ката температура на въздуха и топлинното излъчване.
[Мощно средство за отделяне на излишната топлина от ковашките цехове
е аерацията." осмцгсimmcineiu и Иам-голямо значение има архитектурно-
строИГ^ИЮтЬ оформяне на сградата. Необходимо е тя да бъде n o c T p o e F i a в
П-образна форма, за да могат всички отделения да имат външни стени, което
осигурява рационална естествена вентилация.
Голямо значение за намаляване на топлоотделянето има правилното под­
реждане на пешите. Изисква се те да бъдат разположени в един ред. За на­
маляване на интензивността на лъчистата топлина, отделяща се от нагре­
тите повърхностц на пещите, е необходимо те да бъдат екранирани., Особено
целесъобразни са волните и въздушните заведи. Добре се отразява и боядис­
ването на пещта "с алуминиева Гюя", което намалява интензивността на топ -
линното излъчване.
За подобряване на метеорологичните условия па работното място е необ­
ходимо да се иапЬавя I I B L J . T N Ш Н И Д \ шове. Местният душ трябва да осигурява
на работното място чист и свеж въздух. При големи чукове и преси се на­
лага използуването на две до четири душови устройства, за да може да се
обхване целият агрегат.
Аерапията и въздушните душове' подобряват не само метеопологпчпите
условия, но и способствуват за намаляването на съдържанието на газовете
във въздуха. Пълното им оттеляне би се осъществило чрез устройване па
'местна изсмукваща вентилапир, която може да бъде естествена или меха­
нична.
За предпазване от травматизъм в ковашките цехове се устройват пред­
пазни приспосоолешт_и ограждения на опасните части на машините, си­
стематически се проверява изправността па ръчните инструменти, на пре­
сите и чуковете, поставят се щитове па ковашките машини за защита от
сплитащата окалина и по-големите частици.
От изключително значение за профилактиката на травматизма е своевре-
менното изнасяне на готовата продукция от ц е р , което предотвратява без-
разТюрnötö Й натрупване и разпръскване.
Работниците трябва да бъдат снабдени съ(| специално работно облекло,
ушито от тъкани, които не провеждат топлина и не поглъщат лъчистата
енергия. Най-добре е да бъде от мек брезент. Всички ковачи и пресьори
трябва да бъдат снабдени с брезентови дълги ръкавици и подходящи о б у в к и .
П о време на работа с задължително носенето нч защитни очила с дебелина
на стъклата 3 4 мм. Работещите на пещите трябва да носят очила с цветни
виолетови стъкла за предпазване от ярката светлина и инфрачервената ра­
диация .
От голямо значение за травматизма в ковашките цехове е достатъчното и
рационално устроено осветление на маiimпiпе 11 на транспортните пътеки.

Х И Г И Е Н А ПА Т Р У Д А П Р И ТЕРМИЧНА ОБРАБОТКА ИА МЕТАЛИ

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

Термичната обработка на метала има за цел да промени неговите физични и х и м и ч н и

свойства, без да измени формата на изделието. Основните процеси в термичните отделения
са: обгаряне, нормализация, закаляване, отвръщане и циментиране.

112
 О б г а р я н е т о ма м е т а л а н а м а л я в а н е г о в а т а т в ъ р д о с т и у л е с н я в а п о - н а т а т ъ ш н а т а м у м е ­
х а н и ч н а о б р а б о т к а . Н а о б г а р я н е се п о д л а г а т т е з и и з д е л и я , п р и к о и т о в к о в а ш к и т е це­
х о в е се п о л у ч а в а т и з м е н е н и я в с т р у к т у р а т а н а м е т а л а , п р и к о е т о се с ъ з д а в а н е н о р м а л н о
в ъ т р е ш н о н а п р е ж е н и е . О б г а р я н е т о се и з в ъ р ш в а в с п е ц и а л н и п е щ и п р и т е м п е р а т у р а 7 5 0 —
9 1 0 С. О б г а р я н е т о с п о с л е д в а щ о о х л а ж д а н е н а в ъ з д у х а се н а р и ч а н о р м а л и з а ц и я .
З а к а л я в а н е т о е о с н о в н и я т п р о ц е с в т е р м и ч н и т е о т д е л е н и я , п р и к о й т о се п р е ­
д а в а на м е т а л а п о - г о л я м а т в ъ р д о с т . Т о з и п р о ц е с се с ъ с т о и о т с л е д н и т е ф а з и ; н а г р я в а н е
в пещта при висока т е м п е р а т у р а , б ъ р з о о х л а ж д а н е във вани, пълни с вода, масла или
разтопено олово, и вторично нагряване при по-ниска температура с послсдвашо бавно
•охлаждане на метала.
Ц и м е н т и р а н е т о и м а з а ц е л д а у в е л и ч и с ъ д ъ р ж а н и е т о на в ъ г л е р о д в м е т а л а ,
с к о е т о се п р е д а в а т на ж е л е з н и т е и з д е л и я с в о й с т в а н а с т о м а н а т а . И з д е л и я т а се п о с т а в я т
в с ъ д с б р е з о в и в ъ г л и щ а , с м е с е н и с в ъ г л е к и с е л а б а р и е в а с о л . З а т в о р е н и т е с ъ д о в е се по­
с т а в я т в п е щ и п р и т е м п е р а т у р а 8 0 0 — 9 0 0 ° С, п р и к о е т о ж е л е з н и т е и з д е л и я се о б о г а т я в а т
л а в ъ г л е р о д з а с м е т к а на в ъ г л и щ а т а .
Д р у г н а ч и н на ц и м е н т и р а н е е о б р а б о т к а т а на м е т а л а в ъ в в а н и с р а з т в о р от к а л и е в
и л и натриев цианит и ж ъ л т а к р ъ в н а сол при температура 800—900 С.
П р и п р о ц е с а н и т р и р а н е се в ъ в е ж д а а з о т в п о в ъ р х н о с т н и я с л о й на и з д е л и е т о ,
к о е т о се и з в ъ р ш в а в а т м о с ф е р а т а на а м о н я к п р и т е м п е р а т у р а 5 1 0 — 5 2 0 С в т е ч е н и е на
9 0 часа.
Основните процеси в термичните цехове протичат в п л а м ъ к о в и пещи и в а н и .
Ш и р о к а п о п у л я р н о с т п р е з п о с л е д н и т е г о д и н и п о л у ч и о б р а б о т к а т а на м е т а л а ч р е з
п р и л а г а н е т о на и н д у к ц и о н н о н а г р я в а н е в ъ в в и с о к о ч е с т о т н о с л с к т р о л а г -
н и т н о поле. С ъ щ н о с т т а на метода е о с н о в а н а на интензивното п о г л ъ щ а н е от с т р а н а на
м е т а л а на е л е к т р и ч е с к а е н е р г и я и н а л е с н и я п р е х о д на п о с л е д н а т а в т о п л и н н а е н е р г и я .
П р и т о з и м е т о д н а о б р а б о т к а т о п л и н а т а не се п о д а в а о т в ъ н , а се о б р а з у в а о т с а м и я м е т а л
п о р а д и т р и е н е на м о л е к у л и т е , п р и в е д е н и в к о л е б а т е л н и д в и ж е н и я о т е л е к т р и ч е с к и т о к с
в и с о к а ч е с т о т а . И н д у к ц и о н н о т о н а г р я в а н е н а м е т а л а се о с ъ щ е с т в я в а с п о м о щ т а н а с п е ­
ц и а л н и е л е к т р и ч е с к и и н с т а л а ц и и в ъ в в и д на л а м п о в и и л и м а ш и н н и ( е н е р а т о р и на в и с о -
кофрелвентен ток.

УСЛОВИЯ НА ТРУДА

М и к р о к л и м а т . Метеорологичните условия в термичните цехове се обусла­

в я т от технологичния процес, който е свързан с използуването на голям
б р о й пещи и вани, отделящи значителни количества топлина.
Микроклиматът през лятото се характеризира с температура от 26,4 д о
41,0 С. относителна влажност — от 40 до 7 0 % и скорост на движение на
въздуха — от 0,06 до 0,2 м сек.
П р е з зимата температурата е в граници от 17 до 34 С, относителната
влажност от 60 до 80 0 и и скорост на движение на въздуха от 0,1 до
0,32 м с е к .
Наред с въздействието на висока температура работниците са подложени
и на въздействието на инфрачервена радиация, която достига до 1 3 кал
с м - мин. Продължителността на облъчването но данни на Л . Д . Хоцянов
и С. С. Шсфср (1961) е от 36 до 9 6 % от цялото работно време.
Токсикохимични вещества. При термична обработка на изделията в циа-
нови вани се отделят цианови съединения, които могат да постъпят във въз­
д у х а на работното помещение в по-големи или ио-малки количества в зави­
симост от местната механична вентилация на ваните. Ii някои случаи кон­
центрациите на циановите съединения са от 0,17 до 0,20 мг/м 1 '.
Л . К . Хоцянов и С. С. Шсфср (1961) при използуването на добри вентила­
ционни с ъ о р ъ ж е н и я установяват съдържание от 0,012 до 0,029 мм/м'.
Наред с вдишването на циановите съединения работниците с а подложени
и иа »амърсяване на кожата с прах, с ъ д ъ р ж а щ цианови соли.
И июлзуването на оловни вани е съпроводено с отделяне във въздуха
на значителни количества пари на оловото и замърсяване на ръцете с олово.
Съдържанието на олово в смие от ръцете на термисти се колебае от 0,8 до 6,3 мг.

н Хнгиеи.) ма ocMonmi отрасли иа мротволството

 Замърсяването на въздуха с въглероден окнс може да стане за сметка наг
непълно и з г а р я н е на използуваното гориво. Съдържанието му в работната
среда е от 5 до 10 мг/м 3 .
При недобра вентилация изгарянето на горивото е съпроводено с отде­
л я н е и на серни газове в концентрация от 3 до 5 мг/м 3 .
При процесите на нитриране се отделя в незначително количество амоняк.
^ З а к а л я в а н е т о на изделията в маслени вани е съпроводено с постъпване
Е Ъ В въздуха иа работната зона на маслени аерозоли, съдържанието на които
се колебае от 150 до 228 мг м 3 .
Термообработката на метала с ток с висока честота се извършва в елек­
тромагнитно поле, чието напрежение но данни на Ф. М . Фидельман (1967)
е в границите от 30 до 480 V м.
Основни професии и трудов tipoi^cc. Основната професия в термичния цех
на машиностроителната промишленост е т е р м и с т. З а д ъ л ж е н и я т а му
се състоят в приготвяне на ваните и пещите за термична обработка, поста­
вяне в тях на детайли и следене процеса на обработване.
Работата на термиста се характеризира с умерено физическо натовар­
ване, незначително умствено и нервно-сензорно напрежение и свободен ри­
тъм. протичащи в условия на прегряване, токсикохимичнн вещества, а в
някои случаи и в условия на електромагнитно въздействие.
Л . Т. Фролова (1973) установява при работници в условия на електро­
магнитното поле с интензивност от 40 до 260 V мин изменения от страна
на нервната система, сърдечно-съдовата система и кръвта, които се и з р а з я ­
ват най-вече в астенични състояния, вегетативна дистония, неврастения,,
хинотония, брадикардия, левкопения.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Основното оздравително мероприятие в термичните цехове е аерацията,.

кел/ю трябва д а се предвиди при проектирането и строителството на сгра­
дата. Там, където аерация н е е предвидена, трябва да се направи механична
обшсобменна нагнетяващо-изсмукваща вентилация, която обаче не е в съ­
стояние д а я замени в н ъ л н а степен. П а работните места, разположени непо­
средствено до ваните и пещите и изложени н а продължително облъчване, е
необходимо да се н а п р а в я т въздушни душове.
З а предотвратяване на прегряването на организма е целесъобразно из­
ползуването на подсолена газирана вода, водни процедури — душове и
полудушове с х л а д к а вода, почивки в помещения с нормален микроклимат,
особено след значително физическо усилие.
П р о ф и л а к т и к а т а на професионалните отравяния с цианови и оловни съе­
динения се осъществява с устройването на местна механична изсмукваща
вентилация. При наличие на значителни количества токсични вещества в
и з х в ъ р л е н и я въздух е необходимо предварителното му очистване.
З а предотвратяване отделянето на газове и дим, образуващи се при з а к а ­
л я в а н е на нагрети детайли в минерални масла, ваните трябва д а се оборуд­
ват с местна механична вентилация.
При нагряването на метал с ток с висока честота е необходимо д а се съб­
лю да ват нравилата за електробезонасност. З а предпазване от въздействието
на електромагнитното поле се извършва ^екраниране на източника.
Ф. М . Фидельман и Г . Я - Расина (1967) установяват р я з к о спадане на
напрежението на електромагнитното ноле (от 4 до 80 нъти) при целесъобра­
зен подбор и правилно използуване на е к р а н а .

114
 ХИГИЕНА НА ТРУДА П Р И МЕХАНИЧНА ОБРАБОТКА НА М Е Т А Л И Т Е

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

М е х а н и ч н и т е ц е х о в е с п а д а т к ъ м о т д е л е н и я т а з а с т у д е н а о б р а б о т к а на м е т а л а . П о с р е д ­
с т в о м и з п о л з у в а н е т о на т в ъ р д е р а з н о о б р а з н и м е т а л о р е ж е щ и м а ш и н и ( р а з л и ч н и в и д о в е
стругове, бормашини, фрезмашини, шлайфмашини, полирмашини и др.) се осъществява
с т у д е н а т а о б р а б о т к а на р а з л и ч н и м е т а л н и д е т а й л и и ч а с т и , п о с т ъ п и л и о т л е я р н о т о и л и
ковашко-пресово производство или изработвани направо в механичните цехове. Обра­
ботката има з а цел да с е п о л у ч а т части и д е т а й л и с а б с о л ю т н о т о ч н о о п р е д е л е н и р а з м е р и ,
ф о р м и , о т в е р с т и я , п о в ъ р х н о с т и и т . н. П р и т о в а с е и з и с к в а с п а з в а н е т о н а т в ъ р д е г о л я м а
т о ч н о с т ( д о х и л я д н и о т м и л и м е т ъ р а ) , к о е т о е с ъ щ е с т в е н о у с л о в и е з а п о с т и г а н е т о на в и с о ­
кокачествена продукция.
Механичните цехове в съвременните машиностроителни предприятия се разполагат в
големи, просторни помещения, в които по определен ред се групират различните метало­
р е ж е щ и машини. Във връзка с техническия прогрес става непрекъснато усъвършенству-
ване на п р о и з в о д с т в е н а т а т е х н и к а , като все повече с е в н е д р я в а т м а ш и н и и с ъ о р ъ ж е н и я ,
работещи автоматично, или с е в н е д р я в а т цели автоматични поточни л и н и и , което, с б щ о
в з е т о , т в ъ р д е м н о г о о б л е к ч а в а т р у д а на р а б о т н и ц и т е .

УСЛОВИЯ НА ТРУДА

М и к р о к л и м а т . Производственият микроклимат в съвременните меха­

н и ч н и цехове не прелставляпа съществен хигиенен проблем. П о данни от
изследванията на Х Е И температурите ирез летния сезон се колебаят между
22,5 и 26 С (от 19,5—22,3 Е Е Т ) , което говори за л е к о изразена
тенденция към прегряване. Тези температури, които не можем да отнесем
към комфортните условия, се определят от високите външни температури
през топлите сезони, значителния брой на работниците в т(.зи цехове, к а к т о
и за сметка на преминаването на една част от механичната енергия с топ­
ли ниа.
С. Р . Тишенко, Г. Е . Лртемснко и А . Л . Коноленко съобщават за темпе­
р а т у р и в механични цехове в машиностроителни предприятия около 27.9 -
28,9 С. Тези температури те свързват с нагряването па многочислените
режещи инструменти и маслопроводи.
П р е з зимата в механичните цехове у нас обикновено се формират почти
комфортни метеорологични условия — температури от 18 до 23° С (13,2 -
17,5° Е Е Т ) .
При преценка на тези даппи трябва д а се изхожда и от тежестта иа рабо­
тата, която т у к а се извършва и която, най-общо взето, може да бъде квали­
ф и ц и р а н а като средно т е ж к а .
В старите механични цехове с липсващо и крайно недостатъчно отопление
и вентилация метеорологичните условия са почти в п р я к а зависимост от
макроклимата. З а подобни цехове В. К у з м и н е установил, че през студените
периоди на годината температурите в цеховете са с около 2—3 С по-ви­
соки, а през топлите сезони — с 1,5—2,5 С по-ниски от външните темпера­
т у р и . Особено неблагоприятни метеорологични условия се формират през
студените сезони, тъй като освен о х л а ж д а щ о т о действие на субнормалните
температури съществено значение за терморегулацията има и значителното
отнемане на топлина по радиационен път поради ниските температури на
металните машини и с ъ о р ъ ж е н и я .
Шум и вибрации. В механичните цехове на машиностроенето има голям
брой източници на шум (различните металорежещи машини), свързан с ха­
рактера на производствените операции, които те осъществяват. Д а ж е и при
едни и същи машини характеристиката на шума, която се генерира, зависи

115
 о т износеността н техническото нм състояние, от начина на монтирането и
разположението им, от вида на извършваната обработка, от вида на метала,
които с е обработва, и т. н.
Общо взето, шумът в механичните цехове е около границата на нормата
или леко над иея. Независимо от относително благоприятните звукови нива
при хигиенната оценка на шума в механичните цехове не трябва да с е заб­
равя, че имаме една експозиция па шумово въздействие през целия работен
ден.
Шумът, генериран от различните видове стругове, фрези, шлайфмашини,
е от 82 д о 8 8 d B , което обяснява общото звуково налягане, измерено в тези
цехове.
При автоматични линии за съвременна скоростна обработка па детайлите
шумът м о ж е д а бъде значително по-интензивен.
С. P . Тпщенко, Г. Е. Лргпсменко, Л . А . Конолснко (1973) са установили
при автоматични линии в механични цехове на машиностроенето Ш У М 95—
97 d B .
Наднормени звукови нива могат да се намерят в някои по-специфични
цехове за механична обработка на метала: гвоздейнп, щамповачни и д р . ,
в конто е измерен шум 100—110 d B .
В механичните цехове известно значение могат да имат предимно общите
вибрации, които обикновено са в границите па хигиенните норми.
Независимо че, общо взето, в механичните цехове на машиностроенето
основната част от работниците са изложени па въздействието па шум о к о л о
хигиенната норма и по-рядко над нея, то осемчасовата експозиция при д ъ л ­
гогодишна работа при тези условия създава възможността за настъпване на
специфични и неспецифични изменения в организма вследствие на шумово
натоварване. С. Максимов при изследване па 72 работници от механичния
цех па Д И П «Петко Депев» Габрово, е установил у 32 0/о от тях с у б е к ­
тивни оплаквания от заглъхване на ушите, световъртеж, главоболие, нама­
лен с л у х и др. Различно но степен намаление па с л у х а е имало у 21 0о о т
изследваните лица при трудов ста ж в този отрасъл от 10 д о 15 години и
повече.
Прих. Прахът в механичните цехове няма съществено трудово-хпгпенно
значение. При студеното рязане на металите най-често се получават раз­
личим по големина стр у ж к и , които поради голямото си относително тегло
обикновено не се задържат във въздуха и пе образуват прахови аерозоли.
Единствено при шлайфането и полирането па детайлите или точенето па
различни режещи инструменти пе създават прахови аерозоли, за които
трябва да се д ъ р ж и сметка.
Количеството, дпсперсността и вещественият състав на праха при тези
производствени процеси могат да бъдат твърде различно изразени във връзка
с ъ с състава п състоянието па абразивните шайби, конто се използуват, при­
лаганите методи па обработка (суха, влажна), характера на обработвания
метал, големината па детайла и изделието, което се подлага па обработка,
наличието па локални засмукващи вентилационни устройства и т. п.
Особено значение за характера на праха има съставът на абразивните
шайби. Преди години се използуваха абразивни шайби от естествен произ­
ход, които по своя състав представляваха почти чист свободен силициев
двуокис. При работа с тях се получаваха фини кварцови прахови аерозоли,
което създаваше извънредно голям риск за силикозни заболявания. Напо­
следък абразивните шайби се правят изключително от корунд (двуалуми-
ниев триокис) и карборунд (силициев карбид). П о този начин при разпра-
шавапето си те не създават спликозоопасни прахови аерозоли. Силициевият

11 6
 двуокис в новите абразивни шайби е в минимално количество и е за сметка
на кварцовия пясък, съдържаш, с е в свързващите вещества, които се изпол­
зуват за формирането на шайбата.
Според Л . К . Хоцянов и С. С. Шсфср в изкуствените абразивни камъни
свободният силициев двуокис е д о 3 , 5 % . Според В .Д'. Иавроцки свободният
силициев двуокис в абразивните шайби е от 1 д о 2 % . Това се д ъ л ж и па фак­
та, че при изпичането им силициевият д ву о кис преминава в свързано състоя­
н и е — алуминиеви силикати, които в различните шайби съставляват от 10
д о 25% от състава.
Използуването на изкуствените камъни е свързано и с общото намаляване
на количеството иа праха, тъй като те имат по-голяма твърдост и няколко
пъти по-бавно се изхабяват при експлоатацията им.
(Всичко и з л о ж е н о относно абразивните шайби обяснява защо във всички
напреднали страни, както и у пас е забранено използуването на абразивни
камъни от естествен произход).
В механичните цехове на нашите машиностроителни предприятия при
процесите иа шлайфане, полиране и точене са намерени концентрации на
праха от няколко милиграма д о 5 0 — 6 0 мг м 3 . Обикновено се касае за фино
диспергирап аерозол от минерално-метален произход, съдържащ в мини­
мални количества свободен силициев окис, което няма практическо значение
за хигиената на труда и професионалната патология.
И . 3 . Израелсон и С . И . Кап.шн посочват, че при грубо шлайфане прахът
във въздуха па работната с р е д а м о ж е да достигне д о 3 0 0 мг м'1, а при по-
фино шлайфане — от 2 3 д о 130 мг/м 3 (и в двата случая — при липса па
локално засмукване). Прилагането на локални засмукващи устройства на­
малява праха от 6 д о 10 пъти, а мокрото шлайфане — от 2 д о 3 пъти. Коли­
чеството на силикатите в шлифовъчипя прах според същите автори е съвсем
незначително — д о 0 , 4 %.
А . М . М и к у л и н с к и и ,4. В . Е п и ш и н дават следните данни за праха при
абразивна обработка на метални изделия и детайли в механични цехове:
количество на праха — о т 0 , 3 д о 76 мг/м 3 ; състав на праховия аерозол
около 2 0 — 4 0 ?о метален и от 6 0 д о 80% минерален (от абразивната шайба);
с ъ д ъ р ж а н и е на силициев двуокис — от 0 , 9 д о 9 , 6 % .
При с у х о шлайфане с наличие иа локална аспирация В . К . Иавроцки
установява концеитрации на прах д о 40 мг/м 3 , а при влажно шлайфане
от 6 д о 7 мг м 3 . Шлифовъчният прах при с у х о шлайфане е съдържал до 1 %
свободен силициев д в у о к и с , докато при влажното — силициевият двуокис
е липсвал.
Общо взето, посочените данни съвпадат с данните за запрашеността при
абразивната обработка на метали у нас.
Характерът и количеството на праховите аерозоли при а б р а з и в н а работа
не създава риск за възникване на силикозни заболявания, но те лежат в
основата на по-голямата заболяемост на дихателната система (катари па
горните дихателни пътища, бронхити и пневмонии), която се установява
всред работниците, извършващи тази производствена дейност.
Токсикохимични вещества. Основен и най-важеп трудоЕО-хигиепен проб­
лем в механичните цехове възниква във връзка с широкото използуване па
смазочно-охлаждащи течности. Т я х н а т а употреба се налага, за да се избегне
"голямото нагряване па обработваемия детайл и режещия инструмент на
съответната машина поради голямата механична енергия, която с е създава
при металното рязане и преминаването иа част от тази енергия в топлина.
.Като смазочно-охлаждащи течности с е използуват петролните минерални
масла (йретенно, с у л я р н о , машиипо, сулфофрезол и лр.), нафта, алкални

117
 разтвори, терпентин, с я р а , б и х р о м а т н , калцинирана сода и д р . Смазочно-
охлаждащите течности се подават по различен начин на мястото, където те
осъществява металното р я з а н е , шлайфане или полиране на детайлите и
изделията. В практиката много често с е използуват не чисти минерални
масла, а техните емулсии. У нас най-голямо приложение имат сулфофрезолът
и борьолът.
Поради характера на производствените операции и диспергирането на
о х л а ж д а щ и т е течности работниците с е намират в постоянен контакт с т я х ,
като най-често замърсяват ръцете си, предната част на бедрата, а и д р у г и
части па кожната покривка на тялото посредством замърсеното работно
облекло. Замърсяването" иа кожата на тялото със смазочно-охлаждащи теч­
ности е основната причина з а специфичните кожни увреждания на работ­
ниците от машиностроенето. Използуването на минерални масла и т е х н и т е
емулсии м о ж е да причини асептични маслени фоликулнти от типа на акнето,
а на о х л а ж д а щ и течности, съдържащи алкални вещества — на кожни гнойни
заболявания. З а получаването на последните съществено значение има и
възможността за осъществяването на микротравми.
Голямо значение за работниците има не само контактното действие на
о х л а ж д а щ и т е течности, но и възможността за общо резорбтнвното им дей­
ствие поради финото им диспергиране във в ъ з д у х а на работната среда. Освен
това възможно е общо резорбтнвното действие да се получи и за сметка на
изпарението н частичното разлагане на минералните петролни масла под
влияние на високата температура, която се получава при процеса на рязане,
струговане, шлайфане и д р . В. .4. Антонюшенко, Г. 11. Елизаров, В . Ф. К у -
з и н а и М . П . Я к у б (1972) са намерили във въздуха на работната зона кон-
цептрации на смазочно-охлаждащи течности (сулфофрезол) от 2 д о 5 6 мг м 3 .
Освен това авторите са установили във въздуха на работната среда (от нз-
пареннето н разлагането на сулфофрезола) въглеводороди, серни съедине­
ния и въглероден окнс — при това само въглеводородите са били намерени
в количества, превишаващи Н Д К . Намерените различни концентрации на
сулфофрезола са зависели от характера на обработваното изделие, режима
на рязане, разхода на о х л а ж д а щ а смес за единица време и способа на по­
даването п. Същите автори свързват намерените отклонения в нервната с и ­
стема на стругари с трудов с т а ж 10 години и повече с действието на смазо­
чно-охлаждащите течности и по-точно с действието на фино диспергирання
сулфофрезол и неговите разпадни продукти във въздуха на работната с р е д а .
У някои от изследваните лица те са установили отклонения във вегетатив­
ната съдова регулация (склонност към ангиоспастични реакции) на първо
място в горните крайници, а също така в очното дъно и коронарните съдове.
Работата в механичните цехове е свързана с повишен риск от з л о п о л у к и .
Основна причина за възникването е нараняване на работниците от различни
по големина и форма с т р у ж к и . Опасността нараства с въвеждането на нови
металорежещи машинн и внедряването на скоростни методи за рязане и
обработка на металите. Трябва д а с е й м а пред вид, че отделянето на с т р у ж к и
по време на производствената дейност не застрашава само пряко работещия
със съответната машина, но нрн разсейването им със значителна скорост,
при това често нагрети д о 6 0 0 — 7 0 0 ° С, могат д а причинят изгаряния или
д а наранят и близко работещите съседи.
Значителен е рискът п за нараняване на очите. Голямо разпространение
има очният травматизъм при абразивното обработване на металите, особено
ако не са взетн необходимите мерки за предотвратяването м у .
Основни професии и т р у д о в процсс. Основните професии в механичните
цехове са: стругар, хобелист, шлифовчик, шепингар п др. Характерът па

118
т р у д о в а т а дейност на тези категории работници е твърде сходен, както са
сходни и условията на труда, при които те работят. Извършваната работа
е свързана с л е к о и средно физическо натоварване (от 2.5 до 3,5 к к а л мин)
и значително психо-сензорно напрежение. Работниците осъществяват след­
ните трудови операции: поставят и закрепват детайлите, изделията или
металните детайли иа различните видове стругове или д р у г вид металореже­
ща машина, поставят машината в необходимото положение, определят ре­
жима на работа, задействуват струговете и машините, следят за процеса па
металорязане. шлайфане или полиране, контролират размерите на изде­
лието, което се обработва, и с в а л я т готовата продукция. Обикновено стру­
гар я т извършва много по-голям брой операции, отколкото хобелистът или
шепингарят. Работата на всички обаче е съпроводена с пренасянето на малки
тежести от време на време. Т е жк ите детайли и изделия се поставят на ма­
шините или се пренасят механизирано — с кранове и електрокари. Работ­
ната поза обикновено е в изправено положение без възможност за сядане
(това особено важи за стругарите). Извършваната работа изисква почти
постоянно внимание, значително нервно-сензорно напрежение, точност,
бързина и добра координация на движенията, добра памет и квалификация.
Отговорността з а с я г а собствената работа, като възможността за допускане
на грешки е реална, но последните са отстраними.
Професионалният риск, който се създава, обуславя възможност за кожни
и общорезорбтивни изменения вследствие на използуването па смазочно-
о х л а ж д а щ и течности; шумови увре жд а ния (общи и ш1 слуховия анализатор)
при продължителен трудов с т а ж обикновено над 10 15 години; заболява­
ния на дихателната система (катари на горните дихателни пътища, брон­
хити и пневмонии) вследствие на праховата експозиция на шлайфисти.
полирчици и работници, з а а н г а ж и р а н и в точенето на режещи инструменти;
травматични увреждания, включително и изразен очен травматизъм; ранно
настъпване на психо-сензорна умора и т. и.

Х И Г И Е Н Н И .МЕРОПРИЯТИЯ

Оздравителните мероприятия в механичните цехове на машиностроителната

промишленост трябва д а се насочват прели всичко към предотвратяване
неблагоприятното действие на използуваните смазочно-охлаждащи течности.
Р а д и к а л н о решаване на въпроса може да се постигне чрез внедряването на
съвременни автоматизирани агрегати за металорязане, при които се из­
ключват ръчните операции и непосредственият контакт на работника с тези
вещества. Ако това не може д а се осъществи, трябва да се избягва използу­
ването на петролните минерални масла и д а се работи с техните емулсии.
А к о все пак някъде се на л а га по технологични причини да се използува
минерално масло, т р я б в а да се предположи заменянето му с растително.
Съществено значение имат и мерките за ограничаване разпръскването и
диспергирането на охлаждащите течности в работната зона. З а целта трябва
д а се използуват различни .щитове, екрани, ефективни локално изсмук­
ващи вептилационги съоръжения и други приспособления, които да пе
позволяват замърсяването на работната среда. Изключването или премах­
ването па тези защитни средства задължително трябва да води до блокира­
нето на пусковите механизми на съответната машина.
П р и използуването на смазочно-охлаждащите течности трябва да се взе­
м а т мерки за поддържане непрекъснато постоянство в състава им, за перио­
дичното им почистване от попаднали в т я х с т р у ж к и или други чужди тела
п обеззаразяването им посредством нагряване.
119
 Според Л . К - Х о ц я н о в и С. С. Шсфср м а с л е н и т е е м у л с и и не т р я б в а д а с ъ ­
д ъ р ж а т повече от 10".. о р г а н и ч н и к и с е л и н и и повече от 0 , 0 2 — 0 , 2 5 % о с н о в н о
д е й с т в у в а щ и в е щ е с т в а . О с н о в н и т е о х л а ж д а щ и течности не т р я б в а д а с ъ д ъ р ­
ж а т повече о т 1 , 5 % к а л ц и н и р а н а сода. Н е д о п у с т и м о е и з п о л з у в а н е т о п а
б н х р о м а т и д а ж е н в м и н и м а л н и к о н ц е н т р а ц и и от в е л и ч и н а т а н а 0 , 0 5 % .
Необходимо е д а се в з е м а т м е р к и и з а о г р а н и ч а в а н е в ъ з м о ж н о с т т а з а въз­
н и к в а н е на м и к р о т р а в м и п а к т и в н о т о им о т к р и в а н е и с а н и р а н е , а к о с а на­
с т ъ п и л и т а к и в а . З а ц е л т а почистването н а р ъ ц е т е т р я б в а д а с т а в а с чисти
и с т е р и л н и т о к с т и л н и м а т е р и а л и . П о ч и с т в а н е т о н а м а ш и н и т е от с т р у ж к и с е
и з в ъ р ш в а с к у к и и д р у г и безопасни п р и с п о с о б л е н и я , з а д а с е и з б я г н а т евен­
туалните м и к р о н а р а н я в а н и я . След приключване па работата трябва д а с е
осъществи а к т и в н о о т к р и в а н е н а н а с т ъ п и л и т е м и к р о т р а в м и и с а н и р а н е т о
им с р а з т в о р о т х л о р а м и н — 0 . 1 % или е д н о п р о ц е н т о в с п и р т е н р а з т в о р на
б р и л я н т е н о з е л е н о , или д р у г о ан т и сеп т и ч н о с р е д с т в о .
З а п р е д п а з в а н е н а к о ж а т а о т з а м ъ р с я в а н е с ъ щ е с т в е н о з н а ч е н и е има и
предпазното работно облекло, изработено от тъкани, непроницаеми з а сма­
з о ч н о - о х л а ж д а щ и т е течности, с в о е в р е м е н н а т а п о д м я н а н а з а м ъ р с е н о т о бе­
л ь о . в ъ з м о ж н о с т з а д о б р о и з м и в а н е и и з к ъ п в а н е с л е д р а б о т а при и з п о л з у в а ­
нето н а д о б р о к а ч е с т в е н и с а п у н и и д р у г и н е д р а з н е щ и к о ж а т а м и е щ и с р е д с т в а .
Б о р б а т а с п р а х а при а б р а з и в н а т а о б р а б о т к а н а м е т а л и т е ( ш л а й ф а н г , поли­
р а н е , точене) се о с ъ щ е с т в я в а ч р е з в ъ в е ж д а н е т о н а м о к р и способи н а о б р а ­
ботка в съчетание с качествено изработени и ефективно действуващи л о ­
кални аспирацнонни съоръжения с оглед хващането на фините фракции на
праховите аерозоли.
З а н а м а л я в а н е и н т е н з и в н о с т т а н а ш у м а е необходимо д а се п р о в е ж д а т
мероприятия з а правилното и ефективно фундаментиране н обезшумяване
на м а ш и н и т е , з а о т л и ч н о т о им т е х н и ч е с к о п о д д ъ р ж а н е , з а е в е н т у а л н о п р о ­
веждане на акустична обработка на работните помещения, както и употре­
б я в а н е т о в н я к о и с л у ч а и н а л и ч н и п р е д п а з н и с ре дс т в а . О с о б е н о з н а ч е н и е
и м а т тези м е р к и при н о в и т е а в т о м а т и ч н и в и с о к о п р о и з в о д и т е л н и м а ш и н и и
при а в т о м а т и ч н и т е поточни л и н и и , к ъ д е т о ш у м о в и т е н и в а о б и к н о в е н о с а
с ъ с з н а ч и т е л н о по-високи стойности.
П р и с п е ц и ф и ч н и т е ш у м н и ц е х о в е (г в о з д ей н и, щ а м н о в ъ ч н и , з а и з п и т в а н е
н а д в и г а т е л и т е с в ъ т р е ш н о горене и д р . ) т р я б в а д а се п р и л а г а д о б р а шумо-
и з о л а ц и я н а с ъ о т в е т н и т е работни п о м е щ е н и я и п ъ л н а м е х а н и з а ц и я и а в т о ­
м а т и з а ц и я н а п р о и з в о д с т в е н и т е п р о ц еси , з в у к о и з о л и р а н и к а б и н и з а н а б л ю ­
д а в а н е н а п р о и з в о д с т в е н и я процес, к а к т о и у п о т р е б я в а н е н а н а д е ж д н и л и ч н и
предпазни средства.
З а ограничаване и премахване на травматизма в механичните цехове с е
н а л а г а п р о в е ж д а н е т о н а р е д и ц а т е х н и ч е с к и м е р о п р и я т и я , насочени к ъ м
н а в и в а н е н а с т р у ж к и т е п а с п и р а л а и л и т я х н о т о н а д р о б я в а н е на м а л к и ч а с ­
тици, използуването н а различни с т р у ж к о о т р а ж а т е л и или с т р у ж к о у л о в и -
тели, своевременно механизирано събиране и изнасяне на стружките от
механичните цехове, вземане на меркп за недопускане л е т е ж а на с т р у ж к и т е
в близката околност (чрез различни о г р а ж д а н и я , предпазни щитове и ек­
р а н и ) . С ъ щ е с т в е н о з н а ч е н и е и м а освен т о в а и и з п о л з у в а н е т о н а п о д х о д я щ и
о ч и л а и щитове, особено там, к ъ д е т о с ъ щ е с т в у в а повишен р и с к з а очен т р а в -
м а т и з ъ м ( ш л и ф о в а н е , л о л н р а н е и точене). П р и точене р а д и к а л н о р е ш а в а н е
н а в ъ п р о с а с о ч н и я т р а в м а т и з ъ м м о ж е д а се постигне ч р е з в н е д р я в а н е т о н а
е л е к т р и ч е с к и методи з а п р о в е ж д а н е т о н а о п е р а ц и и т е ( е л е к т р о и с к р о в о и л и
е л е к т р о н м п у л с о в о точене).
З а подобряване условията на труда и намаляване на травматнзма в меха­
ничн и те ц е х о в е и м а т з н а ч е н и е и ф а к т о р и к а т о ф и з и о л о г и ч н а т а о р г а н и з а -

120
ция на труда; рационалното устройство на работното място; и з п о л з у в а н е т о
на ергономично издържани машини и съоръжения, рационално общо и л о ­
кално осветление, свободни проходи; правилното подреждане на продук­
цията, изправните подове и безопасният вътрешноцехов транспорт и д р .

ХИГИЕНА НА ТРУДА ПРИ МОНТАЖНА РАБОТА

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

В м о н т а ж н и т е ц е х о в е се и з в ъ р ш в а с ъ б и р а н е т о и о б е д и н я в а н е т о н а о т д е л н и т е ч а с т и и д е ­
т а й л и с ц е л д а се п о л у ч а т в з а в ъ р ш е н в и д р а з л и ч н и т е м а ш и н о с т р о и т е л н и и з д е л и я —
о б е к т на с ъ о т в е т н о т о п р е д п р и я т и е . О б и к н о в е н о т у к п р е о б л а д а в а т р ъ ч н и т е о п е р а ц и и и
и з п о л з у в а н е т о на р а з л и ч н и ръчни инструменти с о г л е д п р а в и л н о т о и точно п а с в а н е и
с г л о б я в а н е на о т д е л н и т е части и д е т а й л и в п о - к р у п н и в ъ з л и и а г р е г а т и , с л е д което с е
осъществява монтажът на цялото изделие.
Сега м о н т а ж ъ т на д р е б н и и средни м а ш и н о с т р о и т е л н и и з д е л и я (особено п р и с е р и й н о
п р о и з в о д с т в о ) се и з в ъ р ш в а п о с р е д с т в о м и з п о л з у в а н е т о на п о т о ч н и ( к о н в е й р п и ) м е т о д и ,
което в н а с я нови елементи в у с л о в и я т а и о р г а н и з а ц и я т а на т р у д а .
С п е ц и ф и ч н и т е х н о л о г и ч н и процеси в м о н т а ж н и т е цехове, с в ъ р з а н и с (}0Рмира"Рто на
разнообразни вредни фактори, са различните видове з а в а р к и и допълнителните помощни
о п е р а ц и и п о б о я д и с в а н е т о на п р о и з в о д с т в е н и т е м а ш и н и и с ъ о р ъ ж е н и я и м е т а л н о т о по­
к р и т и е на н я к о и т е х н и ч а с т и .
Със з а в а р я в а н е т о се цели и постига съединяването на метални детайли посредством
л о к а л и з и р а н о з а г р я в а н е . С е г а у н а с , н а й - м н о г о се п р и л а г а е л е к т р о з а в а р я в а н е т о и г а з о ­
вата з а в а р к а .
О с в е н т о в а с ъ щ е с т в у в а т и се п р и л а г а т в с в е т о в н а т а п р а к т и к а л а з е р н о , е л е к т р о л ъ ч е в о
и п л а з м е н о з а в а р я в а н е , к о и т о у нас не с а н а м е р и л и о щ е п р а к т и ч е с к о п р и л о ж е н и е .
Монтажните работи, извършени ч р е з з а в а р я в а н е , от хигиенно гледище т р я б в а да с е
преценят к а т о по-целесъобразни от старите начини, и з п о л з у в а н и за тази цел (нитоване,
клепане), които са свързани с интензивни вибрации и ш у м .
Е л е к т р о з а в а р я в а н е т о се и з в ъ р ш в а п о с р е д с т в о м с п е ц и а л н и а п а р а т и , з а х р а н в а н и с n p a i t
и л и п р о м е н л и в т о к . Е л е к т р о в о л т о в а т а д ъ г а се с ъ з д а в а м е ж д у з а в а р я в а н и т е п р е д м е т и и
специален електрод, по който протича електрическият ток. От хигиенно гледище г о л я м о
з н а ч е н и е и м а с ъ с т а в ъ т н а е л е к т р о д и т е , к о и т о се и з п о л з у в а т . О б и к н о в е н о т е се п р а в я т о т
с т о м а н а . З а о с и г у р я в а н е н а к а ч е с т в е н и з а в а р к и с е у п о т р е б я в а т т . н а р . «дебело н а м а з а н и
електроди» (качествени, облагородени), чиято повърхност е обработена с манганова р у д а ,
фероманган, феросилиций, хром, ф л у о р н и съединсния, к в а р ц и д р .

УСЛОВИЯ НА Т Р У Д А

Условията на труда в монтажните цехове са твърде сходни на тези, които

с е формират в механичните цехове. В с е нак тук въпросите, свързани с из­
ползуването на смазочно-охлаждащи течности, не представляват проблем.
Значително по-малък е рискът от прахови въздействия и очен травматизъм.
З а сметка па това ири работа с ръчни вибриращи ипетрумеити (макар и за
неголям процент от работното време) работниците се подлагат па периодично
локално вибрационно въздействие и високочестотен шум.
Все по-често извършването на монтажните работи (особено при малога­
баритни изделия) става посредством използуването на поточни (конвейерни
методи.
Особено шачеппе имат условията на труда, които се създават при з а в а р о ч -
иата работа. Клектродъговото заваряване се характеризира с интензивно
и сп.чване от волтовата дъга. Спектърът се състои от видимата светлина
(до ослепителен блясък), инфрачервената и ултравиолетовата радиация
(нкл. и твърдите ултравиолетови лъчи) с дължина на вълната от 31.) д о
2 2 0 ммк. У лтравиолетовата радиация (освеи силното еритемно действие)

121
 при неизползуваие па необходимите защитни средства причинява едно от
най-честите професионални заболявания в машиностроителната и метало­
обработващата промишленост — електроофталмията. Въпреки интензивната
инфрачервена радиация практически това обикновено не води до съще­
ствени промени в температурата на въздуха.
Електродъговото заваряване се съпровожда с образуването на прахови
аерозоли, които са фино дисперсни (95 98 п ь от праховите частици са с го­
лемина до 2 микрона)" и се състоят предимно от метални окиси. Когато се
използуват «дебело намазани електроди», в праховите аерозоли се намират
и манганови, хромови, флуорни и други съединения, както и свободен си­
лициев двуокис, което има голямо хигиенно значение. Запрашеността при
заварочиите работи твърде много варира във връзка с конкретните техно­
логични условия (от 0 , 5 до 100 MVM3 въздух) и обикновено се ограничава в
непосредствена близост на волтовата дъга. С отдалечаването от нея прахо­
вите концентрации рязко намаляват.
Според / / . 3 . Израслсон и / / . С. Каплун запрашеността при използуване
на обикновени електроди се колебае от 0.4 до 112 мг/м 3 въздух. При упо­
треба па «дебело намазани електроди» от 51 до 163 мг м 3 , при съдържа­
п
ние на манган в праха -—от 3 до 14 о.
Jl. К . Хоцянов и С. С. Шсфср посочват, че количеството на праха при
електрозаварочна работа на разстояние 1,5 м от волтовата дъга е от 5 до
14 мг/м 3 въздух. При липса на вентилация и работа в полузакрити малки
пространства концентрациите рязко се повишават от 100 до 250 мг м 3 . В
праховия аерозол при използуването на «дебело намазани електроди» ман­
гановите съединения са били около 8%, а съединенията на флуора и сво­
бодния силициев двуокис — от 2 до 20%. При употреба на електроди от
хром-никелна стомана в праховия аерозол е открито и наличието на хромови
съединения — о т 0,14 до 0,15%. Заключението на авторите е. че прахът,
който се създава при използуването на качествени електроди, представлява
крайно неблагоприятен фактор на средата и изисква специфични меро­
приятия.
При заваряването на цветни метали се създават фини дисперсни конден­
зационни аерозоли от съответния метал, което може да има много важно
хигиенно значение.
.При заварочни работи въздухът па работната среда се замърсява и с ня­
кои токсични газове — въглероден окис и азотни окиси. Концентрацията
па тези газове обикновено не превишава П Л К освен в случаите, когато за­
варяването се извършва в малки по обем затворени пространства без нали­
чие па Еентилация.
По данни на Х Е И у нас замърсеността на околната среда с въглероден
окис и питрогазове при заварочиа работа в средни и големи по обем поме­
щения и при наличие на вентилационни съоръжения е в рамките на хигиен­
ните норми — въглероден окис до 5 —6 мг/м 3 и азотни окити — от 1 до 5 мг/м 3
въздух. В малки полузатворени и затворени пространства са измервани
концентрации, които неколкократно превишават хигиеппата норма и които
създават възможност за възникването на остри отравяния.
При електрозаварочна работа съществува опасност от изгаряния вслед­
ствие на разпръскване па разтопения метал и от електрозлополуки.
Условията па труда при газовата заварка са сходни на тези, изложени
за електродъговата. Тук обаче е налице по-малка интензивност на лъчистата
енергия, а замърсяването па въздуха с въглероден окис и питрогазове е по-
силно изразено. Поради получаването на ацетилена от карбид, който по­
някога в значителна степен е замърсен с фосфор н арсен, се образуват и

122
 силнотоксичните газове фосфороводород и арсеиоводород. Това обстоятел-
^ство може да бъде причина в някои случаи за настъпването на остри отра­
вяния с тези газове.
От хигиенно гледище съществено значение имат условията, които те създа­
ват при оксиженно рязане на изделия от цветни метали или на изделия,
покрити с оловни или други токсични бои. При такава дейност се създават
фини кондензационни прахови аерозоли от съответните цветни метали,
евентуално и оловни.
Основни п р о ф а н и и трудов процес. Работата в монтажните цехове се из­
вършва от монтьори, които по същество са шлосер-монтьори и извършват
предимно ръчни операции, често пъти посредством различни инструменти,
вкл. пневматични (пили, обикновени и механизирани отвертки, ръчни пнев­
матични шмиргели и бормашини и др.). Дейността на монтьорите се свежда
д о правилното направляване, подреждане и събиране на отделните части
и детайли, събирането и пасването на отделните елементи в по-крупни звена
(скоростни кутии, подавателни кутии, електродвигател); направа на необ­
ходимите отвори, завинтване, занитване на определени части и детайли,
центриране и изпитване на работните органи на машините и съоръженията
и цялостното монтиране иа произвежданото изделие. Монтирането на по-
крупни части и на големи машини и съоръжения често пъти е свързано с
полагането на значителни физически усилия, както и със заемането на ста­
тични положения от монтьорите.
Конвейерните методи, които все повече се внедряват, се характеризират
с всички неблагоприятни моменти, които са присъщи па този начин на произ­
водство от трудово-физиологична гледна точка: голяма раздробеност на про­
изводствените процеси. наложен ритъм. монотонност, значително
пспхо-сензорно натоварване и при неправилна организация на труда.
Конвейерният монтаж на фини и дребни изделия (приборостроене, про­
изводство на часовници и др.) е свързан с голямо напрежение на зрителния
анализатор, което в много случаи, ако не са взети необходимите мерки,
може да доведе до възникването на професионална миопия (късогледство).
Микроклиматичните условия, при които работят монтьорите, имат ста­
тичен характер и обикновено са в границите на хигиенните изисквания.
Останалите вредни фактори също така нямат съществено значение и са
описани на съответното място.
Работата на монтьора се извършве! в свободен ритъм при изправено поло­
жение на тялото и е свързана с непрекъснато движение. Често пъти има
статични усилия и се налага периодично пренасяне на тежести (най-много
до 50 кг). Физическото натоварване на монтьорите може да се оцени като
средно тежко (между 3 и 5 ккал/мшО при среден работен пулс (около i 10
уд./мин) Зрителното напрежение е умерено. В някои случаи при монтажа
на ({зини изделия напрежението иа зрителния анализатор е силно изразено.
Работата на монтьорите изисква внимание, добра квалификация и памет
и е свързана с отговорност за качеството на извършената работа. Професио­
налният риск за монтьорите е свързан с възможността за настъпване на
трудови злополуки.
Другата основна професия е тази на заварчиците. Те приготовляват апа­
рата за заваряване (привеждат ампеража в съответствие с дебелината на
заваряваните детайли), подбират подходящи електроди, поемат и поставят
изделията, които следва да се монтират, и провеждат самата заварочна ра­
бота .
Физическото натоварване на заварчиците може да се прецени като средно
гежко (около 3 ккал/мин). Работата е свързана с периодичното преместване

123
на детайли с различна тежест и често пъти със статични напрежения и при­
нудителни положения на тялото. Зрителното напрежение е значително и с е
осъществява при специфични условия — наблюдаване на източник с осле­
пителен б л я с ъ к . Работата изисква внимание, точност, добра памет и е свър­
зана с отговорност. Извършваните производствени операции са с изразена
монотонност при свободен ритъм. Професионалният риск па заварчиците
е свързан с възможността за възникване на електроофталмии, електротравми,
хронични интоксикации с манган, хром, въглероден окис и азотни оки си ,
пневмокониози след продължителен трудов стаж.

ХИГИЕННИ .МЕРОПРИЯТИЯ

Оздравителните мероприятия в монтажните отделения на машиностроител­

ните и металообработващи предприятия преди всичко трябва да се насочат
към о зд р а в яв а н е условията на труда при процесите па заваряване. З а в а -
рочната работа при монтажа па малки и средно големи детайли трябва д а
се извършва в отделни помещения, специално обзаведени за тази цел. Произ­
водственият процес т р я б в а да се осъществява па специални маси, снабдени
с мощни бордови и всмукващи вентилационни съоръжения. По този начин
се и з б я г в а ' з а м ъ р с я в а н е т о с прах и газове на общите помещения, предпаз­
ват се останалите работници от неблагоприятното въздействие па интен­
зивната радиация, а заедно с това се създават безопасни условия за работа
и за самите електрожеписти (или оксиженисти). З а избягване отразяването
и разсейването на лъчистата енергия стените на помещението трябва д а с е
боядисват с добавка в боите иа цинков окис.
Предпазването на очите от инфрачервената и особено от ултравиолето­
вата радиация т р я б в а да се осъществява посредством употребата на пред­
пазни щитове, шлемове и очила, снабдени със специални светлофилтърни
ст ъ к л а , които имат свойството да поглъщат тази радиация. Л\огат д а се из­
ползуват п стъкла, които отразяват лъчистата енергия. Това е един ефекти­
вен начин за предпазване на работниците от възникването на електрооф­
талмии и той трябва да се използува пе само от работниците, п р я к о извърш­
ващи заварочна работа, по п от тези, които извършват помощни дейности
в близост с волтовата дъга. При това изследванията показват, че под пред­
пазния щит концентрациите на праха п токсичните газове са много по-
слабо изразени, отколкото във въздуха около заварчиците.
При разпръсната електродъгова з а в а р к а на едри детайли и изделия,
което се извършва в общите работни помещения, се налага установяването
на ефективна общообменна вентилация, като засмукването па въздуха с е
осъществява от горните зони иа работното помещение, а нагнетяването -
в работната зона, без п р я к о да се засягат работниците от вкарвания въз­
дух. З а предпазването на останалите работници, неангажирани н р я к о в
производствения процес, е необходимо да се използуват различни щитове
и екрани за изолирането па заварочиите операции.
Особено внимание се н а л а г а при заварочна работа в малки закрити про­
странства и затворени съдове. В такива случаи задължително трябва д а се
употребяват подвижни засмукващи вентилационни съоръжения при осигу­
ряване на значителен въздухообмен (2000—3000 м 3 въздух и а 1 кг и з р а з ­
ходвани електроди). При недостатъчно ефективно вентилиране се н а л а г а
използуването па специални предпазни щитове, в които посредством ш л а н г
се нагнетява въздух непосредствено в дихателната зона на работниците
(15—30 м 3 /час).

124
 Полуавтоматичните и автоматичните методи за з а в а р я в а н е под слой от
флюс или в атмосфера на въглероден двуокис, аргон и други газове също
могат да се имат предвид, тъй като те механизират процеса на заваряването,
облекчават т р у д а на заварчиците и създават по-добри възможности за хва-
щането и отстраняването на вредните фактори, съпътствуващи заварочната
работа.
З а предотвратяване настъпването на евентуални и з г а р я н и я (поради раз­
пръскване на разтопения метал) или на електротравми при работата т р я б в а
д а се спазват всички обезопасяващи изисквания, както и д а се о с и г у р я в а т
надеждни лични предпазни средства — предпазно работно облекло, р ъ к а ­
вици и д р .
Посочените профилактични мероприятия се отнасят и за оздрав яв ан е ус­
л о в и я т а на т р у д а при газовата заварка. При нея трябва да се имат п р е д в и д
и следните моменти: д а се осигури използуването на хигиенно стандарти­
з и р а н карбид (със строго определено с ъ д ъ р ж а н и е на фосфор и арсен); спаз­
ването на изискванията за безопасна работа с ацетиленови уредби, правилно
с ъ х р а н я в а н е и боравене с кислородните бутилки и д р .
В монтажните цехове на някои машиностроителни предприятия (самоле-
тостроене, производство на транспортни средства и съоръжения) нитоването
все още широко разпространен производствен процес. Това н а л а г а д а се
вземат мерки за ограничаване локалното вибрационно въздействие и нама­
ляването на интензивните високочестотни шумове. З а целта работниците
т р я б в а д а бъдат запознати с правилните способи на работа с пневматичните
инструменти (налягането на въздуха, който се подава в питовъчните писто­
лети, да не бъде повече от 3—4 атмосфери, а изходящите от тях въздушни
струи да не достигат ръцете па работника). Освен това голямо значение
има използуването на рационално и ефективно устроени вибропоглъщащи
с ъ о р ъ ж е н и я , които се монтират м е ж д у пневматичния инструмент и него­
вата ръкохватка. Радикалното решаване на въпроса може да се осъществи
чрез з а м я н а т а на нитоването навсякъде, където това е възможно, с други
производствени методи или чрез механизирането на питовъчните произ­
водствени операции.
При конвейерния м о н т а ж е абсолютно задължително да се вземат мерки
з а отстраняването на онези моменти, които от трудово-физиологично гле­
д и щ е могат да имат неблагоприятно въздействие в ъ р х у здравето и трудо-
способносттч на работниците. В този смисъл на първо място се налага д а не
с е прибягва до прекомерно надробяване иа производствените операции с
оглед избягването на прекомерно голямата повтаряемост и монотонност.
Работниците трябва да владеят 2—3 от основните манипулации и в рамките
на работния ден поне д в у к р а т н о да сменят производствените операции,
които извършват. Н а л о ж е н и я т ритъм (т. е. скоростта, с която се д в и ж и кон-
вейерната лента) трябва да бъде съобразен с възможностите на средния ра­
ботник. Необходимо е да има приспособление за промяна скоростта на лен­
тата, което създава възможност да се следи кривата иа работоспособността,
която се формира в рамките на работния ден.
Съществено значение има правилното решаване иа въпроса за рационална
физиологична организация иа р е ж и м а и микрорежима на труда (ергоно­
мично и з д ъ р ж а н а работна поза и работна мебел, работни движения и по­
чивки).

12.S
 ХИГИЕНА НА ТРУДА П Р И БОЯДИСВАНЕ НА Д Е Т А Й Л И И ИЗДЕЛИЯ

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

Б о я д и с в а н е т о иа производствените машини и с ъ о р ъ ж е н и я се налага не с а м о от естети­

чески с ъ о б р а ж е н и я , но и за да се п р е д п а з я т и з д е л и я т а от к о р о з и я вследствие на кон­
кретните у с л о в и я , които се с ъ з д а в а т при е к с п л о а т а ц и я т а им или от неблагоприятното и
твърде а г р е с и в н о действие в някои с л у ч а и на макроклимата.
П р е д и да се премине към б о я д и с в а н е т о па д а д е н о машиностроително произведение, т о
се подлага иа предварителна подготовка, имаща за цел да сс почистят (от р ъ ж д а и о к и с и )
и о б е з м а с л я т неговите повърхности, с л е д което се нанася г р у н д ъ т и се извършва китва-
нето или ш п а к л о в а н е т о .
Почистването на и з д е л и я т а от р ъ ж д а става по ръчни и м е х а н и з и р а н и способи посред­
ством и з п о л з у в а н е т о на метални четки или различни видове ш к у р к и . О б е з м а с л я в а н е т о
се осъществява о б и к н о в е н о чрез употребата на о с н о в н о действуващи разтвори с п о с л е д ­
в а щ о и з м и в а н е на о б р а б о т е н и т е повърхности с л е к б е н з и н . Г р у н д ъ т се нанася ръчно (с
четки) или по пневматичен начин. В практиката се и з п о л з у в а т различни г р у н д о в е , н я к о и
от к о и т о с ъ д ъ р ж а т в з н а ч и т е л н о количество оловни с ъ е д и н е н и я . К и т в а н е т о има за ц е л
да се п р и д а д е г л а д к о с т на повърхностите, които ще с е б о я д и с в а т , чрез запълване на гра­
павините посредством н и т р о ц е л у л о з н и или маслени китове. Първите с ъ д ъ р ж а т о л о в н и
с ъ е д и н е н и я . О к о н ч а т е л н о т о и з г л а ж д а н е с л е д нанасянето на кита става чрез ръчно и л и
м е х а н и ч н о шлифоване посредством и з п о л з у в а н е т о па различни видове и номера ш к у р к и .
При б о я д и с в а н е т о се у п о т р е б я в а т р а з н о о б р а з н и бои и нитролакове, разтворители и
р а з р е д и т е л и (ацетон, етил-, амил- и бутил-ацетат, б е н з о л и неговите х о м о л о з и , б е н з и н
и д р . ) , пластификатори (фталати и трикрезилфосфат). Н а н а с я н с т о на разтворените и р а з ­
редени бои у нас най-често се извършва по пневматичен начин ч р е з п у л в е р и з и р а н е на
боята посредством с п е ц и а л н и пневматични пистолети, в които с с подава в ъ з д у ш н а с т р у я
п о д н а л я г а н е от 2 д о 4 атмосфери. С л е д боядисването на и з д е л и я т а се извършва по р а з ­
личен начин и з с у ш а в а н е т о им.

УСЛОВИЯ ИЛ Т Р У Д А

Т о к т к о х и м и ч н и в е щ е с т в а . От .хигиенно гледище особено значение има пол-

зуването на голям брой токсични химични вещества и на първо място бен­
зола и неговите хомолози (толуол и ксилол).
При подготвителните работи, особено при шлифовката, а к о се употребя­
ват нитроцелулозни грундове и китове, е налице възможността за з а м ъ р с я -
гането на работната среда с оловни съединения. Особено изразено е това
при сухото шлайфане, когато прахът, които се образува, замърсява не само
въздуха на работната среда, но и к о ж а т а и работното облекло на работни­
ците. Л . К Х о ц я н о в съобщава, че при т а к а в а производствена дейност в смиви
от ръцете на работниците са намерени от 1,8 до 9 мг олово.
Особено значение за условията па труда при бояджийските работи имат
употребата на органичните разтворители и начинът, по който най-често става
нанасянето на бояджийските разтвори. Пневматичното боядисване води
до фино диспергиране на бон, лакове, пластификатори, разтворители и раз­
реди гелн във въздуха па работната зона, като по този начин се създават ус­
ловия не само за поемане на токсичните аерозоли и пари, но и за тяхното
контактно действие поради широкото замърсяване на откритите части на
тялото и работното облекло. Голямо трудово-хигиенно значение има преди
всичко нолзуването на бензола и неговите хомолози, както и на друг и те
органични разтворители, които се намират във въздуха както във вид н а
фино раздробени капчици, т а к а и във вид на п а р и . Особено тежки условия
з а работа се създават при боядисване н а големи изделия и по-специално
на техните вътрешни повърхности.
Най-общо казано, концентрацията на пари от органичните разтворители
и разредители зависи от способа, по който се боядисва, от големината н а

126
 обработените повърхности, от физико-химичните свойства на използуваните-
съединения, от способа на изсушаването на боядисаните изделия, от налич­
ната вентилация и т. н.
Изследванията на Х Е И у нас показват, че при пневматично нанасяне на
бояджийските разтвори във в ъ з д у х а на работната среда се установяват
често пъти наднормени концентрации на органичните разтворители; ацетон
от 5 д о 250 мг м 3 ;-бензол — от 3 3 , 8 д о 75 мг м^; толуол — от 174 д о 3 5 0 мг/м 3 ;
бензин — от 241 д о 30 0 мг м 3 ; амилацетат — от 233' д о 280 мг м 3 и минерален
терпентин — 27! 8 0 0 мг м 3 . При това обикновено се касае за една експо­
зиция, практически равна на целия работен д е н .
В едно от най-големите машиностроителни предприятия в страната -
Завода за металорежещи машини град София измерените концентра­
ции на органичните разтворители стигат средно до: 5 0 0 мг м 3 за амилаце-
тата; 350 мг м 3 — за толуола; 6 5 мг м 3 — за бензола; 3 6 0 мг м 3 за б е н з и н а .
Л К . Х о ц я н о в и Г . Р . Л с й т с с съобщават, че при боядисване на маши­
ностроителни изделия посредством пневматичното п у л в е р и з и р а н е на боята
концентрацията на бензола в зоната на дихателните органи е била твърде
висока, като тези д а н н и важат предимно при боядисването на вътрешни
повърхности на автомобилни каросерии и при работа в бояджийски камери.
При боядисване па малки детайли и изделия в специални бояджийски
камери при добра изсмукваща вентилация концентрацията на органичните
разтворители обикновено не превишава И Д К .
Работата с различните бояджийски разтвори създава изразен професио­
нален риск не само за настъпване на общо резорбтпвни действия и остри
хронични интоксикации, но и д о изразено контактно действие върху кожата
и лигавиците, водещо д о формирането на екземи и дерматити.
Основни п р о ф а н и и т р у д о в процес. Основната професия в бояджийските
отделения е шприцьор-бояджия. Трудовият процес се състои от изпълне­
нието на следните операции: почистване и обезмасляване па изделията,
които ще се боядисват (по ръчен начин при използуването на телени четки,
шкурка, алкално действуващи разтвори и бензин); грундиране (извършвано
обикновено пс ръчен начин с четка или пневматично нанасяне); китване,
което с е извършва ръчпо с различни видове шпакли; шлайфане на шпакло­
ваните повърхности; поставяне на първа боя (с четки или пневматично в
шприц-камери); втора шпакловка и шлайфане; поставяне втора боя (пнеп-
матично в шприц-камери); почистване с ацетон на металните части на из­
делието и извършване на окончателното му декоративно оформяне.
Трудовата дейност на бояджиите-ширицьори протича в среда, замърсена
често пъти с наднормени концентрации на органични разтворители, бои
и пластификатори (описани на съответното място). Останалите фактори;
микроклимат, шум, вибрации и д р у г и , не представляват проблем.
Работата на бояджиите протича обикновено в изправено положение на
тялото, често с наличие на статични компоненти, при свободен режим и
липса па изразена монотонност. Тя изисква постоянно внимание, значително
напрежение на зрителния анализатор, точност и добра квалификация.
Физическото натоварване е средно Сот 3 д о 5 ккал/мип). П о същия начин
трябва да се класифицира и нервно-сензорното напрежение.
Професионалният риск, който с е създава в бояджийските отделения, е
свързан с възможността за настъпване на остра и хронична интоксикация
от пулверизирането па бояджийските разтвори и парите на о р г а н и ч н и т е
разтворители, които с е поемат по дихателен път, и от възникването на раз­
лични кожни увреждания на базата на контактното и алергичното действие
на използуваните химични вещества.

127
Х И Г И Е Н Н И ^МЕРОПРИЯТИЯ

Оздравяването на условията на труда в бояджийските отделения трябва да

се насочва в три направления: употреба на но-малко токсични съединения
п р и осъществяването на бояджийско-лаковите покрития; внедряването на
методи за боядисване, които не
водят до разпръскване на бояд­
жийските разтвори в работната
среда, и вземането на мерки за
максимално оздравяване условия­
та на труда при пневматичното
боядисване (което при нашите усло­
вия има най-голямо практическо
значение).
Н а п ъ л н о е възможно (и в много
страни се прилага) премахването
на оловните съединения от китове­
те и грундовете и па оловните с п л а ­
ви при з а г л а ж д а н е и изравняване
на каросериите па леки автомоби­
ли и други машиностроителни из­
делия. П о този начин една съще­
ствена опасност —- поемането на
оловни съединения и развитието
на оловни интоксикации, се пред­
Ф и г . 15. С х е м а ма к а м е р а з а б о я д и с в а н е в
отвратява. Т а к а в Московския за­
електростатично поле вод за малолитражни автомобили
/ - б о я д и с в а н е на д е т а й л и : 2 — п у л в е р и з а т о р и з а р а з ­ «М. Горки» замяната на оловни
п р ъ с к в а н е на б о я т а ; — отрицателно заредена метална
р е ш е т к а : •/ — к а м е р а на е л е к т р о с н а б д я в а н е : 5 — к о н ­
сплави с бушвар (специална пласт­
ве йе р ; 6 — и з п р а в и т е л на тока; 7 — ж а л у з и е н пра- маса) е довело до радикално оз­
х о у л о в и т е л ; Я — ц е н т р о б е ж е н в е н т и л а т о р ; 9 — ексикатор
дравяване на работната среда при
подготовката па каросериите (за-
пълване и изравняване на неравностите и шлифоване иа съответните места)
за боядисване.
У пас замяната на оловния миниум с железен в Железопътния завод до­
веде д о ликвидиране на о т р а в я н и я т а {Цв. Алексиеви, К- Кир.чков).
Голямо значение има и замяната на бензола с по-малко токсични разтво­
рители: например в някои случаи с неговите хомолози (които имат по-малка
летлпвост и по-слабо изразена ефективна токсичност), със солвент-нафта,
уаптепнрт, ацетатп и д р .
Напоследък намират приложение водно-емулсионни бои, които въобще
не изискват р а з т в а р я н и я и р а з р е ж д а н и я с органични разтворители. От
новите технологични методи, които не водят до аерозолиране иа бояджий­
ските разтвори и позволяват една пълна механизация на производствените
процеси, т р я б в а да се отбележи боядисването в електростатично поле (фиг. 15)
и безвъздушното подаване на боята под н а л я г а н е .
Боядисването в електростатично поле се извършва в закрити камери,
снабдени с мошни изсмукващи вентилационни съоръжения. Детайлите,
които ще се боядисват, се предвижват в камерата посредством конвейерно
устройство, като преминават между мрежа от проводници, в която се по­
д а в а ток с високо напрежение. Между детайлите, които се заземяват и провод-
никовата м р е ж а се създава електрично поле с висок потенциал, В простран­
ството м е ж д у мрежата се подава аерозолираната боя. Частичките на бояд-

12Я
 ж н й с к и я разтвор получават отрицателен електричен з а р я д и се осаждат
на заземените метални изделия. Цял ото управление на производствения про­
цес е напълно автоматизирано и изведено на пулт з а управление. П о данни
на Л . К- Х о ц я н о в при използуването на метода з а боядисване в електроста­
тично поле концентрацията на органичните разтворители на работните места
31 пулта за управление не превишават хигиенните норми.

Ф и г . IG. П р и н ц и п н о у с т р о й с т в о и а б о я д ж и й с к а к а м е р а
з а б о я д и с в а н е на м а л к и и с р е д н и д е т а й л и
/ — подложка; 2 — въртяща се маса; 4. — води а бака; — фор-
с у н к н за разпръскване па водата; 5 — сепаратор; 6' — каучу­
ков уплътнител; 7— помпа; S — кт-лбовиден клапан за водата

Значително по-добри условия се създават и при използуването иа поточни

закрити линии за боядисване на изделията по метода на струйното безвъз-
д у ш н о обливане на детайлите с бояджийските разтвори. Т . II. Бслясва,
Е . А . Смилга, А . / / . Я х а н и , Г. В. Ефимова съобщават за много добър хи­
гиенен ефект при прилагане на този метод в редица ленинградски машино­
строителни предприятия.
Значително н а м а л я в а н е концентрацията на органичните разтворители
може да се постигне и чрез подгряването на бояджийските разтвори, което
н а м а л я в а количеството на вложените органични разтворители с около 3 0 ( , о
.Мерките, които т р я б в а д а се вземат з а подобряване Условията иа т р у д
при пневматичното нанасяне на бояджийските разтвори, се свеждат до след­
ното: при боядисването иа м а лк и и средни детайли и изделия т р я б в а д а се
използуват специални бояджийски камери с мощни изсмукващи вентнла-
ционни с ъ о р ъ ж е н и я (фиг. 16)7 При това в камерите трябва да се м о н т и р а т
въртящи се поставки, които позволяват работникът да извършва боядисва­
нето, без да в л и з а в камерата и да променя работното си място. При това
притокът на въздух, който компенсира изсмуквания през камерата, трябва
д а се подава от страната на шприцьора. Изсушаването н а бояджийските
изделия трябва да се осъществява под укрития с местно и з с м у к в а н е на з а ­
мърсения въздух.

I Хм: и« HI иа осшоани отриели на проиаиодстиого

129
 Значително ио-трудно се решава въпросът нрн боядисването на крупшг
изделия. З а целта е наложително да с е осигуряват големи камери със спе­
циално разположение па работните места и устройство на вентилационните
съоръжения. Ефективни камери за боядисването па такива изделия са кон­
струирани от .Московския институт по охрана на труда.

Ф н г . 17. П р и м и и п г о у с т р о й с т в о н а и з с м у к в а щ а вентилация при

б о я д и с в а н е на ю л я м о г а б а р и т н и и з д е л и я

При боядисването па големи транспортни съоръжения (вагони) м о ж е д а

бъде използувапа специална изсмукваща писталапия (фиг. 17) (по К . JI.
Хоцянов, С. С. Шсфср).
При устройството на л о к а л н о изсмукващите вентилационни съоръжения
към различните видове бояджийски камери трябва да се осигурява хваща-
пето па фино диспергирапите капчици от бояджийския разтвор, както и
примесите от твърди частици преди преминаването пм през вентилатора.
Това с е осигурява посредством ползувапето па различни решетки и ос игу­
ряването на водна завеса, през които трябва да премине отработеният въздух.
.Много голямо внимание изисква бояджийската работа в закрити простран­
ства. Там с е налага и временното ползуване па ефективни изолиращи лични
предпазни средства с механично нагнетяване па чист въздух в т я х .
Сушенето па изделията също представлява допълнителен източник за
замърсяване па работната среда с органични разтворители. По принцип
този производствен процес трябва да се извършва в закрити камери (снаб­
дени с необходимите изсмукващи вентилационни съоръжения), непосред-
стгспо свързани със съоръженията, в конто се осъществява боядисването.
В много случаи (при недостатъчно ефективни мерки за оздравяване на
работната среда) като временно и надеждно средство за защита остава лич­
ната профилактика посредством споменатите вече изолиращи лични пред­
пазни средства.
З а предпазване па работниците от възникването и развитието па различни
кожни увреждания (екземи и дерматити) поради контактното въздействие
на използуваните токсични и агресивни вещества е необходимо осигурява­
нето на специално работно облекло, което минимално д а пропуска б о я д ж и й ­
ските разтвори, създаване на възможност за редовно измиване, почистване
на ръцете и изкъпване след завършване на работа, употреба на доброка­
чествени миещи средства и различни мазила и кремове, които д а компенсират
обезмасляващото действие на органичните разтворители върху кож ат а.

130
Изчистването на ръцете и д р у г и части на кожата, замърсени с б о я д ж и й с к и
разтвори, не трябва да става с органични разтворители.
Поради значителният професионален риск за общо резорбтивно и к о н ­
тактно действие на токсичните вещества, използувани в бояджийските ра­
боти, съществено значение има целенасоченото провеждане .на задължител­
ните цериодични прегледи, които създават добра възможност за оценка на
действителното състояние па работната среда за по-дълъг период от време
и правилно насочване к а к т о на колективните оздравителни мероприятия,
така и на мерките, които трябва да се вземат спрямо отделните увредени
работници.

Х И Г И Е Н А ИА Т Р У Д А П Р И М Е Т А Л Н И П О К Р И Т И Я

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

П о к р и т и е т о с ^ т ъ н ъ к с л о й метал иа м а ш и н и т е и л и иа т е х н и о т д е л н и ч а с т и има за цел дл г и

гТредпази " ( к а к т о и б о я д и с в а н е т о I:M) о т к о р о з н п н о т о д с й с т п и е на нббла Го г ри ят н ите мстео-
р о л б г т п т н и у с л о в и я и да им п р и д а д е п о - д о б р и к а ч е с т в а и с с т с т и ч е н в н д .
.Металните п о к р и т и я най-.често се и з в ъ р ш в а т с н и к е л , х р о м , мед, к а д м и и , ц и н к , о л о в о ,
с р е б р о , з л а т о и д р . Н а й - р а з п р о с т р а н е н и т е с п о с о б и за м е т а л н о п о к р и т и е с а г а л в а н о н л а -
с т и ч н и я т , м е т а л н з и р а н е т о ( ш о о п и р а н е т о ) и и н д у с т р и а л н о т о к а л а н д и е р а н е . У нас и в и ­
често се и з п о л з у в а г а л в а н о п л а с т и ч н о т о п о к р и т и е . Т о се б а з и р а на п р и н ц и п а , че к и с е л и т е
и к о м п л е к с н и т е с о л и на м е т а л и т е във воден р а з т в о р и м а т с п о с о б н о с т т а да п р о в е ж д а т
е л е к т р и ч е н т о к (за това се н а р и ч а т е л е к т р о л и т н и р а з т в о р и ) и да се р а з л а г а т на й о н и ,
к о и т о се о т л а г а т в ъ р х у е л е к т р о д и т е . Н а п р и м е р п р и е л е к т р о л и з а т а на к и с е л и т е р а з т в о р и
на м е т а л н и т е с о л и к и с е л и н н и я т о с т а т ъ к се о т д е л я н а <;НОда, а м е т а л ъ т и в о д о р о д ъ т —
на к а т о д а . О т л а г а н е т о на м е т а л н и т е Г о н и става в ъ р х у предмета, к о й т о т р я б в а да п о л у ч и
съответното метално п о к р и т и е .
Е л е к т р о л и з н и я г п р о ц е с се о с ъ щ е с т в я в а в ъ в в а н и ( о л е к т р о л и з е р и ) ; к о и т о се з а п ъ л в а т
със с ъ о т в е т н и я е л е к т р о л и т е н р а з т в о р . За п р о в е ж д а н е на е л е к т р о л и з а т а се и з п о л з у в а т
к и с е л и т е с о л и на н и к е л а , ц и н к а и медта," к о м п л е к с н и т е о с н о в н и соли на м еталите — ц и а -
н о в и т е с о л и на медта, к а д м и я , с р е б р о т о и з л а т о т о , х р о м о в и т е соли н др. М е т а л н о т о по­
к р и т и е тга д е т а й л и т е и и з д е л и я т а се п о л у ч а в а ч р е з п о т о п я в а н е т о им в с ъ о т в е т н и т е е л е к ­
т р о л и т н и р а з т в о р и и о с ъ щ е с т в я в а н е на е л е к т р о л и з а т а ч р е з п р о п у с к а н е на т о к п р е з ва­
н а т а . И р е д и т о в а обаче те се п о ч и с т в а т от р ъ ж д а , о к и с и , о м а с л я в а н и я и д р у г и з а м ъ р с я ­
в а н и я п о с р е д с т в о м м е х а н и ч е с к и и х и м и ч е с к и методи ( д р о б о с т р у е н е , шлифоване, п о л и ­
ране, о б р а б о т в а н е в о р г а н и ч н и р а з т в о р и т е л и и л и а л к а л н о д е н с т в у п а щ и р а з т в о р и , х и м и ­
ческа обработка в с и л н и минерални киселини).
П р и е л е к т р о л и з а т а п о р а д и п р о м я н а в е л е к т р и ч е с к о т о н а п р е ж е н и е иа е л е к т р о л и т н а т а
система се о с ъ щ е с т в я в а б у р н о о т д е л я н е на г а з о в е — в о д о р о д и к и с л о р о д , о т п о в ъ р х н о с т т а
на е л е к т р о л и з е р а . Т е з и i а з о ви м е х у р ч е т а у в л и ч а т със себе си и ч а с т от е л е к т р о л и т н и я ,
р а з т в о р във в и д на м ъ г л а , к о я т о з а м ъ р с я в а в ъ н ш н а т а среда. Й з р а з е н о с т т а на т о з и п р о ­
цес, т . е. п о - г о л я м о т о у в л и ч а н е на е л е к т р о л и т н и т е р а з т в о р и , се о п р е д е л я о т п л ъ т н о с т т а
на и з п о л з у в а н и я т о к , о т к о н ц е н т р а ц и я т а иа е л е к т р о л и т а и н е г о в а т а т е м п е р а т у р а .
С л е д и з в ъ р ш в а н е т о на м е т а л н о т о п о к р и т и е д е т а й л и т е се и з в а ж д а т , и з м и в а т се и в н я ­
кои случаи търпят допълнително механическа обработка.
М е т а л н о т о п о к р и т и е чрез м е т а л и з и р а н е ( ш о о н н р а н е ) се и з в ъ р ш в а посредством разто­
п я в а н е т о на с ъ о т в е т н и я метал и п о д а в а н е т о м у в ъ в ф и н о д и с п е р г и р а н о с ъ с т о я н и е с по­
м о щ т а на с г ъ с т е н а в ъ з д у ш н а с т р у я в ъ р х у и з д е л и е т о , к о е т о се о б р а б о т в а . За целта мета­
лът," с к о й т о ще се и з в ъ р ш в а п о к р и т и е , във в и д на тел п о с т ъ п в а в с п е ц и а л е н п и с т о л е т ,
в к о и т о п о с р е д с т в о м и з г а р я н е на а ц е т и л е н и л и с ъ з д а в а н е на волтова д ъ г а и подаване на
с г ъ с т е н в ъ з д у х се п о л у ч а в а р а з т о п я в а н е т о и д и с п е р ! п р а н е т о м у . Н р и м е т а л и з и р а нето
г о л я м п р о п е н т о т метала ( с р е д н о о к о л о 5 0 % ) не п о п а д а в ъ р х у о б р а б о т в а н о т о изделие, а
з а м ъ р с я в а в ъ з д у х а на р а б о т н а т а среда.

131
 УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Токсикохимични вацсства. Условията на труда в отделенията за метално по­

к р и т и е се определят от използуването на различни токсични и агресивни
вещества: органични разтворители (бензин, трихлор-етилен, д и х л о р е т а н
и др.). с които се извършва обезмасляването на детайлите, п о д л е ж а щ и на
метално покритие; минерални киселини (сярна, солна и азотна), и з п о л з у ­
вани за химическо почистване на детайлите; киселите и комплексните о с ­
новни соли иа металите, от които се приготовляват електролитните разтвори.
В процеса па работата работниците се излагат на контактното действие на
изброените химични вещества, на парите от органичните разтворители и
минералните киселини, на аерозолите, които с е получават от различните
електролити при осъществяването на електролизата.
Фактически работната среда с е замърсява с агресивни и токсични вещества
при провеждането па обезмасляването и химическото почистване на детай­
лите и изделията, както и при хромпрането и използуването на електролити
от циановите основни метални соли. В последния случай съществува и риск
за замърсяване па работната среда с циановодород. Ог изследванията на
Х Е И у нас в отделенията за метално покритие са намерени следните кон­
центрации па вредни вещества; солна киселина — при химическо почистване
иа метали — от 0 , 2 8 д о 0 . 5 мг/м 3 ; сярна киселина при химическо почистване
на метали — от 2 . 9 мг/м 3 д о 3 . 8 мг/м 3 ; натриева основа — при обезмасля­
ване на детайли — от 2 . 2 д о 3 , 2 мг/м 3 ; бензин — при обезмасляване на д е ­
тайли — от 200 д о 6 0 0 мг/м 3 и циановодород — при основни вани — от
0 , 8 д о 1,29 мг/м 3 .
И . 3 . Израелсон и / / . С. К а п л у н посочват, че при потопяване на метални
изделия в смес от сярна и азотна киселина концентрацията на азотните
окиси е била около 2 — 3 мг/м 3 , па сереи триокис — около 4 — 7 мг/м 3 , а при
потопяване иа ж е л я з о в сярна киселина — концентрациите на серния д в у ­
окис са около 10 мг/м 3 . При процеси на помедняване концентрациите на
циановодород са били в незначително количество — от 7 д о 1 мг/м 3 .
Според Л . А'. Хоцянов при химическо почистване на детайлите със с ярна
и азотна киселина или смес от двете концентрацията иа азотните окиси е от
2 д о 70 мг/м 3 , а аерозолите па сярната киселина — д о няколкостотин мили­
грама иа м 3 .
В случаите, когато за обезмасляване с е използуват органични разтвори­
тели, определена опасност представляват техните пари, които много често
могат да бъдат в наднормени концентрации.
Изнесените данни показват, че независимо от провежданите оздравителни
мероприятия, в много случаи концентрациите на агресивните и токсичните
вещества, използувани в галванопластичните отделения, надвишават хи-
г и е п п и т е норми. Опасност от наличието иа високи концентрации на циано­
водород при нормална работа практически пе съществува. Това м о ж е д а
стане само при попадане па киселина в основните цианови вани, което води
Л Р бурно отделяне на циановодород и създаване извънредно голяма опас­
ност за тежки интоксикации.
От хигиенна гледна точка много по-голямо значение има непосредственият
контакт на кожата и лигавиците на работниците с използуваните химични
вещества, т ъ й като много от тях имат силна химическа активност и и з р а з е н о
алергизнращо действие. Контактът с органичните разтворители, киселини
и електролити при недостатъчна механизация на производствените процеси
води д о различни увреждания на кожата. Обезмасляването на кожната по­
кривка под влияние на органичните разтворители п използуваните основи,

132
 повишената температура на електролитните вани и по-голямата мощност на
електрическия ток предразполагат към кожни изменения. В това отношение
значително разпространение имат уврежданията от никеловите соли (екземи
и дерматити), за чието възникване играе роля и алергията.
Контактното действие на хромовия анхидрид върху лигавиците иа д о с а
и горните дихателни пътища води д о съответни възпалителни изменения.
нарушаван? 1 па кръвосиабдяването и д о пробив иа носната преграда. Много
по-рядко могат да с е получат по кожата хромови язви, екземи и дерматити.
Опасност от контактно действие съществува и при замърсяване на кожата
с електролитни циановн разтвори, особено при ледирана кожа.
В . Захов, Л . Дединсц, П . Чуру.итов и В . Иванова у нас са извършили из­
следвания иа работници от галванотехнически отделения и са намерили у
44 0ö от изследваните л и ц а увреждания иа лигавиците иа горните дихателни
пътища и кожата (вкл. и случай на пробив иа носната преграда). При това
авторите отбелязват, че тези увреждания са налице при сравнително благо­
приятни условия иа труда и минимални концентрации иа хромов анхидрид
Б Ъ В въздуха на работната среда.
При метализирането, ако не са взети необходимите мерки, с е създават
много тежки и опасни условия за работа (особено когато за покритие с е из­
ползуват цветни метали — олово, иинк и д р . ) . Концентрациите, които с е
получават от фино р а з п р а т е н и т е метали, надвишават допустимите хигиенни
порми.
Според / / . 3 . Изриелсоа и / / . С. Кап.и/н количеството иа металните аеро­
золи при метализиране м о ж е д а достигне д о 5 0 0 — 6 0 0 мг/м 3 въздух. У нас
внедряването на първите метализатори, които с е използуваха за покритие
с цинк на автомобилни двигатели (в авторемонтните заводи), б е з да са налице
необходимите предпазни мерки, довеле д о непрекъснато повтарящи се остри
интоксикации с цинк (цинкова треска), които б я х а бързо купирани след
провеждане на необходимите оздравителни мероприятия.
При оловни покрития с метализатор са описани тежки отравяния.
Основни професии и т р у д о в процес. Основната професия е тази на галванс-
техниците. Т е извършват приготовляването на електролитните разтвори,
коригирането иа ваните (за получаване иа необходимата концентрация иа
съответния електролит), разработване на ваните (за опитно проследяване
процеса на отлагане върху похабени детайли), обезмасляване иа детайлите
с органични разтворители или чрез изваряването им с основи, химическо
почистване иа детайлите, изглаждане на повърхността иа подлежащите
за метално покритие изделия, монтиране на детайлите върху окачалки,
геетавянето им във ваните за покритие, провеждане на самата електролиза,
и з в а ж д а н е , измиване и изсушаване на готовата продукция.
Работата с е извършва обикновено ири изправено положение иа тялото,
в свободен ритъм и непрекъснато движение. Свързана е с периодично прена­
сяне на товари д о 2 5 кг. Физическото натоварване е средно тежко (ог 3 д о
5 ккал мин.). Извършваните производствени операции изискват внимание,
умерено зрително напрежение, непрекъснат контрол за правилното проти­
чане и а електролизата и добра квалификация. Обикновено работата не из­
и с к в а бързина, особена точност и бърза реакция.
Професионалният риск, който се създава в галванотехническите отделе­
ния, се с в е ж д а д о възможността за контактно и общо въздействие във връзка
с използуваните хиличии съединения; за остри цианови отравяния при ава­
рийни ситуаш и; за настъпване на електротраьмн при неспазване на безопас­
ните начини на работа с електрическите инсталации (значение има и високата
влажност).

133
 ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Хигиенните мероприятия в цеховете за метално покритие трябва д а бъдат

насочени преди всичко_к1Л1 о т с т р а н я ^ н е замърсяването на работната среда
с токсични и агресивни химични вещества, които се и з п о л з у в а ! нри електро-
лТГТата'~За тази цел т р я б в а да се премахне или ограничи до минимум изиол-
зуването па органични разтворители за обезмасляване па детайлите. Този
процес може да се и з в ъ р ш в а чрез гореща обработка на изделията в а л к а л н о
действуващи разтвори при пълна механизация па производствения процес
и недопускане изпаренията па основата във въздуха па работната среда.
В случаите, когато се употребяват пргячпинп рячттритр.г|и ; трябва да с е
избират т а к и в а с п :-малко изразена токсичност, а самият про:'зводствеп
процес да се пдовежда в камини, обзаведени с достатъчно мощна изсмукваща
вентилационна уредба. Процесите ио обезмасляването трябва да се извърш­
ват в отделно помещение.
Химическото почистване на детайлите посредством силни минерални
киселини също" т а к а Tp'ffCBa" да~се извършва в отделно помещение, в камина
или в други добре уплътнени покрития и при наличието па местна изсмук­
ваща инсталация. МатертгаМите. от които се правят камините и въздухо-
1юдите~па вептилациониите с ъ о р ъ ж е н и я , трябва д а издържат па силно коро-
зиопиото действие па киселинните пари. При това трябва да се избират ме­
тоди з а механично раздвижване па въздуха, които да не допускат бързото
р а з я ж д а н е па механичния подбудител (вентилатор, ежектор).
Възможна е замяната па силните, минералш! к п е е л ш ш с по-малко агре­
сивни съедипеипя, които имат свойство д а с в а л я т окисите от металите.
З а недопускане разпространението па електролитните разтвори във въз­
д у х а па работната среда (особено на хромовите и циановите) електролитните
вапп трябва задължително да се обзавеждат с бордови вентилационни съоръ­
жения. З а осигуряване па ефективна работа на механичната вентилация
в конкретните случаи трябва да се имат иред вид следните моменти: при ши­
рина па ваната—- до 50 см бордовият смукател се устройва ио дългата й
страна; при ш и р и н а от 0.5 до I метър — бордовите смукатели се устройват
по двете срещуположни страни на електролизера; при ширина на ваната
над 1 метър се с ъ з д а ва над електролитния разтвор нещо като въздушна
завеса, като единият борд нагнетява, а срещуположният засмуква в ъ з д у х а .
При рационално устроена бордова аспирация се постигат добри резултати
и концентрацията на увлечените електролити обикновено е в границите
на хигиенните норми.
З а недопускане увличането на електролитни разтвори освен механичната
вентилация могат да се използуват и различни видове присадки (обикновено
деривати на нефтената дсстплация, различни пенести вещества от рода н а
чу веда и кюспето, кръвен серум и до.).
Т а к а според Л . /<". Хоцянов петролна наслойка с дебелина 200 мм в хро­
мови вани н а м а л я в а концентрацията на хромовия анхидрид от 25,3 д о
0,043 мг/м 3 , т. е. повече от 600 пътн. Съгласно данни на / / . 3 . Израс.кон
и И . С. К а п л у н употребяването на чувен като предпазна наслойка к а к т о
за химичните, т а к а п за галваничните вани води до много добрп резултати.
Т а к а при цинкова електролиза използуването на чувена е довело до р я з к о
намаляване отделянето па парп от с я р н а киселина и цинков сулфат, поради
което наблюдаваните по-рано пора же ния па горните дихателни пътища са
изчезнали напълно.
Съществено значение имат и мерките, които са насочени към предотвра­
тяване н а възможността за бурно отделяне на циановодород (поради извън-

134
редно с и л н а т а му токсичност). З а т а з и цел, м а к а р и д а се доп уска р а з п о л а ­
гането на кисели и оснопни вани в едно помещение, те т р я б в а д а бъдат г р у ­
пирани така, че да няма н и к а к в а възможност за попадане д а ж е и па мини­
мални количества от кисели разтвори в а л к а л н и вани. В големите галвано-
плпстични отделения най-добре е разделянето па киселите и а л к а л н и т е вани
в отделни помещения. З а изб ягва не на евентуалното обрячувяне мя uuunp-
подород е недопустима е к с плоа та цията па общи вентилационни с ъ о р ъ ж е н и я
за двата вида вани и общи тръбопроводи :$а изпускането на отпадъчникГ
водТГ
Извънредно голямо значение имат и мерките за премахване на контакти
на работниците с токсичните и агресивните вещества (органични разтворители,
основи, киселини и електролити) с оглед недопускане на кожни ув реждан и я
и алергизирапе на организма. В това отношение с необходимо напълно д а се
м е х а н и з и р а приготовляването н а електролитните разтвори и осигуряването
на механизирано пълнене на електролизерпте. Освен това трябва да се меха­
низират процесите па зареждане на ваните с детайлите, подлежащи на ме­
тално покритие с оглед да се избегне ръчният контакт с електролитните раз­
твори. А к о този пропее се извършва ръчно, необходимо е д а се използуват
различни с ъ о р ъ ж е н и я (кошници, мрежи, решетки, щипци, пинсети и д р . ) .
които предотвратяват непосредствения контакт.
З а предпазване на к о ж а т а на ръцете и на тялото от замърсяване с посо­
чените химични вещества т р я б в а да се използуват и надеждни лични пред­
пазни средства (специално работно облекло и па първо място ръкавици
особено при контакта с цианови електролити и при ледпрапа к о ж а на ръ-
цетг). Освен това т р я б в а д а са налице условия за периодично измиване на
ръцете и другите замърсени части иа к ожа та след работа, както и условия
з а изкъпване на работниците при използуването на доброкачествени не-
дразнещи кожата миещи средства.
Напоследък за предпазване на ръцете от обезмасляващото действие на
органичните разтворители, както и от неблагоприятния контакт с електро­
литните разтвори, се употребяват р а з л и ч н и видове биологични ръкавици,
които, нанесени преди работа, създават в ъ р х у кожата филмово покритие с
достатъчно добри изолиращи свойства.
Л . К . Хоцянов препоръчва измиването на ръцете да става евентуално с
5 % разтвор па бисулфид и употреба на индиферентни смазки и кремове
па ихтиолова или диахилова основа с добавка на цинков окис и перуви-
анс к и алсам.
При наличие на микротравми и други увреждания на к о ж а т а на ръцете
работниците не бива д а се допускат д а работят при ръчпо з а р е ж д а н е иа елек­
тролитните вани, особено ако се касае за цианови електролити. Това е въз­
можно д а стане само при наличието и абсолютно задължителното използу­
ване на доброкачествени и напълно изолиращи ръцете р ъ к а в и ц и .
Работниците, у които се е с ъ з д а л а свръхчувствителност към н якое от
използувапите вещества, и особено к ъ м съединенията иа никела, трябва да
с е отстраняват о т непосредствена работа с електролитните вани. З а из­
бягването на сериозни п о р а ж е н и я на носната л и г а в и ц а Л . Д'. Х о ц я н о в
препоръчва з а работещи при хромови вани да се с ъ з д а в а т условия з а про­
веждането пай-малко д в а пъти в месеца на маслени инхалации със спе­
циални и н х а л а т о р и .
Необходимо е да се имат пред вид и някои общохигиенни изисквания при
устройването на отделенията за метално покритие, което се налага от харак­
тера на производствените процеси, използуването на токсични и агресивни
вещества и шачителпата к онс ум а ция на вода. Освен правилното разпреде-

135
»пение на отделните помещения в съответствие с х а р а к т е р а на извършватаиа;
работа и конкретните вредности и осигуряване на необходимите битови по­
мещения (умивални, бани и гардеробни) необходимо е д а не се създава пре-
трупаност на с ъ о р ъ ж е н и я т а (наличие на 70—80% свободна площ), подо­
вете д а са направени от устойчиви на киселини и основи материали, да не
допускат лесно подхлъзваие и лесно да се почистват. Стените да бъдат обли­
цовани на височина 2.5 м с фаянсови плочки или боядисани с б л а ж н а б о я
с оглед лесното им периодично измиване и почистване.
Метализирането като един опасен процес, свързан с голяма в ъ з м о ж н о с т
за остри I. токсични въздействия, трябва д а се извършва в отделни и золи ­
рани помещения, да се иолзуват смукателни шкафове, обзаведени с мощни
изсмукващи вентилационни с ъ о р ъ ж е н и я , като въздухът, който се подава
в помещението за компенсиране на засмукания въздух, трябва да бъде с
10—15% по-голям дебит. При това е необходимо да се вземат мерки за очист­
ване на отработения въздух от диспсргирашгге метални прашинки с оглед,
д а се избегне замърсяването на близкия район.

ЗАБОЛЕВЛЕ.МОСТ НА РАБОТНИЦИ ОТ .МАШ! 1НОСТРОЕНКТО

Заболеваемостта с временна загуба на трудоспособност в машиностроител­

ната промишленост е с по-благоприятни показатели в сравнение с много-
други отрасли. В различните години (но отношение на тежестта на заболя­
ванията) тя заема от 9- до 12-то място всред заболеваемостта във всички
наблюдавани отрасли. Обикновено каменовъглената промишленост, поли­
графическата промишленост, дървообработването, текстилната, мебелната,
шивашко-трикотажиата промишленост, рудодобивът, тютюневата, к о ж а р -
ско-обувната промишленост и други имат по-изразени показатели относно
коефициента на тежестта. Д о голяма степен това се д ъ л ж и на факта, че у
нас машиностроенето се разви на съвременна база. при значителна механи­
зация и автоматизация на производствените процеси, което в голяма степен
измени в благоприятна насока условията на труда. Все пак интензивните
показатели иа заболеваемостта в машиностроенето са над средните за стра­
ната, като съществува тенденция за тяхното увеличаване през последните
години.
Интензитетът и с т р у к т у р а т а н а заболеваемостта до голяма стенен се обус­
л а в я т от у с л о в и я т а и ха ра к те ра на т р у д а . Основни групи заболявания в
машиностроенето са; сборната група на простудните заболявания, битовите
злополуки, професионалните злополуки, стомашно-чревните заболяв ан и я,
з або л я в а н и ят а на периферната нервна система, на опорно-двнгателния
апарат, неврозите, хипертоничната болест и т. и. Напоследък поради нараст­
ването на жените-работнички, з а а н г а ж и р а н и в машиностроителната про­
мишленост, и специфичните условия на труда твърде в а ж н о място заемат
заболяванията на женските полови органи и усложненията на бременността.
Т а к а през 1974 г. по отношение коефициента на тежестта усложненията и а
бременността излизат иа първо място (включително и над простудните за­
болявания), а з а б о л я ва нията на женските полови органи заемат 4-то място,
като се вместват между битовите и професионалните злополуки. Факти­
чески в различните години подреждането на изброените групи заболявания
показва известно разместване, но те явно се очертават като проблемна пато­
л о гия за този отрасъл на промишлеността.
По ръста на простудните заболявания отрасълът е на 6-то място в стра­
ната след каменовъглената, текстилната, шивашко-трикотажната, к о ж а р с к о -

136
 обувната м мебелната промишленост. Тези заболявания с е коренят в н е б л а .
гоприятинте метеорологични х с ю в и я . които с е създават в топлите ц е х о в е
на машиностроенето, значителните температурни разлики, на които с е под­
лагат работниците в различните технологични етапи и с е з о н и , недостатъч­
ното отопление през студените периоди в много от работните помещения на
машиностроителните предприятия и т. н. Показателите на тези заболявания
са над средните на страната — с около 35% по отношение коефициента
на тежестта.
Битовите злополуки показват тенденция за непрекъснато нарастване и
обикновено превишават производствените.
Професионалните злополуки през последните години б е л е ж а т едно нама­
ление предимно за честотата на случаите, което е и з р а з на съвременното
техническо о б з а в е ж д а н е и на непрекъснатите мерки, които се вземат по оси­
гуряване техническата безопасност на т р у д а . Въпреки това ръстът на про-
фесионалните злополуки в машиностроенето е все още неблагоприятен.
П р е д машиностроенето но нивото на интензивните показатели за профе­
сионалните травми обикновено са само каменовъглената промишленост,
строителството, рудодобива и дьрвооиработването. Съществено значение
за травматизма в машиностроенето има и изразеният очен травматизъм по­
ради спецификата па производствените процеси при студената обработка на
детайлите и монтажните операции. Изразепостта на професионалните зло­
полуки. както и техният характер с е определят д о голяма степен от разли­
чията в технологията и условията на т р у д а , които характеризират отдел­
ните цехове. Така например в леярните, ковашко-иресовите, котленнте и
монтажните отделения нивото на травматизма е обикновено от 2 д о 3 пъти
п о - и з р а з е н о , отколкото в останалите поделения на машиностроенето. Най-
т е ж к и т е злополуки обикновено възникват в ковашко-иресовите ц е х о в е и при
товарно-разтоварните работи па голямогабаритпи детайли, включително и
при и з п о лз у в а н е на механизирани способи за транспортиране. Студената
обработка на детайлите, металорязането, шлайфането, полирането, точе­
нето и д р у г и операции о п р е д е л я т , както се спомена вече, значителен д я л
иа очния травматизъм.
В . К у з м и н и Б . Д о б р е в у нас са проучвали производствените злополуки
в три водещи машиностроителни предприятия з а периода 1963—1965 г.
Т е са установили значително по-високи интензивни показатели от тези,
които cei а характеризират травматизма в този отрасъл. Разглеждането на
злополуките в сравнителен аспект поотделно з а производствените работ­
ници и И Т Р (вк.т. и администрацията) са показали, че честотата и тежестта
им са били неколкократно по-слабо изразени, което недвусмислено посочва
професионалната обусловеност на производствения травматизъм всред
работниците.
В ЗМЛ\ — г р а д София, най-високи интензивни показатели са установени
в леярния цех, с л е д това в ковашко-пресовия цех и механо-монтажните
цехове и значително по-ниски в останалите цехове и отделения на предприя­
тието.
Р а з л и ч н о е било разпределението на професионалните травми и по от­
делни професии л а ж е и в рамките на един и същи цех. Така в леярните це­
хове най-много трудови злополуки са имали работниците, обслужващи
топилните нещи (вагрянките) и леярните, следвани от формовчиците,
избивачите и чистачите па отливки. В К С Д «Г. Кирков» — град София,
най-много са били засегнати котлярите и тръбарите, следвани от пресьо-
рите и оксиженистите (електроженистите).

137
 Най-чссто злополуките са засягали горните крайници (43,23%); долните
крайници (31,47%); главата и шията (20,86%); туловището (2,07%) и т. и.
П о характер на настъпилите увреждания най-голям е бил относителният
д я л на контузиите иа горните и долните крайници, попадането иа чужди
тела в окото, порезните и ирободните рани, фрактурите и д р .
В л . Бояджиев и други автори са проучили у нас производствения трав-
матизъм в корабостроителната промишленост. Резултатите от тези проуч­
вания подчертават голямото значение иа професионалните З Л О П О Л У К И като
проблемна патология за машииостроителиата промишленост въобще и в
частност за корабостроенето (като едни съвременен и важен подотрасъл иа
машиностроенето в пашата страна). В ъ з основа па задълбочени изследвания
авторите правят следните по-важни изводи; 1. Професионалните злополуки
в корабостроителната промишленост се характеризират с по-високи ин-
тепзивпи показатели при сравнение с наличните данни за други машино­
строителни предприятия поради наличието на извънредно широк комплекс
от производствени процеси, работа с иай-разнообразни машини и съоръже­
ния и често пъти с малки и неудобни помещения (иа самите кораби) и др.
2. 11ай-голям е относителният д я л на злополуките с трудозагуба до 3 дни
(42,85%). 3. Най-много са засегнати работниците от дърводелно-бояджин-
ския цех (11,11 %), железокорпусния цех (9,52%) и тръбариия цех (8,04 %).
4. Най-често с е поразяват горните крайници (42.30%), следвани от дол­
н и т е — 2 8 . 0 0 % , очите — 17.40% и шията — G%. По вида на злополуките
на първо място са раните на различните части на тялото — 3 8 , 3 0 % ; на второ
място контузиите 23,40% и ф р а к т у р и т е па к р а й н и ц и т е — 12.30%.
Ннтересни промени т ъ р п я т през последните н я к о л к о години заболява­
нията на стомашно-чревния т р а к т (включително язвената болест), невро­
зите и хипертоничната болест. Д а н н и т е показват, че темпът иа увеличение
при т я х е много по-изразен, отколкото при някои други отрасли.
К ак т о се изтъкна вече, съществен проблем в машиностроенето представ­
л я в а т и заболяванията на женските полови органи. Важността на проблема
се определя от факта, че в машиностроенето въпреки средната фемиииза-
пия па отрасъла посочените групи заболявания имат ио-висок коефициент
на тежест, отколкото в типично феминизирапи отрасли — текстил и шивачно-
т р и к о т а ж и а промишленост. Всичко това на л аг а да се направи преоценка
на работните места в машииостроителиата промишленост, на които могат
д а работят жени, както и да се засилят мерките за подобряване о х р а н а т а па
женския т р у д в този отра с ъ л.
З а б о л я в а н и я т а иа опорпо-двигателпия а п а р а т напоследък също т а к а се
оформят като водеща група във в р ъ з к а с все по-голямото използуване на
поточните и конвейерии методи на работа. Т а к а през последиите три години
в Е л е к т р о к а р п и я завод «9 септември» тези заболявания излизат на 3-о
или 4-о място по отношение иа тежестта. Подобно е положението и в д р у г и
маши построи тел и и предприятия.
З а б о л я в а н и я т а па периферната нервна система намират значително раз­
пространение в машиностроенето. Иитеизивиите показатели на тези забо­
л я в а н и я са над средните за страната и подреждат отрасъла веднага след кора­
бостроителната промишленост, дърводобива, рудодобива и текстила.
О т професионалните з а б о л я в а н и я , както е известно, най-голямо значе­
ние има силикозата. От всички надземни прахови обекти в машиностроенето
най-рано и п най-голям брой се д о к а з а х а силикозии з а б о л я в а н и я . Р и с к ъ т
е из р аз е н п леярното производство, особено при процесите на избиване, по­
чистване и шмиргеловаие пя отливките, както и при земеприготвителните
работи. С решителните мерки, които се взеха в страната за ликвидирането

138
 иа пясъкоструйното почистване па детайлите, д о голяма степен беше нама­
лена опасността о г настъпването на такива заболявания. В тази насока
имат значение и внедрените нови технологии па леене, при които не с е из­
ползува като елемент леярската пръст.
Пневмоконпознте имат съществено значение и за професионалната г р у п а
па електрозаварчиците. /О. Божинов (1971) установява пневмокониоза у
10% от електрозаварчшшге при К К З «Г. Димитров» — град Варна, рабо­
тили в затворени и полузатворени пространства повече ог 3 години. Ка­
саело се е за доброкачествено протичащи пневмокониози с преобладаващо
механично натрупване па прах с високо ж е л я з н о с ъ д ъ р ж а н и е и слаба фиб-
рсзогенпост, поддаващи с е и а о б р а т н о развитие.
Е . И . Воронцова (1960) съобщава, че при изследването па 1041 електро-
заварчиии е открита пневмокониоза у 137 лица. Ог тях 0 7 "о с пневмокониоза
1 степен, 2 1 . 9 9 п о — И степен и 11,1 "о — с кониотуберкулоза. Числото
на заболелите е нараствало с увеличение па с т а ж а и възрастта им. Според
автора иневмокониозите, които с е развиват като следствие па вдишването
на прахови аерозоли при електрозаварочна работа, могат д а бъдат отнесени
към смесените пневмокониози, тъй като за тяхното възникване етиологично
значение имат ие само железните окиси, по и окисите иа мангана, силициевият
двуок и с и ф л у о р н и т е съединения.
Същият автор п р и в е ж д а дапии. от които с е вижда, че при неврологич­
ното изследване на 450 заварчици у 6 с намерена манганова интокси­
кация .
П о въпроса з а характера па ппевмокоииозите. тяхното разпространение
и агресивността на праховите аерозоли при заварочиа работа в литерату­
рата съществуват противоречиви данни. Редица западни автори приемат, че
с е касае за сидероза, д р у г и — ч е се касае за маиганокониоза.
Молканов, К р а п у х и н а и д р у г и автори считат, че пневмокониозата на елек­
трозаварчиците представлява една сидеро-силикоза.
Едно от честите професионални заболявания в машиностроенето б е з с п о р н о
е фотоофталмията, която се получава под действието па ултравиолетовата
радиация при провеждането на електрозаваряването. N нас повечето от
случаите па електроофталмпя не се регистрират и обявяват, което д о из­
вестна степен показва, че очните у в р е ж д а н и я , които настъпват в тези с л у ­
чаи, са леки и завършват в по-големия брой от заболяванията с пълно, без-
дефектно възстановяване па зрителния анализатор.
Във връзка с изразепосгта на физичните и токсикохимичиите фактори
на работната среда са възможни и редица други професионални у в р е ж д а н и я
(описани и характеризирани на съответното място). От тях най-съществсно
значение имат хроничните интоксикации) иа първо място с органичните
разтворители и контактното к о ж н о и алергично действие иа различните
активни химични вещества и субстанции, които се използуват в машино­
строенето.
Л . К . Х о ц я н о в и С. С. Шсфср, разглеждайки заболеваемостта и травма-
тизма в машиностроителните предприятия в СССР, посочват структура на
заболеваемостта, близка д о тази. установена в нашата страна. Незначител­
ната разлика в интензивните показатели за някои групи заболявания (кожни
гнойни заболявания, ревматизъм, стомашно-чревни заболявания, болести
на сърцето, хипертонична болест, язвена болест и др.) в отделните подот­
расли иа машиностроителната промишленост авторите свързват не толкова
с влиянието иа професионалните производствени фактори, колкото с раз­
личия главно във възрастово-половия състав па работещите.

139
 Освсi! това авторите посочват, че в машиностроителната промишленост
се установява понижение на показателите на заболеваемостта през периода
1950—1957 г. за следните групи заболявания; кожни гнойни з а б о л я в а н и я ,
стомашно-чревни з а б о л я в а н и я , ревматизъм и болести на сърнето.

Х И Г Л Н И А ПА Т Р У Д А В ПРОИЗВОДСТВОТО
НА А К У М У Л А Т О Р И

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

А к у м у л а т о р н о т о п р о и з в о д с т в о твърде у с л о в н о сс причислява у нас към машинострои­

телната п р о м и ш л е н о с т . Съществените различия в основните производствени процеси,
з н а ч и т е л н и я т п р о ф е с и о н а л е н риск за настъпване на оловни интоксикации и г о л я м о т о
р а з в и т и е на а к у м у л а т о р н а т а п р о м и ш л е н о с т в страната налагат краткото самостоятелно-
р а з г л е ж д а н е на т о з и п о д о т р а с ъ л .
К л а с и ч е с к а т а т е х н о л о г и я за п р о и з в о д с т в о т о на О Л С Е Н И г ь \ м у . т п е р и ( г о я т о е н а й
р а з п р о с т р а н е н а у нас) се с в е ж д а д о следното:
1. Чистото о л о в о вт.в в и д на б л о к о в е или гопки с е подава в мелници за смилането м у на­
п р а х . Ири този п р о п е е п о - г о л я м а част от о л о в о т о (до GC—70%) с е о к с и д и р а . И з п о л з у в а -
ните мелници в повечето с л у ч а и са м е х а н и з и р а н и , но често се налага ръчното подаване н а
о л о в о т о в тя.\.
С л е д п р о ц е с а на с м и л а н е т о о л о в н и я т п р а х посредством шпекови устройства се подава
във варели или б у н к е р и (за с к л а д и р а н е ) , а оттам по м е х а н и з и р а н и или п о л у м е х а н и з и р а н и
с п о с о б и — в с м е с и т е л н о о т д е л е н и е , в което посредством взаимодействие с ъ с сярна ки­
с е л и н а и д р у г и реагенти (бариев с у л ф а т , с а ж д и , л и г н о - с у л ^ о н а т и ) се превръща в пасто-
о б р а з н а м а с а , която п о - н а т а т ъ к с е и з п о л з у в а за н а с т и р а н е (намазване) на оловните ре­
шетки, с ъ с т а в л я в а щ и о т д е л н и т е елементи на стартерните и тягови а к у м у л а т о р и .
Оловните решетки се отливат в л е я р н о о т д е л е н и е в различни размери в зависимост
от г о л е м и н а т а и мощността на п р о и з в е ж д а н и т е а к у м у л а т о р и от оловно-антимонова сплав
(4 — 7 ü o антимон).
И а с т и р а н е т о на о л о в н и т е решетки се осъществява на специални пастир-машики, к а т о
т я х н о т о з а р е ж д а н е с пастообразинта маса о б и к н о в е н о става но ръчен начин. Пастира-
ните решетки, наречени плочи, се и з с у ш а в а т при температура о к о л о 60° С в електрически
или п а р н и с у ш и л н и . С л е д и з с у ш а в а н е т о те сс п о д р е ж д а т в палети и се оставят да п р е с т о я т
за с р о к от 2 — 3 д н и , з а д а се осъщсстви процесът «узряване», т. е. д о о к и с л я в а н е на е л е ­
м е н т а р н о т о о л о в о , о с т а н а л о в пастата.
П о - н а т а т ъ к « у з р е л и т е плочи» се о б р а б о т в а т във формовъчния участък чрез потопява­
н е т о им във в а н и , пълни с разтвор на с я р н а киселина и при п р о п у с к а н е на е л е к т р и ч е н
ток п р е з в а н и т е . З а сметка на този пропее се получават п о л о ж и т е л н о и отрицателно з а р е ­
дени п л о ч и , к о и т о с л е д това п о д л е ж а т на и з с у ш а в а н е в електрически или парни с у ш и л н и .
Г о т о в и т е плочи с л е д ръчно п р е м а х в а н е на «технологичните ушенца» постъпват в мон­
тажните отделения.
М о н т а ж н а т а работа се извършва на конвейер посредством и з п о л з у в а н е т о на с п е ц и а л н и
м о н т а ж н и п р и с п о с о б л е н и я . З а в а р я в а н е т о на изводите към полюсите на отделните е л е ­
менти (съставени от п о л о ж и т е л н о и о т р и ц а т е л н о з а р е д е н и плочи) става с водородно-кис-
л о р о д н н г о р е л к и . И з в ъ р ш в а се с е п а р и р а н е на елементите с о г л е д и з о л и р а н е т о на отри­
цателните и п о л о ж и т е л н и т е плочи, с л е д което елементите се поставят в специална д и е л е к ­
трична а к у м у л а т о р н а к у т и я , и з р а б о т е н а от ебонит. По-нататък се осъществява з а л и в а ­
нето с ъ с с м о л а (асфалт и д р у г и примеси) на капачките на а к у м у л а т о р а и з а в а р я в а н е иа
междуелементните съединители.
П р о и з в о д с т в о т о на кутии з а а к у м у л а т о р и и капачки се извършва в отделен, с а м о с т о я ­
телен цех (ебонитов). В к а у ч у к о в и смесители се поставя к а у ч у к , с я р а , ускорители (ал-
такс, тиорам, каптакс и д р . ) и пълнители (каолин, ебонитов п р а х , шлифермел), като с е
получава основната смес з а п р о и з в о д с т в о т о на ебонитови и з д е л и я . Н а р я з а н а т а в опреде­
лени размери е б о н и т о в а маса се подава п преси з а отпресоване на кутии и капачки. С л е д
д о п ъ л н и т е л н а м е х а н и ч н а о б р а б о т к а кутиите и капачките се и з п р а щ а т в монтажния о т д е л .
Готовите а к у м у л а т о р и постъпват в складови помещения о б и к н о в е н о г о м е х а н и з и р а н
начин (палети и е л е к т р о к а р и или люлченн транспортьори).

140
УСЛОВИЯ НА ТРУДА

М и к р о к л и м а т . Метеорологичните условия в акумулаторното производ­

с т в о не представляват особено голям проблем. По-тежки микроклиматични
условия се създават в л е я р н и т е отделения (особено нри леенето на оловни
топки) и в ебонптовня цех (пресовнте участъци), където през лятото темпе­
ратурите могат д а достигнат 30—35 С, при наличието и на топлинна радиа­
ция. Топлинните натоварвания в посочените цехове обаче са т а к и в а , че
позволяват благоприятно решаване на въпроса посредством провеждането
на съвременни санитарно-технически мероприятия в тази насока.
Шум и вибрации. Ш у м ъ т има определено значение з а условията на труда
в акумулаторното производство. З в у к о в и т е нива в леярните, смесителните
и пастироръчните отделения са около хигиенната норма — о т 82 до 88 d B .
В мелничните отделения и пресовите участъци на ебонптовня цех ш у м ъ т
превишава санитарната норма (90—95 d B ) .
С. Максимов у нас д а в а следните интензивности на шума за някои основни
машини и с ъ о р ъ ж е н ия по време на работа: мелници — 92—93 dB; автомати
з а леене на олово — 82—87 d B ; смесители — 87—88 dB; пастирмашини -
84—85 dB; с у ш и л н и апарати — 87 —88 dB; автомати за леене на дребни
д е т а й л и — 86—88 dB; водородни горелки при извършване на з а в а р я в а н е т о —
9 0 - 9 1 dB; преси — 90—93 d B .
Независимо от факта, че звуковите нива в акумулаторното производство
не са т а к а силно изразени, т р я б в а д а се има пред вид голямата експозиция,
практически равна на работния ден, което при д ъ л ъ г с т а ж може д а доведе
до слухови увреждания. Безспорно общото неспецифично действие па шума
в ъ р х у централната нервна система (особено при комплексно действие с оло­
вото) представлява значително по-голям интерсс. Това обяснява повише­
ната неврологична заболеваемост и големия брой на астено-вегетативните
прояви в с р е д работниците от това производство.
Вибрационният фактор не представлява интерес от хигиенна и профпато-
логична гледна точка. В акумулаторното производство се генерират вибра­
ции при преси, мелници и други съоръжения, като техните параметри са
обикновено в границите па хигиепните норми.
Прах. П р а х ъ т като фактор па средата (извън оловните аерозоли) има зна­
чение главно за ебонитовия цех, в който, както вече отбелязахме, се произ­
веждат кутии и капачки за акумулатори. Основните прашещи операции са;
смилането на материалите и работата с различните пълнители и ускори­
тели и обработката на ебонитовите смеси.
По данни на Х Е И — П а з а р д ж и к например запрашеността в ебонитовия
цех на акумулаторния завод «Методи Шатаров» в а р и р а и следните г р а н и ц и :
при обработка па ебонитови смеси — 7 . 1 — 1 9 . 8 мг/м 3 ; при пресяване па
с я р а — 104—176 мг/м 3 ; при смилане на материалите - 25,3—70 мг/м 3 ; при
бункера за каолин — 14,4—38 мг/м 3 ; при бункера на ебонитови смеси
13,5—86.7 мг/м 3 и т. и.
Общо взето, касае се за среднодисперспи прахови аерозоли, които по своя
веществен състав представляват смес от талк, каолин, серни съединения,
ебонит и д р .
Токсикохимични вещества. Основен неблагоприятен фактор на работната
среда в акумулаторното производство са оловото и неговите окиси, които
под <|)ормата па прахови аерозоли и пари широко замърсяв ат работната
среда на всички основни отделения, включително и тези, в които оловото
ие е елемент па производството (ебонитов цех, заводска лаборатория, адми­
нистративни помещения и д р ).

141
 Висока концентрация на оловото във въздуха на работните помещения
има при използуване на стара и несъвършена технология, при наличие на
ръчни операции (зареждане на .мелници, поти за топене па олово и п а -
стирмашипи, пълнене на варели с оловен прах и пренасянето им в смесител-
ннте отделения и т. п.), при липса на комплексна механизация и автомати­
зация на всички процеси, имащи връзка с преработката на оловото, при
несъвършени саннтарпо-техипчсски съоръжения за борба с оловните аеро­
золи и др.
П о данни на Х Е И в страната при провеждането на различните производ­
ствени етапи в основните отделения иа акумулаторното производство олов­
ните аерозоли варират в следните граници: мелнично отделение — при сми­
лане на оловото 0.10 0.60 v r м-"'; леярно отделение — при леене на
топки — 0.2 0.G мг м3, прп леене на решетки 0.1 0.2 м г м 3 ; бункери
(съдове за поемане иа смляното олово) — 0.4 0.6 M I M :1 ( В някои случаи и
до 0.8 мг м 3 ); смесително отделение — при получаване на оловната паста—
0.2—1.09 м г м 3 ; пастировъчно отделение — при зареждане н пастиране на
оловните решетки 0,05 0,4 м г м 3 ; формовъчно отделение — 0,1—0,2
м г м ; монтажно отделение — 0,2—0,8 мг м 3 ; други помощни отделения
3

(ебонитов цех. електролитно отделение, заводска лаборатория) — 0,01 —

0,07 мг м 3 .
По-ниски концентрации на олово са измерени в А к у м у л а т о р н и я завод —
Търговище, където се произвеждат панцернп акумулатори с по-съвременна
технология и по-пълна механизация и автоматизация на производствените
процеси.
При висока концентрация на оловните аерозоли във въздуха на работ­
ната среда голямо замърсяване на целия интериор иа работните помещения,
замърсяване на кожата и облеклото на работниците с оловни окиси, к а к т о
и при изразената кумулативна способност на оловото, има значителен риск за
настъпване на различни но стенен и изразеност оловни интоксикации.
Резултатите от задължителните периодични профилактични медицински
прегледи на работниците от акумулаторното производство показват, че у
известен процент от тях след едногодишен с т а ж се нозитивират различни
параклинични показатели, свързани с оловната експозиция ( Д А Л К и нор-
фирин в урината, увеличено количество на оловото в кръвта и урината,
увеличаване броя на ретнкулонитите, наличие на пунктирани еритроцити),
което сочи в най-добрия случаи за оловно посителство. Средно от 21 до
30 0(i от всички отравяния, които се установяват в страната през последните
годни и, са за сметка на оловните интоксикации. При това по-голямата част
от т я х идват от акумулаторното производство. Трябва да се изтъкне, чс във
връзка с вземаните мерки и провеждането на периодични медицински пре­
гледи у нас не се допускат т е ж к н оловни иитоксикации, а тези със средна
изразеност са малък процент.
Освен оловото като токсикохимнчен фактор на средата в акумулаторното
производство известно значение имат и сернокиселите аерозоли. Т я х н о т о
отделяне се осъществява във формовъчното отделение, като концентрациите
им в различните предприятия варират от 1.5 до 3,5 мг/м 3 . Наднормените
концентрации т у к са резултат на, общо взето, неефективните локални (бор­
дови) аспирационни съоръжения, с които са обзаведени ваните за формовка
на плочите, бързата корозия на вентилационните съоръжения, атакувани
от сернокиселите аерозоли, нередовното и недостатъчното използуване на
доброкачествени пенптелп (за недопускане изнасянето на електролитния
разтвор от ваните) и неправилната организация на подаването на приточния
въздух. Благоприятен момент във формовъчните отделения се явява фактът.

142
 че п р о т и ч а н е т о н а с а м н я процес н а ф о р м о в а н е , при койт о с т а в а н а й - и н т е н ­
зивното отделяне на сернокиселнте аерозоли, се осъществява през нощта,
к о г а т о р а б о т н и ц и т е не с е н а м и р а т в р а б о т н о т о п о м е щ е н и е .
Основни професии и т р у д о в процес. Т р у д ъ т н а р а б о т н и ц и т е о т а к у м у л а т о р ­
ните заводи е с в ъ р з а н , н а й - о б щ о к а з а н о , с л е к о и с р е д н о т е ж к о н а т о в а р в а н е
(от 2 . 5 д о 5 к к а л м н н . ) . В п р е д п р и я т и я , к ъ д е т о все о щ е п р е о б л а д а в а т р ъ ч ­
ните о п е р а ц и и и н е е о с ъ щ е с т в е н а к о м п л е к с н а м е х а н и з а ц и я , ф и з и ч е с к о т о
н а т о в а р в а н е ^ о ж е д а б ъ д е и п о - и з р а з е н о . Т о в а особено в а ж и з а м е л н и ч н и т е
и л е я р н и т е о т д е л е н и я , а к о н е е н а л и ц е м е х а н и з и р а н о т о им н а т о в а р в а н е с
о л о в о и з а н я к о и р ъ ч н и о п е р а ц и и по п о в д и г а н е т о и п р е н а с я н е т о и а р а з л и ч н и
м а т е р и а л и и готова п р о д у к ц и я .
П р е о б л а д а в а щ а р а б о т н а п о з а е п р а в о с т о я щ а т а , при свободен р и т ъ м н а
т р у д с в а т а дейност. И з в ъ р ш в а н а т а р а б о т а и з и с к в а с р е д н о н а п р е ж е н и е п а
в н и м а н и е т о (с и з к л ю ч е н и е п а м о н т а ж н и т е ц е х о в е , к ъ д е т о е не обходимо по­
вишено внимание) и средна к в а л и ф и к а ц и я от страна на работниците. Т р у ­
д о в а т а д е й н о с т е с в ъ р з а н а п о н я к о г а с ъ с статични п о л о ж е н и я н а т я л о т о , с ъ с
з н а ч и т е л н а п о в т а р я е м о с т н а и з в ъ р ш в а н и т е работни о п е р а ц и и и с р е д н о и з ­
р а з е н а м о н о г о н н о с т ( м о н т а ж н и ц е х о в е , п р п поточни методи з а м о н т а ж а н а
акумулаторите).
О с н о в н и я т професионален р и с к е с в ъ р з а н с г о л я м а т а в ъ з м о ж н о с т з а н а ­
стъпване на оловни интоксикации, хронични изменения в горните дихателни
пътища за сметка на сернокиселнте н праховите аерозоли, простудни забо­
л я в а н и я , стомашно-чревни заболявания, злополуки и д р .

ХИГИЕННИ М Е Р О П Р И Я Т И Я

Р а д и к а л н о т о о з д р а в я в а н е на у с л о в и я т а н а т р у д а в а к у м у л а т о р н о т о п р о и з ­
водство м о ж е д а с е постигне преди в с и ч к о с и з п о л з у в а н е т о н а нови с ъ в р е ­
менни т е х н о л о г и и , с ъ з д а в а щ и в ъ з м о ж н о с т т а з а к о м п л е к с н а м е х а н и з а ц и я и
а в т о м а т и з а ц и я н а в с и ч к и п р о и з в о д с т в е н и п р о це с и, с в ъ р з а н и с п р е р а б о т в а ­
нето и и з п о л з у в а н е т о н а о л о в о т о .
П р и т о в а с ъ щ е с т в е н о з н а ч е н и е и м а з а т в а р я н е т о , к а п с у л и р а н е т о н а всички
м а ш и н и и агрегати, създаващи възможности за замърсяване иа работната
с р е д а с о л о в н и а е р о з о л и и м е х а н и з и р а н о т о з а т в о р е н о (най-добре пневма­
тично) т р а н с п о р т и р а н е н а о л о в н и я п р а х но п ъ т я н а неговото п о л у ч а в а н е и
преработване. Т а к а например т р я б в а д а се използуват напълно механизи­
рани и автоматизирани мелници с дистанционно управление и безпрашно
поемане и т р а н с п о р т и р а н е н а о л о в н и я п р а х д о с ме с ит е л нит е о т д е л е н и я ,
пълно у к р и т и е и капсуловане на смесителните и пастировъчните машини и
м е х а н и з и р а н о т о им б е з п р а ш н о з а р е ж д а н е , в н е д р я в а н е н а н а п ъ л н о м е х а н и ­
з и р а н о и а в т о м а т и з и р а н о л е е н е н а о л о в н и топки и всички о с т а н а л и д е т а й л и
при автоматичен к о н т р о л з а п о д д ъ р ж а н е н а т е м п е р а т у р а т а з а т о п е н е н а
о л о в о т о в ъ в в ъ з м о ж н о н а й - н и с к и т е г р а н и ц и (обезателно под 500' С), пре­
м а х в а н е т о д о м а к с и м у м н а р ъ ч н и т е о п е р а ц и и при м о н т а ж а н а а к у м у л а т о ­
рите, м е х а н и з и р а н е т о на всички процеси по п р е н а с я н е т о и а м а т е р и а л и и
готова п р о д у к ц и я и т. н.
В н е д р я в а н е т о в производството н а безоловни а к у м у л а т о р и ( ж е л я з о - н и -
к е л о в и ) с ъ щ о т а к а е един ефективен начин з а н а м а л я в а н е б р о я н а работни­
ц и т е в а к у м у л а т о р н о т о производство, к о и т о б и х а о с ъ щ е с т в и л и професио­
нален контакт с олово.
С ъ щ е с т в е н о з н а ч е н и е има н п р о в е ж д а н е т о н а н а д е ж д н и с а н и т а р н о - т е х н и -
чески м е р о п р и я т и я , и м а щ и з а ц е л х в а щ а н е т о н а м я с т о и и з в е ж д а н е т о и з в ъ н

143
работните помещения на оловните аерозоли и други токсични нокси — на
първо място сернокиселите аерозоли от формовъчните отделения.
З а целта машините и съоръженията — източници на вредни отделяния,
трябва да бъдат снабдени с правилно проектирани и добре изпълнени ло­
кални аспириращи съоръжения. При устройство на бордови аспирационни
с ъ о р ъ ж е н и я във формовъчните отделения т р я б в а да се има предвид, че тях­
ното изпълнение трябва да се осъществява с материали, които не се подда­
ват на силно изразеното корозионно действие на сярн ата киселина.
Особено внимание т р я б в а д а се обърне на хигиенизирането на занрашва-
щите процеси в ебонитовите цехове и аспирирането на праха от всички пра-
лообразуващи машини и съоръжения.
Аспирираните дебити от всички машини и агрегати т р я б в а д а се компен­
сират чрез устройването на вк а рва ща та механична вентилация, която д а
осигурява чистотата на подавания въздух и неговото правилно разпределе­
ние с оглед в работната зона около дихателните органи на работниците да
с е създава необходимото с в р ъ х н а л я г а н е , което да не позволява поемането
на отделящите се нокси. Основен и важен принцип, о с и г у р я в а щ добри ка­
чества на вкарвания въздух и не допускащ замърсяването на атмосферния
въздух, е предварителното очистване на аспирираните въздушни маси преди
пускането им навън.
Съществено значение за подобряване условията на труда има строгото
т е р и т о р и а л н о обособяване на отделните цехове и отделения и създаване на
условия в работните помещения за редовно, ефективно почистване на ма­
шини, съоръжения, подове и стени от осадения оловен прах (гладки стени
и подове), позволяващи хидропочистване, пневматично почистване на мо-
мещенията и т. н .
Важен момент е и спазването на строга и добра технологична дисциплина,
която възпрепятствува голямото разсейване на оловото и контакта
с него.
Голямо значение за намаляване риска от оловни интоксикации има из­
ползуването на специално работно облекло и лични предпазни средства,
пълна забрана за хранене и пушене в работните помещения или извършва­
нето на тази дейност със замърсени с оловни окиси ръце, разгръщането на
мероприятия за отстраняване на в с я к а к в а възможност за замърсяване с
оловни аерозоли на помещения за почивка, хранене и приготовляване н а
х р а н а т а и т. и.
Създаването на условия за поддържането на висока лична хигиена (не-
колкократно измиване на ръцете, лицето и устната кухина) и задължител­
ното изкъпване след работа (задължително устройване на бапя санпро-
пустнпк) имат изключително значение за намаляване на количеството на
поетото олово и възпрепятствуване на пренасянето му в битовата обста­
новка. В това отношение има значение и използуването па миещи средства,
които свързват оловните окиси в неразтворими и практически безвредни
съединения.
Използуването на акумулаторни кутии, изработени на базата на различни
пластмаси коренно могат д а променят условията на труда в сега съществу­
ващите ебонитови цехове.
; 3 а своевременното отстраняване на оловото, попаднало в организма,
както и за подобряване резистентността на организма спрямо действието на
тази професионална нокса, определено значение има и храненето на работ­
ниците. Отдавна е установено, че алкалните и богати иа калций хранителни
режими, водят до депониране па оловото в организма (главно в костите),
а киселите безкалциеви режими го извличат от неговите депа и повишават

144
нивото м у в кръвта. Н а тази б а з а е внедрено задължителното поседмично
редуване на калциево-алкални и кисели-безкалциеви диети, което с ъзд ава
условия за постепенното и безопасно извличане на оловото от депата и
отстраняването м у от организма.
Отстраняването на оловото от организма б е з опасност за получаването
на високи концентрации в кръвообращението м о ж е д а с е постигне чрез про­
филактично прилагане на медикаменти в умело подбрана дозировка, които
мобилизират оловото и го свързват в безвредни съединения. С подобен
ефект могат д а с е използуват неколкократно през годината и серните мине­
рални воли за балнеолечение.

10 Х и г и ^ ш я а осмо««« о т р а с л и мл и р ^ п м о д с т в о т о
145
 М1Г11Е11Л И Л Т Р У Л А В Т Е К С Т И Л Н А Т А ПРО.МИШЛЕИОСТ

Т е к с т и л н о т о п р о и з в о д с т в о у нас е едни от н а й - р а н о р а з в и л и т е с е о т р а с л и
на н а р о д н о т о с т о п а н с т в о . Сега т е к с т и л н а т а п р о м и ш л е н о с т по с в о е т о р а з в и ­
тие. б р о я на з а а н г а ж и р а н и т е р а б о т н и ц и и о б е м а на п р о и з в е ж д а н а т а п р о д у к ­
ция з а е м а в а ж н о м я с т о в и к о н о м и к а т а на с т р а н а т а . Специфична о с о б е н о с т
на този п р о м и ш л е н о т р а с ъ л е и з р а з е н а т а м у ф е м и н и з а ц и я — н а д 7 5 % от
р а б о т н и ц и т е с а ж е н и (при с р е д н о з а с т р а н а т а о к о л о 4 4 % ) .
Към т е к с т и л н а т а п р о м и ш л е н о с т с е о т н а с я т всички в и д о в е п р о и з в о д с т в е н и
д е й н о с т и и п р о и з в о д с т в е н и о б е к т и , к о и т о имат з а цел п р е р а б о т в а н е т о H J
р а з л и ч н и т е в и д о в е вл акн ест и вещест ва и п о л у ч а в а н е т о на н а й - р а з н о о б р а з н и
текстилни т ъ к а н и .
В л а к н е с т и т е м а т е р и а л и , к о и т о с а о б е к т на текстилната п р е р а б о т к а , м о г а т
д а и м а т р а з л и ч е н п р о и з х о д : р а с т и т е л е н ( п а м у к , л е н , к о н о п , юта и д р . ) , ж и ­
вотински ( в ъ л н а и е с т е с т в е н а к о п р и н а ) и и з к у с т в е н ( и з к у с т в е н а к о п р и н а —
в и с к о з а и н о в и т е синтетични в л а к н а и влакнести с у р о в и н и ) . Н а п о с л е д ъ к
с и н т е т и ч н и т е м а т е р и а л и з а е м а т все по-голям д я л в т е к с т и л н о т о п р о и з в о д ­
с т в о и в е р о я т н о т я х н о т о и з п о л з у в а н е в б ъ д е щ е все повече щ е с е р а з ш и р я в а .
О с н о в н и т е п р о и з в о д с т в е н и етани в т е к с т и л н а т а п р о м и ш л е н о с т н е з а в и с и м о
о т х а р а к т е р а и п р о и з х о д а иа о б р а б о т в а н и т е влакнести вещества с а п р е д е ­
нето, т ъ к а н е т о , и з б е л в а н е т о н а т ъ к а н и т е , б о я д и с в а н е т о и а п р е т и р а н е т о им
и о к о н ч а т е л н а т а о б р а б о т к а на п р о и з в е д е н и т е платове.
П р и е т о е преденето и тъкането д а с е означават с понятието «механична
т е х н о л о г и я на т е к с т и л н и т е влакна», тъй като т у к всички производствени
о п е р а ц и и и о б р а б о т к и и м а т чисто м е х а н и ч е н х а р а к т е р . И з б е л в а н е т о , б о я д и с ­
в а н е т о и а п р е т и р а н е т о н а п л а т о в е т е с ъ с т а в л я в а т. н а р . « т е х н и к о - х и м и ч е с к а
т е х н о л о г и я » (във в р ъ з к а с х и м и ч е с к и т е п р о ц е с и , които с е о с ъ щ е с т в я в а т при
тези производствени операции).
Основните производствени процеси п по-специално преденето и тъкането
с а в и с о к о м е х а н и з и р а н и и н е и з и с к в а т ф и з и ч е с к и у с и л и я о т с т р а н а н а работ­
ниците. С ъ в р е м е н н а т а т е к с т и л н а п р о м и ш л е н о с т във в р ъ з к а с т е х н и ч е с к и я
прогрес непрекъснато с е модернизира и обновява с високопроизводителни
м а ш и н и , поточни л и н и и и агрегати с автоматично у п р а в л е н и е и д р . , к о е т о
с е о т р а з я в а , о б щ о взето, б л а г о п р и я т н о и на у с л о в и я т а на т р у д а .
У н а с н а й - г о л я м о р а з п р о с т р а н е н и е имат п а м у ч н и я т и в ъ л н е н и я т т е к с т и л .
П р и р а з г л е ж д а н е на п р о б л е м и т е на х и г и е н а т а па т р у д а като о с н о в а щ е с е
вземе п а м у ч н и я т т е к с т и л , като щ е с е м а р к и р а т с п е ц и ф и ч н и т е о т к л о н е н и я ,
х а р а к т е р и з и р а щ и в ъ л н е н и я и к о п р и н е н и я т екс т ил.

146
 Х И Г И Е Н А Н А Т Р У Д А В П А М У Ч Н И Я Т Е К С ТИ J
МЕXАНИЧНА ТЕХНОЛОГИЯ

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ИРОИЕСИ

Технологичните процеси в съвременните предачни и п . к а ч н и цехове или п р е д п р и я т и я

м о г а т н а к р а т к о д а се п р е д с т а в я т п о с л е д н и я н а ч и н ; п а м у к ъ т (естествен и л и с и н т е т и ч е н )
постъпва з а р а з б и в а н е и р а з ч е п к в а н е в б а т г ж н и о т д е л е н и я на сортировъчно-батьорни
а г р е г а т и , к о и т о о с и г у р я в а т н е п р е к ъ с в а е м о с т на п р о и з н о д с т г е н и я процес, пневматичен
б е з п р а ш е н т р а н с п о р т ь а о б р а Г о т в а н а т а г л а к н е с т а м а с а от една или д р у г а м а ш и н а , после­
д о в а т е л н о с в ъ р з а н и » а г р е г а т а и а в т о м а т и ч н о т о р е г у л и р а н е на потока п а м у к в отделните
части на цялата производствена л и н и я . Работниците само разтварят балите и з а х р а н в а т
п и т а т е л н и т е р е ш е т к и на б а т ь о р н и я а г р е г а т . Р а з б и т и я т и р а з ч е н к а н п г м у к (в з н а ч и т е л н а
с т е п е н о ч и с т е н о т м и н е р а л н и з а м ъ р с и т е л и ) се н а в и в а н а р у л а с т е г л о о т 15 д о 2 0 к и л о ­
г р а м а , к о и т о се и з м е р в а т и п р е н а с я т п о р ъ ч е н и л и м е х а н и з и р а н ( м о н о р е л с о в к о н в е й е р )
начин в д а р а ч и и т е отделения. Т у к посредством дарачни м а ш и н и п а м у к ъ т преминава п р е з
гттециални и г л и , м о н т и р а ш : на б ъ р з о в ъ р т я щ и се б а р а б а н и , п р и к о е т о н е г о в и т е в л а к н а
се п р о в л а ч в а т и р а з ч е с в а т . И р и т о з и п р о ц е с с е о с ъ щ е с т в я в а и о ч и с т в а н е на п а м у ч н и т е
в л а к н а о т к а п с у л и , с е м е н а и п я с ъ к , к о и т о се з а д ъ р ж а т м е ж д у и г л и т е н а д а р а ч и и т е б а р а ­
б а н и , о т к ъ д е т о п е р и о д и ч н о се п о ч и с т в а т . Р а з в л а ч е н и я т и р а з ч е с а н п а м у к в ъ в в и д на б я л а
п у х к а в а лента се иавива във високи цилиндрични съдове. С л е д дарачната обработка па­
м у к ъ т се п о д а в а н а л е н т о ч н и м а ш и н и ( щ р е к и ) , к ъ д е т о се о с ъ щ е с т в я в а д о п ъ л н и т е л н о т о м у
и з т е г л я н е . С л е д л е н т о ч н и т е м а ш и н и с л е д в а о б р а б о т к а на ф л а е р н и м а ш и н и , н а к о и т о с е
о с ъ щ е с т в я в а п о - н а т а т ъ ш н о т о и зтегляне на п а м у ч н а т а н и ш к а и п ъ р в о н а ч а л н о т о й осук-
в а н е . И м а р а з л и ч н и в и д о в е ф л а е р и с п о р е д н о м е р а т а н а п р е ж д и т е , к о и т о се о б р а б о т в а т .
О к о н ч а т е л н о т о и з т е г л я н е и о с у к в а н е сс и з в ъ р ш в а на п р е д а ч н и м а ш и н и ( р и н г о в е и л и по-
рядко селфактори).
З а п о л у ч а в а н е т о на и а й - в и с о к и н о м е р а п р е ж д а се и з п о л з у в а т г р с б с н о - ч е с а л н и м а ш и н и ,
к о и т о и з ч е с в а т о т п а м у ч н а т а л е н т а в л а к н а т а г.од о п р е д е л е н р а з м е р , с л е д к о е т о с л е д в а
по изложения начин тяхното изпридаье.
Н и с к о к а ч е с т в е н и т е п р е ж д и се и з р г б о т в а т от о т п а д ъ ц и т е , к о и т о се п о л у ч а в а т в р а з л и ч ­
ните е т а п и на п р о и з в о д с т в е н и т е процсси, и кедсброкачествени сортове п а м у к . З а целта
с ъ б р а н и я т м а т е р и а л п р е д в а р и т е л н о се р а з ч е п к в а , р а з б и в а и п о ч и с т в а на с п е ц и а л н и ма­
ш и н и ( п р а ш е н < в ъ л к » ) . И р о и з Е е д е н и т е п р е ж д и се нанивг.т н а ш п у л и , о п а к о в а т се и с е
п р е п р а щ а т з а и з п о л з у в а н е в т ъ к а ч н и я пех н а т е к с т и л н и я к е м б и и а т и л и в с а м о с т о я т е л ­
ните т ъ к а ч н и п р е д п р и я т и я .
В п о д г о т в и т е л н и т е о т д е л е н и я н а т ъ к а ч н и т е ц е х о в е преждг.та се п р е н а в и в а посредством
м о т а л н и м а ш и н и , с л е д к о е т о се и з в ъ р ш в а с н о в а н с т о , т . е. нг.бирането на о с н о в а т а . Б р о я г
и а н и ш к и т е н а о с н о в а т а се о п р е д е л я о т ш и р и н а т а на т ъ к а н т а , к о я т о т р я б в а да се п р о и з ­
веде, и от д е б е л и н а т а н а п р е ж д а т а . Н а б р а н а т а о с н о в а , н а в и т а на с п е ц и а л е н в а л , има з н а ­
ч и т е л н а т е ж е с т — о т 5U д о 1 5 0 к г , к а т о п р е н а с я н е т о н в с л е д в а щ и т е п о д г о т в и т е л н и от­
д е л е н и я често пъти става п о ръчен начин, което изисква значителни физически усилия.
С л е д н а б и р а н е т о н а о с н о в а т а се о с ъ щ е с т в я в а н е й н о т о с к р о б в а и е , т . е. п р о к л е я в а н е т о й с ъ с
с к о р б е л е н р а з т в о р , в който са добавени с а п у н и , м а з н и н и и антисептични средства. Скроб-
ь а н е т о и л и ш л и х т о в а н е т о на о с н о в и т е се н а л а г а , з а д а с е у с и л и з д р а в и н а т а и г л а д к о с т т а
на н и ш к и т е , к о и т о я с ъ с т а в л я в а т , с о г л е д т е д а у с т о я т на г о л я м о т о м е х а н и ч н о о п ъ в а н е ,
к о е т о се п о л у ч а в а п р и п р о ц е с а на т ъ к а н е т о . ^ С а м о т о с к р о б в а и е се и з в ъ р ш в а в с к р о б в а ч н и
о т д е л е н и я на с к р о б в а ч н и м а ш и н и , к ъ д е т о с т а в а р а з в и в а н е т о на о с н о в а т а и п р е м и н а в а н е на
иишките й през специална вана, пълна съе скробвачен разтвор, постъпването й след
т о в а в с у ш и л е н б а р а б а н и н а в и в а н е т о о т н о в о на с п е ц и а л е н в а л . С л е д с к р о б в а н е т о на ос­
н о в и т е с л е д в а т я х н о т о в д я в а н е . З а д а се н а п р а в и в ъ з м о ж н о п р е п л и т а н е т о н а н и ш к и т е н а
о с н о в а т а с в ъ т ъ к а ( п р е ж д а т а , к о я т о се п о д а в а н а п р е ч н о п о с р е д с т в о м с о в а л к а т а ) , в д я в а н е т о
се и з в ъ р ш в а , к а т о в с я к а н и ш к а на о с н о в а т а в с т р о г а п о с л е д о в а т е л н о с т сс п р е к а р в а п р е з
с ъ о т в е т н о т о о т в ъ р с т и е н а р е м и з а и с ъ о т в е т н а т а п л а с т и н к а на б ъ р д о т о .
В ъ т ъ к ъ т се п о л у ч а в а ч р е з п р е н а в и в а н е н а п р е ж д а т а на с п е ц и а л н и к а л е м и .
П р о ц е с ъ т т ъ к а н е се о с ъ щ е с т в я в а ч р е з з а к р е п в а н е основата на т ъ к а ч н и я стан, з а р е ж ­
д а н е на в ъ т ъ к а в с о в а л к а т а и п у с к а н е т о м у в д е й с т в и е , п р и к о е т о се о с ъ щ е с т в я в а п р е п л и ­
т а н е на н и ш к и т е н а о с н о в а т а с в ъ т ъ к а п о с т р о ! ред, к о й т о се о п р е д е л я о т б р о я на и з п о л -
з у в а н и т е р е м и з и и последователността, с к о я т о те преместват н а г о р е едни или други нишки
н а о с н о в а т а . И з р а б о т е н а т а т ъ к а н с е н а в и в а н а с п е ц и а л е н в а л в п р е д н а т а ч а с т на с т а н а .
Г о т о в и т е п л а т о в е се с в а л я т о т с т а н а и се п о д а в а т в о т д е л е н и я з а б р а к у в а н е , т . е. з а о к а ­
ч е с т в я в а н е т о И У , п р е м а х в а н е т о на н я к о и д е ф е к т и , б р а к у в а н е и а д е ф е к т н и у ч а с т ъ ц и и
о р а з м е р я в а н е т о им.

147
 УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Условията па труда в предачните и тъкачните цехове се определят от неблаго­

приятните метеорологични условия, от наличието на прахови аерозоли и
шум, както и от вредни моменти, произтичащи от х а р а к т е р а и организа­
цията на труда.
М и к р о к л и м а т . Неблагоприятните метеорологични условия най-общо с е
свеждат до формирането на високи температури (особено през топлите се­
зони па годината) в съчетание и със значителна влажност на въздуха. Висо­
ката температура се определя от голямото паснщане па работните помеще­
ния с текстилни машини, чиято работа е свързана с отделянето на топлина,
относително големият брой на з а а нга жира ните работници, често пъти нали­
чието па изразена инсолация и д р .
Високата относителна влажност, която е налице в предачните и т ъ к а ч н и т е
цехове, е едно изискване на технологията, което пе може да се избегне. В
предачните отдели поради голямото триене м е ж д у движещите се части на
предачните машини възниква статично електричество, което з а р е ж д а едно­
посочно влакната, които се обработват. Наелектризираните текстилни
влакна обаче се отблъскват, с което съществено се з а т р у д н я в а правилното
протичане на производствения процес. Наличието на по-голямо количество
водни пари във въздуха води до отнемане на електрическия п ъ л н е ж от об­
работваните в л а к н а и създаването на добри условия за качествено предене.
В тъкачните цехове се на ла га поддържането на повишено количество
водни пари. за д а се осигури по-голяма здравина, еластичност и хлъзг ав ост
па нишките па основата (посредством о в л а ж н я в а н е на шихтата, с която са
проклеени) с цел з а предотвратяване честото им скъсване при повишения
опън, па който са подложени при процеса па тъкането.
В старите предачим и тъкачни цехове необходимата влажност се получа­
ваше чрез използуването на различни недостатъчно ефективни вентилаци-
опно-овлажпптелпп устройства и местни, доовлажняващи с ъ о р ъ ж е н и я
(водопроводни инсталации с дюзи, конто механически р а з п р ъ с к в а т водата
в помещението). Н е б я х а редки случаите, когато (поради рязкото намаля­
ване па относителната влажност и на руша ва не на нормалния ход на произ­
водствените процеси) подовете на работните помещения б я х а заливани с вода.
Н я м а пълно единство от страна па технолозите за границите, в които
трябва да се д в и ж а т температурата и относителната влажност с оглед осп-
гуряване па най-правилното протичане па преденето и тъкането.
Р . Ф. Голубович (цитат по Е. А . Пастернак и / / . А . Пахоммчев, 1962) д а в а
като оптимални от технологично гледище следните стойности за темпера­
турата и влагата: 23° С и 5 7 % относителна влажност при предене на ниски
номера прежди; 25° С и 5 3 % относителна влажност — за средни номера
прежди, и 27° С и 5 0 % относителна влажност — за високи номера п р е ж д и .
В СССР се препоръчват като оптимални температури за средни номера
прежда 22 С при относителна влажност 5 9 % . П р и температури около 23 —
26 С е достатъчно относителната влажност да бъде 5 2 % , а при температура
от 28° С е необходима влажност 4 7 % . З а памучните текстилни предприятия
са определени следните метеорологични параметри: за предачни цехове -
температури от 25 до 27 С при относителна влажност 5 0 — 5 5 % ; за тъкачни
цехове — температури от 22 до 24° С при 70—65% относителна влажност и
при едновременна преработка па естествени и синтетични в л а к н а за пре­
д е н е — 23° С и 65% относителна влажност, а за тъкане — 23° С при 7 0 %
относителна влажност. З а тъкането се препоръчва температура 22 с С при
70—75% относителна влажност.

148
 Изложените данни за технологичните изисквания към температурно-
рлажностния режим при механичната технология имат в а ж н о значение от
хигиенно гледище, тъй като те показват, че, общо взето, тези изисквания не
противоречат на хигиенните норми по отношение на допустимите метеоро­
логични условия в производствена обстановка, м а к а р че на п р а к т и к а в
много случаи температурата и вл а га та в нашите предачници и тъкачници
надвишават стойностите, изисквани от те хн олог и ята.
У нас но данни на Х Е И средните стойности на температурата и в л а ж ­
ността при механична обработка на влакнестите материали са изложени в
тгбл. 12.

Т а б л и ц а 12
Стойности на т е м п е р а т у р а т а , относителната влажност и скоростта на движение
на въздуха

С т у д е н и сеяонм Топли сезони

*
Цех. оттеление
температура _^ V м/сек температура V м, с е к
»с-Z ох

П р е д а ч е н цех:

батажно отделение 21.5—25,6' 50—70 0,07—0,12 21 —2Н,50 50—80 0,02—0,72

дарачно о т д е л е н и е 21 —28 С 30—50 0,04-0.2 22-32,4° '50—80 0,02—0,7
предачна зала 1 6 - 2 9 , 3 ° 30—75 0,04 - 0 , 3 2 8 20—32,8° |55—80 0.07—0,46

Тъкачен ц е х

сновилно о т д е л е н и е 16,6—23,5° 3 5 - 6 0 0,01—0,2 22 —280С 40—80 0 , 0 3 - 0 . 1 5

гкробвачно отдел, 15,6—23.6° 32—88 0,03—0,2 28,4—35 0 С 49—70 0.12—0.3
тъкачна зала 20 —25 50—70 0,07—0.35 28 —35°С 54—75 0,6 —1.2

Р аз л и ч н и т е температури и влажности на въздуха, измерени в нашите

текстилни предприятия, се определят от специфичните особености на съот­
ветното текстилно предприятие и от рационалното устройство и ефектив­
ното действие на вентилационно-овлажнителните съоръжения и т. н. Фак­
тически от изложените данни се вижда, че най-неблагоприятни метеороло­
гични условия се създават в предачните и тъкачните зали и за двата сезона,
като съчетанието на температурата и влагата създават в различна степен
в ъ з м о ж н о с т за прегряване на организма па работника. Тези тенденции са
особено силно изразени за тъкачните цехове. Малките скорости на движе­
ние на въздуха не могат да и г р а я т съществена роля за облекчаване на тер-
м о р е г у л а ц и я т а при конкретните у с л о в и я .
В. К у з х и н у нас при измерване па метеорологичния фактор в предачни и
тъкачни п р е д п р и я т и я без наличието па съвременни вентилационни съоръ­
ж е н и я (климатични инсталации) е намерил следните стойности за темпера­
т у р а т а , влагата и скоростта на движение на в ъ з д у х а ;
1. В различните отделения на предачните цехове през топлия с е з о н —
температури от 21.8 до 3 0 . 8 С, отнссителка влажност — от 49 до 6 6 % ,
д в и ж е н и е на в ъ з д у х а — от 0,189 до 0,328 м/сек. и Е Е Т — от 21.1 до 26,2° С.
При това по-ниските стойности на температурите се отнасят за батажните
и д а р а ч н и т е отделения, а по-високите — за предачните з а л и (флаери и рин­
гови машини). П р е з зимния сезон температурите са били от 13 i o 2 9 , 2 '
при относителна влажност от 45 до 7 7 % , скорост н а въздуха от 0,329 до

149
 0,851 м/сек. и Е Е Т — о т 11,3 д о 2 2 , 8 \ По-ниските температури през
с т у д е н и я сезон с ъ щ о т а к а с е о т н а с я т з а б а т а ж н и т е и д а р а ч и и т е о т д е л е н и я ,
а по-високите — з а п р е д а ч н и т е з а л и .
2. В р а з л и ч н и т е о т д е л е н и я н а т ъ к а ч н и т е цехове п р е з т о п л и я сезон: темпе­
р а т у р и о т 2 4 , 5 д о 2 8 , 9 ' С, о т н о с и т е л н а в л а ж н о с т — 6 2 — 6 5 % , д в и ж е н и е н а
въздуха — от 0,185 до 0,227 м/сек. и Е Е Т —21,2—25,4°. П р е з з и м н и я
сезон — т е м п е р а т у р и о т 2 0 , 7 д о 26,6 С, о т н о с и т е л н а в л а ж н о с т о т 5 0 д о
7 6 % и с к о р о с т п а д в и ж е н и е н а в ъ з д у х а о т 0 , 3 7 2 д о 0,590 м / с е к .
С ъ щ и я т а в т о р посочва с л е д н и т е м е т е о р о л о г и ч н и д а н н и з а т ъ к а ч н и т е ц е ­
х о в е в к о п р и н е н а т а п р о м и ш л е н о с т ; т е м п е р а т у р и — о т 2 7 , 8 д о 29,7° С, о т н о ­
сителна в л а ж н о с т - от 53 до 7 7 % , скорост на движение на въздуха — о т
0 , 2 5 0 д о 0 , 7 2 7 м с е к . и Е Е Т — о т 2 3 д о 26,6°. Т е з и д а н н и п о к а з в а т , ч е
т е м п е р а т у р и т е в т ъ к а ч н и т е отдели н а к о п р и н е н и я т е к с т и л с а с р а в н и т е л н о
по-високп о т т е м п е р а т у р и т е в т ъ к а ч н и ц и т е н а п а м у к о - т е к с т и л н и т е пред­
приятия.
Тези по-стари д а н н и и м а т з н а ч е н и е при п р е ц е н я в а н е т о им в с р а в н и т е л е н
аспект с данните, които засега х а р а к т е р и з и р а т метеорологичните условия
в н а ш и т е т е к с т и л н и п р е д п р и я т и я . О т т я \ се в и ж д а , че особено б л а г о п р и я т н и
и з м е н е н и я в м е т е о р о л о г и ч н и т е е л е м е н т и не с а н а с т ъ п и л и , к а т о в с и ч к о т о в а
м о ж е д а се о б я с н и с ф а к т а , че в м и н а л о т о г ъ с т о т а т а н а м а ш и н н и я п а р к в
п р е д а ч н и ц и т е и т ъ к а ч н и ц и т е не е б и л а т а к а с и л н о и з р а з е н а и че и з п о л з у -
в а н и т е т е к с т и л н и м а ш и н и с а б и л и п о - б а в н о о б о р о т н и и с а г е н е р и р а л и но-
м а л к н к о л и ч е с т в а т о п л и н а . Н о в а т а в и с о к о п р о и з в о д и т е л н а т е х н и к а и по-
г о л я м а т а п л ъ т н о с т при р а з с т а н о в к а т а н а м а ш и н и т е и с ъ о р ъ ж е н и я т а води
д о по-високи т о п л и н н и н а т о в а р в а н и я н а р а б о т н и т е п о м е щ е н и я , но т о в а с е г а
с е к о м п е н с и р а с и з п о л з у в а н е т о н а нови, п о - с ъ в ъ р ш е н и в е н т и л а ц и о н н и с ъ о р ъ ­
жения — климатичните инсталации.
Е д н а х а р а к т е р н а особеност н а м е т е о р о л о г и ч н и я ф а к т о р в о т д е л е н и я т а з а
м е х а н и ч н а о б р а б о т к а (особено в п р е д а ч н и т е и т ъ к а ч н и т е з а л и ) е н е г о в и я т
статичен х а р а к т е р . П р о м е н и т е в о т д е л н и т е м е т е о р о л о г и ч н и елементи в р а м ­
к и т е н а р а б о т н и я ден и н а о п р е д е л е н сезон о б и к н о в е н о с а н е з н а ч и т е л н и .
Използуването в последните години на климатични инсталации доведе д о
о щ е п о-п одч е р та н а и п о д д ъ р ж а н а р а в н о м е р н о с т н а м е т е о р о л о г и ч н и т е е л е ­
менти. О т ф и з и о л о г и ч н о г л е д и щ е е д н а т а к а в а с и т у а ц и я води д о и з в е с т н о
«разтрениране» и а т е р м о р е г у л а ц и о и п и я а п а р а т , д о и з н е ж в а н е н а о р г а н и з м а
и и о - т р у д н а т а м у а д а п т а ц и я към р е з к и т е промени на м и к р о к л и м а т и ч н н т е
условия.
О б щ о взето, п р е г р я в а щ и т е у с л о в и я , п р и к о и т о с а пос т а в е ни т е к с т и л н и т е
работници, статичният х а р а к т е р на микроклимата, възможността с л е д з а ­
в ъ р ш в а н е т о п а р а б о т н а т а с м я н а и л и но в р е м е н а п о ч и в к а т а з а и з я в а н а
рязко противоположни топлинни въздействия обясняват големия ръст н а
пр остудн а та п а т о л о г и я в т е к с т и л а . Т р я б в а д а с е п о д ч е р т а е , че в т е к с т и л н и я
о т р а с ъ т и н т е н з и в н и т е п о к а з а т е л и н а т а з и г р у п а з а б о л я в а н и я с а почти в и ­
наги н а д с р е д н и т е з а с т р а н а т а . Г о л е м и я т о т н о с и т е л е н д я л н а п р о с т у д н а т а
заболяемост и повишената влажност са добра основа и з а развитието на
ревматизмалннте заболявания, включително и техните у с л о ж н е н и я .
П р е з т о п л и я сезон п а годината, особено в т ъ к а ч н и т е ц е х о в е в с л е д с т в и е н а
по-изразените прегряващи условия, могат д а настъпят значителни промени
в с ъ р д е ч п о - с ъ д о з а т а система, в с т о м а ш н о - ч р е в н и я т р а к т , в н е р в н а т а с и с т е м а ,
в ъ в водо-солевпя б а л а н с и д р у г и , к о и т о в о д я т д о п о н и ж е н а ф у н к ц и о н а л н а
годност н а о р г а н и з м а , з н а ч и т е л н о п о - р а н н о н а с т ъ п в а н е н а у м о р а т а н н а м а ­
л е н а трудоспособност н а р а б о т н и ц и т е .
 Шум и вибрации. Ш у м ъ т е един от основните неблагоприятни ф а к т о р и
при механичната технология на влакнестите вещества. R предачните и тъ­
качните цехове и предприятия топ се получава при работа па многобройните
и твърде разнообразни текстилни машини — на първо място от предачните
машини и тъкачните станове. У пас се експлоатират предачни машини и
тъкачни станове от най-различен произход (произведени в СССР, П о л ш а ,
Ч е х и я , Г Д Р , Ф р а н ц и я , Швейцария и др.). Съществуват и се и зп олзув ат и
текстилни машини — наше производство.
З в у к о в и т е нива, които се установяват в работните помещения па различ­
ните текстилни предприятия, са в зависимост от броя на инсталираните
машини, техните обороти, техническото им състояние, начина па фундамен-
тиране и т. н. П о изследвания па Х Е И шумът в предачните цехове е от 8 3
д о 95 dB, а в тъкачните — от 95 до 110 dB. По-ниските звукови нива се от­
насят за подготвителните отделения на предачните и тъкачните цехове, а
по-високите — за предачните и тъкачните з а л и .
С. Максимов (1971,1973) д а в а следните данни за шума в текстила: под­
готвителни отделения — о т 82 до 87 d B (средно 81 dB); предачни зали -
89—93 d B (средно 91 dB); тъкачни зали — 95—101 d B (средно 101 d B ) .
С ъ щ и я т автор д а в а и шумовата х а р а к т е р и с т и к а на отделните машини:

Т а б л и ц а 13

Шумова х а р а к т е р и с т и к а н а р а з л и ч н и м а ш и н и в т е к с т и л н о т о производство

Цех, mi шини Ниво ма шума • tili Срелно ниво на шума i JB

1

Подготвителни:
Чепкала 87—88 87
Дараци 83—87 84
Предачни цехове
Флаери 89-92 90
Щреки 88—90 89
Селф актори 86—92 88
Рингови машини 88—90 89
Шпулмашини 84—88 87
Пресукала 90—93 92
Б о б и и а рки 84—88 86
Сновила 78—88 85
Тъкачни ц е х о в е
Тъкачни с т а н о в е 93—107 102
Станове «Янтра» 98—100 100
Автом. с т а н о в е <Ково» 99—101 101
.Механични с т а н о в е 100—102 102
Станове « Ш ь о х н е р » 100—101 101
С т а н о в е «Ат-101» 1С0—101 101
С т а н о в е «АТ-125» 98—100 99
Станове 'Винкенсон» 9 8 — 100 100
С т а н о в е «Стема» 95—97 96
С т а н о в е <Рошер» 95—90 95
Станове «Пиканол» 93—96 95
Станове жакардови 93—95 94

От изложените данни се вижда, че както общите звукови нива, т а к а и на

отделните машини в повечето случаи са па д установената х и г и е н н а порма
н страната. О г отделните текстилни м а ш и н и най-високи звукови нива по-

151
 к а з в а т тъкачните с т а н о в е «Ково», м е х а н и ч н и т е станове, становете «'Пьох-
нер», «АТ-121» «АТ-125» и «Янтра».
В с р а в н и т е л е н а с п е к т с е в и ж д а , че ш у м ъ т в тъкачните з а л и има но-високи
стойности и че в т я х с е с ъ з д а в а п о - г о л я м п р о ф е с и о н а л е н риск з а в ъ з н и к в а н е
и з шумови увреждания.
Е . А . П а с т с р н и к и A . I I . П и х о х ь т с в (1961 г.) по д а н н и о т п р о у ч в а н и я т а
н а м н о г о и з с л е д о в а т е л и сч.общават, че ш у м ъ т в тъкачните ц е х о в е е м е ж д у
9 0 и 100 d B , а при г о л я м а плътност на тъкачните с т а н о в е и д о 105 d B .
Т е з и д а н н и в повечето с л у ч а и с ъ в п а д а т с н а м е р е н о т о при и з м е р в а н и я т а ,
извършени у нас.
Ф. С. Р а в и н с к а я и A . J . Васильева (1968) п р и в е ж д а т с л е д н и т е д а н н и з а
н и в о т о на ш у м а в т е к с т и л н и т е п р е д п р и я т и я на Л е н и н г р а д с к и я район: п р е ­
д а ч н и ц е х о в е — 9 5 — 9 7 d B — при с р е д н а и високочестотна х а р а к т е р и с т и к а ;
тъкачни ц е х о в е - 105— 107 d B — при високочестотна х а р а к т е р и с т и к а . Ав­
т о р и т е о т б е л я з в а т , че автоматичните с т а н о в е с а по-шумни от м е х а н и ч н и т е .
. 7 . Д . К с л ь б с р т п р и в е ж д а д а н н и на Н а у ч н о - и з с л е д о в а т е л с к и я и н с т и т у т
по х и г и е н а «Ерисм ан » за з в у к о в и т е нива в текстилни п р е д п р и я т и я : предачни
м а ш и н и — 96— 103 d B , р и н г о в и м а ш и н и — 1 0 0 — 1 0 2 d B ; автоматични с ъ ­
ветски с т а н о в е — 1 0 5 — 1 1 2 d B ( ш и р о к о л е н т о в ш у м с почти р а в н о м е р н о
р а з п р е д е л е н и е на з в у к о в о т о н а л я г а н е в д и а п а з о н а 63— 8 0 0 0 H z ) . В тъкачни
ц е х о в е , о б з а в е д е н и с чешки и съветски б е з с о в а л к о в и с т а н о в е — 9 6 — 1 0 2 d B r
т. е . п о - н и с к и з в у к о в и нива. о т к о л к о т о с о в а л к о в и т е .
В ъ в е ж д а н и т е н а п о с л е д ъ к б е з с о в а л к о в и с т а н о в е , к о и т о имат по-ниски з в у ­
кови н и в а с н я к о л к о д е ц и б е л а ( 7 — 8 ) . н е могат д а внесат о щ е н я к а к в о р е ш и ­
т е л н о п о д о б р е н и е в о б ш о т о ш у м о в о н а т о в а р в а н е на р а б о т н и т е п о м е щ е н и я .
Е д и н с ъ щ е с т в е н м о м е н т , к о й т о н е т р я б в а д а с е з а б р а в я , е фактът, че при
м е х а н и ч н а т а т е х н о л о г и я на вл акк сст ит е с у р о в и н и ш у м о в а т а е к с п о з и ц и я н а
р а б о т н и ц и т е ф а к т и ч е с к и е равн а н а ц е л и я работен д е н .
И з р а з е н и т е з в у к о в и н и в а на ш у м а в т екст илна т а промишленост, както и
м а к с и м а л н а т а в ъ з м о ж н а е к с п о з и ц и я на ш у м о в о т о в ъ з д е йс т в ие о т д а в на с а
н а с о ч и л и в н и м а н и е т о на м н о г о и з с л е д о в а т е л и , които с а т ъ р с и л и н е б л а г о ­
п р и я т н и т е и з м е н е н и я , които м о г а т д а н а с т ъ п я т в о р г а н и з м а при тези у с л о ­
вия.
У п а с Lie. Алексиева, Х р . Ц о л о в и Ф . К а л о я н о в а (1956) п р о х ч в а т з д р а в н о т о
с ъ с т о я н и е и з а б о л е в а е м о с т т а на р а б о т н и ц и о т текстилния б р а н ш . У 5 7 % о т
и з с л е д в а н и т е тъкачи авторите са открили р а з л и ч н и с у б е к т и в н и о п л а к в а н и я ,
в к л ю ч и т е л н о и шум в у ш и т е . У 6 0 % о т т я х ( п р е д и м н о при м л а д и т е р а б о т ­
нички) е к о н с т а т и р а н о н а м а л я в а н е на д о л о в и м о с т т а на шепотната реч, к а т о
с у в е л и ч а в а н е на с т а ж а с е н а м а л я в а л с л у х ъ т и з а говорната реч. У 6 2 , 9 %
о т о б х в а н а т и т е тъкачки е у с т а н о в е н о н а м а л е н и е на с л у х а и п р о ф е с и о н а л н а
т в ъ р д о у х о с т , като тези промени са с е з а д ъ л б о ч а в а л и с у в е л и ч а в а н е т о на
трудовия с т а ж .
И . Г е ц ц и и Т . М е р л у ц и (1969) при и з с л е д в а н е на 1500 работници о т 4 6
т е к с т и л н и п р е д п р и я т и я , и з л о ж е н и на ш у м о в о в ъ з д е й с т в и е с р а з л и ч н а и н т е н ­
з и в н о с т , н а м е р и л и с л е д н о т о : при шум от 8 0 д о 9 5 d B — н а м а л е н и е на с л у х а
у 8 — 9 % о т и з с л е д в а н и т е ; при ш у м с ъ с с и л а 9 6 — 1 0 0 d B — н а м а л е н и е на
с л у х а у 21 % и при ш у м от 101 д о 106 d B — н а м а л я в а н е на с л у х а у 4 3 % о т
изследваните.
В . Л . З а х о в посочва, че при текстилни работници о щ е п р е з първите 5
години о т т р у д о в и я с т а ж с е п о я в я в а т т ен д ен ци и з а п о в и ш а в а н е на с л у х о в и я
п р а г в о б л а с т т а на 4 к11. С л е д 10 години т р у д о в с т а ж с е оформя т и п и ч н и я т
з ъ б е ц за тази ф р е к в е н ц и я , като с п о-н ат ат ъшнот о у в е л и ч а в а н е на т р у д о в и я
с т а ж п о в и ш а в а н е т о н а с л у х о в и я п р а г в ъ з л и з а с р е д н о на 5 5 d B .

152
 С к р и н и н г о в н т е и з с л е д в а н и я н а л а б о р а т о р и я т а по ф и з и о л о г и я н а т р у д а
к ъ м Х Е И — С о ф и я - г р а д ( Г . Табаков и с ъ т р . ) , проведени в един т ъ к а ч е н
цех. у с т а н о в я в а т , че у 5 4 , 6 0о о т о б х и а н а т и т е р а б о т н и ц и е н а л и ц е н а м а л е н и е
на слуха.
В. . Корнсв (1968) при и з с л е д в а н е и а 3 1 0 т ъ к а ч к и н а в ъ з р а с т о т 17 д о
5 5 години и с т р у д о в с т а ж д о 2 9 години е н а м е р и л 4 степени н а н а м а л е н и е
и з с л у х а , като голяма част от обхванатите работници са имали различно
по степен у в р е ж д а н е н а с л у х а .
Н е л и п с в а т и д о с т а т ъ ч н о о б е к т и в н и д а н н и , к о и т о п о к а з в а т , че с ъ щ е с т в е н о
з н а ч е н и е и м а и н е с п е ц и ф и ч н о т о д е й с т в и е н а ш у м а в ъ р х у о р г а н и з м а и по-
добрата изразеност на някои групи заболявания.
Б . А . Кривоглиз и А . А . Модел о п и с в а т при т е к с т и л н и р а б о т н и ц и о п л а к ­
вания от главоболие, световъртеж, повишена раздразнителност и безсъние.
II. Кнеслевич (1971) при и з с л е д в а н е и а 702 работници о т т ъ к а ч н и т е це­
хове. и з л о ж е н и н а и н т е н з и в е н ш у м (при к о н т р о л н а г р у п а о т 605 р а б о т н и ц и ) ,
н а м е р и л у 17.3°» о т и з с л е д в а н и т е р а б о т н н ц и а р т е р и а л н а х и п е р т о н и я , у
17% — я з в е н а болест на стомаха и дванадесетопръстника, у 33,80о — р а з ­
л и ч н и н е в р о л о г и ч н и р а з с т р о й с т в а . П р и к о н т р о л н а т а г р у п а р а б о т н и ц и по­
с о ч е н и т е з а б о л я в а н и я с а б и л и о т 2 , 5 д о 5 пъти п о - м а л к о и з р а з е н и .
А . Е . Пастсрнак и .4. II. Пахомичев (1961) с ъ о б щ а в а т в ъ з о с н о в а п а из­
с л е д в а н и я т а н а р а з л и ч н и а в т о р и в С С С Р , че п р о д ъ л ж и т е л н о т о в ъ з д е й с т в и е
на ш у м а в текстилната промишленост м о ж е д а доведе до професионална
т в ъ р д о у х о с т и г л у х о т а при р а б о т н и ц и т е с л е д п р о д ъ л ж и т е л е н т р у д о в с т а ж .
И з л о ж е н о т о о п р е д е л я д о б р е з н а ч и м о с т т а иа ш у м а к а т о ф а к т о р в т е к с т и л а
и необходимостта о т р а з г р ъ щ а н е т о н а к о м п л е к с н и м е р о п р и я т и я з а н а м а л я ­
ване на звуковите нива до изискванията на хигиенната норма.
В п р е д а ч н и т е и т ъ к а ч н и т е ц е х о в е и м а т з н а ч е н и е преди в с и ч к о о б щ и т е
в и б р а ц и и , к о и т о с е с ъ з д а в а т при р а б о т а т а п а т е к с т и л н и т е м а ш и н и и с е пре­
д а в а т н а подовете и а р а б о т н и т е п о м е щ е н и я . Д о и з в е с т н а степен т р я б в а д а с е
д ъ р ж и сметка и з а вибрациите на самите машини и възможността за л о к а л н о
в ъ з д е й с т в и е в ъ р х у р а б о т н и ц и т е при к о н т а к т а с т я х . Т о в а в а ж и в п о - г о л я м а
стене}! з а р а б о т а т а с т ъ к а ч н и т е с т а н о в е .
М . Ангелова (1962) п р о у ч в а в и б р а ц и о н н и я ф а к т о р в 9 т е к с т и л н и п р е д п р и я ­
т и я (две п а м у к о - н р е д а ч н и , д в е п а м \ к о - т ъ к а ч и и , д в е в ъ л и е н о - т ъ к а ч и и , д в а
текстилни комбината и една копринена тъкачница). В ъ з основа па получе­
ните резултати авторът д а в а следната характеристика на колебателните
д в и ж е н и я : в и б р а ц и и т е на п р е д а ч н и т е м а ш и н и и м а т н и с к и честоти. Т е з а в и ­
с я т о т о б о р о т и т е н а м а ш и н и т е и се к о л е б а я т о к о л о 13—24 Hz. Стойностите
н а а м п л и т у д и т е с а м а л к и — 0 , 0 2 мм, к а т о с а м о при р и н г о в и т е м а ш и н и д о ­
с т и г а т с р е д н о 0,04 мм. П р е о б л а д а в а т в е р т и к а л н и т е в и б р а ц и и . В и б р а ц и и т е
на памуко-тъкачните"стаиове се колебаят в широки граници. Преобладават
к о л е б а н и я т а с честота 2 6 H z , с а м п л и т у д а д о 0 , 1 4 мм з а х о р и з о н т а л н и т е
и д о 0 . 0 8 за в е р т и к а л н и т е к о л е б а н и я .
П р и и з с л е д в а н е н а о б щ и т е в и б р а ц и и М . Ангелова у с т а н о в я в а , че д о к а т о
в и б р а ц и и т е в п а м у к о - п р е д а ч и и т е з а л и н е п р е в и ш а в а т х и г и е н н и т е норми, т о
в т ъ к а ч н и т е , особено при р а з п о л о ж е н и е т о им п а втори е т а ж и н а л и ч и е т о н а
д ъ р в е н и н е с т а б и л н и подове, те ги п р е в и ш а в а т п с ъ с т а в л я в а т з н а ч и т е л е н
'професионален р и с к при о с е м ч а с о в а т а е к с п о з и ц и я п а р а б о т н и ц и т е .
Р е к о н с т р у к ц и я т а и м о д е р н и з а ц и я т а н а повечето т е к с т и л н и п р е д п р п я т и я ,
н о в о и з г р а д е н и т е производствени мощности, м е р к и т е з а н а с т а н я в а н е н а т ъ ­
к а ч н и т е з а л и н а п ъ р в и е т а ж при с т а б и л н и подове и д о б р о ф у н д а м е н т и р а н е
на текстилните машини б л а ю п р и я т н о измениха вибрационните параметри.
Проведените напоследък изследвания i n вибрационния фактор в иредач-
ните и тъкачните з а л и (от И Х П З и Х Е И ) показват, че. общо взето, той
е в рамките иа хигиенните норми.
С. Максимов (1973) дава следните данни за общите вибрации в отделни
предприятия при различни текстилни машини, измерени па пода, където
стоят работниците (табл. 14).

Таблица 14

Октавни честоти в Hz
П р е д п р и я т и е и м я с т о иа и з м е р в а н е т о
31.5 63 12") 250

Д Н П <Ж- Д и м и т р о в » — Х а с к о в о
на пода м е ж д у д а р а ц и т е 0,1 6 0,12 0.08 0.01
иа пода м е ж д у предачиите м а ш и н и 0,22 0.04 0,02 0.01
Д Н П «Коприна» — Свиленград
на пода при д а р а ц и т е 0,14 0,40 0,07 0.04
на пода при р и м ю в е т е 0.08 0,40 0,04 0,03
на пода м е ж д у становете 0.10 0.08 0.56 0,64
на дърв. с к а р и и ред станоисте 0,14 0,16 0.04 0,06
Д 1 К «Г. Ганев» —- Г а б р о в о
на пода м е ж д у д р е б о в и т е м а ш и н и 0,14 0.08 0.06 0,03
на пода м е ж д у становете 0.18 0.12 0,08 0.01
на д ъ р в е н и т е поставки п р е д становете 0,20 0.16 0.08 0,03
|
Д В Т К «В. Коларов» — Г а б р о в о
на пода при с е л ф а к т о р и т е 0,16 0,08 0.01 0,01
на пода при ринговете 0,02 0,03 0.08 0,01
на пода при п р е с у к а л а т а 0,02 0.01 0,01 0.0!
на пода м е ж д у ринговете 0,12 0.08 0.06 0.01
Д Н П «Буря» — Габрово
на пода м е ж д у с т а н о в е т е 0,36 0.20 0.01 0,001
Т П К «Балкан» — Г а б р о в о
на пода м е ж д у с т а н о в е т е 0.20 0.08 0.04 0.01
на д ъ р в е н и скари п р е д с т а н о в е т е 0.20 0,04 0,04 0.01
па паркета м е ж д у с т а н о в е т е 0.10 0,08 0.04 0,03
Д П П «Бачо Киро» — - Д р я н о в о
на пода м е ж д у становете 0,14 0.08 0,06 0,03
1111 «Успех» — Д р я н о в о
на пода при плетачните машини з а
ластик 0,20 0.08 0,03 0.08
Д П П «Ан. Кънчев» — Трявна
на пода м е ж д у становете 0.14 0,12 0.04 0.01
на дървени с к а р и п р е д становете 0,24 0.48 0.08 0,0!
на пода м е ж д у р и н г о в е т е 0,02 0.02 0,01 0,01

Цитираните нови данни показват, че (с редки изключения) вибрациите не

превишават хигиенните норми. Интересно е. че в някои случаи ( Д И П
«Ан. Кънчев») дървените букови скари влошават вибрациите (на пода те с а
в нормата, а в ъ рх у скарите — леко над нормата).
От всичко изложено следва д а се направи изводът, че специфичните виб­
рационни увреждания не представляват проблем за текстила. Не завис имо
от това смущенията в менструалния цикъл и бременността при значителен
брой текстилни работнички, както и ръстът на гинекологичната заболяе-
мост всред тях би могло да се свържат и с продължителното въздействие на
общите вибрации.
П р а х . Прахът е един от основните и най-широко проучени фактори на
условията на труда в текстилната промишленост. Особено голямо значение

154
 той има при механичната технология на влакнестите вещества, където е
елемент на почти всички производствени операции ТГб принцип в памучните"
и в ленените текстилни предприятия се "създават много по-високи прахови
концентрации, докато във вълнения и копринения текстил прахът е сравни­
телно по-слабо изразен фактор на средата. Непрекъснато увеличаващото се
използуване на синтетични материали в текстилната промишленост също
така, общо взето, водн до намаляване количеството на праховите аерозоли.
Прахът в текстила се явява продукт на механичната (машинната) обра­
ботка на памука, лена, конопа, ютата, коприната, вълната и др. Праховите
частици се подемат във въздуха на работната среда, откъдето се осаждат
по машини, съоръжения, осветителни тела, степи, подове и други, като
широко замърсяват околната среда. Текстилният прах по своя състав е сме­
сен. Състои се от органична съставка (предимно частици от влакнести мате­
риали, които се обработват) и минерална съставка (вследствие замърсяването
на суровината с почвени частици).
Текстилният прах има твърде малко относително тегло, голяма порьоз­
ност и възможност за залавяне на газови молекули (при сухи прахови ча­
стици), което позволява даже при макроскопски видими прахови частици
значително дълго да витае във въздуха на работната среда и да се пренася
на различни места в работните помещения посредством съществуващите
турболентни и линейни въздушни течения.
При механичната технология на памука и другите влакнести суровини
в колкото по-ранен етап на технологичния процес се намира обработката им,
толкова по-голяма запрашеност се установява в работните помещения. Това
означава, че най-високи прахови концентрации се създават при разчепква-
пето, разбиването, провлачването и разчесването на влакнестите суровини
(т. е. в батажиите и дарачните отделения), като запрашеността непрекъснато
намалява при предпреденето, преденето и тъкането.
Количеството иа отделения прах се определя и влияе от много фактори:
качество и замърсеност иа памука и другите влакнести материали, харак­
тер на обработката и техническото състояние на машините, влажност на
обработваните материали и на въздушната среда, начините, които са въз­
приети за периодичното почистване на текстилните машини и работните
помещения, наличието на вентилационни и климатични съоръжения и т. н.
Дисперсността па текстилния ирах, общо взето, е средно изразена. Так1
•според Е . Л . Пастернак и / / . А . Пахомичсв (1961) при обработка на памук
прахът съдържа около 50% частици с големина до 2 микрона, като остана­
лите имат значително по-големи размери. При равни други условия по-го­
лямата влажност води до относително увеличаване иа дребните прахови
частици поради по-добрите възможности, които се създават за по-бързото
утаяване на едрите фракции.
Подобни данни за дисперсността на праха се установяват и от изследва­
нията, извършени от ХЕИ в страната. В Х Е И — Бургас Cm . Иванова уста­
новява в едно памучно предприятие, че около 90% от частиците са били с
големина до 5 микрона. Максималната големина на праховите частици е
била 37—40 микрона, но те са представлявали около 3% от общия брои на
праховите частици. В Х Е И — С т а р а Загора / / . Бараков при измерване
дисперсността па праховите аерозоли в памучно-текстилно предприятие
установява, че около 51 % от праховите частици са с големина до 5 микрона,
29% — о т 5 до 10 микрона и 20% — над 10 микрона.
От трудово-хигиенно гледище съществен интерес представлява относи­
телният дял па минералната съставка в текстилните прахове и аерозоли.
Пай общо казано, минералната съставка в праха е в най-голямо количество

155
 в началните етапи на обработката, като след това тя непрекъснато н а м а л я в а
и с т а в а п р а к т и ч е с к и н е з н а ч и т е л н а по к о л и ч е с т в о при п р о ц е с и т е н а преде­
нето и т ъ к а н е т о .
Т а к а н а п р и м е р д о к а т о м а с а т а н а м и н е р а л н а т а с ъ с т а в к а при п ъ р в о н а ч а л ­
н а т а о б р а б о т к а на в л а к н е с т и т е с у р о в и н и м о ж е д а п р е д с т а в л я в а 50 °ь и по­
вече о т о б щ о т о т е г л о на п р а х а , то при преденето и т ъ к а н е т о този п р о ц е н т е
м е ж д у 5 и 10. О т н о с и т е л н о т о т е г л о и х а р а к т е р ъ т на м и н е р а л н и т е п р а х о в и
ч а с т и ц и с е о п р е д е л я т о т м а с и в н о с т т а п а почвеното з а м ъ р с я в а н е и о т с ъ с т а в а
н а почвите, и к о и т о с а добити с ъ о т в е т н и т е в л а к н е с т и с у р о в и н и . В м н о г о
с л у ч а и р а з л и ч н и т е почви с ъ д ъ р ж а т в з н а ч и т е л н о количество с и л и ц и е в д в у ­
о к и с . което о п р е д е л я в ъ з м о ж н о с т т а м и н е р а л н а т а с ъ с т а в к а п а т е к с т и л н и я
п р а х д а с ъ д ъ р ж а известни к о л и ч е с т в а с и л и ц и е в д в у о к и с . С ъ г л а с н о изс л е д­
ванията па Х Е И в с т р а н а т а в памучния текстил в началните етапи на обра­
б о т к а с и л и ц и е в и я т д в у о к и с е о т 1,8 до 2 , 3 % о т о б щ а т а м а с а н а п р а х а . П р и
преденето п т ъ к а н е т о топ пе с е н а м и р а или се н а м и р а в с л е д и .
Високата влажност на в ъ з д у х а и о в л а ж н я в а н е т о на обработваемите в л а к ­
нести с у р о в и н и е с в ъ р з а н о с о т н о с и т е л н о т о у в е л и ч а в а н е н а м и н е р а л н а т а
с ъ с т а в к а н а п р а х а п о р а д и п о - м а л к о т о п р а х о о б р а з у в а н е и по-бързото у т а я ­
ване па по-грубите текстилни прахови частици.
У нас п ъ р в и т е п о - з а д ъ л б о ч е н и и з с л е д в а н и я н а п р а х а к а т о ф а к т о р н а с р е ­
д а т а в т е к с т и л н а т а п р о м и ш л е н о с т са и з в ъ р ш е н и о т ß . К у з м и н (1956). Т о й
с ъ о б щ а в а з а т в ъ р д е в и с о к и к о н ц е н т р а ц и и на п р а х а в о с н о в н и т е ц е х о в е з а
м е х а н и ч н а о б р а б о т к а и а п р е т у р п и т е цехове, к о и т о сега се с р е щ а т по и з к л ю ­
чение. Т а к а м и н и м а л н а т а и м а к с и м а л н а т а з а п р а ш е н о с т в о т д е л н и т е ц е х о в е
е б и л а в с л е д н и т е г р а н и ц и : б а т а ж н о о т д е л е н и е — 3 8 мг/м 3 ; д а р а ч п о отделе­
н и е — 3 5 м г м 3 и 168 мг м 3 ; предачни з а л и — 8 и 3 8 , 6 мг м 3 ; п р е с у к в а н е —
22 и 3-1 м г м 3 ; т ъ к а ч н и з а л и — 1,2—2,5 м г м 3 и 6 7 , 4 — 1 6 5 мг/м 3 ; д а р а ч н о
о т д е л е н и е — в ъ л н е н т е к с т и л — 12 и 15 м г / м 3 ; предачни з а л и — в ъ л н е н
т е к с т и л — 2 , 7 и 3 , 8 мг м 3 . т ъ к а ч н и з а л и — в ъ л н е н т е к с т и л — 1.9 и 5 , 5 м г / м 3 .
П о данни на Х Е И средната запрашеност в основните отделения на пре­
дачните и тъкачните цехове или предприятия е в следните граници: б а т а ж н и
о т д е л е н и я - 2 , 3 м г м 3 д о 2 0 мг м 3 (средно о к о л о 7 — 8 мг/м 3 ); д а р а ч н и отде­
л е н и я — о т 1,5 д о 12,5 мг м 3 (средно о к о л о 5 — 6 мг/м 3 ); предачни з а л п
0,654 — 5 м г м 3 ( с р е д н о 1.5—2 мг м 3 ); подготвителни о т д е л е н и я в т ъ к а ч н и
ц е х о в е — 0 , 5 — 4 м г м 3 (средно 2 — 3 мг м 3 ); т ъ к а ч н и з а л и — 1—5 мг/м 3 ,
(средно 2 3 м г / м 3 ) .
Н а п о с л е д ъ к п о р а д и з а м я н а н а с т а р и т е д а р а ч н и м а ш и н и с нови ( п о - п р о и з ­
водителни и снабдени с л о к а л н и засмукващи съоръжения) с с създават въз­
м о ж н о с т и ла н а м а л я в а н е н а п р а х о в и т е к о н ц е н т р а ц и и в д а р а ч н и т е о т д е л е н и я .
И з м е р в а н и я т а н а п р а х о в и т е к о н ц е н т р а ц и и п р и с т а р и и нови д а р а ч н и м а ш и н и
( и з в ъ р ш е н и о т Х Е И — С о ф и я - г р а д ) с а у с т а н о в и л и , че п р а х ъ т е в ъ з л и з а л
с ъ о т в е т н о с т 3 , 3 2 д о 6 . 1 6 мг м 3 (средно 4 , 8 7 мг м 3 ) при п ъ р в и я с л у ч а й и о т
1,57 д о 4 . 3 2 м г м 3 (средно 2 , 9 7 мг/м 3 ) з а в т о р и я с л у ч а й .
У/. А . П а х о л т ч е в (1961) при и з с л е д в а н е н а п р а х о в и т е к о н ц е н т р а ц и и в д а ­
р а ч н и т е ц е х о в е п а едно от м о с к о в с к и т е т е к с т и л н и п р е д п р и я т и я е у с т а н о в и л ,
че п р и о б р а б о т к а п а с о р т о в е в и с о к о к а ч е с т в е н п а м у к п р а х ъ т е б и л 2,1 м г / м 3 ,
при о б р а б о т к а н а смесени с о р т о в е — 5 , 9 м г / м 3 и при о б р а б о т к а н а н и с к о к а ­
чествени с о р то ве — 8 , 6 м г м 3 .
О т и з л о ж е н о т о д о с е г а се в и ж д а , че в повечето с л у ч а и при с е га шнот о об­
з а в е ж д а н е и с ъ с т о я н и е н а н а м у ч н о - т е к с т и л н и т е п р е д п р и я т и я у нас к о н ц е н ­
т р а ц и и т е на п р а х а с а в г р а н и ц и т е иа п р е д е л н о допустимите х и г и е н н и н о р м и .
И з к л ю ч е н и я т а в това отношение се отнасят за първоначалната обработка
н а п а м у к а ( б а т а ж н и и д а р а ч н и о т д е л е н и я ) , к ъ д е т о поради н а л и ч и е т о н а пз-

156
 вестни количества силициев двуокис регламентираната у нас норма в някои
случаи се превишава.
Изложените наблюдения заедно с натрупаните данни у нас и в други
страпи за значителната белодробна патология, намерена всред текстилните
работници, създават възможността да се направи преценка, че праховите кон­
центрации, които у нас наи-често не превишават П Л К . всъщност са значителни
и че е необходимо да се разгърнат по-нататъшни мерки за намаляването на
праха, особено в началните етапи на обработката на влакнестите суровини.
Като един неблагоприятен фактор на прошводствената среда в тясна
връзка със запрашеността трябва да се изтъкне и възможното значително
бактериално и микотично замърсяване на въздуха в работните помещения
на текстилните предприятия. Както и количеството на праха, бактериалната
осемененост на въздуха е най-силно изразена в началните етапи на обработ­
ката на памука и другите влакнести материали.
Г. И . Смирнов и Е. В . Гарасько (1973) при изследвания за установяване
на бактериалната замърсеност на въздуха в предачните и тъкачните фабрики
па град .Москва и град Иваново установили най-голяма осемененост в сорти­
ровъчните, батажиите и дарачните отделения и значително по-малка - - в
предачните и тъкачните зали. В сортировъчните цехове авторите са наме­
рили 20 100 колонии м3 въздух, в батажиите и дарачните отделения — 1,5
пъти по-малко, а в предачните и тъкачните зали — 1300—4760 колонии/м 3
въздух. В повечето случаи се е касаело за спорообразуващи и Грам-отри­
цателни пръчки. Освен това са били установени плесенни гъби — пеници-
и у м, аспергилус, мукор и др.
Според Капралов (1974) у пас количеството на бактериите и плесените
във въздушната среда е значително, особено в подготвителните цехове на
текстила, където броят па бактериите в 1 УУ* въздух е от 18 750 до 3? 600,
а на плесените — от 2102 д о 2875.
Тези данни обясняват описаните от много автори различни микотични
заболявания в текстилната промишленост.
Основни професии и трудов процес. Трудът иа текстилните работници от
предачните и тъкачните цехове е, общо взето, високо механизиран и не из­
исква особени физически усилия (обикновен ) 2 3 ккал/м енергоразход),
цо е свързан със значителна иовтаряемост на производствените процеси,
заангажиране иа горните крайници с Извършването иа голям брой работни
движения, монотонност, голяма интеизивност на труда (около 95% от ра­
ботното време е за непосредствено обслужване иа машините и производ­
ствения процес) и изразено нервно-сензорно напрежение. Като се вземат
пр едвид и неблагоприятната изразеност па основните фактори па работната
среда (микроклимат, шум и прах), голямата (почти осем часова) експози­
ция иа вредните производствени нокси, сменният режим на работа и пре­
димно женският състав на работната сила, но съвкупност трябва да се при­
еме, че трудът иа тази категория работници есвър )аи с голямо напрежение и с
изразени рискови фактори за настъпване иа профосионалии увреждания, пси-
хо-сензорна умора и относително по-бързо състаряване и износване на организма.
Една основна и сравнително по-многобройна професия е тази на дарак-
чиите. Те осигуряват развлачването и разчесването на влакнестите суровини.
Пускат в действие и спират дарачните машини, поднасят ватата на подава­
щия (входния) цилиндър, наблюдават производствения процес, контроли­
рат правилното събиране и нареждане на дарачната лента във високи спе­
циални за целта съдове (кани).
Работата на даракчиите протича в свободно изправено положение на тя­
лото, при свободен ритъм и извършване на голям брой еднотипни произ-

157
 водствсни операции с максимална иовтаряемост от 1000 до 3000 пъти иа
смяна. Физическото натоварване е леко (2—3 ккал), не се налага пренасянето
на големи тежести по ръчен и немеханизиран начин, натоварването на зрител­
ния анализатор е нормално и извършваната дейност не предявява особени из­
исквания към вниманието, паметта и квалификацията иа тези работници.
Професионалният риск на даракчиите е свързан със значителната запра­
шеност. при която те работят, и възможността за хронични увреждания на
дихателната система ринити, трахеити, бронхити, включително възник­
ването па хроничното прсфесионално заболяване — б и с и н о з а. Въз­
можни са освен това увреждания на с л у х а и на централната нервна система
вследствие па дългогодишната експозиция па шум. Значителен е и рискът
за професионални з лопол ук и.
Една от пай-широко застъпените професии в механичната технология е
тази на предачките. Една работничка обикновено обслужва няколкостотин
вретена. Основните работни операции, които извършва предачката, са: за-
придапе, своевременно и качествено връзване и запридане па скъсаните
нишки, смяна на празните калеми с пълни, почистване на валяците и
ц я л а т а предачна м а ш и н а от мъх. Положението на тялото прп работа е сво­
бодно стоящо или леко приведено, с необходимост от непрекъснато ходене
за осигуряване па правилното водене па машината и своевременно отстра­
няване на скъсаните нишки. Това води до изминаването на значителен път
за една с м я н а — средно от G до 8 километра и повече.
Физическото натоварване е л е к о — 1,9—2,5 к к а л м, но психо-сензор-
ното натоварване е силно изразено. Работата на предачката е свързана със
значително напрежепие на зрителния анализатор и изисква постоянно вни­
мание, точност п бързина на работните движения. Работата се извършва
с голям брой д в и ж е н и я на ръцете (средно 1000 движения на час) при з н а ­
чителна иовтаряемост на работните операции (над 300 пъти за смяна).
П о данни на М . Мирчев и Л1. Дсчсва вт.в вълнено-текстилно предприятие
средно за един час предачките са извършвали с дясната ръка 1895 движения,
а с л я в а т а — 181G.
Работните движения се извършват обикновено в максималната работна
зона, като се съпровождат със статични движения па тялото.
У с л о в и я т а па труда па предачките са описани н а съответното място, а ек­
спозицията па вредподействуващнте фактори е равна на пелия работен ден
(8 часа). Р е ж и м ъ т па труда е сменен с наличието на нощни смени.
У с л о в и я т а и х а р а к т е р ъ т на труда па предачките са свързани със значи­
телно нервно-сензорно натоварване и с формирането па изразен професио­
нален риск за настъпван 0 увреждания на слуха, изменения в организма,
з а с я г а щ и различни органи и систслп. вследствие па общото неспецифично
въздействие па шхма. изразена простудна патология, увреждане на опорно-
двигателния апарат, нрофеснонални злополуки и д р .
Д р у г а т а най-масова професия е тази па тъкачкпте. Т ъ к а ч к а т а пуска в
действие и спира работата па поверените й станове, наблюдава производ­
ствения процес, връзва скъсаните нишки па основата, като се стреми това
д а става във възможно най-кратък срок, сменя п з а р е ж д а совалката илп
подменя празните бобини с пълни. Т я се д в и ж и непрекъснато между стано­
вете, които обслужва и изминава за една смяна средно от 6 до 8 и повече
километра в зависимост от броя па становете, които обслужва, и т я х н а т а раз-
становка.
Следенето на работата на отделните станове е свързано с напрежение па
вниманието, а търсенето на скъсаните нишки на основата — с н ав еждан е
н а тялото до пълно к л я к а п е и значително напрежение на зрителния анализатор.

158
 Работата па тъкачните изисква голям брой д в и ж е н и я иа ръцете, туло­
вището и к р а к а т а при значителна повтаряемост иа едии и същи производ­
ствени онерации, което внася значителна монотонност в трудовата дейност.
Според изследвания на Х Е И в страната и Центъра но хигиена т ъ к а ч к и т е
извършват с ръцете си от 970 до 1000 д в и ж е н и я иа час.
П о данни на ,М. .Мирчев и Л\. Д е л е в а тъкачките в едно вълненотекстилно
предприятие в София и з в ъ р ш в а т с д я с н а т а р ъ к а средно 1008 работни дви­
жения за един час. а с л я в а т а — 902; с десния к р а к — средно 811 д в и ж е н и я ,
а с левия — 806. Заключението на авторите е, че т а к а в а изразеност па ра­
ботните д в и ж е н и я , извършвани от крайниците, т р я б в а да се прецени от
биофизиологично гледище като неблагоприятен момент в о р г а н и з а ц и я т а
на т р \ д а .
.Многостаночното о б с л у ж в а н е предявява високи изисквания за коорди­
нирана дейност на мускулите на ръцете и зрителния а н а л и з а т о р .
Трудът на т ъ к а ч к и т е не е свързан със значителни физически натоварва­
ния (средно около 2.5 к к а л м), но изисква значително нервно-сензорно на­
прежение. точност и бързина на работните д в и ж е н и я и добра к в а л и ф и к а ц и я .
Факторите на работната среда, които са налице в тъкачните зали (на п ъ р в о
място интензивният шум и п р е г р я в а щ и я т микроклимат), както вече се описа»
са твърде неблагоприятно изразени, а експозицията е р а в н а на ц я л а т а ра­
ботна с м я н а .
Внедряването на новата високооборотна автоматична т ъ к а ч н а т е х н и к а
води безспорно до ио-висока производителност па труда, по от хигиенна
и физиологична гледна точка до значително по-голямо натоварване на
тъкачките. Г . I I . П идол u m кая (1968) отбелязва, че автоматичните станове
не «автоматизират» връзването на скъсаните нишки, която дейност остава
д а се и з в ъ р ш в а от работниците. Т я посочва, че при съвременните автоматични
с т а г о ь е числото па с к ъ с в а н и я т а на нишките на основата (в зависимост от
качеството на преждата) достига до 2 3 0 - 250 иа смяна, докато при старите
бавнооборотии станове — до 35—38. Ето защо времето за извършването на
ръчни операции от 40 70 0о при механичните станове е нараснало на
80 9 5 % при автоматичните. Заключението на автора е. че частичната
м е х а н и з а ц и я в с л у ч а я увеличава напрежението и заангажираността в ра­
ботата. което е свързано с но-бързото настъпване на умора и възможности
з а увеличаване з а б о л я в а н и я т а на периферната нервна система и опорно-
двигателния а п а р а т .
Изложеното д а в а основание условията на труда, при които работят тъ­
качките. д а бъдат преценени като неблагоприятни и водещи до формира­
нето на изразени рискови фактори. Дългогодишната работа при интензивен
наднормен шум може да доведе до различни по степен ув реждан и я на с л у х а
в значителен брой от работниците, както и до съществени отклонения от
страна на централната нервна система. Неблагоприятните метеорологични
условия могат да бъдат причина за съществени промени във функцио­
налното състояние на редица органи и системи (ЦИС, сърдечно-съдова си­
стема, стомашно-чревен т р а к т , водно-солев обмен и д р ), а също така и за
възникването на голям брой простудни з а б о л я в а н и я . Големият брой на из­
вършваните еднотипни движения па ръцете, туловището и долните крайници
са предпоставка за развитието на различни заболяв ан и я на онорно-двига-
твлния а п а р а т (миозити, тендовагипити. радикулити. деформации на пръ­
стите, тендомиозити па рамото, периостити и артрити па ставите). Стоящата
работна поза без възможност за сядане па базата на установяващия се ве­
нозен застой в м а л к и я т а з и долните крайници м о ж е да доведе до разви­
тието на патологични изменения в специфичните органи и функции на жен-

159
ския организъм, до р а з ш и р я в а н е вените на к р а к а т а и формирането на плоско
стъпало. Възможни са и травматични увреждания при работа със становете
или при и з х в ъ р л я н е па совалките им.

Х И Г И Е Н Н И .МЕРОПРИЯТИЯ

Хигиенните мероприятия в предачните и тъкачните цехове трябва да се

насочват преди всичко към подобряване на метеорологичните условия, на­
маляване на прахообразуването и прахоотделяпето (особено при началните
производствени операции), намаляване на шума до хигиенните норми и уста­
новяването па физиологично обоснован режим на труд.
Подобряването па метеорологичните условия и привеждането им з съот­
ветствие с хигиенните изисквания най-добре може да се постигне, като във
всички отделения на предачните и тъкачните цехове се внедряват съвре­
менни вентилационни съоръжения, които по автоматичен начин д а поддър­
ж а т програмираната необходима температура и относителна влажност на
въздуха (т. нар. климатични инсталации). Голямата част от климатичните
инсталации, които се използуват у нас, обаче са устроени и действуват на
адиабатичен принцип, като охлаждането на подавания отвън въздух или
р е ц и р к у л и р а н и я от работните помещения се осъществява чрез финото раз­
пръскване на вода в климатичните камери, които обработват въздуха. По­
ради недостатъчната о х л а ж д а щ а сила на водата (особено през топлите се­
зони) температурите, които обикновено се установяват в тъкачниците (пр i
необходимата от технологично гледище влажност на въздуха) са далеч от
хигиенните норми. Поради това се препоръчва за охлаждането на въздуха в
климатичните камери да се използува артезианска вода. която, както е
известно, се х а р а к т е р и з и р а със значително по-нпска температура ( 8 — 9 0 С ) .
При това през летния сезон ие трябва да се допуска рец и ркулац и ята на во­
дата ппи охлаждането (многократното използуване на едни и същи водни
количества), тъй като поради бързото повишаване па температурата й при
тези условия р я з к о се понижават охлаждащите й възможности. Недопуска­
нето на р е ц и р к у л а п и я на водата се налага и от други важни хигиенни съоб­
ражения отстраняване на възможността за бактериално замърсяване на
въздуха, който се вкарва в работните помещения.
Водата, която се използува за о х л а ж д а н е на въздуха в климатичните съ­
о р ъ ж е н и я . трябва да отговаря па изискванията на д ъ р ж а в н и я стандарт
за питейни води. В случаите, когато през студените сезони е необходимо
д а се прибегне до ре цпрк ула ция па водата, използувана за охлаждан е,
т р я бва д а се установи бактериологичен контрол над нея, както и да се из­
искват мероприятия за очистването й с оглед да се постигнат изискванията
на споменатия вече стандарт.
Високоефективното поддържане на температурно-влажностния режим
в тъкачно-предачните цехове както по отношение на хигиенните, така и на
технологичните изисквания може да се постигне посредством използува­
нето на климатичните инсталации, снабдени с хладилни агрегати. У нас
(особено за южните райони на страната) се налага при проектирането н а
нови и при реконструкцията на стари текстилни предприятия да се пред­
вижда използуването на подобни климатични съоръжения.
Известно понижение на влажността на въздуха в тъкачните зали е въз­
можно да се постигне посредством една първоначално получена по-голяма
влажност па проскробванпте основи. Това може да се осигури посредством
въвеждането па автоматично регулиране влажността на основата при из-

160
лизането й от сушилния барабан на скробовачната машина. Според Е . А .
Пастпернак и 11. А . Пахомичев при 10—12% влажност на основата след
проскробването й нормално протичане на тъкането може да се осъществи при
относителна влажност на въздуха в границите на 56—60%.
Известно облекчаване на терморегулацията в основните цехове на меха­
ничната технология може да се постигне и чрез създаването на по-интен­
зивно движение на въздуха. Л о известна степен това би имало и положи­
телно отражение върху реактивността на терморегулационния апарат на
работниците. В това отношение А . С. К л ю г и н и Е . А . Мальиисва (цитат по
£ . /1. Пастернак) предлагат следните скорости на движение на въздуха при
различните температурни условия, които се създават в текстилното произ­
водство: при 22 —23 С — скорост на движение от 0,25 до 0,3 м/сек.; при
24—25 С — 0 , 4 — 0 , 6 9 м сек.; при 26—27 С — 0 , 7 —1,0 м/сек. и при 2 8 —
30° С — 1,1 — 1,3 V сек.
Борбата с праха има най-голямо значегие за началните ст^пи на обра­
ботката на влакнестите суровини, т. е. и сортировъчните, батажш.те и Д-1-
рачни отделения. .Мероприятията, които трябва да се осъществяват, трябва
д а бъдат насочени както към намаляване на прахообразуването, така и към
недопускане замърсяването на работната среда с отделилия се прах при
производствените процеси.
Радикален начин за намаляване запрашеността в работните помещения
е ; а се прилагат нови съвременни технологии и модерна техника. Сортира­
нето, разбиването и разчепкването на памука и другите влакнести суровини
трябва да се извършва в закрити агрегати, които осигуряват непрекъсвае-
мост на процесите и пневматично предаване на суровината последователно
от една машина на друга. Внедряването на такава технология в повечето
наши текстилни предприятия доведе до решптелпо понижаване иа i р 1ховите
концентрации в багажните отделения — от няколко десетки милиграма на
м 3 до 7—Ö мг/м 4 .
При строителството на нови и при реконструкцията на стари текстилни
предприятия за постигането па по-малко прахообразуване е необходимо
обзавеждането им със съвременни текстилни машини, неводещи до прека­
лено начупване на обработваемите влакна и снабдени с конструктивно
обособени към тях изсмукващи съоръжения и самопочистващи устройства.
По възможност трябва да се обработват доброкачествени влакнести суро­
вини. минимално замърсени с минерални и други частици.
Важен моменг :,и формирането иа голяма запрашеност и работните поме­
щения е периодичното почистване на текстилните машини (особено дарач-
ните) от останалите в тях отпадъци при механичната преработка на сурови­
ните. Особено високи прахови концентрации се получават при ръчното по­
чистване на текстилната техника./Това налага въвеждането на механизи­
рани пневматични способи за почистването на текстилните машини. Каза­
ното важи и за почистването на работните помещения, което требва да с е
осъществява по пневматичен начин посредством използуването иа инду­
стриални прахосмукачки.
З а намаляване на прахообразуването и прахоогделянето във всички слу­
чаи трябва да се осигурява овлажняването или омасляването на обработ­
ваните суровини (в технологично допустими граници). Овлажняването
трябва да с е постига преди всичко посредством поемането на водни пари ог
сьогветната суровина още в складовата база, преди започването на меха­
ничната обработка и в много по-малка степен за сметка на влажността на
въздуха в работните помещения.

161
11 X.initiM И4 си »яи отрили т» нр«т«(»дств<»то
 Омасляването на влакнестите суровини (посредством емулсии от м а с л а ,
основи и вода) повишава еластичността и здравината на влакната и предот­
вратява тяхната голяма чупливост. Омасляването на памука с оглед нама­
ляване запрашеността прп неговата първоначална преработка се прилага
нашироко в Англия и други страни.
В предачните зали е необходимо почистването на ринговите машппл да
става не посредством издухването на праха (с монорелсовн пухообдухватели),
а за сметка на обратния пропее— изсмукване па праха посредством пухо-
см\ кателп.
В тъкачните залп качественото шлнхтоване п определената влажност на
HI:шките ни основата могат да окажат благоприятно влияние за намаляване
па запрашеността посредстпом ограничаване постъпването във въздуха
па работната срсда на голям брои частици от скорбялпия клей.
Бо])бата с праха в текстилните предприятия посредством вентилационни
мероприятия не е много перспективна. Причината .<а това се корени в спе­
цифичните особености на текстилния прах п преди всичко в неговата порьоз­
ност и летливост. Усилването мошноспа на BI птилапнонните съоръжения
и увеличаването на дебитите на нземукапня и вкаран въздух (поради големите
скорости на движение на въздуха, конто се създават в работните помеще­
ния) често пътн може да имат минимален, а понякога и отрицателен е(})ект
върху колнчеството па праха.
Преработването па отпадъци, нискокачествени п силно замърсени влак­
нести суровини, както п на стари парцали трябва да се извършва в отделни
изолирани помещения прп капсулиране п местно изсмукване па праха от
разчепкващите машини. При преработката на стари парнали се n a i a i a
и вземането на мерки за предварителната им дезинфекция, с оглед избягване
възможността за настъпване па ипфекппозна патология.
В редки случаи в текстила се налага и е възможно временното използу­
ване на личнп предпазни средства (противонрашнн респиратори) прп кон­
кретна обстановка, свързана с голямо прахообразуиапе за кратък период
от време.
При провеждането на всички противопрахови мероприятия вътре в цехо­
вете трябва да се вземат във всички случаи и мерки за предотвратяване за-
мъ] с: ването на атмосферния въздух на територията на предприятието и
близката околност поради изхвърлените непречистени от прах вентила­
ционни струи.
Един от най-важните трудово-хигиенни проблеми в текстила е бор6аха
с интензивния шум (особено в тъкачните цехове). Основно лпачшие за на­
маляване на звуковите нива в текстила има изпол !увапето па по-безшумна
текстилна техника. В това отношение вече е натрупан значигелен омиг и са
създадени условия за практическо решаване па въпроса. По принцип кон­
струирането на по-безшумни текстилни машини (на иърио м я с ю станове)
трябва да се базира на премахването па ударния начин па действие на тъ­
качните станове. Интереснп са данните в това отношение на Л . Л- К с . и и с р т ,
който привежда данни за съветския автоматичен стан АТ-120-5. При работа
със совалка станът генерира шум със звуково ниво 98 dB. При работа па
същия стан без совалка шумът се е намалил и е стигнал ;io82dB. а при пре­
махването на ударния механизъм — до 65 dB. Па тази база напоследък
се разработват и широко внедряват безсовалковп ранирни станове или
мнкросовалкови станове, конто се характеризират с по-ниски звукови нива
от автоматичните (8—10 dB).
З а намаляване на шума при работа с текстилни машини (и по-специално
с тъкачните станове) се препоръчва извършването на промяна в профила

162
 н а з ъ б н и т е п а з ъ б н и т е п р е д а п а т е л н и к о л е л а или з а м я н а н а п о с л е д н и т е с
т а к и в а , изработени от устойчика и здрава пластмаса.
Р а д и к а л е н с п о с о б з а н а м а л я в а н е н а ш у м а при р а б о т а т а п а р и н г о в и т е и
д р у г и п р е д а ч н и м а ш и н и м о ж е д а се п о с т и г н е ч р е з з а м я н а т а н а м е х а н и ч н и т е
вретена с електрически или преминаването н а пневматично безвретенно
предене. П о д а н н и н а Л . Д . Ке.и.берт п н е в м а т и ч н и т е пре да ч ни м а ш и н и ,
с ъ з д а д е н и в Ч е х и я с п о м о щ т а п а с ъ в е т с к и с п е ц и а л и с т и , и м а т с 10 2^' d B
по-нпски звукови нива от класическите рингови машини.
И з о л а ц и я т а н а ш у м н и т е т с к с т и л и и м а ш и н и стлцо т а к а т р я б в а д а с е и м а
пред в и д в п р а к т и к а т а . Д о б р а и з о л а ц и я м о ж е д а се постигне к а т о се и з п о л ­
з у в а т п о д л о ж к и о т к а \ ч у к , кече, с т о м а н е н и п п ч ж п п и и д р . . к о и т о с е поста­
в я т м е ж д у м а ш и н а т а и м я с т о т о па нейното ф у н д и р а и е . З а м н о г о д о б р и ре­
з у л т а т и в т о в а о т н о ш е н и е с ъ о б щ а в а Л . Д . КсльОсрт. П р и и з п о л з у в а н е т о п а
п л ъ с т е н с - к а \ ч у к о в и п о д л о ж к и с д е б е л и н а 40 мм общот о п и в о п а ш х м а с е е
н а м а л я в а л о с 1 - 2 »1П. а з а в и с о к и т е честоти — с 5 7 d B . Т о з и и а ч и и п а
п р о ф и л а к т и к а има значение и за i звестно демнфиране на вибрациите. И прак­
т и к а т а в с е пс-чссто се п р и л а г а о б р а б о т к а т а па ш у м н и м а ш и н и ( ь к л . и т е к ­
стилни) със звукопоглъщащи лакове.
В п р е д а ч н и т е и т ъ к а ч н и т е ц е х о в е могат д а с е п р о г е ж д а т и м е р о п р и я т и я з а
п о г л ъ щ а н е и з а г л \ ш а в а н е п а ш у м а . Т о в а се постига посредством компе­
т е н т н о п р о е к т и р а н е и д е б р е и з п ъ л н е н а а к у с т и ч н а о б р а б о т к а па с т е н и т е и
т а в а н и т е н а р а б о т н и т е п о м е щ е н и я ч р е з и з п о л з у в а н е т о па п а п а , п з р а б о . е п п
о т р а з л и ч н и Ш ) v.onoF лт п и щи N ; a u |)иа.';и. П р и ю л я м а в и с о ч и н а па j u O u r -
н и т е п о м е щ е н и я т р я б в а д а с е и з п о л з у в а т п г.одвсстии n i \ м о п о г л ъ щ а щ и г<ла
( е к р а п и ) . А к у с т и ч н а т а с Г р г б о т к а при д о б р о и з п ъ л и е н и е \,()>ке д а п о н и ж и
о б щ и т е нв>кови н и в а с 8 — 1 0 d B .
О с и г у р я в а н е т о и носенето н а л и ч н и п р е д н а пи с р е д с т в а се я в я в а з а н а ­
с т о я щ и я е т а п а б с о л ю т н о н ео б х о д и м о у с л о в и е при п р о д ъ л ж и т е л н а т а е к с п о ­
з и ц и я н а и н т е н з и в е н шум в т е к с т и л н о т о производство. Освен и з п о л з у в а н е т о
па в ъ н ш и и а и т и ф о н и м о г а т д а се п р и л а г а т и в ъ т р е ш н и . Паиосле-дък в м н о г о
с т р а н и ( Ш в е ц и я , С С С Р , Г Д Р и д р . ) ш и р о к о се и з и о л з х в а з а н а п р а в а т а п а
в ъ т р е ш н и а н т и ф о н и (от с а м и т е р а б о т н и ц и ) ф и н а с т ъ к л е н а в а т а (с д и а м е т ъ р
н а в л а к н о т о д о 2 м и к р о н а ) , к о я т о о б щ о взето с е понася д о б р е и пма д о б ъ р
: в у к о з а д ъ р ж а щ ефект . П а т р \ н а п и я т опит по о т и о ш е н и е и п д и в и д у а л и а т а
п р о ф и л а к т и к а п а с л у х о в и я а н а л и з а т о р п о к а з в а , че носенето па качествени
а н т и ф о н и т в ъ р д е м и о ю о т д а л е ч а в а н е б л а г о п р и я т н и т е последствия з а з д р а ­
вето и о б о с о б я в а н е т о на п р о ф е с и о н а л н а т в т . р д о \ х о с т и води д о съхрап-.жа-
пето на е д н а п о - в и с о к а работоспосе.бност.
З а н а м а л я в а н е т о н а ш у м о в о т о вт.здетктвие би и м а л о з н а ч е н и е д а се н а ­
м а л и д н е в н а т а е к с п о з и ц и я и д а се- внедри ио-ранионале'!! р е ж и м па т р у д и
п о ч и в к а от е|ииюлогичпо гледище.
О т извънре^дпо в а ж и о з н а ч е н и е -а б о р б а т а с ш у м а в к - к с т и л п и т е п р е д п р и я ­
т и я е д а с е р а з б е р е д о б р е , че н н т о е д н о от и з л о ж е н и т е н а п р а в л е н и я з а н а м а ­
л я в а н е п а з в у к о в и т е и и в а не м о ж е д а б ъ д е д о с т а т ъ ч н о ее|)ектнвие) и д а о с и г у р и
постигапего на хигиенните норми. Единствепо комплексното прилагапе иа
в с и ч к и и з л о ж е н и м е р о п р и я т и я би м о г л о д а д о в е де д о з н а ч и т е л н и успехи Ü
тази насока.
З а о з д р а в я в а н е и о п т и м и з и р а н е у с л о в и я т а иа т р у д а иа тексти.тиитс р а ­
ботници, з а а н г а ж и р а н и в механичната технология на влакнестите суровиии,
к а к т о и за п о в и ш а в а п е т я х н а т а работоспссобисст е необходимо д а се осъщест­
в я в а т и р е д н и а м е р о п р и я т и я з а с с и г у р я в а и е иа п о - р а ц и о н а л п а физиоло-
ш ч и а о р г а н и з а ц и я иа т р у д а и п р и в е ж д а н е т о иа р а б о т н а т а мебел, м а н т и и т е
и съоръженията в съответствие с ергономичните изисквания.

163
 Голям брой изследвания и проучвания в тази иасока, извършени у нас
и в чужбина, показват, че тези проблеми все още не са намерили своето пра­
вилно решение. Особено внимание трябва да се обърне на следните моменти:
ергономично оптимизиране на текстилните машини и съоръжения; рапиона-
лизания на работните движения на предачки и т ъ к а ч к и и намаляване на
броя и обема па тезп движения; физиологична организация на труда и по­
чивката (внедряването на попе две краткотрайни почивки освеп голямата)
и прекарана па т и х о място (евентуално с музика); намаляване интензифика­
цията на труда (на времето за непосредствено обслужване на машините);
ограничаване и постепенно премахване иа иошиия труд; създаване на усло­
вия за заемане отвреме-навреме на седяща поза посредством използуването
па различни «летящи» или сгъваеми столчета и т. и.

М Е Х Л ИО-Х И М И Ч И Л ОБРА Б О Т К Л

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

Мехаио-химичната обработка иа т ъ к а н и т е се осъществява в т. нар. апретурни ( м о к р и и

сухи) цехове. Готовите т ъ к а н и след т я х н о т о б р а к у в а н о (поради м а л к и я им метраж) се
съединяват посредством съшиването им, к а т о по този начин се образува платнена лента
с дължина 2000—4000 метра и повече. След това лентата се подава на нърлачни м а ш и н и
с цел за изгаряне на влакънцата, п р о м и н и р а щ и над повърхността на плата. Тази опера­
ция се налага, 3J д \ може по-късно да се осъществи качествено боядисване и особено щам-
посване на тъканта. Пърленето се извършва в нърлачни машини, като платът се п р е к а р в а
или през пламъка на бензинови г о р е л к и , или през силно н а г р я т и ч у г у н е н и п л о ч и .
Но-нататък се провежда процесът на обезскробяване, т. е. премахване на ш л и х т а т а ,
с к о я т о е проклеена основата на т ъ к а н т а . За целта платът сс накисва в големи съдове с,
вода. където посредством различни препарати се о с и г у р я в а бързата ферментация на
скорбялата и преминаването н в декстрин. Д е к с т р и н ъ т к а ю водно разтворим се отстранява
посред твом изпиране и промиване на плата.
Ot'e к к р о б в а и и я т плат след тоа i подлежи па избелване. Н а й - н а п р е д се извършва из­
паряването на тъканта в горещи разтвори на натриева основа. Чрез изваряването на па-
м у ч н и ю т ъ к а н и те сс освобождават от мазнините, пектините и восъкообразните вещества,
с което се повишава к а п и л я р и о : т т а на памучното в л а к н о и се о с и г у р я в а в последствие
по-доброто поемане и свързване на багрилата при процесите на боядисването и щампо­
ването. Изваряването се извършва в специални в е р т и к а л н и котли с н е п о д в и ж н и или
подвижни капаци или (в по-новите п р е д п р и я т и я ) —• в х о р и з о н т а л н и к о т л и . И з п о л з у в а ­
нето па вертикалните котли с неподвижни капаци налага влизането на р а б о т н и к а вътре
в т я х (при поставяне и изваждане на плата) като работата протича п р и твърде т е ж к и ме­
теорологични условия и опасност от к о н т а к т н о т о действие на основните разтвори. Във
вертикалните котли с п о д в и ж н и капаци и при хоризонталните к о т л и поставянето на плата
с механизирано и работата на работниците е облекчена.
След изваряването на платовете следва т я х н о т о избелване — най-често с х л о р н и съе­
динения (натриев х и п о х л о р и т ) . При избелването се р а з р у ш а в а т естествените б а г р и л н и
вещества в п а м у к а . Н а т р и е в и я т х и п о х л о р и т или се и з п о л з у в а в готов вид, или се полу­
чава на място от натриева основа и течен хлор при напълно механизирани способи. Иър-
воначално става натопяването на т ь к а н т а за определен период от време в х л о р н и я раз­
твор (г. нар. спиртовка), след к о г т о следва премахването на н е п р о р е а г и р а л и я натриев
х и п о х л о р и т посредством промиването ни плата с л е к о подкиселена вода, при к о н т о про­
цес се отделя хлор в по-големи количества (т. нар. к и с л о в к а ) . След това следва и з п и р а н е ,
промиване и изсушаване на платовете в с у ш и л н и барабани. Напоследък се и з п о л з у в а т
за избелване спсциалии затозрени агрегати, в к о и т о изваряването на т ъ к а н и т е и т я х н о т о
избелване се осъществяват като един непрекъсваем процес, при което се създават у с л о в и я
за радикално оздравяване условията на т р у д а .
След избелването на платовете но-голямата част от т я х постъпва за боядисване и щам­
поване. Боядисването се осъществява в различни съдове и а г р е г а т и (обикновено с т о п л и
или горещи разтвори), к о и т о често са о т к р и т и , а щамповането — па специални щампо-
вачни машини. Зл цзлта се изпол »уват голям брой различни бои и п и г м е н т и ( с у б с т а н т и в н и ,
основни и проявни), к а к т о и помощни реагенти (киселини, основи, соли, с а п у н и и д р . ) .

164
 С л е д б о я д и с в а н е т о с е и з в ъ р ш в а т о п л о и х л а д к о п р о м и в а н е иа т ъ к а н и т е с г о л е м и ко­
л и ч е с т в а в о д а и и з с у ш а в а н е т о им в с п е ц и а л н и с у ш и л н и б а р а б а н и .
Щ а м п о в а н е т о и а п л а т о в е т е и м а з а ц е л д е ( . е н и р а н о т о им м н о г о ц в е т н о б о я д и с в а н е . О с ъ ­
щ е с т в я в а с е на с п е ц и а л н и щ а м п о в а ч н и м а ш и н и п о с р е д с т в о м и з п о л з у в а н е т о на м е д н и
печатни цилиндри (валове), в ъ р х у които са нанесени съответните фигури.
В к о п р и н е н а т а п р о м и ш л е н о с т с е и з в ъ р ш в а и р ъ ч н о ш а м п о в а н е с и з п о л з у в а н е на с п е -
иигглни ш а б л о н и и р ъ ч н о н а н а с я н е на б о я т а п о с р е д с т в о м в а л и и .
С л е д щамповането тъканите се изсушават, като по-нататък и зависимост от използува-
н и т е б о и с е о т п р а в я т з а о с ъ щ е с т в я в а н е на п р о ц е с а с ъ з р я в а н е (т. е . д о б р о т о и т р а й н о ф и к ­
с и р а н е на б о я т а с т ъ к а н т а ) в с п с ц и а л н н м а ш и н и при в и с о к а тсмг:срот\pa, а д р у г и отиват
за пране и промиване.
П р и о к о н ч а т е л н а т а о б р а б о т к а на п л а т о в е т е с е и з ь т р ш в а т я х н о т о а н р п и р а н е , с у ш е н е ,
о ш и р е н и е , и з г л а ж д а н е и т. н. О б и к н о в е н о а н р е т и т е п р е д с т а в л я в а т проклейващи раз­
твори о т нишесте, д е к с т р и н , пластификатори, пълнители и д р у г и , които придават необ­
х о д и м а т а е л а с т и ч н о с т , т в ъ р д о с т и х ^ б а в в ъ н ш е н г и д на п л а т о в е т е . З а п р и д о б и в а н е на
н е м а ч к а е м о с т ( о с о б е н о на в ъ л н е н и т е и в ъ л н е н о - с и н т е т и ч н и т е п л а т о в е ) с е и з п о л з у в а т
а п р е т и на б а з а т а на р а з л и ч н и о р г а н и ч н и с м о л и , к о е т о о т X H I н е й н о г л е д и ш е е с в ъ р з а н о
с в ъ з м о ж н о с т т а з а з а м ъ [ с я в г 1 : е на р г Г о т н а т а ( р е д а с т е х н и т е у о н о м е р и .
Г о т о в и т е т ъ к а н и с е о р а з м е р я в а т , о к а ч е с т в я в а т , н а в и в а т на т о г е в е и сс с к л а д и р а т u
складове за готова продукция.

УСЛОВИЯ ИЛ ТРУДЛ

М и к р о к л и м а т . В апретуриите цехове иа текстила обикновено се формират

неблагоприятни метеорологични условия. Н а много работни места техно­
логичните процеси са свързани с отделянето на топлина,— работата на иър-
л а ч н и т е машини, изваряването на платовете, багренето в топли, д а ж е го­
рещи б о я д ж и й с к и разтвори, работата на сушилните апарати и барабани,
съзревателните и париите машини, апретирането и гладенето иа платовете
и т. н. Освен това поради мокрите процеси непрекъснатото изпиране и про­
миване на платовете след определени производствени операции, откритите
( в повечето случаи) съдове, корита и апарати в работните помещения с е
създава висока относителна влажност па въздуха (обезскробване, и зв аряв ан е
и избелване иа тъканите, приготовляване на бояджийските разтвори и са­
мото боядисване, изпиране и сушене иа т ъ к а н и и т. и.). Сравнително висо­
ките температури, съчетани и с г о л я м а т а относителна влажност, особено
през топлите сезони на годината водят до формирането на прегряващ климат
и до смущение в терморегулационния а п а р а т иа работниците. Особено ви­
соки температури могат д а се получат през лятото в отделенията за калан-
д р и р а н е на вълнени т ъ к а н и .
П р е з студените сезони поради относително по-ниските температури, които
се установяват в основните отделения (избелвачни, бояджийни и перални)
може д а се стигне н д о 100% относителна в л а ж н о с т и кондензация на вод­
ните пари, което води до о м ъ г л я в а н е на работните помещения. В някои
отделения (обезскробване, избелване) поради сравнително ниските темпе­
р а т у р и се с ъ з д а в а възможността за формирането на о х л а ж д а щ м и к р о к л и м а т .
Измерените температури през лятото в наши текстилни предприятия до­
стигат ;:о 30° С и повече при относителна влажност 60—80 0 о. При сушилни
барабани и апарати, както и при каландри за изглаждане иа тъкани темпе­
р а т у р и т е стигат до 3 5 ' С и повече.
В . К у з м и н (1956) у пас въз основа на задълбочени изследвания дава след­
ната х а р а к т е р и с т и к а на метеорологичните условия в текстила ( т е м п е р а т у р а
и относителна влажност):
а. Л е т е н период — пърлачни отделения — 2 8 , 2 ° С при о т н о с и т е л н а в л а ж ­
ност 6 6 % ; избелвачни отделения — 2 8 , 9 С при относителна в л а ж н о с т 8 1 % .
бояджийни отделения — 3 0 С при относителна влажност 7 8 % ; щ а м п о в ъ ч н и

165
 отделения — 3 1 . 6 ' С при относителна влажност — 4 9 % ; перални — 3 1 , 2 С
при относителна в л а ж н о с т — 5 9 ° « ; пералня на вълнени платове — 29,5° С
при относителна влажност 7 8 % ; бояджийни за вълнени платове — 27.8° С
при относителна влажност — 8 7 % ;
б. З и м е н период — нърлачни отделения — 13,9 С при относителна в л а ж ­
н о с т — 9 0 " . . ; избелвачни отделения — 13,2 С при относителна в л а ж н о с т
100 %; бояджийни отделения — 23,2 С при относителна влажност — 8 7 % ;
щ а м п о т . ч и п отделения 27,2 С nj)!! относителна влажност 7 5 % ; перални —
'JH.2 С при относителна влажност 77 Оо; перална вълнени платове — 22 С
при отпоепте.ша влажност 8 2 % ; б ояд жийна вълнени платове — 23 С при
относителна влажност 67 "о.
II. 3 . Израелсон и / / . С. К а п л у н привеждат следните данни за метеороло­
гичните условия в аиретурнитг отделения на текстила; нърлачнп машини —
28—30 С; изваряване п а тъкани в а л к а л н и разтвори — 28—30° С (при н а ­
личието и на топлинна радиация); барабани за изсушаване — 28—35 С
при отпосителна влажност 5 0 % ; бояджийски отделения 24 32 С при от­
носителна влажност 80 ^ ) % .
От изложеното се вижда, че метеорологичният фактор представлява съ­
ществен интерес о: гледище на хигиената на труда и че той е изразен най-
неблагоприятно в бояджийските отделения на текстилните п р е д п р и я т и я .
Шум. Машините и съоръженията в мокрите и сухите апретурпи цехове
па текстила са източник на шум, който обаче далеч не е т а к а интензивен
п сравнение с шума в предачните и тъкачните цехове. Обикновено з в у к о в и т е
нива па по-шумпите машини (сушилни, шардон-машини, д е к а т у р - м а ш и н и ,
перални машини, щамповъчии машини) са около 78 —85 dB. П р и това ек­
спозицията т у к обикновено е по-краткотрайна, което има б л а г о п р и я т н а
значение но отношение настъпването на шумови у в р е ж д а н и я . Все пак при
един твърде продължителен трудов с т а ж са възможни смущения, д ъ л ж а щ и
с е па шума.
Токсикохимични всщсства. Съществено значение за условията на т р у д а
има и замърсяването на работната среда с различни токсични и агресивни
вещества и тяхното общо резорбгивно (газове и пари) п контактно действие
в ъ р х у работниците.
При пърленето па платовете е възможно отделянето на въглероден о к и с ,
въглероден двуокис, други въглеводороди и малки количества алдехиди.
От хигиенно гледище имат значение концентрациите на въглеродния о к и с
и до известна стенен на бензина, тъй като у пас се използуват в п ърлачн и те
машини предимно бензинови горелки. Изследванията в тази насока показ­
ват, че обикновено въглеродният окис е в рамките на хигиенните норми,
а бензиновите пари се намират в следи.
Според Т . Иванов (1956) у нас прп работа на некапсулираии пърлачни
машини концентрациите па въглероден окис могат да достигнат до 28 мг/м 3 .
При капсуловката на пърлачните машини и л о к а л н о изсмукване на вред­
ните отделяния същият автор намира, че въглеродният окис не превишава
10 мг/м 3 .
В . К у з м и н (1956) привежда същите данни з а концентрацията на въгле­
родния окис при пърлене на платовете.
Обескробването па тъканта е свързано с гнилостна ферментация на ни­
шестето и отделянето па неприятна миризма, което също т р я б в а д а се счита
като неблагоприятно действуващ фактор.
Съществено значение има обаче замърсяването на работната среда с х л о р
при процесите па избелване. Обикновено най-високи концентрации н а х л о р а
с е получават при приготвянето на натриевия хипохлорит и хлорните р а з -

166
 твори, както и при процеса «кисловка», когато се осъществ яв а о т с т р а п я в а -
лето на остатъчния хлор от плата. П о данни на Х Е И максималните кон­
центрации на х л о р а в избелвачните отделения могат д а достигнат до 2,5 мг м ' .
В. К у з м и н (1956) при експресии изследвания на х л о р а непосредствено
до каците з а избелване п р е з активния период на процеса е намерил хлор
д о 40 мг м:{, а към к р а я на процеса — д о 1 мг м 3 .
Г . Иванов (1956) също т а к а намира локализираното присъствие па х л о р
в непосредствена близост до избелвачнито апарати, където концентрациите
м у са достигнали до 50 мг м1 При хигиенното р а ц н о н а л и ш р а п е на процеса
с ъ щ и я т автор е намерил концентрации на хлора ог 2 до 3 мг м':, което съот­
ветства ва на данните, намирани непоследък от XEill
Е . А . Пастернак и / / . A . IIахомичев (1961) съобщават, че iij)!i механизи­
рано производство па натриев хинохлорит, концентрациите па хлора са
б и л и 0 , 3 — 0 , 8 мг м 2 . При укритие и к а п с у л и р а н е иа процесите «сппртоска»
и «кисловка» и достатъчно л о к а л н о и з с м \ к в а н е обикновено хлорът е бил
в границите на Н Д К .
При съвременните начини за непрекъсната обработка на тъканите при
л з б е л в а н е (в специални закрити агрегати), отделянето на хлор се ограни­
чава само при машините, осъществяващи «спиртовката» и «кисловката»,
при което измерените концентрации са били — 0 , 1 —0 , 2 мг м'1 ( / / . II. Д и -
митриевская).
Най-голямо з а мъ рс ява не иа въздуха с токсични газове и пари се осъщест­
в я в а в бояджийските отделения и кухни и при щамповането па тъканите.
Количеството и съставът на вредните отделяния с е определя г от х а р а к т е р а
па използуваните бои и пигменти, както и от необходимостта в някои случаи
•от употреба иа различни други иигредиенти за предварителна обработка
па ттжапите преди осъществяването на самото боядисване.
В памучния текстил се използува все още черното анилиново боядисване.
Л о начина иа багренето, което се осъществява от безцветни изходни мате­
риали чрез о к с и л я в а и е , анилиновото черно спада към проявните б а г р и л а .
В миналото основното съединение — солно-киселата сол на анилина (упо­
требявано при боядисването) се е получавало в самите предприятия при
пемехан изпран и производствени операции, често с излишък на анилин в
рецептурата и в открити съдове, което е било свързано с получаването на
големи концентрации на анилин (до възникване па отравяния сред работ­
ниците).

II. 3. Израелсон и / / . С. Киплуп при о п и с а н и т е производствени у с л о в и я съобщават

з а к о н ц е н т р а ц и и на а н и л и н а о т 3 0 д о 5 0 мг/м 1 . У пас при подобни условия Т. Инанов
е измерил твърде високи концентрации па а н и л и н а . Това н а л о ж и пълната м е х а н и з а ц и я
иа п р о н е с а за п о л у ч а в а н е па с о л н о - к и с е л а т а с о л на а н и л и н а , намаляване на и з х о д н и т е
количества а н и л и н в рецептурата и м е х а н и з и р а н о т о л о к а л н о изсмукване на анилиновите
л а р и иа мястото на т я х н о т о о б р а з у в а н е , което подобри твърде много условията па т р у д а .

В съвременни условия в повечето текстилни предприятия се използува

готова солно-кисела сол па анилина, което премахва най-опасните произ­
водствени операции. В name време замърсяване на въздуха на работната
с р е д а с анилинови пари може д а се получи по време па самото боядисване,
щамповане, сушене и с ъ з р я в а н е иа обработваните тъкани (т. е. при окисля­
ване иа анилина), както и при приготовляването на черната анилинова боя
з а щампосвапе в бояджийските кухпи. Коицептрациите па а н и л и н а при тези
процеси превишават от 2 до 3 пъти П Д К , което съвпада с даппите иа Т . Ива­
нов при подобни процеси в бояджийските отделения — ^ , 4 до 13 мг/м . На­
последък използуването па черното анилиново боядисване се ограничава

167
 все повече, което значително намалява и професионалния риск от анили­
ново въздействие.
Значително разпространено е боядисването със серни багрила, което с е
извършва посредством редуцирането им с натриев сулфид в а л к а л н а среда
до техните левко-съединения (безцветни и разтворими във вода). След по­
лучаването им приготвените безцветни разтвори се поемат от т ъ к а н т а ,
като проявяването на боята става на въздуха при изсушаването й. Упо­
требата на серни Осш е свързана с отделянето на сероводород при приготвя­
нето им. При открити жигери за извършване на този процес концентрациите
на сероводорода могат да бъдат високи.
В . К у з м и н и Т . Иванов (1956) у нас при боядисване със серни бои са на­
мерили сероводород в концентрации от 30 до 40 мг/м 3 . Най-високите кон­
центрации обикновено са се з а д ъ р ж а л и за време от 40 до 60 минути, с л е д
което те бързо са спадали — от 0.5—1 мг/м 3 .
Г . В. М а ц а к , Е . Л . Пасгпсрник. Е . Ф. Панов и Е . А . Тетеринов (цитат п о
Пасгпсрнак и Пахоммчев) при съвременни условия на боядисване със серни
бои в отделни предприятия са намерили концентрации на сероводорода о т
0,5—0,7 мг м 3 .
Индиговидните и индантреновите багрила, които се употребяват в т е к -
стила. също т а к а предварително трябва да се редуцират до разтворими в ъ в
вода левко-съединения, но това се извършва с натриев хидросулфид, при
което е възможно минимално отделяне на серен двуокис (в границите на
хигиенната норма). Тези бои напоследък намират голямо приложение,
д а в а т качествено боядисване и от хигиенна гледна точка са за предпочитане
Много често се използува и т. нар. студено (ледено) багрене с диацо-баг-
рила, който процес е свързан с отделянето на азотни окиси. Безцветните
анилинови производни се ра з тва рят в солна киселина при последваща до­
бавка на натриев нитрит, разбъркване и о х л а ж д а н е на сместа посредством
лед. Този процес е свързан с най-голямо отделяне на азотни окиси. Послед­
ващото обработване на плата също т а к а се съпровожда с отделяне на азотни
окиси, но в значително по-малки количества.
При механизация и херметизация на а п а р а т у р а т а за студено диацо-боя-
дисване и наличието на изсмукваща вентилационна инсталация, азотните
окиси обикновено са от 4 до 9 мг/м 3 . У нас Т. Иванов в стари текстилни пред­
приятия е измерил твърде високи концентрации на азотни окиси — от 2
до 116 мг/м 3 . Напоследък по данни на Х Е И за някои текстилни предприятия
концентрациите на азотните окиси стигат до 10—12 мг/м 3 .
В последно време възможността за отделяне на азотни окиси още повече
се намали поради употребата па готови диацо-соли, с което се избягва про­
цесът на диацотираието.
Индигозоловите багрила представляват трайни безцветни съединения на
индиговидните и индантреновите бои. След поемането им от тъканта те се
окисляват най-често посредством използуването на натриев нитрит и с я р н а
киселина, като се п р о я в я в а т в съответната багрилна форма. П р и л а г а н е т о
на този вид боядисване е свързано също т а к а с отделянето на азотни окиси,
но в значително по-малки количества.
Щампосването най-често се извършва със серни, диацо-бои, индигозолови
бои и анилиново черно. Особено значение има приготвянето за диацо-багри-
л а т а за печатане, тъй като процесът е свързан с отделянето на големи коли­
чества азотни окиси, макар и за к ра тъ к период от време — 20—30 минути
(докато трае диацотираието). П р е з този период концентрацията на н и т р о -
газове може д а достигне 200—300 мг/м 3 , т. е. 40—50 пъти над нормата, с л е д
което те бързо спадат до пределно допустимата норма.

168
 Употребата на киселини при различните видове боядисване води д о з а ­
мърсяване на работната среда с техните аерозоли. Така по изследвания на
ХНГГ оцетната киселина в бояджийските отделения на текстилната промиш­
леност м о ж е да бъде от 0,0021 д о 0.014 мг/м 3 , а сярната киселина — от 1,3
д о 2 . 2 мг м 3 .
В някои случаи при апретирапето на платовете с е използуват апрети,
съдър жа щи фе нол -фор м а л д е х и д и и смоли и други токсични съединения.
При изсушаването и гладенето на тъканта след това е възможно отделянето
на формалдехид, фенол и д р у г и токсични газове. , Това важи особено за
вълнения текстил, където апретирапето има за цел да постигне и немачкае-
мост на плата.
Основни професии и т р у д о в процес. Основните професии в апретурните
цехове на текстилните предприятия са тези на избелвачите, бояджиите,
щамповачите, работниците в бояджийските кухпи, работниците по заклю­
чителното оформяне на тъканите и д р . Трудът на тези категории работници
е свързан с леко и средно т е ж к о физическо натоварване, стоящо (изправено)
п о л о ж е н и е на тялото, липса на наложен ритъм, възможност за микропаузи
и нерегламентирани почивки, значително по-малко изразена интензифика­
ция на труда (при сравнение с работниците от механичните цехове) и средно
и з р а з е н о нервно-сензорно напрежение. В някои случаи се налага пренасяне
на товари по немеханизиран начин, но с използуването на различни помощни
съоръжения (колички и д р у г и ) , които облекчават провеждането на такъв
вид работа.
Извършваната трудова дейност и производствените операции понякога
изискват поддържането на постоянно внимание, значително и непрекъснато
напрежение на зрителния анализатор и е свързано с необходимостта от
добра производствена квалификация и значителна отговорност за качеството
на извършваната обработка на тъканите. В много с л \ ч а и работата изисква
осъщсствяването на голям брой еднотипни работни движения преди всичко
с горните крайници.
Като най-съществени фактори на средата, действуващи в различна степен
на отделните категории работници, с е явяват неблагоприятните метеороло­
гични условия, мокрите производствени процеси и операции и възможността
за общо р е з о р б и ш н о и контактно действие на различните химически ве­
щества, които се употребяват т у к . В това отношение най-тежки са условията
за избелвачите, бояджиите, щамповачите, работниците от бояджийските
кухни и д р .
Професионалният риск. който с е формира за работниците от апретурните
цехове на текстила се с в е ж д а д о възможността за възникването на голям
брой простудни и ревматични заболявания, заболявания на стомашно-
чревния тракт, на опорно-двигателния апарат (включително на периферната
нервна система), съдови промени в долните крайници (разширени вени),
формирането па плоско стъпало, поражения на кожата, хронични инток-
сикапии с веществата, които се използуват при химическата обработка на
тъканите. Съществува и риск за получаването на професионални злополуки.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Съществено значение за оздравяване условията на труда в апретурните

цехове имат мероприятията за подобряване на микроклимата.
Недопускането на големи топлинни натоварвания и формиране на ви­
соки температури (особено през топлите сезони) м о ж е д а се постигне посред-

169
с т в о м к а п с у л прането, топлинната п пространствената изолация на всички
машини и агрегати, които с а източник на топлина — пърлачни машини,
сушилни барабани и апарати, уширителнп и гладачни машини, барабани
за изсушаване па апретиранп тъкани, съзревателпи и парни машини, бояд­
жийски съдове и агрегати. В това отношение има значение и недопускане
постъпването в работните помещения па прегряти водни пари от барабани,
перални п сушилни, о х л а ж д а н е т о на горещите тъкани (до 30° Q (претърпели
термична обработка) в спеппални хладилни камери, достатъчно аериране па
работните помещеппя, въздушно д у ш п р а п е на най-нсблагоприятнпте ра­
ботни места и д р . ( л х н т е аиретурни отделения (особено BI.B вълнения гек-
стил) освен установяването на голям въздухообмен и изпълнението на из­
л о ж е н и т е мерки с е н у ж д а я т и от вкарването на предварително охладен
въздух п р е з летните с е з о н и .
Особено голямо значение има борбата с обилно отделящите се водни пари.
З а целта всички открити с ъ д о в е и апарати, промивни и перални машини
и други подобни трябва д а бъдат затворени н снабдени с вентилационни
съоръжения за непрекъснато изсмукване и изхвърляне иа водните пари
извън работните помещения. Ако това не е възможно поради едни или д р у г и
технологични изисквания. Н а л а г а с е над група открити съоръжения (из­
точници на влагоотделянето) да с е устройват п а височина от 1,8 д о 2 . 0 м
специални козирки — завеси, от които д а с е изсмукват необходимите коли­
чества въздух с оглед поемането и изхвърлянето па водните пари.
П р е з студените сезони иа годината за избягване кондензацията и омъг-
ляването на работните п о м е т е н и я с е налага вкарването на загрят д о 40—
45^ С в ъ з д у х , който трябва Да с е подава равномерно в подтаванното про­
странство. З а постигането на тази цел имат значение и мерките за недо­
пускане нахлуването на студени въздушни маси ирез врати, счупени и не-
уплътнени прозорци н д р у г и отвори, с което с е отстранява възможността
за значително и рязко о х л а ж д а н е на в ъ з д у х а в работните помещения и на­
стъпване на кондензация на водните нари. Пълното остраняване на опас­
ността от омъгляване на работните помещения м о ж е да се постигне като
дебитът на подавания въздух превишава с 10—15% дебита на изсмуквания,
т. е. като с е създават условия на свръхналягане в помещението.
Второто важно направление за оздравяване условията на т р у д а в апре-
турните цехове е борбата с токсичните и агресивните химически вещества,
които се и з п о л з у в а т при боядисването, щамповането и апретирането на
платовете.
Капсуловката па пърлачните машини и местното изсмукване, съчетани
с падежното изпълнение па инсталацията за изгарянето на бензиновите пари
в горелките на машината, осигурява допормепп концентрации па въглерод­
ния окис и практическо отсъствие иа бензинови пари във въздуха иа работ­
ната с р е д а .
З а избягване на контактното действие па основните разтвори при изваря­
ването па тъканите трябва д а се работи с котли, които не налагат влиза­
нето на работника в тях и пълната механизация на всички производствени
операции при осъществяването на този производствен етап.
Хлорните концентрации, както се спомена вече, могат д а бъдат сведени
д о минимум (в границите на хигиенните норми), ако с е използува готов
натриев хипохлорит и се внедрят непрекъснато действуващи затворени ма-
шинн за избелване. Използуването на нови избелващи средства, като во­
дороден прекис, калиев нерманганат н др. напълно отстраняват хл ора като
неблагоприятен фактор на средата.

170
 Особено голямо значение имат мерките за отстраняване на токсичното
въздействие при работа с различните бои. пигменти и други помощни сред­
ства (киселини, основи, танинови и антимонови съединения). В това отно­
шение трябва д а с е имат пред вид следните мероприятия: употреба иа по-
малко токсични багрила, работата с които не води д о вредни отделяния а
работните помещения (ограничаване и премахване на черното анилиново
бояди с в а н е , ограничаване на употребата на серните бои, използуването на
готови диапо-соли при с т у д е н о диацо-боядисвапе, по-широката употреба на
иидйговидните, индантреновите, хидрохнионовите и индигозоловите баг­
рила и т. и.), пълпа механизация и херметизация на процесите ио приготов
ляване иа багрилните разтвори и пасти и осъществяването пм в специално
устроени за тази цел помещения (бояджийски кухни); устройването в бояд­
жийските кухни на мощни локални изсмукващи с ъ о р ъ ж е н и я с допълни­
телно организиран и насочен приток чист въздух за компенсиране на из­
смуквания.
При боядисването с багрила, водещи д о отделянето на токсични газове
и пари, трябва д а се използуват закрити джигери и други бояджийски апа­
рати с местно изсмукване на вредните отделяния.
З а постигане немачкаемост иа платовете трябва д а се използуват аперти,
неотделящи токсични газове. А к о това не м о ж е д а с е постигне, този процес
трябва да се изолира в отделно помещение, при пълно капсулираие па апре-
турната машина и местно изсмукване и извеждане на вредните газове.
Трябва д а с е има пред вид, че използуването на съвременни багрилни апа­
рати с непрекъснато действие създава много по-добрп възможности за огра­
ничаване замърсяването на работната среда с токсични газове и пари и т я х ­
ното отстраняване от работните помещения. При смесването на сточни води
о т вани (в които е извършвано боядисване със серни бои) с кисели отпадни
води от други видове багрила е възможно отделянето на големи количества
сероводород. З а избягването на това явление е необходимо устройването на
отделна канализация на б о я д ж и й ск и апарати, използуващи разтвори на
серни бои (с алкален характер) и вани, в които бояджийските разтвори имат
кисела реакция.
Напрежението на зрителния анализатор и необходимостта от правилно
цветово виждане при багренето и особено при щампосването на тъканите
предявява определени изисквания и към осветлението на работните помеще­
ния. Т о не само трябва да бъде достатъчно по сила, но при подбора на освети­
телни тела трябва да с е предпочитат тези, които дават спектър най-близък д о
естествената светлина.
Възможността за контактно действие посредством замърсяването на ко­
жата с токсичните химични вещества налага мерки за надеждна лична за­
щита на работниците: използуване на специално работно облекло, устой­
чиво и непромокаемо за боите, киселините и основите, които с е употребяват;
употреба на ръкавици за предпазване на ръцете от агресивното действие на
химичните вещества; носене в някои случаи иа ефективно действуващи
лични предпазни средства; създаване на възможност за измиване и изкъп­
ване на работниците и д р .

Заболеваемост на работниците от текстила

Заболеваемостта иа работниците от текстилната промишленост (в пъл"
но съответствие с неблагоприятните условия за т р у д и изразената
•феминизация) с е характеризира с високи интензивни показатели, които
«обикновено извеждат този отрасъл на е д н о от първите места всред остана-

171
 лите наблюдавани промишлени отрасли и подотрасли (около 8 0 на б р о й ) .
З а д а се разбере колко сериозен е проблемът за ръста на заболеваемост!а
с временна з а г у б а на трудоспособност в текстила, необходимо е да се под­
чертае. че такива тежки отрасли като рудодобивът, машиностроенето, ме­
талургията и химическата промишленост имат значително по-благоприятни
интензивни показатели.
Коефиииентът на честотата и коефициентът на тежестта на заболяванията
в текстила засега надвишават средните стойности на тези показатели както з а
системата на леката промишленост (към която се числи текстилната промиш­
леност). така и за пялата страна. Като неблагоприятна трябва да се прецени
и установилата с е известна тенденция за увеличаване на заболеваемостта
в текстилната промишленост.
Търсенето на причините за високите показатели на заболеваемостта един­
ствено в преобладаването на женската работна сила е неправилно. Раз ­
глеждането на структурата иа заболеваемостта в този отрасъл доказва, че
ръстът на интензивните показатели е все още в тясна връзка със съществу­
ващите неблагоприятни условия на труда, с характера и организацията
на трудовите процеси.
В структурата на заболеваемостта с временна загуба на трудоспособност
общо взето иай-висок относителен д я л имат простудните заболявания, на
женските полови органи и усложненията на бременността, битовият травма-
тизъм. стомашно-чревните и сърдечно-съдовите заболявания, заболяванията
на периферната нервна система, неврозите и заболяванията на опорно-
двигателния апарат, на дихателната система, на кожата, производственият
травматизъм. П р е з различните години са налице известни незначителни
размествания в подреждането на изброените групи заболявания, но явно
те представляват проблемната патология в текстилната промишленост и
в голяма степен тяхната изразеност е във връзка с конкретните условия
на т р у д а .
Простудните заболявания се характеризират с много високи показатели.
Често те представляват една трета част, а понякога и повече, от общата
заболеваемост на дадено текстилно предприятие. П о височината на интен­
зивните показатели з а общите инфекции на горните дихателни пътища тексти­
лът се подрежда на едно от първите места в страната след рудодобивната,
тютюневата и полиграфичната промишленост. А к о се означи с индекс 100
средната за страната з а г у б а на трудодни поради простудни заболявания
през 1974 г., то за текстилната промишленост този индекс е 160.
Причините за изразената простудна патология всред текстилните работ­
ници д о голяма стенен се коренят в описаните вече фактори иа средата
неблагоприятните метеорологични условия с тяхната специфика в раз­
личните отдели на текстила, наличието на прахови аерозоли, които а т а к у ­
ват лигавицата на дихателните пътища и понижават резистентността й към
баналната, условно патогенната и патогенната флора, гъстотата на работ­
ниците в основните цехове и възможността за ио-лесното предаване на кап-
кови инфекции, недостатъчно интензивната ултравиолетова радиация по­
ради срещащата се понякога шедова конструкция на сградите, ограниченото
постъпване на слънчева светлина в работните помещения и т. н.
Едва ли е необходимо д а с е изясняват причините за високия ръст на за­
боляванията на женските полови органи и усложненията на бременността
в текстилната промишленост. Изразената феминизация иа този отрасъл,
наличието на шум и вибрации, правостоящата работна поза, принудител­
ните и статични положения на тялото при работа явно имат връзка с тази.
патология.

172
 А . Бобев. В. Лангорски (1973) н други автори съобщават за намерена ви­
сока корелационна връзка между интензивността на производствения шум
п текстилното производство и заболяванията на женските полови органи.
Диференцираният анализ на тази група заболявания е показал, че са увели­
чени главно функционалните менструални смущения —дисменорея, мено-
и метрорагии, което авторите свързват със стресовото и вегетативното дей­
ствие на производствения шум.
Съществен проблем представляват и усложненията на бременността, които
често (по коефициента на тежестта) се нареждат на второ място в структу­
рата на заболеваемостта (след простудните заболявания) в текстилната
промишленост. Тука имат значение производствените фактори, определящи
нивото на заболяванията на женските полови органи и преди всичко шумо-
вибрационният фактор и характерът на извършваните работни движения.
Стомашно-чревните заболявания (включително язвата на стомаха и два­
надесетопръстника) също така заемат съществено място в общата заболе­
ваемост. В това отношение особено значение има продължителното въздей­
ствие на интензивния шум и неблагоприятните метеорологични условия
<особепо през топлия сезон). II двата фактора предимно чрез централната
нервна система и смущаването на редица физиологични процеси в организма
значително повлияват резистеитността, мотилитета и храносмилателните
функции на стомашно-чревния тракт.
Извършеният регресивен и корелапиоиен анализ на зависимостта между
звуковите нива и общата заболеваемост в текстилната промишленост от
А . Бобев. В. Лингорски и други автори е показал изключително голяма
корелациоипа зависимост между интензивността на шума и коефициента на
тежестта на заболяванията на стомашно-чревния тракт.
Професионално обусловени (макар и влияещи се от други фактори на
битовата среда) са заболяванията ог неврози и заболяванията на перифер­
ната нервна система. Интензивният шум, прегряването и рязкото охлаждане
на организма през преходните и студените сезони, голямата интензификация
на труда, изразеното натоварване на горните и долните крайници, нервно-
сензорното напрежение, сменната работа и други моменти са факторите,
които водят до повишена неврологична заболеваемост в текстилната промиш­
леност и до неблагоприятни тенденции н нейния ръст. С особена сила това
важи за неврозите.
Заболяванията на опорно-двигателния апарат, които определено могат
да се свържат с характера на трудовата дейност, хилядите еднообразни
движения, които се извършват с горните и долните крайници, статичните
и принудителните положения на тялото при едновременното действие на ш -
благоприятиите метеорологични условия и високата влажност в основните
цехове.
Като следствие на правостоящата поза при работа и продължителното
натоварване на долните крайници значително разпространено всред тек­
стилните работници е плоското стъпало.
Интересни са данните на A . И . Кокошка (1972), който е изследвал 1-107
тъкачки и 444 предачки за плоскостъпие. Авторът е намерил в 57,9 0 о от
обхванатия контингент различно по степен плоскостъпие, за формирането
на което са имали значение стажът в професията, възрастта и физическото
развитие на работниците и видът на обувките, които са били употребявани.
Заболяванията на дихателната система (без пневмониите и бронхопневмо-
линте) представляват безспорно твърде голям интерес за текстилната про­
мишленост във връзка с праховата експозиция на работниците, особено на
тези, заангажирани в началните технологични етапи.

173
 З а п о в и ш е н а з а б о л е в а е м о с т на д и х а т е л н а т а с и с т е м а на р а б о т н и ц и т е о т
т е к с т и л н о т о п р о и з в о д с т в о с е с ъ о б щ а в а т в ъ р д е о т д а в н а и о т голям б р о й и з ­
с л е д о в а т е л и . К а с а е с е н р е д и в с и ч к о з а у с т а н о в е н и т е о т м н о г о автори х р о ­
нични б р о н х и т и , с ъ н ъ т с т в у в а н и о б и к н о в е н о и о т емфизем на б е л и т е д р о ­
бове. П о - к ъ с н о на б а з а т а на х р о н и ч н и т е и з м е н е н и я б е о п и с а н а и б и -
с и н о з а т а к а т о п р о ф е с и о н а л н о з а б о л я в а н е на т е к с т и л н и т е р а б о т н и ц и .
Ф а к т и ч е с к и с е г а с е п р и е м а , че б и с п н о з а т а п р е д с т а в л я в а х р о н и ч е н б р о н х и т
в с л е д с т в и е на д ъ л г о г о д и ш н о п о е м а н е н н а т р у п в а н е на т е кс т иле н п р а х в.
бронхиалното дърво и белите дробове с периваскуларни и перибронхиални
р а з р а с т в а н и я на с ъ е д и н и т е л н а гъкан. с ъ п ъ т с т в у в а ш емфизем на б е л и я д р о б ,
а п о н я к о г а и астма или а с п о и д н и с ъ с т о я н и я . В н а п р е д н а л и т е с т а д и и с е
п о л \ ч а в а т промени в д я с н а т а с ъ р д е ч н а п о л о в и н а с ъ с с ъ о т в е т н и т е н а р у ш е н и я
и а хем о д и и ами к а т а .
Бисинозата K . Ü O професионална болест най-напред е призната в А н г л и я .
У нас с ъ щ о е в к л ю ч е н а в с п и с ъ к а на п р о ф е с и о н а л н и т е з а б о л я в а н и я . И н ­
терес п р е д с т а в л я в а ! н я к о и д а н н и з а р а з п р о с т р а н е н и е т о па б и с и н о з а т а в с р е д
т е к с т и л н и т е р а б о т н и ц и . С ъ г л а с н о отчета на а н г л и й с к и т е фабрични и н с п е к ­
тори за 1954 г. в А н г л и я и У е л с от 1942 д о 1954 г. е им а ло 120 смъртни с л у ­
чая о т б и с н и о з а (цитат по Л . Е . П а с т с р н а к и А . / / . IIахомшчев). R . S c h i l ­
l i n g при и з с л е д в а н е на р а б о т н и ц и о т б а г а ж н и и д а р а ч н и о т д е л е н и я с ъ с с т а ж
н а д 10 години с ъ о б щ а в а , че у 5 2 0и от о б х в а н а т и т е е н а м е р и л п р и з н а ц и иа
б и с н и о з а . а у 10 "о н а п р е д н а л а б и с н и о з а с ъ с з а г у б а на т р у д о с п о с о б н о с т .
В предприятия и цехове с по-слабо изразена запрашеност авторът е устано­
ви.! б и с н и о з а у 2 5 "и о т и з с л е д в а н и т е , а н а п р е д н а л и форми на з а б о л я в а н е т о —
с а м о в 5 " о . П о - к ъ с н и и з с л е д в а н и я иа R . Sc h i l l i n g и с ъ а в т о р и , о б х в а щ а щ и
190 м ъ ж е о т б а т а ж н и и д а р а ч н и о т д е л е н и я на 2 8 иа м у ч но - т ъка ч пи п р е д п р и я ­
т и я , п о к а з в а т , че 6 0 % о т о б х в а н а т и т е работ ни ци с а имали в р а з л и ч н а с т е п е н
!' ф а з е и а б и с н и о з а .
С.]. С т р е з о в , М . Д е м и р е в и и L . К а . и ш д ж и с в а (1972) и з с л е д в а т 1367 р а -
Сотницп о т 2 н а м \ к о - т е к с т и л н и п р е д п р и я т и я с о г л е д у с т а н о в я в а н е р ъ с т а
на х р о н и ч н и т е , н е с п е н и ф и ч н и б е л о д р о б н и заболява!!!!и и н а л и ч и е т о иа с е п -
зибилпза!1ия п о о т н о н к м т е н а п а м у к о в и я п р а х . N 2 7 , 8 " о о т о б х в а н а т и т е
работници авторите установяват различни по вид и тежест хронични бело­
д р о б н и з а б о л я в а н и я , които в с р е д ж е н и т е с а по-чести. При това б и л а е у с т а ­
н о в е н а к о р е л а ц и я м е ж д у р ъ с т а на х р о н и ч н и т е б е л о д р о б н и з а б о л я в а н и я и
п р о д ъ л ж и т е л н о с т т а на т р у д о в и я с т а ж в т е к с т и л н и т е п р е д п р и я т и я . Д о к а т о
при р а б о т н и ц и с т р у д о в с т а ж д о 10 години тези з а б о л я в а н и я с е с р е щ а т р я д к о
( 3 , 5 % ) , т о при с т а ж о т 1 1 д о 2 0 години, процентът на у в р е д е н и т е з н а ч и т е л н о
нарастт.а. за д а с т и г н е при работници с ъ с с т а ж н а д 2 0 години д о 8 3 , 5 % .
П р о в е д е н и т е а л е р г о л о г и ч и и и з с л е д в а н и я с а у с т а н о в и л и нри 7 9 % о т о б х в а ­
натите рпботннии п р о м е н е н а р е а к т и и и о с г на п ъ р в о м я с т о с п р я м о б а к т е р и а л н и
а л е р г е н и ( 3 3 . 5 % ) . с.тед т ова с п р я м о п а м х к о в и а л е р г е н и ( 2 5 , 3 % ) и н а т р е т о
м я с т о с п р я м о i t j C h h алергени ( 2 0 , 5 % ) . Освеи това с а б и л и к о н с т а т и р а н и
п о л о ж и т е л н и ко/кип алер1!1чнн тестове нри 2 3 % от о б х в а н а т и т е работници,,
а при 4 3 , 6 % о т гях и латентен бронхоспазъм. Това дава основание на
авто]>ите д а т в ъ р д я т , че в т аки ва с л у ч а и с е к а с а е за н а л и ч и е т о на е д н а л а ­
тентна а л е р г и я , п о д л е ж а щ а иа активна п р о ф и л а к т и к а .
/ . К а п р а лов ( 1 9 7 1 ) посочва, че в т е к с т и л н о т о п р е д п р и я т и е «Първи май» -
В а р н а з а п е р и о д а 1967 — 1970 г. б е л о д р о б н а т а патология е п р е д с т а в л я в а л а
33,05% о т общата заболеваемост, а белодробната болестиост 27,17% о т
общата болестиост. Пай-изразена е била белодробната заболеваемост в под­
г о т в и телните о т д е л и , но-ниска в п р е д а ч н и я ц е х и и а й - и и с к а в тъкачния ц е х .
Б о л е с т н о с т т а о т п р о ф е с и о н а л и и х р о н и ч н и б р о н х и т и е в ъ з л и з а л а на 16,4 "а

174
при работниците от подготвителните цехове, 4 % при предачките и 1% при
тъкачките. Бисиноза е установена само у 11 работника, а бронхиална астма -
У 5.

П р о ф е с и о н а л н и т е д е р м а т о з и п р е д с т а в л я в а т с ъ ш о т а к а и з в е с т е н п р о б л е м :ui т е к с т и л ­
ната п р о м и ш л е н о с т . И п т е р е с н н д а н н и » т о в а о т н о ш е н и е дава / : . М . С о к о л о в а (1У72), к о я т о
с ъ о б щ а в а , че в р е з у л т а т на масови п р е г л е д и в С С С Р са б и л и у с т а н о г е н и п р о ф - д е р м а т о з и
п р и 45,4 0 (. о т т е к с т и л н и т е р а б о т н и ц и . З а д ъ л б о ч е н о т о п р о с л е д я в а н е ма 131 р а б о т н и к а o r
2S т е к с т и л н и п р е д п р и я т и я е п о к а з а л о , че у 120 o r т я х са б и л и н а л и ц е к о ж н и п о р а ж е н и я —
?4 с п р о ф е с и о н а л н и д е р м а т и т и и 4 6 с п р о ф е с и о н а л н и е к з е м и . Л н к р ъ т с в ъ р з в а т о з и ю . т я м
п р о ц е н т п р о ф е с и о н а л н и к о ж п и п о р а ж е н и я с у с л о в и я т а на т р у д а н к о н т а к т н о т о д с й с т в и о
на с и л н о а г р е с и в н и и а л е р г и з и р а ш и х и м и ч н и в е щ е с т в а .
С р а в н е н и е т о с п о - с т г р и п р о у ч в а н и я в ъ р х у з а б о л е ваем остта на р о б о т н и ц и т е от т е к -
с т и л н а т а п р о м и ш л е н о с т у нас, и з в ъ р ш е н и о т Н е . Л л е к с и с в а , . \ р . П о л е е и Ф . К а . ю н и о ь а ^
п о к а з в а , че в с т р у к т у р а т а на заболеваемостта са н а с т ъ п и л и с ъ щ е с т в е н и п р о м е н и . Д о к а т о
п р е з п е р и о д а 1940—1051 г . о с н о в н и г р у п и и . Г о л я в м т я ( с п о р е д д а н н и т е i a п о с о л е н и ю
автори) е г б и л и простудните, ревматичните, белодробната т у б е р к у л о з а , стомашно-чрев­
ните, п р о и з в о д с т в е н и я т г р а в м а т и й ъ м н к о ж н и т е г п о п п и з а б о л я в а н и я , т о п а п о с л е д т . к са
н а л и и е нс с а м о з н а ч и т е л н и р а з м е с т в а н и я в п о д р е ж д а н е т о на темн г р у п и з а б о л я в а н и я ,
н о и ф о р м и р а н е т о с п о с л е д в а щ о н а р а с т в а н е на н о в и , к о и т о заемат нс с а м о в а ж н о , но и
ч е л н о м я с т о в с т р у к т у р а т а на заболеваемостта. Т а к а з а б о л я в а н и я т а на ж е н с к и т е п о л о в и
о р г а н и и у с л о ж н е н и я т а на б р е м е н н о с т т а , к о и т о не се п о с о ч в а т в тези п о - р а н ш н и п р о у ч ­
в а н и я , e e i a заемат ц е н т р а л н о м я с т о в общата п а т о л о г и я . П р е з последните г о д и н и в а ж н о -
м я с т о з а е х а н е в р о л о г и ч н и т е з а б о л я в а н и я ( н е в р о з и и з а б о л я в а н и я на п ериферн ата н е р в н а
с и с к м а ) н з а б о л я в а н и я т а на о г о р н о - д в н г а т е . т п и я а п а р а т . О б р а т н о , б е л о д р о б н а т а т у б е р ­
к у л о з а и д о и з в е с т н а степен i п о й н и т е к о ж н и з а б о л я в а н и я п о к а з в а т з н а ч и т е л н о н а м а л е н и е .
Б е з с п о р н о т е з и н « м е н е н и я в с т р ч к т у р а т а на заболеваемостта се к о р е н я т в п р о м е н е н и т е
т р у д о в и у с л о в и я , в с л е д с т м е на н н е л р я в а п е т о на нова, по-проц.!ьод1.те.;на г е х н и к а . к о и т о -
често m , ; n ноди - о г ю - ю л я м а г з р а . ч е г о с т на о с н о в н и т е ф и з и ч е с к и ф а к т о р и h<i р а б о т н а т а
г р е д а и ^ о м м о л я м о н е р в н о - с е н з о р н о н а т о в а р в а н е na o p i ; ни;'.ма и н р о г е с а i,a т р \ д ; . .
А . /:. Пutmept.CK и А . I I . Ilaxv.vuuee р а з г л е ж д а й к и заболеваемостта в с р е д I C K -
е г и л н и т е р а б о т н и ц и в С С Г Г ' посочв.зт д а н н и , к о и т о н о б щ и л п н н н с ъ в п а д а т с гемн .!а н а
ш а т а с т р а н а и г о и ъ р ж л ^ ь а г с х в а щ а н е т о з а п р о ф е с и о н а л н а т а «<бусловег,огт на една i о -
п к м а ч а с т о т за Гол я в я п и я т а п т с к с т н л п о т о п р о и з п о д с т п о . Т а к а :ta един п р о д ъ л ж и т е л е н
м ^ р и о д о т време ( 1 0 4 0 - 10Г)5) в с т р у к т у р а т а на заболеваемостта п ъ р в о м я с т о са зае­
к а . m п р о е т ч д п и т е ч а б о л я п а п и я , б и т о в и я т и н р о и з г о д с т в е н и я т т р а | матизтл!, б о л е с т и г е
ла д и х а т е л н а т а с и с ю м а , на т е р в п а т а система и т. н .

Х И Г И Е Н А ИА Т Р У Д А В Л Е Н Е Н О П Р О И З В О Д С Т В О

основни технологични тюцг.сн

Н ленената п р о м и ш л е н о с т o i т р у д о в о х т и е н н о |.;едище представлява интерес получва-
нето на л е н с и ш е } л а к п а ( к о е т о е сит.] и н о със з н а ч и т е л н о по-и р а j e н о ( а н р а ш в а н е па
рабспТТТГта среда) и п р е д е н е т о на в и с о к и номера ( т т . н к а ) п р е ж д а , к о е т о сс ос т . т е с т в я ъ а
п о м о к ъ р с п о с о б ( м о к р о предене), ( в ъ р з а н о с i »Л.т.и о н р н я i нн м е т е о р о . ю ! н ч и н у с л о в и я .
З а огде л я Т к т о н.1 л е т ните в л а к н а о т стъбла га е» палат а на к ю па не то им »а н я к о л к о
j i n n и р е з е р в о а р и е вода п р и т е м п е р а т у р а о к о л о 35' С, с цел ла ( с р а з р у ш а т п е к т и н о в и т е
i < шества, к о и т о I и с в ъ р з в а т п е д и н н о п я л о . С.тед изсу ш . т а п е ю на н а т о п е н и т е и р а з м е к ­
н а т и с т ъ б л а се о с ъ щ е с т в я в а п ъ р в и ч н а т а о б р а б о т к а на л е н а — н а ч у п в а н е па с г ь о . м т а ,
о с т ъ р г в а н е па д ъ р в е с и н а т а , г т н в а н е и п р е ч и с т в а н е на л е н е н и т е в л а к н а , отделяне на
дългите ннш) и в специални м а ш и н и и т. и .

УСЛОВИЯ НА Т Р У Д А

Първоначалната обработка па лена е свързана с формирането па неблаго­

приятни метеороло! пчни условия (особено през зимата), к о г а т о с е с ъ з д а п и !
условия ia охлаждане, и с образуването па значителни колпчеечва прлх

175
.{около 15—20, а понякога и д о 100 мг/м 3 — по изследвания на Х Е И ) . Ос-
цовната част на праховия аерозол се състои от органични прахови частици
от растителен про?Ьход.
11о стари данни па И . 3 . Израелсон и / / . С. К а п л у н първоначалната пре­
работка на лена се характеризира със следните прахови концентрации: при
к . ф д и р о - ч е с а л и и машини — 100—200 мг/м 3 ; при ленточни машини и с у х и
ватери — 13—15 мг/м 3 ; в тъкачни о т д е л е н и я — 2 1 — 2 5 мг/м 3 .
Л . Д . К е л ь б е р т привежда следните данни за праха при обработка на лен;
първоначална обработка — от 11 д о 43,1 мг/м 3 ; тъкачни зали — д о 10 мг/м 3 .
Е . Л . Кречовский (1969) при изследване условията па труда в два крупни
ленени комбината като основни неблагоприятни фактори изтъква големите
количества прах и неблагоприятните метеорологични условия. Той е уста­
новил следните концентрации на праха: в дарачни отделения — 37 мг/м 3 ;
в предачни отделения — 17 мг м3; подготвителни отделения към тъкачните—
13 мг м 3 ; тъкачни цехове 2 0 мг м3; при преработка на ленени отпадъци -
120 мг/м 3 . Касаело се е за високодисперсни прахови аерозоли — 9 2 % от
праховите частици са били с големина д о 5 микрона. Минералната съставка
на праха е представлявала 13—36% от общата маса, а количеството па сво­
боден силициев двуокис — от 1,5 д о 8 , 8 % . Авторът е намерил значителни
увреждания на горните дихателни пътища и промени в обонятелната чув-
ствителост (намаление) у голям брой работници. Н а база на своите проуч­
вания той застъпва становището, че бисинозата трябва да се разглежда
като самостоятелна форма на пневмокониозите и че тя м о ж е да има значи­
телно разпространение и в лененото производство.
Освен това той е установил, че вследствие на шума, който общо взето е
надвишавал с 10—15 d B хигиенната норма, значителен брой от обследва­
ните работници имат намаление па слуховата чувствителност с 10 д о 40 d B .

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Оздравителните мероприятия по отношение борбата с праха и неблагоприят­

ните метеорологични У С Л О В И Я В ленената промишленост общо взето са сходни
с мерките, посочени за памучния текстил.

ХИГИЕНА ПА Т Р У Д А ВЪВ ВЪЛНЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

Известни различия в с р а в н е н и е с п р о и з в о д с т в о т о на памучния текстил са налице при пър­

воначалната преработка на вълната.
Постъпилата за преработка с у р о в и н а п о д л е ж и наи-често па ръчно с о р т и р а н е и по­
с л е д в а щ о разчепкваме — процеси, с в ъ р з а н и с г о л я м о з а п р а ш а в а н е . С л е д това с л е д в а из­
п и р а н е и и з с у ш а в а н е па вълната и с л е д о м а с л я в а н е т о й посредством и з п о л з у в а н е т о на
различни е м у л с и и се осъществява по-нататъшната н м е х а н и ч н а обработка — р а з б и в а н е ,
разчесване, влачене н и з п р и д а п е .
По-нататъшната о б р а б о т к а на с у р о в и н и т е о т животински п р о и з х о д от х и г и е н н о г л е ­
дище не се различава съществено от и з л о ж е н о т о за памучния текстил и не с ъ з д а в а пови
трудово-хигиении проблеми.

176
УСЛОВИЯ Н А Т Р У Д А

О т хигиенно гледище съществено значение има голямото з а п р а ш а в а н е при

първоначалната сортировка и последващото разчепкване на вълната. Обик­
новено концентрапията на п р а х а е н я к о л к о десетки милиграма на 1 м 3 въз­
дух при наличието на възможност от възникването на професионални ин­
фекции от антракс (предимно к о ж н а форма), поради евентуалното замърся­
ване на обработваната с у р о в и н а с антраксии спори. В миналото поради
преработването на големи количества вносна в ъ л н а в Англия се е н а л о ж и л о
д а се вземат мерки з а дезинфекцирането на всички партиди в специално
устроени за целта станции, с което са ликвидирани големият брой антраксии
инфекции всред работниците от вълнено-текстилната промишленост. У н а с
дълги години н я м а регистрирани случаи иа професионален антракс в ъ в
вълнения текстил поради високото пиво иа ветеринарния контрол, но, до­
колкото се внасят и обработват влакнести материали от животински произ­
ход, потенциална опасност все пак съществува.
Във вълнения текстил има значение и по-честата преработка на стари
парцали — процес,свързаи с голяма запрашеност и възможност за б а к т е р и а л н о
замърсяване на работната среда посредством отделящия се п р а х .

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

З а отстраняването на п р а х а при ръчното сортиране на вълната сортировъч­

ните маси т р я б в а д а се обзавеждат с местни аспирациоини с ъ о р ъ ж е н и я ,
коего при добро изпълнение значително н а м а л я в а концентрацияга иа п р а х а ,
като го свежда до н я к о л к о м и л и г р а м а па 1 м:5 въздух. Освен това се налага
използуването па лекп противопрашни респиратори.
•Машините, па които се осъществява първоначалното разчепкване и раз­
биване па вълната, т р я б в а д а бъдат капсулирани с организирано л о к а л н о
изсмукване на п р а х а от к а п с у л о в к а т а . Най-добри успехи се постигат, ко­
гато с м у к а т е л н а т а инсталация е конструктивно обособена като неделима
част иа съответната м а ш и н а .
З а абсолютно отстраняване на опасността от аптраксиа инфекция съмни­
телните партиди от н а ш а или вносна вълна трябва да се подлагат на дезин­
фекционна обработка. Преди преработката на стари вълнени отпадъци
т р я б в а д а се постъпи по с ъ щ ия начин, като се използуват дезинфек-
циоТПТи камери, изградени към самите предприятия.

ХИГИЕНА ПА Т Р У Д А В К О И Р И11 Ii I I Ü T Ü П Р О И З В О Д С Т В О

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

В коприненото производство с ъ щ е с т в е н а т а р а з л и к а от памучния текстил се явява т е х ­

н о л о г и я т а з а получаване на к о п р и н е н и т е нишки, конто процес се осъществява в т. н а р .
фила-n рпи о т д е л е н и я . Основната с у р о в и н а , коя го се и з п о л з у в а i у к а , с а б у б е н и т е п а ш к у л и .
На и-напред тс се п о д л а г а т на д е й с т в и е т о на вряща вода, за да се освободят нишките о т
спойващите ги вещества, с л е д което п а ш к у л и т е се поставят в съдове с топла вода (оО
W' С). Р а б о т н и ц и т е поемат с ръцете си отделните п а ш к у л и , намират края на нишката н
подават з а х в а н а т и т е нишки от н я к о л к о п а ш к у л а на филоиамотийте машини. Но-ната-
тъшната обработка — механична и химична, па естествената k ö n p n n a , както и хигиенните
.проблеми, които възникват, не се р а з л и ч а в а т съществено от к а з а н о т о за памучния ieic-
•стил.

iU Xfrit»nj п» осиояпи лтрасл»' ма прои шодстиого

177
 УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Коприненият текстил се характеризира, общо взето, със значително по-малко

изразена запрашеност в работните помещения. Освен това трябва да се от­
бележ и . че копринената прежда има по-голяма способност да отразява свет­
лината. Тозп момент има съществено значение особено при тъкането, където
при нерапиопално осветление м о ж е д а с е създаде блясък, които да затрудни
намирането на скъсаните п и т к и на основата и да постави в крайно неблаго­
приятни условия зрителния анализатор.
.Във филатурните отделения на копринения текстил ( е създават значително
по-тежки метеорологични условия висока температура (включително
и през зимата) и голяма относителна влажност на в ъ з д у х а (в резултат на
описаната технология). Освен това въздухът м о ж е д а бъде замърсен с газо­
вете па гниенето (амоняк, сероводород и д р . ) поради замърсяването на во­
дата, в която се д ъ р ж а т пашкулите, с органични вещества.
Непрекъснатото патопяване па ръцете па работниците в топлата вода
(захващане и манипулиране със съответния пашкул), алкалната й реакция
и контактът с гниещите органични материи м о ж е да доведе (особено у млади
рцботмици) д о възникването на различни кожни у в р е ж д а н и я , включително
и специфичното професионално заболяване — болест на Басиии.
Т . . \ / . Л р п п д ж и н о в (1968) при проучване на предприятия за естествена
коприна е установил във филонамотните цехове температури около 30—
3 2 С и повече, относителна влажност 6 4 — 7 2 % ; контакт на ръцете с гореща,
химически и бактериологично замърсена вода. Авторът установява в об­
следваните предприятия сравнително голяма честота (в продължение на
н я к о л к о години) на гнойни к о ж н и заболявания, като най-много са з а с е г ­
нати, работниците, заети в запарката и размотаването на пашкулите. Според
автора това с е д ъ л ж и както на наличието на стрептококи и стафилококи
в различните материали, с които влизат в контакт работниците (пашкули,
техническа вода и д р . ) , така и на намалена имунобиологична реактивност
на организма (угнетена фагоцитарна активност на левкоцитите, понижен
титър па аглутинините в кръвта) и нарушен витаминен баланс на организма.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

З а оздравяване условията на труда във филатурните отделения трябва д а

с е вземат следните мерки: устройване на обезмъглителни инсталации (особеио]за
студените сезони), локално хващане и изсмукване на водните нари от съдо­
вете, в които с е натопяват пашкулите, най-малко двукратно сменяне па
водата в казанчетата при температура, ие по-висока от 4 5 — 5 0 С (с оглед
избягването на гниенето на органичните материи и силното й бактериално
замърсяване), използуването на мазила и кремове за предпазване к о ж а т а
на ръцете от неблагоприятните контактни въздействия и д р .
В останалите цехове за механична обработка на коприната и особено в
тъкачниците трябва д а с е вземат мерки ие само за достатъчно по количество
и качество осветление, но и за недопускане на блясък, който затруднява
производствената дейност и създава пренапрежение на зрителния анали­
затор.

178
 Х И Г И Е Н А МА Т Р У Д А В О Б У В Н А Т А П Р О М И Ш Л Е Н О С Т

Промишленото производстЕо на обувки у нас сс разви през последните 15—

2 0 години. Сега обувните предприятия задоволяват ие само н \ ж д и т е на стра­
ната с широк асортимент от дамски, мъжки и детски обувки, но и изнасят
една значителна част от продукцията си з а д граница.
Обувната промишленост, както и текстилната, сс характеризира с изра­
зена феминизания на работната сила — над 75 "и от работниците са жени.
Д о к а т о в миналото за производството на обувки са били употребявани
суровини предимно от естсствен п р о и з х о д , то сега все по-широко приложе­
ние намират изкуствените синтетични материали (изкуствени кожи. гьон.
каучук и д р . ) , които с е и з п о л з у в а т за производстсото както на горната,
така и на долната част на обувките.
Съвременното промишлено производстпо на обувки е свързано с извърш­
ването на голям брой производствени оперании. Независимо от вида и пред­
назначението на произвежданите обувки прилаганите технологии и нзпол-
зуваната техника в различните предприятия са твърде сходни.

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

О с н о в н и т е п р о и ^ в о д с т Е С н и п р о ц е с и в о б у в н а т а п р о м и u ' j u ь о с т се и з ь т р ш в а т в к р о я ч н и
и е х о в е , в ц е х о в е з а п о л у ч а в а н е на ц у г е р н и д е т а й л и ( х о д и л а , т а б а н и , т о к о в е н д р . ) . под­
готвителни или шивални цехове и м о н т а ж н и (конфекционни) цехове.
В к р о я ч н и т е ц е х о в е се о с ъ щ е с т в я в а р а з к р о я в г н е ю н а л и ц е в и т е м а т е р и а л и — к о ж и
о т е с т е с т в е н и о т и з к у с т в е н п р о и з х о д . Н г г о с л е д ъ к . к а к т о с е и з т ъ к н а вече. все п о в е ч е
се и з п о л з у в а т с и н т е т и ч н и л и ц е в и к о ж и н а б а з а т а н а п е л и у р п а н и и P V C — п о л о ж е н и
в ъ р х у т е к с т и л н а о с н о в а . К а ч е с т в е н и т е п о л и у р е т г к о в н к о ж и (тип « К л а р и н о » ) често пъти
п о р а д и с п е ц и а л н о т о си у с т р о й с т в о з а п а з в а т в ъ з д у х о щ о н и ц г е м о с т т а о т в ъ т р е н а в ъ н ,
д о к а т о P V C - м а т е р и а л и т с с а н а п ъ л н о н е п р о н и ц а е м и . Р а з к р о й в а к е т о на л и ц е в и т е детаЛли
с т а в а п о с р е д с т в о м щ а н и м а ш и н и , д е й с т в у в г ш и на м е х а н и ч е н и л и х и д р а в л и ч е н п р и н ц и п ,
и и з п о л з у в а н е т о н а р а з л и ч н и к р о я ч н и н о ж о в е ( п о в т а р я щ и ф о р м а т а на о т д е л н и т е д е т а й л и ) .
В к р о я ч н и т е и е х о в е н а с ъ в р е м е н н и т е о б у в н и п р е д п р и я т и я о б и к н о в е н о се м о н т и р а т де­
сетки шанцмашини. които при своята работа генерират импулсивен шум. От хигиенно
гледище х и д р а в л и ч н и т е м а ш и н и са з а предпочитане, т ъ й к а т о звуковите нива. които те
създават, са по-ниски.
В р е д к и с л у ч а и п р и п р о и з в о д с т в о т о н а м о д е л н и и л у к с о з н и о б у в к и и л и п р и често сме-
н я и ю с е м а л о с е р и й н о п р о и з в о д с т в о е в ъ з м о ж н о р ъ ч н о т о р а з к р о й в а н е на л и ц е в и т е д е т а й л и ,
к о е т о е с в ъ р з а н о с ъ с з н а ч и т е л н и ф и з и ч е с к и у с и л и я и с т а т и ч н и п о л о ж е н и я на т я л о т о на
работниците.
В ц е х о в е т е з а ц у г е р н и д е т а й л и (за д о л н а т а ч а с т н а о б у в к а т а ) се щ а н п о в а т (изсичат)
х о д и л а , т а б а н и , т о к о в е и др. М а т е р и а л и т е , които се у п о т р е б я в а т т у к . с ъ щ о т а к а могат
д а б ъ д а т о т е с т е с т в е н и л и ( м н о г о п о - ч е с т о ) о т и з к у с т в е н п р о и з х о д ( р а з л и ч н и видове
естествен или изкуствен гьон, естествен и изкуствен к а у ч у к , изкуствени материали за
т а б а н и и с т е л к и , п л ъ с т и д р ). Н а п о с л е д ъ к к а у ч у к о в и т е х о д и л а и т о к о в е , а с ъ щ о т а к а хо­
д и л а и т о к о в е , п р о и з в е д е н и о т д р у г и и з к у с т в е н и м а т е р и г л и , п о с т ъ п в а т в о б у в н и т е фаб­
р и к и в г о т о в в и д . Р а з к р о й в а н е т о н а ц у г е р н и т е д е т а й л и с т а в а н а м н о г о по-мощни и по-
шумни ш а н ц п р е с и посредством и з п о л з у в а н е т о на с п е ц и а л н и н о ж о в е с различни форми

179
м номера. В същите цехозе се извършва и п р е д з з р л г е л н з т а обработка на цугерните де­
тайли, като се и з п о л з у в а т различии м а ш и н и ( и з р а в н я в а н е д е б е л и н а т а им, шлайфаме,
разчепкване, мазане и лзпенг н > Д1гайлите п о : р е д : т в о м различии видове л е п и л а и д р . ) .
С ъ ш и в а н е т о н i л и ц г з ч г е д ? т а и л и 3 1 п о л у ч а в а н е т о н а с а и т е ( г о р н а т а л и ц е в а ч а с т на
обувката) се извършва в подготаигелните (шквални) ц е х о з е . Т у к се осъществяват р а з ­
лични производствени о п е р а ц и и , к а т о т р а н с п о р т и р а н е на д е т а й л и т е д о с ъ о т в е т н и т е ра­
б о т н и м е с т а п о с р е д с т в о м ц е н т р а л н о у п р а в л я в а н а т р а н с п о р т н а л е н т а , и с т р а ш в а н е на д е ­
т а й л и т е ( и з т ъ н я в а н е н а к р а й Щ 1 т а и м ) , п о д г ъ з а и е т о им. п е р ф о р и р а н е на о т в о р и з а в р ъ з ­
ките и е в е н т у а л н о т о им к а п с о л о з а н е . 11]<ро.<о с е и з п о л з у в а т к а у ч у к о в и т е и д р у г и л е п и л а
з а с ъ е д и н я в а н е па д е т а й л и т е п р е д и з и ш в а н е т о им и п о д г ъ з а н е н а к р а и щ а т а и м . У ш и в а ­
н е т о на с а и т е с т а в а н а р а з л и ч н и ш.'вни м а ш л н и , а д р у г и т е о п е р а ц и и — н а с п е ц и а л н и
машини.
В м о н т а ж н и т е ( к о н ф е к ц и о н н и ) ц е х о в е с е и з в ъ р ш в а с ъ е д и н я в а н е т о на л и ц е в а т а част
на о б у в к а т а с д о л н а т а х о д и л и а ч а с т . П р о и з в о д с т в е н и т е о п е р а ц и и т у к а м о г а т д а с е р а з д е л я т
на т р и г р у п и ; ф о р м о в а н е н а с а и т е , с ъ е д и н я в а н е н а с а и т е с х о д и л о т о , т а б а н а и п р и к р е п -
в а н е на т о к а , о к о н ч а т е л н а о б р а б о т к а н а о б у в к а т а . В с и ч к и т е з и о п е р а ц и и в с ъ в р е м е н н и т е
о б у в н и з а в о д и с е и з в ъ р ш в а т на к о н в е й е р и и п р и и з п о л з у в а н е т о иа р а з л и ч н и м а ш и н и и
с ъ о р ъ ж е н и я . Ф о р м о в а н е т о на с а и т е с е н а л а г а , з а д а с е п о л у ч и ф о р м а т а на с т ъ п а л о т о . З а
п о с т и г а н е т о н а у с т о й ч и в а и п о с т о я н н а ф о р м а към с а и т е с е п р и к р е п в а т ф о р т о в е и б о м б е т а ,
и з р а б о т е н и от т е к с т и л н а о с н о в а и п р о к л е е н и с р а з л и ч н и с и н т е т и ч н и с м о л и . С л е д при­
б а в я н е т о на т е з и ф о р м и р а щ ч с а я т а е л е м е н т и с т а в а н е й н о т о н а з у в а н е ( н а х л у з в а н е ) н а
д ъ р в е н и к а л ъ п и . С а м о т о ф о р м о в а н е с е и з в ъ р ш в а на с п е ц и а л н и м а ш и н и з а и з т е г л я н е на
в ъ р х о в е т е , п р и к о е т о с т а в а и п р и к р е п в а н е т о на т а з и ч а с т на о б у в к а т а к ъ м т а б а н а . С л е д
т о в а с л е д в а и з т е г л я н е на с т р а н и ч н а т а ч а с т на п е т и т е н а п а т а в т о м а т , и з г л а ж д а н е н а п е ­
т и т е н а а н к л о п ф м а ш и н а и л и и з в ъ р ш в а н е т о на п о с л е д н а т а о п е р а ц и я н а п р е с и п р и в и с о к а
температура.
П р и к р е п в а н е т о н а х о д и л о т о към л и ц е в а т а ч а с т с е о с ъ щ е с т в я в а п о м е х а н и ч н и и л и х и ­
мични с п о с о б и . М е х а н и ч н и т е с п о с о б и с е с ъ с т о я т в з а ш и в а н е на х о д и л о т о към л и ц е в а т а
част или заковаваното м у посредством различни м а ш и н и . Х и м и ч н и я т с п о с о б с е състои
в з а л е п в а н е на х о д и л о т о п р и у п о т р е б а т а н а р а з л и ч н и в и д о в е л е п и л а . Т о з и н а ч и н н а м и р а
все по-голямо приложение, т ъ й като химическата промишленост създава високо ефек­
т и в н и л е п е щ и в е щ е с т в а . З а о с ъ щ е с т в я в а н е на л е п е н е т о на х о д и л о т о н а й - н а п р е д с е и з ­
в ъ р ш в а н е г о в о т о р а з ч е п к в а н е , к а к т о и на с ъ о т в е т н а т а ч а с т на с а и т е , к ъ м к о я т о т о т р я б в а
да п р и л е п н е , н а м а з в а н е с л е п и л о , и з с у ш а в а н е , а к т и в и р а н е н а к л е я , з а л е п в а н е и п р е с о ­
в а н е на о б у в к а т а п о с р е д с т в о м м е х а н и ч н и , п н е в м а т и ч н и и л и х и д р а в л и ч н и п р е с и .
К ъ м х и м и ч е с к и т е н а ч и н и з а п р и к р е п в а н е н а х о д и л о т о с е п р и ч и с л я в а и с п о с о б ъ т на
и з л и в а н е т о с е д н о в р е м е н н о т о в у л к а н и з и р а н е на х о д и л н а т а ч а с т ( к о г а т о з а ц е л т а с е у п о ­
т р е б я в а т к а у ч у к о в и т е с м е с и ) и л и и з л и в а н е т о и ф о р м о в а н е т о на х о д и л н а т а ч а с т в ъ р х у
с а и т е ( п р и и з п о л з у в а н е на д р у г и с и н т е т и ч н и м а т е р и а л и — г л а в н о п о л и у р е т а н и ) . З а т а з и
цел с е у п о т р е б я в а т с п е ц и а л н и п р е с и н м а т р и ц и , к о и т о и м а т к о н ф и г у р а ц и я т а на х о д и -
л о т о , което трябва д а с е о т л е е . И з п о л з у в а н е т о на тези методи с п е с т я в а г о л я м б р о й про­
и з в о д с т в е н и о п е р а ц и и и с ъ з д а в а в ъ з м о ж н о с т и з а з н а ч и т е л н о п о д о б р я в а н е у с л о в и я т а на
труда.
Готовите о б у в к и отиват по м е х а н и з и р а н начин в с п е ц и а л н и о т д е л е н и я , т. н а р . «финиш»
з а о к о н ч а т е л н а д о о б р а б о т к а , п о п р а в к а на д е ф е к т и , н а н а с я н е на с е н к и и л и д р у г и д е к о р а ­
тивни елементи, полиране на подметки и токове, л а к и р а н е и д р у г и операции, които при­
д а в а т д о б ъ р в ъ н ш е н в и д на п р о и з в о д с т в е н и т е и з д е л и я .
К р а й н и т е о п е р а ц и и с а с в ъ р з а н и с о к а ч е с т в я в а н е т о на п р о и з в о д с т в е н и т е о б у в к и , т я х ­
н о т о а м б а л и р а н е и п о с т ъ п в а н е т о им в с к л а д о в и п о м е щ е н и я .

УСЛОВИЯ ПЛ ТРУДА

М и к р о к л и м а т . Метеорологичните условия ii обувната промишленост не

представляват особено важен хигиенен проблем (до известна степен с из­
ключение на монтажните цехове). Това се д ъ л ж и на факта, че в повечето
основни цехове и отделения (сортировъчно, отделение за р а з к р о й в а н е н а
лицеви материали, за щанцоване на цугерни детайли, шивални цехове и д р . )
няма мощни източници на топлина. В тези производствени помещения п р е з
топлите сезони на годината (главно през месец юли и август) е възможно
поради различии причини (недостатъчна к в а д р а т у р а и к у б а т у р а на работ­
ните помещения, неправилно ориентиране на светлинните отвори и п р я к а
инсолация, преминаване н а част от механичната енергия в топлинна при

180
 работата на използуваните машини н съоръжения, чссто пъти липсата на
о р г а н и з и р а н а естествена или изкуствена вентилация, голям öpoii на работ­
ниците и др.) д а се стигне до повишаване на температурата до 28—30° С
при относителна в л а ж н о с т 35—55% и скорост на движение на въздуха 0,2—
0 , 3 м сек. В останалите периоди на годината, включително и през зимата,
обикновено микроклиматичните условия са в границите на нормативните
изисквания. Т р я б в а да се отбележи, че независимо от сезона микроклиматът
в обувните п р е д п р и я т и я има относително статичен характер, тъй като не са
нал ице технологични или д р у г и моменти, които д а водят до резки промени
в метеорологичните елементи.
По-неблагоприятни са метеорологичните условия п р е з лятото в цеховете
за монтаж на обувки. Т у к поради големия брой па машините и съоръже­
нията, наличието на различни с ушил ни и преси—източници на топлина,
преси за в у л к а н и з и р а н е и леене на ходила и др., могат да се формират по-
подчертани п р е г р я ва щи ус л овия. П р е з л я т о т о в тези цехове температурите
обикновено са около 28—30° С, а през особено топлите дни те могат да
достигнат и надминат 35" С. Д о известна стенен като благоприятно поло­
ж е н и е т р я б в а да се отчетат невисоките стойности на относителната в л а ж ­
ност (40—55%), и, обратно, като неблагоприятно — ниските скорости на
д в и ж е н и е на в ъ з д у х а (0,1—0,3 м сек.). П р и комплексната оценка на клима­
тичните условия в о б у в н а т а промишленост трябва да се има пред вид, че
работинците, о б с л \ ж в а ш и или работещи непосредствено до сушилни, преси
и машини за термопластична обработка на сан, преси за вулканизиране и
леене на подметки към лицевата част па обувките и др., се подлагат на въз­
действието на топлинна р а д и а ц и я .
А . 3 . Вол кова привежда годсбни данни за микроклимата в някои мон­
т а ж н и цехове за обувки в СССР, в които температурите през лятото са били
в границите на 28—32 С, а в и з к л ю ч и т е л г о топли дни — и до 34—38 С.
3 . Иванов и д р у г и автори (1971) у нас привеждат следните данни за мете­
орологичните у с л о в и я в монтажните цехове на завод «П. Ченгелов» — град
Пловдив: температура — 22,8—23,9° С (при външни температури 19 —
24° С). Безспорно тези д а н н и о т р а з я в а т температурните условия в цеха
н р е з конкретния определен период на годината, когато са извършвани из­
сл е д ван и я т а , и те не могат да х а р а к т е р и з и р а т този ссновен метеорологичен
елемент за целия летен период.
И . К у н с в а и д р у г и автори (1971) са измерили през м е с е н март в монтаж­
н и я цех на о б у в н и я завод «9 Септември» — Сс(}ия температури около 20 -
2 4 : С при относителна в л а ж н о с т 4 5 — 5 7 % и скорост на движение на въз­
д у х а — 0,04 — 0 , 2 м/сек. Съвсем п р а в и л н а е забележката на авторите, че
измерените от т я х температури са значителни за стотгетния сезон и на­
личните външни температури и че през летния сезон трябва да се очаква
формирането на п р е г р я в а щ и условия в це ха.
В ъ з основа на изложените данни м о ж е д а се направи изводът, че в мон­
тажните цехове на обувните п р е д п р и я т и я ирез топлите сезони се формират
п р е г р я в а щ и условия, което води до известни смушения в терморегулацията
и създава условия з а съответни неблагоприятни премени в здравето и трудо­
способността на работниците.
П р и оценката на метеорологичните условия в обувната промишленост
т р я б в а д а се вземе пред вид, че, общо взето, физическото натоварване на
работниците не е голямо, което до голяма степен определя по-големите адап­
тационни възможности на терморсгулсшиониня им апарат.
IJhjM и в и б р а ц и и . Шумът и вибрациите в обувната промишленост са важни
фактори на средата. Въ в всички основни цехове използуваните машини и

181
съоръжения генерират шум с различна интензивност и спектрална харак­
теристика. Според ЛГ Ангелови (1971) в работните помещения па обувните
предприятия съществува сравнително постоянен и интензивен шум — при­
близително 85—100 d B .
В цеховете за разкройпане на лицеви кожи шумът се генерира от щанц-
машините. Звуковите нива в тези цехове обикновено са в границите на хи­
гиенните норми или малко над тях — 85—90 dB, а на самите работни места
пред машините — до 95 dB .Шумът се дължи на безпорядъчното групиране пъв
времето на ударите, нанасяни на кроячните ножове от щанцмашините. Той
има импулсен характер с преобладаване па ниските и средните честоти.
Шумът при щанцевшето (изсичането) на цукерни детайли е по-изразен
поради по-голямата мощност на щ а н ц и р е с и т е с р е д н о от 92 д о 102 dB,
има импулсен характер и средночестотна характеристика.
А. 3 . Волкова (1961) дава следните данни за измерените звукови нива в
съветски обувни предприятия; в разкройвачни цехове на лицеви кожи —
84 —90 dB, а на работни места иред машините — 90—94 dB; цугерни отде­
ления — 90 dB, а на работни места при щанциресите—80 —102 dB. Тези
данни се покриват с намерените у нас стойности на звуковите нива.
Шумът в шивалните цехове се генерира от използуваннте най-разнооб-
разни шевни машини. Общо взето, звуковите нива в тези отделения са около
санитарните норми, а при отделни машини от 84 до 87 dB. В тези отделения
по-голям шум се създава при работата на машините за поставяне на капсули—
до 95 dB.
Особено значение има шумът като фактор иа средата в монтажните це­
хове. Общото звуково налягане в тези отделения е от 88 до 100 dB в зависи­
мост от конструктивните особености иа сградата, гъстотата на използуваните
машини и съоръжения, стабилността на подовете и начина на фундаментиране
иа машините, броя иа конвейерните линии, състоянието на техниката и
характера па използувапата технология за прикрепване на ходилото към
юрната част на обувката и т. и. Като най-шумни машини в обувното про­
изводство трябва да се посочат анклопфмашипите, трендаформашините,
патавтоматите, чепкалата, щифтмашипата и др. Проведените изследвания
па шума у нас в различни обувни предприятия добре илюстрират това.
М . Ангелови (1971) привежда следните данни за шума па отделните ма-
шини в едно от крупните предприятия па страната при извършването па
съответните производствени операции: прикрепване на табани па кламер-
машипи — 90 dB; ирикрепвапе па саи па працвигмашина — 85 dB; опъване
па пети па апклопфмашипа — 110 dB; разчепкване па лица па чепкало -
95 dB; шиене на ходило иа треидаформашипа — 110 dB; шлайфане на хо­
дило и токове па шлайфмашина—-90 dB; обрязване на ходило и токове
па фрезмапшиа — 95 dB; шиене на допелмашииа — 100 dB; работа с щиф-
м а ш и п а — 105 dB; работа иа диск за затваряне па дезреме — 85 dB; дес-
поит на м а ш и н а — 8 5 dB. Обикновено с е е касаело за широколентов шум
с преобладаване па високите и средните честоти. При патавтоматите, ан-
клопфмашинпте, допел- и щифтмашипите шумът е имал импулсивен
характер.
Напълно покриващи се стойности за интензивността на шума в същия
завод дават и / / . Куневи и други автори.
3 . Иванов (1971) посочва следните данни за звуковите пива в монтажния
цех на обувния завод «П. Ченгелов» — Пловдив; общо звуково налягане -
81 —105 dB; работа с фрезмапшиа — 9 2 dB; лепене па преси — 81 dB;
обрязване па табани — 87 dB; работа па опъвалка — 97 dB; работа с
патавтомат — 89 dB; работа с апклопфмашипа — 105 dB; разчепкване на

182
 чепкало — 90 d B . Шумът е бил широколентов със средно- н високочестотна
характеристика.
Измерените по-ниски звукови нива в обувния завод «П. Ченгелов» ве­
роятно се д ъ л ж а т на това, че предприятието е специализирано за произ­
водство на дамски обувки със значително по-лека конструкция и поддаващи
с е на по-краткотрайна обработка с използуваните машини и с ъ о р ъ ж е н и я .
С. М а к с и м о в (1973) дава следните обобщени данни за звуковите нива в
обувното производство: общо звуково налягане в монтажни ц е х о в е — 9 0
95 dB; патавто.мат — 9 3 dB; анклопфмашина 92 103 dB; кламермашина
9 5 dB; фрезмашина — 91 dB; шлайфмашина — 9 0 92 dB; т р а ш м а ш и н а -
8 2 — 8 3 dB; машина за набиване на клечки 90 92 d B . и т. и.
A . 3 . В о л к о в и дава близки д о нашите стойности за нивото на шума на ос­
новните машини, използувани в монтажните цехове на съветските обувни
предприятия. Така авторът характеризира анклопфмашините със звукови
нива 9 6 — 1 0 2 d B при преобладаване на високите честоти 1000 8000 H z .
Изложените данни показват, че в много случаи работниците от обувното
производство с е излагат на шум, който значително превишава хигиенната
норма (с 5 — 2 5 dB). При това обикновено се касае за една експозиция, равна
на работния д е н .
М . А н г е л о в а , Я - М о ек о е и д р у г и автори (1971) при изследване на 100 ра­
ботници от завод «9 Септември» — София са установили у 74 от тях нама­
ляване на с л у х а , като по-често са били засегнати мъжете. Начални увреж­
дания на с л у х а са били установени у 2 2 работници (със загуба на с л у х а
о т 21 д о 3 0 d B ) , средни — у 41 работници (със загуба на с л у х а от 61 д о 80 dB>
и много тежки — у 2 работници (със з а г у б а на с л у х а над 8 0 dB). Уврежда­
нията на с л у х а са били установени всред работници с над 4 години трудов
с т а ж . Всички работници със с т а ж над 16 години са били със засегнат с л у х .
Установеното увеличение на с л у х о в и я праг с е е отнасяло преди всичко за
честотите в областта на 6 0 0 0 и 4 0 0 0 H z .

B . Г . Б о й к о с ъ о б щ а в а , че в с р е д и з с л е д в а н » работинци от о б у в н а т а промишленост в
С ъ в е т с к и я с ъ ю з е б и л а установена и з р а з е н а т в ъ р д о у х о с т у 4 , 2 ° » от о б х в а н а т и т е (повише­
ние на с л у х о в и я праг с 5 0 d B и повече), з н а ч и т е л н о отслабване на с л у х а — у 15,7 0 о (по­
в и ш а в а н е на с л у х о в и я праг с повече о т 4 0 d B ) и намаляване остротата на с л у х а до 3 0 d B
у 21,7%.

Посочените данни д о б р е илюстрират съществуващия професионален риск

за увреждане на с л у х о в и я анализатор на работниците от обувната промиш­
леност.
Вибрациите също така са важен фактор па средата в обувното производ­
ство. Повечето от използуваните машипи при монтажа на обувките и при
разкройването па материалите са източници на колебателни движения.
Както е известно, локалните вибрационни увреждания най-напред б я х а
установени и описани в обувното производство — на първо място при ра­
бота с анклопфмашина. П а локално вибрационно действие са изложени
о б а ч е и работниците, обслужващи патавтомат, кламермашина, трендафор-
машина, капсулмашина, допелмашина и д р . Трябва да се отбележи, че виб­
рационното действие с е засилва и от факта, че в повечето случаи р а б о т н и к ъ т
трябва д а поддържа и притиска обработваната обувка към работещите части
на съответната машина, което създава значително статично напрежение в
горните крайници и поемането па обратния удар от т я х .
Според М . А н г е л о в а и съавтори (1971) най-неблагоприятни във вибрационно
отношение са анклопфмашината и щифтмашината (които напоследък нами­
р а т все по-ограничено приложение). При първата генерираните вибрации

183
са превишили хигиеиипте норми средно до l.S пъти (за 31,5—125 Hz) и д о
20 пъти (за 500 Hz), а при щифтмашината — от 1,8 до 2,4 пъти (за всички
честоти). Вибрациите, генерирани от иатавтомата, кламермашината, диска
з а з а т в а р я н е дезремето, деспонтмашината и щанцпресите, обикновено са
превишавали нормите за ниските честоти. Освеи това авторите са устано­
вили и известна зависимост м е ж д у интензивността на вибрациите и мате­
риалите, които се обработват па щанииресите. Т а к а докато при изсичане
на цели ходила от гума амплитудата е била 60 мм, за октавна честота 31,5 I Iz,
то при работа с гьон интензивността се с увеличила почти 2 пъти — ампли­
туда 100 мм. Подобна зависимост е установена във в ръзка с различната де­
белина па разкройваните материали — при по-голяма дебелина се получа­
ват по-изразени вибрации.
/ / . Кунева (1971) привежда следните данни за вибрациите в обувен завод
«9 септември» — София при някои основни машини и извършването на съот­
ветните производствени операции (табл. 15).

Т а б л и ц а 15
вибрации — а м п л и т у д а в м м п р и с. • ; H i i T e о к т а в н и честоти
Видове машини и работни
операции
3115 63 125 250 500 1000 2000

П р и к а ч в а н е на е г и в
петната част 25,5 127 25,7 5G 0,3 0,04 0,01
О п ъ в а н е п е т и на п а т -
автомат 203,1 72 18 5 0,2 0,2 0,01
И з г л а ж д а н е п е т и на
анклопфмашина 808 101 81,4 40,2 6 0 5 0.1
Р а з ч е н к в а н е на л и ц е
за обувки 3 2 18 1 0,4 0,06 0,01 0,01
Ш и е н е на т р и н д а ф о р м а -
шина 40,0 25,7 12,0 2,6 0,7 0,1 0,1
Деспотнн машина 50« 127 6 2,0 0,4 0,1
Ш л а й ф а н е на х о д и л а 2 5 3 5 3 2 12,0 1,8 0.7 | 0.1

От приведените данни се вижда, че за много от октавните честоти вибра­

циите превишават хигиенните норми. Т а к а при иатавтомата това се отнася
за честотите 31,5 и 65 Hz, при деспонтмашината — за същите честоти, а при
анклопфмашипата — нормите се превишават за всички честоти до 1000 Hz
включително.
3 . Ивонив (1971) ири изследване на вибрационния фактор в обувния завод
«Петър Ченгелов» съобщава, че вибрациите са превишавали в най-голяма
степен хигиенните норми при вретеното за шлайфане легло на токчетата (за
честоти 31,5; 63 и 125 Hz), по-слабо — ири работата на кламермашина (за
честоти 31,5 и 63 Hz) и най-незначително — при машината за очукване к а -
динели (само з а честота 125 Hz). Н а останалите машини вибрациите не с а
превишавали санитарните норми.
Вибрациите на йода вследствие на работата на машините и съоръженията
в обувната промишленост в повечето случаи не превишават санитарните
норми и ие представляват съществен хигиенен проблем.
С. Максплюе (1973) привежда данни за общи вибрации в обувния завод
«9 септември» — София — при преси, кламермашини и шлайфмашини,
според които превишаването на нормите е имало само ири щанцпресите за
всички октавни честоти.

164
 Във в р ъ з к а с пзразеиостта на вибрационния фактор съществен интерес
представлява въпросът за наличието и ръста на вибрационната патология
в обувното производство.
М . Ангс.юва и съавт. (1971) са изследвали 100 работници от завод
«9 септември» — София за д о к а з в а н е на вибрационни у в р е ж д а н и я . В по-
големия процепг от обхванатите (72) се е касаело за сравнително с л а б о
изразени начални вибрационни у в р е ж д а н и я , а само при 13% — з а вибра­
ционно заболяване. Изразени форми на заболяване са преобладавали всред
работници, обслужващи анклопфмашина, трендаформашнна, патавтомат
и деспонтмашина, което е било в съответствие с вибрационната .характери­
стика на тези машини. Вибрационните увре ж дан и я са се увеличили с въз­
растта и трудовия с т а ж и са били налице обикновено след 4 години трудов
стаж. Вибрационните у в р е ж д а н и я и заболявания всред обхванатите работ­
ници са протичали предимно под формата на вегетативен полиневрит със
сравнително слаби прояви на ангноневроза.
Изложените данни посочват очертания професионален рпск. който съ­
ществува в обувната промишленост по отношение възможността з а възник­
ване на различни по степен вибрационни у в р е ж д а н и я и з а б о л я в а н и я .
П р а х . П р а х ъ т в обувното производство (въпреки че па много места се
създават условия за неговото образуване) не представлява съществен хи­
гиенен проблем. Това се д ъ л ж и на факта, че почти всички прахообразуващи
операции се извършват с машини, снабдени с индивидуални прахозасмук-
ващи и п р а х о з а д ъ р ж а щ и с ъ о р ъ ж е н и я , които в повечето случаи работят
достатъчно ефективно.
П о данни на Х Е И концентрацията на праховите аерозоли в различните
отделения на обувните предприятия е от 0 , 5 до 8 мг м '.
/ / . Кунсва и съавтори привеждат следните данни за запрашеността в мон­
тажните цехове на обувния завод «9 септември» София: общо за работ­
ните помещения — 0,25 M I М 3 , а на отделни работни места, свързани с п р а -
хообраз\ ването — от 0,22 до 6,17 мг/м 3 .
От приведените данни се вижда, че запрашеността в нашите обувни з а ­
води е сравнително ниска. Фактически обаче с л о ж н и я т състав на праховите
аерозоли и използуването па нови изкуствени материали явно н а л а г а т пре­
оценка на праховия фактор в обувното производство и неговото по-задъл-
бочено изучаване.
Интересни с ъ о р ъ ж е н и я в това отношение д а в а 3 . А . Волкова, отчитайки
ниските концентрации на праха, установени в обувните заводи па Съвет­
с к и я с ъ ю з ( 0 , 4 - 0 , 8 мг м 3 ). Авторът изтъква възможността за много по-
високи количества па праховите аерозоли при дефектно депетвуващи ин­
дивидуални п р а х о у л а в я щ и с ъ о р ъ ж е н и я и при периодичното почистване на
ръкавните филтри, използувани за филтриране па изсмуквания запрашен
въздух от различните машини и агрегати. При това авторът обръща внима­
ние на извънредно разнородния състав на праха в обувната промишленост,
включването в него на прахови частици от различни видове к а у ч у к и из­
куствени синтетични материали, които сами по ссбе си се състоят от твърде
сложни съединения. Самите прахови частици от използуваните естествени
кожи и гьонове могат да с ъ д ъ р ж а т част от многобройните и сложни вещества,
които са използувани при т я х н а т а изработка. Съществено значение има и
фактът, че в обувната промишленост се създават (Juno дисперсни прахови
аерозоли, които са в състояние дълбоко д а н а в л я з а т в белите дробове.
Токсикохимични ecu ectnea. Една голяма част от производствените процеси
в почти всички основни цехове и поделения на обувния отрасъл са свър-
• зани с използуването па голям брой химически вещества. Този процес па

185
'«химизация» на обувното производство особено се засили нрез последните
години, тъй като вместо механичните способи за прикрепване на ходилото
към горната лицева част на обувката (чрез шиене или коване) все повече
с е използуват химическите (чрез лепене на ходилото или изливането м у
посредством специални преси).
Най-разпространените производствени операции, свързани с използува­
нето на химически токсични вещества, са процесите на лепене при съединя­
ването на различни лицеви и нугсрии детайли и при монтажа на обувките —
мазане, сушене, активизиране на клеещите вещества и самото лепене. На­
последък в обувното производство с е използуват в големи количества раз­
лични видове лепила — каучукови, латексови, нитроцелулозни, иерхлор-
винилови, неонренови и напоследък — термопластични. Те имат различни
патентовани търговски наименования — хелметекс, комподур, тиволан,
форкан и д р . Като разтворители и разредители на клеещите вещества се из­
ползуват голям брой органични разтворители — бензин, ацетон, ацетати,
бензол, толуол и др. Освен това в лепилата могат да се съдържат и д р у г и
вещества — органични серни съединения, пластификатори, чието присъст­
вие м о ж е да засили неблагоприятното им действие. Работниците се излагат
не само на непосредствен контакт с различните лепила, което м о ж е д а до­
веде д о д р а з н е щ о и алергизиращо въздействие, но и на общотокснчното
действие на парите на органичните разтворители. Отделянето на парите
става както непосредствено от съдовете, в които се съхраняват лепилата
или се разливат з а непосредствена употреба, така и от самия процес па на­
мазване на различните детайли, което създава една голяма изпаряема по­
върхност. Сушенето на намазаните детайли се осъществява в различни ви­
дове сушилни или б е з специални съоръжения. Технологията изисква почти
пълно изпарение на органичните разтворители от клеещите вещества. Тези
особености на технологията обясняват наличието на значителни концентра­
ции от съответните разтворители, които замърсяват не само работните места,
където те непосредствено с е употребяват, но чрез движението на в ъ з д у х а
се разпространяват и в цялото работно помещение.
Различните концентрации на разтворителите, които могат д а с е намерят
в основните цехове на обувната промишленост и преди всичко в монтажните
цехове (където се употребяват най-големи количества лепила), с е определят
от много фактори, по-важни от които са: площ и к у б а т у р а на производстве­
ното помещение; гъстота иа производствената техника и брой на конвейерните
линии; количество на лепилата, които се използуват, и брой на работните
места, където те се прилагат; устройството на съдовете, в които се поставят
лепилата за непосредствена употреба; наличието на укрития и местни аспнра-
ционни съоръжения при извършване процесите на намазване, и з с у ш а в а н е
и активизиране на клеещите вещества, както и тяхната ефективна работа;
наличието на нагнетяваща вентилация за компенсиране на изсмукваните
дебити с правилно насочване на приточния въздух в работните зони и т. н.
Трябва д а се подчертае, че д а ж е и при наличието на вентилационни съоръ­
жения, ако те са с неправилно устройство и неефективна работа, концентра­
циите на органичните разтворители (и но-снециално на бензола и неговите
хомолози) могат д а бъдат над П Д 1 \ .
Химични вещества и органични разтворители се използуват и нрн го­
ляма част от дообработващите операции — нитроцелулозни бои и лакове,
филмообразуватели, пигменти и восъци, в които често освен органични
разтворители м о ж е д а има и боракс, калцинирана сода, формалин, фенол,
амоняк, восъкоподобнп вещества, смоли и д р . , конто засилват контакт­
ното им д р а з н е щ о и алергизиращо действие.

186
 П о данни на Х Е И в страната средните концентрации на органичните
р а з т в о р и т е л и във в ъ з д у х а на работната среда в различни предприятия са
имали следните стойности:
а) допълнителна обработка на цугерни детайли; мазане на токове с нео-
нреново лепило (хелметекс) — бензол — от 35 до 60 мг/м 3 , толуол — от
50 д о 150 мг/м 3 , бензин — от 250 до 600 мг м 3 ; мазане на табани с хелме­
текс: бензол — от 40 до 70 мг м 3 , толуол — от 150 до 250 мг м 3 , бензин
от 400 до 600 мг/м 3 ; м а з а не иа ходила: бензол — от 30 до 60 мг м 3 , толуол
от 75 до 150 мг м 3 , бензин — от 400 до 600 мг м 3 .
б) монтажни цехове: мазане can с латексово лепило — амоняк — от
10 до 25 мг м-*; м а за не на ходила с неопреново лепило — бензол — от 40
до 70 мг/м 3 , толуол — от 100 до 200 мг м :| . бензин — от 450 до 600 мг м 3 ;
а к т и в и з и р а н е на намазани ходила - бензол — от 40 до 60 мг м 3 , толуол -
от 100 до 150 мг м 3 , бензин — от 300 до 400 мг м 3 ; поставяне долмалък - б е н ­
зол — от 40 до 80 мг/м 3 , толуол от 100 до 150 мг м 3 , бензин — от 500 д о
800 мг/м ; общо в монтажните цехове — бензол — от 2 ) до 40 мг .м3, то­
3

л у о л — от 50 до 60 мг/м 3 , бензин — о т 200 до 350 мг м 3 .

П р и употреба на л е п и л а иа формалдехидна база е възможно отделянето
на формалдехид. Т а к а в обувен завод <^9 с е п т е м в р и » — С о ф и я при работа
с лепило «форкан» са намерени концентрации на формалдехид от 0,68 д о
1,25 мг/м 3 .
В отделенията за окончателна обработка па обувките (т. нар. финиш)
при мазане на стелки с хелметекс е намерено: бензол — от 30 до 50 мг/м 3 ,
толуол — от 80 до 100 мг м 3 , бензин — от 400 до 600 мг м 3 ; при т у ш и р а н е
с нитроцелулозни бои: ацетон — 300 мг/м 3 ; при ш п р и ц в а н е с нитроцелу­
лозни л а к о в е в камина: ацетон — 200 мг м 3 , бензин — от 300 до 400 мг м 3 ,
бутилацетат — от 180 до 200 мг м 3 .
Подобни концентрации иа органичните разтворители са измерени и в
редица помощни и спомагателни отделения — ш производство и р а з л и в а н е
на лепила, на нитроцелулозни бои и лакове, както и за производството па
бои, восъци и политури.
В немалко случаи се д о к а з в а т органични разтворители в помещенията за
амбалираие и складиране на готовата продукция: бензол — от 20 до 40 мг м 3 ,
т о л у о л — от 25 до 50 мг/м 3 , бензин — от 150 до 300 мг м 3 , ацетон — от 100
до 200 мг/м 3 .
/ / . Кунева и авторски колектив привеждат следните даппи за средните
концентрации на бензина и толуола в монтажния цех па обувния завод
«9 септември» — С о ф и я : бензин — 500 - 600 мг м 3 , толуол — 120—200 мг, м ' .
3 . Иванов и авторски колектив д а в а т следните данни за концентрацията
на органични разтворители в обувния завод «П. Ченгелов» — Пловдив
при работа с лепило «комподур»: ацетон — 400 мг/м 3 , бутил-ацетат -
840 мг/м 3 , толуол — 800 мг/м 3 , бензол — 20 мг м 3 , при мазане на табани
и пети с ти вол а и-ацетон — 100 мг/м 3 , бутил-ацетат — 280 мг/м 3 , толуол
500 мг/м 3 , бензин — 250 мг/м 3 , бензол — 25 мг м 3 .
При изливането, прикрепването и вулканизирането на д о л н а т а част на
обувката към саите чрез специални преси количеството на използуваните
лепила намалява, което се о т р а з я в а благоприятно и на концентрациите иа
органични разтворители. При този начин па монтиране па обувките се съз­
дават условия з а замърсяване па работната среда със серни съединения,
пластификатори, оцветители и д р . , к о и т о влизат в състава иа и з п о л з у в а н и г е
каучукови смеси. При употребата иа синтетични материали за и з л и в а н е п а
ходилото е възможно замърсяването на въздуха поради термичната им де-
с т р у к ц и я с техните мономери и други токсични газове.

187
 В сортировъчните отделения на оГлвните нреднрнятня при сортирането
на изкуствени лицеви кожи }ia нолиуретанова основа е възможно и отделя­
нето на циановн съединения. Х Е И — С о ф и я - г р а д е установила в сорти­
ровъчното отделение на обувния завод «9 септември» София циановодо­
род в следните концентрации: 0 , 2 2 — 0 , 2 4 мг м 3 .
В обувното производство при механична скоростна обработка на естест­
вени и изкуствени материали (фрезоване, шлайфане и др.) се създават \ с -
ловия и за замърсяване на работната среда с въглеокис поради значителното
загряване на материала н непълното изгаряне на жалките фини частици,
конто се отделят и ри обработката.
3 . А . В ол кое а, съобщава, че при pL6oTa на фрезмашнин, при шлайфане,
при горещо полиране на токове и др. са намерени концентрации на въглеро­
ден окис от 2 0 д о 3 0 мг, м 3 . По-високи концентрации на въглероден окис
са били наблюдавани при обработка на каучукови подметки и токове.
Приведените данни за токсикохимичння фактор в обувната промишленост
показват неговото съществено значение, тъй като в повечето производствени
обекти сега с е създават условия .^а работа при наличието на наднормени
концентрации на различни химически вещества и преди всичко на бензола
и неговите хомолози. При оценка на професионалния риск трябва да се вземе
нред вид не само действието на различните химически вещества, които с е
използуват, но н възможността за тяхното комплексно действие върху ор­
ганизма. Голямата феминизация на обувния отрасъл също така налага една
по-неблагоприятна оценка на възможните неблагоприятни последици.
Основни професии и т р у д о в процес. В обувното производство, както с е
вижда от изложеното досега, се извършват голям брой производствени опера­
ции )! с е използуват най-разнообразни машини и съоръжения. Не з авис имо
от това характерът на труда в много случаи е сходен, въпреки че работата
м о ж е д а с е извършва в елин или д р у г цех или с е касае за осъществяването
на различни производствени операции. Най-общо казано, работниците от
обувната промишленост могат да бъдат разделени на две основни г р у п и :
работещи ирави или предимно нрави — при обслужването най-често на
различни машини, и работещи седнали — при извършването на р а з л и ч н и
ръчни операции, свързани с производството на обувки.
Към първата група могат да бъдат отнесени работниците от кроячнпте
цехове за лицеви и нугернн детайли, една част от работниците, заангажи­
рани в предварителната обработка на ходила, табани, токове и д р у г и , и на
първо място — работниците от монтажните цехове, извършващи всички
машинни операции по изготвянето на обувките. Много често работата на т а з и
категория работници е свързана с различни статични натоварвания на опорно-
двигателния апарат, а в някои случаи и със значително физическо натовар­
ване на организма; пренасяне и поставяне на кроячнпте ножове и извърш­
ване разкрояването на лицеви и цугерни детайли, шлайфане на ходила и
токове, опъване на върхове, опъване на странични части и пети, и з г л а ж д а н е
(очукване) на анклонфмашина, притискане ходила на нреси, затваряне на
дезреме, прикрепване табани на кламер, прикачване на сан към калъпи,
разчепкване на лица, зашиване или заковаване на ходилото и т. н. Със зна­
чителни физически усилия са съпроводени и операциите «назуване» и «изуване»
на калъпи. Повишено внимание и значително зрително напрежение изискват
операциите: разкройване на лицеви и цугерни материали (поради н е о б х о ­
димостта за най-рационално и икономично използуване на суровините и
избягването на дефекти), зашиване на санте и поставяне на декоративни
шевове, прикачване на табани, прикрепване на сан към калъпи, изтегляне
върхове, разчепкване на лица, зашиване на х о д и л а , деспонт на машини

188
 и др. Основен момент при обслужването на различните машини е обстоятел­
ството, че обработваната обувка трябва да се държи с ръце и притиска към
работните органи на конкретната машина, при което мускулните усилия
трябва да противодействуват на ударната или тяговата сила, която лежи
• основата на даденото съоръжение.
Работата на някои машини се съпровожда с принудително положение
на горните крайници. Често пъти са необходими и значителни усилия за
пускане в ход на машината посредством наличните органи за управление
(бутони, лостове, педали и др.). Тези неблагоприятни моменти са свързани
с недоброто от ергономично гледище конструиране на машините.
Работниците, обслужващи различните машини, се подлагат на шум и
вибрации, както и на други неблагоприятни фактори, съответно описани
при разглеждане условията на труда.
Втората голяма група работници извършват трудовата си дейност в се­
дящо положение: ръчна обработка па цугерпи детайли, шиене на саи, ма­
зане на детайли, окончателна обработка на обувки и др. Работата на тази
група работници е свързана обикновено с извършването на еднообразни,
многократно повтарящи се, точни и бързи движения с горните крайници
посредством заангажирането най-често на малките мускулни групи. Към
ръчните операции освен изброените трябва да се посочат и: поставяне на
фортове, овлажняване на бомбета, боядисване на ходила, боядисване на
пианти и токове и т. и.
По-голямата част и от двете категорш. работници извършват своята произ­
водствена дейност при поточна (конвейерна) организация на труда. С осо­
бено голяма сила това важи за работниците от монтажните цехове. При
сегашната организация и техническо обзавеждане па конвейерните ленти
в пашите обувни предприятия конвейерпият т р \ д носи основните недъзи
на този начин па производство; напълно наложен ритъм на работа, голямо
раздробяване и повтаряемост па работните операции, незпачителпа продъл­
жителност на времето, необходимо за тяхното извършване (обикновено да-
л еч под 30 сек.), голяма монотонност и други моменти, които водят до голямо
сензорно натоварване, пренапрежение на опорно-двпгателппя апарат (главно
горни крайници) и относително бързо намаляване па работоспособността.
Интересни данни в това отношение привеждат / / . Куисва и съавтори,
изучавали конвейерния труд в монтажните цехове па обувния завод «9 сеп­
тември» — София, които могат да се сведат до следното:
а. Работните места, при които работата се извършва в седнало положе­
ние и при умерено физическо натоварване и напрежение па нервната система,
зрението и вниманието, съставляват 44% спрямо общия брой иа всички
работни места. Работните места, при които работата се извършва в изпра­
вено положение с почти изключително обслужване па машини, съставляват
5Ь%. Фактически тук трябва да се различават две подгрупи: работни места,
на които се работи само в изправено положение (21 %) н работни места, при
които се работи в изправено положение, но с възможност за известна смяна
на правостоящата поза в седяща (33%).
б. Ннергоразходът на жените работнички при обслужване на машините
е възлизал на 2,27—2,77 ккал/мин. при работен пулс 87—93 уд./мпн. При
ръчни операции, извършвани в седящо положение, енергоразходът е бил
малко по-иисък — 1,8—2,28 ккал/мип. Енергоразходът на мъжете при една
и съща машинна обработка не показва съществени различия.
в. Съществува голямо разнообразие в продължителността на работните
операции — от 4,5 до 24,6 сек., но във всички случаи п о д 3 0 с е к . , което опре­
деля работата като спръхмонотонна.

189
 г. Наличната организация иа труда води д о промени в м у с к у л н а т а и з ­
дръжливост, прага па електрочувствителпостта па окото, коппептрацията
и разпределението на вниманието, работния пулс п някои биохимични пока­
затели, които говорят за настъпване на умора в края на работния ден и
работната седмица и д о значително намаляване па работоспособността.
д. Хронометражните данни показват голяма непосредствена з а а н г а ж и -
раност па работниците (80 0 о) от работното време и само 5% за регламепти-
рани почивки. Д в о й н о повече е загубата па време поради технически пре­
стои. Като с е има пред вид, че работата на обувните конвейери се харак­
теризира с голяма монотонност и напълно наложен ритъм с напрежение на
вниманието и зрението, много често със значителни физически усилия, не­
посредствената заангажпраност на работниците трябва да се прецени като
значителна.
l i e м о ж е да с е д а д е благоприятна оценка иа конвейерния т р у д в нашите
обувни предприятия и от ергономична гледна точка както по отношение
па рационалното устройване па работната мебел п работните площи, така
и на правилното конструктивно устройване на използуваните машини.
t7. Василсва. Е . Данчева и съавтори (!971) правят ергономична оценка па
конвейерния т р у д в обувния завод «П. Чепгелов» — Пловдив, която на­
пълно подкрепя изложеното. Авторите са намерили, че работната повърх­
ност па повечето работни места, изискващи права работна поза, са по-ниски
от физиологичните изисквания. Н е е отговаряла па изискванията и работ­
ната повърхност на работни места, изискващи седяща поза. Най-често тя е
Сила по-висока или по-ниска. При голяма част от работните операции (ма­
зане на с а п , мазане на х о д и л о , ретуширане и д р . ) като работна повърхност
се е използувала предната повърхност па бедрото и колената, което е во­
д е л о д о с и л н о прегъване на тялото. Работната зона за голяма част от рабо­
тниците е била значително голяма. Командните устройства на използуваните
машини, о б щ о взето, са били неправилно разположени и достъпът д о т я х
е бил затруднен. Бутоните за пускане и спиране са по-малко използувани
като «органи» за управление, а е дадено предимство па педалпото задейст-
вуване иа машината. Повечето от педалите са били неправилно устроени.
Неправилно са били организирани и работните движения с наличието на
много статични моменти и паразитни действия. Работните столове са били
неправилно устроени и ие са отговаряли па ергономичните изисквания. С ъ ­
щите автори са разработили профилактична програма, която е внедрена, и с
това значително е оптимизиран трудовият процес от физиологична и ерго­
номична гледна точка в този обект.
М . f l . С у п о н и и к и й и съавтори (1972) привеждат подобни данни за обув­
ните предприятия в Киев и Ворошиловград. Използуваните машини и съоръ­
ж е н и я пс са отговаряли па ергономичните изисквания, което е водило д о
извършване па хиляди д в и ж е н и я с горните крайници при обслужването на
машините (от 9447 д о 11 400 за работната смяна), д о изразено намаление па
мускулната издръжливост п д о други неблагоприятни изменения в орга­
низма.
И з л о ж е н о т о показва, че наличната организация на труда и характерът
на трудовата дейност в обувната промишленост водят д о определен рнск
за възникването па редица заболявания — преди всичко на опорно-двнга-
телпия апарат, на нервната система, па женските полови органи и д р у г и .

190
ЗАБОЛЕВАЕМОСТ В ОБУВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Заболеваемостта в обувната промишленост се х а р а к т е р и з и р а със значителни

по ниво интензивни показатели, конто я подреждат на едно от предните
места всред останалите промишлени отрасли. Това се д ъ л ж и до голяма сте­
пен както на х а р а к т е р а п условията на т р у д а , т а к а и на изразената фемини-
з а ц и я на о т р а с ъ л а .
П о ръста иа з а б о л я в а н и я т а с временна загуба на трудоспособност обув­
ната промишленост се п р и б л и ж а в а , а д а ж е н изравнява с д р у г и феминизи-
рани отрасли с традиционно високи показатели (текстил). Особено висок
ръст на заболеваемостта е налице в някои от крупните обувни предприятия
(обувен завод «9 септември» — София и д р . ) .
С т р у к т у р а т а иа заболеваемостта до голяма степен е и з р а з иа специфич­
ните условия на труда в обувното производство и състава па работната с и л а .
Най-голям относителен д я л имат острите инфекции иа дихателната система
(простудни заболявания), следвани от усложиенията иа бременността, бо­
лестите на женските полови органи и неврозите (тези две групи в различни
голини често сменят местата си), битовите злополуки, болестите на пери­
ферната нервна система, иа опорио-двигателпия апарат, хипертоничната
болест, професионалните з л о п о л у к и , болестите иа стомаха и дванадесето­
пръстника (включително и язвената болест), болестите н а отделителната
система и т. и .
Независимо от някои незначителни промени в иодреждаието иа посочените
нозологични единици в различните години обикновено те определят х а р а к ­
тера на общата заболеваемост и показват в много случаи неблагоирнятни
тенденции за нарастване.
П р и а н а л и з и р а н е на ръста и динамиката иа отделните групи заболявания,
през последните н я к о л к о години могат д а се н а п р а в я т следните по-главии
изводи;
а. Простудната патология заема основен д я л в общата заболеваемост
като показва непрекъснато нарастване (но броя на заболяванията обувната
промишленост почти достига текстила);
б) все по-съществено място заемат з а б оляв ан и ята иа женските полови
органи и у с л о ж н е нията на бременността;
в) неврозите са едно от иан-важинте проблемни заболявания, макар че не
показват р я з к о повишаване през последните две-три години;
г) заболяванията на периферната нервна система и тези иа оиорио-двига-
телния а п а р а т също се увеличават;
д) съществува тенденция за увеличаване на заболяв ан и ята с хипертония
(напр. в обувен завод «9 септември» — София);
е) битовите злополуки се увеличават, като пивото им е от 3 до 5 пъти н а д
производствените, докато професпопалпите злополуки се стаинонират и не
представляват особен проблем.
ж) нарастват з а б о л я в а н и я т а и на пикочната система.
/ / . Чспилов. проучвайки патологията в един обувен завод у пас, свързва
значителен брой н а у в р е ж д а н и я т а н а опорно-двигателния а п а р а т с непра­
вилната организация на конвейерния труд, наличието на голям брой нев­
рози и анемични с ъ с т о я н и я — с наличието иа токсикохимичния и шумовия
фактор, дерматитнте и екземите — с контактното действие иа изнолзува-
ните лепила, л а к о в е и други химични субстанции, изразените увреждания
на с л у х а и вибрационната сетивност — с интензивния шум и в и б р а ц и и т е .
Т р я б в а д а се изтъкне, че х а р а к т е р н а т а в миналото висока заболеваемост
от туберкулоза всред работниците от обувната промишленост сега не иред-

191
с т а в л я в а проблем. Тази категория работници у нас не показва повишена
-заболеваемост, което съответствува не само на по-късното развитие на обув­
ното производство у нас и на по-добрите условия на работа, но и на по­
добреното материално състояние на трудещите се, общите успехи в борбата
с т у б е р к у л о з а т а и повишената санитарна к у л т у р а на работниците.
О т професионалните з а б о л я в а н и а ние вече се сп ряхме на възможните
увреждания като следствие на шумо-вибрационния фактор. Съществено
значение з а здравето на работниците от обувната промишленост има упо­
требата на токсични химични вещества. В миналото (през 30-те години) при
по-старите технологии и използуването на силно токсични разтворители
са описани не само хронични, но и остри отравяния всред работниците от
обувното производство. Сега има възможност преди всичко з а леки хронични
интоксикации, и то най-вече от бензола. С неговото действие се свързват
различните анемични състояния и левконении, които се срещат в съвремен­
ната обувна промишленост.
М . Савилати (19G8) съобщава з а масова бензолова интоксикация в едно
обувно предприятие, при което са били засегнати 100 лица. Левкопеиия е
б и л а установена у 3 2 % от работниците, анемия — у 3 5 % , тромбоцитопе-
н и я — у 62 % , а у около една четвърт от работниците — хеморагичии симптоми.
Съществуващият риск от интоксикация с органични разтворители н а л а г а
задълбоченото провеждане на постановените задължителни медицински
профилактични прегледи с оглед вземането на необходимите лични и колек­
тивни мерки за защита на работниците.
Въздействието на пра ха в обувната промишленост не е изучено добре,
но много автори свързват неговото присъствие с явления на дразнене по
к о ж а т а и лигавиците на горните дихателни пътища.
Нерационалната работна поза, при която извършват своята трудова дей­
ност голяма част от работниците от обувната промишленост, и предимно
ж е н с к и я т състав на работната сила. както сс изтъкна, дават неблагоприятно
о т р а ж е н и е в ъ р х у гинекологическата заболеваемост.
/ / . М . Самойлова и 0 . А . Каролькова (1972) при изследване на 203 работ­
нички от обувното производство са намерили следните функционални из­
менения в гениталния апарат; в 41,5% от обхванатия контингент е била
установена аменорея; в 33,9% — м е н о р а г и я ; в 9 , 3 % — н а р у ш е н и е иа мен­
ст р у а л н и я цикъл; в 9 , 3 % — о л и г о м е н о р е я . Тези изменения авторите свърз­
ват със стоящата поза на работничките в продължение иа целия работен ден.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Подобряването на метеорологичните условия не представлява основен х и ­

гиенен проблем, но все пак се н а л а г а д а се вземат мерки за недопускане
формирането иа п р е г р я в а щ климат в някои основни цехове (преди всичко
в монтажните). З а целта е необходимо д а ие се д о п у с к а голямо претоварване
н а работните помещения с машини и хора , осигуряването на необходимата
свободна площ и кубатура з а един работник, вземането на мерки за топлинна
изолация на машини и съоръжения — източници н а топлина, отделянето
в самостоятелни помещения на пресите з а производство на обувки посред­
ством леене и в у л к а низ ира не на ходилото, правилно ориентиране н а работ­
ните помещения с оглед избягване на п р я к а инсолация през лятото и добре
организирана естествена и изкуствена вентилация. В по-топлите райони
н а страната и в самостоятелните пресови цехове през лятото в к а р в а н и я т
въздух в работните помещения т р я б в а д а се о х л а ж д а .

192
 Много по-съществени и важни са мероприятията по отношение на д р у г и т е
физически фактори на средата — шумът и вибрациите, които се я в я в а т во­
дещи професионални вредности з а обувната промишленост. В това отно­
шение основно значение има изменението на технологичните процеси и
използуването на машини и с ъ о р ъ ж е н и я , които практически са безшумни
или не надминават по отношение на въпросните параметри допустимите
хигиенни норми.
Фактически в обувната промишленост вече се осъществяват известни из­
менения в технологията, които се о т р а з я в а т благоприятно в ъ р х у интен­
зивността на шума и вибрациите. Т а к а например въвеждането на горещо
формоване на страничната и петната част на обувката посредством специални
преси с механично, пневматично или хидравлично действие премахва необ­
ходимостта д а се използува анклопфмашииата, която се х а р а к т е р и з и р а с
най-неблагоприятни шумовибрационни параметри. Внедряването иа нови,
по-съвършени машини за опъване на саите води до много по-съвършено
ф о р м и р а н е на обувката, при което почти отпада необходимостта от очуква­
нето и изглаждането, извършвано на анклопфмашипите. Всичко това по­
казва, че понастоящем н я м а основание тези машини да се използват повече
в обувното производство.
Преминаването предимно на химическа технология за прикрепване иа
ходилото към горната л и ц е в а част на об увк а та също т а к а води до отпада­
нето на редица шумни машини, използувани при механичното прикрепване
(трендаформашипи, допелмашини, машини за набиване на клечки и др.).
С особена сила това важи за пресовото производство па обувки, при което
изливането, вулканизирането и прилепването иа ходилото става посредством
с п е ц и а л н и преси, работещи безшумно, и негеиериращи вибрации.
При конструирането на пови машини за обувната промишленост трябва
д а се вземат всички възможни мерки за отстрапявапе или намаляване иа
шума и вибрациите при т я х н а т а работа (избягване ударното действие на
машините, з а м я н а иа металните детайли с детайли от здрави и издръжливи
полимери, звукоизолираие иа най-шумиите възли на машината п т. н.).
Д о известно намаляване на шума в разкройвачните цехове може да се
стигне чрез конструктивни подобрения иа пресите и използуване на преси,
действуващи иа хидравличен принцип.
З а намаляване па шума и вибрациите всички машини в обувното произ­
водство т р я б в а д а се монтират в ъ р х у стабилни подове (ио възможност иа
партерни етажи) и при използуване па виброгасещи и вибропоглъщащи
фундаменти. Този момент има съществено значение и з а избягване предава­
нето на вибрациите в ъ р х у пода иа работните помещения. З а премахване
на общите вибрации, където те са по-изразеии (главно в цеховете за раз-
кройване па цугерни детайли), т р я б в а д а се използуват амортизиращи сто­
лове, поставки и д р .
Ii борбата с шума трябва д а се има пред вид и личната профилактика —
носенето иа аитифоии. Удобни за приложение и достатъчно ефективни са
антифоните от фина стъклена вата, които се приготовлява! от самите ра­
ботници.
Централно място в подобряване условията иа труда заемат и мерките, на­
сочени към премахването и ограничаването на химичните токсични вещества,
които се употребяват в обувното производство. Безспорно в тази насока най-
голямо значение има разработването и внедряването на т а к и в а технологии,
които създават възможност за т я х н а т а минимална употреба или заменянето
им с по-малко токсични вещества. Т р я б в а да се изтъкне, че радикалното
р е ш а в а н е иа въпроса посредством изключването на химически субстанции

193
Г) Хигисня »14 ОСИОННН 0 TpJC ДИ м е П р О Ю В О rjCTBOTO
от обувното производство не е много перспективно, като се има иред вид,
че химическите способи н а м и р а т все по-голямо приложение и облекчават
условията на т р у д а по отношение на ш у м а и вибрациите. Май-удачен о т
хигиенно гледище (с оглед максималното ограничаване на употребата н а
химически вещества) е методът за изливане, вулканизиране и прикрепване
на ходилото към горната лицева част на обувката посредством преси и из­
ползуването на к а у ч у к или нови пластични маси (главно PVC и полиуре-
тани).
Н;:ии рационален начин за н а м а л я в а н е опасността от токсико-хнмичния
фактор е да се т ъ р с я т и употребяват ио-малко токсични вещества и да с е
ограничава по асортимент и обем т я х н а т а употреба. Необходимо е в обув­
ното производство да се забрани употребата на силно токсични субстанции,
като серовъглерод, дихлоретан. тетрахлорвъглерод и др. (използувани
много в миналото, а с е г а — с а м о в някои обувни предприятия) за сметка
на по-малко токсичните: бензин, ацетон, етил и бутилацетат и др. Съществено
хигиенно значение има премахването на бензола и заменянето му с по-малко
токсичните хомолози главно толуол. Там. където все пак бензолът не
може д а бъде избягнат (поради технологични съображения), неговото ко­
личество не т р я б в а да бъде повече от 10% спрямо общата маса на всички
използувани разтворители. Бензинът, който се употребява като разтворител
и разредител иа каучукови и други видове лепила, не т р я б в а да съдържа
в голямо количество ароматни въглеводороди (не повече от 3 % ) .
Съществено значение имат и мерките за н а м а л я в а н е до минимум коли­
чеството на изнолзуваните органични разтворители при процесите иа лепене.
В това отношение твърде нерсиективно е въвеждането на с \ . \ и лепила (ле-
пещи ленти) за прикрепването на ходилата, който процес не изисква упо­
требата на органични разтворители и не води до замърсяване на работната
среда с техните п а р и .
Възможно е внедряването на термоиластични л е п и л а (например при под-
гъването на санте и др.), при използуването иа които не се н алаг а употре­
бата на органични разтворители.
Внедряването на нови синтетични материали за фортове и бомбета, поз­
в о л я в а щ и т я х н о т о термично обработване при прикрепването им към саите,
също т а к а премахва една от най-опасните манипулации, свързани с
употребата на големи количества органични разтворители.
В новите технологии, които се разработват, т р я б в а д а се ограничава не­
прекъснато б р о я т на детайлите, които т р я б в а д а се обработват с клеещи ве­
щества, което води не само до н а м а л я в а н е иа изнолзуваните количества от
тези вещества и броя на работниците, които ще ги прилагат, по и намалява
общата повърхност, от к оято могат д а се изп аряв ат органичните разтвори­
тели .
Д а ж е и ири реализирането на изложените мероприятия в настоящия
етап все още ще се използуват значителни количества от лепила, органични
разтворители и д р у г и химични субстанции (обикновено стотици килограми
в денонощие). Т о в а особено в а ж и з а предприятия, в конто посочените тех­
нологични изменения н е са осъществени. Ето защо е необходимо провежда­
нето па редица хигиенни и санитарнотехнически мероприятия за ограни-
чавапе постъпването на органичните разтворители в работните помещения
и отстраняване контактното действие на лепилата и другите химически
субстанции.
Преди всичко с ъ хра нява не то и приготовляването на лепилата, лаковете,
нитроцелулозните бои, политурите и др. трябва д а става в отделни поме­
щения извън общия производствен корпус при п ъ л н а механизация и хер-

194
метизация на процесите и о с и г у р я в а н е иа тяхното транспортиране към
це.хоБете-консуматори посредством закрити тръбопроводи. Тези помещения
т р я б в а д а отговарят и на вариво- и ножаробезопасните изисквания. Абсо­
лютно недопустимо е съхраняването, приготовляването п пренасянето на
л е п и л а и разтворители в открити съдове от какъвто и да е вид.
Съдовете, в които се р а з л и в а т л е п и л а т а и органичните разтворители за
непосредственото им използуване в производството, т р я б в а д а имат плътно
прилепващи капани с минимални отвори, позволяващи извършването на
производствената дейност.
В а ж н о значение има направата на различни по вид укрития, аспнра-
ционни шкафопе и камини (снабдени с ефективни аспирапионни съоръже­
ния), в които д а се с ъ х р а н я в а т съдовете с л е п и л а и разтворители и да се
осъществяват процесите на намазване, шприцоване, л а к и р а н е и др. Сушенето
на намазаните детайли и активизирането на различните лепила т р я б в а д а
става в специални сушнлни или ук рития с местно изсмукване на замърсе­
ния въздух. П р и всички с л \ ч а и трябва д а се осигури компенсирането на за-
смуканите дебити въздух посредством механична нагиетателна вентилация
с правилно разпределение и насочване на приточния въздух с оглед дости­
гането му до всички работни места, на които се работи с токсични вещества.
З а недопускане разпространението иа органичните разтворители в съседни
помещения дебитът на в к а р в а н и я въздух т р я б в а д а се изчислява така, че
в конкретния цех да се създаде слабо подналягане. Необходимо е д а се оси­
гури и възможността за подгряване на приточния въздух през зимата.
З а из б я г в а н е или н а м а л я в а н е на контактното действие иа разните лепила,
л а к о в е , разтворите.'и, политури и др. се н а л а г а внедряването на механи­
зирани или полуаьтоматизиранп методи за намазване на детайлите (напри­
мер намазване на ходила) и използуването на лични предпазни средства
биологични р ъ к а в и ц и , предпазни м а з и л а и кремове, i одходящо работно
облекло и д р . Съществено значение имат и създадените условия з а перио­
дично измиване н а ръцете и д р у г и замърсени части иа тялото с доброка­
чествени миещи средства и и з к ъ п в а н е на работниците след приключването
на работния ден. Т р е б в а д а се забрани почистването на замърсени ръце
да се и з в ъ р ш в а с органични разтворители.
Независимо от, общо взето, правилното решаване на въпросите за борбата
с п р а х а в обувното производство и невисоките прахови концентрации в
основните цехове и отделения се н а л а г а разгръщането на мероприятия за
н а м а л я в а н е на праховите аерозоли до въ з м ожн и я минимум. Т о в а се налага
от с л о ж н и я състав на п р а х а (поради разнообразието на изиолзуваните есте­
ствени и изкуствени материали) и значителната му дисперсност.
Необходимите мероприятия т р я б в а д а се провеждат в две н а н р а в л е н и i :
1. Преди всичко е необходимо изиолзуваните цугерни детайли (преди
всичко ходила и токове) но своите размери напълно д а съответствуват и
о т го вар я т на фасона и номера н а произвежданите обувки. П о този начин
се и з б я г в а необходимостта от значителна допълнителна механична обработка
(шлайфане), с оглед отнемане на излишната част от материали, който про­
цес е свързан с голямо нрахоотделяне. О щ е по-добри резултати но отноше­
ние отстраняването или намаляването на н р а х а може д а се получат при
използуването на готови пресовани ходила и токове от к а у ч у к или други
изкуствени материали, както и по-широкото внедряване в производството
на отливането и от пресоването на долната част на обувките, което н а п ъ л н о
отстранява или н а м а л я в а необходимостта от допълнителна прашеща меха­
нична обработка.

195
 2. Всички прашещи машини в обувното производство т р я б в а да прите­
жават конструктивно обособени към тях прахоуловители, свързани с ин­
дивидуални изсмукващи и п р а х о з а д ъ р ж а щ и съоръжения. При това рецир-
кулация на в ъ з д у х а е допустима, когато в праха няма минерални частици
и той е по-грубо дисперсен. Използуваните пай-често ръкавни филтри за
задържане на праха трябва д а бъдат изработени от висококачествени ма­
терии с висок коефициент на з а д р ъж к а , а очистването на филтриращите
устройства д а става напълно механизирано и по безпрашни способи.
З а оздравяване и оптимизиране условията на труда на работниците от
обувната промишленост, както и за повишаване на тяхната работоспособ­
ност е необходимо да се осъществяват и редица мероприятия за осигуряване
на по-рациопалиа физиологична организация на труда и по-специално на
конвейерния т р у д , който е основна форма за осъществяване на производ­
ствените процеси.
Както се изтъкна, проведените проучвания у нас и в чужбина показват,
че тези проблеми далече не са получили своето правилно решение. В това
отношение особено внимание трябва д а с е обърне на изпълнението на след­
ните мероприятия; ергономично оптимизиране па машините в о б у в н о т о
производство и конвейерните линии; премахване напълно наложения ри­
тъм; о к р у п н я в а н е на работните операции; ежедневна смяна на работните
операции, извършвани от един и същ работник; създаване на възможност
за изменение скоростта на конвейерните ленти в съответствие с кривата на
работоспособността; създаване на ергономично издържана работна мебел;
рационален режим на т р у д и почивка (осигуряването най-малко на 2 мик-
ропаузи извън обедната почивка); рационализация па работните д в и ж е н и я
и избягване на голямата работна з о н а п т. н.
ХИГИЕНА НА ТРУДА В ХИМИЧЕСКАТА
ПРОМИШЛЕНОСТ

ОБЩА ХИГИЕННА ХАРАКТЕРИСТИКА

Химическата промишленост у нас е един от най-важните и бързо развиващи

се отрасли, който произвежда най-разнообразни продукти, използувани
почти във всички производствени клонове на промишлеността, селското
стопанство и бита. Към химическата промишленост спадат голям брой произ­
водства — производство на киселини, основи и соли, производство иа раз­
лични химически продукти на базата на нефта, производство на синтетичен
к а у ч у к и влакиа, пластмаси, бои, лакове, химикофармацевтичии, лесохн-
мични и коксохимични средства и др. Пай-често предприятията на химиче­
ската промишленост са комбинати, които включват в себе си различни произ­
водства, снабдени с еднотипни съоръжения: центрофуги (фиг. 18), к у л и ,
филтри, помпи, реактори, пеши, сушилни, фасовачни п пълначии агрегати
н др.
Във всички химически производства съществуват сходни периодични
и л и непрекъснати процеси (окисляване, катализа, електролиза, филтрация,
кристализация, ректификация, регенерация, центрофугиране, раздробя­
ване и прссяване, сушене, транспортиране на твърди, течни и газообразни
химически вещества, фасовка, опаковка и др.) и технологични операции
(автоматично контролиране на процесите от командните зали и пултове за
управление и регистрация па получените даннй, ръчно насипване на хими­
чески вещества в реакторите и вземане от тях на проби за анализ, сушене,
фасовка и опаковка па готовата п р о д у к ц и я и др.), а следователно и сходни
условия за образуването на производствени вредности.
Несъвършенството на редица технологични процеси, използуването па
нехерметичпо оборудване, а също така и н я к о и иерешенн изцяло общс-
хигиенни въпроси (строително-архитектурно планиране, вентилация, топ-
лоизолиране, шумозаглушаване, корозия и др.) обуславят основните произ­
водствени вредности в химическата промишленост, които са общи за почти
всички производства, а именно:
1) въздействие иа висока температура поради екзотермичния характер
на редипа химически пронеси при почти винаги висока влажност иа въздуха;
2) въздействие на различни токсикохимичнн вещества главно под фор­
мата на суровини, полупродукти, готова продукция, отпадъци или слу­
чайни фабрикати;
3) въздействие на прах, който може да има различен химичен състав,
особено при процесите раздробяване и пресяване, сушене, траиснортиране
иа твърди химически вещества и при тяхната фасовка и опаковка;
4) въздействие па шум, който се образува предимно от компресорите и
помпите.

197
 Интензивността на производствените вредности в химическата промиш­
леност зависи също така и ог техническата култура на персонала и неговата
опитност.
Автоматизацията на голяма част ог технологичните процеси в химическата
промишленост обуславя сравнително малкия брои кадри, заети в различ­
ните и производства. Това от своя страна изисква те д а бъдат висококвали­
фицирани работници.

Ф и г . 18

[ Типична професия за съвременния и бъдещия начин на работа з химиче­

ската промишленост е тази на апаратчика (оператор). Основната негова д е й ­
ност с е състои в провеждането иа контрол на различните технологични
процеси от командните зали ( К П П ) и пултовете за управление. Най-
често работата при него протича в условия на намалена двигателна актив­
ност, т. е. при леко физическо патоварване. свързана е с напрежение на нерв­
ната система п анализаторите и изисква бързина, точност и отговорност.
Заболеваемостта на работниците ог химическата промишленост, какго
и травматизмът по своите показатели ие с е различават съществено от заболе­
ваемостта и травматизма на работниците от д р у г и т е отрасли на производ­
ството. Това с е обяснява главно с изграждането на нови, на високо техни­
ческо пиво предприятия. Обаче в отделни производства все още с е наблю-

198
д а в а т по-високи показатели, което се д ъ л ж и н а специфичните трудово-
хигиенни условия в т я х .
Професионалните остри и хронични о т р а в я н и я с най-различни токсико-
химични вещества, а също т а к а химическите и термичните и з г а р я н и я се
с р е щ а т все още най-често в химическата промишленост'. Главни причини
{а възникването им са; използуването иа иехерметпчно оборудване, ръчното
вземане на проби з а а н а л и ! от отворени съоръжения и зареждането им
(предимно при малотоиажни производства), неспазването на установения
технологичен режим, немеханизнраното разтоварзане на суровините и
товаренето на готовата продукция, неизнолзуването при работа на ефективни
лични предпазни средства и д р .
Тъй като х а р а к т е р ъ т на вредностите и о п а с н о с т г е в химическата про­
мишленост са почти едни и същи (изменя се само степента на възможните
поражения и вероятността за тях), основните хигиенни мероприятия трябва
д а бъдат насочени, както следва;
а) осигуряване на автоматизация и непрекъснатост на технологичните
процеси;
б) максимално механизиране н а операциите, обслужващи непосредствено
технологичните процеси;
в) осигуряване иа п ъ л н а херметичност на изнолзуваните с ъ о р ъ ж е н и я ;
г) постоянно спазване на установения технологичен режим;
д) широко използуване на устойчиви материали, коитролноизмервателни
прибори и сигнализиращи приспособления;
е) устройство на ефективна вентилация в помещенията;
ж ) осигуряване иа всички необходими лични предназни средства — ра­
ботно облекло, противогазови и противопрашни маски и очила;
з) редовно провеждане на предварителни и периодични профилактични
медицински прегледи;
и) о с и г у р я в а н е на съответен хранителен режим и редовно провеждане
н а всички необходими медико-нрофилактични мероприятия (даване на га­
з и р а н а подсолена вода, витамини и др.) в зависимост от спецификата на
дадено производство.

Х И Г И Е Н А НА Т Р У Д А П Р И ПРОИЗВОДСТВОТО НА А.МОН ИК, А З О Т Н А

КИСЕЛИНА, НАТРИЕВА И АМОНИЕВА СЕЛИТРА. К А Л Ц И Н И Р А НА СОЛА.
СЯРНА КИСЕЛИНА И СУПЕРФОСФАТ

Производството иа а м о н я к , азотна киселина, натриева и амониева с е л и т р а ,

к а л ц и н и р а н а сода, с я р н а киселина и суперфосфат спада към основната хими­
ческа промишленост. Тези продукти имат извънредно в а ж н о значение за
народното стопанство, поради което тяхното количество непрекъснато ще се
увеличава у нас.

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

/1 роизеодство на амоняк.
О с н о в н а з а д а ч а при производството на а м о н я к е получаването на чиста азотоводородна
cv.cc, с ъ д ъ р ж а щ а а з о т и в о д о р о д в стехиометричнн о т н о ш е н и я .
К о н в е р с и о н н и л т м е т о д за производството на азотоводородна смес на базата на газифи­
кация на т в ъ р д о или течно г о р и в о има н а й - г о л я м о разпространение и протича ьос^едо-
пателно в с л е д н и т е цехове;

199
 Г а з г с н с р а т о р е н цех. В с п е ц и а л н и г е н е р а т о р и в « к и п я щ с л о й » с т а в а и з г а р я н е т о па т в ъ р ­
дото г о р и в о ( в ъ г л и щ а или мазут) с едновременно п о д а в а н е на к н е л о р о д н о - п а р о в ъ з д у ш н а
с т р у я . В t o ; i h цех се п о л у ч а в а п о л у в о д е н г а з с п р и б л и з и т е л н о с л е д н и я с ъ с т а в - С О — 3 0 —
0 4 % . Н., — 36, 0 % . N,2 — 2 1 . 8 % . С 0 2 — 6 , 0 % . С И , — 0 , 5 % , H 2 S — 0 , 3 % .
Ц е х з а ссроочцстка. ц е л з а о с в о б о ж д а в а н е па п о л у в о д н и я г а з от с е р о в о д о р о д и о р ­
г а н и ч н и т е с е р н и с ъ е д и н е н и я се п р и л а г а м о к р а о ч и с т к а п о к р ъ г о в и я м е т о д с 12% р а з т в о р

Ф и г . 19. С х е м а з а с и н т е з н а а м о н я к а с п р е д к а т а л и з
/ — kcviohü з а прекаталпз; 2 — х л а д н л н и к - к о и д е н з а т о р з а п р е д к а т а л и з ; 3 — с е п а р а т о р иа колона
зв п р е д к а т а л и з ; 1 — к о н д е н з а ц и о н н а колона; 5 — изпарител н а а м о н я к а ; 6 — к о л о н а з а синтез; 7 —
х л л д и л н и к - к о и д е н з а т о р з а синтез; 8 — сепаратор на колона з а с и н т е з ; 9 — р е з е р в з а р з а течен а м о н я к ;
10 — м а с . ю ф и л т ъ р ; / / — маслоотделител; I — ц и р к у л а ц и о н н а п о м п а ; 13 — с е п а р а т о р

н а м о н о е т а н о л а м и н (N1 i o ( ~ H . j C N . , O H ) . Т ъ й к а т о п р и в о д н а т а о ч и с т к а не се п о л у ч а в а п ъ л н о
о т д е л я н е н а в ъ г л е р о д н и я д в у о к и с о т г а з а , и з в ъ р ш в а се kon б и н и р а н о т о м у п р о м и в а н е с
в о д а п о д н а л я г а н е , с л е д к о е т о се и з п о л з у в а о к о н ч а т е л н о т о о т д е л я н е на в ъ г л е р о д н и я
д в у о к и с посредством а л к а л е н р а з т в о р .
Ц е х з а консерсия. В т о з и ц е х се п о л у ч а в а в о д о р о д ч р е з р е д у к ц и я т а на в о д н а т а п а р а с
в ъ г л е р о д е н о к и с . К о н в е р с и я т а иа в ъ г л е р о д н и я о к и с с водна п а р а протича в с п е ц и а л е н
к о н в е р т о р с помощта на ж е л е з н о - х р о м о в к а т а л и з а т о р при т е м п е р а т у р а 500—550° С п о
реакцията:

С 0 + Н 2 0 ^ С 0 2 + Н2+10,26 ккал
Ч р е з в ъ в е ж д а н е т о н а п о - г о л я м о к о л и ч е с т в о п а р а м о ж е д а се д о с т и г н е п о - п ъ л н о п р е -
в р ъ ш а и е иа в ъ г л е р о д н и я о к и с . Н а й - д о б р о т о с ъ о т н о ш е н и е м е ж д у г а з а и п а р а т а в с м е с т а
е 1: 1,3 д о 1:2.
Съществува технологично оборудване за едностенсина и двустепенна конверсия па
в ъ г л е р о д н и я о к и с , к а т о н а й - ч е с т о се и з п о л з у в а в т о р о т о . С л е д д в у с т е п е н н а т а к о н в е р с и я
г а з ъ т и м а п р и б л и з и т е л н о с л е д н и я с ъ с т а в : Н 2 — д о 5 0 % , С0. 2 — д о 3 0 % , С О — до 2 2 % .
N 2 — 1 7 % , С Н 4 — 0 , 3 % . H 2 S — д о 110 м г / м 3 и о р г а н и ч н а S — д о 0 , 7 м г / м 3 .
М е ж д у цеха за конверсия и цеха з а компресия са монтирани мокри газголдери. Това
с а р е з е р в о а р и з а г а з ( н а й - ч е с т о ж е л е з н и и л и ж е л е з о б е т о н н и ц и л и н д р и с в о д а ) , в които-
п л у в а ж е л е з н а камбана с телескоп, с ъ х р а н я в а щ и 10—15 000 м3 г а з .
Ц е х з а к о м п р е с и я и ц е х з а о ч и с т к а н а г а з а . В ц е х а з а к о м п р е с и я г о т о в а т а смес се с г ъ ­
с т я в а в 1, 11 и 111 с т е п е н д о 1 2 — 3 0 а т м . и се о т п р а в я к ъ м ц е х а з а в о д н а о ч и е г к а , к ъ д е т о '
г а з ъ т се о ч и с т в а почти н а п ъ л н о о т в ъ г л е р о д е н д в у о к и с и с е р о в о д о р о д . О ч и с т е н и я т газ-
с л е д с к р у б е р и т е и м а п р и б л и з и т е л н о с л е д н и я с ъ с т а в : Н 2 — 7 1 % , М2 — 2 4 % . С О — 5 % . .
C H j — 0 , 5 % , С 0 2 — 0 . 2 % (С02 н а м а л я в а от 30 до 0 , 2 % ) .
С л е д в о д н а т а о ч и с т к а г а з о в а т а с м е с се д о с г ъ с т я в а и се п о д а в а в ц е х а з а о ч и с т к а на въгле­
р о д н и я о к и с . Л б с о р б ц и я т а иа в ъ г л е р о д н и я о к и с с т а в а с а м о н я ч е н р а з т в о р н а медни с о л и —
хлорид, карбонат, формиат, лактат, и др., образуващи с въглеродния окис комплексни
с ъ е д и н е н и я . У нас се и з п о л з у в а предимно меден ф о р м и а т .
О б р а з у в а н е т о на този к о м п л е к с п р о т и ч а с о т д е л я н е на т о п л и н а . П р и п о в и ш а в а н е па
т е м п е р а т у р а т а д о 80° С к о м п л е к с ъ т се р а з р у ш а в а с о т д е л я н е и а в ъ г л е р о д е н о к и с , к а т о

200
 а
б с о р б ц и о н н а т а с п о с о б н о с т на м с д н о - з м о н я ч н и я разтвор сс регенерира. Този процес се
осъществява в медно-амонячни с к р у б е р и , като газът с е п у с к а о т д о л у нагоре, а в противо-
ток ръси м е д н о - а м о н я ч е н разтвор. С л е д това газът постъпва за о к о н ч а т е л н о очистване о т
въглероден д в у о к и с и с е р о в о д о р о д , което се осъществява с ъ с 7 — 1 0 % разтвор на натриев-'1
основа. С л е д този п р о ц е с газът с ъ д ъ р ж а милионни части от процента въглероден о к и 0
N д в у о к и с и практически се състои от 75% Н 2 и 25% \ 2 с незначително количество метан»
П о д н а л я г а н е т о н постъпва в ц е х а за синтеза на а м о н я к а .
Ц е х з а с и н т е з а на а м о н я к . Амонячната с и н т е з а е обратима екзотермична реакция, про­
тичаща с ъ с з н а ч и т е л н о н а м а л я в а н е па обема на газовете. От три обема в о д о р о д н е д и н
обем а з о т се о б р а з у в а т два о б е м а амоняк: З П . 2 + \ . , ; * 2 . \ Н з + 2 2 ккал.
Т о з и п р о ц е с протича при 3 2 0 атм. налягане и температура 5 0 0 С.
В г р о ц с с а на к о п т а к г и р а н е т о а з о т о в о д о р о д н а т а с м е с преминава в а м о н я к сг.мо ча­
стично ( 1 2 — 2 0 % ) . З а р е п и р к у л а ц и я на а з о т о в о д о р о д н а т а смес от встъпващи в реакция
нови количества а з о т и в о д о р о д от нея трябва да се отдели амоняк, което е в ъ з м о ж н о да
се постигне по два начина: чрез к о н д е н з а ц и я на амоняк при о х л а ж д а н е на газовата смес
и ч р е з п р о м и в а н е т о м у с вода, при което се п о л у ч а в а амонячна вода. Н а й - р а з п р о с т р а н е н
е методът на к о н д е н з а ц и я на а м о н я к а .
Практически с и и т е з а т а на а м о н я к а у нас (фиг. 19) се п р о в е ж д а в с п е ц и а л н о устроени
стоманени колони — синтеза с п р е д х о ж д а щ и ги колони ( п р о д у ц и р а щ предкаталгз) за
е д н о в р е м е н н о очистване на а з о т н о в о д о р о д н а т а смес от контактните отрови и синтеза на
амоняка.
С л е д синтеза в колоните за п р е д к а т а л и з при т е м п е р а т у р а 150—1()0 С С газът се отправя
във водни х л а д и л н и ц и — к о н д е н з а т о р и , където става к о н д е н з а ц и я на водните пари и
а м о н я к а , о т д е л я щ и се от г а з а в с е п а р а т о р а (3). Оттук газът постъпва в колектор за цир­
к у л а ц и о н е н г а з , където с е с ъ е д и н я в а с контактиран г а з с л е д първата степен на конден­
з а ц и я , с л е д което се з а с м у к в а с ц и р к у л а ц и о н е н к о м п р е с о р (12). очиства се от маслата
във филтър (10) и постъпва в к о н д е н з а ц и о н н а колона (4). Тук газът се о х л а ж д а д о 3 —
5° С, вследствие на което г а з о о б р а з н и я т а м о н я к з н а ч и т е л н о к о н д е н з и р а . Оттук газовата
с м е с п о п а д а в тръбите на з м и е в и ц и т е , р а з п о л о ж е н и в и з п а р и т е л я на амоняка (5). където
газът се о х л а ж д а д о — 2 5 с С и к о н д е н з и р а о с н о в н а т а част на а м о н я к а .
От з м и е в и ц и т е на и з п а р и т е л я газът, с ъ д ъ р ж а щ а м о н я к , постъпва в долната част на
к о н д е н з а ц и о н н а т а колона, където течният а м о н я к се отделя от азотоводородната смес.
О т т у к с т у д е н и я т г а з в л и з а в т р ъ б и т е на к о н д е н з а ц и о н н а т а колона, о х л а ж д а газовата смес,
идваща в противоток по м е ж д у т р ъ б н о т о п р о с т р а н с т в о , а сам се нагрява д о 15—18 С.
С л е д к о н д е н з а ц и о н н а т а к о л о н а а з о т о в о д о р о д н а т а смес, с ъ д ъ р ж а щ а 3 , 5 — 4 % амоняк, по­
стъпва в колоната за синтеза (6).
О т д е л е н и я т от а з о т о в о д о р о д н а т а смес а м о н я к се с ъ б и р а на д ъ н о т о на кондензационната
к о л о н а , о т к ъ д е т о чрез р е д у ц и р а щ и вентили се предава в колектор за течен амоняк, а по-
нататък — в т а н к - с б о р н и к (9). При дросе.тирането част от течния амоняк се изпарява,
като от н е г о се о т д е л я т разтворените П_,, N 2 и С П 4 . Тези г а з о в е з а е д н о с амонячните пари
отиват за у л а в я н е , където а м о н я к ъ т се измива от газа с вода. От т а н к - с б о р н и к а течният
а м о н я к постъпва в к о л е к т о р за п о д х р а н в а н е на и з п а р и т е л и т е и резервоарите за течен
амо няк.
Г а з о о б р а з н и я т а м о н я к , о т д е л е н от капките на течния в с е п а р а т о р а (13), постъпва в
к о л е к т о р за г а з о о б р а з е н а м о н я к , откъдето се изпраща за потребление, предимно в про­
изводството на азотна киселина и к а р б а м и д .
Газът, п о с т ъ п в а щ в колоната за с и н т е з а , се нагрява в д о л н и я топлообменник д о ЗОО
3 7 5 J С и постъпва в к а т а л и з а т о р н а т а к у т и я . Т \ к тон се нагрява д о п ъ л н и т е л н о д о 4 8 0
490 r С и попада в к а т а л и з а т о р а , където процесът протича при по-висока температура -
5 0 0 — 5 2 5 С. От колоната газът и з л и з а с т е м п е р а т у р а о к о л о 2 0 0 С и отива във водния
х л а д и л н и к (7). Т у к с е к о н д е н з и р а о к о л о 3 5 % от а м о н я к а , който се отделя от газа в сепара­
тора (8). Газът от с е п а р а т о р а попада в колектора за ц и р к у л а ц и о н н и я газ, където се съе­
д и н я в а с газа, и д в а щ от х л а д и л н и ц и т е на колоната за предкатализа и постъпва в цирку­
л а ц и о н н и я к о м п р е с о р (12) за д о с г ъ с т я в а н е . Оттук газът се връща в цикъла. Течният амо­
няк от с е п а р а т о р а се предава в с б о р н и к а за течен амоняк (9).

Производство на асотна киселина

П ъ р в о н а ч а л н о азотната к и с е л и н а се е п о л у ч а в а л а от чилска силитра ч р е з разлагане с ъ
с я р н а к и с е л и н а по реакцията:
N а NО з + П., S 0 4 — N а П S 0 4 + H N 0 ; ,
П о - к ъ с н о е' бил р а з р а б о т е н м е т о д за п о л у ч а в а н е на азотна киселина, основан на ката-
литичното о к и с л я в а н е на а м о н я к а с платинов катализатор. П р о и з в о д с т в о т о на азотна
к и с е л и н а по този метод се р а з д е л я па два основни стадия: в първия стадий амонякът се

201
о к и с л я в а с кислород в присъствие на к а т а л и з а т о р до ХО, а в ъ в в т о р и я N 0 се о к и с л я в а
до N 0 2 , като последният се п о г л ь и п от водни разтвори н а П \ 0 : ! или от вода, при което
се о б р а з у в а 11 \ ' 0 : ) .

Фиг. 20. Схема на а б с о р б ц и я т а при производството на разредена азотна киселина

/ — г а з о в х л а д и л н и к ; 2 — к а п к о у л о в н т е л А; 3 — г а з о д у в к а ; 4 — к и с е л и н н и п о г л ъ т и т е л н и к у л и ;
5 — к а п к о у л о в н т е л Б; 6 — ц е н т р о б е ж н и п о м п и ; 7 — к и с е л и н н и х л а д и л н и ц и ; S— м е р н и к з а в о д а т а ;
9 — р е з е р в о а р з а г о т о в а т а п р о д у к ц и я ; 10 — п о д г р е в а т е л з а к и с е л и н а т а ! I I — с к р у б е р з а п р о д у х в а н е
с в ъ з д у х на готовата киселина; 1 2 — к у л а з а алкална абсорбция; 1 J —тръба з а отпадъчните газове

П р и тези реакции се о т д е л я и з н а ч и т е л н о количество т о п л и н а ;

4 N 1 1 : , + 5 0 2 ^ 1 Х О - г 6 Н 2 0 + 215,0 к к а л ;
2NО+О;,^2N024-27 ккал;
3 N 0 2 4 - H 2 0 ^ 2 H N 0 3 + N 0 - [ - 3 2 , 5 ккал.
П а п р а к т и к а у нас се работи по следната т е х н о л о г и ч н а схема з а п о л у ч а в а н е на азотна
киселина (фиг. 20): в ъ з д у х ъ т , очистен от п р а х а посредством ф и л т ъ р , се подава с венти­
л а т о р чрез топлообменник в смесител. В т о п л о о б м е н н и к а тон се п о д г р я в а до 230 —250 С.
А м о н я к ъ т постъпва от г а з г о л д е р през отсекатсл и с вентилатор се подава също в смесител.
О т т у к в ъ з д у ш н о - а м о н я ч н а т а смес постъпва в контактните а п а р а т и , където в присъствие
на пл а т инов к а т а л и з а т о р протича процесът на о к и с л я в а н е т о на а м о н я к а . Горещите ни-
т р о з н и газове от конт актн и те а п а р а т и отиват в топлообменника, о х л а ж д а т се и постъпват
в котел-утилизатор. При о х л а ж д а н е т о па нитрозните газове в котела част o r а з о т н и я о к и с
се о к и с л я в а до азотен д в у о к и с .
С л е д к о т е л - у т и л и з а т о р а г а з о в а т а смес, с ъ д ъ р ж а щ а N 0 , ХО.,, Х 2 и 0 2 и водни п а р и , се
о х л а ж д а в газови т р ъ б н и х л а д и л н и ц и до 3 0 — 3 5 ' С н се о т п р а в я за а б с о р б ц и я . П р и това
водните п а р и в г о л я м а т а сн част к о н д е н з и р а т и о б р а з у в а т с а з о т н и т е о к и с и р а з р е д е н а
(5—20%) азотна киселина. Последната се отделя от г а з а в к а п к о у л о в н т е л и се н а п р а в л я в а
за о р о с я в а н е със съответна по к о н ц е н т р а ц и я на киселината к у л а .
Нитрозните газове постъпват в долната част на п ъ р в а т а к у л а и п р е м и н а в а т последо­
в а т е л н о всички к у л и на к и с е л а т а а б с о р б ц и я .

202
 П ъ р в а т а (по хода на газа) к > л а работи като окислителна, т ъ й като в нея н а р е д с обра­
з у в а н е т о на н е г о л я м о к о л и ч е с т в о а з о т н а к и с е л и н а с т а в а г л а в н о т о о к и с л я в а н е на N 0
до J \ 0 2 . Нитрозиитс газове преминават последователно всички к у л и , при което концен­
т р а ц и я т а и м с е н а м а л я в а о т 10 0 о д о о к о л о 1 0 о з а с м е т к а на п о г л ъ щ а н е т о н а а з о т н и т е о к и с и
с вода с о б р а з у в а н е т о на а з о т н а к и с е л и н а .
В о д а т а з а о р о с я в а н е на к у л о в а т а система се п о д а в а п р е з м е р н и к с п о м о щ т а на центро­
бежна помпа.
С ъ б и р а щ а т а се u д о л н а т а ч а с т на к у л а т а р а з р е д е н а к и с е л и н а се смесва ч а с т и ч н о с ъ с
с в е ж а вода, о р о с я в а щ а к у л а т а , и частично изтича в д о л н а i a част на к о л о н а т а , откъдето
се изкачва с помпа през киселинния х л а д и л н и к з а оросяване.
Т о в а се п о в т а р я до в т о р а т а п о х о д а на г а з а к у л а , о т к ъ д е го с е о т б и р а г о т о в а т а п р о д у к -
ц и о н н а к и с е л и н а . В д о л н а т а ч а с т на т а з и к у л а п о с т ъ п в а к и с е л и н а о т д р у г а к у л а . С м е с т а
о т тези киселини преминава п р е з х л а д и л н и к и се подава с помпа з а оросяване. П р о д у к -
ц и о н н а т а к и с е л и н а се с ъ б и р а в р е з е р в о а р , о т к ъ д е т о се и з п р а щ а в п о д г р е в а т е л , а с л е д т о в а
в с к р у б е р з а п р о д у х в а н е с в ъ з д у х с ц е л о т д е л я н е о т к и с е л и н а т а на р а з т в о р е н и т е а з о т н и
о к и с и . О т с к р у б е р а к и с е л и н а т а с к о н ц е н т р а ц и я о к о л о 5 0 % се о т в е ж д а в р е з е р в о а р .
В с я к а асорбционна к у л а се о р о с я в а с азотна киселина със съответна концентрация
о т О б с л у ж в а щ и я я р е з е р в о а р . Ц и р к у л а ц и я т а на к и с е л и н а т а се о с и г у р я в а с п о м о щ т а н а
ц е н т р о б е ж н и помпи, п о д а в а щ и к и с е л и н а т а на к у л а т а п р е з х л а д и л н и к , к ъ д е т о т я с е
о х л а ж д а с в о д а . И з т и ч а щ а т а о т к у л а т а к и с е л и н а с ъ о б р а з н о с н а п ъ л в а н е т о на р е з е р в о а р а
н а п о с л е д н а т а к у л а се п р и д а в а в с л е д в а щ и я р е з е р в о а р п о п р о т и в о т о к н а г а з а . П о т о з и
н а ч и н , п р и д в и ж в а н к и се к ъ м н а ч а л о т о на с и с т е м а т а , к и с е л и н а т а н е п р е к ъ с н а т о се к о н ­
центрира, а концентрацията на азотните окиси н а м а л я в а .
О т о с т а н а л и т е с л о д к и с е л а т а а б ^ о р б ц н я а з о т н и о к и с и 6 5 — 7 5 % се у л а в я т в к у л и т е з а
а л к а л н а абсорбция, оросявани с а л к а л н а основа, а о с т а н а л а т а част заедно с огнадните
г а з о в е се и з х в ъ р л я в а т м о с ф е р а т а . К а т о п о г л ъ т и т е л в а л к а л н и т е к у л и се и з п о л з у в а с о д о з
рз?твор (200—250 г/л) или варно м л я к о (120—150 г л ) .
П р о м и ш л е н о т о п р о и з в о д с т в о н а к о н ц е н т р и р а н а а з о т н а к и с е л и н а се о с ъ щ е с т в я в а ч р е з
к о н ц е н т р и р а н е на р а з р е д е н а т а а з о т н а к и с е л и н а или ч р е з п р я к с и н т е з о т а з о т н и о к и с и ,
кислород и вода.
В т о в а п р о и з в о д с т в о се о б р а з у в а а ц е т о т р о п н а смес. в к о я г о с ъ с т а в ъ т н а г а з о в а т а ф а з а е
и д е н т и ч е н с то::и н а т е ч н а т а ф а з а .
П о л у ч а в а н е т о на к о н ц е н т р и р а н а а з о т н а к и с е л и н а по метода на п р я к а т а с и н т е з а е
о с н о в а н о н а н е п о с р е д с т в е н о т о в з а и м о д е й с т в и е на а з о т н и т е о к и с и с в о д а и к и с л о р о д п о д
налягане.

Лроизводстсо н и натриева селитра

П р о и з в о д с т в о т о н а н а т р и е в а с е л и т р а се о с н о в а в а н а п р е р а б о т в а н е т о н а н и т р и т - н и т р а т -
н и т е л у г и , п о л у ч е н и п р и п р о и з в о д с т в о т о на а з о т н а к и с е л и н а п р и а л к а л н а т а а б с о р б ц и я
н а а з о т н и т е о к и с и . П о г л ъ щ а н е т о па а з о т н и т е о к и с и се о с ъ щ е с т в я в а с р а з т в о р п а к а л ц и н и -
р а н а сода по следните реакции:

,\а2СО:,+ К 2 О з = 2Na N 0 2 + C 0 2 ;

^СОз+гХО, Na\03+Na.\0, CO.,

R р е з у л т а т на в т о р а т а р е а к ц и я се п о л у ч а в а т н н т р и г - н и г р з т н и л у г и , с ъ д ъ р ж а щ и 2 0 0 —
2 5 0 г/л натриев нитрит и 60—100 г/л натриев нитрат.
П р и процеса и н в е р с и я п р о д у к т и т е на а л к а л н а т а а б с о р б ц и я — и н т р и г и т е с а з о т н а
к и с е л и н а , се п р е в р ъ щ а т в н и т р а т и , к а т о о т д е л я щ и я т се в п р о ц е с а н а и н в е р с и я а з о т е н
о к и с се в р ъ щ а о б р а т н о з а п р о и з в о д с т в о т о на а з о т н а к и с е л и н а :
3 N а N0 2 + 2 П N 0 3 = 3 N a NOa-b2 N 0 + Н 2 0
Разтворите с л е д и и в е р с и я т а с ъ д ъ р ж а т о б и к н о в е н о 3 5 0 г / л н а т р и е в н и т р а т и 0,5—1 г / л
н а т р и е в н и т р и т . Т е се с ъ б и р а т в р е з е р в о а р и и н о с т ъ п а а г з а и з п а р я в а н е в ъ в в а к у у м н и
двукорнусни изпарители, като предварително се подгряват с п а р а и постъпват в тръбести
к и п е т и л н и ц и . М е ж д у к и п е т и л и и к а и и з п а р и т е л я се о с ъ щ е с т в я в а н е п р е к ъ с н а т а ц и р к у л а ц и я
н а p a i T B o p a п р и т е м п е р а т у р а 1 3 5 — 1 4 0 ° С. И з п а р я в а н е т о в п ъ р в и я к о р п у с н а и з п а р и т е л ­
ната и н с т а л а ц и я се води до к о н ц е н т р а ц и я на натриевата с и л и т р а 2 5 — 3 7 % .
С о к о в а т а п а р а , п о л у ч а в а н а в п ъ р в и я к о р п у с на и з п а р и т е л я , п о с т ъ п в а в к и п е т и л и и к а ,
където п о д г р я в а р а з т в о р а , и з л и з а щ о т п ъ р в и я к о р п у с . О т к и п е т и л и и к а р а з т в о р ъ т преми­
н а в а в ъ в в т о р и я к о р п у с н а и з п а р и т е л я с т е м п е р а т у р а 120 С. И з п а р е н и е т о се в о д и д о к о н -
п е н г р а ц и я т а на н а т р и е в и я н и т р а т д о 6 8 % .
Изпарените разтвори се о х л а ж д а т , с л е д това постъпват з а к р и с т а л и з а ц и я и центро-
ф у г и р а н е , п р и к о е т о к р и с т а л и т е се о т д е л я т о т м а т о ч н а т а л у г а . К р и с т а л и т е с л е д ц е п г р о -

203
фугирането с ъ д ъ р ж а т 3 — 5 0 о влага. З а получаване иа по-сух готов п р о д у к т с ъ с с ъ д ъ р ­
ж а н и е па в л а г а п о д 2(|о к р и с т а л и т е с е и з с у ш а в а т па в ъ р т я щ а с е б а р а б а н н а с у ш и л н я с
подгрят въздух.

Производство на амониева селитра

А м о н и е в а т а с е л и т р а с е п о л у ч а в а о т в з а и м о д е й с т в и е т о на г м о н я к и а з о т н а к и с е л и н а 7
\ Н 3 + Н \ 0 ; , ^ \ Н 4 \ 0 . ,
Производството па амониев нитрат с е състои о т следните основни фази; неутрализация
па а з о т н а т а к и с е л и н а с г а з о о б р а з е н а м о н я к , и з п а р е н и е па р а з т в о р а , к р и с т а л и з а ц и я н а
с о л т а , с у ш е н е и о п а к о в а н е на г о т о в и я п р о д у к т .
Технологичната с х е м а на производството е следната: азотната киселина с концентра­
ция 4<)—52% о т напорен б а к п о д налягане постъпва в неутрализатор, в който с е и з п о л з у в а
т о п л и н а т а на н е у т р а л и з а ц и я т а . А м о н я к ъ т с е п о д а в а ь н е у т р а л и з а т о р а п о д н а л я г а н е 2 , 5 —
3 , 5 атм. И з л и з а щ и я т о т н е у т р а л и з а т о р а р а з т в о р на а м о н и е в а с е л и т р а и м а с л а б о к и с е л а
реакция и затова се изпраща за доне\трализация с амоняк в донеутралнзатор. Оттук
р а з т в о р ъ т с п о м о щ т а на центреб« ж н а помпа с е подава за и з п а р я в а н е в д в у к о р п у с н и и
д в у с т е п е н н и и з п а р и т е л и , в к о и т о концентрацията им от 6 0 — 8 0 % стига д о 9 7 — 9 8 , 5 % .
Разтворъ'г на амониевата селитра с л е д неутрализацията ( 6 4 % амониев нитрат) с е по­
дава в напорен бак, от който постъпва в изпарител — първа степен. Там п о д вакуум
6 0 0 мм H g т о й с е и з п а р я в а д о концентрация 8 2 % .
От изпарителя първа степен разтворът постъпва в сепаратор, където соковата п а р а
се отделя от разтвора и постъпва в барометричен кондензатор, където кондензира и се
и з в е ж д а от системата, а инертните газове се отделят с вакуумпомпа. О т сепаратора раз­
творът постъпва в резервоар, от който с помпа непрекъснато с е изкачва в напорния б а к
на изпарителя — втора степен, където се концентрира д о 9 8 — 9 8 , 5 % . В д р у г сепаратор
се отделя концентрираният разтвор от соковата пара и инертните газове.
Г о р е щ и я т к о н ц е н т р и р а н р а з т в о р на а м о н и е в а т а с е л и т р а п о с т ъ п в а в б а к , а оттам в
ц е н т р о б е ж н и разпръскващи пулверизатори на гранулационната кула, разпръсква с е
п о цялото й сечение и височина и се среща с изкачващия се в противоток студен в ъ з д у х
о х л а ж д а с е и к р и с т а л и з и р а във в и д на г р а н у л и с р а з м е р и 2 — 3 м м .

Производство на калцинирана сода

К а т о с у р о в и н а з а п р о и з в о д с т в о т о на к а л ц и н и р а п а с о д а п о а м о н я ч н и я с п о с о б с л у ж и а м о н я ­
кът, р а з т в о р ъ т на г о т в а р с к а с о л , в а р о в и к ъ т , п р и р а з л а г а н е т о на к о й т о с е п о л у ч а в а въг­
л е р о д е н д в у о к и с и в а р н о т о м л я к о , к о е т о с е п о л у ч а в а м н о г о ч е с т о на м я с т о при г а с е н е т о
на н е г а с е н а в а р с в о д а .
О с н о в н а т а х и м и ч е с к а р е а к ц и я п р и п р о и з в о д с т в о т о на к а л ц и н и р а н а с о д а е;

\"аС1 - г N f 1з-гС0.2— ] I . O ^ X a Н С О , - N 1 i,CI

Така полученият натриев бикарбонат се подлага в специални пещи за калциниране -
накаляване, което протича п о следната химическа реакция:

2 N а ] 1C O : t = \ т а 2 С О , + C O . , - f Н , О

П о т о з и начин с е п о л у ч а в а т н а т р и е в к а р б о н а т , т. е . к а л ц и н и р а н а с о д а и в ъ г л е р о д е н
двуокис.
В а р н о т о м л я к о (гасената вар) в това производство е необходимо з а пол\чаването н а
амоняк от амониев хлорид:

C a ( O H ) 2 + 2 N 11 4 С1 2 \ П3+СаС12+ \! , 0

Производство на сярна киселина

К а т о с у р о в и н а з а производство па с я р н а кисслина с е и з п о л з у в а т самородната сяра, пи-
ритната руда, гипсът, отпадната с я р а и др. Пякои от тези материали се раздробяват,
най-често в челюстни или конусни мелници, след което се сушат в специални барабанни
сушилни.
П ъ р в и я т с т а д и й п р и производството па с я р н а киселина с е състои в получаването на
серен д в у о к и с о т суровините HFeSjj-M 1 0 2 = 2 Р е 2 0 з + 8 5 0 2 ) в автоматични етажни пър­
ж и л ни или в «кипящ слой» пещи.
П р н т о з и п р о ц е с с е о б р а з у в а т. н а р . п ъ р ж и л е н г а з , к о й т о с ъ д ь р ж а с р а в н и т е л н о г о л е м и
к о л и ч е с т в а п р а х . З а и з б я г в а н е на з а д р ъ с т в а н и я о т у т а е н и я п р а х в г а з о п р о в о д и т е , к у л и т е

204
и .хладилниците се н а л а г а очистването им от п р а х а , което става по два начина — механи­
чен ( к а м е р и , газови филтри и циклони) и е л е к т р и ч е с к и (сухи и мокри е л е к т р о ф и л т р и ) .
З а т е х н и ч е с к о п о л у ч а в а н е на с я р н а к и с е л и н а се и з п о л з у в а т два способа: нитрозен
и контактен.
Н и т р о з н и я т способ з а п о л у ч а в а н е на с я р н а к и с е л и н а се състои в о к и с л я в а н е т о на сер­
ния двуокис с X O j в п р и с ъ с т в и е на вода до п о л у ч а в а н е на Н 2 5 0 4 :
502+Х02Ч-Н,0 =H2SO44-\O
Н а п р а к т и к а този способ за п о л у ч а в а н е на с я р н а к и с е л и н а се п р о в е ж д а по два н а ч и н г :
камерен и к у л о в .
При к а м е р н и я процес и з л и з а щ и т е от п ъ р ж и л н и т е пещи газове, с ъ д ъ р ж а щ и SO.,, ми­
н а в а т през п р а х о о ч и с т и т е л и п о с т ъ п в а т в к у л и , п ъ л н и с киселиноустойчиви т у х л и , по
които отгоре изтича с я р н а к и с е л и н а , с ъ д ъ р ж а щ а азотни окиси, т. нар. «нитроза». П о д
в л и я н и е на в и с о к а т а т е м п е р а т у р а NCX, о к и с л я в а SO, до n 2 S 0 4 , к о я т о изтича от к у л а т а в
х л а д и л н и к . Известно к о л и ч е с т в о от SÖ 2 (до 2 0 0 о ) се о к и с л я в а до П 2 5 0 4 още в самата к у л а .
О с т а н а л и я т в к у л и т е неизменен SO2 з а е д н о с азотните о к и с и постъпва в оловни ка­
мери, където се п р и б а в я вода в ъ в вид на п а р а или м а л к и капчици. В камерите в с и ч к и я т
S 0 2 се п р е в р ъ щ а в H2SO4, к о я т о се с ъ б и р а на дъното им. В и з л и з а щ и т е от последната ка­
мера газове се с ъ д ъ р ж а т азотни окиси, 0 2 и \ 2 . Т а з и смес п р еми н ав а последователно през
к у л и , пълни с кокс, по които се стича к о н ц е н т р и р а н а с я р н а киселина. В к у л и т е П 2 5 0 4
п о г л ъ щ а азотните окиси, к а т о о б р а з у в а нитроза, к о я т о по тръби отново постъпва в ку-.
л ите. Отработените газове, н е с ъ д ъ р ж а щ и нито азотни окиси, нито SOj, и з л и з а т н а в ъ н .
К о н т а к т н и я т способ з а п о л у ч а в а н е на с я р н а киселина е основан в ъ р х у каталитичнот-
о к и с л я в а н е на S 0 2 до SO-., с последваща а б с о р б ц и я на о б р а з у в а н и я SO-, с вода:

2 5 0 2 + 0 2 ^ 2 5 0 з + 4 6 , 8 ккал; 50з-гП20 - П2504.

К о н т а к т н о т о п р о м и ш л е н о производство на с я р н а к и с е л и н а в к л ю ч в а три основни ста­
дия: очистване на г а з а от примесите, к о н т а к т н о о к и с л я в а н е в различни по к о н с т р у к ц и я
а п а р а т и на S 0 2 до SO-, при т е м п е р а т у р а в т я х 450 С и к а т а л и з а т о р — платинов азбест
или V 2 O s и а б с о р б ц и я на SO- с вода в т. н а р . олеум и с я р н а киселина. У нас се работи
по двустепенната схема на к о н т а к т и р а н е в а п а р а т и с вътрешен топлообмен: г а з ъ т в л и з а
о т горе , м и н а в а през с л о я — к а т а л и з а т о р V2 0-, и и з л и з а отдолу. В п ъ р в и я контактен а п а ­
рат се достига степен на о к и с л е н и е на с е р н и я д в у о к и с до серен т р и о к и с 7 3 — 7 5 0 о . При
това те.\ п е р а т у р а т а на г а з а се п о в и ш а в а за сметка на т о п л и н а т а на р е а к ц и я т а до 590—
600° С. З а да п р о д ъ л ж и к о н т а к т и р а н е т о , г а з ъ т се о х л а ж д а в топлообменник до 430—
440° С, о т д а в а й к и и з л и ш ъ к а от т о п л и н а т а си на с в е ж а т а газова смес. к о я т о се наг р я в а
до 150° С. При втората степен на к о н т а к т и р а н е се достига п р е в р ъ щ а н е на с е р н и я д в у
о к и с в серен т р и о к и с до 9 3 — 9 5 % .

Производство ни супсрфосфат
О с н о в н и я т процес при добиването на суперфосфата е взаимодействието на а п а т и т и л и
фос(|орит със с я р н а киселина. То:ж процес се и з в ъ р ш в а в с у п е р ф о с ф а т н и я смесител (реак­
тор). В операционното отделение освен суперфосфатния смесител са р а з п о л о ж е н и о щ е
суперфосфатна камера, ц я л а т а абсорбционна система с технологичните в е н т и л а т о р и
помпите и част от п о д к а м е р п а т а л е н та . В смесителя чрез л е н т а се подава а п а т и т о в к о н ц е н
т р а т , с ъ д ъ р ж а щ 3 % с в ъ р з а н ф л у о р и с я р н а киселина с к о н ц е н т р а ц и я 7 5 — 7 7 % , при което
се отделят ф л у о р о в о д о р о д и с и л и ц и е в т е т р а ф л у о р и д и се о б р а з у в а п у л п а , к о я т о постъпва
в к а мера т а. Там п у л п а т а се в т в ъ р д я в а и се н а р я з в а с к а р у с е л с ножове, конто се д в и ж и
в обратна посока на д в и ж е н и е т о на к а м е р а т а . Т а к а в п ъ р в а т а фаза на процеса се п о л у ч а в а
т. нар. камерен суперфосфат, който се подава з а р а з п р ъ с к в а н е от п о д к а м е р п а т а л е н т а на
центробежен р а з п р ъ г к в а т е л . Във втората фаза на процеса с т а в а у з р я в а н е т о на с у п е р ­
фосфата в т. нар. с к л а д за зреене. В отделен цех се п о л у ч а в а i р а и у л и р а н с у п е р ф о с ф а т .
В някои цехове се п р о и з в е ж д а т и с л о ж н и м и н е р а л н и торове — нитрофоски и д р .
При преработването у пас на к о л с к и я апатитов к о н ц е н т р а т 4 5 % от ф л у о р а в него се
отделя в газова фаза, а д р у г а т а част под формата на ф л у о р и д и и силикоф.туорнди о с т а в а
в суперфосфата.
При р а з л а г а н е т о на ф л у о р а п а т и т а със с я р н а киселина в смесителя се о т д е л я ф л у о р о -
водород, който реа1ира със с и л и ц и е в д в у о к и с по р е а к ц и я т а :
4 Ш Ч Si02= S i F 4 + 2 n 2 0
С и л и ц и е в и я т т е т р а ф л у о р и д към GO'С се х и д р о л и з и р а с о б р а з у в а н е на с и л и к о ф л ^ о р о -
водородна к и с е л и н а :
3SiF 4 4 4 П а О - 2 n 2 S i F B f S i 0 2 . n n , 0

205
 О т д е л я щ и я т се гел от силициев д в у о к и с сс утаява по г а з о х о д и т с и адсорбира с и л и к о -
ф л у о р о в о д о р о д и а т а киселина. О б р а з у в а н и т е шламовс се и з м и в а т от г а з о х о д и т с с водна'
с т р у я и се п р и с ъ е д и н я в а т към разтвора в а б с о р б ц и о н н и т е к у л и .
О т д е л я щ и т е се прп реакциите ф л у о р о в о д о р о д , с и л и ц и е в т е т р а ф л у о р и д и с и л и к о ф л у о -
р о в о д о р о д н а киселина сс а с п и р и р а т с помощта на т е х н о л о г и ч н а т а вентилация чрез с ъ з -
д г в а н е на в а к у у м в цялата система. От о б щ о т о количество на ф л у о р а , о т д е л я щ о с е в га­
зова ф а з а , 7 5 — 9 0 0 о сс отправя в а б с о р б ц и о н н а т а система за п о л у ч а в а н е иа 12% р а з т в о р
на с и л и к о ф л у о р о в о д о р о д н а к и с е л и н а .
С ъ д ъ р ж а н и е т о на с ь ъ р з а н н я ф л у о р в газовете, и з л и з а щ и от смесителя и камерата,
с 1 5 — 3 5 1 v A К о л и ч е с т в о т о на г^.зопете зависи от т е х н о л о ! нчния п р о ц е с , а именно: o r
т е м п е р а т у р а т а , коннент раш-ят;; и р; гхода нс с я р н а т а киселина, от скоростта на раз-
б ъ р к в а н е т о и смесители и нр.
( ' л е д а б с о р б ц и я т а силикофл\орогл^дородната киселина с концентрация 12% се и з п о л -
з \ в ; ; за п р о н и ю д е т г о на iiaTpi.cn си.-.икофл у рид, а отпадните газове с л е д а б с о р б ц и я т а ,
с ъ д ъ р ж а щ и д о 5Ü мг'м :! с в ъ р з а н ф л у о р , се и з х в ъ р л я т навън.

У С Л О В И Я МА Т Р У Д

Микроклимат. .Микроклиматът в течи производства се обуславя както о т

състоянието иа атмосферния въздух, така и от дадения технологичен про­
цес и почти винаги има статичен или относително статичен характер.
Параметрите на микроклимата на по-голямата част от работните участъци
през топлия период иа годината са в зоната па прегряването, а през студения
в зоната и а комфорта.
По данни на Х Е И най-често температурата на въздуха на работната среда
през ю п л и я период на годината в различните работни участъци е 28—32 0 С ,
относителната влажност 75 85%, при сравнително малка скорост н а
движение на въздуха — 0.05—0,3 м сек., докато температурата на въздуха
иа работната среда през студения период иа годината е 22—26 С, при почти
същата относителна влажност и скорост на движение иа въздуха.
При производството на амоняк най-неблагоприятен микроклимат (темпера­
турата на въздуха през топлия период на годината стига до 36 С) се уста­
новява в цеха за конверсия, компресия и очистка иа газа и при самата син­
теза на амоняк, което се дължи на отделянето в тези помещения на големи
количества топлина (3. / / . Израельсон, 1939).
При производството на азотна киселина най неблагоприятен е микроклима­
тът в помещенията, в които въздухът предварително се подгрява до 230—
250° С. Температурата иа въздуха през топлия период на годината достига
до 38° С при контактните апарати и нри получаването на концентрирана
азотна киселина.
При производството па калцинирапа сода най-неблагоприятен микроклимат
се установява около работните площадки па специалните пещи за калцини-
ране — пакаляванс па натриевия бикарбонат. Температурата на въздуха
през топлия период на годината тук може да достигне до 41° С, а интензив­
ността на инфрачервената радиация — до i ,5 кал/см 2 /мин. При получава­
нето на в а р н о мляко също се установява неблагоприятен микроклиматичен
фактор.
При производството па сярна киселина в помещенията, където са раз-
положени автоматичните етажни иържилни или пещи в «кипящ слой»,
температурата на въздуха през топлия период на годината достига до 44° С,
а интензивността иа инфрачервената радиация в отделни м о м е н т и — д о
3 кал/см-/ми и.
При сушенето на гранулиран суперфосфат температурата на въздуха
иа работната среда (особено през топлия период па годината) може да до­
стигне значителни величини — 45—47° С(.Г. М . Фсдоров, В. В . Йордан, 1961).

206
 Шум и в и б р а ц и и . Шумът в около 50% от всичките производствени про­
цеси превишава П Д С Х Н . П о данни на Х Е И тон е от 8 6 д о 115 d B . Май-
интензивен I I I \ м в тези производства с е получава от и з н о л з \ ваните компрссори
и помпи.
Също но данни на Х Е И се срещат предимно общи вибрации в около 2 0 %
от всичките производствени процеси, които превишават средно с 1 3 пъти
ПДСХ И.
Т Q K C U K G X U M и ч н и всщссшвй. Във всеки от цеховете на амонячното произ-
Р О Д С Т Е О !}ма специфични производствени вредности. В газгенераторния
цех и цеховете за конверсия, компресии и очистка на газа основна опасност
е възможността от въздействие вър х у организма на работниците па въгле­
роден окис и сероводород.
В цеха за синтеза па амоняк основната вредност с е получава от постоян­
ния пропуск на амоняк и от възможността за внезапни масови отделяния
на това вещество от апаратите и комуникациите, работещи под н а л я г а н е
{ 3 . А . Волкооа, Н . II. Кокорсс. Е . И . Марченко, 1967).
Във въглеподготвителного отделение на газгенераторния цех във в ъ з д у х а
на работната зона с е установяват концентрации на въглищен прах от 2 то-
170 мг у. 3 .
Концентрациите па токсичните вещества във в ъ з д у х а на газгенераторния
цех са: въглероден о к и с — от 10 д о 6 0 мг м:1 и сероводород — от следи д о
2 0 мг м 3 .
В цеха за конверсия въздухът на работните помещения м о ж е да се замърси
от въглероден окис особено по време на разтоварването и почистването,
на конверторите, при които част от работите се извършват от работниците
вътре в тях. Коицсптрацинте па въглеродния окис обикновено рядко дости­
гат 30 4 0 мг м 3 , по при смяна на катализаторите с е повишават д о 50 M I М 3 , .
а вътре в конверторите достигат д о 6 0 — 7 0 мг м 3 .
В цеха з а компрссия концентрациите па въглеролния окис във въздуха
на работната з о н а са от 5 д о 115 мг м 3 .
В ц е х а за сероочистка концентрациите па въглеродния окис във в ъ з д у х а
ня работната с р е д а са от следи д о 8 мг м 3 , а на сероводорода — от следи
д о 15 мг м 3 .
В ц еха за синтеза на амоняка концентрациите па въглеродния окис във
в ъ з д у х а на работната зона са от 10 д о 40 мг/м 3 , а на амоняка — от 2 д о
40 мг/м 3 .
В цеховете за компресия, водна очистка, медно-амонячна очистка и син­
теза на амоняка въздухът иа работните помещения постоянно с е замърсява
с амоняк, отделящ с е от ненлътностите при салниците, фланцевите съеди­
нения и щуцерите и има опасност от масови, аварийни отделяния иа амо­
нячни нари.
Амонячното производство е пожаро- и взривоопасно. Границите иа в з р и -
вяемост на газовете с въздуха са следните: за водорода — от 4,1 д о 6 5 , 8 % ,
sa СО — от 13 д о 7 5 % , I L S — от 4 , 3 д о 4 5 , 5 % , NII rt — от 15,5 д о 2 7 , 5 % ,
воден газ — от 7 д о 7 0 % .
Освен газове и пари в амонячното производство се използуват и редица
течни и твърди токсикохимични вещества течен амоняк, натриева основа,
мравчена киселина и д р .
Основните токсикохимични вещества при производствата на азотна кисе­
лина, натриева и амониева селитра са амонякът, азотните окиси, парите иа
азотната киселина и прахът на натриевата и амониевата селитра. Най-ви­
соки концентрации на амоняк при производството иа азотна киселина във
въздуха на работната среда се установяват при вентилаторите — от 5 д о

207
40 мг/м 3 , а на азотни окиси — край контактните апарати и газоходите -
от 10 до 40 мг/м 3 . Контактното отделение и всички места, при които са въз­
можни аварийни отделяния, на високи концентрации от амонячни пари са
взривоопасни. В абсорбционното отделение, особено след помпите и частта
от системата, намираща се под налягане, при неплътности се установяват
концентрации па амоняк и на азотни окиси до 6 пъти над П Д К . В ииверси-
онното отделение за производство на натриева селитра особено опасно място
е върхът на кулата, в която постъпват киселината и разтворът на нитрит,
при взаимодействието на които става бурно отделяне на азотни окиси. При
неутрализацията на киселината с амоняк също има опасност от значително
газоотделяне.
Основните вредности при производството на амониева селитра са амонякът,
парите на азотната киселина и азотните окиси. Концентрациите на амоняка
понякога достигат до 30—70 мг м 3 , а на азотните окиси от 5 до 30 мг/м 3 .
Най-опасен от всички азотни окиси е азотният Д В У О К И С ( / / . В. Лазарез,
1965).
Производството на амониева селитра е също иожаро- и взривоопасно. Екс­
плозии на амониев нитрат могат да се предизвикат от термично разлагане
и от въздействието на детонатори. Наличието на примеси в амониевата се­
литра — органични и някои неорганични като; сяра, нитрити, хлорати,
сулфити, перманганати, метали (бисмут, алуминий, мед, цинк, кадмий,
олово, никел и др.) ускоряват процеса па разлагането и могат да предизви­
кат самозапалване и експлозии. Наличието иа свободна азотна киселина
също подпомага разлагането (то става и при нагряване на амониевата се­
литра в затворено пространство).
Основните токсикохимични вещества при производството на сода бикар­
бонат п калцинирана сода по амонячния способ са амонякът, прахът от
калцинирана сода и от негасена вар, варното мляко, а също въглеродният
окис — при зареждане па варовите пещи (вследствие па непълно изгаряне
на въглерода) и в компресорното отделение. Концентрациите па амоняка
във въздуха иа работната среда в цеха за натриев бикарбонат са от 10 до
30 м г м:!, катомаксимално достигат до 50 мг м 3 , а концентрациите па п р а х а -
до 190 мг м3. При производството па калцинираната сода са установени
средни концентрации на амоняк от 10 до 36 мг м3 и максимални от 20 до
60 мг м 3 , а за праха — средна концентрация 39 мг/м 3 и максимална -
58.7 мг м:!. Високи са концентрациите па праха при опаковката иа калци­
нираната с о д а — д о 110 мг/м 3 , а също така и концентрациите иа хлора
до 16 мг м3 и па хлороводорода — от 6 до 55 мг м:! при хлоралкалпата елек­
тролиза.
Основните химически вредности, отделящи се при производството на сярна
киселина по контактния способ, са прахът, серният двуокис, серният трио­
кис и аерозолите иа сярната киселина, а при нитрозиия — и азотните окиси.
При постъпването на пиритпия концентрат от склада в дробилките и при
изхода от тях във въздуха иа работната среда се установяват концентрации
на финодиснерсен прах от 12,5 до 15 мг м3, а при валцовите дробилки
до 40—50 мг/м 3 . Най-високи концентрации на прах се установяват при из­
хода иа смления концентрат от сушилните барабани и транспорта му до
пещното отделение — над 100 мг/м 3 . Кофичните елеватори, нитателите и
бункерите на дробилно-смилателните отделения също са източници за от­
деляне на прах. Много прах се отделя в помещението и при изпразване и
транспортиране на пиритпата угарка. На работните места при пърженето
на пирита в механични пещи във въздуха иа работната среда се отделя прах
в концентрации 60—70 мг/м 3 . Концентрацията на праха рязко се повишава

208
при горещи ремонти, при изпускане па угарката и на праха от газовите
колектори и филтрите, а също така и при нарушаване режима на разреж­
дане в пещите ( 3 . А . Волкова, И . II. Кокорсв, Е . И . Марченко, 1967). При
това трябва д а с е има пред вид, че прахът от пещнитеотделения е ф и н о дис­
персен — 9 6 0 о от частиците м у са под 2 urn. а 73 0 о от тях под 1 u m . Този
прах обикновено с ъ д ъ р ж а 5 5 — 6 0 % метални окиси и 2 0 — 3 0 % силициев
двуокис.
При пърженето на пирита и на другите сулфиди с е о б р а з у в а серен д в у о ­
кис. който е главната съставна част на пържилпия газ. R зависимост от вида и
херметичността па пържилната пещ и от поддържания режим па работа
въздухът на работната среда м о ж е д а с е насити със серен Д В У О К И С . Пай-
често и в големи количества пещният газ избива на горния подсушаващ
под. където концентрациите му са от 2 0 д о 280 мг м:$, докато на средната
площадка концентрациите на серния двуокис са от 20 д о 140 мг м 3 , а на
долната — най-често под Н Д К . При работа с пещи «кипящ слой» случаите
на избиване на пещеп газ са много по-редки и концентрациите на серния
д в у о к и с са значително по-ниски.
Контактният способ за получаване на сярна киселина осигурява нор­
мални хигиенни условия на т р у д , тъй като всички процеси са непрекъснати
в затворена система и с дистанционна регистрация, контрол и управление.
П о част от апаратите и комуникациите при него са под налягане и най-
малката неплътност води д о отделяне на вредни газове в работните поме­
щения. Такива отделяния с е наблюдават най-често в компресорното отделе­
ние и в комуникациите д о самия контактен апарат. Ог топлообменниците и
контактните апарати м о ж е д а с е отдели аерозол от серен триокис, а при
разреждането на «олеума» с вода — аерозоли от сярна киселина.
Основните токсикохимични вещества, отделящи с е при производството иа
прост и гранулиран суперфосфат, са флуороводородът, силициевият тетра-
ф л у о р и д , силикофлуороводородната киселина, серният двуокис и флуоро-
с ъ д ъ р ж а щ и я т прах (апатит, натриев флуорпд, натриев силикофлуорид).
При ръчното разтоварване на вагони, пълни с апатитово брашно, по данни
па С. Б . Бакалсиников, Р . Л- Габович и М . Б . Белига (1956) концентрацията
на праха е достигала д о 264 мг м:1. Същите автори в работната среда на опе­
рационното отделение в отделни моменти са установявали концентрации па
флуорни газове д о 8 0 мг м:' и серен двуокис д о 120 мг м 3 , а при мелницата
за раздробяване и при опаковката иа натриевия силикофлуорид — прах в
концентрации от 3 0 д о 4 0 , а понякога и д о 1 1 5 м 1 м ' и с ъ д ъ р ж а н и е на флуор в
урината на работниците— 12 16 мг/л з а денонощие. П о д а н н и на Л . / / . Зволь-
скии (1961) съдържанието на флуорни тазове в суперфосфатиите цехове е в гра­
ници о т 0 , 2 д о 5 мг/м 3 , а па праха в граници от 3 д о 15 мг м 3 . По д а н н и на
Г . М . Федоров и В. В. Йордаи (1961) средните концентрации на флуорните
газове във в ъ з д у х а иа работната зона па апаратчика са 7 , 6 мг/м"1, при сме­
сителя — 10.8 мг/м 3 , при подкамерната лента 1,2 мг/м 3 и в помещението
иа контролно-измерителните п р и б о р и — 0 , 5 мг м 3 . П о данни на същите
автори много по-тежки са били условията на труда в цеховете за гранули­
ран суперфосфат — 0 . 9 — 4 5 мг м 3 флуороводород от 35 д о 640 мг/м 3 прах.
По данни па J1. JI. Звольский (1961) неудовлетворителии са били в хиги­
енно отношение складовете за суровини, за зреене и за г о т о в и я продукт,
където с е установяват концентрации на флуорни газове от 4 д о 1о мг/м и
на токсичен прах от 2 8 д о 3 0 мг/м 3 , проникващи понякога и в кабините на
използуваните кранове.
П о наши данни ( Т . Иванов, Е . Коен. Ил. И.шев, 1963) к о н ц е н т р а ц и и т е па
флуороводорода във в ъ з д у х а па работната среда в операционното отделение

209
14 Хмгиска и« вгичиии о т р а с л и иа п()«И1подстве/7 О
н а суперфосфатния завод в Димитровград са били от 6 до 44 мг/м 3 , на си­
лициев тетрафлуорид от 2 до 12 мг/м 3 и иа праха в складовете до 50 м г / м 3 .
След предложени и извършени подобрения в технологията и санитарио-
техническите с ъ о р ъ же ния тези концентрации са се понижили 2—3 пъти.
Основни професии и трудов процес. Основна професия във всички тези
производства е тази па апаратчика (оператора), който работи предимно па
командни табла п пултове за управление. Напрежението па труда при т я х
оасиси главно от количеството и формата па преработваната информация и
трудностите при нейната разшифровка. Физическото натоварване при апа­
ратчиците (операторите), заети в различните производства на основната
химия, е л е к о — е н е р г о р а з х о д — 2—3 ккал мин.
Работната поза при апаратчиците (операторите) е най-често права (до»
75 % ог цялото работно време). Дейността им в повечето случаи с ъ д ъ р ж а
сравнително голям брой повтарящи се операции — 300—550 на смяна. Ма-
л г г а се и непрекъснат сменен режим па работа.
Адаптацията па организма прп апаратчиците (операторите) и н а п р е ж е ­
нието на адаптационните им механизми, където е необходимо поддържане па
оптимално ниво на възбудните процеси и напрежение на вниманието при
намалена двигателна активност и специфично въздействие на неблагоприят­
ните фактори иа работната среда, са били обект на задълбочено проучване
у нас {Н. Динчева, 1969). П р и тази професия (според същия автор) се кон­
статира винаги както умора, т а к а и значително первно-психично н а п р е ж е ­
ние, което зависи от сложността на пулта и отговорността за нормалното
протичане на технологичния процес. Също така се установява затруднена
адаптация на организма към установената сменна работа, което довежда до-
н а м а л я в а н е иа общата и имунологичната реактнвоспособиост.
Независимо от автоматизацията на повечето от технологичните процеси
във всички тези производства съществуват и редица други професии, н а
които трудовата дейност се ра з лича ва съществено от тази на апаратчиците
(операторите). По-важните от т я х са: машинист на помпи (помпиер), маши­
нист н а филтри (филтровчик), онаковчпк на твърда готова продукция и
пълнач н а киселини.
Машинистите на помпи (помпиерите) следят за нормалната работа на
помпите, като всеки 10'—15 мин. проверяват пивата в мерниците и ведпаж
на с м я н а гресират обслужваните от тях с ъ о р ъ ж е н и я .
А.сшинистите на филтри (филтровчиците), освен че ръководят процесите
на филтруването и промиването, вземат на всеки 10—15 мпп. проби за ана­
л и з от смесите, като също веднаж на смяна гресират обслужваните от тях
съоръжения.
П р и тези д в е професии работната поза е най-често права (75—85% от
ц я л о т о работно време), понякога неудобна, а физическото натоварване -
от л е к о до средно (енергоразход — 2—4 ккал/мин.).
Опаковчините на твърда готова продукция поставят ръчно торбите (една
пълна торба тежи от 25 до 50 кг) па шибърите, като непрекъснато ги под­
д ъ р ж а т д о напълването им. След това те преместват пълните торбп най-
често на разстояние 1—2 м, където ги поемат други опаковчици. След пред­
варително мерене, оформяне и лепене на етикети пълните торби се извозват
в складове (най-често с колички на разстояние около 10 м).
П ъ л н а ч и т е на киселини п ъ л н я т ръчно от складовите сборници в дамад­
ж а н и . поставени най-често върху различни превозни средства, получава­
ните киселини.
Опаковчините на твърда готова п р о д у к ц и я и пълначите иа киселини р а ­
ботят предимно прави (75—85% от цялото работно време), като физическото

210
натоварване при тях е т е ж к о (енергоразход — 5 — 6 , а понякога и над 6 , 5
ккал мин. и работен п у л с над 110 уд./мин.). Трудовата дейност при тези
две професии е съпроводена с непрекъснато ръчно повдигане, сваляне и
пренасяне на значителни тежести (до 5 0 кг).
В тези производства работи и сравнително голямо количество поддържащ
и извършващ ремонт на наличното оборудване персонал, при който физи­
ческото натоварване е от леко д о средно (енергоразход — 2—4 ккал/мин.).

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И ТРАБ.МATI 13ЪЛ\

Най-често срещащите с е заболявания всред работниците, заети в тези про.

изводства, са болестите на горните дихателни пътища, белите дробове, ко
жата и подкожната тъкан, храносмилателната и сърдечно-съдовата система
В структурата иа общата заболеваемост значителен д я л се пада на про'
студиите заболявания, болестите на органите на кръвообращението, боле"
стите на храносмилателната система, неврозите, острите и хроничните отра"
вяния с най-различни токсични вещества и термичните и химическите изга"
р я н и я (химическите изгаряния засягат нан-често откритите части на тя"
лото и очите).
В с р е д тези работници се наблюдават често и заболявания на сетивните
органи.
Проучването на заболеваемостта с временна нетрудоспособност на работ­
ниците от Xимкомбината — Д е в н я показва, че тя е на средно равнище
(оценена по схемата на Б а т к и с и Лскарса), като най-високи показатели има
при производството на калцинирана сода. Първо място всред причините на
заболеваемостта с временна нетрудоспособност в този обект и при двата
пола заемат болестите на дихателната система, следвани от травматизма,
болестите на храносмилателната система, кожата и подкожната тъкан
( К. Иванов, 1975).
При производството на суперфосфат, азотна и сярна киселина се съоб­
щават и единични случаи за настъпили промени както в носната преграда
и зъбите, така и в костите на работниците ( Д . / / . Кузьменко, 1964; Л1. Г .
Кочеткова, 1964, и д р . ) .
От хигиенна гледна точка най-голямо значение в тези производства имат
следните токсикохимични вещества: амонякът, въглеродният окис, азотните
окиси, сярнокиселинните аерозоли и особено флуороводородът, конто много
често действуват в ъ р х у работниците комбинирано (И. Ф. Боярчук, 1968).
Серните газове, които са главна професионална вредност при производ­
ството на с я р н а киселина, оказват влияние върху характера и протичането
на общата и професионалната заболеваемост на работниците. Т е имат изра­
зено локално и обшотоксично действие. Локалното им действие се проявява
най-често с хронични възпалителни процеси в горните дихателни пътища,
които отначало носят хипертрофичен, а с удължаването на стажа — атро-
фичен характер.
Проява на локалното действие е и развитието на хронични бронхити и
токсични нневмосклерозн, честотата п степента на които с е намират в зави­
симост както от концентрациите на серните газове, така и от продължител­
ността на с т а ж а на работниците в това производство. При подобряване ус­
ловията на т р у д а б р о я т на хроничните бронхити намалява, докато токсич­
ните нневмосклерозн (главно у работниците с голям професионален стаж)
еволюират. Измененията от страна на нервната система са от функционално
естсство (невротични и вегетативно-астснични) и по всяка вероятност с е

211
 д ъ л ж а т па общотокспчмото действие па сериите газове в организма
{Цв. Алексиева, Х р . Попов, А . Батолска, 1950; Цв. Алексиева, 1960;
Цв. Алексиева, / / . Костов, В . Райчева, 1962).
Токсичните пневмосклерози, предизвикани от сериите газове, се х а р а к ­
теризират с усилен деформиран рисунък и с появата на нов мрежовиден
рисунък, в който са включени дребно-петнисти сенки. Процесът е предимно
двустранен и дифузен. Т е имат б ъ р з в ъ р в е ж независимо от намаляването
па концентрациите па сериите газове. Само навременното трудоустрояване
спира пневмосклеротичния процес {Цв. Алексиева, 1962).
При производството па суперфосфат у пас в едпа трета от обследваните
работници се установяват хронични рипофарингити и тонзилофарингити,
а също т а к а и бронхити. Поняк ога рентгепологично в белите дробове с е
наблюдават начални токсични пневмосклерози, а в една трета от случаите —
изменения в дългите кости и ребрата, характерни за въздействието па ф л у о р а
(Цв. Алексиева, 1961).
Проучването па травматизма па работниците от Химкомбината — Д е в н я
показва, че пай-голям относителен д я л заемат раните и контузиите, след­
вани от термичните и химичните и з г а р я н и я , фрактурите и острите профе­
сионални о т р а в я н и я , като честотата му е пай-висока при производството
па к а л п и п и р а п а сода ( Т . Иванов, 1975).

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Хигиенните неблагополучия (отравянията и заболяванията, аварийните

и нещастните случаи) в тези производства се допускат поради следните
основни причини и организационно-технически псдосгатъци: н а р у ш а в а н е
па нормалния технологичен режим, неизправности на а п а р а т у р а т а , вепти-
л апия т а , приборите и ипструментиге, н а р у ш а в а н е на п р а в и л а т а по хи г и ен а
па труда и Т Б . лош инструктаж и недостатъчно обучение па работниците
по хигиена на т р у д а и Т Б , неправилна организация на груда и работното
място и отсъствие или неизправност иа личните предпазни сргдсгва и па спе­
циалното работно облекло.
Основните хигиенни мероприятия в тези производства са следните:
1. Т о ч н о и неотклонно спазване н а о п т и м а л н и ч технологичен р е ж и м .
Т р я б в а добре да се зпае, че нарушаването па нормалния технологичен ре­
жим води не само до излизане от строя па машини и а п а р а т , но н до сериоз­
ни аварии, свързани с опасност за живота и здравето на о б с л у ж в а щ и я пер­
сонал отравяния и з а б о л я в а н и я .
2. Осигуряване на п ъ л н а херме/пизация н а а п а р а т у р а т а и к о м у н и к а ц и и п е .
З а д а ч а т а се състои не само в това концентрациите иа токсичните г а з о в е ,
пари и прах да не превишават един установен максимум, а до тяхното п ъ л н о
отстраняване от въздуха на работните помещения чрез рационалното им
улавяне и оползотворяване или чрез обезвреждането им. Неилътностите и
пропуските па газове, пари и прах т р я б в а незабавно д а се отстраняват.
3. Осигуряване на достатъчен въздухообмен в производствени п г помеще­
н и я . Това се постига с помощта па вентилационните инсталации чрзз есте­
ствена, изкуствена и смесена вентилация. Едновременно с пречистването
на въздуха с нея може д а се р е г у л и р а и температурата и влажността му
чрез калорифери и коидициопери. П а най-опасните места, където се отделят
високи копцептрации газове, т р я б в а д а се монтират местни смукатели или
аспиратори. В някои цехове се отделят газове и пари, по-тежки от в ъ з д у х а
затова при т я х е необходимо да се прави допълнителна аспирация па вьз-

212
 д у х а в д о л н а т а част на п о м е щ е н и я т а . П р и в з р и в о о п а с н и т е производства
р с н т и л а п и я т а т р я б в а д а б ъ д е във в з р и в о б е з о п а с н о и з п ъ л н е н и е .
П р о с т р а н с т в о т о , о т к о е т о с е в з е м а в ъ з д у х а за п о д а в а щ а т а (нагнетателната)
в е н т и л а ц и я , н е т р я б в а д а б ъ д е з а м ъ р с е н о с в р е д н и вещества.
4. Н е п р е к ъ с н а т а м е х а н и з а ц и я и а в т о м а т и з а ц и я н а производството, включ-
в а ш а и д и с т а н ц и о н н о у п р а в л е н и е , к о н т р о л и р е г у л а ц и я н а т е х н о л о г и ч н и т е про­
цеси, т о ч н а и б е з о т к а з н а р а б о т а н а К И П и а в т о м а т и к а т а . П р и съвремен­
н и т е п р о и з в о д с т в а на о с н о в н а т а х и м и я г о л я м а част о т о с н о в н и т е а г р е г а т и ,
като генератори, котли-утилизатори, електрофилтри, циклони, с к р \ бери.
к о н в е р т о р и , т о п л о о б м е н н и ц и , камери з а и з г а р я н е , ко ло ни з а с и н т е з а и пред-
к а т а л и з а , а б с о р б ц и о н н и к у л и и д р . , с а и з в е д е н и па о т к р и т о д а л е ч от п р о и з ­
водствените помещения и работниците контролират и регулират тяхната
р а б о т а ( р а з х о д и , н а л я г а н е , т е м п е р а т у р а и д р . ) от р а з с т о я н и е , т. е. от ко­
м а н д н а з а л а или «щит з а у п р а в л е н и е » ч р е з к о н т р о л н о - и з м е р в а т е л н и при­
бори — манометри, термометри, вакуумметри. разходомери. задвилкп,
ш и б ъ р и и д р . П о този начин р а б о т н и ц и т е д о г о л я м а степен с е и з о л и р а т о т
в р е д н о т о в ъ з д е й с т в и е на о т д е л я н и т е г а з о в е , пари и п р а х . П а н а й - о п а с н и т е ,
периодично контролирани места трябва д а с е устройва аварийна сигнали­
з а ц и я с ъ с с и г н а л н и л а м п и , з в ъ н ц и и с и р е н и , с в ъ р з а н и по у д о б е н начин с
командната з а л а .
5 . Редовен к о н т р о л з а с ъ д ъ р ж а н и е т о н а о т р о в н и т е газове и п р а х а в ъ в
в ъ з д у х а н а произвел')стесните п о м е т е н и я . Ч е с т о на т о з и к о н т р о л н е с е от­
д а в а н е о б х о д и м о т о в н и м а н и е , п о той и г р а е г о л я м а роля з а п р е д п а з в а н е и
и з б я г в а н е н а масови о т р а в я н и я и з а б о л я в а н и я на работници. Във всички
п р о и з в о д с т в е н и п о м е щ е н и я по о п р е д е л е н график с е и з в ъ р ш в а т р е д о в н о ана­
л и з и на в ъ з д у х а и при н а л и ч и е иа п о - в и с о к и к о н ц е н т р а ц и и о т П Д К веднага
с е с и г н а л и з и р а и с е о р г а н и з и р а ц е л и я т п р о и з в о д с т в е н к о л е к т и в за в з е м а н е
и а м е р к и за н о р м а л и з и р а н е па у с л о в и я т а на т р у д а , р е с п е к т и в н о о т с т р а ня ­
в а н е т о или н а м а л я в а н е т о на в р е д н и т е о т д е л я н и я . С ъ щ о т а к а с е прави ре­
д о в н о а н а л и з за с ъ д ъ р ж а н и е на г о р л и г и и в з р и в о о п а с н и г а з о в е във в ъ з д у х а .
6 . З а д ъ л ж и т е л н а у п о т р е б и н а лични предпазь.и средства и по-специално
н а п р о т и в о г а з и . З а з а щ и т а иа д и х а т е л н и т е о р г а н и о т д е й с т в и е т о иа вред­
н и т е г а з о в е , к о г а т о , въпреки с п а з в а н е т о на п р а в и л а т а па х и г и е н а т а и б е з ­
о п а с н о с т т а на т р у д а на о т д е л н и места с е о т д е л я т в р е д н о с т и , с е и з п о л з у в а т
ф и л т р у в а щ и и и з о л и р а щ и п р о т и в о г а з и . Към п о с л е д н и т е с п а д а т ш л а н г о в и я т
и к и с л о р о д н и я т и з о л и р а щ п р о т и в о г а з , и з п о л з у в а н и при високи концен­
т р а ц и и на г а з о в е , к ъ д е т о н е м о г а т д а с е у п о т р е б я в а т ф и л т р у в а щ и т е противо­
г а з и (за в ъ г л е р о д е н о к и с , с е р о в о д о р о д , а м о н я к , с е р н и и нит р о з ни газове
и др.).
З а п р е д п а з в а н е па т я л о т о и о ч и т е от и з г а р я н и я с к и с е л и н и и основи (азотна,
с я р н а , м р а в ч е н а к и с е л и н а , н а т р и е в а о с н о в а , течен а м о н я к и д р . ) с е и з п о л ­
з у в а т к а у ч у к о в о и вълнено с п е ц и а л н о облекло, специалии ръкавици, очила
и п р о т и в о г а з . Т о в а е о с о б е н о в а ж н о за и з п ъ л н е н и е о т апаратчипите при
с к л а д а з а течен а м о н я к и при н а л и в а н е т о на цис т е р ни и д а м а д ж а н и с кисе­
лини. основи и амонячна вода.
7 . П р е о о т в р а т я в а н е р а з р у ш а в а н е т о н а а п а р а т и т е и м а ш и н и т е чрез
и з п о л з у в а н е т о н а с п е ц и а л и и п р е д п а з н и у с т р о й с т в а . П а р е д и ц а места (дол­
ните г а з о х о д и при а г р е г а т и т е з а п о л > в о д е н г а з , м е р н и ц и т е и б у н к е р и т е з а
и з с и п в а н е на с г у р и я т а , а м о н я ч н и т е к о м п р е с о р и , р е з е р в о а р и т е и д р . ) с е
м о н т и р а т с и е ц и а л п и в з р и в н и п а н е л и , н а п р а в е н и о т тънки метални .тистове.
П р и р я з к о п о в и ш е н и е на н а л я г а н е т о тези пл а с т инки с е р а з р у ш а в а т , д а в а й к и
път па г а з а в а т м о с ф е р а т а .

213
 Н а к а м е р и т е з а и з г а р я н е , по г а з о х о д и т е и в ъ з д у х о п р о в о д и т е се п о с т а в я т
и взривни клапани. П р и взрив те се разрушават, освобождавайки газа в
атмосферата;
8 . Обезпечаване н о р м а л н а р а б о т а н а оборудването чрез провеждането
н а т с т е м н и в ъ н ш н и и в ъ т р е ш н и прегледи и чрез и з п и т в а н е т о м у з а х е р м е ­
тичност и здравина. З а избягване на внезапни масови отделяния на газове
и нари трябва д а се използуват материали с повишена здравина и коро-
з и о н н а устойчивост, к а т о б л а г о р о д н и стомани и п р о в е р е н и з а з д р а в и н а п л а с т ­
маси. Д а с е в ъ в е ж д а т т в ъ р д и с р о к о в е з а и л а н о в о - н р е д у п р е д и т е л н и я р е м о н т ,
за изпълнение на ремонтните работи и за периодично изпитване н а а п а р а ­
тите. м а ш и н и т е и т е х н и т е д е т а й л и з а х е р м е т и ч н о с т и з д р а в и н а .
П р и производството п а к а л н и н н р а н а с о д а н а й - с и г у р н о о з д р а в и т е л н о м е ­
роприятие е автоматизацията на отделението за абсорбция на а м о н я к а .
П р и изпускане па ниритната у г а р к а в производството на с я р н а к и с е л и н а
в а ж н о о з д р а в и т е л н о м е р о п р и я т и е е х и д р а в л и ч н и я т способ з а о т д е л я н е н а
угарката.
П а всички р а б о т н и ц и , з а е т и в тези п р о и з в о д с т в а , т р я б в а д а се п р о в е ж д а т
н а всеки 6 месеца п р о ф и л а к т и ч н и м е д и ц и н с к и п р е г л е д и , к а т о с е о б р ъ щ а
особено в н и м а н и е н а с ъ с т о я н и е т о н а у с т н а т а к у х и н а , з ъ б и т е , г о р н и т е д и ­
хателни пътища, бглите дробовз (рентгенологично) и сърцето. Също т а к а
е необходимо д а не п о с т ъ п в а г н а р а б о г а т а к и в а л и ц а , н а к о и т о з д р а в о с л о в ­
ното с ъ с т о я н и е е несъвместимо с т р у д о в а д е й н о с т в т е з и п р о и з в о д с т в а .

Х И Г И Е Н А НА ТРУПА В Н Е Ф Т О Х И М И Ч Е С К А Т А
ПРОМИШЛЕНОСТ

Н е ф т о х и м и ч е с к а т а п р о м и ш л е н о с т у нас в к л ю ч в а п р о и з в о д с т в а т а н а е т и л е н ,
б е н з о л и к с и л о л и , ф е н о л и ацетон, п о л и е т и л е н ( н и с к о и в и с о к о н а л я г а н е ) ,
стпрол и полистирол, п з т и а к р л л н и r g i i i H H в л а к н а и д р .

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

Н а й - у д о б н и з а оргаиичен с и и г е з са нефтените г а з о в е — п р и р о д н и т е (добивани от с а м о ­

стоятелни н а х о д и щ i или с ъ п ъ т с т в у в а щ и нефта) и п р о м и ш л е н и т е ( о б р а з у в а щ и с е при
преработването н з нефта или н е ф т о п р о д у к т и т е ) . Н а й - г о л я м интерес в това о т н о ш е н и е
представляват фракциите д о С- в к л ю ч и т е л н о . О г т я х с е п о л у ч а в а т р а з л и ч н и и н д и в и д у а л н и
въглеводороди; часг о г п о с л е д н и т е се и з п о л з у в а н а п р а в о з а п о л н м е р и з а ц и я . д р у г а —
з а синтеза на м о н о м е р и , о г кои го по-нататък се п о л у ч а в а т в и с о к о м о л е к у л я р н и с ъ е д и н е ­
ния (пластмаси). Ароматните в ъ г л е в о д о р о д и с ъ щ о са м н о г о ценна с у р о в и н а з а о р г а н и ч н а т а
синтеза.
В нашата страна о с н о з н и с у р о в и н и з а н е ф т о х и м и ч е с к и я о т р а с ъ л са е т и л е н ъ т и б е н ­
золът, получени съответно о г б л и и н о з и ф р а к ц и и , о т д е л е н и при н е ф т о п р е р а б о т в а н е т о .
Суровините се п о д т а г а т (като п р з в и л о ) на р е д и ц а п р е в р ъ щ а н и я : напр. етилен->-етиленов
окис ->етнленгл ико п ; е г и л ш >дих лоргтан -»-гтилендиамин; б е н з о л - > и з о п р о п н л б е н з о л - >
>фгнол и а ц т о н ; п р з т и л ^ н > i x p п н и т р ч л -»-полиакрилнитрил и т. н. И з п о л з у в а т с е
с ъ щ о и н а й - р а з н о о б р а з н и в ; п о л 1гатглн i п р о д у к т и , к о и т о с а с р а з л и ч н о а г р е г а т н о съ­
с т о я н и е — течности, г р ш у л л , н р J X И Т . Н. Г а з о о б р а з н и т е и течните с у р о в и н и Н в с п о м а -
гателни материали постъпват в и н с т а л а ц и и т е най-често по т р ъ б о п р о в о д и , д р у г и с е при­
бавят ръчно.
Към всички нефтохимически з а в о д и има т. нар. реагентнн стопанства или с к л а д о в е ,
където се с ъ х р а н я в а т в с п о м а г а т е л н и т е м а т е р и а л и и оттам при н у ж д а те се и з п р а щ а т към
цеховете.
Основните т е х н о л о г и ч н и н р о ц г е и , к о и т о се и з п о л з у в а т при н е ф т о х и м и ч е с к и я син­
тез, са; пиролизата, г а з о ф р а к ц и о н и р а н е т о , каталитичен риформинг, а л к и л и р а н е т о , е к ­
стракцията, адсопбцията, х и д р о о ч и с т к а т а , х и д р и р а н е т о , п о л и м е р и з а ц и я т а и т. н. Н а й -

211
•често т е з и х и м и ч е с к и п р о ц е с и и з и с к в а т в и с о к и т е м п е р а т у р и — о т 4 5 д о 820° С, и в и с о к о
л а л я г а н е — д о 1500—2Ö00 а т м .
Н я к о и особености н а т е х н о л о г и я т а и м а т в а ж н о х и г и е н н о значение. П р и производ­
с т в о т о па е т и л е н - б е н з и н о в л т а ф р а к ц и я с H K - M S O ^ C се п о д л а г а па п и р о л и з а ( п р о ц е с , п р о ­
тичащ при температура 7804-820° С и нормално атмосферно налягане), а с л е д това полу-
•ченият п и р о г а з с е к о м п р и м и р а д о 4 3 а т м . В и с о к и я г п а р е н н а т и с к на п р о д у к т и т е и в и с о ­
ката температура при тези технологични процеси способствуват з а високи газо- и топло-
о т д е л я н и я . П р о и з в о д с г в о г о на п о л и е т и л е н «високо н а л я г а н е » с т а в а п р и н а л я г а н и я до
2 0 0 0 а т м . и в и с о к а т е м п е р а т у р а д о 3 0 0 ' С. Т ъ й к а т о п р и т о в а с ъ щ е с т в у в а о п а с н о с т о т е к ­
с п л о з и я , п о д д ъ р ж а се н е п р е к ъ с н а т а , б е з у п р е ч н а х е р м е т и ч н о с т па а п а р а т у р а т а , к о е т о
с е о т р а з я в а б л а г о п р и я т н о в ъ р х у у с л о в и я т а на р а б о т а — н а м а л е н и са д о м и и им v м в ъ з ­
можностите за отделяне на етилен във в ъ з д у х а .
.Много о т х и м и ч е с к и т е п р о ц е с и п р о т и ч а т с у ч а с т и е т о н а н а й - р а з н о о б р а з н и к а т а ­
л и з а т о р и ( п л а т и н о в или а л у м о - к о б а л т о - м о л и б д е н о в — при п о л у ч а в а н е т о па б е н з о л
•и к с и л о л и , с р е б р о в ъ р х у п е м з а — п р и п о л у ч а в а н е н а е т и л е н г л и к о л , н и к е л на к и з е л г у р —
п р и п о л у ч а в а н е на д и в и н и л , ж е л е з е н т р и х л о р и д — п р и п о л у ч а в а н е на е т и л е н о в о к и с ,
т и т а и о в м е т и л х л о р и д и д и е т и л а л у м и н и е в х л о р и д — п р и п о л у ч а в а н е на п о л и е т и л е н Н И
и т. и.); и н и ц и а т о р и (най-често о р г а н и ч н и прекиси); р а з т в о р и т е л и и л и
е к с т р а х и р а щ и а г е н т и ( д и м е т и л ф о р м а м и д — п р и п о л у ч а в а н е иа ПАН -
в л а к н а , б е н з и н — п р и п о л у ч а в а н е на п о л и е т и л е н Н Н , д и е т и л е н г л и к о л — п р и п о л у ч а *
ване на бензол и др.); т о п л о - или с т у д о н о с и т е л и (даутерм — при произ­
в о д с т в о т о н а с и н т е т и ч е н к а у ч у к , м е т а н о л — п р и п р о т в о д т в о т о иа к с и л о л и ; с т а б и л и з а ­
тори, противостарители, багрила и др.).
П р и п р о т и ч а н е на н я к о и т е х н о л о г и ч н и процеси във в ъ з д у х а м о г а т да се о т д е л я т не
с а м о п а р и и л и г а з о в е на в е щ е с т в а , в л и з а щ и в с ъ с т а в а па с у р о в и н и т е , в с п о м а г а т е л н и т е
м а т е р и а л и и л и к р а й н и т е п р о д у к т и . И м а и т а к и в а п р о ц е с и , к о г а т о в ъ в в ъ з д у х а се о т д е л я т
г а з о в е , респ. п а р и на в т о р и ч н о о б р а з у в а л и се вещества, н а п р . при о к и с л е н и е т о па изо-
п р о п и л б е н з о л а ( п р о и з в о д с т в о на ф е н о л и а ц е т о н ) с е о б р а з у в а т в р е з у л т а т на в т о р и ч н и
реакции: мравчена киселина, въглероден окис и въглероден двуокис и др.; при синтеза
п а а к р и л н и т р и л о т п р о п и л е я , а м о н я к и к и с л о р о д о т в ъ з д у х а се о б р а з у в а т к а т о с т р а н и ч н и
п р о д у к т и : циановодород, а к р о л е и н , н и т р и л и и д р . П о н я к о г а количеството на о б р а з у в а ­
л и т е се в т о р и ч н и в е щ е с т в а е з н а ч и т е л н о , к о е т о с ъ з д а в а у с л о ж н е н и я к а к т о о т и к о н о м и ­
ческа, т а к а и от х и г и е н н а гледна т о ч к а , особено а к о те не н а м и р а т п р а к т и ч е с к о прило­
ж е н и е и са м н о г о т о к с и ч н и .
Технологичната апаратура в нефтохимическите производства включва нагревателни
пещи, реактори, дестилационни и реактификационни колони, кондензатор-хладници,
топлообменници, сепаратори, сушилни, центрофуги, тръбопроводи, резервоари,
ф и л т р и , к о м п р е с о р и , п о м п и и д р . И н с т а л а ц и и т е в н а й - г о л я м а т а си ч а с т с а р а з ­
п о л о ж е н и н а о т к р и т о . Н я к о и о т а п а р а т и т е с г о л е м и г а б а р и т и ( к о л о н е н т и п ) се н а м и р а т
« м н о г о е т а ж н и з д а н и я , при което е т а ж и т е н я м а т п р е г р а д и . В з а к р и т и т е п о м е щ е н и я се
л а м и р а т най-често компресорите и различните видове помпи.
О т г о л я м о х и г и е н н о з н а ч е н и е з а п р е д о т в р а т я в а н е на б ъ р з а т а к о р о з и я и н а р у ш а в а н е
херметичността е изработването на а п а р а т у р а т а от специализирани за целта материали.
П о р а д и г о л я м о т о р а з н о о б р а з и е па н е ф т о х и м и ч е с к и т е п р о и з в о д с т в а з а п о - г о л я м о удоб­
с т в о основните т е х н о л о г и ч н и процеси в т я х ще бъдат разгледани по-конкретно успоредно
с у с л о в и я т а на т р у д а .

УСЛОВИЯ ИЛ ТРУДА

Основните производствени фактори, определящи състоянието на работната

среда в нефтохимическата промишленост, са: сложен комплекс от въглеводо­
роди и други химични вещества, неблагоприятни микроклиматични условия
и шум. Водеща роля има газовият фактор, качествената и количествената
х а р а к т е р и с т и к а на който зависи от вида иа производството, респ. от състава
на суровините, веномагателните и вторичните продукти, особеностите на
т е х н о л о г и я т а и нейното а п а р а т у р н о оформяне. П он яког а на работните места
м о ж е д а има 4 — 8 и повече ннгредиенти на газовата смес.
М и к р о к л и м а т . П о работните места в операторните зали на нефтохими­
ческите производства в повечето от случаите микроклиматът съответствува
на хигиенните изисквания. В н я к о и от закритите или полуоткритите произ­
водствени участъци и инсталации се наблюдават значителни разлики в
температурата но вертикала. Освен това характерът на трудовия процес
е такъв, че се налага периодично излизане на операторите от командната
зала навън, с което се създават условия за простудяване, особено през сту­
дения сезон на годината. Количествените характеристики на метеорологич­
ните компоненти в операторните зали и на външния въздух в гореизброе­
ните производства съществено не се различават от цитираните в раздела
«условия на труда при нефтопреработването». Характерно за нефтохими­
ческите производства е, че тук по-често се срещат закрити или полузакрити
инсталации, апарати — източници на повече топлина, и по-често срещаме
комбинацията иа токсични газове (пари) с повишена температура на въз­
духа в затворени помещения, което има важно хигиенно значение.
Шум. Установено е, че помпите и особено компресорите, т\рбо-газо-въз-
духодувките в редица нефтохимически производства създават интензивен
шум (В. А . П о л я т к п й , 1963, В. Л . Трофимов, 1963, 3 . А . Капкаев, 1963).
Пивото иа шума, създаван от помпите, според авторите се намира в преде­
лите на 70:75 dB с преобладаване на средните и високите честоти; шумът
на компресорите е високочестотен и достига 85^-90 dB. Значителната ин­
тензивност на шума в производствените помещения се обяснява с отсъст­
вието на средства за шумозаглушаване.
По данни на И Х О Т П З (1974) в компресорните помещения на нефтохими­
ческите производства у нас шумът е 82-ь95 dB, в помпените отделения е
95ч-99 dB, около нагревателните пещи е 96^-98 dB, средно- и високоче­
стотен .
Гизовс. Възможните източници за отделяне на вредни газове във въздуха
са следните; пеплътности на апаратурата; изпускане на газове от «въздуш-
ките» (предпазните клапани); изхвърляне на газове в атмосферата при про­
духване с инертен газ; нарушаване херметичността при вземане на проби
за анализ; изпарения от «ловушките», предназначени за утайки; разливане
на нефтопродукти; неудовлетворителни планировъчни решения и вентила­
ционни съоръжения, допускане на пренасяне на вредни газове от едни по­
мещения (инсталацин) в други, наличие на ръчни операции при обслужване
на инсталациите и др. Интерес представляват данните на 3 . /7. Капкаев
и съавтори (1966) за значението на процесите иа десорбция на токсични ве­
щества, извършващи се в строителните материали, за общия баланс на за­
мърсяване иа въздуха в производствените помещения. Техните изследвания
показват, че бетонът, тухлите, мазилката, маслената боя и др. в производ­
ствата на днвипил, изопрен, алфаметилстирол, синтетичен каучук поглъщат
много токсични вещества. Чрез лабораторни анализи те установяват, че бен­
золът, изопропилбензолът и алфаметилстиролът се десорбират от строител­
ните материали в течение на много часове.
Производството на е т и л е н е от голяма важност, тъй като то осигу­
рява голямата част от суровините за другите нефтохимически производства.
Получаването на етилена става чрез пиролиза (разцепване иа въглеводо­
родните вериги при висока температура от 650 до 820° С и нормално атмос­
ферно налягане в пиролизни пещи) на бензинова фракция с П К — 180 С.
Компримнраният след това до 43 атм. пирогаз се очиства от сяра, влага,
висши въглеводороди, фракция С, и др. и в газофракциониращи колони с е
разделят етан-етиленова, пропан-пропиленова и други фракции, а носле
и самите газове — етилен, пропилен, пропан-бутан и дивинилна фракция.
Високият парен натиск на суровините и продуктите, високите налягаппя
и температури снособствуват за високи газо- и топлоотделяния през неплът-
ностите от флапцевите съединения, салниците на задвижките и др. При

216
 пиролиза концентрациите на въглеводороди (сумарно) са по-ниски в с р а в ­
нение с тези, измервани при компресията и газофракциоиирането, тъй като
там процесът протича при нормално налягане. В газовата смес преобладават
главно ненаситените въглеводороди.
Производството на а р о м а т н и въглеводороди е предназначено за
получаване главно на бензол и ксилоли.
Б е н з о л ъ т с е получава чрез вторична реактификация на бензинова
фракция с Н К — 180 С и последващ каталитичен риформннг при висока
температура 4 8 0 - ь 5 2 0 ' С. налягане 23-Г-25 атм. и платинов катализатор.
При тези условия с е постига превръщане на парафниовите в нафтенови и
на нафтеновите в ароматни въглеводороди. Посредством диетиленгликол аро­
матните въглеводороди се екстрахират от ароматизираната бензинова фрак­
ция и чрез ректификация става окончателното разделяне на бензола от
толуола и ксилоли те.
И в това производство са налице всички възможни условия за отделяне
на газове. Характерно е, че съставът иа газовата смес с е променя по х о д а
на технологичния процес — количеството на ароматните въглеводороди е
най-малко в началото и най-голямо в края на процеса. Обратно е съотноше­
н и е т о ' з а количеството на въглеводородите от бензиновата фракция. Според
данни на И Х О Т П З (1974) концентрациите на ароматните въглеводороди
варират средно д о 2 пъти пад нормата, но съществуват и моменти с по-високи
замърсявания.
Производството на к с и л о л и се осъществява чрез преработване па
бензинова фракция П К —180 С и пиролизен бензин. След каталитичен рифор­
мннг (при температура 500 С, налягане 2 6 атм. и платинов катализатор)
и хидрирапе (над паладиев и Со-Л\о-катализатори и водородно налягане
40 атм.), от ароматизирана фракция посредством смес «диетиленгликол-г
-t-дипропилепгликол» се екстрахират ароматните въглеводороди, а с л е д
това с е разделят на орто-ксилол, етилбензол и ксилолпа смес. Ч р е з дълбоко
о х л а ж д а н е д о 6 0 С (за студоносител с е използува метанол) от последната
с е отделя параксилолът, а от остатъка при температура 500 С и в присъст­
вието на алумо-силикатеп катализатор става частично изомеризиране иа
метаксилола и пара- и орто-ксилолите.
При това производство съществува същото както при производството иа
бензол съотношение м е ж д у ароматните и другите въглеводороди. Газовата
смес с ъ д ъ р ж а няколко ннгредиента: при риформинга и хидрирането -
бензинови въглеводороди; при екстракцията и газо разделя ието — бензи­
нови въглеводороди, бензол и ксилоли, при сепарацията и изомеризацията —
метанол, ксилол и бензол. Концентрациите иа изброените токсични вещества
според изследвания па И Х О Т П З (1974) са били средно 2 — 5 пъти над П Д К .
Производството на ф е н о л и а ц е т о н се осъществява по три етапа:
а) получаване на изопропилбензол ( И П Б ) чрез алкилирапе иа бензола с
пропилен при температура 7 2 - ^ 8 2 С, налягане 3 атм. и катализатор — ком­
плексно съединение па алуминиев трихлорид и полиалкилбензолите; б) полу­
чаване на хидропрекис па 1 i l l l i чрез окисляване иа 11ПБ с кислород от в ъ з д у х а
при строг технологичен температурен режим (от 110 д о 120 С) и на­
лягане 5 атм.; в) разлагане под действието иа сярна киселина иа хидро-
прекиса на И П Б и отделяне па ацетона от фенола чрез р е к т и ф и к а ц и я при
немного високи температури — от 102 д о 104' С и н о р м а л н о атмосферно на­
лягане.
В резултат на вторични реакции при окисляването на 111113 се образуват
мравчена киселина, въглероден окис и въглероден двуокис, атомен кисло­
род и д р . Ето защо газовата смес по работните места м о ж е да съдържа както

217
изходните и крайните п р о д у к т и — б е н з о л , П П Б , фенол и ацетон, така и
мравчена киселина. СО. СОо и др. П о данни на И Х О Т П З (1974) концентра­
циите на бензола и И П Б при алкилирането, реактификацията и окисле­
нието на И П Б са в границите на П Д К , а при отдести ли райето на ацетона
и фенола концентрациите иа ацетона са под П Д К , а па фенола —- 3 — 5 пъти
над П Д К .

ЗАБОЛ ЕВДПЛЮСТ

В нефтохимическата промишленост остри отравяния се наблюдават рядко —

предимно в пусковия срок на производствата, при изпълнение на някои
ръчнп операции, ремонтни работи или в случай на аварии. Все още обаче
в нея не е отстранена напълно опасността от хронични интоксикации.
Литературните данни относно заболеваемостта —- професионална, обща
или с временна загуба па трудоспособността, са сравнително малко, а о е з е н
това материалите относно заболеваемостта общо за отрасъла пе даваг пред­
става за състоянието й в отделните производства. Значителен е броят па дан­
ните, характеризиращи здравословното състояние на група работници, ек­
спонирани па различните химични вредности, б е з или в комбинация с други
производствени фактори. Д а н н и т е са събирани в резултат най-често на на­
сочени медицински изследвания па работници с трудов с т а ж 3 — 6 — 8 го­
дини. При динамични изследвания на работници от нефтохимическите произ­
водства с е отбелязва нарастване на едни симптоми и изчезване на д р у г и
като следствие на адаптация към производствените условия ( М . f f . Фон-
г а у з , 1967).
При редица еднотипни нарушения в здравословното състояние па работ­
ниците се отбелязват характерни особености в зависимост главно от основ­
ния състав на газовите замърсявания па въздуха на работната среда. Така
например при работници, имащи контакт с ненаситени въглеводороди о т
рода па етилена и хлор-производпите му, най-специфичен за хронична ин­
токсикация е своеобразният синдром на токсична вазопатия с изразени
ангиодистонични явления от мозъчен и периферен характер ( / / . А . С м и р -
нова, 1956).
При работници, заети в производството па фенол съвместно с ацетон,
в резултат па въздействие па неблагоприятни производствени фактори с е
наблюдават главно следните синдроми: неврастенен, вегегативно-съдози
разстройства (със склонност към хипотония), хепатодистрофии, наруше ния
във витаминния обмен (витамин С). Най-често с е отбелязва съчетанието на
два или три синдрома. Настъпват също диспептични явления и секреторно-
моторни нарушения в стомашно-чревния тракт. Непосредственият контакт
с тези продукти предизвиква местни изменения на кожата, отбелязва с е
сепзибилизация иа кожата към фенола и хидропрекиса на пзопропилбен-
зола ( М . f f . Фон гауз, 1967).
Според В. f f . Бойко (1970) неблагоприятните условия на т р у д а при полу­
чаването па бензол и ксилоли са станали причина за определени отклоне­
ния в здравословното състояние на работниците, заети в това производство.
Тези отклонения са главно от страна па нервната система и кръвта. Про­
мените в нервната система с е характеризират с развитието па функционални
разстройства под формата на неврастенен и астепо-вегетативен синдром и
вегетативпо-съдова дисфункция. Тези разстройства с е срещат по-често с
увеличаване на трудовия стаж. Хематологичните отклонения не с е разли­
чават от класическите при хронично бензолно въздействие, като с увелича-
ваие на трудовия с т а ж се увеличава и броят на работниците с левкопения и
н а м а л я в а броят на работниците с левкоцитоза. Освен това м е ж д у работни­
ците, имащи контакт с ксилоли, е по-голям процентът на тези с левкопения
при сравнение с работниците, имащи контакт с бензол и толуол. Това съвпада
с данните на / / . С. Гуссв (1967), че по степента на въздействието в ъ р х у кръвта
при хронично действие на първо място стои ксилолът, на второ — бензолът
и на трето — толуолът.
Наблюдавайки три голини здравното състояние на работниците от произ­
водството на диви н илети ролов к а у ч у к и проучвайки заболеваемостта им с
временна загуба на трудоспособността, II. А . Г н а т ю к и съавтори (1969^
намират функционални н а р у ш е н и я от страна на различни органи и системи,
а също т а к а и особености в с т р у к т у р а т а и динамиката на заболеваемостта.
Увеличение на честотата на з а б о л я в а н и я т а се наблюдава на отората-тре-
тата година от работата в завода. 1 ова увеличение е предимно за сметка на
грипа, остри катари иа Г Д П и ангини и е най-добре изразено при работ­
ници с трудов с т а ж повече от три години. Отбелязва се известна зависимост
между нивото на заболеваемостта и характера на професионалната дейност.
По-високи показатели са намерени всред ремонтните работници, отколкото
при технологичния персонал (оператори), а между операторите — по-
голяма честота на заболяванията има между тези, които обслужват инста­
лациите за получаване на изходните мономери (стирол, дивинил). Ф у н к ­
ционалните изменения от с т р а н а на нервната система, вътрешните органи,
Г Д П , а също и на женската полова сфера имат тенденция към нарастване
п а р а л е л н о с увеличение времето иа контакта с токсичните вещества.

О З Д Р А В И Т Е Л Н И .МЕРОПРИЯТИЯ

Р а д и к а л н о о з д р а в я ва не на въздушната среда в производствените инстала­

ции и помещения в нефтохимическата промишленост може да бъде постиг­
нато преди всичко с рационализиране на технологичните процеси при усло­
вия иа максимално изнасяне на апаратите и комуникациите на открити
площадки; провеждане на процесите под ниско налягане, херметизация н а
камерните и наблюдателни люкове, на апаратите, широко внедряване на
автоматизация при измерване нивото на течностите в апаратите, максимално
с ъ к р а щ а в а н е процесите на принудително прехвърляне на продуктите, из­
ползуване на по-съвършена технологическа а п а р а т у р а от корозионно устой­
чиви материали, в това число използуване на безсалникови помпи с ка­
чествени уплътнения, с ъ к р а щ а в а н е броя на пробоотборните точки и помест­
ването им в затворени шкафчета с аспирация \\ д р .
Апаратурата, работеща под налягане, трябва д а бъде снабдена с устрой­
с т в а за и з х в ъ р л я н е на газовете в особена л и н и я , включена в газголдерна
система. З а предпочитане е помпите да се разполагат в полуоткрити помеще­
ния или под навес на открити площадки.
В нефтохимическите производства вентилацията на работните помещения
трябва д а бъде смесена — общообменна, в комбинация с местна а с п и р а ц и я
над източниците с активно газоотделяне. В помещения с повишено отделяне
на топлина трябва по-широко д а се прилага аерацията в съчетание с местна
вентилация: притокът да бъде във вид па душ на постоянните работни места
и пад щитовете с контролно-измерителни прибори по ц я л а т а д ъ л ж и н а през
•отвори иа въздуховодите. По-голямата част от приточния въздух т р я б в а
д а се подава иа долните етажи, за да се намали чрез това засмукването па
хладен външен въздух, компенсиращ изтеглянето. Ефективността на вен-

219
 т и л а и н я т а в г о л я м а степен зависи от чистотата н а п р и т о ч н и я ( з г с м у к в а к и я )
в ъ з д у х . Е т о з а щ о при и з б о р н а M V C T O з а в з е м а н е }ia приточен в ъ з д у х т р я б в а
д а се н а п р а в я т м н о г о щ а т е л н и п р е д в а р и т е л н и и з с л е д в а н и я .
И з п о л з у в а н е т о н а л и ч н и т е п р е д п а з н и средства и м а с в о е т о г о л я м о з н а ­
чение и в н е ф т о х и м и ч е с к а т а п р о м и ш л е н о с т . Р а б о т н о т о о б л е к л о и о б у в к и т е
от с п е и и а л и и м а т е р и а л и т р я б в а д а п р е д п а з в а т к а к т о от п р е г р я в а н е или о х ­
л а ж д а н е , т а к а и от з а м ъ р с я в а н е на к о ж а т а и т я л о т о с н е ф т о п р о д у к т и . Р а ­
ботното о б л е к л о т р я б в а д а с е п е р е в с п е ц и а л н и п е р а л н и , к ъ д е т о д а б ъ д е
п о д л о ж е н о п ъ р в о па д е г а з а ц и я о т л и м и ч е с к и т е в е щ е с т в а . П р о т и в о г а з и т е
т р я б в а д а б ъ д а т в и н а г и и з п о л з у в а н и при и з в ъ р ш в а н е на н я к о и особено о п а с н и
ръчни операции. Предпазването на ръцете и к о ж а т а става с прилагането
н а р а з л и ч н и т е з а щ и т н и к р е м о в е и пасти, с п о м е н а т и при о з д р а в и т е л н и т е
мероприятия в нефтопреработвателната промишленост, и стриктното спаз­
в а н е н р а в и л а т а на л и ч н а т а х и г и е н а .
В с и с т е м а т а на о з д р а в и т е л н и т е м е р о п р и я т и я с а з а д ъ л ж и т е л н и п р е д в а р и -
телните и периодичните медицински прегледи и спазването на медицинските
п р о т и в о п о к а з а н и я з а р а б о т а в с р е д а с д а д е н а т а х и м и ч е с к а вредност. Г о л я м о
значение придобиват въпросите за правилно организирания режим на т р \ д
и почивка. П р а в и л н о построеният график па работните смени и рационал­
н и я т отди х п о в р е м е н а п о ч и в н и т е д н и с а в а ж е н р е з е р в з а з а п а з в а н е и у к р е п ­
ване на здравето на работниците.
Специалното (рационално и профилактично) хранене безусловно играе
положителна роля и заема в а ж н о място между профилактичните мерки срещу
в л и я н и е т о н а т о к с и ч н и т е в е щ е с т в а . В т о в а о т н о ш е н и е е н у ж н о д а се с п а з в а т
у к а з а н и я т а за прилагане на продуктовия набор за хранене на професионал­
ните групи от нефтохимическата промишленост.
М е ж д у оздравителните мероприятия в нефтохимическата промишленост
н а м и р а т своето м я с т о о р г а н и з а ц и о н н и т е м е р к и , р а з г л е д а н и с ъ о т в е т н о п р и
нефтопреработването.

Х И Г И Е Н А ИЛ Т Р У Л А В А И М И К О Ф А Р М А Ц Е В Т114 И А Т А
ПРОМИШЛЕНОСТ

Х и м и к о - ф а р м а ц е в т и ч н а т а п р о м и ш л е н о с т е един о т н а й - м л а д и т е , п е р с п е к ­
т и в н и и модерни о т р а с л и н а н а ц и о н а л н а т а ни и к о н о м и к а . П а п р а к т и к а т я
се с ъ з д а д е и п о л у ч и б у р н о р а з в и т и е в годините н а н а р о д н а т а в л а с т . С е г а
з а н у ж д и т е н а н а ш е т о з д р а в е о п а з в а н е и з а износ п р о и з в е ж д а т н а н - р а з л и ч п и
медикаменти Химико-фармацевтичният завод — София, З а в о д ъ т з а а н т и ­
биотици — Р а з г р а д , Хн.мико-фарманевтичният завод Ст. Д и м и т р о в и д р .
П р о и з в о д с т в о т о н а л е к а р с т в а е т и п и ч н о х и м и ч е с к о п р о и з в о д с т в о . В ми­
н а л о т о с у р о в и н и з а иего с а б и л и б и л к и т е , ж и в о т и н с к и т е о р г а н и и т ъ к а н и ,
м и н е р а л и т е и готовите с о л и , н а м и р а н и в п р и р о д а т а . С е г а к а т о основни с у ­
р о в и н и се и з п о л з у в а т р а з л и ч н и х и м и ч н и в е щ е с т в а .
Високата лечебна и профилактична ефективност и широката употреба на
получаваните у нас медикаменти обуславят но-нататъшното бързо увели­
ч а в а н е н а т о в а п р о и з в о д с т в о , а с т о в а и б р о я т па р а б о т н и ц и т е , заети в него.
В н а ш а т а химико-фармацевтична промишленост сега производството па
а н т и п и р е т и ц и — амидофен и а н а л г и н , и а н т и б и о т и ц и с ъ с т а в я н а й - г о л я м а т а
ч а с т о т ц я л а т а й готова п р о д у к ц и я .

220
Х И Г И Е Н А НА Т Р У Д А П Р И ПРОИЗВОДСТВОТО
ИА А Н Т И П И Р Е Т И Ц И - А М И Д О Ф Е Н I I А Н А Л Г И Н

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

Производство на амидофсн
К а т о изходни п р о д у к т и за синтез на амидофена (I-фснил-2,3-диметил-4-диметила.мино-
пиразолон-5) се и з п о л з у в а т ацетоцетовият естер и фонилхидразииът.
Лцетоцетовият естер се получава при кондензация на етилацетат в присъствие на на­
триев алкохолат, а феиилхидра:;инът чрез диазотиране на а н и л и н с последваща р е д у к ц и я
и хидролиза на диазоняевата сол.
Д и а з о т и р а н е т о на а н и л и н а се провежда в реактори при охлаждане със солев разтвор —
разсол. Р е д у к ц и я т а на диа юпиевата сол се извършва с натриев бисулфит и натриев к а р ­
бонат. К ъ м получената р е д у к ц и о н н а смес при обикновена температура се прибавя сту­
деният разтвор от диазониевата сол, след което сместа се бърка (студена р е д у к ц и я ) . След

Ф и г . 21
 това т е м п е р а т у р а т а с е повишава (гореща р е д у к ц и я ) , при к о е ю се п о л у ч а в а натриева с о л
па с у л ф а м и п о в а т а к и с е л и н а , к о я т о при о х л а ж д а н е се х и д р о л и з и р а с ъ с с я р н а киселина д о
ф е н и л х и д р а з и н , с п о с л е д в а щ о н е у т р а л и з и р а н е с натриев к а р б о н а т при висока темпера­
тура.
К о н д е н з и р а н е т о на ф е н и л х и д р а з и н а с е извършва с ацетоцетов е с т е р д о феннлметил-
п и р а з о л о н в с п е ц и а л н и апарати с бъркачка. П о л у ч е н и я т р а з т в о р от ф е н и л х и д р а з и н се
н е у т р а л и з и р а с натриев карбонат, като с е прибавя ацетоцетов е с т е р . П о л у ч е н и я т фенил-
х и д р а з о н се о т д е л я като горен маслен с л о н , прибавя се към него г о р е щ а вода и сместа се
н а г р я в а . При това става ц и к л и з и р а н е на ф е н н л х н д р а з о н а д о 1-фенил-З-метилпиразолон-5.
Р а з т о п е н и я т п и р а з о л о н се п р е х в ъ р л я в к р и с т а л и з а т о р , с л е д което к р и с т а л и з и р а л и я т
п р о д у к т се ц е н т р о ф у г и р а , промива и с у ш и .
П о с л е д в а щ о т о м е т и л и р а н е (първо метилиране) на ф е н и л м е т и л п и р а з о л о н а се извършва
при висока т е м п е р а т у р а в с п е ц и а л н и с ъ о р ъ ж е н и я — метилатори (фиг. 21), с различим
м е т и л и р а ш и с р е д с т в а , у н ; с п р е д и м н о с ^ м е т и л е у л ф а т . M c i и л а ю р н т е се поместват в
металически к о ж у с и , п ъ л н и с м а ш и н н о м а с л о . Последва о х л а ж д а н е на регкнионната
с м е с , с л е д к о е т о ф е н и л д н м е т и л п н р а з о л о н ъ т се х и д р о л и з и р а г л к а л н о , като сс получава
органичната база антипирин (1-фепил-2,3-диметил-4-пиразолон-5).
П и т р о з и р а й е т о на а н т и п и р и н а става, като към разтвора от монометилеулфата на а н т и ­
п и р и н а се п р и б а в я р а з т в о р от натриев нитрит, при което се о т д е л я във вид на утайка
н и т р о з о а н т и п и р и н , к о й т о с е ф и л т р у в а и промива с вода. Б е з да се с у ш и , той се редуцира
със смес от натриева о с н о в а и натриев б и с у л ф и т . К о г а т о р е д у к ц и я т а з а в ъ р ш и , продуктът
се х и д р о л и з и р а с ъ с с я р н а к и с е л и н а , с л е д което се н е у т р а л и з и р а с натриев карбонат. Така
п о л у ч е н и я т р а з т в о р се п р е х в ъ р л я в с ъ о р ъ ж е н и е з а м е т и л и р а н е (второ метилиране), к о е т о
става при в и с о к а т е м п е р а т у р а , най-често с д и м е т и л е у л ф а т , ф о р м а л д е х и д и мравчена ки­
с е л и н а , а преди н я к о л к о години у нас и с х л о р б е н з о л . С л е д това към р е а к ц и о н н а т а
с м е с с е п р и б а в я т активни въглища (карбо) и разтворът с л е д п р е д в а р и т е л н о ф и л т р у в а н е
с е п р е х в ъ р л я в с ъ д за н е у т р а л и з и р а н е и о т д е л я н е па с в о б о д н и я т е х н и ч е с к и а м и д о ф е н .
А м и д о ф е н ъ т с е пречиства ч р е з п р е к р и с т а л и з и р а и е от е т и л о в и я а л к о х о л , а преди н я ­
к о л к о г о д и н и у нас и от б е н з о л а д о п о л у ч а в а н е на химически чист фармакопеен п р о ­
д у к т К р и с т а л и т е се центрофугират на различни по к о н с т р у к ц и я центрофуги и с е с у ш а т .

Производство н а аналгин
П р о и з в о д с т в о т о на а н а л г и н а се отличава от това на амидофена с а м о по това, че е д н а т а
метилна г р у п а с е замества с м е т а н с у л ф о н о в а . При неговото п р о и з в о д с т в о се и з п о л з у в а
м е ж д и н н и я т п р о д у к т при п о л у ч а в а н е т о на амидофена, т. нар. а п т и п и р и н с у л ф а м и н о в а
к и с е л и н а , к о я т о с е п о л у ч а в а при р е д у к ц и я т а на нитрозоантипирнна, т. е. с у л ф а м и п о в а т а
к и с е л и н а с натриева основа дава д и н а т р и е в а с о л , която л е с н о се метилира и с л е д х и д р о ­
л и з а дава м о н о м е т и л а м и н о а н т и п и р и н , който от с в о я страна с ф о р м а л д е х и д а и н а т р и е в и я
б и с у л ф и т о б р а з у в а ф о р м а л и н б и е х л ф и т н о с ъ е д и н е н и е , което с л е д к о н д е н з а ц и я дава анал­
гин.
Т е х н о л о г и ч н и я т п р о ц е с при п р о и з в о д с т в о т о на антипнретици сс делн на четири ос­
новни х и м и к о - т е х н о л о г и ч н и ф а з и — 1 ф а з а , при която с е извършва д и а з о т и р а н е , р е д у к ­
ция (студена и г о р е щ а ) , х и д р о л и з а , к о н д е н з а ц и я , ц и к л и з а ц и я и центрофугиране; II ф а з а ,
при к о я т о се и з в ъ р ш в а 1-о метилиране, х и д р о л и з а , н н т р о з и р а н е и с т у д е н а и г о р е щ а
р е д у к ц и я — д о и з п а д а н е на динатриева сол; 111 фаза, при к о я т о се и з в ъ р ш в а 2 - о м е т и -
л и р а н е , ф и л т р у в а н е и н е у т р а л и з и р а н е до монометиламиноантипирин, и IV фаза, при
к о я т о с е и з в ъ р ш в а к о н д е н з а ц и я , п р е к р и с т а л н з г ц и я и центрофугиране д о п о л у ч а в а н е на
фармакопеен продукт.
П р о и з в о д с т в о т о на а н т и п и р с т н н н у н г с се о с ъ ш е с т н я г а в два цеха (стар и нов) на
ХФЗ—София.

УСЛОВИЯ ПА Т Р У Д

.Микроклимат. П р е з х л а д н и я период ма годината и в двата це ха за произ­

водство на антиниретици микроклиматът е в зоната иа субнормалните тем­
ператури поради честата липса иа отопление в повечето от работните поме­
щения. П р е з този период на годината технологичният процес оказва влия­
ние в ъ р х у температурата на въздуха само за някои работни места — гореща
редукция, получаване на фенилхидразон, 1-о п 2-о метилиране, с у ш е н е
па готова продукция, където температурата е била в зоната на комфорта.

222
 П р е з топлия период иа годината и в двата цеха за производство иа а н т и -
пиретицп микроклиматът има прегряващ характер, който се обуславя к а к т о
от наличното технологично оборудване, т а к а и от състоянието на атмосфер­
ния въздух.
За повечето работни места и през двата периода па годината влажността
на въздуха е в и с о к а — 8 5 — 9 0 % , прн сравнително ниска скорост на д в и ­
жение на въздуха — 0.1—0.2 м сек.
Шум. Само в 5 от изследваните 20 работни места в тези два цеха ш у м ъ т
се е изравнявал с пределно допустимия критерий за H I V M H O C T (1969).
Прих. В това производство прах се образува главно при сушенето, фа-
ссвката и опаковката па готовата продукция, а също т а к а и при прехвър­
лянето на някои междинни продукти. П о наши данни концентрациите на
праха във въздуха на работната среда са от 2.9 до 30,4 мг м 3 .
Токсикохиминни ссщсства. При производството па антппиретици естест­
вото на изходните материали п получаваните междинни продукти за в с я к о
промишлено звено обуславят наличността па редица токсикохимични ф а к ­
тори на работната среда.
Изследвания за степента на замърсяването па въздуха на работната среда
у нас са правени през хладния и през топлия период на годината в стария
и новия цех за производство на антипиретици при Х Ф З — София {В. Л/ул-
мин и др., 1971).
Основните токсикохимични вещества, замърсяващи въздуха иа работната
среда през 1 фаза на технологичния процес, са сярн ата киселина (нрп
диазотирането и хидролизата), серният двуокис (при редукцията на диазо-
ниевата сол и хидролизата), азотните окиси (при диазотирането), а н и л и н ъ т
(при диазотирането) и фенилхидразинът (при хидролизата). Техните к о н ­
центрации много често превишават П Л К .
Серният двуокис и с я р н а т а киселина замърсяват най-много работната
среда (най-често срещащите се концентрации превишават 4—5 пъти П Л К )
и са главен токсикохимичен фактор за 1 фаза.
Концентрацията на анилина е максимум 3 — 1 пъти над допустимата норма.
Концентрациите па азотните окиси и феинлхидразина са I — 2 пъти над
или около 11ДК и имат по-второстепенно значение.
Веществата, определящи токсикохимичния фактор па 1 технологична
фа^а, са диметилеулфатът (при 1-о метилирапе), метанолът (при 1-о ме-
тилиране), с я р н а т а киселина (при хидролизата), серният двуокис (при ре­
д у к ц и я т а и хидролизата), маслените аерозоли (при 1-о метилирапе) и азот­
ните окиси (при нитрозирането). Пай-често срещащите се копцептрапии па
тези токсикохимични вещества надвишават от 2 до 5 пъти П Л К , като само-
тези на маслените аерозоли и азотните окиси са около П Л К или в грани­
ците на санитарната норма.
Основните токсикохимични вещества, замърсяващи въздуха па работната
среда при III фаза на технологичния п р о ц е с , с а диметилеулфатът, метанолът (при
2-о метилирапе), формалдехидът, а преди н я к о л к о години — и хлорбензолът.
Пай-висока и през двата иериода на годината в 3-а фаза е била концен­
т р а ц и я т а на хлорбензола. В стария цех през хладния период па годината
тя е превишавала П Д К . Значително високи са били концентрациите иа хлор­
бензола и около реакторите за съхраняването и преработката му, разполо­
жени на територията на 111 технологична фаза.
В стария цех концентрациите на диметилеулфата през хладния период
на годината достигат до 13,5 мг/м 3 , като най-високите к о н ц е н т р а ц и и са не­
посредствено при или около метилаторите. При 2-о метилирапе концен­
трациите на диметилеулфата във въздуха на работната среда п р е в и ш а в а т

223
стабилно Н Д К както в стария, така и в новия цех за производство на анти-
пиретици { Ж . М и т у ш е в а , 1974).
Основното токсикохимично вещество, замърсяващо въздуха на работната
среда при IV фаза, сега е етанолът (по-рано се използуваше и бензолът —
при прекристализацията и центрофугирането).
В повечето случаи концентрацията па етанола превишава П Д К . Особено
високи са концентрациите в стария цех.
Концентрациите на бензола във въздуха на работната среда както в ста­
рия, така и в повия цех са били твърде високи.
Високите концентрации на някои използувани при производството на
антипиретици токсикохимични вещества се д ъ л ж а т на редица (главно о т
технологично естество) причини — използуване на нехерметично оборуд­
ване (реактори, метилатори. центрофуги, помпи и др.), вземане при отворени
люкове на проби за анализ от реакционните смеси, пробиви на апаратите и
комуникациите и д р .
Основни професии и т р у д о в процес. Основна професия в производството
на антипиретици е апаратчикът. Апаратчиците обс л уж ват химическата апара­
т у р а — реактори, метилатори. центрофуги и д р . , зареждат апаратите, на­
блюдават хода на технологичния процес, вземат проби за химическия анализ,
снемат готовата продукция за даден химико-технологичен етап, приготвят
разтвори, затварят и отварят кранове, почистват апаратите и работните пло­
щадки и д р .
Работата на апаратчиците има статичио-динамичен характер с перио­
дично повтаряне па работните операции във връзка с цикличността на тех­
нологичните процеси. Апаратчиците работят нрави, в постоянно д в и ж е н и е
около обслужваната апаратура, често и в принудителна работна поза. При
наблюдаване на реакционните смеси, апаратите и приборите, монтирани
към тях, работата па апаратчиците е свързана и с известно напрежение па
зрителния анализатор.
При тази професия физическото натоварване е леко (енергоразход — 2—
3 ккал мин.). Според / / . Цонева и съавтори (1967) високият работен пулс у апа­
ратчиците се д ъ л ж и главно па статичното натоварване и влиянието на работна­
та среда в ъ рх у организма. Същите автори смятат, че въпреки наличието на вър­
хови натоварвания определянето на енергоразхода при апарагчиците трябва
да се прави само е оглед д а се контролира общото физическо натоварване
да не надминава допустимите норми, а трудът им да с е класифицира па
базата па пулса, темпото и ритъма на работата, заетостта, работната поза,
условията на труда и монотонността.
Хронометражни наблюдения на анаратчици са извършени от А . Джежев
и Ь . Л у к а н о в а (1969) за следните основни работни операции: з а р е ж д а н е ,
наблюдаване па апаратурата, приборите и реакционните смеси, вземане на
проби за химически анализ, снемане на готова продукция, м а н и п у л и р а н е
с крановете и др. Обект на хронометражното наблюдение са били и свърза­
ните с определено физическо натоварване работни операции — пренасяне
и насипване па различните химически вещества, а също така и престоят,
респективно свободното време на апаратчиците в цеха и извън него.
Хронометражното наблюдение за времетраенето на основни re работни
операции е показало, че зареждането на химическата апаратура съставя
средно от 6,94 д о 3 3 , 0 8 % от цялото работно време. Най-нродължително е
било зареждането на ц е н т р о ф у г и т е — 3 3 , 0 8 % , на реакторите и съдовете
при 1-о и 2-о метилиране, съответно 2 5 — 2 8 и 2 6 — 3 9 % и при процеса на
хидролиза при I фаза — 2 3 — 8 9 % . Значително по-малко време е отне­
мало зареждането на апаратурата при процесите на филтруване ( 1 7 , 2 2 % ) —-

224
,
" 1 а Д а 3 а ' о П р " Р е д > к ц и я ( 1 1 . 9 5 % ) - I - в а фаза и особено при ннтрозиране
<Ь.У4 в о) — 2-ра фаза. '
Времето, необходимо за наблюдаване на апаратурата, приборите и реак­
ционните смеси, е в а р и р а л о в твърде широки граници — средно от 4 45 0 в
при процеса на 2-ро метилиране до 31.67% при процеса па филтруване за
вземане на проби з а химически а н а л и з — средно от 4.44 до 11,38% и' за
провеждане на някои д р у г и работни операции — средно от 7.78 до 22,22%
о т цялото работно време.
Престоят, респ. свободното време в помещенията па цеха е съставлявало
о т 19,44 до 27,50 о от цялото работно време. Понеже голяма част от центро­
фугирането се е извършвало навън, престоят при тези операции съставлява
1,66% от цялото работно време.
Престоят, респ. свободното време, извън помещението на цеха е било
о т 4,72 до 13.89%. Изключение са правили само процесите ннтрозиране и
центрофугиране — съответно 36.40 и 2 9 . 7 2 % .
Ръчното пренасяне и насипване на различните химични вещества е състав­
л я в а л о от 3.89 до 19,44% от работната с м я н а .
Xронометражното наблюдение за сумарното време на трите вида експо­
з и ц и я (над отворени люкове във и извън цеха) е показало, че при отворени
люкове, т. е. при най-високи концентрации, тя е средно от 11.89 до 39.44%
о т цялото работно време. На й-прод ъ лжите л на експозиция са имали работ­
ниците при процесите ц е н т р о ф у г и р а м е — 39.44 %, при 2-ро метилиране
28,33% и при хидролизата — 2 8 , 3 3 % .
Експозицията в цеха е била от 60,28 до 7 2 , 5 0 % , а извън цеха — от 6,67
до 15.28% с изключение на процесите нитрозиране и центрофугиране.

З А Б О Л Е В А Е М О С Т И ТРАВ.МАТИЗЪМ

При производството па антипиретици заболеваемостта с временна нетрудо­

способност е била подробно проучвана за стария цех за 196fi—1967 г. и за
повия цех за 1967 г. (В. К у з м и н и д р . , 1971).
Анализът на заболеваемостта е направен по следните групи заболява­
ния; простудни заболявания (към които са включени ангини и остри катари
на горните дихателни пътища) пневмония и бронхопневмония, стомашно-
чревни и сърдечио-съдови заболявания, грип. кожни заболявания, неврози,
о т р а в я н и я , и з г а р я н и я , травми и д р у г и з а б о л я в а н и я .
Получените данни за честотата, тежестта и средната продължителност
на боледуването показват, че и в двата цеха с най-висока честота и тежест
се характеризират простудните заболявания и г р и п ъ т . С ъ щ и я т извод нрави и
В. З а х о в (1968), като обяснява високата простудна заболеваемост сред ра­
ботниците, заети в това производство, с неблагоприятния на много места
токсикохимичеи фактор и микроклимат.
Сравняването на заболеваемостта в двата цеха е показало, че за повечето
групи заболявания честотата и особено тежестта в новия цех са били по-
високи, отколкото в стария. Това се е отнасяло до простудните заболявания,
сърдечно-съдовите заболявания и най-вече з а производствения травматизъм.
Обратно съотношение па показателя т е ж е с т е било установено за гру­
пата и з г а р я и и я, значително по-изразена в стария цех. Ревматичните
заболявания, кожните заболявания и неврозите са показали сравнително
високо, почти еднакво ниво и в двата цеха.
Общата заболеваемост в новия цех и по честота и но тежест е била но-
висока в сравнение със стария. Това вероятно се д ъ л ж и на сравнително

225
15 Хишеии н* «хиокни отрасли на ироизнолаво'О
 м а л к и я трудов с т а ж иа работниците от новия цех, липсата у т я х на т р а й т я
трудови навици, независимо от общо но-добрите условия на труд в него.
При производството на антипиретици в а ж н о място по честота и особено^
по тежест заемат отра вянията , и з г а р я н и я т а и производственият травматизъм-
Най-чести о т р а в я н и я са установявани с диметилсулфат и х л о р б е н з о л .
При анализирането на регистрираната професионална заболеваемост за по­
следните 12 години Цв. Алексиева и Б . Добрев (1974) считат отравянията и
и з г а р я н и я т а , предимно на очите с диметилсулфат за едни от най-често сре­
щащите се у нас. Последните протичат в някои случаи значително т е ж к о
микроулцерации по очите, дифузен трахеобронхит, белодробен оток и др..
(А. Монов, 1974).
Според Л . Андреева (1968) една трета от явилите се на преглед работници
от София с очен травматизъм най-често имали поражения на очите от ди­
метилсулфат.
Общо и з г а р я н и я т а са били предимно от диметилсулфат, киселини и ос­
нови. П о л о к а л и з а ц и я травмите са засягали най-различни части на тялото.
З л о п о л у к и са били констатирани при всички технологични процеси. Сред­
ната продължителност на боледуването при отрав ян и ята, и з г а р я н и я т а и
производствения травматизъм и в двата цеха показва, че се касае за тежко,
протичане на заболяването.
В последните някЪлко години проучването на заболеваемостта с временна
нетрудоспособност при производството па антипиретици показва тенденция
към намаляване. Също т а к а се наблюдава и изравняване стойностите на
показателите, х а р а к т е р и з и р а щ и заболеваемостта с временна нетрудоспо­
собност и за двата цеха, произвеждащи антипиретици у нас.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

При производството н а антипиретици най-важни хигиенни мероприятия са

създаването на колкото м о ж е по-добра херметичност и изолация на и з п о л - :
зуваните агрегати и комуникации и постоянен надзор върху т я х , механи­
зирането и автоматизирането на извършваните ръчни операции — вземане
при отворените л ю к о в е иа с ъ о р ъ ж е н и я т а от реакционните смеси проби з а
химичен а н а л и з , пренасяне, зареждане, снемане и сушене на различните
химични съединения и готовата продукция и др. и създаването на изолация
между отделните химико-технологични фази.
Също т а к а т р я б в а периодично д а се заменят някои използувани в това
производство силно действуващи токсични вещества -— диметилсулфат ( к а к т о
вече с а заменени у нас бензолът и хлорбеизолът) с други по-малко токсични,
д а се н а п р а в я т ефективни локални аспирационни уредби над определени
с ъ о р ъ ж е н и я , з а м ърс ява щи най-много работната среда с различни химични
вещества, д а се топлоизолират тези съоръжения, които о к а з в а т особено
ирез топлия период на годината неблагоприятно влияние върху ми кро­
к л им а т а на работната зона.
Освен това в производството на антипиретици е необходимо непрекъснато
подобряване на о р г а н и з а ц и я т а на труда на операторите— правилно регла­
ментиране к а к т о на работния режим, т а к а и на режима з а рационална по­
чивка при петдневна работна смяна и осигуряване на работниците редовно
носене на защитно работно облекло, устойчиво предимно на киселини и на
подходящи лични предпазни средства — ръкавици, очила и противогази.

226
ХИГИЕНА НА ТРУДА П Р И ПРОИЗВОДСТВОТО
НА АНТИБИОТИЦИ

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

П р о и з в о д с т в о т о на р а з л и ч н и т е видове а н т и б и о т и ц и в к л ю ч в а следните основни техноло­

гични фази: ферментация, ф и л т р а ц и я , химическо пречистване, сушене, фасовка и опа­
к о в к а на г о т о в а т а п р о д у к ц и я .

Фиг. 22

С л е д п р е д в а р и т е л н о п р и г о т в я н е в с т е р и л н и б о к с о в е н а п о с е в е н м а т е р и а л от чисти м и к -
рворганизмн, произвеждащи съответния антибиотик, ферментацията започва с култиви­
р а н е т о м у в ъ р х у о п р е д е л е н а ф е р м е н т а ц и о н н а среда. Т о в а с т а в а в с п е ц и а л н и фермента­
ционни а п а р а т и — ферментатори, в с л у ч а я подготвителни. З а посевни и ферментационни
среди се и з п о л з у в а т най-често царевичен е к с т р а к т , псптон, г л ю к о з а , соево брашно, раз­
л и ч н и м и н е р а л н и с о л и , г л и ц е р и н и д р . П о - н а т а т ъ к ф е р м е н т а ц и я т а се п р о в е ж д а в работни
ф е р м е н т а т о р и п р и н е п р е к ъ с н а т а а е р а ц и я ( п р о п у с к а н е на с т е р и л е н в ъ з д у х ) на к у л т у р а л -
ната течност.
С л е д з а в ъ р ш в а н е н а ф е р м е н т а ц и я т а к у л т у р а л н а т а т е ч н о с т се о с в о б о ж д а в а от м и ц с л и
с п о м о щ т а н а ф и л т р и , п о л у ч а в а се т . н а р . н а т и в е н р а з т в о р . З а т а з и цел н а й - ч е с т о се из­
п о л з у в а т р а з л и ч н и , непрекъснато действуващи, троационни барабанни филтри или фил-
тър-преси.
И з в л и ч а н е т о на а н т и б и о т и к а от н а т н в н и я р а з т в о р и н е ю н о т о химическо пречистване,
к о е т о се и з в ъ р ш в а в с п е ц и а л н и и н с т а л а ц и и ( ф и г . 22), се р а з л и ч а в а т з а р а з л и ч н и т е анти­
б и о т и ц и . Н е з а в и с и м о от т о в а в п р о и з в о д с т в е н м а щ а б и з в л и ч а н е т о и х и м и ч е с к о т о пречист­
в а н е н а а н т и б и о т и ц и т е с е и з в ъ р ш в а п о т р и о с н о в н и м е т о д а : е к с т р а к ц и я посредством р а з ­
л и ч н и о р г а н и ч н и р а з т в о р и т е л и , с о р б ц и я с п о с л е д в а щ а д е с о р б н и я ( е л ю а ц и я ) , с помощта
на р а з л и ч н и синтетични йоннообменни смоли и у т а й в а н е в ъ в в и д н а неразтворими соли
с последваща кристализация.
П р и т е з и т е х н о л о г и ч н и ф а з и ( н е з а в и с и м о о т п р и л а г а н и я м е т о д н а и з в л и ч а н е и хими­
ч е с к о п р е ч и с т в а н е н а д а д е н а н т и б и о т и к ) , се и з п о л з у в а т з н а ч и т е л н о к о л и ч е с т в о р а з л и ч н и
к а к т о п о н а ч и н , т а к а и по степен на б и о л о г и ч н о действие химични вещества. Необходимо
е да о т б е л е ж и м , че на н я к о и о т т я х в п р о и з в о д с т в е н и у с л о в и я с е и з Е т р г в а и ч а с т и ч н а
и л и п ъ л н а р е г е н е р а ц и я . В с и ч к и т е з и в р е д н и н о к с и о б у с л а в я т в г о л я м а степен т о к с и к о -
х и г и е н н и я с т а т у с на производството.
И з в л е ч е н и я т о т н а т и в н и я р а з т в о р и х и м и ч е с к и п р е ч и с т е н а н т и б и о т и к в ъ в в и д на п р а х
се с у ш и п р и с т е р и л н и у с л о в и я в с п е ц и а л н и с у ш и л н и а г р е г а т и — б а р а б а н н и , р а з п р а ш и -
т е л н и или лиофилни.

227
 Всички изсушеии антибиотици с е пресяват, с л е д което някои о т т я х се смесват по опре­
делени рецептури.
Отделните антибиотици или получените смеси се гранулират, с л е д което се таблетират
на с п е ц и а л н и т а б л е т и р а щ и м а ш и н и . Н я к о и о т п о л у ч е н и т е т а б л е т и с е д р а ж н р а т в д р а -
жир-казани, където получават л а к о в о или з а х а р н о покритие. А к о е необходимо кап-
с у л и р а н е , т о п о с л е д н о т о с е и з в ъ р ш в а п о с р е д с т в о м с п е ц и а л н и а в т о м а т и з а п ъ л н е н е на
твърди желатинови капсули.
Ф а с о в к а т а на а н т и б и о т и ц и т е в ъ в ф л а к о н и с е и з в ъ р ш в а н а й - ч е с т о с п о м о щ т а на р а з ­
л и ч н и п о к о н с т р у к ц и я а в т о м а т и ч н и д о з и р а щ и а п а р а т и , р а з п о л о ж е н и на с ъ о т в е т н и к о н -
вейерни линии.
О п а к о в к а т а н а а н т и б и о т и ц и т е с т а в а р ъ ч н о и л и на с п е ц и а л н и а в т о м а т и ч н и о п а к о в ъ ч н и
машини.
t

УСЛОВИЯ НА Т Р У Д

При съществуващата технология за получаване на антибиотици основни

неблагоприятни фактори па работната среда са: специфичното (предимно
инхалаторно и кожно) въздействие в ъ р х у организма на работниците
па редица токсикохимичии вгщ?сгвз — бугилацетат, бутилов и етилов
алкохол, сярна, фосфорна и оксалова киселина, натриева основа и много
д р у г и (при извличането и химическото пречистване на антибиотиците);
неблагоприятното въздействие на микроклиматичните условия (при фермен­
тацията и сушенето на антибиотиците); специфичното (предимно и н х а л а ­
торно и кожпо) въздействие върху организма на работниците на фино диспер­
сен антибиотичен прах (при сушенето, пресяването, гранулирането, д р а -
жирането, капсулирането, фасовката и опаков ката па антибиотиците);
въздействието па наднормен шум, получаван както от наличното оборудване
(при ротационните барабанни филтри, филтър-пресите, ферментаторите,
таблетиращите машини и др.), т а к а и от компресорните и помпените отделе­
ния; въздействието на биологични продуценти — гъби и техните спори (при
изготвянето на посевния материал и култивирането му във ферментациоп-
ната среда). В много от случаите тези неблагоприятни фактори на работната
среда действуват в ъ р х у организма на работниците комбинирано (.4. Джежев,
1974).
М и к р о к л и м а т . При производството на антибиотици у пас температу­
рата на въздуха на работната среда през хладния период па годината е ва­
рирала от + 2 4 д о + 2 9 ' С. По-високи температури са били измервани само
в помещението за сушене и във ферментационното о т д е л е н и е — от + 3 2 д о
+ 34 С. Относителната влажност па въздуха е била в границите на с а н и ­
тарно-хигиенната порма. Само в някои случаи при сушенето на антибио­
тиците тя е била по-ниска — 38—41 % . Скоростта па движението на в ъ з д у х а
е незначителна.
Изследваните през топлия период на годината микроклиматични компо­
ненти показват както идентични стойности, т а к а и обща закономерност с
тези, измерени през хладния период на годината, като само температурата
па въздуха при сушенето на антибиотиците и във ферментационното отделе­
ние се е покачвала до + 4 0 — + 4 2 0 С, при външна температура +26 1 5 С.
Шум. П р и производството на антибиотици у нас се измерва почти в ъ в
всички работни помещения средно- и високочестотен наднормен шум -
90—94 dB. Той е особеноинтензивен в помещенията, разположени в близост
с компресорните и помпените отделения. Средно- и високочестотен наднор­
мен ш у м — 9 0 — 9 5 d B са измервани в почти всички работни помещения на
един завод за производство на антибиотици в гр. Р и г а ( Л . И . И з р а й л е т и д р . ,
1968).

228
 I l f c x . Прслиино n p i сушенето на гнтибиотииите, а с г щ о така при тяхното
пресяване, гранулиране, таблетиране, л р а ж и р а н е , капсулиране, фасовка
и о п а к о в к а във въздуха на работната зона се образуват значителни кон­
центрации от фино дисперсен прах. Н а ш и изследвания (Л. Джежсв, В Чав­
дарова. И . Йорданова, 1972) показват, че концентрацията на праха във въз-
д \ х а на работната среда при сушенето на стрептомицина и олеандомицина
достига съответно 254 мг м 3 и 73,5 м г м 3 . / Н а й - в и с о к и са били концентра­
циите на п р а х а при т е х н о л с г и ч н т е процеси на ръчно разбъркване и сне­
мане на готовата п р о д \ ь п и я с т с у ш и л н и я агрегат. Същите автори съобщават,
че в повечето случаи се касае за смесен антибиотичен прах, тъй като на един
и с ъ щ сушилен агрегат, м а к а р и гослелователно се обработват различни
антибиотици. С т ш о т а к а спсред тях концентрапиите на стрептомициновия
и олеандомининовия прах във въздуха на работната среда при тяхната фа­
совка и о п а к о в к а са били значително по-ниски — съответно 80 мг м3 н 4.1
18.5 мг м 3 .
П р и проучване на условията на труда при производството на антибио­
тици подобни данни са установили в С С С Р — Р . В . Юрина, 1966; В. В. 11а-
устовская и др., 1S68; Л . И . Израйлет и др., 1968; С. И. Aiuöc.ib и др., 1969;
Л . И . Израйлет, 1970 и д р .
При проучване въздействието на антибиотичния прах върху организма
на работниците на пръв поглед изглежда възможно да се пренесат в хигие­
ната на труда и професионалната патология тези закономерности, които
се получават при изучаване на фармакологичното действие на антибиоти­
ците и тяхното клинично прилагане. Обаче поради редица причини тези
данни не могат да се използуват в трудовата медицина, а именно:
1) с лечебна цел антибиотиците се назначават в строго определени високи
дози за к р а т к о време, докато в производствени условия въздействието им
продължава д ъ л г о време при сравнително ниски антибиотични концентра­
ции в биологичните среди;
2) постъпването на антибиотиците в производствени условия става само
във вид на прах предимно инхалаторно и по кожен път, докато с лечебна
пел въвеждането им става под различни форми, главно през устата или ин­
жекционно;
3) скоростта на разпределянето, натрупването и разграждането на анти­
биотиците в организма на болния (иред вид наличието на чувствителни
микроорганизми и настъпили промени в състоянието на алергичната и иму­
нологичната реактивност и функционалното състояние на отделните органи
и системи) се отличават значително от тези в организма на здравия
човек;
4) получаваните концентрации на антибиотиците в биологичните среди
на организма на работниците зависят и з ц я л о от даден технологичен процес
и силно в а р и р а т в границите на денонощието;
5) в производствени условия едни и същи работници са подложени за
определен (сравнително дълъг) период от време както иа различни по начин
и степен на биологично действие антибиотици, така и на други Неблагоприятни
физични и токсикохимичии фактори на р г б с т г а т а с р е / а .
Всичко това обуславя необходимостта от по-специално токсикохигиенио
проучване на антибиотичния прах, предимно с моделиране на производ­
ствените условия (ниво на най-често срещащите се концентрации па даден
антибиотичен прах във въздуха на работната зона и продължителност па
експозицията иа работниците спрямо него, получена въз основа на хроно-
метражни изследвания) в експеримент (Г. Попов, А . Джежсв, 1973).

229
 Токсико хи минни вещества. При производството па антибиотици у нас с а
изследвани { А . Джежев и д р . . 1975) във въздуха на работната среда п р е з
топлия и хладния период на годината редица токсикохимични вещества.
Концентрациите на парите на бутилацетата и бутанола във в ъ з д у х а пре­
вишават П Д К за всички изследвани работни места. Най-високи са концен­
трациите на бутилацетата при извличането на антибиотиците от нативния
разтвор.
При изследвания още през 19G4 г. (Т. Б о б е в — н е п у б л и к у в а н материал
на Н И О Т П З ) , а и значително по-късно (Г. Бобев. В . К у з м и н , А . Джежев
и д р . , 1972-— отчет по тема на И Х О Т П З ) се съобщава за значително и ста­
билно замърсяване на работната зона с бутилацетат и бутанол при извли­
чането от нативния разтвор и химическото пречистване на антибиотиците.
По-високи концентрации на аерозоли на сярна к и с е л и н а — 1.2 мг/м 3 -
и на аерозоли па натриева основа — 0 . 7 мг м11 с а били измерени в този произ­
водствен участък само в единични случаи.
При ферментацията на антибиотиците концентрациите на въглеродния
окис във въздуха на р а б о т и л а среда са били от следи д о 1 , 5 % .
В стерилните помещения (боксовете) в повечето от случаите концентра­
циите на фенола и формалдехида във в ъ з д у х а на работната з о н а превишават
от 2 д о 4 пъти П Д К -
Замърсяването на в ъ з д у х а на работната среда при производството на
антибиотици с различни токсикохимични вещества става от използуваното
нехерметично оборудване; при вземането на проби за анализ от отворени
реактори; при извършването на стерилизация на някои помещения посред­
ством фенол и формалдехид; при технологична невъзможност за ефективно
вентилиране; при претрупаност на някои помещения с апаратура (понякога
тя заема около 7 0 — 8 0 % от цялата кубатура на помещенията) и д р .
Биологични продуценти — г ъ б и и техните спори. При изготвянето на
посевния материал и култивирането м у във ферментационната среда въз­
д у х ъ т на работната зона се замърсява с определено количество, специфични
за това производство биологични п р о д у ц е н т и — гъби и техните с пори. Д о ­
сега този въпрос у пас не е изучаван, докато Л . И . И з р а й л е т (1968. 1970)
м у придава важно хигиенно значение. Р . П . Феокистова и д р у г и автори
предлагат санитарно-защитната зона на промишлени предприятия, които
замърсяват работната и околната среда с различни биологични продуценти,
да бъде не по-малка от 5 0 0 м.
Основни професии и т р у д о в процес. При производството на антибиотици
основни професии са апаратчик и работник, зает по поддържането на налич­
ното оборудване. При тези професии трудът има статично-динамичен х а р а к ­
тер с леко физическо натоварване (енергоразход — 2 — 3 ккал/мин.) и на­
прежение на зрителния и с л у х о в и я анализатор.
От хигиенна и физиологична гледна точка най-голям интерес представлява
оценката на трудовата дейност на работниците, заети при фасовката. пре­
глеждането на тапите и флаконите и сушенето на антибиотиците.
При тези професии у пас са извършени хронометражни изследвания на
работниците, заети при фасовката на антибиотиците и на работници, заети
при сушенето им (С. Солакоча, А . Джежев, Р . Самоковлийска, 1971).
Фасовката па антибиотиците с е извършва на ковейери, като всяка л и н и я
с е о б с л у ж в а от 4 фасовчици (обикновено са жени). Т е з а р е ж д а т конвейера
с флакони, поемат и подават пълните, като им поставят каучукови тапи.
Тези технологични операции с е извършват последователно, като една фа-
совчица през един работен ден 4 часа поставя каучукови тапи, 1 час з а р е ж д а
и 1 час поема и подава, а на следващия ден 2 часа зарежда, 2 часа поема и

230
подава и 2 часа поставя каучукови тапи. Тази произволна организация на
трудовата дейност с е повтаря непрекъснато.
Зареждането на конвейера с флакони се съпровожда с определено физи­
ческо н а п р е ж е н и е — носене на метални (тежки около 1 0 — 1 5 кг) тави (бикси)
на разстояние 4 — 5 м и повдигането им на 1 м височина. Тази работна опе­
рация има свободен ритъм, извършва с е с разнообразни движения и при
нея съществува възможност за периодично ползуване на различни но вре­
метраене паузи.
При поемането и подаването на пълните флакони фасовчицата е седнала,
тялото е приведено л е к о напред, при което ти извършва едни и същи движе­
ния — обръща с е на ляво, поема 4 флакона и ги подава с леко обръщане
в дясно. При поемането и подаването на флаконите се изисква сръчност,
•определено напрежение, концентрация на вниманието и строго наложен
ритъм. Средно времето за едно поемане и подаване на 4 флакона е от 2,78 д о
3 , 3 4 секунди.
При поставянето на каучукови тапи фасовчицата взема в двете ръце по
няколко от тях и с едно д в и ж е н и е запушва едновременно по 2 флакона.
Също така тя изтласква флаконите и изправя падналите. При тази опера­
ция работата има строго наложен ритъм и е свързана с известно напрежение
и концентрация на вниманието. При поставянето на тапите често се полу­
чава невъзможност «да с е смогне», което в процеса на работата с е компен­
сира посредством намаляване на броя на работните движения за единица
време за сметка на едновременното вземане на по-голямо количество тапи
или изблъскването на по-голям брой флакони при тяхното натрупване върху
конвейера.
Сушенето на антибиотиците с е осъществява от три работнички — едната
следи за спазването на технологичния режим, другата сваля антибиотика
о т приемника на агрегата, а третата извършва различни спомагателни опера­
ции — стерилизация на банки и облекло, почистване на агрегата и работ­
ното място и д р . В течение на работния ден всяка една от тях извършва още
и редица допълнителни технологични операции — пресяване на изсушения
антибиотик, претегляне и поставяне на етикети на банките, вземане на проби
за анализ от готовата субстанция и д р .
Преглеждането на тапите и флаконите (за една работна смяна се преглеж­
д а т 15 0 0 0 — 6 0 0 0 0 тапи и 10 000—11 000 флакона) се осъществява в сед­
нало положение, и то само при изкуствено (както общо, така и местно)
осветление. Л о ш а т а организация на осветлението, липсата на контраст м е ж д у
наблюдаваните обекти и фона, силният блясък, получаван от повърхно­
с т и т е на тавите (биксите) и д р . предразполага преглеждачките на флакони
и тапи към определено зрително напрежение.
Получените данни от хронометражните изследвания показват, че основ­
ните работни операции при фасовката съставят средно от 7 7 , 9 д о 89,1 от
цялото работно време, а допълнителните — от 5 , 8 д о 11,7%. Съвсем незна­
чително време фасовчиците престояват извън работното помещение (от 3
д о 3 , 3 % ) . Престоят в него с е осъществява главно по време на спирането
на конвейра Fi съставя средно от 2,1 д о 7,5% от цялото работно време.
Основната работна операция при сушенето на антибиотиците отнема зна­
чително малко време и съставя от 7 , 9 д о 8,9% от цялото работно време.
Прави впечатление голямата заетост на работещите на сушката по отноше­
ние на другите допълнителни работни операции — от 13,0 д о 55,9% от ця­
лото работно време. Престоят извън помещението за с у ш е н е е извънредно
голям — от 3 4 , 9 д о 7 6 , 2 % , при незначителен престой в затворените помеще­
н и я за с у ш е н е — от 1,3 д о 2 % .

231
 Функционалното състояние иа зрителния анализатор е изследвано от
същите автори трикратно чрез настъпилите промени в нрага на електри­
ческата чувствителност на окото и устойчивостта на ясното виждане у ф а -
совчици и прегледвачи н а флакони преди и след завършване на работната
смяна в последните дни на седмицата. Получените резултати показват, че
прагът на електрическата чувствителност на окото нараства, а . устойчи­
востта на ясното виждане намалява в к р а я на работната смяна и при двете
изследвани професии, като това е значително по-силно изразено по степен
за прегледвачите иа флакони, което говори за определено зрително напре­
жение.

ЗАБОЛ ЕВАЕЛЮСТ 1 ТРАВ.МАТИЗЪМ

При производството на антибиотици здравното състояние на работниците

и заболеваемостта с временна нетрудоспособност са били обект на проучване
от редица автори.
Професионалният ха ра к те р на алергичните заболявания всред работни­
ците, заети в това производство, е неоспорим { М . AI. Желтаков, Б . А . Сомов,
1968).
При работници, заети в производството на антибиотици у нас, Л . Боева
(1973) установява значителен брой латентни и манифестни форми на алер­
гични заболявания, предимно с кожни клинични прояви и по-рядко със за­
с я г а н е на лигавицата. Според с ъ щ ия автор колкото е по-масивен контактът
с алергени от работната среда, толкова е по-голям броят на лицата с алер­
гични заболявания, които се срещат по-често и по-рано у работниците с
обременена (по отношение иа алергия) наследственост и чести катари на
горните дихателни пътища.
Отдавна е установено, че различните антибиотици са мощни алергени
с нееднаква антигенност. При к о ж н о тестуване па 838 работници, заети
в производството на антибиотици у пас, положителни кожни реакции най-
често се предизвикват от стрептомицина (39,61%), пеницилина (28,65%),
олеандомиципа (24,81%) и тетраолеана (23,31%), а пай-малко от к а н а м и -
цина (5,34%), беизацилина (4,78%) и хлорнитромицина (3,65%) (Ж. Н и ­
колов, 1973).
У работници, заети в производството па антибиотици. М . Я- К л я в и н я
(1968) съобщава за настъпили изменения в тъканите на устната к у х и н а .
А . М . Рашсвская и други автори (1968) установяват случаи на бронхиална
астма при клинично обследване па 535 работници, заети в производството па
антибиотици. Авторите считат, че причина за това е продължителното ии-
халаторно въздействие в ъ р х у организма на работниците на различни а п т и -
биотичии прахове, иа първо място този на пеницилина.
Г . Б . Шшейнбсрг, Ф. А . Вилътанская (1968) установяват често срещана
диебактериоза сред работниците, заети в производството па различни анти­
биотици.
П р и изучаване на заболеваемостта с временна нетрудоспособност п р и
производството иа антибиотици Л . / / . И з р а й л е т (1970) установява в и с о к о
нейно общо ниво главно за сметка на острите катари на горните дихателни
пътища, дерматозите, ангините, тонзилитите и заболяв ан и ята на стомашно-
чревния т р а к т и женските полови органи. Същият автор е наблюдавал при
70% от работниците различни признаци на алергия, като при 50% от гях
алергичните прояви са к о ж н и , които на нърво място се причиняват от о л е а н -
омицина или ппетатипа ( 1 0 — 1 8 % ) , или от тетрациклина, или 1 р и з е о ф \ л -

232
 в и н а ( 7 % ) . С ъ щ о т а к а се и з т ъ к в а , че при въздействието с а м о и а един анти­
б и о т и к , а л е р г и ч н и т е п р о я в и се н а б л ю д а в а т з н а ч и т е л н о п о - р я д к о .
Заболеваемостта с временна нетрудоспособност в завода з а производство
н а а н т и б и о т и ц и — г р . Р а з г р а д у п а с е п р о у ч е н а ( Л . Джсжсв, Р . Кръстев, 1971)
з а периода 1967—1969 г. к а к т о з а в с я к а година по н я к о и г р у п и з а б о л я в а н и я ,
т а к а и о б щ о по п о л у г о д и я з а о с н о в н и т е производствени з в е н а — 1-ви к о р ­
п у с — г л а в н о п р о и з в о д ст в о н а п е н и ц и л и н , с т р е п т о м и ц и н , о л е а н д о м и ц и н ,
е р и т р о м п ц и н и д р . , 2-ри к о р п у с — г л а в н о произв одс т в о иа т е т р а ц и к л и и ,
би пи л и и, а б р и ц и к л и н и д р . и цех 3, в к о й т о се и з в ъ р ш в а ф а с о в к а т а и о п а к о в ­
к а т а на п р о и з в е ж д а н и т е а н т и б и о т и ц и .
Ч е с т о т а т а н а с л у ч а и т е с в р е м е н н а нетрудоспособност в з а в о д а з а п р о и з ­
водство н а а н т и б и о т и ц и — г р . Р а з г р а д з а г р у п а т а а л е р г и ч н и болести, болестите
н а о б м я н а т а и и а е н д о к р и н н а т а система, а в и т а м и н о з и т е е п о - г о л я м а в с р а в ­
н е н и е с т а з и з а Р а з г р а д с к и о к р ъ г и с т р а н а т а . С ъ щ о т а к а по-висока е честотата
и а с л у ч а и т е с в р е м е н н а н ет р у д о сп о со б н о ст и з а г р у п и т е болести и а ч е р н и я
д р о б , ж л ъ ч н и я м е х у р и п а н к р е а с а , болести н а б ъ б р е ц и т е и и а пикоч нит е
п ъ т и щ а , болести и а с т о м а х а и д в а н а д е с е т о п р ъ с т н и к а , болести па ж е н с к и т е
п олов и о р г а н и , болести н а к о ж а т а и п о д к о ж н а т а т ъ к а н , з а пс ихозит е и невро­
зи те, бо л е с ти те и а п е р и ф е р н а т а н е р в н а с и с т е м а и х и п е р т о н и я т а в с р а в н е н и е
с тази за Р а з г р а д с к и о к р ъ г и страната.
Ч е с т о т а т а н а с л у ч а и т е с в р е м е н н а нетрудоспособност з а отделните з в е н а
н а з а в о д а з а п р о и з в о д с т в о н а а н т и б и о т и ц и — гр. Р а з г р а д п р е з двете полуго­
д и я н а н а б л ю д а в а н и т е години п о к а з в а т е н д е н ц и я към у в е л и ч а в а н е в к о р ­
пуси 1 и 2 и о с о б е н о п о д ч е р т а н о в цех 3 .
П о к а з а т е л я т т е ж е с т с е к о л е б а е з а р а з л и ч н и т е години, к а т о п р е з 1969 г .
е б и л н а й - в и с о к з а ц е х 3 и к о р п у с 1.
П о к а з а т е л я т средна продължителност п р о я в я в а определена тенденция
към н а м а л я в а н е з а всички производствени з в е н а . Т о з и п о к а з а т е л з а 1969 г.
е бил най-висок за корпус I .
П р о у ч в а н е т о п а з а б о л е в а е м о с т т а с в р е м е н н а нетрудоспособност в з а в о д а
з а п р о и з в о д с т в о п а антибиотици — г р . Р а з г р а д з а последните 5 години (1970 —
1974) п о к а з в а т е н д е н ц и я към н а м а л я в а н е п а х а р а к т е р и з и р а щ и т е я п о к а з а ­
т е л и , със з а п а з в а н е в общи л и н и и н а г о р е и з л о ж е н и т е з а к о н о м е р н о с т и .

Х И Г И Е Н Н И .МЕРОПРИЯТИЯ

П р и п р о и з в о д с т в о т о на а н т и б и о т и ц и н а й - в а ж н и х и г и е н н и м е р о п р и я т и я с а :
херметизиране н а оборудването в производствените участъци (химическо
п р е ч и с т в а н е , с у ш е н е , п р е с я в а н е , смесване, г р а н у л и р а н е , т а б л е т и р а н е ,
д р а ж и р а п е , к а п с у л и р а п е , ф а с о в к а в ъ в ф л а к о н и п о п а к о в к а н а а нт ибиот ицит е );
м е х а н и з и р а н е п а в т о м а т и з и р а н е н а с ъ щ е с т в у в а щ и т е р ъ ч н и о п е р а ц и и (взе­
м а н е па проби з а а н а л и з о т р е а к ц и о н н и т е смеси по хода п а т е х н о л о г и ч н и я
пропее, с в а л я н е п а а н т и б и о т и к а о т с у ш и л н и я а г р е г а т , п о с т а в я н е н а к а у ч у ­
кови т а п и п а ф л а к о н и т е при ф а с о в к а т а м у и д р . ) ; е ф е к т и в н о т о п л о и з о л и р а н е
па с ъ о р ъ ж е н и я т а и к о м у н и к а ц и и т е , особено в ъ в ф е р м е н т а ц и о н н и т е и с у ш и л ­
ните о т д е л е н и я ; о б о р у д в а н е п а е ф е к т и в н и местни а с п и р а ц и о н н и уредби
п а отдел н и с ъ о р ъ ж е н и я , з а м ъ р с я в а щ и р а б о т н а т а с р е д а с антибиотпчен п р а х
и т о к с и к о х и м и ч н и в е щ е с т в а и т я х н о т о периодично п о д д ъ р ж а н е ; е ф е к т и в н о
ш у м о и з о л и р а п е п а о б о р у д в а н е т о , к а т о особено в н и м а н и е се о б ъ р н е и а ком­
п р е с о р и т е и помпите; и з о л и р а н е н а всички производствени у ч а с т ъ ц и от т е з и ,
в к о и т о се и з в ъ р ш в а х и м и ч е с к а т а о ч и с т к а , с у ш е н е т о , ф а с о в к а т а и о п а к о в ­
к а т а и а г о т о в а т а п р о д у к ц и я ; т о ч н о н о р м и р а н е и о р г а н и з и р а н е н а местното

233
•осветление при фасовчнцнте и особено при нрегледвачките на тапи и фла­
кони.
Също така е необходимо подобряване чре;{ правилно регламентиране на
работния режим и почивките па организацията на т р у д а па фасовчиците,
прегледвачкпте па тапи и флакони и па персонала, у ч а с т в у в а т в сушенето
на антибиотиците. З а д ъ л ж и тел н о е носенето от всички работници на спе­
циално работно облекло, съобразено с характера па това производство, а
•също така ръкавици, шапка и противопрашпа маска при контакт с аптпбио-
тичен прах.
При провеждането па профилактични прегледи ведпаж па 6 месеца на
работниците от това производство да се обръща особено внимание върху
състоянието па горните дихателни пътища и белите дробове, кожата и под­
кожната тъкан, черния дроб, стомашно-чревния тракт, кръвта и женските
полови органи. Също така да се обръща внимание и върху съществуващите
признаци па алергия, като задължително се тестуват кож но както с произ­
веждания в момента антибиотик, така и с тези антибиотици, с които работ­
ниците са имали преди това коитакт. При установяване на алергия в как­
вато и да е степен и от какъвто и да е антибиотик алергизираните лица трябва
д а с е привеждат па д р у г а р а б о т а — б е з инхалатореп, кожен или д р у г вид
контакт с антибиотици.
Съществено място както в профилактиката, така и в лечението на въз­
никнали професионални заболявания трябва д а има рационалната дието-
терапия и витаминизацията па работниците (витамини от групата В. вита­
мин С и витамин Р), заети в производството на антибиотици.

Х И Г И Е Н А ИА Т Р У Д А П Р И ПРОИЗВОДСТВОТО
И ПРЕРАБОТКАТА ПА СИПТЕТИЧИИ И ПРИРОДНИ
ПОЛИМ Е Р ИИ СМОЛИ, П Л А С Т М А С И И В Л А К Н А

Изкуствените смоли са високомолекуларпи органични вещества, които

с е образуват от едно съединение (мономер) или от няколко (съполимери)
посредством химическите процеси полимеризация или поликондензация.
При полимеризацията за изходни вещества с л у ж а т нискомолекуларни
съединения, съдържащи двойни връзки, които при реакцията полимериза­
ция с е разкъсват, при което с е свързват отделните мономерп, като с е обра­
зуват гигантски молекули от хиляди мономери.
При поликондепзацията е налице взаимодействие на 2 нискомолекуларни
вещества, при което с е образува високомолекуларно съединение и е д н о ­
временно с това с е отделя проста м о л е к у л а — вода, сппрт, амоняк, R — О Н .
Пластмасите са крайни продукти от обработката на изкуствени смоли.
Към тях м о ж е д а с е причислят и изкуствените влакна.
Класификация на полимерните смоли, пластмаси и влакна.
Според начина па получаване различаваме:
I. Полимеризациоини полимери
1. Полимери па етилена
2. Полимери па винила
3. Полимери па акриловата и метакриловата киселина
4. Полимери па стирола
II. Поликопдепзационни полимери
1. Фенол-алдехидни
2. Аминоалдехидпи
3. Полиестерни

'234
 4 . Полиамидни
5 . Полиуретани
6 . Епоксидни смоли
III. Природни полимери
I.,Белтъчни
2 . Н а основата на целулозата
IV. Синтетични каучуци и гуми
1. Бутадиенов
2 . Бутадиен-стиролови
3. Полихлорпренов и полиизопренов
4. Силициевоорганични и полисулфидни
Основни суровини за получаване на изкуствени смоли са нефтът и неговите
продукти, въглищата, солта, водата и д р .
Пластмасите и изкуствените влакна в основната част се състоят от изку­
ствени смоли, които се наричат още свързващи или пиментиращи вещества,
към които могат д а се прибавят и следните продукти;
1. П ъ л н и т е л и — вещества, повишаващи механичните свойства на край­
ния продукт. Т е представляват 5 0 % от общото съдържание на пластмасата.
З а пълнители с е използуват дървесно брашно, пясък, хартия, памучни,
стъклени и д р у г и тъкани и влакна, с а ж д и , слюда, графит, азбест и д р .
2. Пластификатори — вещества, придаващи пластичност и гъвкавост иа
пластмасите, стигащи д о 5 0 % от състава им. И з п о л з у в а т с е най-вече есте­
рите на фталовата киселина — дибутилфталат и диоктилфталат; естерите на
себациновата и адипиновата киселина, полиетиленгликолът; хлорираните
парафини; трикрезилфосфатът и д р .
3. Катализатори — влияят за правилно протичане на реакцията. При поли-
меризацията обикновено се използуват киселини и основи, а при поликонден-
з а ц и я т а органични прекиси, боракс, алуминиеви алкални съединения и д р .
4 . Инхибитори — с л у ж а т за потискане протичането на реакцията. И з ­
ползуват с е феноли, диамини, пикринова киселина и д р .
5 . Ускорители — ускоряват образуването на свободни радикали от ката­
л и з а т о р и : кадмиев нафтенат, уротропин, органични прекиси и д р .
6. Стабилизатори -— вещества, с л у ж е щ и за по-пълна полимеризация на
полимера. И з п о л з у в а т с е най-вече органични метални съединения, солите
на поливалентни метали с киселини, оловен и кадмиев стеарат.
7. Антиоксиданти — предпазват полимерите от оксидационното въздей­
ствие на атмосферата. И з п о л з у в а т се хидрахинонови деривати, феноли.
8. Антистатици — предпазват от кумулиране на статично електричество.
И з п о л з у в а т с е калаен хлорид, молибденов сулфид и д р .
9. Набъбващи агенти — създават гъбеста структура на пластмасите. И з ­
ползуват с е ацоизобутронитрил, амониев карбонат, хлорни съединения.
10. Оцветители — използуват се органични и неорганични бои: анили­
нови, титанов диоксид, хромово жълто, ултрамариново синьо и д р .
11. Разтворители — толуол, бензол, бензин, амилов и етилов ацетат.
12. Противостарители — трикрезилфосфат, тиурам, стеарати на калция,
цинка и алуминия.
Вредностите в производството на смоли и пластмаси зависят от това, дали
пластмасата с е състои само от смолообразно органично вещество или към
нея са прибавени и д р у г и компоненти — пластификатори, пълнители, ста­
билизатори, ускорители и пр. Какъв д я л от тези вещества ще има в работ­
ните помещения зависи от начина на производството, от технологичния
процес (дали това става при високи температури и налягане, студено или
горещо обработване, чрез пресоване, изливане и пр.). В зависимост от всичко
това могат д а бъдат налице следните вредности:
235
 1. П а р и и г а з о в е — о т и з х о д н и т е и м е ж д и н н и т е п р о д у к т и , а т а к а съЩо и
о т р а з и а д н и т е п р о д у к т и при п р е р а б о т к а т а на пластмасите.
2._П.рах — от п ъ л н и т е л и т е и д р у г и к о м п о н е н т и , при с м и л а н е на с м о л и т е
и п л а с т м а с и т е и пр.
3 . В ъ з д е й с т в и е о т високочестотни т о к о в е (електромагнитни полета) п р и
л е п е н е иа п л а с т м а с и т е с в и с о к о ф р е к в е н т н и г е н е р а т о р и .
4. В ъ з м о ж н о с т з а з л о п о л у к и — о с о б е н о при р а б о т а с ръчните п р е с и .
5 . В ъ з м о ж н о с т за експлозии — работа с органични прахове и разтвори­
тели .
6. В и с о к и т е м п е р а т у р и — при п р о и з в о д с т в о т о на с м о л и т е и п р е р а б о т к а т а
на п л а с т м а с и т е .
П о л у ч а в а н е т о на синтетични с м о л и о б и к н о в е н о става в с п е ц и а л н а х и м и ­
ческа а п а р а т у р а — р е а к т о р и , котли и д р . , като с е и з п о л з у в а т високо и л и
н и с к о н а л я г а н е , висока т е м п е р а т у р а и п р .
О б щ о при всички п р о и з в о д с т в а на смоли с а н а л и ц е с л е д н и т е видове о с ­
новни п р о ф е с и и : а п а р а т ч и к на к о м а н д н а з а л а ; анаратчик и п о м о щ н и к - а п а -
ратчик на р е а к т о р и , к о н т а к т н и пещи и пр.; а п а р а т ч и к и п о м о щ н и к - а п а р а " -
чик п о п р о м и в а н е и и з с у ш а в а н е на смолите; апаратчик и п о м о щ н н к - а и а -
ратчик на р е к т и ф и к а ц и о н н и к о л о н и ; а п а р а т ч и к и п о м о ш н и к - а п а р а т ч и к н а
п о л и м е р и з а и н о н н и котли; а п а р а т ч и к и п о м о щ н и к - а п а р а т ч и к на с к л а ­
д о в е ; с п о м а г а т е л н и р а б о т н и ц и по п о д д ъ р ж а н е на ц я л о т о о б о р у д в а н е .
Т е х н о л о г и я т а з а п о л у ч а в а н е на пластмаси з а в ис и о т т о в а , д а л и т е с а тер-
м о п л а с т и ч н и или т е р м о р е а к т и в н и .
Т е р м о п л а с т и ч н и пластмаси с а т е з и , к о и т о м о г а т д а б ъ д а т н а г р я в а н и д о
известна температура и о х л а ж д а н и многократно, при което н е з а ­
г у б в а т с п о с о б н о с т т а си д а с е р а з м е к в а т и з а п а з в а т с б о й с т в о т о си п л а ­
стичност.
Т е р м о р е а к т и в н и пластмаси са т е з и , които при н а г р я в а н е п р е т ъ р п я в а т
х и м и ч н и п р о м е н и , като ги п р а в я т т в ъ р д и , н е р а з м е к в а щ и с е и н е р а з т в о р и м и .
П р и п о л у ч а в а н е на п л а с т м а с и т е р а з л и ч а в а м е с л е д н и т е т е х н о л о г и ч н и п р о ­
цеси:
1. С м е с в а н е и д и с п е р г и р а н е на и з к у с т в е н а т а с м о л а с д р у г и т е съставки-
п ъ л н и т е л и , п л а с т и ф и к а т о р и и пр. Т о в а става във в а л ц п , в з а к р и т и и л и
ш п е кови с м е с и т е л и .
2 . К а л е и д р и р а н е — р а з м е к н а т и я т пластичен м а т е р и а л с е п р о п у с к а м е ж д у
о т в о р и т е на х о р и з о н т а л н и т е валии и с е о б р а з у в а н е п р е к ъ с н а т а л е н т а .
3 . Е к с т р у з н я — п р е р а б о т в а н е т о на т е р м о п л а с т и т е става в е к с т р у д е р и ,
посредством к о и т о могат д а с е п о л у ч а в а т т р ъ б и , ф о л и я , л и с т о в е , к у х и из­
д е л и я и пр.
4. . ' l e e n e п о д н а л я г а н е — п о л у ч а в а т с е в и с о к о к а ч е с т в е н и и з д е л и я о т т е р -
м о п л а с т и . ( У с л о в и я т а на т р у д а с а п р о у ч е н и о т .4. М . Д ж е ж е в , 1966).
5 . П р е с о в а н е — и з п о л з у в а с е при т е р м о р е а к т и в н и п л а с т м а с и , които при
о п р е д е л е н а т е м п е р а т у р а и н а л я г а н е с е втвърдяват.
В ъ в в р ъ з к а с г о р н и т е п р о ц е с и с а н а л и ц е и съответните професии при п р о ­
и з в о д с т в о и п р е р а б о т к а т а на пластмаси: п р е с о в ч ик, к а л а н д р а ж и я , в а л ц о в -
чик и д р .
П р и п р е р а б о т к а н а п л а с т м а с и т е при в и с о к а т е м п е р а т у р а н а д 150' С п р и
н а р у ш е н и е на т е х н о л о г и ч н и я р е ж и м и при з а п а л в а н е ( п о ж а р ) м о ж е д а на­
стъпи т е р м о о к и с л и т е л н а д е с т р у к ц и я и д а с е о т д е л я т р е д и ц а токсични веще­
ства:
П р и п р е р а б о т к а т а иа п о л и е т и л е н а във в ъ з д у х а м о г а т д а с е о т д е л я т к и с е ­
л и н и , е с т е р и , ф о р м а л д е х и д , а ц е т а л д е х и д , въглероден о к и с и в ъг ле р о д е н
д в у о к и с ; при п р е р а б о т к а па п о л и с т и р о л а — с т и р о л , пластификатори и въ-

236
 глероден окис. а при с т и р о п о р а — циановодород, ацоизбутиронитрил и д р . ;
при поливинилхлоридната пластмаса — въглеводороди, хлороргаиични съе­
динения, хлороводород, въглероден окис, стабилизатори и пластификатори
при епоксидните смоли — е п и х л о р х и д р и н , разтворители — толуол и д р . ;
при фенол-формалдехидните пластмаси — фенол, формалдехпд. амоняк и
въглероден окпс; при карбамид-формалдехидните пластмаси — формалде­
х п д и въглероден окис; при полиуретаните — диизоцианати, циановодо­
род и амини.

ПРОИЗВОДСТВО ИЛ и о л И В ИИ ИJ ХЛОРИД ИЛ с м о л л

ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС

П о л и в и н и л х л о р и д н а т а смола се получава посредством п о л и м е р и з а ц н я на в и н и л х л о р и д а .

П о с л е д н и я т се с и н т е з и р а от ацетилен и х л о р о в о д о р о д в контактни пещи п о д каталитич-
0/
ното действие на 10 о с у б л и м а т . П о л у ч е н и я т в и н и л х л о р и д з а е д н о със с ъ д ъ р ж а щ и т е се u
н е г о примеси — е т и л е н х л о р и д , х л о р о в о д о р о д , ацетилен , а з о т , а ц е т а л д е х и д , в о д о р о д и др.
с л е д това на н я к о л к о пъти бива пречистван и накрая и з с у ш а в а н . Очистеният г а з с ъ д ъ р ж а
99,5% винилхлорид.
П о л и м е р и з а ц и я т а на в и н и л х л о р и д а в п о л и в и н и л х л о р и д н а смола се извършва посред­
ством два с п о с о б а — е м у л с и о н е н и с у с п е н з и о н е н .
При е м у л с и о н н а т а п о л и м е р и з а ц н я з а е м у л г а т о р се и з п о л з у в а натриева с о л на доде-
ц и л б е н з о с у л ф о н о в а т а кис елина, а з а и н и ц и а т о р — разтворимият във вода в о д о р о д е н
п р е к и с ( м о ж е калиев или амониев п е р с у л ф а т ) . П о л и м е р и з а ц и я т а се извършва в полиме-
ризационни котли при т е м п е р а т у р а 40—(>0° С п о д контрола на радиоактивен кобалт.
О б р а з у в а л а т а се п о л и в и н и л х л о р и д н а смола е във в и д на л а т е к с о в о м л я к о . П о с л е д н о т о
с е о б е з г а з я в а и, с т а б и л и з и р а н о с 5 % с о д о в разтвор, намира с а м о с т о я т е л н о п р и л о ж е н и е
з а п р о п и в а н е на т ъ к а н и , к о ж а и х а р т и я . По-често обаче чрез пресичане на е м у л с и я т а и
и з п а р я в а н е на водата се получава п о л и в и н и л х л о р и д н а смола във в и д на п р а х .
С у с п е н з и о н н а т а п о л и м е р и з а ц и я се извършва с ъ щ о в п о л и м е р и з а ц и о н н и котли, в които
с е п р и б а в я т г р а н у л и р а щ и агрегати — поливинил, а л к о х о л и др. инициатори. П о л у ч а ­
ват с е перли с диаметър 0 , 3 — 3 мм.

УСЛОВИЯ НА Т Р У Д

М и к р о к л и м а т . Температурата в работните помещения варира м е ж д у 24 и

2 8 С в цех «Синтез на винилхлорид» и около 14 С ири полимеризацията
м у . Влажността на въ.чдуха е от 77 д о 85 . Скоростта на движението на
в ъ з д у х а при синтеза на винилхлорид е от 0,051 д о 0,1 м/сек., а при полиме­
ризацията му — от 0 , 6 8 д о 0 , 9 0 м ^ е к . Еквивалентната температура е съот­
ветно 2 1 , 6 — 2 5 , 6 ° С при синтезата и 15,7 — 1 7 ' С — при полимеризацията.
Химически вредности са винилхлорид, хлороводород, ацетилен, етилидеи-
хлорид, живачен д в ух л о р и д , солна киселина, калиева основа, натриева
о с н о в а , ацеталдехид, калиев и натриев карбонат, метилов спирт, амоняк,
водороден прекис, додецилбензолеулфонова киселина и прах от поливинил­
х л о р и д н а смола. Дългогодишни наблюдения на М . Спасовски, С. Станчев,
Л1. Иоско показват, че всички тези химически вредности се намират във
в ъ з д у х а на работните помещения в границите иа пределно допустимите им
концентрации. Последните изследвания на М . CtiacoecKu. М . Иоско, Ф. Ва-
т а н а б е и д р . обаче показват, че винилхлоридът, с е е намирал д о 10 пъти
под П Д К , е бил опасен :ia здравето на работниците и е причинил хронични
отравяния.
Прахът от поливинилхлоридна смола в пълначните отделения на поли­
мери чапиоините цехове достига д о 52 мг/м 3 . Най-висока е запрашеността
при пълначните машини, а концентрациите на винилхлорид с а до 15 мг/м .

237
 При продухваме ма резервоари, котли и др. съществува омасмост от з а ­
душаваме с азот. поради липсата па кислород. Освем това впнилхлоридът,
ацетиленът и водородният прекис са и взривоопасни.

Т Р У Д О В ПРОЦЕС И О С Н О В Н И ПРОФЕСИИ

Трудовият процес е автоматизиран и се ръководи от командни зали. Мпкро-

климатичните условия са неблагоприятни в полимеризационните цехове
поради ниската температура п високата влажност и скорост на въздуха.
Наличието на винилхлорид във въздуха на работните помещения влошава
многократно професионалния риск.
Основни професии са апаратчик и помощник-апаратчик на командна зала,
на контактни пещи, на ректификационни котли и др. Понеже процесите са
автоматизирани, те работят на всички работни места.
Работниците по очиска на апаратите (и особено на котлите) са най-застра-
шени от въздействието на химическите вредности и най-вече от силно то­
ксичните винилхлорид и вимилденхлорид. В това отношение в по-слаба
степен е професионалният риск за апаратчика и помощник-апаратчпка.
Апаратчиците на складове са най-вече застрашени от заливания с киселини
и основи. Лаборантките, които контролират аналитично технологичния
режим, са подложени иа въздействието на всички токсични вещества. Такъв,
но в по-слаба степен е и професионалният риск за спомагателните работ­
ници, извършващи поддържането и ремонта на цялото технологично, елек­
трическо и КПП-оборудване. Опаковчиците са изложени само на въздей­
ствието иа поливинилхлоридния прах.

З А Б О Л Е В А Е М О С Т И ТРАВ.МЛТИЗЪ.М

Общата заболеваемост е в границите на средните показатели. На първо

място са простудните заболявания, след което следват неврологичните н
производственият травматизъм ( М . Носко). Най-голям риск има от остри
отравяния с хлор. Много опасни са обаче евентуалните хронични отравяния
от винилхлорид ( М . Спасовски, М . Ниско, К . П е р н о в ) .
Винилхлоридът има слаба остра токсичност, протичаща като лека нар­
коза.
Хроничното действие на винилхлорида може да се прояви при концен­
трации още от 30 мг/м 3 . Описана е т. нар. випилхлоридна болест или «про­
фесионална остеолиза». Винилхлоридът предизвиква спастична ангионев-
роза. Вследствие на смутеното кръвоснабдяване на първо място в крайни­
ците настъпват дистрофичпи промени в костите и к о ж а т а — акроостеопо-
роза и склеродермия. Уврежда се чернодробната функция. Увеличават с е
черният дроб и далакът. В белите дробове се развива колагепоза, а в черния
дроб.— перипортална фиброза.
Описани са следните синдроми: I) наркотичен; 2) неврастеиен; 3) хепато-
тропен с хепатомегалия и сплепомегалия; 4) синдром на Рейно; 5) остоео-
пороза; 6) склеродермични кожни промени и хипофункция иа щитовидната
жлеза; 7) развитие иа ангиосарком в горния дроб и др. органи.
Х и г и е н н и мероприятия. Поради канцерогенното и мутагенното действие
на винилхлорида основното хигиенно изискване е понижаване на концен­
трациите му във въздуха на работните помещения до (0,06мг/м 3 , М . Иос-
асо). За тази цел трябва да се поддържа в пълна изправност хереметиза-

238
цията на цялото оборудване-— апаратура, тръбопроводи н пр. Н а местата,,
където се вземат проби и правят измервания, е необходимо устройство на
местна смукателна инсталация, необходимо е да се работи винаги с маски,
ръкавици и очила. Почистването на реакторните котли и на другата апара­
тура трябва да става най-малко от 2 работника, снабдени с кислородни апа­
рати. Преди това е необходимо апаратурата да бъде добре изпразнена, про­
мита, проветрена и охладена под 30 С.
Работниците трябва да бъдат преглеждани най-малко 2 пъти годишно от
невролози, интернисти, дерматолози и токсиколози, като се правят и след­
ните параклинични изследвания: рентгенова графня на пръстите, капиляро-
скопия, студова проба, Е К Г и Е Е Г , С Г Е П Т , гама Г Т П .
Свободен винилхлорид може да се намери в минимални количества в из­
делия. направени от поливинилхлоридна смола. Поради това за хранителен
амбалаж, битови тръбопроводи и детски играчки не трябва да се употребява
поливинилхлоридна смола.
Въздухът в работните помещения, изделията, изготвени от поливинил­
хлорид, хранителни продукти в опаковки от винилхлорид трябва да бъдат
системно контролирани за наличие на винилхлорид в т я х .
Работещите при производството на поливинилхлоридна смола ползуват
намален работен ден и допълнителен отпуск.

П Р О И З В О Д С Т В О НА П О Л И Е Т И Л Е Н

Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕС

Полиетилеиът сс получава посредством полимеризация па етилена при ниско или в и с о к о

налягане.
Етиленът се синтезира от бензии.
Производството на полиетилен при в и с о к о налягане е екзотермичен процес, които се
извършва при налягане от 20Ü0 атмосфери и температура 300° С в присъствието на ката­
лизатори — о р г а н и ч н и нрекиси. П о л у ч е н и я т полиетилен се оцветява, г р а н у л и р а и па­
кетира.
Производството на полиетилен при н и с к о налягане преминава 4 основни фази: синтеза
на метало-оргаиичния катализатор и приготвяне на работния разтвор; полимеризация
на етилена; о т м и в к а на полиетилена от катализатора; изсушаване, гранулиране и паке­
тиране. Полимеризацията се извършва при налягане 2 — 3 атм., температура 70—80 9 С
в присъствието на катализатора — двуетилалуминий и титанов тетрахлорид.

УСЛОВИЯ Н А Т Р У Д

.Микроклиматът па повечето от работните места е в зависимост от атмосфер­

ните условия, поради това, че апаратурата е на открито. В закритите поме­
щения (командни зали) при подготовката на нинциаторните разтвори, при
матричните ножове и ситата микроклиматът е в зоната на комфорта, с изклю­
чение на помещението за гранулиране, където е прегряващ.
Ш у м ъ т в компресорното отделение е значителен и достига до 100 dB. На­
лице са и вибрации с широка амплитуда.
Химически вредности са етиленът, бензинът, етил хлоридът, етилброми-
дът, метиловият алкохол, етилалуминневият хлорид (сесквихлорид), цикло-
хексанът и др. Етиленът, бензинът и метиловият алкохол се намират във
въздуха на работните места в концентрации от 1 до 10 пъти над нормата.
Запрашеността е често над нормата и достига до 86 мг/м 3 . Най-често пра­
хът е от полиетилен или от шлам, съдържащ натриев хлорид, натриев бро-

239
 м е д и н е р е а г и р а щ алуминий. З а п р а ш е н о с т м о г а т д а причинят органичните
прекиси и боите.
Т р у д о в и я т пропее в п о -г о ля м ат а си ч а с т с е и з в ъ р ш в а на о т к р и т о . П р о и з ­
в о д с т в е н и т е процеси са взривоопасни и п о ж а р о о п а с н и и с ц е л з а огранича­
ване на в з р и в н а т а в ъ л н а а п а р а т у р а т а и р е а к т о р и т е с а р а з п о л о ж е н и в с г р а д и
б е з стени. И з к л ю ч е н и е п р а в я т к о м а н д н и т е зали, г р а н у л а ц и я т а и о п а к о в ъ ч ­
ните п о м е щ е н и я .
З а б о л е в а е м о с т т а с в р ем ен н а н е т р у д о с п о с о б н о с т е в границите на ниските
п о к а з а т е л и - О с т р и о т р а в я н и я с а в ъ з м о ж н и с а м о при аварийни случаи о т
етилен, м е т и л о в а л к о х о л и бензин. С ъ щ е с т в у в а по-голяма о п а с н о с т о т х р о ­
нични о т р а в я н и я с етилен, бензин и д р у г и в ъ г л е в о д о р о д и и о т органични
прекиси.
П а й - х а р а к т е р н о з а хронично о т р а в я н е с е т и л е н (и п р о и з в о д н и т е ненаси-
тени в ъ г л е в о д о р о д и от н е г о в и я ред) е п р и ч и н я в а н е т о н а своеобразен синдром
п а т о к с и ч н а в а з о п а т и я , п р о т и ч а щ а с и з р а з е н и ангиоспастичнп я в л е н и я от
ц е н т р а л е н и о т периферен п р о и з х о д .

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Т е х н о л о г и ч н и я т процес е н а п ъ л н о а в т о м а т и з и р а н и н а й - г л а в н о т о и з и с к в а н е
е д а не се н а р у ш а в а , д а се с п а з в а най-строго. В з а к р и т и т е п о м е щ е н и я т р я б в а
д а има пе с а м о о б щ о о б м е н н а , но и л о к а л н а в е н т и л а ц и я н а р а б о т н и т е м е с т а ,
където има в и с о к а з а г а з о в а н о с т и з а п р а ш е н о с т — при с л а г а н е н а боите, при
г р а н у л и р а н е т о и при п ъ л н а ч н и т е м а ш и н и , при с ме с ит е л нит е у с т р о й с т в а ,
н а д п р и е м н и т е ф у н и и з а с а ж д и и пр. З а и з б я г в а н е н а в з р и в н и к о н ц е н т р а ц и и
о т етилен е необходимо д а с е о с и г у р и постоянен к о н т р о л н а в ъ з д у ш н а т а
с р е д а . Особено е о п а с н о р а з л и в а н е т о п а к а т а л и з а т о р и , което м о ж е д а д о в е д е
д о и з г а р я н е па р а б о т н и ц и т е и д о п о ж а р в цеховете.
В с и ч к и р а б о т н и ц и т р я б в а д а б ъ д а т с н а б д е н и с п р о т и в о г а з тип «А» и пред­
пазни к а с к и п а г л а в а т а .
Р а б о т н и ц и т е т р я б в а д а б ъ д а т п р е г л е ж д а н и един път в г о д и н а т а о т н е в р о ­
лог, терапевт и токсиколог с едновременни параклинични изследвания.

ПРОИЗВОДСТВО НЛ ПОЛИСТИРОЛ

ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС

Полистиролът се получава от стирол. Последният се си н т ези р а от е т и л б е н з о л , к о й т о се

дехидратира в присъствието на к а т а л и з а т о р и — ж е лезен окис, хромов о к и с и к а л и е в
окис, мри т е м п е р а т у р а 560—610° С и н а л я г а н е от 1 до 4 атм. С л е д това посредством р е к ­
т и ф и к а ц и я се получава с т и р о л .
П о л и м е р и з а ц и я т а на с ти р о л а се и з в ъ р ш в а по с у с п е н з и о н н и я метод и в к л ю ч в а с л е д н и т е
фази: 1) приготвяне на водна с у с п е н з и я от к а л ц и е в фосфат, к а л ц и е в д в у х л о р и д и п о в ъ р х ­
ностно а к т и в н о вещество; 2) п о л и м е р и з а ц и я на с т и р о л а в среда о т водна с у с п е н з и я в
присъствие на к а т а л и з а т о р и — бензоилов п р е н и е и третичен бутилпербензоат; 3) подки­
селяване на полимернат а с у с п е н з и я със с о л н а к и с е л и н а ; 4) ц ен т р о фу г и р ан е и с у ш е н е ,
5) добавяне на с т а б и л и з а т о р и и б а г р и л а ; 6) х о м о г е н и з и р а н е и г р а н у л и р а н е ; 7) разтег­
л я не , пакетиране и е к с п е д и р а н е на п о л и с т и р о л а .
Полистиролната пластмаса се п о л у ч а в а , к а т о към п р е с - п р а х а се п р и б а в я т п ъ л н и т е л и ,
пластификатори, бои, които се смесват и т о п к о в а м е л н и ц а и се х о м о г е н и з и р а т на ф р а к ­
ционни валци при т е м п е р а т у р а 80—120° С. И з д е л и я о г п о л н с т и р о л о в а п л а с т м а с а се по­
л у ч а в а т посредством леене под н а л я г а н е (шприцоване) или чрез шпековане. А к о към
пластмасата се п р и б а в я т п р а х о о б р а з у в а т е л и — а з о и з о б у т и р о н и т р и л , азобензол и д р . г
се п о л у ч а в а т п о р о п л а с т и ( с т и р о п р ) .
УСЛОВИЯ HA ТРУД

Микроклиматът при откритите цехове зависи от атмосферните условия, а в

закритите е в зоната на комфорта.
Шумът при компресорите достига д о 100 d B . Т у к и вибрациите са значи­
телни.
Запрашеността е най-висока при смесителите, при гранулирането и паке­
тирането и достига д о 4 3 мг/м 3 .
Химически вредности са; етилбензол, бензол, стирол, алуминиев хлорид,
хромов окис, стабилизатори и порообразуватели — азоизобутиронитрил.
Концентрациите от етилбензол, бензол и стирол, от порообразувателите
често надвишават П Д К .
Трудовият процес е автоматизиран, като само в някои отделения се из­
ползува ръчен т р у д — при смесителите и при пакетирането. Производстве­
ният процес с е извършва както в открити многоетажни сгради, в които са
разположени резервоари, реактори, колони, помпи и д р . , така и в закрити
помещения — командни зали, компресори, гранулатори и д р .
Заболеваемостта с временна нетрудоспособност е в границите на средните
показатели.
Остри отравяния могат д а станат само при аварийни случаи. Най-опасен
в това отношение е порообразувателят азоизобутиронитрил, който с е раз­
пада на циановодород и на нитрилни съединения. Отравянията протичат с
главоболие, гадене, лесна уморяемост, смущение в равновесието, з а д у х ,
гърчове и з а г у б а на съзнанието.
Хронични отравяния могат да причинят най-вече бензолът и стиролът.
Токсичното действие на последния е подобно на бензола, само че действието
му вър х у нервната система и кръвотворния апарат е по-слабо, а дразнещото
дейст ви е в ъ рх у кожата и лигавиците е по-силно изразено. Описана е стиро-
л о в а болест, протичаща с \ пори го главоболие, виене на свит. гадене, без-
апетитпе, анемия, иевр<:сте1 e;i синдром ( М . С / и и о в с к и , Л . Б а й н о в а . I I . К о ­
с т о в) .

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Н е о б х о д и м о е д а се осигури общообменна вентилация в закритите помеще­

ния и л о к а л н а — при смесителите, гранулирането и в пълначното отделе­
ние.
Профилактични прегледи на работниците трябва д а се извършват е ж е ­
годно с участие на невролози, дерматолози, интернисти и токсиколози, като
с е правят успоредно параклиничии изследвания иа кръвна картина, черно­
дробни проби и урина. В последната трябва д а с е определя метаболитът на
с т и р о л а — бадемова киселина. В урината не трябва да има повече от 78 мг л
бадемова киселина.

П Р О И З В О Д С Т В О ИЛ П О Л И Е С Т Е Р Н И СМОЛИ.
ВЛА КЛА И ПЛАСТМАСИ

ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС
Н е н а с и т е н и т е полиестерни смоли с е получават чрез термична иолиестерификаци* ии
не наситен и д и к а р б о н о н и киселини - - м а л е и н о в а , фумарова и д р . , с двувалеитни алко_
х о л и . П о л у ч е н и я т п р о д у к т с е с в ъ р з в а посредством процеса п о л и к о н д е н з а ц и я с димстнл_

241
»6 Хигиена из о е н о а и и 01р«<яи и» я р о и м о д с т в о т о
 т е р е ф т а л а т а п р и т е м п е р а т у р а 180—340° С. К а т о т о п л о н о с и т е л се и з п о л з у в а д и в а п и л .
Получената смола след това бива гранулирана и опакована.
П о л у ч а в а н е т о па п о л и е с т е р н и т е в л а к н а с т а в а в 4 е т а п а — п ъ л н е н е на б у н к е р и т е с
п о л и м е р а ( п ъ л н а ч п о отделение), р а з т а п я н е на п о л и м е р а ( т о п и л н о отделение), ф о р м о в а н е
на в л а к н а т а посредством н а г н е т я в а н е па р а з т о п е н и я п о л и м е р през о т в ъ р с т и я т а на фи-
л е р н т е ( ф о р м о в ъ ч н о отделение), н а м о т а в а н е на н и ш к и т е в ъ р х у бобините (отделение з а
н а м о т к и ) , п о л у ч а в а н е па р а з л и ч н и в и д о в е п о л и е с т е р н и в л а к н а в п р е д и л е н ц е х .
При производството иа пластмаси, предимно стъклопласти, като с ъ п о л и -
мер до се използува стиролът, а като пълнител — стъклената пата.

УСЛОВИЯ н д ТРУД

Микроклиматът е прегряващ. П р е з зимния период температурата в а р и р а

между 25 и ЗПк С при влажност 3 5 — 7 0 % , а през лятото температурата д о ­
стига до 38 С при влажност до 72 % .
Ш у м ъ т е висок в предилното отделение и достига до 95 d B .
Химическите вредности във въздуха на работните помещения се д ъ л ж а т
па д е с т р у к ц и я т а на полимера. Ацеталдехидът, метанолът и динилът се на­
мират в концентрации под пределно допустимите.
При производството на стъклопласти във въздуха се намират значителни
концентрации от стирол, достигащи до 298 мг м 3 . Зап рашен остта от «стък­
лена вълна» достига до 54 мг м 3 .
Трудовият процес при производството па полиестерни смоли и в л а к н а е
и з ц я л о механизиран и автоматизиран. По-голямата част от апаратурата е
разположена в многоетажни сгради.. Формовъчното отделение се намира в
безпрозоречно помещение.
Производството па стъклопласти е без в с я к а к в а механизация. Поради
големия обем на изготвените изделия (морски катери, покривни елементи
и др.) л о к а л н а т а вентилация не е ефикасна. Ч а с т от работните операции с е
извършват на открито.
Заболеваемостта с временна нетрудоспособност е в границите на средните
показатели. Н а б л ю д а в а се увеличение на простудните заболявания и на
неврозите. У известен процент от работниците в урината се намериха над­
нормени количества от формалдехид — метаболит на метанола, и от фенол—
метаболит на дивенила. Т о в а показва, че въпреки ниските концентрации от
метапол и динол във въздух поради кумулативното им действие е възможна
появата на хронични о т р а в я н и я с тези вещества.
Заболеваемостта на работниците в производството иа стъклопласти е в
границите па високите показатели. Съществува опасност от хронично отра­
в я н е със стирол. В урината на работници са намерени наднормени количе­
ства бадемова и фенилгликоксалова киселина (метаболит н а стирола), сти­
гащи до 5 пъти пад нормата. Установява се корелационна зависимост между
концентрациите на стирола във въздуха и количеството на бадемовата
к и с е л и н а в урината. П р а х ъ т от «стъклената вълна» дразни лигавиците и
м о ж е да причини пневмосклероза.
П р о у ч в а н и я в ъ р х у трудовохигиенните условия и заболеваемостта на ра­
ботещите с полиестери у нас са правили AI. Спасовски, В. Христева, Н. Гин-
чсба. И . Вснчсв и Е . Газдсе.

242
 ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Необходимо е д а се спазва най-строго технологичният режим при произ­

водството на смоли и в л а к н а . Т р я б в а да се механизира производството па
стъклопласти. Необходимо е о с и г у р я в а н е на общообменна и л о к а л н а вен­
т и л а ц и я за п о н и ж а в а н е на концентрациите на стирола до нормата.
Н а л а г а се о с и г у р я в а н е с противогазови маски и комбинезони от плътен
док за работниците.
Л а се и з в ъ р ш в а т профилактични прегледи 2 пъти годишно с участие иа
невролози, дерматолози и токсиколози и параклинични изследвания. Д а се
определя метаиол и фенол в урината.

ПРОИЗВОДСТВО ИА ПОЛИУРЕТАНОВИ СМОЛИ И ПЛАСТМАСИ

ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС

Н о л и у р е т а н о в и т е смоли са п р о д у к т иа с т е п е н н а п о л и м е р и з а ц и я на полиизоцнанати, на­

ричани още <'дссм0дури» с м н о г о в а л е н т и и а л к о х о л и (десмофени). Наи-често за и з х о д н и
с у р о в и н и с е и з п о л з у в а т х е к с а м е т и л е н д и и з о ц и а н а т или т о л у и л е н д и и з о ц и а п а т и 1,4 бутан-
д и о л . При този п р о ц е с протичат с л е д н и т е реакции: а) с т ъ п а л н а полимеризация м е ж д у
а л к о х о л а н и з о п и а н а т а ; б) р е а к ц и я на о б р а з у в а н е на газа; в) о м р е ж в а н е . Иолимериза-
цията се п р о в е ж д а при к и п е н е в р а з т в о р сл х л о р б е и з о л и д и х л о р б е н з о л . Полученият
п о л и м е р п р е д с т а в л я в а б я л а аморфна м а с а .
Н о р о п л а с т и могат да се п о л у ч а т от п о л и у р е т а н о в и т е смоли чрез прибавяне па порооб-
р а з у в а т е л и ( о б и к н о в е н о третичен амип-триетилси-диамнн т. нар. десморапид). Благода­
р е н и е на п о с л е д н и я започва е к з о т е р м и ч н а р е а к ц и я , т е м п е р а т у р а т а се покачва до 160° С,
а сместа б у р н о н а б ъ б в а . Н а б ъ б н а л а т а материя преминава п р е з о х л а ж д а щ туиел, с л с д
което с е н а р я з в а в ж е л а н и т е размери и се оставя на л а г е р у в а н е .

УСЛОВИЯ Н А Т Р У Д

.Микроклиматът при производството па полиурстановата смола е в зоната

на комфорта. П р и получаване иа порести полиуретани (дунапрен) при екзо­
термичната р е а к ц и я м и к р о к л и м а т ъ т е прегряващ.
Химически вредности са: изоцианат, т р и п и л е н д и а м и п , хлорбеизол и дих­
лорбензол. Във в ъ з д у х а иа работните пемещепия се намират високи кон­
центрации най-вече от изопиапати. П | п екзотермичната реакция вследствие
на д е с т р у к ц и я иа изоинанатите м о ж е д а се отдели и циановодород.
П о р о п л а с т и т е и изделията, изготвели от т я х , са силно запалителни. П р и
п о ж а р и настъпва деструкция иа полиуретаповата смола, вследствие па
което във в ъ з д у х а могат да се отделят смъртонсснп концентрации от изо-
цианати и циановодород.
Трудовият пропее при производството иа полиуретаповп смоли е напълно
автоматизиран. Полуавтоматизиран е процесът при получаване па норо­
пласти. Р ъ ч н и са процесите па приготвяне и смесване на разтворите, наряз­
ването на порестите блокове и транспортирането им. Отрязване на блоко­
вете се извършва от двама работници с тъпка тел, което изисква значително
физическо напрежение.
Заболеваемостта с временна нетрудоспссобност е в границите на средните
показатели. Увеличен е б р о я т н а неврозите и на з а б о л я в а н и я т а па диха­
телните нътиша — хронични и спастичпи бронхити, бронхиална астма.
Наблюдава се (по-често при работниците, употребяващи алкохол) засягане

243
и иа чернодробната функция. И м а реална опасност от остри и хронични
отравяния с изоцианати. Т е имат силно а л е р г и з и р а щ о и дразн ещо действие.
Предизвикват астмоподобни з а б о т я в а н и я . често у с л о ж н я в а щ и се с хронични
поражения на белите дробове. Подобно е и действието на т р и е т и л а м и и а ,
като по-силно изразена е алергията. В урината и кръвта на работниците с е
намират значителни концентрации от изоцианати.
Проучванията в ъ р х у трудово-хигиеините условия и заболеваемостта н а
работещите при производството на пороиласти са правили М . Спасовски,
В . Христова, Cm. Коцсв. Л . Гайдарджиева, Е . Коен.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Основното изискване е д а се устрои ефикасна общообменна вентилация в ъ в

всички работни помещения и местна смукателна — при приготвяне иа р а з ­
творите, при смесване на суровините и впръскването им в дюзите. Необ­
ходимо е д а се механизират процесите з а н а р я з в а н е и пренасяне на порестите
блокове.
Работниците трябва д а бъдат снабдени с универсален противогаз, комби­
незони от плътен док и р ъ к а в и ц и .
Ежегодно трябва д а се извършва профилактичен преглед на работниците
с участието на интернисти, невролози, дерматолози и токсиколози с п а р а ­
лелни иараклпнични изследвания иа черния дроб, белите дробове и за алер­
гично състояние.

ПРОИЗВОДСТВО НА ЕПОКСИДНА СМОЛА

Т Е X 1 Ю Л О Г И Ч Е Н 11РОЦЕС

Е п о к с и д н а т а с м о л а се п о л у ч а в а п р и п о л и к о и д е н з а ц и я H J с п и х л о р х и д р н н а с д и ф е п и л п р о -
п а н а . П о с л е д н и я т се с и н т е з и р а от ф е н о л и а ц е т о н . В х о д а п а т е х н о л о г и ч н и я п р о ц е с с е
и к л ю ч з ^ т о щ е т о л у о л , с я р н а к и с е л и н а и н а т р и е в а о с н о в а . П р и б а в я н е т о на д и б у т н л -
ф т а л а т или с т и р о л о б у с л а в я п о л у ч а в а н е т о на две р а з л и ч н и м а р к и : ЛП-1 и Л П - 2 . З а в т в ъ р ­
д и т е л и се и з п о л з у в а т п р е д и м н о а л и ф а т и ч н и а м и н и — е т и л е н д и а м и н , т р и е т и л е н д и а м и н
и др.

УСЛОВИЯ ПА Т Р У Д

Микроклиматът е в зоната на комфорта.

Химическите вредности — епихлорхидрииът, стиролът, д и б у т и л ф т а л а т ъ т ,
толуолът, ацетонът и с я р н а т а киселина се намират в наднормени концен­
трации.
Трудовият процес е автоматизиран ири производството иа епоксидната
смола. При приложениего ни епоксидната смола за з а л и в а н е на р а з л и ч н и
изделия повечето ог процесите са ръчни, което увеличава непосредствения
контакт на силно алергизиращите амини с к о ж а т а .
Заболеваемостта с временна нетрудоспособност е в границите н а средните
показатели. Увеличени са з а б о л я в а н и я т а на нервната с и с т е м а — а с т е н о -
вегегативен синдром, на дихателните пътища и стомашно-чревния т р а к т .
Вследствие иа алергизиращого действие на амините и втвърдителите при
голям брой работници се наблюдават алергични дерматити и екземи. Уста-

244
повяват се промени в детоксичната и нротеиносинтезпращата функция на
черния д р о б . Количествата на фенол и амоняк в урината са увеличени ( Ж . М и -
гпушсва, М . Спсковски).

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Всички операции, свързани със загряването на смолата, размерването на

втвърдителите, смесването им, обработването на изделията, е необходимо
д а с е извършват при ефикасна общообменна и местна смукателна вентила­
ция. Работните места трябва д а се почистват много добре след работа. При
замърсяване на работните места и кожата на работниците с втвърдител е
необходимо измиване с метилкетон.
Ма работниците трябва да се осигурят: комбинезон от плътен док, пре­
стилка, кепе и ръкавици. Н е о б х о д и м о е д а има отделни шкафчета за работ­
ното и личното облекло. З а д ъ л ж и т е л н о е ежедневното изкъпване.
Н а работа с епоксидни смоли не трябва д а се допускат работници с алер­
гични, кожни и белодробни заболявания.
При предварителните и периодичните прегледи трябва да участвуват
дерматолози, невролози и токсиколози с успоредни параклиннчни изслед­
вания и тестуване за алергично действие.

ПРОИЗВОДСТВО ИЛ ФЕИОЛФОРМАЛДЕХИДНП с м о л и

ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС

Ф е н о л ф о р м а л д е х и д п и т е смоли се п о л у ч а в а т при п о л н к о н д е н з а ц и я на фенола с формал-

д е х н д а в присъствието на кисели или а л к а л н и катализатори — солна киселина, амоняк
и др. Т е х н о л о г и ч н и я т п р о ц е с включва с л е д н и т е операции: подготовка на и з х о д н и я мате­
риал и з а р е ж д а н е на реактора; варене на смолата при нисока температура (конденза­
ция); о б е з в о д н я в а н е и с у ш е н е на смолата под в а к у у м ; и з л и в а н е и очистване на смолата;
с м и л а н е и п а к е т и р а н е на смолата ( п р е с п р а х ) .
З а п о л у ч а в а н е на пластмаси към преспра.ча се прибавят различни пълнители, стабили­
з а т о р и , бои в з а в и с и м о с т от и з д е л и е т о , което трябва да се получи.

У С Л О В И Я ИЛ Т Р У Д

Микроклиматът е прегрявай! при стопяване на 4с'10ла и при сарене па смо­

лата. При д р у г и т е процеси е в зоната на комфорта.
Запрашеността е д о 4 пъти над нормата при очистване, смилаке и пакети­
ране на смолата и при шлайфане на готовите изделия.
Химически вредности са фенолът и формалдехидът, които понякога до­
стигат д о 3 — 4 пъти пад П Д К .
Трудовият процес е механизиран с изключение на п о д ю ю в к а т а па из­
ходния материал и пакетирането на смолата.
Заболеваемостта с временна нетрудоспособност е и границите иа спсскитс
показатели. Тя с е обуславя от хроничното токсично действие па фенола
и 4 о р м а л д с х и д а , тъй като опасност за остри отравяния няма. У г е л и ч е п
е броят на хроничните заболявания на дихателните п ъ т и щ а - хгоипчпп
фарпигити, бронхити, и на стомашно-чревния тракт — хронични к с т р и т и .
Чести са заболяванията на нервната система — неврози на к о ж а т а - - д е р -
матити и екземи. В кръвта и урината иа работниците с е намират наднормени
количества от фенол и формалдехид (М.Спасовски, Т. Иванов).
245
ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Необходимо е д а се устрои ефикасна общообменна и местна смукателна вен­

тилация в складовете за суровините, при топенето на фенола, при реакто­
рите, при мелниците, трошачките, смесителите, валиите и в опаковъчното
отделение.
Работещите прн с ъ х р а н я в а н е , т р а н с п о р т и р а н е н подготовка па с у р о в и н и т е
трябва д а бъдат снабдени със специално работно облекло, гумени ботуши
п ръкавици, защитни очила, импрегниран комбинезон или престилка и с
аварийни противогази — тип Л или тип Б .
Профилактични прегледи т р я б в а д а се из въ ршв ат ежегодно от интернисти,
дерматолози и невролози, п а р а л е л н о с параклнннчнн изследвания — те-
стуване за алергия спрямо фенол и формалдехид и определяне на послед­
ните в урината (у нас Н Д К за формалдехид а у р и н а т а — 10 мг/л, а з а фе­
нола — 20Ü гамп на л и т ъ р ) .

ПРОИЗВОДСТВО НА КЛРБЛМИДФОРМАЛДЕХИДНИ СМОЛИ

ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС

О с н о в н а с у р о в и н а з а п о л у ч а в а н е н а с м о л а т а са: З / 0 , , ф о р м а л н и , к а р б а м и д , у р о т р о п и н ,
оксалова киселина, цинков стсарат и др. Технологията обхваща следните етапи: пригот­
в я н е иа к а р б а м и д - ф о р м а л д е х и д и и я р а з т в о р ; смесване на р а з т в о р а с д р у г и т е с ъ с т а в к и ;
зреене иа м а с а т а ; с у ш е н е ; с м и л а н е ; п р е с я в а н е и о п а к о в а н е .

УСЛОВИЯ НА ТРУД

Микроклиматът при реакторите, при зреене и сушене на смолата е п р е г р я ­

ващ. а при другите процеси — в зоната на комфорта.
Ш у м ъ т е наднормен при смилане и пресяване па смолата.
Химически вредности са: формалдехид, цинков стеарат и метилов а л к о х о л
(който се с ъ д ъ р ж а в 12% във формалдехида). Концентрациите от формал­
дехид достигат до 3 — 4 пъти пад нормата. Особено високи концентрации
от формалдехид се намират прн работа с формалдехндно л е п и л о 1— д о 12 пъти
пад Н Д К - Метаполът е 1—2 пъти пад нормата.
Запрашеността е до 3 пъти пад нормата прн смилането, пресяването п
опаковането па смолата и при шлайфане на изделията.
Заболеваемостта с временната нетрудоспособност е в границите н а ви­
соките показатели е в зависимост от действието на формалдехида в ъ р х у
нервната система п силно дразнещото му действие в ъ р х у л и г а в и ц и т е и ко­
жата. Поради силно алергизиращото действие на формалдехида всред р а -
ботниците се наблюдават у р т и к а р и и , спастпчпп бронхити и б р о н х и а л н а
астма. В урината на работниците се н а м и р а т наднормени количества от ф о р ­
малдехид и неговия метаботит — метиловия а л к о х о л .
Хигиенните мероприятия са к а к т о при фепол-формалдехнднпте с м о л и .
Особено в а ж н о е тестуването па работниците за установяване на свръх­
чувствителност спрямо формалдехида (М.Спасовски, В.Наумов).

246
 ПРОИЗВОДСТВО ИА К А З Е И И О В А С М О Л А

ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС

И з х о д н а с у р о в и н а е млечният к а з с н н . К ъ у него се п р и б а в я т 2 — 3 0 о г л и ц е р и н , диметила-

н а л и н като пластификатор и бон з а оциетяьане. В т е х н о л о г и я т а се различават с л е д н и т е
о п е р а ц и и ; с м и л а н е на казеина; подготовка на галалитната смес; ф о р м о в а н е на плочи,
т р ъ б и и пръчки, д ъ б е н е във вани с 5 0 о разтвор от формалин; с у ш е н е и о п а к о в к а .

УСЛОВИЯ НА Т Р У Д
I
Микроклиматът е п р е г р я в а щ при пластифицирането и формоването иа пласт­
масата.
Запрашеността достига до 10—15 пъти над нормата при смилане на ка­
зеина, при приготвяне н а сместа.
Основна химическа вредност е формалинът, който е над нормата при д ь -
бенето. Формалдехидът се отделя и при механичната обработка на изделия
от тази пластмаса (галалит).
Заболеваемостта се обуславя от токсичното действие на формалдехида.
Хигиенни мероприятия — к а к т о при фенолформалдехидната смола.

ПРОИЗВОДСТВО НА НИТРОЦЕЛУЛОЗНИ ВЛАКНА

ТЕХНОЛОГИЧЕН ИРОЦЕС

И з х о д н а т а с у р о в и н а з а н и т р о ц е л у л о з н и т е влакна е дървесната маса. П о с л е д н а т а се об­

работва със 1 7 — 1 8 % натриева о с н о в а при 21° С в п р о д ъ л ж е н и е на 1 час. М е р с е р и з и р а -
н а т а ц е л у л о з а с е оставя да «старее» от 1 д о 3 дни при 2 5 — 3 0 С. С л е д в а щ и я т процес е
«ксантогенирането#, т. е . о б р а б о т в а н е т о на алкалната ц е л у л о з а със с е р о в ъ г л е р о д в апа­
рати с б ъ р к а щ и у с т р о й с т в а . Ксантогенатната ц е л у л о з а се нарича в и с к о з а . С л е д това т я
се смесва с натриева о с н о в а . Следва процес на «съзряване» на вискозата з а 1—3 дни при
2 0 ° С. Готовата в и с к о з н а с м е с с е и з т е г л я на нишки п р е з тънки отверстия, с л е д което
преминава на п р е д и л н и м а ш и н и . О т т у к постъпва в к о а г у л а ц и н о н о - р е г е н е р а ц и о н н и вани,
в които има 1 3 — 2 5 % натриев х и п о х л о р и т , 7 — 1 3 % с я р н а киселина, цинков сулфат и др.
Следва о б р а б о т к а на влакната — д е с у л ф о р и р а н е , и з б е л в а н е , о м а с л я в а н е , и з с у ш а в а н е и
навиване.

УСЛОВИЯ Н А Т Р У Д

Микроклиматът па много места е п р е г р я в а щ — висока температура и ви­

с о к а влажност.
Шумът достига д о 100 d B при дървоподготовката.
Химически вредности са: серовъглерод, натриева основа и сярна кисе­
л и н а . Освен това във въздуха на работните помещения се откриват често
наднормени концептраипи от хлор, серен двуокис и сероводород.
Заболеваемостта се об ус ла вя от специфичното действие на серовъглерода
и преди всичко па неговата х р о н и ч н а токсичност. Серовъглеродът може д а
предизвика развитието на психози, иолииеврити, артериосклероза, нефро­
склероза, увреждане на ч е р п н я дроб и па панкреаса (диабет).

247
 Х И Г И Е Н Н И .МЕРОПРИЯТИЯ

Основното мероприятие е да с е осигури ефикасна вентилационна система

за намаляване концентрациите от серовъглерод в границите иа Н Д К . Трябва
д а се изгради аспирационна система за ниско засмукване на серовъглерода
и сероводорода в киселинната станция, иад баките-смесители и в командната
зала. Вентилацията за вкарване на чист въздух да се устрои така, че да е
далеч от токсичните газове. Газовете, получени след продухването на от­
падъчни води, да се въвеждат в комина иа завода. Трябва да с е осигурят тех­
нически мероприятия за намаляване на шума при дървоподготовката.
Н а работниците трябва д а с е осигурят специално работно облекло и ава­
рийни противогази.
В това производство ие трябва да с е допускат на работа страдащи от за­
болявания на централната п периферната нервна система, от чернодробни
и бъбречни заболявания и от диабет.
Здравословното състояние на работниците трябва д а се контролира 2 пъти
в годината от интернисти, невролози и токсиколози с успоредни паракли-
нични изследвания па чернодробната и бъбречната функция. Д а с е изследва
серовъглерод в био !о г ''чн • среди..

ПРОИЗВОДСТВО ИА П О Л И А М И Д И И В Л А К Н А

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

С у р о в и н а з а п о л у ч а в а н е на п о л и а м и д н и т е влакна «Капрон», «Иерлон», «Вндлон» е поли-

е-капролактамът, п о л и м е р н з а и н о н е н п р о д у к т на в-канролактама. П о с л е д н и я т се с и н ­
т е з и р а у н а с от ф е н о л . Д н е с с ъ щ е с т в у в а т три т е х н о л о г и ч н и с х е м и з а производство на
п о л и а м и д н и влакна: а) периодичен п р о ц е с з а п о л у ч а в а н е на влакната; б) п е р и о д и ч е н
п р о ц е с за п о л у ч а в а н е на влакната с н е п р е к ъ с н а т п р о ц е с на п о л у ч а в а н е па полимера; в )
н е п р е к ъ с н а т п р о ц е с з а п о л у ч а в а н е на влакната. Т е х н о л о г и ч н и я т п р о ц е с при проиовод-
ствиго на п о л и а м и д н и в л а к н а «Вндлон» е п е р и о д и ч е н , като с а м о п о л у ч а в а н е т о на поли­
мера е по н е п р е к ъ с н а т и я метод. О б х в а т а с л е д н и т е три етапа: а) п о л у ч а в а н е на поли-s-
к а п р о л а к т а м (химически цех); б) ф о р м о в а н е па п о л и а м и д н а т а нишка от стопилка на поли-
t - к а п р о л а к т а м (предилен цех); в) текстилна о б р а б о т к а на формованите влакна (тексти­
лен цех).
П р о и з в о д с т в о т о па п о л и м е р а се осъществява в е д и н к о р п у с на химически цех и включва
с л е д н и т е стадии: а) з а р е ж д а н е на б у н к е р и с канролактам (отделение з а з а р е ж д а н е ) ; б )
р а з т о п я в а н е и ф и л т р и р а н е па е - к а п р о л а к т а м а при т е м п е р а т у р а 9 2 ^ 2 ° С (отделение з а
р а з т о п я в а н е на к а н р о л а к т а м ) , с м е с в а н е с ъ с с т а б и л и з а т о р — оцетна или б е н з о е н а кисе­
л и н а , и а к т и в а т о р — д е с т и л и р а н а вода, смесване с титанов д в у о к и с за п о л у ч а в а н е на
матиран г р а н у л а т ; в) н е п р е к ъ с н а т а п о л и м е р и з а ц и я на филтрираната реакционна с м е с
при 260—270^ С (отделение з а непрекъсната п о л и м е р и з а ц и я ) ; г) м о к р о формоване на
с т о п и л к а т а във в и д на ж и л к и и р я з а н е — п о л у ч а в а н е на г р а н у л а т (отделение л е е н е и
р я з а н е ) ; д) е к с т р а к ц и я на н и с к о м о л е к у л а р н и с ъ е д и н е н и я и н е р е а г и р а л канролактам
(с г о р е щ а вода при т е м п е р а т у р а 9 5 ± 2 0 С) — о т д е л е н и е е к с т р а к ц и я ; е) с у ш е н е на г р а н у ­
лата (температура 109° С).
О с н о в н и т е м а ш и н и и апарати в х и м и ч е с к и я цех са р а з п л а в и т е л и , филтри, смесители,
а п а р а т з а н е п р е к ъ с н а т а п о л и м е р и з а ц и я ( А Н И ) , о х л а д и т е л н и вани за формоване на ж и л ­
ки, резачни м а ш и н и , е к с т р а к т о р и , в а к у у м - б а р а б а н н и с у ш и л к и . Тс са х е р м е т и ч н о затво­
рени, като п р о д у к т ъ т постъпва от един а п а р а т в д р у г но з а к р и т а система от т р ъ б о п р о ­
води, а в п о с л е д н и я с т а д и и — чрез пневмотранспорт, в с р е д а от а з о т (за и з б я г в а н е на
д е с т р у к ц и я и о в л а ж н я в а н е на полимера), г р а н у л а т ъ т се и з п р а щ а в п р е д и л е н ц е х . З а г р я ­
ването иа а п а р а т и т е става с в и с о к о т е м п е р а т у р н и я т о п л о н о с и т е л д и н и л . Т е х н о л о г и ч н и я т
п р о ц е с е а в т о м а т и з и р а н , по в н я к о и о т д е л е н и я се и з п о л з у в а и ръчен т р у д .
Ф о р м о в а н е т о на полиамидната смола — матирана и б л е с т я щ а — съответно з а п р о и з ­
в о д с т в о на т е к с т и л н а и т е х н и ч е с к а коприна се и з в ъ р ш в а в предилен ис.\. Технологич­
н и я т п р о ц е с включва пет етапа:

248
 а) з а р е ж д а н е c п о л и а м и д е н г р а н у л а т б у н к е р и т е н а п р е д и л н н т е м а ш и н и ; б) р а з т о п я в а н е
н а г р а н у л а т а в т о п и л н а т а г л а в а н а м а ш и н и т е ; в) ф о р м о в а н е и а в л а к н о т о — н а г н е т я в а н е
на стопилката посредством дозиращите помпи през ф и л е р н и я комплект и преминаване
н а н о в о ф о р м и р а н о т о в л а к н о в о т д у х в а щ и т е п р е д и л н и ш а х т и ; г) о х л а ж д а н е , о м а с л я в а н е и
о в л а ж н я в а н е н а в л а к н о т о ; д) н а м о т а в а н е на в л а к н о т о н а б о б и н и ( г а л е т и ) .
П р о ц е с и т е н а т о п е н е и ф о р м о в а н е и з и с к в а т н а г р я в а н е на с м о л а т а д о 2 6 0 — 2 7 5 " С а 2°
в атмосфера на а з о т . О п и с а н и я т т е х н о л о г и ч е н пропее е н е п р е к ъ с н а т и а в т о м а т и з и р а н .
П р и т о в а с т р о г о се к о н т р о л и р а и п о д д ъ р ж а п о с т о я н с т в о т о на т е х н о л о г и ч н и т е п а р а м е ­
т р и — п о с т о я н е н х и м и ч е н с ъ с т а в , в и с к о з и т е т н в л а ж н о с т н а п о л и м е р а , р а в н о м е р н о по­
д а в а н е на с т о п и л к а т а u е д н о и с ъ щ о к о л и ч е с т в о з а е д и н и ц а време, п о с т о я н н а т е м п е р а т у р а
и време на н а г р я в а н е , п о с т о я н н о н а л я г а н е на с т о п и л к а т а и а з о т а . П р о ц е с ъ т е автомати­
зиран.
О с н о в н о т о т е х н о л о г и ч н о о б о р у д в а н е н а п р е д и л н и я цех са п р е д и л н н т е м а ш и н и , р а з п о ­
л о ж е н и в б е з п р о з о р е ч и и п о м е щ е н и я в е р т и к а л н о и а 4 е т а ж а , к а т о х о д ъ т на т е х н о л о г и ч е ­
с к и я п р о ц е с е о т г о р е н а д о л у . Н а г р я в а н е т о на т о п и л н а т а г л а в а на м а ш и н и т е е с топлоно­
сител динил.

УСЛОВИЯ ПА ТРУДА
1
М и к р о к л и м а т . П р и получаване на поль.иера и при формоване на полиамид-
ни~е в л а к н а (ПАВ) в химическия и предилния цех условията на труд с е
х а р а к т е р и з и р а т с повишена температура па въздуха и наличие на топлинна
радиация (технологични температури до 275 С). Особено нараства значе­
нието на метеорологичния фактор през летния сезон па годината, когато
температурата в химичсския цех на различни участъци е между 26 и 31 С,
а в предилния — д о 29 С на работните места при топилните глави. През.
зимния период температурите в работните помещения на химическия цех
са от 18 до 23L С, а в предилния — от 16 до 26 С. Високите температури в
химическия цех са отбелязани на работни мсста — при разплавителите,
полимеризаторите, при охладителните вани в момент иа леене, а в предил­
н и я — главно при топилната и формовъчната част па машините (големи по
площ нагрети повърхности). 11 за двата цеха е от значение и разклонената
система от тръбопроводи па д ипилна та нагревателна инсталация, особено
в случаите при недостатъчната им топлоизолация. П о данни иа II. Гинчева
температурата па повърхностите на неизолирани тръби е достигала 105—
210 С, като при изолираните максимално е измерена 75 С.
Ш у м и вибрации. В химическия цех (в отделенията за зареждане, поли-
м е р из ац и я , екстракция), в предилния цех (при обслужване па предилннте
машини), главно в намотъчните отделения, работниците са под въздействието
на д р у г производствен фактор — шум и вибрации. Стойностите па шума на
работните места в посочените отделения (без отделение «намотка») преви­
шават Н Д К с 10 до 15 d B . В намотъчните отделения и при текстилната об­
работка па капроновото влакно по данни па А . Мартинова нивото на шума
с значително над П Д К — 95—104 d B . Аналогични стойности се съобщават
и при производството иа полиамидни влакна «Видлон» (С. Дипчикова). Авто­
р и т е о п р е д е л я т характера иа шума като широколентов, средно- и високо­
честотен. Н а същите работни места са установени и общи вибрации в гра­
ниците на П Д С Х Н .
Токсикохимични вещеешва. При обслужване на оборудването в химиче­
с к и я цех е възможно въздействие на отделящи се химични вещества — прах,
пари и аерозол па капролактам, пари иа динил. Пай-неблагоприятни в
хигиенно отношение са операциите: зареждане па бункери с е-капролактам
(ръчно) — • при тази операция капролактамът попада както във въздуха,
т а к а и в ъ р х у кожата и дрехите на работниците; подаване на с т о п и л к а т а
през дюзите н а апарата за непрекъсната полимеризация в о х л а д и т е л н и т е

249
 нани (при изхода от дюзата иа разтопения ^полимер се отделят във въздуха
иари и аерозол на каиролактам); изпускане па налягането иа полпмериза-
торите; вземане проби за с ъ д ъ р ж а н и е на титапов двуокис в разтопен каиро­
лактам. П о данни на А . М а р т и н о в а концентрациите на капролактама във
в ъ з д у х а па работната среда при извършване иа посочените операции преви­
шават значително П Д К . П о данни па Г . Б о б е в и И .Караджова при произ­
водство па българските полиамидни влакна «Видлон» (експлоатация на за­
вода — 5 години) съдържанието на каиролактам във въздуха на производ­
ствените помещения е около П Д К или я превишава д о един път. При не­
достатъчна херметичност па нагревателната система па апаратите за непре­
късната полпмеризация и па комупикациопните тръбопроводи с циркули­
ращ динил във въздуха иа химическия цех постъпват и иари иа дипил в
коицептрации 2 , 5 — 4 пъти пад П Д К (.1. Маргпмнова) и 1.5—3.5 пъти над
П Д К ( Г . Б о б е в и И .Караджова).
Във в ъ з д у х а иа производствените помещения на предилния цех постъп­
ват също пари и аерозол па каиролактам, като главни източници са топил­
ните глави и формовъчните устройства (при излизане на разтопения поли­
м е р — влакната от филерата). Пай-пеблагонриятни в хигиенно отношение
са операциите: смяна иа филерните комплекти, планов и авариен ремонт
иа топилните части па машините. П о данни па А . М а р т и н о в а па нивото на
топилните глави са определяни концентрации на каиролактам, 10—40 пъти
превишаващи П Д К . При производството па влакна «Видлон» концентрациите
на каиролактам са под П Д К па всички работни места в цеха. Паред с кап­
ролактама поради недостатъчна херметичност на динилната система от
тръбопроводи, обезпечаваща нагряването на топилните глави, във в ъ з д у х а
постъпват и пари иа дипил, чиито коицептрации на нивото н а топилните
глави и формовъчните устройства са около 2 , 5 д о 4 пъти над П Д К [Г.Бобвй
и / / . Караджова; А . М а р т и н о в а ) . Последният стадий намотка на влак­
ната, е най-благоприятен в хигиенно отношение, тъй като в производствените
помещения няма източници на отделяне на посочените вредности. Нали­
чието на каиролактам и дипил във в ъ з д у х а па отделни работни места в ог-
делението за намотаване с е о б у с л а в я от конструкцията на машините и пла-
нировката па предилния цех — възможно е преминаване на химични в е ­
щества, увлечени от в ъ з д у х а по предилиите и обдухващите шахти и ирез
комуникационните връзки м е ж д у етажите. Намерените концентрации обаче
нямат хигиенно значение, защото са определяни само иа работното място
(при излизане иа влакната от обдухващите шахти) и са под П Д К . При тек­
стилната обработка на влакната (изтегляне, крепиране, сновапе, пренамо-
тавапе, сортиране и опаковка) в текстилния цех химичният фактор с ъ щ о
няма хигиенно значение. Само в случаите при горещо изтегляне на влак­
ното във въздуха на работната среда постъпват аерозоли и пари на омасли-
теля* (специфика па технологичния процес — термична обработка при
170 — 1 9 0 С па омасленото капроново влакно с последваща механична об­
работка — / / . М а г н ш п с к а я ) .
Основни професии и т р у д о в процес. При производството па поли-£-кап-
ролактам основните операции п отделенията на химическия цех с е изпъл­
няват от зареждачи иа бункери, анаратчици по разтопяване, апаратчици
по полпмеризация, апаратчици з а екстракция, апаратчици по леене и ря­
зане, апаратчик за сушене, шлосери К П П , шлосери по ремонта, електро­
техници.

* Омаслителите са с р а з л и ч н и фирмени н а з в а н и я и различен качествен с ъ с т а в .

250
 Работата на з а р е ж д а н а иа бункери е със средно натоварване. Той носи
о т складовете палети до бункерите, р а з р я з в а и изсипва 30-килограмови
чували с капролактам. П р и изпълнение на тази операция неблагоприятен
в хигиенно отношение е контактът с прах на капролактам, който постъпва
във въздуха на работната среда, а също попада и в ъ р х у дрехите и откритите
участъци на тялото.
Д р у г а основна професия в химическия цех е апаратчик по полимеризация.
Апаратчикът по полимеризация обслужва 3 а п арата за непрекъсната поли­
меризация (АНП), всеки с по 10—11 секции, разположени на различни
етажни нива, като постоянното работно място е иа работната площадка
на първа секция. Н а б л ю д а в а допълнително командни табла, като контро­
л и р а 30—40 технологични параметра за всеки отделен апарат. Основните
операции, и з п ъ л н я в а ни от апаратчика, са: проверка и зареждане иа Д Н П ,
запълване н а бакмешалките с капролактам — набиране на партида, пускане
на партида от бакмешалките в хоризонталния съд, регулиране на нивото
по секции и подсекции, доставка на филтри от склада до отделните секции
на Л Н П (по различните етажи), вземане на проби за концентрация на ти-
танов двуокис в разтопен капролактам и за процентното с ъ д ъ р ж а н и е па
вода в хоризонталния съд.
Д р у г а основна професия в химическия цех е апаратчик по леене и р я з а н е .
В рамките на работния ден той из пъ лнява редица операции, по-важни от
които са: пускане на машината за леене и поставяне на ж и л к и т е в резател-
ната машина; и з р я з в а н е на б р а к а ; при скъсване на жилките, почистване
на дюзите и поставяне на снопчето отново в резателната машина; наблю­
д е н и е на машините за леене и р я з а н е (главно по целостта на жилките);
почистване на охладителната вана; пълнене на ваната с вода. почистване
на резателните машини.
Трудът к а к т о на апаратчика по полимеризация, т а к а и на апаратчика
по леене и р я з а н е е с л е к о физическо натоварване, със значително зрително
и нервно напрежение, с голям периметър на обслужване. Работата се из­
вършва в право положение. В 8 0 % от работното време те се намират под
въздействието главно на химичните вредности — капролактам и д и н и л .
П о данни от хронометражното наблюдение на М . Спасовски и кал. в около 46 0 0
о т работната смяна апаратчиците отчитат параметри, дават сведения и в
о к о л о 3 4 % от времето обслужват апаратите.
В предилния цех обслужването иа иреднлиите машини на различните
е т а ж и се извършва от н я к о л к о групи работници — зареждачи иа бункери,
поставячи па блокове и помпи, иредачи, намотвачи, помощнини-контро-
л ь о р и на метричен номер, работници в работилници за филери, работници
в работилница за почистване па помпите. П о характера иа работата, в цеха
непрекъснато се намират предачите и намотавачнте, които в най-голяма
степен са изложени па въздействието иа разгледаните по-горе неблагоприятни
фактори на работната среда. О т хигиенна гледна точка зарежданите на бун­
кери работят при иай-благоприятпи условия. П а работното им място (от­
деления з а зареждане) няма постъпване па химични вредности и прах, шумът
е в границите на допустимите порми. Процесът е напълно автоматизиран
и протича в з а к р и т а система.
Предачът извършва работа, свързана с обслужването на една машина
в отделенията за формоване на влакната. Основните технологични опера-
пип, изпълнявани от предача. са: наблюдаване на процеса па формоване
на влакната от една предилна машина, отстраняване на смолата, изтекла
около филера, смяна на филерен комплект, с м я н а на дозиращи помпи и
блокове и напорни помпи (при запушване) — при тези операции иредва-

251
 рително се спира даденото предилио място и се източва смолата от чашата!-
след смяна на филерния комплект — запридапе от новопоставения; при
скъсване на нишки — почистване на филерата и запридапе; разглобяване
и предаване иа сменения филерен комплект в работилницата за ф и л е р и ;
регулиране на подаването на разтопената смола на филерния комплект
в съответствие с данните от проведените анализи. Изброените операции
изискват визуално наблюдение иа самия процес на формоване както по
показателите иа контролно-измервателните уреди, така и непосредствено
при топилно-формовъчната част на машината. Предачите нямат фиксирано
работно място. При изпълнение на посочените операции те са под въздей­
ствието па химични вредности, висока температура, лъчиста топлина, шум..
По наши данни непосредствено в цеха предачът се намира около 8 9 % о т
работното време (7 часа), а в зоната на отделяне на веществата — от 42 д о
5 4 % от работното време. И з п ъ л н я в а н а т а от предачите работа е св ързан а с
напрежение на вниманието и зрението (диаметър на нишката — 0,1—0,3 мм),
през значителна част от работното време — средно 47—67%. Работата иа
предача съгласно санитарните норми се отнася към категорията «работа
със средна тежест», тъй като се и з п ъ л н я в а в право положение и е свързана
с постоянно движение и пренасяне на неголеми тежести.
Намотъчната част на предилната машина се обслужва от намотвачи (втора
основна професия). Т руд овият процес включва редица операции, но хигиенно
значение имат само три от т я х , изпълнявани на работното място непосред­
ствено под обдухващата шахта, при излизане на нишките; ликвидиране п а
предилио или намотъчно скъсване с начално намотаване на шпулите: с в а л я н е
на пълна галета и заменянето й с нова, с в а л я н е на намотаното влакно о т
ф р и к ц и о н н и я в а л , контролиране иа омасляващото устройство. Тези о п е р а ­
ции се и з п ъ л н я в а т по фронта на машината. Н а работните места е възможно
постъпване на химични вещества от формовъчно отделение, увлечени о т
обдухващия въздух на шахтите. В тези условия работникът е а н г а ж и р а н
средно 3 7 — 4 9 % от цялото работно време. Работата на намотвачите се и з ­
вършва в право положение с непрекъснато движение по д ъ л ж и н а т а на м а ­
шината и изисква продължително напрежение на вниманието и зрението!
(наблюдаване непрекъснатостта на нишки с диаметър 0.1—0,3 мм), комбини­
рано с въздействието на шум (превишаващ П Д Н ) и вибрации. Трудът н а
намотвачите също е със средно физическо натоварване. Професионално
работниците, заети при текстилната обработка на влакната, не се о т л и ч а в а т
от тези в текстилната промишленост. И з п ъ л н я в а т аналогични операции ( в ж .
раздел «Текстилна промишленост»).

ЗАБОЛЕВЛЕЛЮСТ

Разгледаните по-горе фактори иа работната среда представляват потен­

циална опасност за здравето на работещите в производството на ПАВ. Л . М а р ­
тинови и /У. М а г н и т с к а я , изучавайки заболеваемостта с временна н е т р у д о ­
способност в големи многотонажни производства на П А В за период от 3
до 5 години, намират нарастване на показателите иа общата заболеваемост
и за трите основни цеха в сравнение с други предприятия. Паи-голям е б и л
относителният д я л на следните заболявания: болести на дихателната система,
неврози, болести на стомаха, болести н а женските полови органи, болести
на к о ж а т а .
П о данни иа М.Спасовски и кол. заболеваемостта с временна заг уба
н а трудоспособността на работниците от химическия цех на произ-
 водство на П А В «Видлон» по интензивни показатели е била удовлетвори­
телна, а заболеваемостта на работниците от предилния цех — висока.
Анализът по нозологични единици е пок а з ал увеличение на простудните,
стомашно-чревните и кожните заболявания, а също т а к а и на усложненията
на бременността у работничките от предилния цех.
Изследванията на повечето автори (Г. Елизаров, Л . Антонова и съавт.,
А . Баширов, Г . Лимонова, В . Анатовская. Л . Хижнякова и съавт., Ю. Пе-
cnipbiu) са провеждани на работници с трудов с т а ж до 10 години (5—10 го­
дини) в производството на ПАВ, с експозиция на каиролактам и динил в
най-често срещани концентрации съответно 1 0 - 90 мг/м 3 и 1—60 мг/м 3 , в
условията на неблагоприятен микроклимат — 28—34 с С, и шум — 5—8 d B
над П Д С Х Н . Б и л и са установени отклонения в здравословното състояние,
които авторите определя г като ранни симптоми на въздействие. И з п ъ к в а т
па преден план субективните о п л а к в а н и я . Описани са оплаквания от диспеп-
тичен характер, загуба на тегло, нарушения от страна на нервната система,
дразнене н а гърлото, сухост в носоглътката, чувство на дразнене на л а ­
ринкса, кашлица, чести кръвотечения от носа, склонност към заболяване
от остри катари на Г Д П . О п л а к в а н и я т а от сгряна на Г Д П са наблюдавани
най-често у работници с неголям трудов с т а ж при работа в среда с постъп­
ване на аерозол на к а и р о л а к т а м .
При обективното изследване н а работниците от химически и предилен
цех е установена най-често патологична симптоматика от страна на Ц Н С -
астеничеи синдром, с ъ п р о в о ж д а щ се с колебания на артериалното н а л я г а н е
(Л. Антонова и съавт., А . Баширов, В. Анатовская, Ю. Пест р и й , Т . Иванова
и съавт.). У повечето от наблюдаваните работници черният дроб е бил бо­
лезнен, увеличен или уплътнен. С ъ щ и т е автори в повечето случаи реги­
стрират и нарушения на белтъчната, детоксичпата, пигментната и въгле­
хидратната ф у н к ц и я на черния дроб {А. Баширов, Л . Хижнякова, / / . Ро-
стомбскова). Наблюдавани са леки отклонения и от страна н а бъбречната
ф у н к ц и я . А . Баширов, Ю. Пестрмй съобщават за ЕКГ-изменения, свидетел-
с т в у в а щ и по т я х н о мнение за понижена функционална способност на мио­
карда. Намерени са и нарушения от страна на стомашно-чревния т р а к т
променена секреторна функция на стомаха, хронични гастрити с повишена
киселинност, много рядко — с понижена или а х и л и я , язвена болест на два­
надесетопръстника ( А . Баширов). Наблюдавани са и случаи на анемия у
работници с продължителност на трудовия с т а ж 3—10 години {Л. Антонова,
Л . Хижнякова, И. Росгпомбекова). От страна на дихателната система се
съобщава за ринопатии и бронхити {А. Водозская. Г . Елизаров, / / . Ростом-
бекова, Т . Иванова и съавт., Г. tlohensee). Регистрирани са случаи и на брон­
хиална астма. Освен това Т . Иванова и съавтори установяват у работници
с по-продължителен контакт с каиролактам (15—20 години) алергични за­
б о л я ва н и я на стомашно-чревния тракт. У повечето работници са установени
дерматити, локализирани главно в областта на откритите части на тялото.
У работничките от химическите и предилните цехове за капронови изделия
е намерено достоверно повишаване на гинекологичната заболеваемост (на­
рушение на менструалния цикъл — понижена ов ари алн а функция) и уве­
личаване броя на случаите с патологична бременност и патологично р а ж ­
дане (Л. и съавт.; 3 . Хаджиева. А . М а р т и н о в а и съавт., Р . Ж « -
келадзе и съавт , Р . Манджгаладзе и съавт.).
Аналогични отклонения в здравословното състояние намират М . Спа-
совски и съавтори при изследване на работници от производството па П А В
«Видлон», където съдържанието на капролактама е било в границите на П Д К ,
а на динила е превишавало П Д К 1,5—3,5 пъти. Т р у д о в и я т с т а ж па 76"о
 о т и з с л е д в а н и т е е б и л о т 3 д о 5 години. А в т о р и т е у с т а н о в я в а т у 12,5% о т
н а б л ю д а в а н и т е р а б о т н и ц и о т х и м и ч н и я и и р е д и л н и я ц е х стомашно-чревен
с и н д р о м , у 4 , 5 % — ч е р н о д р о б е н и сърдечно-съдов, у 3 0 % — н е в р о т и ч н и
и вегетативни синдроми, у 47,5% — х и п о х о р м о н а л е н синдром. Т е н а м и р а т
изразена корелация между продължителността на трудовия стаж и увреж­
данията на Ц Н С и между продължителността на трудовия с т а ж и овариал-
ната ф у н к ц и я .

ПРОИЗВОДСТВО ПА ПОЛПАКРПЛППТРИЛНИ В Л А К Н А

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

И з х о д е н п р о д у к т за п о л у ч а в а н е па п о л и а к р и л н и т р и л н и т е влакна ( П А Н ) е п о л и а к р н л
нитрилът. П о л и м е р ъ т се получава чрез с ъ н о л и м е р н з а ц и я на а к р и л н н т р и л и м е т и л м е т а
крилат ь присъствие на натриев в и н и л е у л ф о н а т . П о л у ч е н и я т п о л и м е р е н прах от п о л к
а к р и л н и т р и л се р а з т в а р я в д и м е т и л ф о р м а м и д (Д.МФ) и п р е д и л н и я т разтвор във в и д на
фина каша се формова, и з т е г л я , с у ш и , о м а с л я в а , н а к ъ д р я и н а р я з в а д о о ф о р м я н е на
стоковия п р о д у к т — щ а п е л н о влакно. К а т о разтворители при формоване на в л а к н а т а
ои;е (освен Д М Ф ) се и з п о л з у в а т диметилацетамид, а - п и р о л и д и н , е т и л е н к а р б о н а т , а
с г ш о и разтвори на някои с о л и , главно на натриев роданид. При получаване на българ­
с к о т о П А Н - в л а к н о <булана» метилметакрилатът и диметилформамидът се доставят в го­
тов вид, а а к р и л н и т р и л ъ т се п о л у ч а в а на място.
Т е х н о л о г и ч н и я т п р о ц е с з а п о л у ч а в а н е на П А Н о б х в а щ а следните основни етапа; син­
тези и пречистване на а к р и л н и т р и л а (цех «Акрилнитрил»), п о л у ч а в а н е на натриев ви­
н и л е у л ф о н а т ( ц е х « К о п о л и м е р и и с п о м а г а т е л н и материали»), п о л и м е р и з а ц и я (цех «По-
л и м е р и з а ц и я и дестилация») и формоване на п о л у ч е н и я П А Н (цех «Формоване и д о о б р а -
ботка»).
П о л у ч а в а н е т о на а к р и л н и т р и л а се извършва в открита инсталация. Синтезира се о т
а м о н я к , п р о п и л е й и к и с л о р о д (в газова фаза) в два реактора при температура 4G8—472 С С.
В р е з у л т а т на п р о ц е с а с е п о л у ч а в а богата газова смес, състояща се главно от акрилни­
т р и л , а ц е т о н и т р и л , ц и а н о в о д о р о д , ацетон, п р о п и л н и т р и л , а к р о л е и н , ацетонцианхидрнн,
в ъ г л е р о д е н о к и с , в ъ г л е р о д е н д в у о к и с , а з о т и др. Н а п у с к а й к и реактора, газовата смес
минава п о с л е д о в а т е л н о п р е з филтри, о х л а д и т е л н а и а б с о р б ц и о н н а колона, п р е з ректи-
ф и к а ц и о н н а к о л о н а з а р а з д е л я н е на а к р и л н и т р и л а от ацетонитрила, през две колони з а
очистване от ц и а н о в о д о р о д и в о д а .
П о л и м е р и з а ц и я т а ( з а к р и т а и н с т а л а ц и я в о т д е л н о здание) се извършва във водна с р е д а
при и н и ц и а т о р и натриев с у л ф и т , а м о н и е в персулфат и морава сол при температура 50' С .
М о н о м е р и т е ( а к р и л н и т р и л , метгметакрилат) се подават с д о з и р а щ и помпи в полимериза-
т о р и т е . З а п о д о б р я в а н е на б а г р и л н и т е свойства на П А Н се прибавя натриев винилеул­
фонат. С л е д и з в ъ р ш в а н е на п о л и м е р и з а ц и я т а цялата с у с п е н с и я се п р е х в ъ р л я в изпари­
тел, к ъ д е т о се о с и г у р я в а о т н о в о в р ъ щ а н е па нереагиралите съставки в процеса. С у с п е н -
сията с е о х л а ж д а д о 50 ü С, в центрофучи се отделя водата, д в у к р а т н о се промива п о л и ­
мерът. П о л и а к р и л н и т р и л ъ т се остъргва с н о ж о в е от центрофугата, минава п р е з шпек и
постъпва в б у н к е р и , о т к ъ д е т о се подава в тристепенна с у ш и л н я (150—180' С). С л е д с у ­
шилните п ц и к л о н и става р а з д е л я н е т о на и з с у ш е н а т а п у д р а в п о е л и я влагата в ъ з д у х .
П о с л е д н и я т у в л и ч а и з в е с т н о количество полимерен п р а х , от конто се о с в о б о ж д а в а в
ръкавни ф и л т р и . Прахът от циклоните и ръкявните филтри се подава чрез в е р и ж е н транс­
п о р т ь о р и р а з п р е д е л и т е л н а глава в с и л о з и . В същия цех се извършва дестилация на
д и м е т и л ф о р м а м и д а . О с н о в н и т е машини и апарати са: д о з а т о р н и помпи, полимеризатори,
и з п а р и т е л и , о х л а д и т е л и , к о н д е н з а т о р и , центрофуги, с у ш и л н и , циклони, ръкавни фил­
т р и , д е с т и л а ц и о н н а к о л о н а . Р а з м е с т е н и са с ъ щ о на различни е т а ж н и нива. Основните
п р о и з в о д с т в е н и п р о ц е с и и в двата цеха са автоматизирани и протичат в херметично з а ­
творена система.
Ф о р м о в а н е т о на П А Н за п р о и з в о д с т в о т о на Н А Н - в л а к н а (тип вълна и тип п а м у к ) с е
и з в ъ р ш в а с ъ щ о в з а к р и т о о т д е л н о з д а н и е . От п о л и а к р и л н и т р и л о в н я п р а х се приготвя
п р е д и л е н р а з т в о р във в и д на фина каша ( п о л и а к р и л н и т р и л е о п р е д е л е н о м о л е к у л н о тег­
л о , Д М Ф - р а з т в о р н т е л , оптически и з б е л и т е л и оксалова к и с е л и н а ) . С л е д пълно разтва­
р я н е и х о м о г е н и з и р а н е ( 7 0 — 7 5 ° С) следва пречистване чрез две последователни филтра­
ции н р а з т в о р ъ т п р е м и н а в а п о д н а л я г а н е п р е з филерите на предилните машини з а п о л у ­
ч а в а н е на е л е м е н т а р н и т е п о л и а к р и л н и т р и л н и нишки. К о а г у л и р а н е т о се извършва в

2 54
б а н я с 5 0 0 ö диметилформамид. И з л и з а й к и от филсрите, нишките о б р а з у в а т кабел, к о н т о
се промива с д е м н и е р а л и з и р а и а вода ( 9 6 — 9 8 ° С), разпръсква с е с в ъ з д у х и с е с у ш и в
перфорирани с у ш и л н и . В ъ р х у и з с у ш е н и я кабел чрез п у л в е р и з и р а н е се нанася омаслител
и антистатикум. Следва к ъ д р е н е и р я з а н е и щапелът по пневматичен път се и з п р а щ а в
пресата з а б а л и р а н е . В някои с л у ч а и с е онакова като непрекъснат к а б е л .
О с н о в н о т о т е х н о л о г и ч н о о б о р у д в а н е се състои от с ъ д за разтваряне, обезвъздуши-
тели, х о м о г е н и з а т о р и , ф и л т ъ р - п р е с и , п р е д и л н и машини, предилни корита, нишков аг­
регат; с у ш и л н и , къдрачна м а ш и н а , резачна машина, преса за б а л и р а н е . Апаратите са
р а з п о л о ж е н и на две ф у н к ц и о н а л н о с в ъ р з а н п е т а ж н и нива. Т е х н о л о г и ч н и я т процес е-
автоматизиран и протича в х е р м е т и ч н о затворени машини и а п а р а т и .

УСЛОВИЯ НА Т Р У Д

М и к р о к л и м а т . При получаването па ПАН-влакпа производственият микро­

климат е с подчертано хигиепно значение. В цех «Акрилпитрил» и цех «По-
лимеризация и дестилация» той зависи от годишния сезои и влияе в ъ р х у
отделянето и разпределението па акрилнитрила, диметилформамида и ме-
тилметакрилата, за което свидетелствуват и по-големите концентрации на
тези вещества през лятото. В цех «Формоване и дообработка» микроклима­
тът зависи главно от характера па технологичния процес, като през лятото
при неефективна вентилация м о ж е да бъде прегрявай!. П о данни па М . Спа-
совски и кол.температурите на въздуха при формоване на ПА11-влакиа[«булана»
през лятото са достигали 3 2 — 3 8 С (Е1:Т 27,2—3U,7 С). В хода на получа­
ване на влакната не с е създават условия за резки промени на стойностите
на метеорологичните компоненти. -Микроклиматът има статичен характер.
i l l г/м. Технологичната апаратура генерира във всички цехове стабилен
шум с различен интензитет. При производството па влакна «булана» той е в
гранипите от 78 д о S5 d B , а по данни на спектралния анализ го определят
като широколентов, ниско- и средиочестотен шум ( М . Спасовски и кол.).
П р а х . Източник на твърди аерозоли са само процесите в цех «Полимери-
зания» и част от процесите в цех «Формоване и дообработка». Аерозолът
се разпространява и з помещенията па целия цех поради ниското си специ­
фично тегло. Условия за замърсяване на работната среда с прах се създават,
от една страна, при някои манипулации, обусловени от изискванията на
технологията (вземане на проби), а, от друга, при периодичните почиства­
ния на някои технологични възли, при неизправност (пропуски) па инста­
лациите. П о данни на М . Спасовски и кол. праховите концентра­
ции варират от 0 . 5 д о 2 , 3 7 мг/м 3 . П р а х ъ т е сравнително едродисперсен..
Фракцията под 5 ц в тегловни проценти е около 25 0о от тоталната фракция.
П о веществен състав е монокомпонентен — състои се почти изпяло от
частици па П А П и е взривоопасен.
Токсикохимични вещества. Главен фактор, определящ условията на труда
при производството на ПАН-влакпа, са токсикохимичните вредности. Във
въздуха по работните места постъпват пари на акрилнитрил, на ацетонитрил,
на диметилформамид. на амоняк, постъпват още циановодород, сереп дву­
окис, прах от метилметакрилат, прах от нолиакрилпитрил, багрила, тита-
нов двуокис. Като главни производствени вредности са определени акрил-
нитрилът, диметилформамидът и метилметакрилатът. Съдържанието иа тези
химични вещества във въздуха на работната среда е най-съществено в об­
шия комплекс от неблагоприятни фактори. В цех «Акрилнитрил» персонал­
ните проби показват, че работните операции, свързани с вземане на проби
за анализ от инсталацията за получаване иа акрилнитрил, зареждане с
инхибитори, почистване на нивелирни стъкла и филтри, разфланцоване
на тройник и д р . , с а особено опасни, тъй като има риск от остри отравяния—

255
 с ъ з д а в а т с е т в ъ р д е високи концентрации от акрилнитрил. В цех «Полимериза-
ция и дестилация» се определят също значителни концентрации на акри лн и три л
в отделение « П о л и м е р и з а ц и я » — д о дозиращите помни (подаващи мономерите
в полимеризаторите) и в близост около т я х . В отделение «Дестилация»
се определя и диметнлформамид в концентрации, понякога превишаващи
3 — 7 пъти П Д К . В цех «Формоване и дообработка» се установява диметнл­
формамид, като по-високи концентрации (3—4 пъти над П Д К ) се намират
при филтър-пресите, около съда з а разтваряне на полимера, предилните
корита и в помещението з а промиване на филери.
Основните причини з а отделяне на химическите вредности са; а) н а р у ш а ­
ване на херметичността на технологичния процес поради недобро уплътне­
ние на а п а р а т у р а т а и комуникациите, корозия, недостатъчна автоматиза­
ция на управлението на някои процеси (необходимост от отваряне на пре­
дилните вани, промивните корита, на някои възли от технологичното обо­
рудване за периодично почистване); б) наличието на ръчни операции —
вземане проби; в) неправилно проектирана или неефективна вентилационна
система; г) неавтоматично прехвърляне иа суровини в цистерни на складовото
стопанство и д р .
Основни професии и трудов процес. Основни професии в производството
н а П А Н - в л а к и а са апаратчик-оператор и апаратчик. П о хронометражни
данни* е установено, че ежедневно в около 90% от работното си време тех­
нологичният персонал е в производствените помещения, зает с о б с л у ж в а н е
на съоръженията, и е изложен на въздействието на химичните и физичните
ф а к т о р и на работната среда. Д р у г и я т персонал (поддържащо-ремонтен,
прибористи н а К П П , шлосери, електротехници) е експониран средно д о
5 0 % от работната смяна. Трудът и на двете групи работници е с леко физи­
ческо натоварване (енергоразход до 3 ккал./мин., пулс 85 уд. мин.), с
изключение на работата на шлосерите, която се извършва със средно фи­
зическо усилие (енергоразход до 5 ккал./мин. и пулс до 110 уд./мин.). Т р у д ъ т
па технологичния персонал изисква постоянно внимание, добър слух. д о б р е
координирана исихо-моюрна и ръчна дееспособност. Свързан е с непре­
къснато зрително напрежение.
В цех «Акрилнитрил» работното място на апаратчик-операторите и а п а р а т -
чиците е в командната з а л а до щита с контролно-измервателните прибори
и отчасти навън по инсталацията. Апаратчик-операторът (и апаратчикът)
наблюдава чрез К П П протичането иа технологичния процес (за с е к ц и я т а ,
която мV е зачислена), контролира технологичните параметри. При откло­
нение от определените параметри внася поправки в технологичния режим,
като при това освен дистанционно управление се н а л а г а (особено на а п а р а т -
чика) п извършването на редица ръчни о п е р а ц и и — д р е н и р а н е на съдове,
изчистване иа дюзи, филтри, нивелирни стъкла, вземане на проби за а н а л и з ,
пускане или спиране иа помпи, отваряне п затв арян е на клапани и д р . ,
изкачвайки се при това на различна височина но площадката иа инстала­
цията, което представлява з а една работна с м я н а съответно 5 0 , 2 % и 5 8 % .
Апаратчик-операторът к онтролира подготвянето иа инсталацията за перио­
дични ремонти. Шлосерите извършват текущ и планово-предупредителен
ремонт на технологичната апаратура, тръбопроводи, помпи и др. Работят
или н а открито вън иа инсталацията (средно 48,12% от работното време)
или в работилницата. Ремонтните работи са свързани с отваряне и затва­
р я не на апаратите, разглобяване и монтаж на отделни детайли и възли о т

* По М. Спасовски и кол.

250
т я х и т. н. .Много често с е работи на места, непригодни за дадения вид ра­
бота, в принудителна поза.
Работното място на апаратчик-операторите и апаратчиците в цех «Поли-
мернзация и дестилация» е д о командно табло с К И П , разположено в поме­
щението на цеха. В процеса на работата им с е налага д а отиват и по различ­
ните етажни нива, свързани п о м е ж д у си с железни стълби. Наблюдават чрез
К И П за правилното протичане на технологичния процес на секцията, която
им е зачислена. Периодично о б х о ж д а т апаратите по различните коти. Вземат
ирез всеки два часа (от апаратчика) проби. Извършват някои ръчни операции
(почистване на инжектор, отваряне и затваряне на клапани и т. н.), изкач­
вайки се или слизайки по етажите (4 етажа). Па апаратчик-оператора с е
възлагат подготовката и контролът на периодичния ремонт на съоръженията
в цеха. Шлосерите по ремонта извършват работа, аналогична на тази в цех
«Акрилнитрил».
Работното място на апаратчик-операторите и апаратчиците по предене
(цех <Формоване и дообработка») е д о щита е К П П , около предилмите корита
и промивните вани, разположени в покрито здание иа цеха. Т е наблюдават
процеса на образуване на кабел (нишки) от предилния разтвор, изтегляне
на кабела и последващото м у горещо в л а ж н о промиване. Периодично с е
д в и ж а т по дължината на целия участък, контролирайки изтеглянето и
промиването на кабела. В случай на необходимост (скъсване) отварят ка­
пака на промивните вани и с ръце премахват дефектните части и отново
свързват кабела. Периодично, но често апаратчиците по предене отварят
предилните корита и с потопени в диметилформамидната баня ръце извърш­
ват операцията «смяна на филери». Освен това те периодично дозират, на­
сипват и прибавят различни багрила към предилния разтвор.
Дпаратчикът по разтваряне наблюдава процеса на разтваряне па П А П -
пра.ха в Д М Ф и филтруването на предилния разтвор. Работното му място
е в отделно закрито помещение д о апаратите, в които с е осъществява самият
процес, и около помпите. Проверява и почиства някои от съдовете.
Апаратчиците по промиване иа филери почистват сменените филери.
Работните им места са разположени в две помещения. В първото измиват
филерите с гореща вода, нареждат ги в специални касети-кошници и ги
поставят в баня с Д М Ф . След определено време ги изваждат и ги поставят
за изсушаване в сушилни шкафове във второто помещение. Т у к апаратчикът
продухва изсъхналите филери на специален апарат, преглежда ги под мик­
роскоп, опакова ги в целофан и ги подрежда в тави.
Шлосерите по ремонта извършват текущ и планово-предупредителен
ремонт на апаратурата в ц е х а .
Технологичното изискване за ръчни операции, изпълнявани от апарат­
чиците от участък «Предене», е причина за непосредствения контакт на ко­
ж а т а па ръцете с Д М Ф . Същото с е отнася и за апаратчиците по промиване
на филери (експозиция иа Д М Ф в 60% от работното време).

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ

В производствени условия акрилнитрилът, диметилформамидът и метилмета-

крилатът могат д а проникнат в човешкия организъм при вдишване па па­
рите им или прах от тях; при контакт с кожата * , а също т ака и през сто-

1 ю р ^ д и б ъ р з о т о проникване на разтворителя — Д М Ф п р е з неповредена к о ж а той •

о с о б е н о о п а с е н з а възникване на остри о т р а в я н и я .

17 Х и г н с н » MI осичнии о т р в е . ш на п р о и ш о д с т е о т о 257
 машно-чревния тракт (в случаите иа неспазване правилата за безопасна;
работа).
М . Спасовски и съавтори проучват заболеваемостта с временна з а п б а иа
трудоспособност у работници от производството на ПАМ «булана» за период
от три години. Авторите са установили, че заболеваемостта е по-ниска от
средната за страната, което по т я х н о мнение се дължи на младия възрастов
състав на подбраните групи. Обаче налице е ясна тенденция за повишаване
на заболеваемостта през проучваните години (гЛавно в цеховете «Формоване
и дообработка», «Полимеризация и дестилация»), определящо се от появя-
ването на неврози, болести на периферната и вегетативната нервна система,
болести на стомаха и дванадесетопръстника и болести па кожата.
В литературата има редица съобщения за нарушения в здравословното
състояние па работниците, заети в производството на ПАН-влакна. К л и ­
ничната симптоматология с е определя в значителна степен от спецификата
на работното място. Така при изследване на персонала от цеховете за полу­
чаване па акрилнитрил редица автори намират неврастенен синдром с р а з ­
нообразна вегетативна симптоматика (Л. М и л к о в , Г . Бибанов, В . Ulyctnoe,
Т . Агсева)\ сърдечпо-съдова дистония (Г. Б а б а н о в , 3 . Лбовская); случаи н а
лека анемия, съпроводена с левкоцитоза или левкопения ( В . /У///с7ггов); д р а з ­
нене па лигавиците и кожата, изразяващо се с конюнктивити, рииофарин-
гити и контактни дерматити {L. S ch w a r tz , X . A u b e r t i n ) . Посочените откло­
нения са установени у работници с трудов ст аж от две д о десет години, е к ­
спонирани на акрилнитрил в концентрации, 5 — 1 0 пъти превишаващи П Д К .
У работниците в контакт предимно с диметилформамид, какъвто с е осъ­
ществява главно в процеса на формоване на влакната, е наблюдаван астено-
вегетативен синдром със склонност към хипотопия ( / \ . Лобааова, К . С п ш с с н -
кова, \\". M a s s m a n ) , чести оплаквания от диспептичен характер, леки от­
клонения в чернодробната функция (\Г. M a s s m a n , F. Tolot и д р . , D . M a r i e i i i ,
W . R c i n l , И . Potter), а също така д р а з н ен е на лигавиците, кожата — конюн­
ктивити, дерматити (F. T o l o t ) .
При изследване иа контингент от работници с трудов с т аж средно три
години (максимално д о 5 години) в производството на П А Н «булана», у
е к а опираните на акрилнитрил М . Спасовски и колектив не са уста­
новили д р у г и отклонения в здравословното състояние освен невроти­
чен синдром у 4 1 , 5 % . У работниците със същия трудов стаж, но намиращи
се в контакт предимно с диметилформамид — концентрации, превишаващи
3 — 4 пъти П Д К , са намерили само неспецифични симптоми на интоксика­
ция — обща отпадналост, главоболие, виене на свят, гадене. Както у р а б о т ­
ниците, намиращи се под въздействието на акрилнитрил, така и у работници
>г контакт с диметилформамид са наблюдавани алергични и токсични д е р ­
матити.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

З а предпазване от остри и хронични увреждания иа организма за работни­

ците от производството на синтетични влакна П А В и ПАМ са разработени
оздравителни мероприятия наред с препоръки за усъвършенствуване н а
технологията и съоръженията. Най-съществените от тях са:
а) пълна херметизация на машините и максимална автоматизация на
отделните технологични операции.
б) рационално архитектурно строително решение и рационално устрой­
ство на вентилационна система, непозволяващи пренасяне на в ъ з д у х , з а -

258
 м ъ р с е н с т о к с и ч н и в е щ е с т в а н а работни у ч а с т ъ ц и , к ъ д е т о н я м а източници
на отделяне;
в) о б з а в е ж д а н е с н р е д и л н и м а ш и н и , с н а б д е н и с у с т р о й с т в а з а у л а в я н е н а
в е щ е с т в а в м я с т о т о н а о т д е л я н е т о им;
г) п р и и з п о л з у в а н е н а п р е д и л н и м а н т и и с м о к р о ф о р м о в а н е н а в л а к н а т а
(п рои зв о дс тво н а П А Н ) п р е д и л н и т е в а н и д а бъда! х е р м е т и ч н о з а т в о р е н и
и снабдени с местна и з с м у к в а щ а вентилация;
д) при горещото и з т е г л я н е п а в л а к н а т а (производство п а к а п р о н ) м а ш и н и т е
д а б ъ д а т к а п с у л и р а н п с п о с т о я н н о д е й с т в у в а щ а и з с м у к в а щ а местна венти­
лация;
е) з а и з б я г в а н е н а з а м ъ р с я в а н е н а р а б о т н а т а с р е д а с т о к с и ч н и я т о п л о ­
н о с и т е л д и н п л и з а п о с т и г а н е п а о п т и м а л е н N и к р о к л и м а т се п р е п о р ъ ч в а
използуване на машини за формоване с електронагревателно устройство
и л и в к р а е п с л у ч а й з а м я н а п а д п н и л а с нетоксичен или с л а б о токсичен т о п ­
лоносител.
З а р а б о т н и ц и т е о т производстЕою н а П А Н и П А Н е необходимо да с е
съблюдават следните медико-профилактични указания;
1. П а р а б о т а в цех « А к р и л и и т р и л » ( п р о и з в о д с т в о н а П А Н ) не т р я б в а д а
с е д о п у с к а т л и п а с о р г а н и ч н и з а б о л я в а н и я иа ПМС, психични з а б о л я в а н и я ,
б о л е с т и н а д и х а т е л н а т а и с ъ р д е ч н о - с ъ д о в с т а система, протичащи с о г р а н и ­
ч а в а н е п а ф у н к ц и о н а л н и я им к а п а ц и т е т , в ъ з п р е п я т с т в у в а щ о и з в ъ р ш в а н е т о
н а з н а ч и т е л н о ф и з и ч е с к о н а т о в а р в а н е с е д н о в р е м е н н о носене н а п р о т и в о г а з .
Д а н е се д о п у с к а т с ъ щ о л и ц а с ъ с з а б о л я в а н и я о т а л е р г и ч н о естество (сепна
х р е м а , с и а с т и ч е н б р о н х и т , б р о н х и а л н а а с т м а , чести у р т и к а р и и и с ъ р б я щ и
д е р м а т о з и ) . А н а л о г и ч н и о г р а н и ч е н и я с а п о к а з а н и и при п р и е м а н е н а р а ­
бота в ц е х « П о л и м с р и з а ц и я и д е с т и л а ц и я » , цех «Формоване и дообработка».
2. П а р а б о т а в х и м и ч е с к и я и п р е д и л н и я цех (производство п а П А В ) д а
не с е д о п у с к а т л и п а с о р г а н и ч н и , а с ъ щ о т а к а и със з н а ч и т е л н и ф у н к ц и о ­
н а л н и и з м е н е н и я п а ц е н т р а л н а т а и п е р и ф е р н а т а н е р в н а система, с ендо­
к р и н н и , с ъ р д е ч н о - с ъ д о в и и ч е р н о д р о б н и з а б о л я в а н и я . Д а не се д о п у с к а т
ж е н и с изразени смущения в овариалпо-менструалпия цикъл и жепи в гене­
ративната възраст с предшествуваща генитална патология.
3 . П е р и о д и ч н и т е п р о ф и л а к т и ч н и прегледи па работниците, заети в произ­
в о д с т в о т о п а П А Н и П А В , д а б ъ д а т п р о в е ж д а н и с участието н а т е р а п е в т ,
невролог, хематолог, дерматолог и гинеколог. Задължително е извършва­
нето н а с л е д н и т е и з с л е д в а н и я ; п ъ л н а к р ъ в н а к а р т и н а , п ъ л н о и з с л е д в а н е
па урината, изследване па белтъчната и пигментнообразуващата функция
н а ч е р н и я д р о б ( ф л о к у л а ц и о п н и проби, б и л и р у б и н о в а проба), тести­
р а н е з а ч у в с т в и т е л н о с т к ъ м а к р п л н и т р и л а , д и м е т и л ф о р м а м и д а , метил-
м е т а к р и л а т а и к а п р о л а к т а м а . П е р и о д и ч н и т е п р е г л е д и д а се и з в ъ р ш в а т един
път годишно.
4. З а ж е н т е , заети в п р о и з в о д с т в о т о п а П А В , д а се въведе д и с п а н с е р н о
наблюдение в с л у ч а й иа смущения в овариалпо-менструалпия цикъл, а
с ъ щ о н а б л ю д е н и е п а в с и ч к и бременни и п а р а б о т н и ч к и т е с първичен и втори­
чен с т е р и л и т е т ; д а се т р у д о у с т р о я в а т с в о е в р е м е н н о ж е н и т е с г е н и т а л н а пато­
л о г и я и особено б р е м е н н и т е .
5. З а р а б о т н и ц и т е и о т д в е т е п р о и з в о д ст в а при у п о р и т и и неподдаващи
се п а л е ч е н и е к о ж н и у в р е ж д а н и я , в ъ з н и к н а л и при работа с а к р и л и и т р и л ,
м е т и л м е т а к р и л а т , к а п р о л а к т а м е н а л о ж и т е л н о своевременно т рудоус т роя ­
в а н е н а р а б о т н о м я с т о б е з к о н т а к т със с ъ о т в е т н и я а л е р г е н ; д а се и з п о л з у в а т
р е д о в н о с р е д с т в а т а з а л и ч н а п р о ф и л а к т и к а п а к о ж а т а и д р . (с оглед избяг­
в а н е н а к о н т а к т с г о р е щ а с м о л а или с д и м е т и л ф о р м а м и д (мокро формоване
и а П А Н ) ; д а с е о с и г у р и готовност в у с л о в и я т а п а цеховете (здравните с л у ж б и )

259
з а антисептична обработка на и з г а р я н и я т а , рагадите и микротравмите в с р е д
работниците.
6. П р и и з п ъ л н е н и е т о н а п р о и з в о д с т в е н и о п е р а ц и и , п р и к о и т о се с ъ з д а в а т
опасни концентрации па акрилнитрил, диметилфзрмамид, д а се използува
противогаз B-жълт, латексови р ъ к а в и ц и и херметични очила. Освен това
и з а двете производства д а б ъ д а г о с и г у р е н и а в а р и й н и п р о т и в о г а з о в и а п а р а т и .
В случаи иа ръчио товарене на апарати и бункери с прахообразни вещества
з а д ъ л ж и т е л н о д а се и з п о л з у в а т р е с п и р а т о р и . В з е м а н е т о п а проби д а с е и з ­
вършва, като се използуват предпазни ръкавици.
Д а с е п о д д ъ р ж а р е д о в н а л и ч н а х и г и е н а , д а се с м е н я р а б о т н о т о о б л е к л о
с л е д в с я к о з а м ъ р с я в а н е с и з б р о е н и т е п з - г о р е вредни в е щ е с т в а . П р е з л е т н и я
с е з о н работното о б л е к л о д а с е cvienR н а 3 — I д н и . Р ъ к а в и ц и т е е ж е д н е в н о д а
с е и з п и р а т и и з ч и с т в а т о т т о к с и ч н и т е в е щ е с г з а и д а се к о н т р о л и р а т я х н а т а
годност.

Х И Г И Е Н А ИЛ Т Р У Д А В К А У Ч У К О В А Т А П Р О М И Ш Л Е Н О С Т

Е д н и о т п ъ р в и т е п о л и м е р н и м а т е р и а л и , н а м е р и л и ш и р з к о пр п о ж е н и е у
пас в п р о м и ш л е н о с т т а и б и т а , с а р а з л и ч н и т е в и д о з з к а у ч у к . В с т р а л а т а има
н я к о л к о големи п р е д п р и я т и я з а п р е р а б з т к а н а к а у ч у к .

ОСНОВНИ ТЕХПОЛОГНЧНИ ПРОЦЕСИ

Основната с у р о з и и л u Kay iyK03ir:i прзvi,i ит^ност з б л и з к о т о м л н з л о е б и л е с т е с т в е н и я т

к а у ч у к , който се д о б и з з o r м л г ч ш я c o x H I Н Я К О И р з с т е н и я в Б р а з и л и я , И н д и я и д р у г и
страни. Стремителното р п з и г и з о З з ч з H I х и м и я т а и з с ч и г е г и ч и и т е п о л и м е р и д о в е д е д о
получаването н з р г д и т сингзгичии К1учуци H I 6 i 3 . i r i H I нефга и г а з о в е т е o r нефтодо­
бива, чиито в ъ г л е в о д о р о д ! д н з : c i гл13Н1та с у р о з и н t з з п р о и з в о д с т в о т о на п о в е ч е т о о т
синтетичните к а у ч у ц и . И о - в з ж н и г г o r гяч са: синтетични к а у ч у ц и в ъ р х у б а з а т а на р а з ­
лични полимери и с ъ п о л и м з р ч H I д и з и н и л л и на д и з и н и л а с ь с с т и р о л , п о л и з о б у т и л е н и
съполнмери нз и з о б у т и л е н з с ш з и р г н , п о л и м е р и н з в и н и л х л о р и д а , н а т р и й д и в и н и л о в ,
дивинилстиролен или б у г а д и г н : г и р о т е н , д и в и н и л ( б у г а д и е н ) н и т р и л е н , п о л и н з о п р е н о в ,
полихлоропреноз каучук, полисулфидни, силиконови, хлорсулфоаолиетиленови, винил-
пиридинови. уретанови, к а р б о к - и л - и ф л у о р о с ъ д ъ р ж а щ и синтетични к а у ч у ц и , в и н и л п о -
лисилоко.1 нови к а у ч у ц и , ф л у о р с и л о к с а н о з и , н и т р и л с и л о к с а н о в и и п о л и с и л о к с а н о в и
каучуци и д р .
П ъ л н и т е л и . К а т о п ъ т н и т е л и се у п о т р е б я в а т с а ж д и (до 4 5 — 5 0 % ) , ф и н о д и с п е р с е н
силикагел (бели с а ж д и ) , х и д р з т и р а н и а л у м и н и е в и и калиеви с и л и к а т и , активен к а л ц и е в
карбонат и др. Те могат д з се у п о т р е б я в а т в д о з и р о в к а доста п о - в и с о к а о т 1 0 0 0 о . К а т о
диспергатор о б и к н о в е н о се и з п о л з у в з кум ф и н о з а с м о л а . З а п о д о б р я в а н е на о б р а б о т в а е -
мостта и з а да се улесни п о г м а и з т о н i н ь т и и т е л и т е в смолата, с е п р и л а г а т о м е к ч и т е л и —
мазут, минерални маслд, а с ф м т и . парафин и др. Освен о м е к ч и т е л и т е често в сместа с е
влагат специални ингрздченти з з у в г л и ч а з з н е на л е п л и в о с т т а — к у м а р о и н д е н о в и с м о л и ,
разни видове синтетични смоли, а съ1Ц0 и о б и к н о в е н и ф е н о л ф о р м а л д е х и д и н с м о л и и
колофон.
В някои с л у ч а и се влагат и малки количества на някои п л а с т и ф и к а т о р и — фосфати
и главно фгалаги.
Прогпшюстарите.ги. Естественият и синтетичният к а у ч у к т ъ р п я т н е б л а г о п р и я т н и
изменения п о д въздействие на к и с л о р о д а , о з о н а , т о п л и н а т а и м н о г о к р а т н о т о с г ъ в а н е .
З а зашита с р е щ у е д и н или повече о т т е з и д е г р а д и р а щ и фактори са с ъ з д а д е н и с п е ц и а л н и
ингрсдиентн — нротивоокислители и п р о т и в о о з о н а т о р и . Към п р о т и в о о к и с л и т е л и т е спа­
дат фснилбетанзфтиламчн ( Р В М ) д я х н д р о х и н о л и н н — напр. 2 , 2 , 4 - т р и м е т и л - 1 , 2 - х н д р о -
хинолин (флектон И), п р о и з в о д н и на д и ф е н и л а м и н а с ацетон, 2-6-ди-третнчеи б у т и л - 4 -
метилфенол, ароматни фосфати и д р . Всички те се д о з и р а т в количество 1 — 2 % .
Напоследък съществува т е н д е н ц и я п р о т и в о о к и с л и т е л и т е да се з а м е с т я т с противо-
озонаторн (антизонацти). Към гях с п а д а т д и ф е н и л - Р - ф е н и л е н д и а м и н ( D P P D ) , NT, N 1 -
диоктил-Р-фенилендиамнн ( 1 Ю Р 8 8 ) , 6 - е т о к с и - 2 , 2 , 4 - т р и м е т и л - 1 , 2 - д и х и д р о х и н о л и н (сан-

260
т о ф л е к с Л \ \ С ) , Х - ф е н и л п р о и з в о д н и на а- и р-н£41нлг.мкна ( | . с с : о ь н ) , Х - ^ с н и л - Х - и з о -
пропилпарафениленамин, меркаптобензиммдазол.
В у л к а н и з а т о р и . О с н о в н и я т в у л к а н и з а ц и о н е н агент е сярата, к о я т о о б и к н о в е н о се
прибавя в к о л и ч е с т в о о т 1,5 д о 3 0 о с п р я м о к а у к у к а .
А к т и в а т о р и . А к т и в а т о р и т е са вещества, к о и т о а к т и в и з и р а т процеса на вулканиза­
цията и д е й с т в и е т о на у с к о р и т е л и т е на в у л к а н и з а ц и и т е . Н а й - у п о т р е б я в а н и от т я х са
ц и н к о в и я т с т е а р а т , п р и б а в е н п о д формата на цинков о к и с (3—4®с) и стеаринова киселина.
В някои с л у ч а и , г л а в н о при с м е с и т е с бели пълнители, като активатори се прибавят моно-,
три- и т е т р а е т а н о л а м и н или д и е т и л е н г л и к о л , а така е г н о олсинова киселина ( 0 . 5 — 2 % ) .
У с к о р и т е л и . Веществата от т а з и г р у п а у с к с р я в г т нроиеса на в у л к а н и з а ц и я т а и по­
д о б р я в а т ф и з и к о - х и м и ч н и т е свойства ка в у л к а н и з а ц и я т а . От неорганичните ускорители
н а и - д о б р и т е са о л о в н а т а глеч и м а х н е з и е в и я т о к и с . A \ h o i o по-хебри от тях са органичните
у с к о р и т е л и на в у л к а н и з а ц и я т а . К т м т я х спадат а л д е х и д а м и н и , гуанидиин (главно ди-
ф е н и л г у а н и д и н ) , т и а з о л и и д р у г и п г о л у к т и от о к и с л е ! ксто i m , 2-меркантобензтиазол
(каптакс) и 2 , 2 - л и б е н з о л т и а з о л и л с у л 4 и д (а.ттакс), дитиокарбамати (ултраускорители),
т и у р а м и - т е т р а м е т и л т и у р а м и д и с у л ф и д (тиур; м D) и тетраетилтиур^ м д и с у л ф и д (тиурам 1£),
ксантогенати (дитиоускоритс.тн), с у л ф с н а м и д и - \ , - ц и к л о х е к с и . т - 2 - б е н з т и а з и л - с у л ф о н а м и д
ена
( в у л к а ц и т CZ, с а н т о к ю р ) , о к с и б е н з т и а з и . т с у н ф е н а м и д ( с ; н т о ь к р — У.ОR) и лр-, г *
пити — 2, 4, 5-т рихлортио(} енс.т, 2, 3 , 4, 5 , в-пентахлорт i:( (jci.c.T, р-4 е 1'иленднамнн,
хексаметилентстрамин (уротропин).
З а б а в и т е л и на в у л к а н и з а ц и я т а ( а н п . и у с к о р и т е л и ) . Е ш с с т в а т а от тази група, ькарани
в к а у ч у к о в а т а с м е с , с л у ж а т з а п р е д о т в р а т я в а н е на н р ч / ь / с г р с м с н н а т а вулканизация в
щрсцсса на о б р а б о т к а т а и (смесване, к а л а н д р о в а н е , ш н р н ц о в а н с и ^р.). Към т я х спадат:
с а л и ц и л о в а к и с е л и н а , ^ т а л о в а н х и д р и т (от 0 , 2 5 д о 1%), Х-нитрозодифениламин, дихлор-
д и м е т и л х и д а и т о и и (от 0 , 2 5 до 0 , 7 5 % ) и д р у г и н н т f о п р о и з в о д н и и > л о р с ъ д ъ р ж а щ и аро­
матни с ъ е д и н е н и я , а л д е х и д и и п р о д у к т и от к о н д е н з а ц и я т а им, метални окиси (оловни,
цинкови, кадмиеви) и редица д р у г и с ъ е д и н е н и я .
С л е д и з р а б о т в а н е на к а у ч у к о в и т е смеси се изготвят съответните полуфабрикати, като
з а целта к а у ч у к ъ т се п о д л а г а на съответните механични и топлинни обработки посред­
ством б е м б е р и , валове и к а л а н д р и .
П о - н а т а т ъ к п о л у ч е н и я т п о л у ф а б р и к а т в зависимост от изработването на съответните
а р т и к у л и се подава в к о н ф е к ц и о н н и т е ц е х о в е за ксн(}екиия па каучукови изделия. Томи
п р о ц е с с е и з в ъ р ш в а к а к т о маши» ь о , така и ръчно.
При п о л у ч е н и т е г у м и р а н и платове се извършва касаидриране на платовете. Пърсона-
и а ч а л н о т е се ш п р е д и н г о в а т (подмазват) на ш п р е д и н г - м а ш и н а , с л с д което се гумират
на к а с а н д ъ р и се т а л к и р а т .
В у л к а н и з а ц и я т а н а к а у ч у к о в и т е и з д е л и я се и з Е ъ р ц в а е автоклави г.ри повишена тем­
пература и налягане.

УСЛОВИЯ Н А ТРУД

М и к р о к л и м а т . П р и прсцесьте годготепка, дозиране и смесегне на нпгре-

диентнте температурата на в ъ з д у х а и Е Е Т са в зоната на прегряване през
летння сезон н в зона на комфорт с тенденция към охлаждане — нрез зи­
мата (по данни на Х Е И ) .
П р и происсите кенфеьния и вулканизания температурата на въздуха
и Е Е Т са в зоната на прегряване и в зона на значително прегряване през
летния сезон и в зоната на комфорт с тенденипя към прегряване или о х л а ж ­
д а н е — п р е з зимния сезон.
При процесите подготоЕка на сурсвия каучук, глестграис на каучук,
шприцоване на каучук и изготвяне на полуфабрикати и през двата сезона
температурата иа в ъ з д у х а и Е Е Т са в зоната на прегряване, твърде чссто^—
значително.
Микроклиматът за по-голямата част от производствените процеси г.-оже
д а с е характеризира като статичен.
Ш у м и в и б р а ц и и . Шумът в каучуковото производство е над пределно
допустимите хигиенно-санитарни норми в 43% от производствените процеси.
Tcii парира в диапазона от 8 6 д о 100 е1В в каучукосмесителннте цехове, в
шпрединговите отделения, при транспортните ленти, при дублиране, калан-

261
 дриране, при фрикционираие, в иресовите цехове, при вулканизира­
не и д р .
Шумът в каучуковото производство доминира и при 8-часова експозиция
съществува професионален риск от увреждане на слуховия анализатор,
(по данни на ХН11).
Вибрациите в много случаи са също над нормата.
П р а х . Каучуковата промишленост се характеризира главно със синтети­
чен прах, с преобладаващи концентрации д о 4 пъти над П Д К , следвани
от концентрации под П Д К (по данни на Х Е И ) .
Най-високи прахови концентрации с е срещат в каучукосмесителните
цехове, където работят пресевачи на ингредиенти, химикалисти, валцьори,
каландристи. шприцьори и пресовачи в шпрединговите участъци на иресо­
вите цехове, при производството иа лепило, както и при автоклавите.
Експозициите са целосменни.
Трябва д а се отбележи, че някои от употребяваните вещества и материали
имат канцерогенно действие — производните на нафтиламините (неозони),
някои от черпите са ж д и , съдържащи 3,4-бензпирен, и д р .
Токсикохимични вещества. В подотрасъла «каучукова промишленост»
токсичните вещества са много по вид и характер на токсичното действие
(Л. Архангелския и д р . , 1962; Л . Архангелская и д р . , 1963; Р . Воробьова и д р . ,
1962; Р . Воробьова и д р . , 1963; / / . Жипова и д р . , 1963; И . Ж и п о в а и д р . ,
1966; Г . Ка ль ма н, 1966; В. Л а з а р ев , 1965 и д р . ) , като едни от тях са суровини
и спомагателни материали (главно в химикалпите па каучукосмесителните
цехове и конфекцията), а други с е образуват вторично при топлинната и
механичната обработка па каучука (пресоване, валцоване, каландриране,
вулканизиране и др.). Като най-характерни токсични вещества трябва
д а се посочат: алтакс, каптакс, туирам, дифенилгуанидин, ренацит, б е н з и н ,
толуол, бензол, серен двуокис, сероводород, стирол, формалдехид, фенол,
меркаптаип, циановодород, цинков окис, калциев окис. Концентрациите на
токсичните вещества при 3 8 0 о от процесите са под П Д К . при 29% — д о
3 пъти над П Д К , а при 2 9 0 о — д о 5 пъти над П Д К . Следователно рискът
от професионални отравяния е незначителен. Единствено при процеса «до­
зиране и смесване на инградиентите» (химикалисти, валцьори. каландристи,
бемберистп) ускорителите па вулканизацията — каптакс, алтакс, тиурам
и други са в по-високи концентрации, което м о ж е д а представлява риск
за появата на професионални отравяния (по данни на Х Е И и наши данни).
Основна професии и т р у д о в процес. В операцията «смесване на естествени
или изкуствени каучуци с различни пнградиенти», която с е извършва в
каучукосмесителните цехове па заводите, основните професии са пресовачи
на инградиенти, химикалисти, валцьори, каландристи, бемберисти, г у м о -
резачи, шприцьори, пресьори, вулканизатори — автоклавчици. П р е с о в а -
чите и химикалистите извършват в повечето случаи ръчно подготовката,
дозирането и смесването на ингредиентите. Работниците от останалите про­
фесии извършват изготвянето на полуфабрикатите с помощта па валове,
каландри, бембери и автоклави. Работата е средно тежка и тежка. Н а й -
голямо физическо усилие (над 5 ккал/мип.) полагат гуморезачпте, валцьо-
рите, каландристите, бемберистите, шприцьорите.
При копфекционирането на полуфабрикатите основната професия работ­
ници са конфекциоиерите. Процесът с е извършва както машинно, така и
ръчно. Работата е лека и средно тежка. При касандрирането на платовете
основните професии са; бъркачи па лепило, леиелджии и шпредингисти.
Процесите с е извършват машинно и ръчно. Работата при тези професии е
също лека и средно тежка. При вулканизацията на готовите изделия ос-

262
л о в н а т а професия работници са вулканизаторите — автоклавчици. Про­
цесът се извършва в автоклави при повишена температура и налягане. Р а ­
ботата на тази професия работници е средно т е ж к а и т е ж к а (по данни на Х Е И ) .

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ II TPAB.WATl 13Ъ\\

Заболеваемостта на работниците в к а у ч у к о в а т а промишленост е сисока —

както по отношение на честотата, т а к а и по отношение на тежестта.
Основна група з аб ол ява ния са тези на горните дихателни пътища. Някои
от тези заболявания могат да се с в ъ р ж а т не само с простудния фактор, но
и с микроклимата в редица цехове — каучукосмесителни. в улкан и зац и я
и др . В помещенията работниците носят л е к о работно облекло, а със същото
излизат навън — до стола, до л а в к а т а . Т р я б в а да се има също пред вид, че
поради естеството на работата ежедневното изкъпване е наложително, осо­
бено за работниците от каучукосмесителните цехове, което понякога (осо­
бено за нощните смени) може да доведе до простудни заболявания. Важен
фактор за заболяването на горните дихателни пътища е и замърсяването на
работната среда с разни видове химични прахови съставки, някои от които
имат специфично действие в ъ р х у т и х .
Висока е също заболеваемостта па к о ж а т а и на храносмилателната си­
стема, чиято етиология може също до известна степен да се свърже с трудо­
вите условия — п р е г р я в а щ микроклимат, обилно изпотяване, н а р у ш а в а н е
на водно-солевия баланс, поемане на голямо количество течности, наличие
на значително замърсяване на работната среда с химически вредни вещества,
много от които имат специфично действие върху кожата и храносмилател­
ната система.
П а трето място се нареждат болестите на костно-мускулната система и
съединителната тъкан, в редица случаи д ъ лжащи се на пренапрежение па
опорно-двигателния апарат. Тези заболявания са характерни особено при
гуморезачи, валцьори, бемберисти, каландристи, шприцьори и д р .
Голям е броят на неврозите. Пай-голям е броят на невротичните оплак­
вания при работниците с голям трудов стаж в каучуковото производство.
Функционалните промени в нервната система се д ъ л ж а т преди всичко на
някои токсични вещества като тиурам, бензин, бензол и д р .
Сравнително голяма е и заболеваемостта както по честота, т а к а и по те­
ж е с т за бъбречните з а б о л я в а н и я .
Б р о я т на хипертониите е значителен.
Очните заболявания са предимно конюнктивити, причинени от замърся­
вания на очите с прах. Срещат се и ушни заболявания, предимно отити,
които биха могли д а се обяснят със замърсяване с прах па ушната мида.
Чернодробните и жлъчните за б олява ния са сравнително малко.
В каучукосмесителните цехове има единични случаи на з а б о л я в а н и я на
л а р и н к с а от рак, ретикулосарком, токсичен меланодермит и д р .
С)т направения а н а л и з на заболеваемостта се вижда, че с професионална
етиология могат д а се охарактеризират редица групи заболявания поради
специфичните условия на работа и работата с разнообразни химически вредни
вещества.
Производственият травматизъм е характерен за к а у ч у к о с м е с и т е л н и т е
цехове, вулканизацията и отчасти конфекцията и пресовите цехове. Р е д и ц а
машини и производствени процеси в т я х к р и я т значителен п о т е н ц и а л е н
р и с к от злополуки, ако те ие са обезопасени и не се спазват правилата за
безопасна работа. Т а к и в а са различните видове гилотини, бембери, валци,

263
 к а л а п д р и , преси, т и р е д и и г - м а и ш и и и др. И е трябва д а се забравя, че го­
л я м а част от производствените процеси са пожаро- и взривоопасни, особен о
поради възможността за образуване на статично електричество.
Битовият травматизъм, к а к т о и в редица други производства е висок и
продължава да расте.

ХПГПЕНПП МЕРОПРИЯТИЯ

По отношение н а строителството. Работните помещения на каучх к о с г с -

сителните цехове трябва да бъдат в един двор, при спазване на последова­
телността на технологичните операции, като не се допуска кръстосването им;
стените п подовете им да бъдат в претивопрашно изпълнение — гладки,
д а могат периодично да се почистват и измиват; архитектурно-строителното
решение да осигурява ефективна а е р а ц и я .
П о отношение на технологията. Прашещите вещества д а се произвеждат,
доставят и употребяват навсякъде, където е възможно, само под формата
на гранули, люспи и пасти; прахообразните вещества да се доставят в опа­
ковки, които не се повреждат прп транспортните манипулации; при достав­
ката на сажди и бели сажди потребителят да изисква от фирмата-достаичик
съдържанието на 3,4-бензпирен и други канцерогенни полициклпчни аро­
матни въглеводороди в саждите да бъде само от порядъка на следи; канцеро­
генно действуващите вещества, папр. производните на нафтиламините и д р . ,
да се заменят с Е(щества. неиритежаващи канцерогенно действие; транспор­
тирането, пресяването, дозирането и иълененето н а прашещите материали
да става само механично и автоматично в добре кансуловани машини и
съоръжения; д а не се извършва опрашване с т а л к , а само с креда; бензинът,
употребяван в производството, да не с ъ д ъ рж а ароматни въглеводороди п о ­
вече от 0,7 ?о.
Технологичният процес по отношение на товарене и разтоварване, з а ­
реждане на машините с материалите и обслужването им до максимум д а с е
механизира и автоматизира при строго спазване на ергономичните изиск­
вания.
П о отношение на санитарната техника. При всички източници на от­
деляне на токсични вещества д а се о с и г у р я в а максимална херметизация п
ефективна местна смукателна инсталация с последващо очистване на из­
х в ъ р л я н и я въздух; почистването на седиментиралия прах в помещенията
или по машините д а се извършва само чрез индустриална прахосмукачна
уредба; помещенията трябва д а имат изключително въздушно отопление
с нагнетателна вентилация и оразмерено да поддържат температура на въз­
д у х а в съответствие па саннтариите норми; проектирането, монтирането и
поддържането на осветителните инсталации т р я б в а д а се извършва но от­
ношение на осветеност, яркост и контрастност съобразно санитарните норми.
В помещенията с голяма запрашеност изкуственото осветление трябва д а с е
и з п ъ л н я в а кансуловано, противопожарно, с възможност за редовно почист­
ване.
По отношение на техническата безопасност, пожаро- н взрисоопасност
при всички машини и с ъ о р ъ ж е н и я с повишена опасност от механични травми
(гилотини, бембери, валове, калапдри и др.) е необходимо устройване на
ефективни автоматични предпазващи устройства и провеждане на строг
текущ контрол за т я х н а т а изправност и спазване н а правилата за безопасна
работа с тях; в пожаро- и взривоопасните помещения всички инсталации,
машини и съоръжения трябва д а бъдат с пожаро- и взривобезопасно и з п ъ л -

264
нсние, като cъщeвpe^5cиl:o с е вземат изискуемите се специални мерки за
борба със статичното електричество.
В каучукосмесителиите цехове работното облекло трябва да бъде тигт
противоирашно, като на работниците се осигуряват и но два комплекта бельо.
Носенето на престилки н е се д о п у ск а поради опасността от захващането
им от въртящите с е части на машините. Работното облекло в тези цехове
трябва ежедневно да с е изпира. При пресяване на материалите, дозирането
им и изготвяваието па смесите да сс носят задължително ефективни проти-
вопрашни маски. При извършване иа горните технологични операции ръ­
цете трябва д а бъдат защитени с ръкавици или бариерни вещества, а л и ­
цето — с предпазен крем. Очите да бъдат защитени с противопрашни очила.
След привършване на работата ръцете и лицето д а се измиват със специални
миещи средства. Пушенето през време па работа е абсолютно забранено;
приемането на алкохол от работниците, които имат досег с тпурам е противо-
показапо. ß каучукосмесителиите цехове трябва да се осигурява з ад ъл ж и­
телно изкъпване, като баните с е устройват па принципа на саппропуснике
не се д о п у с к а храненето на работниците от каучукосмесителиите ц е х о в -
в стола иа предприятието с работно облекло; не се допускат па работа ра,
ботнппп със следните видове заболявания: алергии, кожни, белодробни
нервни, чернодробни, сърдечно-сълови; периодичните профилактични
медицински прегледи да с е извършват един път в годината с участие иа
интернист, дерматолог и невролог.

Х И Г И Е Н А ИЛ Т Р У Д А В ЦЕЛУЛОЗНО-ХАРТИЕНАТА
И Р О М И ШJ E ПОСТ

Ц е л у л о з а т а н полуцелулозата са цепна суровина за производството на раз­

лични видове хартия, картони, целофан, изкуствени влакна, лакове и пласт­
маси.
Д о 1944 г. в нашата страна работеха само 6 малки предприятия за произ­
водство иа хартия и картони, които преработваха вносна целулоза.
В годините иа народната власт б я х а построени целулозният завод «Ст. Ки-
раджиев» — Нови Кричим за производство на целулоза, полуцелулоза и
хартия, нелулозио-хартиеният комбинат «Мизия» — в гр. Мизия, за произ­
водството па избелена целулоза от слама и хартия за нисане и нечат, комби­
натът за ие. у л о з а и хартия — Р а з л о г , комбинатът за малограмажиа (спе­
циална) хартия — Белово, заводът за многослойни картони — Никопол,
комбинатът за полуцелулоза и картоп — София, З Х А «Родина» — Пловдив,
и др.
П р е з тази петилетка у пас ще се изграждат редица нови мощности и раз­
ширяват съществуващите обекти за производство иа целулоза и полуце­
л у л о з а , хартия, картони и велпапе.

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

Получаване на целулоза u полуцелулоза

К а т о с у р о в и н и з а п о л у ч а в а н е т о па ц е л у л о з а и п о л у ц е л у л о з а се и з п о л з у в а т главно p a i -
личпи дървесни видове и стеблата па редица тревни видове, пай-често слама.
Подготовка н а с у р о в и н и т е . Пристигналите от складовете дървесни трупи се разто­
варват и п о д а в а т з а н а р я з в а н е на парчета. З а целта се и з п о л з у в а т специални машини —
с л е ш е р н . С л е д н а р я з в а н е т о на дървесните т р у п и се извършва обелване на кората посред­
ством различни корооб елвачни машини.

265
 В п о с л е д н и т е н я к о л к о г о д и н и се п р а в я т о п и т и з а о б е л в а н е п а т р у п и т е с п о м о щ т а н а
р а з л и ч н и х и м и ч е с к и с р е д с т в а , к а т о се и з п о л з у в а т р а з р е д е н и р а з т в о р и н а а л к а л н и и л и
к и с е л и н и , с л е д к о е т о к о р а т а се о т д е л я п о с р е д с т в о м в о д н а с т р у я с н и с к о н а л я г а н е .
О б е л е н и т е т р у п и се п о д л а г а т п а р а з д р о б я в а н е н а с п е ц и а л н и д ъ р в о с е к а ч н и м а ш и н и .
С л е д р а з д р о б я в а н е т о д ъ р в е с н а т а м а с а п о с т ъ п в а в ц и к л о н и и л и в е я л к и , с л е д което се
п р е п р а щ а в с о р т и р о в ъ ч н о о т д е л е н и е , к ъ д е т о ч р е з п р е с я в а н е се о т с т р а н я в а т ч е п о в е т е и
г о л е м и т е т р е с к и . С о р т и р а н е т о се и з в ъ р ш в а с п о м о щ т а н а п л о с к и в и б р а ц и о н н и с и т а и л и
барабанни сортировъчни сита.
О т д е л е н и т е п р и с о р т и р а н е т о е д р и т р е с к и д о п ъ л н и т е л н о се р а з д р о б я в а т с п о м о щ т а на
•специални машини — дезинтегратори.
П о д о б н о н а д ъ р в е с н и т е т р у п и т р а н с п о р т и р а н а т а от с к л а д о в и т е п о м е щ е н и я б а л и р а н а
с л а м а се р а з т о в а р в а и н а р я з в а на р е з е н к и п о с р е д с т в о м с л а м о р е з а ч н и м а ш и н и . П о ч и с т в а ­
н е т о н а с л а м е н и т е р е з е н к и от з ъ р н а т а , п р а х а , к о л е н н а т а и с л у ч а й н о п о п а д н а л и т е в т я х
ж е л е з н и п р е д м е т и се и з в ъ р ш в а н а б а р а б а н н и и п л о с к и с о р т и р о в а ч к и с п о - с п е ц и а л н а к о н ­
с т р у к ц и я . С ъ щ о т а к а се и з в ъ р ш в а и д е з и н т е г р и р а н е , п о д о б н о н а т о в а , к о е т о се п р а в и п р и
дървесните т р у п и .
Изваряване н а суровината и методи за получаване н а целулоза в зависимост от изпол-
з у в а н и я р е а г е н т . И з в а р я в а н е т о на с у р о в и н а т а се п р о в е ж д а в р а з л и ч н и по к о н с т р у к ц и я
стационарни варилни котли.
В з а в и с и м о с т о т и з п о л з у в а н и я р е а г е н т при в а р е н е т о на с у р о в и н а т а с ъ щ е с т в у в а щ и т е
н а ч и н и з а п о - н а т а т ъ ш н а т а и о б р а б о т к а се д е л я т н а т р и о с н о в н и г р у п и ; к и с е л и н н и , а л ­
кални и комбинирани. Това определя в голяма степен и токсико-хигиенния статус иа
дадено предприятие.
К и с е л и н н и м е т о д и . К ъ м т а з и г р у п а се о т н а с я г л а в н о с у л ф и т н и я т м е т о д .
К а т о р е а г е н т п р и с у л ф и т н и я м е т о д се и з п о л з у в а в а р и л н а ( с у л ф и т н а ) к и с е л и н а , к о я т о
м о ж е д а се и з р а з и с ф о р м у л а т а : С а ( П 5 0 3 ) 2 + 5 0 . 2 - Ь П 2 0 .
А л к а л н и м е т о д и . С ъ щ е с т в у в а т д в а о с н о в н и а л к а л н и метода: п а т р о н о в и с у л ф а т е н .
П р и н а т р о н о в и я м е т о д и з в а р я в а н е т о се и з в ъ р ш в а с р а з т в о р о т н а т р и е в а о с н о в а , а з а ­
г у б и т е н а х и м и к а л и т е в п р о и з в о д с т в е н и я п р о ц е с се в ъ з с т а н о в я в а т ч р е з д о б а в я н е т о н а
к а л ц и н и р а н а с о д а и п о - р я д к о на н а т р и е в а о с н о в а .
П р и с у л ф а т н и я метод изваряването се и з в ъ р ш в а с разтвор от натриева основа и на­
т р и е в с у л ф и д , а з а г у б и т е н а х и м и к а л и т е в п р о и з в о д с т в е н и я п р о ц е с се в ъ з с т а н о в я в а т ч р е з
д о б а в я н е т о на н а т р и е в с у л ф а т ( г л а у б е р о в а сол). В а р и л н и я т р е а г е н т п р и п о л у ч а в а н е т о на
ц е л у л о з а п о с у л ф а т е н м е т о д се н а р и ч а б я л а л у г а . В п р о ц е с а н а р е г е н е р а ц и я т а н а х и м и ­
к а л и т е н а т р и е в и я т с у л ф а т ( г л а у б е р о в а т а с о л ) се р е д у ц и р а д о н а т р и е в с у л ф и д .
П р и р е г е н е р и р а н е т о н а х и м и к а л и т е п о т о з и м е т о д се п о л у ч а в а з н а ч и т е л н о к о л и ч е с т в о
п а р а (при и з г а р я н е т о на ч е р н а т а л у г а — о т р а б о т е н и я т реагент).
К о м б и н и р а н и методи. К ъ м т я х се отнасят главно х л о р а л к а л н н я т и моносулфитният.
X л о р а л к а л н и я т м е т о д се и з п о л з у в а п р е д и м н о п р и п о л у ч а в а н е т о п а ц е л у л о з а о т с л а м а .
И з в а р я в а н е т о н а с л а м а т а с т а в а с 8 % р а з т в о р н а н а т р и е в а о с н о в а , с л е д к о е т о т я се и з п р а щ а
в р е а к ц и о н н а к у л а , к ъ д е т о се п о д г р я в а . С л е д п р о м и в а н е с л а м а т а п о с т ъ п в а в ъ в в т о р а
р е а к ц и о н н а к у л а , к ъ д е т о се х л о р и р а н а й - ч е с т о с г а з о о б р а з е н х л о р , х и п о х л о р и д и л и
х л о р н а в о д а . Г о т о в а т а ц е л у л о з а се п р о м и в а и п о д а в а з а д о п ъ л н и т е л н о и з б е л в а н е .
П р и м о н о с у л ф н т н и я м е т о д и з в а р я в а н е т о н а ц е л у л о з а т а се и з в ъ р ш в а с N a o S O j п р и до­
б а в к а т а н а N a l i C O . t и л и Na 2 CO, 1 з а н е у т р а л и з а ц и я на о т д е л я щ и т е се в п р о ц е с а н а в а р е н е т о
м р а в ч е н а и л и о ц е т н а к и с е л и н а . В н я к о и с л у ч а и к ъ м в а р и л н и я р е а г е н т се д о б а в я и н а т ­
риева основа.
П р о м и в а н е , с о р т и р а н е , избелване, о т в о д н я в а н е , с у ш е н е и п а к е т и р а н е н а ц е л у л о з а т а .
Промиването на сварената целулоза с вода става по два начина — периодичен и непре­
к ъ с н а т . П р и п ъ р в и я м е т о д се и з п о л з у в а т р е з е р в о а р и и д и ф у з ь о р и , а п р и в т о р и я — в а -
куумфилтри, шнекпреси или комбинирано. Промиването на сварената целулоза е най-
често многостепенно.
К а к т о г р у б о т о , т а к а и ф и н о т о с о р т и р а н е н а ц е л у л о з а т а се и з в ъ р ш в а с п о м о щ т а н а р а з ­
лични видове сортировъчни м а ш и н и .
И з б е л в а н е т о н а ц е л у л о з а т а е не с а м о о с н о в н о з в е н о в п р о и з в о д с т в е н и я п р о ц е с , н о и м а
и в а ж н о токсико-хигиенно значение. Широко приложение в избелването на целулозата
н а м и р а т г а з о о б р а з н и я т х л о р , х и п о х л о р и т и т е на к а л ц и я и н а т р и я , х л о р н а т а вода, х л о р ­
н и я т д в у о к и с и д р . И з б е л в а н е т о на ц е л у л о з а т а се и з в ъ р ш в а г л а в н о в и з б е л и т е л н и х о л е н -
дри или специални к у л и . Избелването на ц е л у л о з а т а става к а к т о в една или в н я к о л к о
степени, т а к а и с едно или с н я к о л к о и з б е л в а щ и вещества (комбинирано избелване). П р и
п о с л е д н а т а с т е п е н н а и з б е л в а н е т о ц е л у л о з н а т а м а с а се п о д к и с л я в а , н а й - ч е с т о с ъ с с е р е н
двуокис (антихлор).
С л е д с г ъ с т я в а н е т о о т в о д н я в а н е т о и с у ш е н е т о н а ц е л у л о з а т а се о с ъ щ е с т в я в а п о с р е д ­
ством специални отводнителни м а ш и н и — преспати, двойпоситови преси и д р .
З а отводняване и предимно сушене на целулозата във в и д на м а л к и късчета с г о р е щ
в ъ з д у х се и з п о л з у в а т и т . н а р . а в т о м а т и ч н и л и н и и ( ф л е к с - с у ш и л н и ) .

266
 След отводняването н сушенето целулозното платно постъпва з а нарязване. Н а р я з а ­
ната ц е л у л о з а с е п о д а в а на х и д р а в л и ч н и преси з а п а к е т и р а н е ( б а л и р а н е ) . Готовите б а л и
п о ролков път с е спускат в складовите помещения.
В п р е д п р и я т и я т а , к ъ д е т о с е и з в ъ р ш в а и з б е л в а н е на ц е л у л о з а т а в о т д е л н и ц е х о в е , н а ­
р и ч а н и с к л а д о в е з а х и м и к а л и , с е с ъ х р а н я в а т не с а м о н е о б х о д и м и т е з а т о в а п р о и з в о д с т в о
химически вещества (течен х л о р в с п е ц и а л н и т а н к е р и , натриева основа, натриев с у л ф а т
и д р . ) , н о и н у ж н и т е з а и з б е л в а н е т о на ц е л у л о з а т а с ъ е д и н е н и я , н а й - ч е с т о х и п о х л о р и т и ,
х л о р н а вода, х л о р н а в а р и с е р е н д в у о к и с , к о и т о с е п о л у ч а в а т п р е д и м н о на м я с т о .
Хипохлоритът, най-често калциевият, с е получава, като се пропуска газообразен х л о р
през варно м л я к о в апарати, наречени хлоратори. Х л о р н а т а вар се получава при поглъ­
щ а н е на г а з о о б р а з е н х л о р о т т в ъ р д к а л ц и е в о к и с , а х л о р н а т а в о д а — ч р е з д и р е к т н о о к и с ­
л я в а н е на в о д а и г а з о о б р а з е н х л о р . С ъ щ о т а к а т у к с е г а с и в а р в с п е ц и а л н и б а р а б а н и и с е
подготвя серен д в у о к и с , който с е подава в производството като воден разтвор.
Р е г е н е р а ц и я н и х и м и к а л и т е . Р е г е н е р и р а н е т о на х и м и к а л и т е п р и с у л ф а т н и я м е т о д
о б х в а щ а с л е д н и т е о с н о в н и с т а д и и : е д н о — и л и д в у с т е п е н н о и з п а р я в а н е ( с г ъ с т я в а н е ) на
черната л у г а посредством специални вакуумизпарителни инсталации; изгарянето и
в разнообразни п о конструкция содорегенерацнонни апарати; периодично, непрекъснато
или к о м б и н и р а н о к а у с т и з и р а н е на п о л у ч е н и я в с о д о р е г е н е р а ц и о н н и т е а п а р а т и р а з т в о р
о т н а т р и е в к а р б о н а т ( з е л е н а л у г а ) п о д д е й с т в и е т о на г а с е н а в а р и н а т р и е в а о с н о в а и
р е г е н е р и р а н е на в а р т а о т к а р б о н а т н а т а у т а й к а .
П р и с у л ф и т н и я м е т о д з а п о л у ч а в а н е н а ц е л у л о з а з а д а ч а т а на р е г е н е р а ц и о н н и т е и н ­
сталации е най-пълно да у л а в я т и оползотворяват с а м о н е и з р а з х о д в а н и т е при варенето
серен двуокис и топлина.
П о л у ч а в а н е н а п о л у ц е л у л о з а . П р о и з в о д с т в о т о на п о л у ц е л у л о з а е с в ъ р з а н о с м е х а н и ч н а ,
т о п л и н н а и х и м и ч н а о б р а б о т к а , с т е п е н т а на к о я т о с е и з м е н я в з а в и с и м о с т о т е с т е с т в о т о
н а с у р о в и н а т а , в и д а на а п а р а т у р а т а и ж е л а н и т е к а ч е с т в а па к р а й н и я п р о д у к т .
З а п о л у ч а в а н е на п о л у ц е л у л о з а с е и з п о л з у в а п р е д и м н о к о м б и н и р а н и я т м о н о с у л ф и т е н
метод.

[1 олучаване на х а р т и я
С у р о в и н и з а д о б и в а н е н а х а р т и я . Х а р т и я с е п р о и з в е ж д а г л а в н о о т р а з л и ч н и т е в и д о в е ра
стителни влакна, предимно дървесни. От т я х сс получават полуфабрикатите б я л а (обикно"
вена) и кафява механична дървесна маса.
Б я л а т а м е х а н и ч н а д ъ р в е с н а м а с а с е п о л у ч а в а ч р е з с т р и в а н е на д ъ р в е с и н а т а с к а м е н н и
в а л я ц и при о р о с я в а н е с вода (шлайферни м а ш и н и ) . Кафявата механична дървесна маса
с е п о л у ч а в а ч р е з с т р и в а н е на п о п а р е н и с в о д н а п а р а д ъ р в е с н и т р у п и .
П о д г о т о в к а н а с у р о в и н и т е — с м и л а н е и с о р т и р а н е . С м и л а н е т о на с у р о в и н а т а с е и з ­
вършва посредством с п е ц и а л н и машини — холендри и мелници. Смляната маса се под­
л а г а па с о р т и р а н е .

Обриботван? на хартиена к а т а
Проклейване. Първоначално хартията се е проклейвала повърхностно с животински клей
и н и ш е с т е . С е г а з а т а з и ц е л с е и з п о л з у в а т в о д н о с т ъ к л о , с и н т е т и ч н и с м о л и (и о с о б е н о
к о л о ф о н в ъ в в и д на н а т р и е в с а п у н ) з а е д н о с 10% р а з т в о р о т а л у м и н и е в с у л ф а т . В с и ч к и
те<и в е щ е с т з а с е в н а с я т ь х о л е н д р и т е . а с а м и я т п р о ц е с с е и з в ъ р ш в а в с у ш и л н и т е части
на х а р т и е н а т а м а ш и н а .
П ъ л н е н е . П о д п ъ л н е н е на х а р т и я т а с е р а з б и р а п р и б а в я н е т о в х о л е н д р и т е на н я к о и ми­
нерални вещества — най-често каолин, азбест, талк, бариев сулфат, калциев сулфат,
магнезиев карбонат и др.
О ц в е т я в а н е . З а д а п р и д о б и е х а р т и я т а б я л ц в я т , в х о л е н д р и т е към к а ш а т а ( н а й - ч е с т о
р ъ ч н о ) с е п р и б а в я т вт.в в и д на р а з т в о р и у л т р а м а р и н , о р г а н и ч н и с и н и и л и о с н о в н и б а г ­
рила, псевдоизбелители (тинопали, увитекси и др.), червени багрила (родамин, сафра-
мин и др.) и др.
О т л и в а н е н а х а р т и я т а . О т л и в а н е т о на х а р т и я т а с е и з в ъ р ш в а на с п е ц и а л н и х а р т и е н и
лгашини ( ф и г . 2 3 ) .
О т х о л е н д р и т е готовата хартиена каша с е изпуска по тръби в смесителен басейн. След
п р е д в а р и т е л н о очистване хартиената каша се з а р е ж д а с вода, с л е д което постъпва в меж­
д и н е н р е з е р в о а р , п р е д н а з н а ч е н и е т о н а к о й т о е д а у с п о к о и б ъ р з о т е ч а щ и я п о т о к па к а ш а т а
и д а о с и г у р и равномерността м у п о цялата ширина на машината. О т т у к кашата преми­
нава в ъ р х у с и т о т о на х а р т и е н а т а м а ш и н а , което представлява б е з к р а й н а лента, която с е
п р и в е ж д а в н е п р е к ъ с н а т о д в и ж е н и е . З а да не с е стича кашата встрани, ситото е о г р а д е н о
с к а у ч у к о в и о г р а н и ч и т е л и . С ц е л з а р а в н о м е р н о р а з п р е д е л я н е на к а ш а т а и з а п о - д о б р о т о
п р е п л и т а н е на в л а к н а т а с и т о т о в и б р и р а в н а п р е ч н о н а п р а в л е н и е ( 1 0 0 — 8 0 0 к о л е б а н и я

267
в минута). Водата се стича п р е з отворите иа ситото и о б р а з у в а щ о т о се х а р т и е н о глатно-
п о с т е п е н н о се о т в о д н я в а , като вън втората половина на ситото о б е з в о д н я в а н е т о се уско­
рява посредством с м у к а т е л н и кутии, р а з п о л о ж е н и п о д ситото. В края х а р т и е н о т о платно,
преминава м е ж д у два в а л я к а ( г а у ч н р е с а ) . П о н я к о г а с л е д с м у к а т е л н и т е кутии върх>
ситото се поставя ситов валяк (егутьор).

Фиг. 2 3

П о - н а т а т ъ ш н о т о о т в о д н я в а н е на х а р т и я т а става м е ж д у п о с л е д о в а т е л н о р а з п о л о ж е н и '
две или три мокри преси. Останалата влага се отстранява посредством нагряване и пре-
с у в а н е в с у ш и л н а т а част на м а ш и н а т а . Т а з и част се състои от два х о р и з о н т а л н и реда го­
леми ц и л и н д р и , където х а р т и я т а п о с т е п е н н о се нагрява и и з с у ш а в а .
Към края на с у ш и л н а т а част х а р т и я т а се о х л а ж д а в с п е ц и а л н и цилиндри, п р е з които
тече с т у д е н а вода, с л е д което се и з г л а ж д а на к а л а н д ъ р (гладачна машина), навива с е н а
р у л о , с в а л я се от м а ш и н а т а и се отнася за по-пататъшна преработка или в с к л а д о в и т е
помещения.

УСЛОВИЯ НЛ Т Р У Д

Целулозно-хартиеното производство се х а р а к т е р и з и р а със специфични

фактори н а работната среда, които за вис ят предимно от дадения техноло­
гичен процес.
М и к р о к л и м а т . П р и разтоварването, нарязването и обелването на трупи­
те при разтоварването п нарязването на сламата и в складовете както з а го­
това продукция, т а к а и за химикали температурата, влажността и скоростта
н а движението н а въздуха в работната зопа през топлия период на годината
са в границите н а нормата, а през х л а д н и я създават условия за допустимо
о х л а ж д а н е . Микроклиматът в тези ироизводстгеии участъци зависи предимно^
от състоянието на атмосферния в ъ з д у х .
В д р у г и т е производствени звена на целулозно-хартиената промишленост,
в по-малка или по-голяма степен, обусловсна предимно от дадения техноло-
гичен процес (обработка на суровините, регенерация, получаване на хартия
и др.), трудовата дейност се извършва обикновено при висока температура
и в л а ж н о с т при сравнително елгбо движение на въздуха. М и к р о к л и м а т ъ т
в тези участъци к а к т о през топлия, т а к а и през хладния период на годината
има прегряващ, неблагоприятен х а р а к т е р .

268
 При изследване на микроклимата в Д З «Ст. Кираджиев» — г р . Н о в и Кричим,
Д Ц Х К «Мизия» — гр. Мизия, и в някои книжни фабрики температурата на
въздуха на работната среда през хладния период на годината за основните
производствени участъци е в граници от 18 д о 26,8° С, а през хладния пе­
риод — от 2 3 д о 29,5 С С. като в отделни часове на деня с е покачва и пад
•35° С. Относителната влажност е от 8 0 д о 93% при незначителна скорост на
д в и ж е н и е на в ъ з д у х а ( Б . Л у к а н о в а и д р . , 1971, 1973).
З а прегряваш, характер па микроклимата в основните производствени
участъци на целулозно-хартиената промишленост съобщават и редица д р у г и
автори. Така например, при изследване на микроклиматичните фактори
в една книжно-мукавена фабрика В. К у з м и н (1954) установява средни по
величина Е ЕТ. а А . М . Б у р ц е в (1968) и В. Виноградова и Л . Петько (1970)
о б р ъ щ а т особено внимание на прегряващия характер на микроклимата при
производството на книжно платно.
Необходимо е д а добавим, че характерът на микроклимата за почти всички
производствени участъци на хартиено-целулозната промишленост е и от­
носително стабилен.
Шум и вибрации. Шумът в целулозпо-хартиепата промишленост при 65%
от всички производствени процеси превишава от 5 д о 15 d B П Д С Х Н . Осо­
бено опасни на шумово въздействие са следните производствени процеси:
нарязването, раздробяването, смилането и сортирането иа суровината, об­
работването на хартията, рязането на целулозното и хартиеното платно и д р .
При изучаване условията на труда в два целулозно-хартиени комбината
в СССР А . М . Б у р ц е в (1968) подчертава, че засега шумът в този отрасъл
е водещ неблагоприятен фактор па работната среда.
Вибрациите в целулозно-хартиената промишленост (такива има само при
вибрационните сита и ситовата част иа хартиената машина) са общи и в
повечето от случаите са под П Д С Х Н .
П р а х . В целулозно-хартиената промишленост въздухът на работната среда
м о ж е да с е замърси само в някои участъци с органичен прах — главно при
нарязването па сламата и в по-малка степен при нарязването на трупите.
Също така химичен прах във въздуха на работната зона може да се получи
при разтоварването на различните химични вещества (натриев сулфат, нат­
риев сулфид и др.) в склада за химикали. 11е е б е з значение и прахът, който
с е образува във въздуха па работната среда при насипването в холеидрите
иа различните пълнители и оцветители при обработването на хартиената
каша.
При нарязването на сламата А . М . Б у р ц е в (1968) съобщава за значителни
концентрации иа органичен прах във въздуха па работната среда — д о
184 мг м 3 .
Наши изследвания { Б . Луканова, А . Джежев и д р . , 1973) показват, че при
същата технологична операция прахът в работната зона в повечето ог с л у ­
чаите превишава от 3 д о 4 пъти П Д К .
Toneикохимични вещества. При производството на целулоза във връзка
с технологичния процес се извършват редица химични реакции, поради
което във в ъ з д у х а на работните помещения се установяват някои токсико-
химични вещества.
При получаването на целулоза по сулфатния метод основните токсико-
химичии вещества, замърсяващи въздуха иа работната среда, са: хлор (при
получаването в склада з а химикали на избелващи съединения и при избел­
ването па целулозната маса), серен двуокис (при получаването му в склада
за химикали и при подкисляването на избелената целулозна маса), натриева
основа (при варенето иа целулозната маса и каустизирайето при регепера-

269
 цията на хилпжалмте), меркаптани, сероводород, диметилсулфид и диметпл-
дисулфид (при варенето на целулозната маса), въглероден окис и двуокис
(при регенерацията на химикалите).

Фиг. 24
•F* •
Наши изследвания { Б . Луканова, А . Джежсв и д р . , 1971, 1973) показват,
че концентрациите на х л о р а , въглеродния окис и въглеродния д вуокис
във в ъ з д у х а на работната зона в повечето от случаите превишават П Д К от
2 д о 4 пъти.
Концентрациите па серния двуокис, натриевата основа, меркаптаните, серово­
дорода, диметилсулфида и диметилдисулфида са следи или в границите на П Д К .
Интерес представлява проведеното от В . Г ъ л ъ б о в а (1974) проучване на
замърсяването на работната среда с хлор в динамика през топлия период
па годината в Д Ц Х К «Мизия» — гр. Мизия. Установяват с е наи-високи кон­
центрации на хлор (5 6 пъти пад П Д К ) само при процеса насищане иа
гасената вар с това вещество в склада за химикали.
При получаване па целулоза по сулфитен метод работната среда се за­
мърсява най-много със серен двуокис — 5 6 пъти пад П Д К (.4. М . Б у р ц е в ,
1968).
Основни професии и т р у д о в процес. Основна професия в целулозно-
хартиената промишленост е аиаратчикът. Апаратчиците обс л уж ват с ъ о р ъ ж е ­
нията при получаването на целулозата и хартията, при регенерацията на
химикалите и ири изготвянето на необходимите за това производство х и ­
мични съединения.
Работата иа апаратчиците включва обикновено следните трудовп про­
цеси — наблюдаване иа съоръженията, периодично вземане от реакцион­
ните смеси иа проби за анализ (фиг. 24), насипване в някои съоръжения на

270
 сравнително малки количества различни проклейващи хартията с ъе д ине ­
ния, пълнители и оцветители и редица д р у г и операции, като прехвърляне
на маса с помощта на кранове, гресиране на апаратурата, почистване на
работните места и д р .
Апаратчиците работят предимно в право положение (около 75% от ця­
лото работно време), понякога в принудителна, полусвита работна поза
(особено при регенерацията на химикалите), намират сс често в д в и ж е н и е .
Работата на апаратчиците е свързана с леко или средно физическо нато­
варване (енергоразход — 2 — 4 ккал мин.) и не изисква зрително и нервно
напрежение. Независимо от това във връзка с внедряването на автоматично
дистанционно управление на редица производствени процеси (главно при
изваряването на суровините и получаването на хартиеното платно) същест­
вуват условия и за определено напрежение на пснхо-моторната сфера.
Апаратчиците работят на закрито, често при прегряващ микроклимат и в
специфична от токсикохимична гледна точка работна среда в зависимост
от обслу жв а н и я от тях производствен участък.
Особен интерес представляват редица професии — разтоварач на трупи
и слама, корообелвач на т р \ п и , сортировач на трупи, сламорезач, нарезвач
на рулата готова хартия и разтоварач на рулата ю т о в а хартия от книжните
машини, при които работата е свързана с тежко физическо натоварване
(енергоразход — 5 — 7 ккал мин), като всичките те показват и значителна
\ м о р а в края на работния ден ( / / . Ц а н ев и и д р . , 1967). Същите работят най-
често на открито, предимно в първите етапи или в складовите помещения
на това производство.
С цел за проучване тежестта на труда са били изследвани у и а с ( / > . Л у -
каноеа. Е . Д а н ч е в и и д р . , 1973) следните групи работници — в Ц З «Ст. Ки-
раджиев» — Нови Кричим; работници на открито, работници от варилния
цех, работници от книжния цех (шивачки и работещите на ръкав-машиии),
а в Д К Ц Х «Мизия» — гр. Мизия: сламорезачи и работници от сламеното
стопанство, корообелвачи на трупи, работници от склада за химикали,
сортировачки и броячки на хартия и опаковачки.
Д а н н и т е от енергоразхода са показали, че трудът па работничките па
ръкав-машините е лек, по работният пулс е достигнал д о 105 уд/мин., което
се обуславя от допълнителните неблагоприятни въздействия при този вид
т р у д — монотонност, голям брой движения и д р .
Несъответствие м е ж д у енергоразхода и пулсовата честота се е намирало
и при работниците на открито. Енергоразходът при тях е бил 5 , 2 ккал/мин.,
което е д а л о основание д а се определя техният т р у д като тежък. Намерената
при тази група работници no-ниска пулсова честота (до 93 уд./мин.) се е
обяснявала най-вече с тренираността към физическа работа. Трудът па сла-
морезачите се е класифицирал като т р у д със средно по тежест физическо
натоварване ( е н е р г о р а з х о д — 4 , 0 9 ккал/мин.), както и този на корообелва-
чите на трупи (енергоразход — 4 , 8 ккал/мин.). При някои работници от склада
за химикали е установено тежко физическо натоварване, главно при раз­
товарване и пренасяне па химически съединения (енергоразход — 5 — 6 ккал/
мин.).
Трудът на броячкпте и сортировачките па хартия по данни на енерго­
разхода с е е класифицирал като т р у д с леко физическо натоварване (енерго­
разход — 2 , 1 8 ккал/мин.), докато работният пулс е достигнал 106 уд./мин.,
което авторите обясняват със значително статистическо усилие и монотон­
ност.
Изследването на пулса на работниците от варилното отделение преди за­
почване на работната смяна и след звършването й е показал ускоряване -

271
средно T o i i е бил 79,2 уд./мин. преди работа и 9 1 , 7 уд./мин. след работа.
При работниците от книжния цех ускоряването след приключване на работ­
ния ден е по-слабо — съответно 73.2 уд./мин. и 7 9 , 8 уд./мин.
Резултатите от изследването на мускулната сила на работниците от ва-
рилния и книжния цех са показали намаляване па мускулната сила и в
двете ръце след завършване па работната смяна, като при работниците от
варилпия и книжния цех това намаляване е било по-силно изразено в д яс ­
ната ръка — средно със 7 — 8 мм Hg, докато при лявата ръка то е било средно
с 55 мм Hg. При опаковачките с е е установило значително намаляване
па мускулната сила, докато при сортировачките то е било по-изразено.
При изследване па мускулната сила и издръжливостта па сортировачките
и опаковачките кривите па изследваните показатели при двете професии
в течение па работната смяна са се променяли различно. Мускулната с и л а
и издръжливостта при сортировачките е започнала стръмно д а спада още в
началото па работния ден, докато при опаковачките се е намирала фаза па
повишена работоспособност. Според авторите това говори за значително
натоварване на мускулите на ръцете при сортировачките.
Резултатите от изследването па зрително-моторната координация са по­
казали увеличаване на времето за извършване иа теста при работниците
от варилния цех — средно с 31 секунда, а при работниците от книжния ц е х —
с 24 секунди. Количеството па допуснатите грешки при работниците от
книжния цех обаче са били значително повече. Освен това се е наблюдавала
и промяна па характера на начертаната линия. При завършване на работния
ден тя е била значително ио-иеравна, като особено у работничките, д о п у с ­
нали повече грешки, линията е приличала па такава, получавана при тре-
мор па ръката { Б . Л у к а н о в а . Е . Данчева и д р . , 1973).
Резултатите ог пробата на Д о н а д ж и о са показали, че при всички изслед­
вани групи работници се наблюдава изразено понижаване на стойностите
й в края па работния ден. Най-благоприятни те са били при сортировачките
и броячките па хартия, което корелира с иаб подаваните промени в н у л с о -
вата честота, мускулната сила и издръжливостта при тези работници.
Д а н н и т е от изследването с тсстовете на Бурдоп и Платопов са показали
увеличаване на времето при извършването им, както и увеличаване на греш­
ките след завършване па работната смяна, което авторите считат като ре­
зултат от настъпила значителна умора в края на работния д е н .
Интерес представляват данните на В . М . Ш у б и к (1959) за намаляване на
общата имунологична реактивност на организма. Смята се като основна при­
чина за намаляването на имунологичната реактивност па организма при тези
работници въздействието иа сериите газове и в по-малка степен — високата
температура, меркаптапите и запрашеността върху т я х .

ЗАЬОЛЕВАКМОСТ II ТРАВМАТИЗЪМ

Структурата на заболеваемостта в целулозно-хартиената промишленост

има типичен облик, чието формиране се намира в изразена зависимост с
производствените вредности и характера иа трудовия процес в този от рас ъл .
Също така производственият травматизъм има сравнително голямо раз­
пространение в редица обекти па целулозно-хартиената промишленост.
П о градация иа своята изразепост в производството иа целулоза и хартия
преобладават следните позологичии форми и групи заболявания: грип,
катар на горните дихателни пътища и ангина, болести на храносмилателната
система, болести иа дихателните пътища и белите дробове, злополуки (би-

272
 топи и производствени), болести на периферната нервна система и болести
н а костите и другите органи на движението. Според A . AI. Б у р ц е в (1968)
л а тези нозологични форми и групи заболявания се падат около 8 5 - 86°,)
о т всичките случаи на з а б о л я в а н и я в целулозно-хартиената промишленост
н а СССР.
Лоста отдавна редица автори {А. С. Шафранова, 1923; Е . Ю. Зсвальд, 1927;
/ / . А . Преображснский. 1935; С. Г. Шмерлинг. 1935; А . Frisch, 1878; А . Thiele,
1926 и др.) съобщават за висока заболеваемост и голямо разпространение
на производствения травматизъм сред работниците, заети в целулозно-
хартиената промишленост. Това те о б я с н я в а т почти винаги с въздействието
в ъ р х у организма на работниците н а редица неблагоприятни физични и ток-
сикохимични фактори на работната среда, а също лака и с извършването
о т тях па значително количество трудоемки ръчни операции както в под­
готвителните, т а к а и в основните цехове на това производство.
П. К . Виноградова (1957) отбелязва, че в целулозно-хартиената промиш­
леност поради голямата влажност и неравномерност на максималните тем­
ператури на въздуха н а работната среда в различните производствени \ ч а -
стъци се наблюдава висока заболеваемост от грип (23,2—21%) и остър ка­
т а р на горните дихателни пътища (20.8%), при което най-често страдат ра­
ботещите па открито (88,2—100 0 о).
A . Ф. Гурьев (1960) също т а к а отбелязва, че при работещите както иа от­
крито, т а к а и при изваряването и избелването на суровините и в складовете
з а химикали на целулозно-хартиената промишленост се наблюдава висока
заболеваемост от грип, остър катар иа горните дихителни пътища, стомашно-
чревни заболявания и невралгии, което се обяснява с въздействието в ъ р х у ор-
г а т м м а па работниците на значителната относителна влажност и голямата
загазованос! на въздуха на работната среда. С ъ щ и я т автор предлага тези за-
б о л я в а н и я да се считат за професионални.
B . С. Гсра имоз (1954) и М . Д . Багнова (1961) установяват, че най-честите
професионални поражения на кожата в целулозно-хартиената промишленост
с а дерматитите, които възникват в резултат н а въздействието на основите и
киселините (10%), на различните проклейващи вещества, пълнители и оцве­
тители в книжното производство (12%), н а съществуващия органичен и хи­
мичен прах в това производство (12%) и иа употребяваните смазочни масла
(6%). При производството на целулоза и хартия сравнително често се сре­
щ а т и професионални и з г а р я н и я иа кожата главно с натриева основа и не­
гасена вар (15%). Най-честата л о к а л и з а ц и я на професионалните кожни ув­
реждания са били откритите участъци па тялото.
Цв. Алексиева (1963) смята, че пай-честите ирофесиоиалин з а б о л я в а н и я
н а к о ж а ! а в целулозно-хартиената иромшиленосг у нас са хнперкератозите
и епидермофитията, и то за цеховете с висока относителна влажност на въз­
д у х а иа работната среда.
Изучавайки травматизма в целулозно-хартиенаiа промишленост. В. Ф .
Макси\10в (1962) отбелязва, че по-голямата част от н е щ а с т н и т е случаи ста­
ват при работниците о т подготвителните цехове и при поддържащия техноло­
гичното оборудване персонал — ири разтоварачите и товарачите на суро­
вини и готова продукция (8% от случаите,) при подготвящите трупите и сла­
мата за и з в а р я в а н е 110%) и ири шлосерите (13%). При работниците от
основните цехове травматизмът е значително но-ннсък — 3 - - 4 %. Н а й -
често се засягат горните крайници — 4 2 % , а но-ридко долните — 2 8 % . 1онч
авторът обяснява с наличието в това ироизводстго на голям брой немеха-
низирани ръчни операции. О т падане н а предмети се засягат главата и л и ­
цето (13% от случаите), а при обработка и употреба на различни

I* Хигигиа и* оснояии «триели ив «ронзяодството 273

токспкохимпчип вещества (при неспазване иа изискванията по техническата
Гн , опасност очите (5% от случаите).
Анализирайки производствения травматизъм в целулозно-хартиената
промишленост на СССР за период от 12 години, А . М . Б у р ц с в (1969) смята
като осиовии причини за възникването м у неправилната организация иа
труда, качеството иа обработваемия материал, съществуващите санитарно-
техипчески недостатъци на оборудването, недостатъчната складова площ,
плмът. запрашеност!а и загазоваиостта па въздуха иа работната среда.

M i n iE m m .МЕРОПРИЯТИЯ

В целулозго-хартшпата иромишленос! най-важни хигиенни мероприя­

тия са: п ъ . т а херметпзаиия па наличното оборудване, неговото ефективно
топлинно изолиране, ni\мозаглушаване и местно вентилиране, механизиране
.ма извършваните трудоемки ргботнп операции (предимно в първите етапи
}!а производството) и ръчното B.'evane на проби за анализ от реакционните
смеси и автоматичното дозиране (за предпочитане е това да става в отделни
помещения) и изсипване па различните токсикохимични вещества във всички
апарати и съоръжения иа наличното оборудване но хода иа съществуващия
технологичен процес.
В целулозно-хартиената промишленост е необходимо напълно да се изоли­
рат помещенията, в които се складират, получават и използуват като реа­
генти различни токеикохимични вещества, иа първо място хлора, от оста­
налите производствени участъци.
При работа в условия на прегряващ микроклимат или при определена
физиологична обременеиост работниците трябва рационално да ползуваг
ссвеи обедната и още две допълнителни почивки ио 10 м и н \ т и . като едната
от т я х бъде обезателно през втората половина на работния ден. Освен това е
необходимо в храната на целия персонал, обслужващ това производство, ла
се съдържат по-голямо количество белтъчини, соли и витамиии, а па рабо­
тещите в условия на прегряващ микроклимат да се дава най-малко ио един
литър газирана слабо подсолена (0,2 (,о натриев хлорид) вода за всяка ра­
ботна смяиа.
П р и работа в помещения с висока влажност па въздуха работииците тряб­
ва ла носят специално противовлажно работно облекло и обувки с добра
въздухонроницаемост, а при работа иа открито — специално работно облекло
в зависимост от годишния сезон.
Във всички случаи, когато се работи в среда, наситена с хлор, носенето на
противогазови маски — съветски тип с филтър В или немски тип с филтър
В, е задължително. П р и аварийни ситуации трябва да се употребяват кисло­
родни изолиращи прибори.

Х И Г И Е Н А ИА ТРУДА П Р И ПРОИЗВОДСТВОТО
ИА СЕРОВЪГЛЕРОД

Внедреното отскоро производство па серовъглерод (CS.,) у нас и употре­

бата м у в редица отрасли иа народното стопанство (при получаването иа це­
лулозен ксантогенат, калиев тиокарбонат, тетрахлорметаи, сулфоцианиди
и др., при вулканизацията на к а у ч у к а и при разтварянето или екстракцията
на мазнини, смоли, сяра, фосфор, йод и др.) поставят иред хигиената и а
труда за разрешаване важни научно-ирактически задачи. Благодарение иа

274
добрите си качества п р о и з в е ж д а н и я т у иас серовъглерод n s v i i p a добър па­
зар и в редица страни Че\сс.~овакия, П о л ш а , Югославия и лр. Перспек­
тивно е в близките н я к о л к о години .».а се увеличи v нас к а к т о производството
така и \ потребата м у , а успоредно с това и б|"оят на рс-ботнипите, имещи кон­
т ак т с него.

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ И.ОЦЕСИ

С е р о в ъ г л е р о д \ н а с се п о л у ч а в а п о с р е д с т в о м в з а и м о д е й с т в и е т о иа м е т а н и л и п р и р о д е н
г а з с ъ с с е р н и п а р и в п р и с ь с т в и с на к а т а л и з а т о р п р и в и с о к а т е м п е р а т у р а п о р е а к ц и я т а ;
' H 4 - f - 4 S - » . C S l + H 2 S . Т а з и п р и н ц и п н а с х е м а з а п р о и з в о д с т в о на с е р о в ъ г л е р о д в к л ю ч в а
следните по-важни технологични операции
Р а з т о в а р в а н е н а с я р а . Н а р а м п а , о т в а г о н и се р а з т о в а р в а п а к е т и р а н а в ч у в а л и с я р а
с п о м о щ т а на г р а и ф е р е н к р а н . П р и н а л и ч и е т о па с к ъ с а н и ч у в а л и в ъ в в а г о н и т е т а з и опе­
р а ц и я се и з в ъ р ш в а р ъ ч н о .
Р а з т о п я в а н е и о ч и с т в а н е н а с я р а . Р а з т о п я в а н е т о на с я р а т а с т а в а ь ъ в в а н и с н а к л о ­
н е н и д ъ н а , п о к р и т и с п а р н и т р ъ б и . С п о м о щ т а на п о м п а р а з т о п е н а т а с я р а се п о д а в а в
с б о р н и к , к а т о п р и з а м ъ р с я в а н е п р е д в а р и т е л н о се о ч и с т в а п о с р е д с т в о м в и б р а ц и о н н и ф и л ­
три.
Очистване н а метан. Този процес става в специална инсталация, в която тежките
в ъ г л е в о д о р о д и о т м е т а н а се п о г л ъ щ а т с е л е к т и в н о .
Основна р е а к ц и я . Н а г р я в а н е н а с у р о в и н а т а {S 2 и С Н 4 ) в с п е ц и а л н а р е а к т и в н а п е щ д о
620—(550 С. Т у к се о б р а з у в а 1 2 % с е р о в ъ г л е р о д к ъ м о б ш и я обем г а з . О т п е щ т а г а з ъ т
IS;, С Н 4 , CS 2 и H j S ) п о с т ъ п в а в п ъ р в и я р е а к т о р , к ъ д е т о т е м п е р а т у р а т а с п а д а до 5 8 0 С,
п р и к о е т о к о н в е р с и я т а и а м е т а н а д о с т и г а п р и б л и з и т е л н о 5 5 0 о , к а т о г а з ъ т о т н о в о се в р ъ щ а
в п е щ т а и н а г р я в а д о п ъ р н о н а ч а л и ; т а т е м п е р а т у р а . Т а к а о б р а б о т е н и я т г а з се и з п р а щ а
във втори реактор, който с ъ д ъ р ж а катализатор силикагел.
К о н д е н з а ц и я н а с я р а . И р о д \ к г и т е о т р е а к ц и я т а ( с е р о в ъ г л е р о д , с е р о в о д о р о д , с я р а , ме­
т а н , а з о т и в ъ г л е р о д е н о к и с ) , и з л и з а щ и о т в т о р и я р е а к т о р , се о х л а ж д а т в с п е ц и а л е н с ъ д
д о т е м п е р а т у р а 150 С, п р и к о е т о с я р а т а в п о - ю л я м а т а си ч а с т се к о н д е н з и р а , а г а з о в а т а
ф а з а се п р е в р ъ щ а в т е ч н о с т . П о с л е д н а т а се о б р а б о т в а н е к о л к о к р а т н о по х о д а на т е х н о ­
л о г и ч н и я п р о ц е с з а о т д е л я н е на р а з л и ч н и т е п р и м е с и .
П о г л ъ щ а н е , с т а б и л и з а ц и я , д е с т и л а ц и я и о ч и с т в а н е н а серовъглерода. П о г л ъ щ а н е т о на
с е р о в ъ г л е р о д а о т т е ч н о с т т а се о с ъ щ е с т в я в а п о с р е д с т в о м а б с о р б ц и о н н о м а с л о . С л е д п р е д ­
в а р и т е л н а в о д н а о б р а б о т к а о б о г а т е н о т о а б с о р б ц и о н н о м а с л о се р а з д е л я в с п е ц и а л е н
с ъ д па 3 части — м а с л е н а част, с ъ д ъ р ж а щ а г л а в н о с е р о в ъ г л е р о д и много по-малко серо­
водород, п о в ъ р х н о с т н а водна част, с ъ д ъ р ж а щ а м и н и м а л н и количества от тези вещества,
и г а з о о б р а з н а ч а с т , к о я т о с е с ъ с т о и г л а в н о от с е р о в ъ г л е р о д и с е р о в о д о р о д . Н а к р а я в спе­
ц и а л н и к о л о н и о т н а ч а л о т о се и з в ъ р ш в а с т а б и л и з а ц и я , а с л е д т о в а д е с т и л а ц и я на серо­
в ъ г л е р о д а . П о х о д а на в с и ч к и т е х н о л о г и ч н и п р о ц е с и се и з в ъ р ш в а и д о п ъ л н и т е л н а физи­
ч е с к а о ч и с т к а н а с е р о в ъ г л е р о д а . З а о щ е п о - г о л я м а с и г у р н о с т п о о т н о ш е н и е чистотата
м у н а с е р о в ъ г л е р о д а се в ъ з д е й с т в у в а в с п е ц и а л н о с ъ о р ъ ж е н и е с р а з т в о р от к о н ц е н т р и ­
рана основа ((химическа очистка) с последващо промиване с вода.
Р е к у п е р а ц и я на с я р а . Р е к у п е р а п и я т а на с я р а т а се о с ъ щ е с т в я в а в с п е ц и а л н и р е к у п е р а -
циоини котли и има т р и стадия: п ъ р в и (реактивен) стадий, при к о й т о става горенето на
сероводорода в атмосферен в ъ з д у х (първична конверсия); втори (конверсионен) стадий,
п р и к о й т о се и з в ъ р ш в а п о с л е д о в а т е л н а к о н в е р с и я н а ц я л а т а г а з о в а смес, и т р е т и с т а д и и ,
п р и к о й т о с т а в а к р а й н о о к и с л я в а н е па г а з о в е т е .
С ъ х р а н я в а н е н а серовъглерода. Ч и с т и я т с е р о в ъ г л е р о д се с ъ х р а н я в а в с п е ц и а л н и , по­
т о п е н и в ъ в в о д а р е з е р в о а р и , р а з п о л о ж е н и н а т е р и т о р и я т а и а с к л а д о в о т о с т о п а н с т в о на
инсталацията.
Транспортиране на серовъглерода. Т р а н с п о р т и р а н е т о на чистия серовъглерод става
п е р и о д и ч н о п о с р е д с т в о м с п е ц и а л н и ц и с т е р н и . П ъ л н е н е т о и а п о с л е д н и т е се о с ъ щ е с т в я в а
на ж . п . р а м п а с п о м о щ т а н а п о м п и и с п е ц и а л н и т р ъ б о п р о е о д и .
П я л а т а и н с т а л а ц и я з а п р о и з в о д с т в о н а с е р о в ъ г л е р о д у п а с е м е н т и р а н а на о т к р и т о ,
к а т о т е х н о л о г и ч н и я т п р о ц е с е а в т о м а т и з и р а н н п о в е ч е т о о т з в е н а т а м у се у п р а в л я в а т ди­
с т а н ц и о н н о о т к о м а н д н а з а л а , н о н е з а в и с и м о о т т о в а се н а л а г а все ои:е и з п о л з у в а н е т о
на ръчен т р у д по различните й производствени участъци.

275
УСЛОВИЯ НА Т Р У Д А

Определящите въздействието върху организма на работниците фактори

на работната среда при това производство са: микроклиматът и редица ток-
сикохимичпи вещества, главно серовъглерод, сероводород и серен двуокис.
М и к р о к л и м а т . Паши изследвания {А. Джежев и др., 1974) показват, че
температурата през топлия период па годината за помещенията химическа
лаборатории и командна зала е 26 С, при относителна влажност 70 0о и ниски
стойности на движение на възхуха — 0,04 м сек. З а с ъ щ и т е помещения през
хладния период на годината температурата е 24—27 С, относителната влаж­
ност 63—75%, а скоростта на движението на въздуха 0,2—0,4 м сек. З а всички
други помещения, които са разположени навън (площадка за рекуперация,
площадка за разтопяване и очистване иа сярата, главен корпус и складо­
вото стопанство) температурата през хладния период на годината е 3—6,5° С,
относителната влажност 60 65 %, а скоростта на движението на въздуха —
0 , 8 -1 м сек. За същите работни площадки през топлия период на годината
температурата е 19—20 С, относителната влажност 81 % при значително по-
голяма скорост на движение па въздуха 1—1,5 м сек.
Както се вижда от приведените данни, микроклиматът при производството
иа серовъглерод през цялата година зависи главно от състоянието на атмос­
ферния въздух и отчасти от спецификата иа дадения технологичен процес.
Необходимо е да изтъкнем, че при изпълнение на технологичните задачи
работниците трябва непрекъснато да излизат от помещенията до разположе­
ните на открито работни площадки, при което те се намират под въздействието
на значителни амплитуди па микроклиматичните фактори, особено изразени
през хладния период иа годината.
В и б р а ц и и . Общи вибрации йод нормата се получават само при филтриране
на разтопената сяра, което става с помощта иа вибрационно устройство.
Прах. При разтоварването на сярата от вагоните в работната среда перио­
дично се полхчава сравнително висока запрашеност — 9—13,7 мг/м 3 .
Токспкохимични вещес/пва. От данните, получени при изучаването на ток-
сикохимичния фактор, се вижда, че концентрациите на изследваните вредни
вещества (серовъглерод, сероводород и серен двуокис) във въздуха са зна­
чително вариабилни, което се обяснява с това, че повечето работни места са
разположени иа открито. Минималните концентрации за всички тях не пре­
вишават пределно допустимата норма за съответното токсикохимичио ве­
щество във въздуха на работната зона. Характерно е, че през топлия период
па годината в повечето случаи максималните концентрации па серовъглерода
са подчертано по-високи, отколкото през хладния период, което се дължи па
стръмното повишаване па парния натиск на серовъглерода от температурата
па въздуха. При това най-високи концентрации за серовъглерод както
през хладния, така и през топлия период па годината са установени на най-
ниските коти на главния корпус. Това следва и да се очаква, като се има
пред вид, че парите па серовъглерода са значително по-тежки от въздуха.
По отношение па получените максимални концентрации за серовъглерода,
който се явява и главно токсикохимичио вещество при това производство,
те превишават пределно допустимата норма през топлия период па годината в
химическа лаборатория 4 пъти, в складовото стопанство 5 пъти и в главния
корпус около 12,5 пъти, а през хладини период — само в складовото стопан­
ство 2 пъти, и в главния корпус — о к о л о 7,5 пъти.
Максималните концентрации на сероводорода превишават пределно до­
пустимата порма от 2 д о 4 пъти при рекуперациита, в главния корпус и при
разтопяването и очистването на сярата. Въпреки че концентрациите не пре-

276
 вишават значително П Д К , трядва да се има п р е д в и д , че. от една страна, той
има синергично токсично действие с това иа серовъглерода, а от д р у г а — с
действието иа серния д в у о к и с , иа който максималните концеитраиии само в
отделни случаи превишават Н Д К от 2 д о 9 пъти.
Неблагоприятният токсикохимичен фактор се получава от наличното о б \ -
рудване, което не е херметично, а също така и от принудителното често отва­
ряне иа съоръженията.
Основни профссии и т р у д о в процсс. При производството на серовъглерод
основни професии са: оператор (за о б с л у ж в а н е инсталацията) и пълнач на
цистерни.
По-голямата част от работното си време операторите прекарват в команд­
ната зала, където наблюдават сигналните системи и записват всеки час по­
лучаваните технологични данни. Освен това (периодично) ръчно те р е п лират
някои от сигналните системи, а при необходимост излизат от командната
зала навън и също предимно ръчно извършват редица допълнителни техно­
логични операции — пускат вода, намаляват или усилват постъпващия въз­
д у х , проверяват годността ма някои вентили, регулират нивото ма наляга­
нето в различни с ъ о р ъ ж ен и я , продухват линии, преглеждат хидрозатворите,
почистват вибрационните филтри и д р .
Пълначите пълнят най-малко 3 — 4 пъти на ден пистернитс с готова продук­
ция и об с лу жв а т цялото складово стопанство на инсталацията. Освен това
те вземат ежедневно проби за анализ от резервоарите за готова продукция
(около 2 0 иа ден), следят за нивото иа серовъглерода в съдовете (посредством
ж е л е з е н прът, намазан с масло) и чистят цистерните. Също така веднаж
седмично пълначите вземат проби за анализ от утайника на инсталацията.
При операторите и пълначите физическото натоварване е от леко д о с р е д н о
(енергоразход — 2 — 4 ккал мин), като при операторите има известно зри­
телно и нервно напрежение, а при пълначите — сравнително голям периме­
тър на обслужване. Всички тези работници прекарват около 75% от работ­
ното си време прави.
С цел за проучване на трудовия пропее хронометражии наблюдения върху
оператори и пълначи са проведени у нас от Л . Джсжсв и други автори (1974).
Резултатите от проучването са показали, че времето за наблюдаване иа ко­
мандното табло и записване на технологичните данни съставя 45,5% от ця­
лото работно време иа операторите, а престоят в командната зала — 2 i , l 0 »
от цялото работно време или сумарно 6 6 , 6 % от цялото работно време опера­
торите са прекарвали в командната зала.
Времето за извършване на редица ръчни операции навън по различните
работни площадки иа инсталацията е съставяло 24.5% от цялото работно време
при незначителен престой — 8 , 9 % или общо — операторите са се намирали
навън 3 3 , 4 % от пялото си работно време.
Пълначите са престоявали навън 98,3% от пялото си работно време, като
престоят (свободното време) е съставял значителна част от цялото им работно
време 5 0 . 8 %. Пълначите са отделяли 10,4% от цялото работно време за
вземане ма проби за анализ и измерване нивото на серовъглерода в съдовете
и 25,9% за пълнене на цистерните или общо — 36,2% от цялото им ра­
ботно време.
При производството иа серовъглерод у нас сп били изследвани бактери-
цидността на кожата и състоянието на микрофлората при 30 работници и
20 лица, с л у ж е щ и за контролна група (И. Стамова, Л . Джсжсв. 1975).
Получените резултати са показали, че бактерицидните свойства на кожата
както иа работещите от инсталацията, така и иа контролната група, са били
във физиологична граница.

277
 Количеството i:a :inx^o ^пората ма лътЗохите сло?во па кожата при работ­
ниците е било увеличено, o e j окачела naci 1.иват промени в броя на колониите,
които имат зона иа хемолиза. Авторите приемат, че при наличния, сравни­
телно малък т р у л о з стаж па работниците (от 1 ло 3 г.) в лаленото производ­
ство п смцесri>> ващи ге услоьия па работа количеството на микрофлората
па дълбоките слоеве на кожата е з е е още непроменено.
ОГщата заболеваемост с времепил нетрудоспособност за последните три
ю д ч и и (това производство с е намира във Врачански окръг) не показва тен-
деиция за увеличаване на показателите ,<а честота, тежест и средна продъл­
жителност както общо, така и по отделните нозологични единици с изключе­
ние па групите остри заболявания на дихателните пътища и ангини в срав­
нение със страната и този окръг.
Здравословното състояние иа работниците понякога се обуславя главно
от специфичното юксично действие на серовъглерода. Това се обяснява с
факта, че картината на хроничната серовъглеродна интоксикация, която с е
среща наи-често нри това производство, е твърде разнообразно — главно
централни и нериферни нервни и невро-хуморални разстройства и съдови
промени.
Трудовите злополуки и изгарянията (с изключение на аварийни ситуации)
i:e са характерни за това производство.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Най-важни хигиенни мероирпятия ирп производство иа серовъглерод с а ;

внедряването па специалип вагони (самосвали или съответни роторни устрой­
ства) за изсипване па сярата, механизирането п автоматизирането на същест­
вуващите ръчни технологични операции — вземане на ироби за анализ
както от резервоарите за готова нродукция, така и от другите участъци на
инсталацията, измерване нивото на серовъглерода в резервоарите за готова
продуция. ночиствапе на вибрационните филтри и д р . и оборудването на
ефективни вентилационни уредби както в командната зала. така и в хими­
ческата лаборатория на инсталацията.
Също така е необходимо д а с е намали периметърът на о б с л у ж в а н е на с к л а ­
довото стопанство, както п разстоянието or резервоарите за готова продук­
ция д о ж . и. рампата за пълнене на цистерните.
Всички работпици от това производство трябва да посят специално работно
облекло — костюм или комбинезон, ръкавици и обуща от материя, устой­
чива иа серовъглерод, а при н у ж д а д а употребяват противогази марка А -
кафяв филтър или шлангови или изолиращи противогази.
Назначаването на специален рацион на хранене на работниците е и з в ъ н ­
редно необходимо медико-профилактичио мероприятие. Той включва у в е л и ­
чаване количеството на белтъците за сметка на мастите и въглехидратите,
ежедневно редовно даване с храната на витамини (С. В , . В,( и глутаминова
киселина) и три пъти дневно но 3 0 0 — 3 5 0 мл минерална вода.
Задължително се провеждат два пъти в годината медицински прегледи от
терапевт, невролог, офталмолог и психиатър, като н е с е допускат на работа
жени и подрастващи йод 1 8 години и л и ц а с ъ с следните заболявания: органични
заболявания на ЦНС, хронични заболявания на периферната нервна система,
заболявания на зрителния нерв и р л т т а т а , изразени неврози, епилепсия,
други психични заболявания, изразени ендокринни заболявания, з а б о л я в а ­
ния иа черния д р о б и бъбреците и всички заболявания на дихателните органи
п сърдечно-съдовата система, възнрепятствувтщи носенето на противогаза.

278
 При остро отравяне със серовъглерод пострадалият трябва да се изнесе от
работното място и да остане на чист въздух. Само при спиране на дишането
д а с е прави изкуствено дишане. Инжектират с е укрепващи сърдечио-съдовата
система средства, след което болният с е транспортира в лечебно заведение.
Там лечението продължава с общо укрепващи и успокояващи средства. След
възстановяването с е препоръчва физно- и курортно лечение. При по-тежки
форми се прилгга по-продължително лечение в болнично заведение, послед­
вано от балнеолечение и почивка в среднопланински курорт.
При поглъщане на серовъглерода незабавно трябва д а с е направи про­
мивка на стомаха, да с е предизвика повръщане и с е дадат активен въглен и
очистително средство, с л е д което д а с е повика лекар. \ к о е замърсена кожата
с ъ с серовъглерод, тя трябва веднага да с е измие с топла вода и с а п у н .

279
 Х И Г И Е Н А H A Т Р У Д А ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО
Н-А С Т Р О И Т Е Л Н И . М А Т Е Р И А Л И И И З Д Е Л И Я

Ш и р о к и т е мащаби и високите темпове иа развитие иа строителството у иас

обуславят непрекъснатото \ величаване к а к т о иа обема иа производството иа.
различни строителни материали п изделия, така и на броя иа заетите в
този отрасъл работници, техници и инженери.
Основно направление в развитието на съвременното строителство е прев­
ръщането м \ в непрекъснат механизиран и автоматизиран процес с използу­
ване на високопроизводително оборудване. Всичко това създава условия
за възникването на редица неблагоприятни фактори на работната среда
(микроклимат, прах, шум, вибрации и др.), нови професии и форми на т р у д .
В съвременното строителство се използуват голямо количество строителни
материали и изделия — цимент, железобетонни изделия, тухли и керемиди,
строително стъкло и др.

ХИГИЕНА ПА ТРУДА ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО

ПА Ц И М Е Н Т

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

К а т о с у р о в и н и при получаването на цимента се използуват в а р о в и т : , мергели, г л н н а ,

трае. гипс и др.
Р а з л и ч н и т е видове цимент (портлаидцимент, шлакопортландцимент, пуцоланов гюрт-
л а и д ц и м е и т , глииоземен (^луминев) цимент, трикомпонентен цимент и др.) се произвеждат
г л а в н о по два начина: мокър и с у х .
М о к ъ р нинин за получаване н а цимент. Твърдите материали, главно варовици И Л И
м е р г е л и , се натрошават посредством чукови или валцови (челюстни или конусни) т р г -
ш а ч к п , след което се и з с у ш а в а т и смилат на п р а х с помощта на въртящи се мелници.
Едноьременно с топа в специални басейни гл ина та се разбива па р я д к а к а ш а посредством
г л и н о р а з м н в а ч к и . Г л и н е н а т а к а ш а и смлените твърди материали се о т п р а в я т въп въртящи
се т о п к о в и мелници, където във водна среда става окончателното стриване на масата д о
т. нар. шлам. О т мелниците к а ш а т а се изсипва в шламови басейни и оттам чрез помпи
се препраща в силозите за к а ш а , където става «коригирането» й. О т силозите к а ш а т а се
к з п р а ш а за изпичане във въртящи се п е щ и . Необходимата в т я х температура сс получава
от горенето на смлени на прах в ъ г л и щ а , м а з у т или г а з .
И з п е ч е н и я т п р о д у к т излиза от пещите във вид па м а л к и б у ч к и — к л и н к е р . К л и п к е р ъ т
трябва да о т л е ж и известно време, след което се мели посредством топкови мелници със
сепаратори, които о с и г у р я в а т ж е л а н а т а ситност на смилането. К ъ м к л и н к е р а се добавят
необходимото количество г и п с и съответното количество хидравлични и д р у г и добавки
за улесняване на смилането, к а т о всичките заедно се смилат.
О т тези мелници п о л у ч е н и я т цимент се п р е п р а щ а в големи бетонни силози за съхра­
нение, където също трябва да о т л е ж и известно време. Силозите са снабдени със с и л н и
компресорни б ъ р к а ч к и , с помощта па к о и т о става смесване на различните партиди ци­
мент ( р а з л и ч н и по време и п е щ и ) , при което се добива еднакъв по качество цимент.
 От с и л о з и т е циментът се отправя към опаковъчния цех, където чрез автоматични пъл-
начки се опакова в к н и ж н и торби или се транспортира в с п е ц и а л н и вагони в н а с и п н о
състояние.
^О/д: н а ч и н з а п о л у ч а в а н е н а ц и м е н т . П р и този начип за п о л у ч а в а н е на цимент всички
и з п о л з у в а н и материали с е с м и л а т на с \ . \ о . с м е с в а т се ч р е з б ъ р к а н е много добре, с л е д
което м а л к о се о в л а ж н я в а т и п р е с у в а т ьъв в и д на т у х л и . В п о с л е д н о време в редица пред­
приятия материалите вместо д а се п р е с у в а т се г р а н у л и р а т и отделни г р а н у л а ц и о н н и це­
хове. Също така с л е д п р е д в а р и т е л н о н а в л а ж н я в а м е на материалите гранулирането им става
посредством с п е ц и а л н и въртеливо д в и ж е щ и се тавн. П о л у ч е н и т е по тозн начин г р а н у л и
падат в ъ р х у платната на с п е ц и а л н и с у ш и л н и лепови скари. И з п и ч а н е т о на гака пригот­
вения м а т е р и а л д о к л и н к е р с е извършва в шахтови или въртящи сс пещи. .Много често-
при с у х и я начин з а п о л у ч а в а н е на цимент към смления материал се прибавя и с м л я н а
твърдо гориво (най-често въглища), което у л е с н я в а изпичането.
Към п р е д п р и я т и я т а , п р о и з в е ж д а щ и иимент, в зависимост от и з п о л з у н а п о т о г о р и в а
се разкриват на отделни п л о щ а д к и м а з у т н о , г а з о в о или въглищно помощно стопанство.
От х и г и е н н а гледна точка въглищното с т о п а н с т в о има н а й - в а ж н о значение. В него по­
стъпващите от с к л а д а въглища се и з с у ш а в а т в с п е ц и а л н и б а р а б а н н и с у ш и л н и , с л е д което
ге смилат и подават като г о р и в о в производството.
В п о с л е д н о време все повече се и з п о л з у в а и к о м б и н и р а н ( п о л у с у х ) начин за получаване
иа иимент.

УСЛОВИЯ ПА Т Р У Д

При производството иа цимент неблагоприятни фактори на работната

среда са главно прахът, шумът и микроклиматът, а в по-малка степен
вибрациите и някои токсикохимични вещества Л и с и ц ь м , 1930; / / . 11..
Садкоеская, 1960 и др.)
М и к р о к л и м а т . П о данни па Х Е И . п р е з студения период иа годината при
производството иа цимент температурата па въздуха за повечето работни
места е о т 8 до 15,5 С, относителната влажност — от 45 до 88 0о, а скоростта
иа д в и ж е н и е на в ъ з д у х а — от 1,5 до 3 м/сек. при външна температура 2 -
6 С, относителпа влажност 85—95 "о и скорост на движение на въздуха
2 — 3 м сек., докато през топлия период на годината температурата н а в ъ з ­
д у х а за повечето работни места е от 27.7 до 29.1 С, относителната влажност-
от 40 до 5 0 % , а скоростта н а движение на въздуха до 1 м/сек., при външна
температура 22—25 С, относителна влажност 55—68% и скорост на д в и ж е ­
ние на в ъ з д у х а — 1— 1,5 м сек.
При изпичането па суровините до клинкер температурата на въздуха иа
работната среда, особено през топлия период на годината, може да достигне
до 37 42 С при относителна влажност 35—77% и скорост на движение
иа въздуха до 1 м сек. Съшо т а к а в тези производствени участъци се отделя
сравиителпо голямо количество лъчиста топлина (инфрачервена радиа­
ция) — от 1.2 до 3.3 к к а л см 2 м ин.
Значително количество работници, заети в това производство (при патро-
шаването. сушеисто и смилането (стриваисто) иа суровините, обслужващия
складовете и различните транспортни съоръжения персонал и др.) се намират
пол въздействието иа значителни амплитуди па микроклиматичиите фактори
в течение на работния ден.
П р и производството иа цимент в повечето от случаите микроклиматът
м о ж е да сс х а р а к т е р и з и р а като неблагоприятен, статичен или относително
^татичеи, предразполагащ както към охлаждане, т а к а и към прегряване и
зависи и з ц я л о от състоянието на атмосферния въздух и от технологичния
процес.
Шум и вибрации. Сега изиолзуваната технология при производството па
цимент, особено трошачките, глииоразмивачките, въртящите се тонкови
мелници, компресорите, помпите и ; ф . е източник за получаването в работ-

281
 пата среда па ш у м с интензивност от 90 до 115 d B с преобладаване на сред­
ните и в и с о к и т е честоти на с п е к т ъ р а .
П о данни на Х Е И прп производството на цимеит на редица работни места
( в ъ р т я щ и се т о п к о в и мелници, въртеливо д в и ж е щ и се тави за г р а н у л и р а н е ,
к о м п ресори , помии и д р . ) се у с т а н о в я в а т рбщп вибрации, к о и т о в н я к о и
с л у ч а и прев ишав ат до 3 пъти П Д С Х П .
П р а х . П р п производството па цимент з а п р а ш е н с с г т а на въздуха па работ­
ната среда, особено п р п натрошаването. сушенето и смилането на с у р о в и ­
ните, т я х н о т о изпичане, смилането на к л и н к е р а . сушенето и смилането на
в ъ г л и ща та, г р а н у л и р а н е т о , разбъркването на цимента в силозите, г р а н с п о р -
I п р а н е т о на материалите и цимента и пълненето м о п а к о в к а т а на цимента,
г о с т и г а значителна степен.
В н а ш и т е циментови заводи н а и - в и с о к и к о н ц е н т р а ц и и от прах се хстаио-
вяват при процесите с.уилане иа с у р о в и н и т е и т я х н о т о изпичане до п л и и к е п
и при пълненето и о п а к о в а н е т о на цимента (по д а нни на XF11).
Също т а к а е необходимо да отбележим, че и з н о л з у в а н и я т т е х н о л о г и ч е н
н и ч и и за и о л \ ч а в а н е на нимент о к а з в а в л и я н и е в ъ р х у запрашеността (тя е
п о - м а л к а п р п и з п о л з у в а н е т о на м о к ъ р или к о м б и н и р а н ( п о л \ с \ х ) иачпн за
п о л у ч ав а не иа ц и м е н т ) .
П р и ч и н и за образуването на значителни к о н ц е н т р а ц и и о т п р а х във въздуха
на работната среда п р п производството на цимента са използуването иа не-
херметичпа а п а р а т у р а , неефективни с а н и т а р н о - т е х н и ч е с к и с ъ о р ъ ж е н и я
на първо място р а з л и ч н и в е н т и л а ц и о н н и уредби, т я х н о т о л о ш о п о д д ъ р ж а н е
п м н о г о д р у г и . П о р а д и в с и ч к о това засега почти цялото обзавеждане на това
производство представлява и з т о ч н и к иа значг.телно нрахообразуване к а к т о
в работната, т а к а п в о к о л н а т а среда.
П а пълен х и м и ч е н а н а л и з са били подлагани и з п о л з у в а н и т е с у р о в и н и и
п о л у ч а в а н и т е к л и н к е р н и маси и цимент ( Д . Повочсв — ц и т а т по А'. Колев и
д р . , 1967). Р е з у л т а т и т е са п о к а з а л и , че съответните о к и с и (силициев д в у о к и с ,
к а л ц и е в о к и с , магнезиев о к и с , д в у ж е л е з е н т р и о к и с , д в у а л у м и н и е в т р и о к и с ,
м а н г а н о в о к и с и бариев о к и с ) в изследваните образци се различават в отдел­
ните проби с не повече от 2 до 6 % за в и с о к и т е стойности и от 1 д о З % за нис­
к и т е с т о й н о с т и . К о л и ч е с т в о т о на свободния с и л и ц и е в д в у о к и с в отделните
к л и н к е р н и маси е б и л о от 0 , 2 3 до l.SO 0 .!.
П р о ц е н т н о т о с ъ д ъ р ж а н и е на отделните с ъ с т а в к и на праха, получен от въз­
д у х а на работната зона. не се е различавало съществено от това на и з п о л з у -
вания изходен материал, а количеството на свободния с и л и ц и е в д в у о к и с з
него е било м е ж д у 0,4 и 2,20 "и. Само в единични с л у ч а и , и то в п р о б и ,
взети в участъците за смилането на с у р о в и н и т е и при пълненето н о п а к о в к а т а
на цимента, с ъ д ъ р ж а н и е т о на свободния с и л и ц и е в д в у о к и с в п р а х а е достиг­
нало до 7 — 8 , 5 0о. Това вероятно се д ъ л ж и на различните и з п о л з у в а н и по­
роди с у р о в и н и . Големината на ч а с т и ч к и т е на п р а х а , получен о г в ъ з д у х а н а
работната зона, е о б и к н о в е н о в г р а н и ц и т е на дребноднсиерсните ф р а к ц и и -
от 67, 5 до 9 8 % от ч а с т и ч к и т е са под 5 м и к р о н а . Необходимо е да о т б е л е жим,
че диснерсиостта на п р а х а з а к о н о м е р н о намалява в хода на т е х н о л о г и ч н и я
пропее с увеличаване на к о н ц е н т р а ц и и т е м у във в ъ з д у х а на работната среда.
П о д а н н и на / / . I I Садковская (1960) най-често срещащите се к о н ц е н т р а ц и и
па п р а х във в ъ з д у х а на работната среда при това производство в СССР са
2 0 — 5 0 мг/м : ! с преобладаване в него па дребнодиснерспи ф р а к ц и и ( 4 4 — 9 8 %
от ч а с т и ч к и т е на п р а х а са под 4 м и к р о н а ) и в и с о к о с ъ д ъ р ж а н и е на свободен
с и л и ц и е в д в у о к и с (до 4 0 % ) .
П р и сушенето, смилането и подаването на в ъ г л и щ а т а в това производство
се о б р а з у в а т във в ъ з д у х а на работната среда също значителни к о н ц е н т р а ц и и

282
 •от въглищен прах — но наши данни от 13 до 100 мг м \ а но съветски —
д о 50 мг \\:* ( А . В . Ж и д и к . 1954).
Токсикохи уични вещсстви. При изпичането на суровините до клинкер п
гранулирането на материалите във въздуха на работната среда е възможно
образуването im въглероден окис и серен двуокис. В повечето от случаите
концентрациите им във въздуха на работната зона са под Н Д К .
При използуването на мазут като гориво във въздуха на работните поме­
щения на маз\тното стопанство могат да се намерят наднормени концентрации
н у бензин и толуол.
О.новьп npccpLH mi и mpij( оч npot cc. Основни про(|)есии при пол\ чаването
па цимент са; оператор (главно мелничар н пекар) п пълнач на цимент.
В това произсолство работи и голям брой помощен персонал шлосери,
електромонтьори (обслужвгщн различните транспортни и санитарно-техни­
чески съоръжсния) и др
В по-голямата си част технологичният пропее за полхчаване на цимент у
нас е механизирсн и автоматизиран, но това не изключва извършването от
работниците на редица ръчни операции.
Операторите-мелничарн следят за смилането па суровините, получаваните
клинкерни маси и въгл! щата, като периодично вземат ръчно проби за ана­
ли?. Те работят предимно праьн (до 75% от цялото работно време). Физичес­
кото натоварване при тях е леко (енергоразход 2 3 ккал мин.). Работата
им има свободен ритъм, по тя е свързана с определена отговорност.
Онераторите-пекари следят за изпичането па суровините до клинкер,
като също периодично ьземат ръчно преби за анализ.
Операторнте-пекари работят почти винаги прави (до 95% от цялото ра­
ботно време). Физическото натоварване при тях е също леко, (енергоразход—
2 — 3 ккал мин.), но трудовата им дейност изисква както определено зрително
напрежение, така и внимание, точност и сравнително бърза скорост при нор­
мален технологичен режим.
Пълначите на цимент поставят книжните торби на мундщуците на автома­
тичните пълпачнп машини, след което ги включват. Най-често пълначите на
цимент свалят и складират ръчно на съответно транспортно съоръжение
пълните с цимент книжни торби (те понякога тежат до 50 кг).
Пълначите па цимент работят почти винаги празп (до 95 "о от цялото ра­
ботно време). Физическото натоварване при тях е тежко (енергоразход
ö 0,5 ккал мин., при пулс 110 и повече уд. мин). Работата на пълначите
на цимент изисква почти постоянно внимание, гочност и сравнително бърза
скорост при нормален технологичен режим. Пътначите па цимент работят
при наложен ритъм, като трудовата им дейност е свързана и с многократно
повтарящи се технологични операции (до 3000 пъти па работна смяна).

З А Б О Л Е В А Е Л Ю С Т II Т Р А В . М . Л Т П З Ъ М

По данни па ХЕИ през последните пет години у нас структурата па общата

заболеваемост с временна нетрудоспособност (изразена чрез показателите
ч е с т о т а , т е ж е с т и с р е д п а п р о д ъ л ж п т е л п о с т ) всред
работниците и служителите, заети в производството на цимент, има типичен
облик, формирането на който се намира в изразена зависимост с основните
вредности в това производство. По градация на изразеност преобладават
следните нозологични грунп и заболявания: простудни заболявания, заболя­
вания на дихателните пътища и белите дробове, болести па кожата и под­
кожната тъкан, болест и на периферната нервна система, стомашно-чревните
заболявания, психозите и неврозите.
 Особен интерес при това производство представлява професионалната за­
болеваемост и на иърво място тази, предизвикана от продължителното ии-
халаторно и к о ж н о въздействие въ р х у организма на циментовия прах.
Относно биологичното действие на циментовия прах върху организма (и по-
специално върху белите дробове) становищата на различните автори могат
да се разделят на три групи. Първата група приема, че циментовият прах
води д о образуването на силикотичиа фиброза (тип «смесени прахове») в бе­
лите дробове, втората — д о развитието иа силикатоза и дифузна пневмоскле-
роза. а третата — само д о импрегниране иа интерстици\ма («прахов бял
дроб») с емфизем, бронхит и бронхиолит.
Сравнително малко автори поддържат становището, че циментовият прах
е в състояние д а предизвика силикоза на белите дробове. Така например
при продължително въздействие на значително високи концентрации на
циментов прах W . Docrr (1952) описва всред рентгенологично обследваните
работници Ol едни циментов завод случаи иа тежка тумопозна силикоза.
Това с е потвърждава и от някои други автори ( S . Caccuuri </. Prisco, 1940;
G. Gir ina Л . D e i A g r u l a , 1955; / / . Y . Einbrodt, D . Hentschel, 1966 и др.). Т е
считат, че за появата на силикотичпи изменения в белите дробове на работ­
ниците е необходимо извънредно продължително инхалаторно въздействие
на чист циментов прах. и то с висок процент на свободен силициев двуокис
в него.
Още ь 1931 г. С. B a d h n m защищава становището, че циментовият прах
причинява \ работниците само заболявания от типа иа силикатозите. При т я х
пневмокониотичпият процес протича бавно и сравнително доброкачествено..
Така например при обследването иа д е ц а м е ж д у 12 и 15-годишна възраст,
живеещи в райони д о 1 — 1,5 километра от един голям циментов завод, който
изхвърля в атмосферния въздух значителни количества циментов прах със
с ъ д ъ р ж а н и е иа свободен силициев двуокис 6 , 9 5 %, N'. Z u p u и С. Velican
(1955) откриват в най-запрашената зона у 40 % от децата начална склероза на
белите дробове. Според същите автори честотата на туберкулозата на белите
дробове у обследваните деца е била от 12 д о 14 пъти, на пневмониите от 4,6-
д о 9 , 7 пъти, иа бронхопневмониите от 3 , 2 д о 7,1 пъти и на бронхитите от 2 , 7
д о 4 пъти по-висока от тази иа децата, живеещи в други райони.
При обследване иа 3 5 0 работници от един циментов завод N . M o n g i e l l i
(1959) установява у 6% от тях съединително-тъканна ретикуларна фиброза
на белите дробове, б е з да открие нито един случай иа нодуларна фиброза..
Освен това същият автор не е установил н и т о един случай иа т у б е р к у л о з а в
обследвания контингент, докато \ 8 3 от работниците е открил неспецифичен
б р о н х и т и трахеоброихит.
Някои автори (Я. Chohrs. G. Trautwein 1959; М . Genhy et al., i 9 6 0 и д р . )
смятат, че циментовият прах не причинява фиброзни изменения в белите д р о ­
бове, а само води д о импрегнация на белодробния паренхим с незначителна
тенденция за прогресиране.
Наши изследвания (А'. Колев и д р . , 1967), показват, че циментовият п р а х
предизвиква особени белодробни изменения («циментова пневмония»), които-
протичат доброкачествено и имат свои специфични прояви (фиброзираш
бронхит, бронхиолит и обтурационеи емфизем), а върху лигавицата на гор­
ните дихателни пътища той проявява изразено микрокаустично действие,,
д ъ л ж а щ о се иа разтворените в с л у з т а предимно калциеви съединения.
Интерес представлява съобщението иа В . AI. Ретнев (1960). който при
обследването на работници, заети в производството иа цимент, установява
случаи на д о к а з а н а бронхиална астма. Същият автор счита, че алергичната
компонента па цимента са образуващите се в него от използуваната с т о м а н а

2М
 и о г н е у п о р е н материал хромови съединения (съдържанието на хромовите
•съединения в циментовия п р а х е било 0,01 2—0,96%). Отстраняването на
заболелите л и ц а от з а п р а ш е н а т а работна среда е довело бързо до раз­
р е ж д а н е , а с л е д това и до п ъ л н о изчезване на астматичните пристъпи.
Съдържащите се в цимента хромови съединения са основна причина за
появата на професионални дерматози («циментови екземи») всред работни­
ците, заети в това производство ( Т . С. Брсувич. 1962). Редица автори {А. В
Ж и д и к , 1954; Н . II. С ад кове кая, В. Г . М а ц а к , 1962; М . Brun. 1965 и др.)
поддържат становището, че различните видове циментов прах предизвикват
различни по начин на клиничното протичане заболявания на кожата и под­
к о ж н а т а т ъ к а н с изразена професионална етиология.
При производството на цимент могат да се срещат и някои други както
физиологични смущения в организма на работниците, т а к а и заболяв ан и я
с професионална етиология — неврити, невралгии, радикулити, ентерити,
колити, н а м а л я в а н е на с л у х а и (не на последно място) антракосиликоза,
главно при о б с л у ж в а щ и я въглищните стопанства персонал.
При получаването на цимент производственият травматизъм заема значи­
телно място. Причини за неговото разпространение не само в това произ­
водство, но и във всички д р у г и клонове на съвременното строителство, са
главно: неподходящата о р г а н и з а ц и я на работа, недостатъчната механиза­
ция и автоматизация на редица технологични процеси, неспазването на из­
искванията по техническа безопасност, състоянието на оборудването и ин­
струментите (съществуването на технически неизправности), липсата или
неизползуването на лични предпазни средства, наличието на падащи пред­
мети, лошото санитарно-хигиенно състояние на работните помещения, нека­
чественият инструктаж и недостатъчната квалификация на персонала, фи­
зическото, интелектуалното и емоционалното състояние на работниците
и др.
Н а ш и проучвания (/ / . Дончев, 1968» показват, че както при получаването
н а цимент, т а к а и в другите клонове на съвременното строителство трудо­
вите злополуки ;асягат предимно крайниците и главата и се срещат най-
често всред млади работници, и то предимно с малък трудов стаж (1—2 г.).

ХИГИЕННИ Л\ЕРОИРИЯТИЯ

При производството на цимент на й-ва жните хигиенни мероприятия са: пълна

херметизация на технологичното оборудване и комуникациите, включително
сил о з ите и използуваните транспортни съоръжения, механизиране на съ­
ществуващите ръчни операции — вземане на проби з а а н а л и з от суровини­
те, клинкерните маси и различните видове ц ш е и т , свалянето и пренася­
нето на пълните с цимент книжни торби и д р . , цялостно автоматизиране
с дистанционно управление на съществуващия технологичен процес, обо­
рудване на ефективни местни вентилационни уредби на съоръженията и
трошачните, мелничните, пещните, гранулационните и опаковъчните цехове,
ефективна топлоизолация на шахтовите и въртящи се пещи със съответно
е к р а н и р а н е на отворите им и по-ефективно шумозаглушаване на използу-
ваното оборудване.
Също т а к а е необходимо в съществуващите командни зали за автоматично
дистационно управление на технологичните процеси да се осигуряват на­
пълно комфортни условия за работа, а при технологичните звена, в които
се престоява д ъ л г о време па открито, да се оборудват отделни помещения
(кабини, стаи) с комфортни, предимно микроклиматични и други условия.
 Н а работниците, заети в това производство, трябва да се осигуряват лични
предпазни средства подходящо работно облекло, иротивоирглтни маски.Т
очила, биологични ръкавици и антифони.

Х И Г И Е Н А ИЛ Т Р У Д А И Р И ПРОИЗВОДСТВОТО
ИА ЖЕДЕЗОВЕТОИИИ ИЗДЕЛИЯ

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

Б е т о н ъ т п р е д с т а в л я в а к а м е н о п о д о б е н м а т е р и а л , к о и т о се п о л у ч а в а о т в т в ъ р д я в а н е т о на;
смес о т с в ъ р з в а щ и в е щ е с т в а ( ц и м е н т , б и т у м , к а т р а н , г л и н а и д р . ) , д о б а в ъ ч н и м а т е р и а л и :
( п я с ъ к , ч а к ъ л , т р о ш е н к а м ъ к , к е р а м з и т и др.) и в о д а .
И р и п р о и з в о д с т в о на ж е л е з о б е т о н н и и з д е л и я , с ц е л з а п о в и ш а в а н е н а я к о с т т а н а бе­
т о н н а т а с м е с се и з п о л з у в а ж е л я з н а а р м а т у р а . .Много ч е с т о на м я с т о п о с л е д н а т а о т н а ч а л о ,
се н а р я з в а , а с л е д т о в а се з а в а р я в а .
П р и г о ш в я н е н и б е т о н а . И р и г о т в я н е т о н а б е т о н а се и з в ъ р ш в а п о д в а н а ч и н а : р ъ ч е н и
м е х а н и з и р а н . П р и м е х а н и з и р а н и я н а ч и н з а п р и г о т в я н е н а б е т о н а с м е с т а се р а з б ъ р к в а
с п о м о щ т а иа р а з л и ч н и п о к о н с т р у к ц и я б е т о н о б ъ р к а ч к и . В с я к а б е т о н о б ъ р к а ч к а и м а а в ­
томатичен и л и п о л у а в т о м а т и ч е н д о з а т о р з а с в ъ р з в а щ и т е вещества, добавъчните мате­
р и а л и и в о д а т а . И р и п о с т а в я н е т о н а с у р о в и н и т е в б е т о н о б ъ р к а ч к и т е не е н е о б х о д и м о
д а се с п а з в а о п р е д е л е н р е д . М н о г о ч е с т о в б л и з о с т д о б е т о н о б ъ р к а ч к и т е о т д е л е н и я с а уст­
роени т р о ш а ч н а , м и я ч н а и сортировъчна и н с т а л а ц и я .
Т р о н с п и р т и р а и е u полагане н а бетона. П р о и з в е д е н и я т о т б е т о н о б ъ р к а ч к а т а бетон се
и з с и п в а в д ъ с ч е н с ъ д , а о т т а м в к о ф а , к о я т о с п о м о щ т а н а п р и с п о с о б л е н и е се и з д и г а ДО'
ж е л а н а т а в и с о ч и н а . Т у к к о ф а т а се и з с и п в а п а к в с ъ д , о т к о й т о се п ъ л н я т к о л и ч к и , с к о и т о
б е т о н ъ т се д о к а р в а д о м е с т о п о л а г а н е т о м у .
В п о с л е д н о в р е м е т р а н с п о р т и р а н е т о н а б е т о н а се и з в ъ р ш в а с а м о п о с р е д с т в о м с п е ц и а л н и
асансьори, самосвали, автомобилни бетонобъркачки, кабел- или кулокранове, хоботни
тръби (подвижно с в ъ р з а н и стоманени тръби), мощни помпи и д р .
П о л а г а н е т о н а б е т о н а се с ъ с т о и в н а с т а н я в а н е т о и у п л ъ т н я в а н е т о м у в п р е д н а з н а ч е н о т о
м я с т о иа к о н с т р у к ц и я т а . П о - р а н о т о в а с т а в а ш е ч р е з м у ш к а н е със стоманени пръти и чу­
кане по к о ф р а ж а или посредством ръчно и л и м а ш и н н о трамбоване. В съвременното строи­
телство п о л а г а н е т о на бетона с т а в а г л а в н о посредством р а з л и ч н и видове в и б р а т о р и
ръчни, вътрешни, повърхностни, в ъ н ш н и , специални вибрационни маси и др. Полага­
н е т о и а б е т о н а м о ж е д а се п р а в и и п о ц е н т р о ф у г а л е н н а ч и н .
В а к у у м н о у п л ъ т н я в а н е н а б е т о н н а т а смес. В а к у у м н о т о у п л ъ т н я в а н е н а б е т о н н а т а с м е с
се и з в ъ р ш в а п о с р е д с т в о м з в ъ н е ц ( д ъ р в е н и л и м е т а л е н с а н д ъ к с ф и л т ъ р от к е ч е и м е т а л н а
и л и д р у г а м р е ж а ) , к о й т о е с в ъ р з а н с в а к у у м н а п о м п а , ч р е з к о я т о в о д а т а се и з в л и ч а о т
сместа.
Освобождаване н а ж е л е з о б е т о н н и т е и з д е . т я о т ф о р м и т е . З а д а м о г а т г о т о в и т е ж е л е з о -
б е т о н н н и з д е л и я д а се о с в о б о д я т б ъ р з о о г ф о р м и т е , се п р и б я г в а к ъ м у с к о р е н о в т в ъ р д я ­
в а н е н а б е т о н а , к о е т о се п о с т и г а ч р е з о б и к н о в е н о и л и а в т о к л а в н о п р о п а р в а н е — в т в ъ р ­
д я в а н е в басейни с топла вода или е л е к т р о н а г р я в а н е , което става в специални тунели.
Засега най-широко приложение намира обикновеното пропарване. То става в големи
добре у п л ъ т н е н и к а м е р и . С л е д в к а р в а н е т о на и з д е л и я т а в к а м е р и т е о т н о с и т е л н а т а в л а ж ­
н о с т н а в ъ з д у х а т р я б в а д а б ъ д е 1 0 0 о о . а т е м п е р а т у р а т а н а п а р а т а ие п о - в и с о к а о т 7 0
85° С .
Ч р е з п р о п а р в а н е т о в к ъ с с р о к ( 1 2 — 3 6 ч а с а ) се п о л у ч а в а 5 0 — 1 0 0 0 о о т я к о с т т а на ж е л е ­
зобетонните изделия при нормално отлежаване (понякога до 9 0 дни).

УСЛОВИЯ НА ТРУД

Микроклимат. Тъй като редица технологични операции ири производството

на железобетонни изделия се извършват на открито, микроклиматът се х а ­
р а к т е р и з и р а като неблагоприятен (особено нрез студения период на годината),
статичен или относително статичен и зависи изцяло от състоянието н а ат­
мосферния въздух. В работните участъци с изключение на помещенията,
където се извършва ускореното втвърдяване на бетона с помощта на

286
 пропарване или д р у г вид нагряване (най-често поради липса иа отопление),,
микроклиматът е също неблагоприятен, статичен или относително статичен.
В работните участъци на предприятията, изготвящи железобетонни изделия,
по данни на Х Е И през студения период на годината температурата на въз­
д у х а е била 13—17 С. относителната влажност 65—^0% и скоростта
иа движението на в ъ з д у х а 0 . 8 1,5 м сек. П р е з топлия период на годината
температурата на въздуха е била 18 25 С. относителната влажност 75
85 О о. а скоростта иа движението иа въздуха 0 . 5 1 м сек. 1! през двата
периода на годината дневните темиературии колебания са незначителни
3 - 4 С.
В помещенията, където с е извършва ускореното втвърдяване иа бетона,
температурата иа в ъ з д у х а м о ж е да достигне д о 3 5 40 С при температура
на атмосферния въздух 2 0 —25 С. Особено при освобождаване на железо­
бетонните изделия от формите влагоотделянето е значително относител­
ната влажност на въздуха достига д о 1,0 95°«-. При извършването иа тази
технологична операция много често предимно през студения период иа го­
дината се о б р а з у в а и мъгла.
Ш у м и с и б р а ц и и . Различните видове вибратори, които с е използуват в
съвременното строителство при полагането иа бетона, са интензивни източ­
ници за получаване иа и п м и общи и локални вибрации.
Общите вибрации с е предават иа повърхността иа работната площадка,
като значително намаляват с увеличаване на разстоянието. И «мерените на раз­
стояние над 50 см от работната площадка вибрации са под нормата { М . А н -
гс.кеа. 1906). При използуване иа ръчни вибратори работниците са изло­
жени освен на общи вибрации и иа локални вибрации, различни по характер
в зависимост от типа иа вибратора.
Шумът, който с е получава от различните видове вибратори, е най-често
м е ж д у 90 и 100 d B , като в спектралния му състав преобладават високите
честоти.
М . Л н г с . ю в а . О . П о п о в и Р Т а р п н с к а (1961) установяват, че шумът при
производството на желе.ч бстоиии изделия превишава П Д С Х П с около
20 dB. Също така те намират, че вибриращите механизми са с несполучливо
от хигиенна гледна точка устройство. Същите автори са разработили сани­
тарни нравила и технически мероприятия за ограничаване вредното въздей­
ствие на вибрациите и шума в това производство.
При производството иа железобетепни изделия най-чссто амплитудата,
иа общите вибрации е от 13 д о 5 0 мм, като само в отделни с л \ ч а и тя достига
д о 450 мм при честота 4 0 100 H z . При използуване иа ръчни вибратори
локалните вибрации имат амплитуда от 0 . 2 д о 2 , 5 9 мм при честота — 2 2
46 W z ( Г . I I . Р у м я н ц с в , 1961).
Според 3 . М . Б у т к о в с к а я и Ю . А . А г а т и н (1957) при производството иа
железобетонни изделия виброграмите показват в спектъра наличие иа ви­
сокочестотни хармонични вибрации с амплитуди, опасни за здравето иа,
работниците. Същите автори указват и за съществуването на наднормен
шум д о 117 d B .
Относно производството иа железобетонни изделия хигиенна характери­
стика на вибрациите и шума и различни технически мероприятия за ограни­
чаването им дават и редица д р у г и автори { X . I I . А б д у л а е в , 1961, 1963; О . I I .
Д о . г м а т и и с к и и , 1961; / / . K o c h , 1958 и д р . ) .
При хигиенно проучване па работната среда в един от пашите най-нови
заводи за производство иа железобетонни изделия ( Д К «Земляне») Я - М о с -
к о в П 9 6 9 ) намира, че шумът е широколентов с преобладаване на ниските и
средните честоти, с интензитет от 92 д о 105 d B и критерии за шумност N 90—

287
 N 110. В същото предприятие общите вибрации, измерени на пода на раз­
лични работни места, са били под или на горната граница на П Д С Х Н .
П р а х . При разтоварването на суровините, тяхното транспортиране, до­
зиране и постъпване в бетонобъркачките и при натрошаването и сорти­
рането на материалите във въздуха на работната среда с е образува прах.
Според / / . II. Садковская (1959) той достига значителни концентрации —
7 0 — 1 6 0 мг м:!, а по данни на Х Е И тон е 6 , 0 — 2 2 , 0 мг/м 3 .
П о основен веществен състав прахът е предимно циментов, като съдържа­
нието на свободния силициев двуокис в иего зависи изцяло от вида на из­
ползувани я цимент.
Токсикохимични вещества. Токсикохимичните вредности не са характерни
за това производство. Само при точковото заваряване на арматурата в по­
лучавания аерозол с е установяват незначителни концентрации от азотни,
манганов, силициев и въглероден окиси.
Основни професии и т р у д о в процес. Основните професии при производ­
ството па железобетонни изделия са: арматурист. оператор на бетонобър­
качки. бетонджия-формовчик. вибробетонистите, кранист и кофражист.
Физическото натоварване при тези професии е средно (енергоразход 3—
5 ккал/мин.). като при операторите на бетонобъркачките и кранистите то е
л е к о (енергоразход д о 3 ккал мин.). Само ако съществува ръчно пригот­
вяне. транспортиране и полагане на бетона физическото натоварване м о ж е
д а бъде т е ж к о (Е. И. Кузнец. П. М. Шибанов, 1964).
При работата на арматуристите и кофражистите съществува възможност
з а пренасяне от време на време на умерени товари — д о 25 кг, а в по-редки
случаи и д о 40 кг.
В повечето ог случаите работата при тях се извършва предимно в право
положение (до 7 5 - 85 Оо от цялото работно време), като само кранистите ра­
ботят непрекъснато седнали.
Трудовата дейност при всички тези професии с ъд ърж а определено коли­
чество (често твърде вариабилни) повтарящи се операции (средно 200—
5 0 0 за работна смяна) и м о ж е да се характеризира като работа със свободен
ритъм, неизискваща много знания, определена точност и голяма бързина.
По нравило работниците изпълняват елементарни задачи при използуване
на сравнително прости инструменти и обзавеждане. Трудовата дейност при
т я х не е свързана с напрежение на нервната система и анализаторите п
изисква сравнително малко внимание и отговорност. Само при операторите,
които наблюдават и автоматично управляват бетонобъркачките, зрителното
напрежение е по-значително и работата е свързана с определено внимание,
отговорност п контрол. Също така тя изисква по-голяма точност и по-добра
квалификация.

З А Б О Л И В А Г: МОСТ И ТРАВМАТПЗЪМ

Неблагоприятното въздействие на някои фактори на работната среда върх\

организма на работниците, заети в производството на железобетонни из­
делия. обуславя в значителна стенен структурата както на общата заболе­
ваемост, така и на тази с професионална етиология.
Неблагоприятният микроклимат, който съществува в редица техноло-
гични участъци на това производство, способствува за появата на сравнително
висока простудна заболеваемост, особено през студения период на годината.
При работа в това производство продължителното стоене на крака пред­
разполага към значително напрежение на опорно-двигателния апарат, което

2X6
пък от своя страна обуславя наличието на определен венозен застой в дол­
ните крайници, понякога с появата и на разширени вени.
Силното статично натоварване и пренапрежение на горните крайници при
ръчното приготвяне, транспортиране и полагане на бетона може д а пред­
и з в и к а у работниците остър тендовагинит на ръцете с изразена профе­
с и о н а л н а етиология ( Т . Симеонов и д р . , 1968).
В литературата са описани и с л у ч а и на професионални з а б о л я в а н и я (ннев-
мокониози и дерматози) от системното въздействие на циментовия прах
върху работниците (Ч жан Ци-фьш, 1957; / / . II. С ад ковекая. 1959).
П е ч производството на железобетонни изделия централно място в профе­
сионалната етиология заемат редица увреждания, предизвикани от небла­
гоприятното въздействие на шума и вибрациите. /И. Ангелова (1966) уста­
н о в я в а при голям брой работници намаление па слуховата чувствителност
главно за високите честоти, а при работещите с различни видове вибратори
и з а ниските честоти. Я А1осков (1969) съобщава за значително увреждане
на с л у х а (загуба на с л у х средно до 40 d B за 6000 biz и до 34—35 d B за
10 00Ö и 8 0 0 0 ' H z ) .
Съществуващите вибрации предизвикват у работниците различни по харак­
т е р и степен физиологични смущения от страна на централната и вегета­
тивната нервна система и сърдечно-съдовата система. А . С. Мелькумова
(цит. по / / . II. Садковская и В. Г . Мацак, 1962) съобщава з а клинически
д о к а з а н а вибрационна болест у работници, заети в производството иа желе­
зобетонни изделия.
Причините за често срещащия се травматизъм са почти същите, както
при получаването на цимент, и въобще както във всички отрасли на съвре­
менното строителство. Прави впечатление по-високата честота па убожда­
нията (тс с ъ с т а в я т около 4 % от всичките злополуки) особено нри кофражи-
•ститс. арматуристите и бетонджиите-формовчици.

ХИГИЕННИ .МЕРОПРИЯТИЯ

П р и производството па железобетонни изделия нарязването и з а в а р я в а ­

нето на арматурата трябва д а става в закрити, изолирани от другите цехове
помещения, като иа местата, където се извършват тези технологични опера­
ции. се монтират ефективни местни вентилационни уредби. При з а в а р я в а ­
нето работниците д а носят необходимото работно облекло и защитни очила
с обикновено стъкло (при контактна заварка) или маски с подходящи за
ц е л т а пветофилтри (при електродъгова з а в а р к а ) .
Приготвянето на бетона т р я б в а д а става в добре отоплени помещения,
в които бетонобъркачките и другите съоръжения т р я б в а да бъдат снабдени
с ефективни местни вентилационни уредби. Транспортирането на суровините
да се извършва посредством технически изправен пневмотраненорт.
Цялостното командуване на всички инсталации по при готов.! яването па
бетона д а става дистанционно посредством команден пункт.
Транспортирането на получената бетонна смес (най-често посредством
самосвали, кабел- или к ул ок ра нове и др.) т р я б в а да става само с напълно
изправни в техническо отношение с ъ о р ъ ж е н и я .
Полагането на бетона трябва д а се извършва винаги преди включването
на вибриращите устройства. З а б р а н я в а се стъпването на работниците върху
кофражните форми по време н а вибрирането. Също т а к а т р я б в а д а не се до­
пуска монтирането на вибриращи устройства без паспорти за параметрите
н а вибрациите и шума. П а работещите с различни видове вибратори след

19 Х т и о и в и а « « о ю я и и о т р а с л и и« и р о и ч в о и с т ю т о
289
 3 5 — 4 0 мин. работа е необходимо да се дава почивка от 5 д о 10 минути в
безшумна обстановка.
Контактът с различните вибриращи устройства не трябва д а състави
повече от 50% от пялото работно време. Придържането с ръка на различните
вибриращи елементи трябва да се изключи. Вибриращите маси и кофраж­
ните форми е необходимо да се разполагат по възможност в земята и с в ъ р з ­
ват неподвижно, като с е шумоизолират максимално.
Камерите ^а нроиарване трябва д а бъдат д о б р е изолирани с топлоизола­
ционни материали (температурата на повърхността им пс трябва да б ъ д е
повече от 40 С), като те трябва да бъдат снабдени със специални с м у ­
кателни уредби, които да отвеждат парата навън. Освен това трябва да с е
допуска влизане на работниците в тях само когато температурата на в ъ з ­
д у х а е под 4 0 С . Правилно е камерите за нроиарване да бъдат монти­
рани в отделни помещения.
Кофражните форми трябва да нямат стърчащи части или пирони и р е ­
жещи плоскости.
Необходимо е всички работници д а носят подходящо работно о б л е к л о
и индивидуални защитни средства и да минават на всеки 6 месеца з а д ъ л ж и ­
телен медицински преглед (обезателно да с е провеждат ото-ларнигологични
изследвания), като се забрани д а работят м л а д е ж и д г 18 години и бременни
жени с вибриращи устройства.

Х И Г И Е Н А ИЛ ТРУДА П Р И ПРОИЗВОДСТВОТО
НА ТУХЛИ И КЕРЕМИДИ

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

Основна суровина з производството на всички видове керамични и з д е л и я е г ли н ат а, иа

к о я т о г л а в н а т а с ъ с т а в н а част с к а о л и н ъ т .
П я с ъ к ъ т ( к в а р ц о в и я т ) се у п о т р е б я в а к а т о средство за оностняване на глината. О с в е н
н я с ъ к з а т а к а в а цел се у п о т р е б я в а т и р а з л и ч н и д р у г и необходими добавки — ш а м о т ,
п е н е л , ш л а к а , в ъ г л и щ е н п р а х , д ъ р в е н и стърготини н д р .
П р о и з в о д с т в о т о иа всички видове керамични изделия има приблизително е д н а к в а
т е х н о л о г и ч н а схема; р ъ ч н о или м а ш и н н о (посредством р а з л и ч н и видоге багери, скрепери
и б у л д о з е р и ) д о б и в а н е на г л и н а т а в състнстната к а р и е р а ; прер;Сотв; i e на глината —
р а з д р о б я в а н е , н а м о к р я н е , р а з м е с ва н е и омесване на г л и н е н а т а маса; к о р м у в а н е на n s -
делията и тяхното изпичане.

Пропзводство н а т у х л и

М а ш и н н о т о производство на т у х л и етапа по два начина: пластичен (мокър) и п о л у с у х .

П л а с т и ч н и я т н а ч и н се състои в следното: след п р и б а в я н е т о на необходимите д о б а в к и ,
г л и н а т а се подготвя чрез п р е к а р в а н е през в а л ц и , дезинтегратори, колерганги н дру1И
с ъ о р ъ ж е н и я , с л е д което п р е м и н а в а п р е з г л и н о м е л а ч к и , където се п о л у ч а в а еднородна
п л а с т и ч н а маса, поддаваща се на ф о р м у в а н е .
Ф о р м у в а н е т о се и з в ъ р ш в а посредством с п е ц и а л н и лентови преси. След това получе­
ната г л и н е н а л е н т а пре м и н а ва п р е з автоматичен и л и полуавтоматичен а п а р а т , където-
става н а р я з в а н е т о н до неизсушенн и неизпечени т у х л и .
С уш енет о на неизпечените т у х л и става на открито, най-често под навес или в тунели
или в специални с у ш и л н и .
П р и печенето на и з с у ш е н и т е т у х л и се и з в ъ р ш в а т следните процеси: и з п а р е н и е на в л а ­
гата (при т е м п е р а т у р а 110—120° С); о тд е л ян е на химически с в ъ р з а н а т а вода (при темпе­
р а т у р а 450—600° С); изпичане (при т е м п е р а т у р а 900—1000 С) и о х л а ж д а н е (при темпе­
р а т у р а 40—60° С).
Печенето на т у х л и т е става в рингови и тунелни пещи. Ринговите пещи са разделени
на много камери, в с я к а от които има отвор за з а р е ж д а н е на с у р о в и н а т а и з а и з в а ж д а н е

290
 на т у х л и т е . Т е и м а т 4 п о с т е п е н н о м е с т е щ и с е з о н и — з о н а на и з с у ш а в а н е , з о н а на н а г р я ­
в а н е , з о н а на и з п и ч а н е и з о н а на о х л а ж д а н е . В з о н а т а на и з п и ч а н е камерите с е поддър­
ж а т непрекъснато с г о р и в о (най-често ситни въглища), което автоматично или ръчно с е
насипва отгоре през специални тръби.
Т у н е л н и т е п е щ и п р е д с т а в л я в а т д ъ л ъ г т у н е л , в к о й т о има ( к а к т о и п р и р и н г о в и т е )
4 з о н и , н о т у к з о н и т е не са в ъ р т я щ и , а са п о с т о я н н и . С у р о в и н а т а се вкарва с вагонетки,
които с е придвижват последователно п р е з четирите з о н и .
Изпечените т у х л и се изваждат и транспортират по определено назначение.
П о л у с у х и я т н а ч и н з а п р о и з в о д с т в о н а т у х л и с е с ъ с т о и в с л е д н о т о : с.тед п р и б а в я н е т о
на р а з л и ч н и т е н е о б х о д и м и д о б а в к и г л и н е н а т а м а с а на с у х о с е с м и л а на п р а х и р а з б ъ р к в а ,
с л е д което изкуствсно се о в л а ж н я в а и поставя в стоманени форми за пресоване под в и с о к о
налягане.
Т е м п е р а т у р а т а на и з п и ч а н е т р я б в а д а б ъ д е с 5 0 С п о - в и с о к а ( о к о л о 1000' С) о т т а з и
г р и пластичния (мокър) начин.

П р о и з в одств о н а к е р е м и д и
П р и п р о и з в о д с т в о т о на к е р е м и д и е н е о б х о д и м а п о - м а з н а и п л а с т и ч н а г л и н а . Г л и н е н а т а
маса т р я б в а да б ъ д е чиста о т б у ч и ц и , в а р о в и к или д р у г и с к а л и . И з п и ч а н е т о става при
т е м п е р а т у р а 1 0 0 0 — 1 1 0 0 С.
П р е с о в а н и т е к е р е м и д и о т н а ч а л о с е ( | о р м у в а т на л е н т и , а с л е д т о в а с е ф о р м у в а т на
преси с метални или глинени 4:0ГМИ-
Л е н т о в и т е к е р е м и д и с е ф о р м у в а т на л е н т о в и п р е с и , к о и т о и м а т с ъ о т в е т н о т о з а у с т и е
и п р и с п о с о б л е н и е з а р а з р я з в а н е и о б р а з у в а н е на ш и п а .
С у р о в и т е к е р е м и д и с е п о с т а в я т на д ъ р в е н и и л и а л у м и н и е в и р а м к и и с е с у ш а т . С у ­
ш е н е т о и п е ч е н е т о с т а в а т , к а к т о п р и п р о и з в о д с т в о т о на т у х л и .
У нас се произвеждат предимно пресовани керемиди.

УСЛОВИЯ НА ТРУД

П р и п рои зво дс тво то и а т у х л и и к е р е м и д и о с н о в н и н е б л а г о п р и я т н и ф а к т о р и

на работната среда са микроклиматът, прахът и някои токсикохимични
вешества.
М и к р о к л и м а т . При провеждането на сапитарпо-хигиеппо обследване
н а един з а в о д з а п р о и з в о д с т в о и а т у х л и п р е з 1929 г. Л . К . Х о ц я н о в е о п и с а л
и з в ъ н р е д н о т е ж к и м и к р о к л и м а т и ч и и у с л о в и я п а р а б о т а — т е м п е р а т у р а т а иа
въздуха на работната среда при изпичането на т у х л и т е в ринговите пещи
е д о с т и г а л а д о G5? С, а и н ф р а ч е р в е н а т а р а д и а ц и я — д о 7,4 к к а л / с м 2 / м и и .
И з с л е д в а н и я т а п о к а з в а т че почти в и н а г и с ъ щ е с т в у в а т з н а ч и т е л н о ие-
б л а г о п р и я т и и м и к р о к л и м а т и ч и и у с л о в и я при п р о и з в о д с т в о т о н а т у х л и и
к е р е м и д и . Т а к а н а п р и м е р .И. I I . К а г о н — Л у з г и н а и С. / / . М и р о в а н н а я
(1956) у с т а н о в и л и , че т е м п е р а т у р а т а н а в ъ з д у х а п а р а б о т н а т а с ре да п р е з
т о п л и я п е р и о д н а г о д и н а т а з а н я к о и у ч а с т ъ ц и в т о в а производство в а р и ­
р а л а м е ж д у 3 0 и 5 0 С. а и н ф р а ч е р в е н а т а р а д и а ц и я при и з п и ч а н е т о на изде­
л и я т а от 0,5 до 2 ккал;см2 мин. Същите автори о б р ъ щ а т внимание и на факта,
че т ъ й к а т о почти н а всеки 3— 5 м и н у т и р а б о т н и ц и т е , о б с л у ж в а щ и пещите,
с а и з л и з а л и н а в ъ н , т о т е с а б и л и п о д л о ж е н и и а в ъ з д е й с т в и е т о п а зна ч ит е л ни
т е м п е р а т у р н и а м п л и т у д и — 2 0 — 4 0 С. П о ч т и с ъ щ а т а микроклиматична
к а р т и н а о п и с в а и Л . И . М а к с и м о в а (19G1) при п р о в е ж д а н е т о н а задълбо­
чени с а н и т а р н о - х и г и е н н и п р о у ч в а н и я па у с л о в и я т а н а т р у д а при производ­
ството на т у х л и и керемиди.
OcrtCeH и н т е р е с п р е д с т а в л я в а т д а н н и т е , п о л у ч е н и п р и и з с л е д в а н е т о на м и к р о к л и м а -
т и ч н и т е ф а к т о р и в д в а з а в о д а з а п р о и з в о д с т в о на т у х л и в С и б и р п р е з 1 9 5 8 г. (V/. А. Ку-
л и к о в а ) . П р и и з п и ч а н е т о на т у х л и т е т е м п е р а т у р а т а на в ъ з д у х а на р а б о т н а т а с р е д а п р е з
т о п л и я п е р и о д на г о д и н а т а е б и л а о т 4 5 д о 5 8 ° С, д о к а т о п р е з с т у д е н и я п е р и о д на г о д и н а т а ,
т е м п е р а т у р н и т е а м п л и т у д и м е ж д у в ъ н ш н и я и в ъ т р е ш е н в ъ з д у х с а д о с т и г а л и д о 78" С п р и
и н ф р а ч е р в е н а р а д и а ц и я — 4 — 5 к к а л / с м 2 / м и н . и з н а ч и т е л н а с к о р о с т на д в и ж е н и е иа в ъз­
д у х а — 10—18 м/сек.

291
 П о данни н а Х Е И микроклиматът в голяма част от предприятията з а
производство п а т у х л и у н а с се х а р а к т е р и з и р а к а т о т в ъ р д е н е б л а г о п р и я т е н ,
предимно статичен, п р е д р а з п о л а г а щ к а к т о к ъ м о п р е д е л е н о п р е г р я в а н е
(особено при и з п и ч а н е т о н а и з д е л и я т а п р е з т о п л и я п е р и о д н а г о д и н а т а ) ,
т а к а и к ъ м о х л а ж д а н е (п р и р а б о т а н а в ъ н , особено п р е з с т у д е н и я п е р и о д
н а годината), при въздействието н а чести и з н а ч и т е л н и т е м п е р а т у р н и а м п л и ­
туди и зависи и з ц я л о от състоянието п а атмосферния въздух и технологич­
н и я процес. И н т е н з и т е т ъ т н а и н ф р а ч е р в е н а т а р а д и а ц и я з а р а б о т н и т е м е с т а
при и з п и ч а н е т о н а т у х л и т е и к ер ем и д и т е е от 0 , 5 д о 1,0 к к а л с м 2 / м и н . , а
температурните амплитуди м е ж д у външния и вътрешния въздух не надви­
ш а в а т повече от 20 с С .
П р а х . П р и п р и б а в я н е т о н а р а з л и ч н и т е необходими п р и б а в к и к ъ м г л и ­
н а т а , при с у х о т о с м и л а н е и р а з б ъ р к в а н е н а г л и н е н а т а м а с а п р и и з п и ч а н е т о
и и з в а ж д а н е т о п а и з д е л и я т а от р и н г о в и т е и т у н е л н и т е пещи и н а с и п в а н е т о
н а в ъ г л и щ а т а в т я х в ъ в в ъ з д у х а п а р а б о т н а т а с р е д а по д а н н и н а Х Е И с е
образуват значителни концентрации на п р а х .
В повечето с л у ч а и г л и н а т а , т. е. к а о л и н ъ т , е о с н о в н а с ъ с т а в н а ч а с т н а
п р а х а , а с ъ д ъ р ж а н и е т о н а с в о б о д н и я с и л и ц и е в д в у о к и с в него в а р и р а о т
5 д о 2 0 % . Н е без хигиенно значение са и някои д р у г и вещества, които с е
с ъ д ъ р ж а т в този п р а х — с м л я н п я с ъ к , в ъ г л и щ а , ш л а к а и д р .
Т о к с и к о х и м и ч н и в с ц е с т в а . П р и и з п и ч а н е т о п а т у х л и т е и к е р е м и д и т е (не­
п ъ л н о горене) и в п о - м а л к а степен при с у ш е н е т о и ф о р м у в а н е т о им, в ъ в
в ъ з д у х а н а р а б о т н а т а с р е д а м о г а т д а с е о б р а з у в а т по д а н н и н а Х Е И з н а ч и ­
т е л н и к о н ц е н т р а ц и и о т в ъ г л е р о д е н о к и с и серен д в у о к и с .
Основни професии и т р у д о в процес. О с н о в н и професии при п р о и з в о д с т в о т о
н а т у х л и и к е р е ми ди са: д о з и р о в ч и к (най-често д о з и р о в ч и к ъ т п р и б а в я р ъ ч н о
р а з л и ч н и д о б а в к и в г л и н а т а , работи с е предимно н а о т к р и т о ) ; м е л н и ч а р
(следи с м и л а н е т о н а г л и н е н а т а м а с а , работи се често н а о т к р и т о и л и п о д
навес); ф о р м о в ч и к (следи з а ф о р м у в а н е т о н а г л и н е н а т а маса); р е з а ч (с л е ди
з а н а р я з в а н е т о н а п р е д в а р и т е л н о ф о р м у в а п а т а г л и н е н а маса); п е к а р ( с л е д и
за температурния режим в пещчте и поддържа огъня в гях, като най-често
р ъ ч н о н а с и п в а г о р и в о (ситни в ъ г л и щ а ) п р е з т р ъ б и т е н а п е щ и ге; п ъ л н а ч ( р ъ ч н о
т о в а р и к о л и ч к и с неизпечени и з д е л и я , д о к а р в а ги в пе щит е и н а р е ж д а в
т я х и з д е л и я т а ) и и з в а ж д а ч ( р ъ ч н о вади и з п е ч е н а т а п р о д у к ц и я о т п е щ и т е ,
натоварва я на колички и я извозва до складовете).
Н е о б х о д и м о е д а о т б е л е ж и м , че н а м н о г о места у нас в последно в р е м е
т р а н с п о р т и р а н е т о на с у р о в и н и т е и и з д е л и я т а с е и з в ъ р ш в а а в т о м а т и ч н о по­
средством д в и ж е щ и с е л е н т и или к о н в е й е р н и л и н и и .
Всички работници, заети в производството н а т у х л и и керемиди, р а б о т я т
предимно прави ( 6 0 - 7 5 % о г ц я л о т о работно време). П р и т я х ф и з и ч е с к о т о
н а т о в а р в а н е е с р е д н о ( е н е р г о р а з х о д 3 —5 к к а т мин п р и п у л с д о 110 у д . / м и н . ) ,
к а т о с а м о при п ъ л н а ч и т е и и з в а ж д а ч я т е то е т е ж к о ( е н е р г о р а з х о д н а д 5 к к а л /
мин.), при п у л с п а д 110 уд./мин. И з в ъ р ш в а н е т о н а т е ж ъ к ф и з и ч е с к и т р у д
при т в ъ р д е н е б л а г о п р и я т н и м и к р о к л и м а т и ч н и у с л о в и я м о ж е д а д о в е д е д о
з н а ч и т е л н и , б а в н о в ъ з с т а н о в я в а щ и се ф и з и о л о г и ч н и с м у щ е н и я о т с т р а н а
н а съ рд е ч н о - с ъдо ва т а система и т е р м о р е г у л а ц и о н н и я а п а р а т ( у ч е с т я в а н е н а
пулса п дишането, намаляване п а артериалното налягане, повишаване на
телесната температура, силно п о т о о г д е л я н е — д о 6 — 7 л з а работна с м я н а
и д р . ) при п ъ л н а ч и т е и и з в а ж д а ч и т е и а готова п р о д у к ц и я . С ъ щ о т а к а п р а в и
впечатление, че тези р а б о т н и ц и м н о г о често с е о п л а к в а т о г о б щ а с л а б о с т ,
г л а в о б о л и е , с в е т о в ъ р т е ж , чести позиви з а п о в р ъ щ а н е и д р .
В повечето с л у ч а и т р у д о в а т а д е й н о с т н а р а б о т н и ц и т е има свободен р и ­
тъм, но е с в ъ р з а н а с о п р е д е л е н а отговорност и к о н т р о л . С а м о при о б с л у ж -

292
в а щ н я к о н в е й е р п м т е л и н и и п е р с о н а л с ъ щ е с т в у в а н а л о ж е н ритъм и и з р а ­
зена монотонност. О т всички р а б о т н и ц и с е из ис кв а с р е д н а квали­
фикация.

ЗАБОЛЕВЛЕЛЮСТ 11 ТРАВ МЛТ113ЪМ

П р и о ц е н к а на с т р у к т у р а т а на з а б о л е в а о с с т т а с вре\:€нна н е т р у д о с п о с о б ­
н о с т с е у с т а н о в я в а п р е о б л а д а в а н е на с л е д н и т е нозологични г р у п и и з а б о ­
л я в а н и я : п р о с т у д н и з а б о л я в а н и я ( п р е д и м н о а н г и н и , катари н а горните
д и х а т е л н и п ъ т и ш а и б р о н х и т и ) , з а б о л я в а н и я на б е л и т е д р о б о в е (емфизем и
с п е ц и ф и ч н и п н е Е м с к о н и о з и ) , гнойни к о ж н и з а б о л я в а н и я , неврити, н е в р а л г и и ,
р а д и к у л и т и и с т о м а ш н о - ч р е в н и з а б о л я в а н и я (остри гастрити, ентерити и
колити).
В с и ч к и т е з и з а б о л я в а н и я с е н а м и р а т в п р я к а в р ъ з к а както с н е б л а г о п р и я т ­
н и т е ф а к т о р и на р а б о т н а т а с р е д а . 1ака и с ъ с специфичните особености на
т р у д о в а т а д е й н о с т (Л/. / / . К а г а н - Л у з г и н а , С . / / . М у р о в а н н а я , 1956; Л1. Я -
Б и . г ю к и д р . , 1958, и д р . ) .
П р а х ъ т ( о с о б е н о при н е г о в о т о п р о д ъ л ж и т е л н о и н х а л а т о р н о въздействие)
п р о я в я в а и з р а з е н а а г р е с и в н о с т и м о ж е д а п р е д и з в и к в а нневмоконнотичен
п р о ц е с в б е л и т е д р о б о в е . Т а к а н а п р и м е р при р е нт г е но ло г ич но и з с л е д в а н е
н а 271 р а б о т н и ц и , з а е т и в п р о и з в о д с т в о т о па т у х л и и намиращи с е продъл­
ж и т е л н о в р е м е в к о н т а к т с п р а х а , Л . И . М а к с и м о в а (1959) д о к а з в а при 12
о т т я х п н е в м о к с н и о з а в 1-ви с т а д и й . А в т о р ъ т о т н а с я този вид пневмокониоза
( к а о л и н о з а ) към с и л и к а т о з н т е .
Д ъ л г о г о д и ш н и к л и н и к о - е п и д е м и о л о г и ч н и н а б л ю д е н и я у нас ( Ж - П е т р о в ,
1 9 7 4 ) с а у с т а н о в и л и , че т о з и вид п н е в м о к о н и о з а т р я б в а д а с е о б о с о б и като от­
д е л н а е д и н и ц а в п р а х о в а т а п а т о л о г и я , к о я т о протича с ъ с забавен във времето
п р о ц е с и с ъ с з а п а з е н и п о т е н ц и а л н и в ъ з м о ж н о с т и з а п ъ л н о р а з г ъ в а н е на с п е ­
цифична клинична картина.
З а п о с л е д н и т е н я к о л к о голини у нас о б щ а т а з а б о л е в а е м о с т с временна не­
т р у д о с п о с о б н о с т в с р е д р а б о т н и ц и т е и с л у ж и т е л и т е , заети в тези производства,
е н а м а л е н а . П р о и з в о д с т в е н и я т т р а в м а т и з ъ м о б а ч е по ка з в а тенденции за увели­
ч а в а н е . К а т о г лавни причини з а т ова с е и з т ъ к в а т л о ш и т е с а н и т а р н о - х и г и е н н и и
б и т о в и у с л о в и я на р а б о т а и о р г а н и з а ц и я на т р у д , недостатъчният инструк­
т а ж . н е р и т м и ч н и я т административен и п р о ф с ъ ю з е н контрол, п о д ц е н я в а н е т о
н а н о р м и т е и п р а в и л а т а з а б е з о п а с н а р а б о т а о т с т р а н а на р а б о т н и ц и т е и
и н ж е н е р н о - т е х н и ч е с к и я п е р с о н а л и о с о б е н о и з в ъ р ш в а н е т о на различни ръчни
т е х н о л о г и ч н и о п е р а ц и и , н ай -чест о с в ъ р з а н и с и з п о л з у в а н е т о на с р е д е н и те­
ж ъ к ф и з и ч е с к и т р у д — 7 5 % от вси чки т е т р у д о в и з л о п о л у к и стават при из­
в ъ р ш в а н е т о на р а з л и ч н и т р у д о е м к и ръчни о п е р а ц и и { Е . Л . К о т л я р о в , 1 ( , о8).

ХИГИЕНИ II МЕРОПРИЯТИЯ

П р и п р о и з в о д с т в о т о н а т у х л и и к ер ем и д и в почти всички помещения е необ­

х о д и м о д а с е м о н т и р а т ефектиЕни с б щ о с б м е и и и и местни вентилационни
у р е д б и , к а т о особено в н и м а н и е по този в ъ п р о с с е о б р ъ щ а при процесите
и з п и ч а н е н а г о т о в а т а п р о д у к ц и я в р и н г о в и т е и т у н е л н и т е пещп и с у х о т о
смилане на глинената маса.
Д е л е с ъ о б р а но е м а к с и м а л н о о г л а ж н я в а н е н а н з г . о л з у в а п г т е с у р о в и н и .
Н е п р е к ъ с н а т о т р я б в а д а с е м е х а н и з и р а т , а в т о м а т и з и р а т и дистанционно
у п р а в л я в а т използуваните транспортни съоръжения както за суровините

293
и п о л у ф а б р и к а т и т е , т а к а и з а готовата п р о д у к ц и я (най-често л е н т и и к о н -
в ей ерн и л и н и и ) .
З а п р е д п о ч и т а н е в т о в а п р о и з в о д с т в о е и з п о л з у в а н е т о н а т у н е л н и вместо
рингови пещи, к а т о не се д о п у с к а и з в ъ р ш в а н е т о н а к а к в а т о и д а е р а б о т а
при т е м п е р а т у р а п а в ъ з д у х а п о - в и с о к а о т 40° С .
И а всички работещи при в и с о к а т е м п е р а т у р а т р я б в а д а се р е г л а м е н т и р а
по 15 м и н у т и п о ч и в к а с л е д в сек и р а б о т е н ч а с .
Н а всички р а б о т н и ц и в з а в и с и м о с т от и з п ъ л н я в а т а р а б о т а е н е о б х о д и м о
д а се о с и г у р я в а с п е ц и а л н о р а б о т н о о б л е к л о и л и ч н и з а щ и т н и с р е д с т в а , а н а
т е з и , к о и то р а б о т я т при в и с о к а т е м п е р а т у р а — и д о с т а т ъ ч н о к о л и ч е с т в о
подсолена г а з и р а н а вода з а р а б о т н а с м я н а .

Х И Г И Е Н А ИЛ Т Р У Д А ИРИ ПРОИЗВОДСТВОТО
ИЛ С Т Р О И Т Е Л и о с т ъ к л о

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

О с н о в и т е с у р о в и н и ia п р о и з в о д с т в о т о н а с т р о и т е л н о с т ъ к л о са о б и к н о в е н о ч и с т к в а р ц о в
п я с ъ к (70—75 ( , (i), в а р о в и к (до 1() 0 о) и с о д а и л и п о т а ш (от 5 д о 2 0 0 о ) .
П р о и з в о д с т в о т о на с т р о и т е л н о с т ъ к л о се и з в ъ р ш в а в с л е д н и т е о с н о в н и цехове: п о д ­
готвителен (материален), нещен и резачно-опаковъчен.
В п о д г о т в и т е л н и я ( м а т е р и а л е н ) цех с л е д п р е д в а р и т е л н о и з с у ш а в а н е , с м и л а н е и пре­
с я в а н е н а с у р о в и н и т е се и з в ъ р ш в а т я х н о т о р ъ ч н о и л и а в т о м а т и ч н о д о з и р а н о с м е с в а н е .
З а т а з и ц е л се и з п о л з у в а т р а з л и ч н и по к о н с т р у к ц и я б а р а б а н н и с у ш и л н и , с п е ц и а л н и
пещи, т р о ш а ч к и , мелници, к о л е р г а н г и , сита, д о з и р о в ъ ч н и устройства, смесителни ма­
ш и н и и т р а н с п о р т н и с р е д с т в а . Т а к а п р и г о т в е н а т а с м е с ( с у р о в а ш и х т а ) се т р а н с п о р т и р а
в п е щ н и я цех, където постъпва на п о р ц и и , з а с т о п я в а н е в с п е ц и а л н и в а н н и п е щ и п р и
т е м п е р а т у р а д о 1500 С. Ф о р м у в а н е т о н а с т ъ к л о т о с т а в а п о с р е д с т в о м м а ш и н н о в е р т и ­
к а л н о и з т е г л я н е и л и и з л и в а н е на п о л у ч е н а т а с т о п е н а м а с а . В р е з а ч н о - о п а к о в ъ ч н и я ц е х
се и з в ъ р ш в а к р а й н а ш л и ф о в к а , н а р я з в а н е и о п а к о в к а на с т ъ к л о т о .
О с в е н о б и к н о в е н о п л о с к о с т ъ к л о з а н у ж д и т е н а с т р о и т е л с т в о т о се п р о и з в е ж д а т и д р у г и ,
п о - с п е ц и а л н и в и д о в е с т ъ к л а — а р м и р а н о (в н е г о и м а т е л е н а м р е ж а , к о я т о с л у ж и к а т о
а р м и р о в к а ) , м а т и р а н о ( п р и н е г о к р а й н а т а ш л и ф о в к а се и з в ъ р ш в а о б и к н о в е н о с ф л у о р о -
в о д о р о д н а к и с е л и н а ) , б е з о п а с н о ( м н о г о с л о й н о с т ъ к ю , к а т о п л а с т о в е т е с а с л е п е н и по­
м е ж д у с и с б е з ц в е т н а и з к у с т в е н а с м о л а ) , ц в е т н о ( п р и н е г о к ъ м с т о п е н а т а м а с а се п р и б а в я т
различни метални окиси), огледално, ултравиолетово и др.

УСЛОВИЯ Н А Т Р У Л

Осн ов ни н е б л а г о п р и я т н и ф а к т о р и н а р а б о т н а т а с р е д а п р и п р о и з в о д с т в о т о
на строително стъкло са микроклиматът, п р а х ъ т и н я к о и токсикохимични
вещества.
М и к р о к л и м а т . В п о д г о т в и т ел н и т е ( м а т е р и а л н и ) ц е х о в е м и к р о к л и м а т ъ т
и п р е з д в а т а периода п а г о д и н а т а в а р и р а с и л н о и з а в и с и п р е д и м н о о т с ъ с т о я ­
нието п а а т м о с ф е р н и я в ъ з д у х , д о к а т о в и е щ н и т е т о й се о б у с л а в я г л а в н о о т
съществуващия технологичен процес и показва изразена тенденция към
п р е г р я в а н е , особено п р е з т о п л и я п е р и о д н а г о д и н а т а . О к о л о п е щ и т е т е м п е ­
р а т у р а т а и а в ъ з д у х а и а р а б о т н а т а с р е д а се д в и ж и о т 30 д о 45° С при о т н о ­
с и т е л н а в л а ж н о с т 60—75?«), к а т о п р е з т о п л и я п е р и о д н а г о д и н а т а м о ж е д а
д о с т и г н е и д о по-високи стойности { М . Д о б р е в а п д р . , 1970). С ъ щ о т а к а п р и
о т в о р и т е п а пещите, п р е з к о и т о г о т о в а т а смес ( с у р о в а т а ш и х т а ) п о с т ъ п в а и а
порции з а с т о п я в а н е , и н т е н з и т е т ъ т и а и н ф р а ч е р в е н а т а р а д и а ц и я е з н а ч и ­
т е л е н — 2 , 5 — 5 к к а л / с м 7 м п н . , а п о н я к о г а д о 15 к к а л с м 2 / м и н . (.4. .4. П у -
чсжский, 1967).

294
 В резачноопаковъчните цехове температурата па въздуха па работната
с р е д а и през двата периода па годппата е също висока (през топлия период
па годината тя достига 3 0 — 3 5 С) и почти винаги надвишава с 5—10° С
външната температура. Неблагоприятният микроклимат в техи цехове
пап-често с е обуславя от неправилното им архитектурно-строително офор­
мяне (в повечето от случаите резачно-опаковъчните цехове са разположени
в непосредствена близост с пещните или над тя.\).
Шум. Наднормен шум с е получава само при шлифовката н нарязването
па стъклото ( 2 — 3 d B над П Д С Х Н ) . Тук тон е високочестотен с преоблада­
ване в честотни ивици 1000 8 0 0 0 Hz.
П р а х . В подготвителните (материални) цехове във въздуха па почти всич­
ките работни участъци с е образуват значителни концентрации иа п р а х ,
докато в пещните цехове, при формувапето и в резачпо-опаковъчните ц е х о в е
т е са значително по-малки. (.И. Добреви и д р . , 1970). Според същите автори
при производството на строително стъкло средно тегловната фракция па
праха под 5 микрона е около 5 % , като по-голямата част от неговите частици
с а агломерати. Средното с ъ д ъ р ж а н и е на свободния силициев двуокис в
праха е 16,01 ?ü. докато прн фините фракции то е 6,91 %.
Определено хигиенно значение има и прахът, който съдържа сода или
ноташ.
Токсикохимични вещества. Токсикохимичните вещества имат по-второ­
степенно значение. Понякога в пещните цехове и при нарязването па стък­
лото във въздуха на работната среда се откриват въглероден окис и бензи­
нови пари, концентрациите па които не превишават Н Д К повече от 1 д о
2 пъти. Възможно е в някои технологични участъци замърсяване на въздуха
на работната зона и с маслени аерозоли.
Основни професии и тр уд о в процес. Основни професии при производството
па строително стъкло са; мелничар, дозировчик, пекар, формовчик, резач и
опаковчик.
Всички работници работят предимно прави (60—75 0 о от цялото работно
време). В повечето случаи при тях физическото натоварване е средно (енер­
г о р а з х о д — от 3 д о 5 ккал/мин., при пулс д о 110 уд. мин.).
Трудовата дейност на работниците има свободен ритъм, но е свързана с
определена отговорност и контрол. От тях се изисква обикновена средна
квалификация.
В повечето случаи при производството па строително стъкло технологич­
ният процес е механизиран и полу- или изцяло автоматизиран и обслужва­
щият го персонал следи предимно за неговото правилно протичане. Неза­
висимо от това на много места все още съществуват редица технологични
операции, които с е извършват ръчно, предимно при дискомфортни метеоро­
логични условия, висока запрашеност и значително физическо натоварване
разтоварване п транспортиране на суровините, д оз иране па суровините,
опаковка на готовата продукция и д р . , и с е явяват най-неблагоприятни от
хигиенно-физиологична гледна точка.
Необходимо е д а добавим, че в иякои случаи работните места не са фикси­
рани точно, с изключение само на тези в резачно-опаковъчните цехове, което
оказва определено благоприятно влияние при въздействието както иа пе-
благоприятните фактори па работната среда, така и па специфичните осо­
бености на трудовия процес въ р х у работниците.

295
ЗАБОЛЕВЛЕ.МОСТ II ТРЛВ.МЛТИЗЪМ

При производството на строително с т ъ к л о най-често срещащите се иозоло­

гични групи и отделни заболявания са простудните (ангини, катари на гор­
ните дихателни пътища, бронхити), невритите, невралгиите, радикулитите
и стомашно-чревните заболявания, иа пъ|)во място от които са гастритите,
в етиологията на които се изтъква значението на содата и н о т а т а .
П р е з последните н я к о л к о години у нас всички тези заболеваемзста всред
работниците, заети в това производство, показват изразена тенденция към
намаляване. Проучването па заболеваемостта на работниците от С З «Ст. П в .
Пеев» — с. Белослав, показва, че в структурата на заболеваемостта с временна
нетрудоспособност на първите места са острите инфекции на горните диха­
телни пътища, функционалните заболявания на нервната система и битовият
травматизъм, докато по честота иа загубените дни на първо място са заболя­
ванията иа опорно-двигателния апарат, следвани от битовия травматизъм,
острите инфекции иа горните дихателни пътища и функционалните заболя-
вания на нервната система {B.i. Бояджиев и д р . , 1972).
Пневмоконпозата като типично професионално заболяване всред работ­
ниците, зеети в получаването на строително стъкло, се среща рядко и про­
тича бавно и доброкачествено [Б. Б а р х а т и др., 1960; М . Я - С у п о н и ц к и й
и др., 1963; Е . В. Х у х р и н а и В. В. Т качев, 1969; У. Bruckner и V . Sedivec,
1961). Много автори обясняват това с непрекъснатото подобряване у с л о в и я т а
на труда, сравнително м а л к а т а експозиция на работниците спрямо п р а х а ,
поради отсъствието в редица случаи па точно фиксирани работни места и срав­
нително малкия им трудов с т а ж .
При получаването иа строително стъкло производственият травматизъм
се среща сравнително често, особено всред работниците, извършващи т р у ­
доемки ръчни операции — разтоварване, транспортиране и дозиране п а
суровините, нарязване на готовата продукция и др. В пещните цехове на­
мират място и з г а рянията , предимно по откритите части па тялото, а в р е -
зачио-опаковъчиите — порязвапията.

Х И Г И Е Н Н И .МЕРОПРИЯТИЯ

Хигиенните мероприятия в производството на строително стъкло трябва

да бъдат насочени към механизиране и автоматизиране с дистанционно уп­
равление па всички технологични процеси, херметизиране и местно ефек­
тивно вентилиране иа наличните с ъ о р ъ ж е н и я и непрекъснато внедряване
па пневмотранспорт.
В този етап па развитие не са още без хигиенно значение ов лажн яв ан ето
на суровините преди тяхното смилане, пресяване и дозиране, използуването
па затворени и добре уплътнени транспортни ленти и елеватори, ефективна
топлинна изолация иа пещите и е к р а н и р а н е на отворите им и з а д ъ л ж и т е л н о
отделяне на пещните цехове от другите работни помещения.
Работниците трябва да посят специално работно облекло п лични пред­
пазни средства, а па тези, които работят в условия иа прегряващ ми кро­
климат, да им се осигурява ежедневно достатъчно количество газирано-
подсолеп а вода.

296
ХИГИЕНА НА Т Р У Д А В ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА
ПРО.МИШЛЕНОСТ

Хранително-вкусовата промишленост заема важно място в националната

ни икономика. Тя лава 1 4 от общата промишлена продукция па страната,
участвува с около 3 3 üo в износа и 43 0о във вътрешния стокообмен. В хра­
нително-вкусовата промишленост сега работят около 2 6 0 хиляди работници
и специалисти. И н е случайно с е полагат значителни грижи за този отрасъл,
в който за по-малко от три десетилетия наследените от миналото малки за­
наятчийски работилпички с е превърнаха в съвременни промишлени пред­
приятия, чиято продукция е позната в много страни от петте континента.

Х И Г И Е Н А Н А Т Р У Д А И Р И П О Л У Ч А В А Н Е Т О НА МЕСО, МЕСНИ
ПРОДУКТИ И ТЕХНИЧЕСКИ СУРОВИНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ИРОЦЕСИ

П о л у ч а в а н е т о па месо, м с с н и п р о д у к т и и т е х н и ч е с к и с у р о в и н и от ж и в о т и н с к и п р о и з х о д
се и з в ъ р ш в а в р а з л и ч н и н о у с т р о й с т в о м е с о к о м б и н а т и . Х а р а к т е р н а ч е р т а на м е х а н и з а ­
ц и я т а за в с и ч к и т я х е в е р т и к а л н о п о т о ч н и я т (конвейерен) производствен процес. Освен
т о в а в т е з и п р е д п р и я т и я и м а т в ъ р д е м н о г о ц е х о в е и о т д е л е н и я , к ъ д е т о се и з в ъ р ш в а т ,
п р е д и м н о р ъ ч н о , н а н - р а з н о о б р а з н и т е х н о л о г и ч н и о п е р а ц и и и и з п о л з у в а т р а з л и ч н и ин­
струменти, машини, апарати и съоръжения.
О т т р у д о в о - х и г и е н н а г л е д н а т о ч к а н а й - в а ж н и са ц е х ъ т з а к л а н е н а ж и в о т н и т е ( к л а ­
н и ч н и т е з а л и ) , и з о л а ц и о н н а т а к л а н и ц а , х л а д и л н и я т ц е х , ч е р в а р с к о т о о т д е л е н и е , цехо­
в е т е з а п р о и з в о д с т в о на б е к о н , с а л а м и и с в и н с к а м а с и у т и л и з а ц и о н н и я т ц е х .
Ц е х за к.тне н а животните ( к л а н и ч н и з а . т ) . С л е д л а г е р у в а н е и почистване живот­
н и т е с е о т п р а в я т к ъ м ц е х а з а к л а н е , к ъ д е т о се и з в ъ р ш в а т в с и ч к и о п е р а ц и и п о д о б и в а н е
на месото и о т д е л я н е на к л а н и ч н и т е о т п а д ъ ц и и о с т а т ъ ц и , а именно: з а ш е м е т я в а н е , к л а н е ,
о б е з к ъ р в я в а н е , д р а н е , щ а в е н е , п ъ р л е н е , и з к о р м в а н е , р а з с и ч а н е на т р у п о в е т е , п р е г л е д
на м е с о т о и в ъ т р е ш н о с т и т е , о б е з к о с т я в а н е н а м е с о т о и д р .
И н о а ц и о н н а к л а н и ц а . И з о л а ц и о н н а т а к л а н и ц а се с ъ с т о и от с л е д н и т е п о м е щ е н и я :
кланична зала, зала за изстиване на месото с хладилно помещение, черварско отделение, по­
мещение за солене и дезинфекция иа кожите, отделение за обезвредяване на услопно годното
месо, колбасна работилница за преработване на месото чрез производство на Е а р е н и кол­
баси и помещение със с ъ о р ъ ж е н и я з а у н и щ о ж а в а н е или о б е з в р е д я в а н е на конфискатите.
О с в е н и з в ъ р ш в а н е т о на х а р а к т е р н и т е з а е д н а к л а н и ц а т е х н о л о г и ч н и о п е р а ц и и , в и з о л а ­
ц и о н н а т а к л а н и ц а з а д ъ л ж и т е л н о се о б р а б о т в а п о л у ч е н о т о в н е я м е с о п р и п о д д ъ р ж а н е
на с п е ц и а л е н с т е р и л и з а ц и о н е н р е ж и м . Б л и з о д о и з о л а ц и о н н а т а к л а н и ц а се р а з п о л а г а т
к а р а н т и н н и т е и и з о л а ц и о н н и о б о р и , к ъ д е т о се з а д ъ р ж а т с ъ м н и т е л н и т е з а з а б о л я в а н е и
болните животни.
Х л а д и л е н ц е х . Ц е л и т е и л и с ъ о т в е т н о р а з ф а с о в а н и т е ж и в о т и н с к и т р \ н о в с се и з в о з в а т
в к о р и д о р , о т к ъ д е т о с л е д 8 - ч а с о в о п р е с т о я в а н е и з с т и н а л о т о м е с о се в к а р в а : е д н а ч а с т
ь п р е д х л а д и л н и п о м е щ е н и я , а д р у г а — в з а м р а з и т е л н и к а м е р и ( ф р о с т е р и ) . С л е д 24 ч а с а
м е с о т о се и з п р а щ а в с ъ о т в е т н и х л а д и л н и п о м е щ е н и я , к ъ д е т о п р и н и с к а т е м п е р а т у р а с е
оставя за съхраняване.

297
 Черварско о т д е л е н и е . В т о в а о т д е л е н и е в с п е ц и а л н и к а з а н и се п р а в и и з п а р в а н е на-
•червата. П р е д и т о в а т е р ъ ч н о се о с т ъ р ! в а т и и з м и в а т .
Ц е х з а п р о и з в о д с т в о н а б е к о н . В м а н и п у л а ц и о н н а з а л а п о л у ч е н о т о м е с о се р а з с и ч а на
п а р ч е т а , с о р т и р а и п о ч и с т в а , ( - л е д к а т о п а р ч е т а т а м е с о се ш п р и ц о в а т , т е се о с о л я в а т в
с п е ц и а л н и б е т о н н и б а с е п н и . Т а к а о с о л е н о т о м е с о се о п у ш в а , с л е д к о е т о се о п а к о в а и
поставя за съхраняване в хладилни помещения.
Ц е х з а п р о и з в о д с т в о н и с а л а м и . С л е д п р е д в а р и т е л н о о х л а ж д а н е м е с о т о з а п ъ л н е н е на
с а л а м и т е ( п р а т ъ т ) се п р и г о т в я о т н а р я з а н о т о на п а р ч е т а и с м л я н о с в и н с к о и г о в е ж д о
м е с о , к о е т о о т л е ж а в а ( и з с у ш а в а ) в с п е ц и а л н о п о м е щ е н и е с т е м п е р а т у р а 14 — 1 5 с С и от­
н о с и т е л н а в л а ж н о с т 7 0 % . П о с ъ щ и я н а ч и н се о б р а б о т в а и с л а н и н а т а , к о я т о се с м е с в а с
Л ч а с т и с м л я н о с м е с е н о м е с о , г о т о в о з а п ъ л н е н е н а ч е р в а т а , к а т о в н е г о се п р и б а в я т и
р а з л и ч н и п о д п р а в к и . Ч е р в а т а се п ъ л н я т р а в н о м е р н о с ъ с с п е ц и а л н и м а ш и н и , с л е д к о е ю
г о т о в и т е с а л а м и се о с т а в я т о к а ч е н и , б е з д а се д о п и р а т е д и н д о д р \ т . в п о м е щ е н и я с тем­
п е р а т у р а 2 2 С,, з а д а и з с ъ х н а т , о т к ъ д е т о се п р е н а с я т у т. н а р . п о м е щ е н и я з а з р е е н е п р и
т е м п е р а т у р а 10—18 С .
Ц е х з а п р о и з в о д с т в о н а с в и н с к а м а с . Ч р е з и з к и с в а н е с у р о в и я т м а т е р и а л се п о ч и с т в а
о т к р ъ в т а . З а т а з и цел с л а н и н а т а се н а р я з в а на е д р и к ъ с о в е и се п о с т а в я в с ъ д о в е с в о д а .
Н а и - ч е с т о п р о м и в а н е т о се п р а в и в с п е ц и а л н и в ъ р т я щ и се ц и л и н д р и . С л е д и з к с и в а н е т о
м а т е р и а л ъ т се н а р я з в а с и т н о с п о м о щ т а на р е з а ч н и м а ш и н и .
Т о п е н е т о н а ж и в о т и н с к и т е т л ъ с т и н и се и з в ъ р ш в а в г о л е м и к а з а н и н о д в а н а ч и н а : с у х
и м о к ъ р . П р и п ъ р в и я н а ч и н се п р и л а г а д и р е к т н о н а г р я в а н е , а п р и в т о р и я — и н д и р е к т н о
(с п а р а , в о д а , в ъ з д у х и л и г л и ц е р и н в д в о и н о с т е н н и к а з а н и , в к о и т о се п р и б а в я и п о д к и ­
селена вода).
С л е д к а т о т о п е н е т о е о к о н ч а т е л н о з а в ъ р ш е н о , г о р е щ а т а о щ е м а с а се п о с т а в я в у т а е ч н и
к а з а н и , к ъ д е т о п р е с т о я в а 5 — 1 0 ч а с а п р и т е м п е р а т у р а 5 0 — 5 5 С. С п о м о щ т а н а п о м п и
м а с а т а се п р е к а р в а п р е з с п е ц и а л н и ф и л т р и .
П р и п о с т о я н н о б ъ р к а н е п о ч и с т е н а т а и ф и л т р и р а н а м а с се о х л а ж д а в с п е ц и а л н и д в о и н о ­
стенни резервоари. Т а к а получената о х л а д е н а и хомогенна мас, докато е о щ е в полутечно
с ъ с т о я н и е , се н а л и в а в д ъ р в е н и б у р е т а и л и с а н д ъ ч е т а , с л е д к о е т о се о с т а в я о щ е н я к о л к о
часа да изстине и се втвърди.
: У т и л и з а ц и о н е н ц е х . В т о з и ц е х се о б р а б о т в а т и о п о л з о т в о р я в а т к а т о ф а б р и к а т и и л и
п о л у ф а б р и к а т и в с и ч к и к л а н и ч н и о т п а д ъ ц и н о с т а т ъ ц и . В н е г о се д о б и в а т р а з л и ч н и т е х ­
нически продукти — технически масла, ф у р а ж н и б р а ш н а , черен а л б у м и н и д р .

УСЛОВИЯ НА ТРУД*

М и к р о к л и м а т . В почти всички помещения па предприятията за п о л у ч а в а н е

на месо, месни продукти и технически суровини от животински произход
микроклиматът през студения период па годината има п р е о х л а ж д а щ х а р а к ­
тер (температурата на в ъ з д у х а в работната зона е ог 0 до 13 С) и зависи из­
ц я л о от състоянието на атмосферния въздух. Огносителната в л а ж н о с т е
висока (над 8 0 % ) , като по подовете и стените на помещенията има г о л я м а
мокрота, особено в участъците за почистване па вътрешностите, ч е р в а р с к и т е
отделения, цеховете за производство па салами и кланичните зали. Скоростта
на движението на в ъ з д у х а е от 0,05 до 1 м сек.
П р е з топлия период па годината, производственият ми крокли мат в т е з и
п р е д п р и я т и я също зависи предимно от състоянието на атмосферния в ъ з д у х
(температурата на въздуха на работната зона е от 15 до 21,5 С при с р а в н и ­
телно висока относителна влажност — 72—85?о).
В месокомбинатите съществуват и участъци (при производството на в а ­
рени колбаси, при опушването на месото и особено при топенето н а м а з н и ­
ните), в които микроклиматът се определя предимно от технологичния процес.
В т я х през топлия период па годината температурата на въздуха на работ-
* Приведените д а н н и в р а з д е л а « У с л о в и я на труд» з а всичките р а з г л е ж д а н и произ­
водства иа х р а н и т е л н о - в к у с о в а т а п р о м и ш л е н о с т са з а и м с т в у в а н и о т отчетите па Н П О Т П З
о т 1 9 7 0 — 1 9 7 2 г. « Е р г о н о м и ч н и и з с л е д в а н и я н а у с л о в и я т а и а т р у д а и н е г о в а т а т е ж е с т
в п р е д п р и я т и я т а н а х р а н и т е л н о - в к у с о в а т а п р о м и ш л е н о с т » с а в т о р и Н . Цанева. Г . Г а н ч е в .
И л . Х а д ж и о л о в а . Е . Д а н ч е в а , И . Д р а г а н о в а , М . Д а л е в а . В . Л у к а н о в а , А . Джежев, Л . В а -
с и л е е а - Т о д о р о в а , Т . Иванова, М . М у х т а р о в а и д р .

298
пата среда достига до 26—.31 С при наличие на висока относителна в л а ж ­
ност — 8 0 - 85 %.
Характерно на това производство е, че в него съществуват и немалко
участъци (хладилни цехове и камери и отделни хладилни уредби към раз­
личните производствени звена), където се работи при извънредно ниски тем­
ператури (най-често при температура минус 25° С) и висока относителна влаж­
ност на въздуха (85 9 0 % ) . Освен това обслужващият тези участъци пер­
сонал, особено през топлия период на годината, се намира и под въздействието
па значителни температурни амплитуди.
Шум. В месокомбинатите шум се получава както от използуваните ин­
струменти, машини, апарати и съоръжения, т а к а и от писъците на живот­
ните и ударите по к у к и т е при закачването им. Понякога Ш У М Ъ Т достига
до 95 d B .
Основни ирофгсии и трудов процес. При получаването на месо, месни про­
дукти и технически суровини от животински произход съществуват твърде
много професии, които обслужват различните отделения и цехове.
В цеховете за клане на животните работата на обслужващия тези произ­
водствени участъци персонал е свързана със значително физическо усилие,
продължително стоене на к р а к а (около 75 85% от цялото работно време)
и чести н а в е ж д а н и я .
Енергоразходът при работните операции — ловене на животните, за­
вързване, клане, д р а н е и почистване на вътрешностите е от 4 до 6,5 ккал мин.
и спада към категориите средна и т е ж к а физическа работа. Особено т е ж ъ к
физически труд представлява разсичането на труповете на животните, което
най-често се прави с брадви (енергоразходът е 7.44 к к а л мин.).
Т е ж ъ к физически т р у д има и при разтоварването и поставянето на месото
в хладилните помещения (енергоразходът е 7,3 ккал мин.)
В отделенията за обезкостяване иа месото, което най-често се извършва
ръчно посредством ножове, работата е свързана със значително физическо
усилие, и то предимно на малките мускулни групи на ръцете, при права
работна ноза и л е к о наведено напред тяло. При производството на варени
колбаси и в черварските отделения иочти всички работни процеси се извърш­
ват ръчно, като работната поза зависи от технологичния процес (прав, при­
клекнал, наведен).
Изваждането на вътрешностите става изведнаж, така че работните дви­
ж е н и я при тази технологична операция а н г а ж и р а т предимно горните край­
ници със статично натоварване. Особено голямо е усилието при разтварянето
на черепа за изваждане па мозъка.
В отделенията за пърлене иа свински глави работният процес се извършва
обикновено на бавно движещи се ленти, но главите, кои го тежат 5—6 кг,
преминават по т я х чрез ръчно зареждане. Тези работници почти през ц я л а т а
работна смяна стоят нрави (85—95%).
При пълненето на червата с готова смес (прат), която се донася в касети
от общи работници, обслужващият пълначните машини персонал работи
с ъ щ о почти през ц я л а т а работна смяна прав със значително натоварване
н а горните крайници.
П р и Производството па салами в течение иа работния ден всеки работник
пренася по около 5—6 топа от продукта на разстояние 5—6 метра.
При опаковката на салами в течение на работния ден всеки работник
при положение прав опакова също около 5—6 тона от продукта (с чести
навеждания и извивания на тялото).
1Гри стопяването и опаковката на мазнините работата на обслужващия
персонал е свързана със значително физическо усилие. Работи се н а й - ч е с т о
ii положение нрав и наведен напред.
299
 П р и получаването ма veco, месии продукти и технически суровини от
животински произход сравнително голяма група работници се намира под
въздействието иа значително ниски температури и висока относителна
влажност на работната зона. Всички тези неблагоприятни фактори иа произ­
водствената среда, съчетани с извършването на т е ж к а физическа работа,
предизвикват (особено през т о п л и я период на годината) изразени
функционални смущения в терморегулацията на тази категория работници
(Vi. Е . Мальиисва, 1959; П. / / . Гумснер, М . / / . Коновалов, 1959; А . Е . М а -
.Jbiiaceu и д р . , 196<); Г . / / . Рспин, I960; Г. Г. Чинчаладзс и др., I960, и др.)..

ЗАБОЛ Е ВАЕ.WOGT II ТРАВ МATI 13Ъ М

При получаването на месо, месни продукти и технически суровини от ж и ­

вотински произход най-често се срещат простудните заболявания (ангини,,
остри катари на горните дихателни пътища, грип със и без усложнения и д р . )
и з аб о л я в а н и я на периферната нервна система, опорно-двигателния апарат,
к о ж а т а и подкожната т ъ к а н (С. Л1. Стрсмлина и др., 1968).
При получаването на месо, месни продукти и технически суровини от
животински произход производственият травматизъм се проявява най-
често с л е ки , бързо възстановяващи се н а р а н я в а н и я , предимно с ножове
и д р у г и инструменти, които се л о к а л и з и р а т главно по пръстите на горните
крайници (около 60 Оо от всичките трудови злополуки) и по-малко при
д р у г и случаи и ремонт на съоръженията (около 40 0о от всичките трудови
злополуки).
В този промишлен отрасъл съществува реална опасност от възникването
на заразни, а значително по-рядко и на ннвазноини заболявания, които
се предават на работниците чрез месото. В повечето от случаите те и м а т
професионална етнология и с е о б у с л а в я т от неспазването на различните с а ­
нитарно-хигиенни изисквания. Само в този аспект ще разгледаме по-важ­
ните от т я х .
Туберкулоза. Пеобезвреденото месо на туберкулозните животни (по офи­
циални данни на Министерството на земеделието и хранителната промиш­
леност през 1964 г. при 0,13°«. от всички животни у нас е установена р е а к ц и я
на т \ б е р к у л и н ) с различни форми на туберкулозен процес може д а послужи
като източник за разпространяване иа туберкулоза всред работниците,
заети предимно с клане и първична обработка на месото и вътрешните органи
на болните ж и в о т н и .
Шип. В производствени условия шап може да се предаде само на работ­
ниците при клането и първичната обработка на месото и вътрешните органи
от болни в остра форма животни.
Бруцелоза. З а р а з я в а н е т о в производствени условия с бруцелоза става при
контакт с болни животни или при манипулация с месото и органите им.
П р е з 1961 г. 18,2% от работещите в изолатора за бруцелозни свине в гр. Б у р ­
гас са дали положителна реакция за бруцелоза, а в месокомбината на този
г р а д — 10 %.
А н т р а к с . В производствени условия работниците могат да се з а р а з я т
с антракс при к л а н е на болни животни, при разсичане на труповете им н при
обработване на технически животински суровини — кожа. вълна, четина,,
кости и др. Необходимо е да отбележим, че поради плановия начин на снаб­
д я в а н е с животни и постоянния ветеринарен контрол сега е почти и з ­
ключена възможността болии от антракс животни да попаднат в месоком­
бинатите и кланиците. Обаче може д а се установят случаи на нетипични»

300
скрити форми на антракс, които крият нан-голяма опасност за работниците
при заколването на животните но необходимост (Ю. Г . Костенко, 1973).
Чсрсснка по свинете. От червенка по свинете (при хората тя се проявява
под формата на к о ж н о заболяване — еризипелоид) работниците с е заразяват
при контакт с болни животни и кланични суровини — предимно се среща
при работниците, заети в обезкостявапето на месото.
Сап. В производствени условия от сап работниците могат д а се заразят
при непосредствен контакт или при клане на болни животни.
Лептиспироза. В производствени условия, предимно при клането на жи­
вотните и разпарчаването (нарязването на едри парчета) на месото на болни
или преболедували животни с е установяват случаи на заразяване на работ­
ниците от лептоспироза* { М . В. Земсков и Л . С. Сокольская, 1950; / / . II. Без-
денежних и Н. / / . Катанова. 1956 и д р . ) . У пас Д и м и т р о в и Раднев (1956)
описват заболяване на 12 кланични работници, инфектирани от лептоспи-
роза чрез пряк контакт с животни в кланицата. Такива заболявания са
наблюдавани и от Матеев, Иванов и Водуров (1956).
Извършените през последните години изследвания у нас показват, че
лептоспирозата е доста разпространена по селскостопанските животни.
Характерно за нея е, че при съвсем здрави селскостопански животни с е
установява лептоспирозоносителство.
К у - т р е с к а { к у - р и к е т с и о з а ) . Причинителят на Ку-треската ( R i c k e t t s i a
burneti) е описан з а първи път в 1937 г. от Д е р и к при една епидемия между
кланични работници и персонала па месоконсервна фабрика в Куинсланд -
Австралия.
Ку-треската е доста разпространена м е ж д у кланичните работници, в С А Щ,
СССР. Полша, Италия, А л ж и р и д р . Така в кланицата па гр. Амарило
щат Тексас, от 136 работници са заболели 5 5 колачи и работници, преработ­
ващи суровото месо, 2 от които са умрели. Изследванията па Cm. Ангелов
(1957) у нас показват, чо от 2 7 8 работници па Софийския месокомбинат
15 дават серологично положителна реакция за Ку-треска (6 колача, 2 кан-
т а р д ж и п , 3 преносвачи на месо и 4 колбасарски работници). Положителните за
ку-треска са преболедували леко с изключение само па двама, които са
прекарали т е ж к а форма набронхопневмония. Според тези автори, значителен
брой на т. нар. «атипични бронхопневмонии» и грипозни състояния са всъщ­
ност ку-рикетсиоза. Според Сериезов през периода 1954 — 1 9 5 8 г. у нас са
описани 7 епидемии от Ку-треска и са изолирани 12 щама рикетсип от жи­
вотни и работници.
3 . И . ^ б л о н с к а я и съавтори (1962) считат, че Ку-греската е типично
заболяване всред работниците, които имат контакт с болии животни и ин­
фектирани животински суровини. Същите автори са па мнение, че най-го­
ляма заболеваемост се среща всред работниците със сравнително голям
трудов с т а ж и заети главно с отглеждането па животните преди тяхното клане
или с първичната преработка па месото и другите животински продукти.
Различните видове инфекциозни заболявания всред рабогниците проти­
чат сравнително леко, най-често под формата на недиагиостицирапи грипо-
подобни заболявания i E . И . Козалева, 1962, и д р . ) .
При обследването на 81 клинично здрави работници от Ленинградския
месокомбинат се намират антитела в серума по отношение на орнитозата
V 24 —31,5% от работниците; по отношение на лептоспирозата — у 7 — 9 , 2 % ;
по отношение па К у ^ р е с к а т а — у 1—1,3% (/?• М . Попова и А . А . Лесников,
1959).
• Посочените автори мри р а з г л е ж д а н е от хигиенен аспект на лептоспирозата и К у -
т р е с к а т а в този раздел са взаимствувани от книгата «Ветеринарно-санитарен надзор и
е к с п е р т и з а на продуктите от животински произход», З е м и з д а т , София, 1966 г.
301
 При обследването на 20] клинично здрави работници от един месокомби­
нат в УССР се установяват антитела в серума по отношение на бруцелозата
в 35,8% от работниците; по отношение на тулареми ята у 4 , 5 % ; по от­
ношение па лептосппрозата — в 19,5 0о; по отношение на Kv-треската — в
23.4% и по отношение на орнитозата в 5 , 5 % ( М . В. Годяевская и д р . ,
1967). Според тези автори най-много се поразяват работниците, заети с
първичната обработка па месото, и то тези, които имат сравнително по-
голям трудов с т а ж . Също т а к а те установяват, че едновременно могат д а се
намерят в серума па един работник антитела от д в а или повече причинителя
на споменатите з а б о л я в а н и я .
В производствени условия ог трихинелоза работниците могат д а се инва-
з и р а т само при консумация па трихннелозно свинско месо, а от цнстицер-
коза — при консумация на цистицеркозно свинско, говеждо или биволско-
месо — при недобра к у л и н а р н а обработка.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

При получаването па месо, месни продукти и технически суровини от ж и ­

вотински произход на иърво място е необходимо непрекъснато да се механи­
з и р а т извършваните досега най-разнообразни ръчни технологични операции
(много от които са тежки физически) при подобряване на принудителните
работни пози и свеждане на работните движения до физиологични. Успо­
редно с това трябва д а се регламентира правилен режим па труд и почивка
използуване на физиологично приспособени работни столчета и въвеждане на
две почивки по 10 мин. за работна смяна, през което време работниците
да получават топли напитки (особено тези, обслужващи хладилните цехове
и камери на месокомбинатите), в отделни помещения с комфортен м и к р о ­
климат.
З а подобряването на условията па труда не е без значение непрекъснатото
подобряване ефективността на съществуващите вентилационни уредби»
особено в цеховете за производство н а бекон, салами и свинска мас и чер-
варските и утилизациониите отделения. Също т а к а е необходимо в месо­
комбинатите периодично да се привежда общото и местното осветление к ъ м
действувашите у нас санитарно-хигиенни норми.
Всички работници т р я б в а д а ползуват в зависимост от спецификата и а
о б с л у ж в а н и я производствен участък подходящо работно облекло и д а с п а з ­
ват всички правила по личната хигиена, които са залегнали в съществува­
щите ветеринарно-санитарни инструкции!.
При клането и първичната обработка на болни животни от заразни за­
б о л я в а н и я , предаващи се на работниците чрез месото, т р я б в а з а д ъ л ж и т е л н о
да се прави дезинфекция па помещенията, с ъ о р ъ ж е н и я т а , транспортните
средства, инвентара, работното облекло и о б у в к и т е .

X l i r i l l ' / I A ИА ТРУДА ПРИ ПОЛУЧАВАНЕТО ИА БРАШНО И ХЛЯБ

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

Получаване н а брашно в м е л н и ц и
О г с к л а д о в е ( с и л о з и ) посрсдством различни транспортни с ъ о р ъ ж е н и я (ленти, шнековс,
п н е в м о т р а н с п о р т и д р . ) з ъ р н о т о постъпва в участъци (първична подготовка), където с е
извършва почистването ( м у п р е с я в а н е , веене н триорене), с л е д което то се измива на спе-

302
циални четкови миячни м а ш и н и . По-нататък з ъ р н о т о се к о н д и ц и о н и р а , т. е. о в л а ж н я в а .
Смилането на така о б р а б о т е н о т о з ъ р н о става нан-често вт>в валцови мелници. След не-
к о л к о к р а т н о п р е с я в а н е н валц\ва)1е, б р а ш н о т о с е разфасова на полу- или автоматични
с п е ц и а л н и машини в ч у в а л и или се насипва направо в съответни складове (силози)
безтарова р а з ф а с о в к а , с л е д което се т р а н с п о р т и р а по назначение.

Получаване н а х л я б в хлебозаводи

П р о и з в о д с т в е н и я т п р о ц е с при п о л у ч а в а н е т о на х л я б протича п р е з следните основни тех­

нологични фази с к л а д и р а н е на б р а ш н а т а ; п р о п о р ц и о н и р ш ю размесване; пресяване на
б р а ш н о т о , с м е с в а н е на тсстото с помощта на тестомесилни машини, което се получава
от автоматично д о з и р а н е на б р а ш н о с вода, мая и сол (смесването на б р а ш н о т о с вода,
мая и сол се и з в ъ р ш в а най-често едно- или д в у ф а з о в о и п о - р я д к о трифазово); ферменти-
ране и втасваис на м е с е н о т о тесто в с п е ц и а л н и камери (първо втасване); р а з д е л я н е н
ф о р м у в а н е на тестото; п р е с т о я в а н е на ф о р м у в а н о т о тесто в пруфери (второ втасване)„
изпичане на хляба в различни по к о н с т р у к ц и я пещи (у нас нан-често се и з п о л з у в а т пещи
с д и р е к т н о о г н и щ н о о п а л в а н е с твърдо или течно гориво, перкинсонови пещи и е л е к т р о -
пещи) и и з с т и в а н е , с ъ х р а н я в а н е и е к с п е д и р а н е на х л я б а .
Ц е л и я т п р о и з в о д с т в е н п р о ц е с протича най-често в права л и н и я с и з п о л з у в а н е т о на
транспортни ленти, шнекове и пневмотранспорт.

У С Л О В И Я НА Т Р У Д

М и к р о к л и м а т . В мелниците производственият микроклимат зависи предимно

от състоянието иа атмосферния въздух, като през студепня период на годи­
ната поради отсъствие па отопление тон има преохлаждащ характер, а
през топлия, само з а някои у ч а с т ъ ц и — д о п у с т и м о прегряващ (темпера­
т у р а т а на въздуха иа работната среда през студения период на годината за
повечето производствени звепа е от 7.5 до 12,5 С, а през топлия при смила­
нето па зърното п разфасовката на брашното в чували достига до 25 —29 С).
По-висока относителна влажност на въздуха на работната среда (до 8 5 % )
се наблюдава при измиването и кондиционирането на зърното.
В хлебозаводите производственият микроклимат се обуславя както от
състоянието па атмосферния въздух, т а к а и от съществуващия технологичен
пропее. При изпичането па х л я б а и и помещенията за изстиването му, осо­
бено през топлия период на годината, производственият микроклимат е
неблагоприятен и има изразен прегряващ характер (температурата иа въз­
д у х а па работната среда през топлия период на годината в тези участъци
достига до 38° С при сравиителио висока относителна влажност — 82—85%).
Шум и вибрации. Най-иитензивен шум в т е з п предприятия се установява при
почистването п смилането на зърното и при сеенето, валцуването и разфа­
совката иа брашното. Шумът превишава П Д С Х Н с 2 3 d B .
П р и процесите на пресяването, конто се извършват пай-често с помощта
иа специални вибриращи сита, общите вибрации превишават П Д С Х Н . Съ­
щото се наблюдава и при веенето и триоренето на зърното.
В хлебозаводите шум се получава главно от тестомесплнпте машини,
който в повечето случаи не превишава П Д С Х Н .
Общи вибрации (те са около или под П Д С Х Н ) се получават се при преся­
ването на брашното преди омесването м у .
П р а х . При смилането иа зърното, сеенето, валцуването, пропорниони-
раиото размесване и разфасовката (в чували или в насипно състояние в скла­
дове) иа брашното и трапенортирапето м у от един производствен участък
до друг във въздуха на работната среда се образуват сравнително големи
концентрации от фино дисперсен органичен (брашнен) прах (до 95 мг/м ) .
При първичната обработка на зърното (пресяване, веене и триорене) във

303
в ъ з д у х а ма работната сргда също се образуват значителни концентрации
о т прах (до 80 мг м:;), който с ъ д ъ р ж а както различни допълнителни п ри ­
меси, т а к а и определено количество свободен силициев двуокис ( с ъ д ъ р ж а -
лието на свободния силициев двуокис в този прах е винаги под 10%).
Във всички помещения, където се образува прах, съществува реална опас­
ност от възникването н а експлозии.
Основни п р о ф а н и и трудов процес. В мелниците и хлебозаводите същест­
в у в а т твърде много сравнително м а л к и по количество професии.
Във в р ъ з к а с механизирането и автоматизирането на по-голямата част
от технологичните процеси в '1ези предприятия, трудът при повечето от
работниците е физически л е к с определено пспхо-сензорно натоварване.
И о независимо от това, d редица производствени участъци на някои пред­
п р и я т и я все още се извършват ръчни операции — при насипването на зър­
ното в ъ р х у различните транспортни съоръжения, при разфасовката на браш­
ното, при изпичането, съхраняването и експедирането на хляба п др., при
повечето от кои го трудът е т е ж ъ к (енергоразход 6—7 ккал/мин. при работен
пулс 100 —110 уд. мин). В това отношение все още особено неблагоприятен
е трудът на пекарите на х л я б . При тях освеп значителното физическо на­
товарване вусловия па п р е г р я в а ш микро климат (пекарите вадят от пе­
щите посредством лопати или вагонетки изпечения хляб) се работи и в
принудителна работна поза — в силно наведено напред т я л о .

3 АБ ОЛ ЕВАЕ ДЮС Т И Т Р А ВЛ\ АТ И3 Ъ М

При получаването па брашно и х л я б най-често се срещат простудните за­

б о л я в а н и я (ринити, хронични бронхити п др.), з а б о л я в а н и я т а на к о ж а т а
и подкожната т ъ к а н , опорно-двигателния а п а р а т и очите (предимно при пе­
карите иа х л я б — възпаление и по-рядко катаракта).
П р и транспортирането, пресяването, веенето и триоренето на зърното
получаваният прах се състои от 2 части; растителна и минерална. Растител­
ната част съставя 60 70 0о от общата маса па п раха и с ъ д ъ р ж а стеблени
частици, власинки от класовете на растенията, спори па плесенни гъби,
бактерии п др. Минералната част (30—40 0 о) се състои от различни земни
частици, предимно глинени. Съдържанието на свободния силициев д в у о к и с
в него се колебае от 3,7 до 9,1 %.
При продължително въздействие в ъ р х у организма па работниците този
прах предизвиква най-често хронични бронхити, пневмоконпози (предимно
в първи стадий) и «житна треска». Това заболяване протича с главоболие,
тежест в главата и гърдите, болки в очите, сърцебиене и тръпки {Е. Л . М а в -
рина, 1967). Според същия автор при тези работници нивото н а общата
заболеваемост е от 2 до 6 пъти по-високо, отколкото при работниците, нямащи
к о н т а к т с прах в това производство.
В повечето от случаите, получаваният в това производство прах предиз­
виква и алергизация на организма, благодарение на съдържащите се в него
плесенни гъби (mucor, aspergillus п fusarium). Положителни алергични иробн
са били констатирани в 72,4% от обследваните общо 145 работници {Е. А .
Миврина, 1966).
При смилането па зърното се получава фино дисперсен брашнен п р а х ,
който с ъ д ъ р ж а предимно органична компонента. Продължителното негово
въздействие в ъ р х у организма предизвиква главно конюнктивити и брон­
хити, а в единични случаи — е п ф и з е м , бронхиектазии и бронхиална астма,
докато конпотичии изменения в белите дробове се срещат извънредно р я д к о

304
•{В. И . Ьерцалова, 1960). В п о - г о л я м а т а част о т с л у ч а и т е заболяванията,
п р е д и з в и к а н и о т в ъ з д е й с т в и е т о п а б р а ш н е н и я п р а х , с а к а к т о с местно д р а з ­
неща, т а к а и с а л е р г и ч н а е т и о л о г и я .
Т р у д о в и з л о п о л у к и в т о в а п р о и з в о д с т в о се с р е щ а т п р е д и м н о при и з в ъ р ш ­
ването н а н я к о и р ъ ч н и о п е р а ц и и . Л е к и форми н а и з г а р я н и я се н а б л ю д а в а т
п р и р ъ ч н о т о в а д е н е н а х л я б а о т пещите.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

П р и п р о и з в о д с т в о т о п а б р а ш н о и х л я б е необходимо к о л к о т о м о ж е по-ефек­
т и в н о херметизиране и местно веитилиране на използуваиите с ъ о р ъ ж е н и я .
В т о в а о т н о ш е н и е т р я б в а д а с е о б р ъ щ а особено в н и м а н и е н а у ч а с т ъ ц и т е ,
в които се п о л у ч а в а в и с о к а з а п р а ш е н о с т н а в ъ з д у х а н а р а б о т н а т а з о н а ( т р а н с ­
п о р т и р а н е , п р е с я в а н е , веене, т р и о р г н е и с м и л а н е н а з ъ р н о т о , р а з ф а с о в к а
н а б р а ш н о т о , п р е с я в а н е п а б р а ш н о т о преди о м е с в а н е т о м у и д р . ) и д и с к о м -
•форген м и к р о к л и м а т ( п р е д и м н о при и з п и ч а н е т о и а х м б а и в п о м е щ е н и я т а ,
където той и з с т и в а и с е с ъ х р а н я в а ) . С ъ щ о т а к а т р я б в а постепенно д а с е ме­
ханизира и автоматизира целият технологичен процес.
З а предпочитане от хигиенна и физиологична гледна точка е изпичането
.па х л я б а д а с т а в а и а б а в н о д в и ж е щ и с е п р е з п е щ и т е л е н т и , б е з той д а се из­
в а ж д а ръчно с лопати или вагонетки.
П р и п р о и з в о д с т в о т о и а б р а ш н о и х л я б е н е о б х о д и м о д а се р е г л а м е н т и р а
з а в с и ч к и професии съответен р е ж и м и а т р у д и п о ч и в к а , к а т о в т о в а отно­
ш е н и е особено в н и м а н и е т р я б в а д а се о б р ъ щ а н а р а б о т н и ц и т е , които р ъ ч н о
извършват различни технологични операции.
В з а в и с и м о с т о т о б с л у ж в а н и я производствен у ч а с т ъ к н а всички работ­
н и ц и т р я б в а д а се о с и г у р я в а т п о д х о д я щ о р а б о т н о о б л е к л о и л и ч н и п р е д п а з н и
•средства ( п р е д и м н о о ч и л а и п р о т и в о п р а х о в и м а с к и ) .
П р и п р о в е ж д а н е т о к а к т о н а периодични м е д и ц и н с к и прегледи и а р а б о т ­
н и ц и т е , т а к а и при п о с т ъ п в а н е т о н а нови р а б о т н и ц и е необходимо д а се и з ­
с л е д в а с ъ с т о я н и е т о н а г о р н и т е д и х а т е л н и п ъ т и щ а , белите дробове (рентге-
н о л о г и ч н о ) и к р ъ в т а и д а с е о п р е д е л я а л е р г и ч н а т а им чувствителност с п р я м о
з ъ р н е н и б р а ш н е н п р а х и плесенни гъби. С ъ щ о т а к а е ж е л а т е л н о д а се про­
веждат и микологични изследвания иа храчките.

Х И Г И Е Н А ПА Т Р У Д А П Р И П Р О И З В О Д С Т В О Т О
И А З А Х А Р И З А Х А Р И Н ИЗДГ.ЛИЯ

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

К а т о с у р о в и н а за п р о и з в о д с т в о т о иа з а х а р у нас се и з п о л з у в а с а м о з а х а р н о цвекло.
Т р а н с п о р т и р а н е , и з м и в а н е и н а р я з в а н е на цвеклото. Ог канални с и л о з и посредством
хидравлични т р а н с п о р т ь о р и , където голяма част от полепналите по с у р о в и н а т а кал и
други з а м ъ р с я в а н и я с е о т с т р а н я в а т , цвеклото се измива в различни по к о н с т р у к ц и я
миячни машини. Т а к а п р о м и т о т о цвекло се подава в ъ р х у б а в н о д в и ж е щ и се транспортни
л е н т и , к ъ д е т о с е и з в ъ р ш в а и п о с л е д н о т о м у контролно почистване. Оттук цвеклото с е
пренася д о автоматичен к а н т а р , с л е д което постъпва з а нарязване, най-често в дискови
или д р у г и ц в е к л о р е з а ч н и м а ш и н и . П о л у ч е н и т е цвеклови резанки посредством транс­
п о р т н о с ъ о р ъ ж е н и е с е о т п р а в я т към д и ф у з н и у р е д б и , к ъ д е т о става извличането (екстрак­
цията) на з а х а р т а от ц в е к л о т о и д о б и в а н е т о на д и ф у з н и я с о к .
Добиване, пречистване и избелване н а д и ф у з н и я сок. Д о б и в а н е т о па д и ф у з е н сок се из­
вършва при т е м п е р а т у р а о к о л о 8 0 ° С в апарати, наречени дифузьорн-екстрактори ( н а й .

20 Х т и о и а иа осиоиии о т р а с л и на п р о и з в о д с т в о т о
ЗОГ)
 често вертикални или хоризонтални—коритни или барабани). Пречистването на така
получения дифузен цвеклов сок става посредством гасена вар под формата на варно мляко
или калциев окис и въглероден двуокис. За тази цел варта се получава от калциев карбонат,
при изпичането на който се добива и необходимият въглероден двуокис. След п р е д -
ьарителнна д е ф е к а ц и я (тя се извършва с 0,25—0,30% калциев окис спрямо
теглото на преработеното цвекло при енергично разбъркване на сока) се прави о с н о в -
м а т а д е ф е к а ц и я , която в зависимост от това, дали варта се прибавя под фор­
мата на ситен прах или под формата иа варно мляко, бива суха и мокра, а в зависимост
ст температурата на сок? — гореща (8.5—90° С) и стхдена (35—40° С). У нас се прави
най-често гореща, мокра, основна дефекация посредством специални апарати, наречени
дефекаторн. Така обработеният сок постъпва за п ъ р в а с а т у р а ц и я , т.е. за наси­
щане с въглероден двуокис, след което се извършва в т о р а т а с а т у р а ц и я . при
кое го се цели по-пълно ла се отдели варта от сока под формата на калциев карбонат.
Първата и втората сатурация се провеждат при температура около IOC" С в специални
апарати наречени сатуратори След всяка сатурация се извършва филтруване сока през
филтър-преси или вакум-филтри.
За пречистване на дифузния сок се използуват и йонообемни смоли. Също така на,
мира често приложение и комбинираният метод за дефекация и сатурация на дифузния
сок — л е ф е к о с а т у р а ц и я.
Следващият технологичен процес е с у л ф и т и з а ц и я т а, при който става както
пречистване, така и избелване на сока с помощта на серен двуокис. Сулфатизацията на
дифузния сок се иоовежда в специални адсорбционни апарати, наречени сулфитизатори.
П о л у ч а в а н е на с у р о в а и р а ф и н и р а н а з а х а р . Така полученият дифузен сок първаиачалио
се концентрира до захарен сироп в специални изпарителни апарати, след което се сгъ­
стява във вакум апарати до гъста маса (клер), от която чрез кристализиране в спе­
циални кристали <а гори се получава сурова захар.
Производственият процес за получаване на рафинирана захар се състои от следните
технологични операции: пречистване на сиропитс (най-често с костени или активни въг­
лища, корит или карборафип) и избелването им (най-често с натриев хидросулфид или
ултарамарин), допълнителна кристализация на захарта, центрофугиране и промиване.
Пресоване, сушене, сечене и а м б а л и р а н е н а з а х а р т а . Пресоването на бучкова з а х а р
се изнършва в специални преси. Освен това, преди да се пресова, ако е много влажна,,
бучкова захар сс подсушава в тунелни вакуумни или комбинирани (въздушно-вакуумни)
с у ш и л н и . Същото с е прави и з а з а х а р т а на пясък н п у д р а . С л е д п р е с о в а н е т о бучковат i
з а х а р наново се и з с у ш а в а при 8 5 С в с у ш и л н и .
И з с у ш е н и т е и о х л а д е н и з а х а р н и калеми сс насичат посредством с п е ц и а л н и машини
сскачки.
П о л у ч е н а т а з а х а р се а м б а л и р а ръчно или с помощта иа опаковъчни автоматични ма­
шини в пакети или к у т и и .

Производство н а з а х а р н и изделия
В иан-общн л и н и и т е х н о л о г и ч н и я т п р о ц е с при производството на различните видове
з а х а р н и и з д е л и я се състои от с л е д н и т е основни операции: д о з и р а н о смесване иа необхо­
димите компоненти, р а з с т и л а н е на получената маса, ф о р м у в а н е (прн необходимост из­
пичане, о х л а ж д а н е ) , н а р я з в а н е и опаковка иа готовата п р о д у к ц и я .
Изпичането иа н е о б х о д и м и т е з а това п р о и з в о д с т в о зърна (какаови, фастъчени, слън­
чогледови и д р . ) става в с п е ц и а л н и рестерни отделения. Към по-големите предприятия,
п р о и з в е ж д а щ и различни з а х а р н и и з д е л и я , почти винаги има амонячно-компресорни и
пещни о т д е л е н и я .

УСЛОВИЯ НА Т Р У Д

М и к р о к л и м а т . Почти във всички работни помещения при производството

на з а х а р и захарни изделия температурата и отпосителиата влажност на
въздуха на работната среда п през двата периода иа годината са значително
високи, съответно 22—28 С и 80 - 8 3 "и, ири незначителна с к о р о с т н а дви­
ж е н и е на въздуха от 0,01 до 0,1 м/сек. Особено неблагоприятен е м и к р о к л и ­
матът при добиването на дифузния сок. провеждането на горещата мокра
основна дефекация и при изсушаването иа бучковата з а х а р при производ­
ството на з а х а р (температурите на въздуха иа работната среда през топлия

306
период на годината понякога достигат д о 29—36" С) и в цеховете за получа­
ване на халва и разбиване на какао и в някои варилни отделения при произ­
водството на з а х а р н и изделия (температурите на в ъ з д у х а на работната среда
п р е з топлия период на годината понякога достигат д о 3 6 — 4 0 , 5 ° С).
Микроклиматът в тези две производства и през двата периода на годината
е неблагоприятен с изразено прегряващ характер, особено nj е з топлия
сезон и зависи и з ц я л о от дадения технологичен процес. Също така с е и i C j к>
дават н значителни температурни амплитуди м е ж д у външния и вътрешния
в ъ з д у х , особено изразени през студения период па годината.
При транспортирането, измиването и нарязването на цвеклото при произ­
водството на з а х а р и в складовете за готова продукция при тези две произ­
водства температурата на в ъ з д у х а на работната среда зависи от състоянието
на атмосферния в ъ з д у х , като през студения период на годината микроклима­
тът има о х л а ж д а щ характер (работи се най-често на открито или в неотоп-
лени помещения).
UJy.u. В повечето от слччаите шумът, създаван от различните машини
и с ъ о р ъ ж е н и я , при производството па з а х а р и захарни изделия е ниско- и
средночестотен и е в границите на П Д С Х Н . Най-шумни са миячните и цвек-
лорезачните машини, вакуумапаратите, центрофугите и опаковъчните ма­
шини при производството на з а х а р и тестомесачките, рундконшовете, мел­
ниците за з а х а р , транжир-барабаиите, увивачните и пакетирмашините,
валиите и рестерите при производството па захарни изделия (шумът при тях
надвишава пай-често с 2 — 5 d B П Д С Х П ) . Шумът при тези машини и съоръ­
ж е н и я с е получава от електродвигателите и предавачните им механизми.
П р а х . При производстЕото на з а х а р най-високи прахови концентрации
във в ъ з д у х а на работната с р е д а с е установяват при процесите пресоване,
с у ш е н с , сечене и амбалпране па з а х а р та , а при производството иа захарни
изделия — при пресяването на брашното и захарта, подготовката на та­
вите с нишесте и смилането и пакетирането иа какаото и захарта. Получа­
ваният във в ъ з д у х а на работната среда при това производство прах е фипо
дисперсен (частичките под 1 микрон са 4 9 , 9 - 78,8 О о), като в него участвуват
предимно органични компоненти с малко относително тегло, което спомага
за бавното му седиментиране и възникване на трудности при прахоочист-
ването.
При производството па захар, и то в помещенията, к ъ д е т о се извършва
само с у х а основна дефекация, във в ъ з д у х а на работната среда може д а с е
о б р а з у в а прах, с ъ д ъ р ж а щ в по-голямата с и ч^ст негасена вар.
Токсикохимични вешества. Технологичните нрсцеси в това производство
създават условия за замърсяване иа въздуха на работната среда с въглеро­
ден и серен двуокис при получаването иа з а х а р и с въглероден окис, въгле­
роден двуокис, амоняк, етилов алкохол, серен двуокис и сероводород при
получаването на различните видове захарни изделия.
В помещенията, където с е извършва първата сатурация иа дифузния сок,
във в ъ з д у х а на работната среда с е образуват незначителни концентрапии от
въглероден д в \ о к и с , докато при сулфитизацията му концентрациите иа
серния д в у о к и с във въздуха на работната среда много често превишават
от 2 д о 4 пъти П Д К .
В пещните, пекарни и рестерни отделения във въздуха на работната среда
с е образоват въглероден д ву о к и с и въглероден окис, а в пещните отделения,
където като гориво с е използуват въглища — и серен двуокис п сероводо­
род. Концентрациите на тези вещества във въздуха иа работната зона са
обикновено под П Д К .

307
 При производството иа някои видове бонбони се използува в твърде малки
количества етилов алкохол, концентрациите на който във въздуха на работ­
ната среда са също йод П Д К .
При производството на захарин изделия, в амоиячно-компресорните от­
деления, хладилните шкафове, охладителните линии и особено при изпол­
зуването на по-големи количества амонячна сода във в ъ з д у х а н а работната
среда се отделят амонячни нари, концентрациите на които в много от с л у ­
чаите превишават П Д К -
Основни п р о ф х и и и трудов процес. При производството на з а х а р и за­
харни изделия съществуват извънредно много, сравнително малки по коли­
чество професии. При по-голямата част от т я х работата е л е к а или средна
по отношение иа физическото усилие, но понякота е с определено натовар­
ване на опорно-двигателния а п а р а т и нервно-сензорните функции на ор­
ганизма. Независимо от въведената механизация и автоматизация на ре­
д и ц а технологични процеси все още съществуват работни операции, които
изискват и по-значително физическо усилие — при ръчното амбалиране
на захарта, при дозираното смесване на компонентите с цел за получаване
на различни видове захарни изделия, при т я х н а т а о п а к о в к а и д р .
При производството иа вафли и х а т в а работните операции з а х р а н в а н е
на вал-машините, зареждане и вадене на пастата от меланжерите, з а р е ж д а н е
на мелниците със з а х а р и ваденето й, отделяне на люспите от слънчогледо­
вото семе и стъргане н а некарките са т е ж к и по отношение на физическото на­
товарване (енергоразходът иа работниците, и з п ъ т н я в а щ и тези технологични
операции, е от 5,2 до 8,7 к к а л / м и и . , при работна пулсова честота над 100 —
1 10 уд./мин.) Също т а к а при зареждането на мелниците със з а х а р и ваденето
й работниците повдигат и подреждат чували, които понякога т е ж а т до 50
и повече килограма.
При изследване в динамика на нулсовата честота на работниците, заети
в производството на локум и обслужващи конвейерните линии з а получа­
ване на вафли и бисквити, пекарите на вафли и редачите на шоколадови
бонбони се установява, че нулсоззта чгсгога в к р а я на работния ден е с 14
д о 18 удара в минута по-висока, отколкото в начатого. когго говори з а о п р е ­
делено напрежение на организма при тези работници.
Получените в урината стойности от пробата на Д о н а д ж и о и отделените
17-кетостероиди при шприцьориге, тунквачите, пекариге на вафли, реда­
чите на шоколадови бонбони в кутии и др. показват напрежение на о р г а ­
низма и настъпила умора през време на работния ден.
При тунквачите, ширачите, шприцьорите, работниците, обслужващи
конвейерните линии за производство на вафли и бисквити, се установява
в динамика намаляване както на издръжливостга към статичното м у с к у л н о
натоварване, т а к а и на максималната мускулна сила, което говори з а из­
разено нанрежзние иа опорно-двигателния а п а р а т в течение на р а б о т н и я
ден ( / /. Цанева и др., 1970 — 197 2).

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И Т Р А В М А Т И З Ъ М

При производството на з а х а р и захарни изделия най-често срещащите с е

заболявания са простудните, на периферната нервна система, на ж е н с к и т е
полови органи (при някои производства около 8 0 — 8 5 % от целия персонал
с а жени) и на кожата и подкожната т ъ к а н (предимно ф у р у н к у л и , екземи със
силен сърбеж и възпаления на ноктите), психозите и неврозите {Е. Vincze,
1960). Също така при професиите, където съществува изразено физическо

308
 у с и л и е , с е с р е щ а т по-често и з а б о л я в а н и я н а о п о р н о - д в и г а т е л н и я а п а р а т
т е н д о в а г и н и т и , б у р с и т и и д р . (С. Dobos, 1960).
П р и често п о п а д а н е н а по-големи к о л и ч е с т в а п р а х о т з а х а р в устата м о ж е
д а с е п о л у ч и р а з р у ш а в а н е н а е м а й л а н а з ъ б и т е (предимно предните). Т о в а
с е д ъ л ж и н а м е с т н о т о д р а з н е щ о действ! е н а о б р а з у в а щ и т е се о т б а к т е р и и т е
о р г а н и ч н и к и с е л и н и ( г л а в н о з а х а р н а , м л е ч н а и о ц е т н а ) и е особено и з р а з е н о
при р а б о т а в у ч а с т ъ ц и с н е б л а г о п р и я т е н м и к р о к л и м а т .
П р и п р о и з в о д с т в о т о п а з а х а р и з а х а р н и и з д е л и я работниците имат в ъ з ­
м о ж н о с т д а п о е м а т н е о г р а н и ч е н и к о л и ч е с т в а в ъ г л е х и д р а т и , което м о ж е д а
д о в е д е д о з а т л ъ с т я в а н е с в с и ч к и т е м у н е б л а г о п р и я т н и последствия.
П р и п о л у ч а в а н е т о н а з а х а р и з а х а р н и и з д е л и я произЕодственият т р а в м а -
тизъ.м н е е х а р а к т е р е н (по-често т р у д о в и з л о п о л у к и се н а б л ю д а в а т в участъците,
където се извършват различни ръчни операции).

ХИГИЕННИ .МЕРОПРИЯТИЯ

П р и п р о и з в о д с т в о т о п а з а х а р и з а х а р и н и з д е л и я е необходимо к о л к о т о м о ж е
ио-ефективно херметизиране, топлоизолирапе, включително екраниране,
местно вентилиране и ш у м о з а г л \ ш а в а н е на използуваните съоръжения.
С ъ щ о т а к а т р я б в а и с с т е и е н к о д а с е м е х а н и з и р а , а в т о м а т и з и р а , а по в ъ з м о ж ­
н о с т и д и с т а н ц и о н н о у п р а в л я в а ц е л и я т т е х н о л о г и ч е н процес.
О с в е н о б щ о п р и е т и т е с а н и т а р н о - х и п . е н н и м е р о п р и я т и я , които е необхо­
д и м о д а с е в н е д р я в а т и р и р а б о т а в у ч а с т ъ ц и с п р е г р я в а щ м и к р о к л и м а т (ефек­
т и в н о в е н т и л и р а н е на помещенията, осигуряване на въздушен душ на ра­
б о т н и ц и т е и д а в а н е н а н е о б х о д и м о т о к о л и ч е с т в о г а з и р а н а подсолена вода
и д р . ) и с н а д н о р м е н ш у м ( к а п с у л и р а н е н а е л е к т р о д в и г а т е л и т е и предавач-
и и т е м е х а н и з м и , и з в а ж д а н е н а н я к о и м а н т и и о т о б щ и т е помещения и д р ),
т р я б в а д а с е р е г л а м е н т и р а и с ъ о т в е т е н р е ж и м н а т р у д и почивка. П р и об­
с л у ж в а щ и я к о н в е й е р н и л и н и и п е р с о н а л (предимно и р и производството н а
з а х а р н и и з д е л и я ) е н е о б х о д и м о д а с е д а в а т по 10 мин. п о ч и в к а с л е д в с е к и
2 ч а с а р а б о т а , а п р и о с т а н а л и т е професии о б щ и я т процент н а поч ив кит е
(в з а в и с и м о с т о т в ъ з д е й с т в у в а щ и т е ф а к т о р и п а р а б о т н а т а среда) т р я б в а д а
бъде 12—18% от цялото работно време.
В з а в и с и м о с т о т о б с л у ж в а н и я у ч а с т ъ к н а всички работници о т тези произ­
в о д с т в а т р я б в а д а с е о с и г у р я в а п о д х о д я щ о р а б о т н о о б л е к л о и лични пред­
п а з н и с р е д с т в а ( м а с к и , о ч и л а , п р о т и в о г а з и ) само при ремонт н а н я к о и с ъ ­
о р ъ ж е н и я — сулфитизатори, сатуратори и др. (анткфеин и др.).

Х И Г И Е Н А IIA Т Р У Д А В Т Ю Т Ю Н Е В А Т А
II Ц И Г А Р Е Н А Т А ПРОМИШЛЕНОСТ

ССНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

П р о и з в о д с т в о т о и а с у р о в т ю т ю н в к л ю ч в а о т г л е ж д г к е ю н а п ю н с к с ю ю растспие, б р а н е т о
н а т ю т ю н е в и т е л и с т а , н и з г н е ю , с у ш е н е т о , н а с т г л и р г н с т о и . с е н к и р а н п о им в б а л и (ден­
кове).
С л е д т р а н с п о р т и р а н е о т п р и е м н и т е о т д е л е н и я ( с к л а д о в е ) т ю т ю н е в и т е б а л и се и з п р а щ а т
в м а н и п у л а ц и о н н и т е о т д е л е н и я , к ъ д е т о в с а л о н и ( з а л и ) р а б о т н и ч к и т е (в т е з и о т д е л е н и я
р а б о т я т п р е д и м н о ж е н и ) р а з д е л я т ( р а з л и с т в а т ) л и с т г о л и с т п а с т а л и т е (снопчетата) и
с о р т и р а т т ю т ю н е в и т е л и с т а п о к а ч е с т ю . Р а з д е л я н е т о ( р а з л и с т в а ь е т о ) и с о р т и р а н е т о на
тютюневите л и с т а се и з в ъ р ш в а к а к т о ръчно, т а к а и механизирано. Така сортираните
л и с т а се и з с и п в а т в п р е с е в н и ( с б е з н р а ш и т е л н и ) м а ш и н и , к о и т о i n п о ч и с т в а т и о б е з п р а -

300
ш а в а т . П о - п а т а т ь к л и с т а т а се и з п р а щ а т в х а р м а н и з а с о р т и р а н е по к а ч е с т в о ( х а р м а н о с -
п а и е ) , с л е д к о е т о се о т п р а в я т в п р е с о в ъ ч и о - а м б а л а ж н и т е о т д е л е н и я , к ъ д е т о с т а в а б а л и ­
р а н е т о и п р е с о в а н е т о им па п л а с т о в е н а с п е ц и а л н и т ю т ю н о п ъ л и а ч н и ( т о и г о п ъ л и а ч н и )
м а ш и н и , к а т о п р е д и т о в а л и с т а т а се и з т р ъ с к в а т о т о с т а н а л и я по т я х п р а х ( т о и г о п ъ л и а ч н и
о т д е л е н и я ) . С л е д к а т о се и з в а д и о т т ю т ю н о п ъ л н а ч н и т е м а ш и н и , о ф о р м е н а т а и с п л ъ с т е н а
м а с а се а м б а л и р а . Г о т о в и т е б а л и се о т п р а в я т в с к л а д о в е т е з а с ъ х р а н я в а н е .
Ф е р м е н т а ц и я т а на т ю т ю н а с е и з в ъ р ш в а в с п е ц и а л н и т ю т ю н е в и ф е р м е н т а ц и о н н и це­
хово. В с е к и от т я х и м а с л е д н и т е п о м е щ е н и я : п р е д к а м е р н и з а л и , ф е р м е н т а ц и о н н и к а м е р и ,
п о м е щ е н и я з а о т л е ж а в а н е на т о п л и я ф е р м е н т и р а л т ю т ю н и п о м е щ е н и я з а с ъ х р а н я в а н е т о м у .
Ф е р м е н т а ц и о н н и я г п р о ц е с в к а м е р и т е се и з в ъ р ш в а п р и в и с о к а т е м п е р а т у р а ( 3 5 —
(И) О и в и с о к а о т н о с и т е л н а в л а ж н о с т ( в О — и п р о т и ч а в т р и ф а з и : ф а з а н а з а г р я в а н е
( 2 — 3 д н и ) , ф а з а па б у р н а ( и с т и н с к а ) ф е р м е н т а ц и я ( 5 — 6 дни) и ф а з а н а о х л а ж д а н е , т . е .
п о д г о т о в к а н а и з в а ж д а н е т о п а т ю т ю н а . Г о т о в и я т ф е р м е н т и р а л т ю т ю н о т н о в о се с о р т и р а ,
с л е д к о е т о се о в л а ж н я в а до о п р е д е л е н а с т е п е н с п о м о щ т а н а с п е ц и а л н и о в л а ж н и т е л н и
и н с т а л а ц и и . О в л а ж н я в а н е т о на т ю т ю н а с т а в а нан-често в с п е ц и а л н и б а р а б а н и и л и ва-
к у у м к а м е р и . С л е д р ъ ч н о и л и м а ш и н н о р а з л и с т а а н е се п р а в и с м е с в а н е т о ( х а р м а н о с в а -
нето) н а л и с т а т а , к о е т о с ъ щ о с т а в а р ъ ч н о и л и м а ш и н н о . С м е с е н и т е т ю т ю н и о т л е ж а в а т
24 — 48 ч а с а и се н а р я з в а т с р а з л и ч н и р е з а ч н и м а ш и н и . О т т я х т ю т ю н ъ т се п о е м а ч р е з
в ъ з д у ш н а с т р у я , к а т о но т о з и н а ч и н л и с т а т а д о п ъ л н и т е л н о се р а з д е л я т и о б е з п р а ш а в а т
и с е и з п р а щ а з а р а з б и в а н е , п о д с у ш а в а н е , о х л а ж д а н е и о т л е ж а н а н е ( с ъ щ о 24 — 48 ч а с а ) .
И з р а б о т в а н е т о на ц и г а р и т е с т а в а в п ъ л н а ч н и т е о т д е л е н и я с п о м о щ т а на р а з л и ч н и
по к о н с т р у к ц и я а в т о м а т и ч н и ц и г а р е н и п ъ л н а ч н и м а ш и н и . Те. в е д и н и я к р а й на които е
з а р е д е н о р у л о т о на ц и г а р е н а т а к н и ж н а л е н т а , е д н о в р е м е н н о и а в т о м а т и ч н о п ъ л н я т ,
з а л е п в а т , о т п е ч а т в а т и н а р я з в а т ц и г а р и т е ; на д р у г и я к р а й н а м а ш и н и т е ц и г а р и т е с е съ­
б и р а т и с е п о с т а в я т в с п е ц и а л н и к а с е т к и . П ъ л н и т е к а с е т к и се и з п р а щ а т в о т д е л е н и я т а з а
м а ш и н н о п ъ л н е н е на к у т и и т е , а о т т а м — в е к с п е д и ц и я т а .
П о л у ч е н и т е д е ф е к т н и ц и г а р и се н а к ъ с в а т п о с р е д с т в о м т о ф и - с е п а р а т о р и ( ш к а р т - м а ш и н и ) ,
к а т о т ю т ю н ъ т им о т н о в о сс и з п о л з у в а .
О п а к о в к а т а на к у т и и т е с ц и г а р и и к а ш о н и т е с т а в а посредством с п е ц и а л н и а в т о м а т и ч н и
опаковачни машини
В к а р т о н а ж н и о т д е л е н и я се и з р а б о т в а т ц и г а р е н и т е к у т и и и к а ш о н и т е , а в о т д е л н и
у ч а с т ъ ц и с п о м о щ т а н а с п е ц и а л н и м а ш и н и — р а з л и ч н и в и д о в е ф и л т р и з а ц и г а р и (у н а с
се изработват предимно ацетатни филтри).

УСЛОВИЯ НА ТРУД

М и к р о к л и м а т . Микроклиматът в почти всички помещения на тютюневата

и цигарената промишленост (особено през топлия период на годината) има
подчертано прегряващ характер и зависи изцяло от съществуващия техно­
логичен процес (В. Кузмин, 1949; А. Петрова. 1969).
П р е з топлия период на годината при разлистването и сортирането на
тютюневите листа, харманосването, балирането и рязането на тютюна и при
изработването на цигарите и филтрите за тях температурата на в ъ з д у х а
на работната среда е от 2 5 д о 32 С, като при ваденето на ферментиралия
тютюн от камерите тя достига д о 47—55" С. В повечето от случаите относи­
телната влажност на в ъ з д у х а на работната зона, особено при ферментацията
и овлажняването на тютюна и при изработването на филтрите за цигари,
е висока — 7 3 — 9 6 % . Скоростта на движението на въздуха е от 0,01 д о 0 , 4 6 м/
сек.
П р е з студения период па годината в някои производствени участъци
(предимно в складовете н при транспортирането на тютюна), най-често при
отсъствие на отопление, температурата па в ъ з д у х а на работната среда е
от 12 д о 14,5 С
Микроклиматът в тютюневата и цигарената промишленост има относи­
телно стабилен характер.
Шум. В тютюневата промишленост само в 8% от производствените про­
цеси (предимно при работа па тютюнопълначните машини и харманосването
на листата) шумът превишава П Д С Х Н — 8 6 —100 d B . В цигарената про­
мишленост предимно при нарязването па смесените тютюни и изработването на

310
цигарите с различим по конструкция цигарени иълиачни машини) шумът
В около 50% от всичките производствени процеси превишава П Д С Х Н —
87—105 d B .
П о характер навсякъде шумът е ниско- и средночестотен. предимно с вър­
хове при 500 и 1000 H z .
П р а х . Праховият фактор в тютюневата и цигарената промишленост
с е характеризира като твърде неблагоприятен. В зависимост от технологич­
ния процес концентрациите на праха във въздуха на работната среда вари­
рат от 3,4 д о 102,0 мг м 3 . Най-интензивно е запрашвашто при разделянето
(разлистването). сортирането, обезпрашаването, харманосването и балира­
нето на тютюневите листа и особено при нарязването им, а по-малко — при
ферментацията на тютюна и изработването на цигарите. При транспортира­
нето на тютюна от един технологичен участък д о д о у г и при насипването му
в различните машини и съоръжения във въздуха иа работната среда също
с е образуват твърде високи концентрации ог прах — 7 5 , 0 84,5 мг м '. Прак­
тикуваното почистване на машините и съоръженията със сгъстен въздух
е също причина за значително запрашване иа въздуха иа работната зона
40,5—60.1 мг \\'л.
Тютюневият прах е фино дисперсен — о т 72.82 д о 90,96% от всички ча­
стички са д о 1 микрон. Тази фракция е понижена (13,7%) само в праха на
манипулационните отделения, като по-високо е участието в него на частич­
ките от 1 д о 3 микрона (21.8%). В тези технологични участъци във въздуха
на работната среда витаят и доста груби прахови частици (над 10 микрона —
те съставят 6 , 1 0 % ) .
Токсикохимични вещества. При камерната ферментация на тютюна зъв
въздуха на работната среда с е образуват редица токсикохимични вещества
метилов алкохол, никотин, въглероден окис и въглероден двуокис и амоняк.
.Метиловият алкохол в камерите е във високи концентрации, които през
«бурната» фаза надвишават неколкократно П Д К . Никотинът е също в значи­
телни концентрации. Въглеродният окис и въглеродният двуокис са в кон­
центрации, надминаващи максимално 2 — 3 пъти П Д К Амонякът е в кон­
центрации около или под П Д К .
Най-високи концентрации на никотин с е установяват през първата по­
ловина на ферментационния процес, а на метилов алкохол — през втората.
Количеството иа токсичните продукти, образуващи се ири ферментацията
иа тютюна, зависи много от сорта и класата му. Те са в най-високи концен­
трации през бурната фаза на ферментационния процес.
В тютюневата и цигарената промишленост като омекотител на тютюна с е
използува най-често 1,5% разтвор от диетиленглпкол, а за ароматизирането
М у — различни ароматни вещества — диетилфталат, ментолово масло, пло­
дови есеппии и д р . , които трябва да се имат п р е д в и д ири хигиенната оценка
па токсикохимичния фактор в тези производства.
Основни прсфесии и т р уд о в процес. Основните професии в тютюневата про­
мишленост са: разносвач на бали, сортировач, спускач, водач и помощ-
пик-водач па тютюнопълначпите (тонгопълначните) машини, връзвач и
шивач на бали, истифчия (товаро-разтоварач) и ферментатор, а в цигарената
промишленост — навлажнител (оператор на барабани за навлажняване и
за вакуумкамерите), водач на резачните машини, водач и събирач па опако­
въчни машини и работник на тофисепараторите.
Основната задача па разносвачите е да пренасят балите суров тютюн д о
манипулационните отделения (около 1700 —1800 кг на разстояние 2 — 3 метра).
Работната поза на разносвачите е права през целия работен ден. Работата
при тях е свързана с пренасяне, най-често с колички на значителни по те­
жест товари (между 3 5 0 0 — 3 8 0 0 кг па работна смяна).
 Основната з а д а ч а на сортнровачите е сортирането на тютюневите л и с т а
в зависимост от к л а с а им. При ръчното сортиране о т поставените па пода
до работното място бали сортировачът взема определено количество листа
и поставя на масата, след което отделя всеки л и с т и го поставя в сандъчето»
за съответната категория. При механизирано с о р т и р а н е сортнровачите с а

Фиг. 2 5

седнали от двете страни на конвейерната л е н т а и съответно сортират листата'

в ъ р х у нея. При ръчното сортиране работната поза е седяща, физическото
натоварване леко. но работата е с в ъ р з а н а със значително зрително и дв и г а­
телно напрежение. При механизираното с о р т и р а н е работната поза е седяща,
с н а в е ж д а н е па тялото напред до 15 , а в хода па работата — и от 30—45 р .
Р а б о т а т а при механизираното сортиране е с в ъ р з а н а със значително напре­
ж е н и е на зрителния анализатор, има на л оже н ритъм п е с г оляма монотон­
ност (повтаряемостта н а работните операции е между 1000 3000 пъти на
смяна). Д в и г а т е л н а та дейност е интензивна (1,4 д в и ж е н и я в секунда). Г о ­
л я м а част от д в и ж е н и я т а са извън нормалната работна зона (среден темп
0,3 д в и ж е н и я в секунда). Също т а к а се извършват и непрекъснати д в и ж е н и я
с г л а в а т а (завъртване до 45 с от с а гига лна та плоскост). Р а б о т а т а при т я х
е с в ъ р з а н а и с постоянно напрежение н а вниманието.
О с н о в н а т а задача на спускачите е д а р а з п р ъ с к в а т тютюневите листа и да ги
и з т л а с к в а т към специалните транспортни ленти, като много често те си слу­
ж а т с т е ж к и и неудобни гребла. Спускачите работят винаги прави, като често
се н а в е ж д а т или прегъват тялото сп. Темпът н а работа при т я х е висок,
и з в ъ р ш в а т се често повтарящи се д в и ж е н и я , което определя значителното
н а т о в а р в а н е на двигателната система.
Р а б о т а т а н а водача на тютюнопълначната (тонгонълначната) машина е
предимно контролна — пуска и спира машината, като следи за техническата

312
и изправност и правилната й експлоатация. Освен това той ръчно зарежда
машината — поставя к о л и ч к а т а и х а р т и я т а з а приготвянето на тонгата.
Дейността му е с в ъ р з а н а с навеждане на тялото и със средно физическо на­
товарване.
Помощник-водачът из ва жд а от машината количката и готовата тонга
(тя обикновено тежи 20—23 кг), при което той се навежда силно напред и
надолу. Т ъ й като в с я к а машина б а л и р а за работна смяна около 100 150 бали,
помощник-водачът т р я б в а д а ги пренесе и до мястото на претеглянето им
(около 5 м). Оттук балите се поемат от връзвачите, които ги стягат и връз­
ват с въжета. П р и връзването на балите има изразено физическо усилие
и работата е с в ъ р з а н а с много изморителни движения — натискане на ба­
лата, стягане на въжетата, както и пренасянето й до мястото на шивача
(обикновено на 5—6 метра се пренасят по 10)—150 бали за смяна).
Шивачът на бали оформя балата с а м б а л а ж и я пренася до мястото, от­
където се взема з а по-нататъшна обработка.
При водачите, помошпик-водачите, връзвачите и шивачите работата се
извършва при п р а в а работна поза. Физическото натоварване е средно но
тежест (енергоразход от 3,7 до 4,3 к к а л мин.). .Много често работата при т я х
е с вър з а н а с пренасяне на тежести, докато напрежението па нервната си­
стема е незначително, като то е по-голямо само при водачите, при работата
на които има повече контролно-командни задачи.
Истифчиите (товаро-разтоварачите) поемат т а к а приготвените бали и ги
складират или пренасят до ферментационните камери. Складирането на
балите става най-често на височина 1,5 м, но има стилажи, които достигат
до 2,8 м. Този технологичен процес има следното неудобство: при поема­
нето на балите поради това, че те се намират па нивото па рамото, се налага
да се извършва допълнително физическо усилие от горните крайници и
тялото. Със значително физическо натоварване и неудобна работна ноза
е с в ъ р з а н а работата иа истифчиите при зареждането и изпразването на фер­
ментационните камери, особено на най-горните редове. Истифчиите работят
винаги при права, често пъти неудобна работна поза (силно приведени напред,
понякога с вдигнати нагоре ръце), като физическото натоварване при т я х
е т е ж к о (енергоразход 5,7—6,1 ккал/мнн.), особено при подреждането иа
балите па горните редове (енергоразходът достига до 7,4—8,2 ккал/мнн.).
Работата на истифчиите е свързана с постоянно пренасяне па тежести -
средно по 100 бали на ден иа разстояние между 10 и 50 м .
Фермептаторите следят за температурата и влажността вт.в фермента­
ционните камери, като влизат в т я х за по 5—6 минути през всеки 2—3 часа.
Освен това те преглеждат балите и периодически ги обръщат (около 400—
500 бали за смяна). Фермептаторите работят най-често прави, като физи­
ческото натоварване при тях е средно по тежест. Работата на фермептаторите
е със средна по степен монотонност и изисква определен професионален
опит и знание.
Операторът па барабаните за н а в л а ж н я в а н е на тютюна има за задача
постоянно д а следи командното табло, което не е сложно по отношение па
своите контролни механизми. Освен това в началото и к р а я па работния ден
той има и д р у г и задачи, свързани със средно по степен физическо усилие —
4 5 пъти иа ден з а р е ж д а ръчно казанчетата на барабаните с необходимия
разтвор, а в к р а я на работния ден винаги измива съоръженията. Работната
поза на оператора на барабаните е предимно права, а работата изисква опре­
делено зрително напрежение, внимание, отговорност и добра квалификация.
Операторът иа вакуумкамерите контролира режима на тези съоръжения.
Х а р а к т е р ъ т на работата на л а га той да стои винаги прав, като се движи не-

313-
прекъснато м е ж д у командните табла, отваря и затваря вратите на камерите,
а понякога участвува и в ръчното им з а р е ж д а н е с тютюн. Работната поза
на операторите па вакуум камерите е права през целия работен ден. Общото
физическо натоварване при тях е леко или средно, но има върхови моменти,
при които то е т е ж к о (на всеки 4 0 — 4 5 минути за ио 5— 6 минути се провежда
ръчно з а р е ж д а н е иа вакуумкамерпте с тютюн). Работата на операторите на
вакуумкамерите е свързана с определено зрително напре ж е ние и отговор­
ност.
Основната задача иа водачите на резачните машини е да ги т е к а т , спи­
рат и следят за постоянството на постъпващия поток тютюн. Работната поза
при тях е както нрава, така и с е д я щ а . Трудът на водачите на резачните ма
шини е лек или среден ио тежест (при подаване на тютюна на разлиствач-
ните машини или при ръчното м у разрохване), с изразена монот оннос т и
определено зрително напрежение.
Водачите иа цигарените нълначни машини отговарят за ритмичността на
работата и участвуват при периодичното им почистване и центреване. Т я х ­
ната работа е предимно контролна — пускане и спиране на машината, ре­
гулиране на иостъиващия тютюнев поток и сменяне на всеки 7 8 мин. ка­
сетите за филтри (всяка касета тежи о к о л о 4 — 5 кг) и д р .
Събирачите на цигарените нълначни машини поемат изработваните ци­
гари и ги поставят в касети иа височина 1,5 м (всяка побира 3 кг цигари),
с л е д което ги пренасят най-често с колички на около 2 м. З а работна смяна
един събирач пренася средно около 150—160 касети.
Работната поза и ири двете професии е права, докато работните операции
са леки или средни но отношение на физическото натоварване, а работата
има изразена монотонност и е свързана с определено напрежение на двига­
телната система, зрението и вниманието.
Водачите на опаковъчните машини пускат и спират съоръженията, следят
поточността и непрекъснатостта на процеса, отстраняват настъпилите сму­
щения в х о д а му и поставят ролки с хартия, лепило и етикети.
З а р е ж д а ч и т е на опаковъчните машини з а ре ж д ат с цигари съоръженията,
които пристигат в дървени или пластмасови каси, високи около 1,5 м и
тежки 6 кг. Всеки зареждач обработва около 100 каси на ден, т. е. около
600 кг товар за пренасяне и поставяне на опаковъчната машина.
Събирачите на опаковъчните машини следят за качеството на продукцията,
като изваждат цигарите от повредените пакети и ги предават на водача за
повторна опаковка.
Водачите и зареждачите на опаковъчните машини работят винаги прави,
а събирачите — седнали и прави. Когато работят седнали, събирачите често
се навеждат напред д о 3 5 — 4 0 , както и наляво и надясно (до 90 см).
При тези професии физическото натоварване е от леко д о средно. Само
работата иа зареждача е свързана с вдигане иа тежести. При т я х същест­
вува определено напрежение на двигателната система, зрителния анализа­
тор и вниманието, а работата им се характеризира с изразена монотонност
и наложен ритъм.
Работниците на тофн — сепараторите з а р е ж д а т шкарт-съоръженията (то-
фите), като повдигат от пода и поставят пред себе сн (на височина около
1 м) пълните с дефектни цигари кашони (един кашон тежи около 20 кг, като
за смяна се обработват около 3 0 — 4 0 кашона). Т е накъсват дефектните ци­
гари, при което извършват чести движения с китките и с цялата ръка и ги по­
ставят върху транспортната лента на съоръжението. Освен това те кон­
тролират и работата на самата тофа — главно потока на движещия се тютюн,
като периодично отстраняват с ръце всички замърсявания в него. При т я х

314
работната поза е права или седяща. Физическото натоварване при отделните
операции е л е к о или средно (при повдигането на кашоните). При тази про-
(})есия напрежението н а двигателната система и зрителния анализатор е
значително, с изразена монотонност.
При провеждането на физиологични изследвания (енергоразход, пхлсова
честота, динамометрия — максимална м у с к у л н а сила и издръжливост на
двете ръце. количество на 17-кетостероидите в урината и проба на Допаджио)
на редица основни професии в тютюневата и цигарената промишленост у
нас се установява значително физическо натоварване и в различна степен
влошаване в течение на работния ден н а функционалното състояние на сър-
дечно-съдовата система, опорно-двигателния а п а р а т и общото състояние
на организма (11. Цанева и др.. 1970—1972).

З А Б О Л Е В А Е М О С Т II Т Р А В М А Т И З Ъ М

П р е з последните н я к о л к о години по данни на Х Е И в тютюневата и цигаре­

ната промишленост общата заболеваемост с временна нетрудоспособност
(показателите честота, тежест и средна продължителност) показва опреде­
лена тенденция към увеличаване. Преобладават простудните заболявания
(катарите на горните дихателни пътища и бронхитите), заболяванията на
опорно-двигателния а п а р а т , сърдечно-съдовата система и стомашно-чревния
т р а к т , алергичните болести и авитаминозите, болестите на женските полови
органи, к о ж а т а и подкожната тъкан, психозите и неврозите.
При камерната ферментация на тютюна поради бурното протичане на
ферментационния процес във въздуха на камерите се отделят в големи кон­
центрации токсични пари и газове и се създават условия на прегряващ мик­
роклимат, които оказват комплексно въздействие върху организма на ра­
ботниците, обслужващи камерите (Г. III. Квинчихадзс, В. Л. Ракови, 1966;
А . Петрова. 1962 и др.). У в р е ж д а н и я т а протичат най-често със следните
основни неврологични синдроми — неврастенно-хиперстенен. неврастенно-
хипостенен и астеновегетативен. поотделно или комбинирано, изразени в
различна степен и промени във вегетативната реактивност па работниците
(В. Иванчев, 1970).
Тютюневият прах е пе само дразнител, но и носител па различни дребни
химични вещества (С. Д'. Поляков, 3 . 3 . Янсупова, 1962). Съществено място
м е ж д у т я х заема алкалоидът никотин, който се намира в тютюна под фор­
мата на соли н а различни органични киселини и редица други алкалоиди
с почти аналогично действие в ъ р х у организма. Поради лесната хидролизуе-
мост на тези соли никотинът се освобождава лесно от т я х и се отделя във
вид на пари във въздуха на работната зона.
Тютюневият прах никотинизира 15 пъти по-силно организма в сравнение
със същото количество изпушен тютюн с идентично съдържание на никотин,
като общото му количество, постъпило в организма чрез вдишване на тютю­
нев прах за 8-часов работен ден, е от 0,3 до 1.9 мг {А. / / . Б у р щ е й н , 1927).
В производствени условия с тютюневия прах или във вид на пари нико­
тинът постъпва в организма предимно през дихателните пътища, а също
п през кожата и лигавиците или храносмилателния тракт. Той бързо се
резорбира и разпределя в различните т ъ к а н и .
Хроничните професионални о т р а в я н и я , които се срещат най-често в тези
промишлености, се ха ра к те риз ира т със засягане на централната и пери­
ферната нервна система, а също т а к а с явления от страна на сърдечно-съдо­
вата, дихателната, половата система, храносмилателния т р а к т и сетивните
о р г а н и (P. S . Larson, et a l . 1964; V. Juancev e t al., 1909).
315
 Обезвреждането на никотина се извършва предимно в черния дроб, бъбре­
ците и белите дробове I//. Шекерова, 1967).
При камерната ферментация, разделянето (разлистването), сортирането,,
харманосването и нарязването на тютюна и при изработването на цигари
работниците са застрашени най-много от хронично професионално никоти­
ново отравяне, докато при производството на суров тютюн тази опасност
е най-малка поради това, че се работи предимно на открито и че в зелените
листа никотинът е свързан във вид на соли ( Х р . Х а д ж и о . ю в , 1939; Д. Ц о -
чсвски, 1946).
В тютюневата и цигарената промишленост производственият травматизъм
се среща твърде често, особено при извършването на ръчни операции. Тру­
довите злополуки засягат предимно различните части на горните крайници.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

В тютюневата и цигарената промишленост е необходимо да се прави колкото

може по-пълно херметизиране на съществуващото оборудване, особено на
машините и съоръженията, създаващи висока запрашеност във въздуха на
работната среда, максимално комплексно механизиране и автоматизиране
на съществуващите технологични процеси, шумозаглушаване на машините,,
особено в цигарената промишленост (кансолнране, подменяне на старите
машини с нови и увеличаване на разстоянията между тях), ефективно венти-
лиране както местно — на използуваните машини и съоръжения, така и
общообменно, на работните помещения и подобряване на осветлението в т я х .
По отношение на съществуващия трудов пропее е необходимо да се ре­
гламентира за всички професии оптимален режим на труд н почивка.
При извършването на операции с тежко физическо натоварване регламен­
тираните почивки трябва да съставят около 50—60% от цялото работно-
време, а при работа на конвейернп линии е необходимо да се регламентират
две почивки от по 10—15 мин., като едната от тях да бъде обезателно през
втората половина на работния ден. Също така е необходимо колкото може
по-голямо намаляване на разстоянията за ръчно пренасяне, зареждане и
изваждане на тютюневи бали и касети с цигари и филтри, поставяне на под­
ходящи столове по работните места и подобряване на работната поза посред­
ством оптимизиране на цялата работна мебел и някои инструменти.
В тези промишлености е противопоказано да се приемат на работа работ­
ници с изразени неврологични и сърдечно-съдови заболявания, язвена бо­
лест. изразени гастрити и спастични колити, стеснение на зрителното поле.
Също така е необходимо да се извършват най-малко един път годишно ком­
плексни профилактични прегледи па работниците, в които задължително
да бъдат включени неврологични, клиипко-лабораторни, а по възможност
и електроенцефалографски изследвания.
Н а всички работници от тютюневата и цигарената промишленост трябва
да се осигурява подходящо работно облекло п лични предпазни средства
(предимно противопрахови маски), като се спазват от тях п необходимите
изисквания по личната хигиена.

316
 Х И Г И Е Н А Н А ТРУДА П Р И ПРОИЗВОДСТВОТО
НА ЗЕЛЕНЧУКОВИ И ПЛОДОВИ КОНСЕРВИ

О С Н О В Н И Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

Подготовка н а с у р о в и н и т е и опаковките. С л е д п р и е м а н е т о на з е л е н ч у ц и т е и плодовете

те с е с о р т и р а т , и з м и в а т и п о ч и с т в а т о т н е н у ж н и т е и н е х р а н и т е л н и с ъ с т а в н и ч а с т и . Т а к а
п о д г о т в е н а т а с у р о в и н а се н а р я з в а и б л а п ш и р а . Б л а н ш н р а н е т о се с ъ с т о и в п о п а р в а н е и л и
варене на нарязаните зеленчуци и плодове с в р я л а вода или водна п а р а в специални апа­
р а т и , н а р е ч е н и « б л а н ш о р и » . Т е б и в а т ; о т к р и т и в о д н и б л а н ш о р и ( к а з а н ч е т а , с н а б д е н и с па­
рен кожух) и з а к р и т и парни бланшори. Б л а н ш и р а н и т е суровини веднага се о х л а ж д а т .
С л е д п р е г л е д н а о п а к о в к и т е ( с т ъ к л е н и б у р к а н и и т е н е к и е н и к у т и и ) т е се и з м и в а т ]
дезинфекцират и пренасят до машините за пълнене.
О б р а б о т к а н а с у р о в и н и т е и о п а к о в к и т е . П ъ л н е н е т о и д о з и р а н о т о з а л и в а н е (10?6 о т
•обема н а п ъ л н е ж а т р я б в а д а б ъ д е з а л и в к а ) с т а в а с п о м о щ т а н а с п е ц и а л н и п ъ л н а ч н и и
д о з и р о в а ч н и м а ш и н и . П р е д и з а т в а р я н е т о (с ц е л д а се о т с т р а н и в ъ з д у х ъ т ) к о н с е р в и т е с е
е к с х а у с т и р а т п о с р е д с т в о м з а п ъ л в а н е с г о р е щ а ( 6 5 — 7 0 3 С) з а л и в к а и л и з а г р я в а н е ( 8 5 —
95° С) в а п а р а т и , н а р е ч е н и « е к с х а у с т е р и » . В ъ з д у х ъ т м о ж е д а се и з т е г л и и с п о м о щ т а н а
в а к у у м н и с ъ о р ъ ж е н и я . С л е д е к с х а у с т и р а н е т о к о н с е р в и т е се з а т в а р я т х е р м е т и ч е с к и по­
с р е д с т в о м з а т в а р а ч н и м а ш и н и . П р о в е р к а т а з а х е р м е т и ч н о с т н а о п а к о в к и т е се и з в ъ р ш в а
с п о м о щ т а н а а п а р а т и , н а р е ч е н и «тестори».
С т е р и л и з и р а н е т о е в т о р а т а т е р м и ч н а о б р а б о т к а н а с у р о в и н и т е п р и п р о и з в о д с т в о т о на
зеленчукови и плодови консерви, което става в автоклави с периодично действие (зареж­
д а н е и и з п р а з в а н е ) и л и в а п а р а т и с н е п р е к ъ с н а т о д е й с т в и е , к ъ д е т о п р о ц е с и т е с а механш-
з и р а н и . Т о се п р о в е ж д а в т р и ф а з и : 1) п о в и ш а в а н е н а т е м п е р а т у р а т а в а в т о к л а в а о т 4 0
д о 120° С; в п р о д ъ л ж е н и е н а 10 м и н . ; 2) с ъ щ и н с к о с т е р и л и з и р а н е — 9 — 10 м и н . п р и
120 J С; 3) о х л а ж д а н е — о т 120 д о 40° С в п р о д ъ л ж е н и е н а 15 м и н . С л е д с т е р и л и з и р а ­
н е т о г о т о в и т е к о н с е р в и се т е р м о с т а т и р а т , т. е. п о с т а в я т се в т е р м о с т а т н и к а м е р и п р и тем­
п е р а т у р а 37° С в п р о д ъ л ж е н и е н а 10 д е н о н о щ и я . Г о т о в а т а п р о д у к ц и я се с ъ х р а н я в а в
с к л а д о в е ( т е м п е р а т у р а т а в т я х не т р я б в а д а б ъ д е п о - в и с о к а о т 20° С и п о - н и с к а о т 0° С ) ,
етикетира, опакова и транспортира.

УСЛОВИЯ НА ТРУД

М и к р о к л и м а т . П р е з студения период ип годината почти във всички поме­

щ е н и я па предприятията за производство на зеленчукови и плодови кон­
серви температурата па въздуха па работната среда е от 10 до 14° С, като
само при б л а н т и р а п е т о , ексхаустирането и стерилизирането т я достига д о
22—25° С. Н а в с я к ъ д е относителната влажност е висока—^ от 75 до 8 5 % ,
като при измиването на суровините и опаковките, и около автоклавите до­
стига до 9 0 — 9 3 % . Скоростта па движението па въздуха е от 0,02 до 0,4 м/сек.
Особено ниска е температурата па въздуха па работната среда през този
период в цеховете за производство на туршии и кисело зеле (4—8 С), при
висока относителна влажност — до 100% {Б. Луканова, Л . Тодорова. 1973).
I l p t ' i целия период па годината температурите са значително по-високи —
о т 27 до 39,5 С, при почти същатч относителна влажност и скорост па дви­
жение на въздуха.
Шум. П а много места шумът в работните помещения превишава П Д С Х Н
с 1—9 dB. Ton е пискочестотеп, а по х а р а к т е р — пай-често е импулсивен.
Пай-интензивен шум се измерва при сортировъчните, миячните и пълпачните
машини, при автоклавите и при затварянето п а опаковките.
При изготвянето па пулпова маса във въздуха на работната среда се обра­
з у в а т серни газове.
Основни професии и трудов процес. В производството на зеленчукови и
плодови консерви съществуват твърде много, сравнително малки по коли­
чество професии (някои работят само през дадеи сезон на годината). В тази
промишленост работят предимно ж е н и .

317
 При производството иа зеленчукови и плодови консерви се срещат главно
три вида трудова дейност: а) немеханизирана — сравнително т е ж к а то-
варо-разтоварна работа; 6) ръчна както в седящо, т а к а и в право поло­
жение работа на конвенернн линии; в) контролно-измервателна дейност —
при о б с л у ж в а н е на и з п о л з \ ваните с ъ о р ъ ж е н и я . При последната се извърш­
ват винаги и редица допълнителни ръчни операции.
Физиологичните изследвания (енергоразход, пулсова честота, макси­
мална м у с к у л н а с и л а и издръжливост, количество па 17-кстостероиди и
проба иа Л о н а д ж н о ) показват, че при почти всички работници от тази про­
мишленост натоварването па м у с к у л и т е иа горните крайници е голямо,
което води до значителни изменения в състоянието на сърдечно-съдовата
система и опорно-двигателния а п а р а т и изразена умора през втората поло­
вина иа работната смяна. Физическото натоварване при т я х може да бъде
по степен леко, средно или т е ж к о .

ЗАБОЛ KBAE.WOCT 1 ТРДВМАТИЗЪМ

При производството на зеленчукови и плодови консерви всред работниците

преобладават предимно простудните заболявания — • катари па горните д и ­
хателни пътища, ангини, бронхити, неврити, радикулити и др. Особено
често се с р е щ а т з аб ол ява нията па кожата и подкожната тъкан, най-вече
под формата па дерматити. екземи и ф о р у н к у л и .
При продължителен кожен контакт или при прекомерна консумация от
работниците на някои суровини (бамя, ягоди и др.) съществува опасност
от п о я в а т а па различни алергични реакции. Същото се наблюдава и прн
изготвянето на сушен червен пипер.
З а последните н я к о л к о години у нас показателите, които х а р а к т е р и з и р а т
общата заболеваемост с временна нетрудоспособност, не показват тенденция
към увеличаване, но са сравнително високи по отношение на същите за стра­
ната (особено п о к а з а т е л я т честота).
Производственият травматизъм в тази промишленост се среща сравни­
телно често. Трудовите злополуки са леки (порязванпята съставят о к о л о
45% от всичките трудови злополуки) и се л о к а л и з и р а т предимно по п р ъ ­
стите па ръцете и горните к ра йници.

ХИГИР.Н HI1 МЕРОПРИЯТИЯ

При производството на зеленчукови и плодови консерви в а ж н о значение

има механизирането и автоматизирането на технологичния процес, а с ъ щ о
т а к а п неговото дпстанпионио управление.
П а този етап т р я б в а да се обръща особено внимание в ъ р х у топлинното
и з о л и р а н е и ефективното местно вентилиране на някои съоръжения — авто­
клави, бланшорп, ексхаустерп и др.; подобряване на осветеността на ра­
ботните места, особено нрп преглеждането па светещ екран на стъклените
о п а к о в к и , п шумозаглх шаване на съоръженията, създаващи наднормен
шум в работните помещения.
По отношение на трудовия процес е необходимо при т е ж ъ к физически
т р у д около 5 0 % от цялото работно време д а представлява регламентирани
почивки, а при работа в условия на неблагоприятен микроклимат и на кон-
вейерни линии — въвеждане па две почивки от по 10 мин., като втората е
обезателно през втората половина на работната смяна. Също така работ-

318
н и ц и т е , о б с л у ж в а щ и к о н в е н е р н и т е л и н и и , т р я б в а н а й - м а л к о д в а пъти н а
ден д а с м е н я т р а б о т н и т е си места, к а т о п р е з в т о р а т а п о л о в и н а н а р а б о т н а т а
смяна се н а м а л я в а и скоростта на движението на конвейерната лента.
В т о в а п р о и з в о д с т в о т р я б в а д а се о с и г у р я в а т п о д х о д я щ и работни стол­
чета с п о д л о ж к и з а к р а к а т а и о б л е г а л к и .
Всички р а б о т н и ц и т р я б в а д а н о с я т п о д х о д я щ о р а б о т н о о б л е к л о (предимно
гумени р ъ к а в и ц и , п р е с т и л к и и б о т у ш и ) , а при р а б о т а н а о т к р и т о — дебели
ръкавици, ватенки и у ш а н к и .
П р и р а б о т а в у с л о в и я н а п р е г р я в а щ м и к р о к л и м а т е необходимо д а се оси­
г у р я в а д о с т а т ъ ч н о к о л и ч е с т в о г а з и р а н а подсолена вода, а с ъ щ о т а к а и е ж е ­
д н е в н о д в у к р а т н о в з е м а н е н а воден д у ш . особено п р е з т о п л и я пе риод н а
г о д и н а т а ( т е м п е р а т у р а т а н а в о д а т а т р я б в а д а е 2 5 — 2 7 С).
 ХИ ГИЕ НА НА Т Р У Д А ПРИ ПРЕРАБОТКАТА НА НЕФТ

•ФИЗИКО Х И М И Ч Н И СВОЙСТВА И Х И Г И Е И И О З Н А Ч Е Н И Е Н А НЕФТА

Съставът на нефта определя неговото въздействие върху организма. Основ­

ната част па нефта са въглеводородите. По елементарен състав нефтът се
състои главно от въглерод (84—85,5 0о) н водород (12—14 0о), а другите хи­
мични елементи — кислород, азот, сяра и др., съставляват около 1?6.
Елементарният състав на българския нефт от Долнодъбнишкото находище
е следният: въглерод — 85,91 0 о , водород — 1 3 , 7 0 о , к и с л о р о д — 0 , 2 6 % ,
сяра — 0 , 1 3 0 о , азот — 0,1 ? о . В много малки количества в нефта се срещат
и други елементи; ванадий, фосфор, калий, никел, олово и др. Някои от
тези елементи се концентрират в отложенията върху вътрешната повърх­
ност на технологичната апаратура и тръбопроводите по време на термичната
обработка на нефта и играят важна роля в професионалната патология
{М. И . Фонгауз, 1962).
В суровия нефт най-пълно и разнообразно са представени парафините и
пафтените. 13 нефта от Грузненските, Ромашкинските и Бакинските (СССР)
находища преобладават съответно нарафиновите и пафтеновите въглеводо­
роди. В българския долнодъбнишки нефт бензиновата фракция съдържа
74.8% парафини, 18,1% пафтени, 6,3% ароматни въглеводороди.
Хигиенно значение има фактът, че при съвременните методи на преработ­
ване на нефта се появяват значително количество ненаситепи и ароматни
въглеводороди.
В нефта твърдите и газообразните въглеводороди са разтворени в течните.
Газообразните въглеводороди се отделят лесно от нефта и нефтопродуктите
даже без нагряване и при нормално атмосферно налягане; при тези условия
могат да се отделят и пари на течните въглеводороди. При различна тем­
пература на загряване от нефта могат да се отделят и пари па по-тежки
въглеводороди, дори пари па твърдите (изходни или вторично образувани
в процеса на преработване).
От невъглеводородните съставки на нефта най-голямо хигиенно значение
имат сернистите съединения. Най-често преработваните в нашата страна
видове нефт имат следното съдържание па обща сяра в проценти (по данни
от 1974 г.): общо — 3,31; от О А Р — 1,6; долнодъбнишки — 0 , 1 3 .
Подобно на газообразните въглеводороди сяросъдържащите газове с е
отделят лесно от нефта. При добива, транспорта и съхраняването на нефт,
съдържащ сероводород, последният постъпва във въздуха свободно. При
преработването на сернист нефт сероводород може да се отделя във въз­
духа даже и при липсата му в суровия нефт, тъй като при нагряване на суро­
вината п междинните продукти той се образува вследствие на разпада па
сложните органични съединения и реакции на елементарната сяра с въгле­
водородите.

•320
 Относителното тегл о н а р а з л и ч н и т е видове нефт е в г р а н и ц и т е от 0 , 8 5
д о 0,90 и р я д к о достига 1—1,04. Колкото е по-ниско относителното тегло
н а нефта и нефтопродуктите, толкова е по-висока т я х н а т а летливост.
П а р и т е и газовете, отделящи с е от нефта и нефтопродуктите, са по-тежки
о т в ъ з д у х а , п о р а д и к о е т о с е н а т р у п в а т в н и с к и т е м е с т а и ги п р а в я т г а з о -
опасни.
В с и ч к и в ъ г л е в о д о р о д и , п о л у ч а в а н и о т р а з л и ч н и т е в и д о в е нефт. и м а т
наркотично действие.
В ъ в в р ъ з к а с високата степен н а херметизация на технологичните процеси
все о щ е е а к т у а л е н въпросът з а и з я с н я в а н е влиянието на ежедневното въз­
действие вър.\\ работниците п а относително неголемите концентрации въг­
л е в о д о р о д и . В . Л . Ш е х т м а н ( 1 9 6 9 ) . / / . Г . С а м е д о в ( 1 9 6 8 ) . 3 . .4. К е р и м о в
(1966) и д р у г и а с гори с м я т а т , че м а л к и т е к о н ц е н т р а ц и и в ъ г л е в о д о р о д и пред­
и з в и к в а т неспецифична з а щ и т н а р е а к ц и я в организма, в която взема уча­
стие системата— кора на главния мозък х и п о т а л а м v c ( по в с я к а в е р о я т н о с т
и някои ендокринни жлези).
Направените изследвания в ъ р х у работници от заводи, преработващи
м а л к о с е р п и с т н е ф т . п о к а з в а т , ч е н а с т ъ п и л и т е п;мепе11ия с а н е т р а й н и . В с ъ ­
щ о т о в р е м е то н е с е б е з з и а ч е и и е з а о р г а н и з м а , д о к о л к о т о з а в и с я т о г д и н а м и ­
ката н а действуващите копцеитрации и понякога могат л а се характеризират
с напрежение на первно-хуморалннте механизми. Това трябва да се има
п р е д в и д при организацията н а хигиенните мероприятия в то ш отрасъл.

ОСНОВНИ Т К л Н О Л О Г П Ч Н П ПРОЦЕСИ

Н е ф т ъ т се доставя з заводите по нефтопронод или по воден пъ; със специални исфтоиосещи

с ъ д о в е (танкери) или пък но ж е л е з о п ъ т е н — в цистерни.
С т а б и л и з а ц и я н а н е ф т а . Стабилизацията се извършва чрез з а г р я в а н е на нефта д о
120 д о 1 5 и 0 С и под н а л я г а н е G—S а . м . с цел да с е предотврати непрекъснатото изпаря­
ване на л е к и т е въглеродни ф р а к ц и и . «
Обезсоляване п и н е ф т а . Н а м а л я в а н е из остатъчното с ъ д ъ р ж а н и е на солите, т. е. о б е з -
с о т я в а н е , от ь з х о д и и т е с р е д н о 2000—5000 мг л д о 70 — 100 мг л се извършва на с п е ц и а л н и
е л е к т р о о б е з с о л я в а щ и инсталации. Принципът на е л е к т р о о б е з с о л я в а н е т о с получаване
на нефтена е м у л с и я е водата за разтваряне на солите, а с л е д това «дехидратиране» на
емулсията в електрнчно поле.
П р о и з в о д с т в о н а б е н з и н . Преработването на нефта се и о е г и . а чр:з п р и л а г а н е на ви­
соки т е м п е р а т у р и (при н о р м а л н о атмосферно н а л я г а н е или и съчетание с внеоко наля­
гане) и чрез и з п о л з у в а н е на различни к а т а л и з а т о р и .
Т е р м и ч н о т о п р е р а б о т в а н е i-n нефта с е сьстои в р а з д е л я н е т о му из отделни фракции и в
р а з ц е п в а н е па м о л е к у л и т е му за п о л у ч а в а н е на нсви п р о д у к т и .
П р я к а т а д е с т и л а ц и я на иефга представлява физически процес, б а з н р а щ е е
иа различни температури на кипене на въглеводородите, влизащи в състава иа нефта.
При з а г р я в а н е т о му се и з п а р я в а т първо леките, а с п о р е д повишаването на степента иа
з а г р я в а н е — и н о - т е ж к и т е фракции. ,
При к р е к и н г а нефтът се нагрява д о високи температури — 4 0 0 — 6 0 0 С. В резул­
тат на р а з ц е п в а н е ма ВЪ1 л е в о д о р о д н и т е м о л е к у л и и с л о ж н и химични превръщания се оора-
з у в а т нови п р о д у к т и . К р е к и ш ъ т м о ж е да протича при нормално атмосферно н а л я г а н е
( п и р о л и О, при високи н а л я г а н и я — 4 0 — 6 0 атм. (термичен крекинг) или в присъствието
на катализатори (каталитичен к р е к и н г ) .
П р и л а г а се и к а т а л и т и ч е и р и ф о р м и н г. Получените при пряката дести­
л а ц и я на нефта б е н з и н о в и фракции се подлагат на т. нар. каталитично реформиране, при
което и з х о д н и т е в ъ г л е в о д о р о д н и вериги се п р е о б р а з у в а ! в ароматни и по този начин
фракцията се обогатява с ароматни въглеводороди (повишава се т. нар. «октаново» число).
Т у к се прилагат т е м п е р а т у р и от 3 6 0 д о 525° С, в и с о к о налягане д о 4 5 атмосфери и катали­
з а т о р и — алумо-кобалтов и алумо-кобалто-молибденов.
З а о с и г у р я в а н е високо качество на нефтопродуктите сс прави обезсерваис чрез т- нар.
х и д р о о ч и с т к а. В реактори при присъствието на катализатор, темнерат>ра 4 -
и н а л я г а н е д о 3 5 атм., в о д о р о д о - с ъ д ъ р ж а ш газ свързва сериите съединения под формата

321
21 Хигиена иа основни о т р а с л и не п р о к т о к т в о т о
 на с я р о в о л о р о д . О ч и с т с т г г с г о този начин фракции по т р ъ б о п р о Е о д сс събират с р е з е р ­
воари.
П о л у ч е н и т е с л е д пряката д е с т и л а ц и я , о б е з с с р в а н е т о , крекинга (респ. pHdopMf'iir?)
f ъ г л е г о д о р о д и и (фракции са с а м о компонент за автомобилния б е н з и н . С л е д с т е л и -
р а н е, т. е. д о б а в я н е па стилова тсчност, с ъ д ъ р ж а щ а тетраетиолоно н с м с с г. и е,
на отделни фракции се извършва дооформява нето на различните маркн б е н з и н .
На а в т о - и л и ж и естакади става напълването на цистерни с готова п р о д у к ц и я и ек -
п е д и р а н е т о п.

Пpou::eoOcine:) иа елшзоши маели

jlьрвич/ u (hu и и.ючпя Co .Müi.w. ! я с е п р о в е ж д а при по-строг т е м : о л о г и ч е и ] е/!;: м: по-
: ол яма tiMicii на :;м пян. i.( на iHtj;;: д о 4(30 (, и н о - г н е о к о наля1;1:е. При тези \ , л о 1 ; и я
става н о - д ъ л б о к о ра л а к . г г иа ! ефт а — д о м.,слепи (I'paKmin и i у „трон. П з п о л з у : ^ l е и
ат мое ферио-иа ку \ м на дееш.лация на нефта, където с л е д д о с т н л и р г н е на нискооктанов
(
он мч1. д и . к л о г о го[риi!() и д р . , от о-т; тт,ка —- 'лазуг, сл^д з а г р я в а н е д о -ЮО С ръв ва-
к у \ мпата част на инсталацията, сс отделя широка маслена ф р а к ц и я .
Л с с ф а л т и з а ц и я т а е предназиачепа да 01дсля от г у д р о н а (остатт.к от Д ;',ти--
л а н н я т а ) асфалто-смолисгитс г е т е с г в а , да п о и и ж н с т.дт.ржанне то в н е ю на полицнкли 1 :-
ните ароматни въглеводороди, серннстите и металните с ъ е д и н е н и я . За р; ;.творител с л у ж и
пропан, а на р а з л и ч н и стадии на т е х н о л о г и ч н и я п р о ц е с п р о д у к т и т е се загряват до ^ 0 —
150° С, при н а л я г а н е 1Ь — 2 2 атмосфери.
О ч и с т в а и е т о на маслата започва с помощта на различни разтворители и за­
вършва с помощта на и з б е л в а щ а г л н и а . П р е д и м н о се и з п о л з у в а т селективни, т. е. изби­
р а т е л н о д с и с т в у в а щ и разтворители ( ф у ф у р о л , фенол и д р . ) . Екстракцията о б и к н о в е н о
се о с ъ щ е с т в я в а при т е м п е р а т у р и (iü—^0 С.
К о г а т о з а п о л у ч а в а н е т о на смазочни масла с е и з п о л з у в а парафинест нефт, налага с е
д е п а р а ф и н и з а ц и я т а м у , която се постига чрез различни разтворители, най-
често смес от б е н з о л , ацетон и т о л у о л в р а з л и ч н о съотноше! i;e. П р о д у к т и т е се з а г р я в а т
д о 7 0 С, с л е д това се о х л а ж д а т и филтрират, като в утайката остава с у р о в и н а за полу­
чаване на п а р а ф и н .
К о н т а к т н о т о д о о ч и с т в а н е е з а в ъ р ш в а щ етап на всички очистващи
процеси и се постига с помощта иа избелваща глина (белилна смес). .Маслото, п о д л е ж а и о
на очистване, с е з а г р я в а д о 120—220° С и с с смесва с и з с у ш е н а и смляна глина. С л е д това
с у с п е н с и я т а с е ф и л т р и р а и очистените масла се събират в резервоари.
С т о к о в о - с у р о в и н н о т о с т о п а н с т в о на нефтопреработвателните заводи заема в а ж н о
м я с т о в о б ш о з а в о д с к о т о с т о п а и с т в о н основната м у ф у н к ц и я е приемане, с ъ х р а н я в а н е ,
р а з п р е д е л я н е и е к с п е д и р а н е на с у р о в и н и , полуготови и готови нефтопродукти.
Ш J

УСЛОВИЯ ПА Т Р У Д

М и к р о к л и м а т ъ т има особено значение в закритите горещи помпени поме­

щ е н и я поради п р е трява щ ия си х а р а к т е р .
Параметрите и а микроклимата п о п е р а т о р и т е залп и работилппппте па
нефтопреработвателните заводи у нас през зимата варира от зоната па ком­
форта ( Е Н Т — 1 7 , 4 0 С ) до зоната с тенденция към прегряване (ЕЕТ—23° С -
допустима), а през лятото са почти само в зоната иа комфорта с тенденция
към п р е г р я в а н е ( И Х О Т П З , 1974).
П а работните места навън по инсталациите микроклиматът зависи от
климатичните особености иа местността за с ъ о т е с г н и я район.
Т р я б в а д а се има п р е д в и д и обстоятелството, че през лятото работниците
от Н П З работят въп не само под пепосредствеиото действие на лъчистия
поток от слънцето, по п па топлинния поток от нагретите повърхности па
част от апаратите.
Микроклиматът пма относително статичен или динамичен характер. П а й -
псблагоириятип са условията н а работа през зимния сезон, когато температур­
ните р а з л и к и между въздуха в помещенията (операторпи зали, работил-
ниии) и навън са недопустимо големи или пък cv работи постоянно навън,
п пма опасност от о х л а ж д а н е па организма на работниците.

322
 Особеностите на метеорологичните условия влияят и H J отделянето н з
газове във в ъ з д у х а на работните места (.И. 11. Фонгауз, 1962).
Шум — много от технологичните процеси при нефтопреработването с е
осъществяват в апарати, източници на интензивен шум. Според изследвания
на Б . Л . Шсхтман (1969) тръбните пещи при разпалване па течното гориво
с водна пара или подаването па газообразно топливо предиг-викват ш \ м
около 8 7 — 1 1 3 d B . Пг;;оГии Д С 1 1 : и C K C I I U L T И . Г . Т[ ифе/.ь Г др.
(1968) — от 82 д о 104 d B високочсстотен шум. В закритите i.ov.ciufния
източници на H U M са ц е н т р о б е я л т т е и парните гемпи, компресорите. Из­
следвайки \слоси5.та па труда в те и помещения, />. Л . Ш с х т м а н (1969)
намира, че дефекти в коьстрч кпикта на те iii съоръжения, >'онтажа и ле.\:он-
тирането им в пропеса иа работата г о р а ж д а т шум, достигащ 8(* 92 d B
при помпите и 95 109 d B при компресорите. Същият автор съобщава, че
е възможно при пренасяне пара по паропроводите д а се образуват дефекти
с различно сечение, през които парата, излизайки, създава шум от около
74—94 d B .
В. А . flo.uiHCKuü (1968) намира, че при очистване на апаратурата от кокс
се получава шум с интензивпост 100- 130 dB; малко по-малка величина уста­
новява />. А . Шсхтман (1969) — 73 105 d B .
Г . М . М у х а м с m o t u и други автори (1973) подчертават, че през послед­
ните години в резултат на осъществени оздравителни мероприятия концен­
трациите на токсикохимичните ьещсства в иефтопрераОлгащпте ипетилгции
са намалели около 10 пъп!, докато параметрите на и п м а съществспо ме са с е
пз>:еиили. Пивото на високочестотния шхм в номпепите помсиимтя се коле­
б а - в границите па 9 0 — 9 5 dB; в компресорните се получава средночестотен
шхм от 8 0 ,.о 85 dB; при т \ рбога;:огъздуход\ нкиге 1;;сскочеетотеп шум с пиво
9 5 — 1 ( 0 d B . Подобни данни за ш.вото и характера на шума в нефюп^е^а-
ботването съобщават С. Дип 1 .икоьа и II. Стимови (1975).
Главни източници па ni\ м са в ъ з д \ ш и и т е копдензатор-хладилпмци. го­
ривните устройства па тръбните пещи, р а з л и ч и т е помпи и компресори.
П р е х г т в иефтопреработваи1ата промишленост о свързан с почистването на
апаратхрата от кокс и други отлагания. Спорел изследвания па В. .1. По-
лянс ки и, О. А Пие лоса, Р . (1}. Гибитови, iW. 'I'. Пичсва (1960) В А . Полян-
ский (1968) при подобни работни операции ст.държпшето па получавания
прах превишава многократно I I / l К .
Токсикохимични ccii'c(тва. При транспортирапе и ст.хршяваие па нефта,
пол у п р о д \ к т т е или крайната продукция източници на газове са ци­
стерните и резервоарите. Ilpc J откритите люкспе, дихателните клапани. СТ)-
щ е с т в у в а щ т с пеит.лпости ь ко.\;\пик; ппите и отгорите ;!а вземане па проби
ьт.в в ъ з д у х а постъпват въглеводороди.
При пренасяне па пефт с танкери в мaпlиинитe , отделения нефтените из-
карепия според II. Г . Трифсль (1957) достигат' 1,03 : i (л.орем изслелваипя,
извършени ()Т ТД\! I София, 44,68"о от г.сички проби в ш ф ю и о с с щ и гаикерн
са показали превишаващо 11/1 К съдържание па втплеводороди във въздуха
па работните места. Освен това при товарене и р г з ю в а р в а н е отделните газове
са два пъти повече, отколкото при движение па танкерите с пълен товар
( К р . К и р я к о в и д р . , 1967).
Направени изслсдвапия па въздуха по работните места на нефтоприста-
нището и стокого-суровинния цех на Н П З — Бургас установяват, чс сред­
и т е коицептраипи па въглеводороди (елмарио) са под П Д К ( П Х О Т П З . 19/4)
Нагряването д о определепп т е м п е р а т \ г и при пряката дестилация иа нефта
о б \ с л а в я значително по-големи отделяния па газове и топлина; съставъ! на
газовата смес става по-сложен.

323
 При изследване па в ъ з д у х а за замърсяване с газове в Ново Уфимския
нефтопреработвателен завод М . II. Ф о н г а у з (1962) намира, че концентра­
циите на въглеводородите (сумарно) лятно време са м е ж д у 0 , 1 0 0 — 0 . 8 0 0 мг/л,
а през студения сезон — 0 , 1 6 0 — 0 , 8 1 0 мг/л. Ненаситени въглеводороди с е
срещат в к о н ц е н т р а ц и и — 0 . 0 0 4 —0.031 мг л в летния сезон и 0 . 0 1 0 — 0 , 0 6 0
мг/л през зимата. В редки случаи са намирани ароматни въглеводороди —
бензол, толуол в десетохилядни части от мг/л.
При първичната дестилация нефтът се загрява д о такава температура,
при която още не става разлагане па въглеводородните молекули, а в из­
ходната суровина ненаситени въглеводороди почти не с е съдържат. Н о
М . II Фонгауз (1962) смята, че в процеса па дестилация възникват местни
прегрявания па апаратите д о по-високи температури п тогава присъствието
па пепаситените въглеводороди не трябва д а е неочаквано.
.1. I I . M C . I K I J M H H (1968) определя сумарно въглеводородите във в ъ з д у х а
па работните площадки па пнсталация за първична дестилация. В машин­
ното отделение средното денонощно с ъ д ъ р ж а н и е на въглеводороди достига
2 3 8 , 6 мг м:{; в операторната зала — ог 45 мг м:' д о 244 мг м 3 , а по терито­
рията па ипсталацмята. респ. or 2 1 . 5 мг м 3 д о 2 0 9 . 0 мг/м 3 .
Според и '.следвания на работната среда, извършени в Н П З — Б у р г а с ,
при пряката дестилация на нефта в опера гори иге залп въглеводороди
сумарно се откриват в следи, а на работните места вън — по самата инста­
лация. средните им концентрации варират ог 98,84 мг м 3 д о 153,5 мг/м 3
(11X ОТ 113. 1973).
На инсталациите за каталптичен рифзрминг има по-голямо замърсяване
на въз д у х а , отколкото при пряката дестилация. Що с е касае д о ароматните
въглеводороди М . I! Фонгауз (1962) намира, че те напълно липсват при пър­
вичната дестилация, а се появяват в немного големи количества при ката-
литичния крекинг. Авторката обяснява тези факти с по-ниското п а р ц и а л н о
налягане па бензола, т о л у о i a п д о . в с р а в н е н и е с парциалното н а л я г а н е
па леките въглеводороди, което способствува лл по-слабото им и з п а р я в а н е .
Същите резултати и същото мление споделя и Б . .1. Шехпгман (1969).
У пас па инсталациите «кататитичен рифзрминг» са определяни концен­
трации па въглеводороди (сумарно) нам-често под П Д К и рядко са я надви­
шавал!! д о 2 път и ( И Х О Т П З , 1974).
Б . 1. Шсхтман (1969) намира, ч J пап-често при изследванията само в
2 5 % от пробите концентрациите на въглеводородите превишават пределно
допустимите норми, по газовата среда е доста динамична. Оказва се. че
за една работна смяна само з редки случаи концентрациите с е з а д ъ р ж а т
на едно ниво. Според автора това има ва ж н о хигиенно значение, тъй като
приспособяването па организма към променящите се условия на външната
среда ( д а ж е с малка интензивност) става с по-голямо напрежение на
защитните п;ечапизмп, отколкото към посгоянипте.
При преработването па серппсгия нефт голям хигиенен проблем пред­
ставлява отделянето на сероводород. В помнепите помещения на Новофпм-
ския нефтопреработвателен завод М . /7. Фонгауз (1962) намира, че па серо­
водород са положителпи 8 0 0о от всички проби, а с повишени концентрации
с а 23 % от ио л о ж ите л п и те.
Замърсяването па въздуха със сероводород па различните инсталации
зависи от разпределението м у по отделните дестилати (фракции), постъпващи
в тази или онази инсталация. У нас сероводород с е открива на инсталациите
за хпдроочпетка, като съдържанието м у е с величина на следи или около П Д К .
При етилиране на бензина е възможно постъпването във в ъ з д у х а па парп
от тетраетилолово и въглеводороди. Н а етилосмесващата инсталация в

324
 Н П З — Б х р г а с концентрациите на Т Е О гарират д о 2 пъти над П 1 К
( И Х О Т П З , 1974).
Пряката дестилация на нефта д о масла в хигиенно отношение се различава
от пряката дестилация д о бензин с това, че при пея се създават условия
за по-малко отделяне на газове. Изследвания па въздуха за съдържание па
въглеводороди (схмарно), с е р 0 Е 0 Д 0 р 0 Д п въглероден окис показват, че кон­
центрациите па тези вещества по работните места съществено не се разли­
чават. като при пряката дестилация д о масла копцептраппите им са по-
малки { М . II. Фонгауз. 1962).
При прилагането на фенолно очистване, па маслата концентрацията па фенол
във в ъ з д у х а не преминава пределно допустимата, по понякога достига доО,008
мг л . При д е п а р с ф и н и з а и и я т а се отделят пари на бензол, толуол, ацетон
в значителни концентрации, а ст що така се нгмира и повишено замърся­
ване па в ъ з д \ х а с амоняк, използхвап като хладоагент. / / . П. Волкова
( Ц т . по М . И. Ф с и г о у з , 1^62) при изучаване па санитарните условия па
труда при селективното очистване па ^;ccлa нс придава особено значене па
замърсяването на в ъ з д у х а с въглеводороди, като се основава па факта, че
маслата са т е ж к и , пелетлиги въглегодороли и изследва замърсяването па
въздуха с разтЕорители, които според нея са по-токспчпи, летливи и с е
и з п о л з у в а т в количества, по-големи от тези па маслата. По данни па М . И .
Ф о н г а у з (1962) въглеводороди се намират па всички инсталации па масления
блок: при г р я к а дестилация — 0 . 2 мг л; при д е а с ф а л т и з а п и я — 0 , 3 мг/л;
при депарафипизация — 0 , 1 8 мг/л; при фенолно очистване — 0 . 2 5 мг/л;
при контактно доочистване — 0 , 4 мг/л. В някои инсталации на масления
блок въглеводородите се намират не само във вид на аерозоли. Н а инста­
лациите за контактно доочистване па маслата концентрациите на този аерозол
с е колебаят от 0 . 0 6 д о 0 . 0 9 мг/л, като понякога достигат 0 . 1 — 0 , 6 мг/л, а
В . А. Л у т о в (1964) препоръчва П Д К з а аерозол на нефтени масла 5 мг/м 3 .
Пара(|ппест г е р с : с л AI. II. Ф с н г о у з (1£С2) улавя па инсталациите за дс-
парафинизания в кспиентрапии 0,С06—0,0С8 мг/л. Стшият аерозол е намерен
при производството иа синтетични продукти от нефта (А/. И. Фонгауз, 1957)
и при производството на мастни киселини чрез окисление на парафина
( А . А . Каспаров, 10. Л . Егоров, 1960).
Отделяне на прах при производството на масла има в отделенията за ме­
л е н е на глина на инсталациите за контактно доочистване на маслата: 15—
20 мг/м 3 д о б у н к е ри т е с готова глина; 6 2 — 8 8 мг/м 3 д о мелниците и 115 мг/м 3
при пълнене на с у шил н и я барабан с глина (Л/. / / . Фонгауз. 1962).
Основни професии и т р у д о в процес. Основните професии при нефтопрера­
ботването са: оператор (апаратчик,) мгшинист иа компресор (компресорист),
машинист па помпено отделение (помпиер), шлссер по КПП, приборист,
пробовземач и д р .
Операторът отговаря за нормалната работа па инсталацията. Той взема
необходимите решения при отклоняване на процеса от нормалния режим.
При необходимост напуска операторпата зала и отива на инсталацията,
където участвува при отстраняване па евентуални пропуски.
Операторът работи най-често прав — д о 75% от работното време. Рабо­
тата м у с е характеризира с л е ю ( [ ^ п ч т о натеварвапе, по понякога
с е н а л а г а той д а се изкачва па някои работни площадки по и н с т а л а ц и я т а ,
к о е т о представлява интенсигпа мускулна работа.
Работата на оператора се характеризира със значително и непрекъснато
зрително натоварване, и: исква се дебър с л у х , постоянно и голямо внимание.
Отговорността, която стшествува, води и д о постоянно нервно и емоционално
напрежение.
 Дейността иа оператора е сравнително монотонна, със свободен ритъм,
но изисква точност и скорост, д о б р е координирана ръчна дееспособност.
Машинистът на помни (номииер) стедп работата на помпите, като ги
включва или изключва. Работи както на открито, така и в помещение.
Машинистът на компресор (компресорист) обслужва газови и въздушни
компресори. Той включва и изключва агрегатите по време иа работа на ин-
сталоцпита. Изпълнява песложии ремонтни работи.
Шлосерът по КИП и прибористът следят и отговарят за изправността
иа контролио-п.змерпгелпите прибори; извършват всички необходими ре­
монти иа К И П .
Прсбовземачът па проби за анализ иа нефтопродуктите от различните
апарати требва понякога да с е изкачва на работни площадки иа височина
няколко дссетки метра, за д а отвори вентила н д а налее в съд известно коли­
чество от пподх кта.

ЗДЬОЛЕВДГ.ЖХ.Т I! i PABMATi 13Ъ.М

нефтопреработващата нромшиленсст опасността от професионални отра­

вяния е значителна.
Д н е с острите отравяния имат е щ н и ч е н характер дори при преработването
на сепиист пефт. По дапии па М . / / . Ф и н г а у з (1962) д о преди If)—15 години
най-голям брой тежки о т р а в ш и я (8Г)",,) са възниквали при работа на открито.
О г тя.\ първо място са заемали отравянията в междинните резервоари-
паркове (23"и), при изпускане от апаратите иа огпадъчпи води в канализа­
цията ( ! 4 0 о ) , при работа в шахти ( 5 0 о ) и др. Голям относителен дял (17"о)
са ималп и отравянията, предизвикани не от условията па непосредствено
изиълняванпта работа, а от газовете, отделени от наблизо разпол ож е на
апаратура, а също и отравяния, несвързани с професионалните задължения
на пострадалите (11%). В зависимост от причината около 27% от тежките
отравяния са възникнали но време на аварии и около 12% от наруша­
ване ма технологичния режим. В обикновени условия повечето от тежките
отравяния (43%) са били предизвикани от нарушения на елементарните пра­
вила за Т. Б. и 18% от нарушения с организационно-технически х а ­
рактер.
Д о к а т о острите отравяния носят единичен характер, то опасността о г
хронични питоксикации все още пе е иапътно отстранена — на първо мяс т о
от ароматни въглеводороди и с т е д тава от тетраетилолово. Що с е касае д о
професионални заболявания, Ф. Г . И мимоза (1968) съобщава за регистри­
рани заболявания всред работници от цех за мелене па избелваща глина -
гумбрип (при очистване иа маслата), съ д ъ р жаща д о 70% свободен силициев
двуокис.
Нивото и структурата на общата заболеваемост се изменят съответно с
промяната на условията иа труда. Според разни литературни източници у
работници, заети с преработване па нефт през 70-те години па миналия век,
най-чести са заболяванията на кожата. По-късно все повече с е намалява^от-
посителният пм дял п става по-лек характерът им. Така В л с и л с н к о (1923)
отбелязва предимно поражение на органите иа дишането, кръвообращението
п кръвта у работниците в Грозненските кгросинови заводи. В . П . Л к р а м о в -
с к а я (1923) подрежда разиросграненостга на заболяванията в н и з х о д я щ ред:
стомашно-чревни, на нервната система, на дихателните органи и па сър-
дечно-съдовата система с преобтадаване на функционатните наруше пия
пад органичните; отбелязва и нарушения от страна на кръвта, главно па бе-
лмте кръвни клетки, левкопения и лимфоцитоза. По данни иа II. >/ Кауф-
м а и (1936) у работници в иефтозаводи първо място заемат болестите иа ор­
ганите на дишането, второ — иа стомашно-чревния тракт, след това иа нерв­
ната система, на сърдечно-съдовата и полиартритите. В последните години
наред със значигелното н а м а л я в а н е на хроничните заболявания у работници
в нефтопреработвателните заводи се изменя тяхната с т р у к т у р а най-ви­
с о к сгава относителният д я л на неврологичните п вегетативио-съдовите раз­
стройства. Т а к а ио данни на / . М . Мухимспюви п съавторски колектив
(197о) при работници с десетгодишен с т а ж честотата иа вегегативно-съдовин
дистоничен синдром се е увеличила ио сравнение с тази иа подобни работ­
ници, изследвани преди 10 години.
М / / . Фонгт/з (19G2) счига, че общата заболеваемост не винаги отразява
влиянието на факторите с м а л к а интензивност, деиствуващн хронически и
предизвикващи фупкциоиалнн разстройства иа ценгралиата нервна система,
вегетативно-съдови иарушения и т. и.
II / / . А лекtic ров (1967) изчислява особен ..с\марен показател» но заболя­
вания, свързани с условията на труда, и смята, че последните в нефтопрера­
ботвателните заводи в л и я я т не само на професионалната, но и върху общата
заболеваемост.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Хигиенните мероприятия в този отрасъл са свързани с редица иововъведе-

п и я в технологията на нефтопреработването и нефтеното машиностроене,
каго особено голяма роля при подобряване иа условията на работа има
автоматизацията както на контрола, т а к а и иа управлението иа процесите.
Използуването например иа модерни автоматични анализатори, определящи
качеството иа суровините и нефтопродуктите, отстранява необходимостта
от вземане иа проби за анализ; въвеждането иа автоматични мерници за ко­
личеството н а течности и газове с ъ к р а щ а в а броя на мерителните съдове и
междинните резервоари. Автоматизацията ликвидира и ръчните операции,
свързани често с изпълнение на т е ж к и физически работи.
Вентилацията има з а основна задача отстраняването не само па отделя­
щите се вредни газове и пари, ио и на образуваща!а се топлина в някои за-
творени помзщения.
Изкуственото осветление т р я б в а д а удовлетворява не само изискванията
на хигиената, но и на взривобезопасността. Най-високи са изискванията към
осветлението на онераторните з а л и и з а помещенията с апаратура, имащи
движещи се части.
Личните предпазни средства т р я б в а д а предпазват от неблагоприятни
метеорологични условия, от вредни пари и газове, шум, замърсяване с нефт
и пефтрзпродуктн и др. Всички операции п затворени съдове и апарати
т р я б в а да се изпълняват с изолиращ противогаз; последният се използува
и при работа в шахти.
Предпазването иа кожата с профилактични пасти и кремове е необходимо
при изпълнение на операции, свързани със замърсяване па дрехите и т я л о т о
с течни нефтропродукти, киселини и основи. Необходимо условие срещу
замърсяване с нефтопродукти е защитните кремове д а бъдат маслонераз-
творими.

327
Х И Г И Е Н А ИЛ Т Р У Д А В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Селското стопанство е един от основните клонове на народното стопанство,

п който работят 28.4"о от всички заети с обществен труд. Неговите основни
отрасли —растениевъдство и ж ^ з о г л о з ь д с т з о — п р о и з в е ж д а т жизнено
важни продукти за иотребленнс и ценни суровини за редина клонове на на-
ролиото стопанство.^
Главно направление с развитието на съвременното селско стопанство е
интензификацията, която на сегашния етап с е извършва под влияние на
научно-техническата революция. Основното и ргшаващо проявление на
научно-техническата революция в селското стопанство е внедряването на
промишлена технология в производството с комплексно решаване на всички
проблеми на селскостопанското производство. Това ново качествено явление
в селското стопанство открива нов етап в развитието му — е т а п на инду­
стриализация на селскостопанското производство.
Механизацията и индустриализацията на селскостопанското производство
водят д о постепенно намаляват- и изчезване на ръчния труд и д о все по-
пълното съчетаване и сближаване на физическия с умствения т р у д . | У вели­
Т
ча ва^с^котичсствотоТТкгйггаТТТначНпТеТодГОШЕс^ РУД
в селскостопанТкоЛО производство, "което води д о уелнаквяване характера н"а
труда в селското стопанство и в иромишлеността^Увеличаването на ролята
на по-сложния и квалифициран т р у д намира израз в създаване на нови про­
фесии, най-важната от които е професията на механизатора. Сегашното
състояние и перспективната програма з а развитие на селското стопанство
вър ху промишлена основа определят механизатора като централна фигура
от гледище на човешките ресурси, които ще осъществяват тази програма.
Очаква с е през 1990 г. работниците в селското стопанство д а бъдат 850 хи­
ляди, от които 50% ще бъдат механизатори, докато сега те са около 100() от
общия брой на заетите в селското производство (1269 хиляди).
Въпреки обаче приближаването на селскостопанския т р у д към промиш­
ления. възникват проблеми, които са специфични само з а селското стопанство.
Физическото напрежение и интензивност на труда все ощз представлява
проблем з а разрешаване в селското стопанство въпреки значитетната м у
механизация, тъй като при някои работни процеси д о голяма степен се из­
ползува ръчен труд. Такива иронеси в растениевъдството са коситба, око-
павапе на земеделските култури, товарене и разтоварване на сено и силаж,
на щайги със зеленчуци и плодове, балиране и др. В животновъдството ръчно
се извършват почистване па тора, приготовление и залагане на храната,
пренасяне на гюмове с мляко, кофи и колички с ф у р а ж и др. В кравефер­
мите напр. е осъществено механизирано доене 8 1 , 0 % , механизирано почист­
ване на тора — 6 0 , 9 % , механизирано поене — 5 4 , 3 % , механизирано раз­
насяне на фуражите — 3 4 , 0 % .

328
 Голямата продължителност па работния ден е д р у г важен проблем на
селскостопанското производство. Ненормнраното работно време в растение­
въдството произтича главно от сезонността и неравномерността на селско­
стопанските дейности. Всеки вид дейност се провежда в определено го­
дишно време. З а д а с е избягнат големи стопански загуби, работниците трябва
често д а работят от ранна сутрин д о късна вечер, през нощни смени, п не­
делни дни. При тези обстоятелства е необходимо ла се въведе сменна работа,
тъй като натоварването е голямо и Fie винаги съответствува на физиоло­
гичните закономерности на организма. В животновъдството най-често с е
работи на едносменен режим, който с е характеризира с готя.ма продължи­
0
т е л н о с т (около 16 часа) и разпокъсаност (30 о престой и почивки) на работ­
ния ден, обусловени от технологичния пропее. От физиологична гледна
точка двусменната работна система е по-благоприятна, но при пея трябва
д а с е д ъ р ж и сметка з а интензивността па труда, която с е увеличава поради
увеличения брой на обслужваните животни.
Сезонността и изменчивостта на селскостопанските дейности е характерна
главно з а растениевъдството. Видът на работата постоянно с е променя в
зависимост от годишните времена, с които са свързани агротехническите
методи (сеитба, оран, жътва). Във връзка с това редуване на селскостопан­
ските дейности се променя видът и големината на трудовото натоварване на
организма. Във връзка с преминаване на селското стопанство на промишлена
основа в растениевъдството се очертават профзсии, които целогодишно се
занимават с една и съща дейност (в зеленчукопроизводството, овощарството,
лозарството, тютюнопроизводството и д р . ) .
Характерна за селското стопанство особеност е честата смяна на работ­
ните операции. Д о к а т о в промишлеността има повтаряне па малък брой
работни елементи д о пълна автоматизация, в селското стопанство отделните
работни процеси са много различни дори в течение на един работен ден.
Това, от една страна, има значение з а премахване на статичния компонент
в трудовия процес, по, от друга, налага непрекъснато вработване от един
работен процес в д р у г п з а г у б а на време поради придвижване д о различни
работни места. В говедовъдството напр. само за един работен ден могат д а с е
изброят около 200 смени на работните процеси.
Протичането на повечето селскостопански дейности на открито дава въз­
можност за въздействие на метеорологичните фактори в зависимост от от­
делните годишни времена, както и въздействие на промените иа времето през
един и същ сезон. При някои дейности на открито има по-голяма запраше­
ност на работните места, особено значителна при обработка иа почвата
(ръчна и машинна), торене, подготовка на храна за животните и др. С ра­
ботата на открито е свързано също така въздействието на биологичните
вредности върху човешкия организъм — у х а п в а н е от змии и насекоми
(паяци, стършели, оси, пчели, гъсеници, кърлежи и д р ).
Работата с машини поражда присъщите на навлизането на техниката
проблеми — ш у м , вибрации, прахово и газово замърсяване, топлинно из­
лъчване п др. Колкото механизацията е по-комплекспа, толкова повече
физическото натоварване в селското стопанство с е замества от нервно-пси­
хическо натоварване и напрежение на сензорните органи.
Отдалечеността на мястото на работа от мястото на живеене е важен про­
блем при селскостопанския труд, тъй като липсата па обезпечен транспорт
води д о загуба на енергия и време за придвижване.
Един от основните проблеми е участието па жените в селскостопанския
труд. Вследствие на неблагоприятната възрастова структура преобладават
ж ен и от по-старшите възрастови групи. З а тези ж е ни е трудно да се н а у ч а т

329
да обслужват сложим оръдия и механизми и поради това те заемат иай-
ииско квали(()1!цираиата работа, която е обикновено т е ж к а и има неблаго­
приятно въздействие върху женския организъм. Повечето от заетите в сел­
с к о т о стопанство ж е н и извършват ръчни дейности окопават царевица,
берат домагп и памук, събират сено. плодове, почистват животиите, при­
готвят и подават храната пм и правят всичко, което машината не успява
да свърши.

ХИГИЕНА ПА Т Р У Л А В РACTЕ ИUЕВЪЛСТВОТО

Растенн?въдствогз е главният отрасъл на българското селско стопанство.

Т о дава о к о i ) J o r общ ля обем на с м с к л с т о п шската продукция в страната.
Най-голям дял в общата расте.шевъдна продукция заемат зърнените и тех­
ническите култури, трайните насаждения, производството на зеленчукови
KVTTvpn н тревлн фуражи и до.
R областта па растениевъдството процесът на н лтепзн [шкация намира
израз в м е х а н и и р шето на производствените n p o n v . i . в разш !ряване на на­
появането, торенето и употребата на сортови семена, к а к го п в усъвършем-
ствуване структурата на производството.
Степента па механизация на селскостонанските д ? н ю с т и се увеличава
-с нарастването на техническата въоръжзност на селското стопанство. Ос­
новните селскостоналеки рабзти. като оран, брануване, култивиране, сеитба,
прибиран? на зърнените к у л т у р и и слънчогледа с комбайни, са почти на­
пълно механизирани (над 99''о). По-ниска е стенснта на механизация (90,8%)
на между редов ата обработка па главните окопни к у л т у р и — ц а р е в и ц а ,
•слънчоглед, захарно ц в е к ю и памук. Все ощ > 1 oi царевицата ( 2 1 , 6 % )
се прибира ръчно. П и с к а е степента на механизация на прибирането па за­
харното цвекло с комбайн, па памука и па д р у г и к у л т у р и . Правят се първн
•стъпки па механизирапо прибиране на зеленчуците, плодовете и гроздето.
Ускореното внедряване на пълна механизация в растениевъдството е пред­
поставка за облекчаване и съкращаване на селскоетопанскня труд и условие
за бързо внедряване на иромншлени т е х л о ю г п и за про изодство.

ОСНОВНИ Т Е Х Н О Л О Г И Ч Н И ПРОЦЕСИ

В с и ч к и дейности в полевъдството могат да се разделят на редица етапи, които най-общо

включват: ночвообработка, сеитба, г р и ж а за посевите, прибиране на реколтата и първична
•обработка на селскостопанските п р о д у к т и .
Почти в с и ч к и работни дейности се извършват с помощта на т р а к т о р а , к о й т о е основна
селскостопанска машина, обезпечаваща придвижване и действие на п р и к а ч н и т е и на­
в е с и т е машини и оръдия. Тракторите по своето предназначение се разделят на: т р а к т о р и
с общо назначение: универсплни; г р а д и н с к и ; специални (лозарски, мелиоративни) и д р .
П о мощност съвременните т р з к т о р и се разделят па: м 1Ломощ1и (0 до 12 к о н с к и с и л и ) ;
със средна мощност (до 45 к . с.); мощни (до 80 к . с.); свръхмощни (пад 80 к . с.). Основни
типове т р а к т о р и в експлоатация на този етап са Д Т - 5 4 . Л Т - 7 5 , различните модификации
на колесните Л\ТЗ. Д Т - 2 0 , самоходните шасита C1II-22, к а к т о и н я к о и специализирани
т р а к т о р и , като ТЛ-ЗОЛ и Т Л - 4 5 . Иостепеино тези т р а к т о р и се заменят с пози, по-мощни
и усъвършенствувани. Вече се снасят т р а к т о р и 1 0 М З - 6 Л и Д Т - 7 5 М) (фиг. 1. 2).
Съществени изменения настъпиха и при прибиране на реколтата със зърнени комбайни.
Отдавна са излезли от употреба п р и к а ч н и т е комбайни. Новите високодобивпи сортове
пшеница и ечемик налагат заменяне на използувапите понастоящем комбайни С К - 3 и
С К - 4 с нови, по-производителни и с по-голяма пропускателна способност видове С К - 4 М .
С К - 5 «Нива». СК-() «Колос». Непрекъснато се усъвър1иенствуват и комбайните за при­
биране на царевица, захарно цвекло, п а м у к и ф у р а ж н и к у л т у р и , където степента на ме­
ханизация е все още непълна. По-големи трудности съществуват при прибиране на про-

330
 .дукцията в овощарството, лозарството и зеленчукопроизводството, където засега се влага
M i i o . o ръчен т р у д . Ь нас вече са създадени о п и т н и образци на редица м а ш и н и за бране
на плодове за прераоотка (Л\БП-1 N\). самоходен комбайн за винено грозде (К.Г-1), к о м б а й н и
за прибиране нз ранни картофи ( К Р К Г - И .
Качествени подобрения са направени и при другите селскостопански машини — п л у ­
гове, |/едосея.:ки, к у л т и в а т о р и , т о р о р а з п р ъ с к в а ч к и , к о с а ч к и , машини за растителна за­
ш и т а и др. Все по-голямо п р и л о ж е н и е намират универсалните селскостопански м а ш и н и ,
с к о и т о м о ж е да се извършват повече операции за по-голям брой к у л т у р и , и комбинира­
ните м а ш и н и и .'и регати, к о и т о и з п ъ л н я в а т по н я к о л к о операции едновременно кул­
т и в и р а н е , брануване, сеитба, торене и др.
Обработката нс почвата ш лй да се създаде в пея най б л а г о п р и я т н и я т топлинен, водис-
въздушен, бноло I V - C C K H и \ р а н и т е л ( н режим за развитие па селскостопанските к х л т х р и .
Глав';!1те операции г.о обр^»отката на почвата са следните: а) содрязване; б) обръщане;
п) р; -дробязане; i ) размесване; д) изравняване на повърхността й; i ) р < з р о \ к в ? н е
•(vobi.pxi'iocTro и л п дълбоко); ж ) уплътняване; з) дренаж; и) подобряпгне на х г м н к о -
б и о л о г и ч н и т е и свойства чрез внасяне на торове и др.
О . ' . о в н и т е начини за о б р г б о т к а на почвата са: дълбока н повърхностна ночвообра-
^ о т к л . Д ъ л б о к а т а обработка се извършва обикновено чрез оран. а повърхностната —
чрел к у л т и в и р а н е , брануване, влачене и валираме.
О р а н т а е основен вид механична обработка на i очвата. Същността й се свежда
ло « рязване и обръщане посредством п л у г на почвените пластове, при което става едпо-
време.чно р а з р о х к в а п е и размесване на орницчта. Според сезона, к о г а т о се извършва
•оранта, тя бива лятна, есенна и пролетна, а според к о н с т р у к ц и я т а на плуговете и състоя­
нието на почвата след изораване — лехова. фигурна н гладка. Оранта се извършва с
п р и к а ч н и и навесни плугове. Преминаването на п л у г а от транспортно » |)аботно поло-
жение и обратно се извършва чрез автомат, к о й т о се у п р а в л я в а от тракториста в каби­
ната. На п р и к а ч н и т е п л у г о в е е предвидено място за п о м о щ н и к (прикачвач) с метална
седалка и скоба за опора на к р а к а т а . Задачата на п о м о щ н и к а е да следи за качеството
на оранта, нейнага дълбочина, изправността на п л у г а и др.
К у л т и в и р а н е т о е едно от в а ж н и т е звена в системата на обработката на поч­
вата. Т о се п р и л а г а г л а в н о к а т о обработка след дълбока оран преди сеитба и междуре-
.дово при отглеждане на о к о п н и т е к у л т у р и . По своя характер к у л т и в и р а н е т о заема средно
положенче м е ж д у оранта и брануването. К у л т и в а т о р и т е , подобно на браните, р а з р о х к -
ват почвата, но значително по-дълбоко — на 5—12 см. Оръдията, с които се навършва
култивирането, се наричат к у л т и в а т о р и . Те биват п р и к а ч н и и навесни и работят, к а к т о
и с т а н а л и т е селскостопански оръдия, на т р а к т о р н а т я г а .
Б р а н у в а н е т о е п л и т к а обработка на почвата на дълбочина от 2 до I см без
•обръщане на пласта, при което почвата се разхоква. а буците са разбиват. Най-разпро­
странените брани имат за работни детайли зъби. закрепени на рамка. Освен зъбните,
използуват се още п р у ж и н н и , дискови и ротационни брани. Според теглото си браните
м о г а т да бъдат т е ж к и , средни и л е к и . което определя и качеството на брануването.
В л а ч е и е т о разрохква п л и т к о почвата и изравнява грапавата й повърхност.
П р и л а г а се за изравняване при дълбока оран през пролетта, при сеитба на пролетници,
предсеитбена подготовка на почви за к у л т у р и с п л и т к о засяване и др. К а т о работни
о р ь д и я се и з п о л з у в а т обикновената влачка и гвоздейката.
В а л я и е т о (в а л и p a n e т о) се извършва с цел да се уплътни орницата и да се
наситнят буците, образувани при оранта. За валиране се използуват т е ж к и , средни и л е к и
•валяци в зависимост от тежестта им, а с зависимост от устройството им — г л а д к и , назъ­
бени. пръстеновидни н к о м б и н и р а н а .
Сеитбата е основна селскостопанска дейно:т. к о я т о се извършва в различни сезони
в зависимост от вида на засяваните к у л т у р и . Разделя се на сеитба на семена и садене на
клубено-плодни. л у к о в и ц и и разсад. От съществуващите начини на сеитба н а й - р а з п р о ­
странена и т е х н и ч е с к и правилна е редовата сеитба, при к о я т о семената се разполагат
равномерно редово или квадратно-гнездово но засяваната площ, с което се осигурява
i i : растенията еднакво ж и з н е н о пространство и семената попадат на еднаква оптимална
дълбочина. Сеялките и садачните машини са атрегатирани към трактор, а п о д д ъ р ж а н е т о
л о б с л у ж в а н е т о нм се о с и г у р я в а от р а б о т н и к - п р и к а ч в а ч . Освен по механизиран начин
в зеленчукопроизводството (особено оранжерийното), цветонроизводството и др. се и >
нъошват ръчно ра х а д ъ ч н о посадъчни дейности.
Грижите по отглеждане ни полските култури в к л ю ч в а т голяма г р у п а операции по сля­
тата и междуредовата обработка и подхранването па к у л т у р и т е , пръскането за борба с
вредителите, насекомите и болестите на растенията и др. Механизацията по отглеждането
на селскостопанските растения е сравнително млад клон в с е л с к о с т о п а н с к а т а т е х н и к а ,
поради което редица процеси в тази г р у п а н е с а механизирани — о т ч у п в а н е върховете
на младите растения, колтучене, кършене и др. Все още ръчно се извършва окопаването
на царевица, л у к . цвекло. Най-развита е механизацията на обработването на междуре-
 д и я т а п р и о к о п н и т е к у л т у р и , к а т о р а з х о к в а н е н а п о ч в а т а , п о д р я з в а н е на п л е в е л и т е , з а -
гърялне н др.
Т о р е н е т о п р е д с т а в л я в а н а у ч н о обоснована е ф е к т и в н а х и м и з а ц и я на похвата с
о р г а н и ч н и , н с о р г а н н ч п н и б и о л о 1 и ч н и т о р о в е и в е щ е с т в а , в о д е щ а д о п о в и ш а в а н е на до­
л и н и т е и к а ч е с т в о т о па п р о д у к ц и я т а от с е л с к о с т о п а н с к и т е к у л т у р и , к а к т о и д о в ъ з с т а н о ­
в я в а н е и н о в и ш а в а п е на помненото п л о д о р о д и е . В з а в и с и м о с т от в и д а н а в е щ е с т в а т а , к о и т о
се в н а с я т в п о ч в а т а , т о р о в е т е се д е л я т н а о р г а н и ч н и ( о б о р с к и т о р , п т и ч и т о р , к о м п о с т ,
торф), м и н е р а л н и (азотни, фосфорни, к а л и е в и и калциеви) и б а к т с р и й н и торове (нитра-
1 и п , ф о с ф о р о - и а з о б а к г е р и н ) . В з а в и с и м о с т от п р о и з х о д а си т о р о в е т е С)ив(:т; мест1;и (по-
л у ч е н и к а т о о т п а д ъ ц и от с е л с к о т о и п р о м и ш л е н о т о п р о и з в о д с т в о б е з д о п ъ л н и т е л н а о б р а ­
б о т к а ) , и (промишлени произведени в заводите за химическа промишленост).
Н а п о я в а н е т о па п о л с к и т е к у л т у р и води д о у в е л и ч а в а н е на е с т е с т в е н и я з а п а с
о т в л а г а в п о ч в а т а . Т о б и в а т р и в и д а : а) п о в ъ р х н о с т н о и л и г р а в и т а ц и о н н о н а п о я в а н е ,
п р и к о е т о в о д а т а се п у с к а д а т е ч е п о п о в ъ р х н о с т т а на г о ч в а т а н п о с т е п е н н о с е п о п и в а о т
н е я ; б) д ъ ж д у в а н е ( и з к у с т в е н о о р о с я п а н е ) , к о е т о со и з в ъ р ш в а ч р е з с п е ц и а л н и д ъ ж д о -
в а л н и и н с т а л а ц и и , п р и к о е т о в о д а т а се п о д а в а в п о ч в а т а п о с п е ц и а л н и т р ъ б и с о т в о р и ,
п о с т а в е н и па р а з л и ч н а д ъ л б о ч и н а — от т я х с о д а т а г о к а п и л я р е н п ъ т се и з д и г а н а г о р е и
встрани и о в л а ж н я в а почвата.
П р и б и р а н е т о н и р е к о л т и т и е н а и - в а ж н и я т е т а п в п р о и з в о д с т в о т о na с е л с к о с т о п а н с к а
п р о д у к ц и я . Toil се с ъ с т о и от о п е р а ц и и т е п о п о ж ъ н в а н е т о , и з с к у б в а н е т о и л и и з к о п а в а ­
н е т о па о т г л е д а н и т е к у л т у р и , к а т о о с н о в н а т а з а д а ч а н а п р о ц е с и т е от т а з и г р у п а се з а ­
к л ю ч а в а в с ъ б и р а н е т о на п я л а т а б и о л о г и ч н а р е к о л т а б е з з а г у б и . М е х а н и з а ц и я т а н а д е й ­
н о с т и т е п о п р и б и р а н е н а р е к о л т а т а е н а и - в а ж н о т о с р е д с т в о , к о е т о м о ж е да о с и г у р и п р и ­
б и р а н е т о на с е л с к о с т о п а н с к и т е к у л т у р и без з а г у б и .
Особено в а ж н о м я с т о заема зърнопроизводството, което в к л ю ч в а в ъ р ш и т б а , зърно-
о ч и с т в а н е и с у ш е н е на з ъ р н е н и т е к у л т у р и . Н а й - п о д х о д я щ а з а п р и б и р а н е на р е к о л т а т а е
в о с ъ ч н а т а з р е л о с т , п р и к о е т о ш и р о к о се п р и л а г а к а т о н а й - и к о н о м и ч е н м е т о д р а з д е л н о т о
п р и б и р а н е с к о м б а й н и . П р и т о з и м е т о д ж ъ н е н е т о с т а в а с р е д о в и ж ъ т в а р к и , б е з д а се в ъ р ­
ш е е . О ж ъ н а т а т а м а с а се о с т а в я д а л е ж и н а о т к о с и в ъ р х у с т ъ р н и щ е т о , д о к а т о и з с ъ х н е и
зърното доузрее. С л е д изсъхването м и н а в а комбайн с подбирач, който поема и подава
о ж ъ н а т а т а м а с а з а о в ъ р ш а в а н е от к о м б а й н а . П р и п ъ л н о у з р я в а н е н а ж и т о т о п р и б и р а н е т о
става по обикновения начин, при който комбайнът извършва последователно всички ра­
б о т н и о п е р а ц и и о т п о д р я з в а н е н а с т ъ б л а т а до о в ъ р ш а в а н е па з ъ р н о т о .
П р и б и р а н е т о на р е к о л т а т а о т т е х н и ч е с к и т е к у л т у р и , л о з а р с т в о т о , о в о щ а р с т в о т о и
зеленчукопроизводството зависи от агротехническите и з и с к в а н и я з а различните видове
р а с т е н и я . Х а р а к т е р н а т у к е н и с к а т а степен на м е х а н и з и р а н о п р и б и р а н е на готовата про­
д у к ц и я . Все о щ е ш и р о к о е застъпен р ъ ч н и я т т р у д в зеленчукопроизводството (беритба
на пиперки, домати, краставици, тиквички, репички), овощарството (бране на ч е р е ш и ,
я б ъ л к и , к а й с и и и д р . ) . л о з а р с т в о т о . П ъ р в и с т ъ п к и се п р а в я т с в ъ в е ж д а н е н а т е х н о л о -
р ични л и н и и з а м е х а н и з и р а н о п р и б и р а н е на з е л е н ч у ц и и плодове з а к о н с е р в и р а н е .

У С Л О В И Я ПА Т Р У Д

М и к р о к л и м а т . Работата па открито при повечето селскостопански дей­

ности о п р е д е л я метеорологичния фактор на работната среда като фактор с
голямо значение, влияещ върху здравето и работоспособността на селско­
стопанските работници. При ръчните работни операции, които се извършват
в открито поле през пролетния, летния п есенния сезон (от март д о декември),
както и при работа с трактори и селскостопански машини б е з кабини, ра­
ботниците са изложени па непрекъснато въздействие иа климатичните ус­
ловия. З а различните райони на страната климатът е твърде р а з н о о б р а з е н .
Селскостопанските работници са изложени иа промени в температурите,
вариращи в голям диапазон — о т + 4 0 — 4 3 с д о —11 — 1 9 С*. Средните д анни
з а температурите, относителната влажност и скоростта на д в и ж е н и е на
в ъ з д у х а п р е з месеците март—декември за различните райони иа страната
показват, че температурната крива има най-висок връх през месец юли и
пай-нисък през месец декември, а относителната влажност е най-висока през
ноември и декември и най-ниска през юли. Кривата на скоростта на дви-

* Д а н н и т е са в з е т и от к л и м а т и ч е н с п р а в о ч н и к иа м е т е о р о л о г и ч н а т а с л у ж б а .

332
женпе на въздуха е с най-висок връх през месец март и с най-нисък през
месец август.
Метеорологичните условия в кабините иа селскостопанските машини се
отличават от тези на атмосферния въздух поради наличието на допълнителни
източници иа топлина и студ във вид на сгрети или охладени повърхности.
Високите температури на атмосферния въздух оказват различно влияние
върху температурата в кабините при различните марки трактори. При тем­
пература навън 29.2 С температурата на вътрешните повърхности на каби­
ната на трактор КДП-35 се повишава до 36—38 С. При трактор ЛТ-54 тем­
пература иа околния въздух 30—30.4 С води до покачване па температу­
рата на вътрешните повърхности до 40—49 С. При мощните трактори (С-
80) при външна температура 30 С се достига до 50 —60 С нагряване иа въ­
трешните стени на кабината.
По данпп на / / . К. В ито и други автори температурата иа въздуха в
остъклена и добре затворена кабина е с 10 С по-висока от тази в атмосфе­
рата, а охлаждащата сила па въздуха е с 15- 28 кал,см 2 сек. по-малка от
външната. В. П. Буховси (1955) установява, че иа работното място на трак­
ториста температурата е с 6 13' по-висока от тази па външната среда.
А . П . Пас.юви (1962). намира, че температурата на въздуха в кабината на
скоростен гъсеничен трактор ДТ-75 в летния период достига даже при
включен вентилатор до 45° С, а при изключване на вентилатора тя се по­
качва с 4 6 С. А . В. Максимов п съавт. (1961) установяват същест­
вено различие между микроклиматичните условия при работа па гъсенични
трактори с повишени скорости. При температура иа атмосферния въздух
2 i , 5 r С температурата на въздуха в кабина па трактор Т-100 е 44 С. на ДТ-
75 — 38,6 С. на ДТ-54А 28.6 С
Понижавангто па външната температхра води чо понижаване и на темпе­
ратурата на преградните вътрешни стени иа кабината — тя е само с 1 2 G
по-висока от външната. Според сезонните изследвания на В . Луканова (1973)
микроклиматът през есенните месеци е нормален с тенденция към прегря­
ване ii по-топлите дни. При атмосферна температура 11 18 С в кабините
иа тракторите са измерени значително но-високи температури, като за
тракторите «Белорус» те достигат 33 -35 С Отиосителната влажност е з
границите иа нормата — 43 68 V а скоростта на движение па въздуха има
ниски стойности — от 0.01 до 0,56 м сек.
Най-често резултатите от изчислението на сфгктивно-еквивалентните
температури показват нормални стойности. Температурата, относителната
влажност и движението па въздуха през есенния сезон в кабините на някои
трактори в по-топлите дни създават условия за възможно прегряване. Ре­
зултатите от измерване на микроклиматичните фактори през пролетния
сезон съвпадат напълно със стойностите, получени през есента, т. е. микро­
климатът е нормален с тенденция към прегряване в по-тоилитс дни на се­
зона (от 16,3 до 28° С ЕЕТ). Резултатите от изчислението па [ i E ! показват,
че микроклиматът в кабините през летния сезон се характеризира като не­
благоприятен, особено при затворените и добре уилътиепи кабини, което
може да доведе до прегряване па организма на механизаторите.
Шумът е фактор с голямо значение главно ирп механизирапия селскосто­
пански труд. Основен източник на шум при селскостопанските машини са
изпускателните устройства, изхвърлящи под голямо налягане и с високи
скорости отработените от двигателя газове. Източници па шум са също така
работата на двигателя и възлите на предавателните механизми. Шумът за­
виси от работата па двигателя и неговата конструкция, разположението иа
изпускателната тръба, наличието или отсъствието на заглушител, вида на

333
 кабината, характера на изпълняваната работа и д р . Шумът от работата на
двигателя на работните места на трактористите при неподвижни машини
е 6 0 — 9 2 d B . При д в и ж е н и е иа машините в резултат на триенето шумът с е
увеличава с 15- 20 d B . Дизеловите двигатели създават ьо-голям LUV:,: от
бензиновите с 6 1 2 d B . А З . Мамсиков \i А . А . Менсшсс (1961) намират при и з -
слелване на гъсснични тра1.тори с повишени скорости най-високо Н И Е О на
1лу\;А е пределите на сре;л.пте и високите честоти при трактор Т-74 ( Г Л У М Ъ Т
в кабината иревшиава с 2^) (14 пределно допустимата норма). При трактор
Л Т - 7 5 санитарната нор> а е ипенишена с 25 dB, при ЛТ-54А и Т-75 — с 2 0
d 1 и ири Т-75-100 с 22 d J. При отворени врати на кабината шумът п р и
ьсички видове гракюрп е по-иисък с 5 7 d B .
Леталната кабгна на трактора е допълнителен п з ю ч н и к на ш \ м .-след-
V;• вие на и реда в? нито от д п л а г е л я вибрации. Тя също така спсссбстЕ\ч:а за
иовишаване нивото иа шума за сметка на отразяването на .вуьовата енергия
от кабината. . М . Повсормпй (1963) намира ирегишаванс па санигаьната
норма на работното място на коу.баинера на са\;оходен ко.\:ба}"ш СК-4,
ДБЛ о H I \ M I > T е 9 5 dB ири работа па двигателя и сършачката. Анализът на дан-
}|нте от 1:з.\:ергансто на из! олзувания в аг рарно-промишлените комп/.^кси
машинно-тракторен парк (С. М а к т м о в , 1973) показва, че шумът е високо­
честотен и превишава хигиенната норма с 2 — 1 3 dl^ за ра -лпчнпте марки
трактори, със 7 13 dB за сенокосачки re, с > ( 8 dB за ко\!баините. Hai'-ви-
соко ниво на шума е измерено при тракторите «Белорус», Ю М З - б Л и К-
7о0, сенокосачките Л Р - 4 0 0 и Л-82 п др. Превишаването на шу.ш почг. i:pn
гсичкн видове селскостопански машини обуславя значението му като г - : : ж е н
(j изпчесгл! фактор па работната срсда с огрицагелио вт.здсл-ствие върл\ чо-
гешкня организъм.
Bunpaiiui.mc, както и шумът в селското стопансгЕО, са наложени от бт.р-
. аi'a и д о голяма степен пълна механизация на производствените п п е ш е и .
При селскостопанските Мсннпл! те мога\ д а с е д ъ л ж а т на ненерпо,, чии
колебания — тласъци, свързани е работа по неравна и недобре уплътнена
почва (сл\чаен характер) н на нернодични колебания г процеса па работа
на двигателния и предавателните механизми (постоянен характер).
Характерът иа вибраипите зависи също от конструкцията иа амортмза-
тсрите, кабината и седалките. Окунсва и Щсйчбах смягат, че коле­
банията п|ш тракторите н>:ат харакгер на тлт-съни, честотата иа кгл:то за­
виси от същността на извършваната работа. Особено висока е нанр. често­
тата иа тласъците при брануване. Амплитудата им зависи от скоростта на
;:н);жс и не иа трактора и н е ю в о т о тегло, като гя i1 ама.т я ва ири увеличаване
теглото иа трактора. Колсснитс трактори .тават но-1'оля.\:а амплитуда н а ко­
лебания от n . c t m чните. По данни на .11. Д . Pü.-i.Moechim (! ( ^)5) а\'
/ а т а на внбранинтг и]»и сьврслеини \л.ркн трактори е от 0,7.) д о 78.G
BJ'CMCTO за един тластж е 0,064- 0 , 7 ! 4 сек., а броят им за секунда -
9. Ал. |;л ит \ .тат а на i и б р и ц и т е ири седалката на трактора се намалят а при
добро амортизиране, но едновременно с това се повишава броят на ; ;асъ-
ците за секунда. Периодичните колебания ири тракторите се характеризи­
рат с честота 4 0 H z ири амплитуда, но-малка от 0,1 мм. Амплитудата на ие-
риодичинте колебания ири тракторите и комбайните п р е в и ш а в а допустимите
пор:.:11 пад 10 нътн.
Вибрациите, измерени от .1. />. М а к с им ов (1G6!) на седалките иа р а л и ч н и
iviapKii трактори по време на извършване на полски дейности, надь; [ааваг
хигиенната норма за средните честоти от 2 д о 21 пъти, а за високит
1,5 нъти, като ири оран и прибиране на фуражни култури т е с а най-.
С но-благоириятна внбрац1;онна характеристика са тракторите « Б е л о р у с »

334
 К - 7 0 0 и Ю М З - 6 Л , които с а т е ж к и з а у п р а в л е н и е . В и б р а ц и и т е , създаварщ от
ко>;банните и с е н о к о с а ч к и т е , с ъ щ о н а д в и т а в а т х и г и е н н а т а н о р м а , к а т о н а й -
високи с а при с е н о к о с а ч к и т е с ь с собствен д в и г а т е л . В л и я н и е т о иа вибра­
циите в ъ р х у ч овека зависи о т реактивността на о р г а н н з м а , о т п а р а м е т р и т е
на в и б р а ц и и т е , м я с т о т о н а T H X I I O T O п р и л о ж е н и е , големината на п л о щ а д к а т а ,
; . о д л о ж е н а н а в и б р а ц и о н н о в ъ з д е й с т в и е , времето за е к с п о з и ц и я и д р .
П р и х . И з с л е д в а н е т о на п р а х о в и я ф а к т о р в с е л с к о т о с т о п г н с т г о е з а п о ч ­
н а л о е д в а в п о с л е д н и т е г о л и н и , като п р о у ч в а н и я т а с е отпгея - ! главно з а .ме­
х а н и з и р а н и я с е л с к о с т о п а н с к и т р у д . О щ е в първите работи, посветени иа
у с л о в и я т а па т р у д а п а м е х а н и з а т о р и т е , п р о ф е с и я т а на тракториста с е опре­
д е л я т е к а т о « п р а х о в а » . О с н о в н и източници па п р а х в с е л с к о т о стопанство-
с а о б р а б о т в а е м а т а почва и с е л с к о с т о п а н с к и т е к х л т у р и . З а п р а ш е н о с т т а з а -
Е И С И о т х а р а к т е р а па и з в ъ р ш в а н а т а работ а, метеорологич1;ите у с л о ч п я , в л а ж ­
ността н а почвата, i о н с т р х к ц п я т а иа м а ш и н а т а , ьисочината п ра м о л о ж е п , ! -
ето иа р а б о т н о т о м я с т о , д в и ж е н и е т о иа машината с п р я м о посоката иа л а й -
ж е и п е па в ъ з д у х а и д р . П р и работа с комбайн (JT з н а ч е н и е е гъстотата на стъб­
л а т а , т я х н а т а с у х о с т и полегатост. Всички лейпости в с е л с к о т о сто[|а;{ство
н о с т е п е н па з а п р а ш е н о с т м о г а т д а с е р а з д е л я т иа три г р у п и .
Към първата г р \ п а , при к о я т о з а п р а ш е н о с т т а п юпата на д и ш а н е д о с т и г а
стотици и х и л я д и м и л и г р а м а в 1 м 3 в ъ з д у х , с е о т н а с я т п р и б и р а и е г о с ком­
б а й н и па з а х а р н о т о п в с к л о и картофите, иредсектбе!1;ла култивация и
л р . И з с л е д в а н и я т а на .1. А . Л с п и а с т и Л . II. Mc()(cdi) (1Г60) ио кз з в а т , че
в п е р и о д а иа п р о л е т и и т е полски д е й н о с т и а и л о л ? ; л а з . п р а и к ч ю с т иа n b i -
д \ х а 1:N:a iiini к у л т и в и р а и е т о и с е и т б а т а .
Към втората i p y n a ет.с с ъ д ъ р ж а н и е иа прах о т пяко.1К() десетки д о ня­
к о л к о с тотни м и л ш р а м а п i м:! в ъ з д у х , с е отнасят с е и т б а иа технически кул-
т \ р и . у е ж д у р е д о в а о б р а б о т к а , с с е п и а о р а и и д р . Към третата i p y n a д е й н о ­
сти с н я к о л к о д е с е т к и м и л и г р а м а прах в 1 м 3 1 ъ ; а > х с е о т н а с я т т р а п е п о р т -
н и т е д е и и о с т и, пр оле т н ат а о р а и , е е е и и а т а с е и т б а , т о р е н е т о и л р .
С . П о и и о в о . (|*)73) н а м и р а високи н р а х о г и ко ице нт р а нни иа р а б о т н и т е
к е с т а на т р а к т о р и с т и т е при п р о ц е с и т е г р а и е и е , с е и т б а , жетг.а, ку.ттивирапе^
о к о и а в ; н е . Р я з к о на^малгване на занрангеността C J н а б л ю д а в а нрн д е й н о с т и
в е с л о в п я иа 10.тя.\ а в л а ж н о с т на и« чвата. И о да нни иа М . } [ . Рал/мовл кий
в р е з у л т а т на о б и л н о н а п о я в а н е з а п р а ш е н о с т т а нрн о р а и н с е и т б а н е преви­
шава 13 мг м 3 .
С е л с к о с т о п а н с к и я т п р а х с е съст ои ет 7 6 /Ь"о и с о р г а ш чни съставки.
С п о р е д н я к о и автори (С. Иванопо, 1973) к ол иче с т г о т о иа еч-;оГ;олния KI^ÜCTJ.-
леп с и л и н и е в д в у о к и с в почвата с е о к а з в а н е о ч а к в а н о висок нрн пове­
чето работни д е й н о с т и тон е н а д 10 %. З н а е с е , че голяма част о т почвите
имат пясъчни с ъ с т а в к и , н о н е з а в и с и м о о т това такова високо с ъ л ъ р ж а г и е иа
кварц е о б е з п о к о и т е л н о и и зисква по-широки из с ле д в а ния в това ианпавле-
н н е , к а к т о и п р и л а г а н е на п о д х о л я щ н м е р о и р н я т н я з а о п а з в а н е з д р а в е т о и а
с е л с к о с т о п а н с к и т е р а б о т н и ц и от в р е д н о т о вт>зле|';ствие на п р а х о в и я ф а к т о р .
В о р г а н и ч е с к и т е вещества в л и з а т г л а в н о растителни о с т а т ъ ц и .
М и к р о с к о п с к и я т а н а л и з иа п р а х а п о к а з в а , че U) "о о т п р а х о в и т е частици
с а е I о л е м и и а д о 5 i-t, т. е . имат голяма п р о п и к в а т е л п а способност . Т а з и
ф и п а д и с п е р с н о с т па п р а х а , п о л у ч а в а н а при с е л с к о с т о п а н с к и т е п р о ц е с и ,
го п р и б л и ж а в а ио стенен н а в ъ з д е й с т в и е д о и р о м и ш л е п н т е п р а х о в е н го д е ­
ф и н и р а като ф а к т о р , създаван!, п р о ф е с и о н а л е н риск.
Т о к с n K o x i i M w i t L U в р е д н о с т и в с е л с к о т о с т о п а н с т в о представляват и р е н а р а -
тнте, п р и л а г а н и з а х и м и ч е с к а з а щ и т а иа растенията о т вредители, болести
и н е п р и я т е л и ( в и ж р а з д е л а пестициди); т о р е н е т о п а почвата с о р г а н и ч н и ,
и е о р ! а н и ч н и и б и о л о г и ч н и торове; з а м ъ р с я в а н е т о на в ъ з д у х а в д и х а т е л н а т а

335
 з о н а ма м е х а н и з а т о р и т е с о т п а д н и г а з о в е от д в и г а т е л и т е н а с е л с к о с т о п а н ­
ските машини.
В състава н а главните газови замърсители влизат въглеводен окнс, въг­
лероден д в у о к и с , к и с л о р о д , м ет ан , водород, азот, а л д е х и д и и д р . П р и ч и н а т а
за замърсяване на в ъ з д у х а с отпадни газове е главно неправилното раз­
п о л о ж е н и е па и з х о д н а т а т р ъ б а з а о т н а д н и т е г а з о в е или н е д о с т а т ъ ч н а т а й
в и с о ч и н а с п р я м о к а б и н а т а . И з с л е д в а н и я п а Ч с р н и н п о к а з в а т , че н а й - б л а г о ­
приятни условия з а попадане па изгорели газове в дихателната зона се
с ъ з д а в а т при с т р а н и ч н о р а з п о л о ж е н и е н а о т д е л и т е л н а т а т р ъ б а . Н а й - м а л к о
е з а м ъ р с я в а н е т о при в и с о к о ( п а д д в и г а т е л я и п а д п о к р и в а н а к а б и н а т а ) р а з ­
п о л о ж е н и е н а и з х о д н а т а т р ъ б а з а и з г о р е л и т е газове.
И з с л е д в а н и я па Г . Бобен и а в т о р с к и к о л е к т и в (1973) п а о с н о в н и т е в и д о в е
т р а к т о р и , п з п о л з у в а н п у н а с , п о к а з в а т , че в ъ г л е р о д н и я т о к и с при т я х е в
к о н ц е н т р а ц и я , н е п р е д с т а в л я в а щ а о п а с н о с т з а з д р а в е т о п а водачите. К о л и ­
чеството п а в ъ г л е р о д е н о к и с в и з г о р е л и т е г а з о в е зависи от в и д а п а д в и г а т е л я
и т е х н и ч е с к о т о м у с ъ с т о я н и е . В и з г о р е л и т е г а з о в е на б е н з и н о в и т е д в и г а т е л и
к о н ц е н т р а ц и я т а м у е от 3 , 9 до 10,1 мг л , а при д и з е л о в и т е — 0 , 1 4 —0,16 м г / л .
Поради това замяната па бензиновите двигатели с дизелови е в а ж н а м я р к а
за п р о ф и л а к т и к а п а з а м ъ р с я в а н е т о с в ъ г л е р о д е н о к и с н а д и х а т е л н а т а з о н а
n<i м е х а н и з а т о р и т е . П р и о ц е н к а н а в л и я н и е т о па в ъ г л е р о д н и я о к и с в ъ р х у
м е х а н и з а т о р и т е т р я б в а д а се вземе под в н и м а н и е , че той м о ж е д а п р о я в я в а
своето д е й с т в и е при високи т е м п е р а т у р и в с ъ ч е т а н и е с т о п л и н н о и з л ъ ч в а н е ,
а също така че има периодичен х а р а к т е р п о р а д и и з м е н е н и е п о с о к а т а п а
движение па въздуха.
Концентрацията п а въглероден двуокис в някои случаи превишава П Д К ,
по поради н е з н а ч и т е л н а т а м у т о к с и ч н о с т при н и с к и к о н ц е н т р а ц и и н е г о в о т о
н е б л а г о п р и я т н о д е й с т в и е м о ж е д а се п р е н е б р е г н е .
Е д и н с т в е н о п а р и т е н а н а ф т а т а (съответно б е н з и н а ) п р е в и ш а в а т П Д К .
К а т о се има пред вид, м а к а р и м и н и м а л н о т о с ъ д ъ р ж а н и е в п а ф т а т а п а 3 , 1 -
б е и з п и р е п , а с ъ щ о т а к а и нейното а л е р г и ч н о и д р а з н е щ о д е й с т в и е , м о ж е
д а се приеме, че основен ю к с и к о х и м и ч е н ф а к т о р н а р а б о т н а т а с р е д а при ме­
х а н и з а т о р и ге с а п а р и т е от д и з е л о в о т о г о р и в о .
Оснопни профссии и т р у д о в процес. П о р а д и ш и р о к о т о н а в л и з а н е н а т е х ­
н и к а т а в с е л с к о т о с т о п а н с т в о ф и з и ч е с к и я т т р у д з а п о ч в а д а губи своето з н а ­
чение к а т о основен в и д т р у д и се измества все повече о т н а п р е ж е н и е т о н а
н е р в н а т а система и с е н з о р н и т е о р г а н и . Н е б и в а о б а ч е д а се о ч а к в а , че в б л и з к о
б ъ д е щ е всички р а б о т н и о п е р а ц и и , особено в ра с т е ние в ъдс т в от о, м о г а т т а к а
д а б ъ д а т м е х а н и з и р а н и и а в т о м а т и з и р а н и , че д а се и з к л ю ч и п р о б л е м ъ т з а
физическото натоварване. П р е з настоящия етап като основни се очертават
професиите н а м е х а н и з а т о р и т е н а всички видове с е л с к о с т о п а н с к и м а ш и н и
и с т а ц и о н а р н и с ъ о р ъ ж е н и я и р а з л и ч н и т е форми п а р ь ч п и я с е л с к о с т о п а н с к и
т р у д . Р я з к а г р а н и ц а м е ж д у тези д в е ф о р м и н а т р у д не м о ж е д а се п о с т а в и ,
т ъ й к а т о д о р и и при к о м п л е к с н о м е х а н и з и р а н и т е д е й н о с т и н я к о и р а б о т н и
о п е р а ц и и се п р о в е ж д а т с ъ с з п а ч и т е л и о ф и з и ч е с к о п а т о в а р в а п е .
Е н е р г е т и ч н о т о п а п р а з л е н и е з а о п р е д е л я н е т е ж е с т т а н а т р у д а се и з п о л ­
з у в а от р е д и ц а а в т о р и в т е х н и т е и з с л е д в а н и я . П о д а н н и н а / / . Молчанова
(по А . А . Летавет, 1950) д е н о н о щ н и т е е н е р г о з а г у б и ири м е х а н и з а т о р и т е
с а 2936 к к а л . ; по Шевченко — 3 0 0 0 к к а л . ; по М . Д . Разумовски — 3 3 2 8 к к а л .
по време и а л е т н и т е д е й н о с т и и 3460 к к а л през п р о л е т н а т а с е и т б а . / / . В. Ссн-
кеаич и С. А . Юналеева ( I 9 6 0 ) о т н а с я т р а б о т а т а н а т р а к т о р и с т и т е по степен
на ф и з и ч е с к о н а т о в а р в а н е к ъ м к а т е г о р и я , с т о я щ а н а г р а н и ц а т а м е ж д у л е к а
и с р е д н а тежест, с денонощен р а з х о д па е н е р г и и 2 8 0 0 — 3 0 0 0 к к а л . /7. Цанева
с а в т о р с к и к о л е к т и в (1961) с ъ щ о и з с л е д в а т т е ж е с т т а н а м е х а н и з и р а н и я с е л -

336
скостопански т р у д и по получените стойности на физиологичните показа­
т е л и го отнасят към л е к и средно те жъ к по отношение на физическото на­
товарване с елементи на нервно напрежение. Б. Драгнев с авторски колектив
намират по-неблагоприятни физиологични показатели при жътва (в срав­
нение с оран), което отдават както на натрупване на умора, така и на влия­
нието н а климатичните фактори.
сек
Отделните видове дейности, изпъл­ 4 0
нявани от трактористите, се различа­
ват по степен на сложнсст. Към по-
тежките се отнася сеитбата, изисква­ зо[
щ а напрегнато внимание. Ора нта из­
исква по-малко внимание и се смята
20у
по-лека работна операция, п о т я е по-
еднообразна, а монотонността води д о
у м о р а на централната нервна систе­ 10
ма. Т. Борски. Ф. Стрелка. М . Х у -
бач (1969) намират от измерването Л Q
на енергоразхода при различни сел­
Лясна fidKc Ая0а рйка
скостопански дейности, че голяма
част от ръчните и механизираните Ф и г . 2G
работни операции в растениевъдство­
т о се отнасят към категорията със
средно физическо натоварване. Трудът на трактористите се характеризира
к а т о средно т е ж ъ к по степен на натоварване и в изследванията па II. Хад-
жио.юва (1969) — 2 , 4 — 3 , 3 к к а л минутен енергоразход; на Л . Минчева (1972) -
2,9—3,5 к к а л мин. и па Е. Филипова (1972) — 2 , 8 —3,9 к к а л в минута.
Енергетичните загуби при механизирани и немеханизирани дейности,
изстедвани от Молчаноза (но Л. А . Летавет, 1960) показват доста големи
разлики. Д о к а т о при трактористи и комбайнери енергоразходът е съответно
3328 и 3737 к к а л з а денонощие, при бране на плодове той е 4118 ккал, при
ръчна сеитба — 5 2 6 4 ккал, при брануване и оран с конна т я г а — о к о л о
6 0 0 0 ккал. Редица ръчно извършвани дейности в растениевъдството са свър­
зани със средно и т е ж к о физическо натоварване. Разходът па енергия при
копане на царевица, например, достига 4.0 ккал мин., при окопаване на
л у к — 3 , 0 к к а л мин., при окопаване на цвекло — 2 , 4 ккал/мин. Енерге­
тичните загуби при товарене, разтоварване и пренасяне на щайги с пло­
дове и зеленчуци достигат още по-високи стойности — 4,3—4,5 ккал мин.
{Б. Луканова, 1970). Берачките на тютюн изразходват 3,2 - 3 , 5 ккал /мин.
Т о в а на л а г а решаването на редица технологични, организационни и хи­
гиенни проблеми при този вид труд, особено като се има пред вид масовото
участие на жените в немеханизираиите селскостопански дейности (около 90% )
З а определяне па физическото натоварване решаваща роля има ие с а м о
неговата големина, но и формата. В селското стопанство твърде често се
среша статично натоварване. То произтича преди всичко от работата в не­
благоприятни положения. Редица дейности (садене, разсаждане, косене)
с е извършват с непрекъснато наклонено тяло, на колене, в клекнало поло­
жение и др. Статично натоварване се среща не само при ръчните дейности,
но и при механизирания труд, където т о е резултат от лошо конструирани
машини. Най-чести недостатъци на селскостопанските машини, имащи з а
последствие статично натоварване, са неправилна конструкция иа седал­
ката, неподходяща форма и големина на повърхността й, стеснено работно
място, неправилно разположение и съпротивление иа лостовете з а управ­
ление и др. Измерването на максималната мускулна сила показва повиша-

32 \ и 1 " « ч а иа исионнм о т р в г л и на п р о и з в о д с т в о т о
337
 ване в к р а я ма работния дем при механизатори, извършващи р а з л и ч н и
работни дейности — ж ъ т в а , сеитба, оране и др. Издръжливостта па статично
мускулно усилие може д а не се промени в края на работния ден или д а на­
малее (Л. Минчева, 1973) (фиг. 26 и фиг. 27).

Фиг. 2 7

Изследването на функционалното състояние на сърдечно-съдовата система 1

на селскостопански работници показва промени в течение на работния д е н
при изпълнение па различни дейности. Пулсовета честота се повишава с
8 — 2 0 удара в минута в края на ра­
ботния ден при оран и сеитба ( I I .
100 V В. Сснксвин). При работа с различ­
ни марки трактори В. П. Буховец и
90
В и т с намират учестяване на пулса в
&0 к р а я на работния ден с 12 уд. мин.
избозбане Най-изразени промени при работа
70 сеитба Л . .Минчева (1973) установява при
балиране жътва, извозване на зърно и бали­
ране, където пулсовата честота в к р а я
Ц /// IV V VI 17!
Изследвания ма работния ден се покачва с над 15
уд./мии. Н я к о и данни з а динамиката
Фиг. 2 8 на пулсовата честота и кръвното на­
/ — преди работа II—III— работа сутрин; IV — л я г а н е при различни работни дей­
обедна почивка V — V I — работа с л е д обед;
V I I — с л е д работа ности са представени иа фиг. 28 и
фиг. 29. П о данни па Б. Луканов
(1974) пулсовата честотата иа работниците при извършваме ма различни ръч­
ни работни процеси в полското зеленчукопроизводство показва непрекъсна­
то повишаване през работния ден (стойностите превишават 120—130 уд/мин.)
и особено в к р а я на работната смяна, когато започва товаренето на го­
товата продукция.
Нервно-психическо натоварване при ръчни селскостопански дейности
практически пе се среща, тъй като те не са свързани с постоянно напреже­
ние на вниманието, липсва емоционално напрежение, слабо е застъпен и
процесът на мисленето. При механизираните процеси нервно-психическото
натоварване и напрежението па сензорните органи са изразени във висока
степен поради комплексна механизация. Те са проявени в по-голяма степен
при работници, обслужващи подвижните селскостопански машини (трак-

338
 т о р и с т н , к о м б а й н е р и н д р . ) . П р о и з т и ч а т преди в с и ч к о от н е п р е с т а н н о т о
н а п р е ж е н и е н а в н и м а н и е т о с г о л я м а интензивност и в ш и р о к м а щ а б (освен
т р а к т о р а , н а п р и м е р , т р я б в а д а с е н а б л ю д а в а т и п р н к а ч п и т е машини), от мо­
нотонността на р а б о т а т а и д р . С и г н а л и т е , на които т р я б в а д а се р е а г и р а при

Ш г *ьт6а_ рееслВане дълбока оран

п
У*с -уд/мин
iii
нроВно налягане rr/v/tfa
Q преди работа систо/1ицно
guacmoAUHhO
П по бреме на р а б о т а
ЕЗ cseg работа
Фи г. 29

т о з и вид д е й н с с т , с а о б и к н о в е н о р а з н о р о д н и , с л е д в а т един с л е д д р у г в р а з ­
л и ч н и и н т е р в а л и от време, п о н я к о г а т р у д н о с е з а б е л я з в а т , поради което о т
м е х а н и з а т о р и т е с е и з и с к в а п о с т о я н н а готовност и б ъ р з а р е а к ц и я . В н е д р я ­
ването на високоскоростни трактори в селското стопанство значително ще
п о в и ш и степента п а н е р в н о - п с и х и ч е с к о т о н а т о в а р в а н е , т ъ й к а т о щ е с е уве­
л и ч а т и з и с к в а н и я т а з а в н и м а н и е и св о ев р ем ен н а р е а к ц и я на водача. Н я к о и
а в т о р и с м я т а т , че н е р в н о - п с и х и ч е с к о т о н а т о в а р в а н е при м е х а н и з и р а н и т е
дейности н е е г о л я м о , а к о с е с п а з в а н о р м а л н а п р о д ъ л ж и т е л н о с т па р а б о т н и я
ден. 0 . К . К у б я к (1963) у с т а н о в я в а , че в р е а к т и в н о т о време н а т р а к т о р и с т и
не н а с т ъ п в а т промени в течение н а осемчасов работен ден, д о к а т о прн д в а -
надесеТчасов работен ден т о с е у в е л и ч а в а , което е п о к а з а т е л з а н а с т ъ п в а н е
на нервна умора.

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ II ТРАВМАТИЗЪМ

С т р у к т у р а т а н а з а б о л е в а е м о с т т а н а с е л с к о т о - н а с е л е н и е се ф о р м и р а от х а ­
р а к т е р а на т р у д о в и я процес, особеностите на в л и я н и е т о на ф а к т о р и т е н а
р а б о т н а т а с р е д а при р а з л и ч н и т е р аб о т н и д ей н о с т и и д р . О с н о в н и т е форми
на т р у д в с е л с к о с т о п а н с к о т о производство — р ъ ч е н и м е х а н и з и р а н , о п р е ­
д е л я т о б л и к а на за бо л ев аем о ст т а с в р ем ен н а нетрудоспособност в н е й н и я
здраве}), икономически и с о ц и а л е н а с п е к т .
П р и р ъ ч н и я т р у д всред п р и ч и н и т е з а неработоспособност поради болест
най-чести с а болестите на д в и г а т е л н и я а п а р а т п р и с е л с к о с т о п а н с к и работ-
пици. З а с я г а т с е г л а в н о г р ъ б н а ч н и я т стълб, коленните, ра ме ннит е и л а к ъ т -
ните ставн . П р и ч и н и з а в ъ з н и к в а н е н а т е з и з а б о л я в а н и я м о г а т д а б ъ д а т
т е ж к а ф и з и ч е с к а работа в п р о д ъ л ж е н и е н а д ъ л ъ г период от време, прину­
д и т е л н о п о л о ж е н и е н а т я л о т о през време н а работа, в л и я н и е на неблаго­
п р и я т н и атмосферни у с л о в и я , к а к т о и р е з к и т е промени в к л и м а т а при р а ­
бота на о т к р и т о и д р . Много дефекти н а д о л н и т е к р а й н и ц и могат д а в ъ з н и к ­
нат вследствие на неудобни работни о б у в к и , в л а г а , з а п у с н а т и м а л к и т р а в м и .

339
 Хроничните бронхити и емфизема вземат второ и трето място всред заболя­
ванията и оказват вл ияние в ъ р х у заболеваемостта поради з а с я г а н е на г олям
брой възрастни работинци. При младата възрастова група по-често се среща
остро възпаление на дихателните пътища. Сърдечно-съдовите заболяв ан и я
също оказват силно вл ияние в ъ р х у заболеваемостта, особено при жените.
Честата поява на варинн вероятно е обусловена от работа в неестествено
положение на тялото, т е ж ъ к физически труд, влажност и пр. Поради го­
лемия п р о ц е н т ца заетост на жените в селското стопанство (над 50 0 о) голямо
внимание се отделя на гинекологичните заболявания при т я х (главно про­
мяна в положението на матката и възпаление на половите органи).
Здравното състояние па механизаторите, като основна категория работ-
ници в съвременното селско стопанство, също е обект на много проучвания.
След многогодишна работа с трактори те се оплакват от болки в епигаст-
риума, особено при работа с колеснп трактори на неравен терен, при което
се получават силни тласъци. З а тази професионална група са характерн и
смущения в храносмилателната система, д ъ л ж а щ и се вероятно на сложен
комплекс от фактори, между конто значителна роля играе нередовното и
недостатъчно хранене. Умората, дългите смени, монотонността на работата
и др. могат д а бъдат причина з а възникване на т е ж к и травми през време на
работа на трактористите. П о д а н н и па Б . Луканова, (1973) през изследвания от
нея период динамиката на общата заболеваемост на механизаторите показва тен­
денция мък покачване по отношение на показателите честота и тежест. Увеличен
е значително както броят на случаите на заболяване, т а к а и броят на загубе­
ните трудодни. Основно място в структурата на заболяванията на проучва­
ната група механизатори след трудовите злоп олуки заемат простудните за­
болявания. Те са свързани със специфичните условия на труд при механи­
заторите, изразяващи се в чести и резки промени в микроклимата, работа
при неблагоприятни атмосферни условия — д ъ ж д , сняг, студ, вятър, осо­
бено когато липсват кабини на селскостопанските машини. Д а н н и т е говорят
з а малка средна продължителност (3—4 дни) и леко протичане на простуд­
ните заболявания без особени усложнения. В а ж н о място по брой на случаите
заемат болестите на периферната и вегетативната нервна система, с ъ щ о
свързани със специфичните условия на труд на механизаторите. Във в р ъ з к а
с храненето, с характера на трудовия процес и факторите на работната
среда са заболяванията на стомашно-чревния т р а к т и особено язвената бо­
лест. По-голяма загуба на трудодни причиняват болестите на сърдечно­
с ъ д о в а т а система и опорно-двигателния апарат. По-малък относителен д я л
заемат гнойните кожни заболявания, болестите на очите, ушите, и з г а р я н и я ,
измръзвания и др. Трудовите злополуки представляват важен проблем з а
механизирания селскостопански труд, тъй като те имат най-голям процент
показатели з а тежест и честота и причиняват голям брой заг уба на трудодни.

Х И Г И Е Н Н И .МЕРОПРИЯТИЯ

Основната предпоставка з а улесняване труда на селскостопанските работ­

ници е осигуряването па пълна механизация и автоматизация на производ­
ствените процеси както при обработка на почвата, т а к а и при химизацията
на производството, наторяването, прибирането, транспортирането, почис-
ването и съхраняването на готовата продукция от растениевъдството. .Ме­
ханизацията обаче също поставя много проблеми, които изискват своето
разрешение.

340
 З а подобряване на микроклимата в кабините е целесъобразно да се монти­
рат вентилационни и отоплителни устройства, като се обърне внимание иа
специалните кондициониращи устройства з а осигуряване на необходимия
климатичен комфорт на водача. Кондициониращи устройства се препоръчват
особено з а новите трактори ЛТ-75, ЮМЗ-бЛ бМ, Т-54В и ТЛ-45, както и з а
новите зърнокомбайни. Необходимо е също машините да бъдат подходящо
оцветени отвън в синьо, сребристосиньо, бяло, светлосиво; отвътре се пре­
поръчват светлите бгли, жълти, резедави цветове.
Н а работещите ръчеи т р у д кооператори с е препоръчва през летния сезон
работният ден д а започва рано с оглед използуването на по-хладния период
на д е н я . Обедната почивка трябва д а бъде по-дълга з а избягване въздейст­
вието на високите температури през обедните часове. Необходимо е д а с е
построят навеси или леки постройки по блоковете з а обедна почивка, тъй
като прекарването й на открито не дава възможност за пълна отмора.
Борбата с шума н вибрациите на селскосюпанските машини трябва д а
бъде насочена към ликвидиране на източниците и причините з а възниква­
нето им. З а намаляване вредното въздействие на вибрациите върху орга­
низма на работниците е необходимо д а с е монтират виброгасещи седалки на
всички видове машини, органите з а управление д а бъдат изолирани със спе­
циални виброгасещи покрития, а краката на водача — с вибропоглъщащи
килимчета. Шумните машини д а бъдат снабдени със звукоизолиращи, обра­
ботени акустически кабини з а водача. Техническата профилактика на шума
включва-също екраниране или капселоване двигателите па машините, както
и извеждане на тръбата з а изходящите газове високо пад кабината на водача.
Подобряване точността на обработка на детайлите, уплътняване на отворите
и поставяне-на шумозаглушаващи гърнета на изходящите тръби също нама­
ляват интензитета па шума и вибрациите.
Успешно понижаване на праховите и газовите концентрации от парите
на нафта и бензин в дихателната зона на водача под пределно допустимите
концентрации може д а с е постигне чрез поддържане па висока хигиена на
работното място, подобряване на херметизацията иа кабините, използуване
на допълнително налягане на въздуха в кабината (малко над атмосферното),
проветряват и др.
Осветеността пред машините з а работа нощно време и транспорт може д а
бъде подобрена чрез вграждане на двусветни електрически крушки, пра­
вилно регулиране светлините на фаровете и повишаване възможностите на
енергоизточнипите за захранване на по-голям брой п по-мощни консуматори.
Работните места на водачите трябва д а бъдат благоустроени в съответствие
със съвременните ергономични, техникобезопасни и хигиенно-санитарни
изисквания. Кабините д а имат свободно пространство и необходимите раз­
мери, за д а осигуряват нормална работа на водача; подстъпите към работ­
ното място д а бъдат удобни — ш и р о к и врати, подходящи стъпенки, дръжки
и др. Седалките д а могат да се регулират надлъжно 75 мм и вертикално
r t 5 0 мм, а облегалката д а има възможност д а с е регулира по височина и
д а изменя ъгъла, който сключва със седалката. Обвивките на възглавни­
ците д а с е изработват от въздухопропицаема материя (пореста изкуствена
кожа, плат и д р ), която пе запарва и лесно с е почиства. Д р ъ ж к и т е на всички
командни органи д а имат тоилонзолиращо покритие, а силите па задейству-
ването им да ие надвишават допустимите норми.
Оздравителните мероприятия при трудовия процес с е заключават главно
в рационална организация иа режима на труд и почивка, спазване иа нор­
мална продължителност на работния ден, д а ж е и през периода на усилената
полска работа, чрез въвеждане на смени иа взаимозаменяемост на механиза-

341
торите, в ъ в е ж д а м е ма регламемтмрами мочмвкм, д о п у с к а м е ма извъмредем
и мощем т р у д с а м о в и з к л ю ч и т е л н и с л у ч а и и д р .
Сапитармо-битовото у с т р о й в а н е па с е л с к о с т о п а н с к и т е р а б о т н и ц и и з и с к в а
о с и г у р я в а н е т о им с п о д х о д я щ и места з а почивка на п о л е т о — ф у р г о н и ,
навеси, леки л е т н и постройки и д р . , о б з а в е д е н и с н а й - н е о б х о д и м и т е у д о б ­
ства и в ъ з м о ж н о с т и з а л и ч н а х и г и е н а . К о г а т о няма в ъ з м о ж н о с т з а у с т р о й ­
ваме ма п о х о д н и к у х н и , н е о б х о д и м о е д а с е д о с т а в я т термофорни казанчета
з а д о с т а в я н е ма т о п л а х р а н а по блоковете. Д о с т а в я н е т о е ж е д н е в н о на п р я с н а
и чиста вода з а пиене е з а д ъ л ж и т е л н о у с л о в и е при работа на полето. Н а у с ъ -
вършенствуване подлежат редица санитармо-битови и д р у г и с ъ о р ъ ж е н и я
па с е л с к о с т о п а н с к и т е машини. Н а п р и м е р съдъ т з а питейна в о д а т р я б в а д а
б ъ д е с н е п р о в е ж д а щ и т о п л и н а т а стени (термос), з а д а з а п а з в а качествата
па течностите ( с т у д е н а вода, т о п ъ л чай, м л я к о ) з а по-дълго време. .\\естата
ма аптечките, п о ж а р о г а с и т е л и т е и д р . т р я б в а д а бъдат п о д х о д я щ о и з б р а н и
с ъ о б р а з н о п р е д н а з н а ч е н и е т о мм. П о р а д и з а г у б а ма време и е н е р г и я з а при­
д в и ж в а м е меша н е о б х о д и м о е р ъ к о в о д с т в о т о на а г р а р н о - п р о м и ш л е н и я к о м -
плекс д а о с и г у р я в а е ж е д н е в е н т р а н с п о р т на м е х а н и з а т о р и т е д о о т д а л е ч е ­
ните работни места. Т е т р я б в а д а получават и носят през време на работа
р а б о т н о о б л е к л о , о б у в к и и лични п р е д п а з н и средства. П р е з л е т н и я с е ­
з о н р а б о т н о т о о б л е к л о т р я б в а д а б ъ д е л е к о и д а покрива почти ц я л о т о т я л о
з а п р е д п а з в а н е от с л ъ н ч е в и и з г а р я н и я , а през з и м а т а — т о п л о — з а п р е д ­
п а з в а н е от п р о с т у д н и з а б о л я в а н и я .
З а з а п а з в а н е з д р а в е т о и р а б о т о с п о с о б н о с т т а на м е х а н и з а т о р и т е с е п р е п о ­
ръчва д а с е п р о в е ж д а т м е д и к о - п р о ф и л а к т и ч н н м е р о п р и я т и я . В а ж н а р о л я
в то в а о т н о ш е н и е щ е и з и г р а е д и с п а н с е р и з и р а н е т о и о р г а н и з и р а н е т о на ц я ­
л о с т н и п р е д в а р и т е л н и и п ериод ичн и м е д и ц и н с к и прегледи на м е х а н и з а ­
т о р и т е поне в е д н а ж в годината. П а работа като м е х а н и з а т о р и н е т р я б в а д а
с е д о п у с к а т лица, с т р а д а щ и от о р г а н и ч н и з а б о л я в а н и я на ц е н т р а л н а т а н е р в н а
система, сърдечно-съдови заболявания, бъбречни заболявания, намален
с л у х и д р . З а б о р б а против п р о с т у д н и т е з а б о л я в а н и я с е п р е п о р ъ ч в а х и м и о -
и и м у н о п р о ф и л а к т и к а в н а ч а л о т о па пролетния с е з о н .

ХИГИЕНА НА ТРУПА ПРИ РАБОТА С ПЕСТИЦИДИ

В и с о к а т а ефективност и и к о н о м и ч е с к и т е предимства на х и м и ч е с к и я м е т о д
з а б о р б а с в р е д и т е л и т е по з е м е д е л с к и т е к у л т у р и в н а с т о я щ и я етап на р а з ­
витие на с т о п а н с т в о т о н а л а г а н а р а с т в а н е на п р о и з в о д с т в о т о и у п о т р е б а т а
на пестициди. Ш и р о к о т о им и з п о л з у в а н е ув е лич а в а в ъ з м о ж н о с т и т е з а д и ­
ректен и индиректен контакт на човешкия о р г а н и з ъ м от т я х . П р е д о т в р а т я ­
ването или поне н а м а л я в а н е т о па р и с к а при у п о т р е б а т а на п е с т и ц и д и т е
изисква р е ш а в а н е т о на р е д и ц а х и г и е н н и про б ле м и.

Н А Ч И Н И НА П Р И Л А Г А Н Е НА П Е С Т И Ц И Д И Т Е

Н а й - ч е с т о х и м и ч н и т е п р е п а р а т и з а р а с т и т е л н а з а щ и т а с е прилагат чрез р а з -
прашаване, о б г а з я в а н е или к а т о а е р о з о л и ч р е з п р ъ с к а н е с пръскачки ( р ъ ч н и ,
конни, т р а к т о р н и ) и самолети. Р а б о т н и к ъ т м о ж е д а б ъ д е и з л о ж е н на тесен
контакт с пестицидите при п ри гот вянет о на р а б о т н и т е р а з т в о р и и е м у л с и и
от концентратите, по време на з а р а ж д а н е т о на пръскачките, по време на
почистването на м а ш и н и т е и съд овет е, по време на пряката о б р а б о т к а па
растителните к у л т у р и и т. н. Х и г и е н н и т е мерки, к о я т о т у к с е на ла г а т , с а

342
о с и г у р я в а н е н а м и н и м а л е н контакт н в ъ з м о ж н о с т з а п р о н и к в а н е на пести­
ц и д и т е през к о ж а , л и г а в и ц и , д и х а т е л н и пътища и х р а н о с м и л а т е л н а с и с т е м а .
В ъ в в р ъзка с това ст ои з а б р а н а т а з а з а р е ж д а н е и и з п о л з у в а н е на г р ъ б н и т е
пръскачки при р а б о т а с токсични препарати.
С к о н ц е н т р а ц и я т а , м е х а н и з а ц и я т а и х и м и з а ц и я т а на с е л с к о т о с т о п а н с т в о
и с ъ с с ъ з д а в а н е т о па а г р о п р о м и ш л е н и т е к омпл е кс и у нас все по-често и по-
ш и р о к о з а п о ч н а и з п о л з у в а н е т о на с а м о л е т и т е з а б о р б а с вредителите по ра­
стенията. С а м о л е т н и я т с п о с о б на п р и л о ж е н и е на пестицидите е б л а г о п р и я т е н
от т р у д о в о х и г п е н н а г л е д н а точка. Т о н е м е х а н и з и р а н така, че в химическата
б о р б а с р е щ у р а с т и т е л н и т е в р е д и т е л и д а у ч а с т в у в а т м а л к о х о р а , контактът
с пестицидите на р а б о т е щ и т е д а е ограничен. П о р а д и това, че при самолет­
ното п р ъ с к а н е най-често с е и з п о л з у в а т с и л н о отровни препарати, с ъ щ е с т ­
в у в а г о л я м а о п а с н о с т от з а м ъ р с я в а н е на ш и р о к и терени във външната с р е д а
(водоеми, почви, в ъ з д у х , н а с е л е н и места и д р ). П о с л е д н о т о изисква о с о б е н о
внимателен с а н и т а р е н н а д з о р . О т к о н с т р у к ц и я т а па машините и а п а р а т и т е
и т е х н и ч е с к о т о им с ъ с т о я н и е при и з п о л з у в а н е з а в и с я т д о голяма с т е п е н
х и г и е н н и т е у с л о в и я на т р у д и з а м ъ р с я в а н е т о на о к о л н а т а с р е д а . Това н а л а г а
о с о б е н о в н и м а н и е в ъ р х у в ъ п р о с и т е на пред вар ит е лния и з а д ъ л ж и т е л н и я
т е к у щ н а д з о р на изправността и годността на с ъ о р ъ ж е н и я т а , г а р а н т и р а щ и
т я х н о т о д о б р о с ъ с т о я н и е но в р е м е на е к с п л о а т а ц и я т а им. П о д х о д я щ и в
х и г и е н н о о т н о ш е н и е с е о к а з а х а с ъ в р е м е н н и т е б ъ р з о х о д н и машини, о б е з п е ­
чаващи б ъ р з о т о им о т д а л е ч а в а н е от з о н а т а на р а з п р а ш а в а н е н а д а д е н пестицид.
В п о с л е д н о време в н я к о и с т р а н и (СССР) с е преминава към м а л о о б е м н о
д р е б н о к а п ч е с т о пръскане, к о е т о д о в е ж д а д о н а м а л я в а н е па о б щ и я р а з х о д
на работен р а з т в о р на е д и н и ц а площ, при е д н о в р е м е н н о повишаване на кон­
ц е н т р а ц и я т а на пестицида в р а з т в о р а . П р и т о з и вид т е х н о л о г и я с е н а л а г а
о щ е по-строг х и г и е н е н к о н т р о л поради по-голямата о п а с н о с т от интоксика­
ции (по Я Р е з н и к , 1969).
О р а н ж е р и й н о т о п р о и з в о д с т в о на з е л е н ч у ц и , цветя и д р у г и р а с т и т е л н и
к у л т у р и с ъ щ о е с в ъ р з а н о с п р и л о ж е н и е т о на пестицидите. Д е й с т в и е т о п а
п р и л а г а н и т е най-често повече от един х и м и ч е с к и препарат з а растителна
защита в концентрации, неколкократно надвишаващи пределно допусти­
мите ( т о к с и к о х и м и ч е н фак т ор), с е к о м б и н и р а с н е б л а г о п р и я т н и ф и з и ч е с к и
фа к то р и на т р у д о в а т а с р е д а (висок а т е м п е р а т у р а и в л а ж н о с т ) като поставя
к о н т и г е н т а р а б о т н и ц и т у к при у с л о в и я т а на повишен професионален риск.
П р и т о в а е н а л и ц е в ъ з м о ж н о с т з а к о м п л е к с н о д е й с т в и е на х и м и ч н и т е препа­
рати в ъ р х у о р г а н и з м а , о с ъ щ е с т в я в а н о при е д н о в р е м е н н о т о им п р о н и к в а н е
през д и х а т е л н и т е пътища, х р а н о с м и л а т е л н а т а система и к о ж а т а . В с и ч к о
то в а м н о г о к р а т н о у в е л и ч а в а р и с к о в е т е от интоксикации и н а л а г а най-стрик­
тни хигиенни мерки.

ПРОФЕСИОНАЛНИ О Т Р А В Я Н И Я С П Е С Т И Ц И Д И

П о д р о б н о т о п р о у ч в а н е на р а з п р о с т р а н е н и е т о и причините па о т р а в я н и я т а
у нас показа, че п р о ф е с и о н а л н и т е о т р а в я н и я с пестициди п нашата с т р а н а
в с е о щ е представляват с е р и о з е н п робл ем.
У нас о т р а в я н и я т а с пестициди с а проучвани от Ф. К а л о я н о в а и Б. Л р а -
гнев ( 1 9 6 0 ) и Ил. Иванов и д р . ( 1 9 7 0 ) .
П о характер отравянията с а били предимно акутни и-много рядко суба-
к у т н и . П о протичане о т р а в я н и я т а с а б и л и л е к и и с р е д н о т е ж к и . От а н к е ­
т и р а н и т е с л у ч а и н е с а б и л и р е г и с т р и р а н и отравяния с летален и з х о д . 6 4 %
о т п о с т р а д а л и т е с а б и л и л е к у в а н и в болнични з а в е д е н и я , SO'N) — в а м б у л а -

343
 тория и само 6"о ие са лекувани. 40% от иитоксикираните са имали з а г у б а
иа трудодни от 1 д о 3 дни; 23% — от 5 до 10; 15% — о т 3 д о 5; 13% —над,
10 дни и 8 % са били без за губ а на трудодни (Ил. Иванов и сътр., 1975).
Анализът на регистрираните отравяния показва най-голям брой п рез
интензивния период на растително-защитните работи — м . май (33%),
м. юли (32%) и м. юни (12%). Доминират отравянията от действието на фос-
форорганични съединения — 6 9 , 5 % , след т я х следват отравянията, причи­
нени от хлорорганични препарати — 9 % , карбамати — 7 , 5 % и д р .
Най-чести са случаите на отравяния, свързани с обработката на тютюн
5 4 % , иа овощни градини — 1 7 % , на ж и т н и култури — 1 0 , 5 % и др.
Причините з а големия брой отравяния с пестициди през последните го­
дини са най-често организапионно-технически, свързани с разши ряв ан е и
интензифициране на растително-защитната работа. Т а к а все още много
разпространени са груповите отравяния (наир. през 1972 г. от общия брой
отравяния 70% са групови). Най-честа причина з а т я х н а т а поява е неспаз­
ването иа карантинните срокове при работа в блокове, третирани с нести-
циди чрез самолети и въртолети. При отравянията са засегнати предимно,
селскостопански работници, незаангажираии и ряко в растителната защита.
Най-голям брой нещастия са настъпили през първия ден след прилагане
иа пестицидите — 8 4 % , иа втория и четвъртия по 4 , 5 % , на третия — 3 %
и т. и. Цифровите данни з а най-голям брой интоксикации с пестициди нрез
първите 3—4 дни потвърждават още веднаж факта з а неспазване на к а р а н ­
тинния срок прп работа със силно отровни препарати з а растителна защита
(I и П група). Анкетното проучване показа, че 72% от пострадалите не с а
били снабдени с лични предпазни средства.
При 77% от иитоксикираните не е бил проведен санитарно-технически
инструктаж {Ил. Иванов и сътр., 1975).

Х И Г И Е Н Н И МЕРОПРИЯТИЯ ИРИ РАБОТА С ПЕСТИЦИДИ

1. Ограничения и р и употребата н а пестициди. В основата на преценката

з а съществуващия реален и потенциален риск при употребата на пести­
цидите стои хигиенната им класификация, дадена от Ф. Калоянова (1974).
Прогнозата з а регламентиране използуването или забраната на определен
препарат з а растителна за щита трябва д а бъде построена съобразно посо­
чената класификация. В нея евентуалната опасност се преценява на базата
на основни токсико-хигиенни критерии: средни смъртни дози и концентра­
ции, ефект на кумулаиия, устойчивост в околната среда, способността з а
предизвикване на дразнещо лигавиците, канцерогенно, тератогенно, ембрио-
токсично и други действия.
В настоящия етап на химизация иа селското стопанство особено г олямо
значение има з а м я н а т а и забраната на устойчивите и силно токсичните пре­
парати от I и 11 група и въвеждането на ефективни, но по-малко опасни ра­
стителнозащитни средства. Високата устойчивост на някои пестициди (наир.
Д Д Т и други хлорорганични съединения) благоприятствува натрупването
и задържането им в околната среда (атмосферен въздух, вода, почва, х р а ­
нителни продукти, включително и трудова среда) и позволява тези пести­
циди да имат освен пряко и продължително и късно неблагоприятно действие
в ъ р х у човешкия организъм и ц я л а т а ж и в а природа. Тези все още недоста­
тъчно изяснени «отдалечени ефекти» на действието на пестицидите о п р е д е л я т
възможни рискове з а бъдещите поколения при неоснорван положителен
икономически ефект и относително нищожен риск з а настоящето поколение.

344
 2. Режим н а p a ö o ma с пестициди. Важен хигиенен въпрос е режимът на-
работа с пестициди. Фосфорорганичиите и летливите препарати трябва д а
с е пръскат или разпрашават в сутрешните часове или привечер, когато и з -
паряемостта им е по-слаба. При ветровито време работниците трябва д а з а ­
стават така. че разпрашаваните препарати да не попадат в зоната на диша­
нето им. При силен вятър работата трябва д а с е преустанови по същите съоб­
ражения. При работа с трактори кабините на последните трябва да са изо­
лирани.
3. Специално р а б о т н о облекло, лични предпазни средства, лична хигиена.
От гледна точка на хигиената на труда по-голямо значение имат дермалният
и по-малко съответно пихалаторният и оралният път з а проникване па пести­
цидите в организма.
Barnes, 1959, IF. Durham, 1967, Noakes и Sw/zc/w/s (1968) съобщават з а доми­
ниращ брой интоксикации в резултат на кожна експозиция и резорбция на
пестициди от организма, сравнени с тези, получени при проникване па о т ­
ровата през устата. K a y (1964) намира, че около 80 0 о от случаите иа профе­
сионални отравяния в Калифорния са резултат иа кожна абсорбция иа пре­
парати з а растителна защита.
Приготовляването на работните разтвори от концентратите, работата при
несъблюдаване на хигиенните правила, липсата па възможност за поддър­
ж а н е на д о б р а лична хигиена и често изпиране на работното облекло са у с ­
ловия, които довеждат д о увеличаване на възможностите за проникване на
препаратите през кожната бариера. Допълнително значение в това отноше­
ние имат високата температура и относителната влажност (напр. в оранже­
рийни условия) Те променят Р И на кожата и проницаемостта й. От значение
са и употребата на препаратите във високи концентрации на активното ве­
щество, индивидуално повишена чувствителност или понижена резистент-
ност на организма на работниците с и д р .
Във връзка с осигуряване на максимална защита на работещите с пести­
циди въпросът з а задължителното носене па специално облекло и личните
предпазни средства има особено хигиенно значение. При избора па работно
облекло трябва д а с е вземе пред вид общата токсичност па препаратите, с
които с е работи. При работа със силно отровни пестициди трябва д а се носи
задължително пълеп комплект работно облекло и предпазни средства,
като с е изисква в такива случаи ежедневна смяна па работното облекло.
Необходимо е д а с е осигури смяната на случайно замърсените работни
д р е х и по време па»работа с чист комплект работно облекло и бельо. В про­
тивен случай с е увеличава възможността з а интоксикация по кожен път.
Специалното работно облекло и личните предпазни средства с е осигуряват
па работниците от предприятието или Л П К . Техните административни ръко­
водства с е грижат за поддържането, редовното почистване, обеззаразява­
нето на работното облекло и личните предпазни средства. Определянето па
вида и срока на износването им с е извършва по «Общи нормативи з а с п е -
циално работно облекло и лични предпазни средства». Подборът на сред­
ствата за индивидуална защита с е извършва от агронома по растителна
защита на стопанството при участието па лекар от Хигиенно-епидемиоло­
гичната инспекция. Н а работещите с пестициди независимо от вида иа пре­
парата с е дава два комплекта бельо.
Към ипдивидуалпата защита с е включва даването иа следните индиви­
дуални защитни средства: шапка, очила, дихателна маска, ръкавици, пре­
стилка, обувки и ботуши. Дихителните филтри трябва да са съобразени с
(|юрмата на аерозолите и отровността на препарата. При приготвянето иа
работните разтвори и преливането на концентратите трябва да се използува

345
Х и г и е н н а класификация н а п е с т и ц и д и т е ( п о Ф. К а л о я н о в а , 1975)

Изключително
опасни Много опасни Умерено опасни Слабо опасни

допускат се по д о п у с к а т с е з а ши­
Приложение* не с е доп>скат изключение допускат с е
роко приложение

2 3

Л Л , 0 за п л ъ х ДО 50 МГ/КГ I 50—100 100—1000 н а д 1000 м г / к г

п / З устата мг к г
ЛЛ : ) 0 за п л ъ х д о 100 м г / к г 100— 5 0 0 м г ' к г 5 0 0 — 2 0 0 0 Mr'Kr над 2000 мг/кг
пер к у т а н н о
11пхалаторна д о 2 0 0 мг м 3 до 1000 м г 3 м 1 0 0 0 — 5 0 0 0 мг м:{ н а д 5000 мг м9;
т о к с и ч пое I п а с и щ а т а копц. Насища щата Н а с и щ а щ а конц. Насищащата
КЛ 5 п з а п л ъ х е по-висока или [конц. е о к о л о е по-висока от : к о н ц ; не о к а з в а
п Ц 4 ч. е к ­ р а в н а па т о к с и ч ­ j праговата праговата и пре- никакъв ефект
спозиция ната и предиз­ и предизвиква дизв. о т р а в я н и я
виква тежки ефект
'остри о т р а в я н и я
Кумулация
п
ДЛ,,« х
К= К = под I К= 1 до 3 | К = 3 до 5 К = над 5
ДЛ501
Устойчивост в твърде трайни т р а й н и (от 6 ме умерено трайни |слабо т р а й н и
о к о л н а т а сре­ над 1 година сеца до i\ r 0 . i i д 0 0 месеца) (под 1 месец)
да; период на дина
полуразпад
Бластомогенно Iд о к а з а на к а н ц е - [слаби к а н ц е р о - не п р и т е ж а в а т [не п р и т е ж а в а т
действие р о г е н н о с т за гени з а опитни ' к а н ц е р о г е н н о канцерогенно
jxopa. С и л н о ж и в о т н и ; Е ф е к т .действие действие
канцерогенни при по-малко от
за животни 20%от животните.
При м а к с . н е т о к с .
дози; П о д о з р и ­
телна канцеро-
генност
Т е ра тог енно И з в е с т н и у родст­ с и л н а т е р а т о г е н - п р е д и з в и к а а н о ­ о т с ъ с т в и е н а те-
действие ва у х о р а , в ъ з - ност; 5 0 — 1 0 0 % м а л и и у по- 1ратогенност у
производими в активност у м а л к о от 500о н я к о л к о вида жи­
опитни животни; опитни животни от покол. при вотни
т е р а т о г е н н а а к ­ [при д о з и , н е т о к дози нетоксични
тивност при дози сични за м а й к а ­ за майката; З а ­
| с р е щ а н и в п р а к ­ т а ; Е ф е к т у по- сяга отделни
тика. [вече о т е д и н органи или си­
вид опитни жи- стеми; Л е й с т в у -
вотни; Политро- ващи доза н а д
пен ефект. 1/10 Д Л , 0
Ембриотоксич- н е се о т ч и т а в и з б и р а т е л н а ем- у м е р е н а е м б р и о - |без е м б р и о т о к -
ност оценката бриотоксичност; токсичност; Про­ сично действие
П р о я в я в а се в я в я в а се п р и
дози, нетоксич­ дози, токсични
ни з а м а й к а т а за м а й к а т а
Отравяния острите, т е ж к и в ъ з м о ж н о с т и са о с т р и о т р а в я н и я не с а в ъ з о ж н и
отравяния са остри о т р а в я н и я са в ъ з м о ж н и остри о т р а в я н и »
възможни при само при и з к л ю
практическото ч и т е л ни о б с т о я ­
приложение телства

346
Продължение

Терапевтична няма спец; ле- известни анти- известни анти­ ^специфично л е ч е ­

възможност ч е н и е ; Л о ш а те- доти; Средна д о т и ; Д о б р а те­ ние; Д о б р а тера­
рапевтична въз- терапевтична рапевтична въз­ певтична в ъ з м о ж ­
можност възможност можност ност
Д р а з н е н е на к о много с и л н о силно дразнещи д р а з н е щ и , к о м у - п р а к т и ч е с к и д раз-
жата дразнещи; Хими Предизвикват лативен дерма- нещи
ческо изгаряне; бързо развитие тит от концен­
Остър токсичен на п р и з н а ц и ; триран препарат
дерматит от кон Токсичен дерма­
центрати; Ток­ тит от концен­
сичен дерматит т р и р а н препарат
от работен раз­ Кумулативен
твор ефект от рабо­
тен разтвор
Д р а з н е н е на работни разтво­ !работни разтво­ концентрати с работни разтвори
очите и гор­ ри с д р а з н е щ о ри с ъ с с л а б о д р а з н е щ о дей­ практически без
ните д и х а ­ действие дразнещо дейст­ ствие д р а з н е щ о дейст­
телни пътища вие вие
Алергично установено алер­ установено алер предполагаем без сензиоилизи-
действие гично и фото- гично действие сенсибилизиращ р а щ афект
сенибилизира- у хора; Отри­ ефект въз осно­
що действие у цателен сенси- ва на х и м .
хора; Позити- билизиращ
в и з и р а н е на с е н - ефект при мор­ структура
зибилизирането ски свинчета
на м о р с к и с в и н ­
чета

п л ъ т н а н е п р о п у с к а е м а п р е с т и л к а в ъ р х у с п е ц и а л н о т о работно о б л е к л о и к а у ­
чукови ботуши.
О с о б е н о е в а ж н о о с и г у р я в а н е т о н а п ъ л н о ц е н н а з а ш и т а при р а б о т а с л е с н о
летливи и кожно-резорбтивни препарати.
Доброто познаване изискванията на личната хигиена и стриктното й осъ­
ществяване е подчертано в а ж н о средство за индивидуална защита. Работни­
к ъ т з а д ъ л ж и т е л н о т р я б в а д а в з и м а д у ш с т о п л а вода и с а п у н с л е д з а в ъ р т в а н е
н а р а б о т н и я д е п . Н а л а г а с е т о в а д а с т а в а в с ъ б л е к а л н и от п р о п у с к а т е л е н т и п .
Необходими с а п о м е щ е н и я з а д е з а к т и в и р а н е , п о ч и с т в а н е и и з п и р а н е н а р а ­
ботното о б л е к л о . С т р о г о е з а б р а н е н о и з н а с я н е т о и почистването на работ­
н о т о о б л е к л о и о б у в к и по домовете.
П о време п а р а б о т а се з а б р а н я в а х р а н е н е т о и поемането н а течности по­
р а д и в ъ з м о ж н о с т с т я х д а п р о н и к н е и х и м и ч н и я п р е п а р а т п р е з устата. П о
с ъ щ и т е с ъ о б р а ж е н и я се з а б р а н я в а и п у ш е н е т о и к о н с у м и р а н е т о н а а л к о х о л .
Н и к о т и н ъ т и а л к о х о л ъ т у л е с н я в а т п р о н и к в а н е т о и з а с и л в а т т окс ич нос т т а на
форефорорганичните и дитиокарбаматните препарати.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКОТО НАБЛЮДЕНИЕ

ИЛ РАБОТЕЩИТЕ С ПЕСТИЦИДИ

В ъ п р о с ъ т з а о р г а н и з а ц и я т а н а м е д и ц и н с к о т о наблюдение н а работещите
с пестициди е о т п ъ р в о с т е п е н н а т а в а ж н о с т и, поставен п а п р а в и л н а основа,
гой и г р а е с ъ щ е с т в е н а р о л я в х и г и е н а т а н а т р у д а и п р о ф и л а к т и к а т а н а о т р а -

347
 в я н и я т а с химични препарати за растителна защита. Формата на организа-
н и з а ц и я на медицинското наблюдение до голяма стенен се определя от о р г а ­
низацията на работния процес — приложение на пестицидите при разли чн и
по големина селскостопански обединения, приложение при оранжерийно от­
глеждане на растителни култури, самолетен способ па обработка с пести­
циди, фабрично производство и д р .
Различните условия на трудовия процес обуславят възможното различие в
степента на експозиция и опгсност при контакт с т я х . При по-крупните сел­
скостопански обединения работата с пестициди е по-интензивна, но'
за сметка на това организацията на технололичния пропее е поста­
вена на по-съвременни основи, профилактичните мероприятия са по-ефек­
тивни и оттам би се очаквало по-малка вредност. Работата в средните и
малките стопанства най-често се води с по-примитивна техника, при по-ма­
сивна е к с п о з и ц и я.
Особено внимание т р я б в а да се обръща па трудово-хигиенните условия и
медицинското наблюдение на работещите в оранжериите, където работниците
са подложени на комбинираното действие на различни групи препарати з а
растителна з а щ и т а при едновременно действуващия неблагоприятен микро-
климът, проблеми, които б я х а вече изтъкнати. Обезпечаването на макси­
малната възможна безопасност при работа с химични препарати за расти­
телна защита и понижаването на заболеваемостта — обща и професионална,
всред контингента н а селскостопанските работници изисква правилно орга­
низиране и провеждане на медицинското наблюдение. Последното обхваща
предварителен и периодичен медицински преглед, санитарен и н с т р у к т а ж ,
диспансеризация и контрол за спазване правилата на хигиената на т р у д а .
П р а в и л н и я т подбор на работещите с пестициди, осигуряван чрез компетен­
тен предварителен медицински преглед, е в а ж н а част от медицинското наблю­
дение.
З а работа в контакт с пестициди се допускат само здрави лица. Н е се при­
емат на работа л и ц а със заболявания на черния дроб, бъбреците, дихател­
ната. сърдечпо-съдовата и нервната система, кожата и лигавиците. Н е се
позволява работа с пестициди па бременни жени, кърмачки и на л и ц а под
18 години.
Н е т р я б в а да се игнорират и допълнителните противопоказания за работа
с препарати, чиято групова характеристика показва специфичен ефект на
действие в ъ р х у определени органи или системи и избирателност на увреж­
дането. Т а к а при работа с органични производни на ж и в а к а се
наблюдават хронични или често рецидивиращи стоматити, гипги-
вити, а л в е о л а р н а пиорея: при арсенови препарати — заболяв ан и я на носа.
(атрофичен ринит, заболявания на околоносните кухини, изкривяване на нос­
ната преграда) и др. Това на ла га предварително снемане на подробен статус
със съответна насоченост към раними органи или системи от препарати, с
които ще се работи.
Периодичните медицински прегледи се извършват два пъти в годината
(на всеки шест месена). Т е се извършват бригадно от профпатолог, невролог
и дерматолог. Поради специфичния ефект на дитиокарбаматите в ъ р х у щи­
товидната ж л е з а при та к ива работници, които са били в контакт с тях, се на­
л а г а проучване на функционалното й състояние (Л. Иванова-Чемишанска,
1971 и 1975). При установени о п л а к в а н и я и болестни прояви, предизви­
кани от к о н т а к т а с пестициди, се н а л а г а незабавно отстраняване от работа
и съответно лечение.
Проследяването н а стойността на холниестеразната активност (ХЕА), която^
се инхибира специфично от ФОС и карбамати, позволява своевременно устано-

348
вяване на интоксикация преди изразени клинични прояви. Последното м о ж е
д а с е извърши и при полеви условия. Напоследък с успех се използува ефек­
тивен хартиен тест за определяне на Х Е А . Всички лица с понижени стойности
и а Х Е А под 300Ö от изходното ниво (или под 2 Л\Е)мл по експресния тест
<Измироваи д р . , 1971) с е отстраняват от работа д о възстановяване на изход­
н о т о ниво и при н у ж д а с е подлагат на лечение.
Д р у г етап от медицинското наблюдение на работещите с пестициди е дис­
пансеризацията. Тя се води от съответните участъкови лекари под мето­
дичното ръководство на лекарите по хигиена на труда и токсиколозите на
Х Е И и лекарите клиницисти-токсиколози при окръжните и някои градски
•болници. Диспансеризацията е форма на активно издирване и проследя­
ване състоянието на контингент, застрашен от действието на вреден фак­
тор) в случая химическите препарати за растителна защита.).
Предварителният и периодичният медицински преглед се придружават с
предварителен и периодичен санитарен инструктаж на работниците. Инструк­
т а ж ъ т с е провежда от компетентни лица и цели запознаване на новопостъ­
пилите работници с основните правила за безопасна работа и свойствата на
употребяваните препарати, мерките за предпазване от отравянията и даване
на първа помощ. При периодичния инструктаж става напомняне на прави­
лата за употребяваните препарати и запознаване с новите, предстоящи за
употреба, пестициди. Предварителния инструктаж с е провежда успоредно с
извършения от медицински работници предварителен преглед, а периодич­
ният инструктаж става е ж е г о д н о преди започване на работа с препаратите в
селското стопанство най-късно д о 15 февруари.)
Агрономите, председателите на Т К З С и Д З С , бригадирите и др. са длъжни
д а не допускат на работа с препарати за растителна защита работници б е з
предварителен медицински преглед и добре проведен санитарен инструктаж.

И З И С К В А Н И Я ПО С Ъ Х Р А Н Е Н И Е Т О . О П А К О В К А Т А И Т Р А Н С П О Р Т А

З а съхранението на препаратите за растителна защита трябва да има спе"

анални складове, които д а отговарят на изискванията на санитарните пра"
вила (1969) и д а осигуряват достъп д о пестицидите само на определените за
работа с тях л и ц а .
З а отговорници на складовете се поставят подготвени хора, най-малко със
с р е д н о образование, които подлежат на текущ медицински контрол и сани-
тарно-технически инструктаж. Фабричната опаковка трябва да се запазва и
д а се съблюдават стриктно правилата за съхраняването на пестицидите.
Размерите и видът на опаковките се съгласуват с органите на Министерст­
вото на народното здраве. Министерството на земеделието и хранителната
промишленост и на Министерство на вътрешните работи. Всички пестициди
от I и 11 групи с е отпускат за ежедневна работа в специални малолитражни
метални или пластмасови бутилки, или кутии с вместимост от 1 д о 5 л и са
под контрол на органите на М В Р . П а всички опаковки с е поставят траини
етикети с точни данни за наименованието на препарата, за отровността м у ,
указания за предпазни, мерки и първа помощ.
След работа останалите неизползувани опаковки от пестициди се приби­
рат в складовете, а ненужните остатъци с е унищожават съгласно изисквани­
ята на санитарните правила.
Транспортирането на пестицидите трябва да се извършва в закрити пре­
возни средства^ които позволяват лесно почистване и обезвреждане. З а б р а -

349
 пява с е превозването па пестициди с храпителпи продукти и фуражи. П р е ­
возването с е извършва от определени липи, прегледани от лекар и притежа­
ващи удостоверение за получен санитарно-технически инструктаж.

Х И Г И Е Н Н И НОРМИ И З А К О Н О Д А Т Е Л Н И Д О К У М Е Н Т И ,
С В Ъ Р З А Н И С У П О Т Р Е Б А Т А НА П Е С Т И Ц И Д И

При работа с препарати за растителна защита трябва да се съблюдават и д а

не се превишават величините на пределнодопустимите концентрации за въз­
д у х а на работното място за пестицидите, с които се работи. В този аспект е
необходимо д а се имат пред вид и някои други нови тестове и хигенни норми
за оценка на риска. Експозиционните тестове (или биологични П Д К ) опре­
делят с ъ д ъ р ж а н и е т о на пестицида или на разпадните му продукти в някои
от биологичните среди на организма (кръв. урина, мастна тъкан). Те дават
представа както за размера на инхалаторната експозиция, така и за дермал-
ната експозиция по време на приложението па пестицидите. .Масовото и з ­
следване на населението за установяване па количества от хлорорганични
препарати в биологични тъкани дава представа за сегашното състояние на
замърсяване на средата. Периодичното определняне на количеството на
активните ингредпепти на пестицидите в с м и в к и о т ръце. в работното облекло,
ръкавиците, машините за обработка, е нов метод за контрол по хигиената на
труда в селското стопанство. П о повод възможността за появата на групови
отравяния при събиране на плодове, цветя, зеленчуци и др. или тяхната
обработка преди изтичане на необходимите карантинни срокове за б е з ­
опасна работа сега се разработват методи, таблици, диаграми за определяне
на тези т. нар. минимални срокове за безопасна работа (А/. Измирова и с ъ т р . ,
1973).
В нашата страна съществуват някои законодателни документи, които
засега решават д о голяма степен произтичащите от практиката хигиенни
проблеми при работа с пестициди. Така санитарните и ветеринарно-сани­
тарните правила за производство, търговия и приложение иа пестицидите в
народното стопанство и бнта определят необходимия предварителен и т е к у щ
санитарен н а д з о р при прилагане на пестициди в селското стопанство. В т я х
са систематизирани всички по-важни правила, изисквания и мероприятия
при производството, опаковката, съхранението, транспорта и работата с
химични препарати за растителна защита. Дадени са средства за лична з а ­
щита. начините на у н и щ о ж а ва н е на препаратите, нормите на пределно до-
пусими концентрации на пестицидите, нормите на остатъчни количества от
тях в хранителните продукти и д р .
Разработената програма за предотвратяване на неблагоприятните после­
дици от прилагането на пестицидните средства в труда, бита и храненето е
ценен документ, представящ настоящата картина на приложение иа пес­
тицидите у нас. замърсяването на околната среда (атмосферен въздух, вода,
почва, хранителни продукти) и анализиращ средното дневно постъпление
па някои групи пестициди в човешкия организъм (съдържанието па Д Д Т и
други хлороорганични препарати в някои биологични среди на организма).
Направен е подробен анализ на острите отравяния с пестициди за периода
1960—1973 г.. като са изяснени причините за допуснатите неблагополучия.
Д а д е н а е прогнозата за използуване на химичните препарати за растителна
защита като основни и през следващите 5 — 1 0 години.
Голяма икономическа изгода от прилагането па пестицидите ще обуславя
тяхната употреба и в близко бъдеще. Обаче само научно обоснованото

350
 прилагане при стриктно спазване на всички хигиенни правила за работа с
тези препарати ще позволи пестицидите да носят високи добиви в селското
стопанство без рискове за човека н околната среда.

Х И Г И Е Н А НА Т Р У Д А В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО

Животновъдството се състои от различни отрасли, от които най-голямо

стопанско значение имат говедовъдството, промишленото птицевъдство, сви­
невъдството и овцевъдството.
През последните години започна усилено внедряване на нови промишлени
технологии при отглеждането на животни чрез построяването иа животно­
въдни комплекси за промишлено производство па месо, мляко, яйца, раз­
плоден добитък и др.
В тези модерни селскостопански обекти един гледач обслужва до 500 ж и ­
вотни (рогат добитък) и до 25 000 28 000 птици-бройлери. Храненето се
извършва със специални смески, при които се постига бързо нарастване на
животните и добро оползотворяване на фуража.

ХИГИЕНА Н Л ТРУДЛ В ГОВЕДОВЪДСТВОТО

Говедовъдството е един от най-главните отрасли в животновъдството и

около 60% от продукцията се пада на него.
Основни помещения в говедовъдните ферми са оборите — за отглеждане и
доене на кравите, и телчарниците за отглеждане на телетата.
Обикновено оборите и телчарниците се строят но типов образец. Големината
им зависи от броя на отглежданите животни и от степента на механизацията.
В големите и механизирани говедовъдни ферми броят на кравите е увели­
чен до 3000, а в телеутоителните стопанства — до 15 000—20 000.
Освен основният тип помещения, предназначени за отглеждане на живот­
ните, има и д р у г и видове помещения със специално предназначение, като:
преродилно отделение, родилно отделение, доилна зала, стая за гледачите,
фуражна к у х н я , миялна за гюмовете и д р у г и я инвентар и др.

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

Т е х н о л о г и я т а на о т г л е ж д а н е на ж и и о т н н т е в г о в е д о в ъ д н и т е ферми з а в и с и до г о л я м а сте­
пен от н а л и ч н а т а м е х а н и з а ц и я .
В н а п ъ л н о м е х а н и з и р а н и т е и а в т о м а т и з и р а н и ферми п о ч т и ц е л и я т т е х н о л о г и ч е н про­
цес се р ъ к о в о д и ч р е з к о м а н д н о т а б л о .
Редът на п р о т и ч а н е на т е х н о л о г и ч н и я п р о ц е с н е з а в и с и м о от степента на м е х а н и з а ­
ц и я т а се с п а з в а т о ч н о и е р е г л а м е н т и р а н с дневен г р а ф и к .
Р а б о т н и я т ден з а п о ч в а с х р а н е н е на ж и в о т н и т е , след к о е т о следва п ъ р в о ( с у т р е ш н о )
доене, п о ч и с т в а н е на о б о р и т е и и з м и в а н е на съдовете. Т о з и т е х н о л о г и ч е н процес се пов­
т а р я три пъти през работния ден.

УСЛОВИЯ Н А ТРУДА

М и к р о к л и м а т . Микроклиматичните условия във всички работни помеще­

ния се намират изцяло в зависимост от сезонните колебания на макроклимата.
П о данни на В . К у з м и н и авторски колектив през студения сезон темпера-

351
Таблица 17

д Г о д и н а на Температура Отнссртелна
публикация ( 0 С) | влажност (%)

•Л. К. Хоцянов и кол. 19G1 3—13,2 60—95

II. Илощаков и кол. 1972 4—17 53 91
В. К. Навроцкий 1974 j 3—13 00—95

турата иа в ъ з д у х а в оборите е от 8 . 7 д о 12, 6 С, т. е. в зоната на субнор-

малните» температури.
Относителната влажност п р е з този сезон е висока — 83 87 0 о, което за­
силва охлаждащото действие на микроклимата при ниските температури на
възду х а .
Пр е з топлия сезон температурата на въздуха в краварннците е м е ж д у 20 и
2 6 С. Горната граница па тозн диапазон с е припокрива със зоната на пре­
гряването. Относителната влажност на въздуха и през този сезон е висока—
м е ж д у 75 и 8 8 V
Токсико хи минен фактор. Вследствие на процеса на дишането и функциите
на отделителната система па организма на животните във въздуха на работ­
ните помещения и през двата сезона се установява присъствие па CO., и амо­
няк. Въглеродният двуокис е от 2 . 3 0 о д о 3 , 8 % , а амонякът от 0,0011 д о
д о 0,0034 мг/м 3 .
Концентрациите и на двата газа през летния сезон превишават концентра­
циите за зимния. Най-високи са концентрациите в сутрешните часове.
Установява се по-рядко и сероводород в следи.
/V. Площаков и авторски колектив (1972) посочват следните стойности за
концентрации на амоняк; 4 — 1 4 мг м3; въглероден двуокис от 0 , 6 д о 1,97%
и за серовъглероден — от 0 , 3 д о 4 мг м 3 .
П р а х . Запрашеността в оборите е различна в отделните часове на деня, в
зависимост от работните процеси. При почистване на помещенията запраше­
ността е най-висока и съ д ъ р ж а д о 3 0 0 о органични вещества, например оста­
тъци от храна, сламки и д р . ( M e h l m a n n . 1972).
Основни профгсии и т р у д о в режим. Основни профзсии във всяка краве­
ферма са: гледач, дояч, телчар и ф у р а ж и р . В голям процент от стопанствата
гледачите са и д о я ч и .
В говедовъдството се използуват два режима на труд: едносменен н дву-
сменен.
При едносменната работна система работният ден продължава 16 часа—от
4 ч. д о 2 0 , 3 0 ч. с продължителни престои по технологични причини. При
двусмеипата работна система 1 смяна започва от 4,30 ч. д о 13 ч., а 11 смяна-
от 12,30 д о 2 0 ч., като смените се застъпват с 1 ^ час.
Ж и л н о р е н к о предлага нов работен режим с прекъсване от 8 ч. до 17 ч. и с
преминаване към д в е д о е н и я . Този режим е трудно приложим при значителна
отдалеченост на кравефермата от дома на гледача.
Основни работни операции в говедовъдството са: доенето, залагането на
храната, почистването на помещенията и поенето (при телетата).
Различават с е три вида доене: ръчно, с електродоилеп апарат и доене тип
«рибена кост». Напоследък «рибената кост» се използува по-рядко.
Към работния процес «доене» се отнасят и следните работни операции: из­
ливане па млякото, носене на вода, преливане на млякото, миене иа гюмо­
вете и д р .
Ръчното доене, макар че е с нисък ен ер гораз ход — 2.64 ккал/мин, се ха­
рактеризира с ускорен пулс (90—95 уд./мнн). поради значителното нервно

352
л а п р е ж е н и е и статичното усилие. З а издояваието иа една крава са н е о б х о ­
дими GKOwio 8 0 0 свивания и отпускания на китката и на пръстите на ръцете,
което при трикратно д о е н е на 14—16 крави е около 25 0 0 0 д о 30 000 свивания
и а ръката за работен д е н .
П о данни на И . К . В и т т е свиванията на ръцете за една работна смяна при
12 крави достигат 3 6 0 0 0 (при голяма млечиост на кравата — 30 л за 24 ч.).
Залагането на храната с е извършва ръчно и механизирано. В зависимост
от храната (сено, концентриран ф у р а ж , с и л а ж , зелена маса и др.) се изпол­
з у в а т разнообразни начини на залагане — с кофи, с кошове, с вили и т. н.
Към основния процес «залагане на храната» се отнасят още; приготовле­
ние на ярма от концентриран ф у р а ж и грашене — смесване на концентриран
ф у р а ж със сено.
Механизираният начин на залагане става с висящи вагонетки но релсов
път, с шнекова лента и д р .
Почистването на помещенията включва: почистване на леглата, на яслите,
иа тора, поставяне на постеля, ресане на животните.
Поенето на телетата се извършва ръчно и механизирано в специални но-
илни зали. При ръчното поене млякото за поилките се пренася с кофи, а при
механизирания начин издоеното мляко от казан се доставя по тръби в поил-
ната зала.
Периодично се извършват и следните работни операции; осеменяване на
кравите, претегляне на телетата, лекуване на заболелите животни, варосване
на помещенията и д р .
Поради големите престои работното време на говедовъдиге е значително —
15—16 часа, обаче чистото работно време при едносменната работна система
съставя едва 6 7 ?о, като най-голям процент — 2 6 % , с е определя за работната
операция доене; 12 % — з а хранене на животните и 13% — з а почистване
на помещенията. Останалото работно време се из пол з ува за редица спомага­
телни операции.
При двусменната работна система чистото работно време на гледача за
една смяна съставя 95% от работния м у ден, като з а операцията доене се изпол­
з у в а 46% от работното време, а за другите две операции — залагане на х р а ­
ната и почистване — съответно 18% и 22% [ Б . Луканова, 1967).
П о данни на Б . Л у к а н о в а (1967) повечето от основните и детайлни работни
операции иа говедовъдите имат енергоразход над 4 ккал/мин., т. е. спадат
към категорията тежък т р у д .
Е . Baader (1963) посочва следните стойности за калориен енергоразход на
работни процеси в говедовъдството; товарене п а с е н о — 6 , 5 — 7 , 3 ккал/мин.;
чистене и ресане на к р а в и — 4 , 0 — 4 , 1 ккал/мин.; ръчно доене — 2 , 8 — 4 , 2
ккал/мин.
При едносменната работна система средният енергоразход за смяна за гле­
дач е 1800—1900 ккал/мин. за дояч в доилна зала тип «рибена кост» е 1600—1700
ккал, за фуражир — 1900—2000 ккал/мин. за телчар* — 1600—1700 ккал/мин., а
при двусменната система съответно; з а гледач 1400—1500 ккал, за дояч
1200—1300 ккал/мин., за фуражир —1500—1700 ккал/мин. { Б . Луканова, 1967).
Трудът при тези категории работници е «тежък» особено като се има пред
вид, че една част от т я х са ж е н и .
Максималното време за върхови натоварвания за 1 час е значително и
при двете работни системи. Въпреки това двусменната работа има известни
предимства от хигиенно гледище.

* В телчарииците се работи само на една смяна по технологични с ъ о б р а ж е н и я .

23 Xmn«Ha на основни отрасли иа проилодството

353
 Работният п у л с в началото и в к р а я на работния ден показва изменения с
10—12 уд./мин. При отделните работни процеси работният нулс се уско­
р я в а до 100—130 уд./мин. (напр. залагане на с и л а ж с кошове, товарене на
тор, разтоварване на з е ле на маса и д р . ) .
А . М а н д у л о в а и И . Дсспогпови (\972) установяват повишение на 17-кетостс-
риодите в к р а я на работния ден до 6 0 % и на катехоламина до 30 0б при го-
ведовъди.
Особено теж1,к е трудът в говедовъдните ферми за жените, които са заанга­
ж и р а н и допълнително и с домакински т р у д и работа в личното сто­
панство.
П о данни па Б . Луканови (1974) жената в говедовъдството за денонощие
изразходва средно от 2000 до 2300 к к а л . м и п .
П о анкетни данни е установено, че жените-говедовъди спят средно от 4 д о
6 часа н а денонощие.

ЗАБОЛЕВАЕЛЮСТ II TPAB.WATI 13ЪМ

П о данни на В. К у з м и н п авторски колектив (1967) анализът на заболевае­

мостта н а говедовъдите показва много ниски величини па честота и тежест
и в и с о к и — н а средната продължителност на боледуването.
П о к а з а т е л я т честотата е около 4 пъти по-нисък за страната, показателят
тежест също е по-ннсък, докато за средната продължителност е З пъти по-ви­
сок, което показва, че се регистрират предимно тежки те и хроничните с л у ­
чаи н а заболяване.
П а първо място в групата на позологичните единици са травматпзмът и
ревматичните з а б о л я в а н и я , следвани от групата «простудни» (във връзка с
ниските температури през з и м а т а и високата относителна влажност в
оборите).
П о данни на В . Навроцкий (1974) на първо място са болестите на нерв­
ната система и на второ място болести на ставите и костите.
Д у т к е в и ч и И . О м и н с к и й (1968) дават сведения за заболявания на белите
дробове у селскостопански работници като следствие на алергична реакция
н а прах от растителен произход; сено, концентриран ф у р а ж и с и л а ж .
Това заболяване авторите отнасят към т. нар. «бял дроб па земеделските
стопани».
Английски и американски автори доказват, че за възникване на болест­
ните симптоми причинителите са актипомицети, и то от вида Thermopolyspora
polyspora, които се развива особено добре в растителна хранителна среда с
богато съдържание па вода (при спарване и наличие на висока околна темпе­
ратура).
Цв. Алексиева и Б . Петрунов установяват голям брой заболявания на гор­
ните дихателни пътища у говедовъди — хроничен тонзнлит, хроничен брон­
хит, белодробен емфизен и белодробна астма. У 43 % от лицата, проучени от
авторите, се установява латентна алергия и у 2 7 % — положителна к о ж н а
р е а к ц и я от специфични за околната среда на животновъда алергени.
Поради т е ж к а т а физическа работа и често нерационалната работна поза се
констатират изменения в костно-ставния апарат у говедовъдите при профилак­
тични рентгенови изследвания ( Б . Алексиев, 1972).
Състоянието на опорно-двигателния апарат на горните крайници на гове­
довъдите показва, че засягането на с у х о ж н л н о - л и г а м е н т о з н и я и мускулно-
инсерциоиния а п а р а т при т я х е по-често от средната норма за страната.

354
 Констатират се нерядко генерализирани мускулно-инсерцноини промени,
което говори както за пренапрежение, така и за ревматогеините фактори па
работната и битовата среда.
Замърсяването на околната работна среда води към гноероднп инфекции
поради честите наранявания па животновъдите от животните; ритане, ухап­
ване, мушкане с рога, настъпване или нараняване от вили, лопати и д р .
Типично професионално заболяване при говедовъдите е т. нар. «възли на
доячите». Предизвиква с е от специфичен вирус. Среща се при работници, ко­
ито извършват ръчно доене. Д о я ч и тс се заразяват от тази болест при контакт
с вимето на болни крави, при които инфекцията протича като папулозен
обрив.
Към прсфесисналните заболявания на животновъдите и главно говедовъ­
дите с е включват: б р у ц е л о з а , трихофития, лептоспироза, антракс и д р . ,
които се д ъ л ж а т па непосредствения контакт на работниците с животни. По
данни на Г . Кебсджисв (1£67) д о 1955 г. животновъдите са били на първо
място по заболявания от б р у ц ел о з а след работниците от изолатите за бруце-
лозни животни, като процентът на продължително реагиращите лица достига
28,6"о (по реакцията на Райт). От 1959 г. възникват само отделни случаи.
Заболяванията от антракс съставят значителен дял при животновъдите
спрямо останалите застрашени професии, като ветеринари, месари, събирачи
на к о ж и , земеделци и д р . Говедовъдите съставят около 15—17% от общата
заболеваемост от антракс.
П о данни на Г . Кебсджисв (1967) разпределението па антракс в процент по
професии п р е з периода 1961 —1965 г. е следното:
Заболяв а н и я от дсброкачсствсна лептоспироза м е ж д у работниците от жи-
Еотновъдиите ферми с е констатират рядко (едрият рогат добитък по-рядко
боледува от лептоспироза).
Т а б л и ц а 18

Професия М ъ ж е (%) Жени ( % )

Животновъди 35,4 2,9

От т я х :
овчари 5,9 2,9
телчари 4,9 2,9
други 53,8 91,3
Д р у г и професии

Предаването на тетануса става почти веднага чрез заразени обекти на вън*

шната среда. П о н е ж е животновъдите работят в среда, замърсена с тор, ма­
сово осеменена с тетанусови спори, възможността от заболявания всред ж и ­
вотновъдите е по-голяма.
Разпределението на заболяванията от тетанус по професии за периода
1961 — 1 9 6 5 г. (по Г . Ксбеожисв, 1967) показва, че 24% от заболелите са
селскостопански работници, като всрсд животновъдите процентът не е по-
висок от тези при д р у г и т е селскостопански работници.

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Оздравителните хигиенни мероприятия в говедовъдството включват подо­

бряване на околната работна среда чрез редица с а н и т а р н о - х и г и е н н и меро­
приятия, както и чрез повишаване на личната хигиенна култура на животно­
въдите.
355
 В отделенията за приготвяне па концентриран ф у р а ж , където запрашено­
стта е по-голяма, е необходимо д а се нравят местни вентилационни уредби със
затоплен въздух за осигуряване на нормални метеорологични условия за ра­
бота, а в оборите — за отстраняване на газовете.
П р е з зимата вентилационната уредба трябва д а обезпечи температура на
въздуха 18—20 С и относителна влажност не по-висока от 70—75 ?о.
Осветеността на работните места, особено в доилните зали и оборите, в
които се извършва доене на кравите, е необходимо да се увеличи до 70 л у к с а .
Естественото осветление в оборите т р я б в а д а се осигурява чрез остъкля­
ване най-малко н а от площта на двете срещуположни стени по д ъ л ж и н а
на обора.
Р а д и к а л н о мероприятие за оздравяване на труда на работниците е внедря­
ването на пълна механизация на работните процеси в говедовъдните ферми.
Особено необходимо е въвеждането на механизирано доене във всички
кравеферми. След издояваието м т я к о т о д а се отвежда по млекопроводи, а
там, където се пренася ръчно с гюмове, да се н а п р а в я т колички за извозва­
не на гюмовете и доилните агрегати.
Почистването на оборите трябва д а се извършва чрез торова лента, бул-
дозерно устройство или с водно промиване н а скарен под, а раздаването на
х р а н а т а да се извършва посредством вагонетка или чрез лента.
Против умората на ръцете при ръчно доене д а се препоръчват масажи, фи­
зиотерапевтични процедури и балнеолечение. Л . Я . (1961) предлага
лечебна гимнастика н а ръцете след издояваието на в с я к а к р а в а в течение на
2 — 3 мин., както и самомасаж. След всяко доене д а се п р а в я т бани на ръцете
в специални вапички с топла вода, за което д а се определи специално поме­
щение. Всеки работник д а има отделна ваничка и к ъ р п а .
З а профилактика иа простудните заболявания е необходимо д а се осигу­
р я в а топло работно облекло з а работниците през зимния сезон, а през оста­
налите сезони д а се д а в а т бели престилки, бели кепета, противовлажни
обувки, които лесно д а се почистват, а за ф у р а ж и р н т е — и облекло против
валежи.
•" З а предпазване от н а р а н я в а н и я ог живогните се препоръчват специални
устройства з а доенето или животните д а се привързват добре преди доене.
З а избягване н а заразни заболявания, предаващи се ог животните на чо­
века, трябва задължително д а се спазват правилата з а личната хигиена, като
редовно се измиват ръцете след работа и особгно преди ядене. Необходимо е
д а се правят редовни прегледи и д а се изолират заболелите жи в отн и .
З а предпазване ог антракс д а се извършва имунизация на животните в
ендемичните огнища и д а се д а в а т антибиотици на к о н т а к т и т е л и ц а .
Против заболявания от лептоспироза д а се извършва редовна дерати зац и я,
изолиране на водата и ф у р а ж а от гризачите, к а к т о и обеззаразяване на
отпадъчните води. Необходим е и контрол ог страна на ветеринарните
сл у жб и на стадата з а носителство на леитоспири.
При предварителните медицински прегледи д а се вземат пзд внимание
следните медицински противопоказания: бронхиална астма, сепна хрема,
алергични кожни прояви, уртикарии, както и ревматични з а б о л я в а н и я с
чести пристъпи. Освен това е необходимо да се диспансеризират всички ог
работещите във фермите, които имат прояви от страна н а опорно-двигател­
ния апарат и алергични реакции.
О т особено значение з а оздравяване н а условията з а работа е и създава-
пето на добри битови условия з а работниците във фермите като умивални,
бани, стаи за гледачите, гардеробни и добре обзаведени столове з а хранене.

356
 ХИГИЕНА НА ТРУДА В ПТИЦЕВЪДСТВОТО

Д о 1950 г. птицевъдството у пас беше един от изоставащите отрасли. От­

глеждането на птиците се и з в ъ р ш в а т е примитивно и предимно в личните
стопанства.
В последните години общият брой птици непрекъснато се увеличава. З а
отглеждането им се създават големи предприятия: а) за добив иа яйца; б) за
производство и а птиче месо.
Д о 1973 г. са построени 13 птицекомбинати, в които се отглеждат 35 ми­
лиона годишно бройлери*, а за последните 20 години производството на
я й ц а се е увеличило три пъти.
П р е з 1975 г. 60% от птиците се отглеждат за месо и 40% — з а носачки.
Бройлериото производство представлява промишлено производство за
добиване на птиче месо. Т о се х а р а к т е р и з и р а с интензивност и техническа
съоръженост. Птиците з а разплод се избират от специални породи, при
чиято кръстоска се получава хибрид, отговаряш па редица условия: добро
месо, б ъ р з растеж, достигане н а иълно развитие за едно и също време и т. и.
Отглеждането н а бройлерите изисква редица условия както от страна на
помещенията, т а к а и по отношение на хранене, микроклимат и осветление.
Най-важното условие за успешното отглеждане на бройлерите е осигу­
ряването н а достатъчно чист въздух, затова винаги е необходима добра
вентилационна уредба.
Освен основните сгради за отглеждане иа бройлери към почти всички пти­
цекомбинати се предвиждат и следните допълнителни помещения: люпилня,
з а ф у р а ж н и смески, к л а н и ц а , ремонтна работилница и д р .
Птицекланицата се състои от три основни цеха: кланичен, амбалажен и
хладилен.
Птицекомбинатът обикновено има д в а филиала: «развъден» и «бройлери».
«Развъдният» филиал се състои от три участъка: прародители, родители,
носачки и подрастващи.

ОСНОВНИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ

В сградите за новоизлюпените пнлета-бройлери технологичният процес се изменя

е ж е с е д м и ч н о п о р а д и б ъ р з и я р а с т с ж н а ш и н и т е , а о т т а м и р а з л и ч н и т е и з и с к в а н и я п о от-
ь о ш е н и е на м и к р о к л и м а т и х р а н е н е .
П р е з п ъ р в а т а с е д м и ц а на 8 - с е д м и ч н и я ц и к ъ л на р а з в и т и е с е и з в ъ р ш в а т и с л е д н и т е ра­
б о т н и п р о ц е с и : р а з н а с я н е на х р а н а т а и в о д а т а — р ъ ч н о с к с ( ) и , п р ъ с к а н е на с т с н и т е с
в о д а з а п о д д ъ р ж а н е на о п р е д е л е н а в л а ж н о с т ( 7 0 % ) , п о ч и с т в а н е на п р е д д в е р и е т о с ь б и р а н е
иа у м р е л и т е п и л е т а и п р е д и в с и ч к о н а б л ю д е н и е на а в т о м а т и т е з а п о д д ъ р ж а н е на о п т и м а л н а
т е м п е р а т у р а , н е о б х о д и м а з а р а с т е ж на п т и ц и т е .
П р е з п ъ р в а т а с е д м и ц а ( п о р а д и м а л к и я р ъ с т п а т и н и т е ) х р а н а т а с е пост. г я в ъ р х у
в е л п а п е , а в о д а т а — в т а в и . Д н е в н о в с я к а г л е д а ч к а р а з н а с я р ъ ч н о с к с ф и о к о л о 3 0 0 кг
концентрира}! ф у р а ж и 3 0 0 л вода.
Д в а п ъ т и д н е в н о г л е д а ч к а т а п р ъ с к а с т с н и т е с ЕОД<. посредстЕСМ м а р к у ч и с ъ б и р а ум­
релите пилета.
П р е з в т о р а т а с е д м и ц а о т р а з в и т и е т о на б р о й л е р и т е о с н о в н и т е р а б о т н и о п е п а ц и и с а
с ъ щ и т е с т а з и р а з л и к а , че з а р е ж д а н е т о на а в т о м а т а з а х р а н и л к и т е и п о и л к и т е с е и з в ъ р ш в а
р ъ ч н о о т г л е д а ч а , а р а з н а с я н е т о на х р а н а т а д о в с е к и с ъ д е а в т о м а т и ч н о .
П р е з третата седмица работните процеси хранене и поене са напълно автоматизирани.
Гледачът с а м о включва и изключва автомата и следи за неговата изправност.
О с н о в н и е ж е д н е в н и п р о ц е с и остават: п о д д ъ р ж а н е на о п р е д е л е н а в л а ж н о с т в помеще­
н и е т о , п о ч и с т в а н е н а п р е д д в е р и е т о и с ъ б и р а н е на у м р е л и т е п т и ц и . Т о з и т е х н о л о г и ч е н
п р о ц е с о с т а в а д о к р а я н а о т г л е ж д а н е т о на б р о й л е р и т е .

* Наимеи ованкето . б р о й л е р и * произлиза от t o broil, пека, т. е . пиле за п е ч е н е .

357
 При навършване на 5 6 дни птиците се л о в я т — ръчно от гледачите, поставят се в ка­
фези и се и з п р а щ а т в кланицата ( у л а в я н е т о се извършва на тъмно).
В кланицата се извършва з а к о л в а н е т о , и з с к у б в а н е т о , почистването и и з р я з в а н е т о на
вътрешностите на б р о й л е р и т е но к о н в е й е р е н път, като всеки работник почиства и отрязва
точно о п р е д е л е н а част от птицата.
Н а п ъ л н о почистената и измита птица се измерва на «грамир-машина», пакетира се и
се з а м р а з я в а при ( — 4 0 ' С) в складови п о м е щ е н и я .
Птицекомбинатите з а производство на яйца се с ъ с т о я т от с л е д н и т е участъци: развъ­
ден, подрастващи, стокови носачки и подготвителен з а я й ц а .
Главно з в е н о в тези птицекомбинати е у ч а с т ъ к «стокови носачки».
Основната с г р а д а има о т д е л е н и е за птиците и преддверие з а гледача. В преддверието
с е намира масичка и командно т а б л о з а с ъ б и р а н е на яйцата автоматично — но л е н т а .
Само в е д н о помещение се намират о к о л о 10 0 0 0 носачки. Клетките са р а з п о л о ж е н и
т а к а , че м е ж д у два реда от т я х , н а н - о т д о л у е поставена лента за м е х а н и з и р а н о с ъ б и р а н е
на я й ц а т а .

УСЛОВИЯ Н А ТРУДА

М и к р о к л и м а т . Микроклиматичните условия във всички помещения, осо­

бено за отглеждане на бройлерите, са изцяло зависещи от технологичния про­
цес и са благоприятни.
Микроклиматът оказва съществено влияние само в птицекланницата, къ­
дето през студения зимен сезон температурата на в ъ з д у х а в някои помеще­
ния е от 8 С д о 14 С, т. е. в зоната на «субнормалиите» положителни темпе­
ратури. Обратно, през топлия (летен) сезон температурата на въздуха в ъ з
всички помещения е 2 5 — 2 6 С, т. е. тенденция към прегряване.
Влажността в птицекланницата е висока (до 90 Оо), придружена със зна­
чителна мокрота по пода.
Скоростта на движението на в ъ з д у х а е ниска — от 0 , 0 0 4 д о 0 , 2 0 м/сек.
Ниските стойности на движение на въ з д уха, особено в първите седмици
от отглеждането на бройлерите, съдействуват за засилване на прегряването.
В птицекомбинатите за отглеждане на «стокови носачки» температурите
през зимния сезон са в границите от 13,4 д о 17,5^ С, влажността от 68 д о
9 1 , 5 % . Д в и ж е н и е т о на въздуха е умерено.
П о данни па U . U m i n s k i и авторски колектив (1972) микроклиматичните
условия в птицекомбинатите са с неблагоприятен микроклимат (температура
д о 2 8 С, отн. влажност д о 9 3 о 0 ) , запрашеност д о 18,1 мг/м 3 и микроорга­
низми във въздуха — над 1000 в куб. м в ъ з д у х .
П р а х . Запрашеността в птичарниците е голяма, особено по време на ло­
венето на бройлерите. Прахът има предимно органичен характер, едродис-
персен и се състои от различни хранителни частици, пера, прашинки от по­
стелята и д р .
Токсикохиминен фактор. Вследствие па жизнените процеси па птиците в
помещенията за отглеждане на бройлери и носачки се открива наличие на
въглероден двуокис, амоняк и сероводород, чиито концентрации са но-ви-
соки при по-възрастните птици. По данни на А . Джежев и Б . Л у к а н о в а
концентрациите на амоняка в бройлерното производство са от 12,4 мг/м 3 д о
35 мг/м 3 , а па въглеродния двуокис от 0 , 0 0 7 д о 0,1 об. %. Концентрацията
на сероводорода е д о 4 мг/м 3 .
С. Г.шдилов и авторски колектив (1972) намират, че концентрациите на
вредните газове в помещенията за отглеждане на птици за добив на яйца са:
амоняк от 10 д о 19,7 мг/м 3 , въглероден двуокис от 1,3 д о 2 , 7 об. %. Авторите
установяват увеличение на концентрациите в края на работния д е н .
П о данни на А . Врингов (1962) през последните години в някои птицеферми
като източник на отопление и въздействие в ъ р х у развитието на птиците с е

358
използуват инфрачервени лъчи. Н а тези облъчвания обаче се подлага в го­
л я м а стенен и о б с л у ж в а щ и я т птиците персонал.
Шум. Шумът не е съществен фактор на работната среда. Шум над пре­
делно допустимите норми предизвиква само работата на машините-трендери,
които з а р е ж д а т бункерите с концентрирани смески. Този ироцес се извършва
периодично през н я к о л к о д н и .
Основни професии и трудов процес. В птицекомбинатите се работи на една
смяна, при 8-часов работен ден, но с различни часове на започване н завър­
ш в а н е на работната смяна, н а л а г а щ и се от изискванията на технологичния
процес.
Почивките и престоите представляват около 10—15% от работната с м я н а в
участъците «бройлери» и «носачки» с тази р а з л и к а , че с увеличение на въз­
растта па птиците непосредствените грижи около т я х намаляват и се увели­
чава времето на спомагателните дейности и престоите. Най-малко е времето
з а почивка и престои при работата на гледач, о б с л у ж в а щ две сгради едно­
временно (при отсъствие па сменен гледач).
Хронометражните измервания в птицекланиците показват р я з к о изразен
монотонен х а р а к т е р на работата и наличие на умора при кланичните работ­
ници в к р а я на работния ден.
Основните работни операции, които се извършват ежедневно, са: залагане
н а х р а н а т а , събиране и сортиране на яйцата, определяне па пола на новоиз­
люпените пилета, събиране на умрелите пилета и почистване на преддверието
(сервизно помещение за престояване на гледача). В него се намира и бунке­
рът за хранителни смески.
В ъв филиал «бройлери» основни работни операции в люпилнята са: сорти­
ране на яйцата в кутии, зареждане на инкубаторите с яйца, наблюдение з а
поддържане на оптимални микроклиматични условия, изваждане на новоиз­
люпените пилета от инкубаторите и почистването им.
В участък «стокови носачки» основни работни процеси са: събиране на
яйцата и подреждането им в овоцетови табла, преглед на носачките, зареж­
дане на храната, събиране на умрелите птици, поддържане на оптимални
микроклиматични условия (чрез командно табло), почистване п дезиифекти-
ране на помещенията след изнасяне па всички птици.
Трудовата натовареност на работниците в птицекомбинатите е значителна
независимо от механизираността на работните процеси. Това натоварване е
по-голямо в първите седмици от отглеждането на бройлерите, при събиране
н а яйцата — ръчно, и при з а р е ж д а н е на хранилките с кофи нри но-възраст-
ните птици.
П о данни на С. Гладилов и авторски колектив (1972) средният енергораз­
ход за минута при отглеждане н а птиците е от 3,4 до 3,52 ккал/мин., т. е.
х а р а к т е р и з и р а се като т р у д с умерено натоварване.
Средният енергоразход за работна смяна при птицевъдите достига 1400—
1500 к к а л на смяна.
В течение на работната смяна авторите наблюдават увеличение на умората
у птицегледачите, за което свидетелствува пеирекъсиатото увеличение на
17-кетостероидите в урината към к р а я на седмицата, намаление на мускул­
ната сила, издръжливостта на ръцете и устойчивостта па вниманието.
П о данни на Б . Луканова (1970) промените в пулса по време на работа у
птицегледачките са по-ясно изразени у работещите в участък «носачки», от­
колкото в участък «бройлери» — ускорението в к р а я на работния ден е съот­
ветно 13,6 уд./мин. и 6,2 уд./мин.

359
З А Б О Л Е В А Е М О С Т II Т Р А В М А Т И З Ъ М

Анализът па общата заболеваемост па птнцегледачнте показва ниски вели­

чини за честота и тежест. Същите показатели са по-високи при кланичните
работници поради честите случаи па простудни заболявания вследствие на
ниската температура и високата влажност през хладния сезон.
П о нозологични единици на първо място стоят простудните заболявания,
които са по-чести при работниците в птицекланицата, следват заболяванията
на опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовите, стомашно-чревните и
кожните заболявания.
Производственият травматизъм е особено висок при кланичните работници
и с е характеризира със значителна тежест.
Професионалните увреждания при птицевъдите са в тясна зависимост с ъ с
специфичните условия на работата; мнкроклнматичен днекомфорт, наличие
на газове, прах (предимно от органичен произход) и т. и.
П о данни н а Цв. Алексиева и авторски колектив (1972) оплакванията на
птицевъдите по системи се разпределят в следния ред: нервна система -
6 0 % , опорно-двигателен апарат — 4 3 % , храносмилателна система — 29%„
дихателна система — 8% и сърдечно-съдова — 7"и.
Поради феминизиране на професията не малко значение имат и гинеколо­
гичните заболявания.
Интерес представляват промените в алергичната реактивност у птицевъ­
дите. Наличието на органичен прах и контакт с биологични продукти в о д я т
д о сензнбилизиране на организма на работниците към специфични алергени
от животински произход.
Ц в . Алексиева и Б . П с т р у н о в (1972) установяват голям процент заболява­
ния на горните дихателни пътища у птицевъдите. П о данни на авторите
фарингити с е установяват у -18,4 0о от изследваните птицевъди, ринити — у
7 , 7 % . Н и к т с к и й (1961) и Раздобудько (1968) установяват също чести з а ­
болявания на горните дихателни пътища при птицевъди в Киевската птице­
ферма.
Особеностите па трудовия процес, свързан с пренапрежение на опорно-
двигателния апарат, обясняват честотата на уврежданията на горните край­
ници у птнцегледачнте. От болестния процсс се засяга предимно мускулно-
инсерционният апарат на екстензорите на ръцете ( Б . Алексиев, 1972). П о данни
на У м и н с к и й и авторски колектив (1972) 52,8% от заболяванията при пти­
цевъдите са на опорно-двигателния апарат.
Имунобиологичните проучвания показват голям процент положителни
резултати за антигени на токсоплазмоза и орнитоза — 73,6% и 4 8 , 3 % .
При птицевъдите чести са заболяванията н а кожата, като; хиперкератоза^
артпфнцпалнн дерматитн, снихолизи и д р .

ХИГИЕННИ МЕРОПРИЯТИЯ

Хигиенните мероприятия в птицекомбинатите трябва д а се насочат предн

всичко към подобрение на условията на работната среда. Като с е има пред
вид, че професионалните вредности са свързани с изисквания на самия техно­
логичен процес, необходимо е преди всичко д а с е намали престоят на работ­
ниците птицегледачи в работната среда, като не с е допуска един гледач"
д а о б с л у ж в а по д в е сгради едновременно, а да се осигурява сменен гледач.
В птнцекланницнте трябва д а се устроят ефективни вентилационни уредби
за намаляване па влажността в работните помещения, а през хладния с е з о н

360
 д а се осигуряват достатъчен брой отоплителни тела з а привеждане на м и к р о
климата към санитарно-хигиенните норми.
Ритъмът н а конвейера с птииекланииите е необходимо да бъде съобразен с
физиологичните изисквания н а организма. Приема се колебанията на ско­
ростта на конвейера д а не превишават 12 Оо през работната с м я н а .
З а профилактика против умората п а ръцете и а кланичните работници
се препоръчва гимнастика н а пръстите и китката иа ръцете и провеждане н а
самомасаж н я к о л к о минути по време иа почивките. При поява иа оплаквания
о т с т р а н а и а птицегледачите; болка, оток и др. по ръцете препоръчва се по
л е к а р с к и предписания д а се провеждат физиотерапевтични процедури, масажи
и бани.
П р и работниците в участък «носачки» е необходимо д а се н ап рав ят стол­
чета със стандартни размери. .Масичката з а събиране н а яйцата трябва д а
бъде н а височина 55 см от пода, а столчето — иа 43 см. Препоръчва се стол­
четата д а бъдат с в ъ р т я щ а се регулируема височина на седалката и облегал­
ката. Стандартни столчета са необходими и за работниците в сортировъч­
ното отделение и л ю п и л н я т а .
Р а д и к а л н и мероприятия з а облекчение н а труда на птицегледачите са въ-
в ъ ж д а н е и а пълиа механизация и автоматизация иа работните процеси,
включително о в л а ж н я в а н е н а въхдуха, събиране иа яйцата, клане на пти­
ците и особено ловенето иа бройлерите. З а събиране н а умрелите пилета се
препоръчва да се използуват куки или специални за тази цел лопатки за избяг­
ване честото навеждане на работниците и замърсяване на ръцете. Особено
необходимо е д а се поддържат в изправност автоматичните хранилки, за д а
се и з б я г в а ръчното зареждане с кофа иа концентрираинте смески.
П р и предварителния медицински преглед за постъпване на работа трябва
д а се вземат под внимание следните медицински противопоказания: уртика-
р и я , сенна хрема, бронхиална астма, астматичен бронхит, изразени заболя­
вания и а опорно-двигателния апарат, ревматизмални заболявания с чести
пристъпи и д р .
Необходимо е д а се п р а в я т изследвания за алергия иа работниците към
специфични алергени (пера, слама и др.) с оглед откриване иа латентна а л е р ­
гия.
К М И Г ü 11 11 c

1. А б д у л a c и, X. H . Тез. докл. науч. конф. no борьбе с в н б р а ц . , Л\., 1961.

2. Л б д у л а е в, X . II. Методические вопрось! и з у ч е н и я действия ш у м а на о р г а -
низм. Л\., 1903.
3. А б о в с к а я, 3 . Е. — Т р . Красноярского мед. и-ша, 1, 1969, 9, 29.
4. А г е е в а, Т. С. — Т р . Сарапг. мед. и-та, 1970, 71, 10.
5. А л е к с е е в а, С. П . , Ю. П. Т и х о н о в. — Г и г . и са ни т . , 1909, 3 4 ,
8, 7 9 — 8 1 .
0. А л е к с и е в, Б . V м е ж д у н а р . конгресс но с е л ь с к о и мед., 1972.
7. А л е к с и е в а , Ц в., X р. П о п о в, А. Б а т о л с к а. — Трцдове н а И И Т Б ,
VII. 1950.
8. А л е к с н е в а, Ц в. — Трудове н а И И О Т П З , VIII, 1960.
9. А л е к с и е в а, Ц в. — Трудове н а И И О Т П З , VIII. 1961, 169—171.
10. А л е к с и е в а, Ц в. — Трудове н а И И О Т П З , IX, 1962, 60—69.
11. А л е к с и е в а, Ц в. — Трудове на И И О Т П З , IX, 1962, 71 — 75.
12. А л е к с и е в а, Ц в. Професионални болести. С., 1963, 493.
13. А л е к е и е п а , Ц в. и др. — Х а г . u здравеопазване. С., 1967, 4, 357—363.
14. А л е к с и е в а, Ц в., Б . П е т р у н о в. V м е ж д у н а р . к о н г р е с по с е л ь с к о й
мед., 1972.
15. А л е к с и е в а, Ц в., Б . Д о б р е в . Резюмета на докладите и с ъ о б щ е н и я т а на
Н а ц и о н а л н а т а к о н ф е р е н ц и я но професионални з а б о л я в а н и я с м е ж д у н а р о д н о у ч а ­
стие. С., 1974, 20—21.
16. А л е к с а н д р о в с к и й , Ю. К . и др. — Гиг. т р у д а и проф. заб., 1966, 12,
46—49.
17. А л е к п е р о в, 11. П. — К а з а н с к и й мед. ж., 1967, 2, 84.
18. А н г е л о в а, М. и др. — Трудове н а О И И Х О Т . XX, 1971, I, 9 7 — 1 0 1 .
| 9 . А н г е л о в а, М. — Трудове н а И И О Т П З . XIII, 1966, 15—24.
20. А н г е л о в a, М., X р. И о р д а и о в. Т е х н и к а на безопасността и промиш­
л е н а с а н и т а р и я в т е к с т и л н и т е п р е д п р и я т и я . С., 1956.
21. А н г е л о в а, М., О. 11 о п о в, P . Т а р и н с к а. — Х и г и е н а , 1964, 6, 10—16.
22. А н д р е е в а, Л . С б о р н и к д о к л а д и и с ъ о б щен и я по проблемите на з а б о л е в а е ­
мостта, т р а в м а т и з м а и трудоспособността па работниците и с л у ж и т е л и т е от С о ф и я . ,
С , 1968, 213—219.
23. А п а т о в с к а я, В. Сб. «.Мат. респ. сов. пром. в р ач ей и научной сессии Х а р к о в .
научи. инст. гиг. тр. и профзаб.», 41, 1968.
24. А н т о п о в а, Л . и д р. — Г и г . т р . и профзаб., 1960, 12, 39.
25. А н т о н ю ж е п к о, В. А. и др. — Гиг. т р у д а и профзаб., 1972, 2, 47—49.
26. А р а б а д ж и е в , А. и др. — М а т е р и а л и по ер г о н о ми я и п р о м и ш л е н а е с т е т и к а ,
С., 1969, 144—158.
27. А р х а н г е л ь с к а я , Л . П . , Т. А. Р о щ и н а — Г и г . и са ни т . , 1962, 7,
11 — 12.
28. А р х а н г е л ь с к а я, Л . П . , Т. А. Р о щ и н а — К а у ч у к и резина, 1963, 3 ,
41—42.
29. А р и п д ж а н о в, Т. М. — Г и г . т р у д а и профзаб., 1968, 4, 4 2 — 4 4 .
30. А ш б е л ь , С. И . и др. — Гиг. т р у д а и профзаб., 1969, 4, 8 — 1 2 .
31. А ш б е л ь, С. П. и др. — Гиг. т р у д а и профзаб., 1972, 1, 27—29.
32. Б а б а н о в, Г. Ю. Т е д д е р. Т о к с и к о л . и гиг. прод. нефтехим. и нефтехим.
производств, Я р о с л а в л ь , 21, 1968.
33. Б а г н о в а, М. Д . — Гиг. т р у д а и профзаб., 1961, 11.
34. Б а к а л е й н и к о в , С. Б . , Р . Д . Г а б о в и ч, М. Б . Б е л а г а. — Г и г . и
с а н и т . , 4, I I , 1956.
35. Б а ш и р о в, А. — Гиг. и с а н и т. , 4, 42, 1964.

362
 з б . Б а ш и р о в, А . — Врачебное дело, 4, 8 9 , 1964.
3 7 Й 0 Л Д Ж е Ж е 11 в Л 1 а
' ?969 6. 537-541. " - » Д а Д ж и е В . Х и г . и здравеопазв.,
3 8 . Б а р х а д, Б . и д р . — Г и г . mpi/da и п р о ф з а б . . 19G0, 4 1 3 — 1 7
3 9 . Б а т о л с к а, А . — Т р у д и И Й О Т П З , V I I I , 1967.
4 0 . Б е л я е в а, Т. И . и д р . — Г и г . т р у д а u п р о ф з а б . . 1973, 10, 4 4 — 4 5 .
ю
4'• И' " Д Р- В к м - Т р у д и и т о г о в и х н а у ч н и х конференции за 1956—
1 9 о / гг. И о в о с и б и р с к о г о м е д и ц и н с к о г о и-та, 1958, 7 6 — 7 8 .
42- е в
' ^•• 11
л и е в, Б . Д о б р е в . — Т р у д о в е н а И И О Т П З V I I I С
1961. ' *
43. Б о б е в , Г., И. И л и е в . — Източване на о л о в о т о от доменни пещи, работещи с
о л о в о с ъ д ъ р ж а щ и с у р о в и н и , И И О Т И З , 1961 (отчетен д о к л а д ) .
4 4 . Б о б е в , Г., И. И л и е в . В л и я н и е на допълнителни източници за з а м ъ р с я ­
ване на работната с р е д а с а е р о з о л и при д о м е н н о производство с о л о в о с ъ д ъ р ж а щ а
р у д а , И И О Т П З , 1962 (отчетен д о к л а д ) .
45. Б о б е в , Г., II. И л и е в. — Н а у ч н и т р у д о в е н а И И О Т П З , С, X, II, 1963.
46. Б о б е в , I ., И. И л и е в . — М и н н о де.ю и м е т а л у р г и я , 1963 10
47. Б о б е в , Г. — Х и г и е н а . 1964, 6, 1 — 10.
48. Б о б е в , Г. — Р у д о д о б и в и м е т а л у р г и я , 1, 1965, 3 4 — 3 6 .
^9. Б о б е в , Г., Е. К о е н — Н а у ч н и т р у д о в е на И И О Т П З , С., XVIII, 1968, 2, 55 — 6 8 .
5О. Б о б е в , Г., Е. К о е н — Н а у ч н и т р у д о в е на И И О Т П З , X X I . 1969.
g l . Б о б е в , Г . , ,М. С п а с о в с к и и д р . Профилактична програма з а каучуковата
п р о м и ш л е н о с т , отчетен д о к л а д на И И О Т П З , Х Е И — С о ф и я , Х Е И — П а з а р д ж и к ,
Х Е И — Плевен, С., 1970.
5 2 . Б о ж и н о в , Ю. К а н д . дисерт. С., 1971.
53. Б о я д ж и е в , В л. и д р . — Х и г и е н а . 1953, 2, 5 — 1 3 .
^4. Б о я д ж и е в , В л. Автореферат на кандидатска д и с е р т а ц и я , В И И — София,
1958.
5 5 . Б о я д ж и е в , В л. — Н а у ч н и трудове, В И И — София, 1960, 39, 3, 1 4 3 — 1 7 0 .
5 6 . Б о я д ж и е в , В л. и др. — Х и г и е н а , 1964, 3 .
57. Б о я д ж и е в , В л . , Л . X а л а ч е в а, И р. П и к о л о в а. Х и г и е н а и з д р а ­
веопазване. 1965.
58. Б о я д ж и е в , В л . и д р . К н . « Т р у д о в о - х и г и е н н и , с о ц и а л н о - х и г и е н н и , ергоно­
мични, физиологични и психологични и з с л е д в а н и я на работната среда и на работ­
ниците в С З «Ст. Ив. Пеев» — с. Б е л о с л а в , Варна, 1972, 175.
5 9 . Б о й к о , В. И. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . . 1970, 6, 2 3 .
g0. Б о й ц о в, И. А. — Гигиена т р у д а в производстве н е к о т о р и х видов сннтети
ческих смол и пластмасс. М . , 1963.
Ql. Б о е в а , Л . — К а н д и д а т с к а д и с е р т а ц и я . С., 1973.
02. Б о р и с о в е ц , Л . Ф. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1963, 5, 5 2 — 5 4 .
5 3 . Б о р и с о в е ц , Л . Ф . , М. А . Р а з д о б у д ь к о. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . ,
1969, 8, 2 0 — 2 3 .
0 4 . Б о г у ш е в с к и й, С. М. Гигиена т р у д а при п о л е в и х р а б о т а х на с е л ь с к о х о -
з я й с т в е н н и х м а ш и н а х . М., 1955.
6 5 . Б о г у ш е в с к и й , С. Л\. Гигиена т р у д а в сельском хозяйстве. М., 1969.
66. Б о я р ч у к, И. Ф. Гигиена т р у д а в производстве с л о ж н и х м и н е р а л ь н и х удоб-
рений. М., 1968.
0 7 . Б р а г а, Г. Ф. — Врачебное дело, 1957, 8 , 8 4 7 — 8 4 9 .
0 8 . Б р а т к о в, И. и д р . — М е т а л у р г и я . С., 1968, 11, 2 1 — 2 6 .
09. Б р у е в и ч, Т. С. А к т у а л ь н и е в о п р о с и проф. дермат., М., 1962, 2 3 — 2 4 .
70. Б у р Ц е в, А. М. У с л о в и я т р у д а , заболеваемость и мероприятия по ее с н и ж е н и ю
у р а б о ч и х ц е л л ю л о з н о - б у м а ж н о й п р о м и ш л е н о с т и . М., 1968.
71. Б у р ц е в, А. М. — Г и г и е н а т р у д а и профзаб., 1969, 5 .
72. Б у р hi е й н, А . И. — Г и г и е н а т р у д а , 1927, 4, 3 — 1 1 .
73. Б у т к о в с к а я , 3 . М . , Ю. А. А г а ш и и. — Г иг. и с а н и т . , 1957, 9, 21 2 6 .
74. Б у х о в е ц, В. И. — Г и г . и с а н и т . . 1955, 6, 2 6 — 3 8 .
75. В а I/ и н, Л . Г. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . . 1972, 16, 3, 1 2 — 1 5 .
76. В а с и л е в а - Т о д о р о в а , Л . Физиологична оценка на т р у д а на о п е р а т о р и
в листопрокатното производство. — Т р у д о в е н а I U I О Т И З (под печат).
77. В е р и и к, А . И. — Г и г . т р у д а и профзаб., 1965, 21 — 2 3 .
78. В и и о г р а д о в а, В. К . Т е з . научното д о к л а д а на конф. Горьковского и-та
т р у д а и п р о ф з а б . Горький, 1957. г
79. В и н о г р а д о в а , В . К . , Л . И е т ь к о. Б у м а ж н о е производство. — Ьольшая
мед. знциклопедия, IV, 1970, 7 5 1 — 7 5 3 . .. ]Я
8 0 . В и hi и е в с к а я, С. С., С. И. Г о р ш к о в . — Г и г . и профзаб., 1УЬи, 11, ю
20.

363
 81. В о д о в с к а я , Л. «Автореф. докл. 3-ей годичн. научи, сессии Алтайск. мед.
и-та». Б а р и а у л , 1956, 55.
82. В о л к о в а, 3 . А. Р у к о в о д с т в о по гигиене т р у д а . М., 1961, 5 4 3 — 5 7 9 .
83. В о р о и ц о в а. Е , II. Р у к о в о д с т в о по гигиене т р у д а . М., 1961, 60—92.
84. В о л к о в а, 3 . А., И . П. К о к о р е в, Е. Н . Л\"а р ч е н к о . ' Гигиена т р у д а
в х имическон про м и ш л е н о с ти . М., 1967.
85. В о р о п к о в, Н . Б . , В. Н . А н д р у щ е н к о, Е. П. 3 а х а р о в. — Г и г .
т р у д а и ирофзаб., 1973, 2, 49—50.
^6. В о р о и ц о в а, Е. 11., В. Д . Т к а ч е в . — Г иг. т р у д а и профзаб., 1967, 6 ,
3—4.
87. В о р о н ц о в а , Е. И. Сборник тр у д о в н а у ч н . конференции «Гигиена т р у д а и
Т Б при ^ л с к т р о с в а р о ч п и х работа.х». .М., 1962, 7—18.
88. В о р о б ь е в a, P. С., И. В. М е з е н ц е в а . — Г и г . т р у д а и профзаб.. 1962,
/ г 2$ ö 3 .
89. В о р о б ь е в а , P. С.. П. В. М е з с и ц е в а . — К а у ч у к и резина, 1963, 5,
27—28.
90. В о р о б ь е в а , P. С., 11. А. Ж и л о в а, А. А. К а с п а р о в и др. — A'ay-
" у к и резина. 1963, 2, 18—19.
91. В и щ и п а и, В. Ф. — Гиг. т р у д а и профзаб., 1972, 7, 51 — 54.
92. Г а н д е в, В. и д р . — Х и г и е н а и здравеопазване, 1967, 1, 51—58.
93. Г а р а н о с о в , А. М. и др. — Гиг. т р у д а и профзаб., 1972, 12, 49—51.
94. J е р а с и м е и к о, А. А., 3 . В. П е т р о в а, К . Е. Б а к а л е й н и к —
Г и г . т р у д а и профзаб., 1969, 2, 36—38.
95. I е р а с и м о в , Б . С. — Вестн. дерматол. и еснерол., 1954, 6.
96. Г е о р г и е в а , Р. Проблеми на заболеваемостта, т р а в м а т и з м а и трудоспособ­
ността на работниците и с л у ж и т е л и т е от София. С., 1968, 67—69.
97. I и н ч е в а, П . А. К а н д . дисс., 1972.
98. I л а д и л о в, С , И . В а с и л е в а , С. С а в о в а . V м е ж д у н а р . к о н г р е с с по-
с е л ь с к о й медици не, 1972.
99. Г о д л е в с к а я, М. В. и др. — Г и г . т р у д а и профзабол., 1967, 4, 6—10.
100. Г о л о в и н о в , 3 . Д . , П. А. В о р о н и и. Г иг. т р у д а и профзаб., 1973, 10.
50—51.
101. 1 о л д е н б е р г, Л . Л . и др. — Г и г . т р у д а и профзаб., 1971, 1—40—42.
102. Г р и г о р ь е в , Е. 3 . Л\етодические у к а з а н и я . Л . , 1961, 20.
103. Г у м е н е р, П. П., Л\. П . К о и о в а л о в. П а у ч н а я конференция-тезисьс
д о к л а д о в . М., 1959, 43.
104. I у с е в, II. С. — Г и г . и с а н и т. , 1967, 6, 2.
105. Г у р ь е в, А. Ф. Тез. докладов научн. конф. аспирантов и ординаторов, I М П .
М., 1960.
106. Г ъ л ъ б о в а , В. - I-ва нанион. конф. по санит. х и м и я на в ъ з д у х а . С , 1974.
107. Г р у с в, П . , П . Г а д ж е в и др. П р о ф и л а к т и ч н а програма на комбината з а
цветни м е т а л и <'Д. Б л а г о е в » — Пловдив, 1971, 87.
108. Д а н и ш е в с к и й, Л . С. Т о к с и к о л о г и я в и с о к о м о л . матер. и химич. с ь ф ь я
д л я их синт еза, М., Л . , 1966.
109. Д ж е ж с в, А. и др. Резюмета на д о к л а д и т е и съобшенията на националната кон-
(Ьеренния по проф е с и о н а л н и з а б о л я в а н и я с м е ж д у н а р о д н о участие. С. 5 — 6 X I I
1974, 13.
110. Д ж е ж е в, А. и др. Проблеми на х и г и е н а т а . С., I, 1975, 61 —69.
1 I 1. Д ж е ж е в, А., Б . Л у к а н о в а . Летописи н а Х Е И . Ml, X!, 1969, 12—16.
112. Д ж е ж е в, А. К а н д . д и с е р т а ц и я , М., 1966, 230.
113. Д ж е ж е в, А. М., В. Б . Ч а в д а р о в а , П . П. Й о р д а н о в а — Г и г .
т р у д а и профзаб., 10, 1972, 10, 5 2 — 5 4 .
114. Д ж е ж е в, A. IV н а ц и о н а л н а юбилейна ко н фер ен ц и я по производство, прило­
ж е н и е и с т р а н и ч н и действия на антибиотиците. Р а з г р а д , 1974, 32—33.
115. Д ж е ж е в. А., Р . К р ъ с т е в . Летописи н а Х Е И , V, X X I X , 1971, 6 6 — 7 6 .
116. Д и м о в а , Л . М е х а н и з и р а н о п р и б и р а н е на зеленчуците. Ц Н П И Ц С Т Е , 1970.
117. Д и н ч е в а, Е . К а н д . дисерт., 1969.
118. Д и п ч и к о в а, С., П . С т а м о в а. Сб. д о к л а д и на пост. конф. на К О П П С Е Е ,
В а р н а , 1975, X, 137.
119. Д их т е р, С. Р . и др. — Г и г . т р у д а и профзаб., 1967, 11, 49—54.
120. Д о б р о в о л с к и , И . , П. С т о я н о в — Трудове н а О Н И Х О Т , XX, I, 3 7 .
121. Д о б р е в а - Р а ш е в а , М. Т., П. С. Л а л о в а. — Т р у д и И И О Т П З , С . г
V l l f . 1961.
122. Д о б р е в а , М. и др. Вредности в п о р ц е л а н о в а и с т ъ к л а р с к а промишлености —
добив н п р е р а б о т к а на к а о л и н . Отчетен д о к л а д на П П О Т П З , 1970.

364
 123. Д о л м а т и н с к и й , О . И . Т е з . д о к л . н а у ч и . к о и ф . п о б о р ь б е с в и б р а ц . М .
1961. '*
12^' Д о н ч е в , Н . А н а л и з на п р и ч и н и т е на т р у д о в и т е з л о п о л у к и в строителството
О т ч е т е н д о к л а д н а Н И О Т П З , 19G8.
125. Д о ч о в с к и , Д . Т р у д о в о - х н г и е н н и т с у с л о в и я в т ю т ю н е в и я б р а н ш , 1946, 130.
126. Д у д к и н а , Ц . Л\. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . . М , 1965, 4, 24 — 2 9 .
127. Е в т и м о в , Е . и д р . — Т е х н о л о г и я н а п л а с т м а с и т е . С., 1968, 5 2 6 .
12^. Е л и з а р о в, Г. — Г и г . т р . и п р о ф з а б о л . , 1959, 3, 2 0 .
129. Е н ч е в , М . , Б . Л у к а н о в a . V м е ж д у н а р . к о н г р е с с п о с е л ь с к о й мед., 1972.
13 0 - 3 Р м а И . М. Т е з н с и д о к л а д о в н а у ч н о й сессии Киевско: о научно-иссхедов; я
тельского и-та г и г п с и и т р у д а и профзаболеванин в чссть 300-летия ьоссоединепи-
У к р а и н и с Р о с с и е й , К и е в , 1954, 4 3 — 4 6 .
131. 3 р м а н, 11. М . Г и г и е н а т р у д а , з а б о л е в а е м о с т ь и п р о ф и л а к т и к а т р а в м а т и з м а в
м е т а л л у р г и ч е с к о й и г о р н о р у д н о й п р о м и ш л е н н о с т и . М . , 1956, 6 3 — 6 8 .
132. 3 р м а н, И . М . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б о л . , 1957, 5, 3 4 — 3 6 .
133- 3 р м а н, И . М . , Н . П. К о к а р е в. Т р у д и 13-ого В с е с о ю з н о г о с ъ е з д а г н г н е -
н н е т о в , з п и д е м и о л о г о в , м н к р о б и о л о г о в и и н ф е к ц н о н и с т о в , М . , 1959, 1 , 3 9 7 — 4 0 1 .
134. 3 р м а н, И . М . О с н о в и г и г и е н ь ! п р о и з в о д с т в е н н о г о м и к р о к л и м а т а в г о р я ч и х
ц е х а х . Л . , 1964.
135. Е с ь к и и, П . И . , Е. И . О н т и н, Ю . П. П а в л е н к о — Г и г . т р у д а и
п р о ф з а б . , 1969, 3, 2 0 — 2 2 .
136. Е с ь к и н, П . П . , Б . М . Т о х м а н — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1969, 2, 1 4 — 1 6 .
137- Ж е л т а к о в , М . М . , Б . А . С о м о в. А л л е р г и я к л е к а р с т в е н н и м в е щ е с т в а м .
М . , 1968.
138. Ж и л о в а , Н . А . , А. А . К а с п а р о в. К а у ч у к и р е з и н а , 1963, 1, 2 7 — 2 8 .
13 9 - Ж и л о в а, Н . А . , А . А. К а с п а р о в . Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1966, 4, 6 0 — 6 2 .
140. Ж и д и к, А . П. — К а н д . д и е с е р т . Х а р ь к о в , 1954.
141. З а й ц е в , С. М . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1971, 3, 2 4 — 2 6 .
142. З а й д ш н у р И . А . , А . Е . М а л u ш е в а . Т р у д и н а у ч н о - т е х н и ч е с к о г о о б щ е ­
с т в а ч е р н о й м е т а л л у р г и и . М . , 1960, 24, 1 6 — 2 2 .
143. 3 а х о в, В. С б о р н и к д о к л а д и и с ъ о б щ е н и я п о п р о б л е м и т е н а з а б о л е в а е у о с т т а ,
т р а в м а т и з м а и трудоспособността на р а б о т н и ц и т е и с л у ж и т е л и т е о т г. С о ф и я . С.,
I96S, 2 1 9 — 2 2 3 .
144. 3 а х о в, В л . и д р . — С б о р н и к о т м а т е р и а л и , и з н е с е н и н а н а у ч н а т а с е с и я по с л у ­
ч а й 2 0 - г о д и ш и и п а т а п а I р а б . б - ц а . С . , 1972.
145. З в о л ь с к и й , Л . И . — С б о р н и к т р у д о в О д е с с к . мед. и н - т а , в. 15. О д е с с а , 1 9 6 1 .
146. 3 е в а л ь д, Е . УО. — Б у м а ж н а я п р о м и т л е н н о с т ь , 1927, 2 .
147. 3 е р ц а л о в а , В. И . К о н ф е р е н ц и я м о л о д и х н а у ч н и х р а б о т н и к о в . М . , 1960, 4 5 .
1 4 8 . 3 и и г е р, Ф . X . , С. Е . С о р о к и н, П . В. К у д и п о в . Г и г . т р у д а и
п р о ф з а б , 1973, 11, 4 6 .
149. З у с м а н о в и ч , В . А. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1971, 1, 2 1 — 2 3 .
15Ü. И в а и ч е в, В . К а н д и д а т с к а д и с е р т . , П л о в д и в , 1970.
151. И в а н о в а , Ф . Г. В к и . « М 1 т е р и а л и 11 с ъ е з д а г и г и е п и с т о в и с а н . в р а ч е й А з .
С С Р , Б а к у , 1963, 6 2 .
152. И в а н о в, Б . , П. М а р к о в. Т р у д о в е н а И П О Т П З , X X , I I , 1971.
153. И в а и о в, Б . и д р . 1971 г. I I н щ . к о и ф з р . з а б о р б а п р о т и в ш у м а . В а р н а , 3 0 , X .
1. X I . 1971 г .
154. И в а н о в , Б . , П . М а р к о в , X p . И п к ь о в — Т р у д о в е I I П О Т П З , XX, I I ,
1971.
155. И в а н о в , 3 . и д р . Сб. м а т . о т I н а у ч . к о и ф . п о п р и л о ж . п а е р г о н о м и я т а в л е к а т а
п р о м и ш л е н о с т . С . , 1971, 3 3 0 — 3 3 7 .
156. И в а н о в, Т . , Е . К о е и, И л . И л и е в . — И а у н п и т р у д о в е н а I I П О Т П З ,
X . 2, 1963, 2 5 — 3 4 .
157. И в а н о в а , В. — М е д . и ф и з к . , 1967.
158. И в а н о в а , И . С. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1966, 5, 4 8 — 4 9 .
159. И в а н о в а , Т . и д р . — Ф а р м а к . и т о к с и к . с б . 9, 178, 1973.
160. И в а н о в, И л . и д р . — Х и г и е н а и з д р а в е о п а з в а н е , 1975, 5 6 — 5 9 .
161. И в а н о в , К . К а н д . д и с е р т а ц и я , В а р и а , 1975.
162. И з р а з л ь с о н , 3 . И . Г и г и е н а т р у д а в п р о и з в о д с т в е а м м и а к а . В Ц С П С , 1 9 3 J .
163. И з р а з л ь с о н , 3 . И . и д р . К у р с и о х и г и е н а н а т р у д а . С . , 1949.
164. И з р а з л ь с о н, 3 . И . , О . Я . М о г и л е в с к а я . Р у к о в о д с т в о п о г и г и е н е . ,
М . , 1961, 3 3 8 — 3 3 9 .
165. И з р а й л е т , Л . И . и д р . С и м п о з и у м г и г и е н и т р у д а н п р о ф е с с и о и а л ь н о и п а т о ­
л о г и и в п р о и з в о д с т в е а н т и б и о т и к о в . Р и г а , 1968, 1 8 6 — 1 9 4 .
166. И з р а й л е т Л . И . — Г и г и е н а т р у д а и п р о ф з а б . , 1, 1970, 1 0 — 1 4 .
167. И з р а й л е т , Л . И . Д о к т о р с к а я д и с с е р т а ц и я . М . , 1970.

365
1^8. И з м и р о в а , Н . и д р . Г и г и е н а и т о к с и к о л о г и я п е с л и ц и д о в и к л и н и к а о т п а в т е -
н и й , 1973, X , 1 2 0 — 1 2 3 .
| Ь 9 . Й о т о в, С . — Н а у ч н и т р у д о в е н а / / / / 0 7 7 / 3 , V I I , I I , 1 7 — 3 0 .
| / 0 . И с а с в. И , С , В . Г. М а ц а к . Р у к о в о д с т в о п о г и г и е н е т р у д а , М . , 1961.
Ц - ' j p r e р, Н . (.. и В. С. Б о д я к о — Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . . 1968, I, 10.
Ь 2 . К а л о я и о в а , Ф . , Б . Д р а г и с в. С б о р н и к т р у д с е е н а И П О Т П З , V I I , i 9 6 0 .
Ь З . К а л о я н о в а , Ф., М. С п а с о в с к и. С е л с к о с т о п а н с к а токсикологи'я С
1970. " '*
174. К а л о я н о в а - С и м е о н о в а, Ф. Д о к т о р с к а д и с е р т а ц и я , С , 1974.
Ь 5 . К а в р ъ к о в а , К . — Х и г и е н а и здравеопазване, 1969, 6, 5 4 9 — 5 6 0 .
176. К а л ь м а н, Г. Я . — Г и г . и с а н и т . , 1966, 2, 2 5 — 2 8 .
177. К а г а н - Л у з г и н а , М . И . , С. И . М у р о в а н н а я . Г и г . т р у д а в п р о -
м ь и н л е н н о с т и с т р о и т е л ь н и х м а т е р и а л о в . М . , 1956.
178. К а п к а е в, 3 . А . и д р . — Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . , 19С6, 11, 2 2 .
179. К а н к а е в, 3 . А . — Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . , 1963, 11, 2 7 .
180. 1\ а р п о в, Б . Д . , Н . И . К а р п о в а . Г и г и е н а т р у д а в п р о и з с о д с т г е п л а с т и -
ч е с к и х м а с с , 1961.
I v o К а с п а р о в, А . А . , Ю . Л . Е г о р о в. — Г и г . и с а н и т а р и я , 1960, 7.
Ife2. К в а и ч а х а д з е, Г. Ш . , В. А . Р о к о в а . Сб. т р у д о в H I i l l г и г к е н ь ! т р у д а
и п р о ф з а б . и м . Н . М а х в и л а д з е . Т б и л и с и , 1966, 6 5 .
1ЬЗ. К в а р ц х а в а , Л . В. — Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . . 1971, 8, 3 — 5 .
184. К е р и м о в, 3 . А. К а н д . д и с с . Б а к у , 1966.
185. К е л ь б е р т , Д . Л . О х р а н а т р у д а в т е к с т и л ь н с и п р с м ь л г л е ш с с т и , М . , 1 9 7 L
1Ö6. К и р е е в, В. И . — Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . , 1966, 4, 1 4 — 1 6 .
l ö / . К и р я к о в, К . и д р . — Д и а ! п о е т и к а , е к с п е р т и з а и п р о ф и л а к т и к а па г.рс(|есио-
н а л н и т е х р о н и ч н и и н т о к с и к а ц и и о т н е ф т с р е д плавст.ст.авите н а т а н к е р н и я ф л о т —
Б у р г а с , 1967.
I ö 8 . К и е и л е н к о, В. А . , Ф . М. III л е й ф м а н. — Е р с ч . де.ю, 1957, 1. 71 — 7 4 .
! q ^ ' ^ л 0 ' ' 3 " с Р> 11- М . — Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . , 1969, 3, 4 8 .
1 J 0 . К л я в и н я, М. Я . С и м п о з и у м гигиень: т р у д а и прсс}ессиональпой патологии
п п р о и з в о д с т в е а н т и б и о т и к о в . Р и г а , 1968, 2 0 9 — 2 1 1 .
1^1- К о в а л е в а , Е. И . К н . : Знидемиология и n r c c j п л а к т п к а пгс(1заболеват1Й.
М . , 1962, 5 3 - 5 8 .
К С 13,
И)57 '' Х и г и е н а т р у д а в г о р я ч и х ц е х а х ч е р н о й м с т а л л у р г и и . Л\.,

193. К о к n р е в, И . П . , II М . 9 р м а н. Р у к о в о д с т в о п о г и г и е н е т р у д а , I I I , У\. г
1961.
194. К о к а р е в, II. П . — П р о к а т н ь й ц е х , Б.М9, 1962, 26, 9С0—906.
195. К о л е в , К . и д р . А г р е с и в н о с т и с и л и к о з с о п а с н о с т н а п р а х о в и т е а е р о з о л и в н я к о и
о т р а б о т н и т е м е с т а на д в а з а в о д а з а п р о и з в о д с т в о на ц и м е н т . О т ч е т н а т е м а
И П О Т П З , 1967.
196. К о х а н о в а , И . А . , Г. 11. Б а р х а ш. — Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . , 1973, 4 ,
43—44.
197. К о к о HI к о, А . 11. — Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . , 1972, 3, 15—17.
198. К, о р н е е в, В. Я . — Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . , 1968, 10, 2 6 — 2 8 .
199. К о р о т к а я , П . А . ^— Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . , 1965, 4.
200. К о с т е н к о, Ю . Т . О с п о в и м и к р е б к о л о ! и и , е г н г л г р п п и г и i ие н Ь1 в г р о и з в о д -
с т в е м я с а и м е с т н и х п р о д у к т е в . А\, 1973.
201. К о т л я р о в, Е . Л . — Б с г о п а с к с с т ь т р у д а в п р е м ь ч п л е ь п о с т и , 1958. 8, 2 2 — 2 3 .
2 6 2 . К о ч е т к о в а , А\. Г. — R o n p o c b i к л и н и к и п р е ф . з г С о л е в а н и й х и м и ч е с к о й з т и о -
л о г и и , К е м е р о в о , 1964, 1 3 6 — 1 3 9 .
2 0 3 . К р е ч к о в с к и й, Е . А . — Г и г . т р у д а и п р е ф з е б . , 1969, 12, 5 — 8 .
2 6 4 . К р у ш к о в , К . , АА. 3 а х а р и е в а . П р о б л е м и н а з а б о л е в а е м о с т т а , т р а в м а -
т и з м а и т р у д о с п о с о б н о с т т а н а р г б о т н и и и т е и с л у ж и т е л и т е от С с ( | и я , С, 1968, 286—
289.
2 0 5 . К у б я к , О . К . — Г и г . т р у д а и п р с ф з а б . , 1968, 5, 4 9 — 5 0 .
2 0 6 . К у л и к о в а , Л . А . Тезисгл д о к л а д о в 7 - с й н а у ч п е й к о н ф е р е н ц и и м о л о д и х спе-
ц и а л и с т о в А 1 о с к о в с к о г о и н с т и т у т а с а н и т г р к и и i H I й е н и . А^, 1958, 4 5 — 4 7 .
2 0 7 . К у з ь м и н, В . — М е д . л е т о п и с и , 4 — 5 , 1949, 11.
2 0 8 . К у з ь м и н, В . П р о у ч в а н е х и г и е н а т а н а т р у д а в олсЕгодсбивното п р о и з в о д с т в о
в Б ъ л г а р и я . Б А Н , С, 1950.
2 0 9 . К у з ь м и н, В . , Л . В а с и л е в а - Т о д о р о в а , А\. М у х т а р о в а . 1 р]> -
дово-хигиенни проблеми в листопрокатното производство. Трудове н я Н И О Т П З
(под печат).
2 1 0 . К у з ь м и н, В. — Т р у д о в е н а Н Х О Т П З , I I , 1954.
2 1 1 . К у з ь м и н, В . — Т р у д о в е н а Н И О Т П З , I I I , 1956.

366
2 , 2 . К у з ь м и и, В . Л\. — Т р у д и Н И О Т П З , С . , V I I I . 19G1.
2 1 3 . К у з ь м и н, В М. Г. Б о б е в , Е . К о е п. Х и г и е н а иа т р у д а в д о м е н н о т о
п р о и з в о д с т Е о н а Л \ К « К р е м и к о в ц и » . О т ч е т п о т е м а на Н И О Т П З 196С
2 1 4 . К у з ь м и н , В . Л\. — Т р у д с в е н а И И О Т П З , X I Y , 1 9 6 7 .
2 l 5 К 11
- V ' B • jM- н д р - Х и г и е , , а труда в агломерационното производство
на Л \ К <К р е м и к о в ц и » — о т ч е т е н д о к л а д на т е м а н а Н И О Т П З , 1968, 6 3 .
2 l 6
' X V I I 1 Ь 1969"'35—46^ * Г
' Н D 0 6 с 1,1 Е
- С
- ^ 0 е
"• Т р у д о в е на Н И О Т П ? ,
2 1 7 . К у з ь м и н, В . М . и д р . — Л е т о п и с и н а X T II, I V , X V I I , 1970 3 5 4 7
2 1 8 . К у з ь м и н, В . .М. и д р . — Т р у д о в е н а И И О Т П З . X X , I, 1 9 7 1 , 1 2 9 — 1 4 8 .
219. К у з ь м е н к о , Д . И. Eoiipocbi к л и н и к и префзс.болеваний хкми^еской STHO-
л о г и и , К е м е р о в о , 19С4, П С — 1 2 1 .
2 2 0 - ^ ^ з н е ц, Е . I I . , Н . Л\. Ill и б а н о в . М а т е р и а л и X X . М о с к о в с к о й н а у ч н о -
п р а к т и ч е с к о й к о н ф е р е н ц и и п о п р о б л е м а м п р о м ь ш м е н н о й г и г и е н и , Л\, 1ГС4, 7 С — 7 1 .
2 2 1 . К у т е п о в, В . Н . , Б . Я . Ul е й н и н и Л . А . К о р о т к а я . — T u e m n i д п
и г р о ф з а О . , 10, 1 9 6 6 . ' *
2 2 2 . Л а з а р е в, Н . В . В р е д н и е вещества в п р о м и ш л е н н о с т и , I и II, 1965.
2 2 3 . Л е й т е с , Р . Е . , Б . И . Л\ а р ц и н о в с к и й и Л . К . X о ц я н о в. Еи-
гиена труда и премишленная санитария, 1954.
е
224. " н и к, Л . В . Н а у ч н а я с е с с и я института, К и е в , 1956.
2 2 5 . Л е т а в е т, А . А . , Л . И . Л\ с д в е д ь. — I и г и е н а т р у д а в с е л ь с к с м х о з я н с т в е
1 9 6 0 , Л\.
2 2 6 . ^ и с " u Ь1 н , В . Ф . — Т р у д ь ! II В с е с о ю з н о ю с т е н д а г о п р е ф . г и г и е н е и т е х и и к е
б е з о п а с н о с т и , Л\., 1 9 3 0 , 2 3 9 — 2 4 5 .
2 2 7 . Л о б а н о в а , К . — Т и г и е н а т р у д а и п р о ф з а б . , 1 1 5 9 , 6, 8 .
2 2 8 . Л о м о н о в а , Е. В . — Г и г и е н и т р у с а и н р о ф г а б . , 1962, 6, 5 4 .
2 2 9 . Л у к а н о в а , Б . — Х и г . и з д р а в е о п а з в . , 1970, 4, 3 4 6 — 3 5 0 .
2 3 0 . Л у к а н о в а , Б . , Л . В а с и л е в а - Т о д о р о в а , А . Д ж е ж е в. I н а у ч н а
п р а к т . к о н ф е р е н ц и я на м л а д и т е с п е ц и а л и с т и о т Н И О Т П З , 1 9 7 0 .
231 • Л У к а 11 0 в а , Б . •— Х и г . и з д р а е е о п а з в . , 1 9 7 1 , 4 , X H I .
2 3 2 . Л у к а н о в а , Б . и д р . — Т р у с о в е н а И И О Т П З , X X , I, 1971, 1 4 9 — 1 5 4 .
2 3 3 . Л у к а н о в а , Б . , А . Д ж е ж е в, Л . В а с и л е в а - Т о д о р о в а . V м е ж -
д у н а р . конгресс п о сельской мед., 1972.
2 3 4 . Л у к а и о в а , Б . и д р . — Л е т о п и с и н а Х Е И , V I I , 3 9 , 1973, 5 9 — 6 4 .
235. Л у к а н о в а , Б . , Л . Т о д о р о в а - В а с и л е в а. Б ю л е т и н н а У С Х В П , 4,
1973, 4 1 — 4 6 .
2 3 6 . Л у к а н о в а , Б . С б о р н и к д о к л а д и о т к о н ф е р е н ц и я т а i о ж е н с к и я т р у д , 1974,
2 3 7 . Л у к о в с к и й, А . А . , А . И . И в а н о в а . С б о р н и к м а т е р и а л о в А Д Ш С С С Р ,
М . , 1956, 1 0 0 — 1 0 6 .
2 3 8 . Л у т о в, В . А . — Т и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1964, 8 , 12.
2 3 9 . Л ю б ч е н к о , И . Н . , П . С . Д е й х и н. Т и г . n i p y d a и п р е ф з а б . , 1972, 10, 4 4 —
45.
2 4 0 . М а р к о в , 11., Н . Д о н ч е в . Д о к л а д , и з н е с е н на X V м е ж д у и. к о н ф е р е н ц и я на
н а у ч н о и з с л е д о в . и - т и п о б е з о п а с н о с т на т р у д а в м и н н а т а п р е м . , 1973, 1 8 — 2 1 . I X .
Карлови вари, Чехословакия.
241. М а л u ш е в а , А . Е . Т е з и с и д о к л а д о в . М., 1959, 3 1 — 3 4 .
242. М а л и ш е в а, А . Е . и д р . Ф и з и ч е с к и е ф а к т о р и в н е ш н е й с р е д и . М . , 1960, 3 2 5 —
334.
2 4 3 . М а к с и м о в а , Л . П . О с н о в н ь ю в о п р о с и г и г и е н и т р у д а на з а в о д а х к и р п и ч н о -
керамическо! о производства, М., 1959.
244. М а к с и м о в а , Л . И . К а н д . д и с с е р т . , М., 1961.
2 4 5 . М а к с и м о в, С. С б . м а т . о т 1 н а у ч . к о н ф . п о п р и л о ж . на е р г о н о м и я т а в л е к а т а
п р о м и ш л е н о с т , С . , 1971, 204 — 2 0 5 .
2 4 6 . М а к с и м о в, С . , М . М и р ч е в . Д о к л а д на н а у ч н о - т с о р е т и ч н а т а к о н ф е р е н ц и я
п о и з с л е д в а н и я и б о р б а т а с ш у м а в с т о л и ц а т а , С., 1970.
247. М а к с и м о в, С. К а н д . д и с е р т . , С . , 1975.
248. М а г н и т с к а я , Н . В . К а н д . д и с с . , 1972,
2 4 9 . М а з у и и и а , Е. Н . , М . И . К о н ч а к о в . — Т и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1959, 2 .
250. М а к а р о н к о , И . А . К а н д . д и с с . , К и е в , 1959.
2 5 1 . М а к с и м о в, В . Ф . О с н о в и т е х н и к и б е з о п а с н о с т и и п р о т и в о п о ж а р н о и т е х н и к и
в ц е л л ю л о з н о - б у м а ж н о й п р о м и ш л е н н о с т и . М . , 1962.
2 5 2 . М а к а р е н к о , Н . A . II н а у ч н . конф). п о в о п р о с а м ф и з и о л . т р у д а , К и е в , 195о.
2 5 3 . М а м с и к о в, А . В . и д р . — Т и г и е н а и с а н и т а р и я . 10, 1961, 2 0 — 2 7 .
2 5 4 . М а р т и н о в а , А . П . Е н г и е н а т р у д а в х и м и ч . п р о м и ш л е н н о с т и , М, 1 9 6 7 ,
255. М а р т и н о в а , А . П . и д р . — Т и г . т р . и п р о ф з а б . , I I , 9 , 1972.

367
 256. М а н д ж г а л а д з с, Р . и д р . В сб. «Тр. Н И И гнг. т р . и п р о ф з а б . Г р у з . ССР»,
1973, 13, 2 1 8 .
2. г 7. М а р т u и о в а, Л. П. Д о к т . д и с с . , 1970.
258. Л\ а в р и н а , Е . Л . К о н ф е р е н ц и я м о л о д и х н а у ч н и х работников, М. 19G6, 156—
158.
2 5 9 . Л\ а в р н н а, Е . А . К а н д . д и с с с р т а ц н я , М . , 1967.
2()(>. .'Л е д в е д ь, Л . 11. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1960, 8 , 3 — 6 .
е д в е д ь, Л . 11., М. Я. С у п о н н ц к и н. С б о р н и к м а т е р и а л о в АЛШ СССР
.М., 8 7 — 8 9 , 1956.
2{J2. М е л к у м я н, Л. Н . В кн. Л\атериал ь: II с ъ е з д а гигиенистов и с а н врачей
А з С С Р , Б а к у 1968, 4 4 .
1;оЗ. Л\ е л ь н и к о в а, Е . А . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . . 1966, 7, 3 4 — 3 6 .
М и т у ш е в а, Ж . Р е з ю м е т а на д о к л а д и т е и с ъ о б щ е н и я т а на националната кон­
ф е р е н ц и я по п р с ф е с и о н г л н и з а б о л я в а н и я с м е ж д у н . участие. С., 1974. 16.
265. AI и н ч е в а, Л . Световен конгрес но медицина на селото. Варна, 1972.
2(,6. М - и н к о в а, В . А н а л и з на т р у д о в и т е з л о н о л у к и - т е р м и ч н и и з г а р я н и я в М К «Кре­
миковци» за п е р и о д а 1971 — 1 9 7 3 г. Д и п л о м н а работа на Н И И П П «Г. Д и м и т р о в »
при Ц С на ВНС, С.. 1974.
21,7. М и r a ii, К . В . ('б. научи, работ Ин-та о х р а н и т р у д а ВЦСПС, 1961, 3, 7 3 — 7 9 .
i и к у л н и с к и ii, А. .М., А . В . Е п и ш и н. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б 1
1974.
2()9. М и л к о в, Л . , К . В а р т а н я н. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1969, 8 , 5 1 .
2~^. и р ч е в, .\\. и д р . Е р г о н о м и ч н о о п т и м и з и р а н е на работни места във в ъ л н е ь о -
Ti к:тнлпата п р о м и ш л е н о с т . С., 1973.
271. AI и р ч е в, AI., X p. С и м е о ц о в. Сб. материали от I н а у ч н а к о н ф е р е н ц и я п о
п р и л о ж е н и е на е р г о н о м и я т а в леката п р о м и ш л е н о с т . С., 1971, 4 4 — 5 0 .
272. Л\ и к е л а д з е, Р . и д р . Сакартвелос ССР А\ецнисребата а к а д е м и и с м о а м б а .
Вестник А Н Г р у з . ССР, 1972, 68, 3 , 7 4 5 .
273. М о г и л а в с к а я, С. Е . , I i . И. В е р е в к и н. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . ,
1965, 4, 3 — 5 .
2 7 4 . AI о л о к о н о в, П. К . , Е . П . К р а п у х и н г . Сб. т р у д о в н а у ч н о н конфе­
ренции «Гигпена т р у д а и т е х н и к а б е з о п а с н о с т и при з . т е к т р о с в а р о ч н и х р а б о т а х » .
ЛЕ, 1962, 4 6 — 5 0 .
2 / 5 . Ai о р г а и, И. Л . , Г. В . К и р и л л о u а. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1965, 6 ,
57—59.
^76. М о н о в, А. Резюмета на д о к л а д и т е и с ъ о б щ е н и я т а на н а ц и о н а л н а т а к о н ф е р е н ц и я
по професионални з а б о л я в а н и я с м е ж д у н . участие, С., 1974.
2 7 6 . М о с к о в, Я. —• Х и г и е н а и здравеопазване. 1969, 3, 2 2 3 — 2 3 2 .
277. AI у х а м е т о в а, Г. М . и др. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1973, 8, 5 — 8 .
278. И а в р о ц к и ii, В. К . — Г и г и г н а т р у д а . ЛЕ, 1967.
279. Н а д е ж д и и а, Л . и д р . — Г и г и г н а т р у д а и п р о ф з а б . , II, 1971, 4 3 .
280. Н е д я л к о в, Н . З а б о л е в а е м о с т с временна н е т р у д о с п о с о б н о с т на з е м е д е л с к и т е
стопани. С , 1973.
281. И е ii in т а д т, Я. 9 . , Л . Б . Ф е н н б е р г. Гигнена т р у д а . ( П о д ред. п р о ф .
В . А. Л е в и ц к о г о ) , ЛЕ. 1936.
282. Н е и к о в, О. Д . , Я. Д . П а р ш н н, Л . И. Ф и л и п е н к о. — Г и г . т р . и
профзаб.. 1969, 2, 5 3 — 6 0 .
283. Н и к о л а е в а , Е. Н. — Г и г и г н а и с а н и т а р и я , 1, 1968.
284. Н и к о л о в а, Л . I V конференция на младите с п е ц и а л и с т и от Х Е И , 1975.
285. Н и к о л о в а, Л . , П. П л о щ а к о в. Ю б и л е й н а н а у ч н а с е с и я но с л у ч а й 2 5 г .
Х Е С — София, 1 6 — I S X 1975 г.
2 8 6 . Н и к о л о в , Ж - — Х и г и е н а и здравеопазване, 1973, 2, 1 5 3 — 1 5 8 .
287. О х р и м е н к о, A . I E , А. Е. С у х о д о л ь с к а я. Н а у ч н . с е с с и я Н н - т а ,
Киев, 1956.
268. П а в л о в а , А . Н . , Л . А. Ш у л ь ж е н к о, Р . И . У с п е н с к а я . — Г и г .
и с а н и т . , 1962, 1, 1 5 — 1 8 .
289. Н а в л о в, К . В . , Е. А. С о з е т о в, А. П. Ф и л и н. — Г и г . т р . и п р о ф з а б . .
1964, 3, 2 4 — 2 7 .
290. П а в л о в и ч, Р. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1968, 8 , 5 3 — 5 4 .
291. П а р а н ь к о, Н . АЕ, В . Ф. Ш н и н е в. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1967, 5,
14—17.
292. Н а с т е р н а к, А . Е . , А . Н. П а х о м и ч е в. Р у к о в о д с т в о по г и г и е н е т р у д а ,
1961, 5 0 2 — 5 4 2 .
293. П а у с т о в с к а я , В. В и д р . С и м п о з и у м г и г и е н и т р у д а и п р о ф е с с и о н а л ь и о й
патологии в нроизводстве антибиотиков. Р и г а , 1968, 2 1 4 — 2 1 9 .
294. П а н о в , С т. , Е. Б о б е в . — М и н н о дело и м е т а л у р г и я , 1962, 12, 3 2 — 3 6 .

368
295. П е т р о в а , A . — И а у н и т р у д с в е на В М П — София, 41, 19G2, 5, 6 9 ,
296. П е т р о в , Ж . К а н д . д и с е р т . , С, 1974.
297. П е р е л w г и и, В. М, — Г иг. т р у д а и профзаб., 1973, 11 3 5 — 3 9 .
298. П е н, В . С. — Т е х н и к а , С . , 1964.
299. П е с т р и й, Ю. — Г и г и е н а т р у д а и п р о ф з а б . , 1970, 6, 3 8 .
300. П л о щ а к о в , П., П л . С т о я н о в . Съвместна конференция на Окръжна
б о л н и ц а и О к р ъ ж н о Х Е П — София, 1969.
301. П л о щ а к о в , П. М е ж д у н а р о д н а конференция по медицина на труда 20—
2 4 I X 1971 г. Слънчев б р я г .
302. П л о щ а к о в , П . , Л . Н и к о л о в а . 11 конгрес на Х Е Л Ш О З 14—16 \ 1 1
1971 г. С о ф и я .
303. П л о щ а к о в , П . , Б . В ъ л ч е в . II конгрес на Х Е М И О З 14—16 Х Н 1971 г.
София.
304. П л о щ а к о в , П . , Л . Н и к о л о в а , Н . Р а к а р о в а. Сборник -WUIEB
1972, В а р н а .
305. П л о щ а к о в , П . , Г. Г е н о в а , Л . Н и к о л о в а , Ц в. К о ж у х а р о в а .
Н а у ч н а к о н ф е р е н ц и я 2 5 г. Х Е И С о ф и я - о к р . , 1 3 — 1 5 X 1975 г.
306. П о л я н с к и й, В . А . и д р . К н . ; Т е з и с и докладов на н. конф. Уфим. и-та ги-
гиень! и п р о ф з а б . , п о с в я щ е н н о й H i o i a v р а б о т и з а 1959 г., Уфа, 1960.
307. П о л я н с к и й, В . А . Г и г и е н а т р у д а и о х р а н а здоровья рабочих в нефтяной и
нефтехимической п р о м и ш л е н н о с т и , У ф а , 1963, 2, 2 6 .
308. П о л я н с к и й, В . А . — Г и г . т р у д а и профзаб., 1968, 9, 3 .
309. П о д о л и н с к а я , Г. П. — Г и г . т р у д а и профзаб., 1968, 4, 16—18.
310. П о к р о в с к и й , Н . Н . — Г и г . т р у д а и профзаб., 1966, 12, 4 4 — 4 8 .
311. П о л я к о в, С. K . s 9 . 3 . Я н с у п о в а . — Г и г . т р у д а и профзаб., 1962, 12,
42.
312. П о д г о р н и й, Я . М . — Г и г и е н а и с а н и т а р и я , 1963, 4, 7 0 — 7 2 .
313. П о п о в , X р. и д р . — М е т а л у р г и я . С., 1966, 2 .
314. П о п о в , Т. А . , А . М . Д ж е ж е в. — Г и г и е н а и с а н и т а р и я , 1973, 11, 8 3 — 8 9 .
315. П о п о в а , Е. Л\., А . А . Л е с н и к о в. З о о а н т р о п о л о з и . Л . , 1959, 157.
316. Р а в и н с к а я , Ф. С., А . Л . В а с и л ь е в а . — Г и г . т р у д а и профзаб., 1968,
6, 54—55.
317. Р а щ е в с к а я, А . М. и д р . Симпозиум г и г и е н и труда и профессиональной па­
т о л о г и и в п р о и з в о д с т в е антибиотиков. Рига, 1968, 2 1 2 — 2 1 3 .
318. Р а з у м о в с к и й, М. Д . — Г и г и е н а и с а н и т а р и я , 7, 1955, 2 6 — 3 1 .
319. Р е з и и к, Я . О б щ а я гигиена применения ядохимикатов в сельском .хозяйстве.
П з д . К а р т я м о л д о в е н я с к , К и ш и н е в , 1969.
320. Р е п и н, Г. Н . Ф и з и ч е с к и е ф а к т о р и внешней с р е д и . А\., 1960, 3 3 5 — 3 4 3 .
321. Р е т н е в, В . .М. — Г и г . т р у д а и профзаб., 1960, IV, 7, 2 9 — 3 3 .
322. Р и л о в а, М . Л . — Г и г . и с а н и т а р и я , 5, 21, 1955,
323. Р о з о в с к и й, М. С. — Г и г . т р у д а и профзаб., 1966, 2, 4 7 — 4 8 .
324. Р о с т о м б е к о в а , Н . и д р . Сб. «Мат. всес. симп. п о изуч. влияния хим. вещ.
на м о л о д о й o p r . и в о п р . в о з р . токсик.», М . , 1969, 6 6 .
325. Р у м я н ц е в , Г. И. — Г и г . т р у д а и профзаб., 1961, 1, 6 — 1 2 .
326. С а п у н д ж и е в , Н. и др. — Р у д о д о б и в и м е т а л у р г и я , 1965, 1, 4 — 6.
327. С а м е д о в, И . Г. Д о к т . д и с с . , Б а к у , 1967.
328. С а м о й л о в а, А . Н . , О. А . К о р о л ь к о в а . — Г иг. т р у д а и профзаб.,
1972, 4, 4 9 — 5 1 . '
329. С а д к о в с к а я, Н . Н. — Г и г и е н а т р у д а и профзаб., 1959, 1, 3 9 — 4 4 .
330. С а д к о в с к а я, Н . И . К а н д . д и с с . , М., 1960.
331. С а д к о в с к а я, Н . Н . , В , Г. М а ц а к . Гигиена т р у д а в промишленности
с т р о и т е л ь н и х материалов, М . , 1962.
332. С е и к е в и ч И В С. А . Ю н а л с е в а . — Г и г и е н а и санитария, U b J , п ,
25-28.
333. С е р и й, Е . И. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1972, 12, 4 8 — 5 0 .
334. С о л а к о в а , С , А . Д ж е ж е в и P . С а м о к о в л и й с к а. — Ле/по/шш на
Х Е И , V , X X X V . 1971, 7 4 - 8 1 ,
3 3 5 . С о к о л о в а , Е . И . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1 9 / 2 , 10, 4 3 —
3 3 6 . С и м е о н о в , К . и д р . — П р о б л е м и на заболеваемосчта, тревматизма и трудоспо­
собността на работниците и с л у ж и т е л и т е от София. С, 1968, 120 .
3 3 7 . С м и р н о в а, Н . А , В кн. М а т е р и а л и по вопросам г и г и е н и труда в кли!

3 3 8 . СРм p 6 li o ^ f b f И " К . 1 , 9 5 ^ . Е , Г а р а с ь к о , — Г и г . т р у д а и профзаб.. 1973. 10,

2о 23
3 3 9 . С п а с о в с к и , X , М. Н а р ъ ч н и к н о о х р а н а на т р у д а нри производството и пре­
работката на някои пластмаси, С,, 1961.

24 Х и п и н а на о с н о в н и о т р а с л и на п р о и з в о д с т в о т о
369
 3 4 0 . С п а с о в с к и, X . М . — Х и г и е н а и здравеопазване, 1964, 6, 3 8 — 4 4 .
341. С п а с о в с к и , X . М . и д р . — Т р у д о в е н а О И И Х О Т . 1971, 20, 2 2 1 — 2 2 6 .
342. С п а с о в с к и , X . М . — Ж у р н а л п о о б щ а х и г и е н а , Г Д Р , 1965, 3 , 1 9 9 — 2 0 2 .
343. С п а с о в с к и , X . М . и д р . — Л е т о п и с и , 1 9 7 0 , 17, 6 3 — 6 8 .
344. С п а с о в с к и , X . М. и д р . — Т р у д о в е н а О Н И Х О Т , 1971, 20, 1 9 9 — 2 0 6 .
346. С п а с о в с к и , X . М . — Т р у д о в е н а О И И Х О Т , 1971, 20, 2 0 7 — 2 1 9 .
346. С п а с о в с к и , X . М . и д р . О т ч е т п о т е м а « Х и г и е н а на т р у д а п р и п р о и з в о д с т в о т о
на П Л Н - в л а к н а «булана», 1974.
34~- С п а с о в с к и , X . М . , Г. Б о б е в , С . Д н п ч и к о в а и д р . О т ч е т на т е м а
« Х и г и е н а на т р у д а в п р о и з в о д с т в о т о н а п о л и а м и д н и в л а к н а » , 1 9 7 5 .
348. С п а с о в с к и , X . М . , М . С. Н а с к о . — Л е т о п и с и , 1976 ( п о д печат).
349. С т а м о в а , Н . , А . Д ж е ж е в. — Л е т о п и с и на Х Е С , 1 9 7 5 , 4 , 7 3 — 7 8 .
350. С т е г н и й, Л . С. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1 9 6 9 , 6 , 7 — 9 .
351. С т а с е н к о в а , К . Лвтореф. канд. дисс., I960.
352- С т р е з о в, С л . и д р . С б о р н и к д о к л а д и и с ъ о б щ е н и я п о п р о б л е м и т е на з а б о л е в а е ­
мостта и т р а в м а т и з м а на раб-те и с л у ж и т е л и т е о т С о ф и я , 1968, 1 6 7 — 1 6 9 .
35З. С т р е м л и н а и д р . — Г и г и е н а и с а н и т а р и я . 1 9 6 8 , 1.
35^- С у п о н и ц к и ii, М . Я . Л в т о р е ф е р а т и д о к л а д о в К и е в с к о т о н а у ч н о - и с с л е д . и - т а
г и г и е н ь ! т р у д а и п р о ф з а б о л е в а н и й . К и е в , 1956, 4 4 — 4 9 .
355. С у п о н н ц к и й, М . Я . Л в т о р е ф е р а т и д о к л а д о в К и е в с к о г о н а у ч н о - и с с л е д . и - т а
гигиень! т р у д а и п р о ф з а б о л е в а н и й , К и е в , 1956, 54 — 5 7 .
356- С у п о н и ц к и й, Я . и д р . — Г и г и е н а и с а н и т а р и я , 1963, 28, 9, 2 3 — 3 0 .
35". С у п о н и ц к и й, Л\, Я . и д р . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1 9 7 2 , 8 , 3 8 — 4 1 .
358. Т а р т а к о в с к а я , Д . Я. и д р . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1969, 4, 1 6 — 1 7 .
359. Т и х о в, Ю. П . , М. 3 . 11 т к и н, А . В . Г о н ч а р е н к о . — Г и г . т р у д а и
профзаб., 1973, 4, 6 .
360. J и 41 е н к о , В . Г . , У:. П . Р а д ь к о. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1 9 7 1 , 8 , 3 7 —

3 0 l . Т и щ е н к о , С . P . , Г. Е . А р т е м е н к о и д р . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . ,
1973, 6 , 2 — 4 .
3(32. Т и щ е н к о , С. P . , Г. Е . А р т с м е н к о и д р . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . ,
1973, 2, 8 — 1 1 .
35З. Т о д о р о в а , Л . и д р . С б о р н и к мат. о т 1 научна конференция п о п р и л о ж . на
ергономията в леката промишленост. С . , 1971, 3 3 8 — 3 4 1 .
З б 4 . Т р и ф е л ь, Н . Г. — Сб. н а у ч н и х р а б о г п , Б а к у , 1 9 5 7 , 3 .
3 g 5 . Т р и ф е л ь, Н . Г . , Л . Н . Д о к т о р с к и й и д р . М а т е р и а л и И с ъ е з д а г и -
г и е н и с т о в и с а н . в р а ч е й А з С С Р , Б а к у , 196S, 5 4 — 5 6 .
3 5 6 . Т р о ф и м о в, В . А . В к н . Г и г . т р у д а и о х р . з д о р о в ь я р а б о ч и х н е ф т е х и м . п р о м . ,
У ф а , 1963, 2, 7 .
3 ß 7 . Ф а д е е в а , 3 . Л\. В к н . В о п р о с ь ! г и г и е н ь ! и п р о ф п а т о л о г и и на О м с к и х з а в о д а х
н е ф т е х и м и и , О.мск, 1 9 6 9 , 4 0 4 .
3 5 8 . Ф е д о р о в, Г. М . , В . В . И о р д а н. С б . т р у д о в О д е с с к . м е д . н - т а , 1 9 6 1 , 15,
14.
3 q 9 . Ф с д о р о в , Г. М . , В . В . И о р д а и . — С б . т р у д о в О д есск . м е д . и - т а , 1 9 6 1 .
3 7 0 . Ф е т и с о в, М . 11. — К а з а н с к и й м е д . ж . , 1 9 6 7 , 1, 6 7 — 6 9 .
3 7 1 . Ф е й н б е р г, Л . Б . Г и г и е н а т р у д а , п о д о е д а к ц и с й п р о ф . В . А. Л е в н ц к о г о , М . ,
1936, 4 3 4 — 4 3 9 .
372. Ф е о к т и с о в а , Р . П . и др. С и м п о з и у м гигиень! т р у д а и п р о ф е с с и о н а л ь н о й
патологии в п р о и з в о д с т в е антибиотиков, Рига, 1968, 2 4 4 — 2 4 9 .
3 7 3 . Ф и л а т о в а, В . С. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1971, 4 .
3 7 4 . Ф и л и п о в а, Е . V Световен к о н г р е с п о м е д и ц и н а на селото, В а р н а , 1972.
3 7 5 . Ф и д е л ь м а н, Ф . М . , Г. Я . Р а с и н а . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1 9 6 7 , 8 .
3 7 6 . Ф о н г а у з , М , И . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . . 1957, 5 .
377. Ф о н г а у з , М . И . Гиг. т р у д а в нефтяной промьииленности. М . , 1962.
3 7 8 . Ф о н г а у з , М. И . В к п . Г и г . т р у д а в х и м . п р о м н ш л е н н о с т и , М . , 1 9 6 7 .
3 7 9 . Ф р о л о в, Н . А . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1 9 6 4 , 5 , 1 9 — 2 2 .
3 8 0 . Ф р о л о в, Н . А . и д р . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1 9 7 3 , 9 , 4 9 .
3 8 1 Ф р у х т , И . А . , В . Г. 9 л ь я н о в. — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1 9 7 2 , 5 , 3 8 — 4 0 .
3 8 2 . X а д ж и о л о в, X р . — Л е к а р с к и п р е г л е д , 1 9 3 9 .
3 8 3 . X а д ж и о л о в, X р . — Х и г и е н а , 1, 1 9 6 2 .
3 8 4 . Х а д ж и е в а , 3 . — Г и г и е н а т р у д а и п р о ф з а б . , 10, 2 2 , 1 9 6 9 ,
3 8 5 . Х и ж н я к о в а , Л . и д р . В с б . «Мат. р е с п . с о в е щ а н и я п р о м . с а н . врачей и науч-
н о й сессии, Х а р ь к о в . И П И гигиень! т р у д а и п р о ф з а б . , К и е в , 1968, 3 7 .
3 8 6 . X о ц я н о в, Л . К . Тезись! д о к л а д о в н а у ч н о й с е с с и и И н с т и т у т а гигиень! т р у д а
и профзабол. А М И СССР с участием Ин-тов гиг. т р у д а и профзаболев. с о ю з н и х
р е с п у б л и к . М., 1951, 6 4 — 6 5 .

370
3 8 7 . X о ц я н о в , Л . К . С б о р н и к м а т е р и а л о в А Л \ Н С С С Р , I95G, 5 3 — 6 2 .
3 8 8 . X о ц я и о в, Л . К . , Р . Г . Л е й т е с и д р . — Г и г и е н а т р у д а , 1958, 3 9 6 — 4 0 2 .
3 8 9 . X о ц я }i о в , Л . К . I и г и е и а т р у д а в о т д е л ь н и х о т р а с л я х п р о м и ш л е н н о с т и и в
с е л ь с к о м х о з я й с т в е . 111, I V , М . , 1 9 6 1 ,
3 9 0 . Х р и с т о з о в а , Г . , Д . Д и м и т р о в а . С б о р н и к мат. от 1 научна конферен­
ц и я п о п р и л о ж . на е р г о н о м и я т а в л е к а т а п р о м и ш л е н о с т , С , 1971, 179 185.
391. X у х р и н а, Е . В . , В . В . Т к а ч е в. П н е в м о к о н и о з н и и х п р о ф и л а к т и к а .
г
М . , 1969.
3 9 2 . Ц а н е в а , Н . — Х и г . , е п и д е м и о л о г и я и м и к р о б и о л о г и я , 1959, 6 .
393. Ц а н е в а , Н., Г. Г а н ч е в , — Т р у д о в е н а И И О Т П З , \ П , I, 1960, 3 1 — 4 0
3 9 4 . Ц а н е в а , Н . , Г. Г а н ч е в , Б . Д р а г и е в. — Т р у д и И И О Т П З , V I I I , 1961,
1—4.
3 9 5 . Ц а н е в а , Н . и д р . — Х и г и е н а , 1964, 3 .
3 9 6 . Ц а н е в а , Н . и д р . — Х и г и е н а и з д р а в е о п а з в а н е , 1967, 4, 3 6 4 — 3 7 2 .
3 9 7 . Ц о л о в , X р . С б о р н и к д о к л а д и и с ъ о б щ е н и я п о п р о б л е м и т е на з а б о л е в а е м о с т т а
и т р а в м а т и з м а на р а б о т н и ц и т е и с л у ж и т е л и т е о т С о ф и я , 1 9 6 8 , 1 5 6 — 1 5 8 .
3 9 8 . Ч а й л е в а , М . С б о р н и к м а т е р и а л и о т I н а у ч н а к о н ф е р е н ц и я н о п р и л о ж е н и е на
е р г о н о м и я т а в л е к а т а п р о м и ш л е н о с т . С , 1971, 8 8 — 9 5 .
3 9 9 . Ч е п и л о в, И . С б о р н и к д о к л а д и и с ъ о б щ е н и я п о п р о б л е м и т е на з а б о л е в а е м о с т т а
и т р а в м а т и з м а н а р а б о т н и ц и т е и с л у ж и т е л и т е о т г р . С о ф и я , 1968, 3 0 3 — 3 1 3 .
4 0 0 . Ч и и ч а л а д з е , Г. Г . и д р . Ф и з и ч е с к и е ф а к т о р и в н е ш н е й с р е д ь к М . , I 9 6 0 ,
360-364.
4 0 1 . Ч ж а н, Ц и - ф и и . К а н д . д и с с . , Л . , 1 9 5 7 .
4 0 2 . Ш а х б а з я н, Г. X , , Ю . И . К у н д и е в. — Г и г . и с а н . , 1970, 3 5 , 9, 3 — 7 .
4 0 3 . Ш а ф р а н о в а , А . С. — Г и г . т р у д а , 1923, 1 0 — 1 1 .
4 0 4 . Ш е в ч е }i к о , Л\. В . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1972, 9 , 4 1 — 4 3 ,
4 0 5 . Ш е к е р о в а , Н . Н а у ч н и т р у д о в е на В А Ш — П л о в д и в , 19, 2, 1 9 6 7 , 7 6 — 8 1 .
4 0 6 . Ш е ф е р , Д . Г. — С о в е т с к о е з д р а в о о х р а н е н и е , 1955, 4, 2 8 — 3 0 .
4 0 7 . Ш е х т м а н, Б . А . Автореф. докт. д и с с . , Б а к у . 1969.
4 0 8 . Ш м е р л и н r , С . Г. — Г и г . т р у д а и т е х н и к а С е з о п а с н о с т и , 1935, 1.
4 0 9 . Ш п и и е в . В , Ф . — Г и г . т р у д а и п р о ф з а б . , 1966, 8 , 4 8 — 4 9 .
4 1 0 . III л е й ф м а н , Ф . .М. — Г и г и е н а т р у д а , К и е в , 1 9 6 4 .
4 1 1 . Ш у б и к, В . Б . 3 . С а ф ь я н, Ю . Г. III у б и к. — Г и г и е н а и с а н и т а р и я ,
1959, 9, 6 2 — 6 4 .
4 1 2 . Ш т е й н б е р г, Г. Б . , Ф . Л . В и л ь щ а н е к а я . С и м п о з и у м г и г и е н и т р у д а
и п р о ф п а т о л о г и и в п р о и з в о д с т в е а н т и б и о т и к о в , Р и г а , 1968, 2 2 5 — 2 2 7 .
4 1 3 . III у с т о в, В . — Г и г и е н а т р у д и и п р о ф з а б . , 1 9 6 8 , 7, 2 5 .
4 1 4 . Ю р и и а , Р . В . К а н д . д и с с . , К и е в , 1966.
4 1 5 . Я б л о н с к а я , 3 . И . и д р . — Г и г и е н а т р у д а и п р о ф з а б . , 1962, 10, 1 2 — 1 6 .
4 1 6 . А и b е г t i п, X . — A r c h . M a l a d i e s P r o f . , 2 1 , 6 4 3 , 1 9 6 0 .
4 1 7 . B a a d e r , Е . , G . L e h m a n n , II. S y m a n s k i . — A r b e i t s m e d i z i n B a n d I \
1963, 6 9 0 — 6 9 4 .
4 1 8 . В a d h a m , C . — I n c l u s t r . H y g . , 1 9 3 1 , 13, 1 6 9 — 1 8 2 .
4 1 9 . B a r n e s , J . M . — B u l l . H y g . ( L o n d o n ) , 1959, 3 4 , 1 2 0 5 — 1 2 1 9 .
4 2 0 . В a r s o t t i, M . , e t a i . — A r c h . I n d . , 1 9 5 3 , 7, 3 5 8 .
4 2 1 . B e r i e t , W . — I n t e r n . G e s s e l l . für L a n d m e d i z i n 1 0 — 1 4 s e p t . 1974, D D R .
4 2 3 . B r u c k n e r , I . , 1. S е d i v е c . — P r a c . L e k . , 1 9 6 1 , 13, 5, 2 3 7 — 2 4 2 .
4 2 4 . B r u n , M . — A r c h , des M a l a d i e s Profess., 1965, 26, 10/11, 5 8 1 — 5 8 7 .
4 2 5 . В o у a d j i е v , V I . , L. H a l a c h e v a , P . N i c o I o v a. Annuel Scientific
P e p e r s o f H i g h e r m e d . J n s t . , V a r n a , 1 9 6 6 , V j a s c . I I , 13.
4 2 6 . В u 1 c h 1 o 1 z , W . , Z i е g 1 е r . — Z . g e s a m t e H y g . , 1 9 7 3 , 19, 10.
4 2 7 . C a c c a u r i , S . , L . P r i s k o . — T o l i a M e d . ( N a p o l i ) , 1 9 4 0 , 126, 8 — 2 0 .
428. C i e s l e w i e z , J . — M e d . Pracy, 1971.
4 2 9 . C h o h r s , P . , G . T r a u t w e i n . — A r c h . E x p e r . V e t e r i n ä r . M e d . , 1959, 13, 4 0 o
421.
4 3 0 . D a m b r o w s k a , S . — Ochrona P r a c y , 1962, 5, 3 — 8 .
4 3 1 . D 1 a c o n o v i c i , M . — P a r m a c i a , B u c u r e s t i , 1 9 5 8 , 2, 3 2 — 4 1 .
4 3 2 . D o е r r, W . — Virchows A r c h . P a t h . A n a t . , 1952, 3 2 2 , 3 1 7 — 4 2 7 .
4 3 3 . D o b o s , G . — B u d a p e s t ( U n g . ) , 1960, 6 5 .
4 3 4 . D r е u t h , H . I . e t a l . — A r c h , e n v i r o u m . f l l t h . , 1972, 2 5 , 6, 3 9 5 398.
4 3 5 . D u r h a m , \ V . F . — R e s i d u e R e v i e u s , 1 9 6 7 , 18.
4 3 6 . D u h a m e l , I . e t a l . — A r c h . M a l . p r o f . , 1 9 7 3 , 3 4 , 6 , 321 — 3 3 4 .
4 3 7 . E r w i n , J . R . — I n d . M e d . , 16 ( 1 9 4 7 ) . »r,_
4 3 8 . Е i n b r o d t , H . J . , D . H e n t s c h e l . — A r c h . G e w e r b e p a t h . , 1966, l - , ^
366.
4 3 9 . F r i s c h , A . — W i e n . m e d . Wschr., 1878.

371
440. G е i b 1 е r, F h . , Е . В a u m a n n. V E B . 19G7.
441. G i r i n o, G . , A . Del A q u i l a . Med. L a v o r o , 1955, 12, 7 1 5
442. G r o s s , P . — A r c h . I n d . Health, 19G0, 21, 10.
443. G h е z z o. F . , F . O r c c c h i o . — A d a M e d . R o m a n a . 1972, 10, 1, 7 1 — 7 8 .
444. G u y o t j e a n u i n , C., R. Z. В o r y . — A r c h . M a i . prof., *1963 24 1 — 2 — 3
33G—341.
445. H e n k e l . W. — N y l n . Z . ges. H y g . . 1973, 19, 7, 5 0 1 — 5 0 4 .
44(1 H o w e l l , J. — A r c h . D e r m a t o l . S y p h i l o l . , 1946, 53, 2 6 5 .
447. H o h e n s e e , F. — F a s e r f o r s c h , u n d T e x t i l t e c h n . , Berlin. 2. 8, 299, 1951.
448 H u b a c , M., T. В a r s k y, F. S t r е I k a. — Р г я с . Lek., 1969, 21. 6.
449. 1 v a n o v a — C h е m i s c h a n s k a, L. et a l . — E n v i r o n m . Research, U S \ 1971 4
201—212. • . -
450. I v a n o v a - C h e m i s c h a n s k a , L. e t a l . — Fd. Cosmet. T o x i c o l . 1975 13
445—447.
451. I v a n c е v , V . et al. — Folia M e d i c a ( P l o v d i v ) 1969, II, 3 8 8 — 3 9 2
452. J е n n у . M. et a l . — Schweiz. M e d . Wschr., 1960, 9 0 , 7 0 5 — 7 1 5 .
453. J o n g h, J . — Tijdschr. Soc. Geneesk., 1962, 40, 2 1 9 .
454. K l i m k o v а - D e u t s c h o v a , E. — I n t . A r c h . G e v e r b e p a t l w l . Ge-juerbehue
У
19, 35, 1962. *''
455. K o c h , H. — Arbeitsschutz, 1958, 108.
456. K o n t е k, M . , В. M a r z i n o \v s k a, L. P i е t r a s z е k. — M e d . Pracu 1971
22, 4. 4 3 3 — 4 3 9 .
457. K o n t е k, M . , Z. P i е t r a s z е k, S . P a r a d o w s k i . — M e d . Pracu. 1973
24. 2, 2 1 3 — 2 1 8 .
458. L a r s o n , P . S. et a l . T a b a c c o E x p e r i m e n t a l a n d C l i n i c a l s t u d i e s , I V , 1964, 128.
459. L a v е n n e, F . — R e v . Jnst. H y g . M i n e s . 20, 1965, 1, 3 — 3 2 .
460. L i e b e r , Е. Е. — Reinforced Flatties, 1959, 3, 18.
461. L i e b e r , Е. Е. —• B r i t . Plastics, 28. 1955, 4 2 8 .
462. . M a l t e n , Е. К . , L. R. Z i е 1 h u i s. I n d u s t . t o x i c o l . a n d d e r m a l , in produc.
a n d processing of p l a s t i c s , 1964.
463. M a i b a c h, H. e t a l . — A r c h , e n v i r o n m . H h t h , 1971, 23, 3, 208 — 2 1 1 .
464. M а r t е I 1 i, D. — M e d . Lavoro. 1960, 51, 2. 123.
465. M a s s m a n, W . — Z e n t b l . A r b . M e d . A r b s c h u t z , 1967, 17, 2 0 6 .
466. M a s s m a n, W . — B r i t . J. I n d . M e d . , 13, 51, 1956.
467. M е h 1 m a n n, D . V Intern, c o n g r e s s o f rural m e d . , 1 9 7 2 .
468. M е г 1 u z z i, F . , J . G h е z z i. — Med. de L a v o r o , 1969, 60, 5, 3 7 5 — 3 8 7 .
469. M i k u 1 s k i. P . , R. W i g 1 u s z, Л. VV е n t . — B i o l . Inst. .Med. Morsk. G r a n -
s k u , 1972, 23, 3 4. 1 4 9 — 1 5 2 .
470. M o n g i е 1 1 i, N . — Folia med.. 1959, 5, 4 6 9 — 5 0 7 .
471. M u n g o , Л. — F x c e r p t a M e d . Sect., X V I I , 1961, 7, 7 1 2 .
472. P 1 o s t a k o v . P . , L. N i k o 1 o v a. — X V I I I I n t e r n a t i o n a l congress o n O c c u ­
p a t i o n a l H e a l t h Abstract? page N u z s B r i g h t o n . E n g l a n d , 1975, September.
473. P 1 o s t a k o v . P . , L. N i k o 1 o v a. — X I I . 2 S e m a i n e m e d i c a l e b a l c a n i q u e —
S o f i a , 1975.
474. P ! o s t a k o v , P. e t a l . V I ntern. c o n g r e s s o f rural m e d . , 1972.
475. P o t t e r , H. — A r c h . E n v i r o n . Health. 1973, 27. 3 4 0 .
476. R е i n 1, W . — Arch. G e w e r b e p a t h . . 1965, 21. 3 3 3 .
477. R e n e . Mach. Paris, 1946.
478. R е n k е r, V . V o l k u n d G e s u n d h e i t , B e r l i n , 1965.
479. R o g e r s , J . C. — A r c h . I n d . Health. 1955, 12, 4 7 0 .
480. S a v i I a h t i, M. — A r c h . Gewerbepathol. u n d G e w e r b e h y g . . 1956, 15, 2, 1 4 7 — 1 5 7 ,
481 S y r o w a t k a , T., A . l u r e k. — Rocz. Z a k . H i g . . 1972, 2 3 , 1, 8 5 — 9 4 .
482. S t e p h e n s o n , R. W . e t a l . — A m . I n d . H y g . Assoc. J . . 21, 1969, 5 2 2 .
483. S c h e p e r s , G . W. — A m . I n d . H y g . /Issoc. J . . 20, 73, 1 9 5 9 .
484. S c h e p e r s , G . W . — A r c h . E n v i r o n . Health. 5, 2 7 8 , 1962.
485. S c h i l l i n g , R. S . F . e t a l . — B r i t . J . I n d u s t . M e d . , 1955, 12, 3, 2 1 7 — 2 2 7 .
486. S c h i l l i n g , R . S. F . — B r i t . M e d . B u l l . , 1950, 7, 5 2 — 5 6 .
487. S c h w a r t z , L. — J . A m e r . M e d . >4ss., 127, 3 8 9 , 1945.
488. S u l z b e r g e r , M. a n d R. Baer. — I n d . M e d . , I I , 4 8 3 , 1942.
489. T a y l o r , H. J . — Proc. R o y . Soc., L o n d o n , 1933, Ser. A 142, 5 9 8 — 6 0 5 .
490. T o I o t , F. e t a l . — A r c h . M a l a d . P r o fes., 1958, 19, 6 0 2 .
491. T o 1 o t. F . , F L A r c a d i o e t a l . — Arch. M a l a d . Profess., 29, 12, 7 1 4 , 1968.
492. T h i e l e , A . — H y g i e n e u n d Gesundheitsfürsorge, B e r l i n , 1926, 2 .
493. T u c h е n k o, M . M., a n d V . R . В i d у a k o w . V e s s W — S c h w e i z B l . A r b .
S i c h e r h e i t , 1959, 2 2 .

372
494. V i n c z е, Е. — Budapest (Ung.), I960, 65.
495. V у s k o c i 1, G . et al. — Hygiene, 1974, 4.
496. W у n d h a u, C. H. et al. — J. Jnd. Med., 24, 1967, 255—271.
497. W i n s е m i u s, \V. — Tijdschr. Soc. Geneesk., 40, 1962.
498. U l r i c h , L., E. M a l i k , A. l u c k . — Pragov. Lek., 288—294.
499. Z i e l h u i s , R. L. — Veitigheid., 38, 1962, 25.